Търсене в текстове за 'Братовчед'

Тя имала един свой братовчед, богат, фабрикант в София, когото от време на време го посещавала и той полу-сериозно, полу - любезно, полу - куртоазно я запитвал: „Как сте Вие, какво правите там, на Изгрева?
2. Болният фабрикант Да продължа със случаи, които ги зная, че са се случили тук, в София, по времето, когато е бил вече Учителят известен проповедник и разбира се и е имал вече доста свои съмишленици. Една сестра от Братството, съмишленица, сестра Милева, живееше на Изгрева. Тя имала един свой братовчед, богат, фабрикант в София, когото от време на време го посещавала и той полу-сериозно, полу - любезно, полу - куртоазно я запитвал: „Как сте Вие, какво правите там, на Изгрева? Какво прави вашият Учител? " Тя разбира се с пълна сериозност му разказвала, когато отивала при него, какво е Учителят, какво казва, какво може и какво знае. След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на легло и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо? " „Както ме виждаш, аз съм тежко болен. Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея.
към текста >>

След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на легло и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо?
2. Болният фабрикант Да продължа със случаи, които ги зная, че са се случили тук, в София, по времето, когато е бил вече Учителят известен проповедник и разбира се и е имал вече доста свои съмишленици. Една сестра от Братството, съмишленица, сестра Милева, живееше на Изгрева. Тя имала един свой братовчед, богат, фабрикант в София, когото от време на време го посещавала и той полу-сериозно, полу - любезно, полу - куртоазно я запитвал: „Как сте Вие, какво правите там, на Изгрева? Какво прави вашият Учител? " Тя разбира се с пълна сериозност му разказвала, когато отивала при него, какво е Учителят, какво казва, какво може и какво знае. След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на легло и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо? " „Както ме виждаш, аз съм тежко болен. Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея. Пък тъкмо навреме си дошла, защото аз утре имам сериозна работа във фабриката, има ревизия финансова, трябва да присъствам там. Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен. Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш?
към текста >>

Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти.
Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея. Пък тъкмо навреме си дошла, защото аз утре имам сериозна работа във фабриката, има ревизия финансова, трябва да присъствам там. Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен. Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш? " „Да отидеш да Го помолиш от мое и от твое име, да направи така, че сега да оздравея и утре да бъда на работа." „Разбира се, че Той може, може, но не за всекиго." „Много те моля, направи ми тази услуга, помоли Го от мое и от твое име, така да направи, щото да оздравея и утре сутринта да бъда пред комисията във фабриката." „Разбира се, ще отида." И тя беше една така висока, представителна, тежка. Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти. Учителят казал: „Може, може, само че при едно условие". Тя го пита: „Учителю, какво е? " „Да даде една голяма сума на когото Той иска, веднага ще бъде здрав и другия ден ще бъде на работа." Разбира се, тя е радостна, че го казва Учителят, а не кой да е, с уверение, че той ще оздравее веднага. Тича тя по шосето. Пристига в града, отива при братовчеда и с влизането той казва: „Какво става, братовчедке?
към текста >>

Пристига в града, отива при братовчеда и с влизането той казва: „Какво става, братовчедке?
Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти. Учителят казал: „Може, може, само че при едно условие". Тя го пита: „Учителю, какво е? " „Да даде една голяма сума на когото Той иска, веднага ще бъде здрав и другия ден ще бъде на работа." Разбира се, тя е радостна, че го казва Учителят, а не кой да е, с уверение, че той ще оздравее веднага. Тича тя по шосето. Пристига в града, отива при братовчеда и с влизането той казва: „Какво става, братовчедке? " Тя му отговаря: „Урежда се въпросът само при едно условие." „Какво е това условие? " „След като дадеш една голяма сума на когото ти искаш, веднага ще бъдеш здрав и следващия ден ще бъдеш във фабриката, за където си имаш ти грижа и задължение." „Разбира се". Той дава сумата и веднага е здрав. Следващият ден се явява във фабриката. Така приключва този случай със сестра Милева и нейния братовчед.
към текста >>

Така приключва този случай със сестра Милева и нейния братовчед.
Пристига в града, отива при братовчеда и с влизането той казва: „Какво става, братовчедке? " Тя му отговаря: „Урежда се въпросът само при едно условие." „Какво е това условие? " „След като дадеш една голяма сума на когото ти искаш, веднага ще бъдеш здрав и следващия ден ще бъдеш във фабриката, за където си имаш ти грижа и задължение." „Разбира се". Той дава сумата и веднага е здрав. Следващият ден се явява във фабриката. Така приключва този случай със сестра Милева и нейния братовчед. Той отвори касата с богатството си и раздаде на нуждаещите се. И природата отвори своята каса, даде му от своя жизнен кредит и той оздравя.
към текста >>

3. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Моят братовчед бе един от големите композитори на България - Петко Стайнов.
А за мен това е една легенда, която е свързана не само с тогавашния живот на България, но и с оня мистичен живот, който ще се разгръща от българския народ. Много често Учителят ми казваше, че „Розовата долина е пъпът на България". Градът, в който бях роден, гр. Казанлък, интелектът на хората бе много характерен. Оттам са излезнали много видни личности. Моят братовчед бе един от големите композитори на България - Петко Стайнов. Друг братовчед, който бе голям художник, бе Трингов. Въобще околната среда подтикваше хората към изкуство, театър и наука. Не беше посредствена обществената среда. А това бе голямо нещо за един малък народ, който е живял столетия под робство, а същевременно е запазил онези черти у себе си, които са необходими за интелекта. Моят роден град е Казанлък.
към текста >>

Друг братовчед, който бе голям художник, бе Трингов.
Много често Учителят ми казваше, че „Розовата долина е пъпът на България". Градът, в който бях роден, гр. Казанлък, интелектът на хората бе много характерен. Оттам са излезнали много видни личности. Моят братовчед бе един от големите композитори на България - Петко Стайнов. Друг братовчед, който бе голям художник, бе Трингов. Въобще околната среда подтикваше хората към изкуство, театър и наука. Не беше посредствена обществената среда. А това бе голямо нещо за един малък народ, който е живял столетия под робство, а същевременно е запазил онези черти у себе си, които са необходими за интелекта. Моят роден град е Казанлък. Баща ми е кореняк и е издънка на един от най-старите и най-големите родове в града.
към текста >>

4. 6.26. Погледът на мъдреца

Когато му разправих това, Той много категорично ми каза: „Помни, ще дойде време, когато твоят братовчед ще те моли да му направиш един костюм!
По асоциация, ще разкажа още един характерен случай, който разкрива онази безпогрешна далновидност на Великия Мъдрец. Имах едни роднини, които бяха едни от най-богатите хора в България. Баща ми в този момент не беше в добро материално положение и ги помолих да ми услужат с три метра плат, за да си ушия един костюм, който впоследствие баща ми ще изплати. За моя изненада, те ми отказаха. Разбира се, аз споделих този факт с Учителя. Когато му разправих това, Той много категорично ми каза: „Помни, ще дойде време, когато твоят братовчед ще те моли да му направиш един костюм! " За мен това прозвуча тогава като някаква утешителна приказка. Но когато в България се смени социалният строй и държавата национализира едрата собственост и индустриалните предприятия, тогава си спомних пророческите думи на Учителя. Наистина, след тези реформи моят братовчед стана един обикновен чиновник и наближава моментът, когато предсказанието на Учителя ще се изпълни в неговата пълнота. Още не съм ушил костюма, но наближава времето да му го ушия. Ще приведа още един интересен случай, който стана на планината при 7-те рилски езера.
към текста >>

Наистина, след тези реформи моят братовчед стана един обикновен чиновник и наближава моментът, когато предсказанието на Учителя ще се изпълни в неговата пълнота.
За моя изненада, те ми отказаха. Разбира се, аз споделих този факт с Учителя. Когато му разправих това, Той много категорично ми каза: „Помни, ще дойде време, когато твоят братовчед ще те моли да му направиш един костюм! " За мен това прозвуча тогава като някаква утешителна приказка. Но когато в България се смени социалният строй и държавата национализира едрата собственост и индустриалните предприятия, тогава си спомних пророческите думи на Учителя. Наистина, след тези реформи моят братовчед стана един обикновен чиновник и наближава моментът, когато предсказанието на Учителя ще се изпълни в неговата пълнота. Още не съм ушил костюма, но наближава времето да му го ушия. Ще приведа още един интересен случай, който стана на планината при 7-те рилски езера. При приключването на летуването, трябваше вече всички да се прибираме отново в София. Обаче една от сестрите заболя тежко и почти беше невъзможно да слезе, даже и на кон. Братята и сестрите загрижени събираха своите багажи и палатки.
към текста >>

5. 6.35. Mладежките събори

Всичко това го пише нейният братовчед, който по това време е бил министър в Русия.
Там е бил княз Дондуков, който имал симпатии към тях. Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев. Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро. Става корабокрушение и нейният възлюбен умира, когато искал да я спаси. От Кайро заминава за Лондон. Всичко това го пише нейният братовчед, който по това време е бил министър в Русия. Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася концерти. Учудва се, че тя отначало не е имала склонност към езици, а сега е говорела много езици. Отначало не е имала склонност към литература, а след това е почнала да пише книги. Тя става основоположник на теософията, чиито корени се крият в Индия. Тя написа много книги, както и „Секретната доктрина".
към текста >>

6. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Моят братовчед беше тогава директор на операта.
Беше ми направило впечатление и тя се завъртя около мене, а пък аз, от своя страна видях, че тя има хубав глас и помислих, че от нея може да излезе нещо голямо и се заинтересувах от гласът й. Тогава тя беше тютюноработничка. Напусна фабриката, аз се ангажирах да я поддържам, понеже тогава аз заемах големи постове в държавата и имах големи заплати. Записах я да взема непрекъснато уроци по пеене. Дори я лансирах в операта. Моят братовчед беше тогава директор на операта. Запознах я с диригенти. Братовчед ми Петко Стайнов бе композитор. Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален". Той бе един от големите творци на българската музика. Стана герой на социалистическия труд, беше депутат в Народното събрание, макар че произхождаше от богато семейство.
към текста >>

Братовчед ми Петко Стайнов бе композитор.
Напусна фабриката, аз се ангажирах да я поддържам, понеже тогава аз заемах големи постове в държавата и имах големи заплати. Записах я да взема непрекъснато уроци по пеене. Дори я лансирах в операта. Моят братовчед беше тогава директор на операта. Запознах я с диригенти. Братовчед ми Петко Стайнов бе композитор. Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален". Той бе един от големите творци на българската музика. Стана герой на социалистическия труд, беше депутат в Народното събрание, макар че произхождаше от богато семейство. А тогава богатите ги преследваха. Учителят навремето непрекъснато посещаваше концерти в София и знаеше за Петко Стайнов, какъв композитор е.
към текста >>

7. 6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

Моят братовчед Славчев беше полковник и той отговаряше и завеждаше противовъздушната отбрана на цяла България.
53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА По това време аз бях началник на административния персонал на Държавната печатница, бях поискал да бъда преместен там. Моят братовчед Славчев беше полковник и той отговаряше и завеждаше противовъздушната отбрана на цяла България. Да бъдеш полковник, тогава беше голям офицерски чин. Неговият кабинет беше близо до двореца. Винаги ми изпращаше един работник, да ми съобщи кога ще има бомбардировка, защото техните предни постове, разположени в България, съобщаваха по телефона накъде се насочват самолетите. Един ден, на 30 март 1944 г. идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам".
към текста >>

идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам".
Моят братовчед Славчев беше полковник и той отговаряше и завеждаше противовъздушната отбрана на цяла България. Да бъдеш полковник, тогава беше голям офицерски чин. Неговият кабинет беше близо до двореца. Винаги ми изпращаше един работник, да ми съобщи кога ще има бомбардировка, защото техните предни постове, разположени в България, съобщаваха по телефона накъде се насочват самолетите. Един ден, на 30 март 1944 г. идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам". И аз, движейки се под интуицията, взех началника на противовъздушната охрана на печатницата и наредих всички работници да бъдат изпъдени вън от печатницата. Още нямаше сигнал за тревога. Казах им: „Всеки от вас ще бъде уволнен, ако не напуснете печатницата." Там имаше петстотин човека и те щяха да станат поредната жертва. Имаше някакво подземие и при тревога там се криеха. Но то не можеше да ги спаси от бомбите.
към текста >>

Ако не беше моят братовчед, петстотин човека щяха да загинат.
Имаше един пиян, който псуваше американците и ни даваше кураж. После дойде пожарната команда, разби входа и ни освободи. Иначе щяхме да се задушим всички в подземието. Излизам навън и бурята разнася листа, паветата около Александър Невски са извадени. Гледам цялата печатница в пламъци, моят кабинет също гори. Ако не беше моят братовчед, петстотин човека щяха да загинат. Само онези седем души, от противовъздушната охрана, станаха жертва. В него момент идват и казват: „Какво правите? Сирените са повредени и отново ще има нападение". Влезнахме в скривалището, стояхме един час. Не издържа нервната ми система и реших, без да казвам на някого, да излезна и да отида на Изгрева.
към текста >>

8. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Затуй ти към него недей да имаш друго отношение." И не се мина известно време, Лулчев изпращаше от Мърчаево към София една своя братовчедка.
Ако това е един кармичен възел и аз съм го прочел от акашевите записи - добре. Но ако са засегнати моите лични чувства и съм го казал, то, моля Ви, неутрализирайте тази мисъл, защото аз не искам да проектирам тази мисъл на един човек, който имаше толкова хубаво отношение към мене и който винаги беше готов да ми помогне." Учителят нищо не каза. Но на другия ден Учителят ме извика: „Лулчев дойде при Мене, падна на колене и се моли за прошка. Каза ми, че умрелият цар Борис го е обсебил и затова така постъпил към теб. И аз му казах, че ще уредя въпроса. Затуй ти към него недей да имаш друго отношение." И не се мина известно време, Лулчев изпращаше от Мърчаево към София една своя братовчедка. Видя ме, дойде, здрависа се и ме разцелува. „Недей се сърди, Учителят ми каза всичко". Така се ликвидира този конфликт между него и мене. Но накрая пророчеството ми се сбъдна - главата му наистина падна. Когато бях в Полша - около шест години, бях малко ориентиран, но ми писаха, че са станали известни смущения в Братството, които се дължели на Лулчев.
към текста >>

9. 6.75. РАЗРИВЪТ

След години бях отишъл на изложбата на един мой братовчед, художникът Трингов.
Каква стойност представляват и дали са в разрез с комунистическата идеология. Тази комисия се събирала доста време и направила своя доклад. А министърът на културата Димо Казасов се подписал. След това следва правителствено постановление, с което се инкриминират беседите на Учителя. Станаха забранени книги. След години бях отишъл на изложбата на един мой братовчед, художникът Трингов. Виждам там Димо Казасов - остарял и изгърбен, увяхнал вече. В мен се надигна една буря и отивам при него. Той едва чува. Казвам му: „Защо остави едно петно в историята? Защо инкриминирахте беседите на Учителя Дънов и даже и Вашата собствена книга?
към текста >>

10. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

бях в Бургас и в присъствието на двете му братовчедки - Кралеви, го предупредих, че трябва да коригира поведението си.
И тези Сили, които влезнаха у него, го разрушиха отвътре. Той психически се разруши. Дойде време да тръгне по психиатрични болници, да лежи тук и там. Пусна си дълга брада и дълга коса и тръгна да проповядва, през онези светли периоди, когато не беше в психиатрията. През 1981 г. бях в Бургас и в присъствието на двете му братовчедки - Кралеви, го предупредих, че трябва да коригира поведението си. Казах му и как да го направи. Не ме послуша. След това тръгна по своя път и стана пациент на психиатрията. Онези Сили, които влезнаха в него, го водеха по познати пътища на провала. Не работеше.
към текста >>

11. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

ТОМ 5

Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка.
Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти. В ложата бе седнал Учителя и аз съм до него. След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен". Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка. Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес". За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко.
към текста >>

Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена".
Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес". За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник. Та ни бяха вместили з графата „хищници". Разбрах окончателно, че наистина гардеробът от съня бе разграбен и ошушкан до шушка. Втори сън. Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва.
към текста >>

12. 295. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВЯНИ

ТОМ 5

Мария Тодорова, Христо - братовчед.
Деца: Славчо, Мария Тодорова и Тодор. Девойката Мария Тодорова - 1916 г. Голямото семейство. Съпрузи - Михаил и Недялка Тодорови. Можду тях Владо - на 5 години, •тляво надясно: Станислав. Мария Тодорова, Христо - братовчед. Тодор Тодоров, Михаил и Тодор (братовчеди). фамилията - 1930 г. Димитър и Недялка Тодорови. Отляво надясно: Владо - син Мария-Рихи - съпруга на Станислав и Мария Тодорова. Ученици от Богословското училище в Свищов - 1886 г.
към текста >>

Тодор Тодоров, Михаил и Тодор (братовчеди).
Девойката Мария Тодорова - 1916 г. Голямото семейство. Съпрузи - Михаил и Недялка Тодорови. Можду тях Владо - на 5 години, •тляво надясно: Станислав. Мария Тодорова, Христо - братовчед. Тодор Тодоров, Михаил и Тодор (братовчеди). фамилията - 1930 г. Димитър и Недялка Тодорови. Отляво надясно: Владо - син Мария-Рихи - съпруга на Станислав и Мария Тодорова. Ученици от Богословското училище в Свищов - 1886 г. (виж "Изгревът", том V.
към текста >>

13. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

При нея живееше и леля ми - братовчедка на майка ми.
И къде е Той? Вкъщи никой не ми е говорил за Бога. Ранното си детство прекарах при вуйна си - немска еврейка, съвършена атеистка, която нито в еврейския, нито в българския Бог вярваше. И в нашата къща никога не се е споменала думата Бог. По-късно ме взе баба ми - майчината ми майка. При нея живееше и леля ми - братовчедка на майка ми. Те и двете бяха много добри, обичаха ме и се грижеха много хубаво за мене, но не знаеха за Бога нищо повече от всички обикновени православни християни. От време на време те ходеха на църква, постите постеха и се причестяваха. От време на време водеха и мене на църква да ме причестяват и повече нищо. От училище също ни водеха да ни причестяват, водеха ни на молебени, изучавахме Закон Божий и Вероучение, но всичко беше така случайно, бегло, механически. Като че от немай къде.
към текста >>

14. 3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА

3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА За мене, обаче, годните 1915, 1916,1917 бяха години на отклонение като ученик в гимназията, под влиянието на един мой братовчед, започнал да пуши.
3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА За мене, обаче, годните 1915, 1916,1917 бяха години на отклонение като ученик в гимназията, под влиянието на един мой братовчед, започнал да пуши. Той ме научи да правя лов на птички. През 1917 година си купих пушка и куче и станах истински ловец, разбира се, бракониер, понеже като малолетен нямах право да притежавам ловджийски билет. Убивах пъдпъдъци, яребици и зайци, за което по-късно скъпо платих. Но за мене, „зеления младеж" може би това се допусна, за да разбера фалша на обикновения човешки живот да се отвратя от него, за да се ориентирам след това към Учителя и да не се поглеждам повече назад. През 1916 година баща ми се завърна от фронта в десетдневен домашен отпуск.
към текста >>

15. 36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК

Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог.
Страдаше от болки в коремната област. Съпругата на главния надзирател - Пеша Хр. Панайотова предложи да заведе мама на Кюстендилските бани. Тя се надяваше, че ще й помогне. На следния ден отпътуваха. Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог. Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя.
към текста >>

16. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Писах на братовчед си - Петър Николов Камбуров дали бих могъл да отида да работя като словослагател в тяхната печатница.
Наскоро тя отпътува за Мъглиж. Отседна в дома на Станчев, дето престоя близо една година. 1933 година, месец октомври. Отпътувах за Арбанаси. Но тъй като останах без работа, а всички задължения от комуната бяха все на мое име, трябваше да работя и да ги изплащам. Писах на братовчед си - Петър Николов Камбуров дали бих могъл да отида да работя като словослагател в тяхната печатница. Той ми отговори да отида и аз веднага отпътувах. Бях настанен на квартира и пълен пансион у тях - у чичо ми Никола. На няколко пъти с приятели от Казанлък ходихме в Мъглиж, дето в салона на Братството се срещах и с Емилия. На два пъти там се състоя и братска среща, в която участвува и брат Боян Боев. Имаше гости от Стара Загора, Ямбол и околните села.
към текста >>

17. 40. ДВАТА МЕТОДА ЗА ПРОТИВЕНЕ НА ЗЛОТО

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Аз бях назначен ключар на 4-та жп рота, а братовчед ми Игнат Котаров, редник във 2-ра рота.
Бяха тежки, тревожни дни, германците настъпваха по всички направления. След Плевен ни изпратиха в София, но поради опасност от бомбардировки, веднага ни евакуираха в с. Драгалевци. Няколко нощи подред наблюдавахме бомбардировките над София. Една нощ и върху нас пуснаха 19 бомби, но слава Богу жертви нямаше. След като се нормализира положението, веднага ни върнаха в казармата в София. Аз бях назначен ключар на 4-та жп рота, а братовчед ми Игнат Котаров, редник във 2-ра рота. Така се случваше, че Игнат ден беше свободен, два дни беше в ареста. Защо? Защото той не можеше да търпи неправдата и навсякъде и всякога влизаше в конфликт с военните началници, като или се сбиваше с тях, или не изпълняваше техните заповеди, които според него били глупави, неразумни, несправедливи. Аз пък разсъждавах другояче: „Казармата е институт, където се прилага закона на насилието като средство за възпитанието на хората и не търсех любов там. Когато към мене понякога постъпваха несправедливо, аз си казвах: Така трябва да бъде. Не им се сърдех, не реагирах.
към текста >>

18. МАРИН КАМБУРОВ

Та ние сме с Игнат първи братовчеди.
беше дошъл в Стара Загора и държа първата си сказка по френология. Аз и бати (Петър Камбуров) го слушахме в салона на общинското управление. Тогава тати беше в Братството. А пък вуйчо ми Иван, брата на майка ми, той беше най-пияния, най-лудия и най-силния в Стара Загора. Казваше се Иван Котаров, баща на Игнат Котаров. Та ние сме с Игнат първи братовчеди. Понеже тати престана да пие, да ходи и да прави мохабети, вуйчо Иван искаше да убие Панайот Ковачев, защото го бил направил бял брат. Че една сутрин тати и мама правили молитва в нашата къщичка и вуйчо Иван чул, че се пее, но не зная за какво бил отишъл там и като застанал под прозореца, слушал, слушал и в тоя момент станал цял преврат в него. Тогава решил и той да стане бял брат, престанал да пие и си изменил коренно живота. И хубав беше живота на братството в Стара Загора. Баща ми Стефан Камбуров е роден през 1872 г.
към текста >>

(Към N 59) Игнат Котаров, както казах и по-рано ми е първи братовчед.
пристигна Учителят в Казанлък. Той отседна у сестра Дукова. Снимката на балкона е от къщата на г-жа Дукова. Д-р Дуков беше един от първите ученици на Учителя. Дукова беше тогава около 80-годишна. (Към N 59) Игнат Котаров, както казах и по-рано ми е първи братовчед. Той беше много упорит. Като човек беше много добър и имаше желание на всички да услужи. Беше готов на жертви, но беше своенравен. Четеше и ценеше беседите на Учителя, но същевременно се занимаваше с йогите. Спореше често с Учителя и му викаше дядо Петър.
към текста >>

19. 20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА

Станка Иванова Тотева

20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА Братовчедката ми Цонка пристига от Северна България, от Русе и каза: „Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже!
20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА Братовчедката ми Цонка пристига от Северна България, от Русе и каза: „Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя и казва: „Омъжих се, разбирахме се с мъжът ми, но там, където живея е много страшно за мен. Чичото и свекъра всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя.
към текста >>

Аз имам писмото от брат Боев до братовчедка ми.
Писмото е при мене. Първо, през време на жетва, да пие преварена гореща вода по една чаша, сутрин, обед и вечер, с кафена лъжичка по малко, бавно и ще се измива отдолу с гореща вода. Тъй, ще плиска, плиска, плиска. Ще диша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Задръжки до 12, шест пъти. Аз имам писмото от брат Боев до братовчедка ми. Това нещо като прави три месеца, пи вода и се измива и прилага дишането, то след три месеца тя забременя. Туберкулозата я остави на рила, нервите й се поуспокоили. Чичото се махнал от там. Те си направили друга къща и отидоха там да живеят и по-късно тя роди момче. В последствие след сина й се ражда едно момиче и едно момче.
към текста >>

20. 21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА

Станка Иванова Тотева

Златка Георгиева (Вачева)

Но преди това отиде при братовчедка ми в Русе и й казала: „Закарай ме на село в Цар Асен, отивам там да умра!
А на Колю му дали квартира в София в „Дружба". Но той в Кремиковци, по цяла неделя не се връща. После като дойде неделен ден понеже си купили имот и си направиха вила до границата - Годеч където е. И там отива с колата, а вуйна ми никога не го видя, не може да го види. Най-после вуйна отиде на село. Но преди това отиде при братовчедка ми в Русе и й казала: „Закарай ме на село в Цар Асен, отивам там да умра! " Отива там и за четири дни умира, все тъй разделена от детето. Сбъдна се казаното от Учителя. Доби и роди дете, но то бе отлъчено от нея до края на живота й.
към текста >>

21. 2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Ами намериха ми моите братовчедки, намериха ми квартира в една рускиня на белогвардейци.
Кога за първи път видях Учителя ли? Аз Учителя го знам още като малка, когато започнаха тука да стават съборите, в Търново да кажа, още когато съм била на пет години. А как се нарежда да дойде в София? Нарежда се, че аз идвам да следвам. При кого отседнах да живея ли? Ами намериха ми моите братовчедки, намериха ми квартира в една рускиня на белогвардейци. Тя беше съвсем сама, защото единствения й син се беше оженил в Сърбия и имаше такава хубава къщичка. Долу имаше квартиранти, тя живееше по средата, а горе имаше таванска стая с един много голям таван където можех да си сложа багажа дори и мама като ми прати колети. Тя беше поръчала, но тогава бяха други времена, беше поръчала на Богомил Малджиев, защото той беше тука, той бе доста по-възрастен от мене, той почина вече, да ме наглежда, защото тя казва като се зачете може да забрави да закуси. Той заран минаваше, звъни на хазайката ми и ми остави нещо за закуска. Хазайката ми се сърдеше.
към текста >>

22. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Надежда Георгиева Кьосева

Баща ми имаше обща гостилница с двамата братовчеди Ангел и Лазар Котеви и там идваха да се хранят към 300 човека.
След като се върнах майка ми каза: „Да не съм чула и да не съм те видяла да отидеш втори път там! " Майка ми смяташе, че Олга Славчева и Ризова със своят възторг към Учителя и Учението са хора откачалки. Този страх създаден от майка ми ме спря дълго време да не ходя там. Но го преодолях и отидох отново. Спомням си, че тогава Учителят говореше защо плачат лозите, когато им се режат пръчките. Баща ми имаше обща гостилница с двамата братовчеди Ангел и Лазар Котеви и там идваха да се хранят към 300 човека. Лазар Котев беше богат човек и издаваше всички теософски книги като даваше парите, а пък Ангел беше съдружник с работата си. Той имаше две дъщери, мои връстнички, които учеха в някакъв американски колеж в Цариград и се държаха като буржоазни деца. Едната от тях има съдбата на моят син. Тя се разстрои психически и се движеше с една придружителка на вид много дебела. Ангел Котев, съдружникът му се повреди умствено.
към текста >>

23. 18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА

Надежда Георгиева Кьосева

Аз имах една втора братовчедка, на която знаех адреса - инж.
Цял живот няма да забравя тоя грах с масло. Така сладко не сме яли никога. Жоро не преставаше да ме упреква за „Ваше Величество". Места за спане в Боровец нямаше никъде и ние потеглихме към Самоков. Но и в Самоков нямаше места за спане. Аз имах една втора братовчедка, на която знаех адреса - инж. Васка Войнова, близо до центъра на града. Съпругът й също беше инженер. Те живееха там в една хубава къща. А ние пристигнахме точно вечерта, на Коледа, като отворих вратата, те ахнаха: „А-а-а-а-а, вие ли сте закъсалите скиори от Мусала? " А имаха цяла компания гости на прасенце.
към текста >>

24. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Но след време, защото не можехме вече да ползуваме това място, ние продадохме полека-лека мястото на един братовчед от Самоков.
Имаме нотариален акт за мястото на Юндола. Значи това беше място чудесно и беше наше. Сега когато Гриша беше между три и четири години отидохме на Юндола едно лято. Всичко беше цъфнало. Едни маргарити по поляните бяха обсипани, хубави снимки с кинокамера бяха направени от Пилю и Гриша между трите бора на мястото, което вече го имахме. Но след време, защото не можехме вече да ползуваме това място, ние продадохме полека-лека мястото на един братовчед от Самоков. Ходихме по-късно с Жоро на Юндола, но не можахме да открием след това нашето място. Минахме да починем до една малка виличка и из един път дойде един бял кон при нас, беше чисто бял и дойде до Жоро и ако нямаше мухи около този кон, право да ви кажа бих помислила, че това не е кон, а видение дошло отнякъде, от друго място. Знаеш ли какво нещо беше? Идва изведнъж един бял кон, до Жоро застава и седи и гледа. И както дойде, така спокойно си отиде към гората.
към текста >>

25. 3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Донка Георгиева Кънева

Сънувах чичо Никола, братовчед на баща ми.
Вечерта се върнахме вкъщи и аз все пак бях вече по-спокойна, защото убийството беше открито. Но след няколко дни бяха заловени и самите убийци. Цялото село беше потресено от жестокото покушение на добрата старица. Този така реално потвърден сън ми направи да се моля още по-усърдно и да се стремя още повече към духовния живот. След една година имах нов подобен сън. Сънувах чичо Никола, братовчед на баща ми. Той идва при мене, хваща ме за раменете и ми казва: „Стани и се моли за мене! Отнех живота си от страдание, но се озовах в още по-страшно страдание и мъка. Търсят тялото ми, но ще го намерят в избата, между бъчвите". Събудих се много разтревожена. Наистина чичо Никола го нямаше от два-три дни.
към текста >>

26. ПЕНКА КРАЕВА

Марийка Великова Марашлиева

Имах в Русе леля, моя братовчедка.
Това село се нарича Ново село, понеже до края на турското робство е било бейски чифлик. Бея разпродал имотите си и се преселил в Турция. Между тези, които са дошли да купуват е имало най-много хора от габровския, тревненския Балкан. Заслуга за завършването на прогимназията ми има учителката ни от първоначалното училище Невянка Димова от Разград. При завършването ми на четвърто отделение тя дойде у нас на гости и настоятелно говори пред баща ми, че съм добра, отлична ученичка, та да продължа образованието си. Имах в Русе леля, моя братовчедка. Значи условията за завършване на прогимназията ми бяха добри, понеже родителите ми едва ли имаха пари за плащане на квартира. Но аз живеех у тая братовчедка Марийка Георгиева Казакова - шивачка. Родителите ми скромно заплащаха моя престой у братовчедката ми с докарване на продукти за ядене, дърва за горене и плодове, каквито имахме на село. Прогимназия завърших пак с отличие. По това време дойде в града брат ми със семейството си.
към текста >>

Но аз живеех у тая братовчедка Марийка Георгиева Казакова - шивачка.
Между тези, които са дошли да купуват е имало най-много хора от габровския, тревненския Балкан. Заслуга за завършването на прогимназията ми има учителката ни от първоначалното училище Невянка Димова от Разград. При завършването ми на четвърто отделение тя дойде у нас на гости и настоятелно говори пред баща ми, че съм добра, отлична ученичка, та да продължа образованието си. Имах в Русе леля, моя братовчедка. Значи условията за завършване на прогимназията ми бяха добри, понеже родителите ми едва ли имаха пари за плащане на квартира. Но аз живеех у тая братовчедка Марийка Георгиева Казакова - шивачка. Родителите ми скромно заплащаха моя престой у братовчедката ми с докарване на продукти за ядене, дърва за горене и плодове, каквито имахме на село. Прогимназия завърших пак с отличие. По това време дойде в града брат ми със семейството си. Брат ми Петър Константинов Краев, снаха ми Савка Владимирова Краева. Освен този брат имах и по-голям брат Илия.
към текста >>

Родителите ми скромно заплащаха моя престой у братовчедката ми с докарване на продукти за ядене, дърва за горене и плодове, каквито имахме на село.
Заслуга за завършването на прогимназията ми има учителката ни от първоначалното училище Невянка Димова от Разград. При завършването ми на четвърто отделение тя дойде у нас на гости и настоятелно говори пред баща ми, че съм добра, отлична ученичка, та да продължа образованието си. Имах в Русе леля, моя братовчедка. Значи условията за завършване на прогимназията ми бяха добри, понеже родителите ми едва ли имаха пари за плащане на квартира. Но аз живеех у тая братовчедка Марийка Георгиева Казакова - шивачка. Родителите ми скромно заплащаха моя престой у братовчедката ми с докарване на продукти за ядене, дърва за горене и плодове, каквито имахме на село. Прогимназия завърших пак с отличие. По това време дойде в града брат ми със семейството си. Брат ми Петър Константинов Краев, снаха ми Савка Владимирова Краева. Освен този брат имах и по-голям брат Илия. Той беше първото дете на моите родители.
към текста >>

27. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Марийка Великова Марашлиева

Бащата на Димка Попова, наша братовчедка му дава панталони и риза, за да може да се движи безпрепятствено, иначе той бил с военна униформа.
Баща ми е учил до 4 отделение, после чиракувал при търговци в Тулча докато постъпи войник в румънската армия. По това време румънците притеснявали българите по отношение на езика им в църквите и училищата. Баща ми бил непредпазлив и бил говорил тук и там по нещо заради, което можел да отиде в затвора съгласно румънските закони. Той обаче научава това нещо и без да е подготвен избягва от казармата на едни австрийски кораб, с който идва в България. В Силистра имал познати роднини. Бащата на Димка Попова, наша братовчедка му дава панталони и риза, за да може да се движи безпрепятствено, иначе той бил с военна униформа. А по това време се обявяват Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той е вземал участие и на руския фронт в Румъния, от където ги препращат и в Албания на южния фронт. Демобилизирал се е в Кюстендил от Първата световна война и стигнал до Русе. В Русе имал братовчед. Там постъпил в Захарната фабрика.
към текста >>

В Русе имал братовчед.
В Силистра имал познати роднини. Бащата на Димка Попова, наша братовчедка му дава панталони и риза, за да може да се движи безпрепятствено, иначе той бил с военна униформа. А по това време се обявяват Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той е вземал участие и на руския фронт в Румъния, от където ги препращат и в Албания на южния фронт. Демобилизирал се е в Кюстендил от Първата световна война и стигнал до Русе. В Русе имал братовчед. Там постъпил в Захарната фабрика. Като спечелил малко пари отворил тютюнева лавка и кафене. Работил е и в Тухлената фабрика в Русе. По това време братовчедката ни Димка Попова се били преместили от Силистра и живеели в Русе. Той често ги навестявал.
към текста >>

По това време братовчедката ни Димка Попова се били преместили от Силистра и живеели в Русе.
Демобилизирал се е в Кюстендил от Първата световна война и стигнал до Русе. В Русе имал братовчед. Там постъпил в Захарната фабрика. Като спечелил малко пари отворил тютюнева лавка и кафене. Работил е и в Тухлената фабрика в Русе. По това време братовчедката ни Димка Попова се били преместили от Силистра и живеели в Русе. Той често ги навестявал. А Димка Попова живеела в съседство с Тодор Ковачев и Руска Ковачева, които били от Търговище. На Тодор Ковачев жена му била починала. От нея имал три малки момчета, едно след друго и той довел от Търговище втората си жена Руска, сестра на майка ми. Руска Ковачева обичала много децата въобще.
към текста >>

28. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири.
Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници. Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо. Тогава покрай езерото имаше много попови лъжички, с които се забавлявахме. Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка. Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса! Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе".
към текста >>

29. 3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ

По-късно дойде да работи в дюкяна и един братовчед по таткова линия - Колю, а по-късно и братовия син на баща ми - Симеон.
Вуйчо Калю не беше женен, къщата ни в добруджанския квартал беше вече свободна от квартиранти и той дойде да живее у нас и същевременно да работи в дюкяна на баща ми като помощник на баща ми срещу заплата. Вуйчо имаше китара и мандолина и свиреше на тях, а аз бях започнала да свиря на цигулка. Не зная до колко той е бил вегетарианец, но той се хранеше у нас това, което готвеше майка ми. Тя знаеше добре да готви и се справяше отлично с домакинството. Никак не й беше лесно да готви на толкова хора. По-късно дойде да работи в дюкяна и един братовчед по таткова линия - Колю, а по-късно и братовия син на баща ми - Симеон. Семейството стана още по-голямо. Но Колю не стоя дълго време докато вуйчо стоя доста години. Баща ми обичаше да пее и вечер докато бяхме с вуйчо Колю пеехме много. Той свиреше с мандолината или акомпанираше с китарата братските песни и се създаваше приятна атмосфера. Вуйчо идваше и в салона на беседи отначало, но по-късно се дружи с някакви хора и се отклони, не идваше вече на беседи.
към текста >>

30. 2. Родовата карма

от Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

На дядо ми Георги е братовчед с Хаджи Димитър.
Отказала и казала на родителите си: „Искам да се оженя за Иван Гешев". „Виж го какъв е грозен, какъв е одран, на какво ти прилича". Искали с грозни думи да я откажат. „Него искам - или той, или никой". На майка ми родителите са от Сливен. На дядо ми Георги е братовчед с Хаджи Димитър. Едно време дядо ми работеше като търговски агент при едни гърци в Цариград, като се върнал в Сливен, баба ми тогава била на 15 години, оженил се за нея и отишли на черква. Тогава мъжете сядали отпред, а жените отзад. Но дядо ми такива предразсъдъци не признавал и взел баба ми, която е била млада булка и седнал заедно с нея при мъжката група: „Марийке, ела с мен". Тя била на 15 години, но му се подчинила и седнали всред мъжете. А всички жени насядали назад и започнали да я одумват.
към текста >>

31. 2. Денят на мобилизацията

С една моя братовчедка, тя също като медиум, с мъжа ми правят сеанс.
2. ДЕНЯТ НА МОБИЛИЗАЦИЯТА В 1915 г. бе голямо напрежение в очакване обявяването на световна война. На никой военен не даваха отпуск. Всеки момент се очакваше мобилизация. С една моя братовчедка, тя също като медиум, с мъжа ми правят сеанс. (По него време една вълна на интерес към спиритизма беше обхванала целия български народ. Всички, щяло и нещяло се занимаваха със сеанси. И първото движение на последователите на Бялото Братство започна с интерес към спиритизма и окултната наука, теософия). И на спиритическият сеанс явилият се дух казва: „Сега няма да се обяви мобилизация (беше месец юни), но на 10 септември в 12 ч. в полунощ".
към текста >>

32. 1. Бягство към обетованата земя

Драган Петков

Аз имах братовчед, който живееше на Изгрева.
Дойдоха представители от българското братство от нашия край. Това бе политическо братство, което застъпваше интересите на преселилите се от Босилеград българи. Освободиха ни и аз така останах в София. Преди нас бяха преминали и други бежанци и тях бяха ги разкарали в провинцията. Но на нас се нареди, че останахме в София. Аз имах братовчед, който живееше на Изгрева. Казваше се Никола Стойчев. Всички му викаха Колю-обущаря, понеже беше обущар на Изгрева. Аз не бях го виждал, но бяха ми разказвали за него. И така ме заведоха при него. Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше.
към текста >>

Братовчед ми Колю веднага ме прие и ние спяхме в едно легло понеже нямаше тогава условия на Изгрева.
Аз не бях го виждал, но бяха ми разказвали за него. И така ме заведоха при него. Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше. Точно на Нова година, на Новата 1933 г. аз минах границата. Братовчед ми Колю веднага ме прие и ние спяхме в едно легло понеже нямаше тогава условия на Изгрева. Аз останах при него, помагах му това-онова. Един ден намериха ни някаква работа. Обаче аз не знаех, че тази работа ще бъде постоянна. Бях гладен, нямах грош в джоба си, а трябваше да отида на работа. Отидох при един наш приятел, познат на баща ми и му разказах всичко.
към текста >>

Аз живеех на Изгрева при моят братовчед Колю-обущаря.
Погледнах в листа - менюто и казах: „Дайте ми една чорба“. Донесоха ми една чорба с топчета кюфтенца. Разбира се, аз нямаше да посегна на кюфтенцата, но чорбата исках да изкусам. Но на третия залък щях да повърна и се отказах от яденето. Значи аз вече бях разрешил въпроса с местната храна и така много лесно се освободих от нея. Аз живеех на Изгрева при моят братовчед Колю-обущаря. Той, Колю ме заведе няколко пъти на беседа на Учителя. Като виждах Учителя, аз си мислех за Господа Бога. Като мислих за Учителя, все едно, че мислих за Господа Бога. Това ми са първите впечатления от Учителя. Такава те останаха и досега.
към текста >>

Казах му, че се познавам с Пантелей Карапетров, Георги Радев, братовчед ми Колю.
Като мислих за Учителя, все едно, че мислих за Господа Бога. Това ми са първите впечатления от Учителя. Такава те останаха и досега. След известно време аз отидох при Учителя и го попитах мога ли да посещавам беседите. Той ме погледна и попита кого аз познавам от Изгрева. Казах му, че се познавам с Пантелей Карапетров, Георги Радев, братовчед ми Колю. След като ме изслуша Учителят погледна ме още веднъж, после вдигна леко глава нагоре, погледна към Небето, стоя така няколко мига, после сведе глава към мен и каза: „Рекох, може“. И ми подаде ръката си да я целуна. Така аз останах на Изгрева. Но първо ме погледна и попита кого познавам. После погледна към Небето и проверяваше горе, дали ми е записано името и дали съм за тука, за Изгрева.
към текста >>

33. 2. Панталей Карапетров и гаранцията

Драган Петков

2. ПАНТАЛЕЙ КАРАПЕТРОВ И ГАРАНЦИЯТА Братовчед ми Колю-обущаря живееше в една малка барака.
2. ПАНТАЛЕЙ КАРАПЕТРОВ И ГАРАНЦИЯТА Братовчед ми Колю-обущаря живееше в една малка барака. При него на друго легло спеше брат Панталей. Той имаше занаят да поставя паркети. В София тогава се строеше много, а вместо дъски софиянци слагаха паркет, защото беше модерно, можеше да се лъска и се получаваше блясък като френските салони на европейското общество. Българите се стараеха да подражават. Поради тази причина този занаят бе много добър и аз покрай Панталей усвоих същата професия.
към текста >>

34. 3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста

И какво мислите, вечерта бай Пею извиква братовчеда на Янко Андонов.
Янко Андонов е обединил работничеството и селячеството, а то са били там малко рибари и селяни-овчари. Както и да е във връзка с това беше тоя обиск, да търсят Янко Андонов. Добре, но след като дойде Александър Цанков на власт за помощник-кмет избрали бай Пею. Аз мога да кажа, че при него израснах. Той така ме поддържаше. И какво мислите, вечерта бай Пею извиква братовчеда на Янко Андонов. Той се казваше Атанас. Извиква го в склада си, склада наричаха емишлик. Там имаше захар, газ, олио и др. неща за продаване и му казва: „Атанасе, ще отидеш у Янко и ще питаш майка му, баща му, жена му, той имаше и две дечица, къде се намира, защото утре ще правят обиск навсякъде, същевременно ще водят и кучета, та ще го хванат. Затова ще кажеш на майка му и баща му и жена му и ще го доведеш в мойта плевня.
към текста >>

от братовчед му Атанас и от жена му и т.н... Та можем да си представим какво значи един истински човек.
Децата са от селата и като минават и познаят някого ще реагират, да речем ще плачат. Едно момче на име Йордан от сиропиталището, който беше по-голям от мене и познаваше учителя Янко Андонов много добре, като го видял се разплакал. Жандармерията и това чака. Запитали защо плаче и момчето казало, че това е неговият учител Янко Андонов и по такъв начин го откриват. А тази история, която разправих за плевника у бай Пею се разнесе след 9.IX.1944 г. от братовчед му Атанас и от жена му и т.н... Та можем да си представим какво значи един истински човек. Може да е властник, може да е комунист, бай Пею беше почти най-богатия човек в селото ни и при това цанковист, обаче преди всичко човек. И у мене остана едно хубаво впечатление за бай Пею. След 9.IX.1944 г. той вече си беше заминал от този свят, така че остана добрия спомен за него.
към текста >>

35. 16. Екскурзия със зидари

Брат Каравълев имаше вуйчо, който беше учител, майка му и една негова братовчедка Мария.
В Сливен отидох при брат Иван Калканджиев. Димитър Добрев беше тогава ръководител на братството. Тогава се запознах с брат Стоян Каравълев. Струва ми се, че след един или два дена идваше новата 1934 г. Решихме да посрещнем Нова година в сливенския балкан. Брат Каравълев имаше вуйчо, който беше учител, майка му и една негова братовчедка Мария. Тръгнахме за Сините камъни. Тогава нямаше пътища като сега. Вървяхме по една хайдушка пътека, така ги наричаха. Вечерта пристигнахме на Сините камъни, местността Карандиля. Смятахме да спим вънка в някаква колиба.
към текста >>

36. 19. Непознатият роднина

Тогава братовчед ми Костадин рекъл: „Чакай пък сега аз ще попитам“.
Много ми харесаха те - леля ми Мария и свако ми Димо. Ще ви разкажа един случай, който ми разказа техния син Костадин, който бил някакъв отговорник по животните - овце и крави при ТКЗС-то. Решили те с председателя да тръгнат по селата, да закупят някой и друг добитък. Стигнали вечерта в едно село непознато и понеже председателя бил възрастен човек, решили да потърсят някъде да преспят, много бил уморен. Попитал тук, попитал там председателят, но никой не ги приемал. Тогава братовчед ми Костадин рекъл: „Чакай пък сега аз ще попитам“. И какво било, още на първата къща като похлопал и стопанинът ги приел, нахранил ги, дал им стая където преспали и на другия ден продължили пътя си. Тъй като вървели по пътя се разговаряли с председателя. А пък в с. Моравка, където живееше леля ми Мария имаше голяма кръчма. Като минават пътници от Котел за Омуртаг, случвало се е някой да закъснее и да потърси някъде да преспи.
към текста >>

Та моят братовчед попитал председателя: „Ти досега в твоя дом колко гости си приел?
И какво било, още на първата къща като похлопал и стопанинът ги приел, нахранил ги, дал им стая където преспали и на другия ден продължили пътя си. Тъй като вървели по пътя се разговаряли с председателя. А пък в с. Моравка, където живееше леля ми Мария имаше голяма кръчма. Като минават пътници от Котел за Омуртаг, случвало се е някой да закъснее и да потърси някъде да преспи. Та моят братовчед попитал председателя: „Ти досега в твоя дом колко гости си приел? Колко хора си нахранил? Ти си възрастен човек, после си близо до кръчмата“. Председателят помислил, помислил и отговорил: „Почти никакъв човек не съм поканил да спи у дома“. „Ние пък“, казал Костадин, „почти не минава вечер баща ни да не доведе гостенин. Ще го нагости, пък може и да преспи.
към текста >>

37. 38. Вила под наем

„Ами имаш ли в Сливен братовчедка?
Двора беше голям, затова започнах да викам. Извиках няколко пъти, но никой не дойде да ми отвори портата. По едно време гледам, идва една жена откъм площада. Там имаше една групичка жени и казва: „Извинявайте, вие Гради ли се казвате? “ „Да“, отговорих. „Ами имаш ли в Сливен братовчедка? “ Викам: „Имам братовчедка, Веска се казва, но тя е в Сливен“. Тя беше заварена. Чичо Георги се беше оженил за друга жена, понеже първата беше починала. Значи Веска беше дъщеря на втората жена на чичо, която била вдовица. А аз съм ходил много пъти у тях на гости.
към текста >>

“ Викам: „Имам братовчедка, Веска се казва, но тя е в Сливен“.
Извиках няколко пъти, но никой не дойде да ми отвори портата. По едно време гледам, идва една жена откъм площада. Там имаше една групичка жени и казва: „Извинявайте, вие Гради ли се казвате? “ „Да“, отговорих. „Ами имаш ли в Сливен братовчедка? “ Викам: „Имам братовчедка, Веска се казва, но тя е в Сливен“. Тя беше заварена. Чичо Георги се беше оженил за друга жена, понеже първата беше починала. Значи Веска беше дъщеря на втората жена на чичо, която била вдовица. А аз съм ходил много пъти у тях на гости. А пък леля й и вуйчо й на Веска работят в Елин Пелин.
към текста >>

38. 41. Никому ненужен

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Бях свикнал със село, с леля Комня, свако Слави, братовчедките ми Иринка, Гинка... Веднъж пак така гостувах и ще си тръгвам вече за София.
Разправих им за случилото се с милиционера и те викат: „Ех тоя момък, цял живот работи в нашия ресторант, сега стана милиционер“. „Вие сигурно му казахте, че идвате тук? “ „Да, казах, че идвам при вас, че съм вегетарианец“. Та така имах един такъв спомен от Търново с тоя милиционер. За сведение, като дойдох в София най-малко два пъти в годината си ходех на село. Бях свикнал със село, с леля Комня, свако Слави, братовчедките ми Иринка, Гинка... Веднъж пак така гостувах и ще си тръгвам вече за София. А там има някои близки села: Карач, после Тержемен, но не зная защо през тия села почти не минавах, а отивах в Айтос. Минавах обикновено през Бургас. А в тия села имахме наши братя - брат Паскал, брат Чернев, те бяха семейни, ходил съм там като дете, работил съм там, нали? И свако ми вика: „Мини“, вика. „Много искат да те видят.“ Отговорих му: „Абе, свако, не ми се ходи натам, ама хайде ще мина, щом ти ми казваш да мина“.
към текста >>

На другия ден като отидох в Айтос братовчедката ми Иринка, която стоеше на градината, я нямаше.
Казвам: „Цял ден съм скитал, изморен съм много“. Заведе ме в къщата на кмета и той си отиде. Преспах у кмета и сутринта си отидох в Айтос. После научих от свако, че аз като съм минал покрай дюкяна в селото, в дюкяна бил попа, а попа ненавиждал нашите братя и сестри и наредил на кмета да ме арестуват и да ме закарат в другото село. Бях никому ненужен. На другия ден като отидох в Айтос братовчедката ми Иринка, която стоеше на градината, я нямаше. Тя била в с. Бресово. Отидох и я намерих в с. Бресово и й казвам: „Хайде да те водя във Варна“. Защото от Варна ще отида в Силистра да работя. По него време работех в Силистра.
към текста >>

В това време, тя имаше един братовчед, който имаше каруца, но той не се съгласи да ни закара до една гара в Балкана.
Отидох и я намерих в с. Бресово и й казвам: „Хайде да те водя във Варна“. Защото от Варна ще отида в Силистра да работя. По него време работех в Силистра. Тя се съгласи. В това време, тя имаше един братовчед, който имаше каруца, но той не се съгласи да ни закара до една гара в Балкана. Мислел, че аз няма да му платя за каруцата. Та намерихме друг човек на когото заплатих предварително една хубава сумичка, за да ни закара. После последния се похвалил на братовчеда, Колю се казваше той, че съм заплатил за превоза толкова пари и той съжалявал после, че не ни е закарал, за да вземе той парите. Както и да е отидохме във Варна, седяхме един ден и потърсих едни възрастни сестри, но ги срещнахме по пътя като вървим. Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н.
към текста >>

После последния се похвалил на братовчеда, Колю се казваше той, че съм заплатил за превоза толкова пари и той съжалявал после, че не ни е закарал, за да вземе той парите.
По него време работех в Силистра. Тя се съгласи. В това време, тя имаше един братовчед, който имаше каруца, но той не се съгласи да ни закара до една гара в Балкана. Мислел, че аз няма да му платя за каруцата. Та намерихме друг човек на когото заплатих предварително една хубава сумичка, за да ни закара. После последния се похвалил на братовчеда, Колю се казваше той, че съм заплатил за превоза толкова пари и той съжалявал после, че не ни е закарал, за да вземе той парите. Както и да е отидохме във Варна, седяхме един ден и потърсих едни възрастни сестри, но ги срещнахме по пътя като вървим. Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н. Гледам, те се правят малко на ударени и се подхилват. Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е симпатия и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка. Направи ми много лошо впечатление това.
към текста >>

Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н.
В това време, тя имаше един братовчед, който имаше каруца, но той не се съгласи да ни закара до една гара в Балкана. Мислел, че аз няма да му платя за каруцата. Та намерихме друг човек на когото заплатих предварително една хубава сумичка, за да ни закара. После последния се похвалил на братовчеда, Колю се казваше той, че съм заплатил за превоза толкова пари и той съжалявал после, че не ни е закарал, за да вземе той парите. Както и да е отидохме във Варна, седяхме един ден и потърсих едни възрастни сестри, но ги срещнахме по пътя като вървим. Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н. Гледам, те се правят малко на ударени и се подхилват. Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е симпатия и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка. Направи ми много лошо впечатление това. На другия ден си вземах довиждане с Иринка, оставих й нужните средства и я оставих у скулптора брат Васил Ставрев, да може да се върне до Айтос. Аз пък минах през сегашния Толбухин и отидох в Силистра да си продължа работата.
към текста >>

Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е симпатия и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка.
Та намерихме друг човек на когото заплатих предварително една хубава сумичка, за да ни закара. После последния се похвалил на братовчеда, Колю се казваше той, че съм заплатил за превоза толкова пари и той съжалявал после, че не ни е закарал, за да вземе той парите. Както и да е отидохме във Варна, седяхме един ден и потърсих едни възрастни сестри, но ги срещнахме по пътя като вървим. Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н. Гледам, те се правят малко на ударени и се подхилват. Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е симпатия и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка. Направи ми много лошо впечатление това. На другия ден си вземах довиждане с Иринка, оставих й нужните средства и я оставих у скулптора брат Васил Ставрев, да може да се върне до Айтос. Аз пък минах през сегашния Толбухин и отидох в Силистра да си продължа работата. Пропуснах да кажа, че във Варна ходихме с моята братовчедка у един мой братовчед и неин роднина чичо Стоян. Той имаше майка, леля Кера се казваше.
към текста >>

Пропуснах да кажа, че във Варна ходихме с моята братовчедка у един мой братовчед и неин роднина чичо Стоян.
Гледам, те се правят малко на ударени и се подхилват. Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е симпатия и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка. Направи ми много лошо впечатление това. На другия ден си вземах довиждане с Иринка, оставих й нужните средства и я оставих у скулптора брат Васил Ставрев, да може да се върне до Айтос. Аз пък минах през сегашния Толбухин и отидох в Силистра да си продължа работата. Пропуснах да кажа, че във Варна ходихме с моята братовчедка у един мой братовчед и неин роднина чичо Стоян. Той имаше майка, леля Кера се казваше. Тя е била прислужничка в църквата на бащата на Учителя. Църквата се казва „Св. Димитър“, сега е музей. Тя беше си заминала вече за оня свят, но братовчедка ни разправя, че когато Учителят искал да види баща си, да му каже нещо, казвал на някой, който отивал в църквата да каже не леля Кера да излезе.
към текста >>

Тя беше си заминала вече за оня свят, но братовчедка ни разправя, че когато Учителят искал да види баща си, да му каже нещо, казвал на някой, който отивал в църквата да каже не леля Кера да излезе.
Пропуснах да кажа, че във Варна ходихме с моята братовчедка у един мой братовчед и неин роднина чичо Стоян. Той имаше майка, леля Кера се казваше. Тя е била прислужничка в църквата на бащата на Учителя. Църквата се казва „Св. Димитър“, сега е музей. Тя беше си заминала вече за оня свят, но братовчедка ни разправя, че когато Учителят искал да види баща си, да му каже нещо, казвал на някой, който отивал в църквата да каже не леля Кера да излезе. Учителят бил още дете тогава, но й казвал: „Кажи на татко ми да излезе, искам да му кажа нещо“. Тя влизала в църквата и казвала на поп Константин, че синът му го търси. Та от леля Кера чрез чичо Стоян имам това сведение, че Учителят не влизал в църквата където служел баща му.
към текста >>

39. 1. Сирак и бездомник

А тая жена била братовчедка на сестра Паша Теодорова.
Това направило много силно впечатление на жената след като той се е завърнал. Тя го запитала защо се е забавил и той обяснил, че е искал да й донесе хубав хляб и че се е наложило да тича до Орловия мост. Базирайки се вече на това впечатление и на неговата почтеност, тя го вика да идва всеки ден при нея, за да й прави разни услуги. Да пазарува и да й пренася каквото й е необходимо. Така Иван става като домашен помощник на тая жена. А тая жена била братовчедка на сестра Паша Теодорова. Не си спомням вече как се е наричала тая жена. Като близка на Паша тя знаела, че Паша търси такъв човек честен, който да стои при тях или когато сестра й я няма, да им помага. А Паша са имали къща до моста „Чавдар“ на ул. „Крал Шведски“. Тя е съборена вече, но къщата навремето имала дворче и овощни дръвчета, а Паша се оплаквала, че децата влизали и им обирали плодовете от дръвчетата.
към текста >>

Понеже братовчедката знаела за тия нужди на Пашини при един случай споменала за това момче, което може да им помага при известни случаи, че то се подвизава при нея.
Не си спомням вече как се е наричала тая жена. Като близка на Паша тя знаела, че Паша търси такъв човек честен, който да стои при тях или когато сестра й я няма, да им помага. А Паша са имали къща до моста „Чавдар“ на ул. „Крал Шведски“. Тя е съборена вече, но къщата навремето имала дворче и овощни дръвчета, а Паша се оплаквала, че децата влизали и им обирали плодовете от дръвчетата. Понеже братовчедката знаела за тия нужди на Пашини при един случай споменала за това момче, което може да им помага при известни случаи, че то се подвизава при нея. Сестра Паша приема това предложение и братовчедката го довежда един ден у сестра Паша,която му предлага да спи в тяхната къща, те ще го хранят, а той ще изпълнява службата на домакин и пазач. Ще купува и донася каквото им трябва и т.н. Това предложение за Иван било много изгодно и го поставя вече при съвсем други условия. Няма да търси къде да преспи, нито някой ще му краде нещо, защото бездомниците едни други се крадели. Де обувки, де панталони или друго и т.н.
към текста >>

Сестра Паша приема това предложение и братовчедката го довежда един ден у сестра Паша,която му предлага да спи в тяхната къща, те ще го хранят, а той ще изпълнява службата на домакин и пазач.
Като близка на Паша тя знаела, че Паша търси такъв човек честен, който да стои при тях или когато сестра й я няма, да им помага. А Паша са имали къща до моста „Чавдар“ на ул. „Крал Шведски“. Тя е съборена вече, но къщата навремето имала дворче и овощни дръвчета, а Паша се оплаквала, че децата влизали и им обирали плодовете от дръвчетата. Понеже братовчедката знаела за тия нужди на Пашини при един случай споменала за това момче, което може да им помага при известни случаи, че то се подвизава при нея. Сестра Паша приема това предложение и братовчедката го довежда един ден у сестра Паша,която му предлага да спи в тяхната къща, те ще го хранят, а той ще изпълнява службата на домакин и пазач. Ще купува и донася каквото им трябва и т.н. Това предложение за Иван било много изгодно и го поставя вече при съвсем други условия. Няма да търси къде да преспи, нито някой ще му краде нещо, защото бездомниците едни други се крадели. Де обувки, де панталони или друго и т.н. му липсвали.
към текста >>

40. 5. Богатството на богатите хора

Йотка Василева Младенова

И тя отива при Учителя и Му казва: „Така и така ме моли моя братовчед да.му помогнете!
А той знае, че тя е в братството и й казал: „Абе слушай какво, така и така говорят за вашия Учител, че помага. Я кажи за мен, да видиме би ли пожелал да ми помогне? “ Тя казала: „Аз не знам. Не мога да поема ангажимент“. „Виж какво, утре имам една много важна делова среща и ако не се явя, много нещо пропада в бизнеса ми.“ Тя му казала, че ще отиде при Учителя, ще Му каже и каквото каже Учителят ще му съобщи. И тя отива при Учителя и Му казва: „Така и така ме моли моя братовчед да.му помогнете! “ Той казал: „Да, ще му помогна, но той трябва да даде една голяма сума (тук точно не зная колко голяма сума е казал) да раздаде, но не на свои хора, но на бедните и утре ще си бъде на бюрото“. Връща се и му казва: „Така и така Учителят каза. Ти утре ще бъдеш на бюрото си, но трябва да дадеш такава и такава сума, но ще я дадеш не на свои роднини, но на чужди бедни, нуждаещи се хора“. Както си беше на бюрото, отвори и ми даде сумата и край. И на другия ден си е бил пред бюрото на срещата.
към текста >>

41. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

А много малко време след този случай, след този дъжд, на владиката Стефан първа братовчедка ми е нещо като майка, много близка и иска да я заведа до Учителя нещо да Го пита.
Дойдоха до нас, като разбрах, че сме до IV-ти км: „А-ах, не може, това е близко“. Па като се разплакаха децата и качиха ни и нас. И за пет минути сме си дома. Прибрахме се у нас, всичките си свалиха мокрите парцалаци, преоблякох ги, настаних ги и на сутринта станаха кукуряк. Нито болни, нито нищо, здрави, нищо им нема, но изживяхме това нещо. А много малко време след този случай, след този дъжд, на владиката Стефан първа братовчедка ми е нещо като майка, много близка и иска да я заведа до Учителя нещо да Го пита. И тя си свърши разговора с Него, тръгваме си пак обратно. Питам: „Учителю, ще ни вали ли сега дъжд? “ Аз Го вече питам. Той се усмихна и рече: „Рекох, колкото една попова китка“. И точно така стана.
към текста >>

42. 7. Първата школа

По-късно се присъединява към Учението на Учителя и доктор Иван Жеков, който е бил братовчед на г-н Дънов, но не знам по коя линия.
7. ПЪРВАТА ШКОЛА Постепенно Учителят приобщи духовната група от десет девойки към себе си и започна да ни говори в определени дни. По-късно се присъединява към Учението на Учителя и доктор Иван Жеков, който е бил братовчед на г-н Дънов, но не знам по коя линия. Много често е посещавал техния дом. Там Той се вижда и се запознава с Юрданка. Много я харесва и я поискал за съпруга. Той е бил по-възрастен и разликата между тях е била 21 години. Учителят му казал: „Вземи я, но ще я имаш като сестра, а не като жена“.
към текста >>

43. 1. Върнатият годеж

Любка Хаджиева

Като малка, 9-годишна, вече место ходех у мои роднини братовчеди и братовчедки, дружахме, много се обичахме, помагахме си, поощрявахме се.
Брат ми, вече голям, пое издръжката на семейството. Цялата тежест на семейството легна върху неговите плещи. Хранеше и се грижеше за четирима души. Благодарение на него, на неговата подкрепа завърших средното си образование, класическия отдел, мъжка гимназия в родния си град. Благодарна съм му безкрайно. Като малка, 9-годишна, вече место ходех у мои роднини братовчеди и братовчедки, дружахме, много се обичахме, помагахме си, поощрявахме се. Средното си образование завърших във Варна, класическия отдел с латински и старо-гръцки. След завършване на гимназията постъпих на работа в магазин на Матей Недков. Там работих две години. Една много добра жена ми каза, че има свободно място в Радио „Варна“. Може ли със средно образование да остана в магазина.
към текста >>

44. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

При мои първи братовчеди от брат и сестра деца е учил Ставрев скулптура именно известния през 20-те години в цяла България Кирил Шиваров, мой братовчед.
2. СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Приятел и то много добър на семейството ми беше скулпторът Васил Ставрев. При мои първи братовчеди от брат и сестра деца е учил Ставрев скулптура именно известния през 20-те години в цяла България Кирил Шиваров, мой братовчед. Моят род се славеше със своето меценатство и обичаше да помага на нуждаещите се хора и предимно на даровити хора. Така правеше моят баща, после сестра ми, особено и аз като поотраснах продължих делото на моят род в широк мащаб. Имах добро, отзивчиво сърце, не минаваше ден да не ознаменувам някое направено добро. Наследствена черта, няма що. Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди.
към текста >>

Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди.
При мои първи братовчеди от брат и сестра деца е учил Ставрев скулптура именно известния през 20-те години в цяла България Кирил Шиваров, мой братовчед. Моят род се славеше със своето меценатство и обичаше да помага на нуждаещите се хора и предимно на даровити хора. Така правеше моят баща, после сестра ми, особено и аз като поотраснах продължих делото на моят род в широк мащаб. Имах добро, отзивчиво сърце, не минаваше ден да не ознаменувам някое направено добро. Наследствена черта, няма що. Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди. Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“.
към текста >>

Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров.
Така правеше моят баща, после сестра ми, особено и аз като поотраснах продължих делото на моят род в широк мащаб. Имах добро, отзивчиво сърце, не минаваше ден да не ознаменувам някое направено добро. Наследствена черта, няма що. Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди. Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“. Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура. Той знаеше да гледа на ръка, хиромантия.
към текста >>

Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“.
Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди. Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“. Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура. Той знаеше да гледа на ръка, хиромантия. Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“.
към текста >>

Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура.
Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“. Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура. Той знаеше да гледа на ръка, хиромантия. Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“. Дете още, не знаех що значи думата скептичка.
към текста >>

Това уважение беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура.
Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“. Дете още, не знаех що значи думата скептичка. Често после го срещах из улиците и най-учтиво ме поздравяваше и като си снемаше шапката за поздрав, слизаше от колелото и се ръкуваше най-приятелски с мен. Това уважение беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура. Чувствах макар и още малка, че този човек, брат има дълбок вътрешен живот. Богат, който се отразяваше и навън. Още, че този човек има нещо по-особено от другите и именно изработен добър характер. Обикнах го, както обичаше моите братовчеди и после все по-често го срещах и все усмихнат. А очите му грееха като слънце, много привлекателен и мил човек.
към текста >>

Обикнах го, както обичаше моите братовчеди и после все по-често го срещах и все усмихнат.
Често после го срещах из улиците и най-учтиво ме поздравяваше и като си снемаше шапката за поздрав, слизаше от колелото и се ръкуваше най-приятелски с мен. Това уважение беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура. Чувствах макар и още малка, че този човек, брат има дълбок вътрешен живот. Богат, който се отразяваше и навън. Още, че този човек има нещо по-особено от другите и именно изработен добър характер. Обикнах го, както обичаше моите братовчеди и после все по-често го срещах и все усмихнат. А очите му грееха като слънце, много привлекателен и мил човек. След години, когато станах на 13 години, случи се следното с мен: една ранна сутрин, събудих се почти в здрач, но все пак беше малко светло, но о чудо. Надигнах се от леглото, потърках очи, насред стаята на малка височина се издигна бял ангел до бюста, а отстрани с крила и с лице толкова тъжно, толкова страдание изписано по лицето му, с косички дълги. Аз не се уплаших и веднага се прекръстих три пъти и видението изчезна. До сутринта не можах да заспя под впечатлението на преживяното.
към текста >>

45. Съдържание

Моите братовчеди 40.
Цената на една опитност 35. Кои са героите? 36. Кошницата 37. Почерпушка с един локум 38. Сполучливият опит 39. Моите братовчеди 40. Законите на окръжността и пергела 41. Шепа бонбони 42. Що за логика? 43. Каква е тази логика? 44. Финалът на един живот 45.
към текста >>

46. 39. МОЙТЕ БРАТОВЧЕДИ

39. МОИТЕ БРАТОВЧЕДИ Моята къщичка беше построена на Изгрева с помощта на Учителя и аз с нетърпение очаквах ученическите ваканции през зимата, пролетта и лятото, за да влезна в моят истински дом построен по идея на Учителя.
39. МОИТЕ БРАТОВЧЕДИ Моята къщичка беше построена на Изгрева с помощта на Учителя и аз с нетърпение очаквах ученическите ваканции през зимата, пролетта и лятото, за да влезна в моят истински дом построен по идея на Учителя. Беше лято. Учителят ми дойде на гости. Той седна на едно плетено кресло обърнато с лице към прозорците. А те бяха широки и отпред се виждаха разцъфналите цветя и клоните на дръвчетата. Аз съм седнала на столче с гръб към прозореца и с очи вперени към Него.
към текста >>

Учителят ми направи знак да не се обръщам отново и каза: "Това са твоите братовчеди!
Аз съм седнала на столче с гръб към прозореца и с очи вперени към Него. Разговаряме за нещо. По едно време усетих, че някой застана на прозореца, обърнах се и какво да видя. Един брат беше минал покрай прозореца, бе сложил двете си ръце на прозореца, залепил си лицето на стъклата и през тях наблюдаваше да види кой се намира в моята стая и да провери какво се върши вътре. Аз се възмутих много и реших да му скарам, че не е прилично да се гледа в чужда стая без покана и без разрешение. Учителят ми направи знак да не се обръщам отново и каза: "Това са твоите братовчеди! " Аз спрях да се ядосвам. Щом този на прозореца е един от моите братовчеди, значи аз съм същата като тях и постъпвам по същия начин при други подобни случаи. В ушите ми звучаха от далечината следните думи: "Ако са твои братовчеди, дали в бъдеще те ще дойдат в Школата и дали тогава и теб ще има, за да се обърнете изцяло към Словото? " Това бе наистина големия въпрос към моите братовчеди в Школата. Вместо да отиде да чете, да се учи, образова и прилага, дошъл скришом да наднича в чуждия прозорец.
към текста >>

Щом този на прозореца е един от моите братовчеди, значи аз съм същата като тях и постъпвам по същия начин при други подобни случаи.
По едно време усетих, че някой застана на прозореца, обърнах се и какво да видя. Един брат беше минал покрай прозореца, бе сложил двете си ръце на прозореца, залепил си лицето на стъклата и през тях наблюдаваше да види кой се намира в моята стая и да провери какво се върши вътре. Аз се възмутих много и реших да му скарам, че не е прилично да се гледа в чужда стая без покана и без разрешение. Учителят ми направи знак да не се обръщам отново и каза: "Това са твоите братовчеди! " Аз спрях да се ядосвам. Щом този на прозореца е един от моите братовчеди, значи аз съм същата като тях и постъпвам по същия начин при други подобни случаи. В ушите ми звучаха от далечината следните думи: "Ако са твои братовчеди, дали в бъдеще те ще дойдат в Школата и дали тогава и теб ще има, за да се обърнете изцяло към Словото? " Това бе наистина големия въпрос към моите братовчеди в Школата. Вместо да отиде да чете, да се учи, образова и прилага, дошъл скришом да наднича в чуждия прозорец. Това и в света, долу в града не се прави.А камо ли да е допустимо в една Окултна Школа. Ето такива бяха моите братовчеди събрани от цяла България на Изгрева, като тук трябваше да се наричаме братя и сестри.
към текста >>

В ушите ми звучаха от далечината следните думи: "Ако са твои братовчеди, дали в бъдеще те ще дойдат в Школата и дали тогава и теб ще има, за да се обърнете изцяло към Словото?
Един брат беше минал покрай прозореца, бе сложил двете си ръце на прозореца, залепил си лицето на стъклата и през тях наблюдаваше да види кой се намира в моята стая и да провери какво се върши вътре. Аз се възмутих много и реших да му скарам, че не е прилично да се гледа в чужда стая без покана и без разрешение. Учителят ми направи знак да не се обръщам отново и каза: "Това са твоите братовчеди! " Аз спрях да се ядосвам. Щом този на прозореца е един от моите братовчеди, значи аз съм същата като тях и постъпвам по същия начин при други подобни случаи. В ушите ми звучаха от далечината следните думи: "Ако са твои братовчеди, дали в бъдеще те ще дойдат в Школата и дали тогава и теб ще има, за да се обърнете изцяло към Словото? " Това бе наистина големия въпрос към моите братовчеди в Школата. Вместо да отиде да чете, да се учи, образова и прилага, дошъл скришом да наднича в чуждия прозорец. Това и в света, долу в града не се прави.А камо ли да е допустимо в една Окултна Школа. Ето такива бяха моите братовчеди събрани от цяла България на Изгрева, като тук трябваше да се наричаме братя и сестри. Оказа се, че сме само едни обикновени братовчеди.
към текста >>

" Това бе наистина големия въпрос към моите братовчеди в Школата.
Аз се възмутих много и реших да му скарам, че не е прилично да се гледа в чужда стая без покана и без разрешение. Учителят ми направи знак да не се обръщам отново и каза: "Това са твоите братовчеди! " Аз спрях да се ядосвам. Щом този на прозореца е един от моите братовчеди, значи аз съм същата като тях и постъпвам по същия начин при други подобни случаи. В ушите ми звучаха от далечината следните думи: "Ако са твои братовчеди, дали в бъдеще те ще дойдат в Школата и дали тогава и теб ще има, за да се обърнете изцяло към Словото? " Това бе наистина големия въпрос към моите братовчеди в Школата. Вместо да отиде да чете, да се учи, образова и прилага, дошъл скришом да наднича в чуждия прозорец. Това и в света, долу в града не се прави.А камо ли да е допустимо в една Окултна Школа. Ето такива бяха моите братовчеди събрани от цяла България на Изгрева, като тук трябваше да се наричаме братя и сестри. Оказа се, че сме само едни обикновени братовчеди.
към текста >>

Ето такива бяха моите братовчеди събрани от цяла България на Изгрева, като тук трябваше да се наричаме братя и сестри.
Щом този на прозореца е един от моите братовчеди, значи аз съм същата като тях и постъпвам по същия начин при други подобни случаи. В ушите ми звучаха от далечината следните думи: "Ако са твои братовчеди, дали в бъдеще те ще дойдат в Школата и дали тогава и теб ще има, за да се обърнете изцяло към Словото? " Това бе наистина големия въпрос към моите братовчеди в Школата. Вместо да отиде да чете, да се учи, образова и прилага, дошъл скришом да наднича в чуждия прозорец. Това и в света, долу в града не се прави.А камо ли да е допустимо в една Окултна Школа. Ето такива бяха моите братовчеди събрани от цяла България на Изгрева, като тук трябваше да се наричаме братя и сестри. Оказа се, че сме само едни обикновени братовчеди.
към текста >>

Оказа се, че сме само едни обикновени братовчеди.
В ушите ми звучаха от далечината следните думи: "Ако са твои братовчеди, дали в бъдеще те ще дойдат в Школата и дали тогава и теб ще има, за да се обърнете изцяло към Словото? " Това бе наистина големия въпрос към моите братовчеди в Школата. Вместо да отиде да чете, да се учи, образова и прилага, дошъл скришом да наднича в чуждия прозорец. Това и в света, долу в града не се прави.А камо ли да е допустимо в една Окултна Школа. Ето такива бяха моите братовчеди събрани от цяла България на Изгрева, като тук трябваше да се наричаме братя и сестри. Оказа се, че сме само едни обикновени братовчеди.
към текста >>

47. 15. НАША ФАНА

Той, като дете, играеше с една наша братовчедка, която наричаха също Фана и за разлика от нея, казваше за мене наша Фана.
След като ни изведе из хаоса на неразбраното и неориентирано положение, Той каза шеговито: 1. Наша Фана 2. То поникна каквото фана, и се фана. всичко стана. А тук Учителят употреби изразът "наша Фана", защото този израз е специфичен за моя брат. Той, като дете, играеше с една наша братовчедка, която наричаха също Фана и за разлика от нея, казваше за мене наша Фана. Учителят, подчертаваше значи, че в момента присъствува тук и моят брат и детския израз да зарадва както него, така и мене. А разбира се този израз Учителят не е чувал. Той е употребяван в нашето детство, в родния град Карнобат, а събитието, което ни сполетя стана в София, като възрастни. Какво ли не знае Учителят и какво ли не може.
към текста >>

48. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Например, аз имах една братовчедка, която беше 18 години концертиращ артист във Франция,която във всички концерти е пеела две песни на Учителя.
Или "Аум", какво да го разработвам? Да смятаме, че е недоработено? Хайде, то не става да го удължим само, то трябва да е оправдано ако трябва да прибавя нещо. Не само да кажа ето ме и мене там в цялата история. И намирам, че песните са достатъчно завършени и че който ги разбира и който ги усеща може да преживее нещо много хубаво, но иначе трябва да се хармонизират добре. Например, аз имах една братовчедка, която беше 18 години концертиращ артист във Франция,която във всички концерти е пеела две песни на Учителя. Едната е "Мусала", а другата е "Тъкането". "Тъкането" беше много интересно, когато Учителят го пее. Акомпанимента е направил на пиано един френски композитор. Винаги "Тъкането" бива бисирано. Да, винаги бива бисирано.
към текста >>

49. 23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА

Ето моят братовчед бе изпратен в Атина да следва висша духовна академия и се завърна с познанията за висше духовно пеене на източно православната църква.
Той ще тръгне след време по духовен път. Той по дух не е религиозен, понеже гръцката църква донесе толкова поражения и страдания на българския народ. Искаха чрез църквата, в името на Христа да асимилират българския народ. Докато католическите свещеници са по-образовани, те имат философия. Нашите попове са много прости. Ето моят братовчед бе изпратен в Атина да следва висша духовна академия и се завърна с познанията за висше духовно пеене на източно православната църква. А като чу тук какво пеят и мрънкат поповете се хвана за главата. "Това няма нищо общо с църковното пеене." На времето аз се разочаровах от теософите. Бях ученик, а те правеха сбирките си в ресторанта на бира и на скара. Говорят за астралното и мен-талното поле и надигат халбите с бира. Аз тогава усетих лъжата.
към текста >>

50. 26. ИЗПИТ ЗА ВЯРНОСТ

Аз знам моята братовчедка, която беше 17 години концертиращ артист във Франция, беше в Монте Карло.
Не се спазват и така е записано. Например, "Кажи ми ти Истината". Не можеш да кажеш така Истината е правилното, т.е ударението да пада на първата буква „й". Ето един пример такъв. Има тук таме такива неща и мен ми се струва, че всеки музикант ще види това, когато реши да я разработи. Аз знам моята братовчедка, която беше 17 години концертиращ артист във Франция, беше в Монте Карло. Например, има една песен, две песни от Учителя - "Мусала" и "Тъкането". Дава ги на един френски композитор, той им направил акомпанимента. Блестяща работа обаче. "Тъкането" е била винаги бисирана. Тя го пее малко по-басово.
към текста >>

51. 30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА

Д: На същата тази среща, когато ми говореше се виждаше Люлин, дето е сега там санаториум някакъв правителствен, това беше някое време един санаториум на Хаджи Иванов, един мой братовчед по майчина линия.
Че една от най-жестоките раси е бялата раса. Каквито престъпления е извършила бялата раса никой не е извършил. Само за една война десетки милиони хора загиват по най-жесток начин. В: Искам да се върнем в Мърчаево, когато Той ви е казал, че американците ще строят вили. Къде точно? Д: На същата тази среща, когато ми говореше се виждаше Люлин, дето е сега там санаториум някакъв правителствен, това беше някое време един санаториум на Хаджи Иванов, един мой братовчед по майчина линия. И казва: "Един ден ей там долу ще дойдат американците и ще строят вили". Значи по сегашно време ако се родя, да може би ще дочакам да станат европейските щати, както всеки един може да пътува където си иска и си прави вила, където си иска, когато може би тогава и в Калифорния някой българин да си направи вила. Както сега тия неща ни се виждат абсурдни, тогава ще настане друго, щото самите проблеми, с които се занимават и политика и човешката общественост и култура ще бъдат други. Щото Той казва така за изкуството: "Досега изкуството се е ръководило и се движело от двата принципа - на умът и на сърцето. Ще дойде време когато ще се регулират от духът и душата".
към текста >>

52. 86. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Сливен, майка на Маргарита Калканджиева са първи братовчеди на всички по-горе изброени имена.
София 8. Милка Андонова Стефанова - родена на 03.11.1914 г., гр. ; починала на 08.12.1992 г. Дъщеря Санка със съпруга си Гошо (Георги Добрев). Забележка: Веска Калканджиева от гр. Сливен, майка на Маргарита Калканджиева са първи братовчеди на всички по-горе изброени имена.
към текста >>

53. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка зъболекарка е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува.
Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче абсолютно безкористно е работил в това отношение. Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-съвестно отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти съвестно". И той насъби-ра така един много голям материал в това отношение и властта решава да му даде кабинет в Исул, за да може там и да лекува и да практикува своя начин на лечение, но може би тука имало една скрита, подла цел, която после проличава. Негов асистент в работата някакъв си лекар, който на-безскру-пулно е ползвал неговите рецепти, в своя дом е лекувал по този начин като е взимал огромни възнаграждения срещу медицинската услуга, която е правел. Независимо от всичко и блюстители на закона решават, че професор Консулов няма никакво право като биолог, без да има диплом за лекар по медицина, да лекува. И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка зъболекарка е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува. Той започва да говори, от аудиторията се наддават зли гласове: "Шарлатанин, мошеник". Само един единствен, не знам кой е бил, комунист някакъв, който го е защитил. Обаче в момента професорът припада. Втори път пак по същия начин го линчуват. Но преди това той намира вече брат Боев, с когото много добре се запознава, брат Боев го приобщава към Словото на Учителя.
към текста >>

54. 11.10.06.1961 г., Дарджелинг

Моите родители и братовчеди идват да ме посещават всяка неделя.
Много любезно от ваша страна, че ми ги изпратихте. Моите изпити привършиха около ЗО.май. След това аз отидох вкъщи за ваканцията. Ние имахме пет дни и аз съм пансионерка в училище, макар че аз живея в Дарджилинг. Но Вие можете да изпратите писмата ми на моя домашен адрес, както правихте досега. Моите родители и братовчеди идват да ме посещават всяка неделя. Това е моята последна година в училище. Сега в края на тази година аз ще трябва да положа изпити, от което зависи какво съм постигнала и тогава ще получа свидетелство. След училище аз ще трябва да постъпя в колеж в Делхи. Моята сестра има бебе - момченце. Кръстиха го Санан Монгехук, той е така сладък както баща си.
към текста >>

Една от моите братовчедки, която е по-възрастна от мене се сгоди.
Това е моята последна година в училище. Сега в края на тази година аз ще трябва да положа изпити, от което зависи какво съм постигнала и тогава ще получа свидетелство. След училище аз ще трябва да постъпя в колеж в Делхи. Моята сестра има бебе - момченце. Кръстиха го Санан Монгехук, той е така сладък както баща си. Една от моите братовчедки, която е по-възрастна от мене се сгоди. Нейното име е Дана. Моя баща скоро ще замине за Непал. Аз бих желала да отида с него, обаче трябва да уча. Една от моите съкласнички е втората принцеса на Непал. На Ю.май ние имахме едно специално упражнение, показно упражнение в едно от училищата.
към текста >>

55. 12. Моето последно писмо от 12.УИ.1961 г.

До Нима Тенцинг Норгей

Поздравете вашите мили близки в дома и предайте моите най-добри благопожелания и поздрави на вашата сгодена братовчедка, на която аз желая много щастие в нейния нов живот, в който тя ще може да опознае много неща за това какво представлява живота в своята голяма сериозност.
Преди много години аз гледах този филм и не мога да го забравя. Сега, приключвайки писмото аз желая да приложа една дипляна с изгледи от българската столица София. Така че вие можете да получите една идея, как изглежда София. А в бъдеще вие ще получите още такива дипляни и картини и материали. Аз силно желая да ви запозная с моята страна, което ще допълни интересни моменти към вашите географски познания. Поздравете вашите мили близки в дома и предайте моите най-добри благопожелания и поздрави на вашата сгодена братовчедка, на която аз желая много щастие в нейния нов живот, в който тя ще може да опознае много неща за това какво представлява живота в своята голяма сериозност. Защото когато човек е женен, човек е натоварен с много задачи, които му помагат да развие латентни качества и способности на своето същество, на своето сърце, на своя ум, на своя дух. Пожелавам щастие на милата Дана. С надежда, че моето писмо ще ви намери в добро здраве и щастие, целувам ви, мила Нима, ваша искрена Весела." Последното писмо, след това вече никаква вест. Вероятно нашите власти спряха кореспонденцията. Тогава тя бе под контрол, особено тази с чужбина.
към текста >>

56. 18. ВСЯКАКВИ СЛУЧКИ

И пристига моя братовчедка от Калофер, аз съм раждана в Калофер, и пристига моя братовчедка, тя учителка беше знам, за 40-те дни и вечерта преди да стане другия ден, 40 ден, така двете много дълго приказвахме, и двете следвахме с нея и бяхме много близки, много така като деца отивахме лятно време в Калофер и сме си споделяли, много, много близки сме били.
А пък друг много интересен опит такъв имам пак, имах сестра, ученичка в гимназията, четвърти клас беше тогава, първи гимназиален клас, която имаше апендикс и трябваше да я оперираме. И така днеска да я оперираме, утре, все нямаше легла, отлагаха се нещата и бе ноември месец и на 20.Х1. я приеха в болницата и тя направи перитонит. Това 1932 г. става, разви бронхопневмония и почина, ученичка бе в гимназията. И пристига моя братовчедка от Калофер, аз съм раждана в Калофер, и пристига моя братовчедка, тя учителка беше знам, за 40-те дни и вечерта преди да стане другия ден, 40 ден, така двете много дълго приказвахме, и двете следвахме с нея и бяхме много близки, много така като деца отивахме лятно време в Калофер и сме си споделяли, много, много близки сме били. И така приказвахме много дълго, може би стана към 12, към 1-3 през нощта ли е било и в това време тя така ме хваща за ръката и казва: "Видях Пенка, че влезе във вратата и седна до нас". В същото време, същото нещо и аз го виждам. И двете изтръпнахме така. Разбираш, видяхме, но тя понеже извика, разбирате ли, тя изглежда изплаши духа и изчезна. Вече и аз я видях, аз видях същото.
към текста >>

57. Снимки и бележки към снимките в Изгревът, том IX

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Елена Андреева в прогимназията с братовчедка си.
Снимка 26. Елена Андреева стенографира пред Учителя. Снимка 27. Елена Андреева с Люба Славянска. Снимка 28. Елена Андреева в прогимназията с братовчедка си. Снимка 29. Щерю Атанасов Снимка 30. Елена Андреева - 1919 г. Снимка 31. Елена Андреева на 32 год.
към текста >>

58. 74. ИВАН АНТОНОВ

Нейна първа братовчедка казва: „Знаеш ли, аз познавам едно момче, много честно.
74. ИВАН АНТОНОВ Иван Антонов беше от младите братя. Той него знам от Пашини. Когато Паша се разболява майка й е парализирана, сестра й Надя остава да гледа домакинството, голямата сестра. А двете Паша и Аня са учителки, те имат нужда от някаква помощ. Вкъщи едно момче или момиче да вземат, но предпочели момче да помага на сестрата, когато я дига парализираната майка, тя по-тежичка жена е била, да й помага когато я обслужват. Нейна първа братовчедка казва: „Знаеш ли, аз познавам едно момче, много честно. Да ти кажа как беше: Ходих казва на пазар до халите да купя и като излязох казва взех едно момче, което да ми носи". Тогава дамите не носеха товари и мрежи, както сега. Не беше почтено да носи дамата. И тя върви и след нея носи багажа, или детенце, или момченце, най-често момченца, по-беднички, за да могат да си изкарат някой лев. „И аз казва прибрах се вкъщи, но като извадих, аз имах само 20 лв. цяло.
към текста >>

59. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Един от братовчедите по майчина линия беше пратил хабер, да отида да се видим, пък той ще ми плати пътните само и само да отида.
От моя род само една моя роднина прие учението. Пък от целият род никой не е приел. Ех, благодаря на Бога, че един човек прие по майчина линия. По майчина линия целият род ми е в Македония и аз дойдох тука 10 годишна, и тях почти не ги познавам. Не поддържах връзка, аз бях още малка тогава. Един от братовчедите по майчина линия беше пратил хабер, да отида да се видим, пък той ще ми плати пътните само и само да отида. Но аз бях при Учителя и да ти кажа не ми беше интересно нищо. И така си останах тук. Аз въобще в живота си почти никъде не съм пътувала. Целият си живот го изкарах до 20 годишна възраст при мама и при тате, после вече отидох при Учителя и всичкото беше край Него. И доброто и злото, което съм правила го направих пред Него.
към текста >>

60. 158. УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА ПОЗНАЕ УЧИТЕЛЯ СИ

Е.А.: Ще се гордеят, ще казват, братовчедка ми, приятелката ми и т.н. да. В.К.: А сега говорят, че са смахнати.
В.К.: По-нататък чета: „След време, когато приемат Учението ще се гордеят с вас. Това е моят племенник". Интересно, искам да се спрем на това нещо, защото съвременниците днес отхвърлят Учението. Е.А.: Учителят каза това. В.К.: Ще се гордеят с вас. Е.А.: Ще се гордеят, ще казват, братовчедка ми, приятелката ми и т.н. да. В.К.: А сега говорят, че са смахнати. Е.А.: Смахнати да. В.К.: А след време поколенията ще се гордеят. Е.А.: Ще се гордеят да. В.К.: Ще се гордеят, ако имат наследници разбира се. Е.А.: Ако има наследници, да.
към текста >>

61. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

И с моя братовчедка идва, близки били, идват при мене и ми казват това.
Е.А.: Един мъж. В.К.: Само един мъж. Е.А.: Да. В.К.: Какъв беше случая? Е.А.: Тя беше артистка. И с моя братовчедка идва, близки били, идват при мене и ми казват това. И като дойдоха, казаха какво искат, казах: „Ще отида при Учителя и ще Ви кажа". Ама аз не мога веднага да отида. В.К.: Точно каква им беше молбата. Е.А.: Тя буквално така каза, че тя не може без мъж да живее и че иска да й помогне Учителят. Вижте казвам: „Ще питам".
към текста >>

62. 172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

Е.А.: Тези Пентаграмчета ги правеше един вуйчо ли, братовчед ли на Савка, стенографката.
След като я върнаха от полицията, не сме я разгъвали. В.К.: Просто неприятно понеже е била арестувана, гаврена, опорочена. Е.А.: Само я пазиме като документ, да. В.К.: Значи това е по отношение на Пентаграмата? Виждал съм, че ги носят, като медальони на шията си тези Пентаграми. Е.А.: Тези Пентаграмчета ги правеше един вуйчо ли, братовчед ли на Савка, стенографката. Тя направи едно, видяха я направиха си и други. Е, като направиха, носят си ги. В.К.: Ясно. Ставаше въпрос за Савка. Нейният брат?
към текста >>

63. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Е.А.: А-а, чакай, чакай, това е мой братовчед от Америка.
Е.А.: Той си отиде. Той си отиде в Хисаря, ама нищо му нямаше. Но там лекарите нещо объркали и в резултат на тая грешка си отиде. В.К.: Кои са тука на тази картинка - Стефан Иванов? Тия кои са? Е.А.: А-а, чакай, чакай, това е мой братовчед от Америка. Това е неговата дъщеря. Това е семейството на Стефан. И той тъй злополучно си отиде. Пръв мой братовчед. По бащина линия.
към текста >>

Пръв мой братовчед.
Тия кои са? Е.А.: А-а, чакай, чакай, това е мой братовчед от Америка. Това е неговата дъщеря. Това е семейството на Стефан. И той тъй злополучно си отиде. Пръв мой братовчед. По бащина линия. Аз по майчина линия нямам. В.К.: Той на кого е син? Е.А.: Кой, Стефчо? Ами на леля ми.
към текста >>

64. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Е.А.: Имаше един пръв братовчед, който беше сляп и той му даваше беседите.
Е.А.: Да. Е, може да дава цитат, но... В.К.: Казаха ми, чедо края на живота си бил в затвора владиката Стефан и искал да чете беседи. Знаеш ли нещо по тоя въпрос? Е.А.: Ама той четеше беседи. В.К.: Кой му ги даваше? Е.А.: Имаше един пръв братовчед, който беше сляп и той му даваше беседите. В .К.: Слепият му даваше беседи на него виждащият? Е.А.: Да, на него, защото той имаше книги много. Захариев се казваше слепия. Аз съм, нали имаше там една история дето ти казах, мисля, че съм ти я казвала тази история, дето Учителят казва на д-р Миркович, когато така в края на живота му, че има много оплетени работи, да си ги уреди приживе, защото после ще бъде по-мъчно, като отиде в другия свят. И той, братът Захариев като чул това на времето той отишъл при Учителя и казал: „Учителю, много Ви моля, когато наближи тоя час да ми го кажете".
към текста >>

65. 01 - 31. ДА ЖИВЕЕШ ЗА ИСТИНАТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Той бил получил телеграма от братовчед си, че майка му е тежко болна, което било предварително уговорено.
Не минало 2-3 дни, баща му бил повикан в общината. Кметът го попитал: „Бай Георги, жена ти болна ли е или да е била болна? Момчето ти беше ли в отпуск? " - „Момчето ми беше тук три дни и пак замина за казармата, а жена ми нито е болна, нито е била болна" - казал брат Куртев. Станало му ясно, че Вълчо е излъгал, че майка му е болна, за да си дойде в отпуск. Той бил получил телеграма от братовчед си, че майка му е тежко болна, което било предварително уговорено. Сега от казармата искали потвърждение на телеграмата. - Какво да правим, бай Георге? От казармата чакат потвърждение на телеграмата. Ако кажем, че не е била болна, момчето ще го съди военен съд и го чака затвор. Кажи, че е била болна и всичко ще се оправи.
към текста >>

66. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Пък аз съм му братовчед, затуй пожелах аз да му го занеса.
Това беше 1931/1932 г. Те ми дадоха едно подвързано томче, единствено Пеню Ганев беше подвързал книгите на Учителя. бяха подвързани с кожена подвързия, специална и пр. Носеше по едно томче от 4 и 5 серия. Прочетохме от томчето и каза след туй: „Занесете го на Пеню Ганев." Викам: „Дай, Учителю, аз да го занеса." - „Не, рекох, той да дойде да го вземе." Значи изказването му беше към мене. Пък аз съм му братовчед, затуй пожелах аз да му го занеса. В. К.: Той може би иска по друг начин да изкаже благодарността си и т.н. Г. С.: Не зная. „Кажете му той да дойде да си го вземе." В. К.: Може би Учителят иска да му каже нещо. Г. С.: На мен ми стана едно огорчение, един вид че той неми вярва. В. К.: Понеже Пеню е подвързал томчето, Учителят иска лично да му го връчи в знак на уважение и зачитане, че е подвързал томчето.
към текста >>

67. 08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Обаче азот никого не се повлиях и след време, като видях, че не мога да им отговарям на въпросите, които ми задават, потърсих помощ от братовчед ми, Пеню Ганев, който беше станал две години преди мене вегетарианец, още като войник във войната, на фронта.
Гледай си чинията." И така баща ми го респектира. На другия ден вече из цялото село се знаеше - а то беше голямо село. 2500 души - из цялото село се знаеше, че аз съм станал вегетарианец, Който ме срещаше от по-големите хора, както и тия от моята възраст, питат: „Георге, вярно ли е това нещо? " Викам: „Вярно е." - „Защо? "- Всеки иска да ме разубеди. Обаче азот никого не се повлиях и след време, като видях, че не мога да им отговарям на въпросите, които ми задават, потърсих помощ от братовчед ми, Пеню Ганев, който беше станал две години преди мене вегетарианец, още като войник във войната, на фронта. С него сме от две сестри деца. Неговата майка е по-голяма, а моята по-малка, та две сестри са. Неговата се казва Кера, моята се казваше Деша. Станах вегетарианец и от него вземах книги - „Трактат за вегетарианството" от Христо Досев и много други книги по вегетарианството тогава прочетох, и дето се казва, аз се въоръжих със знание и вече който и да ме срещне, каквито и въпроси да ми задава, аз можех да му отговоря. И някои другари, някои по-възрастни казваха: „То от много четене се е побъркало." Други ми казват какво се говори за мене.
към текста >>

68. 08 - 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Има и друг Петър Камбуров, математик от Казанлък, който е негов братовчед.
Учителят, значи, му дава възможност да се освободи от стеснението, да се срещне с него, защото вижда, че Стоян е напрегнат, а външно няма смелост да отиде и да се срещне с Учителя. И тъй, Учителят го поканил, повикал го и той си казал болката, за която бил отишъл. Защото законът е такъв, че трябва да поискаш, за да ти се даде. В случая Стоян е трябвало да поиска, за да му бъде дадено наставлението от Учителя. Който има нужда, той пръв ще поиска, Сега ще разкажа за Петър Камбуров - цигуларят от Стара Загора. Има и друг Петър Камбуров, математик от Казанлък, който е негов братовчед. Петър Камбуров - цигуларят, разказваше как отишли веднъж в Търново да приготовляват за събора. Къщата на градината отдавна не била препокривана, а се налагало да се извърши тая работа, но времето не било стабилно, а дните за събора наближавали. Учителят запитал: „За колко време ще я препокриете? " - „Учителю, до довечера." - „Гледайте по-скоро" - отговорил той. Времето са разваля.
към текста >>

69. 09 - 144. ДА ИЗЯДЕМ ШОПАРА, ЧЕ ТОГАВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

144. ДА ИЗЯДЕМ ШОПАРА, ЧЕ ТОГАВА Братовчед ми бе учител на село.
144. ДА ИЗЯДЕМ ШОПАРА, ЧЕ ТОГАВА Братовчед ми бе учител на село. Веднъж решили младежите да се съберат, за да се повеселят. Събрали се те, моми и момци - интелигенцията на селото да посвирят и да потанцуват. Но ето че от дума на дума разговорът преминал върху убежденията. Разисквало се върху въпроса кое убеждение е най-хубаво, Една девойка взела думата и се изказала така: „Аз най-много харесвам убежденията на Теню. Те са най-хубави." - „Е, отгде пък чак толкоз харесваш неговите убеждения?
към текста >>

70. 09 - 178. СИЛАТА НА ДОБРИЯ ПРИМЕР

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Бяхме с моята братовчедка Божана.
178. СИЛАТА НА ДОБРИЯ ПРИМЕР Брат Крум от Петрич сподели с мене следната своя интересна опитност: Това беше през есента на 1935 година. Един празничен ден, привечер, бях излязъл на разходка по главната улица. Бяхме с моята братовчедка Божана. Може би вече за десети път минавахме по улицата, като отивахме и се връщахме. Свечеряваше се, когато забелязах нещо на земята в краката ми и се наведох, за да видя какво може да бъде. Оказа се, че е дамски часовник. „Какво намери? " - ме попита с интерес братовчедката ми.
към текста >>

" - ме попита с интерес братовчедката ми.
Бяхме с моята братовчедка Божана. Може би вече за десети път минавахме по улицата, като отивахме и се връщахме. Свечеряваше се, когато забелязах нещо на земята в краката ми и се наведох, за да видя какво може да бъде. Оказа се, че е дамски часовник. „Какво намери? " - ме попита с интерес братовчедката ми. - „Дамски часовник", отговорих аз. - „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски часовник", ми каза закачливо тя. - „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд часовник, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоредбата, за да съобщим, че е намерен дамски часовник. Но преди да бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски часовник, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата. В това време виждаме, че едно момиче плаче.
към текста >>

71. 09 - 262. ДА ЧАКАМЕ ВЛАКА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

262. ДА ЧАКАМЕ ВЛАКА Бях 14-15-годишна, когато, заедно с братовчедка ми Банда, бяхме изпратени в гр.
262. ДА ЧАКАМЕ ВЛАКА Бях 14-15-годишна, когато, заедно с братовчедка ми Банда, бяхме изпратени в гр. Ямбол да учим занаят - плетачество. Едва бяха изминали две седмици и желанието ни да учим занаят се изпари поради това, че майсторката искаше много да печели от нашия труд: Работехме вечер до късно, а сутрин почвахме рано. Понеже не бяхме свикнали на такъв режим, не можехме да се помирим и решихме да си отидем. Един ден, вместо на работа, озовахме се на гарата, без да знаем защо. Искахме да посрещнем влака, но защо, не знаехме.
към текста >>

72. 11 - 1. НАЧАЛОТО

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Аз имах изпит, пък учителят ми в 4-то отделение беше на майка ми братовчед.
Майка ми беше. Малко хора бяхме. И на другия ден ще заминават за Петровден за върха сутринта. Добре ама ние тоя ден имахме групова работа. На времето в 4-то отделение държим изпит някакъв. Аз имах изпит, пък учителят ми в 4-то отделение беше на майка ми братовчед. Майка ми и неговият баща са брат и сестра. Аз нямах никакво отношение към него, защото като бяхме ученички, аз и моя братовчедка, на леля ми дъщеря, сме братовчеди на него. Не пропускаше нито едно дете, всички ги биеше, още щом влезе, почва да бие всички, само мене и Тодорка не биеше. Всички. Не можех да го понасям. Аз тоя начин на отношение на учител към ученици не го обичам, ако има причини.
към текста >>

Аз нямах никакво отношение към него, защото като бяхме ученички, аз и моя братовчедка, на леля ми дъщеря, сме братовчеди на него.
И на другия ден ще заминават за Петровден за върха сутринта. Добре ама ние тоя ден имахме групова работа. На времето в 4-то отделение държим изпит някакъв. Аз имах изпит, пък учителят ми в 4-то отделение беше на майка ми братовчед. Майка ми и неговият баща са брат и сестра. Аз нямах никакво отношение към него, защото като бяхме ученички, аз и моя братовчедка, на леля ми дъщеря, сме братовчеди на него. Не пропускаше нито едно дете, всички ги биеше, още щом влезе, почва да бие всички, само мене и Тодорка не биеше. Всички. Не можех да го понасям. Аз тоя начин на отношение на учител към ученици не го обичам, ако има причини. И тоя ден ме изпита там за нещо и на бърза ръка аз излязох. Първа ме изпита, защото си знам.
към текста >>

73. 11 - 12. УЧЕНИКЪТ ПО ДУХ ПОЗНАВА УЧИТЕЛЯ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Обаче ний, тоя де, Николай Стаматов се казваше учителят, наш роднина, на майка ми братовчед, и ме изпита първа, за да мога да отида.
Вечерта се прибираме, баща ми се разхожда и на другия ден ще заминават за Бургас. Обаче на другия ден ходеха на Петровия връх. Това беше 1920 година. А ние бяхме деца в 4-то отделение и държахме изпит, както едно време беше. Накрая матура. Обаче ний, тоя де, Николай Стаматов се казваше учителят, наш роднина, на майка ми братовчед, и ме изпита първа, за да мога да отида. Добре, ама те отидоха много рано на Петровия връх. И като чули, че на Петровия връх има събор, гдето се събират с Учителя, гражданството се научило и са отишли там да продават какво ли не. И Учителят казал да се прибираме в града, и вечерта се изнесе беседа. Тогава аз се облякох вече празнично, както трябва, народ в салона, отвън на двора много народ, гражданството се научило. Учителят изнася една беседа в салона в Айтос.
към текста >>

74. 11 - 13. ДУХЪТ, КОЙТО РЪКОВОДИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Обаче баща ми заболява много тежко в Скопие и ние имахме един братовчед, Енчо, който идва една вечер.
Обаче по- късно с брат Боев в Скопие стават войници, 1917 година е било или по-късно, не знам коя година. Ние бяхме деца. Пак в турската къща живеехме. Аз бях ученичка в прогимназията, първи или втори клас и ние, като замина баща ми за Скопие и с брат Боев, тогава вече баща ми е завършил фелдшерски курсове в Сливен и най- голямата ми сестра се ражда, Цветанка се ражда в Сливен. И така, ние го изпратихме тържествено на гарата и замина. Обаче баща ми заболява много тежко в Скопие и ние имахме един братовчед, Енчо, който идва една вечер. Ние даже бяхме така, майка ми все обичаше така да ни кара да играем, хоро играехме с децата, седем деца. И наблизо живееше една моя братовчедка, на майка ми братовчедка и на нас, кака Невенка се казваше, Велико Стоянова, литераторка, живееха срещу нас и идваха у дома. И някой път като ни чуят, че ние не пеем, така чувстват и казват, че сигурно имат някой болен в къщи. И то болен винаги ще бъде аз, защото малко слабичко вървях. Обаче пристига Енчо, който е бил в Скопие, при брат Боев и при баща ми, той е братовчед на майка ми, бабите ни сестри, първи братовчедки.
към текста >>

И наблизо живееше една моя братовчедка, на майка ми братовчедка и на нас, кака Невенка се казваше, Велико Стоянова, литераторка, живееха срещу нас и идваха у дома.
Пак в турската къща живеехме. Аз бях ученичка в прогимназията, първи или втори клас и ние, като замина баща ми за Скопие и с брат Боев, тогава вече баща ми е завършил фелдшерски курсове в Сливен и най- голямата ми сестра се ражда, Цветанка се ражда в Сливен. И така, ние го изпратихме тържествено на гарата и замина. Обаче баща ми заболява много тежко в Скопие и ние имахме един братовчед, Енчо, който идва една вечер. Ние даже бяхме така, майка ми все обичаше така да ни кара да играем, хоро играехме с децата, седем деца. И наблизо живееше една моя братовчедка, на майка ми братовчедка и на нас, кака Невенка се казваше, Велико Стоянова, литераторка, живееха срещу нас и идваха у дома. И някой път като ни чуят, че ние не пеем, така чувстват и казват, че сигурно имат някой болен в къщи. И то болен винаги ще бъде аз, защото малко слабичко вървях. Обаче пристига Енчо, който е бил в Скопие, при брат Боев и при баща ми, той е братовчед на майка ми, бабите ни сестри, първи братовчедки. Како, идвам да съобщя, че свако ми Георги е тежко болен. Но преди да каже това, аз се хвърлям в леглото и казвам: „Тати е болен, тати е болен", преди да дойде Енчо.
към текста >>

Обаче пристига Енчо, който е бил в Скопие, при брат Боев и при баща ми, той е братовчед на майка ми, бабите ни сестри, първи братовчедки.
Обаче баща ми заболява много тежко в Скопие и ние имахме един братовчед, Енчо, който идва една вечер. Ние даже бяхме така, майка ми все обичаше така да ни кара да играем, хоро играехме с децата, седем деца. И наблизо живееше една моя братовчедка, на майка ми братовчедка и на нас, кака Невенка се казваше, Велико Стоянова, литераторка, живееха срещу нас и идваха у дома. И някой път като ни чуят, че ние не пеем, така чувстват и казват, че сигурно имат някой болен в къщи. И то болен винаги ще бъде аз, защото малко слабичко вървях. Обаче пристига Енчо, който е бил в Скопие, при брат Боев и при баща ми, той е братовчед на майка ми, бабите ни сестри, първи братовчедки. Како, идвам да съобщя, че свако ми Георги е тежко болен. Но преди да каже това, аз се хвърлям в леглото и казвам: „Тати е болен, тати е болен", преди да дойде Енчо. Половин час преди да дойде и вече хоро няма. И Енчо идва и казва: „Бати Георги е болен." Това абсолютно е верно. В.К.: От какво е болен?
към текста >>

75. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И пратих моя братовчед да изпрати на тати телеграма.
31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ В.К.: Как се е казвала майката на Надка /Боева/? Надка: Цветана, Той й казва Учителят - Цветанка. И когато идва 20 година, тя беше там на Минералните бани. Учителят казал: „Георге, заведи ме да видя Цветанка." Учителят желаел и завеждат го там тогава да се срещне с нея. И когато кака ми си замина 1923 година в Айтос, мамини телеграфирали в Търново, че си е заминала Цветанка и тати се качил горе да съобщи, че сестра ми си замина и сестрите ми двете /в това време Георги Куртев е на събор в Търново/ и те бяха с мамини на събор, ние сме само в Айтос: Вера, аз и Любка. И пратих моя братовчед да изпрати на тати телеграма. Тати се качил горе. Учителят още като го видял, казал: „За Цветанка ли идваш да ми съобщиш? " Тати държал телеграмата в ръцете си. В.К.: Щастлива душа. Надка: Учителят казва: „Сестра Бела с дъщерите си ще си отиде, ти няма да ходиш." Тати бе, нали отива да му съобщи и Учителят казал: „Сестра Бела и двете дъщери, тези - Дора и Донка ще си отидат за погребението , а ти, брат Георге, няма да си отиваш и ще останеш за събора." В.К.: А какво стана на събора в Търново 1925 година?
към текста >>

76. 12 - 47. НА КАФЕ ПРИ ВЕРКА КУРТЕВА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Братовчедка ми има етърва и тя беше лекарка във военна болница.
Гледа на Верчето, гледа на Стоянка, гледа на Койнито и Рая вика: „Ами на леля Надя тука чака чашката." - „Аз - каза - на свои хора много не обичам, ха дайте чашката." В.К.: Ха-ха-ха. Надка: Погледна и каза: Само едно ще ти кажа, като си отидеш, една жена, казва, ще ти каже нещо, ще ти съобщат нещо за една жена, което, каза, много ще те заболи. Само толкова. И ние си отиваме, Рая, Койнито и Верчето, отиваме. Стоянка отиде при дъщеря си, и след десет минути звъни телефонът. Братовчедка ми има етърва и тя беше лекарка във военна болница. Тя като комунистка с този бяха близки, преди Гълъбов кой беше министър, който е председател на Червен кръст сега. В.К.: Да. Надка: Кирил Игнатов. В.К.: Да. Надка: С него те са работили като студенти и като комунисти, лепили са афиши, това-онова, мъжът и партиец и той полковник и тя е тука, моя първа братоведка, и тука женена, и тя се обажда.
към текста >>

Знае ме, нали първи братовчедки, майките ни са сестри с нея, а нейната сестра почива в Бургас и тя на кого, на мен ще се обади.
Тя като комунистка с този бяха близки, преди Гълъбов кой беше министър, който е председател на Червен кръст сега. В.К.: Да. Надка: Кирил Игнатов. В.К.: Да. Надка: С него те са работили като студенти и като комунисти, лепили са афиши, това-онова, мъжът и партиец и той полковник и тя е тука, моя първа братоведка, и тука женена, и тя се обажда. Знае ме, нали първи братовчедки, майките ни са сестри с нея, а нейната сестра почива в Бургас и тя на кого, на мен ще се обади. И звъни телефонът и ние сме в друга стая. Румито взема телефона: „Руми" -„Кажи бе, лельо Весе." - „Нека мама ти да ми се обади." И аз: „Кажи бе, Весе." - „Ами да ти кажа, малко ще те поразтревожа." - „Я, защо бе, кажи какво има." - „Ами Дора, каза, сестра ми в Бургас почина." А Вера ми го каза предварително от чашата - гледа ми на кафе. Пред всичките го каза. Те го знаят отгоре и веднага го казаха. Аз, като им казах: „Боже, каза, таз кака Верка, значи и на нас каквото каже, ще се сбъдне." Рекох: Не знам.
към текста >>

Тя ми е първа братовчедка, пък тя наша възраст.
Надка: Не всякога, но аз, на мен много пъти ми е гледала, като съм у тях. Викам: „Вере, хайде по едно кафенце." Никога нищо не ми е казвала. Тогава „мот а мот". Няма друго какво да ти казвам, но ще знаеш, като си отидеш, казва, ще ти съобщат за една жена нещо, много ще те заболи. И отивам, и след десет минути Весито се обажда. Тя ми е първа братовчедка, пък тя наша възраст. Ама ние така сме възпитани. Нашата къща беше приют за приятели. Посрещане, изпращане, но благодарение на този живот в цялата околия се познаваха приятелите. Те бяха към хиляда души. Братството на околията Бургас идваше, Сливен, Карнобат, от селата, те много хубави хора имат, такива сърдечни и като ги посрещахме и като ги видехме, се радвахме.
към текста >>

77. 12 - 48. ДВЕТЕ БЛИЗНАЧКИ - ВЕРКА И НАДЯ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И тази отива при нашата братовчедка, защото са приятелки и тя Димитрина се казваше и казва: Твоите братовчедки тъй, тъй, тъй.
И аз знам тъй да предавам - прочетете си урока, прочетете си урока. Нареди се да го научим да го разкажем. И тя казва на Серапито и Серапито казва на Ангелова. Тя се беше преместила при тях вече, при тях живееше. Те са сирачета двечките. И тази отива при нашата братовчедка, защото са приятелки и тя Димитрина се казваше и казва: Твоите братовчедки тъй, тъй, тъй. Но тя ми беше на мен класна... И тъй ли? Аз, на мама първа братовчедка беше нейна близка, приятелка. Тъй ли каза, аз ще й кажа. Аз не зная, идва сега тази, тя после се ожени за един художник и казва: Ей, Георгиева - на мен, а тя мисли, че съм аз Верчето, не знай коя е от двете ни. Георгиева, стани да разкажеш урока за Франция.
към текста >>

Аз, на мама първа братовчедка беше нейна близка, приятелка.
И тя казва на Серапито и Серапито казва на Ангелова. Тя се беше преместила при тях вече, при тях живееше. Те са сирачета двечките. И тази отива при нашата братовчедка, защото са приятелки и тя Димитрина се казваше и казва: Твоите братовчедки тъй, тъй, тъй. Но тя ми беше на мен класна... И тъй ли? Аз, на мама първа братовчедка беше нейна близка, приятелка. Тъй ли каза, аз ще й кажа. Аз не зная, идва сега тази, тя после се ожени за един художник и казва: Ей, Георгиева - на мен, а тя мисли, че съм аз Верчето, не знай коя е от двете ни. Георгиева, стани да разкажеш урока за Франция. Ученици, сега научихте ли урока, предадох ли ви го добре? Викам: Защо, госпожице?
към текста >>

78. 12 - 56. ВЕРКА И НАДКА КАТО УЧЕНИЧКИ В ПРОГИМНАЗИЯТА

" А жената на директора била братовчедка на брат Георги Куртев.
56. ВЕРКА И НАДКА КАТО УЧЕНИЧКИ В ПРОГИМНАЗИЯТА В.К.: Като ученички, Верка и Надка ги водели от училище на църква, в която служел поп Шаханов, който бил враг на Учителя и делото му. Той използвал всеки удобен случай да изкаже своето отрицателно отношение към него. Веднъж, след службата, когато учениците били още в църква, той започнал да говори, както обикновено, при което гледал да вмъкне и нещо против Учителя. Така тоя път казал, че когато се събират хората от Братството, дръпвали пердетата и после се събличали голи мъже и жени, като прибавил и други някакви нелепости. Но в това време Верка се провикнала със силен глас, за да чуе цялата църква: „Лъжеш, лъжеш, това не е истина! " А жената на директора била братовчедка на брат Георги Куртев. Тя чула всичко това и на другия ден извикали брат Георги Куртев в дирекцията и му казали, защо Надка си мълчи и нищо не казва, а Верка се била така провикнала. А брат Георги казал: „Ами децата не могат да мълчат, те трябва да казват истината! " Когато бил починал Добри, съпругът на Надка, тя ходела всеки ден до 40-я ден на гроба му. Обикновено когато отивала, заключвала пътната врата. На 20-я ден обаче тя не заключила пътната врата, просто така, като че нещо я накарало да не я заключва.
към текста >>

79. 16 - 2. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

По-нататък в мене се явява, понеже аз от младеж още ходех в Братството и когато се ожених, моят приятел беше също оженен и моят кръстник беше негов братовчед.
Как протече вашият живот? Ж.Т.: 1934 година се ожених, октомври. Като младеж ходех редовно в Тополица. при сбирки и някои наши хора искаха да ме свържат с някоя сестра от Братството, обаче мен не ме теглеше сърцето така. Понеже бяхме преселени в туй село Козарево и се свързах с моята другарка, която беше малка и дори двама братя прежени, един от най-големите родове на селото ни. По-нататък в мене се явява, понеже аз от младеж още ходех в Братството и когато се ожених, моят приятел беше също оженен и моят кръстник беше негов братовчед. А те обичаха да ходят на кръчмата. Аз самичък къде да ходя? И аз отиваме тях. Може да не пия, ама да съм с тях. Това продължи и когато дойдеше неделен ден, аз изпитвах най-голямата мъка, най-голямата тъга.
към текста >>

80. 20 - 3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

Моя братовчедка, страдаща дълго време от порок на сърцето, получи тежка криза.
3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ Бях вече на работа в Ямбол. Моя братовчедка, страдаща дълго време от порок на сърцето, получи тежка криза. Извикаха ме да бъда при нея през нощта, за да й поставям инжекции. Почти никой не мигна, молихме се Бог да й помогне. На разсъмване съм се унесла за минути. Вратата се отваря и със своята свободна походка влиза Учителят, откача от закачалката бялата ми престилка и казва: „Иди да спиш, аз ще я лекувам." Братовчедка ми живя още дълго след този случай. Разболях се от плеврит.
към текста >>

Вратата се отваря и със своята свободна походка влиза Учителят, откача от закачалката бялата ми престилка и казва: „Иди да спиш, аз ще я лекувам." Братовчедка ми живя още дълго след този случай.
3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ Бях вече на работа в Ямбол. Моя братовчедка, страдаща дълго време от порок на сърцето, получи тежка криза. Извикаха ме да бъда при нея през нощта, за да й поставям инжекции. Почти никой не мигна, молихме се Бог да й помогне. На разсъмване съм се унесла за минути. Вратата се отваря и със своята свободна походка влиза Учителят, откача от закачалката бялата ми престилка и казва: „Иди да спиш, аз ще я лекувам." Братовчедка ми живя още дълго след този случай. Разболях се от плеврит. Уж оздравях, а поддържах постоянно една лека температура, което показва, че процесът в дробовете не е ликвидиран. Майка ми, много обезпокоена, сънува, че тя и една сестра ме подкрепят, от мене капе кръв, явява се Учителят и пак казва: „Оставете я, аз ще я лекувам." На следващия ден нямаше и помен от температура. Наши съседи, силни на деня, искаха да строят жилищен блок, като незаконно заграбваха от съседните дворове. На нас оставаше само една пътека да минаваме.
към текста >>

81. 20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Там, в къщата на баба ми, която беше срещу църквата в долната махла, като малки сме се събирали братовчедите.
Сега чета седмия. Почти всичките автори, да не кажа всички, ми са добре позна ти. Повечето от тях са минали през нашия дом. Открих даже роднини. Майка ми чрез баба ми е потомка на Иларионовския род - Елена. Там, в къщата на баба ми, която беше срещу църквата в долната махла, като малки сме се събирали братовчедите. Там още бяха живи сестрата и братът на баба ми, Дона Ив. Маркова от рода Марковци и оттам се родим с Петко Тодоров - писателят. Майка и Мина Тодорова много си приличат. Даже един от вуйчовците ми (първи братовчед на майка ми), челист в операта, се казва Иларион. О т останалите живи софийски роднини зная само доц.
към текста >>

Даже един от вуйчовците ми (първи братовчед на майка ми), челист в операта, се казва Иларион.
Майка ми чрез баба ми е потомка на Иларионовския род - Елена. Там, в къщата на баба ми, която беше срещу църквата в долната махла, като малки сме се събирали братовчедите. Там още бяха живи сестрата и братът на баба ми, Дона Ив. Маркова от рода Марковци и оттам се родим с Петко Тодоров - писателят. Майка и Мина Тодорова много си приличат. Даже един от вуйчовците ми (първи братовчед на майка ми), челист в операта, се казва Иларион. О т останалите живи софийски роднини зная само доц. Йордан Ватев. Става дума за Емилия Михайловска, която съм срещала като студентка на Изгрева, но не сме запознати. Четейки материалите, ми идват доста идеи на ум и ще разширя в най-скоро материала, който ви изпратих скоро, обещавам. Тук вече сме три самостоятелни групи.
към текста >>

82. 22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии.
Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане! " Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше още за начинаещ и искаше да го поучи. Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии. А Учителят, доколкото зная, подобни неща не е казвал. Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза: „Този въпрос е много лесен за тебе - да узнаеш има ли прераждане или няма. Ти си ясновидка, избери си един астралец, който отдавна е напуснал земята, и виж какво ще стане с него. Ти ще видиш, че той, след като скита известно число години в различните полета на духовния свят, най-после ще се изгуби за погледа ти. И ако продължаваш твоето търсене, ще го намериш на земята, увит в пеленки, да плаче в ръцете на някоя майка.
към текста >>

83. 23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Накрая на спиритическата дейност, медиум се оказа един мой братовчед.
Събираха се много хора около нея, които я познаваха. Тя посочваше отделни лица от публиката, казваше им имената също и на техните близки починали, отношенията им и пр. След това отиваше на гробищата и на всеки гроб казваше кой е погребан, името, дрехите, с които е погребан и посочваше техни близки, ако имаше наблизо. В дома ни приемаше хора, които имаха нужда от помощ и лечение. Всички оставаха доволни. Накрая на спиритическата дейност, медиум се оказа един мой братовчед. На сеанса се яви един светъл старец със светещ триъгълник на главата. Чрез медиума той говори за прераждането, за кармата, че трябва да развиваме добродетелите си, като насочваме ума, сърцето и волята си към възвишени мисли, благородни чувства и добри постъпки. Дотогава нищо не се знаеше за окултизма. Чрез медиума този старец още каза: „Понеже вие научихте, че има задгробен живот, че човек е безсмъртен, трябва да прекратите тези сеанси. По-нататъшното проучване на невидимия свят може да стане непосредствено, като се развият необходимите дарби.
към текста >>

84. 23 - 3. СЪБОРЪТ ПРЕДИ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912 ГОДИНА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Понеже баща ми имал братовчеди в Плачковица, решили да прекъснат пътуването и да продължат със следващия влак.
3. СЪБОРЪТ ПРЕДИ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912 ГОДИНА В 1912 година Учителят с писмо извика на събора в Търново Тодор Абаджиев и баща ми, Ради Иванов Дюлгеров. Понеже баща ми имал братовчеди в Плачковица, решили да прекъснат пътуването и да продължат със следващия влак. Отбили се в кръчмата да попитат за роднините, но се оказало, че самият кръчмар е един от роднините, почерпил ги с ракия и те не могли да откажат. Когато пристигнали в Търново, Учителят ги посрещнал, здрависал се с тях и ги попитал: „Хубава ли беше ракийката? " Съборът траял три дена и на раздяла им казал: „Когато си отидете, няма да започвате никаква работа, докато не си набавите дърва и брашно за годината." На тръгване той повтори пак същото. Тогава те го запитали: „Учителю, война ли ще става? " На утвърдителния отговор те го попитали какво ще стане с тях самите.
към текста >>

85. 23 - 14. ОКУЛТНИ СЛУЧКИ

На един мой братовчед, железар, при работа в окото му влиза желязна стърготина.
Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция. Учителят му отговоря, като му дава следния съвет: да направи съгряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото. Той изпълнява съвета, но резултат не получава. На другия ден получава второ писмо, с което Учителят му обяснява, че не е получил резултат, защото не е загрял добре мястото. След втория компрес ухото оздравява. На един мой братовчед, железар, при работа в окото му влиза желязна стърготина. След лекарска намеса, превръзки, д-р Момчилов му казва, че окото му трябва да се извади. Тогава баща ми пак отива при Учителя за съвет. Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото. Препоръчва му да направи млечен компрес на сляпото око. Окото му оздравява.
към текста >>

86. І.03.03. СВЕТИ ДИМИТЪР И ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО

Неговият син Гавраил Радомир (1014-1015 г.) бил убит от братовчед си Иван Владислав през август 1015 година.
3. СВЕТИ ДИМИТЪР И ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО България, след смъртта на цар Петър (970 г.) и смъртта на синовете му Борис II (977 г.) и Роман (997 г.), попада под византийско робство. Остава западната част, където Самуил се обявява за български цар и продължава да воюва срещу византийците от 991 до 1014 година. След битката при Беласица на 29.VII.1014 г. император Василий II разбил предвожданата войска на цар Самуил, като пленил 15000 българи, извадил им очите, като оставил на всеки сто човека един с извадено едно око, за да ги води. Те били изпратени на Самуил, който, като ги видял, получил сърдечен удар и умрял на 6.Х.1014 година. Неговият син Гавраил Радомир (1014-1015 г.) бил убит от братовчед си Иван Владислав през август 1015 година. Според „чудесата на Св. Димитър" се казва, че той измъчвал населението, като ги заставял да гонят дивеча по планините, за да може да се развлича с лова на диви зверове. Тогава селяните се обърнали с молба към Св. Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие. И наистина, когато двамата братовчеди вървяли на лов, Иван Владислав се обръща с коня си и пробожда Гавраил с копието си.
към текста >>

И наистина, когато двамата братовчеди вървяли на лов, Иван Владислав се обръща с коня си и пробожда Гавраил с копието си.
Неговият син Гавраил Радомир (1014-1015 г.) бил убит от братовчед си Иван Владислав през август 1015 година. Според „чудесата на Св. Димитър" се казва, че той измъчвал населението, като ги заставял да гонят дивеча по планините, за да може да се развлича с лова на диви зверове. Тогава селяните се обърнали с молба към Св. Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие. И наистина, когато двамата братовчеди вървяли на лов, Иван Владислав се обръща с коня си и пробожда Гавраил с копието си. Светецът влязъл в тялото на Иван Владислав и чрез него го убил. Онези, които вървяли след Гавраил Радомир, наяве видели Св. Димитър как го нападнал и след това тутакси станал невидим. Иван Владислав се възцарил през лятото на1015година. През февруари 1018 г.
към текста >>

87. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

Асен при завръщането си бил убит от братовчед си Иванко, заради любовната си връзка с Мария, сестрата на царицата.
При един поход през 1196 г. Асен I разгромил една византийска армия на севастократор Исак, който бил пленен от един кумански войник. Там българите заловили в плен един свещеник, който знаел езика им и поискал да го освободи Асен. Но той отговорил, че убива ромеи, а не ги освобождава. Свещеникът въздъхнал и със сълзи на очи му предсказал, че краят му е близък и че той няма да умре от естествена смърт. Асен при завръщането си бил убит от братовчед си Иванко, заради любовната си връзка с Мария, сестрата на царицата. И след това решават да вдигнат бунт. Поискал помощ от византийския император Алексий III Ангел. Императорът Алексий III Ангел изпраща войски към Търново, за да подпомогне Ивайло. Но дошла до границата, войската се разбунтувала и не искала да върви. Изпаднали в паника, те вървели в безредие, като че ли някой невидим ги преследвал в гръб и ги нападал с всякакво оръжие.
към текста >>

88. III.07.ДУХОВНИ ЯВЛЕНИЯ В НОВИ ПАЗАР

Къщата остана да я пази моята братовчедка, М., която се отличаваше със сърдцатост и затуй я наричахме „мъжка Драгана".
Разбрах, че това бе поздрав за Нова Година от някой вънземник, който е разбрал моето очакване. Баща ми, стреснат, подскочи на леглото и попита уплашен: - Кой блъска? - Един наш познайник минва от тук и ни поздравява за Новата Година - отговорих аз на баща си, но той, види се, разбра, че говоря за някой жив приятел, та каза: - Той да си не позволява тъй да блъска! " „През 1900 година, преди онова наводнение на р. Ана-дере, която отнесе сума къщи и дюкени в първите дни на август, отишел бях за малко време във Варна. Къщата остана да я пази моята братовчедка, М., която се отличаваше със сърдцатост и затуй я наричахме „мъжка Драгана". Освен безстрашието, тя се отличаваше и с упорито неверие и отричане на духовния мир - нощя сама без страх минваше през гробищата. Но през първата вечер на нейното вардиянство се случват неща, които не само я изплашват, но веднаж за винаги изкореняват неверството й. Щом се смрачило, тя се прибира в стаята, като затворила добре всички врати. По едно време слуша, че някой ходи по дюшемето на съседната малка стаичка, дето аз преживявах. Помислюва, че някой е влязъл през прозореца; грабва ламбата и отишла да види кой е; но не вижда никого.
към текста >>

89. VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА

Братовчедът на Милка, назоваем Петко, работи срещу мен, задържа архива на Стоянка Илиева.
Нека крещи. Има защо да крещи. Защото се изнася невежеството на онзи, който е в нея и я ръководи. И престъпленията му! 19. Целият род Кралеви вървят, тичат и се надпреварват един другиго, за да работят срещу мен. Братовчедът на Милка, назоваем Петко, работи срещу мен, задържа архива на Стоянка Илиева. (Виж „Изгревът", том IV, стр. 560-563.) Но спомените въпреки всичко излязоха в „Изгревът", том VIII, стр. 3-92. Но това го направи Вергилий, а не някой друг. Братовчедката на Милка, назоваема Божанка Кралева, се подписа срещу мен в едно „Отворено писмо". (Виж „Изгревът", том IV, стр.
към текста >>

Братовчедката на Милка, назоваема Божанка Кралева, се подписа срещу мен в едно „Отворено писмо".
19. Целият род Кралеви вървят, тичат и се надпреварват един другиго, за да работят срещу мен. Братовчедът на Милка, назоваем Петко, работи срещу мен, задържа архива на Стоянка Илиева. (Виж „Изгревът", том IV, стр. 560-563.) Но спомените въпреки всичко излязоха в „Изгревът", том VIII, стр. 3-92. Но това го направи Вергилий, а не някой друг. Братовчедката на Милка, назоваема Божанка Кралева, се подписа срещу мен в едно „Отворено писмо". (Виж „Изгревът", том IV, стр. 622-624, както и моя отговор на стр. 625-633.) Милка Кралева върви и трови последователите на Учителя с лъжи срещу мен. Но това е до времето, когато на всички ще им се отворят очите. Идва това време.
към текста >>

Милка Кралева и братовчедка й Божанка Кралева организираха да се провали онова събрание при Йотка Младенова, където трябваше да изнеса една информация за онези въпроси, които са актуални за предстоящото издаване на Словото на Учителя.
622-624, както и моя отговор на стр. 625-633.) Милка Кралева върви и трови последователите на Учителя с лъжи срещу мен. Но това е до времето, когато на всички ще им се отворят очите. Идва това време. С това писмо ще им се отворят очите на всички. Милка Кралева и братовчедка й Божанка Кралева организираха да се провали онова събрание при Йотка Младенова, където трябваше да изнеса една информация за онези въпроси, които са актуални за предстоящото издаване на Словото на Учителя. Отхвърлиха ме. Отидох си и повече с тях не се срещнах нито веднъж. Но аз организирах и издадох по оригинала неиздаденото Слово на Учителя. Това направих аз, но не и те. Те са предателите.
към текста >>

90. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Той, Спас, пък помолва да доведе братовчедката си -Лалка Кръстева.
Антонов отиват да изучават астрология доста младежи. Ще споменем някои от тях: Зинови Димитров - студент тогава по архитектура, Георги Лозанов - студент по медицина, Стефка Лозанова - студентка по логопедия, Слевчо - студент по химия и т.н. Всички те завършиха науките си и станаха специалисти в областта си. Георги Лозанов е довел в групата да учи астрология и един свой приятел - Спас Данаилов, студент по радиоинженерство. Впоследствие той стана преподавател във военната академия по тая специалност. Той, Спас, пък помолва да доведе братовчедката си -Лалка Кръстева. И ето кръжокът работи и участниците му добиват познания по астрология. Лалка учи приложно рисуване. На Ив. Антонов често му гостува нашият приятел от Трявна и преподавател по резба в тамошното резбарско училище - Цаню Антонов. При тия гостувания той се среща и с курсистите по астрология.
към текста >>

91. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIII

Братовчедките Любка Харалампиева Джамджиева и Цветка Михайлова Щилянова. 74.
Виж „Изгревът", том VIII, стр. 597. 70. Цветана Щилянова през 1950 г. 71. Цветана Щилянова през 1975 г. 72. Цветана Щилянова и съпругът Емануил. 73. Братовчедките Любка Харалампиева Джамджиева и Цветка Михайлова Щилянова. 74. Учителят, 14.02.1934 г. - портрет от Цветана Щилянова 75. Учителят говори - портрет от Цветана Щилянова. 76. Учителят: Скица от Цветана Щилянова. 77. Учителят: Скица от Цветана Щилянова. 78.
към текста >>

92. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Пишете в София на казаното лице (мой братовчед и член на Теософското общество), той ще ви я прати.
На края на списанието ще видите обявен списък на излязлите на български книги. Едни вече се намират по всички книжарници на България; другите могат да се изпишат чрез Сава Миланов, 48 цар Борис, София. Има една много важна книга, тя е Древната Мърдост от Анна Безант, струва 4 лева. Много Ви я препоръчвам. Преводът й е малко лош, но чудесна книга! Пишете в София на казаното лице (мой братовчед и член на Теософското общество), той ще ви я прати. Но тя е чуждо издание, и за нея ще трябва да пратите пари в аванс. Аз съм до юлий тук. На разположението Ви съм. Пишете ми за всичко, което Ви интересува в нашата литература; колкото мога, ще Ви отговарям на въпросите. С братски поздрав Ваш Софроний Ников Силистра, 07 Окт. 1908г.
към текста >>

93. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Те са значи братовчедки на Надя, Аня и на Паша.
Г. П.: А, не зная, но зная едно, че са били доста богати родителите им и са били три момичета. Едната е Лиза, която е съпруга на професор Шишманов, другата е Льола, която е Елена, значи женена за един неблагонадежден българин, който като наражда десетина деца, оставя майката с децата и избягва. Къде отива, Господ го знае, и тези деца немили и недраги се поемат отчасти от едната леля, отчасти и от другата леля. Аз познавам от тези деца, немили-недраги, познавам само две момичета. Това е Петя Гъркова и Дора Гъвълюбова. Те са значи братовчедки на Надя, Аня и на Паша. Имаха роднински връзки с фамилията Берманчеви. Те са известни. Зная, че единият беше ветеринарен лекар, другият пострада от войната, отрязаха му крака и стана директор на едно училище за сираци от войната. Това бяха техните роднински връзки. Сега Павел, братът на Паша, го познавам.
към текста >>

94. 2. АВРАМОВ ДОМ

Попада у братовчедките, у Дора ли, у Петя ли на Пашини, у братовчедките й и какво да го правим?
В.К.: Значи вие свързахте вече вашия път с тях. Г.П.: При тях аз заварих като техен близък Иван Андонов. Той беше от някои от тези западни наши градчета, юго-западни градчета. В.К.: Той е отнякъде от Радомирско нататък. Г.П.: А така, някъде нататък е бил Иван, пак такъв бездомник, скитник младеж. Попада у братовчедките, у Дора ли, у Петя ли на Пашини, у братовчедките й и какво да го правим? Те не могат, нали, да го махнат, те не работят и кой ще го издържа този Иван, та отива той при Пашини и им помага да купува едно-друго, за в къщи нещо каквото може да прави, хем някак става и той техен. Та аз него го заварих, но тогава той не живееше у тях. Зная го само като много близък, като техен човек, но той тогава не живееше у тях. Обаче той е един от учениците им. Другите ученици са Жечо Панайотов, Олга Славчева, Колю Каишев, Мария Аркадиева, Андрейчо Никифоров, Боянчо, не му знам фамилията (Златарев), Юлиана Гарчева, Румен Гарчев и Анина Бертоли.
към текста >>

95. 3. ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ НА ПАША ТЕОДОРОВА (1887-12.02.1972 г.)

Паша Теодорова

Тези племенници, братовчедите Дора и Петя, едната Гъркова, другата Гъвълюбова.
Не, неземни хора. Тя Надя вика: „Абе чувайте, знаете ли, като гледам, гледам, ние не сме като другите бе." Надя, най-голямата. „Бе ние бамбъшка сме." Тя беше най-трезва, като че ли най-земна, ако мога да река. Някак като че изпъкваха от другите. Аз не ви казах и за това. Тези племенници, братовчедите Дора и Петя, едната Гъркова, другата Гъвълюбова. И те имаха по една дъщеря. И тези дъщери останаха пак под грижите на леля Паша и на Аня. Майките им се поминаха по-рано. А още и едно семейство, това е „тьотя Паша". Така я наричаха, „тьотя Паша".
към текста >>

96. 7. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ НА СЪВРЕМЕННИЦИТЕ НА ПАША

На братовчед им.
Хем учителка, интелигентна, поетеса. В.К.: Мара коя? Г.П.: Мара Камбурова. В.К.: Тя се пада снаха на тия Марин и Петър Камбурови? Г.П.: Не. На братовчед им. На Никола. Снаха на Никола Камбуров, а не на Стефан Камбуров, а другия. И Мара пристигна и аз бях много доволна, че един човек на равен ранг интелектуален е при Паша. Обикнахме се, посещавахме се, въобще станахме три. Това трая няколко месеца.
към текста >>

97. 9. ПАРИТЕ НА ПАША

А една от тях беше само, и тя не на пряката й братовчедка дъщеря, ами на втората братовчедка.
Аз ги каня. Всяка година Паша й чествуваме деня на заминаването. Тя вече прави 17 години. На десетата година им казвам: „Елате! " Другите щяха да дойдат, ама едната, която върти работите, тя не дойде. А една от тях беше само, и тя не на пряката й братовчедка дъщеря, ами на втората братовчедка. Втора братовчедка, тази от Германчевите. Тя можеше да я гледа, нямаше семейство. Имаше син, можеше да го остави и т.н. Не се съгласиха хората, бе! Не се съгласиха да я гледат и нямаше да я догледат, защото не знам кой щеше да бъде този, който без погнуса можеше да я окъпи и да я избърши.
към текста >>

Втора братовчедка, тази от Германчевите.
Всяка година Паша й чествуваме деня на заминаването. Тя вече прави 17 години. На десетата година им казвам: „Елате! " Другите щяха да дойдат, ама едната, която върти работите, тя не дойде. А една от тях беше само, и тя не на пряката й братовчедка дъщеря, ами на втората братовчедка. Втора братовчедка, тази от Германчевите. Тя можеше да я гледа, нямаше семейство. Имаше син, можеше да го остави и т.н. Не се съгласиха хората, бе! Не се съгласиха да я гледат и нямаше да я догледат, защото не знам кой щеше да бъде този, който без погнуса можеше да я окъпи и да я избърши. Тя страдаше от сърце, тя се поду като мехур, тя на две пъти, мисля така.
към текста >>

Г.П.: Да, те са на преките й братовчедки.
Г.П.: Майка й имаше две сестри. Казах ви, едната беше „тьотя Лиза", женена за професор Шишманов, а другата беше „тьотя Льоля". Чувала съм й само името, защото тьотя Льоля е женена за чичо Михал, а чичо Михал като наражда много деца и избягва, и ги оставя, и Пашини вземат момчетата, а пък двете момичета отиват у Шишманови. Момчетата израстват и се разпиляват насам-натам, пет момчета, а тези двете момичета, Дора и Пеня, остават тука, оженват се добре и имат по една дъщеря. В.К.: Значи тези племенници, които се раждат. Г.П.: Да, те са на преките й братовчедки. А освен това, тя има Пашини още една братовчедка, втора братовчедка. Тя има три дъщери. Три дъщери има и едната от тях беше свободна. Но нито една не се съгласи да я вземе. „Тьотя Льоля", тя навсякъде направи опит и хубаво го е направила, да не би да кажат, че... „А, ние щяхме да я гледаме, ама виж Гена се настани." То нито едното е вярно, нито другото е вярно.
към текста >>

А освен това, тя има Пашини още една братовчедка, втора братовчедка.
Казах ви, едната беше „тьотя Лиза", женена за професор Шишманов, а другата беше „тьотя Льоля". Чувала съм й само името, защото тьотя Льоля е женена за чичо Михал, а чичо Михал като наражда много деца и избягва, и ги оставя, и Пашини вземат момчетата, а пък двете момичета отиват у Шишманови. Момчетата израстват и се разпиляват насам-натам, пет момчета, а тези двете момичета, Дора и Пеня, остават тука, оженват се добре и имат по една дъщеря. В.К.: Значи тези племенници, които се раждат. Г.П.: Да, те са на преките й братовчедки. А освен това, тя има Пашини още една братовчедка, втора братовчедка. Тя има три дъщери. Три дъщери има и едната от тях беше свободна. Но нито една не се съгласи да я вземе. „Тьотя Льоля", тя навсякъде направи опит и хубаво го е направила, да не би да кажат, че... „А, ние щяхме да я гледаме, ама виж Гена се настани." То нито едното е вярно, нито другото е вярно. Сега, вие видяхте, че аз съм, мен ме освободи небето да отида там.
към текста >>

98. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

А в туй време моите колежки там, едната от тях беше сестра на инспектор в земеделието по образованието, другата беше братовчедка на Велизар, третата беше агрономка, симпатична, добре организирана, тя се занимаваше с животните, тя беше от Шумен, и аз.
Заместват директора с друг, аз се явявам вече на държавен изпит, свършвам го и ме назначават мен директор във Видин. Но бях много бойка, обаче не разчитах на някаква опора зад гърба си, само на собствените си сили. Там вече имах заплата. Там обаче, за туй място апетит се прояви от един тъй наречен, фамилното му име беше Цухлев. Конфузно, но такова. А в туй време моите колежки там, едната от тях беше сестра на инспектор в земеделието по образованието, другата беше братовчедка на Велизар, третата беше агрономка, симпатична, добре организирана, тя се занимаваше с животните, тя беше от Шумен, и аз. И когато сме свободни, от време навреме нас ни посещаваха: Велизар като братовчед на колежката ми, друг един, Пухчо го наричахме, сега не му зная името. Той беше по-млад. Той се интересуваше майче от тази, агрономката по животновъдството, а братовчедката на Велизар пък имаше... То тогава беше друго, бе. То нямаше сегашните отношения. Като че ли от нея се интересуваше околийският началник.
към текста >>

И когато сме свободни, от време навреме нас ни посещаваха: Велизар като братовчед на колежката ми, друг един, Пухчо го наричахме, сега не му зная името.
Но бях много бойка, обаче не разчитах на някаква опора зад гърба си, само на собствените си сили. Там вече имах заплата. Там обаче, за туй място апетит се прояви от един тъй наречен, фамилното му име беше Цухлев. Конфузно, но такова. А в туй време моите колежки там, едната от тях беше сестра на инспектор в земеделието по образованието, другата беше братовчедка на Велизар, третата беше агрономка, симпатична, добре организирана, тя се занимаваше с животните, тя беше от Шумен, и аз. И когато сме свободни, от време навреме нас ни посещаваха: Велизар като братовчед на колежката ми, друг един, Пухчо го наричахме, сега не му зная името. Той беше по-млад. Той се интересуваше майче от тази, агрономката по животновъдството, а братовчедката на Велизар пък имаше... То тогава беше друго, бе. То нямаше сегашните отношения. Като че ли от нея се интересуваше околийският началник. Байката го наричахме, Байката.
към текста >>

Той се интересуваше майче от тази, агрономката по животновъдството, а братовчедката на Велизар пък имаше... То тогава беше друго, бе.
Там обаче, за туй място апетит се прояви от един тъй наречен, фамилното му име беше Цухлев. Конфузно, но такова. А в туй време моите колежки там, едната от тях беше сестра на инспектор в земеделието по образованието, другата беше братовчедка на Велизар, третата беше агрономка, симпатична, добре организирана, тя се занимаваше с животните, тя беше от Шумен, и аз. И когато сме свободни, от време навреме нас ни посещаваха: Велизар като братовчед на колежката ми, друг един, Пухчо го наричахме, сега не му зная името. Той беше по-млад. Той се интересуваше майче от тази, агрономката по животновъдството, а братовчедката на Велизар пък имаше... То тогава беше друго, бе. То нямаше сегашните отношения. Като че ли от нея се интересуваше околийският началник. Байката го наричахме, Байката. И като нямаше за какво да се хване този Цухлев, започва да приказва, че там идват момчета, че там какво ли не става. Удари в камък, защото стана смешен - в какъв смисъл?
към текста >>

99. 16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ

И го пращат него да отиде в свой братовчед, той е агроном и работеше в нашето стопанство, у нас, Буюклиев се казваше.
И не може човекът, и става златар в Севлиево. Жени се за богата дъщеря и постепенно, постепенно пропада и професията, и настъпва гладът. Такава мизерия е теглил, Христов ми разказа само тази картина. „Казвам, че съм гладен, мамо, гладен съм." - „Аз ще легна пък ти ме заядай." Отделни случки. Разболява се майката или бащата, не знам, някой от тях. И го пращат него да отиде в свой братовчед, той е агроном и работеше в нашето стопанство, у нас, Буюклиев се казваше. Иван Буюклиев, агроном. Гледай какви връзки. Абе какви връзки, да се чудиш, бе. В Дебелец работи тоз човек и е приятел на баща ми, Буюклиев. Пращат Христов да отиде при бати си Иван, да вземе мед за болния.
към текста >>

И когато трябва да следва, тука поддържа връзки с братовчед си, бати Гочо, бати Гочо.
И почва там да си играе, там да свири върху тази дъска. И когато пианистът отсъствува, и изпадат в затруднение, разбира се. „Кой? " - „Аз ще свиря." - „Бе как ще свириш, ти кога си видял пиано? " - „Аз ще свиря." И той се явява, и той го замества. Много надарен. И когато трябва да следва, тука поддържа връзки с братовчед си, бати Гочо, бати Гочо. Вика му: „Вземи медицина." Едни ръце дълги, хубави пръсти. „Не, музика, музика." Това е, отвътре кипи музика. И бащата не знае, че той е свършил, праща го на училище. - „Че какво, вика, ще правя, аз свърших." - „Кога се изкласи, бе? " Бащата не знае кога е изкласил сина му.
към текста >>

100. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА