Търсене в текстове за 'Бърни'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 91 резултата в 68 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци.
ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб. Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното. Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват. От далнините се задава вихрено огнено око. То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред.
към текста >>

2. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Помежду облаци развяни на изток в сребърния дим тлей тихо пурпурно сиян`е.
Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня небесата. Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там. И ей, примлъкна вихрен вой. Навред настана тих покой. Помежду облаци развяни на изток в сребърния дим тлей тихо пурпурно сиян`е. Духът лети на зов незрим и вдъхва сладост непозната. Настана чудна тишина и плуващ в мир и ведрина, кат ясен сън в далечината дочух аз Бога – в тишината. Превод от руски.
към текста >>

3. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата.
Защо са по-сини и по-дълбоки, като затихнало море? Аз се страхувам. Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини? Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар. И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце. И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса.
към текста >>

4. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство.
Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година.
към текста >>

5. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и ризни бабки.
Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден". „Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е негоряла. В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин. Като доземат това тъпанарите, отиват към него да думкат; той захваща най-напред да се съблича и ху-ху-ка. Една бабичка ще дойде при него с ручка тамян да кади около него, и като се съблече тъй да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона св. Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и ризни бабки. „Като вземе иконата, прихванатий става като луд, захваща да се клати насам натам и да се полюлява на дясно и наляво, подскача и играе без такт. Подир такова едно кратко предисловие, при думкането на тъпаните, нагазя в разстланата жарава, кръстосва натам насам, тропащ и подскачащ, после излязва от жаравата и ходи тук там, та обикаля повън, като се клати, полюлява и играе пак както по-напред, а бабичката го следи с ручката и най-после или се връща пак в жаравата, та я кръстосва веднъж, дваж, или си отива право у дома си, като предава иконата на бабичката". Според Славейков, някога играят в огъня по 10 и повече души между които повече жени и то най-вече моми. Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите обрядности. Това е следвало някога седем нощи наред и така се е свършвал сборът им".
към текста >>

6. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер.
към текста >>

7. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път!
ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината. Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света.
към текста >>

8. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Само тук там проблясва сребърният пояс на Искър.
Горе, над гордо изстъпените скали започва блестящ бял снят изпъстрен с острови от скали и купчини шубрачки. Той се закрива навръх от пръстен сребристи мъгли. В този пръстен от мъгли се сбират малките подтичващи облачета. В диплите нейде славей подбира своите песнички, за да посрещне идущия ден. На Изток, мъглявина крие полето. Само тук там проблясва сребърният пояс на Искър. А зад него, далеч, се тъмнеят очертанията на Мургаш планина. Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди. Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари.
към текста >>

9. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода!
Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота. Празник е днес. Природата празнува своята младост. Като избраница, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта. Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник. Вслушайте се в реката Потънете в себе си и разтворете душата си за буйния поток на Обновителния Дух. II ВИХРИ Вслушайте се в гласовете, що идат от планината!
към текста >>

10. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис.
Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност.
към текста >>

След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята.
В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито.
към текста >>

Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си.
Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си. И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая. Внезапно фараонът чу женски глас: – Немирнико! Немирниче мое! Върни се скоро, върни се вече за молитва. – Веднага!
към текста >>

11. Красота – А. Т. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа.
към текста >>

12. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни.
Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл. Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж. Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето. А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие. Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание! Аз научих пътя на звездите. Научих тайната на дванадесетте царства, през които минава слънцето във вечното колело и разумях знаменията, които с огън се чертаят по небето.
към текста >>

13. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В настоящия си труд искам да изтъкна с образи, начертани от самия Космос, как пълното слънчево затъмнение се отрази върху златните, сребърните и калаени соли.
Л. Колиско СЛЪНЧЕВОТО ЗАТЪМНЕНИЕ НА 29 ЮНИ 1927 г. [1] НОВИ ИЗСЛДВАНИЯ ЗА ЗВЕЗДНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в биологичния институт при Гьотеанум). В настоящия си труд искам да изтъкна с образи, начертани от самия Космос, как пълното слънчево затъмнение се отрази върху златните, сребърните и калаени соли. Златото е физически представител на слънцето върху земята, а среброто е представител на луната и затова те са най-подходящите елементи, чрез които образно ще може да се представи затъмнението на слънцето от луната. Съдържанието на този труд е само малка част от една по-обширна работа. Чрез дългогодишни непрекъснати изследвания съм създала една основа, която ме оправдава да изляза пред света с резултатите от тези изследвания. Опити със златото Опитите със златото са особени. Първите опити, които предприех със златото преди години, се състояха в следното: разтварях чисто злато в царска вода (която е съставена от азотна и солна киселина), изпарявах излишните киселини и получавах злато в разтворено състояние като златен хлорид.
към текста >>

Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см.
Цветовете са станали по-светещи, обаче още нямат свойствената им красота и нежност. По-нататък ще посветя специален труд само върху златото. Опити със среброто. За среброто давам образи, получени през двата дена преди затъмнението, в деня на затъмнението и през двата деня след него. В бъдеще ще посветя специален труд също и върху среброто. Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см. дестилирана вода) в стъкленица и потопих филтрирна хартия. Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на светлината и въздуха се оцветява. Според това, дали слънцето е греело по-силно или по-слабо, цветовете се движат от ясно-кафяво до тъмно-кафяво. Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на светлината и въздуха. Надвечер при залез слънце течността се всмуква повече и се издига до височина, по-голяма от дневната!
към текста >>

Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на светлината и въздуха се оцветява.
Опити със среброто. За среброто давам образи, получени през двата дена преди затъмнението, в деня на затъмнението и през двата деня след него. В бъдеще ще посветя специален труд също и върху среброто. Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см. дестилирана вода) в стъкленица и потопих филтрирна хартия. Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на светлината и въздуха се оцветява. Според това, дали слънцето е греело по-силно или по-слабо, цветовете се движат от ясно-кафяво до тъмно-кафяво. Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на светлината и въздуха. Надвечер при залез слънце течността се всмуква повече и се издига до височина, по-голяма от дневната! До колко високо се изкачва течността през нощта, зависи от влажността на въздуха и температурата. Ако въздухът е влажен и нощта студена, течността се изкачва сравнително по-високо.
към текста >>

На 29 юни сребърните образи съвсем се различават от образите, получени през другите дни на юни.
До колко високо се изкачва течността през нощта, зависи от влажността на въздуха и температурата. Ако въздухът е влажен и нощта студена, течността се изкачва сравнително по-високо. Следователно, нощем имаме второ изкачване на течността във филтрирната хартия; и след като се достигне втората граница, образува се втори образ, наречен нощен. Сега нека кажем няколко думи за образите, получени преди затъмнението, във време на затъмнението и след него. Кой да ги разглежда, ще констатира, че фактите говорят сами за себе си. На 29 юни сребърните образи съвсем се различават от образите, получени през другите дни на юни. Всеки образ говори ясно сам за себе си. На 29 юни човек получава впечатлението: „Настанало е едно безредие". В образа царува хаос, борят се различни сили една с друга за господство. Но впечатлението е още по-силно, ако се сравнят не само образите два дена преди и след затъмнението, но ако човек е наблюдавал дълга серия от образи на сребърния нитрат, напр. 30 дена наред преди затъмнението и 30 деня наред след него.
към текста >>

Но впечатлението е още по-силно, ако се сравнят не само образите два дена преди и след затъмнението, но ако човек е наблюдавал дълга серия от образи на сребърния нитрат, напр.
Кой да ги разглежда, ще констатира, че фактите говорят сами за себе си. На 29 юни сребърните образи съвсем се различават от образите, получени през другите дни на юни. Всеки образ говори ясно сам за себе си. На 29 юни човек получава впечатлението: „Настанало е едно безредие". В образа царува хаос, борят се различни сили една с друга за господство. Но впечатлението е още по-силно, ако се сравнят не само образите два дена преди и след затъмнението, но ако човек е наблюдавал дълга серия от образи на сребърния нитрат, напр. 30 дена наред преди затъмнението и 30 деня наред след него. Тогаз още по-ясно ще изпъква впечатлението от този своеобразен образ на сребърния нитрат на 29 юни. Всички тези t0 образи аз съм ги получила и съм в състояние във всяко време да ги обнародвам. Опити със злато и сребро Наблюдавах злато и сребро в нормално време и във време на затъмнение. При слънчевото затъмнение луната е между земята и слънцето.
към текста >>

Тогаз още по-ясно ще изпъква впечатлението от този своеобразен образ на сребърния нитрат на 29 юни.
Всеки образ говори ясно сам за себе си. На 29 юни човек получава впечатлението: „Настанало е едно безредие". В образа царува хаос, борят се различни сили една с друга за господство. Но впечатлението е още по-силно, ако се сравнят не само образите два дена преди и след затъмнението, но ако човек е наблюдавал дълга серия от образи на сребърния нитрат, напр. 30 дена наред преди затъмнението и 30 деня наред след него. Тогаз още по-ясно ще изпъква впечатлението от този своеобразен образ на сребърния нитрат на 29 юни. Всички тези t0 образи аз съм ги получила и съм в състояние във всяко време да ги обнародвам. Опити със злато и сребро Наблюдавах злато и сребро в нормално време и във време на затъмнение. При слънчевото затъмнение луната е между земята и слънцето. Значи, тогаз имаме особен вид общо действие на слънцето и луната. Това тяхно общо действие трябва да се изрази и там, дето двата метала, които им съответствуват, действуват общо.
към текста >>

От там идеята да съединя златния хлорид и сребърния нитрат и с тях, така съединени, да направя опити при затъмнение.
Всички тези t0 образи аз съм ги получила и съм в състояние във всяко време да ги обнародвам. Опити със злато и сребро Наблюдавах злато и сребро в нормално време и във време на затъмнение. При слънчевото затъмнение луната е между земята и слънцето. Значи, тогаз имаме особен вид общо действие на слънцето и луната. Това тяхно общо действие трябва да се изрази и там, дето двата метала, които им съответствуват, действуват общо. От там идеята да съединя златния хлорид и сребърния нитрат и с тях, така съединени, да направя опити при затъмнение. Чудесни форми се образуват, когато златото и среброто заедно действуват. Това се вижда на цветната репродукция на един златно-сребърен образ, получен на 21 март 1927 година, т.е. в началото на пролетта. Както златото, тъй и среброто имат една и съща концентрация (1 грам на 100 кубически см. дестилирана вода) и се смесват равни части от тях.
към текста >>

14. Съдържание на 6 бр. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Колиско е следният: в сребърни соли се потопява долния край на попивателна хартия и се наблюдават, какви рисунки и краски се появяват по попивателната хартия.
IV, кн. 8-9. Там се описваха наблюденията ù върху промените в някои метали при слънчевото затъмнение през юни 1927 година. В тая нова книга тя описва опитите си за констатиране промените в среброто при разните състояния на луната. Връзката между среброто и луната може да се констатира опитно. Методът на г-жа Л. Колиско е следният: в сребърни соли се потопява долния край на попивателна хартия и се наблюдават, какви рисунки и краски се появяват по попивателната хартия. Тези рисунки са много красиви и са много характерни за разните състояния на луната. Опити от този род са правени за пръв път от Колиско и те отварят широки хоризонти за една нова област на изследвания. Духовната вълна все повече залива света! Иде епохата на хармонията, на красотата. Нека подкрепим всяко начинание, което работи в тая посока!
към текста >>

15. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура.
Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тя е показала, че сребърните съединения реагират другояче при промяната на лунните състояния.
се доказва, че един къс метал е само най-гъстият център на едно силово поле, което обхваща много голямо пространство наоколо. Това силово поле е съставено от етерни строителни сили. Също така и небесните тела не са само това, което виждаме с просто око; но тези най-гъсти видими тела са само центрове на обширни силови полета, които взаимно се проникват. И етерните строителни сили на небесните тела чрез своите вълни влияят върху силовите полета на металите. Това е доказано между другото и от опитите на госпожа Л. Колиско*. Тя е показала, че сребърните съединения реагират другояче при промяната на лунните състояния. Желязото реагира другояче при промяна на състоянието и положението на Марс. Същото отношение тя констатира между калая и Юпитер, между оловото и Сатурн и пр. Напр. при съвпад на Сатурн и слънцето, оловната сол почва да реагира другояче. И когато се прекрати съвпада, реагира пак по стария, обикновен начин. Тя е правила опити със златен хлорид.
към текста >>

17. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Госпожа Хатервил, вдовица на холандския посланик в Стокхолм, известно време след смъртта на мъжа си, била поканена от златаря Крун да му плати сребърния сервиз, който нейният мъж поръчал и взел от него.
Когато Ваше Величество после вървяхте в дългата галерия на този замък, вие пак срещнахте брат си, който ви взе за ръка, заведе ви настрана и ви каза нещо поверително. Какво ви е казал той, аз го знам." Тогаз Сведенборг пошепнал съвсем тихо на ухото на кралицата няколко думи, при което кралицата побледняла. „Колкото за писмото, което брат ви беше обещал да ви пише, то действително се намира започнато в неговата писалищна маса, само че последвалата болест и смърт му попречиха да го довърши“. Изненадана и уплашена, тя почнала да пребледнява. Кралицата не каза после, кои думи и пошепна Сведенборг, но после в Берлин в едно голямо общество от членове на академията на науките тя тържествено заяви, че това са били точно думите, които починалият й брат й казал при раздяла и които са били от такъв характер, че на Сведенборг не би било възможно да ги научи чрез друг някой човек. Госпожа Хатервил, вдовица на холандския посланик в Стокхолм, известно време след смъртта на мъжа си, била поканена от златаря Крун да му плати сребърния сервиз, който нейният мъж поръчал и взел от него. Вдовицата била сигурна, че нейният мъж, който бил във всичко тъй редовен, е изплатил стойността на сервиза, обаче тя не могла да намери разписката. При това смущение, - понеже сумата била голяма, - тя се обърнала към Сведенборга. След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз. Три деня след това вдовицата е имала у дома си няколко души на кафе. Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж.
към текста >>

След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз.
Изненадана и уплашена, тя почнала да пребледнява. Кралицата не каза после, кои думи и пошепна Сведенборг, но после в Берлин в едно голямо общество от членове на академията на науките тя тържествено заяви, че това са били точно думите, които починалият й брат й казал при раздяла и които са били от такъв характер, че на Сведенборг не би било възможно да ги научи чрез друг някой човек. Госпожа Хатервил, вдовица на холандския посланик в Стокхолм, известно време след смъртта на мъжа си, била поканена от златаря Крун да му плати сребърния сервиз, който нейният мъж поръчал и взел от него. Вдовицата била сигурна, че нейният мъж, който бил във всичко тъй редовен, е изплатил стойността на сервиза, обаче тя не могла да намери разписката. При това смущение, - понеже сумата била голяма, - тя се обърнала към Сведенборга. След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз. Три деня след това вдовицата е имала у дома си няколко души на кафе. Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж. Той казал: „Дългът е бил платен от него 7 месеца преди смъртта му, и разписката се намира в един шкаф в горната стая“. Госпожата отговорила, че тя съвсем изпразнила този шкаф и между всичките книжа тя не е намерила такава разписка. Сведенборг казал: „Вашият мъж ми съобщи, че като се извади от лявата страна на шкафа чекмеджето, ще се покаже една дъска, която трябва да се отстрани и тогаз става видимо едно скрито чекмедже, дето той държал тайната си холандска кореспонденция, и там е и разписката“.
към текста >>

18. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И през тоя пламък ще видиш ти оттатък великия образ и ще чуеш тих глас: „Не си ти тоя, който гори и изгаря.“ Обърни внимание на малките капчици злато, които в големия жар ще се отделят в своето божествено начало.
Силата е в живота, който обгръща всичките души. Той има и крила: светлите мечти. В един момент може да се прелети земята и да се върнеш с нови сили, с нова радост. И знай че утре няма да бъде като днеска. * ОТПАСВАЙ това, което те притиска, остави го нека да тече, нека да гори върху свещения пламък на живота. И през тоя пламък ще видиш ти оттатък великия образ и ще чуеш тих глас: „Не си ти тоя, който гори и изгаря.“ Обърни внимание на малките капчици злато, които в големия жар ще се отделят в своето божествено начало. Има една връзка, която те свързва с живата светлина, с извора на вечната любов. Тя е свещената нишка, с която си се спуснал в дълбините на живота. Отдели от себе си това, което гори и изгаря и се вслушай в свещената песен на великия жрец, твоя учител, който ще те прекара през огън, за да те пречисти.
към текста >>

19. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато Сафиус погледнал хубавата тога, здравите сандали, пресния хлебец и гозбите, наредени на златни и сребърни подноси, сърцето му се зарадвало и той си рекъл: „Ех, най-после желанието ми се изпълни.
И с тая мисъл се върнал отново в пустинята. А през туй време патрицият мислел как да му се отплати за голямото добро, как да му изрази своята благодарност. Защото Сафиус не рачил да вземе нищо за отплата - ни злато, ни сребро, ни скъпоценности. Па като си спомнил колко бил окъсан, и че босите му крака били изранени от дългия път, намислил да му прати едно хубаво облекло, нови сандали и вкусно ядене. И наистина, изпратил му. Когато Сафиус погледнал хубавата тога, здравите сандали, пресния хлебец и гозбите, наредени на златни и сребърни подноси, сърцето му се зарадвало и той си рекъл: „Ех, най-после желанието ми се изпълни. Ще мога и аз да си похапна като хората, да се пооблека и обуя." Но както още си думал тия думи, ето че при него се явил един бедняк. „Гол см, му рекъл той, нямаш ли някоя дрешка за мене? " Погледнал, погледнал Сафиус, въздъхнал си, па станал, та дал на бедняка новата тога и го изпроводил. „То се видя, че няма да се ходи облечен, ами добре поне, че сандалите останаха." Но още не дорекъл и ето, че пристига един човек, цял запъхтян, с окървавени нозе. „Гонят ме неприятели, оплакал се той.
към текста >>

" „Недей плака, ще се уреди" утешил я Сафиус, па влязъл вътре, взел златните и сребърни съдини и ги дал на възрадваната мома.
Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач. Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче. „Нещастна съм, отче, къде да се дяна. Моят годеник не ще да ме вземе - иска прикя, иска злато и сребро да му дам. А откъде да ги взема? " „Недей плака, ще се уреди" утешил я Сафиус, па влязъл вътре, взел златните и сребърни съдини и ги дал на възрадваната мома. „И те отидоха", си казал с въздишка той. Па взел в ръка парченцето хляб, да си хапне. Но ето, зачуруликали птички, закацали на раменете му, на ръцете му, една дори кацнала направо на хляба и си клъвнала. Надробил той трошици, но оставил и за себе си едно парченце. Ала преди още да го поднесе към устата си, отде се взела една мишка, подскочила към него и сякаш му думала: „За мене няма ли нещичко?
към текста >>

20. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

* * * А приказчица когато започне да чете, или пък някоя и друга книжка, вниманието си царско обърни, и прочети ги първо ти!
Но тук не свършва твоята служба. Царството ти безпределно е. Кога детенцето си в люлката полагаш, или го вземаш на ръце, мисли, че в Божиите ръце го ти полагаш, поемаш го с Неговите ръце. Когато го в училище изпращаш, или на дълъг път, остави разумната природа спътник покровител да му бъде! Друго не мисли! * * * А приказчица когато започне да чете, или пък някоя и друга книжка, вниманието си царско обърни, и прочети ги първо ти! Да знаеш! Царицата да знае, какво из царството се върши. Чрез книжките е лесно царството ти да се раздели. А ти внимавай! Вниманието ти царско да присъствува!
към текста >>

21. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици.
Ти заплака от непосилни страдания, а аз запях от несдържан възторг Лирата ми звънна с ярка сила. Когато ти раздаваше плодовете на своя труд аз се обогатявах. И ето, всичко това тук е твое. А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом. Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище. Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас. Тя пееше за сълзите, които стават на бисери, за трънения венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото освобождение на този, който се мъчи, труди и работи.
към текста >>

22. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4.
към текста >>

23. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ЗАЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО Сега ти спиш под сребърния плащ На снажната царица, езеро „Сърце", Сковано в студ и лед.
И няма край... Напразно облаци забулят Великото небе и чудните звезди. Зад тях пак грее светлината, И пее вечността. О, пее радостта зад всяка скръб обвила Човешката душа. И що ще затъмнее Разумното лице на този, който знае? И грее в чистото сърце Велика светлина преляла от безкрая! ЗАЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО Сега ти спиш под сребърния плащ На снажната царица, езеро „Сърце", Сковано в студ и лед. Над тебе върхове Бдят вече вкове и пазят твоят сън Кат братя над сестра! Те чакат пролетта, те чакат топъл лъч В небе да заблести, снега да се стопи И ти да се явиш прозрачно, светло и кристално, В прозрачни глъбини с любов да отразиш На дивни върхове вълшебните чела. Те чакат пролетта, ти виждаш пролетта, И тихо се топиш, и в твойте глъбини Кристалните води запяват песента, Която ще звучи при първите лъчи. При първите лъчи, когато ледове Ще се топят, и всеки чист кристал На тоя снежен плащ във теб ще се прелей И с тебе ще запей. И всеки чист кристал Кат цвят ще зацъфти по твоите води.
към текста >>

24. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено.
При някои обстоятелства неговата интензивност значително се засилва. Стига се до това положение, че някой певец съди за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си. Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи". И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери. Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина. Тук виждаме, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да преверне в музика една картина, да я изсвири или изпее!
към текста >>

Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери.
Стига се до това положение, че някой певец съди за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си. Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи". И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери. Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина. Тук виждаме, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да преверне в музика една картина, да я изсвири или изпее! Тя, както изобщо ясновидецът, вижда при изпълнение на дадена музикална творба известни цветове, които отговарят на характера на тоновете и на характера на цялата музика.
към текста >>

25. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не беше ли моето сърце, което тръпнеше влюбено в тебе: в твоя изумруден блясък, в сребърните потоци, които слънцето изливаше над твоите стихнали талази?
Там се пренася бурята. И там се трошеха мачтите и неговата вяра потъваше като малка ладийка сред разгневената водна пустиня. В сетния миг, пред прага на смъртта, пред зиналата бездна на морето, оня с безумните очи и бледото фосфорно лице зашепна, впил поглед напред в ревящата тъмна далечина: "Море, море, ти беше мое царство, моя радост, моя най-добър приятел! Защо ме погубваш? Не бях ли аз, който от ранно детство те гледах с жадни, копнеещи очи? Не беше ли моето сърце, което тръпнеше влюбено в тебе: в твоя изумруден блясък, в сребърните потоци, които слънцето изливаше над твоите стихнали талази? Не ти ли пях песни цял живот, не стоях ли свит като малко дете, пълен със свещен страх в тия часове, когато ти се сърдеше и вълните се разбиваха с тежки въздишки в скалите на моите родни брегове? Помниш ли, когато първи път те доближих и пуснах книжна ладийка? Ти мируваше тогава и ми се усмихваше. Ладийката плуваше едва люляна. Ти я галеше, а аз се смеех щастлив и доволен.
към текста >>

26. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не могат да се забравят чудните сребърни гори – с натежали клони от бял сняг; звездните зимни нощи, лъчещи от себе си небесна топлина.
Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява. За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава. Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита. Сякаш сърцето ти ще се пукне при такива моменти. Не могат да се забравят чудните сребърни гори – с натежали клони от бял сняг; звездните зимни нощи, лъчещи от себе си небесна топлина. Не може, не може да се забрави хубавото на зимата! Тя сковава, но и събужда вътрешни сили и импулси. Когато бяхме деца, през дългите зимни нощи сме слушали унасящи приказки край огнището. Нещо дълбоко мистично имаше във всичко това. Страхотно бучеше и блъскаше по прозорците и вратите зимната фъртуна.
към текста >>

27. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Заедно с няколко слуги той е карал една голяма каруца-вагон, пълна с различни сребърни и златни скъпоценности.
Съществувало е тогава едно духовно благородство, което се е проявявало навсякъде. И все пак в един от градовете на тия благородни хора, където богати и бедни са мислили, как да се надпреварят в правене на услуги и добро, е живял един голям скъперник. Той е живял уединено и е мислил само за себе си. Никому добро не е правел, а е мислил само да трупа богатства. Веднъж из града вървял младеж, син на един от големите богаташи в страната. Заедно с няколко слуги той е карал една голяма каруца-вагон, пълна с различни сребърни и златни скъпоценности. Когото срещали по пътя си, той му давали от скъпоценностите. Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата. Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни.
към текста >>

28. СТИХОВЕ: МИГЪТ, Д. Ан-ва Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Водолей Когато стигнеш високия връх на „планината", ти ще срещнеш слизащите води на буйните потоци и пеещите ручеи. Зная, ти ще останеш там при смълчаните езера, в които е отразено чистото небе на планината, но не за дълго. Ще те повикат гласовете на тия, които срещна през дългото си пътешествие и ти ще ги чуеш в сърцето си тогава, когато планината, небето, езерото и ти станете едно. — Сбогом, мои слънчеви дни, сбогом, лъчезарен връх и тишина, в която Всемирът разкрива своето дълговечно сказание. Аз тръгвам, защото в сърцето ми се препълни съдът, в който събирах твоята обич. Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч. И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца. И няма да знаеш пътя си и къде отиваш и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне. Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга. Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него.
към текста >>

29. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Планинските потоци разплитат сребърните си коси.
Неделчо Попов ПРОЛЕТ Пролет лекокрила, с тихи стъпки идваш ти! Планинските потоци разплитат сребърните си коси. Те нарушават тишината на замръзналия свят. Тих ветрец повява и разнася дъх на теменуги. Кокиче, със скромна бяла дреха, смирено е навело глава за утринна молитва. Минзухари очакват сутрин да изгрее на небето този, който им дава живот. Когато слънцето изгрее и с огнен поглед озари накитената земя, започва тайнственото шествие на пролетта — шествието на цветята, шествието на всяка жива твар.
към текста >>

30. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА И ЕК. М-ВА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет?
Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна небесата като димът от жертвеника на Авел, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия. Един трогателен глас на скиталец меко звучи в вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите на което са наредени като лира върху модрия купол на небето.
към текста >>

31. ТИХИЯТ ГЛАС - G. N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той каза: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.
Цяла наука е да знаем, как да обичаме. Досега любовта не сме изучавали. Живеем в един негативен свят и тепърва ще изучаваме любовта. Трябва да отхвърлим всички стари разбирания за любовта, които са минавали за любов. Христос дойде в света и изяви любовта. Той каза: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата. Ако ти вземат горната дреха, дай и ризата си". Само човек, който има любовта, може да изпълни този закон. Той може да дава и да прощава. На любовта, която влиза в света, първо ще станем нейни слуги, а после ще бъдем нейни любими ученици. Когато любовта дойде, болестите, недоразуменията ще изчезнат.
към текста >>

32. МОЯТ ПЪТ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Един водоскок пееше наблизо с своите сребърни струни и птичите ята пристигаха към още влажните гори.
През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш лехите или веселите ята на идещите птици, Може би, ще зърна скритом твоята усмивка и пролетта ще потропа и на моето сърце. При залез работниците ще прибират своите мотики и смирено ще чакат да ги наградиш за труда на изминалия ден. Мене няма да ме има в редицата. Откраднал чистия чар на твоята усмивка, Аз ще съм далеко, получил вече своята заплата. 5. Една пролет Беше пролет тогава — ранна, топла пролет с синьо небе и нежно разлистили клони. Един водоскок пееше наблизо с своите сребърни струни и птичите ята пристигаха към още влажните гори. Планината беше снежна и от нея лъхаше хлад. Сърпът на новата луна грееше над главата ти, а наблизо до нея трепкаше една Звездица. Много пролети позна моето сърце, много пъти то посрещаше птичите ята, но Аз никога не ще забравя тая пролет, сред която ме гледаха твоите копнеещи очи. Все ще чувам равния плисък на водоскока, усещам милувката на слизащата тиха вечер, светлика на лунния сърп с малката Звездица на запад и топлината на една малка нешепната дума.
към текста >>

33. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
Д-р Ст. Джаков НЕБЕ Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик! В бездънния лазур танцуват в слънчев злак запалени усмивки. В неуморна творческа верига въздигаш чудни сгради в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш. Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик! Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя. Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга. А вечер тъмно кадифената одежда със среброобкования лунен сърп и светлозамечтаните очи по нея огъва те в ревнива предпазливост! Небе, небе! Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
към текста >>

34. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— От тук легендите за рая, за златния и сребърния век, от тук и блясъкът, с който най-старата традиция заобикаля Атлантида, потъналата земя на първите хора.
Теодор Хайнрих Майерп АТЛАНТИДА Както отделният човек, така и човечеството е запазило един тъжен копнеж за своята младост, когато всичко, което днес е велико, някога бе само една пролетна пъпка. — От тук легендите за рая, за златния и сребърния век, от тук и блясъкът, с който най-старата традиция заобикаля Атлантида, потъналата земя на първите хора. Единственото обстойно изложение за изгубения континент, което произтича от древността, намираме у Платон, който го е получил от ръцете на своя дядо — Солон. Солон пък научил приказната вест от египетски жреци. Земята бе благословена, горите даваха благородно дърво за великолепни сгради, диви и питомни животни живееха там на големи стада, всичко ухаеше от аромати, каквито земята произвежда от корени, треви, цветя и плодове. Доброволно предлагаше тя всичко, от което хората имаха нужда. Никой от обитателите не ядеше живи същества!
към текста >>

35. РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ - S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ИМПРЕСИЯ Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час, отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач.
Със зората, росни капки що излива по цветя и стъбълца, свойте песни диамантни тя излива и налива в ожаднелите сърца. Във безкрайни, сини, чудни във лазурни, необятни глъбини, ту се гмурне, ту изплава и запъва нови песни в нови чисти ширини. И е волна тая птичка, и в мъглата тя подхвръква и лети. Щом запее, и пилее. — Тя във бури и в лазури само пее и лети. S. ИМПРЕСИЯ Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час, отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач. Уморен денят се скрива там зад сини планини и очите се заглеждат в мълчаливи далнини. Пада сянка и в сърцето и по неговия път отминават много тръпки — грижи, радости и скръб. Ден след ден изплитат низа, тя извила своя край, а сърцето още дири някога изгубен рай. Вечно тия сини хоризонти и простори необзирни, низ които погледа неспирно лута се и нещо дири. Вечно тая жажда, тоя устрем по великото в живота — една властна и красива тайна за душата на човека.
към текста >>

36. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— „Който те плесне по едната страна, обърни му и другата.
Повече от това е от лукаваго". (33—37 ст). „Пак сте чули, че е речено: Око за око, зъб за зъб. А пък аз ви казвам: Да не се противите злому" (38—39 ст.). И следват редица случаи, които изясняват, в що се състои непротивенето на злото. — „Който те плесне по едната страна, обърни му и другата. Който иска да ти вземе ризата, дай му и горната си дреха. Който проси от тебе, дай му и който иска да заеме от тебе, не се отвръщай от него" (39—42 ст.). Идеята за непротивенето на злото е дадена от Христа като един свещен морален закон, който оправя отношенията между хората не по пътя на насилието, но по пътя на доброволната отстъпка, на жертвата. Никой не може да оспори, че този метод на добротворство и на отношения, колкото и да изглежда неприложим в социалните отношения между хората, досега е дал чудесни резултати в индивидуалните, семейни и родови отношения. Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и любовта между хората.
към текста >>

37. Рилски беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Хубавият, светъл ден, който имаме днес, показва какво трябва да прави човек Отвори сърцето си за да потече през него Божията Любов Обърни нова страница на книгата си и Започни да пишеш със светлината на ума си и с топлината на сърцето са Обичаи, както Бог обича.
Който е придобил Божествения живот той е влязъл вече в правия път, в който се проявява живата, абсолютна вяра в Бога. Не губете вярата си в Бога Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания.*** 15. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ София, 19 - 31 август 1941 Как се постига щастието? Какви са възможностите за човека да бъде щастлив? Не се иска много от него, за да придобие щастието. Хубавият, светъл ден, който имаме днес, показва какво трябва да прави човек Отвори сърцето си за да потече през него Божията Любов Обърни нова страница на книгата си и Започни да пишеш със светлината на ума си и с топлината на сърцето са Обичаи, както Бог обича. Придобиването на щастието не е външен процес който може да се постигне по механически начин. Щастието се определя от правилното схващане на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щастието се определя от правилното схващане на живота, на Знанието и на свободата.*** 16. ВЕЧНОТО БЛАГО София, 15 - 29 август 1944 Човешкият живот е временен. Следователно, и благата, към които хората се стремят са временни.
към текста >>

38. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Лъчите на слънцето, изобилно разпилени по засмяното светло-синьо небе, по приличните на сребърни дантели облаци, се пречупват в душата ми в ярка, светла точка.
Но, Боже мой, що значи Твоето име пред великата радост — да падна на колене пред Тебе и да прегърна Твоите нозе? Ти даваш цената и красотата на моя днешен ден. Благодаря Ти! Защото Твоето крило докосна челото ми и Твоят лъх го погали. А хубав е деня на друмницата — моята душа — кога я Твоят лъх погали! * Лъчите на слънцето, изобилно разпилени по засмяното светло-синьо небе, по приличните на сребърни дантели облаци, се пречупват в душата ми в ярка, светла точка. Тя трепка в мене като жива: светло, възторжено вдъхновение си пробива път между тъмните призраци на безразличната действителност. Мощен порив към дело бликва из дълбочината на душата, изпълва надлъж и нашир гърдите и дири външен образ. Гърдите поемат дълбоко. Лъчите на слънцето се пречупват в душата ми в светла, трептяща точка, която зове към подвиг. Молитвата. Най-първо ще възстановите вашите първични отношения към Бога.
към текста >>

39. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи!
Той на души, във възхода възродени, пир върховни придружава: прочистени, с венци на подвиг украсени, от Вечност озарени, живот те пият нов — из Звездний злат потир, на ВИСШАТА ЛЮБОВЬ под сребрите звънци ... В. С. Недев Съзерцание Във тиха, ясна нощ бленувах Аз сам, сред пролетни цветя, И мълком, в трепет там дочувах Незнайни трепети в душа. Почива всичко в сън дълбоко, Почива морната земя, Лъчите лунни от високо Искрят вълшебна светлина. Звездици — светъл рой, блещукат В небесни сини далнини, И нежно, сякаш ни подвикват — Нагоре ти лети, лети! Задремах в миг и в небесата Се носех във Божествен мир, — Летях на времето с крилата Аз, вечно във вечността, без спир. Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи! Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини — на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята.
“ В продължение на един момент нямаше никакъв отговор и моето сърце започна да бие бързо, докато аз почвах да схващам, в тъмнината, че не съм у дома, а че се намирам в едно непознато място, и че не зная кой може да бди така мълчаливо до мене. За пръв път аз изпитах желанието да бъда в моята малка стая и да чувам гласа на майка си. и, макар че аз бях смело момче, малко склонно към женските слабости, аз се хвърлих на леглото и заплаках с висок глас. „Донесете светлина“, каза един тих глас, „той се събуди“. Аз дочух шум около мене и един силен парфюм докосна моите ноздри. След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли. Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В СКЪРБЕН ЧАС Във скърбен час смирено ти Към мене поглед обърни.
Никога да не угасва в нас искрата на стремежа, и никога да се не отчайваме. И тогава, дори ако ти си парнал до дъното на бездната, Бог ще те възкреси, ще отвори очите ти и ще те издигне до-сияйните висини на своя трон! Да имаме вяра, да се стремим и да се не отчайваме, и ще чуем гласа на Господа: „Твоята вяра те спаси! “ Да прогледнем! … К. В СКЪРБЕН ЧАС Във скърбен час смирено ти Към мене поглед обърни. Във скърбен час повикай ме, Мен, Вечният ти Спътник и Хранител. Аз вечно бдя Над святата обител На твоята душа. Във скърбен час смирено ти В душа си погледни. Пред твоя взор копнеещ От радост лъч ще затрепти. Аз извор съм на мир и светлина.
към текста >>

Във скърбен час смирено ти Към мене поглед обърни.
Пред твоя взор копнеещ От радост лъч ще затрепти. Аз извор съм на мир и светлина. На щастие неземно, На дивна красота. Душата ти във мене се оглежда, Във мене се изкъпва. Аз извор съм на младост и надежда. Във скърбен час смирено ти Към мене поглед обърни. В. С. Н. Нов образ „Някога човек с бил мирен и безопасен, но в последствие той станал месоядец. Има опасност да се нахвърли върху брата си.“ Учителя По всички прояви в човешкия живот, днес може да се заключи от будния наблюдател, че човек поради ред причини и условия, при каквито е попаднал, се е отклонил от нормалния живот. Това лесно може да се констатира. И въпреки това, този, който вижда това отклонение, и другия, който не го вижда, живеят в него.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди.
Да бъдем прилежни деца, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния! N. * * * Безмълвен и южен напуснах своя дом, след мен вървеше мълком сянката на скръб. Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път. Поех пътеката, що вие се към върха, между глогини, шипки и малини, на мащерка и здравец ухаеше дъха. Изстъпих морен — обзирах сини далнини. До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди. Несетно някъде из душевни глъбини, роди се и запя ненадломенна песен, отекна й се от небесни висини отклик на дух жадувал в ранна есен. Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист. Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д. Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си.
към текста >>

43. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук, натам, продай го и парите внеси в Божествената бенка.
Всички хора на земята това са условия, чрез които вие можете да придобивате. Като проповядвате на другите вие ще печелите души, а това е необходимо за всички. Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената банка. Това е оборот. Всеки човек е капитал, той е един скъпоценен камък. Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук, натам, продай го и парите внеси в Божествената бенка. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Пък аз казвам: „Горко ви, ако не печелите души.“ Да печелите души, това е благородното. Не е въпрос да печелите души и да ги употребявате като говеда — да ви робуват — но да ги считате като братя и като сестри, за да могат един ден и те да ви кажат — много ви благодарим, че ни въведохте в правия път. Само 12 души са в състояние да вкарат целия свят в Божествената банка и да поправят своите прегрешения. Ако на една година обръщате по един човек само, това е достатъчно. Ако този когото сте обърнали, обърне по един, всяка година, така ши се обърне делото човечество към Бога.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред очите му блеснаха две купчини: една от сребърни, друга от златни монети.
Пещерата отведнъж се разшири. — Ето съкровището, което ти дириш — каза човека, сочейки с ръка. — Но за какао ти е това мъртво съкровище? То няма да увеличи радостта на твоя живот. Петко дигна фенера. Пред очите му блеснаха две купчини: една от сребърни, друга от златни монети. — И никому не трябва това мъртво съкровище — продължи човека. — Никой не е станал повече щастлив и доволен, след като го е спечелвал. Много милиардери и милионери има, но няма щастлив човек на земята. И ако има, той не е между богатите. От друго съкровище се нуждаят хората.
към текста >>

45. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто.
В същата книга Хюго в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице . . . Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия — да облекчи страданията на Есмералда! В „Клетниците“ Хюго ни описва, в лицето на епископа монсиньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там божествени сили към проява; за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда.“ Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа. И наистина, чрез страха които те внасят у човека, те пораждат само палиативни резултати, те нямат сила да лекуват радикално човешките недъзи. Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто. И наистина, методът на Бйенвеню1) направи от Жан Валжана нов човек. Но, този нов човек не дойде някъде извън него; той беше скрит у Жан Валжана. Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди. Разбрали ли са българските държавници и българските възпитатели секрета за този алхимически процес, за да поведат българския наред и по-специално — българската младеж, в пътя на духовния възход? За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока.
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И колко много майката оставала изненадана и учудена, когато детето горчиво плачело, като виждано майката да къса цветя от градината, за да ги сложи в сребърни вази в салона.
—О, мамичко, но цветята ми разказват толкова хубави приказки И феите също. — О, мое дете, ти фантазираш. — Ах, мамичко, нима не знаеш, че всяко живо същество си има език? Нали Бог е баща на всичко живо — Той на всички е дал език да се разбират. Младата майка изглеждала дълго своята приказно красива дъщеря и се чудела от где е научила тя тия мъдрости. И колко много майката оставала изненадана и учудена, когато детето горчиво плачело, като виждано майката да къса цветя от градината, за да ги сложи в сребърни вази в салона. — Но, дете мое - казвала майката, защо плачеш, всички хора така правят, какво лошо има, че съм откъснала цветя. — О, мамичко, но ти не виждаш ли колко страдат цветята, когато им отнемаш цветовете? Тях ги боли, боли ги мамичко. — Ти си много чувствителна, Божидара — казвала майката, не бива да си дотолкова. Но Божидара ставала все по-странна и по-странна.
към текста >>

47. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето.
всички до един добри певци, които обичат да пеят. Това биваше цял импровизиран хор. Сядах мълчаливо на края на някое легло и тихо пригласях с моя съвсем не оперен втори глас. И всякога си мислех: мека небето се муси, нека пълзящите по земята облаци блъснати с мокрите си пръсти нашата палатка. Нека! Ние ще пеем! И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето. Мисля, че който изживее само веднъж в нейната пълнота тук, под палатката, само една песен, той никога няма да забрави нито песента, нито Рила, нито Братството. Орион (Д-р Стефан Кадиев) ___________________________ 1) Из книгата, със същото заглавие, която е под печат. 2) ул. Опълченска 66 — жилището на Учителя. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Изтълкувай ни тази притча (из неделната беседа „ Изтълкувай ни тази притча„ – 11.IX.1938 г.) Човек има нужда да се учи, и то постоянно.
към текста >>

48. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника.
Този е начина, по който може да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, Бог живее във вас, и вие Него. Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани. Няма по-страшно нещо за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремил. Знаете ли какво нещо е да отидеш в дома на един ваш приятел, с всичкото си доверие, и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най малката мъчнотия не можете да издържите и предадете онова хубавото в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски? Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да предадеш онова красиво свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си Юда Искариотски? Бог е мислил за тебе милиони години и ти е дал всичкото си благоволение, а ти си неблагодарен! Тази неблагодарност не е ли Юда Искариотски в тебе?
към текста >>

Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да предадеш онова красиво свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си Юда Искариотски?
Няма по-страшно нещо за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремил. Знаете ли какво нещо е да отидеш в дома на един ваш приятел, с всичкото си доверие, и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най малката мъчнотия не можете да издържите и предадете онова хубавото в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски? Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да предадеш онова красиво свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си Юда Искариотски? Бог е мислил за тебе милиони години и ти е дал всичкото си благоволение, а ти си неблагодарен! Тази неблагодарност не е ли Юда Искариотски в тебе? При такова положение, гдето и да бъдеш, каквото и да правиш, нищо няма да постигнеш, нищо няма да придобиеш. Съвременна хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца.
към текста >>

Нозете й бяха сребърни като водопад, на главата си имаше калпак, закичен с бяло облаче, а в ръцете си носеше снопове лъчи.
Той яхаше на невидим кон, шибайки го с върбова пръчка. Дойдоха така до широк път и се наредиха всички да чакат пролетта. Мина много време, а пролетта все я нямаше. Тогава вятърът, насекомите, пчелата, птиците отидоха по пътя да я срещнат. И изведнъж, от дъното на пътеката, ето че се показа пролетта в зелено разкошно наметало, направено от безброй зелени листенца. Нозете й бяха сребърни като водопад, на главата си имаше калпак, закичен с бяло облаче, а в ръцете си носеше снопове лъчи. — Да живее пролетта! — викнаха хиляди гърла! . . . Пролетта доволна се усмихваше, и като видя един пън край пътя, посипа го със зеленина и седна на него да си почине. А от тълпата почнаха да се отделят тревици, насекоми и птици и да се приближават, за да се запознаят с нея.
към текста >>

49. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нагласявам струни златни, сребърни звънчета.
* — Ти красива си, й каза слънцето изгряло, и целуна я тогава с обична целувка. Тя се втурна и затича лека кат дихание и докосваше цветята нейната милувка. * И потрепваха в почуда своя цвят разкрили: — Кой наниза, кой дари ни тези огърлици? Ах, с брилянти украсени сте за танц готови, сте за танц готови вече, майски хубавици! * — Цигуларя, цигуларя, кой ще ни повика? Нагласявам струни златни, сребърни звънчета. Недорекъл тези думи, танц ефирен почна, люшкаха се. смееха се палави цветчета. * — Где е, где е да ни види нашата царица, босоногата принцеса, приказната фея? — Тя ни гледа, тя ни вижда, радва се незрима, тия накити и песни дар ни са от нея. Д. А.
към текста >>

50. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понякога вие сте готови да продадете вашите свещени идеи, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за 33 сребърника, за да станете цар, да се освободите от тях.
Питам: какво се ползваме, ако продадем чуждата стока? Нищо не се ползваме. Ето, Юда предаде Христа, но какво спечели от това! Сега вие се възмущавате от Юда и го наричате предател. Питам: Не правите ли също то и вие? Понякога вие сте готови да продадете вашите свещени идеи, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за 33 сребърника, за да станете цар, да се освободите от тях. Казвате: откак съм тръгнал по пътя на тия нови иден, работите ми не вървят добре. Ще ги напусна, ще се освободя от тях. Аз съм слушал млади хора да казват: Дотегна ни вече това въздържание. Откак сме станали въздържатели, отдалечихме се от хората, с никого не се познаваме. Ще отидем да си пийнем с този, с онзи, за здравето на жената, на децата.
към текста >>

51. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент.
Тогава ще имаме всичко изобилно. Прекарването на тази канализация зависи от общия труд на всички. Всички трябва да принесат своята жертва. Силните и добрите хора трябва да принесат известна работа. И при най-голямото изпитание трябва да кажем: Онзи, който е създал света,Той е промислил всичко и за мене. Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост. Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хлябът нас насъщний, дай го нам днес“ Само за един ден човек трябва да мисли. Бъди благодарен и за най-малкото.
към текста >>

52. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ГАВАЗИН Събра поп Танас доста пари — и сребърни, и златни, и бакърени — пълна торба — чужди, черковни пари, и рече да ги занесе на владиката в Търново, както си му беше реда ката година.
Накрая, махалото се клати върху бедрата и ръцете надлъж, според тяхното положение. Същите движения се забелязват когато се прави опита и върху живо тяло. Интересно е да се наблюдава движението на махалото при различното положение на ръката. Обикновените фото-снимки, правени по най-модерен начин — телефотография и пр. запазват макар и много по-слаби, всички характерни излъчвания на личността. ГАВАЗИН Събра поп Танас доста пари — и сребърни, и златни, и бакърени — пълна торба — чужди, черковни пари, и рече да ги занесе на владиката в Търново, както си му беше реда ката година. Сред зима. Преспи сняг, може и вълци да го нападат — през гора се минава, но трябва да иде, няма как. Па застана пред кандилото, замоли се пред светата майка Богородица, на св. Никола, на св. Георги, на св.
към текста >>

53. -

Те продадоха Йосифа за 20 сребърника.
Един от братята, най-старият, каза: Да не проливаме кръвта на брата си. Какво ще се ползваме. ако го убием? По-добре да го продадем поне някоя парица ще вземем. Те обичаха парите. Те продадоха Йосифа за 20 сребърника. По всичко се вижда че Йосиф е бил красив, строен, знатен мъж. Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар. Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва.
към текста >>

54. -

Когато ти, човече, който и да си, най малкия или най големия, най-учения или най-простия, най силния или най слабия, се намираш в едно трудно, заплетено положение, когато твоя собствен ум няма достатъчно сила и светлина да даде пра-вилна преценка и вярно разрешение на фактите, явленията и въпросите, които се представят пред тебе, тогава обърни погледа си нагоре!
Тайна велика е за човека, това, което го очаква в утрешния ден. Криви са много пъти човешките сметки и много често излъгани биват неговите надежди. Затова, ний не можем да имаме по-твърда основа, ний не можем да имаме по-здраво упование, ний не можем да имаме по сигурна надежда, освен в това, което стои високо, високо над земните, човешки, ограничени схващания. възможности и сили. Нагоре! Само там е здравата и непоклатима основа, на която могат с пълна сигурност да разчитат хората и народите, както в нормалните и спокойни времена на техния живот, така и в периода на бури, смущения и изпитания. Когато ти, човече, който и да си, най малкия или най големия, най-учения или най-простия, най силния или най слабия, се намираш в едно трудно, заплетено положение, когато твоя собствен ум няма достатъчно сила и светлина да даде пра-вилна преценка и вярно разрешение на фактите, явленията и въпросите, които се представят пред тебе, тогава обърни погледа си нагоре! В пълно спокойствие, дълбок вътрешен мир, с пълно абстрахиране от всичко външно, което те заобикаля, и от всичко лично, дребнаво-човешко, което е в тебе, отправи духа си към оня вечен Извор ма светлина и живот, от който цялата вселена черпи, и ти моментално ще почувстваш, ще узнаеш в душата си неговия ясен тих отговор. Облаците мигом ще се пръснат. Пред очите ти ще светне. Заплашителната тъмна неизвестност ще изчезне из пред очите ти и ти ще видиш действителността такава, каквато е, а не такава, каквато самоизмамните миражи на всекидневието я рисуват пред тебе. Отправи очите си нагоре, и ти ще узнаеш истината — чистата, абсолютна, Божествена истина.
към текста >>

55. -

КЪМ Към светлите звезди ти поглед обърни, когато земна скръб сърцето ти притисне; към светлите звезди в притихналата нощ, над теб когато тя в мълчание надвисне.
. . Да се молим за тях! Да се молим за всички! Да се молим всеки ден! Непрестанно: ГОСПОДИ, СЪКРАТИ СТРАДАНИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО! КЪМ Към светлите звезди ти поглед обърни, когато земна скръб сърцето ти притисне; към светлите звезди в притихналата нощ, над теб когато тя в мълчание надвисне. * Кога се сетиш сам, отхвърлен и разлюбен, към светлите звезди ти поглед обърни. И, вслушан във гласа таинствен и дълбок сам свойта скръб с любов тогава целуни! Д Антонова ИЗВОР Не съм те още приближила, но чувам песента на твойто бликане, на твойта поезия и чистота. * А искам веч, защото зная: във оня дивен час, когато пия аз от тебе не ще усетя жажда аз. * За векове ще ме наситиш и ще забравя, знам, сегашната си смъртна жажда, парливия, отровен плам.
към текста >>

* Кога се сетиш сам, отхвърлен и разлюбен, към светлите звезди ти поглед обърни.
Да се молим за тях! Да се молим за всички! Да се молим всеки ден! Непрестанно: ГОСПОДИ, СЪКРАТИ СТРАДАНИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО! КЪМ Към светлите звезди ти поглед обърни, когато земна скръб сърцето ти притисне; към светлите звезди в притихналата нощ, над теб когато тя в мълчание надвисне. * Кога се сетиш сам, отхвърлен и разлюбен, към светлите звезди ти поглед обърни. И, вслушан във гласа таинствен и дълбок сам свойта скръб с любов тогава целуни! Д Антонова ИЗВОР Не съм те още приближила, но чувам песента на твойто бликане, на твойта поезия и чистота. * А искам веч, защото зная: във оня дивен час, когато пия аз от тебе не ще усетя жажда аз. * За векове ще ме наситиш и ще забравя, знам, сегашната си смъртна жажда, парливия, отровен плам. * О, жаждата, която изсушава, измъчва и гори, и нов пожар голям запалва в човешките гърди.
към текста >>

56. -

Г-ца Шпак трябваше да бъде и в трапезарията, да проверява наредбата на трапезата, да приема сребърните лъжици и вилици, които сама баронесата броеше пред нея, да нагажда изкачването не бирата и виното от избата, и свещите да стоят здраво и добре в свещниците.
От друга страна, г-ца Шпак не можеше де забрави, че един ден генералът й даде истинско доказателство за приятелство. Бе ден на прием в Хедеби. Имаше голям обед, на който бяха поканени много чужденци. Страните на г-ца Шпак бяха пламнали от печените, които обръщаше с ръжено, от малките пасти и сладкиши, които печеше във фурната, от всички тенджери със супа и паници със сосове, които вряха полекичка на края на огнището. Но това не бе всичко. Г-ца Шпак трябваше да бъде и в трапезарията, да проверява наредбата на трапезата, да приема сребърните лъжици и вилици, които сама баронесата броеше пред нея, да нагажда изкачването не бирата и виното от избата, и свещите да стоят здраво и добре в свещниците. Ако към това се прибави, че кухнята в Хедеби бе в едно крило на зданието, че трябваше да се минава през двора, за да се отиде в нея, и най-сетне, че сега тя бе пълна като яйце, с чужди и неопитни слуги, ще се разбере добре колко бе необходимо начело на тази работа да стои способен човек. Но всичко вървеше чудесно. Нямаше отпечатани пръсти по чашите, подозрителни мириси по баниците, супата бе подправена както трябва. кафето бе достатъчно силно. Г-ца Шпак показа на какво е способна и сама баронесата я похвали, като каза, че не би могло по-хубаво да се направи.
към текста >>

Когато г-ца Шпак започна да предава сребърните прибори, оказа се, че липсват две лъжици, една за супа и една чаена.
Но всичко вървеше чудесно. Нямаше отпечатани пръсти по чашите, подозрителни мириси по баниците, супата бе подправена както трябва. кафето бе достатъчно силно. Г-ца Шпак показа на какво е способна и сама баронесата я похвали, като каза, че не би могло по-хубаво да се направи. Но какъв душ след това! Когато г-ца Шпак започна да предава сребърните прибори, оказа се, че липсват две лъжици, една за супа и една чаена. Ужасно нещо! Нищо по-лошо не можеше да се случи по онова време, в една добре наредена къща, от това —до се загубят сребърни прибори. Цялата къща бе разтърсена. Спомниха си, че една просекиня бе влязла в кухнята в деня на приема и всеки се показа готов да отиде дори до Финмаркен, за да я хване. Всички станаха недоверчиви и неразумни.
към текста >>

Нищо по-лошо не можеше да се случи по онова време, в една добре наредена къща, от това —до се загубят сребърни прибори.
кафето бе достатъчно силно. Г-ца Шпак показа на какво е способна и сама баронесата я похвали, като каза, че не би могло по-хубаво да се направи. Но какъв душ след това! Когато г-ца Шпак започна да предава сребърните прибори, оказа се, че липсват две лъжици, една за супа и една чаена. Ужасно нещо! Нищо по-лошо не можеше да се случи по онова време, в една добре наредена къща, от това —до се загубят сребърни прибори. Цялата къща бе разтърсена. Спомниха си, че една просекиня бе влязла в кухнята в деня на приема и всеки се показа готов да отиде дори до Финмаркен, за да я хване. Всички станаха недоверчиви и неразумни. Господарката на къщата подозираше гувернантката, гувернантката подозираше слугините, слугините се подозираха една друга, и подозираха всички. Постоянно имаше някоя, на която очите бяха пълни със сълзи, защото мислеше, че другите са уверени, че тя е задигнала лъжиците.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На тази дълбочина ще намери каменна плочка, която представлява похлупка на едно гърненце, в което има пари златни, сребърни и книжни.
— жена ми, след завършването на селската учебна година, се завърнала в града. Аз бях още в София, понеже в градовете учебната година свършва по късно. Жена ми сънува баба ми такава, каквато изглеждала в последните дни на живота си. Тя дала на жена ми някои практически съвети за живота и после казала: „Много ми беше мъчно, когато умирах, понеже никой от вас не беше при мен, за да ви улесня при погребението“ (погребението станало много скромно в наше отсъствие, като са били взети в заем пари от чужди хора). След това й казала да отиде в малката стаичка (килер), и като влезе в стаята, още при вратата да се обърне на ляво и да измери от прозореца към вътрешността на стаята половин метър и да копае до дълбочина един чуперек (разстоянието от върха на палеца до върха на показалеца, раздалечени един от друг). На тази дълбочина ще намери каменна плочка, която представлява похлупка на едно гърненце, в което има пари златни, сребърни и книжни. И тя казала точно, колко златни къса, колко сребърни петолевки и колко банкноти. Банкнотите били по-малко. Жена ми не се решила сама да отиде в килера и да копне, защото я е било страх, даже и денем. Разправила на майка ми (която живееше в същия град, но в друга къща). Отиват двете заедно в килера, копаят, и тъкмо на посоченото място се указало гърнето с парите, които били от същото количество и вид, съобщени в съня.
към текста >>

И тя казала точно, колко златни къса, колко сребърни петолевки и колко банкноти.
Аз бях още в София, понеже в градовете учебната година свършва по късно. Жена ми сънува баба ми такава, каквато изглеждала в последните дни на живота си. Тя дала на жена ми някои практически съвети за живота и после казала: „Много ми беше мъчно, когато умирах, понеже никой от вас не беше при мен, за да ви улесня при погребението“ (погребението станало много скромно в наше отсъствие, като са били взети в заем пари от чужди хора). След това й казала да отиде в малката стаичка (килер), и като влезе в стаята, още при вратата да се обърне на ляво и да измери от прозореца към вътрешността на стаята половин метър и да копае до дълбочина един чуперек (разстоянието от върха на палеца до върха на показалеца, раздалечени един от друг). На тази дълбочина ще намери каменна плочка, която представлява похлупка на едно гърненце, в което има пари златни, сребърни и книжни. И тя казала точно, колко златни къса, колко сребърни петолевки и колко банкноти. Банкнотите били по-малко. Жена ми не се решила сама да отиде в килера и да копне, защото я е било страх, даже и денем. Разправила на майка ми (която живееше в същия град, но в друга къща). Отиват двете заедно в килера, копаят, и тъкмо на посоченото място се указало гърнето с парите, които били от същото количество и вид, съобщени в съня. Те били около 3000 лева.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В 1896 година французкият учен Бекерел е открил, че уранътъ3) и някои негови съединения действат на фотографната пластинка даже и тогава, когато между веществото и бромосребърния слой се постави една тънка металическа пластинка.
Останалото ще дойде по-после. Ние виждаме, че някои положения на най-новите изследвания действително се намират в противоречие със съответните положения на химията от XIX век. Измежду тях на първо место трябва да се тури неделимостта на атомите, която се проповядваше от старите химици, когато най-новите открития доведоха до противоположно заключение, а именно, че атомите не са прости тела, а сложни, и следователно, те са делими. Разбира се, химическите факти ни най-малко не пострадаха от това, а пострадаха само старите теории, които трябва да се изменят и допълнят така, че да съответстват на новите факти. Теорията, която обяснява явленията за превръщането на радиоактивните тела, е известна под името теория на трансформацията2), с които ще се запознаем по-нататък. В 1896 година французкият учен Бекерел е открил, че уранътъ3) и някои негови съединения действат на фотографната пластинка даже и тогава, когато между веществото и бромосребърния слой се постави една тънка металическа пластинка. Като са изследвала измененията на урановата смолена руда, съпрузите Кюри са намерили, че те притежават радиоактивност. Последвалото подир туй изучаване на тия явления довело до откриването на радия и други вещества, и по тоя начин биде турено начало на един нов отдел на науката. Установило се, че радия изпуска три рода лъчи. Те условно се означават с гръцките букви α, β и γ. α — са лъчи, които слабо проникват през веществото; силното магнитно поле малко ги отклонява.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лефранк препоръчва едно практическо средство, а именно, новата метода на Раймонд и ваничката с бромово сребърни плочи.
Ролята на азота в разните прояви на живота е известна. Той е съставна част на всички белтъчни вещества, намира се и в протоплазмата на растителната клетка, както и в сложните тъкани на животните: във фибрина, казеина и албумина. Не се знае, дали човекът в развълнувано състояние не излъчва от организма си една еманация, една изпаряваща се- материя, в състава на която влиза азот или азотни съединения. Трябва да се проучат разните възможности, при които, според опитите на специалисти фотографи, физическата промяна предизвиква промяна в боята на плочата. Когато чувствителната страна на фогографната плоча бъде засегната от натрон (натриев оксид) или когато пръстите или съдовете не са добре умити на плочата, цялата или част от нея, се образува мрежа, във всички бои, от жълто до виолетово. Лефранк препоръчва едно практическо средство, а именно, новата метода на Раймонд и ваничката с бромово сребърни плочи. Наистина, мнозина фотографи биха възразили, че във фиксацията не трябва да се примесва натриев оксид. Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива. По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата. На Лефранк изглежда, обаче, приемливо, че чувствата или душевните вълнения могат да се изразяват чрез съответни бои и че разяждането на чувствителната страна на плочата може да се дължи до голяма степен на азотните съединения, които се намират в организма на човека. Лефранк се занимавал и с психографията на обективни картини.
към текста >>

В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие.
И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен. И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта. на най-бурните страсти и пожелания в живота. И дадена му бе в наследие от баща му: снага черна, като смола; коси къдрави, като диплите на вълните; очи пламенни, като огъня на фуриите, зеницата на които беше лъскава, като графита. В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие. Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение. И научен бе Каен от своя велик баща на всички най-скрити и тайни закони, по които се движат и развиват най-низшите форми в световете, И използва ги той, за да си достави всички възможни блага и удоволствия, що носеше и криеше в себе си материята. И стана орач — производител и сеяч на благата и удоволствията земни. И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата. Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак.
към текста >>

Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки!
. . И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога. Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!... Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери. Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената. Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . . И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта.
към текста >>

Влиянието на безвесната еманация на радия върху биологическите явления, влиянието на формола върху млечната ферментация в една доза от хилядната част на милиграма за хиляди литри вода, най-после класическите опити на Ролена върху aspergillus niger и сребърните соли и пр.
и само допълнително и несъвършено си служеха с безкрайно малката доза, Ханеман, който издирваше методично и прогресивно най-малката доза, произведе естествените лечебни реакции и постигна на практика действително най-малки дози, с които неговите груби противници много се подиграваха. Той намери, че прогресивното разтопяване в какъвто и да е проводник прави лечебната субстанция по-активна, и то до толкова, че даже бездейните субстанции, като силиция и ликопода, придобиват енергични лечебни качества. Днес, нашит познания върху образуването на атомите и тяхното движение, което е толкова по-бележито, колкото частиците са по-малобройни и с по-малка маса, са направили вече да млъкнат присмивките. Колоидалните метали са доказали на официалните учени, че една бездейна субстанция в грубо състояние може да добие голяма физиологическа мощ чрез най-крайно деление. Анафилаксията изтъкна, че една едва подозирана доза може да произведе най- голЬм ефект. Влиянието на безвесната еманация на радия върху биологическите явления, влиянието на формола върху млечната ферментация в една доза от хилядната част на милиграма за хиляди литри вода, най-после класическите опити на Ролена върху aspergillus niger и сребърните соли и пр. и пр. са приготвили умовете да признаят фактите, че хомеопатическата практика се разкрива постоянно пред безпристрастните наблюдатели и времето е близо, когато не ще има друга школа, понеже печалният спомен на Галиени е заличен. В очакване на това време, алхимическата формула на Великото терапевтическо Дело е напълно реализирана, в хомеопатията. Законът на подобието включва помагането на естествената еволюция и нейното ускоряване. Динамизмът чрез разтопяване отново иде да реализира една истинска квинтесенция.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп!
Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука. Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази. Ако наистина тонове и мелодии могат да се възприемат, съчетани с цветови усещания, понятно е, че типичният стил на някои гениални компонисти ще се възприема придружен с известна цветова представа. Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди.
Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак. Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта. 2.
Бер, разликата между неистинските, произволни движения на махалото и тези, които се получават от действието на токовете,се са- стои в следното: произволните движения никога не вземат едно постоянно направление, докато истинските движения запазват своето започнато event, бързо и енергично движение в едно направление дотогава, докогато трае силата, която го причинява. V. Опити 1. Нарежда се едно стълбче от медни н никелови монети и се държи махалото върху него. Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната. Пиринчът, който се състои от мед и цинк, дава първо знака на медта, после на цинка. Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта. 2. Една чаша с вода се покрива с парче цинкова тенекия. Махалото първо дава знака на тенекията, после на водата. Ако през време на движенията на махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место на тялото си. 3. Поставят се две парчета от еднакъв метал, напр. мед, която отговаря с кръг, едно до друго и се държи махалото между тях — получава се права линия.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот.
Защото самото внушение ги прави наистина такива. Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно момиче и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес момичетата твърде рано застаряват. Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка на своите мисли и сама е определяла кои мисли да допусне и кои не. И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя. Искаш ли да бъдеш вечно млад? Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот. Защото той обусловя всичко друго. Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“. Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве. В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро.
При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното. Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят. Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото. Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези мисли и успеха ще те преследва. Аз познавам едно момиче, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел. Това е един от многото примери. Той ни учи да не седим със скръстени ръце, но да поставим в действие вътрешните сили и да вярваме.
към текста >>

Тогава нова светлина се показа на дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по тялото.
Но тя изчезна преди да разгледам осветлението на ръцете й. След няколко минути тя дойде пак и тоя път аз виждах всичко. Допрените й една до друга ръце изглеждаха като да искат да задържат светлината, силна като блеснало електричество и натрупана до стомаха. Фигурата изчезна. Свърши ли се? Тогава нова светлина се показа на дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по тялото. Ръката й представляваше едно светло тяло, което я осветляваше. Тая фигура мина на лявата ми страна, зад мене, после през залата пред нас, показа се на другарите отдясно и после изчезна към тавана. Всички помислиха, че това е Ернест, ръководителят на медиума. Материализирана Мери Браун с медиума Г-цa Офелия. Минаха още няколко минути в очакване и разговора ни се скъси.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че своите ръце протяга и гледа в светлината, където плуват трънени венци изплетени за кръста, че слуша оня вихър, кой Ти си го създал, о Господи, за да разбираме чрез него дихането на Твойта Същина — да слуша шепота, създадений от Теб във клоните на евкалипсиси, във тихий шум на сребърни маслини и пинии и кипариси, и тях отзвука тайнствен да усетим на Твойто битие.
О рози късани с нечисти пръсти — хвалете с мен и с целий свят ведно и с брата огъня, със сестрата ни вода, и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява, и с всичко, що гори и що гаснее, и с всичко, що шуми, звъни и шепне — хвалете, хвалете, хвалете най-справедливий Съдия, че Той чрез любовта Съдът си ще забави . . . Стихнете, птички! Брат ви да запее, че пълно е сърцето му, че страда с онуй Страдане, от което се ражда Любовта . . . Че своите ръце протяга и гледа в светлината, където плуват трънени венци изплетени за кръста, че слуша оня вихър, кой Ти си го създал, о Господи, за да разбираме чрез него дихането на Твойта Същина — да слуша шепота, създадений от Теб във клоните на евкалипсиси, във тихий шум на сребърни маслини и пинии и кипариси, и тях отзвука тайнствен да усетим на Твойто битие. Не, не! Със мен запейте светъл химн, тъй както пее слънцето, когато върху лъките се разлива, връх тия нявгашни руини, връх моя роден град, връх тия горски върхове мъгливи! Хвалете го, хвалете го със мен, че Той крила ви даде, за да се къпете в лазура! Че Той ви даде кръглите зеници, да гледате на тоя кръст, на образа на Серафима Че Той ви даде синури и ниви и върхове дървесни, да има де да кацате за отдих· И Той на огнйовете заповяда да греят, за да може зърното да зрее, да има запас в житницата ваша! О пейте, братя птички, пей пчелице сестро, и ти щурецо полски, и ти мушице моя, и ти подрумче цвете, и ти дълбоки шуме на брата вятъра, и ти копринен лъч, що омотаваш таз скала, и ти о сестро Кларо, която сред невестите избрах, защото си и мила и работна, и твоята душа е огледало, което отражава волята на Бога!
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Говедата ги преживят с големи, черни бърни, и мокрият тор тори пак слънчевите ниви.
Пролетните ниви пресни в засмените утра, вълнисти от ветреца, слънчеви, благовонни, са вече покосени. С цветенцата ведно: бели, червени, жълти, сини. Всичко увехна, изсъхна, взе бледния цвят на сеното. Волове понесоха дома мъртвото обилие на май и на юни. Сега тия сухи треви и цветя, които все още миришат, са в яслите. Говедата ги преживят с големи, черни бърни, и мокрият тор тори пак слънчевите ниви. Това е същински обор, дето се роди Христос. Най-„бедното“ място е първата стая на едничкия чист, роден от пречиста Дева. Синът на човека, който трябваше да бъде погубен от зверове, наречени човеци. Той имаше за люлка — ясли, където добитъци дъвчат дивните цветя на пролетта. Не случайно се роди Христос в обор.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Владиката бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“.
Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на владиката и останала му на гушата. Тогаз ясакчията рекъл на владиката; „Запри коня, да ти кажа нещо“. И владиката запрел. И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах. После се върна назад и се провре под главата ти, и сега халката ти е на гушата“. Владиката бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“. Отишли при онзи орач, и владиката му рекъл: „Аз когато ти рекох „Добро утро“, ти защо не ми отговори? “ Орачът не могъл да го разбере, какво му говори, и с пръсти му показал, че недочува, Тогаз владиката му казал повторно, орачът разбрал и му рекъл: „Да ме простиш, не съм чул“. Владиката му казал: „Да ме простиш и ти, съгреших“. Орачът простил, и халката се изгубила. Какво станало с нея, не се видяло.
към текста >>

Може ли да се очаква нещо добро от такива заслепени хора, които са продали съвестта си за неколко сребърника, като, напр., авторът на следните редове, които намираме в брой 8 от 21. II.
се проклинат и анатемосват.1). Същите схващания са преминали впоследствие и във всички учебници по българска история, на които са се учили до сега толкова български поколения. Така е останало в наследство от миналото, благодарение мракът, който е хвърляло българското духовенство върху историческите истини, понятието, че богомилството било ерес, а следов., и неговото учение било еретическо. На тая въдица са се хванали и българските историци, та със своите учебници и други книги и статии са внесли това заблуждение в училищата. А може ли от български или гръцки владика или поп да очакваш да ти каже истината и то по отношение на ония, които са разбулвали невежеството и изваждали на яве покварата на официалното духовенство, за да види народът на какви вълци в Овча кожа е оставил своето душеспасителство? Може ли да се очаква нещо добро от такива заслепени хора, които са продали съвестта си за неколко сребърника, като, напр., авторът на следните редове, които намираме в брой 8 от 21. II. 1925 г. на „Църковен Вестник“: „религиозен анархизъм насаждат безброй плъзнали из България неозаконени наследници на некогашните богомили: те устно и писмено (с листчета, брошурки и книжки) своеобразно и неправилно, без църковна санкция (?! ! — Б. P.), тълкуват учението на Христа Спасителя“.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз съм видяла една малка гола маса, да стои при пълна дневна светлина, на повърхността й да няма ни най-малко прах, а в кратко време по нея да заискреят малки твърди кристали и сребърни влакънца.
Като че това са лъчи, от които ще се образуват истинските цветя. Може би оттук да вземат цветните феи краските за цветята. Ферментиране – зародиш образуван от бръмбар Проекцията на кристалите, влакънцата и на другите дребни предмети е феномен почти невероятен, докато човек не свикне да ги наблюдава както с микроскоп, така и с просто око. Даже и преди да се появи бръмбарът, тия прояви ясно се забелязват. Ако съществуват образци от силно наситена материя, изглежда като че ли лъчите, които изхождат из нея, материал за сгъстяване. Аз съм видяла една малка гола маса, да стои при пълна дневна светлина, на повърхността й да няма ни най-малко прах, а в кратко време по нея да заискреят малки твърди кристали и сребърни влакънца. Кристалите при тоя случай са различни по форма от микроскопични точици до просени зърна, и се виждат поради светлината, която отражават. Аз също съм видяла подобни камъни много по-големи, които, не се съмнявам,са от подобен произход. Един чифт от тях силно наподобява ония, които се виждат на крилата на бръмбара по египетските рисунки. Ако един от тия блестящи късове се постави на стъкло или затвори в тръбичка и се разгледа под лещата, ще се види, че той е център на грамадна дейност. Той изхвърля нежни влакънца и леки облаци от пара; тия, на свой ред, произвеждат дребни кристали и пръчици светлина, По някога върху стъклото се начертават линии, а други път фантастични петна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45003581047058