Търсене в текстове за 'Бърни'

Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или розови шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега.
За пръв път в живота си присъствувах на един такъв голям обяд на открито, в хубав слънчев ден при сдържано веселие и топлота. Това беше атмосферата му, това беше нешо ново, което ме порази и завладя. Това беше меката, любовна атмосфера, центърът, на която бе един голям магнит, който като че ли я излъчваше, а множеството я отразяваше. Та тук всичко за мен беше ново! не много угледните палатки, някъде дори навеси, под които се виждаха раници, куфари наредени едно до друго одеала с по една възглавница за временно нощуване. Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или розови шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега. А големите бакърени казани, около които блестяха наредени калайдисани баки, панерите с хляб, първите дежурни, които разнасяха топлото ароматно ядене по масите, за мен това всичко беше ново, просто и красиво, естествено и задушевно. След обед към четири часа ме представиха на Учителя. Моята благосклонна съдба се усмихваше и откриваше нови страници в живота ми. Когато пристъпих към Него, изпитах в първият миг някаква боязън, сърцето ми се изпълни със силен странен трепет, а стъпките ми бяха плахи и колебливи. Трябваше да ме подкрепи кроткия Му проникващ поглед, който като че ли говореше: "По-смело стъпвай, по-сигурно".
към текста >>

16. 50. ТОАЛЕТНА ЗА ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА

Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се.
Веднъж Учителят направи строга забележка: "Щом човек има уста, за да поема храната, трябва да има и отвърстие, през което да излиза тази храна. Щом се грижите за онова, което слагате в устата, трябва да се погрижите и за онова, което излиза от отвърстието". На следващия ден бяхме на екскурзия на Витоша и виждам двама братя копаят една голяма дупка. "Какво копаете, заровено имане ли търсите? " "Копаем трап за отвърстията на братята и сестрите. Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се. Каквото повикало, такова се обадило. Аз съм виждала как Учителят много пъти е отклонявал удобствата, които приятелите понякога предлагаха. Той използваше за къпане банята зад бараката на стенографите, която бе наречена парахода. Той не изискваше удобства и разкош. Живееше в скромна обстановка и на нея ние обърнахме внимание след като Той си замина и възрастните приятели бяха решили, от стаята Му да направят музей.
към текста >>

17. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Обърни се към Господа и кажи: "Тури ме в огъня на Твоята Любов".
Направете следния опит: вглъбете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света". Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, искам да почувствам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Знаете ли какво ще почувствате? Ще почувствате такъв трепет, какъвто никога не сте чувствали; ще се почувствате възроден. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: "Тури ме в огъня на Твоята Любов". Или кажете: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуването на Царството Ти на земята и за осветяване на Името Ти между човеците? " Един закон гласи: Когато се молиш за други, само тогава молитвата ти добива магическа мощ, когато се придружава с любов към тях. Сега за пет минути нека да се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: Ако изпратите тая мисъл, както трябва, то работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която извършвате през целия живот. Ако някой човек греши, помолете се за него и той ще се поправи и ще има добро разположение към вас.
към текста >>

18. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

Сребърни ленти пробягват по пъргавия й стан и играят със слънчевите лъчи.
Познат път! Познати гори и води! И красиви, красиви! боровете, разперили клони, приютяват под крилата си малки храсти, приютяват треви и цветя, приютяват ягоди и малини и бдят над пътища и пътеки, и пътници по тях. Реката шуми, танцува водата върху камъни и скали, и отбягва и се укрива в боровата гора. Сребърни ленти пробягват по пъргавия й стан и играят със слънчевите лъчи. Ние починахме на Вада. Хубавата полянка ни предложи мекия си губер, и ние не отказахме любезната покана, пихме чай и продължихме пак. Една вековна борова гора ни преведе току над надвисналите си клони, върху проснати над почвата корени и много листа. Още малко. Боровите дървета се сменят вече с клек, който обхваща пояса до нашия бивак, от където нагоре е преметнат най-богатият губер на Рила - тучните й пасища.
към текста >>

19. 28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Единият го предаде за 30 сребърника, като смяташе да прибере сребърниците, а Христос няма да позволи да бъде разпънат.
Ние бяхме едни работници в Школата, това ни е Той казал, че след хиляда години Учението ще го приложим. И Той не каза да го проповядваме, а каза да го прилагаме. От друга страна човек е така построен, че ако с усилията на един живот той може да реализира Учението да кажем на един учен да кажем да усвои целият Бетовен или Гьоте, или Тойлстой, но да приложиш една такава идея, каквато е например християнството, е невъзможно. Те не можаха да го приложат християните, не можаха. От друга страна що се отнася до учениците, аз давам пример от Евангелието, че в последната вечер в Гетсиманската градина, бяха доста жалки хората около Христос. Единият го предаде за 30 сребърника, като смяташе да прибере сребърниците, а Христос няма да позволи да бъде разпънат. Един Петър, който си извади ножа и отряза ухото на един от войниците, въпреки че беше предупреден, че за една нощ се отказа при пъти от Христос. А в края на краищата всички тези светии ги създаде църквата след векове, щото бяха необходими не на Христовото Учение, а на църквата. От туй съм малко антиклерикален по отношение на това, както и ние сега ако някой се сочи за ученик, значи той не разбира още нещата. Ний сме вземали само една посока, ний сме посели едни семена, но самият Той ще ни чака хиляда години, каза ни дава срок, за да го приложим. Щото Учението на Учителя, ние можем сега да живеем в тази фаза, Учителят каза така, Учителят казва така, но ние чакаме онази фаза, в която ще кажем: От Учителя приложих това, приложих един кое си.
към текста >>

20. 43. МОИС БАСАН

И идвам понеже нашия комитет нищо не прави по това, идвам да взема двама български художници да направя една изложба." "Обърни се към съюза им." "Не.
Имаше унгарци, бяха доста по-интензивни от нас, направиха на един, на втори, на трети художник изложба. И ми се обажда по телефона Басан. Казвам: "От къде се обаждаш? " "От София. Тук от хотел "София". И идвам понеже нашия комитет нищо не прави по това, идвам да взема двама български художници да направя една изложба." "Обърни се към съюза им." "Не. Аз им казах, че имам на разположение цяла изложба, цяла галерия да ползват, никой не се обажда от тогава. Аз ще си избера двама художника." А той имаше шест души художници за консултанти. Тогава го заведохме с Коста Кънчев при Мирчо Диманов, в неговото ателие в Панчарево. Басан като видя картините на Диманов разбра, че може да направи даже само с един, с него. Аз съжалявам, че тогава не препоръчах Гривичка, тя е много интересна художничка.
към текста >>

21. 23. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

За няколко минути почнаха да хвърчат капчици от тънките, сребърни коси.
Искали всичко да изчистят, но Той не им позволи. Милият Учител, така фин както беше, сам се изкъпа, макар че банята беше тясна и пълна с пара. Водата се топлеше на един бойлер с печка и имаше отгоре душ. След като се окъпа и се облече сам, ние със Сийка Динова влезнахме при Него. Предложихме Му да си изсуши косите с електрическа печка, като я поставихме далеч от Него. За няколко минути почнаха да хвърчат капчици от тънките, сребърни коси. Възкликнах пред Учителя, че толкова малко изисква Неговата коса, за да се изсуши. След това Го придружих до вкъщи на Изгрева. Там Го помолих на колене. Той отказа. Каза ми: "Главата трябва да бъде перпендикулярно към слънцето".
към текста >>

22. ФИЛИП СТОИЦЕВ

1. ГОДЕЖЪТ

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Обърни му внимание!
вече завършил зъболекарство в Германия, реших една вечер да отида на бал във Военния клуб в Пловдив. Не подозирах, че някой от невидимите ми помагачи ми е втьлпил тази мисъл. Чудна работа. Щом видях Иванка, тя танцуваше с някакъв кавалер, преди още да се запозная с нея, веднага реших, че тя ще бъде бъдещата ми съпруга. Тя имаше приятелка, която ме познаваше и приятелката й казала за мен: "Това е младия зъболекар д-р Филип Стоицев, добра партия за женене. Обърни му внимание! " Запознахме се с Иванка, танцувахме. Но тогава се танцуваше само валс, танго и т.н. А не сегашните дивашки танци. Един път бях в Сатиричния театър и в една пиеса Ванча Дойчева, една добра актриса играеше младо момиче, което каза на майка си: "Мамо, жени ми се, мамо! " Това тя изрече толкова мило, че с Иванка го запомнихме.
към текста >>

23. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

" Прочети цялата страница, а особено внимание обърни, гдето се казва: „Дишайте дълбоко, за да се изпълнят дробовете вие въздух, да се намести диафрагмата.
и пр. Беседата е държана на 9 февруари 1919 г. в София. В беседата „Вечно подмладяване" на стр. 81 и част от 82 се казва: „Кой създава добрите и лошите условия. " Прочети цялата страница, а особено внимание обърни, гдето се казва: „Дишайте дълбоко, за да се изпълнят дробовете вие въздух, да се намести диафрагмата. Пазете се от гордостта, поддадете ли й се, падение ви очаква. " „ Който страда от сърцебиене, е горделив човек. Който страда от коремоболие, също е горделив. Който страда от главоболие, е тщеславен. Ето защо, като те хване сърцебиене, дишай дълбоко и заповядай на диафрагмата да слезе долу, да не натиска сърцето.
към текста >>

24. 23 - 3. СЪБОРЪТ ПРЕДИ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912 ГОДИНА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Не изминали много път и Учителя се навел и взел от земята пет лева /сребърни/.
И наистина всички бяха мобилизирани и всички се върнаха. Тодор Бъчваров разказва следния случай с Учителя. Движели са се с Учителя във Варна по обяд. Бъчваров казал, че наблизо има гостилница и поканил Учителя да отидат и обядват. Учителят се съгласил, но не повел по улицата, която води до гостилницата. Не изминали много път и Учителя се навел и взел от земята пет лева /сребърни/. „Ти ме каниш на обяд, но аз нямам пари. Тези пари са определени за нашия обед."
към текста >>

25. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл.
И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15). И помаза стълба каменен с елей, така, както се помазват главите на свещениците и царете за посвещението им на службата Богу. Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова. И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл. 37, сТ. 28). И те го продадоха в Египет на началника на телохранителите на фараона (Битие, гл. 37, ст. 36). Но Бог го изведе от тъмницата и го направи наместник на египетската земя. А на умиране им каза: „Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от таз земя в земята, з.а която се кле Авраму, Исаку и Якову,"
към текста >>

26. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО

От дясната страна има кесия, полегнала и от нея са разсипани 30-те сребърника, цената на предателството на Юда, за което са платили свещениците, за да бъде заловен Исус.
В тази чаша се е пиело вино за Пасхата юдейска, когато трябва да се яде пасхалния агнец. Той символизира старата пасха и новата пасха от Тайната вечеря, Когато отиват в Гетсиманската градина, Исус започва да се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша, не обаче както искам Аз, но както искаш Ти," (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 39). Моли се три пъти да не пие тази чаша, но да бъде волята Божия, за да се изпълни закона, Така Той трябва да изпие чашата на разпятието. И от нея започва Новият завет. От дясната страна има кесия, полегнала и от нея са разсипани 30-те сребърника, цената на предателството на Юда, за което са платили свещениците, за да бъде заловен Исус. Така се сбъднало пророчеството на Захария, че навремето оценили Бога за 30 сребърника, така и сега оценили Исуса с цената, която се дава за един роб. Над кесията стои римска кана, поставена в леген. Това е онзи момент, когато Пилат излиза пред народа и им заявява, че иска да го пусне. Но тълпата е ревяла: „Разпни го! " Тогава Той наредил, донесли кана с вода, поляли Му, измил си ръцете над легена, избърсал си ръцете с кърпа и казал: „Не съм виновен аз в проливане кръвта на тоя праведник; вие отговаряте." На това целият народ отговорил с вик: „Неговата кръв на нас, да бъде и на чадата наши." След туй Пилат им предал Исуса да го разпънат.
към текста >>

Така се сбъднало пророчеството на Захария, че навремето оценили Бога за 30 сребърника, така и сега оценили Исуса с цената, която се дава за един роб.
Той символизира старата пасха и новата пасха от Тайната вечеря, Когато отиват в Гетсиманската градина, Исус започва да се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша, не обаче както искам Аз, но както искаш Ти," (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 39). Моли се три пъти да не пие тази чаша, но да бъде волята Божия, за да се изпълни закона, Така Той трябва да изпие чашата на разпятието. И от нея започва Новият завет. От дясната страна има кесия, полегнала и от нея са разсипани 30-те сребърника, цената на предателството на Юда, за което са платили свещениците, за да бъде заловен Исус. Така се сбъднало пророчеството на Захария, че навремето оценили Бога за 30 сребърника, така и сега оценили Исуса с цената, която се дава за един роб. Над кесията стои римска кана, поставена в леген. Това е онзи момент, когато Пилат излиза пред народа и им заявява, че иска да го пусне. Но тълпата е ревяла: „Разпни го! " Тогава Той наредил, донесли кана с вода, поляли Му, измил си ръцете над легена, избърсал си ръцете с кърпа и казал: „Не съм виновен аз в проливане кръвта на тоя праведник; вие отговаряте." На това целият народ отговорил с вик: „Неговата кръв на нас, да бъде и на чадата наши." След туй Пилат им предал Исуса да го разпънат. (Евангелие от Матея, гл.
към текста >>

Върху разпилените 30 сребърника има поставена горяща кадилница с тамян, който като гори, димът се възнася към небето.
(Евангелие от Матея, гл. 27, ст. 24-26). За да се разбере това добре, трябва да се знае закона, където се казва, че ако се намери някой убит човек, и не се знае кой го е убил, то да се пренесе в жертва юница и старейшините да умият ръцете си над юницата и да кажат: -Ръцете ни не са проляли тази кръв, нито очите ни са видели. Бъди милостив, Господи, на людете си, Израиля, които си избавил и не считай на людете си Израиля кръв неповинна." (Второзаконие, гл. 21, ст. 7-8). Върху разпилените 30 сребърника има поставена горяща кадилница с тамян, който като гори, димът се възнася към небето. Той води началото си от гръцкото и римското богослужение. Той имал символично изражение, то е жертва Богу с молитвите, които Му се прилагат. По-късно Мойсей е заповядал на Аарона да кади благовонно кадиво всяка сутрин. (Изход, гл. 30, ст. 88).
към текста >>

27. І.03.02. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН

в полунощ се подпалил сребърния киворий на светеца, който се намирал в църквата „Св.
В лагера на славяните избухнала чума. Те видели как от града излиза голяма войска, предвождана от огнен и блестящ мъж, А това било Св. Димитър и те напуснали обсадата. ІІ-ро славянско нападение през 609 година. На 28 октомври 609 г. в полунощ се подпалил сребърния киворий на светеца, който се намирал в църквата „Св. Димитър", която е била пълна с млади хора, които се опитвали да гасят пожара. За да ги изкара от църквата, за да не се задушат от дима и от огъня, един офицер извикал под предлог, че ги нападат варвари, за да освободят църквата. Разпръснали се, въоръжили се през нощта на крепостната стена и чакали. На сутринта видяли около 5000 славянски опитни бойци, Отворили крепостната врата и се били срещу славяните целия ден и ги отблъснали със застъпничеството на Св. Димитър. Ill-то славянско нападение през 620 година.
към текста >>

28. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето.
в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син. Дружините са строени в гъсти колони е една редица. В средата е поставена маса за знамето и молебена. Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при Дряновския манастир. След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване. Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето. Вторият е неговият син. А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините. Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за храброст, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година. За знаменосец е бил определен унтер офицер Антон Марченко. Когато подполковник Калитин забива гвоздея в дръжката, изрича пророческите си думи: „Братя, това свето знаме, наша гордост и чест, ние не ще го дадем на врага, дори и когато един остане жив.
към текста >>

29. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Безсребърници, Св.
Около този въпрос между варненци и екзархията се появил един малък конфликт. На перипетиите на този конфликт и изобщо на разрешението на въпроса за избирането на първия български варненски владика искаме да се спрем в следващите редове. За изпълнението на силното и съкровено желание на варненци, да получат и имат свой собствен български архиерей след основаване на екзархията и избиране на екзарх, напълно естествено и наглед удобоизпълнимо искане, е съществувала една голяма пречка, именно 10-ят член от фермана за създаване на българската екзархия. Този член, в който се определят границите на българската екзархия, изключва град Варна, както и някои други български места, от областта на екзархията. Той гласи така: „Духовний окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската,Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишската, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешската, Варненската епархии (без града Варна и без двадесетте близо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), Сливенски санджак (без градовете Анхиал и Месемврия), Созополската кааза (без крайморските села), Пловдивската кааза (без главния град и без Станимашката кааза, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьою, Панагия, Ново село, Лесково, Ахлан, Бачково, Белащица; без мънастирите Бачковски, Св. Безсребърници, Св. Параскева и Св. Георги), махалата Св. Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе такоже в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между патриаршията и Българската екзархия според вероизповедний им ред. Освен изброените по-горе и поименовани места, ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всичките ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвожда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича под отговорност и ще се наказва според законите".
към текста >>

30. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Защото ето малко, и ще престана да викам да се обърните към Мене, защото денят на Моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и истинния съд ще настане.
Не отлагайте денят на спасението си, нито се обълщавайте в помислите на сърцето си, да мните,- че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се към Мене вий, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласът Ми, докато ви подканвам в пътя на живота. Защото ето малко, и ще престана да викам да се обърните към Мене, защото денят на Моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и истинния съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм пътя и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдаще. Ето, колко пъти стана идвам при тебе и още не си Ме познал.
към текста >>

Докато е още ден, обърни сърдцето си към Моя Дух, за да намериш мир и спасение на душата си.
Ето, колко пъти стана идвам при тебе и още не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето слово? Ще постоянствуваш ли да престъпваш Моят закон? Ето скоро ще чуеш Моят глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог велик и страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътят на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърдцето си към Моя Дух, за да намериш мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще подложа враговете ти под подножието ти и ще те направя Цар и Свещенник и ще бъдеш в домът Ми светилник, който никога няма да огасне. В тебе ще се въцари Господ и Нему ще бъде Царството, и Силата и Славата во век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавшия за греховете на света, Спасител на мира, Бог крепкий, Който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е и Дух, и Истина. Ето, аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.
към текста >>

31. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

После, бил си богат, вземали ти парите - обърни се към Бога и положението ви пак ще се подобри, Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени, защото това, което в детинство виждаме, като пораснем, казваме, че е било глупаво.
Виждате колко Господ е отстъпчив. Никога не съжалявайте, че слизате на Земята. Напротив, бивайте благодарни, че сте дошли Ако искате да развивате вашата вяра, то всяка сутрин, като ставате, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят, напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се към него и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, вземали ти парите - обърни се към Бога и положението ви пак ще се подобри, Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени, защото това, което в детинство виждаме, като пораснем, казваме, че е било глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим кое е действителното? Новият човек в нас, това е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция отиде по-напред и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват в нашето събрание и двама свещеници от православната църква и всички видяхте каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството реши да тръгне в пътя Господен.
към текста >>

32. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

От сребърния период човечеството е минало в медния период; после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта.
Съвременната човешка раса е изпратена, за да бъде носителка на истината. Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което имаме разни народи и разни култури. Последното обяснява първото. Мнозина оттях са потънали в материята, забравили са своето предназначение, та затова именно Христос и дошъл да им помогне. Тук тъкмо е полезно да знаете, че в 25 000 години се състои един цикъл на завършване, а в 2100 години се явява по един Учител, за да помогне на човечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период; после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падението. Например скарат се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината за това е, че те са сгрешили и затова се отдалечават. Значи близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за истината.
към текста >>

33. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

Обърни се към Господа и кажи: ГОСПОДИ, ТУ РИ МЕ В ОГЪНЯ НА ТВОЯТА ЛЮБОВ.
Или кажете: АКО СЪМ НАМЕРИЛ БЛАГОДАТ ПРЕД ТЕБЕ, НЕКА ДА ПОЧУВСТВУВАМ РАДОСТТА ТИ, В ИМЕТО НА ТВОЯТА ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА. Знаете ли какво ще почувствувате? - Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: ГОСПОДИ, ТУ РИ МЕ В ОГЪНЯ НА ТВОЯТА ЛЮБОВ. Или кажи: ГОСПОДИ, КАКВО ИСКАШ ДА НАПРАВЯ ЗА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАНЕ НА ЦАРСТВОТО ТИ НА ЗЕМЯТА И ЗА ОСВЕТЯВАНЕ НА ИМЕТО ТИ МЕЖДУ ЧОВЕЦИТЕ. Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна тя? - Понеже се намират в границата на един несигурен свят, дето всеки момент стават промени в реда и порядъка. Молитвата е велико състояние на душата, чрез която човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие.
към текста >>

34. V.II.45 ЦЕЛИТЕЛНАТА МОЛИТВА

Обърни източника на сърдцето за добро и силите на тялото за работа полезна. 8.
Благодарим Ти, че си ни послушал. 3. Ти си само наш Господ и нямаме другиго освен Тебе. 4. Ти си само, който можеш винаги да изцеляваш. 5. Твоето изцеляване е здравие за тялото и душата. 6. Възвърни здружното действие между ума и душата, между душата и тялото. 7. Обърни източника на сърдцето за добро и силите на тялото за работа полезна. 8. Нека този наш брат по плът, който страда, да приеме твоята милост, за да може ний да се радваме винаги в присъствието на Твоята Сила. Амин. (Свещения подпис на Духа Беинса Дуно) Забележка: Прави се в събота, неделя и сряда в часовете 7и 9преди обед.
към текста >>

35. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Интересно е, че един ученик, ученик на окултна школа, предава Учителя си за нищожната сума от 30 сребърника.
Затова пък сборникът „Изгревът" е верен и реален. Лицата, които разказват събитията, са участници в тях и ги предават така, както са ги видели, почувствали и разбрали. А разумният читател ще проучва, ще анализира, ще резюмира, ще обобщава, ще заключава, ще решава и тогава ще вярва. А на другия читател, на читателя, ратуващ за идеалния порядък, порядък без тъмни краски, на него ще кажем: Юда Искариотски предаде Христа с целувка. Точно в стила на тия, дето не обичат негативните страни! Интересно е, че един ученик, ученик на окултна школа, предава Учителя си за нищожната сума от 30 сребърника. Но точно тук Юда има първото си разочарование. Уговорката му е била за голяма сума. Но партньорите му го излъгали и му дали само 30. Като окултист Юда имал доста знания. Лакомията му за пари го подтикнала и той направил изчисления как, като вземе парите, чрез банкови машинации, да спечели, за да стане най-богатият човек.
към текста >>

36. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Обърни се към Бога и чакай с всичкото търпение.
Няма по-велика работа от това да се молиш. Ти си извършил полезна работа с молитвата. Вие като се молите, растете в Бога. Молитвата е процес на растеж. Ти се намираш в едно голямо противоречие в живота. Обърни се към Бога и чакай с всичкото търпение. Понеже Той е всемъдър, няма да мине много време и ще дойде реализацията. Всяко желание на хората, което е от полза за душата, не остава без последствие. Основната мисъл да остане: „Любов към Бога." Това е най-великото в сегашния растеж. Няма по-велик момент. Дойде ли този момент, всичко друго може да се постигне." На бр.
към текста >>

37. 8. БРАКЪТ НА ГЕНА ПАПАЗОВА

Гена Папазова

В.К.: Не е участвувал в никакви партии, нали и т.н. Г.П.: Като че ли не е участвувал, но когато д-р Бончев, Бърни Бончев беше кмет на Видин, а това беше действително една надарена личност и голям общественик.
Той ми знаеше убежденията, той нямаше убеждения. Обикновени убеждения, не някакви. Ако искате, и политически нямаше. Не беше такъв активен партизанин на времето. Не в сегашния смисъл, а на някогашния смисъл на думата. В.К.: Не е участвувал в никакви партии, нали и т.н. Г.П.: Като че ли не е участвувал, но когато д-р Бончев, Бърни Бончев беше кмет на Видин, а това беше действително една надарена личност и голям общественик. Първо той беше лекар, второ той беше зъболекар и излекуван от него зъб е завинаги излекуван. Пломби поставени траят докато извадят зъба. Голям турист, обикаля навсякъде окръга, пък може би и вън от окръга, пише история на отделни села, на Видин, голям общественик. Велизар беше негов помощник, моят съпруг. В.К.: Велизар кой?
към текста >>

38. 9. СРЕБЪРНАТА БЮЛЕТИНА

Милка Говедева

И там така излезе Гошо и каза: „Дойде полицай и обрал сребърните бюлетини и нямаме, а народ идва много." В тоя момент минава един файтон и аз казвам: „Чичко, чакай!
Не помня в кой вестник беше, това ми е първото бойно кръщение. Аз съм агитатор на това и си спомням, че с тоя, Ляпчето, също така и един, Кирчо ли се казваше, Гошо, Гошо беше, Гошо беше вътре, бай Методи ли, как се казваше, възрастен, беше вътре от Партията, а ние от страна на младежите снабдявахме отвън с бюлетини. Може би някои от тия неща, които съм печатала, е хубаво да се вмъкнат впоследствие към спомените. В.К.: Да, после ще се вмъкнат, впоследствие. М.Г.: Впоследствие, нали за това. И там така излезе Гошо и каза: „Дойде полицай и обрал сребърните бюлетини и нямаме, а народ идва много." В тоя момент минава един файтон и аз казвам: „Чичко, чакай! Моля ти се, карай бърже." файтони бяха тогава повече. Коли нямаше. „Карай бърже! " Гошо ми каза пък от някой-си бай не знам си кой, оттам да взема бюлетини. Викам на файтонджията: „Сестра ми е тежко болна." Иде ми и на ума пък и да лъжа.
към текста >>

39. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

Пропуснах да кажа, че през 1932 година при общинските избори на София, макар и малолетна, взех доста дейно участие при агитацията на нашите сребърни бюлетини, с които тогава нашта Партия гласуваше.
Зашев, с Хр. Ников, с Ан. Цветков, с Г. Михаилов, партиен секретар Йорданка Чанкова, имаше и други другари, но вече не помня имената им. На такава дейност ме свари арестуването ми по процеса .Кофарджиева печатница". Пропуснах да кажа, че през 1932 година при общинските избори на София, макар и малолетна, взех доста дейно участие при агитацията на нашите сребърни бюлетини, с които тогава нашта Партия гласуваше. Това е печатано като спомен във в. „Труд". За арестуването ми има вина моя пряк нелегален шеф Т. Каменов, който лично ме предаде на полицията. Това се доказа навремето при двете водени анкети от тогавашния сформиран нелегален ЦК на Партията в Съюза и лично от току що освободения Г. Димитров от Лайпцигския процес.
към текста >>

40. 5. ЗНАЯ ЦЕНАТА НА ТАЗИ СВОБОДА

Милка Говедева

Моята роля не бе само на агитатор пред училището, а и като снабдител на сребърните бюлетини, с които участвуваха комунистите.
Секретар на нашата група беше Димитър Христов (Ляпчето), който отговаряше за младежите на бръснаро-фризьорския бранш. С него и с Гошо Узунов трябваше да отговаряме за училище „Кирил и Методий" на едноименната улица. За мен това бе първата акция, в която като млада организирана работничка щях да взема участие. Наскоро се бях върнала от Румъния, където раснах след убийството на баща ми през 1923 година. Горях от желание да бъда като татко - боркиня за нов, по-добър и справедлив свят. Моята роля не бе само на агитатор пред училището, а и като снабдител на сребърните бюлетини, с които участвуваха комунистите. Гошо беше вътре, поднасяше бюлетини на гласоподавателите и следеше за нашите бюлетини в тъмните стаички, а Ляпчето и аз посрещахме хората отвън и гледахме скритом да ги снабдим с наши бюлетини. Ето че след малко излезе Гошо и каза, че влязъл полицай в тъмните стаички и взел всички наши бюлетини. Дадохме му скритите по джобовете ни бюлетини да дава на хората. Ляпчето се обърна към мене: „Бързай до ул. „Опълченска" - бай Михал - нали знаеш куция!
към текста >>

Предложихме сребърния бюлетин на първия, но той скрито показа от джоба си такава.
Гошо излезе. - Как е? - Добре върви, бай Пенко и аз не пропускаме. Бай Пенко беше от партийните другари. Отдолу се зададе един закъснял гласоподавател, след него втори - 5-6 човека. Предложихме сребърния бюлетин на първия, но той скрито показа от джоба си такава. Същото се случи и с другите двама. Четвъртият носеше явно сребърната бюлетина. Беше добре облечен, „баровец", както ги наричахме. Оказа се полицай и идваше навярно да събере нашите бюлетини. „Малко е закъснял - намигна ми Ляпчето - ние опекохме вече работата." Когато дойде полицаят и започна да ни гони, а идваха нова група хора да гласуват, Димитър Христов се качи на зида на отсрещната черква и извика: Другари, бъдещето е само в сребърните бюлетини!
към текста >>

„Малко е закъснял - намигна ми Ляпчето - ние опекохме вече работата." Когато дойде полицаят и започна да ни гони, а идваха нова група хора да гласуват, Димитър Христов се качи на зида на отсрещната черква и извика: Другари, бъдещето е само в сребърните бюлетини!
Предложихме сребърния бюлетин на първия, но той скрито показа от джоба си такава. Същото се случи и с другите двама. Четвъртият носеше явно сребърната бюлетина. Беше добре облечен, „баровец", както ги наричахме. Оказа се полицай и идваше навярно да събере нашите бюлетини. „Малко е закъснял - намигна ми Ляпчето - ние опекохме вече работата." Когато дойде полицаят и започна да ни гони, а идваха нова група хора да гласуват, Димитър Христов се качи на зида на отсрещната черква и извика: Другари, бъдещето е само в сребърните бюлетини! Гласувайте за народна власт! " Наближаваше краят на изборите. Оставаха най-напрегнатите минути - броенето на бюлетините. Другарите комунисти бяха пратили свои пълномощници, за да не се попречи нещо при преброяването. Когато преброяването свърши, другарите отвътре взеха да викат „ура".
към текста >>

- „Само сребърните" - казах, сияеща от радост.
Другарите комунисти бяха пратили свои пълномощници, за да не се попречи нещо при преброяването. Когато преброяването свърши, другарите отвътре взеха да викат „ура". Ляпчето не се стърпя, влезе и се показа на стълбите: „Победа! " Скоро дотича един другар. „У вас как е? - „Само сребърните" - казах, сияеща от радост. „И при нас", каза той и забърза за друга секция. Полицията бе блокирала телефоните, но тези другари свършиха добра работа. София осъмна „червена". Но общината бе само 24 часа в ръцете на комунарите. Това бе моето първо бойно кръщение.
към текста >>

41. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

Това са думите на Христа: „Ако някой те удари от едната страна, обърни се да те удари и от другата страна." Ето какви неща има на тоя свят и ние да нямаме възможност да се развиваме по тия пътища.
На Махатма Ганди последователят е Неру или Джавахарал Неру, бащата на Индира Ганди. Той прокламира една нова идея, една нова религия, според тоя френски писател, ако, казва, се беше родил Махатма Ганди пред 200 години, щеше да е Бог на Индия. Защото този Кандит Неру говори за една нова идея, близка до Христовото учение. Това е теорията и религията за пасивното съпротивление. Ако някой, казва, те удари от едната страна и в момента имаше една ябълка или един портокал, и с усмивка му го поднесеш, ти възстановяваш нарушеното равновесие у тебе. Това са думите на Христа: „Ако някой те удари от едната страна, обърни се да те удари и от другата страна." Ето какви неща има на тоя свят и ние да нямаме възможност да се развиваме по тия пътища. Рабиндранат Тагор, основал училището, където се прилага неговото учение. Как сега ние да нямаме достъп до тия неща да ги видим и проучим. И аз, ако имам много пари, не бих ги употребил нито за къщи, нито за апартаменти, нито за вили, а бих ги употребил така да ходя, да се срещам така с големи хора, да мога да науча нещо. Бих дал десетки години от живота си да мога в тяхно присъствие два часа да прекарам. Това за мене е голяма работа.
към текста >>

42. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Цветана Щилянова

В.Кр.: Това едната цилиндрична тенекия, другата кутия 69/59 облицована с кожа, а отвътре подплатена с червен атлас, с гнезда за сребърни чаши и един потир леко позлатен, чашите са гравирани с пентаграми, а потира с образа на Христа и пр.
Присъствала ли си? М.М.: Не. Елена: Аз съм присъствала. М.М.: Аз съм присъствала, но съм била на три години. Елена: Е не, не, аз съм била малко по-голяма. В.Кр.: Това едната цилиндрична тенекия, другата кутия 69/59 облицована с кожа, а отвътре подплатена с червен атлас, с гнезда за сребърни чаши и един потир леко позлатен, чашите са гравирани с пентаграми, а потира с образа на Христа и пр. и пр. И там гравирани и пр. Тук е отбелязано всичко какво е. Елена: Всичко, да. В.Кр.: Значи това е втората кутия.
към текста >>

43. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Христос бил продаден за 30 сребърника.
Той ми каза: „Ти си станала много немарлива. Това показва, че умът ти не е на място." З.Х.1922 г. Правило XXII: Ти ми писа: „Скъпи Учителю". Значи ти можеш да ме продадеш. Скъпо е това, което се продаба и скъпа вещ е тази, която се продава и тя е без съдържател - всеки може да я продава и купи. Христос бил продаден за 30 сребърника. Правило XXIII: Никога не казвай неща, които не са станали. Правило XXIV: Не се подчинявай на съветите на невежия. 28.Х.1922 г. Правило XXV: Не дружи с хора, които имат отрицателен магнетизъм и електричество. Правило XXVI: За хляб не се продавай!
към текста >>

44. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 41-60

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

46 Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи: „Господи, да се прояви тъй, както Ти се проявяваш." 6. VI.
45 Два стремежа има, които младите трябва да прилагат: Първо: Непоклатима Любов към Бога! Без да Го знаят, да Го обичат. И второ: Абсолютно всяка лъжа, бяла или черна да бъде изключена от сърцето и ума им. Ти и аз трябва да живеем с Любов към Бога и абсолютно да не лъжем. Така само може да се съгласим. Проявяване. 46 Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи: „Господи, да се прояви тъй, както Ти се проявяваш." 6. VI. 1926 г. Послушание. 47 Бог съдействува на всички, които го любят. Господ се услаждава в послушанието на своите синове. 25.IV. 1926 г. Мисъл за Господа.
към текста >>

45. 53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО

Жечо Панайотов

Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращите се в една касетка 155.50 златни монети /половината наполеони и другата половина - турски лири: 77.3/4 + 77.3/4/.
Тримата членове на Финансовия съвет, още в следващите дни на м. януари, пристъпихме към преброяване паричните суми, оказали се в жилището на Учителя, на 27.XII.1944 г. Следва да поясня, че до тази дата, за наличности в пари и други ценности, е знаела само сестра Савка Керемидчиева, която е помагала на Учителя за сортирането и настаняването им в шкафове и чекмеджета. Вечерта на 27.XI1.1944 г. всичко това бе изнесено от жилището на Учителя и пренесено в дома на Манол Иванов. Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращите се в една касетка 155.50 златни монети /половината наполеони и другата половина - турски лири: 77.3/4 + 77.3/4/. Не си спомням, по какви причини не се състави някакъв протокол за сумите в банкноти и за сребърните монети. Последва разпореждане от Братския съвет, банкнотите да се предадат веднага на съхранение у няколко доверени братя; такива се посочиха: Георги Куртев - Айтос, Минчо Сотиров - Бургас, Борис Николов - София, Никола Антов - София и Манол Иванов - София. Също бе предадена сумата 500 000 лв. и на Панайот Ковачев - Стара Загора. За да посоча общия размер на банкнотите и сребърните монети, ще използувам протокола на Братския съвет от 29.XI.1957 г., гдето е установено, че цялата наличност е била 5,950,176 лв.
към текста >>

Не си спомням, по какви причини не се състави някакъв протокол за сумите в банкноти и за сребърните монети.
януари, пристъпихме към преброяване паричните суми, оказали се в жилището на Учителя, на 27.XII.1944 г. Следва да поясня, че до тази дата, за наличности в пари и други ценности, е знаела само сестра Савка Керемидчиева, която е помагала на Учителя за сортирането и настаняването им в шкафове и чекмеджета. Вечерта на 27.XI1.1944 г. всичко това бе изнесено от жилището на Учителя и пренесено в дома на Манол Иванов. Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращите се в една касетка 155.50 златни монети /половината наполеони и другата половина - турски лири: 77.3/4 + 77.3/4/. Не си спомням, по какви причини не се състави някакъв протокол за сумите в банкноти и за сребърните монети. Последва разпореждане от Братския съвет, банкнотите да се предадат веднага на съхранение у няколко доверени братя; такива се посочиха: Георги Куртев - Айтос, Минчо Сотиров - Бургас, Борис Николов - София, Никола Антов - София и Манол Иванов - София. Също бе предадена сумата 500 000 лв. и на Панайот Ковачев - Стара Загора. За да посоча общия размер на банкнотите и сребърните монети, ще използувам протокола на Братския съвет от 29.XI.1957 г., гдето е установено, че цялата наличност е била 5,950,176 лв. В същият протокол е посочено подробно, за какво са изразходвани тези средства за братски цели /отпечатване 50 тома беседи и лекции, откупуване правата на осем наследници на Учителя, внесена сума за „Заема на свободата" и др.
към текста >>

За да посоча общия размер на банкнотите и сребърните монети, ще използувам протокола на Братския съвет от 29.XI.1957 г., гдето е установено, че цялата наличност е била 5,950,176 лв.
Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращите се в една касетка 155.50 златни монети /половината наполеони и другата половина - турски лири: 77.3/4 + 77.3/4/. Не си спомням, по какви причини не се състави някакъв протокол за сумите в банкноти и за сребърните монети. Последва разпореждане от Братския съвет, банкнотите да се предадат веднага на съхранение у няколко доверени братя; такива се посочиха: Георги Куртев - Айтос, Минчо Сотиров - Бургас, Борис Николов - София, Никола Антов - София и Манол Иванов - София. Също бе предадена сумата 500 000 лв. и на Панайот Ковачев - Стара Загора. За да посоча общия размер на банкнотите и сребърните монети, ще използувам протокола на Братския съвет от 29.XI.1957 г., гдето е установено, че цялата наличност е била 5,950,176 лв. В същият протокол е посочено подробно, за какво са изразходвани тези средства за братски цели /отпечатване 50 тома беседи и лекции, откупуване правата на осем наследници на Учителя, внесена сума за „Заема на свободата" и др. Също купената печатарска машина за 1,200,000 лв/. За да не се види някому, че тези суми са твърде големи, ще припомня, че през 1952 и 1962 години, у нас се извършиха два пъти обмяна на банкнотите със съответно намаление. Така, през 1952 г. българският лев се преоцени 250 към 1.
към текста >>

46. 61. ПРОВЕРКА ИЗВЪНРЕДНИТЕ СУМИ ОСТАВЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

Инспекторът Самуил Захариев, по едно време ме запита за сребърните монети, които са били на съхранение у члена на финансовия съвет - Манол Иванов.
61. ПРОВЕРКА ИЗВЪНРЕДНИТЕ СУМИ ОСТАВЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ Може да се каже, че дойдохме до момента, ревизорите да се заинтересуват за извънредните суми, с които Братският съвет бе разполагал през годините от 1945 до 1948 г. Може би, Никола Антов ги е насочил да искат обяснение и отчитане на тия суми. Инспекторът Самуил Захариев, по едно време ме запита за сребърните монети, които са били на съхранение у члена на финансовия съвет - Манол Иванов. При това, Захариев настоя, ако изобщо е имало и други суми, с които сме оперирали, трябва да се занимаят и с тях. За да се направи това, трябваше да се представи протокола за установяване размера на сумата, а също и ония документи, с които се оправдава разхода на тия суми. Такъв протокол имаше, но бе взет от Никола Антов като председател на финансовия съвет. В него бяха и оправдателните документи за разхода на сумите. Поставен в това положение, говорих с брат Борис Николов и с него се съгласихме, че трябва да изпълним искането на ревизорите.
към текста >>

Сребърни монети, пазени у Манол Иванов.
1,200 000 4. Купена хартия без фактури, употребени за отпечатване 50 тома беседи и лекции от Учителя. За тази употребена хартия, пред съда представих подробна сметка. .... лв. 3, 300 000 5. Сребърни монети, пазени у Манол Иванов. . . . лв. 500 000 6. Неотчетени от Панайот Ковачев - Стара Загора, предадени му на съхранение . . . лв. 500 000 Така стигнахме до сумата в закръглен вид ....лв 7,300 000 Този протокол подписахме: Боян Боев, Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов, на когото се предаде за пазене.
към текста >>

47. 62. ТЕФТЕРЧЕТО

Жечо Панайотов

Последният особено имаше на съхранение само сребърните монети - около 500,000 лева, които той по решение на Братският съвет ми предаваше на части, за да се изхарчат за братски нужди.
В нея ясно се отбелязваше, че от намиращите се в него суми е дал 1,200,000 лева за покупката на печатарската машина. Този факт е действителен и съм записал на времето това, понеже така ми се съобщи и от Никола Антов. При ревизията, между многото машинации, които Никола Антов извърши за да злепостави нас, беше и твърдението му, че парите за покупка на печатарската машина не са дадени от Борис Николов, а са дадени от Никола Антов и Манол Иванов. Именно, че двамата са дали по 600 000 лв., които са имали дадени на съхранение от сумите оставени от Учителя. Много ясно помня, че такива суми не са съхранявани нито от Никола Антов, нито от Манол Иванов. Последният особено имаше на съхранение само сребърните монети - около 500,000 лева, които той по решение на Братският съвет ми предаваше на части, за да се изхарчат за братски нужди. Никола Антов имаше на съхранение от сумите на Учителя само 500,000 лева, но те бяха изтеглени от него така: Предадени на съхранение на Минчо Сотиров-Бургас лв. 360,000 Платени за превоз на печатарската машина ...лв. 12,000 По негово твърдение, макар и недоказано, предал на Ради Тинчев - братският градинар, ябълки на стойност ....лв. 70,000 Разни други оправдани от него суми ....лв. 10,000 Остават по сметката му да дължи ,...лв.
към текста >>

500,000 Пак потвърждавам, че у Манол Иванов не е имало на съхранение други суми, освен сребърните монети, а твърдението на Никола Антов, че е вземал от него 600 000 лв., уж платени от него за доплащане на машината е измислица.
360,000 Платени за превоз на печатарската машина ...лв. 12,000 По негово твърдение, макар и недоказано, предал на Ради Тинчев - братският градинар, ябълки на стойност ....лв. 70,000 Разни други оправдани от него суми ....лв. 10,000 Остават по сметката му да дължи ,...лв. 48,000 Всичко: лв. 500,000 Пак потвърждавам, че у Манол Иванов не е имало на съхранение други суми, освен сребърните монети, а твърдението на Никола Антов, че е вземал от него 600 000 лв., уж платени от него за доплащане на машината е измислица. Така и от подробната сметка на Никола Антов, която малко по-горе излагам, се вижда, че и у него не е имало другите 600 000 лв., уж платени от него за доплащане машината. Цялата сума от 1,200,000 лева е предадена от Борис Николов, у когото действително имаше по-голяма сума. През цялото време на ревизията, Никола Антов следваше поведение на отмъстител и то не само към хората от Братския съвет, но и към цялото Бяло Братство - един вид беше оръдие за унищожение делото на Учителя! Нашата доверчивост му даде оръжие, като владееше важни документи. Тях той предаде с готовност, когато се отчуждаваха братските имоти, при приложение закона за едрата градска собственост.
към текста >>

48. 98. ДЕЙНОСТТА НА БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

Николай Дойнов

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ ПРЕДИСТОРИЯТА НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА

Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращи се в една касетка сто петдесет и пет и половина златни монети, като половината от тях бяха български наполеони, а другата половина турски лири и една златна монета - американска от 20 долара.
Бавно, но сигурно, държейки в ръцете си материалните ценности, те стават пълни господари на тези общества. По тази вече променена сметка, почват да се движат братските пари. Тримата членова на „Финансовия съвет", още в следващите дни на месец януари са пристъпили към преоброяването на паричните суми оказали се в жилището на Учителя на 27 декември 1944 г. „Следва да поясна - отбелязва Жечо, че до тази дата за наличността на пари и други ценности е знаела само Савка Керемидчиева, едната от трите стенографки, която е помагала на Учителя за подреждането, сортирането и поставянето им в шкафове и чекмеджета. Всичко това беше изнесено от жилището на Учителя и пренесено в дома на Манол Иванов. Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращи се в една касетка сто петдесет и пет и половина златни монети, като половината от тях бяха български наполеони, а другата половина турски лири и една златна монета - американска от 20 долара. За тези златни монети се състави протокол". Жечо, който дава тези данни казва, че не си спомня, по какви причини не са съставили протокол, за сумите в банкноти и за сребърните монети. За сумите в банкноти Братският съвет взима решение, да се предадат веднага на съхранение у някой доверени братя. Като за такива се посочват: Тодор Стоименов Боян Боев Борис Николов Паша Теодорова Симеон Симеонов Жечо Панайотов и комуниста Никола Антов Цялата наличност от банкноти е била 5,950,176 лв. по тогавашен курс.
към текста >>

Жечо, който дава тези данни казва, че не си спомня, по какви причини не са съставили протокол, за сумите в банкноти и за сребърните монети.
Тримата членова на „Финансовия съвет", още в следващите дни на месец януари са пристъпили към преоброяването на паричните суми оказали се в жилището на Учителя на 27 декември 1944 г. „Следва да поясна - отбелязва Жечо, че до тази дата за наличността на пари и други ценности е знаела само Савка Керемидчиева, едната от трите стенографки, която е помагала на Учителя за подреждането, сортирането и поставянето им в шкафове и чекмеджета. Всичко това беше изнесено от жилището на Учителя и пренесено в дома на Манол Иванов. Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращи се в една касетка сто петдесет и пет и половина златни монети, като половината от тях бяха български наполеони, а другата половина турски лири и една златна монета - американска от 20 долара. За тези златни монети се състави протокол". Жечо, който дава тези данни казва, че не си спомня, по какви причини не са съставили протокол, за сумите в банкноти и за сребърните монети. За сумите в банкноти Братският съвет взима решение, да се предадат веднага на съхранение у някой доверени братя. Като за такива се посочват: Тодор Стоименов Боян Боев Борис Николов Паша Теодорова Симеон Симеонов Жечо Панайотов и комуниста Никола Антов Цялата наличност от банкноти е била 5,950,176 лв. по тогавашен курс. С тези пари можеха да се купят 6 двойни апартамента с хол. Впоследствие сумите дадени на тези братя, се изземват и се употребяват за: 1.
към текста >>

Следват по-нататък и други случаи целящи това изтощаване и източване на братските пари.* Освен тези ценности, банкноти, сребърни монети и златни такива намерено било още в една епруветка пет или шест, това братята не можаха точно да кажат, разкошни брилянти, големи не по-малко от грахови зърна.
Без такива средства, без една материална основа, това общество е обречено на загиване. Имотите ни вече бяха иззети оставаше още монетните знаци. За това той в провеждане на тази политика бавно, но сигурно да бъдем ликвидирани, гледаше всячески да изтощава паричните ни средства. Когато се пусна подписката за държавният заем, той настоява пред Братския съвет, да се дадат 1,600,000 /един милион и шестстотин хиляди/ лева. С големи разпри, братята от съвета, намаляват тази сума на 900 000 /деветстотин хиляди/ лева. Следват по-нататък и други случаи целящи това изтощаване и източване на братските пари.* Освен тези ценности, банкноти, сребърни монети и златни такива намерено било още в една епруветка пет или шест, това братята не можаха точно да кажат, разкошни брилянти, големи не по-малко от грахови зърна. На едно от заседанията на Братския съвет, се явяват трима евреи от тяхната Консистория - тяхното общество. Те дошли в Братския съвет разтревожени. Единият от тях казва: „Ние дадохме на вашият Учител по време на гоненията ни тук, да пази диамантите на еврейската община. Сега какво ще стане? За тях ние сме отговорни пред цялата еврейска общественост".
към текста >>

49. 46. „КООПЕРАТИВЕН ЛИСТ НА ГАБРОВСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА Г.УШ.бр. 43(5.111.1941 г.) с. 4-5

сребърни и ми ги даде.
Обиколих по „Барата" /пазарния площад/ и потърсих да ми заеме някой тази сума, но напразно. Помня, че беше пазарен ден. Свих бакърените си гологани, за да ги изменя и се отправих при Алекси Вълнаров, който държеше манифактурен магазин в собственото си здание, над сегашната Народна банка. Казвам му: „Алекси, имам плащане и не ми достигат 40-50 лева, услужи ми". Той, види се, че нямаше - направи една бележка и прати момчето при Руся Михов, обущар в махлата им, което донесе 50 лв. сребърни и ми ги даде. Тръгнах за Земеделска банка, дето се намираше полицата ми, но по пътя се отбих в кантората на хаджи Стойчеви да си изменя бакърените гологани, понеже в банката не земаха такива, а само сребро и злато. Стигнах в банката, която се помещаваше в „Грънчерите", бившото здание на д-р Цончев и срещам на прага разсилния. Питам го: Къде дядо Иване? - Отивам, казва в съда. - Чакай, полица имам, връщам го и почуквам на гишето, което беше затворено.
към текста >>

50. XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА

Величка Няголова

Разказваше, как една жена била у нея, как откраднала сребърните и лъжици и ги скрила в дрехите си отдолу и така си ги отнесла.
Тя беше много енергична, волева, с труден характер. За мене тя не беше психически уравновесен човек. Занимаваше се с разни магии и все говореше за „косми" и „нокти", и др. Набеждаваше всеки направо в кражба. За нея беше лесно, защото тя самата беше крадец и разбойник. Разказваше, как една жена била у нея, как откраднала сребърните и лъжици и ги скрила в дрехите си отдолу и така си ги отнесла. Слушах всичко това от нея и се чудех на акъла й. После разбрах, че тя не беше съвсем нормална. И намерихме с нея една такава лъжица паднала зад печката й. Отначало не я познавах тази сестра. Живеехме с детето ми няколко месеца у нея, горе в таванската й стаичка.
към текста >>

51. СЪДЪРЖАНИЕ

„ТРЕПКАТ СРЕБЪРНИ ВЪЛНИ"...............................................................................................139 21.
ПОДАРЪК ЗА МУЗИКАНТА......................................................................................................136 16. ОБРАЗЦИТЕ НА ШКОЛАТА - ТОВА СА ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ...................................137 17. НЕ ОТПЕЧАТАНАТА ПЕСЕН...................................................................................................138 18. „ПРИ СЕДМОСТРУННАТА ЛИРА"..........................................................................................138 19. „ПО РИЛСКИТЕ ВЪРХОВЕ"......................................................................................................139 20. „ТРЕПКАТ СРЕБЪРНИ ВЪЛНИ"...............................................................................................139 21. „ФИЗКУЛТУРЕН МАРШ"..........................................................................................................140 22. „ПО ВИТОША НАГОРЕ ВЪРВИМ"..........................................................................................140 Пеню Ганев - Приложения към раздел II. С песните на Учителя..............................................141 Трупай, трупай, снежко бял...............................................................................................................142 В летен ден (Ставай, дъще!)..................................................................................................................143 При всичките условия (според Песнарката на Мария Тодорова)..................................................144 При всичките условия (от Учителя според Пеню Ганев)...............................................................145 Малката буболечка (според Песнарката на Мария Тодорова).......................................................146 Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)....................................................................147 Слънчеви лъчи.....................................................................................................................................148 Хайдушка песен..................................................................................................................................153 Татунчо.................................................................................................................................................154 Люти клетви .......................................................................................................................................... 155 Благословен да е....................................................................................................................................156 Мамо, речи тату...................................................................................................................................157 Духай ветре (оригинал)......................................................................................................................158 Божието слънце грее днес..................................................................................................................159 Духай ветре..........................................................................................................................................160 Духай ветре..........................................................................................................................................161 Песен на житното зърно.....................................................................................................................162 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................165 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................166 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................166 Блага дума............................................................................................................................................167 ПЪРВИТЕ ПЕСНИ..........................................................................................................................................169 Тебе поем.............................................................................................................................................169 Ангел вопияше An angel sang..........................................................................................................171 Друго Ангел вопияше - гл. V от Свещ. К. Дъновски......................................................................173 При седмострунната лира на Рила....................................................................................................177 По рилските върхове...........................................................................................................................178 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................179 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................180 Дишай дълбоко....................................................................................................................................182 По Витоша нагоре...............................................................................................................................184 Пеню Ганев - III.
към текста >>

Дъновски......................................................................173 При седмострунната лира на Рила....................................................................................................177 По рилските върхове...........................................................................................................................178 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................179 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................180 Дишай дълбоко....................................................................................................................................182 По Витоша нагоре...............................................................................................................................184 Пеню Ганев - III.
„ТРЕПКАТ СРЕБЪРНИ ВЪЛНИ"...............................................................................................139 21. „ФИЗКУЛТУРЕН МАРШ"..........................................................................................................140 22. „ПО ВИТОША НАГОРЕ ВЪРВИМ"..........................................................................................140 Пеню Ганев - Приложения към раздел II. С песните на Учителя..............................................141 Трупай, трупай, снежко бял...............................................................................................................142 В летен ден (Ставай, дъще!)..................................................................................................................143 При всичките условия (според Песнарката на Мария Тодорова)..................................................144 При всичките условия (от Учителя според Пеню Ганев)...............................................................145 Малката буболечка (според Песнарката на Мария Тодорова).......................................................146 Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)....................................................................147 Слънчеви лъчи.....................................................................................................................................148 Хайдушка песен..................................................................................................................................153 Татунчо.................................................................................................................................................154 Люти клетви .......................................................................................................................................... 155 Благословен да е....................................................................................................................................156 Мамо, речи тату...................................................................................................................................157 Духай ветре (оригинал)......................................................................................................................158 Божието слънце грее днес..................................................................................................................159 Духай ветре..........................................................................................................................................160 Духай ветре..........................................................................................................................................161 Песен на житното зърно.....................................................................................................................162 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................165 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................166 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................166 Блага дума............................................................................................................................................167 ПЪРВИТЕ ПЕСНИ..........................................................................................................................................169 Тебе поем.............................................................................................................................................169 Ангел вопияше An angel sang..........................................................................................................171 Друго Ангел вопияше - гл. V от Свещ. К. Дъновски......................................................................173 При седмострунната лира на Рила....................................................................................................177 По рилските върхове...........................................................................................................................178 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................179 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................180 Дишай дълбоко....................................................................................................................................182 По Витоша нагоре...............................................................................................................................184 Пеню Ганев - III. Дневници................................................................................................................185 Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год.....................................................................186 1922 година......................................................................................................................................186 1923 година......................................................................................................................................188 1925 година......................................................................................................................................196 1929 година......................................................................................................................................222 Дневник II. 12.Х11.1929 год. - 21.Х11.1931 год.................................................................................270 1930 година......................................................................................................................................270 Лятото на 1930 година....................................................................................................................274 1931 година......................................................................................................................................279 Дневник III. 12.V.1932 - 12.ХП.1932 год..........................................................................................288 Дневник IV.
към текста >>

52. 11. „БЛАГОСЛОВЕН ДА Е, КОЙТО ЛЮБИ И ОБИЧА!

„Тури ме наляво, тури ме надясно, обърни ме насам, обърши ми устата!
А нещата опираха до това, че те нямаха моите непосредствени преживявания. В тази песен, с предишния текст, с онези люти клетви, песента бе много силна, понеже мелодията е поставена в по-висока октава и действува разрушително. Разлюбената мома му желае да се мъчи 9 години, докато хората му желаят да умре и да се освободи от мъченията. Аз непосредствено наблюдавах един случай с един мой братовчед - тъжна и мъчителна картина. Шест години лежа болен на гърба си и не можеше нищо да прави с ръцете си, че трябваше жена му денонощно да седи при него и над главата му. „Тури ме наляво, тури ме надясно, обърни ме насам, обърши ми устата! Дай ми да пия, дай ми да ям! " Всичко - все жена му. И тя умря и не можа да издържи, защото трябваше да има 3 жени, да се сменяват на 8 часа. Беше каил да умре, но не се умира, а погребахме жена му. Замести я дъщерята, но тя се ожени втори път за един офицер и той протестира пред дядото: „Умря майката, понеже нямаше кой да я смени.
към текста >>

53. 20. „ТРЕПКАТ СРЕБЪРНИ ВЪЛНИ

20. „ТРЕПКАТ СРЕБЪРНИ ВЪЛНИ" Друга една песен ще ти изпея.
20. „ТРЕПКАТ СРЕБЪРНИ ВЪЛНИ" Друга една песен ще ти изпея. Веднъж ми казаха, че тази стена, на Изгревния връх там, пази Рила. Казаха ми, че като закусим, всичките ще отидем при първото езеро да направим Паневритмията и на връщане после всеки ще донесе по едно дърво за кухнята. По този начин се снабдявахме с дърва за кухнята - правехме и едното, и другото: Божественото, но и човешкото да върви. Та, аз закусих, взех си цигулката и отидох при първото езеро. Сам още, никой не дойде с мене.
към текста >>

По едно време слънцето се подаде и като започна да се разиграва ей-така, да блещукат едни звезди, едни такива като че ли фенерчета, ту се запалват, ту изгаснат - и веднага ми дойде една мелодия, песен: Трепкат сребърни вълни Трепкат сребърни вълните над езерните води И в душите ни донасят светли мисли и мечти.
Казаха ми, че като закусим, всичките ще отидем при първото езеро да направим Паневритмията и на връщане после всеки ще донесе по едно дърво за кухнята. По този начин се снабдявахме с дърва за кухнята - правехме и едното, и другото: Божественото, но и човешкото да върви. Та, аз закусих, взех си цигулката и отидох при първото езеро. Сам още, никой не дойде с мене. И седнах накрая на брега, ама Слънцето не беше огряло там, защото там е ниско, а пък хоризонтът е висок. По едно време слънцето се подаде и като започна да се разиграва ей-така, да блещукат едни звезди, едни такива като че ли фенерчета, ту се запалват, ту изгаснат - и веднага ми дойде една мелодия, песен: Трепкат сребърни вълни Трепкат сребърни вълните над езерните води И в душите ни донасят светли мисли и мечти. Я погледай как затрепкват огледалните води и душите ни отнисат във неземни красоти! Това е изживяно!
към текста >>

54. Трепкат сребърни вълни

Трепкат сребърни вълни 17.а.
Трепкат сребърни вълни 17.а. Песента „Трепкат сребърни вълни " от Пеню Ганев - към № 20.,стр. 151 в оригинала (135 тук).
към текста >>

Песента „Трепкат сребърни вълни " от Пеню Ганев - към № 20.,стр.
Трепкат сребърни вълни 17.а. Песента „Трепкат сребърни вълни " от Пеню Ганев - към № 20.,стр. 151 в оригинала (135 тук).
към текста >>

55. IV. КАК СЕ ОТПЕЧАТА ТОМ ПЪРВИ НА „ИЗГРЕВЪТ

И накрая, обърни внимание, че има изказвания за това как да се печати Словото на Учителя и то от хора, които никога не са виждали оригинални беседи, нито знаят каква е историята с тези беседи, нито пък някой от предишното поколение да им се е доверил и да им е предал някакви материали.
Направи справка досега каква е загубата от неизкупените броеве на списанието „Житно зърно". Вместо да се издава това списание, можеха да издадат по една беседа от Учителя. А знаеш ли, че в Айтос са задължавали всеки да вземе по 10 броя и да ги продава? С това са ги задължили. А това не е метод на Учителя. И накрая, обърни внимание, че има изказвания за това как да се печати Словото на Учителя и то от хора, които никога не са виждали оригинални беседи, нито знаят каква е историята с тези беседи, нито пък някой от предишното поколение да им се е доверил и да им е предал някакви материали. Аз не съм от това братство, което си служи с такива методи на работа. Аз съм от онова Братство, което върши работата на останалите и се жертвува за другите. Затова застани зад книгата и я обяви. Пожелавам ти успех. д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

56. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Момичетата бяха облечени добре, с всевъзможни пребрадки, обкичени със сребърни пари и пр.
Тук почвата била хлъзгава. Имало подхлъзливи подземни пластове и така цели павирани надземни пластове се подхлъзнаха вследствие силното бягане на конете и се образуваха цепнатини в земята и размърдвание на паважа. Конете с устрем отидоха надолу към батя Бобиви - долната махала, към воденицата на Гайдарюв Пеня. В миг надойдоха много жени, но преобладаваха много млади момичета каракачански, които дойдоха да видят в суматохата що стана с конете. И без да се крият от мен, ме заприказваха. Момичетата бяха облечени добре, с всевъзможни пребрадки, обкичени със сребърни пари и пр. Изпърво те се не криеха, но после дойдоха техни мъже и те се прибраха и започнаха да се крият от мен. Сега между тях съзрях една жена висока, стройна, сговорлива, която говори чисто български и която аз, преди да стане това рушение на конете, видях я в една къща уж наша, но къщата ни е тамо къде къщата на Топалов Ненов Георгя във Водица. Тази жена се яви при мен уж като съседка и ме заприказвай по думите аз я познах, че е тука от шоплука. И тя ми каза, че живели тука, но не ми каза, че е каракачанка. Сега вече в компанията тя последна стои насреща ми и когато всички момичета каракачански се закриха и прибраха, то и тая жена зясмяна си закри лицето и си отиде.
към текста >>

57. 1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 25.Х.1926 год.

Селото се наименува Крепча, а някои даже го казват, старите, Крапец- произлязло от Крепост, понеже самото село е оградено наоколо от 3 калета римски и под самото село тече Черни Лом, покрай който е имало римско поселище, на което развалините и сега се виждат, даже един турчин, в първия ден, в който отидох, намери един кюп със сребърни монети с надписи латински и Август, което се вижда, че е римско поселища.
Сестра Еленке, Пиша ви от българския „Диар-Бекир", тъй наричам аз този кът, в който съм поставен да живея тази година. Село, намиращо се в северозападния кът на Шуменския окръг, граничащо с Русенски окръг през едно. Разположено в долината на горски поток, извиращ от исторична височина за Поповска околия „Калакоч". Покрай потока се издигат високи скали, които наподобяват планинските, оглашавани от хилядите гарги, които се приютяват из пукнатините и дупките на последните. Навред около селото - гора, но опустошена и закелявяла от безпощадното турско население, което, единствено за тоя край, е живяло досега като без закон всякога ни в туй, ни в онуй време и продавало на пазаря. Селото се наименува Крепча, а някои даже го казват, старите, Крапец- произлязло от Крепост, понеже самото село е оградено наоколо от 3 калета римски и под самото село тече Черни Лом, покрай който е имало римско поселище, на което развалините и сега се виждат, даже един турчин, в първия ден, в който отидох, намери един кюп със сребърни монети с надписи латински и Август, което се вижда, че е римско поселища. Та, от самото име Крепча - Крепост, самото население е тъй закрепостено и по дух, че за разбиването на духовните зидове трябва от ония дългобойни и големи оръдия, които от Вердюн до Париж чак стреляха. Население изключително турско, което досега не позволило българин да се засели между него, и което не ще и дума, че ненавижда гяура, но сега се подчинява повидимому. И аз съм засега учител, възпитател на младенците на това село. Училище турско с около 130 деца, турчета всички. Имам 4 колеги турци, млади момчета.
към текста >>

58. III. Моята молитва в Ада

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Бездомник (Елена Казанлъклиева) Всеблагий Господи, обърни очите Си към мен, скитница, която иде от далечната страна на ада.
III. Моята молитва в Ада Из брошурата „Път" от Е. К. Бездомник (Елена Казанлъклиева) Всеблагий Господи, обърни очите Си към мен, скитница, която иде от далечната страна на ада. Чуй молбата ми и послушай думите на моето болно сърце, изпитало хиляди болки от двуострия меч на адския властелин! Обиколила съм гори и планини, дълбини и висоти - вредом Те дирих, ала нигде не Те намерих. От деня на моето непослушание, когато Те излъгах и съгреших, аз Те изгубих и в душата ми настъпи тъмнина и никога не чух вече Твоя глас. Пръв път, когато усмивката на злия дух ме измами и моето сърце се поддаде на съблазън, душата ми загуби зрак... Ала скоро тя се пробуди и възнегодува. Сърцето се усети в измама, падна в отчаяние и скръб и викаше с висок глас: Господи мой, де си?
към текста >>

59. 5.10. Съборите в Търново

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Никъде и никога не ми са се виждали така прекрасни звездното небе на летните нощи, сребърният лик на надвисналата луна.
Но животът течеше. Когато тридесет години по-късно потърсих отново лозето и „горницата" в Търново, не можах да ги намеря. Всичко се беше загубило всред новите жилищни блокове, нови улици, нови домове, ново планиране на някогашните лозя, като в някаква скрита картина. Напразно беше да се търсят, нямаше вече и кой да ни каже - новите хора нищо не знаеха за това, което беше станало на това място. Неповторимите преживявания и на Изгрева в София съставяха съществена част от моя душевен живот. Никъде и никога не ми са се виждали така прекрасни звездното небе на летните нощи, сребърният лик на надвисналата луна. Няколко години поред вече не се състояха събори в София така, както през първите години. Следваше от брат Боян Боев нареждане до братските групи в провинцията: да се провеждат съборите по места, всред самите хора на братството, като всеки ден се четат по две беседи-по определен план. Колкото и да бяхме огорчени от това, ние се задоволявахме да прекараме „в съборно настроение" тия определени три дни. Аз ги прекарвах сам, само с беседите, и ми се струваше пак, като че не стъпвам на земята, като че продължава животът на братството около Учителя. След 1929 г.
към текста >>

60. 40. Спомени на сестра Барудова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Учителят ме погледна, както само Той знаеше да гледа в такива случаи, и каза: - Седни тук и си обърни гърба към огъня.
Гледам, запален беше голям огън и Учителят седеше на едно дърво край огъня. Отидох при Него и Му казвам: - Учителю, не мога да заспя от студ. Страшно ми е студено. Тук не било за такива като мене да идват, а трябва да са герои. Пък аз мислех, че и аз мога да дойда, но ето, не било за мене. Учителят ме погледна, както само Той знаеше да гледа в такива случаи, и каза: - Седни тук и си обърни гърба към огъня. Седнах аз и започнах да грея ту гърдите, ту гърба. От дрехите ми заизлизаха пари. Най-после се почувствувах добре и ми се придряма. Станах и казах на Учителя [, че ще ида да спя.] - Иди - рече ми Той и аз тръгнах. Легнах си и това беше.
към текста >>

61. 68. Учителят за Хитлер и Сталин. 68.2. Сталин послуша Учителя

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Мисълта, която го посетила, като някакво внушение от Ленин, била: „Обърни се към Бога!
68.2. Сталин послуша Учителя Пред сестра Димитрина Учителят казал: - Говорих на Хитлера, но той не искаше да слуша. Сталин ме послуша и ето, че победи. - По мои сведения - казва Димитрина, - в моментите, когато Русия е била в най-голямо утеснение, Сталин отишъл на гроба на Ленина и се съветвал с него, какво сега да прави. Мисълта, която го посетила, като някакво внушение от Ленин, била: „Обърни се към Бога! " И наистина, Сталин дал свобода на черквата. Отвориха вратите на черквите и там започна богослужение. Точно оттогава започва победата на русите над германците. (Руснаците влизаха като богомолци в черквите и излизаха и умираха като герои на фронтовете. - бел.
към текста >>

62. 14. Песента

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето.
- всички до един добри певци, които обичаха да пеят. Това беше цял импровизиран хор. Сядах мълчаливо на края на някое легло и тихо пригласях с моя съвсем не оперен втори глас. И всякога си мислех: нека небето се муси, нека пълзящите по земята облаци блъскат с мокрите си пръсти нашата палатка. Нека! Ние ще пеем! И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето. Мисля, че който изживее само веднъж в нейната пълнота тук, под палатката, само една песен, той никога няма да забрави нито песента, нито Рила, нито Братството. (Вж. снимки № 14 в „Изгревът" том XIV, № 44, 45, 48, 49. 50, 52, 53, 90-96 от „Изгревът" том XVI. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

63. 19. Слънцето на планината

Гледах и се радвах, като че пръв път виждах през живота си тъмнозелените гънки на планината, сребърните хрумвания на поточетата в долините, назъбените тъмносини върхове, ограждащи като бойници кръгозора, наситено зелените гори в техните подножия, светлата синина върху подпрелия небосвода Пирин.
Стократно ти благодаря! Само един час ме грееш и вече ми връщаш това, което пет дъждовни дни ми бяха отнели! И ми го връщаш изобилно, щедро, с пълни шепи! Стрелките на часовника неуморимо се движеха до цифреника, а ме чакаше още дълъг път. Път през планината, обилно обсипана от лъчите на блестящото слънце. Гледах и се радвах, като че пръв път виждах през живота си тъмнозелените гънки на планината, сребърните хрумвания на поточетата в долините, назъбените тъмносини върхове, ограждащи като бойници кръгозора, наситено зелените гори в техните подножия, светлата синина върху подпрелия небосвода Пирин. И всичко, което моят поглед виждаше, беше само милиони пъти преобразената ласка на моето чудно хубаво, пламтящо, весело планинско слънце. Наричат „слънцепоклонение" възторженото съзерцание на извора на живота върху земята. Нека! Много бих искал да бъде при мене през тия минути тоя, който казва това! Да изживеем няколко дни в студените прегръдки на дъждове, влага и мъгли и след това Провидението да изсипе върху пътя ни един великолепен слънчев ден по пътя от Дамка към Рилския монастир. Истинско августовско планинско слънце.
към текста >>

64. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

Бърни - обикновено дебели.
Лицето изглежда триъгълно - едно, защото главата е разширена, под ушите и друго, защото брадата е трапецовидно удължена. Чело, не особено високо, коса гъста, остра и къдрава. Вежди дебели, често пъти сключени. Очите имат остър, енергичен блясък - очи на марсианци. Носът е често разширен в ноздрите, които при разгневяване пръхтят. Бърни - обикновено дебели. Това са хора енергични и стремителни, хора на прякото действие. Бързо обмислят по в едри линии - и тутакси пристъпват към действие. Обичат да застават начело, да водят и направляват, изисквайки при това безпрекословно подчинение. И трябва да се признае, че те наистина имат инстинкт на водачи, който често ги води право към целта. Естествено е, че тяхната повелителност и самоувереност на водачи и пионери често може да се изроди в деспотизъм и насилие.
към текста >>

65. 5. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет?
Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна небесата като димът от жертвеника на Авеля, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия. Един трогателен глас на скиталец меко звучи във вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири отзет. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашите затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите, на което са наредени като лира върху модрия купол на небето.
към текста >>

66. 13. По колелото на Зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч.
73 ВОДОЛЕЙ Когато стигнеш високия връх на „планината”, ти ще срещнеш слизащите води на буйните потоци и пеещите ручеи. Зная, ти ще останеш там, при смълчаните езера, в които е отразено чистото небе на планината, но не за дълго. Ще те повикат гласовете на тия, които срещна през дългото си пътешествие, и ти ще ги чуеш в сърцето си тогава, когато планината, небето, езерото и ти станете едно. - Сбогом, мои слънчеви дни, сбогом, лъчезарен връх и тишина, в която Всемирът разкрива своето дълговечно сказание. Аз тръгвам, защото в сърцето ми се препълни съдът, в който събирах твоята обич. Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч. И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца. И няма да знаеш пътя си, и къде отиваш, и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне. Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга. Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него.
към текста >>

67. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

За него Христос е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата да те ударят.” И всеки, който реши да подражава на Аделина Пати, на бай Иван или на когото и да е друг, най-напред да помисли има ли тия качества, има ли тия сили, има ли тия знания, може ли да пее, и тогава да реши как да постъпи: с дипломата или без нея, за да не се извинява с тях, че са го подвели и после да се оплаква на Вергилий Кръстев, като на изповедник, за нещастието си.
Той веднага се разпоредил да й бъде изплатена исканата от нея сума и без документи.” Ето на, може и без паспорт, може и без диплома, може и без документи! Но кой - само силният, само кадърният, само смелият, само съобразителният. Ако можеш да пееш като певицата Пати, не си носи документите, хвьрли си дипломата, но ако не можеш, не прави това, опасно е! Зле е без тях! За слабия това не важи! За него Христос е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата да те ударят.” И всеки, който реши да подражава на Аделина Пати, на бай Иван или на когото и да е друг, най-напред да помисли има ли тия качества, има ли тия сили, има ли тия знания, може ли да пее, и тогава да реши как да постъпи: с дипломата или без нея, за да не се извинява с тях, че са го подвели и после да се оплаква на Вергилий Кръстев, като на изповедник, за нещастието си. Те така се извиниха и Адам и Ева пред Бога, че са били подведени от оня адепт, който беше приел формата на змия, когато преди 8000 години тръгнаха по пътя на знанието! И досега още не могат да разгадаят плодовете на дървото за познание на доброто и злото, с какъв вкус са. Кой плод е за добро и кой плод е за зло. А защо? - „Защото не му беше времето” - ни разкрива Учителят.
към текста >>

68. 16. ЗЕМЯТА

ТОМ 19

Устата е стисната, бърните са неправилни, лошо очертани и доста дебели.
Косата е гъста и ниско пада над малкото чело, на което има ясно изразени бръчки, показващи напрежението на мисълта в грижите около задоволяване насъщните му нужди. Веждите са дебели, рошави - израз на разпокъсани и остри вълнения. Очите са по-малки, впити навътре, което говори за жажда и стремеж за присвояване, привързаност към материалните ценности. Скулите са по-едри, израз на упоритост и устои при неблагоприятните външни условия. Носът е малък и зле оформен, показващ слаба интелигентност, променливост, податливост на вътрешните подтици. Устата е стисната, бърните са неправилни, лошо очертани и доста дебели. Брадата е къса и четвъртита, челюстите накрая са също четвъртити. Вратът е мускулест. Главата е някак впита в раменете. Изобщо - квадратните форми, каквито този тип човек има, са израз на енергия, но колкото тези форми са по-груби, толкова и енергията - силата, която те изразяват, е по-примитивна. Овалните форми, каквито тези типове почти нямат, са израз на интелектуални и емоционални изяви.
към текста >>

69. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Имате три вида монети; златни, сребърни и медни.
(Без пари). С пари работите стават, но парите са взети от Слънцето. Емблема на Слънцето са парите. С парите е ангажирано Слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината. Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари. Имате три вида монети; златни, сребърни и медни. Имате три изгрева: Пьрвият изгреа е на Слънцето, то са златните пари. Вторият изгрев е на месечината - сребърните пари са това. Третият изгрев на звездите - това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици* (* заб.
към текста >>

Вторият изгрев е на месечината - сребърните пари са това.
Емблема на Слънцето са парите. С парите е ангажирано Слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината. Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари. Имате три вида монети; златни, сребърни и медни. Имате три изгрева: Пьрвият изгреа е на Слънцето, то са златните пари. Вторият изгрев е на месечината - сребърните пари са това. Третият изгрев на звездите - това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици* (* заб. /капици - от капица-чушката, в която стои семето на някои растения: пипер и др./) в джоба, ще спиш. Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на Слънцето.
към текста >>

Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкьщи да ядеш.
Третият изгрев на звездите - това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици* (* заб. /капици - от капица-чушката, в която стои семето на някои растения: пипер и др./) в джоба, ще спиш. Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на Слънцето. Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкьщи да ядеш. Когато имаш капици. ще спиш. Ако не спиш, като погледнеш, ще кажеш: „Те ли намериха да ми пьлнят джобовете! ” Какво ще направиш с десетте стотинки? Като дойдат капиците, легнеш да спиш, понеже там без пари става.” „Сега реалността.
към текста >>

70. 21. Човещина

(В. «Братство», бр. 66, 15.VIII.1933 г., стр. 2)

ТОМ 20

2) Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие насреща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта... - с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина... - с религия, която кади тамян, но не дава утеха и простор и тъпче стадата в по-тесни и димни кошари.., - с наука, която чопли живота, за да изкара от него не винаги най-потребното... - и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса, към която волно или неволно се приближава... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука... А това са само миражи!
21. ЧОВЕЩИНА (В. «Братство», бр. 66, 15.VIII.1933 г., стр. 2) Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие насреща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта... - с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина... - с религия, която кади тамян, но не дава утеха и простор и тъпче стадата в по-тесни и димни кошари.., - с наука, която чопли живота, за да изкара от него не винаги най-потребното... - и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса, към която волно или неволно се приближава... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука... А това са само миражи! Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд.
към текста >>

71. 31. Писма до познати и непознати

(В. «Братство», бр. 302 (7), 20.II.1943 г., стр. 3)

ТОМ 20

Обърни нова страница на книгата си и започни да пишеш със светлината на ума и с топлината на сърцето си.
Една ръка се подпушила извадете камъните, изчистете тинята, да си пробие път реката и отново да потече. Гледайте на света като на бащин дом! Знайте, че всичко, каквото срещнете на пътя си, има отношение към вас. Бъдете изправни в отношенията си към всички същества, за да бъдете щастливи. Отвори сърцето си, за да протече през него Божията Любов, не капка по капка, но изобилно да се ползват всички! Обърни нова страница на книгата си и започни да пишеш със светлината на ума и с топлината на сърцето си. Обичай както Бог обича. Люби както Бог люби! Когато имаш нужда от Него, моли се от сърце. Всяка молитва и всяка благодарност, които излизат от дълбочината на сърцето, са всякога приети. Бог чува и най-малкия зов и му отговаря.» Изпълнете тая програма, колкото разбере и можете.
към текста >>

72. (119) Друго писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г. (120) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.VII.1941 г.

ТОМ 20

Говори се за висши лица, които са «купили» сребърни сервизи и килими от евреи.
Ако искате да чуете нещичко по тия работи от един почетен [почтен] човек, повикайте помощник-началника на VII полицейски участък в София Владимир Василев Узунов - той току-що се е завърнал от окупираните места. По вътрешните работи: комунистите са турени под надзор. Това не е лошо, но те сега са безопасни. След десетина дни събитията ще ги сломят съвсем. Срещу евреите се продължава политиката на ограбването. Говори се за висши лица, които са «купили» сребърни сервизи и килими от евреи. Когато се провери и документира, ще Ви кажа имената. По прехраната се вършат некрасиви работи. Изкуствено се поддържат високи цени. Нормират се постоянни цени, макар че стоките са от различно качество, а би трябвало изрично да се посочва, че са нормирани максималните цени, а под тях всеки да е свободен да продава както намери за добре или [както] му отърва. По тоя начин и народът ще може да вкуси плодове и зеленчуци.
към текста >>

73. Светозар Няголов

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

сребърни на всеки сурвакар.
Той имаше много хубаво отношение към всеки, който се обръщаше за помощ към него. При него имаше постоянно хора в двора. За Нова година ние, малчуганите, го сурвакахме няколко години. Той ни караше да удряме силно по ушите му. След това ни даваше по 20 лв. сребърни на всеки сурвакар. Когато завършвахме отделенията, ние занасяхме с брат ми Костадин удостоверенията ни с отличен успех и той ни даваше по 50 лв. монети сребърни. Веднъж той прави опит и оставя на масата си 50 лв. монета, която на другия ден я няма. Той знае, вижда кой я е взел.
към текста >>

монети сребърни.
За Нова година ние, малчуганите, го сурвакахме няколко години. Той ни караше да удряме силно по ушите му. След това ни даваше по 20 лв. сребърни на всеки сурвакар. Когато завършвахме отделенията, ние занасяхме с брат ми Костадин удостоверенията ни с отличен успех и той ни даваше по 50 лв. монети сребърни. Веднъж той прави опит и оставя на масата си 50 лв. монета, която на другия ден я няма. Той знае, вижда кой я е взел. Поставя втора монета, която стои на масата цяла седмица и крадецът се възпитава и не смее да я пипне. През 1943 г.
към текста >>

74. 19. ЗА ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ НАШИТЕ МИСЛИ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

Не може сребърните левове, като ги събереш накуп, да станат шепа жълтици!
(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., стр. 1, София) „За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбирание на живота и на природата. И тогава усилията, които правим в живота, ще имат добри резултати.” Естественият стремеж на всеки человек, семейство, народ, е да намери път, начин, средства да има един щастлив, дълъг и без страдания живот. В този си стремеж и отделният човек, и целият народ понякога избират едни и същи пътища, защото и народът е това, което по отделно са хората! Не може сребърните левове, като ги събереш накуп, да станат шепа жълтици! Едни търсят щастието в пари, други - в слава, в имоти... От хиляди години човеците кога търсят, кога с добро, кога с цената на своето здраве и кръв, да придобият радостите на живота... В 1000 години България е водила 146 войни - докато стигна да спечели... 500-годишно робство... Има нещо по-голямо от човека - природата, Бог. И ако той мисли, че на своя глава може да прави каквото си иска, много скоро му показват, че не може това - по същия начин, по който и кой да е стопанин с няколко удари докарва акъла в главата на някой упорит, вироглав или своеволен добитък. Та, и природата няма да изменя законите си за нашия кеф, а ще ни застави да я слушаме. От 15 ÷ 16 години на България й „върви” някак особено. Войните все ги печелим - а все ние плащаме; плодородие дал Господ, както никога досега - а пък парите за някои тъй поскъпнаха, че те са петимни за необходимото... Всички партии и държавници все „оправят” държавата - и тъй я оправиха, че ние фактически днес сме си туй, което бяха някога българите при цар Иван Шишман - пред робството - когато плащаха данък на турците... А ний сега - на модерните турци... Каквото посее човек през пролетта, това жъне и през лятото.
към текста >>

75. 1. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3263, 23.V.1930 г., стр. 1, 3

Те разтворили чекмеджетата, разхвърлили дрехите от гардероба, отворили касетката и пръснали няколко сребърни лева.
Малина се навела над нея да види дали е мъртва. В този момент Лулчева дошла в съзнание и между нея и Малина се завежда борба за живот или смърт. Майката обаче не бездействувала. С няколко нови удара тя доубива Лулчева. След като умъртвили жертвата си, двете убийци се погрижили да заличат всички удари, които биха ги уличили. Те разтворили чекмеджетата, разхвърлили дрехите от гардероба, отворили касетката и пръснали няколко сребърни лева. Въобще, създали обстановка, от която се предполага, че убийството е извършено за грабеж. Взели всички предохранителни мерки, Малина и майка й, познавайки добре обстановката, се измъкнали, незабелязани от никого, през избата. В неделя сутринта Малина отишла в дома на Лулчева и започнала да звъни, за да я видят съседите. След като звънила продължително, Тимева влязла през задния вход. Още с влизането си в стаята при убитата, тя разтворила прозореца и започнала да вика за помощ, понеже станало убийство.
към текста >>

76. 3. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3273, 6.VІ..1930 г., стр. 3

Преди да нададе писъци за помощ, тя отворила наново касата и разхвърлила няколко сребърни монети, разтурила леглата, отворила гардеробите и шкафовете.
Малина се хвърлила върху Лулчева и я натиснала към пода. Тогава Стойка Тимева взела теслата и с още няколко удара доубила жертвата им. Двете престъпници отишли след това в кухнята, измили теслата и ръцете си и през мазето напуснали дома на Лулчева. Начинът, по който поискаха да заблудят полицията, се изнесе в подробности. Интересното в случая е, че ЗА ДА ЗАМАСКИРА ОЩЕ ПО-СИГУРНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, Малина на другия ден сутринта, отивайки в къщата на Ангелина Лулчева, набрала магданоз от градината, за да го занесе на любимата си приятелка. Преди да нададе писъци за помощ, тя отворила наново касата и разхвърлила няколко сребърни монети, разтурила леглата, отворила гардеробите и шкафовете. По тоя начин смятала, че ще създаде у полицията убеждение, че убийството е извършено с цел за обир. Прокурорът иска наказанието на Малина Тимева по чл. 316, алинея последна и чл. 247, ал. 2 от Наказателния закон - предумишлено убийство с користна цел; и на Стойка Тимева - по чл.
към текста >>

77. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Тоя кладенец е бил в нивата, която Иаков купил от Емара, Сихемова баща, за 100 сребърника, когато се е връщал от дяда си Лавана.
Река Йордан с водата си е наумявала символически за друго едно кръщение, за друга една жива вода - кръщението от Дух Свят, сам Той - неизчерпаем извор на жива вода. Йоан Кръстител е казвал на тия, що кръщава: „Аз ви кръщавам с вода, а тоя, що ходи след мене, ще ви кръсти с Дух Святи.” Водата на Йоан Кръстител е била вода от физическата област. Водата, която искала да налива самарянката, е била също нещо обикновено за всеки други, но за самаряните тя е била нещо повече и тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те - самаряните - са считали своя праотец и родоначалник Иакова за лице свято. „Ти по-голям ли си от отца ни Иакова? ” - обръща се тя към Иисуса. Тоя кладенец е бил в нивата, която Иаков купил от Емара, Сихемова баща, за 100 сребърника, когато се е връщал от дяда си Лавана. Там е направил олтар и го нарекъл Ел- Елое-Израил (Бог Бог Израилев). Там е бил погребан и Йосиф, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Иаков. В Стария завет свещено и историческо е било това изворно място, що е утолявало жаждата от тоя физически свят. Нищо не е било тайна за Бога, но Господ е скрил това Си знание и казал на самарянката: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожеднее.” Водата на физическото поле, знайно е, утолява само временно жаждата на жадния. И физическата вода, както физическият свят, е нещо временно задоволяваще; вечно жаждущият не може да бъде доволен от малото и недостатъчното, той страда, той се мъчи.
към текста >>

78. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

По нейно предложение дядо Кънчо купува два големи сребърни свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията.
Величка посрещала Учителя като представител на Бога и изпълнявала всичко, което й казвал. За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя. Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях. По нейно предложение дядо Кънчо купува два големи сребърни свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията. В 1906 г. образували Бургаско духовно дружество, в което се изнасяли сказки. По случай 3-тата му годишнина в 1909 г. Величка изнася сказката „За извора на живата вода”, публикувана в сп. „Виделина”. В 1910 г.
към текста >>

79. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Както споменах по-горе, дядо Кънчо купи радио на изплащане и понеже нямаше пари, заложи двата сребърни светилника, които беше купил за осветление при съборите, и така плати дълга.
При бараката ни се въдеха орляк от врабчета, които кацаха на вишната пред прозореца, и по цял ден чуруликаха. Ние намирахме по нещо да им дадем и те не се отделяха от дома ни. Имахме куче и котка, която гонеше мишките. Кучето беше добро и кротко си лежеше пред къщата, но някои хора ги лаеше и гонеше. Най-много лаеше брат Йордан Бобев и той престана да минава покрай нас. Както споменах по-горе, дядо Кънчо купи радио на изплащане и понеже нямаше пари, заложи двата сребърни светилника, които беше купил за осветление при съборите, и така плати дълга. Аз обичах да говоря и се поучавам от възрастни приятели и често посещавах сестра София Попова и й носех вода. До нея беше сестра Севда, сестра Наталия Чакова. Пред тях имаше барака на сестра Маркова, която рядко идваше от града. Отзад беше сестра Амелия Надзор, отпред - сестра Пенка Трифонова и дъщеря й Величка, сестра Станка, която дълго време готвеше на Учителя. Много от сестрите ми разказваха историите на живота си, изповядваха ми се и ми доверяваха всичко.
към текста >>

Аз не вярвах, но се оказа, че в моето парче баница имаше 50 лева сребърни.
Съседка ни стана Анка Каназирева, с която отлично се разбирахме и често й помагахме. Игнат Котаров имаше колело и ни возеше с него. С големи стомни докарваше вода от разсадника. 46. Тава с баница за «богоизбраните» Редовно посрещахме новата година в големия салон. В присъствието на Учителя пеехме песни, раздаваха се парченца баница, в които имало пара. Аз не вярвах, но се оказа, че в моето парче баница имаше 50 лева сребърни. Учителят ни казваше да се помолим 10 минути и по-рано - 12 без 10, да изпреварим света и внесем духовното в техния живот. През 1942 г. на две маси пред Учителя бяха сложени в тави повече от 10 баници. Аз пак се изпуснах, като на езерата, и си помислих: „Кога ли ще ги изяде Учителят толкова много баници! ” Веднага хвана мисълта ми и нареди на сестрите да нарежат баниците на парчета и да се раздадат.
към текста >>

Даваше ни с Косю по 20 лв. сребърни.
Нямаше друг избор. Напусна бригадата и продължи образованието си. Завърши академията и с виолата си изкарваше прехраната и се пенсионира. Сурвакахме и брат Любомир Лулчев. Той ни караше да го шибаме здраво по ушите. Даваше ни с Косю по 20 лв. сребърни. Когато свършвахме 1 и 2 отделения отлично, занасяхме му удостоверенията да ги види и Лулчев ни даваше по една монета 50 лева. Като минавах сутрин покрай югоизточния ъгъл на братската градина, виждах брат Любомир Лулчев, който говореше на „Упанишадата”, съставена от около десетина души. 56. Снимка на децата на Изгрева с Учителя (Сн. 76. Учителят с децата, на „Изгрева") На 12.07.1941 г, събота, отпразнувахме празника на Учителя - Неговия рожден и имен ден. След хубавия обед под лешниците брат Бертоли събра децата от Изгрева и ни снима с Него до Неговата приемна отляво.
към текста >>

Милка Периклиева взе посудите на Учителя, от които комплект от сребърни посуди, Петър Филипов - часовниците Му, Василка Иванова - Пентаграма със златния ланец и т. н.
Братята и сестрите веднага събраха исканата сума и я внесоха в касата. * Всички ръководители на Братството взеха по един костюм от гардеробите на Учителя - Стоименов, Борис Николов и другите. Раздадоха се много от вещите на Учителя на братя и сестри.** Сестра Паша и Савка ми предложиха да взема нещо от Учителя, ако не искам нещо по- голямо, поне една кърпа. Аз отговорих, че ако основавам моята връзка с Учителя на някакъвпредмет, който е временен и преходен, тя е много слаба. Желая вътрешната ми връзка да бъде силна с Него. Милка Периклиева взе посудите на Учителя, от които комплект от сребърни посуди, Петър Филипов - часовниците Му, Василка Иванова - Пентаграма със златния ланец и т. н. Останалите вещи ги натоварихме в голям камион и с братята Гради, Игнат, Боянчо, Георги Йорданов, Драган и аз ги закарахме в предварително определени жилища на братя и сестри, които поеха по определена част от тях. В дома на Мария Аркадиева и Красимира оставихме печката, няколко шкафа, масата, радиото, голяма картина на Агарта и др. При брат Борис Шаров оставихме книгите от библиотеката на Учителя и съответните етажерки, картината на големия Пентаграм и други. У Гена Папазова оставихме вещи и на други места. За всичко се направи списък в няколко екземпляра, който остана в ръководството.
към текста >>

Посудите й - чинии, чаши, лъжици, вилици - бяха сребърни и тя ни подари комплект малки лъжички и няколко чаши.
Баща ми носеше и черпеше в службата. Давахме определения наряд в „Диана Бад”. След 3 години вземаха мястото и построиха училище, а по-късно - руско търговско представителство. Тогава в старческия дом „Малинова” живееше леля Цанка и я посещавахме с майка ми. Беше в отделна стая и я гледаха добре, понеже беше богата. Посудите й - чинии, чаши, лъжици, вилици - бяха сребърни и тя ни подари комплект малки лъжички и няколко чаши. Заимовите бяха богати и на 5-те кгошета до „Славейков” имаха цяла улица с жилища. Когато работех в строителството, дойде един Стоян с брат си и работеха като стъклари. На работа идваха с кола. Бяха синове на Алекси, вторият брат на баба Величка. Обадиха ми се и скоро напуснаха строителството.
към текста >>

80. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

И обърни внимание на това, че нито едно не започва назад, а все напред и с десния крак.
Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст. А тези втори и трети куплети са за концерт, не влизат в Паневритмията. И това е на с. 163, том 16. Друго, в том XVI, накрая, брат Пеню Ганев дава 21 упражнения от Учителя, които са чудесни! И обърни внимание на това, че нито едно не започва назад, а все напред и с десния крак. Така е и с 6-те първи упражнения, преди Паневритмията. И тях Учителят ги е дал да започват напред, с десния крак, писах ти по този въпрос, И после станала войната, и той казал да се играят назад (т. е. да започват назад), за да се скриели от тъмните сили (да не ги разпознаели). А то е свързано и с еволюцията и кармата на приятелите тогава. И по „инерция”, те се започват и до ден днешен все назад, за срам и ужас на Братството, като окултна Школа.
към текста >>

81. Из Словото на Учителя

ТОМ 22

300) „Хората от новата култура ще си служат със златни или поне със сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове.
11-6.20) „В бъдеще, когато животът на хората се подобри всички ще вземат участие във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява 3 часа за физическа работа, 3 часа работа върху сърцето, 3 часа умствена работа, 3 часа за хранене, 7 часа за сън, т. е. за разходка от физическия в духовния свят. Останалите 5 часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещения на болни и др." (23, с. 300) „Хората от новата култура ще си служат със златни или поне със сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро. Само ралата ще бъдат железни. Когато ще дойде това време? Когато хората направят завет с Господа. Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябва да бъдат златни, но това подразбира, че в човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто." (13, с.
към текста >>

82. 10. ЧРЕЗ БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ ЧОВЕК СЕ РАЖДА ОТНОВО

ТОМ 22

Ако искаш да направиш нещо голямо, велико, обърни се към човека.
Няма живо същество, което да не прави най-малкото добро. В малкото добро се крие силата на Бога. В най-малката любов се крие силата на Бога. Търсите ли Бога, очаквате ли някакво благо, ще го намерите в най-малкото добро и в най-малката любов. Бог е в малките работи, а не в големите. Ако искаш да направиш нещо голямо, велико, обърни се към човека. Той се занимава с велики работи. Ето защо, разчитай на онова, което в даден момент можеш да направиш, колкото и да е малко. Хилядите километри, които извървяваш, зависят от малките крачки, направени една след друга. Ако всяка крачка е добре направена, много такива крачки правят един километър. Много километри, правилно извървяни, образуват хиляди километри.
към текста >>

83. 6. Христос - роден от универсалната Риба в XII дом на зодиака

ТОМ 22

Той го предаде, заплащат му сумата от 30 сребърника, която евреите са давали за продаден роб (виж Захария, гл.
10- 11, Лука, гл. 22, ст. 1-6). Явява се Юда Искариотски , който трябва да го предаде, така както е предсказал Исус , че един от неговите ученици ще го предаде. Останалите ученици на Исус са били от Галилея, деца на рибари, неписмени и неуки. Само Юда е бил юдеин, писмен и знаещ еврейския закон. Той го предаде, заплащат му сумата от 30 сребърника, която евреите са давали за продаден роб (виж Захария, гл. 12, ст. 13, или за слугата, убит от вол. (Изход, гл. 22, ст. 32). Изобщо оценката от 30 сребърника в очите на евреите от времето на Исуса служели за символ на нищожество и изразявали презрение към оногова, който с нея бил оценяван.
към текста >>

Изобщо оценката от 30 сребърника в очите на евреите от времето на Исуса служели за символ на нищожество и изразявали презрение към оногова, който с нея бил оценяван.
Той го предаде, заплащат му сумата от 30 сребърника, която евреите са давали за продаден роб (виж Захария, гл. 12, ст. 13, или за слугата, убит от вол. (Изход, гл. 22, ст. 32). Изобщо оценката от 30 сребърника в очите на евреите от времето на Исуса служели за символ на нищожество и изразявали презрение към оногова, който с нея бил оценяван. Това е била цена долна и за роб. Тя е била цена ,с която да се унижи и да се отмъсти на Исус от Галилея, да бъде пренебрежение към лъжемесия, като към човек, който не струва повече от който и да е роб. С тази сума се е изпълнило древното пророчество на Захария за ЗО-те сребърника, с които неблагодарния еврейски народ оценил бащински грижи за него от Йехова (Захария, гл. 11, ст. 12-13) Господ Йехова се обръща към еврейския народ: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата (заплатата), ако ли не - отречете я.
към текста >>

С тази сума се е изпълнило древното пророчество на Захария за ЗО-те сребърника, с които неблагодарния еврейски народ оценил бащински грижи за него от Йехова (Захария, гл.
(Изход, гл. 22, ст. 32). Изобщо оценката от 30 сребърника в очите на евреите от времето на Исуса служели за символ на нищожество и изразявали презрение към оногова, който с нея бил оценяван. Това е била цена долна и за роб. Тя е била цена ,с която да се унижи и да се отмъсти на Исус от Галилея, да бъде пренебрежение към лъжемесия, като към човек, който не струва повече от който и да е роб. С тази сума се е изпълнило древното пророчество на Захария за ЗО-те сребърника, с които неблагодарния еврейски народ оценил бащински грижи за него от Йехова (Захария, гл. 11, ст. 12-13) Господ Йехова се обръща към еврейския народ: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата (заплатата), ако ли не - отречете я. И притеглиха за мъздата ми тридесет сребърника. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря: почтена цена, с която се оцених от тях. (За някои това е било мястото, където в глинени съдове са се разтопявали метали.) И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен." И така за себе си всичко проявено от Отца чрез Словото Господне,Израил плаща робска цена.За Отца плаща 30 сребърника.А за сина му също плаща 30 сребърника.
към текста >>

И притеглиха за мъздата ми тридесет сребърника.
Това е била цена долна и за роб. Тя е била цена ,с която да се унижи и да се отмъсти на Исус от Галилея, да бъде пренебрежение към лъжемесия, като към човек, който не струва повече от който и да е роб. С тази сума се е изпълнило древното пророчество на Захария за ЗО-те сребърника, с които неблагодарния еврейски народ оценил бащински грижи за него от Йехова (Захария, гл. 11, ст. 12-13) Господ Йехова се обръща към еврейския народ: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата (заплатата), ако ли не - отречете я. И притеглиха за мъздата ми тридесет сребърника. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря: почтена цена, с която се оцених от тях. (За някои това е било мястото, където в глинени съдове са се разтопявали метали.) И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен." И така за себе си всичко проявено от Отца чрез Словото Господне,Израил плаща робска цена.За Отца плаща 30 сребърника.А за сина му също плаща 30 сребърника. Синът се удостоява също за 30 сребърника. Това не е случайност Така че сумата, която получава Юда за предателството е сума нищожна, но той я взима, за да се сбъдне пророчеството. И не е вярно това, че той взима парите от сребролюбие.
към текста >>

(За някои това е било мястото, където в глинени съдове са се разтопявали метали.) И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен." И така за себе си всичко проявено от Отца чрез Словото Господне,Израил плаща робска цена.За Отца плаща 30 сребърника.А за сина му също плаща 30 сребърника.
С тази сума се е изпълнило древното пророчество на Захария за ЗО-те сребърника, с които неблагодарния еврейски народ оценил бащински грижи за него от Йехова (Захария, гл. 11, ст. 12-13) Господ Йехова се обръща към еврейския народ: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата (заплатата), ако ли не - отречете я. И притеглиха за мъздата ми тридесет сребърника. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря: почтена цена, с която се оцених от тях. (За някои това е било мястото, където в глинени съдове са се разтопявали метали.) И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен." И така за себе си всичко проявено от Отца чрез Словото Господне,Израил плаща робска цена.За Отца плаща 30 сребърника.А за сина му също плаща 30 сребърника. Синът се удостоява също за 30 сребърника. Това не е случайност Така че сумата, която получава Юда за предателството е сума нищожна, но той я взима, за да се сбъдне пророчеството. И не е вярно това, че той взима парите от сребролюбие. Взима, за да се изпълни пророчеството. Той е юдеин, бил е запознат със законите и пророчествата, и е знаел да чете и пише.
към текста >>

Синът се удостоява също за 30 сребърника.
11, ст. 12-13) Господ Йехова се обръща към еврейския народ: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата (заплатата), ако ли не - отречете я. И притеглиха за мъздата ми тридесет сребърника. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря: почтена цена, с която се оцених от тях. (За някои това е било мястото, където в глинени съдове са се разтопявали метали.) И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен." И така за себе си всичко проявено от Отца чрез Словото Господне,Израил плаща робска цена.За Отца плаща 30 сребърника.А за сина му също плаща 30 сребърника. Синът се удостоява също за 30 сребърника. Това не е случайност Така че сумата, която получава Юда за предателството е сума нищожна, но той я взима, за да се сбъдне пророчеството. И не е вярно това, че той взима парите от сребролюбие. Взима, за да се изпълни пророчеството. Той е юдеин, бил е запознат със законите и пророчествата, и е знаел да чете и пише. А защо Юда го предава?
към текста >>

84. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Аз тоже се интересувам от твоята работа, и ако бих имал материална или лептата на ръка, бих взел участие парично (златни и сребърни нямам, но което имам, ще ти дам), но сега ще ти бъда в услуга в каквото мога, като пиша тук там и сондирам почвата.
В Америка има толкова фалшиви лекарства, че ако се подложат на изпит, 90% няма да устоят. Но в Америка, ако само за опит вземат хората, то е доволно, защото Америка е голяма и един език навсякъде. След като чуя от теб повторно, ще пиша в Ню Йорк на тази компания, да ги сондирам какво мислят те, и после ще пиша и на други приятели. Но трябва да имаме доказателства на ръка. Писма са необходими от излекувани хора и пр. Аз тоже се интересувам от твоята работа, и ако бих имал материална или лептата на ръка, бих взел участие парично (златни и сребърни нямам, но което имам, ще ти дам), но сега ще ти бъда в услуга в каквото мога, като пиша тук там и сондирам почвата. Благодарим ви за сърдечните благопожелания и ви принасяме своите. Да живеем в мир и любов, докато сме на Земята. Твой (подпис) Г. Р. Стайков Говори с някои лекари и виж какво ще ти кажат. Но ти може да го ретури- раш поне тука.
към текста >>

85. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Дойде ли ти голямо нещастие, обърни се към Бога и кажи: «Всичко е от Бога.» Аз беки[3] не зная всичко, което ще ми се случи, но не го спирам.
Всичко е от Бога! Господ иска да се учим. Страданията са от Бога, а благодарността - от нас. Сиромашията - от Бога, а богатството, щедростта - от нас. «Аллах керим.»[2] Туй е необходимо за мира на душата. Дойде ли ти голямо нещастие, обърни се към Бога и кажи: «Всичко е от Бога.» Аз беки[3] не зная всичко, което ще ми се случи, но не го спирам. Каквото дойде, го посрещам. Господ ще ти даде страдания, ще каже да те корят, друг път - да те хвалят. Благодари за всичко и кажи: «Такава е Волята Божия.» И по този начин ще се създаде какво? Някой казва: «Изгубих си мира! » Щом кажеш: «Така е Волята Божия», ще се върне мирът.
към текста >>

86. А) Спасител в света е само Бог

Ако имаш някое терзание, което смущава душата ти, пак се обърни към Бога.
И ако искате, вие може да Го опитате. Как? Обърнете се с всичката си душа, с всичкото си смирение към Него и кажете: Господи, тъй както всички светии Ти служат, тъй както всички ангели Ти служат, тъй както всички добри, праведни хора Ти служат, така и аз с техния дух се обръщам към Теб, изяви ми се! Опитайте Бога така и ще видите, че Бог е верен. Ако решаваш някоя трудна задача, Бог ще те осветли. Ако си болен, Бог ще внесе в тебе здраве. Ако имаш някое терзание, което смущава душата ти, пак се обърни към Бога. Работи и чакай, Той ще ти изясни тази велика Истина. Не бързайте, може да почакате още хиляди години. Чакали сте толкова, ще почакате и още, това нищо не значи. Времето и пространството, това са само условия, при които Бог може да се изяви в разумния живот."
към текста >>

87. 49. Колежът и неговите кръжоци

Весела Несторова

Тя ми подари тази прекрасна рокля с чифт сребърни вечерни пантофки и се почувствах също като Пепеляшка, готова за бал.
Изглежда моята неизчерпаема енергия накара колежките ми да ме включат в разни кръжоци и като ръководителка и като членка в някои от тях: музикалните хор и куайер*, /заб. Малък хор за изпълнение на религиозни песни по време на служба в колежа / кръжока по поезия, кръжока на младежкото християнско дружество и др. подготвях и концерти като частна ученичка по пеене, което ми отнемаше не малко време. Прието бе солистките да се явяват на концерт с дълга вечерна рокля. Такава не притежавах, но една много мила колежанка от по-горен курс, Елен Мязлънд, неочаквано за мен ми ушила в курс по шев чудна копринена рокля - бледорозова тафта с резедав бордюр около врата. Тя ми подари тази прекрасна рокля с чифт сребърни вечерни пантофки и се почувствах също като Пепеляшка, готова за бал. Роклята бе цялата в къдрави волани и шумеше при движение. Отиваше на черните ми коси, а най-вече се харесваше на колежанките, които настоятелно ме гримираха преди концерт. Пеех вдъхновено и винаги ме бисираха. Професорът ми, доста показен и шумен човек, мистър Макнайт, ми акомпанираше на рояла и цял подскачаше на стола при по-бурните пасажи, като ми хвърляше насърчителни погледи. Мечтата ми да забавлявам хората започна да се сбъдва.
към текста >>

88. 208. Човешкия свят е като Божествения, но обърнат обратно

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

В такъв момент се обърни към Бога с молитва.
Когато има такъв шум, предавай и приемай на къси вълни - те не се смущавани от вълните на злото, което винаги се намесва да смути. То е нужно на земята за енергия, за подтик. Човек в 24 часа се завърта около себе си и всеки ден има изгрев и залез. Бъди буден на изгрев, не спи тогава, на залез - не скърби. Като се изпразни стомната ти, отиди на извора и я напълни. В такъв момент се обърни към Бога с молитва. Не се ограничавай със собственото си добро, радвай се на доброто на цялото. Българите са много твърди. Придобитото по човешки път е краткотрайно. Като обичаш някого, обикваш къщата му, но щом я напусне, няма какво да я обичаш. Ангелите, които слизат да помагат на хората, влизат в някого и ти го обикваш за ангела, който ти помага."
към текста >>

89. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

На Георги пиша, на Георги Томалевски: Обърни се към този, който е източник на светлината, която дава мисълта, на топлината, която дава хубавите чувства и на силата в човешката душа.
Девата държи връзка между Духа и душата." Весела: пее "Венир Бенир" и свири на пиано. В.К.: Да. Весела: На 21 август 1944 година, когато бяхме в Мърчаево, аз си изгубих чантата и до вечерта се намери. А Учителят каза: Черната ложа ти скрои капан, но белите братя осуетиха засадата им. Злото плод не връзва. На Георги пиша, на Георги Томалевски: Обърни се към този, който е източник на светлината, която дава мисълта, на топлината, която дава хубавите чувства и на силата в човешката душа. Не пъди скръбта и не задържай радостта. Аз съм го обяснила: скръбта не пъди, тя е един ангел и е по-силна от тебе, също и радостта -тя е по-силна от тебе. Той каза: "Ти изгуби чантата..." За хумата. "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото, служенето на Бога." В чантата ми беше перото, подарено от Учителя, с което превеждах. "Като се занимаваш с човешкото, да не забравиш Божественото." Хумата е също, изглежда съм търсела хума да донеса.
към текста >>

90. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

ТОМ 25

В ранина стани, към слънцето се обърни на преизобилен живот източник велик, виж изминатия път.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното си бреме. Нека не те плашат пространства и време, мълвеше Мъдрецът, изпратен от Твореца. Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се нито миг. Настрани очите ти да не поглеждат, защото само пътят стръмен е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи и благодари в съзерцание неспирно, готов за саможертва към всички бъди, да блика от сърце ти любов вдъхновена. В ранина стани, към слънцето се обърни на преизобилен живот източник велик, виж изминатия път. Страдания личат, но само в такъв стръмен път расте ученик. Борбата е нещо радостно, велико. Борбата е красиво, слънчево звено. И постижение чудно, разнолико, и идеи съкровени, свързани в едно. Борбата е най-висше откровение и поглед, отправен към светли върхове.
към текста >>

91. 9. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 11 август 1924 година

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш.
И няма да се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички вярващи също ще кажат по няколко думи и всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, то ще стане много голямо. Но, докато не даде Господ нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. .. У човека съзнанието е дошло дотам, че съзнават какво Господ ще грижи за нас, а у малките несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там да съзнават тези грижи. Бог промисля за нас, но за този Промисъл какво трябва да дадем? Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи герои от тебе. Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител.
към текста >>

92. 5. МОЯТ ОКУЛТЕН ПРИЯТЕЛ

Тодор Божков

ТОМ 25

Но все пак, ако някога ти стане нужда, обърни се пак към мен.
В някои моменти се изненадваше и питаше пак с учудване и възклицание и най-после сеанса приключи, той взе своя обикновен вид и доста изненадано се обърна към мен с думите: "Братко, не аз на теб трябва да кажа, а ти трябва да кажеш на мен, защото ти си под и много висше духовно ръководство. Защо не ми каза това предварително." Аз го гледах спокойно и учудено. Аз сам не знаех нищо, за което той ме упрекваше и през ум даже, нито за момент не бе ми минало, че аз може да представлявам някаква духовна величина. Тогава той ми каза следното: "Когато аз си заминах обратно от Америка за България, на сбогуване моята ръководителка ми каза следното: "Ние с тебе работихме заедно доста дълго време. Ти си вече добре подготвен за самостоятелна работа. Но все пак, ако някога ти стане нужда, обърни се пак към мен. Искам да те предупредя следното: Ти отиваш в България. В България сега се намира най-силният дух и най-големият медиум на Земята. Това е Учителят Дънов. Той може да се проявява и въплощава, когато поиска и където поиска на Земята." След това моят приятел ме запита вярно ли е това. Аз отговорих, че засега аз не мога да му кажа дали това е вярно, защото нямам опит, но от това, което зная и което съм опитал вярвам, че това нещо е възможно.
към текста >>

93. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Премяната ми във вързопче, тънка постелчица, 35 сребърни лева, спечелени от шев, 3 пресни хляба и две живи кокошки.
- Какво?... - Ще си търся работа. Зная буря, която чупи клонове и изкъртва големи дървета, но все някое, и то някое слабичко и самотно, ще остане. Тъй ураганът, който ме смаза с думи и юмруци, остави у мен непоклатимо взетото решение. Тя остана като гръмната. Премяната ми във вързопче, тънка постелчица, 35 сребърни лева, спечелени от шев, 3 пресни хляба и две живи кокошки. Тя е писала на кака с изрична заповед да ме не приема, но кой знае, Бог е милостив. Софийка и Лена Станкова са вътре; ще ми помогнат до гарата. Оставям ги за малко. Нощ. Ето ме на колене върху снега, Студ, но кой го усеща. В гърдите ми - буря, светлина, урагани, сияния, звезди... Цяла луна ме гледа отгоре като нарочна пратеница.
към текста >>

94. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Косите Му - светло кафяви, прошарени със сребърни жици.
Цаньовата майка ме покани на Молитвено събрание във д-р Иванова. Събраха се много жени от всякаква възраст и социално положение. Помежду си, наричат се „сестра” и „брат”. Внезапно дойде и Той. Колко е строен, изящен; не можеш да говориш за възрастта Му. Косите Му - светло кафяви, прошарени със сребърни жици. Има и няколко братя - струва ми се Гълъбов и някои още учители от тукашните гимназии. Направихме обща молитва. Произнасят наизуст „Добрата молитва” - много съдържателна -цяло евангелие. Тя е от Него. Така казва една сестра, която е до мене.
към текста >>

95. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Облеклото ми бяло, сандалите ми сребърни.
Научих се да съединявам малки парченца от кожа с кръстат бод с дълга тънка игла. Дрехата стана много хубава. Отгоре я облякох с чер зибелин. Какъв хубав сън! Чух чудно хубаво пение минавайки през алея с цветя между дървета със зрели зарзали. Облеклото ми бяло, сандалите ми сребърни. Небето беше ясно и цялата природа облечена празнично. 23 [ОКТОМВРИ 1925 г.] Той пак дойде; донесе ми хубави италиански вафли. Горкият, той мисли, че и тях ще му върна както шоколадите, но аз още при него ги презполових. Какво нещастие! Брат Боев замина за провинцията и ние оставаме сами.
към текста >>

96. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.
Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито. На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
към текста >>

97. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Слънчеви лъчи ги целуват и те издигат сребърни знамена в знак на радост.
Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници. Всички планини пеят. Пеят, защото е пролет, защото тъй нам се чини може би, дошли тука и вкусили райския й чар. Пеем и ние, защото Учителят е с нас, защото Той и всред зиме е нашето пролетно небе и всред знойно лято прохладна сянка, наша вечна пролет. Блещят реките в долината. Слънчеви лъчи ги целуват и те издигат сребърни знамена в знак на радост. Въздухът свеж и приятен, като лека синкава мъгла се разстила на длъж и на шир. Облаци бели, рохкати, ту се събират, ту се разпиляват. Понякога скриват слънцето и хвърлят лека сянка върху цялата пролетна картина. Правим три кръга. Двата вътрешни от братя, а големият външен от сестри.
към текста >>

98. 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Вятър на воля пилее сребърните му копринени коси, които засипват лицето му във волна игра.
Стопляме се. От средата Учителят направлява гимнастиката. Неговата почти ефирна изящна фигура, като че не се допира до земята. Движенията му са леки, живи, гъвкави и красиви. Някаква чудна сила се излъчва от Него. Вятър на воля пилее сребърните му копринени коси, които засипват лицето му във волна игра. Облаците отдавна са покрили цялото небе, което смръщено следи нашата волна и безгрижна игра. Тук-таме, из под гъстите облаци, като че ли невидима ръка ни заплашваше с кофи вода... Почваме обяда. Великденска гощавка. Пред Учителя грамада козунаци и пъстри яйца. Но той с приятност сърба - „господин Бобчев” с копривена салатка, а всички други блага щедро ни раздава.
към текста >>

99. 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Като че ли, сега там живеят само феи, чудни самодиви, омагьосани принцове, слънчеви пажове, вълшебни птици, красиви кротки и песнопевци... Като през паяжно свилено було се прозира лицето на Столичната хубавица - София - прочутия Средец и Сердика от памтивека... Реките подобно сребърни жици прорязват долините й.
И шъпне се, от някои мъдри се шъпне, че преди турците, били гърците, преди тях -римляните, преди тях - славяните, а преди всички тях в тия долини, из тия поля, гори и моря българите - този ден и - во веки веков! Колко бури знае тази могъща планина, но все тъй величествена и прекрасна си стои тя още от край света. Нижем се вече по новия широк път всред планината. Каква чудна гледка се открива към Софийско равно поле! Сега то прилича на вълшебна приказка. Като че ли, сега там живеят само феи, чудни самодиви, омагьосани принцове, слънчеви пажове, вълшебни птици, красиви кротки и песнопевци... Като през паяжно свилено було се прозира лицето на Столичната хубавица - София - прочутия Средец и Сердика от памтивека... Реките подобно сребърни жици прорязват долините й. Плъзнала е София кръстом. Тя расте; полека и здраво се издига нашата прастара Столнина, от още първите ни свещени воеводи, които по Божия повеля ни заселиха тук. Над близките села, наредени в подножието на планината се вие дим. Навярно сега „Драгалевските феи и омагьосани принцове” колят курбан - Светец празнуват. Видях ги с очите си тия приказни, вълшебни мъже и жени - обути в цървули, стегнати в сини сукмани и пъстри ризи, водят за ръка малки сополанчета - бъдещата слава и величие на Драгалевци.
към текста >>

100. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]