Търсене в текстове за 'Братовчед'

В миналото всички сме били заедно; всички, които са в Братството, са роднини: някои са били родители и деца, други – братя и сестри, а трети – първи или втори братовчеди.

С ВИСОЧИНАТА НА МОНТ ЕВЕРЕСТ Един брат попита дали сме били в друго прераждане богомили. Да, разбира се, но по-важно е какво трябва да правим днес. Защо да се занимава човек със своето минало, когато по-добро от това, да се използва епохата, няма. В миналото всички сме били заедно; всички, които са в Братството, са роднини: някои са били родители и деца, други – братя и сестри, а трети – първи или втори братовчеди. Тези, които са били по-близки роднини, сега повече се обичат, а които са били по-далечни, по-малко се и търсят, но все се считат близки. Преди месец една сестра от Бургас дойде за пръв път на Изгрева и ми я представиха: „Ето една нова сестра.“ Аз казах: „Тя не е нова, но сега се е сетила да дойде да види старите си познати.“ Когато един излезе от Братството и се отклони в светския път, може да си мисли, че може да влезе обратно, когато поиска, обаче това не е така, защото един лист, капнал от дървото, може ли пак да се върне и да се развива? Не, този лист трябва да изгние, да се изсмуче от корените и след това пак да покара. Също така и човек, който се е откъснал от Братството, не може да влезе в новия живот сега и трябва да чака друго време.
към текста >>

По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф, син на Зевс.

Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата. "Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, за което му дали името Фаетон, т.е. "сияещ", но не безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф, син на Зевс. Веднъж, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива: - Макар че се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен! Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и се затичал при майка си.
към текста >>

По-късно към учението на Учителя се присъединява и д-р Жеков, който бил братовчед на г-н Дънов, но не знам по коя линия.

По-късно към учението на Учителя се присъединява и д-р Жеков, който бил братовчед на г-н Дънов, но не знам по коя линия.
ПЪРВАТА ШКОЛА Постепенно Учителя приобщил духовната група от десетте девойки към себе си и започнал да им говори в определени дни. По-късно към учението на Учителя се присъединява и д-р Жеков, който бил братовчед на г-н Дънов, но не знам по коя линия. Д-р Жеков много често посещавал техния дом, в който вижда и се запознава с Йорданка. Много я харесва и я поисква за съпруга. Той бил значително по-възрастен и разликата между тях е 21 години. Учителя му казал: „Вземи я, но ще я имаш като сестра, а не като жена." Те се съгласили на това положение и така се оженили. Кум на сватбата им станал рожденият брат на Учителя, който имал мелница за брашно.
към текста >>

Един ден срещнах моята братовчедка Мария, заговорихме се и тя каза, че откакто се е пенсионирала, си е намерила работа в „Паркове и градини" (тя беше архитект), попитах я дали оттам може да се закупят по- голямо количество рози.

Един ден срещнах моята братовчедка Мария, заговорихме се и тя каза, че откакто се е пенсионирала, си е намерила работа в „Паркове и градини" (тя беше архитект), попитах я дали оттам може да се закупят по- голямо количество рози.
се заех сериозно с градината на Учителя. Невена Неделчева започна да идва по-рядко, защото не се чувстваше добре, след като почина сестра й Росинка. В онези години нямаше борси за цветя, както днес. Големи количества разсад за цветя се доставяха само за държавните паркове и градини. Аз исках да намеря голямо количество различни по цвят рози, но се оказа трудна задача. Един ден срещнах моята братовчедка Мария, заговорихме се и тя каза, че откакто се е пенсионирала, си е намерила работа в „Паркове и градини" (тя беше архитект), попитах я дали оттам може да се закупят по- голямо количество рози. Отговори ми, че може и ще ми даде телефона на един работник в „Паркове и градини", чиято съпруга има щанд за цветя на пазара. Обадих се веднага на този човек, казах му по колко бройки рози ми са необходими от три цвята (жълти, бели и розови) и се уговорихме на следващия ден да ги докара на пазара при щанда на съпругата си. Поканих Данчо, Юлия и Тошко (Пловдивски) да ми помогнат, натоварихме в едно такси розите и ги закарахме в дома ми. Пренесохме ги на балкона в апартамента. На сутринта Данчо и Юлия дойдоха пак, взехме такси и закарахме розите на мястото.
към текста >>

Крум вземаше уроци по пеене при един певец - братовчед на Ярмила.

Крум вземаше уроци по пеене при един певец - братовчед на Ярмила.
Картофчето Крум вземаше уроци по пеене при един певец - братовчед на Ярмила. Веднъж той отива при него с мрежа картофи. Едно малко картофче излиза от мрежата и пада на земята. Крум го взема и го поставя на масата. По време на урока по пеене изведнъж певецът забелязва, че картофчето се намира върху пианото. Много се учудва и казва на Крум: „Аз видях как ти взе картофчето от земята и го сложи на масата.
към текста >>

По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевс.

Макар и блед, гръцкият вариант дава представа за размера на тази катастрофа. Ето я и самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Той се оженил за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, поради което му дали името Фаетон, т.е. С и я е щ. Но не бил безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива и му казал: „Макар да се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен!“ Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко го е обидил Епаф.
към текста >>

Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята.

Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята.
Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем. Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър. Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила. Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен. О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия.
към текста >>

За имената им тук сред японеца Хонда, японеца Фуджи, немеца Гьоринг (и мисля, че не знаете каква личност е и оня, дето уж го знаете от Втората световна война, и братовчед му в Америка), - защото какво ли се знае изобщо сред тоя вой на джуджета, политици, клакьори и ехидници, които така шумно подскачат, драскат, мацат или варакосват със златна боя водачите на модерния свят за добро или лошо?

За имената им тук сред японеца Хонда, японеца Фуджи, немеца Гьоринг (и мисля, че не знаете каква личност е и оня, дето уж го знаете от Втората световна война, и братовчед му в Америка), - защото какво ли се знае изобщо сред тоя вой на джуджета, политици, клакьори и ехидници, които така шумно подскачат, драскат, мацат или варакосват със златна боя водачите на модерния свят за добро или лошо?
Нито в Бостън във Факултета по теология. Както и да е. Едва след девет месеца в България открих, че такъв връстник на Томов и Икономов има и той е учил първо в друга семинария в Америка и едва после е бил в Дрю. Каква златна есен за един дъб с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си! Седя ден след ден в библиотеката ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко сирене и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам. Благодаря ти, Боже, че си такъв сладък, такъв обикновен понякога! Благодаря за тези право гледащи български очи от снимките. За имената им тук сред японеца Хонда, японеца Фуджи, немеца Гьоринг (и мисля, че не знаете каква личност е и оня, дето уж го знаете от Втората световна война, и братовчед му в Америка), - защото какво ли се знае изобщо сред тоя вой на джуджета, политици, клакьори и ехидници, които така шумно подскачат, драскат, мацат или варакосват със златна боя водачите на модерния свят за добро или лошо? Тези чисти момчета от големите възрожденски семейства на Елена, Котел, Сливен, Варна, Битоля, Щип, които се подготвят, както целият свят готви водачите си, както другите котленчета, и сливненчета, и варненчета се готвят в момента в Одеса, Петербург, Швейцария и - уви! - никога не повеждат страната си. Благодаря ти за тези чисти погледи! За този златен залез и усмивката, с която немкинята архивистка ме подсеща, че архивът вече се затваря и ще съм добре дошъл утре. * Така че ето ги състудентите на Петър Дънов по реда, по който са се записвали. Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън „Записан на 19 септември 1871 - Йордан Икономов от Елена, България, роден на 14 септември 1847; син на Иван Икономов. Получил образование в Робърт колеж, Константинопол (всъщност получава званието бакалавър на изкуствата).
към текста >>

И аз съм предпоследната; ще ражда на четирийсе и пет, я! Братовчеди после, снахи, работи; тука има дума в село отдавна: „Искаш ли да си добре, зароди се с големия род...“ значи бай Ангеловия, нашия! Не се смее, но очите й гледат в моите и се чувстват добре.

И аз съм предпоследната; ще ражда на четирийсе и пет, я! Братовчеди после, снахи, работи; тука има дума в село отдавна: „Искаш ли да си добре, зароди се с големия род...“ значи бай Ангеловия, нашия! Не се смее, но очите й гледат в моите и се чувстват добре.
И като дошли, имало само пет татарски къщи в село останали. Тати овдовял и петдесетгодишен се взели, защото тати имал три деца. На майка ми също бил втори брак - и тя с три деца. И като се взели, още две деца имали; да се сродят - разбираш ли? Че осем деца. И аз съм предпоследната; ще ражда на четирийсе и пет, я! Братовчеди после, снахи, работи; тука има дума в село отдавна: „Искаш ли да си добре, зароди се с големия род...“ значи бай Ангеловия, нашия! Не се смее, но очите й гледат в моите и се чувстват добре. И продължава, отдето я прекъснах: - Та заедно направили евангелистката църква. Тя била първата в селото. После правихме и нашата, православната църква - преди нищо не беше. И пак евангелистите с нас, помагат, комшийски така. Много не я разпитвам, защото тя, докато чакаме, и тъй и тъй ми разправя, без да бърза.
към текста >>

Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна.

- Край Варна. Варна! - Петър реши да опрости нещата. - Варна ли? - Младият украинец светна. - Знам Го. Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел.
към текста >>