Търсене в текстове за 'Бърни'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 61 резултата в 52 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_25 ) Размишлявай върху Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Обърни внимание на новото, което днес Бог е вложил във вас.
Някого го боли главата; турям ръцете си на слепите му очи, така образувам магнетично поле и главоболието му минава. Той има натрупана енергия и затова го боли главата. Чрез магнетичното поле му се взема енергията и му минава. Казвам някому, комуто го боли главата: „Защо се караш със съседа си за два метра място, по-добре иди да се примириш и ще ти мине насъбралата се енергия.“ Едно правило: като отидеш при един човек, намери в него една добра черта; държиш ли я в ума си, ще имаш една отворена врата. Сега пък вие търсите отрицателни черти в него. Обърни внимание на новото, което днес Бог е вложил във вас. Всеки ден Той влага по нещо ново във вас. Дойде ли доброто във вас – Любовта, дошло е Царството Божие. Какво значи изгубен Рай? Това значи изгубена Любов. И как може да се придобие изгубената Любов?
към текста >>

2. 5_16 ) Оперирай със себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако искаш възвишени енергии, обърни очи към небето.
Имате известни отрицателни желания или състояния; отворете Библията и вижте как с известен пасаж или думи ще трансформирате вашето състояние. В Библията има такива места, които трансформират. Друг метод: когато ти е тежко и си неразположен, добре е да идеш при някое вековно дърво, да облегнеш гръб и да кажеш: „На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие“, защото дървото е много спокойно и става едно преливане от дърво в човек. А дървото се справя лесно с твоята скръб. Когато имаш груби енергии, за да се отървеш от тях, покопай малко в градината и те ще преминат в пръста. Ако искаш възвишени енергии, обърни очи към небето. Впрегни обезсърчението на работа. Когато човек счита живота за безсмислен, да се хване да реже дърва. Тази енергия трябва да се пласира. В бъдеще могат да се уредят градини за песимисти и когато те копаят, поливат, сеят и пр., песимизмът ще си отиде. Това, че не са постигнати всички ваши планове, няма нищо.
към текста >>

3. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Не така, обърни се с Мекота.
По сърце човек трябва да бъде Божествено дете, а по ум не трябва да бъде никакво дете. Друго качество на ученика е Мекотата. Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух. Като блъснат някого, той се развиква: „Не ме ли виждаш, че се блъсна отгоре ми? “ Не така, обърни се с Мекота. Бог е навсякъде, Той е тази Мекота. Ние живеем и се движим в Мекотата. Всичко ще дойде, ако дойде Мекотата. Някой няма служба; когато дойде Мекотата в него, и службата ще дойде. Нямаш това-онова; щом дойде Мекотата в теб, ще дойде това, което нямаш.
към текста >>

Обърни внимание на новото, което днес Бог е вложил в теб.
Природата не обича да се харчат неразумно нейните енергии. Всички хора, които харчат безразборно, тя ги държи отговорни. Всяко нещо трябва да принесе известна полза и да бъде на място. За да измиеш краката си, приготвени са 10 кг вода и ако похарчиш 20 кг, държат те отговорен. Друго качество на ученика е Обновяването. Обърни внимание на новото, което днес Бог е вложил в теб. Всеки ден Той влага по нещо ново във вас. Всеки ден да се обновявате. Понеже Животът е училище, постоянно трябва да се изменят методите. Методите от няколко хиляди години са се изменили. Трябва да се сменят много стари възгледи, които сега препятстват.
към текста >>

4. 76) Проблемът на човечеството е нравствен проблем - Боян Боев (1883 – 1963)

България ще влезе в сребърния си век, тогава пък Русия ще влезе в златния си век и ще има бъдеще.
Един народ е уд в услуга на човечеството и има определена функция в общочовешкия организъм. По-големите народи са по-големите синове, а по-малките народи – по-малките синове, но само онзи народ, който приема закона на Любовта, има бъдеще. Ако българите приемат закона на Любовта, ще имат добра съдба, а ако не го приемат, тогава няма извинение. Сега Русия е в железния си век, докато България се намира в своя златен век и трябва да държи неутралитет. През XXI в. България ще влезе в сребърния си век, тогава пък Русия ще влезе в златния си век и ще има бъдеще. Един народ функционира не само тук, на Земята, във физическия свят, но и на друго поле. Българите, които функционират в друго поле, са невидими. Сред народа се говори, че тук-там се явява странен старец, който казва някои неща и после изчезва. Това са Съществата, които работят върху българския народ, и понякога те са видими, а друг път – невидими. Българите нека да благодарят, че Божият промисъл бди върху им.
към текста >>

5. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

– „Хиляда сребърни монети.“ – „Не е много“ – съгласил се богатият и го взел.
Начинът, по който ще се предаде една Истина, да бъде преценен според човека: на едно дете ще се предаде по метода, който подобава за възрастта му – няма да му дадеш толкова храна, колкото на един възрастен. Освен това на всекиго ще туриш толкова, колкото трябва, и никога не задължавай когото и да е да върши нещо, което не е по неговите сили. Край един светия, на вид беден човек, минал един богаташ, който поискал да му даде парче хляб и да отмине, но беднякът пожелал да го вземат за роб. „Колко искаш да ти заплатя? “ – запитал богатият. – „Хиляда сребърни монети.“ – „Не е много“ – съгласил се богатият и го взел. Обаче светията за една седмица обърнал дъщеря му към християнството и после казал, че няма повече работа тук и си отишъл начаса без хилядата сребърника. И ние, като си свършим работата на Земята, ще отидем на друго място да работим. Например на Юпитер трябва да бъдем с по-голям ум. Научете се да работите изправно. Защо ще заявявате: „той е грешен“ или „ти си грешен“.
към текста >>

Обаче светията за една седмица обърнал дъщеря му към християнството и после казал, че няма повече работа тук и си отишъл начаса без хилядата сребърника.
Освен това на всекиго ще туриш толкова, колкото трябва, и никога не задължавай когото и да е да върши нещо, което не е по неговите сили. Край един светия, на вид беден човек, минал един богаташ, който поискал да му даде парче хляб и да отмине, но беднякът пожелал да го вземат за роб. „Колко искаш да ти заплатя? “ – запитал богатият. – „Хиляда сребърни монети.“ – „Не е много“ – съгласил се богатият и го взел. Обаче светията за една седмица обърнал дъщеря му към християнството и после казал, че няма повече работа тук и си отишъл начаса без хилядата сребърника. И ние, като си свършим работата на Земята, ще отидем на друго място да работим. Например на Юпитер трябва да бъдем с по-голям ум. Научете се да работите изправно. Защо ще заявявате: „той е грешен“ или „ти си грешен“. Говорете безлично.
към текста >>

6. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш." Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо.
- Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни." Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота. Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение. Методите, законите трябва да се опитват постоянно. Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш." Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята." Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята." „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички."
към текста >>

7. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Та като те обиди някой, замисли се (обърни внимание), право ли е това нещо, за да се поправиш, а не да се обиждаш.
Престанете да плачете, а се коригирайте. Направиш грешка, поправи я и се радвай. Човек в изправянето си трябва да бъде абсолютно безпощаден, да не допуска никаква грешка и да се изчисти до дъното. Няма да се критикувате, само ще констатирате грешката и ще се поправите. Не съжалявайте за грешките си, то е губене на време, а ги поправяйте. Та като те обиди някой, замисли се (обърни внимание), право ли е това нещо, за да се поправиш, а не да се обиждаш. Глупавият човек се учи само от своите грешки, а умният и от чуждите грешки. Щом съгрешите, обръщайте се всякога към Бога и се покайте (поправете се). Например, омразата, сменете я с любовта, представяйте си, че сте в положението на едно разумно същество, което върши волята Божия и веднага състоянието ви ще се смени и ще имате един подтик. Когато пък сте неразположени или имате голяма мъка, тогава намерете едно голямо вековно дърво, облегнете се на него с гърба и си кажете: Братко, на ти моята скръб и тегота, а ти ми дай своето спокойствие. Тогава става преливане от дървото в човека.
към текста >>

А когато искаш възвишени енергии, обърни се към небето и работете отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи вашата възприемателна сила (психичните сили у вас).
Щом съгрешите, обръщайте се всякога към Бога и се покайте (поправете се). Например, омразата, сменете я с любовта, представяйте си, че сте в положението на едно разумно същество, което върши волята Божия и веднага състоянието ви ще се смени и ще имате един подтик. Когато пък сте неразположени или имате голяма мъка, тогава намерете едно голямо вековно дърво, облегнете се на него с гърба и си кажете: Братко, на ти моята скръб и тегота, а ти ми дай своето спокойствие. Тогава става преливане от дървото в човека. Когато си гневен (имаш груби енергии), тогава покопай малко и те ще минат в земята. А когато искаш възвишени енергии, обърни се към небето и работете отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи вашата възприемателна сила (психичните сили у вас). Проучвайте и прилагайте беседите. Благодарете всякога на Бога, че има още много да учите и да се ползвате от благата на Природата. Ученик е само онзи, който върши само волята Божия и не живее само за себе си. Най-добър е този, който е свързан с Божията доброта, умен е този, който е свързан с Божията мъдрост и най-силен е този, който е свързан с Божията Истина. Вие трябва да имате абсолютно чисти очи и да не виждате отрицателното у хората и да имате пълна хармония в постъпките си, да живеете в светлина и да знаете да изпълнявате със съвършенство задължението си, което от горе ви е поверено.
към текста >>

8. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо.
- Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни.” Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота. Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение. Методите, законите трябва да се опитват постоянно. Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята.” Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята.” „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички.”
към текста >>

9. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците?
Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците? " Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него. Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот.
към текста >>

10. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако искаш възвишени енергии, обърни се към небето.
Ето друг метод: Когато ти е тежко, неразположен си, имаш голяма мъка, намери някое голямо вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи:“На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие.“ Защото дървото е много спокойно. Него бури и градушка не го безпокоят. Тогава става преливане от дървото в човека. А дървото се справя лесно със своята скръб. Ето друг метод: Когато имаш груби енергии, за да се отървеш от тях, покопай малко и те ще преминат в земята. Ако искаш възвишени енергии, обърни се към небето. Когато животът на човека е безсмислен, да реже дърва. Тази енергия трябва да се пласира. Целият живот на човека трябва да бъде подготовление за Духа, който иде. Ще работите отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. Който се учи на тая земя, ще го пратят в по-горно училище, който не се учи, ще го пратят в по-долно училище.
към текста >>

11. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Внезапно златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни, изчезнаха.
Те много обичат Афродита (Венера), но още повече човешкото месо. Те привличат чрез сладострастие онези, които искат да изядат. - Млъкни! Махай се от тук! - извика тя и се показа, че негодува от всичко, което е чула и се разгневи против философа, когото нарече безумен. Внезапно златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни, изчезнаха. Вече не се виждаха нито виночерпци, нито готвачи, нито някои от другите слуги. Всичко изчезна при думите на Аполоний. Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста.
към текста >>

12. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се против душевни мъки и разпознаване на измамниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 6, стих 5: „Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме заради Твоята милост."
Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания. Управлява от 11 -ти до 15-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 91, стих 2: „Аз казвам за Господа, Ти Си прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на когото се надея." Четвъртият гений е наречен Елимиах, който отговаря на Божественото има Алах, което значи Бог тайни. Управлява от 16-ти до 20-ти градус на зодиака. Употребява се против душевни мъки и разпознаване на измамниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 6, стих 5: „Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме заради Твоята милост." Петият гений е наречен Махазиах, който отговаря на Божественото Име Техут, което значи Бог спасител. Управлява от 21-ви до 25-ти градус на зодиака. Употребява се за да живее човек в мир с всички, като се произнасят Божествените Имена и псалом 34, 4 стих: „Потърсих Господа и Той ме послуша и от всички опасности ме избави." Шестият гений е наречен Делахел, който отговаря на Божественото Име Абид, което значи Бог възхваляем. Управлява от 26-ти до 30-ти градус на зодиака.
към текста >>

13. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

И биде Слово Господне към него и рече му: Иди оттук и обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Йордан.
Първото чудо, което Илия е направил, е било затварянето на небето да не вали дъжд три години. Това е описано в 17 глава от първи до седми стих. Второто чудо е умножаването на хляба и възкресението на умрялото дете, което се описва в същата глава от 7-ми до 16-ти и от 16-ти до 24-ти стихове. Ще приведа пасажи от тази глава: 1.„И Илия Тесавецът, който беше от галатските жители, рече Ахаву: Жив Господ, Бог Израилев, пред когото предстоя, няма да бъде през тази година роса и дъжд, освен чрез моето слово. И биде Слово Господне към него и рече му: Иди оттук и обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Йордан. И ще пиеш от потока и заповядах на враните да те хранят там. И отиде да направи според Словото Господне, защото отиде та седна при потока Херит, който е срещу Йордан. И донасяха му враните храна заран и вечер, и пиеше от потока. И след няколко дни изсъхна потокът, понеже не стана дъжд по земята." 2. „И биде Слово Господне към него и рече: Стани та иди в Сарепта сидонска, и седи там.
към текста >>

14. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Сребърните гърди на образа показват Втората човешка раса, която се е развила във въздушната и огнената среда и е наречена Хиперборейска.
Златната глава показва Полярната или златната епоха на човешкото развитие. Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят. Тогава човечеството е имало една такава висока култура, за която Учителят казва, че съвременното човечество ще я достигне след 400 хиляди години, т.е. когато отново премине в етерния свят по пътя на възхода. Това е златната епоха на гръцката митология. Сребърните гърди на образа показват Втората човешка раса, която се е развила във въздушната и огнената среда и е наречена Хиперборейска. Това е сребърната епоха на гръцката митология. А медната част на образа показва Третата Лемурийска раса, когато вече човечеството слиза във водната среда и постепенно се формира сушата и физическото тяло на човека. Това е медната епоха на гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът. И понеже медта е под влиянието на Венера, това показва, че грехопадането е станало във връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на половете и пораждането на половата любов, която е началото на Любовта.
към текста >>

15. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

И претеглиха за мъздата ми 30 сребърника.
Той е праведен и спасява, кротък и седнал на осле и на жребе, син на падяремница. И той ще говори мир на народите, и властта му ще бъде от море до море, и от реката до краищата земни." Тук говори за идването на Христа. В 10-та глава Господ говори, че ще помилва евреите и ще им даде всичко в изобилие, и ще ги събере от всичките народи, където ги е разпръснал заради непослушанието им. Главите от 11-та до 14-та, която е последна, са много загадъчни и неясни, но в много прикрита форма се загатва за Христа и за наказанието на света поради нарушението на Божия закон. Така в 11-та глава, 12-ти и 13-ти стих се казва: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми 30 сребърника. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря, почтената цена, с която се оцених от тях. И взех 30-те сребърника и ги хвърлих в дома Господен, на грънчаря." Тук се загатва за продаването на Христа от Юда и след това хвърлянето на парите и купуването на грънчарската нива. В 12-та глава, 10-ти стих се казва: „И ще погледнат към мене, когото прободоха." Това е пак загатване за Христа, но е така направено, че да не се разбира. В 13-та глава 7-ми стих е казано: „Порази пастира и овцете ще се разпръснат." Това също така е загатване за Христа. В 8-ми и 9-ти стих на тази глава се говори, че Господ ще изтреби две трети от земята, т.е.
към текста >>

И взех 30-те сребърника и ги хвърлих в дома Господен, на грънчаря." Тук се загатва за продаването на Христа от Юда и след това хвърлянето на парите и купуването на грънчарската нива.
В 10-та глава Господ говори, че ще помилва евреите и ще им даде всичко в изобилие, и ще ги събере от всичките народи, където ги е разпръснал заради непослушанието им. Главите от 11-та до 14-та, която е последна, са много загадъчни и неясни, но в много прикрита форма се загатва за Христа и за наказанието на света поради нарушението на Божия закон. Така в 11-та глава, 12-ти и 13-ти стих се казва: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми 30 сребърника. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря, почтената цена, с която се оцених от тях. И взех 30-те сребърника и ги хвърлих в дома Господен, на грънчаря." Тук се загатва за продаването на Христа от Юда и след това хвърлянето на парите и купуването на грънчарската нива. В 12-та глава, 10-ти стих се казва: „И ще погледнат към мене, когото прободоха." Това е пак загатване за Христа, но е така направено, че да не се разбира. В 13-та глава 7-ми стих е казано: „Порази пастира и овцете ще се разпръснат." Това също така е загатване за Христа. В 8-ми и 9-ти стих на тази глава се говори, че Господ ще изтреби две трети от земята, т.е. от жителите на земята, и една трета, която остане, ще бъде прекарана през огън да се пречисти, както се чисти сребро и злато, и накрая казва: "Те ще призоват Името Ми и Аз ще ги послушам, ще река: Тези Ми са людете, и те ще рекат: Господ е Бог наш." Тук е едно загатване за края на нашата Пета раса и за началото на Шестата раса, когато хората ще познаят Господа и ще призовават Името Му.
към текста >>

16. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника.
"Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този живия Христос, Който е у вас и между вас. Избийте този клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас. Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите". "Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си". "Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника. Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството".
към текста >>

17. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше 15 хиляди сребърника." /19;19/.
И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци, и страх обзе всички тях, и Името на Господа Исуса се е възвеличаваше."/19;15-17/ Тук ни е показано, че не всеки може да си служи с Името на Исуса Христа като магическа формула против духовете. Затова се иска човек да е подготвен и да е във връзка с Христа, Който чрез него да извърши това, което се иска. Затова Духът казва: Признавам Исуса и Павла, но тебе не познавам. Това се отнася за всички окултни формули - за да ги употребява човек с успех, трябва да е вътрешно подготвен, чист и безкористен, в противен случай те ще произведат обратен резултат. "Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше 15 хиляди сребърника." /19;19/. Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил. А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили. 21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило.
към текста >>

18. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

Обърни лицето си към Слънцето и справедливостта, и Науката на Истината ще ти бъде дадена.
Бог е казал Да бъде светлина! и светлината заляла безкрайността. Човек, образ на Бога, трябва да каже: Нека Истината да се проявява и нека Доброто да те навести. И ако човек притежава истинска воля, той ще види да блести Истината и ще постигне Доброто, към което се стреми. Хлопай и ще ти се отвори, но изучавай дълго време Пътя, в който трябва да влезеш. Обърни лицето си към Слънцето и справедливостта, и Науката на Истината ще ти бъде дадена. Запазвай мълчание относно твоите намерения, за да не станат достояние на твоите врагове.
към текста >>

19. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро.
Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци.
към текста >>

20. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
„Чули сте, че е речено на старозаветните: Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвата си. Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете нито в Небето, защото е Престол Божий, нито в Земята, защото е подножие на нозете Му, нито в Ерусалим, защото е град на Великия Цар, нито в главата си да не се кълнеш, защото не можеш направи нито един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: да, да; не, не. А каквото е повече от това, това е от лукавия." „Чули сте, че било казано: Око за око, зъб за зъб. Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би искал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две." /40-41/ „Дай на оногова, който проси от тебе и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем." /42/ „Чули сте, че е било казано: Обичай ближния си и мрази неприятеля си. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за тези, които ви гонят, за да сте Чада на вашия Отец, Който е на Небесата.
към текста >>

21. 11-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако една мисъл, едно чувство или желание отиват надолу, към центъра на Земята, обърни го в обратна посока - към центъра на Слънцето.
А понеже Бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е, по пътя на възкачването, тези системи трябва да се видоизменят. 3. В книгата "Светлина върху Пътя", е казано: "Убий всяко желание в себе си. Питам, като убиете всяко желание, какво ще остане от вас? Това е един крив превод на една окултна мисъл, а окултните истини не се превеждат буквално. Да убиеш всяко желание в себе си, това не подразбира физическо убиване, но обръщане към Бога. Ако една мисъл, едно чувство или желание отиват надолу, към центъра на Земята, обърни го в обратна посока - към центъра на Слънцето. В същата книга "Светлина върху Пътя" е казано: "Само онзи може да намери Истината, на когото сълзите от очите са престанали да текат". Питам: Какво ще стане със земята, ако всички извори пресъхнат? Значи и тази мисъл не е правилно преведена. Ето защо, който се занимава с Окултната наука, той трябва да търси вътрешния, скрития смисъл на всяка Истина. Пак там се казва: "За да намери Истината, краката на човека трябва да се измият в кръв".
към текста >>

22. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Когато си подложен на лишения, изпитания, обърни се към Бога с думите: “Господи, Ти, който имаш грижи и за най-малките душици, Ти, който показваш към тях Своята благост, покажи и на мене като малка мушица Своята благост и ми помогни в този труден момент!
Молитвата е подкрепа. * Във вашия мозък може да се насъбере такава нисша енергия, която да убие някого. Днес събирате, утре събирате такава енергия и един ден се ражда у вас престъпно желание. Затова ви казвам всеки момент да сте във връзка с Бога, защото навред има такива тъмни същества, които само дебнат кому и какво лошо да сторят. Молитвата е ограждане. * Когато си подложен на лишения, изпитания, обърни се към Бога с думите: “Господи, Ти, който имаш грижи и за най-малките душици, Ти, който показваш към тях Своята благост, покажи и на мене като малка мушица Своята благост и ми помогни в този труден момент! ” * Това е истинската молитва: при всички противоречия, които срещнеш в живота си, да кажеш: “Господи, да бъде Твоята воля! Господи, дай ми повече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да върша това, което Ти искаш от мене! ” * Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите.
към текста >>

23. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сребърни звънчета.
ЗИМА Тихо леко пада сняг. Рой снежинки. Снежният човек. Ах Коледа. Сребърни звънчета. Дядо Коледа и джуджетата. Нова година. Към пързалката. ПРОЛЕТ Февруари.
към текста >>

24. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

И продадоха Йосифа за 20 сребърника, след което търговците го заведоха в Египет.
Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял. По туй време минаваха търговци, които караха стока в Египет. Един от братята каза: да не проливаме кръв. Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му? По-добре да бъде, да го продадем на търговците. И продадоха Йосифа за 20 сребърника, след което търговците го заведоха в Египет. Там те го продадоха на Петефрия, началник на телохранителите. След известно време Йосиф попадна при условия да бъде изкушаван от своята господарка. При това изпитание Йосиф се намери под влияние на силите на налягането и напрежението. Налягането идваше от господарката му, а напрежението беше в самия него. Разумността на Йосифа спомогна да се справи лесно.
към текста >>

25. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Ние снехме златните и сребърните украшения от нас, снехме копринените рокли и кожените палта, неподходящи за новия спортен живот, и започнахме да се обличаме по туристически.
Да си направим жилища тук, Учителю! " Но все още не предполагахме, че ще отидем и понататък, на Витоша, на Рила, на Мусала! И все по същия начин Учителя благи ни водеше. Първо до полите на планината, после по-нагоре, докато се установихме на нашия бивак - Ел Шадай. Но и ние, софийските дами, се променихме. Ние снехме златните и сребърните украшения от нас, снехме копринените рокли и кожените палта, неподходящи за новия спортен живот, и започнахме да се обличаме по туристически. Първо заменихме обувките с по-удобни, после обикнахме слънцето и разбрахме лечебните му свойства и изоставихме чадъри и ръкавици, след това заместихме и големите шапки е кърпи, и още по-късно - както виждате, тръгна народът гологлав. Но животът на „66", където живееше още Учителя и където беше столът, постепенно се изместваше нагоре. Беседите в това време се държаха на "Оборище", а Изгрева беше мечта. Единици го посещаваха и му се радваха. Колко далече от София беше той!
към текста >>

26. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна.
Тя сякаш се радваше на дивната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син. Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката - своите тайни, Любовта - своето безсмъртие... Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет... Слънцето наметна лъчезарната си пелерина и тържествено пое по своя път. Работа очакваше вече всички. Делникът приближаваше и подбуждаше към активност.
към текста >>

27. И ДНЕС - Теофана Савова

Той мина през сребърните воали, блесна и озари сърцата на очакващите го.
с трепет първия лъч. - Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните, на възхитените от чудната гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха вдъхнали от свежестта на ранна пролет. - И сега чакаха царския син. Той мина през сребърните воали, блесна и озари сърцата на очакващите го. - Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на благодарност и очарование затрептяха във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката -своите тайни, Любовта - своето безсмъртие. Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет и Слънцето пое тържествено по всекидневния си път. Работа вече очакваше всички.
към текста >>

28. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

„Хората от новата култура ще си служат със златни или поне със сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове.
„В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще взимат участие във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е. за разходка от физическия в духовния свят. Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и други." (23, с. 300) „Хората от новата култура ще си служат със златни или поне със сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро. Само ралата ще бъдат железнй. Кога ще дойде това време? Когато хората направят завет с Господа. Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябвя да бъдат златни, но това подразбира, че в човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто." (13, с.
към текста >>

29. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

В нейния малък двор и градинка откъм южната й страна, винаги имаше една мека светлина, която ставаше по-блестяща, когато Учителят седеше наблизо до отворения прозорец - спретнат, изящен със сребърни коси и брада, с отмерени, понякога могъщи, а други път меки магнетични движения.
Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде. Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов. В София на улица „Опълченска" още съществува една малка, скромна къща, сега превърната в музей, поради обстоятелството, че в северната й част, отделена със стена, живя Георги Димитров - бележит деятел на международното работническо движение. В нейния малък двор и градинка откъм южната й страна, винаги имаше една мека светлина, която ставаше по-блестяща, когато Учителят седеше наблизо до отворения прозорец - спретнат, изящен със сребърни коси и брада, с отмерени, понякога могъщи, а други път меки магнетични движения. Той говореше на хората, напълнили двора, които зимно време слушаха беседата, нагазили в дълбок сняг, без да чувствуват студ и някакво неудобство. Учителят не държеше речи, не наставляваше, не говореше това, което не трябва да се прави, не наричаше хората грешници и не търсеше от тях лицемерни и външно изразени покаяния, но пробуждаше заспалите от векове и хилядолетия души. Повече от половин столетие той работи над българския народ и затова трудно е да се схване цялото негово дело. Той работи с упоритост над душите, пораснали върху коравата българска почва. Всичко, което може да се намери в окултната наука, Той го предаде просто, разбрано, без външен ефект, без мистерии и така, както се дава на гладен човек чист пшеничен хляб.
към текста >>

30. Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Ти също обърни внимание на мускулите на устните!
Той трябва да притежава благородни чувства и добро сърце. Има три вида певци: гениални, талантливи и обикновени. Всеки човек може да стане обикновен певец. Ти трябва да изучаваш мускулите на главата и каква роля имат те при пеенето! – Учителю – казах аз – долната челюст играе много важна роля при пеенето, също и мускулчетата, които произвеждат движението на гръкляна и езика, играят съществена роля при пеенето. – Ти също обърни внимание на мускулите на устните! – Учителю, устните играят важна роля за дикцията и за изнасянето на тона в маската. Учителят поясни: – Колкото по-ясно произнесеш една дума, толкова по-лесно тонът се изкачва от гортана, в горните кухини на лицето и главата. След усилена деятелност, мускулите трябва да се оставят и в покой! Аз извадих от чантата си една италианска школа по пеене – „Vacai".
към текста >>

31. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато станахме прави за молитва и общо изпяхме една песен, пак чух гласа да ми казва: "Обърни се!
Небесна музика звучеше в салона. Към средата на беседата почувствах едно непреодолимо желание да се обърна назад, към вратата на салона. Победих това силно желание с волята си, като много пъти отговарях на този настойчив глас: "Ceгa пред мене Господ говори. Няма да се обърна! " Учителят пак ме увлече със словото си. Когато станахме прави за молитва и общо изпяхме една песен, пак чух гласа да ми казва: "Обърни се! " След беседата, Учителят, за първи път в неделя, изпя с голямо вдъхновение една музикална фраза, но никой не я записа. Едва когато тръгнах към изхода, разбрах защо съм искала да се обърна назад. Пред вратата на салона бяха застанали прави брат Христо, двамата братя Янкови и баща им, пристигнали със сутрешния влак от Берлин и направо дошли на беседата, като изпратили майка си с багажа. След беседата Учителят ни прие всички заедно в приемната. Радостта ни беше голяма.
към текста >>

32. ДЯНКО КОЛЕЛОТО - Борис Николов

Бай Георги пристъпи, метне срекмето далеч напред, събира го полека, внимателно – сребърните рибки са напълнили мрежата.
Неделният ден ще се съберат две-три приятелски семейства, ще седнат в шарените талиги и – хайде край реката. Тук има морави със свежа зелена тревица и върбови сенки. Върбовите сенки са леки, слънчеви, но пазят от припек. Ще метнат халищата на тревата, ще полегнат да починат и да погледат дълбокото синьо небе. Като се издигне слънцето на една-две копрали, бай Георги ще вземе срекмето, ще тръгне срещу течението – той знае, че белите мрянки играят на припечните слънчеви бързеи. Бай Георги пристъпи, метне срекмето далеч напред, събира го полека, внимателно – сребърните рибки са напълнили мрежата. Десетина пъти като хвърли, менчето се напълни с риба. По-нататък бабите имат грижата за рибената чорбица. Вие яли ли сте чорбица от бели мрянки? По-надолу реката навлиза в дълбок скалист пролом. Тук скалите са изрязани отвесно, водите текат бавно, вировете са дълбоки.
към текста >>

Подаде ли се мрежата, виждат се вече сребърните кореми на рибите.
Но в средата на вира има камък, той не излиза над водата; на него ще стъпи бай Георги, ще запретне срекмето и … чака, той иска да усети къде е рибата. А кларнетът се старае, Дянко Колелото е майстор. За него казват, че като засвири, може умрял да съживи. Бай Георги изчаква момента, тогава замахва и хвърля срекмето, и то тъй майсторски, че то пада като длан, цялото разперено, и почва бавно да потъва. Като достигне дъното, той почва бавно да го изтегля. Подаде ли се мрежата, виждат се вече сребърните кореми на рибите. Мрежата се изнася на поляната и тук вече жените и децата изваждат рибата. Операцията се повтаря три-четири пъти. Това е достатъчно, тези хора ловят само толкова, колкото им е потребно. Но цялото чудо прави кларнетът. Накрая Дянко засвирва игрива песен за прощаване.
към текста >>

33. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век." Една от най-светлите черти в общославянския манталитет е готовността да отдадеш себе си заради другите хора: "Хубавата черта на славяните е алтруизмът.
Бог казва: От вас трябва да излезе нещо добро." Изпълнят ли това условие, мобилизират ли целия си потенциал, славяните ще се превърнат в образец за цялото човечество; в тяхно лице ще бъдат осъществени и библейските пророчества за бъдната християнска общност на пълната хармония: "Славяните са Новият Израил. Новият Израил - за разлика от евреите - ще изпълни мисията си, няма да пропадне като евреите. Българите сега са в златния си век. Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година. Русите са сега в железния си век. За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век." Една от най-светлите черти в общославянския манталитет е готовността да отдадеш себе си заради другите хора: "Хубавата черта на славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях." Тази тяхна характеристика е пълноценно съчетана с преклонението им към Всевишния - пословичната богобоязливост и богопочитание на славянските народи (особено ярко проявена у русите): "Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога" (Учителят П. Дънов). Измежду всички славянски народи великият духовен Учител на ББ е избрал именно българския. С всичките им плюсове и минуси българите като народ са носители и изразители на най-хубавите качества, присъщи на славяните. Затова същият Учител ги дефинира така: "Българите са пионери между славяните" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

34. Земята - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Устата е стисната, бърните са неправилни, лошо очертани и доста дебели.
Косата е гъста и ниско пада над малкото чело, върху което има ясно изразени бръчки, показващи напрежение на мисълта около задоволяване на насъщните нужди. Веждите са дебели, рошави - израз на разпокъсани и остри вълнения. Очите са малки, потънали навътре, което говори за жажда и стремеж към присвояване, привързаност към материалните ценности. Скулите са едри - израз на упоритост и устой към неблагоприятни външни условия. Носът е малък и зле оформен, показващ слаба интелигентност, променливост и податливост на външните подтици. Устата е стисната, бърните са неправилни, лошо очертани и доста дебели. Брадата е къса и четвъртита, челюстите са също четвъртити. Шията е мускулеста. Главата е някак хлътнала между раменете. Изобщо квадратните форми, които този тип човек има, са израз на енергия, но колкото тези форми са по-груби, толкова и енергията - силата, която те изразяват, е по-примитивна. Овалните форми, каквито тези типове почти нямат, са израз на интелектуални и емоционални изяви.
към текста >>

35. Защо ябълките имат звезди в сърцето си - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Една нощ тя била много изненадана, като чула същите сребърни звънчета и видяла овощната Фея до себе си.
Забравила всичко, забравила даже желаната звезда. Тя била като добрите майки, които често забравят всичко, а работят и обичат децата и само децата. С нейната помощ .ден след ден малките ябълчици растели все по- големи, по-валчести и по-сочни, а когато слънчевите феи ги целунали, те станали червени и майката-ябълка била щастлива, много щастлива. Децата често идвали да си играят под нея, а тя с радост им давала от червените си ябълки, защото как иначе биха могли семенцата да излязат? Както виждате, майката-ябълка била станала много мъдра и обичала много своите бебета. Една нощ тя била много изненадана, като чула същите сребърни звънчета и видяла овощната Фея до себе си. В ръцете си тя имала не една, а цяла торба пълна със звезди. — Здраво и красиво дърво си порастнала. Много месеци аз те наблюдавах как се бореше с вятъра, бурята, дъжда, топлината и всеки път когато падаше, >и пак ставаше и то по-здрава, отколкото преди. Вземи, тука са твоите звезди. Да ти направя ли корона от тях ?
към текста >>

36. Зима - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ЗИМА ТИХО ЛЕКО ПАДА СНЯГ * * * РОЙ СНЕЖИНКИ * * * СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК * * * АХ, КОЛЕДА * * * СРЕБЪРНИ ЗВЪНЧЕТА * * * ДЯДО КОЛЕДА И ДЖУДЖЕТАТА * * * НОВА ГОДИНА * * * КЪМ ПЪРЗАЛКАТА
ЗИМА ТИХО ЛЕКО ПАДА СНЯГ * * * РОЙ СНЕЖИНКИ * * * СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК * * * АХ, КОЛЕДА * * * СРЕБЪРНИ ЗВЪНЧЕТА * * * ДЯДО КОЛЕДА И ДЖУДЖЕТАТА * * * НОВА ГОДИНА * * * КЪМ ПЪРЗАЛКАТА
към текста >>

37. Три Небеса - Николай Райнов

Научи ги с шафран да багрят нозете си — и с червило да натриват бърните си.
И друг син имаше Каин. Името му — Ламех. Научи Ламех науката за вълшебството — и тайните на любовта позна. И ни една тайна не му бe чужда. И учеше Ламех на тези тайни жените. Научи ги с шафран да багрят нозете си — и с червило да натриват бърните си. И на гърлото си да носят луници със знака Дева. Научи ги още Ламех — с благовонна маз да помазват лицето си — и да почернят веждите си, а клепачите си да пишат с вжглен от липово дърво. И, когато искат мъж да ги обикне, — да шъпнат заклинания. И още — билки за любов да дават скритом на мъжа. И на много други сръки научи Ламех жените, но те криеха от мъжете всичко това; защото знаеха, че обаянието на жената е плитко и трае късо.
към текста >>

38. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки.
И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват. На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед. На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар. А в чудна редица блестяха на пояса му от кафено персийско кадифе всички двадесет и два образа на египетската магия, изшити със злато и корналинови зърна. И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки. И носеха ръцете му над лактите широки гривни от плътно злато с едри огнено-пурпурни карбункули, светящи, като поглед на персийска змия. А на пръстите му — тежки пръстени с врезани тайни знакове. И край него пъстрееха чертозите му — чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина царя. ... Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги. Не напразно мъдростта му се славеше по цял Изток — и добротата му бе знайна вредом.
към текста >>

39. Слова на Блажения - Николай Райнов

Скъдна реч ще повтаря след тебе словата на твоята мъка — и негли беззъба уста ще пее псалмите на твоята млада радост… И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени от сласт бърни ще изсипват изцедъка на своите лишни пирове!… Изгрява слънце — и залязва слънце.
Слова на Блажения. И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло. И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре. И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот. И разбрах, че е суета. Скъдна реч ще повтаря след тебе словата на твоята мъка — и негли беззъба уста ще пее псалмите на твоята млада радост… И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени от сласт бърни ще изсипват изцедъка на своите лишни пирове!… Изгрява слънце — и залязва слънце. А светът вечно стои: — от що ще се опиваш? Твори с болка душата ти — и с горест нарежда псалми на живота. А сластни жени и сребролюбци-мъже с едно движение ще разсипят твоята песен: — от що ще се опиваш? Тласкаш към изгрев своята малка вселена — и слънце зовеш да пръсне лъчи там. А вечен мрак напада крехки дворци от замисъл и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш?
към текста >>

40. Даниил - Николай Райнов

И пропъстри своите накити със сребърни трепки, обкичени със сардоникс и смарагди.
И жар запали Даниил в сърцето и. Защото бе млад и хубав, и силен. И закопня царицата по него. И накити се една вечер тя за Данииля. И тури на главата си прочелници от злато и тънка мед, обсипани с ясписи и рубини. И пропъстри своите накити със сребърни трепки, обкичени със сардоникс и смарагди. Огърлици от бисер и топази обви на бяла шия — като пъстри змии. А върху своята гръд, неразбулвана още за чужди мъж, сложи сапфири, споени със злато и жълта мед, и ги провеси надолу. И върху буйна коса прикрепи тънко изрязани косичници от сребро, със звезди от аметист. И тънки плетеници с пъстрота на змия обви около кръста си — и обеси от златни пафти висулки от бисер. И върху меки ръце, палящи от страст и жадни за змийска прегръдка, сложи гривни от златен сплав, носящи потайни образи, врязани с резец на майстор.
към текста >>

41. Книга на загадките - Николай Райнов

А сутрин зората идваше при мене, като белоснежна девойка, та ме китеше с цветя от крехки сребърни звезди — — някога, в друг свят.
Но всеки се бои... И — третото е най-страшно. ... Блясъкът на мълния, блясък на меч и блясък на женски очи: три пътя на смъртта. И — третият е най-тих. *** Някога, в друг свят, дните на щастието ми бяха толкова дълги, колкото са сега вечерите на моята злочестина. Синьо слънце грееше там. А сутрин зората идваше при мене, като белоснежна девойка, та ме китеше с цветя от крехки сребърни звезди — — някога, в друг свят. Някога, в друг свят, моите песни се стелеха над гори и ливади, та никнеxa призори в алмазни цветя и в тежки венчета от рубин. И тогава птиците спираха своите песни, над земята падаха едри златни пера, а заранта замираше в светли вълнообразни звукове — — някога, в друг свят. Някога, в друг свят, с мене говореше Бог — и аз чувах Неговия глас в песента на раковината, билката и звездата. Когато се родих, езикът ми занемя и душата ми слезе на земята глуха. Мой празник е споменът за онова, което бе златен ден и модра нощ — някога, в друг свят — — някога в друг свят.
към текста >>

Над бялата каменна стълба водоскокът разсипва сребърни капки, като алмазен прах.
Аз донесох в чертозите на непознатия само пепел. Ангели ме поглеждат, както се поглежда непознат гостенин, когото никой не е видял. Този пир не е за мене. Непознат боже, върни ми земята! Лай ми отново кръвта на земните векове, що тупкаха в сърцето ми при всеки спомен за живота! Дай ми тленното безсмъртие на мига! *** Жрицата от храма на Халуле носи свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й дреме отрова. В разтопения въздух на небето се вият в див танец златопери птици. Над бялата каменна стълба водоскокът разсипва сребърни капки, като алмазен прах. Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. В душата на жрицата се гъне зелен мрак. Пред нея се сплита тъмна мрежа от сенки, шепот и песни. Нозете й стъпват плавно и размерно по бялата стълба и наближават студения водоскок. Снагата й се гмурка в кипналите вълни.
към текста >>

Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува.
Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон. Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в душата си. Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни капки, и Земята ги погълна. Аз Го видех сред морето, седнал на стръмна скала. Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува. Над Бога грееха едри зелени звезди. Сега той криеше своето лице от света — криеше го в светли облаци, но не пращаше и тоя път звуците по безлюдни места. А людете ги пак не приеха: те затвориха сърцето си за небесната песен. И тогава звуците, отхвърлени от света, нирнаха в чистото сърце на малките изящни раковини и в белия сън на игривите риби, а скръбните корали ги прегърнаха с кървави ръце. Бисерните трепети на лютнята се пръснаха, като светли искри, по водата, и Морето ги погълна.
към текста >>

... Много клетви замръзнаха на бърните ми тази вечер... Те влязоха.
Вратата се отвори. В двора влезе Елиазер, а след него вървеше тълпа окъсани мъже — рибари, бездомници, прокудени писци и безделници. Той ги водеше. Познах едного от тех: Симон Киринеец, баща на Руфа; той бе същият, който носеше кръста на онзи Обесник, Когото разпънаха на Галгалет. Тия люде ми развалиха работата, бес да ги вземе! Не върви тази вечер... Те са толкова много, петнадесет - шестнадесет души! Де ще се разправя с толкова свет ? ... Много клетви замръзнаха на бърните ми тази вечер... Те влязоха. В къщата се не запали светилник. Отвътре се чуха женски гласове: познах, че Мириам и Марта, сестрите Елиазерови, са били вътре. Защо не бях побързал? До сега щеше да се свърши! Свих се под прозорчето. Гласовете бяха млъкнали.
към текста >>

42. Човек - Сава Калименов (1901 - 1990)

Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло.
В теб живее безсмъртния Божи Дух, и Той не ще те остави завинаги да останеш в тъмнина. — Той ще те изведе към светлината.“ „Какво нищожество е човекът“ — си казваш понякога ти, а не знаеш, че в тебе се съдържа цялата вселена... Ако би могъл само да проникнеш всецяло в дълбината, която се крие в тези думи! Ти си микрокосмоса на цялата вселена; ти си, в умален вид, цялата вселена. Всичко, което съществува в нея, съществува и в теб. Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята душа и тяло“. * Човек представлява от себе си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещат и в голямата Вселена — Макрокосмоса и обратно. Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома. Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища. .. И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас. И всяка една звезда, планета, система, си има също такива станции, такива отражения и центрове в нашето тяло, където се концентрира и през където минава тяхното влияние. По такъв начин, човек представлява от себе си един кръстопът, един център, в който се срещат влиянията, едни по-силни други по-слаби, на всичко, което съществува във вселената.
към текста >>

43. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

Ето защо, единствения път, по който ще се ликвидира със злото, което и до днес ни души — безпощадната, безмилостна борба между хора и хора, между народи и народи, това е пътят, посочен от Христа с думите: „Ако те ударят от едната страна, обърни си и другата“.
Също така вcяко зло, което един народ прави на другите, прави го на себе си, защото ще му се възвърне. Затова, когато един човек или един народ е поставен в притеснено положение, е потискан и измъчван от другите, първият негов дълг е да си спомни, че това е злото, което сам той е причинил на себе си, защото го е направил някога на другите. Тогава той ще се смири и в смирението си ще намерите най-сигурният път за по-бързото и по-лекото ликвидиране с тежката си съдба. Ако този човек или народ отговаря на злото със зло, то с това той само ще продължи своите страдания. Напротив, когато един човек или народ реши да постъпва занапред в съгласие със закона на Божествената Справедливост, когато той се откаже да отвръща на злото със зло, и, съзнателно избирайки пътя на доброто и любовта, тръгне непоколебимо по него, тогава, колкото и големи да бъдат неговите минали престъпления, неговата съдба, неговата карма намира най-лесния път за освобождението му от злото, което сам си е причинил. Ето защо, единствения път, по който ще се ликвидира със злото, което и до днес ни души — безпощадната, безмилостна борба между хора и хора, между народи и народи, това е пътят, посочен от Христа с думите: „Ако те ударят от едната страна, обърни си и другата“. Защото само така ще се освободим от злото, което някога сме причинили — като изтърпим съзнателно и със смирение следствията му.
към текста >>

44. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Уста срѣдна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устнитѣ ъгли стоятъ малко издигнати; по тѣхъ трепти една усмивка на презрение — „хората, това сѫ тълпа“.
Кръстъ възтънъкъ. На възрастъ преминалъ е четиритѣ периода и е встжпилъ въ петия, сир. навършилъ е 45 години. Раменетѣ малко възкржгли, лицето малко продълговато и крушообразно. Долната челюстъ правилно сформирана, съ брада продълговата и заострена — признакъ на човѣкъ съ умъ подвиженъ и схватливъ. Уста срѣдна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устнитѣ ъгли стоятъ малко издигнати; по тѣхъ трепти една усмивка на презрение — „хората, това сѫ тълпа“. Външно, обаче, своето презрение фарисеятъ никога не изказва. Очи сивопепеляви, вежди дъгообразни, малко наведени, като клонетѣ на старо дърво. Това сѫ вежди на човѣкъ, който е живѣлъ дълго време и има опитностъ въ живота. Чело хубаво, възвисоко, въ основата си надъ носа издадено — признакъ на силна индивидуалности. на наблюдателенъ и практиченъ умъ.
към текста >>

45. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура.
Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>

46. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Трудно е с прости думи да се предаде невероятната магия на неговото присъствие: строен, доста висок, с изключително деликатно и красиво лице и коса, която падаше на сребърни вълни върху рамената му, с големи длани с елегантни пръсти, той спазваше дистанцията между себе си и тези, с които говори.
Постоянен гост беше тенорът на виенската опера Тодор Мазаров, и един път авторът на тези редове присъства на представянето в братския салон на италианския цигулар Паоло Чомпи. Неделя преди и след публичната беседа на Учителя, както вече споменах, на Изгрева се събираха известни български интелектуалци, които завършваха неделната си разходка през Борисовата градина със срещи и разговори с изтъкнати членове на братството. Между тях можеха да се срещнат активистът на Земеделския съюз Трифон Кунев, популярния есеист Томалевски, професорът по философия в Софийския Университет Михалчев, генерал Стоянов и много други. Фокусът на тези срещи на Поляната и боровата градина до нея, разбира се беше самият Учител. Той не винаги можеше да се срещне тук, но все пак достатъчно често, за да държи отворена вратата за комуникация с представителите на българския елит, които проявяваха интерес към братството. Трудно е с прости думи да се предаде невероятната магия на неговото присъствие: строен, доста висок, с изключително деликатно и красиво лице и коса, която падаше на сребърни вълни върху рамената му, с големи длани с елегантни пръсти, той спазваше дистанцията между себе си и тези, с които говори. Така или иначе поразителният му магнетизъм приковаваше интереса на когото и да било. Наистина беше Учител, и никой не искаше нищо повече от това да седне до него и да го слуша. При срещите на поляната, той все пак помагаше и на другите да изразяват своите чувства и мисли в търсенето на мястото си на Изгрева. Времето, когато говореше той, беше по време на беседите му в салона. Вече казах, че преди да дойде на Изгрева, Учителят делеше обща къща с бъдещия комунистически водач Георги Димитров донякъде и двамата бивши издънки на протестантските мисии в България.
към текста >>

47. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

В гласоподавателните урни на небитието: „Гласувам за стегната магаричка.“ И пак: „С трепкав къч.“ И пак: „Със светли бърнички.“ И пак „С черни очи катранени навлажнени за магаре като мен.“ Четири пъти си пусна гласа, никой няма да подаде контестация до никаква комисия; магаричките им щръкват ушите само, виждам го аз с вътрешния си поглед - „Реви, братко, мисля си и аз за стегнатите им къчове и те разбирам.” Цигани, българи - какво ме интересува.
Блажена тишина. Насила си отворих очите, защото щях да се чувствам виновен, че съм такъв лентяй. Батерията на пауър-бука не беше заредена и я включих в контакта да се зареди, преди да седна на работната маса, и докато чаках, търкулих се на миндерчето, и печката в краката ми бумка с едни цепеници от двора, и таваните ниски, и топло, и заспах. Не мога да се събудя. Додето едно магаре не си пусна гласа. В гласоподавателните урни на небитието: „Гласувам за стегната магаричка.“ И пак: „С трепкав къч.“ И пак: „Със светли бърнички.“ И пак „С черни очи катранени навлажнени за магаре като мен.“ Четири пъти си пусна гласа, никой няма да подаде контестация до никаква комисия; магаричките им щръкват ушите само, виждам го аз с вътрешния си поглед - „Реви, братко, мисля си и аз за стегнатите им къчове и те разбирам.” Цигани, българи - какво ме интересува. Магарета... Пеперуди. Ставам. Ям таратор. С магданоз вместо копър. С лимонадка; докато Диди и Спаска пият по ракийка. Ръжен хляб. Оризец.
към текста >>

48. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши.
Светнали великденски яйца, сред които има и български. Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки.
към текста >>

Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни.
Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата. Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива.
към текста >>

49. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши.
И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват. Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба. Другата е височината на Преображенската махала по на запад - над гарата, над маазите, над складовете, над пристанището - с десетината огромни богаташки къщи на европейски Свищов: на Станчови, на хаджи Василеви, Сакеларович, Цанкови, Павлович, Димитър Василев, Аврамов - все благотворители, за които Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Мюнхен са на една ръка разстояние. Животът на Алекрвия баща, такъв какъвто той го води, е в Австрия и Швейцария. Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши. Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков. В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно. През 1874-1877 Иваница изпраща сина си при прочутите учители на Габровската гимназия и тук под влиянието на Шишковите часове по литература Алеко започва да пише детски стихове. Когато заминава за Николаев, Русия, където завършва пълния курс на реалната гимназия, Шишков се премества във Варна да поеме тамошната реалка и с това образованието на първовипускника Петър Дънов. И двамата завършват гимназия през 1881 г., Алеко в Николаев, Петър във Варна, като и двамата минават през Шишковия курс по българска словесност.
към текста >>

50. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията.
От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието. Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа. Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват.
към текста >>

51. Борис Николов - Георги Христов

При появата на всеки нов чифт сандали, Жечо поглежда с нажалени очи и с отпуснати бърни към краката на новообутия щастливец и почва да нарежда жалбите за тая чудесна работлива кобила, която така бързо напуснала този свят.
Кандидатът стъпва с босия си крак върху простряната кожа, а Борис отбелязва с един гвоздей контурите на крака. Това е всичко. Само след половин час босият е вече обут. Ремъчките са нагласени и потегнати. Човек усеща приятно краката си върху гладката кожа, вместо върху острите камъчета по двора. При появата на всеки нов чифт сандали, Жечо поглежда с нажалени очи и с отпуснати бърни към краката на новообутия щастливец и почва да нарежда жалбите за тая чудесна работлива кобила, която така бързо напуснала този свят. Кой знае защо, но и у мене се пренесе тази жалба. Аз си представих как Жечо, който знае да използва всичко най- рационално, е карал бедното животно да работи толкова много, че то най-после е решило да намери спасение само като напусне този мъченически свят. Гледа Жечо простряната кожа, поглежда сандалите и леко въздъхва. И така, в очите на Жечо, Борис вече е достигнал съвършения модел на селски работник. Още повече сега, когато със своето майсторство по сандалите той го освобождава от тежката мисъл, че трябва да купи осем чифта сандали от карнобатския пазар.
към текста >>

52. Георги Томалевски - Георги Христов

Обърни се малко на запад, казва първият.
Вечерите са морни, но величавите гирлянди на съзвездията ги украсяват. Щурците пеят усилено в хор и хладен повей гали лицата ни, пламнали от юлския пек. - Гледайте, „Млечния път“ - обажда се някой от облегнатите на кръстците жетвари. - Да - отговаря друг - но ти виждаш ли „Лебеда“ в него? - Там пък е „Северната корона“. Обърни се малко на запад, казва първият. - А там е сърцето на „Лъва“. „Регулус“ се нарича тази звезда. Слънцето праща Божествен огън, а полето трепти в мараня. Аз не познавам друго поле с такива широки и волни хоризонти. Облаците днес са наредени надалеко околовръст и като че чакат нещо.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22931504249573