Търсене в текстове за 'Братовчед'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той отиваше да заведе малкото у един свой братовчед.
После се качиха селянка с малкото си дете и един стар човек с малката си дъщеря. Тренът тръгна. Валеше дъжд. Едрият човек и Андреас си размениха любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на жито, за зле разхвърлените данъци. Събеседникът беше търговец на вина от Епинет. Той отиваше да заведе малкото у един свой братовчед. – Ние ще се поразходим, каза Андреас, няколко дена в гората. Там изглежда, че има стари църкви, римски старини. – Да, каза винарят, в Компиен още стои една стара кула в дома на една моя братовчедка, почти до брега на реката Оаза. Можете да я посетите, ако обичате. – Разбира се, каза Андреас.
към текста >>

– Да, каза винарят, в Компиен още стои една стара кула в дома на една моя братовчедка, почти до брега на реката Оаза.
Едрият човек и Андреас си размениха любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на жито, за зле разхвърлените данъци. Събеседникът беше търговец на вина от Епинет. Той отиваше да заведе малкото у един свой братовчед. – Ние ще се поразходим, каза Андреас, няколко дена в гората. Там изглежда, че има стари църкви, римски старини. – Да, каза винарят, в Компиен още стои една стара кула в дома на една моя братовчедка, почти до брега на реката Оаза. Можете да я посетите, ако обичате. – Разбира се, каза Андреас. Ние ще обядваме заедно. – Това е кулата, дето Жана Д'Арк претърпя първата фаза на своето мъченичество, прибави той за мен. – Не мога да ви придружа поради детето, каза винарят.
към текста >>

2. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

- бях научил, че моята братовчедка Ц.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Огън През деня - ако се не лъжа, 7 април 1918 год. - бях научил, че моята братовчедка Ц. Ш., която боледуваше от няколко години, е завършила земния си път. Легнах си с мисълта, че на другия ден ще требва да се иде в Павлово на погребение. Намерих се в познатия вестибюл на лелината квартира. Направи ми странно впечатление обстоятелството, че младата покойница изнасят на чаршаф от югоизточната стая. Процесията мина край мене, аз поех левия заден ъгъл на платното и се упътихме към изхода.
към текста >>

Тъкмо бях стигнал във вестибюла и на южната врата се показаха трима души, които носеха братовчедката на чаршаф.
На следния ден отидох в Павлово, за да се простя с рано заминалата роднина. Заварих я не в стаята, дето я бях видял за последен път, а в югоизточната. Тя лежеше в своя сандък всред много цветя. След малко се оттеглих в една задна стая. Мина доста време, докато ни се съобщи, че починалата ще бъде изнесена, Не без известно колебание реших да присъствувам отблизо на тая церемония - току речи за пръв път в живота си. Тъкмо бях стигнал във вестибюла и на южната врата се показаха трима души, които носеха братовчедката на чаршаф. Когато минаха край мене, съобразих, че требва да се помогне на господина, който сам поддържаше главата на покойницата и поех по-близкия, ляв заден ъгъл на платното. След няколко крачки бяхме на върха на съвсем тясната и доста стръмна стълба. Там се налагаше внимание. Наведох се, за да видя, къде да поставя крак. Една тежка миризма, напълно еднаква със снощната, ме блъсна и ми спря за момент дишането.
към текста >>

3. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Коен ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА На моята братовчедка П.
Д-р Ел. Р. Коен ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА На моята братовчедка П. А-ва, трагично завършила своя земен път. Комета се появи на небето. Направи няколко кръга и изчезне безследно във вечността. Отминат години, викове и отново очите на земните люде видят изчезналата нявга комета да шари изящни криви по звездния простор. И пак отлитне във вековете.
към текста >>

4. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съобщение, получено по необикновен начин Сънувам, че идва един мой братовчед при мене в град X.
Майката на Калиопа, Марионка, тази, която я е родила. Аз попитах Калиопа: „Как се казва майка ти? Тая майка, която ти посочи, истинска ли е? " Тя каза: „Тя е майка ми, която ме отгледа, но истинската ми майка се казва Марионка". Аз не знаех тия подробности. Съобщение, получено по необикновен начин Сънувам, че идва един мой братовчед при мене в град X. Той ми казва: — Свърши се с мене. Отивам си. Не стига, че си отивам, но и къщата на баба ми тази нощ се запали. — И ме целуна по челото. След няколко дена получавам писмо за неговото преселване отвъд.
към текста >>

5. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нейната майка е братовчедка на д-р Георги Миркович, чрез когото се свързали с Учителя.
Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X. 1875 г. До шести клас учил в своя роден град, а след това завършва кадетско военно училище в София. През1899 година се оженил за Александра Хаджипетрова. Нейната майка е братовчедка на д-р Георги Миркович, чрез когото се свързали с Учителя. От този момент връзката с него станала сигурна опора за Минчо Сотиров. В семейството през годините се родили пет деца, три момчета и две момичета. Първи в семейството се ражда Стефан, но той починал едва две годишен. След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей.
към текста >>

6. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

аз бях у граф Дънравен, в Лондон, Ашлей плас, с него, един негов братовчед и медиума Хом.
Ланг, се намират в писанията на будистите и неоплатониците, у червенокожите, а един католически мисионер е описал подобен случай, на който той присъствал в 1730 год. в Тонкин. В 1871 год. лорд Крауфорд ни дава следното свидетелство, подкрепено от още двама присъстващи, — граф Дънравен и капитан Уйн. „На 16 декември 1868 г. аз бях у граф Дънравен, в Лондон, Ашлей плас, с него, един негов братовчед и медиума Хом. Г-н Хом влезе в транс и в това си състояние той премина от нашата стая, през прозореца, в една насрещна стая, отдалечена на около 2 м. и 30 см„ и след това се върна отново при нас. Той нямаше възможност да опре на нещо краката си“. Понеже някои се заинтересували за случая, за да проверят неговата истинност, обърнали се към другия присъстващ, капитан Уин, който дал следния отговор: „Аз съм готов да се закълна, че г. Хом излезе през прозореца и след това отново се върна през него“.
към текста >>

7. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство.
Приемем ли истината, тя ще изпълни своята задача. Когато истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство гдето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил ла се върне в родното си място при своите близки. Най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: „Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки, ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си“. — Ще видя, ще си поговоря с жена си. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно.
към текста >>

Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: „Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време.
Когато истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство гдето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил ла се върне в родното си място при своите близки. Най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: „Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки, ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си“. — Ще видя, ще си поговоря с жена си. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно. Ние нямаме свободно място, опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“.
към текста >>

Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно.
Най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: „Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки, ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си“. — Ще видя, ще си поговоря с жена си. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно. Ние нямаме свободно място, опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да преживее някак старините си Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти”. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, остава нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно.
към текста >>

Ние нямаме свободно място, опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“.
Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: „Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки, ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си“. — Ще видя, ще си поговоря с жена си. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно. Ние нямаме свободно място, опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да преживее някак старините си Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти”. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, остава нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно. По същия начин истината постъпва с всекиго от нас.
към текста >>

Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да преживее някак старините си Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас!
Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки, ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си“. — Ще видя, ще си поговоря с жена си. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно. Ние нямаме свободно място, опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да преживее някак старините си Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти”. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, остава нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно. По същия начин истината постъпва с всекиго от нас. Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на когото е толкова мощен, светлината толкова силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада.
към текста >>

По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, остава нему всичкото си богатство.
— Ще видя, ще си поговоря с жена си. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно. Ние нямаме свободно място, опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да преживее някак старините си Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти”. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, остава нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно. По същия начин истината постъпва с всекиго от нас. Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на когото е толкова мощен, светлината толкова силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада.
към текста >>

Първият братовчед, като се научил за това, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно.
Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно. Ние нямаме свободно място, опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да преживее някак старините си Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти”. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, остава нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно. По същия начин истината постъпва с всекиго от нас. Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на когото е толкова мощен, светлината толкова силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо оттам ще излезе вън.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“.
Ние се постарахме да му кажем, че, макар да споделяме неговото вътрешно недоверие към методите на демокрацията, ние я смятаме за един необходим преходен. период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички. Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него. Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Гъските, изобщо се разбира, са създадени да бъдат „скубани“, и нашето „гъсенце“, ако дойде от селата в градовете, навярно ще сподели съдбата на перушинените си братовчеди.
Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава. Ако четецът се забавлява приятно и органа на веселостта се развие, горните извивки на ъглите на устата се подобрят, това значи, че не сме писали напразно. Като допущаме, че малко виждаме в сравнителната физиогномия. в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера. „Каква гъска! “ Гъските, изобщо се разбира, са създадени да бъдат „скубани“, и нашето „гъсенце“, ако дойде от селата в градовете, навярно ще сподели съдбата на перушинените си братовчеди. Никога не ще помислите да наречете остроносия, изкусния, тайния характер, представен във фиг.38, една гъска. Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила. Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора. Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им.
Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко. И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора. Съобщава X. КНИЖНИНА 1. Философия, от Ст.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия, отношенията му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука.
12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него. Окултна къща. Тук давам на късо значението на къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото тяло- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид на родения. 2 - та къща -— гърло = неговото навлизане в материалния живот, богатство и финансови отношения. 3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия, отношенията му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука. 4 - та къща — стомах = неговата собствена къща, наследство от родителите, неговия баща, Почивка и обстоятелства в края на живота. 5 - та къща — сърце = неговата предприемчивост, страсти, любов, деца, спекулации, инициатива, удоволствия. 6 - та къща — черва = съобщителни средства, неговото здраве, храна, подчинени, работа, неговото отношение към слуги и прислужници. 7 - та къща — бъбреци — раздела или вземане съдружник, съпруга, брак, родство с другите. 8 - та къща — полови органи = полови склонност, житейска школа, наследство, завещание, смърт.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Г-жа Констан, която била тогава тоалирана от слугинята си, взела книгата на коленете си и почнала да я отваря: тя помислила, че това е църковен служебник, изпра- тен от братовчедката й.
* * * Предчувствието, което описваме, заслужва извънредно внимание. Аз каня най-упоритите от моите четци да го претеглят от всяка страна. Г-н Констан, министър на вътрешните работи, председател на Министерския Съвет, като обядваше един ден на трапезата ми, в моята обсерватория в Жювизи, заедно с г-жа Констан, ми разказа следния факт: Това било в 1889 год., когато той водеше голяма борба против генерал Буланже и против буланжистката партия за ревизията на французката конституция. Една заран, в министерския му кабинет, предали му една книга в пощенските пратки. Понеже е бързал да отиде в Министерския Съвет, той я хвърлил на една маса, като помолил г-жа Констан да я прегледа каква е, и излязъл. Г-жа Констан, която била тогава тоалирана от слугинята си, взела книгата на коленете си и почнала да я отваря: тя помислила, че това е църковен служебник, изпра- тен от братовчедката й. Но три деня преди това тя била преживяла некакви „страхотии“, които я направили внимателна. Когато, много грижливо, тя отворила книгата, съгледала в нея не- каква нечистота. Веднага тя я подала на слугинята, като й казала да я тури в чакалнята: „това е някоя безчестна постъпка“, казала тя. Едва слугинята излязла, и г-жа Констан, разчорлена, полугола, се впуснала към вратата с вик: „не я отваряй, не я пипай!! “ Тутакси извикала г.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

през нощта в София се помина моя братовчед Д-р С. Крепиев.
1924 г. __________________________________________ 1) Даваме възможност на горните стихотворци да се изкажат в списанието. Колкото и да страдат стиховете им откъм формата, мислите им, обаче, заслужват внимание — Б. Р. Духовна опитност Предизвестие за смърт. На 6-и февруари т. г. през нощта в София се помина моя братовчед Д-р С. Крепиев. Същата нощ братовчедката ми, учителка в Г. Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях. Буквално е казал така: „Тая вечер идва още един близък при нас“. Братовчедката ми нищо не знаеше за смъртта на Крепиев. Тя дори не знаеше, че той бе дошъл в София, от Русе на лечение.
към текста >>

Същата нощ братовчедката ми, учителка в Г.
__________________________________________ 1) Даваме възможност на горните стихотворци да се изкажат в списанието. Колкото и да страдат стиховете им откъм формата, мислите им, обаче, заслужват внимание — Б. Р. Духовна опитност Предизвестие за смърт. На 6-и февруари т. г. през нощта в София се помина моя братовчед Д-р С. Крепиев. Същата нощ братовчедката ми, учителка в Г. Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях. Буквално е казал така: „Тая вечер идва още един близък при нас“. Братовчедката ми нищо не знаеше за смъртта на Крепиев. Тя дори не знаеше, че той бе дошъл в София, от Русе на лечение. Съобщава: М. Т-ва.
към текста >>

Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях.
Колкото и да страдат стиховете им откъм формата, мислите им, обаче, заслужват внимание — Б. Р. Духовна опитност Предизвестие за смърт. На 6-и февруари т. г. през нощта в София се помина моя братовчед Д-р С. Крепиев. Същата нощ братовчедката ми, учителка в Г. Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях. Буквално е казал така: „Тая вечер идва още един близък при нас“. Братовчедката ми нищо не знаеше за смъртта на Крепиев. Тя дори не знаеше, че той бе дошъл в София, от Русе на лечение. Съобщава: М. Т-ва. Разни вести Чрез любов — към мир и братство.
към текста >>

Братовчедката ми нищо не знаеше за смъртта на Крепиев.
На 6-и февруари т. г. през нощта в София се помина моя братовчед Д-р С. Крепиев. Същата нощ братовчедката ми, учителка в Г. Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях. Буквално е казал така: „Тая вечер идва още един близък при нас“. Братовчедката ми нищо не знаеше за смъртта на Крепиев. Тя дори не знаеше, че той бе дошъл в София, от Русе на лечение. Съобщава: М. Т-ва. Разни вести Чрез любов — към мир и братство. Получихме следното съобщение: „На 30 март т· г. пристигна в София, като гост на Бялото Братство в България, Premysl Pitter от Прага.
към текста >>

0.27186179161072