Търсене в текстове за 'Братовчед'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев.
След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек.
към текста >>

2. №93 (Пеню Киров)

Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост. И не го харесахме...“. В.
към текста >>

3. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.
към текста >>

4. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше литература, същевременно беше и писател.
На това д-р Георгиев му възрази, но Учителя отговори на неговите въпроси задоволително. Аз жадно поглъщах всяка дума и всяка мисъл, изказани от Учителя и ги приех за една велика истина, която той изнесе. Исках да му благодаря, но толкова много народ го заобиколи, та не бе възможно да се срещна с него. Потърсихме го из града, но не го намерихме. В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше литература, същевременно беше и писател. Разговаряхме често по духовните въпроси и той, при все че не беше много верующ, беше чел изследванията и опитите на много учени, които доказват, че душата продължава да живее след напускане на физическото тяло. Аз пожелах сами да направим опит, за да се убедим в това. Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата. Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише.
към текста >>

Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата.
Потърсихме го из града, но не го намерихме. В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше литература, същевременно беше и писател. Разговаряхме често по духовните въпроси и той, при все че не беше много верующ, беше чел изследванията и опитите на много учени, които доказват, че душата продължава да живее след напускане на физическото тяло. Аз пожелах сами да направим опит, за да се убедим в това. Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата. Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов.
към текста >>

Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас.
Аз пожелах сами да направим опит, за да се убедим в това. Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата. Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно.
към текста >>

5. 1919_4 Спомени на Жельо Николов

Братовчед ми, Рашо Ленов, от с.
СПОМЕНИ НА ЖЕЛЬО ТОНЕВ НИКОЛОВ ОТ БУРГАС Братовчед ми, Рашо Ленов, от с. Кирилово (Старозагорско) беше много беден селянин. Запознава се със Словото на Учителя, още когато Той обикаля България и изнася сказки. И въпреки че е бил необразован човек, с четвърто отделение, четял беседите, имал силна вяра и воля и всецяло бил отдаден да проучи и да знае всичко за делото на Новото учение. През 1919 г. имал силно желание да отиде на събора в Търново.
към текста >>

Братовчед ми знаел, че съборът се охранява и не може да влезе.
Запознава се със Словото на Учителя, още когато Той обикаля България и изнася сказки. И въпреки че е бил необразован човек, с четвърто отделение, четял беседите, имал силна вяра и воля и всецяло бил отдаден да проучи и да знае всичко за делото на Новото учение. През 1919 г. имал силно желание да отиде на събора в Търново. Но брат Ковачев, ръководител в Стара Загора, не му дал покана. Братовчед ми знаел, че съборът се охранява и не може да влезе. Освен това, нямал и пари за влака. Той си казал: „Аз трябва да преодолея всичко, но да присъствам на събора." Взел в дисагите си един самун хляб и както си ходел на село - с дебелите, селски дрехи, пешком и бос, минава Балкана и след няколко дни се озовава пред вратите на вилата. Гледа, че има поставени постове, които не пускат без покана. Той ги разпитва и разбира, че Учителя спи в Иларионови и сутрин рано идва по горния път над вилата, с братята и сестрите от града. Тогава постила сетрето си под едно дърво срещу входа и там преспива.
към текста >>

Има смелост и силна вяра." Братовчед ми живееше естествен живот, без надценяване и подценяване.
Но, долу-горе, научил мелодиите и все си носел цигулката. Веднъж Учителя поканил някои от видните цигулари да изсвирят нещо, но всички се спотаявали. Тогава брат Рашо излязъл с цигулката си и изсвирил, което могъл. След него, един след друг, излезли добрите цигулари. Като свършил концерта, Учителя ги поздравил и казал: „Всички хубаво свирихте, но благословението взе брат Рашо, понеже пръв излезе. Има смелост и силна вяра." Братовчед ми живееше естествен живот, без надценяване и подценяване. Имаше съпруга и трима сина, които също бяха в Братството.
към текста >>

6. 1919_7 Спомени на Райна Калпакчиева

Като се върна от фронта, тате ни заведе у първите си братовчеди, братя Малиеви.
СПОМЕНИ НА РАЙНА КАЛПАКЧИЕВА ОТ ТЪРНОВО Като се върна от фронта, тате ни заведе у първите си братовчеди, братя Малиеви. Там ни изкъпаха и ни облякоха с нови дрехи. Тате ни прибра при себе си. Учителя му даде 98 лв., за да започне търговия с плодове. През 1919 г. за първи път видях Учителя и попитах баща си:
към текста >>

7. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог.
Страдаше от болки в коремната област. Съпругата на главния надзирател - Пеша Хр. Панайотова предложи да вземем мама на Кюстендилските бани. Тя се надяваше, че ще й помогне. На следния ден отпътуваха. Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог. Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя.
към текста >>

8. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

На един мой братовчед, железар, при работа в окото му влиза желязна стърготина.
Той ми препоръча да почна да вземам стъргани моркови с лимон, а при липса на лимон, с малко винен оцет преди всяко ядене, а вечер да слагам краката до глезените в топла вода и с канче да ги поливам от коленете надолу. Ту десния - ту левия, около десетина минути. След това да обувам чорапи или терлици и да си лягам. Това продължи 30-40 дни, но аз на седмицата почувствах голямо облекчение. П. Терзистоев На един мой братовчед, железар, при работа в окото му влиза желязна стърготина. След лекарска намеса, превръзки, д-р Момчилов му каза, че окото му трябва да се извади. Тогава баща ми отива при Учителя за съвет. Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото. Препоръчва му да направи млечен компрес на пострадалото око. Окото му оздравява.
към текста >>

Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже!
Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя. Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали докторите, ще й мине. Сега тръгвай оттук без да се спираш, за да свариш влака. За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна. Георги Радев Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен. Чичото и свекърът всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя.
към текста >>

9. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи.
Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. Защо ли? - Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. Ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм, а тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, или да плачеш! А Учителят мълчи.
към текста >>

0.16726803779602