Търсене в текстове за 'Вада'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца.
Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила! " За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца. От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка.
към текста >>

От Вада Той поиска сам да върви.
Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила! " За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца. От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри.
към текста >>

2. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

"Игнат Котаров и концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите.
"Игнат Котаров и концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите. Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата. Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари.
към текста >>

А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва.
Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас. Прибрах се и дълго време не можах да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея. Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, не че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това, че свири нечисто, фалшиво, дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка. Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите. Разбрах, че това не е случайно. Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под ръка, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията. Но навремето да намериш тенекия бе голяма рядкост - продаваха газ в тенекии, продаваха олио в тенекии, продаваха сирене.
към текста >>

3. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада.
Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ. Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен. Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено. Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска. Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас.
към текста >>

Оглеждах цялата обстановка, радвах се, но знаех, че тази моя радост няма да трае дълго време, тук, на тази ливада.
Защо стана това не можах да разбера. Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната. Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител. Ето, тази страна беше сега България. И това ято бели птици бе насядало пред Учителя и се беше разположило с тези бели одежди, шапки и кърпи, по цялата поляна. Оглеждах цялата обстановка, радвах се, но знаех, че тази моя радост няма да трае дълго време, тук, на тази ливада. И че има нещо друго, което ще се яви изневиделица.При всички случаи, след като извадехме от раниците си онова, което носехме, всяка сестра изваждаше и някой сладкиш или нещо, приготвено специално за излета и поднасяше на Учителя. Така всички се изредиха - всяка Му поднесе нещо от своето изкуство и пред Учителя се натрупаха ястия и сладкиши. Учителят ги приемаше с усмивка и ги поставяше на бялата кърпа, постлана пред Него. Дойде време, приятелите постлаха още една бяла кърпа, защото нямаше място къде да се сложи онова, което поднасяха на Учителя. А на земята не се позволяваше да се оставя храната.
към текста >>

А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици.
Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава. Това така ме бе възвисило и пренесло в един друг свят, че преживявах една особена радост в себе си. Но когато правех моя сладкиш в къщи, аз си казах, ще го поднеса на Учителя и после ще Го питам защо е в мене това огорчение от старите братя и сестри и защо в тях виждам само личности, а не виждам души, търсещи общение с Бога. Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли. Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша. Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете. "Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях.
към текста >>

4. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

По пътя от хижа "Вада" към езерата, като вървяла и беряла ягоди Стефка Няголова, една пепелянка я ухапала и тя изгубила съзнание.
Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре. Разказваха някои от приятелите, че един от побойниците на следващия ден дошъл да се извинява на Учителя. Но идва време за тръгване на Рила. Всички се приготвили и потеглили. По пътя от хижа "Вада" към езерата, като вървяла и беряла ягоди Стефка Няголова, една пепелянка я ухапала и тя изгубила съзнание. Казали на Учителя. Той се забързал към нея, наредил да й дадат гореща вода за пиене и казал как да я лекуват. Тя повърнала и по един чуден начин се оправила. Обаче останала да нощува долу, на хижа "Вада". На другия ден, седнала на кон и пристигнала на езерата.
към текста >>

Обаче останала да нощува долу, на хижа "Вада".
Всички се приготвили и потеглили. По пътя от хижа "Вада" към езерата, като вървяла и беряла ягоди Стефка Няголова, една пепелянка я ухапала и тя изгубила съзнание. Казали на Учителя. Той се забързал към нея, наредил да й дадат гореща вода за пиене и казал как да я лекуват. Тя повърнала и по един чуден начин се оправила. Обаче останала да нощува долу, на хижа "Вада". На другия ден, седнала на кон и пристигнала на езерата. Братята и сестрите, които придружавали Учителя, бавно и мъчително стигнали до Второто езеро. Когато се изкачили горе на езерата, състоянието на Учителя се влошило. Стойна Христова и аз нея година отидохме по-късно на езерата. Носим пъпеши и плодове и се радваме, че ще Го видим.
към текста >>

5. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там.
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа.
към текста >>

6. 8_13 Построяване на Изгрева

Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед".
Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на връх Ивановден, когато бе именният ден на доктор Жеков. Доктор Жеков отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили.
към текста >>

7. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме.
Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори. Нивата дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор. Извори имаше когато беше десятък през времето на Радославовото управление нещо преди 20 година и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна. Вчера с бр. Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме. Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновника на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас. Поискаха червеното теле и им го продадохме за 2000 лева. Дадохме им място да си сеят бостан при нашия на новите лозя. Започнаха да се интересуват и да симпатизират на това учение.
към текста >>

Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата.
А вода навсякъде има от нови извори. Нивата дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор. Извори имаше когато беше десятък през времето на Радославовото управление нещо преди 20 година и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна. Вчера с бр. Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме. Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновника на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас. Поискаха червеното теле и им го продадохме за 2000 лева. Дадохме им място да си сеят бостан при нашия на новите лозя. Започнаха да се интересуват и да симпатизират на това учение. Тази сутрин бяхме на утро в основното училище.
към текста >>

8. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

Друго Борисе, ти знаеш ливадата.
= 900,а прасето прави - 300 лв. - трябва да му убия три прасета, а не едно. Не му търсих повече - ни взех, ни дадох. Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам? Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш единия край се залива и когато я косихме запушихме дупката и водата се оправи в коритото и след като изсъхна го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам!
към текста >>

Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично.
Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам? Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш единия край се залива и когато я косихме запушихме дупката и водата се оправи в коритото и след като изсъхна го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба. Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих.
към текста >>

Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли.
За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба. Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките.
към текста >>

9. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Борис Николов

По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада.
След две-три минути Учителят изправил главата си и всички с облекчение въздъхват, че не се е случило нищо лошо на Учителя и пак запяват песните и Учителят продължил да говори, като че ли нищо не се е случило. Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни. На другия ден към десет и половина часа преди обяд пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр. Дупница и за по-напряко някой им показал нов път за към езерата. В първите години на лагеруването на Рила се е излизало през Дупница, като от София са тръгвали с влака. По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада. Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят. Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение. Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят.
към текста >>

10. 167. ОБЪРНАТА КОЛА

Борис Николов

Той поканва няколко приятели да ги закара от София до Говедарци и от там през Гюлечица до Вада, за да могат на следващия ден да бъдат горе на езерата.
167. ОБЪРНАТА КОЛА Славчо Печеников (Славянски) беше се замогнал със своето книгоиздателство и си бе купил една кола - американска марка. С нея понякога изкарваше Учителя от София до Симеоново. Други път го е карал до Чам Кория - Боровец. Но през 1939 г. Учителят с Братството "е на Рила. Той поканва няколко приятели да ги закара от София до Говедарци и от там през Гюлечица до Вада, за да могат на следващия ден да бъдат горе на езерата. Качили се и тръгнали. Но той бил преуморен, не спал предната нощ и от време на време като шофирал очите му се затваряли. Един път, два пъти и като си отваря очите колата все била на прав път и вървяла направо. По едно време чул някакъв глас: „Спри, и отпочини, ще се обърнеш". Но той смятал, че това не е глас, а е чуждо внушение и може да го пренебрегне.
към текста >>

11. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Така ние пропътувахме и стигнахме до една вада, по която идваше вода, от горите, бистра, чиста вода и пресичаше обширната поляна.
Като навлизахме в горите дойдохме до една хубава поляна сред самата гора и видяхме, че с някои наши поправки по пътя може до тук да идва нашата кола. Тези поправки ние ги направихме и следващата година колата можеше да дойде до поляната, което ни улесни извънредно много. Тази поляна се казваше Говедарника. Така ние съкращавахме пътя почти с една трета. Нагоре се редуваха поляни, гори, потоци, всичко туй беше един нов свят, който ние сега опознавахме. Така ние пропътувахме и стигнахме до една вада, по която идваше вода, от горите, бистра, чиста вода и пресичаше обширната поляна. Тук обикновено отсядахме на почивка. Наклаждахме огньове, заварявахме чайниците по наш обичай. Ние не употребявахме студена вода и винаги пиехме гореща вода или чай. Тук винаги правехме голяма почивка и изчаквахме всички ония, които бяха закъснели. От тази поляна ние поемахме нагоре по старата пътека, която беше едва видима на места, защото не бе разработена.
към текста >>

12. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата.
Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място.
към текста >>

13. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

Боянчо предвижда натоварването на двете части да стане на каруци, които да извозят лодката до поляните на Сапаревската вада, а нагоре из горите - само на ръце!
При този строеж лодката има не само ширина, но и дължина и при това няма да бъде от леките и ще затрудни пренасянето й през тесните каменливи стръмни пътеки. Практичният и пресметлив ум на Боянчо разрешава и този въпрос. Как? Лодката ще бъде конструирана от две части - предна и задна, с възможности за солидно сглобяване. Така се решава въпроса за пренасянето. Находчиво е разрешен и въпроса с изнасянето на лодката. Боянчо предвижда натоварването на двете части да стане на каруци, които да извозят лодката до поляните на Сапаревската вада, а нагоре из горите - само на ръце! Успокоен от така подработения план, за две седмици упорита работа идеята на УЧИТЕЛЯ за лодката е претворена по всички правила на плавателното изкуство, от проектирането до насмоляването. Боядисана със свежи сини и сиви бои, тя би наподобявала онова видение, което пренася животворните изворни струи от източника на живота. УЧИТЕЛЯТ знаеше за готовата лодка, която пристига на езерата. Това споделиха онези по-бързи и пъргави приятели, изпратени нарочно пред пътуващата група. Новината споходи рилчани и те бяха готови да пренасят на ръце лодката.
към текста >>

Още по обед Боянчо приветливо се усмихна и посрещна на поляната на Сапаревската вада юначната група, която трябваше да понесе на ръце и плещи към сините простори красавицата лодка.
Боядисана със свежи сини и сиви бои, тя би наподобявала онова видение, което пренася животворните изворни струи от източника на живота. УЧИТЕЛЯТ знаеше за готовата лодка, която пристига на езерата. Това споделиха онези по-бързи и пъргави приятели, изпратени нарочно пред пътуващата група. Новината споходи рилчани и те бяха готови да пренасят на ръце лодката. Около 16 яки, силни братя слушаха наставленията на УЧИТЕЛЯ за внимателно и грижливо пренасяне на товара през клековите гори, където пътеката е тясна, каменлива и на места изровена. Още по обед Боянчо приветливо се усмихна и посрещна на поляната на Сапаревската вада юначната група, която трябваше да понесе на ръце и плещи към сините простори красавицата лодка. Положена на зеления губер и тя очакваше с нетърпение онзи момент, когато ще бъде помилвана от кристалните езерни води. Боянчо набързо разпредели групата по две шесторки за всяка една част от лодката, показа как трябва да се поставят трите напречни яки пръта за по-удобно пренасяне на възтежките части. И така лодката бе понесена на ръце от низините към висините. Слънцето бе още твърде високо по синьото безоблачно небе. Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата.
към текста >>

14. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

До Вада Учителят бе закаран с кола.
Да се организира едно летуване на Рила не беше лесно. Ние се подготвяхме месеци преди това. А сега за един, два дена трябваше да се качим горе. Бяхме определили Славчо Печеников да придружава Учителя по целия път. Това бе една трудна и отговорна задача. До Вада Учителят бе закаран с кола. Оттам пое пеш нагоре. Учителят се движеше трудно, подпираше се с бастун с лявата Си ръка и често почиваше. Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак. Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека.
към текста >>

15. 3.40. Македонци на Изгрева

НЕСТОР ИЛИЕВ

Георги Томалевски е в Крушево роден, Кирил Икономов е в Кавадарци роден.
Той беше много въздържан. Само когато го питаш може да каже нещо. Но иначе беше прецизен в своите астрологически измерения. Беше най-добрият астролог на Изгрева, но бе изключително деликатен и стеснителен. Когато си замина Учителят, той сподели с мене: „Несторе, много съжалявам, че не използвах знанията на Учителя по астрология, че не го питах за много неща." Така, Петър Манев е роден в Охрид, Македония. Георги Томалевски е в Крушево роден, Кирил Икономов е в Кавадарци роден. Неговият баща е свещеник православен. Елена Андреева е от едно село до Кичево - Синище. Имаше и други наши стари братя и сестри, които вече са заминали и аз не им знам имената. Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония. Михаил Иванов е също роден в село Магарево, Битолско.
към текста >>

16. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла.
Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя, защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше поводът за сбиването между мен и Михаил? Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си. Сбихме се за една жена.
към текста >>

17. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

и той летуваше с възрастните приятели в един лагер, организиран от Елена Андреева, в местността над хижа Вада, по-точно до местността Говедарника.
3. ПЕНЮ ГАНЕВ Запознах се с него посредством снимките, които беше направил по времето на Школата на Учителя. Беше около 1971 г. и той летуваше с възрастните приятели в един лагер, организиран от Елена Андреева, в местността над хижа Вада, по-точно до местността Говедарника. Там бяха Пеню Ганев, Влад Пашов, Кирчо Лъвчето и почти всички възрастни сестри. Обикновено там преспиваха за някоя нощ онези, които пътуваха за 7-те езера. Аз също преспах. Сутринта закусихме на общата трапеза, на която беше поднесено хляб, сирене и чай. Сиренето беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния.
към текста >>

18. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот.
Една сутрин ми хрумна да пробием дупки и да ги завържем с тел. Сега и да искат, не могат да се изгубят. Това е цяло посвещение. Не само посвещение, но и спасение за нас. По този начин получих и други практични съвети от небето и нямах изненади при летуването на Рила". Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот. Елена Андреева бе ми връчила оригинала на текста на работната група, съставена от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева, отнасяща се за Паневритмията. Аз го предадох на музикантите през 1990 г. да обучават следващите поколения. Към него трябваше да се прибавят оригиналните снимки на Васко Искренов за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията". Но снимките ги укриха и не ги предават, с цел някои хора да си издадат отделни техни Панев-ритмии.
към текста >>

19. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот.
Една сутрин ми хрумна да пробием дупки и да ги завържем с тел. Сега и да искат, не могат да се изгубят. Това е цяло посвещение. Не само посвещение, но и спасение за нас. По този начин получих и други практични съвети от небето и нямах изненади при летуването на Рила". Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот. Елена Андреева бе ми връчила оригинала на текста на работната група, съставена от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева, отнасяща се за Паневритмията. Аз го предадох на музикантите през 1990 г. да обучават следващите поколения. Към него трябваше да се прибавят оригиналните снимки на Васко Искренов за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията". Но снимките ги укриха и не ги предават, с цел някои хора да си издадат отделни техни Панев-ритмии.
към текста >>

20. 41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[

В началните години ние се изкачвахме през Дупница, за да отидем до Седемте Рилски езера, но после местните селяни се опитаха да печелят много от нас, искаха скъпо и прескъпо за техните мулета и коне, за което Учителят се ядоса от неблагодарността на местното население и ние се прехвърлихме да преминаваме през Самоков - Говедарци - Гьолечица - Вада.
41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА В една от екскурзиите до Рила ни бе дадено и едно още по-мъчно упражнение с носене на вода. Екскурзиите до Рила бяха по-трудни. В началните години ние се изкачвахме през Дупница, за да отидем до Седемте Рилски езера, но после местните селяни се опитаха да печелят много от нас, искаха скъпо и прескъпо за техните мулета и коне, за което Учителят се ядоса от неблагодарността на местното население и ние се прехвърлихме да преминаваме през Самоков - Говедарци - Гьолечица - Вада. По онези години ние правехме и екскурзии до Мусала през Чамкурия. До там се отиваше с камиони, които наемахме от София и се натоварвахме заедно с багажа си в тях. На Боровец сваляхме багажа и оттам се натоварваше на коне и така пристигахме до хижата на Мусала. По някой път братята пътуваха и пеша от София до Мусала, но това бяха подвизи за младите. Обикновено за Учителят се наемаше лека кола и той бе закарван до Чамкурия, а оттам заедно с него всички се качвахме пеша заедно до Мусала.
към текста >>

21. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

По-късно той бе подарил този имот на своят верен слуга бай Иван и така приятелите откупиха от него тази голяма ливада.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА Поляната, върху която се построи Изгрева беше имот на английският журналист Баучер. По-късно той бе подарил този имот на своят верен слуга бай Иван и така приятелите откупиха от него тази голяма ливада. В първите години бараките изникнаха от умелите ръце на младежите, които ги сковаха. Тук сутрин се правеха утринни упражнения, гимнастики и се чакаха изгревите на слънцето. Проблемът с водата бе един голям практически проблем, който се разрешаваше по различен начин. Бяха сложили едно голямо буре върху две колелета от обикновена волска кола, впрягаха се по двама мъже и така я теглеха, както волове теглят колата. Отиваха долу, пълнеха бурета и после доста трудно успяваха да я докарат по стръмнината на поляната на Изгрева.
към текста >>

22. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Ти сега гледаш, че някой крави пасат на ливадата и от това иде противоречието.
Ти може да викаш, да крякаш, хич няма да те питам. Ще страдаш докато се чуе едно: трак, костта се намести и после вече няма да страдаш. Аз искам да те излекувам, да си здрава. Всички ще бъдат мушнати от ножа. То е въпрос на време. Ти сега гледаш, че някой крави пасат на ливадата и от това иде противоречието. Но: след известно време ще дойде и техния ред, а сега те са само на паша Страданията са необходими при развиване на органическия живот на земята. Казваш по-нататък няма да имаш нужди. Това не е вярно. Тогава имаш криви понятия за живота. Докато човек е в плът на земята, той се нуждае.
към текста >>

23. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Натовариха я на един от конете, които слизаха надолу за продукти и отиваха за хижа „Вада".
Тук е свещено място. Тук е място за душите дошли при Бога". Отива цялата група пред тяхната палатка, извикват ги и им предават нареждането на Учителя. Те примигват, сумтят, мълчат и нищо не казват. Ние стоим и чакаме да видим дали ще си приберат палатката. Натовариха я на един от конете, които слизаха надолу за продукти и отиваха за хижа „Вада". Как са се завърнали това си беше тяхна работа. След обяд дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни. Осъмнахме сутринта при тихо време. Бурята отвя и дъждът изми мърсотията от изверженията на учениците. Каква бе причината за това решение на Учителя.
към текста >>

24. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена.
Приятелите видяха и се убедиха в нейното безразсъдство и чуха недоволните думи на Учителя и сега тя седеше встрани разсърдена, ядосана, че не са й признали това, че може да води и да ръководи приятелите. Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото. Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу.
към текста >>

Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица.
Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото. Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение.
към текста >>

И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката.
Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение. Учителят е взел становище по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро. Така смяташе Савка.
към текста >>

25. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Чак когато се придвижихме до хижа „Вада" времето се оправи.
Непостоянно и променящо се. Ние бяхме свикнали с планинското време. Но имаше чудно хубави дни, които се задържаха по цяла седмица. Но една година прекарахме само в мъгли и дъждове. Измъчихме се всички, но стояхме до края. Чак когато се придвижихме до хижа „Вада" времето се оправи. Та бяхме преминали през всички сезони. През вятър, бури, дъжд и сняг. Като чу Учителят моето мнение, че времето ще се развали ме погледна някак си особено, вгледа се в мене, вероятно търсеше да открие от къде дойде тази прогноза за времето и кой ли ми я даде. Но нищо не каза. При един друг случай когато споменах, че времето ще се развали, Учителят каза: „Ти си добър барометър".
към текста >>

26. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Ние бяхме пристигнали на хижа Вада, багажа бе свален от камионите и около нас сновяха конярите и завързваха пакетите и денковете с багажа, за да бъде изкачен на езерата.
Така вкупом трите сестри по това време говореха срещу Учителя и Братството. По едно време я бяха довели на палатка на Изгрева, за да подиша чист въздух и да може при онази духовна атмосфера на Изгрева да се възстанови. Тя ту се възстановяваше, ту отново минаваше в кризи. Веднъж решиха да я заведат на лагер на Седемте езера. Понеже тя страдаше от тази неизлечима душевна болест и често имаше припадъци - ставаше ту буйна, непокорна и беше бреме за ония, които се грижеха за нея. Ние бяхме пристигнали на хижа Вада, багажа бе свален от камионите и около нас сновяха конярите и завързваха пакетите и денковете с багажа, за да бъде изкачен на езерата. А Мария по това време отново започва да буйства. Тогава Учителят отиде при нея, спря се, загледа я втренчено в очите една-две минути, тя се умири и така бе качена на един от конете, който успя да я закара до второто езеро където бе лагера. Опънаха й палатка, сложиха й легло, но след няколко дни тя започна да прави каквото си иска, да буйства, да пречи и да тормози околните. Когато бяхме на Рила аз намерих четири скъпоценни камъка при една от екскурзиите, които правехме в околностите. Но като минах покрай нейната палатка аз реших да й помогна и да дам от онова, което аз намерих, за да получи тя благословение от Свише.
към текста >>

27. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

Тези спречквания преминаваха понякога в свада и Учителят се намесваше и укоряваше и двете ни и ни даваме задача да се справим със себе си, със състоянието си и да се справим сами със създалото се конфликтно положение.
А такива случаи имаше много. Но Учителят се противопоставяше и аз лично бях свидетел много пъти как той я скастряше с непривичния за него остър тон. Но винаги на място и с подходящи думи. Тя се отдръпваше и оставяше временно Учителят свободен да приема когото иска и пожелае. Но после отново се приближаваше и се опитваше да се налага на Учителя с някое свое мнение Това бе загадка за мнозина, а аз винаги реагирах на подобни неща и сме имали доста спречквания по този въпрос. Тези спречквания преминаваха понякога в свада и Учителят се намесваше и укоряваше и двете ни и ни даваме задача да се справим със себе си, със състоянието си и да се справим сами със създалото се конфликтно положение. В беседите си той бе дал огромно знание и методи да се справим с тези дисхармонични състояния. Но тук ние не можехме да приложим тези негови методи и се оказа, че ние не пасваме с нашите постъпки към живота на Словото. А Словото пасваше идеално към живота на Учителя, защото той бе образец и изпълнител на това Слово -Чистота и Светлина. Веднъж ми каза: „От вън ти изглеждаш много мека, но от вътре си твърда и понякога остра. В това отношение си приличате със Савка, защото и тя е от вън мека.
към текста >>

28. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада.
От време-навреме сядаме да почиваме, за да изчакаме всички и пак тръгваме. Реката бучи и пее край нас, на места пресича пътя. Ние минаваме по дървен мост върху пенестите й води. От Говедарника нагоре пътят започва да става по-стръмен, по-тесен, по-сенчест и по-влажен. Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото. Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е леденостудена - резлива. Още малко и една тясна пътечка край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка. Радваме се и ние и я приветствуваме.
към текста >>

Още малко и една тясна пътечка край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка.
Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото. Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е леденостудена - резлива. Още малко и една тясна пътечка край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка. Радваме се и ние и я приветствуваме. Разполагаме се по меката й трева. Пъргави братя са изпреварили всички ни и наклали огън и ни поднасят горещ ароматен чай от рилската ароматна мащерка. Боже, като в приказките! Пием чай, обядваме и не се сещаме как излита един час.
към текста >>

В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички пътища и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга.
Не ти се отива. Не ти се прекъсва това блажено състояние, в което си се потопил. Що е блаженство? - Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея. " На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една пътечка и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи. В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички пътища и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга. Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв.
към текста >>

29. 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ

Петър Камбуров

През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси.
Намерих го вкъщи на легло - болен. Не можахме да се разберем. Той твърди, че съм обещал условно „ако житото стане". Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо погинал. През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси. Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 година изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи никакви още. Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около 6 декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме.
към текста >>

30. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Един човек посял едно място с ориз, обаче неговите съседи отбили вадата към своите оризища и той останал без вода.
Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Закон: Онова, в което вярвате то ще бъде! Щом вярвате то към вас ще се присъединят хиляди разумни същества и ще ви помогнат. Ще дойде време, когато и слабите хора ще бъдат повдигнати, но най-първо силните хора в света трябва да се повдигнат - някои от вас сте на прага! Един човек посял едно място с ориз, обаче неговите съседи отбили вадата към своите оризища и той останал без вода. Отнели му водата! Не стига това, но неправедно го наклеветили за нещо и го хвърлили в затвора. Той в затвора се помолил за дъжд. Идва дъжд, напоява неговия ориз, а оризът на съседите му останал без дъжд. И като излязъл от затвора, имал най-хубавия ориз.
към текста >>

31. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

Втория ден продължихме нагоре, стигнахме до Вада.
Беше девствено място. Беше пълно с дивеч - имаше вълци и мечки и селяните ни плашеха, че мечките щели да ни изядат. Въпреки това ние пеша от Самоков стигнахме за един ден някъде до там до гдето е сега горския дом. Него тогава го нямаше. Спахме в гората - това си беше за нас нещо обикновено. Втория ден продължихме нагоре, стигнахме до Вада. Нагоре нямаше никакви пътища. Взехме посоката по един коларски път от Вада, който излиза към Салоните, но ние не бяхме минавали по него и не го познавахме. Беше един чудно хубав ден. Стигнахме до една дълга хубава поляна. Вече бяхме минали гората, тук-там се показваше някой самотен бор.
към текста >>

Взехме посоката по един коларски път от Вада, който излиза към Салоните, но ние не бяхме минавали по него и не го познавахме.
Въпреки това ние пеша от Самоков стигнахме за един ден някъде до там до гдето е сега горския дом. Него тогава го нямаше. Спахме в гората - това си беше за нас нещо обикновено. Втория ден продължихме нагоре, стигнахме до Вада. Нагоре нямаше никакви пътища. Взехме посоката по един коларски път от Вада, който излиза към Салоните, но ние не бяхме минавали по него и не го познавахме. Беше един чудно хубав ден. Стигнахме до една дълга хубава поляна. Вече бяхме минали гората, тук-там се показваше някой самотен бор. И изведнъж от някъде ревна мечка, а ние бяхме застанали до един сух бор. Приятелят ми беше малко тежък и аз го подбутнах отдолу да се качи нагоре, а след него аз се изкатерих като котка.
към текста >>

32. 5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

Но аз реших да си построим собствена хижа на Вада.
5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА С младежите, освен през лятото, но и през зимата правехме екскурзии до Рила. Използвахме направените хижи, които бяха безлюдни в онзи сезон по онези години. Но аз реших да си построим собствена хижа на Вада. Идеята бе моя - трябваше ни хижа, за да бъде наш подслон, когато отивахме зиме за по няколко дни, така също да я използваме като база за почивка през лятото, когато се изкачваме за езерата. Аз взех разрешение от горските власти в гр. Самоков да отсечем дърва, за да направим хижа. Като разбраха каква е нашата цел те ни съдействуваха. Обикновено селяните вземаха разрешение да секат дърва, които извозваха с коли до гр.
към текста >>

33. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Надежда Георгиева Кьосева

Една голяма ливада.
Играеше се с червени чукове и топки. Топките трябваше да минат през тези вратички и да минат през всичките препятствия. Ние малчуганите само гледахме. А ние с Лулу се завирахме в един голям сандък и там се целувахме. Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в червени тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището. Една голяма ливада. На ливадата пасеше едно стадо черни биволи. Много не ги обичам. Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от биволите и му размаха червената си престилка пред очите. Биволарят ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката". Но аз точно затова се ядосах, че не ме поглежда и почнах да махам престилката пред очите му.
към текста >>

На ливадата пасеше едно стадо черни биволи.
Топките трябваше да минат през тези вратички и да минат през всичките препятствия. Ние малчуганите само гледахме. А ние с Лулу се завирахме в един голям сандък и там се целувахме. Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в червени тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището. Една голяма ливада. На ливадата пасеше едно стадо черни биволи. Много не ги обичам. Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от биволите и му размаха червената си престилка пред очите. Биволарят ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката". Но аз точно затова се ядосах, че не ме поглежда и почнах да махам престилката пред очите му. Може би съм била на пет години.
към текста >>

34. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Маргарита Рангелова Стратева

Имаше по-късно и една кола „ДеКаВе" и с нея носеше ягоди на вегетарианския ресторант возеше народа до Вада за Рила и пр.
Много пъти преди това Кисьова ни свиреше Шопен, II скерцо с малка аудитория слушатели. Когато идвах от училище помня, че Жоро идваше откъм Изгрева по шосето, край телевизията и лъснат, косата му лъщеше от нещо мазно и със синьото сако. Аз се правех, че нищо не виждам... О, глупави младежки времена. После Славчо имаше място долу на ул. „Жолио Кюри" и отглеждаше там касис, ягоди, кокошки даже имаше, имаше и малини. Имаше по-късно и една кола „ДеКаВе" и с нея носеше ягоди на вегетарианския ресторант возеше народа до Вада за Рила и пр. Веднъж така преуморен с Жоро той заспал на кормилото и едва не направил белята близо до едно дърво. И обърнала се колата, но те останаха невредими. По това време Учителят на Рила все питал: „Къде е Славчо? " Най-сетне през 1935 г, на край Жоро ме доведе при родителите си на ул. „Цар Самуил" 107.
към текста >>

35. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Преди години бях веднъж на Вада, а там беше и Лили с някакъв наш приятел Станчо.
като ме сложиха на ел. стол ми казваха, че само с едно натисване можели да ме ликвидират. Казваха: „Знаеш ли, че с едно натисване можеш да изчезнеш от тоя свят? " А аз им отговорих: „Благодарение на моят мъж е дошла тая власт и вие седите на тоя стол! " Кина: Има един случай, който искам да разкажа. Преди години бях веднъж на Вада, а там беше и Лили с някакъв наш приятел Станчо. Аз бях сънувала през нощта Учителя, но с образ на Христа и имах едно хубаво повдигнато настроение. Като разговаряхме стана въпрос как се отива на Бивака на 7-те Рилски езера. А Лили беше ходила вече там и каза, че било много лесно върви се по пътеката нагоре, по която има следи от конски копита и така нагоре, нагоре и се отива на Бивака до езерата. Аз се чувствах някак вдъхновена и тръгнах сама нагоре. Вървях доста, но по едно време изгубих пътеката, как стана и аз не зная, забърках се и тъкмо се чудех накъде да вървя и изведнъж се появи една змия пред мене.
към текста >>

36. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

Долу я заварих, а тя легнала там след Вада на почивната станция на военните, там гдето се взема рейса за София.
Добре, ама тя там по пътя беше изстинала и се разболя. Тя искаше да види Рила. Отидохме. Обаче тя вдигна температура, не беше добре и трябваше да тръгнем обратно. И аз нея я пратих на кон, а пък аз слезнах пеш. През целия път съм пяла, за да знае тя къде съм и до къде към стигнала. Долу я заварих, а тя легнала там след Вада на почивната станция на военните, там гдето се взема рейса за София. Заварих я легнала. Изглежда там изстинаха дробовете й и когато пристигна в София, влезе направо в болницата и си замина. Аз бях цялото време при нея. Това беше на Рила. Аз не съм я оставила един миг сама, та да е припаднала.
към текста >>

37. 2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА

Марийка Харизанова

Най-напред се безпокояхме, понеже през двора ни минаваше една широка вада с вода, която течеше доста силно и като нищо би могла да завлече детето.
И това мина. По-късно пък една сутрин, аз като си гледам работата не съм забелязала къде изчезна Веска. А на двора ни имаше една висока стълба, която беше разтворена под една лоза и стигаше доста на високо - около 2 1/2 до 3 метра. Идва Васил и аз му казвам, че Веска я няма. Поогледал се той и по едно време забелязал, че Веска е горе на лозата. Най-напред се безпокояхме, понеже през двора ни минаваше една широка вада с вода, която течеше доста силно и като нищо би могла да завлече детето. Над нея имаше дъски като мост, по които минавахме при излизане от къщи. Така вада имало и при фабриката където работеше Васил и по нея са спускали дървета от планината. И тъй ние викаме и се чудим къде е Веска, а тя се свила горе и мълчи, спотайва се. Внимателно Васил се изкачи по стълбата и я взе на ръце. Та тая смелост я има Веска от Васил.
към текста >>

Така вада имало и при фабриката където работеше Васил и по нея са спускали дървета от планината.
А на двора ни имаше една висока стълба, която беше разтворена под една лоза и стигаше доста на високо - около 2 1/2 до 3 метра. Идва Васил и аз му казвам, че Веска я няма. Поогледал се той и по едно време забелязал, че Веска е горе на лозата. Най-напред се безпокояхме, понеже през двора ни минаваше една широка вада с вода, която течеше доста силно и като нищо би могла да завлече детето. Над нея имаше дъски като мост, по които минавахме при излизане от къщи. Така вада имало и при фабриката където работеше Васил и по нея са спускали дървета от планината. И тъй ние викаме и се чудим къде е Веска, а тя се свила горе и мълчи, спотайва се. Внимателно Васил се изкачи по стълбата и я взе на ръце. Та тая смелост я има Веска от Васил. Стълбата беше поставена, за да подрежем хасмата. Много страхове съм брала с тая вада.
към текста >>

Много страхове съм брала с тая вада.
Така вада имало и при фабриката където работеше Васил и по нея са спускали дървета от планината. И тъй ние викаме и се чудим къде е Веска, а тя се свила горе и мълчи, спотайва се. Внимателно Васил се изкачи по стълбата и я взе на ръце. Та тая смелост я има Веска от Васил. Стълбата беше поставена, за да подрежем хасмата. Много страхове съм брала с тая вада. Трябва да кажа още, че в Кочериново всички ходехме с налъми, бяха бедни години, но там имаше много дървен материал. Дори произвеждаха във фабриката налъми. Та и децата ходеха по дворовете с търлъци и налъми. Веска също. И като играят по някой път децата, разменят си налъмите и съм ги виждама често пъти, като се сбият близо до вадата, косите ми настръхваха.
към текста >>

И като играят по някой път децата, разменят си налъмите и съм ги виждама често пъти, като се сбият близо до вадата, косите ми настръхваха.
Много страхове съм брала с тая вада. Трябва да кажа още, че в Кочериново всички ходехме с налъми, бяха бедни години, но там имаше много дървен материал. Дори произвеждаха във фабриката налъми. Та и децата ходеха по дворовете с търлъци и налъми. Веска също. И като играят по някой път децата, разменят си налъмите и съм ги виждама често пъти, като се сбият близо до вадата, косите ми настръхваха. Веднъж пак, вече имах второто си дете - Стефан. То е било на две и половина години. Извадила съм да чистя спанак навън в лятната ни кухня. Влязох за малко вкъщи, а той вземал от спанака и пуща във водата. Добре, че бях излязла навън и го видях.
към текста >>

38. 5. АСТРАЛНИ ЦВЕТЯ

Геновева Жекова

Били на хижа „Вада".
Човек трябва да знае цветовете на всяка една форма в природата. Човек се свързва с тях. Зависи с каква сила на чувствата и мисълта поднасяш един подарък". Отиват сестрите, съобщават думите на Учителя и чак тогава сестрите виждат какъв е подаръкът: Един софийски хляб, увит с хартия с отпечатани астрални цветове. Милка Аламанчева с една група отиват на Рила. Били на хижа „Вада". Един външен човек, турист започнал да я оглежда, приближил се до нея и започнал да й подхвърля цинични приказки, защото я бил харесал. Сещате се какви могат да бъдат тези приказки. Милка с групата се качва на 7-те Рилски езера, престоява там няколко дни и надолу пак се връщат на хижа „Вада". Точно по това време там вижда суетене на много хора. Приближава се към тях.
към текста >>

Милка с групата се качва на 7-те Рилски езера, престоява там няколко дни и надолу пак се връщат на хижа „Вада".
Отиват сестрите, съобщават думите на Учителя и чак тогава сестрите виждат какъв е подаръкът: Един софийски хляб, увит с хартия с отпечатани астрални цветове. Милка Аламанчева с една група отиват на Рила. Били на хижа „Вада". Един външен човек, турист започнал да я оглежда, приближил се до нея и започнал да й подхвърля цинични приказки, защото я бил харесал. Сещате се какви могат да бъдат тези приказки. Милка с групата се качва на 7-те Рилски езера, престоява там няколко дни и надолу пак се връщат на хижа „Вада". Точно по това време там вижда суетене на много хора. Приближава се към тях. Какво да види? Вижда същия мъж лежи убит на земята. Ето какви ми ти работи.
към текста >>

39. 2. Екскурзия през 1928 г. до 7-те езера

Георги Йорданов Добрев

аз и Славчо Славянски, Димитрина, сестра Каназирева и Стоянчо отидохме с кола до Вада.
2. ЕКСКУРЗИЯ ПРЕЗ 1929 Г. ДО 7-ТЕ ЕЗЕРА През 1929 г. аз и Славчо Славянски, Димитрина, сестра Каназирева и Стоянчо отидохме с кола до Вада. Ще разкажа тоя случай. Бяхме отишли 5-6 души на Рила за духовна работа. Учителят ги покани така да отидат, да се организират за 5-6 дни на Рила и след туй имаха нареждане в кои дни ще идва Учителят. Тогава Славянски имаше кола, беше си купил нова кола и отидохме Каназирева, Димитрий, Стоянчо и аз. На идущия ден Учителят ще слиза, да го вземат с колата долу.
към текста >>

А ние сме на Вада.
Стигнахме там до гората на Горския дом, Гюлечица, тогава ги нямаше там тия постройки, беше самотно, диво, стъмни се и ние решихме да запалим огън и направим чай, да вечеряме и след туй имаха предвид нещо, но не беше уточнено. Пихме чай и закусихме и стана въпрос кой трябва да пътува един от нас през нощта, да отиде и каже на Учителя, че Славчо е пристигнал долу и го чака с кола да се върне. В.К.: Учителят къде е? Горе на езерата. Г.Д.: Горе на езерата. А ние сме на Вада. И тогава казвам: „Щом няма други желаещи с мен да дойдат, аз ще тръгна сам. Аз ще отида“. Имах си фенерче и тръгнах. Действително, в тъмното, светех си, беше интересно за мене, главно да не объркам пътя. Значи стигнах благополучно, таман на разсъмване, още тъмно беше, тогава кухнята, която строихме нямаше покрив, без покрив беше.
към текста >>

Ти се качваш горе и казваш на Учителя, че трябва да слязат на Вада.
Стегна той багажа и натовари и заминаха и Учителят преди да замине, дойде при мене и каза: „Вие, рекох, днеска ще прекарате много хубаво, един щастлив много хубав ден, чуден ден ще прекарате“. И действително така беше. Един неповторим хубав ден прекарах него ден, докато изчакам да дойдат Димитрий и другите. След някой и друг ден аз тръгнах сам на посока, където ще стигна. В.К.: Чакай, искам да уточниме. Ти се качваш горе и казваш на Учителя, че трябва да слязат на Вада. Те слизат, а ти оставаш горе. Г.Д.: Аз оставам сам горе и чакам Димитрий да дойде. Именно този ден сам оставам горе и той бе най-хубавия ден. В.К.: То хубаво слънчево време! Г.Д.: Да, това е.
към текста >>

40. 3. Гоненията

Георги Йорданов Добрев

наши приятели ми казаха, че Учителят така веднъж като се разхождал по ливадата, а още местото не е било оградено, това место, което са го купили, тоя Изгрев.
Тя приказваше кротко, с една хубава усмивка и общуваше с всички братя и сестри - малки и големи, прости и учени, ходеше при бедните братя, закъсали така, малки и възрастни. Идваше, подаваше една снимка на княгинята, младата, на царицата, изобщо беше така да се каже, много добра. В.К.: Спомняш ли си някои неща, някои опитности нейни да е разказвала? Г.Д.: Не, разговаряли сме така за кратко време за текущи неща. Един инцидент: Един ден е станало това. наши приятели ми казаха, че Учителят така веднъж като се разхождал по ливадата, а още местото не е било оградено, това место, което са го купили, тоя Изгрев. И като се разхождал така и вървял и някой от гората излезнал и го наметнал с някаква тъмно палто на главата и Учителят скокнал и го хванал този човек, а после си продължил пътя. Значи тук също атакуваха Учителя. Значи поповете и владиците изпращаха разни хора, жени мъже, да пречат и да тормозят Учителя. В.К.: Църквата откупува разни личности, за да ругаят Учителя. Тази ли беше тази Мария, която носела една табела на главата си: „Жертва на Дънов“.
към текста >>

41. 23. На лагер на Рила

Драган Петков

Камионите ни изсипваха в зависимост от времето или на Гюлечица или при хижа „Вада“.
23. НА ЛАГЕР НА РИЛА Да се изнесе цялото Братство на Рила не бе лесна работа. Участвуваха много хора в организирането и всеки си знаеше мястото. Камионите ни изсипваха в зависимост от времето или на Гюлечица или при хижа „Вада“. Нагоре багажа се извозваше с конски керван. Имаше един бай Янко. Той беше много сериозен човек и с голяма любов изпълняваше всичко. Той и неговите синове бяха честни хора. Толкова години той качваше и сваляше багажа и нищо не се изгуби.
към текста >>

42. 2. Колю Драгнев

Стоянка Цанева Драгнева

Аз бях нещо неразположена, той дойде да ме изпрати до хижа „Вада“.
От Пирин след една седмица ние слизаме в Банско, оттам вземаме теснолинейката и слизаме на Рилския манастир и от него се озовахме на езерата. На езерата, той беше вече там, посреща ме, прекарахме една седмица там на езерата. Дойде време за тръгване. На връщане е също интересно. На тръгване той дойде да ме изпрати. Аз бях нещо неразположена, той дойде да ме изпрати до хижа „Вада“. Изпрати ме, намерихме една кола, качих багажа и той се връща. На връщане той минава през Мечата долина, за да излезе под Молитвения връх. И там на среща му, вече след обед 4-5 часа нали, летен ден, но късно в тези часове, насреща му излизат три вълка. Той нищо не е носил, само якето си и започва да върти така якето си и да вие като куче. Сега казва вълците се спряха, аз казва продължавам, не спирам.
към текста >>

43. 30. На Рила 1939 година

Брат Янко е коняр от Станке Димитрово, който имаше коне и с тях пренасяше багаж, палатки, раници, хранителни продукти и др., първоначално от Горския дом, а по-кьсно от Вада до Рила и обратно.
Така започнал да обикаля България. И тъй, свалихме багажа от камиона с брат Колю, дойде брат Янко с конете, качихме една част от багажа, другия остана. Разбира се, багажа на работната група трябваше най-напред да се качи. Те имаха палатки, денкове, едно друго. Нали като отидат горе и палатки трябва да се построят. Брат Янко е коняр от Станке Димитрово, който имаше коне и с тях пренасяше багаж, палатки, раници, хранителни продукти и др., първоначално от Горския дом, а по-кьсно от Вада до Рила и обратно. Много добър като човек, разбран и точен. Нощувал съм много често у тях. Понякога съм пращал писмо когато трябва да се срещна с него. Той винаги е бил изпълнителен. И други братя и сестри са приспивали в домът му когато са минавали в първите години през Сапарева баня.
към текста >>

44. 36. Първата фаза на Отечествената война

В Стамболова махала веднъж валя такъв силен дъжд, че водата започна да тече по гърба ми, защото палатката ми беше поставена на една вада, пък леглото ми беше точно над вадата.
Та лично ме поздрави. От тая Стамболова махала, където бяхме настанени, като се минат няколко километра към Македония се намира Стражин. Там пристигнаха от България парашутисти, които са охранявали до тогава Министерството на войната и ги хвърлиха в атака. Там загинаха може би 150 войника между дърветата на километри. Имал съм много случаи когато след това са идвали близки, бащи, братя на войниците да ги търсят, разравят и ги познаваха по чорапите, по ризите, изобщо по дрехите, с които са били облечени. В Стамболова махала веднъж валя такъв силен дъжд, че водата започна да тече по гърба ми, защото палатката ми беше поставена на една вада, пък леглото ми беше точно над вадата. В това време германците ни обстрелваха, понеже знаеха, че в Стамболова махала има войски. Не смеех никъде да мръдна. Вярно, че бях в палатката, но водата беше извънредно много. Не минаха няколко дена и след това дойдоха две каруци, които вдигнаха багажа след което отидохме в една местност Чифте хан, край шосето за Скопие. От там се отбихме в едни къщички където и пренесохме багажа.
към текста >>

45. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Тогава пътя не отиваше чак до хижа Вада, а само до горския дом.
Аз се съгласих. Той каза, че ще отидем за един, два дни. Той имаше кола с едно място където е багажника. Отваряше се капака и се сядаше отвън така, малко подухва вятър, ама нищо. Качих се аз и тръгнахме. Тогава пътя не отиваше чак до хижа Вада, а само до горския дом. Слязохме от колата, той я гарира на едно място и ми казал, че имал някаква много важна работа и че ще върви напред, а ние с жената и детето да вървим наедно по-бавно. И брат Гради тогава му дойде акъла, защо Славчо го вика, защото това дете трябва да се носи. Пътят от горския дом до горе съвсем не е малко. А това дете за сведение беше дъщеря му Буба. Тръгнахме полека-лека.
към текста >>

46. 43. Летуване на Рила с Учителя

Тогава отивахме вече до хижа „Вада“.
Слязох и отидох при шофьора. Гледам д-р Йончо сложил жена си до шофьора, а и той нали трябва да бъде до жена си, та ми вика: „Ние ще пътуваме в кабината“. „Извинявай“, казах аз, „но досега съм товарил багаж и цял съм изпотен, дори нямам време да се преоблека, вие ще се качите на камиона горе. Ако искаш, може да оставиш само жена си тука най-много“. Той се развика, обаче слезе с жена си, тогава аз се качих и така потеглихме за Рила. Тогава отивахме вече до хижа „Вада“. След нея има един мост и поляна, на която стоварвахме багажа. Тая група беше от първите доколкото си спомням. Слязохме от камиона, разтоварихме всичко. А там имаше овчари 5-6 души, които дояха овцете. Имаше много овце и магарета.
към текста >>

47. 44. Неволи от лъжебратя

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Като стигнахме полянката пак вързах коня, качих брат Борис на самара и пак полека, полека минах гората, минах Вадата и оттам слязох на хижа „Вада“.
Аз в това време се сетих и си казах: „Хей, брат Борис си заминава за оня свят! “ (Понеже съм чувал от Учителя, че конете виждат това нещо.) И какво да направя, вързах коня за един клек, вземах брат Борис, той беше с пелерина, сложих го на гърба си и оттам почнах да слизам по пътеката така, само че обикалях както обикалят конете, защото може да се плъзна, та да отиде и брат Борис и аз, да пострадаме. Слязох на полянката долу до боровата гора. Сложих брат Борис на пелерината и аз се върнах. Отвързах коня и тръгнах с него надолу. Като стигнахме полянката пак вързах коня, качих брат Борис на самара и пак полека, полека минах гората, минах Вадата и оттам слязох на хижа „Вада“. По него време слизахме на Гюлечица. Като стигнахме Гюлечица, брат Янко ме чакаше още там. Посрещна ме и брат Коста Стефанов. Той беше на Гюлечица. И тъй оставих брат Борис Димитров на тях и тръгнах за Самоков да търся кола, да мога да го заведа до болницата в Самоков.
към текста >>

48. 7. Гуляйджии и войници

Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене.
Той нали знае, че аз не мога да употребя тия методи, които той иска - тихите, мирните? Аз не мога. Как да се справя? Така мисли той целия ден, за да открие метод такъв, който да бъде в рамките на Словото на Учителя. Но не можейки да измисли такъв, той решава да подбира най-меки- те думи и си нагласява една реч, която той имайки това образование подготвя и познавайки словото на много световни, големи автори ще отиде при тях и ще им я изкаже, като е смятал, че ще окаже въздействие. Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене. Стига той там, застава на една скала над тях и като че ли някой му завързал езика и това, което бил намислил предния ден и през нощта бил заучил най-благо да може да подходи, но не може да го каже, като че ли някой му взел езика. А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил часовника от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас! “ И както бил на скалата седнал и си държал часовника и чакал да мине половин час. Чака и се чуди какво ще стане след тоя половин час, защото казва: „Аз мислех едно, а то излезе съвсем друго. Мислех да кажа едно, а казах съвсем друго, което изобщо не съм мислил да казвам“.
към текста >>

49. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Т.: Нямаше вода, на пролет некогаш отгоре изтича вада ама имаше един брат руснак - Владо, та аз и той, той ми помагаше и направихме този извор отгоре.
Изпълняват всичко както трябва. Всяко едно нещо бе на мястото си. В.: Сега искам да те питам тука за изворчето - „Извора на доброто“. Сега как точно стана тая вода съществуваше ли преди това? Изобщо как се построи? Т.: Нямаше вода, на пролет некогаш отгоре изтича вада ама имаше един брат руснак - Владо, та аз и той, той ми помагаше и направихме този извор отгоре. А той тука не сме го така докарали, ама и до него имаше пътечка. Така по нея по този хълм правиха си разходка хората до изворите. В.: Да, това е „Извора на доброто“, което е тук с цимента. Т.: А оня, който е там е „Изворът на здравето“. Така каза Учителя.
към текста >>

50. 3. Змията

Стефка Няголова

Като стигнахме някъде около мястото където е сега хижа Вада ни посрещнаха братята, тия от първите, които бяха тръгнали на 1.юли.
На 10.VII.1936 г., петък сутрин с автобус тръгва Учителят с голяма група братя и сестри. И аз бях с Него заедно с двете деца - Светозар и Костадин. Направи ми впечатление, че още в автобуса Учителят ме изгледа някак си строго, което нещо малко ме смути и си казах, навярно не трябваше да пътувам с тия две малки деца. По онова време, понеже пътя не беше хубав както сега, автобусът можеше да ни закара до Горския дом. Там слязохме всички и поехме пътя пеш нататък. Като стигнахме някъде около мястото където е сега хижа Вада ни посрещнаха братята, тия от първите, които бяха тръгнали на 1.юли. Те бяха слезли, за да ни посрещнат и да ни помогнат при качването. Моят другар Крум беше между тях. Всички извадихме от приготвената за път храна, насядахме на тревата и се наобядвахме. След това сложихме по някоя дреха на едно място, върху които да може да полегне за малко време Учителят и да почине. През време на почивката забелязах, че Учителят ме гледаше много строго.
към текста >>

В това време Учителят вече е бил тръгнал бавно с групата към Вада.
Тогава казах на другите, които бяха с мене: „Змия ме ухапа“. Сестра Попова и Невенка изцедиха кръвта на десния крак отзад близо до петата, бинтоваха крака и пак тръгнахме, но аз почнах да чувствам, че отслабвам и се подувам. Тогава казах на Крум да спре, да си почина малко до един камък на дясно. А Крум по пътя се молеше за мене. Явиха се облачета, слънцето се скриваше и пак се показваше из облаците. В това време Учителят вече е бил тръгнал бавно с групата към Вада. Трябва да подчертая, че в този момент здравословното състояние на Учителя беше много тежко поради ударът, който му е бил нанесен в главата с тъпо оръжие през юли същата година. От това Той получи парализа на ръката и крака си и затруднен говор. Това наложи Той да прекъсне държането на беседите и не участваше в Паневритмията. Братята и сестрите помислиха, че Той вече си заминава, но въпреки всичко Той тръгна на тая екскурзия като вървеше съвсем бавно и често си почиваше обграден от топлите грижи на своите любящи ученици. В този момент някой брат казал на Учителя, че една сестра е ухапана от змия и е по пътя нагоре.
към текста >>

Тогава Учителят с групата тръгнаха да вървят към Вада като оставиха един брат да ми помага.
Подават ми една чаша топла вода и аз я изпих. И веднага ставам и отивам настрана отсреща и повръщам всичко, и отровата. Връщам се отново при Учителя, а Той ми казва: „Идете, рекох, още веднъж и повърнете! “ Отивам пак и каквото е останало го повърнах и се връщам. Облекчена се почувствах. Тогава Учителят с групата тръгнаха да вървят към Вада като оставиха един брат да ми помага. С тях беше и брат Лулчев и той ми каза, че ще ми прати кон през нощта, да се кача на него и да отидем с Крум и децата на рилския бивак на второто езеро. И ние с Крум и децата тръгнахме полека към Вада. Аз вървях много бавно по пътя, много наблизо лягах и си почивах и същевременно се унасях, понеже не виждах почти. Очите ми бяха подути, а братът, който ме придружаваше ми казваше така: „Сестра, поне като легнете гледайте да не заспите“. Плашеше се от мене.
към текста >>

И ние с Крум и децата тръгнахме полека към Вада.
Връщам се отново при Учителя, а Той ми казва: „Идете, рекох, още веднъж и повърнете! “ Отивам пак и каквото е останало го повърнах и се връщам. Облекчена се почувствах. Тогава Учителят с групата тръгнаха да вървят към Вада като оставиха един брат да ми помага. С тях беше и брат Лулчев и той ми каза, че ще ми прати кон през нощта, да се кача на него и да отидем с Крум и децата на рилския бивак на второто езеро. И ние с Крум и децата тръгнахме полека към Вада. Аз вървях много бавно по пътя, много наблизо лягах и си почивах и същевременно се унасях, понеже не виждах почти. Очите ми бяха подути, а братът, който ме придружаваше ми казваше така: „Сестра, поне като легнете гледайте да не заспите“. Плашеше се от мене. Когато пристигнахме на Вада Учителят вече беше с групата горе на баира и ме чакаха да видят дали аз съм пристигнала на Вада. Щом ме видяха, че идвам на Вада, Учителят и групата тръгнаха да отиват нагоре.
към текста >>

Когато пристигнахме на Вада Учителят вече беше с групата горе на баира и ме чакаха да видят дали аз съм пристигнала на Вада.
С тях беше и брат Лулчев и той ми каза, че ще ми прати кон през нощта, да се кача на него и да отидем с Крум и децата на рилския бивак на второто езеро. И ние с Крум и децата тръгнахме полека към Вада. Аз вървях много бавно по пътя, много наблизо лягах и си почивах и същевременно се унасях, понеже не виждах почти. Очите ми бяха подути, а братът, който ме придружаваше ми казваше така: „Сестра, поне като легнете гледайте да не заспите“. Плашеше се от мене. Когато пристигнахме на Вада Учителят вече беше с групата горе на баира и ме чакаха да видят дали аз съм пристигнала на Вада. Щом ме видяха, че идвам на Вада, Учителят и групата тръгнаха да отиват нагоре. Като стигнахме на Вада, там имаше една овчарска колиба. Крум ми направи едно легло от пръти, бани на крака, върза ми счукани маслини и понеже почваше да вали, влязохме в селската колиба. Като чуха каракачаните, които бяха вътре, че съм ухапана от змия, казаха: „Да вземем мерки! Какво чакате?
към текста >>

Щом ме видяха, че идвам на Вада, Учителят и групата тръгнаха да отиват нагоре.
И ние с Крум и децата тръгнахме полека към Вада. Аз вървях много бавно по пътя, много наблизо лягах и си почивах и същевременно се унасях, понеже не виждах почти. Очите ми бяха подути, а братът, който ме придружаваше ми казваше така: „Сестра, поне като легнете гледайте да не заспите“. Плашеше се от мене. Когато пристигнахме на Вада Учителят вече беше с групата горе на баира и ме чакаха да видят дали аз съм пристигнала на Вада. Щом ме видяха, че идвам на Вада, Учителят и групата тръгнаха да отиват нагоре. Като стигнахме на Вада, там имаше една овчарска колиба. Крум ми направи едно легло от пръти, бани на крака, върза ми счукани маслини и понеже почваше да вали, влязохме в селската колиба. Като чуха каракачаните, които бяха вътре, че съм ухапана от змия, казаха: „Да вземем мерки! Какво чакате? “ На тях крава им умряла от ухапване на змия.
към текста >>

Като стигнахме на Вада, там имаше една овчарска колиба.
Аз вървях много бавно по пътя, много наблизо лягах и си почивах и същевременно се унасях, понеже не виждах почти. Очите ми бяха подути, а братът, който ме придружаваше ми казваше така: „Сестра, поне като легнете гледайте да не заспите“. Плашеше се от мене. Когато пристигнахме на Вада Учителят вече беше с групата горе на баира и ме чакаха да видят дали аз съм пристигнала на Вада. Щом ме видяха, че идвам на Вада, Учителят и групата тръгнаха да отиват нагоре. Като стигнахме на Вада, там имаше една овчарска колиба. Крум ми направи едно легло от пръти, бани на крака, върза ми счукани маслини и понеже почваше да вали, влязохме в селската колиба. Като чуха каракачаните, които бяха вътре, че съм ухапана от змия, казаха: „Да вземем мерки! Какво чакате? “ На тях крава им умряла от ухапване на змия. А аз се обадих и им казах, че мерките са вече взети и ще дойде кон сутринта да ме вземе.
към текста >>

51. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Въздухът вече свободно нахлува в дробовете, пълни ги, пречиства ги и дава сила да се върви все напред, и все нагоре, напред. "Вада!
Грамадният масив развява бели знамена и чака. Ще попъплят гостите по снежния му гръб. Ще ги насити с прекрасни гледки, с кристални води, и в брилянтен въздух ще ги потопи. Боровите гори вече отварят път. Водите вече шумят. Въздухът вече свободно нахлува в дробовете, пълни ги, пречиства ги и дава сила да се върви все напред, и все нагоре, напред. "Вада! " - Хубава поляна заобиколена от всички страни с борова гора. И река, проснала се като жива пъстърва по дължината й, трепти, блести на слънцето и си играе със слънчевите лъчи. Пак борова гора, височина, пътека между клек и цветя, и чакан наклон. Стъпките завързват тук, защото до тук са вървели нагоре, нагоре и само нагоре. Това е почивка.
към текста >>

52. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

Ние починахме на Вада.
Познати гори и води! И красиви, красиви! боровете, разперили клони, приютяват под крилата си малки храсти, приютяват треви и цветя, приютяват ягоди и малини и бдят над пътища и пътеки, и пътници по тях. Реката шуми, танцува водата върху камъни и скали, и отбягва и се укрива в боровата гора. Сребърни ленти пробягват по пъргавия й стан и играят със слънчевите лъчи. Ние починахме на Вада. Хубавата полянка ни предложи мекия си губер, и ние не отказахме любезната покана, пихме чай и продължихме пак. Една вековна борова гора ни преведе току над надвисналите си клони, върху проснати над почвата корени и много листа. Още малко. Боровите дървета се сменят вече с клек, който обхваща пояса до нашия бивак, от където нагоре е преметнат най-богатият губер на Рила - тучните й пасища. Ние вече отминахме височината над боровата гора.
към текста >>

53. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

При "Вада" ни подкрепи с топла вода брат Драго и достигнахме благополучно "Краварника", където всички се освежихме с топла вода, където отпочинахме и закусихме.
Седнахме върху снега и оставихме да се отброяват живите мъниста от тази скъпа, неоценима броеница току пред нас. Сестра Петрана ни услужи с топла вода, пихме, отпочинахме си и пак се наредихме в редицата. "Не мога повече! ", повтори моята сестра пак. Пак поспряхме и братТилко ни подкрепи с топла вода от термус. При "Вада" ни подкрепи с топла вода брат Драго и достигнахме благополучно "Краварника", където всички се освежихме с топла вода, където отпочинахме и закусихме. Бялата пътека, по която тръгнахме сутринта, беше несигурна. Стъпвахме от стъпка в стъпка. След всяка почивка тя се изглаждаше, а когато навлязохме в боровата гора, тя беше станала съвсем гладка. Когато седнахме да отпочинем първият път, бяхме отминали първото езеро. Когато се обърнах и погледнах назад, живата лента още излизаше от лагера.
към текста >>

54. 74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО

Слезнахме долу при Вада до гората.
Оглеждаме се и се питаме къде ли са учениците, за които изпяхме тази песен. Ние ли бяхме това или се пееше за онези, които от Невидимия свят бяха дошли при Учителя и които нашите очи не ги виждаха. Но усещахме тяхното присъствие, което създаваше необикновена обстановка. Душите ни се разширяваха и политаха нагоре към просторите. Дойде време да се връщаме от Рила. Слезнахме долу при Вада до гората. Колите са дошли и Славчо Печеников разпределя хората кой къде да се качи. Всички вече са разпределени. Колите са пълни. Никой няма отвън. Само аз съм седнала на една тревичка и просто седя.
към текста >>

55. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро.
Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя. Това го помня добре и че с нея сме имали хубави разговори. НЕДЕЛЧО ПОПОВ Неделчо Попов беше един от нашите млади братя тогава. Знам, че брат Борис много го обичаше и се обръщаше към него с много милото така звание "гълъбе".
към текста >>

56. ПАША ТЕОДОРОВА

Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро.
Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя. Това го помня добре и че с нея сме имали хубави разговори.
към текста >>

57. 10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ

Болно дете, болен мъж, а трябва на следната сутрин в три часа през нощта брат Йордан-шофьора, който имаше собствена автобусна кола, да закара багажа и работната група до Вада.
Десетина дни преди Петровден, на второто езеро пристигаше братска работна група, за да построи палатката на Учителя и много други палатки. Учителят идваше точно на връх Петровден. Така стана и този път. Вечерта, преди заминаването, малката ми Ани вдигнала висока температура. Иванка се видяла в чудо. Болно дете, болен мъж, а трябва на следната сутрин в три часа през нощта брат Йордан-шофьора, който имаше собствена автобусна кола, да закара багажа и работната група до Вада. От там конете на власите да поемат багажа и да го изкачат с коне на второто езеро. Било е вероятно към 8-9 часа лятно време. Иванка помислила какво да прави. Погледнала към стаята на Учителя, видяла, че се свети още. Решила да отиде за съвет при Него.
към текста >>

58. 16. БОЛЕСТТА НА ОТЧУЖДЕНИЕТО

И пристигнахме ние до Вада, той не иска да се качи с нас, Кирчо-лъвчето взема детето на гърба си, аз вземах раници, колкото можех да нося, качихме се ние до палатката и след това Кирчо слезе долу, щото той остана да варди общия багаж.
"Къде ще тръгнем, ти си луда, къде ще ходим? " И даже в автобуса като се качихме за Рила 1939 г. той не искаше, обаче се стесняваше от другите хора нали, с мен приказваше. Казваше: "Знаеш ли какво, като се качим горе, това не ме ли злепоставя пред другите, че съм болен". Успокоих го добре. И пристигнахме ние до Вада, той не иска да се качи с нас, Кирчо-лъвчето взема детето на гърба си, аз вземах раници, колкото можех да нося, качихме се ние до палатката и след това Кирчо слезе долу, щото той остана да варди общия багаж. Той пак не искал, обаче Кирчо с голямо насилие го накарал. Пристигнаха те вечерта късно вече и така продължи до деня когато Учителя щеше да идва. Това беше Петровден. От всички палатки излязоха да посрещнат Учителя на първото езеро и почнаха да викат: "филипе, вземи цигулката и ела да свириш! " А той, когато обикновено е болен, нито иска да свири, нито иска да приказва.
към текста >>

59. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

на Бивака на "Вада" на Рила.
Учителят обичаше всички музиканти, които бяха около Него. Той насърчаваше всички до един да работят с Неговите песни, да ги хармонизират, аранжират, да ги разработват. Това бяха: Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов. Аз дойдох по-кьсно на Изгрева. Брат Пеньо е разправял този случай на много места, а по моя молба го разказа на братята и сестрите през 1972 г. на Бивака на "Вада" на Рила. Между слушателите беше един много добър брат, произхождащ от евангелските среди, който се изказа за случая и настояваше, че във всички случаи трябва да се казва пълната истина. За мене този добър брат беше също "по-правоверен от папата". Ние сме живи свидетели на изнасяните в салона на Изгрева концерти от Учителева музика, аранжирана за смесен хор или солово изпълнение и щрайх от брат Кирил Икономов, или за пеене и пиано от сестра Ирина Кисьова и Мария Тодорова и виждахме, че Учителят се радваше на тези прояви и ги поощряваше като първи стъпки на хармонизация на неговите песни. Не ми е известен конкретен случай Учителят да е настоявал за едногласно изпълнение на неговите песни. Едногласието, според мен е примитивизъм.
към текста >>

60. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Но се качихме горе на Вадата, дето минава, на поляната, дето беше нашия лагер, там.
В.К.: Вие бяхте там. Е.А.: Бях там, моля Ви се. He. В.К.: Защото ми каз&ха, че веднага Учителят се разтърчал отгоре, после слезнал бързо надолу. Е.А.: Не, не. Каза нещо на Крум, но аз малко ме догневя на Крум, разбирате ли, тъй че може би затуй не чух какво му е казал. Но се качихме горе на Вадата, дето минава, на поляната, дето беше нашия лагер, там. Ние тогава винаги там почивахме, кладяхме огън, пиехме вода и там обядвахме. И стигнахме там, но вече стигнахме след обяд, по- късничко. Там хапнахме малко, хранихме се, както Ви казах, помогнахме на Учителя за преобличането, хапнахме и поехме нагоре по стръмничкото. Невена Неделчева, избързала с някои хора напред и казали на Лучев, че Учителят не е добре и той слезе и под първото езеро, така по склона, така ни посрещна някъде, без да пита Го хвана под ръка и помогна на Учителя, а пък под първото езеро го чакаше кон. Учителят се качи защото беше много уморен.
към текста >>

61. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

Ние сега слязохме от рейса на Вада, тръгнахме нагоре, но по пътя Учителя постоянно залиташе, щото пътя беше неравен вървеше се по-трудно.
Ами разбира се. Та че, аз да Ви кажа много бях недоволна от Лулчев и изкарах една кавга с него впоследствие. Защото намирам, че не на място милост проявиха. Нека да знаем кой точно беше, пьк някой друг нямаше кой да бъде - Цанковист е, пратен беше от някого, той никаква връзка няма с Учителя. Че той е пратен човек-агент да изпълни някакво поръчение. Ние сега слязохме от рейса на Вада, тръгнахме нагоре, но по пътя Учителя постоянно залиташе, щото пътя беше неравен вървеше се по-трудно. В.К.: Сам ли се изкачи до горе? Е.А.: Не от Вада братко, открая на гората. Открая на гората при Гюлечица през целия път. Открая на гората. В.К.: Нямаше ли коне, та да го качите на някой кон?
към текста >>

Е.А.: Не от Вада братко, открая на гората.
Защото намирам, че не на място милост проявиха. Нека да знаем кой точно беше, пьк някой друг нямаше кой да бъде - Цанковист е, пратен беше от някого, той никаква връзка няма с Учителя. Че той е пратен човек-агент да изпълни някакво поръчение. Ние сега слязохме от рейса на Вада, тръгнахме нагоре, но по пътя Учителя постоянно залиташе, щото пътя беше неравен вървеше се по-трудно. В.К.: Сам ли се изкачи до горе? Е.А.: Не от Вада братко, открая на гората. Открая на гората при Гюлечица през целия път. Открая на гората. В.К.: Нямаше ли коне, та да го качите на някой кон? Е.А.: Абе конете бяха тръгнали с багажа. Не се сетихме.
към текста >>

Е после те Го посрещнаха Учителя, ама горе вече, там на стръмнината, високо над Вада, защото бяха отишли някои по-рано и казали там, и дойдоха с кон и Го взеха под езерото, там когато, под първото езеро Го взеха само.
Открая на гората при Гюлечица през целия път. Открая на гората. В.К.: Нямаше ли коне, та да го качите на някой кон? Е.А.: Абе конете бяха тръгнали с багажа. Не се сетихме. Е после те Го посрещнаха Учителя, ама горе вече, там на стръмнината, високо над Вада, защото бяха отишли някои по-рано и казали там, и дойдоха с кон и Го взеха под езерото, там когато, под първото езеро Го взеха само. На кон Го качиха. През целия път Славчо вървеше край Него, но Учителят не прие никаква помощ. Нито ръка, нито нищо. Сам вървеше, позалитваше, уморяваше се, но ми направи впечатление, че когато първия път си съблече дрехите, за да се преоблече, Той се бави цял час, по пътя още. И аз не знаех, че толкова не може, нали, че така са ограничени движенията и най-после Той си дойде, нали така, и след това тръгнахме по пътя.
към текста >>

А по пътя, някъде по сред към обедното време беше вече, бяхме минали, така под Вада бяхме някъде и бяхме седнали на почивка, там бе и Учителят.
На кон Го качиха. През целия път Славчо вървеше край Него, но Учителят не прие никаква помощ. Нито ръка, нито нищо. Сам вървеше, позалитваше, уморяваше се, но ми направи впечатление, че когато първия път си съблече дрехите, за да се преоблече, Той се бави цял час, по пътя още. И аз не знаех, че толкова не може, нали, че така са ограничени движенията и най-после Той си дойде, нали така, и след това тръгнахме по пътя. А по пътя, някъде по сред към обедното време беше вече, бяхме минали, така под Вада бяхме някъде и бяхме седнали на почивка, там бе и Учителят. И пристига един брат Крум Няголов, идва и казва на Учителя, че Стефка я ухапала змия. И тя е била отровна змия пепелянка ли е била, какво е било. Пепелянка сигурно и аз не бях наблизо, и не съм чула нито Учителя, ни това, но Учителят дал е някакви наставления. И продължавахме да вървим нагоре. В.К.: Аз чух, че Той слезнал надолу и после пак се качил.
към текста >>

Е.А.: Не, не се върна, не се върна, защото те ни настигнаха горе на Вада.
И пристига един брат Крум Няголов, идва и казва на Учителя, че Стефка я ухапала змия. И тя е била отровна змия пепелянка ли е била, какво е било. Пепелянка сигурно и аз не бях наблизо, и не съм чула нито Учителя, ни това, но Учителят дал е някакви наставления. И продължавахме да вървим нагоре. В.К.: Аз чух, че Той слезнал надолу и после пак се качил. Е.А.: Не, не се върна, не се върна, защото те ни настигнаха горе на Вада. Да на Вада, не на хижата, а горе на полянката, дето става пресичане на реката. Там ни настигнаха и Учителя ги посъветва. Тя беше загубила вече зрението, да останат там да преспят през нощта и сутринта дойдоха горе. В.К.: А, загубила си зрението! Е.А.: От отравянето, да, беше престанала да вижда.
към текста >>

Да на Вада, не на хижата, а горе на полянката, дето става пресичане на реката.
И тя е била отровна змия пепелянка ли е била, какво е било. Пепелянка сигурно и аз не бях наблизо, и не съм чула нито Учителя, ни това, но Учителят дал е някакви наставления. И продължавахме да вървим нагоре. В.К.: Аз чух, че Той слезнал надолу и после пак се качил. Е.А.: Не, не се върна, не се върна, защото те ни настигнаха горе на Вада. Да на Вада, не на хижата, а горе на полянката, дето става пресичане на реката. Там ни настигнаха и Учителя ги посъветва. Тя беше загубила вече зрението, да останат там да преспят през нощта и сутринта дойдоха горе. В.К.: А, загубила си зрението! Е.А.: От отравянето, да, беше престанала да вижда. И това чухме.
към текста >>

Но когато стигнахме на Вадата горе, за да се преоблече, тогава да ти кажа аз викам: „Савке, хайде да помогнем на Учителя!
Е.А.: От отравянето, да, беше престанала да вижда. И това чухме. И ние сега тръгнахме нагоре, вървяхме, доста така трудничко Учителят се качваше през цялото време и беше мълчалив, и сериозен. Мисля, че Невена Неделчева беше се качила, щото Лулчев беше се качил с предна група и тя избързала и казала на Лулчев, че Учителят мъчно върви и така описала положението, което беше. Тогава не знам кон предложиха ли Му, но на стръмнината по-неудобно беше, та когато стигнахме под първото езеро, тогава прие Учителя да се качи на коня и Го заведоха до бивака горе, до Неговата палатка. Но когато стигнахме на Вадата горе, за да се преоблече, тогава да ти кажа аз викам: „Савке, хайде да помогнем на Учителя! " И ние двете отидохме и Му помогнахме при обличането, защото иначе пак щеше да се мъчи един час нали, и това бави цялата група. Та Му помогнахме така, за да може да се преоблече. Помогнахме с каквото можем нали. И тогава направиха палатката Му на нашата поляна, дето ние бяхме стенографките, че Неговата палатка, че Савкината и после нашата, моята с Паша и аз. Бяхме, трите останахме, за да можем да Му услужваме каквото има.
към текста >>

Даже бяха дошли веднъж със Славчо Печеников с кола до Вада долу, за да Го вземат и да Го свалят.
Някои от приятелите като видяха, че Учителят така не е добре, дойдоха да Го вземат с кола, щото мислеха че Учителят ще си замине. Сега, младите братя тогава и сестри ще го кажа, абсолютно не проявиха недоверие. Всички повярваха, че Учителят ще оздравее. По-възрастните братя така се усъмниха. Те изявиха тревога, че може Учителят да си замине горе. Даже бяха дошли веднъж със Славчо Печеников с кола до Вада долу, за да Го вземат и да Го свалят. Аз не знам, те предложили ли са на Учителя, не са ли предложили, виж това не мога да кажа. Но много от приятелите, например пред Него плачеха като виждат, че не може да говори, че не може да ходи. Така проявиха едно малодушие ще кажа. Когато младите бяха по-положителни. И тогава всички, имаше повече така отзивчивост един към друг.
към текста >>

62. 150. КАК СЕ ШИЕХА ПАЛАТКИТЕ?

Е.А.: Нацепиха една цяла палатка за да си увият краката, за да могат да слезнат до Вада, защото бяха със сандалки.
Защото ние пръв път отивахме на летуване. Но после като видяхме, че е по-хубаво да има и под и по-чисто е и по не ни е студено, пък имаше години, когато на Рила сме имали сняг. Една година падна сняг половин метър. Да, и сто души отведнъж слязоха, защото нямаха нито обуща подходящи, нищо. В.К.: То беше 1949 год. Е.А.: Нацепиха една цяла палатка за да си увият краката, за да могат да слезнат до Вада, защото бяха със сандалки. Нямаха екип. Въобще не сме имали ние много екип. В.К.: Сега искам да те питам друг случай. Разказваха ми, че навремето когато французите дошли на Витоша били донесли палатка на Учителя, опънали я, обаче Учителят не поискал да влезе в нея и казал: „Аз не съм дошъл за французите, а за българите". Как стои тоя въпрос?
към текста >>

63. 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА

Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада.
Ами така е сега, да говориме реално. В.К.: Правихте ли друг опит за записване гласа на Учителя? Е.А.: Аз лично не знам. Само това на Манжо. Аз направих опит, когато дойдоха едно семейство мъж и жена от Михаиловата група. Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада. И там доведе ги някой. Не знам кой Невена Неделчева ли ги доведе, не знам някой ги доведе и аз като ги видях казах: „Много Ви моля, да разберете, къде е казвам записа на Манжо? Да ни направите едно копие и да ни дадете от гласа на записа". Те ни обещаха, но нищо не направиха. Семейството беше Пиле.
към текста >>

64. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

А стръмното от Вада нагоре.
В.К.: Той нагоре как се качи, пеша ли се качи? Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила?
към текста >>

65. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА В.К.: Какви противоречия сте срещали по пътя си?
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА В.К.: Какви противоречия сте срещали по пътя си? Е.А.: Друг случай. Най-големи трудности съм срещала, когато бях в стола, където сестрите от София бяха капризни. След това с лагера на Вада, където правех усилие, за да не вляза в конфликт с никого. В.К.: За кой стол става въпрос? За София ли?
към текста >>

След това с лагера на Вада, където правех усилие, за да не вляза в конфликт с никого.
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА В.К.: Какви противоречия сте срещали по пътя си? Е.А.: Друг случай. Най-големи трудности съм срещала, когато бях в стола, където сестрите от София бяха капризни. След това с лагера на Вада, където правех усилие, за да не вляза в конфликт с никого. В.К.: За кой стол става въпрос? За София ли? Е.А.: Те са две неща. Първото какво беше? В.К.: Най-големи трудности съм срещала, когато бях в стола.
към текста >>

В.К.: А на Вада вече като бяхте?
Имаше сестри, които не бяха така сръчни. Не умееха така да правят вкусно както други го правеха. В.К.: Ясно. Е.А.: Това е едното, което ми е било трудно. По тези случаи съм казала това. В.К.: А на Вада вече като бяхте? Е.А.: На Вада аз ходих след като престанах да се качвам на езерата. Три години ходих на бивака на Витоша. Там имаше едно изворче, то беше на едни, които го владееха частно. После отчуждиха всичкото. И аз пратих човек и помолих, ще ме приемат ли, ще ми дадат ли това място свободно да живея там.
към текста >>

Е.А.: На Вада аз ходих след като престанах да се качвам на езерата.
Не умееха така да правят вкусно както други го правеха. В.К.: Ясно. Е.А.: Това е едното, което ми е било трудно. По тези случаи съм казала това. В.К.: А на Вада вече като бяхте? Е.А.: На Вада аз ходих след като престанах да се качвам на езерата. Три години ходих на бивака на Витоша. Там имаше едно изворче, то беше на едни, които го владееха частно. После отчуждиха всичкото. И аз пратих човек и помолих, ще ме приемат ли, ще ми дадат ли това място свободно да живея там. Съгласиха се хората, приятели ми бяха, познати.
към текста >>

Да отидеме на Вада.
Аз три години прекарах там. Много хубаво беше. Не отричам. Мечтаех си за Рила, мечтаех за боровете, мечтаех за смърчовете, мечтаех за гледката към Рила. И на четвъртото лято се реших. Да отидеме на Вада. Но на Вада не долу, а при Боре - горския. Гдето беше лесничейският дом, защото там има гледка прекрасна. Една от най-хубавите гледки, близки така до низината е мястото на Боре. И ние го изкарахме едно лято, шест сестри бяхме. Само жени.
към текста >>

Но на Вада не долу, а при Боре - горския.
Много хубаво беше. Не отричам. Мечтаех си за Рила, мечтаех за боровете, мечтаех за смърчовете, мечтаех за гледката към Рила. И на четвъртото лято се реших. Да отидеме на Вада. Но на Вада не долу, а при Боре - горския. Гдето беше лесничейският дом, защото там има гледка прекрасна. Една от най-хубавите гледки, близки така до низината е мястото на Боре. И ние го изкарахме едно лято, шест сестри бяхме. Само жени. Изкарахме по ред.
към текста >>

В.К.: Аз няколко пъти съм минавал през твоя лагер на Вада и дори съм спал там преди да тръгна нагоре към езерата.
По ми беше лесно. Паша имаше повече задължение към беседите, защото тя нали работеше беседи, стилизираше и винаги съм отстъпвала, когато тя има работа. Аз да свърша нещо друго, затуй. Сега, че съм слугинчето, мен не ме е оскърбявало това нещо, пък защото и Учителя идваше при нас и се хранеше докато бяхме заедно, много пъти. Когато нямаше стол, Учителят или ще донесе храна, материали, които са Му донесли да сготвя или друго, така че, аз как бих се радвала и сега да слугувам така, ха, ха, ха. В.К.: Аз няколко пъти съм минавал през твоя лагер на Вада и дори съм спал там преди да тръгна нагоре към езерата. Е.А.: Имаше няколко палатки за приходящи и запътили се към 7-те езера. В.К.: Наблюдавал съм живота ви там. Аз не можех да издържа един час, тези хора събрани на едно място. Чудех ти се как можа да издържиш това? Е.А.: Въпросът е друг.
към текста >>

66. 22 „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

На първата почивка по пътя за „Вада" Учителят отби, за да смени ризата си Денят беше горещ и той се бави цял час.
на Общия окултен клас. Приготвихме се и на 14 юли 1936 год. тръгнахме. Пристигнахме до края на гората над Говедарци и оттам тръгнахме пеш. Учителят вървеше с нас. Ходеше трудничко, не можеше свободно да повдига десния си крак. На първата почивка по пътя за „Вада" Учителят отби, за да смени ризата си Денят беше горещ и той се бави цял час. После разбрах, че му е било трудно при преобличането. Та продължихме пътя до над „Вада". По стръмнината Учителят пак вървеше сам и не приемаше да му се помогне, но към средата на стръмния склон отгоре слязоха няколко души братя, между които беше и Лулчев. Те водеха кон за да качат Учителя. Той не прие да се качи и продължи да върви пеш до първото езеро.
към текста >>

Та продължихме пътя до над „Вада".
Пристигнахме до края на гората над Говедарци и оттам тръгнахме пеш. Учителят вървеше с нас. Ходеше трудничко, не можеше свободно да повдига десния си крак. На първата почивка по пътя за „Вада" Учителят отби, за да смени ризата си Денят беше горещ и той се бави цял час. После разбрах, че му е било трудно при преобличането. Та продължихме пътя до над „Вада". По стръмнината Учителят пак вървеше сам и не приемаше да му се помогне, но към средата на стръмния склон отгоре слязоха няколко души братя, между които беше и Лулчев. Те водеха кон за да качат Учителя. Той не прие да се качи и продължи да върви пеш до първото езеро. Чак там прие да се качи на коня. Надвечер пристигнахме в лагера.
към текста >>

67. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

и през цялото време вадичките бяха циментирани и водата, като върви през вадата и докато отиде в кладенчето, дето гребем с кофичка малка, водата все е на слънце и беше леко затоплена, и много приятна вода беше.
13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА В. К.: Снимка на Дианабад. Тук виждаме на два пъти на две места ти си заснет. По коя идея, как бе направена тази снимка? Г. С.: Там бяха открили някаква вода и Учителят беше дал идеята да се направят вадички, да се отведат в едно кладенче и всичкото беше направено и изложено на юг. и през цялото време вадичките бяха циментирани и водата, като върви през вадата и докато отиде в кладенчето, дето гребем с кофичка малка, водата все е на слънце и беше леко затоплена, и много приятна вода беше. мека за пиене. Казваха: „Изворът на Дианабад". Колко пъти някои хора, злонамерени хора, отиваха при изворчето и после намирахме кокали, хвърлени и пр. да го замърсят - щото знаят, че туй ни отвращава нас - и те идваха и оставяха такива работи, Непочтени работи са правили. В.К.: Виждам много хора със стомни и дамаджани, правили са някакво упражнение ли?
към текста >>

68. 09 - 61. СБЪДНАТИЯТ СЪН СЛЕД ДВА ЧАСА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

61. СБЪДНАТИЯТ СЪН СЛЕД ДВА ЧАСА Бях ветеринарен фелдшер в село Ватина, до Кавадарци - Македония.
61. СБЪДНАТИЯТ СЪН СЛЕД ДВА ЧАСА Бях ветеринарен фелдшер в село Ватина, до Кавадарци - Македония. Амбулаторията ми се помещаваше в частна къща. Един ден, след като се наобядвах, легнах да си почивам и неусетно съм заспал. Сънувам, че гледам небето и на него се явиха черни облаци. Ето че за кратко време целият небосвод потъмня. Засвятка се.
към текста >>

69. 09 - 63. УСТРОЙ ЕКСКУРЗИЯТА НИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

След като постояхме няколко дни на езерата, върнахме се до Вада.
63. УСТРОЙ ЕКСКУРЗИЯТА НИ Веднъж една сестра от Изгрева се готвела за екскурзия до Седемте езера. След като всичко било готово, изправили се на молитва. При завършване на молитвата тя казала гласно: „Учителю, моля ти се, устрой екскурзията ни! " Всички присъстващи на молитвата чули тази молба. И наистина, всичко по пътя им се е нареждало благополучно, като е имало редовна връзка с превозните средства. След като постояхме няколко дни на езерата, върнахме се до Вада. Там чакаше една лека кола, която се оказа, че е от София. Помолихме собственика на колата да ни превози до Самоков. Той се съгласи на драго сърце. Оттам взехме рейса за София. Разказала: Стоянка Илиева.
към текста >>

70. 09 - 182. ПОГАЧА ЗА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

182. ПОГАЧА ЗА УЧИТЕЛЯ на 23 август 1965 година, като се връщахме от Седемте рилски езера, се отбихме на Вада, където сестра Паша с още няколко семейства лагеруваше.
182. ПОГАЧА ЗА УЧИТЕЛЯ на 23 август 1965 година, като се връщахме от Седемте рилски езера, се отбихме на Вада, където сестра Паша с още няколко семейства лагеруваше. При разговор тя ни разказа следната своя опитност; Това беше преди години. Веднъж, като работех върху беседите, дойде такъв момент, че ми се налагаше да питам нещо Учителя, който по това време беше в град Русе. Приготвих се за път, но не ми се отиваше с празни ръце. Исках да му занеса нещо, ето защо купих пет-шест килограма жито, отидох на воденичката в село Драгалевци, смлях го и вече бях готова за път. Омесих от брашното една погача, опекох я и заминах за Русе.
към текста >>

71. 09 - 201. ПРОКЪЛНАТИЯТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но тъй като не след много водата се загубила, тя тръгнала по вадата да търси мястото, където се е отбила водата и разбрала, че била отбита от един неин съсед, за да пои своята градина.
201. ПРОКЪЛНАТИЯТ През лятото на 1963 година една жена от село Долня Рибница /Благоевградско/ поливала зеленчуковата си градина извън селото. Но тъй като не след много водата се загубила, тя тръгнала по вадата да търси мястото, където се е отбила водата и разбрала, че била отбита от един неин съсед, за да пои своята градина. Казала му: „Ангеле бре, Ангеле, ти ли ми отби водата, змия да те яде." /Тъй кълнат жените по него край./ Денят отминал, взело да се здрачава, когато всички си тръгнали за дома, тръгнал си и Ангел. Когато излязъл на главния път, видял нещо шарено на пътя и посегнал да го вземе, като предполагал, че това е шарена пръчка. Но то не било шарена пръчка, а змия, която го ухапала за ръката. Имало и други хора с него, които веднага му пристегнали ръката над ухапаното от змията място и веднага го пратили в София, където едва го спасили с инжекции, благодарение на бързата лекарска помощ. Разказал: Крум Божинов.
към текста >>

72. 09 - 288. ИДЕТЕ СИ, ЩЕ ИМАТЕ ГОСТИ

На другия ден продължихме през Вада за Езерата.
Рейсът стигна края на гората и спря, разтовари пътниците и багажите и се върна. Власите чакаха със своите планински кончета, обучени за движение по планински терен. Хората поеха нагоре и конете след тях. Налагаше се да се нощува на горския дом. Запалихме огън на няколко огнища и нощта премина в песни и разговори. На другия ден продължихме през Вада за Езерата. Когато пристигнахме, веднага няколко души се заеха да устроят кухнята, а останалите си опъваха палатките и приготвяха леглата. До вечерта почти всичко бе готово. На другия ден лагерният живот започна. Посрещнахме изгрева на Молитвения връх. Учителят държа беседа, последваха гимнастически упражнения, закуска и т.н.
към текста >>

73. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

ТОМ 11

Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х.
Никола Даскалов, Стоянчох. Иванов, Господин х. Иванов, Христо Попов, Костадин М, Тюлев, Ангел Георгиев, Янаки Жеков, Чорбаджи Шпеков, Йосиф Хр. Стоянов, Праматар Яни (из с. Капаклий), Кьоркчи Коста Димитров, Бою фочи-джи (из с. Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х. Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х. Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък). Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот.
към текста >>

74. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

ТОМ 11

Провадалъ (Момов) от Преслав; 55) Калбурджи Станю\ 56) Абаджи Иванчо отДреновските колиби; 57) Катранджи Георги от Тревненските колиби; 58) Уста Кою от Трявна; 59) Топал Хаджи Данаил от Казанлък; 60) Йордан Тодоров; 61) Хаджи Иван Тодоров: 62) Христо Кафеджийчето; 63) Еминеджи Панайотов; 64) Георги Чубрицата] 65) Стоян Карабатаков; 66) Калайджи Белчо\ 67) Петър П.
Търновско; 50) Атанас Недев от с. Климентово; 51) Абаджи Стоян Иванов от с. Търкашент (Еленско); 52) Кюркчи Ради Трифонов от с. Марен (Еленско); 53) Арабаджи Петков от М. Търновско; 54) Д. Провадалъ (Момов) от Преслав; 55) Калбурджи Станю\ 56) Абаджи Иванчо отДреновските колиби; 57) Катранджи Георги от Тревненските колиби; 58) Уста Кою от Трявна; 59) Топал Хаджи Данаил от Казанлък; 60) Йордан Тодоров; 61) Хаджи Иван Тодоров: 62) Христо Кафеджийчето; 63) Еминеджи Панайотов; 64) Георги Чубрицата] 65) Стоян Карабатаков; 66) Калайджи Белчо\ 67) Петър П. Димов от В. Търново; 68) Иванчо Давидов\ 69) Дим. Върнев; 70) Янко Славчев от В. Търнрво; 71) Андрей Астарджиев\ 72) Хр. Климентов; 73) Мих.
към текста >>

75. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

ТОМ 11

Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич.
Да се върнем сега към училищното дело. През 1868/69. учебна година се отваря за пръв път отделно девическо училище в наетата за тая цел къща на хаджи Катинка, която къща и днес съществува. Тя е двоетажно здание и се намервра във II. участък, до новата къща на Д. Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич. Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив. Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха: „Боже, на помощ нам бъди, Съгласие и любов опази, Да напреднем вси в наука, Да имаме във всичко сполука..." Главен учител през 1869/70. година бил Стефан Б. Деребеев, който преподавал на I и II клас. В I клас преподавал свещена история, българска граматика и география, а във II - катехизис, граматика, аритметика, всеобща и българска история.
към текста >>

76. Наряди за 1919 г.

Трябва да знаете, че доброто се учи само на сватбата, а злото - на свадата.
Живеещите в онзи свят свободно си четат мислите, затова, когато някой от тях е неразположен, то другите, като прочетат мисълта му, отминават и без да става нужда той да ги пъди. И затова в онзи свят няма условия за грях. Ще си представиш, че си облечен в сватбарски дрехи, че си радостен и весел и ще слушаш какво е говорил Христос на присъствующите. Ако може мислено да произведете една такава картина, веднага ще се освежите и ще може да се борите с мъчнотиите на живота. Такова представяне на картината има и здравословно влияние върху вас. Трябва да знаете, че доброто се учи само на сватбата, а злото - на свадата. Задайте си въпроса: Защо у вас се пораждат добри и лоши мисли и желания? Защо към някой сте разположени повече, а към някой - по-малко; защо някой обичате, а други - не, защо едни ни са приятни, а други - неприятни? Ще кажете: „Това е кармично." Да, но кармата още нищо не обяснява, защото има ред други причини. Като сте неразположен, размишлявайте върху причината на това неразположение, като си припомните къде сте ходили, в коя къща, колко сте прекарали и след излизането в коя къща сте изпитали неразположението. Обяснете си защо от някоя къща излизате неразположен.
към текста >>

77. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Това ще бъде свада.
Христос присъствуваше на тази сватба, за да благослови младоженците. Когато се решите да влезете в един нов живот, т.е. да се жените, трябва да съедините вашия ум, който е момъкът, със сърцето, което е момата. Ако искате вашата сватба да стане по всички Божествени правила, по всички Божествени съчетания, непременно Божественият принцип трябва да бъде у вас. Как мислите, сватба ли ще бъде това, когато булката, като влезе в къщата, прогони свекърва, сестри, братя и други близки на момъка? Това ще бъде свада. Това, което ви говоря, не е за мене, а за вас. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се подигнете и ще давате простор на душата си. Грешите или правите добро, това е за вас. Всеки се подига чрез своите действия. Спазвате ли този Божествен принцип, умът и сърцето ви да са в съчетание, вие ще имате в себе си Христа и учениците Му.
към текста >>

Ако сватбата не [е] сватба, а свада, ще се родят синове и дъщери.
Грешите или правите добро, това е за вас. Всеки се подига чрез своите действия. Спазвате ли този Божествен принцип, умът и сърцето ви да са в съчетание, вие ще имате в себе си Христа и учениците Му. Тогава, като прилагате Христовото учение, ще разберете Божествения живот, който се изразява в природата, ще знаете как да възпитавате вашите домашни, защото синовете и дъщерите ви, които трябва да се родят, ще минат през тази сватба. С това аз обяснявам защо се раждат добри синове и дъщери. Ако сватбата не [е] сватба, а свада, ще се родят синове и дъщери. Когато ви дойде някоя мисъл или желание, тя ще зависи напълно от вашия ум и сърдце. Каквото съотношение имате, такава ще бъде и вашата мисъл. Ако умът е покварен, и мисълта ще бъде такава. Ако сърцето е покварено, и желанието ще бъде покварено. Не мислете, че мислите и желанията се неща фантастични.
към текста >>

Всеки, като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.“ Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко минава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.“ Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада.
Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в радост. Превръщания могат да стават навсякъде в природата. Например въгленът може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, в дърво отново, после - пак във въглен. Исус дойде на сватбата, за да покаже да младите как трябва да живеят. Всеки от вас се е женил, знае колко хубаво е времето до сватбата, какви мечти, какви фантазии на ума и мисълта има. Всеки, като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.“ Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко минава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.“ Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада. Според мене умът, който се жени за сърцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест. Сърцето, което се жени за ума, трябва да здраво, чисто. Ако това бъде така, то нашите мисли и желания по същия закон трябва да бъдат здрави и чисти. Зная, че вие, които ме слушате, имате неспокойни сърца и умове. Защо? Защото този първоначален закон е нарушен.
към текста >>

Знайте, че всички лоши думи се казват извън сватбите, защото там, гдето няма сватба, има свада.
Дълбока наука е да разбирате характера, нравите и обичаите на езика и неговите действия. Няма човек с по-силна воля от този, който може да обуздава езика си. Някой път искате да кажете нещо на някого, за да му покажете, че и вие разбирате работата. Но какво излиза от това? Не само че не оправяте работата, но още повече я забърквате. Знайте, че всички лоши думи се казват извън сватбите, защото там, гдето няма сватба, има свада. Щом замислиш нещо лошо, ще знаеш, че не си на сватба, при тебе не е Христос. Мислиш ли добре, ти си на сватбата заедно с Христа и учениците Му. Всеки ден ти можеш да присъствуваш на сватба заедно с Христа и учениците Му. Аз взимам това като общ принцип, а не го разглеждам с онези догматични схващания, които има църквата. Аз говоря за енергията, която произтича в живота.
към текста >>

Трябва да знаете, че доброто се учи само на сватбата, а злото - на свадата. III.
Оставете тези стари методи, защото докато държите тях, не може да бъдете ученици. Ще си представиш, че си облечен със сватбарски дрехи, че си радостен и весел и ще слушаш какво е говорил Христос на присъствуващите. Ако може да произведете една такава картина, веднага ще се освежите и ще бъдете готови да се борите с мъчнотиите си на този свят. Много философии на този свят ще ви станат ясни и вибрациите на вашия ум ще се подигнат. Такова представяне на картината има и здравословно влияние. Трябва да знаете, че доброто се учи само на сватбата, а злото - на свадата. III. Задайте си въпрос: Защо у вас се пораждат добри и лоши мисли и желания. Защо към някои сте разположени повече, а към други - по-малко, някои обичате, а други - не, някои ви са приятни, а други - неприятни? Ще кажете: „Това е кармично.“ Да, но кармата още нищо не обяснява, защото тук се явяват ред причини. Като сте неразположени, размишлявайте върху причината [за] това неразположение. Припомнете си къде сте ходили, в коя къща, колко време сте прекарали и след излизането от коя къща иде неразположението ви.
към текста >>

78. 17. ВЯРА

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи.
Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още един път да не ме заключвате.“ Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепела, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи. Някои от вас сте повече прогресирали, но всички трябва да работите. Всеки човек си има известни слабости, които не произтичат от неговата зла воля, а са кармически. Запитват: - Може ли чрез усилено работене върху себе си да изменим положението на душата си? Ако сме в положение на гъсеници, колкото много листа и да изядем, не ще може да се превърнем в пеперуди, докато не се изпълни времето, необходимо за този период. И през това време ще трябва да се съберат сили, за да се дойде до положение на пеперуда.
към текста >>

79. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Общата вада, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци.
СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО Сега във вашия клас вие нямате още никакъв обект. И 5-те вървите в мъгла. Аз толкова време ви следя, почти никакъв обект нямате. Към какво се стремите? Общият стремеж нищо не донася. Общата вада, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци. Разливането някой път не е поливане. Защото в този път не сте дошли за пръв път на земята. Колко пъти сте започвали, имате толкова съществувания, толкова опитности са ви дадени и ако вашето съзнание не може да се подигне и да използува някои от тези ценни семена то[я] застой се дължи на вас. Има неща непостижими за вас, зная, но има неща, които са постижими. Защото достойнството на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра.
към текста >>

80. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Наближавахме вече местността Вада, но все още не сме съвсем близо до нея.
Каквото и да напишем ние, то е капка в море. Какво ще напише невидимата ръка, скрита от всички ни, това е важно, то ще остане паметно в неписаната история на човечеството. Учителят пое пътя към планината с множеството братя и сестри - едни пред него, други след него, всеки се движеше според хода си. Аз вървях след Учителя, изпълнена с хубаво чувство и радост, като гледах колко ловко, спокойно Учителят прескачаше едно поточе след друго, една рекичка след друга без никаква чужда помощ. Пътят ставаше все пo-стръмен и труден, но и това не затрудняваше Учителя, особено при положението, в което беше. Наближавахме вече местността Вада, но все още не сме съвсем близо до нея. По едно време виждам, че срещу нас тича един брат, някак разтревожен и то по посока право към Учителя. Спря се, пошепна нещо на ухото на Учителя и бързо се обърна, и пак тичешком удари назад. Това ми направи впечатление, но не разбрах какво става. Какво виждам? Учителят ускори хода си, не мога да кажа, че забърза.
към текста >>

Двама братя я хванаха под ръка и тръгнаха нагоре по пътя и скоро спряха на самата местност Вада, дето вече е приготвена палатка за пренощуването й на това място.
И аз, уморена от тичане, седнах на земята да си почина. Гледам какво ще направи Учителя и какво ще стане със сестрата. Учителят, съсредоточен, мълчи, нищо не казва, но от време на време поглежда към сестрата, която още продължаваше да лежи. Събраха се още братя и сестри, и всички безшумно насядаха на земята. Не минаха десет-петнадесет минути, сестрата се пробуди, и като че ли нищо не е станало, продума: „Ох, аз съм заспала." Поглежда наоколо, още не можеше да се съвземе напълно, но след малко се съвзе, искаше да стане, но малко залиташе. Двама братя я хванаха под ръка и тръгнаха нагоре по пътя и скоро спряха на самата местност Вада, дето вече е приготвена палатка за пренощуването й на това място. Според наставленията на Учителя, тя не трябваше изведнъж да се движи много. На сутринта сестрата пристигна здрава, жива, весела на бивака при второто езеро, дето бяхме събрани всички. От отравянето нямаше никакви последствия. Затова тичаше Учителят толкова, за да спаси една сестра и зарадва мъжа й и четирите им деца. Какво щяхме да правим ние в планината без лекарска помощ?
към текста >>

81. 3. СИРАЧЕ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 г.

Та нея нощ когато го убиваха, тя предчувствуваше, изглежда и ние гледахме пукотевицата, ту, ту, ту, ту, ту... Гърмежи страшни, картечници чудни и все нанадолу към нашата ливада.
Ето ти тука кандило с икона, тежка зима, ще ходиш да студуваш... Гледай си тука това." После, когато се връщаше от черква, доведеше си нейни дружки, още майка ми докато си беше жива, моята си майка, ще сложи и ще загрее на всекиго тухла да се стоплят. Оплакаха я тия старите жени, казват: „Такова нещо не сме срещали." И тя млада, на 27-28 години мама почина. И на 37 баща ми го убиха. На 27-28 мама, на 37 - баща ми. И тя ни пое да ни гледа, въобще грижа за майка си имаше голяма, нали. Та нея нощ когато го убиваха, тя предчувствуваше, изглежда и ние гледахме пукотевицата, ту, ту, ту, ту, ту... Гърмежи страшни, картечници чудни и все нанадолу към нашата ливада. Все нанадолу към нашата ливада. А тук ще се върна малко назад. Същата година на Петровден, беше баща ми жив и чичо ми Петър и Павел, нали, посрещаха именния си ден. Тогава правеха разни неща, но баща ми никога не колеше. Той казва: „Я, брат ми, справи се, аз не мога." Ядеше месо, но това, да бие животни, да заколи, дума да не става, не.
към текста >>

Все нанадолу към нашата ливада.
Оплакаха я тия старите жени, казват: „Такова нещо не сме срещали." И тя млада, на 27-28 години мама почина. И на 37 баща ми го убиха. На 27-28 мама, на 37 - баща ми. И тя ни пое да ни гледа, въобще грижа за майка си имаше голяма, нали. Та нея нощ когато го убиваха, тя предчувствуваше, изглежда и ние гледахме пукотевицата, ту, ту, ту, ту, ту... Гърмежи страшни, картечници чудни и все нанадолу към нашата ливада. Все нанадолу към нашата ливада. А тук ще се върна малко назад. Същата година на Петровден, беше баща ми жив и чичо ми Петър и Павел, нали, посрещаха именния си ден. Тогава правеха разни неща, но баща ми никога не колеше. Той казва: „Я, брат ми, справи се, аз не мога." Ядеше месо, но това, да бие животни, да заколи, дума да не става, не. „Брат ми, справи се ти." И след един такъв пищен обед, какъвто се правеше у дома с приятели, с песни и другари, отивахме към нашата ливада надолу, на току-що беше окосено сеното и аз съм описала тоя случай, той е печатан в „Работническо дело" на времето.
към текста >>

„Брат ми, справи се ти." И след един такъв пищен обед, какъвто се правеше у дома с приятели, с песни и другари, отивахме към нашата ливада надолу, на току-що беше окосено сеното и аз съм описала тоя случай, той е печатан в „Работническо дело" на времето.
Все нанадолу към нашата ливада. А тук ще се върна малко назад. Същата година на Петровден, беше баща ми жив и чичо ми Петър и Павел, нали, посрещаха именния си ден. Тогава правеха разни неща, но баща ми никога не колеше. Той казва: „Я, брат ми, справи се, аз не мога." Ядеше месо, но това, да бие животни, да заколи, дума да не става, не. „Брат ми, справи се ти." И след един такъв пищен обед, какъвто се правеше у дома с приятели, с песни и другари, отивахме към нашата ливада надолу, на току-що беше окосено сеното и аз съм описала тоя случай, той е печатан в „Работническо дело" на времето. По тая окосена трева кой да мисли, че тука край Крива вада ще бъде гробът на баща ми? До нашата ливада. Тогава веселби, това, онова, с ядене, с туй, с онуй и ето, за да минат няколко месеца, септември месец и да го убият. Но преди да го убият, те го бяха закарали най- напред в училището, В.К.: Това военните, да? М.Г.: Военните, да.
към текста >>

По тая окосена трева кой да мисли, че тука край Крива вада ще бъде гробът на баща ми?
А тук ще се върна малко назад. Същата година на Петровден, беше баща ми жив и чичо ми Петър и Павел, нали, посрещаха именния си ден. Тогава правеха разни неща, но баща ми никога не колеше. Той казва: „Я, брат ми, справи се, аз не мога." Ядеше месо, но това, да бие животни, да заколи, дума да не става, не. „Брат ми, справи се ти." И след един такъв пищен обед, какъвто се правеше у дома с приятели, с песни и другари, отивахме към нашата ливада надолу, на току-що беше окосено сеното и аз съм описала тоя случай, той е печатан в „Работническо дело" на времето. По тая окосена трева кой да мисли, че тука край Крива вада ще бъде гробът на баща ми? До нашата ливада. Тогава веселби, това, онова, с ядене, с туй, с онуй и ето, за да минат няколко месеца, септември месец и да го убият. Но преди да го убият, те го бяха закарали най- напред в училището, В.К.: Това военните, да? М.Г.: Военните, да. Семинария се казваше и баба ме пращаше с котлето там за храна да му нося, Пристигна и леля ми, голямата тая сестра, която стана причина да се оженят, от Русе.
към текста >>

До нашата ливада.
Същата година на Петровден, беше баща ми жив и чичо ми Петър и Павел, нали, посрещаха именния си ден. Тогава правеха разни неща, но баща ми никога не колеше. Той казва: „Я, брат ми, справи се, аз не мога." Ядеше месо, но това, да бие животни, да заколи, дума да не става, не. „Брат ми, справи се ти." И след един такъв пищен обед, какъвто се правеше у дома с приятели, с песни и другари, отивахме към нашата ливада надолу, на току-що беше окосено сеното и аз съм описала тоя случай, той е печатан в „Работническо дело" на времето. По тая окосена трева кой да мисли, че тука край Крива вада ще бъде гробът на баща ми? До нашата ливада. Тогава веселби, това, онова, с ядене, с туй, с онуй и ето, за да минат няколко месеца, септември месец и да го убият. Но преди да го убият, те го бяха закарали най- напред в училището, В.К.: Това военните, да? М.Г.: Военните, да. Семинария се казваше и баба ме пращаше с котлето там за храна да му нося, Пристигна и леля ми, голямата тая сестра, която стана причина да се оженят, от Русе. Тя живееше в Русе, затова дойде, за да се срещне с началниците.
към текста >>

Ние сме на пет километра от ливадата ни; там, наблизо, покрай един баир и сега стои паметник там някакъв.
Събудихме се от картечен такъв пукот, излязохме на двора, дойдоха комшии при нас, всичките, чичо ми, децата: „Как, какво става, какво се светва там, какво се светва там? " Баба ми, възрастна, ама тича, ту пред иконите пада, ту пак: „Господи, запази ми Петре, Господи, Света Богородице, запази ми Петре." Пак излизам аз, пак ... След два-три деня пристига мащеха ми. „Свърши се с тях, убиха ги." В.К.: Колко души убиха? М.Г.: Тогава четиринадесет мисля бяха, но те, на най-далечно място е баща ми. Към София, нали? Ние сме на пет километра от ливадата ни; там, наблизо, покрай един баир и сега стои паметник там някакъв. Та на най-далечно място, другите трима са по-напред и други осем са по-нанасам, нали които са, та така. И като казаха, свърши се, военно положение, не дават да се излиза. Даже за вода като иска, баба ми излиза, мен не ме пускат. Тя се кара с тях: „Може ли детето да не пуснеш за вода бе, чешмите са далече, нали трябва да се вземе вода от улицата? " Та както и да е, вдигна се военното положение и на четиридесетия ден се разкриха, а те, овчарчетата слушали и баща ми е казвал: „Нас убивате, но хиляди са след нас.
към текста >>

82. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Аз реших да си продам ливадата и тя ще я купи.
Учителят им каза, че това не е никак хубаво и че ако вие продължавате така, не зная какво щяло да бъде другия живот. Това помня за тях, че се разправяха. Щото Епитропов вдигна една голяма къща, най-голямата къща беше неговата - на три-четири етажа, а пък Жеков живееше до него в една малка къща такава. А по-късно един случай ще разправя с мене. Имаше една сестра, Каролева се казваше, от Самоков, която е леля на моята мащеха. Аз реших да си продам ливадата и тя ще я купи. 13.К.: Коя ливада? М.Г.: Ливадата си в Самоков. Обаче аз не знаех, че когато съм продавала имота си, за нелегалните печатници и пр., понеже продавах къща и дюкян. Мислех, че ливадата е останала. А аз съм писала, че продавам частта от имота си от баща си на чичо ми, той да ми даде парите, а не съм изброила, че е само дюкян и къща.
към текста >>

13.К.: Коя ливада?
Това помня за тях, че се разправяха. Щото Епитропов вдигна една голяма къща, най-голямата къща беше неговата - на три-четири етажа, а пък Жеков живееше до него в една малка къща такава. А по-късно един случай ще разправя с мене. Имаше една сестра, Каролева се казваше, от Самоков, която е леля на моята мащеха. Аз реших да си продам ливадата и тя ще я купи. 13.К.: Коя ливада? М.Г.: Ливадата си в Самоков. Обаче аз не знаех, че когато съм продавала имота си, за нелегалните печатници и пр., понеже продавах къща и дюкян. Мислех, че ливадата е останала. А аз съм писала, че продавам частта от имота си от баща си на чичо ми, той да ми даде парите, а не съм изброила, че е само дюкян и къща. А ливадата не влиза.
към текста >>

М.Г.: Ливадата си в Самоков.
Щото Епитропов вдигна една голяма къща, най-голямата къща беше неговата - на три-четири етажа, а пък Жеков живееше до него в една малка къща такава. А по-късно един случай ще разправя с мене. Имаше една сестра, Каролева се казваше, от Самоков, която е леля на моята мащеха. Аз реших да си продам ливадата и тя ще я купи. 13.К.: Коя ливада? М.Г.: Ливадата си в Самоков. Обаче аз не знаех, че когато съм продавала имота си, за нелегалните печатници и пр., понеже продавах къща и дюкян. Мислех, че ливадата е останала. А аз съм писала, че продавам частта от имота си от баща си на чичо ми, той да ми даде парите, а не съм изброила, че е само дюкян и къща. А ливадата не влиза. И когато стана това, аз знам, че ливадата не съм продала.
към текста >>

Мислех, че ливадата е останала.
Имаше една сестра, Каролева се казваше, от Самоков, която е леля на моята мащеха. Аз реших да си продам ливадата и тя ще я купи. 13.К.: Коя ливада? М.Г.: Ливадата си в Самоков. Обаче аз не знаех, че когато съм продавала имота си, за нелегалните печатници и пр., понеже продавах къща и дюкян. Мислех, че ливадата е останала. А аз съм писала, че продавам частта от имота си от баща си на чичо ми, той да ми даде парите, а не съм изброила, че е само дюкян и къща. А ливадата не влиза. И когато стана това, аз знам, че ливадата не съм продала. Ще я продам на Каролева. И Каролева ми даде 200 лв.
към текста >>

А ливадата не влиза.
13.К.: Коя ливада? М.Г.: Ливадата си в Самоков. Обаче аз не знаех, че когато съм продавала имота си, за нелегалните печатници и пр., понеже продавах къща и дюкян. Мислех, че ливадата е останала. А аз съм писала, че продавам частта от имота си от баща си на чичо ми, той да ми даде парите, а не съм изброила, че е само дюкян и къща. А ливадата не влиза. И когато стана това, аз знам, че ливадата не съм продала. Ще я продам на Каролева. И Каролева ми даде 200 лв. или 300 лева, ония пари стари, най-старите и исках сега да й я додам, обаче братовчедите ми се намесват, чичо ми е починал и в това време сестра ми става пълнолетна, тая преродената и въпреки че мащеха ми е взема частта нейната и на сестра ми като малолетна сега, понеже аз съм писала и сестра ми, така че продаваме частта си, без да изброяваме, каза братовчед ни: „Виж бе, Роза, Роза се казва сестра ми преродената, а ние знаем, че сестрите ти не са вземали ливада. Че са продали само дюкяни, но понеже ти искаш втори път да взимаш от нас имот, ето те са писали така, ние пък ще ощетим сестрите ти." А тя казва: „Малко искам да знам за сестрите си." И взима втори път това и сега понеже аз не знам този случай и Каролева дава зор за онези пари, а те са спирали ливадата и тя ще ме дава под съд.
към текста >>

И когато стана това, аз знам, че ливадата не съм продала.
М.Г.: Ливадата си в Самоков. Обаче аз не знаех, че когато съм продавала имота си, за нелегалните печатници и пр., понеже продавах къща и дюкян. Мислех, че ливадата е останала. А аз съм писала, че продавам частта от имота си от баща си на чичо ми, той да ми даде парите, а не съм изброила, че е само дюкян и къща. А ливадата не влиза. И когато стана това, аз знам, че ливадата не съм продала. Ще я продам на Каролева. И Каролева ми даде 200 лв. или 300 лева, ония пари стари, най-старите и исках сега да й я додам, обаче братовчедите ми се намесват, чичо ми е починал и в това време сестра ми става пълнолетна, тая преродената и въпреки че мащеха ми е взема частта нейната и на сестра ми като малолетна сега, понеже аз съм писала и сестра ми, така че продаваме частта си, без да изброяваме, каза братовчед ни: „Виж бе, Роза, Роза се казва сестра ми преродената, а ние знаем, че сестрите ти не са вземали ливада. Че са продали само дюкяни, но понеже ти искаш втори път да взимаш от нас имот, ето те са писали така, ние пък ще ощетим сестрите ти." А тя казва: „Малко искам да знам за сестрите си." И взима втори път това и сега понеже аз не знам този случай и Каролева дава зор за онези пари, а те са спирали ливадата и тя ще ме дава под съд. И аз отивам при Учителя и казвам: „Учителю, сестра Каролева ще ме дава под съд." И разправям тоя случай.
към текста >>

или 300 лева, ония пари стари, най-старите и исках сега да й я додам, обаче братовчедите ми се намесват, чичо ми е починал и в това време сестра ми става пълнолетна, тая преродената и въпреки че мащеха ми е взема частта нейната и на сестра ми като малолетна сега, понеже аз съм писала и сестра ми, така че продаваме частта си, без да изброяваме, каза братовчед ни: „Виж бе, Роза, Роза се казва сестра ми преродената, а ние знаем, че сестрите ти не са вземали ливада.
А аз съм писала, че продавам частта от имота си от баща си на чичо ми, той да ми даде парите, а не съм изброила, че е само дюкян и къща. А ливадата не влиза. И когато стана това, аз знам, че ливадата не съм продала. Ще я продам на Каролева. И Каролева ми даде 200 лв. или 300 лева, ония пари стари, най-старите и исках сега да й я додам, обаче братовчедите ми се намесват, чичо ми е починал и в това време сестра ми става пълнолетна, тая преродената и въпреки че мащеха ми е взема частта нейната и на сестра ми като малолетна сега, понеже аз съм писала и сестра ми, така че продаваме частта си, без да изброяваме, каза братовчед ни: „Виж бе, Роза, Роза се казва сестра ми преродената, а ние знаем, че сестрите ти не са вземали ливада. Че са продали само дюкяни, но понеже ти искаш втори път да взимаш от нас имот, ето те са писали така, ние пък ще ощетим сестрите ти." А тя казва: „Малко искам да знам за сестрите си." И взима втори път това и сега понеже аз не знам този случай и Каролева дава зор за онези пари, а те са спирали ливадата и тя ще ме дава под съд. И аз отивам при Учителя и казвам: „Учителю, сестра Каролева ще ме дава под съд." И разправям тоя случай. „Идете и кажете на сестра Каролева, че сестри не се съдят. Сестри се разпраият с добро." И аз отивам и й казвам: „Сестра Каролева, Учителят ме прати и ми каза така и така." - „Той трябваше на мен да каже това." - След като Учителят я е излекувал нея един път. Тя е страдала от глава.
към текста >>

Че са продали само дюкяни, но понеже ти искаш втори път да взимаш от нас имот, ето те са писали така, ние пък ще ощетим сестрите ти." А тя казва: „Малко искам да знам за сестрите си." И взима втори път това и сега понеже аз не знам този случай и Каролева дава зор за онези пари, а те са спирали ливадата и тя ще ме дава под съд.
А ливадата не влиза. И когато стана това, аз знам, че ливадата не съм продала. Ще я продам на Каролева. И Каролева ми даде 200 лв. или 300 лева, ония пари стари, най-старите и исках сега да й я додам, обаче братовчедите ми се намесват, чичо ми е починал и в това време сестра ми става пълнолетна, тая преродената и въпреки че мащеха ми е взема частта нейната и на сестра ми като малолетна сега, понеже аз съм писала и сестра ми, така че продаваме частта си, без да изброяваме, каза братовчед ни: „Виж бе, Роза, Роза се казва сестра ми преродената, а ние знаем, че сестрите ти не са вземали ливада. Че са продали само дюкяни, но понеже ти искаш втори път да взимаш от нас имот, ето те са писали така, ние пък ще ощетим сестрите ти." А тя казва: „Малко искам да знам за сестрите си." И взима втори път това и сега понеже аз не знам този случай и Каролева дава зор за онези пари, а те са спирали ливадата и тя ще ме дава под съд. И аз отивам при Учителя и казвам: „Учителю, сестра Каролева ще ме дава под съд." И разправям тоя случай. „Идете и кажете на сестра Каролева, че сестри не се съдят. Сестри се разпраият с добро." И аз отивам и й казвам: „Сестра Каролева, Учителят ме прати и ми каза така и така." - „Той трябваше на мен да каже това." - След като Учителят я е излекувал нея един път. Тя е страдала от глава. „Ами, викам, сестра, ако на мен не ми вярвате, елате питайте Учителя." Пък тя цели улици дюкяни има и сега за моята ливада останала.
към текста >>

„Ами, викам, сестра, ако на мен не ми вярвате, елате питайте Учителя." Пък тя цели улици дюкяни има и сега за моята ливада останала.
Че са продали само дюкяни, но понеже ти искаш втори път да взимаш от нас имот, ето те са писали така, ние пък ще ощетим сестрите ти." А тя казва: „Малко искам да знам за сестрите си." И взима втори път това и сега понеже аз не знам този случай и Каролева дава зор за онези пари, а те са спирали ливадата и тя ще ме дава под съд. И аз отивам при Учителя и казвам: „Учителю, сестра Каролева ще ме дава под съд." И разправям тоя случай. „Идете и кажете на сестра Каролева, че сестри не се съдят. Сестри се разпраият с добро." И аз отивам и й казвам: „Сестра Каролева, Учителят ме прати и ми каза така и така." - „Той трябваше на мен да каже това." - След като Учителят я е излекувал нея един път. Тя е страдала от глава. „Ами, викам, сестра, ако на мен не ми вярвате, елате питайте Учителя." Пък тя цели улици дюкяни има и сега за моята ливада останала. И казвам: „Елате и питайте Учителя." - „Ех". И й казах това нещо. Но тя почина и не можа да ме осъди. Нещо такова стана. Не можа да ме осъди, не се яви на делото.
към текста >>

Една година и аз ходих и тогава с тия камиони ни стоварваха на Гюлечица и то Гюлечица пеш да Вада и нагоре.
Тогава и в Хамбург ме канеше братовчедка ми и не останах. И във Виена ме канеха, и не останах. Въобще глупости колкото щете направих. В.К.: Славчо Печеников. М.Г.: Спомням си така, той беше богатият човек, той подпомагаше един вид Братството, той организираше, когато се ходеше на Рила, той докарваше камионите, денковете, това-онова. Една година и аз ходих и тогава с тия камиони ни стоварваха на Гюлечица и то Гюлечица пеш да Вада и нагоре. То беше много. Нощувахме там на Гюлечица, през нощта спяхме по денкове, по това. Такива гъби манатарки грамадни знам ставаха там и тръгвахме нагоре. Но Славчо подпомагаше понякой път и стола. Такива бедни като мене, хранехме се без пари, нали?
към текста >>

83. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Късно след обяд се отправихме към нашата ливада, която се намираше вляво от шосето за София.
Виждах тревогата у едни и злорадството у други. Детското ми сърце сякаш предчувствуваше най-лошото. Над града надвисваше нещо страшно, смъртно и неясно... Тази година за последен път с обичайната тържественост посрещнахме Петровден. У дома се събраха татковите другари, заедно с големия ни род на обяд по случай именния му ден. Пяха се бойни, революционни песни. Късно след обяд се отправихме към нашата ливада, която се намираше вляво от шосето за София. Косяха селяни в ливадите на близкото село. Замайващият дъх от окосената трева внасяше бодрост у нас, неподозиращи, че тук ще бъде гробът на баща ми. Настъпи август. Слухове за организирана съпротива срещу деветоюнци в селата, за подготовка на възстание, за арести на комунисти се носеха от ухо на ухо. Една ранна утрин през септември Самоков осъмна блокиран от военните.
към текста >>

А долу, към нашата ливада, край шосето, проблясваха червени огньове, следвани от чести картечни залпове... Баба с необичайна за възрастта си бързина се втурна в къщи и коленичи пред иконите, молейки се гласно... В голямото си отчаяние и мъка тя търсеше опора в своята вяра... Над града се носеше синкав призрачен дим, примесен с дъх на изгоряло месо... След няколко дни дойде втората ни майка и каза: „Свърши се вече!
Заредиха се тежки дни и безсънни нощи, изпълнени с тревога... Баба ту нареждаше като на умряло, ту се молеше горещо пред иконите. Аз и сестра ми Вера стояхме сгушени до нея. Свършили се биха за нас детските игри, безгрижните ни дни... На 27 септември през нощта картечни изстрели процепиха зловещата тишина... Тръпки на ужас обхванаха всички ни. Скочихме от леглата полуоблечени. Излезли бяха чичо, стринка, децата им, съседите... Лунни лъчи обгръщаха в сребърна паяжина града. А долу, към нашата ливада, край шосето, проблясваха червени огньове, следвани от чести картечни залпове... Баба с необичайна за възрастта си бързина се втурна в къщи и коленичи пред иконите, молейки се гласно... В голямото си отчаяние и мъка тя търсеше опора в своята вяра... Над града се носеше синкав призрачен дим, примесен с дъх на изгоряло месо... След няколко дни дойде втората ни майка и каза: „Свърши се вече! Избиха ги! " Баба падна като покосена, а кога го я светихме, писъците и клетвите й събраха съседите в нашия двор... Всички плачеха безгласно. С какво можеха да ни утешат? Ненужни бяха думите пред тази голяма майчина и сирашка мъка!... Настъпи есен.
към текста >>

След дълго дирене близките на загиналите откриха лобните им места в нашата ливада край Крива вада.
Избиха ги! " Баба падна като покосена, а кога го я светихме, писъците и клетвите й събраха съседите в нашия двор... Всички плачеха безгласно. С какво можеха да ни утешат? Ненужни бяха думите пред тази голяма майчина и сирашка мъка!... Настъпи есен. След дълго дирене близките на загиналите откриха лобните им места в нашата ливада край Крива вада. Намерена беше могилата с дървеното кръстче. Скрити, овчарчетата бяха наблюдавали злодействата на пияните и озверени войници, слушали бяха писъците на изтезаваните и разстреляни комунисти и земеделци... Пияната орда се нахвърлила върху покосените от картечницата тела, газели ги с конете, с щикове пробождали тръпнещите им още трупове... А на шосето седели във файтони богаташите Черешаров, Манов и др. и се наслаждавали на кървавата оргия. Стоновете на умиращите се чували чак до близкия пчелин, където баща ми не веднъж ме беше водил. Настъпи зловеща тишина след тази кървава вартоломеева нощ... Овчарите се осмелили да слязат едва когато затихнали стъпките на конете по шосето за града.
към текста >>

Така беше разкрито лобното място на загиналите в оная нощ 14 комунисти и земеделци, заровени на три различни места в ливадите край Крива вада.
Скрити, овчарчетата бяха наблюдавали злодействата на пияните и озверени войници, слушали бяха писъците на изтезаваните и разстреляни комунисти и земеделци... Пияната орда се нахвърлила върху покосените от картечницата тела, газели ги с конете, с щикове пробождали тръпнещите им още трупове... А на шосето седели във файтони богаташите Черешаров, Манов и др. и се наслаждавали на кървавата оргия. Стоновете на умиращите се чували чак до близкия пчелин, където баща ми не веднъж ме беше водил. Настъпи зловеща тишина след тази кървава вартоломеева нощ... Овчарите се осмелили да слязат едва когато затихнали стъпките на конете по шосето за града. От плиткия трап се подавали окървавени ръце, крака, разсечени глави!...Те покрили с пръст кървавите човешки останки и заболи над тях едва забележимо дървено кръстче. Така беше разкрито лобното място на загиналите в оная нощ 14 комунисти и земеделци, заровени на три различни места в ливадите край Крива вада. След като бяха открити лобните места, се отправихме към татковия гроб, край нашата ливада. Там, където само преди два месеца вдъхвахме аромата на окосеното сено, се носеше дъх на разложени трупове. Спряхме до могилката, обрасла вече с трева и есенен минзухар. „Нима тук е татко? " - се питах аз.
към текста >>

След като бяха открити лобните места, се отправихме към татковия гроб, край нашата ливада.
и се наслаждавали на кървавата оргия. Стоновете на умиращите се чували чак до близкия пчелин, където баща ми не веднъж ме беше водил. Настъпи зловеща тишина след тази кървава вартоломеева нощ... Овчарите се осмелили да слязат едва когато затихнали стъпките на конете по шосето за града. От плиткия трап се подавали окървавени ръце, крака, разсечени глави!...Те покрили с пръст кървавите човешки останки и заболи над тях едва забележимо дървено кръстче. Така беше разкрито лобното място на загиналите в оная нощ 14 комунисти и земеделци, заровени на три различни места в ливадите край Крива вада. След като бяха открити лобните места, се отправихме към татковия гроб, край нашата ливада. Там, където само преди два месеца вдъхвахме аромата на окосеното сено, се носеше дъх на разложени трупове. Спряхме до могилката, обрасла вече с трева и есенен минзухар. „Нима тук е татко? " - се питах аз. Спомних си последната ни среща.
към текста >>

Той водеше от бреговете на Крива вада към борбите на работниците за хляб и свобода, към нелегалните партийни събрания, където се закаляваше стоманата... След 9 септември, когато свободата озари братската могила край Крива вада, аз и сестра ми Вера с трепетни ръце поехме червеното сандъче с костите на нашия загинал баща, за да ги поставим в общата гробница в градската градина на Самоков.
Тук, на братската могила, малкото ми детско сърце изпита ново, непознато дотогава чувство. Задуши ме омраза и жажда за мъст срещу убийците на баща ми. Заклех се да се боря срещу злодеите, които отнеха детството на хиляди деца като мене! Заклех се да стана като татко борец срещу неправдата! Моят път беше вече очертан. Той водеше от бреговете на Крива вада към борбите на работниците за хляб и свобода, към нелегалните партийни събрания, където се закаляваше стоманата... След 9 септември, когато свободата озари братската могила край Крива вада, аз и сестра ми Вера с трепетни ръце поехме червеното сандъче с костите на нашия загинал баща, за да ги поставим в общата гробница в градската градина на Самоков. От площада звучеше вълнуващата бойка реч на Васил Коларов. Той говореше за борческия Самоков, дал свидни жертви за свободата... Прочете и топлата приветствена телеграма, изпратена от Георги Димитров от Москва, в която той изразяваше съжалението си, че не може да присъствува и почете паметта на своите бойни другари Б. Хаджисотиров, М. Дашин, П. Говедев... Милка Говедева
към текста >>

84. 4. ОЧЕРК ЗА ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ГОВЕДЕВ

Петър Говедев бе убит зверски на 27.09.1023 година край местността „Крива вада" на град Самоков.
На подобни упреци Петър отговаряше, че обществото ще има грижа за семейството му, ако нещо стане с него. Вярата му в социалистическото общество и Партията бяха безгранични. Винаги всеотдаен, честен към себе си и Партията, безстрашен, той решаваше всяка поставена задача без разлика на време, денем, нощем, близо, далече в града или в селата и околията. Не рядко той бродеше из горите, измервайки ги, за което му се полагаше извън заплатата му отделно възнаграждение, което той отказваше, че били чорбаджийски пари. В тоя дух на всеотдайност и честност той възпитаваше и своите деца, които, макар и невръстни да останаха без родители, смело поеха безстрашния и стръмен път на революционната борба. Петър Говедев бе убит зверски на 27.09.1023 година край местността „Крива вада" на град Самоков. Неговата беззаветна преданост и всеотдайност вля в сърцата на поколенията любов и обич и безстрашие в борбата против фашизма и капитализма. Поклон и вечна памет пред паметта на загиналия герой на свободата.
към текста >>

85. 6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР

Димитър Кочев

От гористата седловинка „Вада" право на юг се възвишава планинският хребет - наше поселище през летните месеци, надморска височина на долния край 1500 м.
Някои казаха: „Дни и месеци ще ни топли споменът от тази прекрасна братска среща." Как няма да топли? Та това е акумулация и концентрация на духовни сили, на чиста радост, на братско общение в името на всичко възвишено, което Учителят ни завеща и поръча да култивираме в душите си! Благодарност и любов дължим на всички братя и сестри от Тополица, които ни посрещнаха с плодовете от градините си и с даровете на сърцата си. И още много, много други неща ни радваха, но ще ги кажем на брат Джоджев, тихичко, на ухо. Рила, 1970 г. От гористата седловинка „Вада" право на юг се възвишава планинският хребет - наше поселище през летните месеци, надморска височина на долния край 1500 м. и на горния - 2500 м. Наши веселяци казват: „Кота Елена 1500 до кота Борис 2500." А самоковските шегаджии като говорят за нас бъбрят: „Ние ви имаме за част от скалния мъх и смриковите рошавини на приезерните грамади." Много радост и много красота отнесоха в душите си приятелите, прекарали лятото на 1970 г. по поляните и пътечките на седемте езера, по каменистите и тревисти тераски, по които броди и сега великият дух на Учителя, ечаха възвишените му Слова!... Отидете ли пак на Рила, не пропускайте, отбийте се първо в Бивака при сестра Елена, при брат Влад, Кирил, Пеню, ще ви посрещнат любезно, ще отпочинете или ще преспите. После ще продължите до централния бивак при второто езеро по склоновете на Молитвения връх.
към текста >>

86. Приложение Десето

Отидохме с Москвича, пълен с книги, до х. Вада.
Забелязъл съм, че винаги, когато е много добро, е и много лошо. Това е закон. Затова приемам като критерий лошото, за да оценя доброто. При другия случай сме на Рила. Този път сме трима - аз, Марийка Марашлиева и Ефросина Ангелова-Пенкова, моята съпруга. Отидохме с Москвича, пълен с книги, до х. Вада. Марийка отседна в хижата, а ние с жена ми сме на палатка. Предлагаме „Изгревът": Всеки ден през х. Вада минават хора, които товарят багажа си на коне и отиват на езерата. Тук Марийка продаде няколко книги, предлагани и показвани на малко столче пред палатката, на пътя, в непосредствена близост до хижата. Срещам познати, провеждат се разговори.
към текста >>

Вада минават хора, които товарят багажа си на коне и отиват на езерата.
При другия случай сме на Рила. Този път сме трима - аз, Марийка Марашлиева и Ефросина Ангелова-Пенкова, моята съпруга. Отидохме с Москвича, пълен с книги, до х. Вада. Марийка отседна в хижата, а ние с жена ми сме на палатка. Предлагаме „Изгревът": Всеки ден през х. Вада минават хора, които товарят багажа си на коне и отиват на езерата. Тук Марийка продаде няколко книги, предлагани и показвани на малко столче пред палатката, на пътя, в непосредствена близост до хижата. Срещам познати, провеждат се разговори. Някои звучат така: „Ще качите ли книгата горе, ние отгоре ще си купим". План нямаме, а действуваме според обстоятелствата. Решаваме Марийка да остане долу и да продава книги, а ние с Роси да се изкачим до езерата, и ако книгата се продава, ще наемем коне и ще качим това, което носим.
към текста >>

Успяхме да се измъкнем и по тъмно се прибрахме на Вада.
Речено сторено. Пълня една раница с книги, която качвам на гръб, около 20 кг., вземаме малко храна и тръгваме. На едно място пътят се разделя в ляво и дясно. Аз решавам да хвана по левия път, в резултат на което след няколко часово ходене влязохме в едни високи хвойни и се заблудихме. И така до вечерта. Успяхме да се измъкнем и по тъмно се прибрахме на Вада. Първият ден не се качихме на езерата, а цял ден ходим из планината, аз натоварен като кон с тежката раница с книги. На следващия ден пак потегляме. Този път с нас е и Тони, който изпраща жена си и се качва отново на езерата. Вървим тримата. Той не е натоварен и ни предлага помощ.
към текста >>

Повече работа горе нямахме, поехме пътя надолу, където ни чакаше Марийка и приветлива, слънчева хижа Вада.
Оживени реплики се разменяха между дошлия снимачен екип и Стефан Калайджиев, един от инициаторите за отразяване в медиите на събора на Бялото братство тази година. Но времето, мъглата си казаха думата. Никаква Паневритмия, никаква музика, а за снимки не можеше да става и дума при видимост от около два метра. Дъжд и мъгла до края на месец август. Небето затвори планината! Повече работа горе нямахме, поехме пътя надолу, където ни чакаше Марийка и приветлива, слънчева хижа Вада. Ще изложа и фактите, отнасящи се до по-нататъшното ми участие в програмата на Вергилий, участие, споделено от съпругата ми Ефросина Антонова Ангелова-Пенкова (висше образование-специалност „Българска филология"; втора специалност „Философия", второ висше образование-специализация „Библиотекознание") и сестра ми, Буряна Ангелова Пенкова (висше образование-инженер по електроника). I. По отпечатване на неиздаваното или издаване на оригиналното Слово на Учителя. Участието ни в отпечатването на неиздаваното оригинално Слово се свежда до набор, компютъра графика, коректура, страниране и отпечатване на паус в следните томове: - Запалена свещ: Общ окултен клас, год. XV (1936-1937) - компютърна графика, последна коректура, страниране, паус. - Възможности в живота: Младежки окултен клас, год.
към текста >>

87. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIV

ТОМ 14

С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада.
Савка 7. Катя Зяпкова 8..9. Над № 8 е Милка Аламанчева. Над Боян Боев е Ангел Вълков. Снимка № 35. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7.
към текста >>

При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1.
Катя Зяпкова 8..9. Над № 8 е Милка Аламанчева. Над Боян Боев е Ангел Вълков. Снимка № 35. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7. Учителят 8,,,, 9.
към текста >>

88. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя.
Бедният година, две, три, мисли за богатството. Най-после неговата мисъл се реализира. И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече. Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна.
към текста >>

89. 73. ГРЕШКАТА НА ЧЛЕН 68

Жечо Панайотов

Една от трудностите беше, че трябваше да се коси трева от близката ливада и да се пренася до клетките на зайците.
Какво се изискваше, показа ми този, който досега се грижеше за тях. Да им поставям трева да ядат, вода да пият и да им чистя кафезите, в които живеят. Хайде, започнах, а това бяха доста зайци. Използуваха ги за месо, като даваха да ги колят и готвят в стола на чиновниците при затвора. Там се хранеха също началниците и надзирателите. Една от трудностите беше, че трябваше да се коси трева от близката ливада и да се пренася до клетките на зайците. А аз, никога не съм работил с коса, затова карах един от затворниците, който беше наблизо, да върши тази работа, а аз пренасях тревата. Всичко добре, но ето, че някаква болест върлуваше между тия зайци. Още първата сутрин, намирам 4-5 зайци умрели. Вечерта ги оставям живи и здрави, а на сутринта „предали Богу дух." Едва изкарах една седмица с тази работа. Вечер докато настаня тия зайци, да им поставя трева, вода, чистене - прибирах се в килията едва към 9 часа.
към текста >>

90. 46. БАГАЖИТЕ, КОНЕТЕ И СВОБОДНИТЕ МИ РЪЦЕ

По-късно Славчо Печеников проучи и друг път - през Самоков, Говедарци, Гюлечица до хижа „Вада" стигаха камионите с багажите.
А от София до Сепарева баня пътувахме с камиони или с рейсове. А първият път, когато отидохме, пътувахме с влака от София до Дупница. Багажа го натоварихме и го таксувахме, като багаж, стигнахме, разтоварихме го, наехме камион да го закара до Сепарева баня, а хората тръгваха пеш след нас. В Сепарева баня се разтичвахме да търсим магарета и коне, да пренасят багажа срещу заплащане. По-късно се намери този Янко, който имаше десет коня, който се занимаваше с прекарване на дърва от горите. По-късно Славчо Печеников проучи и друг път - през Самоков, Говедарци, Гюлечица до хижа „Вада" стигаха камионите с багажите. Там на хижа „Вада" ни чакаха вече конете на Янко, изкачваха багажа до „Седемте езера". А причината за прехвърлянето бе следната. Една година сме стоварили багажа си от камионите, търсим коне от Сепарева баня, а те се бяха уговорили да ни искат двойно за превоз от предходната година. Казахме на Учителя. Той бе ядосан и каза: „Платете им, но друга година ние оттук няма да минем".
към текста >>

Там на хижа „Вада" ни чакаха вече конете на Янко, изкачваха багажа до „Седемте езера".
А първият път, когато отидохме, пътувахме с влака от София до Дупница. Багажа го натоварихме и го таксувахме, като багаж, стигнахме, разтоварихме го, наехме камион да го закара до Сепарева баня, а хората тръгваха пеш след нас. В Сепарева баня се разтичвахме да търсим магарета и коне, да пренасят багажа срещу заплащане. По-късно се намери този Янко, който имаше десет коня, който се занимаваше с прекарване на дърва от горите. По-късно Славчо Печеников проучи и друг път - през Самоков, Говедарци, Гюлечица до хижа „Вада" стигаха камионите с багажите. Там на хижа „Вада" ни чакаха вече конете на Янко, изкачваха багажа до „Седемте езера". А причината за прехвърлянето бе следната. Една година сме стоварили багажа си от камионите, търсим коне от Сепарева баня, а те се бяха уговорили да ни искат двойно за превоз от предходната година. Казахме на Учителя. Той бе ядосан и каза: „Платете им, но друга година ние оттук няма да минем". Затова бе потърсен друг път през Говедарци.
към текста >>

91. 60. КРАЯТ

След тези думи Той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода.
Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго. Гледам Учителят идва при мене, много официално облечен и ми казва: „Няма смисъл Николай". От начина, по който ми каза тези думи, смисълът, който То вложи в тях и от израза на лицето му аз разбрах, че за Неговото дело и работа в България, условия повече няма да има и затова по нататъшното Му престояване тук е без смисъл. Впоследствие това напълно се оправда. След тези думи Той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода. Над вадата имаше едно мостче от едно проснато над нея дърво, такива мостчета, каквито селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното мостче, седяха двама души, един зад друг, облечени също с такива дрехи, каквито Учителят носеше. Единият, първият беше по-висок, а другият за Него, на ръст колкото Учителя. Предният по-високият, подаде ръка на Учителя, който беше вече стигнал до мостчето. Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата минаха на отвъдния бряг.
към текста >>

Над вадата имаше едно мостче от едно проснато над нея дърво, такива мостчета, каквито селяните поставят над пенливите рекички в планините.
Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго. Гледам Учителят идва при мене, много официално облечен и ми казва: „Няма смисъл Николай". От начина, по който ми каза тези думи, смисълът, който То вложи в тях и от израза на лицето му аз разбрах, че за Неговото дело и работа в България, условия повече няма да има и затова по нататъшното Му престояване тук е без смисъл. Впоследствие това напълно се оправда. След тези думи Той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода. Над вадата имаше едно мостче от едно проснато над нея дърво, такива мостчета, каквито селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното мостче, седяха двама души, един зад друг, облечени също с такива дрехи, каквито Учителят носеше. Единият, първият беше по-висок, а другият за Него, на ръст колкото Учителя. Предният по-високият, подаде ръка на Учителя, който беше вече стигнал до мостчето. Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата минаха на отвъдния бряг. Събудих се, отворих очи.
към текста >>

92. 96. ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ С УЧИТЕЛЯ

А моста представлява една греда над една вада с вода.
Завесите бяха вдигнати и ние хвърлихме по един поглед, към лежащият ни Учител. Това ни беше последното СБОГОМ С НЕГО. Малко след това, като чудовищен подземен тътнеж, се разнесе шепота: „Учителя почина".*** Сутринта аз съм легнал в стаята си. Сънувам ли или беше видение, не знам, но просто виждам, че идва при мене Учителят и ми казва: „Николай, няма смисъл"! Учителят бе официално облечен и след това с енергични стъпки отива към един мост. А моста представлява една греда над една вада с вода. На моста са двама човека, един по-висок, който е отпред и един по-нисък, колкото е ръста на Учителя. Високият човек му подава ръка, Учителят енергично стъпва на гредата, която в случая е мостчето и отминава нататък. Това видях и го запомних. После го проверих. Беше същото събитие, което се случи.
към текста >>

93. 105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА

Натоварените коли с багажи и хора, поеха своя път до хижа „Вада".
Ето и големият тефтер, с партидите на приятелите, които ще дойдат е сложен вече на масата, до него децимала за теглене на багажите. А нашата прекрасна и прецизна сметководка Буча Бехар, зае вече своето място пред големия тефтер. До нея неизменният помощник Димитрии и други братя и сестри. Носят се багажите, теглят се и всичко най-грижливо се записва. Към средата на месеца, както и по времето на Учителя в ранното утро тръгвахме. Натоварените коли с багажи и хора, поеха своя път до хижа „Вада". По уговорка конярите вече чакаха там. Багажи и хора, още същият ден, бяха вече горе при второто от седемте Рилски езера. Бивакът разположихме на същото място, както и по времето на Учителя. Устроихме се и след като конярите починаха, даде им се на следният ден поръчка за продукти от Дупница да вземат хляб и зарзават. Сутринта слезнаха, а на другият ден след обеда късно дойдоха с хляба и продуктите.
към текста >>

94. 106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.

Там ще обясниш случаят и ще настояваш най-късно в два часа след обед, колите за хората да бъдат при хижа „Вада".
Тръгването на хората ще стане днес, най-късно в девет или девет и половина часа. Нека веднага дойде брат Гради", извиках още по-силно аз. Само след минутки, грамадната фигура на този брат беше пред мене. „Граде, казах му аз, ти си във връзка с колите в Самоков. Закуси набързо и веднага тръгва за натам. Там ще обясниш случаят и ще настояваш най-късно в два часа след обед, колите за хората да бъдат при хижа „Вада". Само след броени минути, мина покрай мене с ведра усмивка гиганта, който бързо крачеше с крачки от метър-два, към първото езеро на път за Самоков. Гради беше здрав човек в изпълнението на задачите. На него можеше да се разчита всякога. Лагерът се оживи. Надойдоха за чай и допълнителни сведения, уточняване на ред подробности.
към текста >>

Платото на първото езеро, покрито с дебел сняг с нищо не издаваше и не се разбираше, къде точно почваше пътеката за хижа „Вада".
Помолих няколко братя и извадихме бризентите, нарязахме ги на парчета и ивици и ги раздадохме на всички, които не бяха подготвени с обуща за такъв сняг. Като наредих, върху обущата и гуменките, които имаха на краката си да ги увият с парчетата бризент и ги притегнат с ивиците, тъй както селяните си увиват навущата. Тъй увитите крака имаха вид като че ли си бяха обули руски валенки. Това беше едно добро и сполучливо разрешение на този въпрос. Хвърлих поглед и към пътя, по който трябваше да минем. Платото на първото езеро, покрито с дебел сняг с нищо не издаваше и не се разбираше, къде точно почваше пътеката за хижа „Вада". Имаше голяма опасност, да вземем погрешна посока ида затънем някъде из клековете и скалите към хижа „Ловна", а това щеше да бъде много лошо, ако не и с гибелни последици за нас. Това беше нова и голяма тревога за мене. Но, разчитах на опитните наши планинари, между които на първо място и по- малкият ми брат Стефан, който като голям планинар, отлично познаваше Рила и пътищата по нея, пък и съм се убедил, че има много остро чувство за ориентация. Повиках него и още някои добри познавачи на пътя и ги помолих, като тръгнем да вървят пред групата с най-голямо внимание за пътя, особено при първото езеро. Дойдоха при мене и десетина братя и сестри, здрави, смели, юначни, които доброволно си предложиха услугите, да останат да пазят багажите до неговото прибиране - отпадна и тази грижа.
към текста >>

Слизайки надолу, видях, че водачите са взели правилна насока при първото езеро, за към хижа „Вада".
Към девет часа всички бяха готови, събрани на площадчето пред кухничката за тръгване. Водачите първи, напред поведоха групата. Останах последен да тръгна, за да не би някой да изостане или нещо да се случи. Бях напрегнат, за да посрещам изненадите. Сбогувах се с приятелите, които останаха и им предадох да се грижат за малкото агънце, което в дълбокия сняг не би могло да върви с нас. Слизайки надолу, видях, че водачите са взели правилна насока при първото езеро, за към хижа „Вада". Това беше първата ми радост и отидох в голямото ми напрежение. Слизайки надолу студа намаляваше, особено в гората снега вече беше мек. Към Вада беше вече почнал да се топи. На хижа „Вада" стигнахме някъде към един часа след обед. Отдъхнаме и не след много се зачу шума на идващите коли от Самоков за хората.
към текста >>

Към Вада беше вече почнал да се топи.
Бях напрегнат, за да посрещам изненадите. Сбогувах се с приятелите, които останаха и им предадох да се грижат за малкото агънце, което в дълбокия сняг не би могло да върви с нас. Слизайки надолу, видях, че водачите са взели правилна насока при първото езеро, за към хижа „Вада". Това беше първата ми радост и отидох в голямото ми напрежение. Слизайки надолу студа намаляваше, особено в гората снега вече беше мек. Към Вада беше вече почнал да се топи. На хижа „Вада" стигнахме някъде към един часа след обед. Отдъхнаме и не след много се зачу шума на идващите коли от Самоков за хората. Ето я и първата, дойде пред площада на хижата и от кабинката й се показа ведрото и усмихнато лице на ГраДи. Накачихме се, настанихме се в колите и до вечерта всички живи и здрави се прибрахме на Изгрева. Там с радост бяхме посрещнати.
към текста >>

На хижа „Вада" стигнахме някъде към един часа след обед.
Сбогувах се с приятелите, които останаха и им предадох да се грижат за малкото агънце, което в дълбокия сняг не би могло да върви с нас. Слизайки надолу, видях, че водачите са взели правилна насока при първото езеро, за към хижа „Вада". Това беше първата ми радост и отидох в голямото ми напрежение. Слизайки надолу студа намаляваше, особено в гората снега вече беше мек. Към Вада беше вече почнал да се топи. На хижа „Вада" стигнахме някъде към един часа след обед. Отдъхнаме и не след много се зачу шума на идващите коли от Самоков за хората. Ето я и първата, дойде пред площада на хижата и от кабинката й се показа ведрото и усмихнато лице на ГраДи. Накачихме се, настанихме се в колите и до вечерта всички живи и здрави се прибрахме на Изгрева. Там с радост бяхме посрещнати. Узнавайки, за депресията горе, братята и сестрите тук, особено брат Стоименов, който пръв ни посрещна, много сериозно са мислили да алармират властта за нашето спасяване.
към текста >>

95. 112. УРАГАНЪТ НА РАЗРУШЕНИЕТО ПОМИТА НАВСЯКЪДЕ

Много енергичната и с инициатива наша сестра Елена Андреева организира на една много хубава полянка, оградена с борова гора, малко над хижа Вада, бивак за летуване през лятото за по-възрастни братя и сестри и такива, които не можеха да изкачват стръмнините на Рила, до към второто езеро.
Но разбира се това беше казано само за успокоение, за по-безболезнено минаване на ножа. Нищо не се направи и досега. Много месеци, след този удар върху нас, един ден срещам един от най-големите началници на Парк-строй, който ме познаваше, защото преди това бях около пет години техен работник и го запитах за случая с постройчицата ни на Витоша при „Железните врати". Неговият отговор беше: „Да вярно е, че мислехме да направим нещо там и щяхме да го направим, но от Държавна сигурност ни забраниха", И така и тук се направи всичко възможно и малката искрица, която все още тлееше, далеч от града там горе на Витоша, на нашият общ Братски живот да бъде стьпкана.[1] Животът ни на Рила, през летните месеци след напрегнатата 1949 г. продължи още някоя и друга година, но и там дойдоха ограниченията, докато най-после се забрани напълно нашето летуване там. Много енергичната и с инициатива наша сестра Елена Андреева организира на една много хубава полянка, оградена с борова гора, малко над хижа Вада, бивак за летуване през лятото за по-възрастни братя и сестри и такива, които не можеха да изкачват стръмнините на Рила, до към второто езеро. Добре просъществува и тази инициатива няколко години, но и тук тежкият подкован ботуш, си каза думата и това беше забранено. Така, бавно, но сигурно се направи всичко възможно от влястта след 9 септември 1944 г. да се смаже и заличи, един велик и светъл период от историята на България и света, както някога това беше направено с Богомилството, преди около хиляда години. ------------------------- [1]Виж„Изгревът", том IV, стр. 358-360.
към текста >>

96. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини.
И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас.
към текста >>

97. XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ