НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
29
резултата в
25
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Докато е още ден,
обърни
сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.
Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите.
Докато е още ден,
обърни
сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.
Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина.
към текста >>
Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се
обърните
къмъ мене.
Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота.
Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се
обърните
къмъ мене.
Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота. Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ.
към текста >>
Докътъ е още день,
обърни
сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.
Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ.
Докътъ е още день,
обърни
сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.
Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ. Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината. Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими. Богъ е Богъ Тайна вѣлика.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 8.03.1900 г.
Чети 21 глава на Откровение,
обърни
особено внимание на 3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и на последующите.
Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във вечността. И зависи от настоящето Ви поведение спрямо волята на Господа. Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови святи избранници. В това свято общение ще сте в тая пълна и свята любов, която ще Ви подига да се радвате на този велик мир гдето всички добродетели царуват. Да, това е Истина, свята Истина.
Чети 21 глава на Откровение,
обърни
особено внимание на 3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и на последующите.
Вниквай във вътрешното съдържание на Божията Истина. Аз изпълнявам към Вас своята длъжност, като приятел и брат в Господа, а Вий сте свободен да сторите което обичате. Никой не Ви принуждава в нищо. Аз зная, че Господ Мой, ще извърши своето дело, което е започнал. Зная, че Неговите слова са верни.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
Обърни
, прочее, лицето си към Бога и помоли му се, и ще приемеш вътрешна благодат на познания.
Разбираш ли ме какво ти говоря? Зная, че ме разбираш. Ако беше от тия, които не искат да разбират, Аз не бих дошъл да ти говоря. Но ти искаш да разбереш и затова съм дошъл да ти говоря, да ме разбереш. И зная, че щеш.
Обърни
, прочее, лицето си към Бога и помоли му се, и ще приемеш вътрешна благодат на познания.
Защото е казано: „Които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината.“ Но Бог ще ги поучава в закона Си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да предаде Своята Истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 16.04.1905 г.
Обърни
погледа си към своята душа.
Поздрави бр. Тодор и Мелкон. Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление. Има някои въпроси, ще [ги] уредим, кога се срещнем. Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191.
Обърни
погледа си към своята душа.
Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------191. В София П. Дънов се връща в средата на юни.
към текста >>
5.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
По нейно предложение дядо Кънчо купува два големи
сребърни
свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията.
Величка посрещала Учителя като представител на Бога и изпълнявала всичко, което й казвал. За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя. Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях.
По нейно предложение дядо Кънчо купува два големи
сребърни
свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията.
В 1906 г. образували Бургаско духовно дружество, в което се изнасяли сказки. По случай 3-тата му годишнина в 1909 г. Величка изнася сказката „За извора на живата вода”, публикувана в сп. „Виделина”. В 1910 г.
към текста >>
6.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
После, бил си богат, взели ти парите;
обърни
се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи.
Никога не съжалявайте, че слизате на земята; напротив, благодарни бивайте, че сте дошли. Ако искате да развивате вашата вяра, то всяка сутрин, когато станете, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил Господ тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят. Напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне.
После, бил си богат, взели ти парите;
обърни
се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи.
Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените.
към текста >>
7.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
От
сребърния
период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта.
Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството.
От
сребърния
период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта.
В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината.
към текста >>
8.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе,
обърни
внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш.
И няма да се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички вярващи също ще кажат по няколко думи и всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, то ще стане много голямо. Но, докато не даде Господ нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. .. У човека съзнанието е дошло дотам, че съзнават какво Господ ще грижи за нас, а у малките несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там да съзнават тези грижи. Бог промисля за нас, но за този Промисъл какво трябва да дадем?
Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе,
обърни
внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш.
Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи герои от тебе. Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител.
към текста >>
9.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Дрехата му е набраздена със
сребърни
дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със
сребърни
дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре.
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Дрехата му е набраздена със
сребърни
дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със
сребърни
дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре.
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Дрехата му е набраздена със
сребърни
дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със
сребърни
дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре.
към текста >>
12.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Дрехата му е набраздена със
сребърни
дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със
сребърни
дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре.
към текста >>
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Слънчеви лъчи ги целуват и те издигат
сребърни
знамена в знак на радост.
Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж. Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници.Всички планини пеят. Пеят, защото е пролет, защото тъй нам се чини може би, дошли тука и вкусили райския й чар. Пеем и ние, защото Учителят е с нас, защото Той и всред зиме е нашето пролетно небе и всред знойно лято прохладна сянка, наша вечна пролет. Блещят реките в долината.
Слънчеви лъчи ги целуват и те издигат
сребърни
знамена в знак на радост.
Въздухът свеж и приятен, като лека синкава мъгла се разстила на длъж и на шир. Облаци бели, рохкати, ту се събират, ту се разпиляват. Понякога скриват слънцето и хвърлят лека сянка върху цялата пролетна картина.Правим три кръга. Двата вътрешни от братя, а големият външен от сестри. В средата - Учителя.
към текста >>
14.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Вятър на воля пилее
сребърните
му копринени коси, които засипват лицето му във волна игра.Облаците отдавна са покрили цялото небе, което смръщено следи нашата волна и безгрижна игра.
Стопляме се. От средата Учителят направлява гимнастиката. Неговата почти ефирна изящна фигура, като че не се допира до земята. Движенията му са леки, живи, гъвкави и красиви. Някаква чудна сила се излъчва от Него.
Вятър на воля пилее
сребърните
му копринени коси, които засипват лицето му във волна игра.Облаците отдавна са покрили цялото небе, което смръщено следи нашата волна и безгрижна игра.
Тук-таме, из под гъстите облаци, като че ли невидима ръка ни заплашваше с кофи вода...Почваме обяда. Великденска гощавка. Пред Учителя грамада козунаци и пъстри яйца. Но той с приятност сърба - „господин Бобчев” с копривена салатка, а всички други блага щедро ни раздава.Сърцето ми болезнено се свиваше... Значи мен не поканиха да чета и моята „Асавита” ще остане в пазвата ми. Но и слънцето не рачеше да се покаже, което облекчаваше изпитанието ми, защото Учителя беше казал: „Ще четат, когато слънцето грее”.Но чудо, ето го изгря.
към текста >>
15.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
Като че ли, сега там живеят само феи, чудни самодиви, омагьосани принцове, слънчеви пажове, вълшебни птици, красиви кротки и песнопевци...Като през паяжно свилено було се прозира лицето на Столичната хубавица - София - прочутия Средец и Сердика от памтивека... Реките подобно
сребърни
жици прорязват долините й.
Много тайни са записани върху каменните й скрижали, за онзи, който може да ги прочете. И шъпне се, от някои мъдри се шъпне, че преди турците, били гърците, преди тях -римляните, преди тях - славяните, а преди всички тях в тия долини, из тия поля, гори и моря българите - този ден и - во веки веков! Колко бури знае тази могъща планина, но все тъй величествена и прекрасна си стои тя още от край света.Нижем се вече по новия широк път всред планината. Каква чудна гледка се открива към Софийско равно поле! Сега то прилича на вълшебна приказка.
Като че ли, сега там живеят само феи, чудни самодиви, омагьосани принцове, слънчеви пажове, вълшебни птици, красиви кротки и песнопевци...Като през паяжно свилено було се прозира лицето на Столичната хубавица - София - прочутия Средец и Сердика от памтивека... Реките подобно
сребърни
жици прорязват долините й.
Плъзнала е София кръстом. Тя расте; полека и здраво се издига нашата прастара Столнина, от още първите ни свещени воеводи, които по Божия повеля ни заселиха тук. Над близките села, наредени в подножието на планината се вие дим. Навярно сега „Драгалевските феи и омагьосани принцове” колят курбан - Светец празнуват. Видях ги с очите си тия приказни, вълшебни мъже и жени - обути в цървули, стегнати в сини сукмани и пъстри ризи, водят за ръка малки сополанчета - бъдещата слава и величие на Драгалевци.
към текста >>
16.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Скалите блещят от слюда, като че златни и
сребърни
.
Боже, колко е хубаво! След закуска пак нагоре! Как леко се върви по тая благоуханна трева и бели скали! Какви прекрасни гледки всякога пред нас се показват! Всяка нова крачка ни завежда при нова прелест.
Скалите блещят от слюда, като че златни и
сребърни
.
Джобовете ни увисват с разни сбирки от такова „злато” и скъпоценности. Въздухът е напоен с благоуханието на безброй билки и цветя. Гърдите жадно го поемат с неизразима сладост.Второто езеро Елбур - сякаш заслано с бял воал от мъгли. Когато те се вдигнат навярно ще видим и по него небесния лазур. Минаваме край третото.
към текста >>
17.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Стара планина тъмна, със
сребърни
линии по гърба, прилича на огромно животно.
Колелетата тракат. От вратите наднича набрашновен селянин с овча капа и ме поздравява. Настигат ме другари и бързо отминават. Застоявам се да гледам. Подпирам се на бастуна си, като закована.
Стара планина тъмна, със
сребърни
линии по гърба, прилича на огромно животно.
София обвита в мъгла, още спи. Минавам моста към монастиря. Отдоле водата бучи и на бяла пяна се бие от камънака.По голямото шосе рой скиори. Лесът сякаш се събужда. Леските са подули клончета... Земята още е покрита с дълбок сняг.
към текста >>
18.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 21.04.1930 г.
Слънцето го милва, играе си със
сребърните
му коси и брада.
Даже Изгревци много са ни изпреварили; казват, че пристигнали още [в] 7 часа, а ние едвам в 9.На една височинка, до китен храст, Учителят си почива. Главата му сложена върху нагънат шал, а тялото му покрито само с пелерината му. Тихо се приближавам, и върху нозете му и аз слагам моето бяло кожухче. Колко хубаво е заспал! Сложил е и двете си ръце под главата - сякаш малко дете.
Слънцето го милва, играе си със
сребърните
му коси и брада.
Отминавам Го с богоговение и тичам към храстите да сменя потните си дрехи. После сядам на припек до разшумилите се габери и пия чай.Огньовете горят. Не се види кой натрупва дърва, а купчината невидимо расте, като „грамадата на Цека”. Всички си почиват. Налягали върху постланите си палта, сложили глава върху раницата, унасят се в сладък сън.
към текста >>
19.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
Дърветата,
сребърни
от лунния блясък, неподвижни, изтръпнали, сякаш от чаровната нощ.
Двеста души на крак, още в 1 ч. след полунощ. Луната цяла е над нас, огрява ни с огромния си фенер. Нощта е бяла, тиха. Изгрев е сборния пункт.
Дърветата,
сребърни
от лунния блясък, неподвижни, изтръпнали, сякаш от чаровната нощ.
Звездите, сякаш се изстъпват пред лунната красота и отстрани трепкат като придворни дами. Лицата на всички ни са осияни от лунния блясък, сякаш приказни и далечни.На Изгрев. Там е сборния пункт. Стрелец застанал над Витоша, обтяга лък към запад. Капелла вълшебно свети над нас.
към текста >>
20.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
Твоите крачка трябва да са златни със
сребърни
коленца и човчицата ти да е от рубин.
Още малко и гората ще се промени.Някакво птиче плахо се обажда из тихата самотна гора - не ще да е от топлите страни, още е рано; па кой знае! Изпя то плахо своята нежна песенчица и замлъкна. Вик ли бе това или нарочен поздрав за мен? - Покажи се, птичко, да те видя! Очите ти трябва да са бляскави като два скъпи брилянта и дрешката ти - слънчева.
Твоите крачка трябва да са златни със
сребърни
коленца и човчицата ти да е от рубин.
Покажи се, да те видя, ти самотна моя спътнице тук. Владетелко на планинските усои, на извори, въздух и цветя, покажи се.Застанала на пътя, подпряна върху тоягата си, аз чакам... И, о, чудо! Тя се яви - малка, сива, лека и подвижна като блян, сякаш блян, мечта! Издигна се високо из въздуха, прелетя над главата ми и пее, пее. Макар, че не беше златна и сребърна, но е прекрасна.Стара планина, като че още спи под тежка снежна покривка, нигде не е размърдала ни крак, ни ръце... А доле, градът обграден като в скути от планини, се протяга от нощния сън и запява всекидневната си песен...Днес е Великден.
към текста >>
21.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
Реките блестят върху тъмната земя, като
сребърни
шевове.
Дървесните клони, още голи се надули странно. По тях червени очички, които след няколко дена ще се разтворят в свилена шумица. Птички навред се разчуруликали; навярно пристигащи от юг, с крясък дирят старите си гнезда.Сини лазурни откъслеци небе поглеждат през облаците към още изтръпналата земя. Над Стара планина стои на пост облачна стража. Сякаш това е някаква чудна войска, която невидимо пази България...От селата се извива дим в синкава струя.
Реките блестят върху тъмната земя, като
сребърни
шевове.
Високо се вие голяма птица, чува се нейният вик... Крещи нещо, сякаш вика за помощ... Морав минзухар е изкарал вредом тънките си басми. Навеждам се над него. Той е тъй нежен и чист, че ти става някак жално за него. Как е могъл с това цветно връхче да пробие твърдата земна обвивка и да цъфне! Шест лилави листенца образуват високата му чашка.
към текста >>
22.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
сребърни
на всеки сурвакар.
Той имаше много хубаво отношение към всеки, който се обръщаше за помощ към него. При него имаше постоянно хора в двора. За Нова година ние, малчуганите, го сурвакахме няколко години. Той ни караше да удряме силно по ушите му. След това ни даваше по 20 лв.
сребърни
на всеки сурвакар.
Когато завършвахме отделенията, ние занасяхме с брат ми Костадин удостоверенията ни с отличен успех и той ни даваше по 50 лв. монети сребърни. Веднъж той прави опит и оставя на масата си 50 лв. монета, която на другия ден я няма. Той знае, вижда кой я е взел.
към текста >>
монети
сребърни
.
За Нова година ние, малчуганите, го сурвакахме няколко години. Той ни караше да удряме силно по ушите му. След това ни даваше по 20 лв. сребърни на всеки сурвакар. Когато завършвахме отделенията, ние занасяхме с брат ми Костадин удостоверенията ни с отличен успех и той ни даваше по 50 лв.
монети
сребърни
.
Веднъж той прави опит и оставя на масата си 50 лв. монета, която на другия ден я няма. Той знае, вижда кой я е взел. Поставя втора монета, която стои на масата цяла седмица и крадецът се възпитава и не смее да я пипне. През 1943 г.
към текста >>
23.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Стъкмява се импровизиран хор, после зазвънтява
сребърният
глас на певица солистка.
Огънят пръска живи искри. Остър вятър преминава зад гърба ни, над главата ни. Тоз път са взети всички мерки - облечени сме добре - нехаем от студа. А топлата жарава, сякаш протяга ръце към нас, гали, милва. Музика - цигулки, флейти, обои - песните на Учителя - „Махар Бену Аба”, „Венир Бенир”, или „Ний сме славейчета горски”.
Стъкмява се импровизиран хор, после зазвънтява
сребърният
глас на певица солистка.
А Той не е между нас сега - горе там, горе! Замислен, тъжен дори. Когато играем паневритмия, Той стои там от скалата и ни гледа... Учителю, ела при нас! Ти осмисли живота ни. Нали Ти ни даде всички тия прекрасни песни; нали Ти десетки години си ни водил из планините - при живия извор на природата, при чистия въздух, нали Ти!
към текста >>
Стройните им гласове звънтяха като
сребърни
струни песен след песен.
Учителят е с нас. Той е тук Добрият пастир, който душата си полага за овците си. И те слушат гласа Му и го следват, и подир чужд пастир няма да отидат. Той е Бяла лилия - цъфнал клон, надникнал от Райската градина. („Еделвайс”.) Той целият е Музика - една от най-хубавите песни на Небесния Баща, на слънчевия мир.Поискаха и немците да пеят.
Стройните им гласове звънтяха като
сребърни
струни песен след песен.
Като че се надпреварят да ни дадат най-хубавото, що някога са чули и пели. Ние всички сме братя - деца на един Баща. Нашите души се прегръщат в неземна обич, несравнима радост. Те гледаха Учителя и тихо си шепнат: Der Meister! [Der Meister (нем.)-Учителят]Циклонът продължава цялата нощ.
към текста >>
24.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
По нейно предложение дядо Кънчо купува два големи
сребърни
свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията.
Величка посрещала Учителя като представител на Бога и изпълнявала всичко, което й казвал. За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя. Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях.
По нейно предложение дядо Кънчо купува два големи
сребърни
свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията.
В 1906 г. образували Бургаско духовно дружество, в което се изнасяли сказки. По случай 3-тата му годишнина в 1909 г. Величка изнася сказката „За извора на живата вода”, публикувана в сп. „Виделина”. В 1910 г.
към текста >>
25.
Упражнение с пръстите
, 03.01.1940 г.
Обърни
внимание какво ще ти дойде на ум и след това се разправяй.
Турете сега първия пръст на дясната ръка върху веждите, там, дето се образува малък ъгъл. Направете го с пръста на лявата ръка. Ще ви кажа кога може да направите това. Срещнеш някого, с когото се разправяте за нещо. Преди да туриш пръста си на музикалния ръб, не влизай в обяснения с него.
Обърни
внимание какво ще ти дойде на ум и след това се разправяй.
Какво ще правиш, ако физически той е по-силен от тебе? Или ще му кажеш: „Да ми дойдеш в нашата махала, тогава ще ти кажа аз! “ Остане ли да дойде той във вашата махала, ти ще ядеш плесниците. „Съразмерност в Природата“, „Трима господари“, стр. 150-151. Четирите пръста на ръката са свързани с по-ниските светове, със света на ангелите, на серафимите, на херувимите.
към текста >>
НАГОРЕ