Търсене в текстове за 'Безграничното'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Повече светлина

А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
Повече светлина Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цветове – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултра-виолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви. Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в развитието на възприемчивостта си. Това е така по отношение на физическия свят.
към текста >>

2. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която ние наричаме природа, закон, Бог. Разумност, т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са тяхната ограниченост, жестокост и насилие.
към текста >>

3. 1922_22 Молитви и формули

"Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното.
Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите.
към текста >>

4. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

Идеята е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото.
Имаше да се ликвидира с един стар живот на хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път. Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно. С Любов и търпение Той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената. Има ред правила и закони, които ученикът на Божествената Школа трябва да пази. Едно от първите правила е смирението. Идеята е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото. Ученикът трябва да знае мястото си. Има ученици начинаещи, има ученици напреднали. Знанието на първите по отношение знанието на последните е нищожно. Ученикът знае, че върху познанията, които тук придобива, почива неговото щастие. Понеже той ще съгражда бъдещия си живот върху тези свои познания, затова той пристъпва към работата в Школата с благоговение.
към текста >>

5. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

с безграничното, вечното Начало на Живота.
Само Великият, Вечният, Съвършеният, Непостижимият може да бъде идеал за човешката душа, идеал, към който тя вечно ще се стреми. Това е пътят на съвършенството. А това е Живот вечен, да познаваме Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил. Учител и ученик (Боян Боев) Човек има три допирни точки с Абсолютната реалност, т.е. с безграничното, вечното Начало на Живота. Любовта е първата допирна точка, Мъдростта е втората, Истината е третата допирна точка. Когато човек намери тези три допирни точки в себе си, той се самоопределя по отношение на Абсолютната реалност като мислеща душа; той става ученик. Пътят на ученика е едно строго самоопределяне. Като намери първата допирна точка, човек придобива Живот и Топлина. Като намери втората допирна точка, той придобива Светлина и Знание, условия за развиване на неговия ум.
към текста >>

Ученикът знае, че Вечното, Безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото.
Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът отвън. Не прави бързи заключения за нещата, които не познаваш добре. Всяко нещо трябва да се познава на мястото, където се намира, защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети вързват, четвърти зреят. Ученикът на великия Път на Светлината трябва да покаже, че в него Безграничният е вложил нещо Добро. Ученикът знае, че Вечното, Безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. Това, което знаем, е само безкрайно малка част от великото Знание. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сили, други са едва в началото на своето ученичество. Разликата между първите и вторите е голяма.
към текста >>

6. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

На Разумното начало, което лежи в основата на това Единство, можем да дадем каквито имена искаме: Цялото, Безграничното, Първичната причина, Великото в света, Вечното начало, Бог.
Движението показва, че има Живот; Животът показва, че има Любов; Любовта показва, че някой мисли заради нас. Животът произлиза от Любовта. Човек трябва да съзнае, че Животът е дар, любовен дар. Мощният двигател на Целокупния живот, това е Любовта. Тя е велика мощна Сила, защото управлява всичко и всичко й се подчинява. На Разумното начало, което лежи в основата на това Единство, можем да дадем каквито имена искаме: Цялото, Безграничното, Първичната причина, Великото в света, Вечното начало, Бог. То обгръща всичко в Себе Си. То самото е Любов. Любовта е Великата реалност – Божественото в света. Животът на Цялото протича през всички същества. Той обединява и обгръща всичко в света.
към текста >>

7. НЕЗНАЙНАТА ЛЮБОВ

Когато кажеш някому, че го обичаш, ти го караш да обърне внимание на теб, ти да станеш център на внимание, докато съзнанието му трябва да бъде насочено към Великото, Безграничното начало в света.
Нито жената трябва да казва на мъжа си, че го обича, нито мъжът трябва да казва това на жената. Ако изказват Любовта си, техният живот на Земята ще се съкрати. Ако мъжът и жената искат да живеят дълго, те никога нищо не трябва да говорят за своята Любов. А какво правят съвременните хора? Като се влюбят, те постоянно говорят за своята любов. Когато кажеш някому, че го обичаш, ти го караш да обърне внимание на теб, ти да станеш център на внимание, докато съзнанието му трябва да бъде насочено към Великото, Безграничното начало в света. Когато му казваш, че го обичаш, не казваш пълната истина, понеже Бог е, Който го обича чрез теб. Разумният никога не говори за Любовта си. Той знае, че Бог е Любов! Много от погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че те говорят за неща, които още не са направили. Учителя казва:
към текста >>

8. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Едно знаем положително, че природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се появява и остава все непроявено.
Обичай светлината и бъди свободен. Вие виждате звездите като далечни, блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от млечния път, или от която и да е галактическа система, си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да разговаря с целия космос. Едно знаем положително, че природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се появява и остава все непроявено. Едно велико свойство на вечното е да приема всякакви форми. Всъщност, в природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Така, че когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични.
към текста >>

Има две велики течения едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката, и другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото от клетката към великото, безграничното.
В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа инволюцията, т.е. движението от центъра към периферията; и еволюцията, или движението на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировия живот. Щом сте дошли на земята, трябва точно да спазвате реда и порядъка в природата. Има две велики течения едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката, и другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, тогава се зараждат великите способности и добродетели на човешката душа. Живата природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага. И когато един ден ушите на хората се отворят, те ще чуват навред по света великата музика на природата. Има една особена музика в природата, защото тя не винаги пее.
към текста >>

9. Десета част

безграничното, което се ограничава в себе си.
значи, движение в движение имаме. Това е посоката на правата линия, а тя е насока към Истината. Следователно всички се движим към Бога. Хората тогава защо питат: "Какво е Бог? " За Бога имаме две понятия: когато излизаме от Него, ние Го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си. Тогава разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното и вечното, към онова, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е насока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото... Всяка душа и всеки индивид в света играят важна роля в Божествения организъм и само човекът, който носи Истината вътре в себе си, знае насоката на своя живот.
към текста >>

отиваме към безграничното и вечното, към онова, което е без граници, без начало и без край.
Хората тогава защо питат: "Какво е Бог? " За Бога имаме две понятия: когато излизаме от Него, ние Го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си. Тогава разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното и вечното, към онова, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е насока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото... Всяка душа и всеки индивид в света играят важна роля в Божествения организъм и само човекът, който носи Истината вътре в себе си, знае насоката на своя живот. Тази насока в религията наричат Бог и спорят за Него. В Писанието се казва: "Бога никой никога не е видял." Само Единородният син, който е излязъл от пазвата на Отца, той ни го е открил. А кой е този син?
към текста >>

Следователно Истината е насока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото...
" За Бога имаме две понятия: когато излизаме от Него, ние Го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си. Тогава разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното и вечното, към онова, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е насока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото... Всяка душа и всеки индивид в света играят важна роля в Божествения организъм и само човекът, който носи Истината вътре в себе си, знае насоката на своя живот. Тази насока в религията наричат Бог и спорят за Него. В Писанието се казва: "Бога никой никога не е видял." Само Единородният син, който е излязъл от пазвата на Отца, той ни го е открил. А кой е този син? Това е Любовта, която е излязла от Бога, тя ни го е изявила и тази Истина, която е излязла от безграничното, е направила нещата ограничени.
към текста >>

Това е Любовта, която е излязла от Бога, тя ни го е изявила и тази Истина, която е излязла от безграничното, е направила нещата ограничени.
Следователно Истината е насока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото... Всяка душа и всеки индивид в света играят важна роля в Божествения организъм и само човекът, който носи Истината вътре в себе си, знае насоката на своя живот. Тази насока в религията наричат Бог и спорят за Него. В Писанието се казва: "Бога никой никога не е видял." Само Единородният син, който е излязъл от пазвата на Отца, той ни го е открил. А кой е този син? Това е Любовта, която е излязла от Бога, тя ни го е изявила и тази Истина, която е излязла от безграничното, е направила нещата ограничени. И граничното, тя го е изявила. Следователно трябва да разбираме защо главата и сърцето имат известни съотношения. Сърцето постоянно се свива, за да изпраща кръв към главата. А защо не главата, а сърцето е мястото на Любовта? Любовта работи за главата, която е глава на Истината.
към текста >>

И тогава Писанието казва: "Когато познаем Истината, ние ще бъдем свободни." А свободата означава да живеем в безграничното!...
Следователно трябва да разбираме защо главата и сърцето имат известни съотношения. Сърцето постоянно се свива, за да изпраща кръв към главата. А защо не главата, а сърцето е мястото на Любовта? Любовта работи за главата, която е глава на Истината. Така че всички наши мисли и действия са насочени към това да познаем Истината. И тогава Писанието казва: "Когато познаем Истината, ние ще бъдем свободни." А свободата означава да живеем в безграничното!... Обикновено, като станем сутрин от сън, истината за нас се свежда до това какво ще ядем и дали това, което ще ядем, ще ни даде сили, да си свършим работата. А от нея дали ще спечелим парички и ще можем ли да живеем щастливо? Всички хора все планове кроят щастливо да живеят. Ако им кажем истината, те ще ни отвърнат, че не ги интересуват тези отвлечени неща, а това дали ще станат богати. Но те не знаят, че цялото им богатство зависи от истината, понеже всяка една частица от нашия организъм, колкото и малка да е, има своето движение и своята насока...
към текста >>

10. Тринадесета част

Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното.
Тя е непроявената още Любов. В нея е Бог чрез която Той се проявява. Граничната Любов пък е проявената човешка обич. Безграничната няма начало и край, а граничната е човешката, която се е проявила и проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна или преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното. Ще кажете, че като е безграничен, Бог не може да се познае. Днес при сегашното ограничено човешко съзнание наистина Бог остава скрит и неразбран, но в бъдеще, когато съзнанието на хората се пробуди и разшири, човек ще познае и разбере Бога. Всичко става навреме и при специфични условия. Има неща, които съществуват, но са далече от съзнанието на човека и той не може да ги схване. А други са близки до съзнанието му и затова ги схваща.
към текста >>

11. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство.
След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота. Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън.
към текста >>

Той живее в безграничното пространство на вселената.
Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство. За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, а той стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината.
към текста >>

0.18903088569641