Търсене в текстове за 'Безграничното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек влезе в Безграничното, той вече не умира.
Безсмъртното е там. Да добием връзка с Бога, за да намерим онзи елемент, който ни липсва – безсмъртието. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише ползвате водата, то е един временен процес; скоро шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той вече не умира. Да знаем, че има Един, на когото можем да разчитаме. Дали си пеперуда, буболечка или червей, това е без разлика. Но знай, че има Един, когото обичаш и който те обича. Човек трябва да е искрен, чист, да има винаги Любов и правилни отношения към Бога, за да могат Той и Бялото Братство да му съдействат. Ако човек остане сам да върши нещо, нищо съществено не може да извърши.
към текста >>

2. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче винаги остават неопознати области на вярата, защото човек живее в Безграничното
Чрез вярата човек може да види неща, които не са външно видими. Човек, който има вяра, предвижда работи за хиляда години напред, само че колкото по-надалече се намират, толкова по-малко се виждат подробностите – те се очертават в главни черти. Вярата развива ясновидството у човека. Вярата, като се опита, става знание. А догдето се превърне в знание, човек познава нещата чрез вяра. Обаче винаги остават неопознати области на вярата, защото човек живее в Безграничното Молба: Обяснете ми що е надежда. Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят. При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта.
към текста >>

3. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот.
Човек трябва да възстанови връзката си с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Сега всичката наука е в това, да се добие този елемент. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише изливате водата, вие имате един временен процес и в един момент шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде Вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот. * Има Един, на Когото можеш да разчиташ. Дали си трева, пеперуда, буболечица или червей, без разлика е това. Ти трябва да знаеш, че има Един, Когото обичаш и Който те обича! Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно отношение към Бога, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе.
към текста >>

4. 083 ВЛИЗАНЕ В ЕДИН ВЕЛИК СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът има смисъл в Безграничното и Непроявеното.
Каква философия има в това? Това е човешката любов. Някои ме питат – какво означава тази Любов, за която говоря - Безграничната Любов, непроявената още Любов. В нея е Бог. Чрез нея Той се проявява. Животът има смисъл в Безграничното и Непроявеното. Божествената Любов е безграничен свят. Когато говоря за Любовта, не разбирам човешката любов. Любовта е нещо възвишено, което малцина са опитали. Докато дойде до истинската Любов, човек опитва чувствата. Хората могат да се възлюбят само като души.
към текста >>

5. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

Вярата, като се опита, става знание, а докато се превърне в знание, човек чрез вяра познава нещата, обаче винаги остават области на вярата, защото човек живее в безграничното.
Тя се опира на интуицията. Чрез вярата човек може да вижда неща, които не са видими външно. Човек, който има вяра, той предвижда неща за хиляди години напред. Само че колкото са по-далечни нещата, толкова по-малко се виждат подробностите, а само в главни черти. Вярата развива ясновидството в човека. Вярата, като се опита, става знание, а докато се превърне в знание, човек чрез вяра познава нещата, обаче винаги остават области на вярата, защото човек живее в безграничното. Когато някой убие някого, то убитият върви след него и го измъчва. А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития, тогава убитият ще му прости. После, по закона на прераждането, убитият ще се роди като негово дете в следващото прераждане. Той ще го възпита, за да изглади кармата. „Кажете ми нещо от вас извън моите въпроси.“
към текста >>

6. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„Тао“ значи абсолютното, непроявеното, безграничното.
1. Берхан азй 2. Ме-хейн Текстът и мелодиите на всички тези песни са отпечатани в песнопойка. На следните думи „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“ Учителя прави частичен превод, целият не може и не трябва да се преведе. Това е: Без страх и без тъмнина! „Тао“ значи абсолютното, непроявеното, безграничното. „Би“ значи туй, което се проявява, а „Аумен“ - всички качества, които се съдържат в Божественото, съдържа всичко за Живота, че да може да израстне, да се прояви в своята пълнота. Великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа, с Тао е означавал Началото, което е създало всичко. Тази дума срещаме и в свещените изречения на таоистите, живяли някога на Индокитайския полуостров, преди народите, които сега го населяват. Под тази дума те са разбирали Най-зърховния разпоредител на всичко. Същата дума е употребявана и от създателите на китайската религия Лао Дзъ и Конфуций, които й са давали същото съдържание.
към текста >>

7. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното.
Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между най-напредналите същества. Това се дължи на ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че, Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най- малко няма да изменят вашия път. Но окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя път, докато не постигне целта си.
към текста >>

8. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието.
Учителят за „Битието" Учителят на различни места в беседите и лекциите повдига още повече завесата, която скрива тайните в Битието на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, ще дойде онази абсолютна вяра, с помощта на която ще може да съгради своя живот." Учителят разглежда повече мистичната и окултната страна на Битието и го отнася повече към развитието на човечеството и по-специално към развитието на човека, влязъл в пътя на ученичеството. В първия стих на Битието се казва, че Бог създал небето и земята. Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието. Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен свят, а под земя се разбира проявеният свят, а не само физическата земя. Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана виделина. И видя Бог, че беше добро.
към текста >>

Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание.
Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен свят, а под земя се разбира проявеният свят, а не само физическата земя. Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана виделина. И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание. Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа.
към текста >>

Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят.
Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана виделина. И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание. Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
към текста >>

А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. И когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност онзи Велик Принцип на живота, който е произвел Светлината, а Светлината сама по себе си е произвела всички живи форми в природата. Затова ние казваме, че всичко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече." Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина, която прониква цялото пространство и която е същина на битието и живота. И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето.
към текста >>

Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период.
И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината. След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден.
към текста >>

9. XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За прошка се моли Този, Който на кръста на Голгота извърши безграничното дело, от Своята безгранична Любов към онези, които Го разпнаха.
Чрез излишната кръв, проникната от егоизма, хората биха загинали в своя егоизъм, ако на Земята не беше слязла Безграничната Любов и не беше направила да изтече тази кръв. В кръвта, която изтече на Голгота, бе примесена Безграничната Любов. Любовта, която дойде в света чрез Христа, имаше за задача да изхвърли егоизма от човечеството, което стана чрез изтичането на кръвта на Христа. С това бе даден импулс за изхвърлянето на егоизма от човечеството, с това бе внесена онази Сила, която противодейства на егоизма. От кръста на Голгота прозвучават думите, които са израз на тази Любов-прошение и тогава, когато срещу Него е извършена най-голямата жестокост: Отче, прости им, защото не знаят що вършат. За прошка се моли Този, Който на кръста на Голгота извърши безграничното дело, от Своята безгранична Любов към онези, които Го разпнаха. От двамата разбойници, които са разпнати с Христа, единият се подиграва с Христа, а другият има вярата като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят. Ето защо той не губи връзката с духовното. Затова за него Христос казва: Още днес ти ще бъдеш с Мене в Рая. Така прозвучават от кръста Истините за Вярата и Надеждата наред с Истината за Любовта. Който се проникне от Жертвата на Любовта на Голгота, той ще придобие Вяра в светлото бъдеше на човека и човечеството, защото ще знае, че с тази Жертва се вливат нови сили в човечеството, които ще дадат нова насока на неговия живот.
към текста >>

10. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божествения свят този Аркан символизира бездните на Безкрайното, на Безграничното.
Всичко, което човек мисли, чувства, говори, върши, дори неговото щастие или нещастие звучи в тоновете на неговия акорд. Неговата килия приема всичко и всяко негово настроение се записва с най-голяма точност и подробност. Това е Книгата на Живота на всеки отделен човек. Когато ученикът напредне в своето развитие, той ще може да чете тази Книга на Живота и ще може да види своя минал живот, както и да узнае нещо и за миналото на други, които го интересуват. Според известни закони ще може да вижда и бъдещето, своето и на други хора. В Божествения свят този Аркан символизира бездните на Безкрайното, на Безграничното. В умствения свят - по-долните мракове. Във физическия свят - разочарованията, примките, засадите, опасностите от скритите врагове. В хороскопа този Аркан показва всички заговори срещу твоето учение и това само ти не го знаеш, само ти го пренебрегваш. Враждебните духове, представени от вълка, ти поставят своите примки. Робските раболепни духове, представени от кучето, крият от тебе тяхното предателство под булото на ласкателство.
към текста >>

11. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми.
И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение. Седемте нисши сетива съответстват на седемте висши. И общата сума от резултатите във всеки случай са все същите, обаче само на различни полета. Тези резултати могат в съвършенство да бъдат изразени с думата перцепция - възприемане па впечатленията. Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата.
към текста >>

Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно.
Тези резултати могат в съвършенство да бъдат изразени с думата перцепция - възприемане па впечатленията. Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата. По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти. Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство.
към текста >>

12. АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителя много накратко дава следната космогонична схема: „Когато неограниченият свят или когато Безграничното се ограничило, образувал се обективният Божествен свят.
Така Проявеният Бог Сатанаил-Христос създава света и Космичния Човек — двата творчески акта на творението. Третият акт е озаряването от Бога и човек влиза в Пътя на Посвещението. Висшите полюси са отразени долу и те дават два пола: творчество и майчинство, създаване и поддържане. С тези три творчески акта се завършва първия кръг на творчеството и творческата мощ на Сатанаил отслабва и се засилва организиращата мощ на Христа. Така е осъществено долу горното. Учителя много накратко дава следната космогонична схема: „Когато неограниченият свят или когато Безграничното се ограничило, образувал се обективният Божествен свят. От Безграничния, значи от обективния Божествен свят се е създал субективният вътрешен свят на човека. А от субективния вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят." На друго място Учителя казва, че когато Безграничното се ограничава, ражда се Светлината, която създава видимия свят.
към текста >>

На друго място Учителя казва, че когато Безграничното се ограничава, ражда се Светлината, която създава видимия свят.
С тези три творчески акта се завършва първия кръг на творчеството и творческата мощ на Сатанаил отслабва и се засилва организиращата мощ на Христа. Така е осъществено долу горното. Учителя много накратко дава следната космогонична схема: „Когато неограниченият свят или когато Безграничното се ограничило, образувал се обективният Божествен свят. От Безграничния, значи от обективния Божествен свят се е създал субективният вътрешен свят на човека. А от субективния вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят." На друго място Учителя казва, че когато Безграничното се ограничава, ражда се Светлината, която създава видимия свят.
към текста >>

13. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата.
А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер. Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент. Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата. Ако човек не мине от Безграничното в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си. Сега стремежът и идеалът на цялото човечество е свободата. Яденето, дишането, знанието, религията и всичко, което съществува като проява на човешкия живот, това са само средства, начини, за да се постигне свободата. И когато човек придобие свободата, тогава той ще бъде щастлив. Свободата е туй, което ще ви донесе щастие.
към текста >>

Ако човек не мине от Безграничното в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си.
Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент. Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата. Ако човек не мине от Безграничното в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си. Сега стремежът и идеалът на цялото човечество е свободата. Яденето, дишането, знанието, религията и всичко, което съществува като проява на човешкия живот, това са само средства, начини, за да се постигне свободата. И когато човек придобие свободата, тогава той ще бъде щастлив. Свободата е туй, което ще ви донесе щастие. Щом добиете свободата, тогаз няма да бъдете подложени на всички тези органически промени, които сега стават в живота ви.
към текста >>

14. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Единственото, което може да се боготвори в света, това е само Безграничното и Неузнаваемото, в което сме потопени, но което никой не знае какво е.
Сега изходът от това тежко положение, в което се намира човечеството, е да имаме правилни отношения със силите на Земята и на Слънцето и да ги използваме разумно. А религиите са само условие, те са второстепенни фактори. Под земя разбирам този принцип, който дава; това е майката; а под думата слънце разбирам туй, което оплодотворява нещата и дава всички възможности; това е бащата, мъжкият принцип. И Мойсей, който бил посветен в окултната наука и е разбирал тези неща, казва: „Ще почиташ баща си и майка си, т.е. Слънцето и Земята, но няма да ги боготвориш. Единственото, което може да се боготвори в света, това е само Безграничното и Неузнаваемото, в което сме потопени, но което никой не знае какво е. Никой образа му не е видял, но това, което не знаем, е най-реалното в света. И това, което ние не познаваме, урежда нашия живот. Където и да сме, в Него сме. И когато сме във връзка с Него, всички страдания и противоречия изчезват. А сега, когато живеем в един друг свят, където всичко може да ни се вземе, как да не бъдем скръбни.
към текста >>

Но ако живеем във връзка с Безграничното, ние ще сме в един свят, в който нищо не ще може да ни се вземе.
Никой образа му не е видял, но това, което не знаем, е най-реалното в света. И това, което ние не познаваме, урежда нашия живот. Където и да сме, в Него сме. И когато сме във връзка с Него, всички страдания и противоречия изчезват. А сега, когато живеем в един друг свят, където всичко може да ни се вземе, как да не бъдем скръбни. Но ако живеем във връзка с Безграничното, ние ще сме в един свят, в който нищо не ще може да ни се вземе. За този свят трябва да се приготвим, и този свят ще бъде тук, на Земята. Има път от Земята до Слънцето, който тогаз ще стане известен и ще можем да отидем на Слънцето. Когато вашето съзнание се повдигне и намери този път и почнете да пътувате, ще кажете: „Преди години само вярвахме на това, което е.“ Вярвайте само в това, което вашият ум може да разбере, и това, което вашето сърце и вашата воля могат да приемат. Това, което е достъпно за вашето съзнание, в него вярвайте и него приемайте. Аз не искам да правя насилие върху вашето съзнание, да ви карам да вярвате в това, което не можете да приемете.
към текста >>

15. Ролята на подсъзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представя Безграничното в човека.
• 203 • Ролята на подсъзнанието. В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представя Безграничното в човека. То е Божествената страна на Живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, да изпрати някоя мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото Начало в него ще реализира желанието му без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре.
към текста >>

16. “Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен” - Влад Пашов (1902- 1974)

“Тао” значи туй Абсолютното, Непроявеното, Безграничното.
Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Мелодията на тази песен е приспособена за всички състояния на душата – да можеш да придобиеш такова състояние на ума, на сърцето и на душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата “Аумен” означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, за да израсте, да се прояви в своята Пълнота. “Тао” значи туй Абсолютното, Непроявеното, Безграничното. “Би” значи туй, което се проявява. “Аумен” съдържа всичко за Живота, но това не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да има съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш.
към текста >>

17. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Само един е Учителя - Христос, Проявеният Бог, който е проява на Абсолютното, Безграничното в проявения свят.
И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява. 43. Ще повторя накратко това, което съм казал за Учителя в сказките. Мисията на Учителя и Учителя, Братството и Школата, които са направени, и с мисли от Учителя, предадени с мои думи. Идването на Учителя в света, не е случайно явление, а едно космично явление, което е във връзка с развитието на човечеството и се подчинява на закона на космичния ритъм. В Школата на Бялото Братство, понятието Учител е строго определено. Само един е Учителя - Христос, Проявеният Бог, който е проява на Абсолютното, Безграничното в проявения свят. Учителя има много проявления в света, но по същество Той е един - Божествената Мъдрост, която има най-пълно изявление в Христос, в Логоса, в Космичното Слово. И когато някой човек носи името Учител, той или трябва да е проявление на Христа, или да е самозванец. И едното, и другото съществуват в света, което става по закона на полярността - сянката винаги придружава предмета. Самозванецът винаги като сянка придружава Учителя и задачата на ученика е да познае кой е Учителя и кой е самозванецът. Най-същественото, което отличава Учителя на Бялото Братство от самозванците, които са оръдия на тъмните сили, е смирението.
към текста >>

18. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото.
И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа. ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката. УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО. 3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание. Това е нещо невъзможно за сега. Ученикът на тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че Учениците от най-долната градация се различават от Учениците от по-горната градация по знанието, т.е. че тяхното знание и сила в сравнение с онова, на напредналите, е нищо.
към текста >>

19. 43-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

88. Когато Безграничният свят или когато Безграничното се е ограничило, образувал се е обективният Божествен свят.
87. Когато в една Окултна Школа кажеш: Аз не зная, значи ти имаш знание, че не знаеш. Това обаче подразбира, че това, което ти не знаеш, има същества по-високо развити от тебе, които го знаят. Следователно това, което ти не знаеш в даден момент, можеш да апелираш към онези същества, които знаят, за да те научат. Същият закон е, когато човек каже, че той има един неизработен характер, лош характер. Значи, щом той е лош, има същества, които са добри и те са в състояние да изправят неговия лош характер. 88. Когато Безграничният свят или когато Безграничното се е ограничило, образувал се е обективният Божествен свят. От обективния Божествен свят се е създал субективният, вътрешният свят на човека. А от субективния, вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен свят, външният свят. Или с други думи: туй, което за Бога е видимо, за нас е невидимо, туй, което за Бога е знайно, за нас е незнайно. 89. Ако искате да прогресирате, да научите нещо, непременно трябва да бъдете верни на себе си. Така ще се освободите от посторонните мисли.
към текста >>

20. 44-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй Вечното, Безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта.
И ако туй Учение се приложи, християнският свят щеше да се подигне, щеше да се оправи. 104. В Писанието е казано: Вие сте Храм Божи. Храм Божи, това е вашата душа. Вашата душа е нещо велико. И ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй Вечното, Безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването. Тази малка душа може да стане гранична и безгранична в едно и също време. За Бога колкото е лесно да бъде Безграничен и Безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се е смалил в това малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, за да го подигне, за да разбере величието му.
към текста >>

21. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си Безграничното.
Ние се приближаваме към изучаването на една положителна наука, в която законите не мязат на законите на сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждам, няма абсолютно никакво изключение, там всичко е точно определено. Като казвам, че е точно определено, не разбирам, че е ограничено. 194. Основно положение в Окултната наука. Две противоположни положения има в Окултната наука, в Окултната Школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си Безграничното. И тогава казвам: Само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлината, в която вибрациите са слаби, не може да се прояви. 195. Какво се иска от Ученика. От вас искам да бъдете силни хора, а не слабодушни, разбирате ли?
към текста >>

И тогава казвам: Само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви.
В тази наука, в която ви въвеждам, няма абсолютно никакво изключение, там всичко е точно определено. Като казвам, че е точно определено, не разбирам, че е ограничено. 194. Основно положение в Окултната наука. Две противоположни положения има в Окултната наука, в Окултната Школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си Безграничното. И тогава казвам: Само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлината, в която вибрациите са слаби, не може да се прояви. 195. Какво се иска от Ученика. От вас искам да бъдете силни хора, а не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни Ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи.
към текста >>

Когато Безграничният свят, или когато Безграничното се ограничило, образувал се е обективният Божествен свят.
И аз желая ката Ученици на тази Школа да казвате само по една дума, но с нея да възкресявате мъртви. А сега желанието на всички Ученици на Окултната Школа е да изядат всичкия каймак, а за другите да остане само айряна. Като отидеш, ще вземеш само една лъжица каймак, та като дойдат другите, и те да си вземат. Следователно, едно дело е направено добре само тогава, когато може да внесе живот. 203. Основно положение в Окултната Наука - Пораждане да света. Когато Безграничният свят, или когато Безграничното се ограничило, образувал се е обективният Божествен свят. От обективния Божествен свят се е създал субективният, вътрешният свят на човека. А от субективния, вътрешния свят на човека, се е създал сегашният обективен свят, външният свят. Или с други думи: туй, което за Бога е видимо, за нас е невидимо; туй, което за Бога е знайно, за нас е незнайно. 204. Първото нещо за един Окултен Ученик. Първото нещо за един Окултен Ученик е да има един красноречив проповедник в себе си, който като говори, умът, сърцето и волята да се захласнат от неговото говорене.
към текста >>

22. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички хора в безграничното пространство не са излезли през един и същ момент на Битието.
Тя е случайно проявление в него. Едно от качествата на ангелите е тяхната чистота, чистотата може да съществува в една напълно прозрачна плоскост. Понеже ангелите са нематериални същества, в тях има само едно желание - да служат на Бога, да придобият вечния живот. Вие искате да бъдете като ангелите, а сте пълни с желания и то какви ли не желания. 559. 3a излизането на хората от Бога. Всички хора в безграничното пространство не са излезли през един и същ момент на Битието. В един случай деятелността на Безграничното е била активна, а в друг е била пасивна. Следователно всеки човек, който се е родил в едно пасивно състояние на Безграничното, коренно се различава от онзи, който се е родил в момент, когато Безграничното е било в активно състояние. Те имат възможност да правят повече погрешки от първите. _________________________________________ * Точка 538 липсва в тетрадката
към текста >>

В един случай деятелността на Безграничното е била активна, а в друг е била пасивна.
Едно от качествата на ангелите е тяхната чистота, чистотата може да съществува в една напълно прозрачна плоскост. Понеже ангелите са нематериални същества, в тях има само едно желание - да служат на Бога, да придобият вечния живот. Вие искате да бъдете като ангелите, а сте пълни с желания и то какви ли не желания. 559. 3a излизането на хората от Бога. Всички хора в безграничното пространство не са излезли през един и същ момент на Битието. В един случай деятелността на Безграничното е била активна, а в друг е била пасивна. Следователно всеки човек, който се е родил в едно пасивно състояние на Безграничното, коренно се различава от онзи, който се е родил в момент, когато Безграничното е било в активно състояние. Те имат възможност да правят повече погрешки от първите. _________________________________________ * Точка 538 липсва в тетрадката
към текста >>

Следователно всеки човек, който се е родил в едно пасивно състояние на Безграничното, коренно се различава от онзи, който се е родил в момент, когато Безграничното е било в активно състояние.
Понеже ангелите са нематериални същества, в тях има само едно желание - да служат на Бога, да придобият вечния живот. Вие искате да бъдете като ангелите, а сте пълни с желания и то какви ли не желания. 559. 3a излизането на хората от Бога. Всички хора в безграничното пространство не са излезли през един и същ момент на Битието. В един случай деятелността на Безграничното е била активна, а в друг е била пасивна. Следователно всеки човек, който се е родил в едно пасивно състояние на Безграничното, коренно се различава от онзи, който се е родил в момент, когато Безграничното е било в активно състояние. Те имат възможност да правят повече погрешки от първите. _________________________________________ * Точка 538 липсва в тетрадката
към текста >>

23. Душа - Георги Радев (1900–1940)

Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното
необятна като Вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета.
към текста >>

24. Истина - Георги Радев (1900–1940)

Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата гранични.
Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава сам¬ в Себе Си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което
към текста >>

е изявила Безграничното.
А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. Казано е: “Глава на твоето Слово е истината.” А ние знаем, че всички движения
към текста >>

И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което
Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. Казано е: “Глава на твоето Слово е истината.” А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката. И когато кажем, че
към текста >>

Безграничното и Безначалното.
пътищата във Вселената. Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във Вселената се движи – от граничното към Безграничното и Безначалното. “Истината ще ви направи свободни.” Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а в човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е
към текста >>

25. Свобода - Георги Радев (1900–1940)

стремеж на душата да живее в безграничното.
Чували сте, че е казано: “Познайте истината и истината ще ви направи свободни”. Истината – това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като Свобода без ограничения.
към текста >>

26. Светлина - Георги Радев (1900–1940)

пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към
Светлината – това е творчески акт на Великата Природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в Живата Природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към граничното. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята – от червения до виолетовия. Това са долната и горна граници, между които Светлината се проявява във физическия свят. Или по-точно, това са границите, в които човек възприема Светлината. Ала
към текста >>

27. Живата Природа - Георги Радев (1900–1940)

те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което
Живата Природа Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни Сили, на Разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно под Жива Природа ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява.
към текста >>

безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава.
Това обаче е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително – че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно те проектират себе си в Природата. Всъщност в Природата няма нищо случайно, нищо произволно.
към текста >>

Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и
На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа – инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представлява движение на Живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви Мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте от безкрайно- малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в своята аура.
към текста >>

малкото, от клетката към великото, безграничното.
която представлява движение на Живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви Мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте от безкрайно- малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдейства за
към текста >>

28. ШЕСТТЕ СТЪПАЛА - Методи Константинов (1902-1979)

Това знание с ориентирано към безграничното и вечното.
Много бе писано върху тези въпроси. Изправена пред наличието на неоспоримите факти, че човешката мисъл е една сила от особено естество, съвременната наука прониква в свят с по-висши измерения. Това ниво се намира засега в областта на утопията. Човешкото съзнание оперира експериментално все още в кръга на сетивните възприятия. Съществува обаче свръхсетнвно възприятие, което Учителят нарича „живо знание". Това знание с ориентирано към безграничното и вечното. Единствено то е способно да разкрие, че мисълта е кондензирана Любов. Пето стъпало: Любовта е проекция на Духа По пътя на наблюденията и опита науката дойде до заключението, че материята сама по себе си е безкрайна и вечна. Това е най-важният философски постулат на материализма.
към текста >>

29. 22 март - Теофана Савова

„Тао" значи абсолютното, непроявеното, безграничното.
Всяка болест, всяко понижение на състоянието се дължи на нарушената хармония в тялото и вътрешния живот на човека. Тази песен въдворява именно тази хармония. „фир-фюр" е това, което ръководи човека, а „фен" е това, което отмахва препятствията, пречиства. „Тао" - това е една среда, в която човек е потопен, която го обгражда и пази. „Тао" значи абсолютното, непроявеното, безграничното. „Би" значи това, което се проявява. „Аумен" означава всички качества, които се съдържат в Божественото; всичко това, което трябва да възрастне, се проявява в своята пълнота. 2. Песента, музикалният образ „Сила жива, изворна" е дадена на 12 октомври същата година. За да изпее правилно това упражнение, човек трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Няма по-интелигентно, по-разумно и по-отзивчиво същество от нея.
към текста >>

30. МЪДРОСТТА И СИЛАТА НА СЛОВОТО - Теофана Савова

Новото Учение има за цел да изправи погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да изведе човека в истинското, безграничното знание.
да чуят нечувани думи - на Слънцето благата вест." Делата Божии „Аз имам едно мнение за Бога - всичко, което Бог върши в мене, е добро. Всички Божии работи са съвършени. Новото Учение има за цел да изправи погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да изведе човека в истинското, безграничното знание. Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога. Дойде една мъчнотия в сърцето ти, Извади правилото за сърцето си и кажи: Като ученик аз трябва да имам Сърце чисто като кристал, Без никаква нечистотия. Дойде мъчнотия в ума ти, кажи: Аз трябва да имам ум светъл като Слънцето, Без никаква тъмнина.
към текста >>

31. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Юношата възмъжаваше, но продължаваше да живее още в периода, когато се възприемат впечатленията от света, изучават се природата и човека и се съзерцава безграничното, великото, необятното.
Уплашени, че другарят им може да се удави, те бързо го извадили, но останали крайно изненадани, когато той се появил с такава усмивка на лицето, която искала да каже: „Още колко време аз бих могъл да стоя под водата! Защо се уплашихте? " От този разказ, чут от човек, живял във Варна, и предаван от уста на уста, личи, че Петър Дъновски още от детинство е познавал тайната на дишането, която скритом практикувал и е бил вече усвоил изкуството да задържа въздух в себе си продължително време. Така се изнизваха годините една след друга. Юношата възмъжаваше, но продължаваше да живее още в периода, когато се възприемат впечатленията от света, изучават се природата и човека и се съзерцава безграничното, великото, необятното. Звездното небе над него не го подтикваше към изучаване така, както анатомите изучават мъртвите кости на скелета, но възбуждаше удивление със своята безпристрастност, хармония и закономерно следване на небесните явления. Сякаш всичко ставаше по един идеален, предварително начертан план. В тоя изобилен живот на природата младият човек виждаше Божественото начало, свързваше го с разказа за сътворението в началото на Библията, като още тогава разумеваше, че този разказ е символичен и следователно свещените писания не бива да се четат повърхностно, а да се търси в тях дълбокия смисъл.
към текста >>

32. Разговори с Учителя. Разговор осми - Георги Томалевски (1897-1988)

За него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог.
Разговор осми След една пауза от десетина дни групата ученици отново се събраха на блесналата от утринното слънце поляна. Паневритмията бе изиграна и голяма част от хората се бяха разотишли. Останаха свободните от задължения ученици заедно с любознателния и най-свободен в разговорите с Учителя. Ученикът: Известно ми е, Учителю, че въпросът, който се породи в моя ум, е дори неуместен. За него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог. Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата Реалност, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата. Но забелязал съм, когато Вие говорите за Бога, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него. Учителят: Думата Бог се разбира по най-различен начин и хората дават на тази дума най-различно съдържание. Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на думата значи мислене. Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли.
към текста >>

Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на думата значи мислене.
Ученикът: Известно ми е, Учителю, че въпросът, който се породи в моя ум, е дори неуместен. За него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог. Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата Реалност, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата. Но забелязал съм, когато Вие говорите за Бога, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него. Учителят: Думата Бог се разбира по най-различен начин и хората дават на тази дума най-различно съдържание. Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на думата значи мислене. Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух. Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина.
към текста >>

33. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното.
Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния живот, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява. Основен изходен принцип в доктрината на Учителя П. Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата! " Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия Любов, Мъдрост и Истина. Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в живота. Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното. Въз основа на това трите основни категории на теоретичната си концепция П. Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср. Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание.
към текста >>

34. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични.
откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П.
към текста >>

Тя е, която е изявила безграничното.
Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик.
към текста >>

И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото."
Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност.
към текста >>

35. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива." Следователно разумността на Природата се явява съчетание от първоначалния заряд на разумност, вложен в нея от Създателя, и наличието в нея на неизброими сон- мове разумни същества.
Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост. По-нататък Учителят П. Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите " на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества отразлични категории и култури." И допълва на друго място: "Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива." Следователно разумността на Природата се явява съчетание от първоначалния заряд на разумност, вложен в нея от Създателя, и наличието в нея на неизброими сон- мове разумни същества. Не бихме могли да разграничим първото от второто, тъй както не можем да поставим знак за категорично дистанциране между Твореца и творението. Обединяващото звено е Божията Премъдрост, изявена в Неговия величествен План за света, чийто изпълнители са именно посочените същества. В своята еволюция те са достигнали етап, в който могат да бъдат определени като Божии съработници. За тяхната същност и роля във Вселената Учителят П. Дънов казва още и следното: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали, най-разумните същества, които можете да си представите, най-добрите, най-силните, най-любещите.
към текста >>

Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава." Според Учителя П.
То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава." Според Учителя П. Дънов Природата - това е самата проявена външно висша реалност, проявената висша разумност, висша Любов. Природата обаче е скрила своята духовна и Божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието.
към текста >>

36. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонстрирано отново и отново от Пратеника на Небето.
Чрез нея Той се проявява. Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край. Граничната любов е човешката, която се е проявила и се проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонстрирано отново и отново от Пратеника на Небето. За да се ползваш цялостно от даровете на Любовта, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление. Повечето беди в нашия живот произтичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Любовта в нашия живот. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите, любовта е наказание; за оня, който ги разбира, любовта е благословение. Страшно е, ако любовта събуди ревност между хората.
към текста >>

37. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство.
кардинални въплъщения (твърде редки като дял от общия ў брой въплъщения), които са от съдбоносно значение за нейното еволюционно развитие. Ето че бихме могли да поставим и въпроса за взаимоотношенията между душите след акта на раждането им от Бога. Учението на ББ отново ни предоставя адекватен отговор в лицето на българския си Пратеник Учителя П. Дънов: „Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи (курсивът мой – К.З.). Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение (инволюция – период на низхождане на Духа в материята, при който Той изгражда света на формите; низходящо развитие на душата с цел овладяване уроците и опитностите на материалния свят; б.К.З.) те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига (курсивът мой – К.З.), която минава през различни полета. При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция.
към текста >>

38. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот.
Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време.
към текста >>

39. Работа на съзнанието и психическо чистене - Павел Желязков

„В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в живота.
Внушенията на разумното сърце идват от разумния свят, с който то е свързано. Като се вслушваме в гласа на разумното сърце, ние изпълняваме внушенията на интуицията или на светлите сили, които са винаги готови да ни предпазят от злото и да ни насърчат в доброто. Съществата в този свят се подчиняват на закона на Любовта, те изпълняват волята на Бога. Ако сме във връзка с тях, те ще имат по-добри възможности да ни ръководят в пътя на живота, да ни учат и покровителстват. В словата на Учителя ние намираме редица практически напътствия за съзнателна работа в съгласие с разумните сили, които оперират в по-високите светове: „В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в живота. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Ще ви приведа един факт за проява на подсъзнателния живот у човека.
към текста >>

40. Предварителни стъпки - Сава Калименов (1901 - 1990)

Обаче, нашето си е наше — вечността е наша, безграничната вселена е наша — туй, което гори нощем в безкрайните небесни простори и което само тогава можем да видим, да предусетим, да почувствуваме една безкрайно малка частица от неговото величие и красота — неизброимите вселени, изпълващи безграничното пространство, средища на съвършен живот, на велика култура, несравними с нищо земно, — всичко това е наше и никой не може да ни го отнеме, защото сам Бог, нашият баща, ни го е завещал.
Вселената е наша по право, по неоспоримо и неотемлимо от никого и от нищо право — защото ние сме безсмъртни същества,- защото ний, по своята същина, сме души, духове, за които смъртта не съществува, а не временен сбор от физически клетки, и защото, най-после, ние сме истински деца, истински синове и дъщери на нашия небесен Баща и имаме дял във всичко, което е Негово. Кога ще поемем ний нашето наследство, това е въпрос на време. Естествено, никой не ще повери на малолетни деца богатството, което бащите им са оставили. Никой разумен баща не ще остави на разположение на невръстните си деца това, което не могат да оползотворят както трябва, т. е. пред* да са добили опитността и умението, нужни за да могат да се справят правилно с него. Обаче, нашето си е наше — вечността е наша, безграничната вселена е наша — туй, което гори нощем в безкрайните небесни простори и което само тогава можем да видим, да предусетим, да почувствуваме една безкрайно малка частица от неговото величие и красота — неизброимите вселени, изпълващи безграничното пространство, средища на съвършен живот, на велика култура, несравними с нищо земно, — всичко това е наше и никой не може да ни го отнеме, защото сам Бог, нашият баща, ни го е завещал. Принудени сме тук да направим едно малко отклонение, за да отговорим на възраженията, които естествено ще се появят от страна на тия, които са свикнали да живеят с представите за некакво „вечно осъждане“, за вечни мъки на „грешниците“, за някакъв вечен ад, в който ще се измъчват човешките души завинаги, т. е. без край, без никаква надежда за спасение или изкупление. Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество. Вечният ад съществува само в главите на хората — в несъвършения човешки свят има много повече място за ад, макар и не вечен, отколкото в далата на Бога и в това, което Той е приготвил за наследство на своите синове и дъщери, когато те станат пълновъзрастни. A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни — животът им не свършва, нито в този, нито в онзи свят.
към текста >>

41. Двата велики закона - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ съ вещаели въ различни форми и отъ различни становища закона на Цѣлото и закона на частитѣ, закона на безграничното и закона на граничното.
Онзи свѣтъ е тукъ. Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свѣтъ, великитѣ Учители нѣмаше да слизатъ на земята. Понеже тѣ идватъ на земята, тукъ трѣбва да бъдемъ спасени. Ние искаме, дето живѣемъ, тамъ да бъдемъ спасени. А тия Учители отъ памтивѣка съ учили на ония велики закони, върху които почива животътъ на индивидуалнитѣ души и законитѣ, които лежатъ въ основитѣ на мировото единство. Тѣ съ вещаели въ различни форми и отъ различни становища закона на Цѣлото и закона на частитѣ, закона на безграничното и закона на граничното. Благото на свѣта се опредѣля отъ първия законъ — закона за Цѣлото. Или казано на окултенъ езикъ: отъ закона на Любовьта. Любовьта е първото проявление на Безграничното и носи въ себе си пълнотата на живота. А този животъ обхваща всички души. Следователно, когато говоримъ за Любовьта ние подразбираме пълнотата и единството на божествения животъ, въ който е изключено абсолютно всѣкакво зло.
към текста >>

Любовьта е първото проявление на Безграничното и носи въ себе си пълнотата на живота.
Ние искаме, дето живѣемъ, тамъ да бъдемъ спасени. А тия Учители отъ памтивѣка съ учили на ония велики закони, върху които почива животътъ на индивидуалнитѣ души и законитѣ, които лежатъ въ основитѣ на мировото единство. Тѣ съ вещаели въ различни форми и отъ различни становища закона на Цѣлото и закона на частитѣ, закона на безграничното и закона на граничното. Благото на свѣта се опредѣля отъ първия законъ — закона за Цѣлото. Или казано на окултенъ езикъ: отъ закона на Любовьта. Любовьта е първото проявление на Безграничното и носи въ себе си пълнотата на живота. А този животъ обхваща всички души. Следователно, когато говоримъ за Любовьта ние подразбираме пълнотата и единството на божествения животъ, въ който е изключено абсолютно всѣкакво зло. Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на индивидитѣ. Отъ този законъ, отъ закона на граничното, се ражда злото. Законътъ на Цѣлото включва частитѣ, но същевременно всѣка частъ си има свой законъ.
към текста >>

42. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои.
„Право отговори" му отвръща Исус. „Така прави и ще живееш". „Така прави!" Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор. Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен? " Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум. Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои. Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича. С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка. Но и тук той дири преди всичко теоретична основа за своята етика.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33812594413757