Търсене в текстове за 'Безграничното'

Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя.
до 7.IХ.1924 г. в салона на ул. Оборище 14.Конгреса на окултистите: съобщение от вестник „Утро" от 13.VIII.1924 г., което е погрешно и показателно как се разпространяват слухове. 1) ДО ВСИЧКИ София, 15.IV.1924r. Онова, което внася живот в душата, е Божията Любов на Духа; което внася в душата светлина и знание, е Божият Дух на Мъдростта; онова, което внася свобода и радост в човешката душа, е Божията Истина. Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй, от когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха, с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта. Всичко Господ ще обърне да работи за добро на онези, които вършат Неговата воля. Няма скрито нищо от Неговото око.
към текста >>

6. Наряди за 1947 г.

Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство.
След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота. Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън.
към текста >>

Той живее в безграничното пространство на вселената.
Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство. За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, атой стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината.
към текста >>

7. Наряди за 1948 г.

Тя поставя пред човека конкретни задачи, свързани изключително с неговото материално съществуване и по този начин потиска в него стремежа към духовното, вечното, безграничното, в който стремеж човек расте и се усъвършенствува.
Той не се приобщи към живота на Цялото, а напротив, отдели се, противопостави се на него. Оттам започна онази борба, външна и вътрешна, в която седят всичките противоречия на съвременния човек. Западният човек попадна в затворения кръг на личния живот, въздигна себе си в култ, достигна до самообожествяване и вместо да се движи към Великия Разумен Център, да бъде в съгласие с Неговите закони, сам пожела да бъде център, да наложи свой закон, свой ред и порядък в живота. Това състояние на интелигентните представители на Запада, на хората на творческата воля, на мисълта, науката и изкуството, постепенно проникна в народните маси като съмнение, като обезверяване в Разумното Начало, отклони ги от пътя им към вечното, духовното, като ги насочи към временното, материалното, конкретното. Така се създаде една религия, култ на която е самият човек, религия удобна, проста, която почти с нищо не задължава човека. Тя поставя пред човека конкретни задачи, свързани изключително с неговото материално съществуване и по този начин потиска в него стремежа към духовното, вечното, безграничното, в който стремеж човек расте и се усъвършенствува. Задачата на учениците е да изведат човека от това статично положение, от този затворен кръг, да му посочат пътя към Бога. Днес мнозина се страхуват да говорят за Бога, ала идеята за Бога е най-високата идея в живота. Тя е идея за разумни, мислещи същества. Може ли да се говори на един бръмбар за Бога? Идеята за Бога е вдъхновявала човека през всички времена към велики подвизи и жертви.
към текста >>

8. 2. МОЕТО ВЕРУЮ

Пръв разговор с Учителя

19 септември 1922 год., 6.30 ч.сутринта

Това значи: Бог ги разбира и ги хармо- нира - Безграничното да се слее в единство.
Доказателство за съществуванието на Бога може да се даде, но когато дойде за едно верую на душата си, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си. При каквито условия и да е, ти го чувствуваш в себе си и това нещо философия не иска. То ти казва: „Ще се уреди тази работа! “ Нищо повече. „Ще научиш.“ „Ще дойде време.“ Бог работи над всички същества! Това значи: Бог ги разбира и ги хармо- нира - Безграничното да се слее в единство. Ще се молите. Вътрешно ще се молите дълго време. Правете този опит. Вярата ви да почива на онова вътрешно чувство. Има един вътрешен усет-то е най-силното доказателство за Бога.
към текста >>

9. ЕДНО С БОГА

22 август - 22 септември 1922 г.

Нашата цел е да проявим безграничното.
Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота на сърцето. Тази необикновена чистота мяза на детето или на бяло цвете или на геометрически символ - на кръг. Чистотата на детето, което се усмихва на Слънцето; чистотата на цветчето, което люби Слънцето. Цветята живеят в ангелския свят • това е чистотата на кръга, най-съвършения образ на линия. Ние живеем в безграничната Любов. Нашата цел е да проявим безграничното. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Ето пентограмът вписан в един кръг, това е пътя, който ученикът трябва да извърви. Кръгът като символ на вечност, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Пентограмът като символ трябва да оживее у вас, за да може да се ползу- вате от него. Пентограмът, това е човека, върхът е главата.
към текста >>

10. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Безграничното, което се ограничава, раздробява се на безброй много форми и се губи в безкрайно малкото.
Аз искам самата дума „мъдрост" да ми даде откровение за това, което крие в себе си. Аз искам буквите, от които е съставена думата, да ми разкрият нейното вътрешно съдържание. Изговарям „мъдрост" и усещам едно безгранично съзнание, което се отлива в строго ограничени форми. М - показва движение от горе на долу, слизане, една сила, която се стреми на долу и носи в себе си семена - зародиши на всички бъдни форми. Едното, което се разделя на множество. Безграничното, което се ограничава, раздробява се на безброй много форми и се губи в безкрайно малкото. В мъдростта има деление. Чрез Мъдростта се постига разумение на законите, по които се развива Божия план и вникване в принципите, вложени в природата. Тия закони действуват в нас и чрез нас, ние ги прилагаме, като че ли подтиците идат от нашето подсъзнание, но ние още не ги разумяваме. Ние сме резултат от действието на тези закони. И сега човек сам за себе си е чудо.
към текста >>

„В света има само една жена" (29.10.1922г., беседа, неделя) Та задачата на човека седи в надмогване граничното съзнание и заживяване в безграничното.
Кръгът на неговата проява е ограничен и в това ограничение той вижда едното раздвоено. Един кръг и две точки. Вътре в кръга те са две. Вън от кръга - някъде в безкрайността те са една. А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие. „В света има само една жена" (29.10.1922г., беседа, неделя) Та задачата на човека седи в надмогване граничното съзнание и заживяване в безграничното. Или заживяване в това, което чака да се прояви. „Защото безгранично е това, което още не се е проявило." „И подобно е Царството Божие на житено зърно, посадено в добрата земя." „И подобно е на квас, който го взе жена и го турна в три мери чисто брашно... " Защото Царството Божие е това безгранично, което чака да се прояви..." Защото Царството Божие ето вътре във вас е." А кое е Царството Божие? То е Любовта. „Ние живеем в безграничната любов" (29.10.1922г., неделя) Нашата цел е да проявим това безгранично. А всяка цел трябва да има плод в себе си.
към текста >>

После тя простира ръце нагоре, към безграничното съзнание от където е излязла и вика Духа, който носи Истината, Духа на Истината.
Като се почне от физичното тяло. Но в процеса на чистотата влизат винаги два други процеса - разрушение и съзиждане. Чистотата се явява да почисти разрушените материали, а разумното, Духът, Любовта, те започват процеса на граденето. Но преди да са паднали Ерихонските стени потребна е музиката на душата - непреодолимата, копнеюща музика на душата, да се слее със своя първоизточник - единия извор - Духа - Любов. В тази музика се проявяват съзнателните стремежи на душата - тя плаче най-напред, когато се роди за един нов свят, защото е сама и няма кой да я води. После тя простира ръце нагоре, към безграничното съзнание от където е излязла и вика Духа, който носи Истината, Духа на Истината. Той слиза и душата... ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] до страница 654 [2] Препис от писмо на Учителя до Сотирка
към текста >>

11. II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ

Чух някъде отвън, недалеч, а може и много далече от мене, на неизмеримо разстояние, някакво необикновено ехо, което идеше от безграничното пространство.
Радвай се, когато имаш възможността или привилегията да чуеш и ехото на мировата скръб. Това ехо се чува отвън, но и вътре в тебе. Колко пъти ще чуеш ехото и на твоята скръб, за която си мислиш, че много се е отдалечила от тебе и ще си кажеш: Колко прясна е тази моя скръб, за която мислех, че е отдалечена и забравена. Ехото на мировата скръб. - Преди години, доста години, може би преди три десетки години, дълбоко заспала спокоен безгрижен сън, събуди ме нещо особено. Чух някъде отвън, недалеч, а може и много далече от мене, на неизмеримо разстояние, някакво необикновено ехо, което идеше от безграничното пространство. Седнах на леглото, веднага отворих прозореца и внимателно се вслушах със затаен дъх, да не изгубя това ехо, което още продължаваше да звучи. Слушам, проверявам, отде иде това ехо и размишлявам, да не би да иде от съседната барака, и то единствена. Там живееше моя близка приятелка, с която работехме заедно Словото на Учителя. Понеже в ехото долових неизразима и неописуема дълбока скръб, помислих да не е причината в някакво дълбоко страдание на приятелката ми. Пак се вслушвам, извиках я леко на име, но никакъв отговор.
към текста >>

12. 8. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 1959 г.

В правия път да върви без отклонение; в тесния път със самоограничение, за да познае безграничното и великото в света; във възходящия път - без умора, а в красивия път - с истинска вечна наслада.
- Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм. Така тя го превръща в светящ човек, представител на новата раса - шестата раса, идеал на съвременния човек. Какво остави Учителят на младия човек? - Той му посочи правия път - път тесен, възходящ и красив. Даде му и методи, как да върви в този път. В правия път да върви без отклонение; в тесния път със самоограничение, за да познае безграничното и великото в света; във възходящия път - без умора, а в красивия път - с истинска вечна наслада. Даде ли нещо на човека? - Заветът на любовта, да живеят в името на онази любов, която расте и се усилва, но не отслабва; която се чисти, без да се размътва; която постепенно се осветява и забравя някогашния първичен грях. Даде му и задачата: - Себе си да самовъзпитава, а децата да възпитава.
към текста >>

13. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината.
не чужди препоръки, но своя Божествен Дух. Чуждото е от Лукаваго. Пази сърцето си. пази душата си, пази ума си от поквара. Понякой път тя идва от там, от гдето човек не очаква. Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината. Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас. В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща. Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една млада овчарка в такава жива свещ.
към текста >>

14. 2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Ако мравката би разбрала колко любов, грижи и труд се полагат за нея от Безграничното, в един ден великан би станала.
Идва светлина, явява се Михаил, би се той със сатаната, освободи детето на раждащата жена, освободи той моето сърце, душа от робството на плътта. Познавам вече аз този Михаила, Нему дължа своето освобождение! Вам, Учителю, моята вечна преданост и благодарност за всичко сторено! Колкото и слаба за своята духовна възраст, стихийно ще се стремя към служене на Вашия Жив Господ, който е и мой. Готова съм на всички изпитания, няма да роптая. Ако мравката би разбрала колко любов, грижи и труд се полагат за нея от Безграничното, в един ден великан би станала. Но всичко това е толкова широко и необятно, та малкият наш ум и сърце не може го обхвана. Затова ние не разбираме Бога, не разбираме Вас, не разбираме и Белите братя. Изказаното от Вас желание да ми услужите при затрудненото материално положение, ми даде много. Аз приех от него всичката благодат, не се боя от нищо. Не мога да издържам да Ви виждам, че се замисляте за материални въпроси, особено отнасящи се до мен.
към текста >>

15. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1261-1280

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Закон на безграничното и закон на граничното.
Едно добро. 1275 Едно Добро, за да се реализира, изискват се 25 000 години. Хиляда поколения се изискват, за да се реализира едно добро. Само добрите хора в края на краищата ще останат. Всички онези вредни същества постепенно ще изчезнат Два велики закона 1276 Два велики закона определят битието: Първи - Закона на Цялото и втори - Закон на частите. Закон на безграничното и закон на граничното. Следователно благото ви в света се определя от първия закон на Цялото. Ние го наричаме закон на Бога - Закон на Любовта. Вторият закон е закон на частите, на душите, на индивидите. Злото, как се е родило в света. 1277 Законът на Цялото включва частите, но съ- щевременно всяка една част си има свой закон, за себе си.
към текста >>

16. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1781-1800

ТОМ 14

1795 Сама по себе си душата представя малка вселена, която се движи из Голямата Вселена и безграничното пространство.
Кое е туй Забранено дърво? Вий го имате вътре в себе си. Като дойдете до него няма да го пипате. Ще го погледнете и ще кажете: „Казано е да те не бутам." Злото, което е във вас, не го бутайте. Не бутайте дървото на злото във вас. Душата. 1795 Сама по себе си душата представя малка вселена, която се движи из Голямата Вселена и безграничното пространство. В Божията Любов душата се ражда, а когато човек работи за ближните си, душата расте. Страданията. 1796 При сегашния живот, невъзможно е да се избегнат страданията. Днес те са необхо- димост за човека. За да се освободи от страданието, човек дълго време трябва да се моли на Бога, да изпрати Духа си да смекчи малко страданието му. След това страданието пак ще дойде - той пак ще се моли да дойде Духът, да облекчи страданието му.
към текста >>

17. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

ТОМ 15

А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
II, кн. 6-7(22.III.1922), с. 133-135 Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум?
към текста >>

18. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Иван Толев

ТОМ 15

безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива.
III, кн. 3 (XI. 1923) с. 55-57 Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог - т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория - разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие.
към текста >>

19. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Кога се говори за идейното, разбираме идеите на Безграничното, на Божественото.
Окултната наука е опитна, затова всичко, което се знае, трябва да го прилагаме в живота си. Това е, което ще определи мястото на ученика, кой за каква работа е. Неспособният, посредственият не може да върви напред. Два вида хора има в света: едните са материалисти идеалисти, а другите - идеалисти материалисти. Едните дават предимство на материалното в живота; а другите - на идеите, че после на материалното. Кога се говори за идейното, разбираме идеите на Безграничното, на Божественото. Окултните ученици трябва да използуват методите на природата, тъй както цветята използуват слънчевите лъчи. В природата кой за каквото е роден, това ще направи - тъй както различните удове на тялото всеки си има предназначението. Ученика трябва да го вълнуват въпроси, които му са нужни за сега, а не за далечното бъдеще. Трябва да се прави разлика от чистото окултно знание и знанието, което има светът. Всяка грешка, която се съзнава, трябва да се поправя.
към текста >>

20. II. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

ТОМ 16

Светлосиният цвят облича от Словото следните принципи: „А Истината подразбира движение в определени посоки - посоката, в която всичко във Вселената се движи от граничното към безграничното и безначалното." „Духът на Истината е този, който осъществява това движение към онова, което е без начало и без край, като схващане на Бога, като безграничен и безначален," „Истината ще ви направи свободни." 6.
II. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС 1. Ден- петък. 2. Планета - Венера. 3. Тон - „Сол". 4. Цвят- светлосин. 5. Светлосиният цвят облича от Словото следните принципи: „А Истината подразбира движение в определени посоки - посоката, в която всичко във Вселената се движи от граничното към безграничното и безначалното." „Духът на Истината е този, който осъществява това движение към онова, което е без начало и без край, като схващане на Бога, като безграничен и безначален," „Истината ще ви направи свободни." 6. Въздействие върху човека: Пробуждане на човешкия дух и придобиване на духовна сила за духовния живот и за високия идеал на човешката душа, 7. Светлосините лъчи от спектъра на Светлината носят от Отца на Светлините - Духът на Истината. Виж стр. 55 - 56 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 8. Духът на Истината работи със светлосините лъчи.
към текста >>

21. 3. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27. и 28.IV.1928 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Мощна душа е тая, която е разширила границите на своята любов до безграничното - към хора, животни, растения и към всичко.
Изучавайте звездите, защото те ще ви повдигнат, наблюдавайте ги при изгрев и залез! Страданията са една възможност, за да се доберем до Истината. (Каквото са земетресенията тези дни...) Всеки един във всеки един момент трябва да знае дали е в правия път. Всякой сам гради своята съдба. Само този, който е уравновесил скръбта и радостта, може да мисли сам. Мощна душа е тая, която е разширила границите на своята любов до безграничното - към хора, животни, растения и към всичко. Ако се молите и не се чуе молитвата - има нещо криво в живота, изправете го, и ще се сбъдне молитвата ви. Неделя, 22JV. 1928 г. (За земетресенията). [извадки от беседа на Учителя от 22.IV.1928 г.] 2 гл. пр.
към текста >>

22. 74. Реалното богатство

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Безграничното е най-хубаво.
Едно дете нарисувало слънце. Увеличили го, но пак не е увеличено. Не виждаме реалността каквато е и не представляваме я. Човек не е, което се представя. Ако обърнете реалността, ще имате най-голямо нещастие. Безграничното е най-хубаво. Което се постига, не е реално. Което не се постига, е реалното. Бъдете съвършени по любов, знание, справедливост, като Бога. Може сянката на реалността да обхванете. Реалността и като плод може да я обхванеш.
към текста >>

23. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияющи сфери.
Било нощ. Земята била обвита в мрак. Членовете му тежали, като че били от желязо. - Подигни очи и гледай - чул той гласа на Озириса. И тогава Хермес видял чудна гледка. Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияющи сфери. С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той. Този център бил опасан от Млечния път. Във всяка сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: - Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери, обгръщащи всички степени на живота.
към текста >>

24. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в безграничното космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци.
Това е идейният свят на човека. Мозъкът, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения свят. А в умствения свят се намират праобразите на всичко съществуващо. Следователно, и в човешкия мозък се намират всички богатства, които Бог е дал на човека. В мозъка е вложен капиталът, който човек трябва да тури в обръщение през вечността, казва Учителя. Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в безграничното космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци. И посветените в тайните на херметичната наука ни казват, че целия зодиак се намира в човешкия мозък. Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък. И когато човек развие силите, които се намират засега в потенциално състояние в мозъка, той ще бъде гражданин на Космоса, т. е. свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще.
към текста >>

25. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

ТОМ 18

А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на съзнанието към граничното.
Мъдростта, това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. 3. Светлината - това е творческият акт на Живата природа, на космичния човек. Тя разграничава Битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на съзнанието към граничното.
към текста >>

26. 8. ГЕОРГИ ХРИСТОВ ТОМАЛЕВСКИ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Има много идеи и постоянно отправя ума си към безграничното пространство.
Дава му високо, стройно тяло с големи ръце и крака. Костите му са едри и тежки и в напредване на възрастта гръбнакът се навежда и получава гърбица. Лицето му е продълговато, добре оформено с правилен нос и тъмни очи, от които излиза мек поглед. Косата обикновено е тъмно кестенява. Тялото е много активно и не се нуждае от много почивка, защото бързо се възстановява. Има много идеи и постоянно отправя ума си към безграничното пространство. Почита законите и носи висок морал. Честен е и справедлив и може да бъде любим ръководител сред народа, особено в образованието, където е много активен (На върха на V дом е Овен, Марс тригон Луна, точен тригон Плутон). На Асцендента му се намира Антарес (8°17' в Стрелец), която влияе зле върху зрението. В напреднала възраст е имал проблеми. Положителното е, че той е развил широко вътрешното си зрение за сметка на външното.
към текста >>

27. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното.
Следователно, волята е равнодействуваща сила по отношение на ума и на сърцето. Душата е равнодействуваща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. Духът е равнодействуваща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освен тия няколко положения, можем да съставим и още едно положение.: Възможностите на ума, на сьрцето, на волята, на душата и на духа се равняват на възможностите на Бога. Това можем да изразим с формулата: а2 + b2 + с2 + d2 + D2 = Б2. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с формулата: а2 + b2 + с2 + d2 + D2 + Б2 = А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. С помощта на тези математически формули, вие ще можете да правите изчисления в астрологията и в други някои науки. Да допуснем, че взимате ума като определена величина, като сила. При това, приемете, че гази сила се поставя в известни възможности, в известни условия, при които може да се прояви.
към текста >>

28. СЪВПАД НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ И ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ

ТОМ 20

СЪВПАД НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ И ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ето, в тази многостранна проява и дейност, психически живот, интелектуален свят, в който са цъфтели и цъфтят хиляди цветя, които мамят двигателите на съвременната култура и цивилизация, наука и войни, търговия и поезия, художество и начин на ловко законно обирание своите подобни, истинските дълбоки съзнания, които работят с оглед не да достигнат лични изгоди и добрувания, а чиято душа гори, въодушевявана от големите идеи за безграничното човешко постижение в тайните на заобикалящия ни свят - тия личности именно са намерили, че человеческата дейност, колкото по-малко е деформирана от личната среда, от «егото» на индивида, толкова по-често следва вътрешните пътища, които повече или по-малко се отклоняват от една дейност, която би могла да се вземе за нормална и законите на която съвпадат с общите природни закони - поне в тоя вид, в който ни са дадени от великите прозорливци на човешката мисъл.
СЪВПАД НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ И ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ето, в тази многостранна проява и дейност, психически живот, интелектуален свят, в който са цъфтели и цъфтят хиляди цветя, които мамят двигателите на съвременната култура и цивилизация, наука и войни, търговия и поезия, художество и начин на ловко законно обирание своите подобни, истинските дълбоки съзнания, които работят с оглед не да достигнат лични изгоди и добрувания, а чиято душа гори, въодушевявана от големите идеи за безграничното човешко постижение в тайните на заобикалящия ни свят - тия личности именно са намерили, че человеческата дейност, колкото по-малко е деформирана от личната среда, от «егото» на индивида, толкова по-често следва вътрешните пътища, които повече или по-малко се отклоняват от една дейност, която би могла да се вземе за нормална и законите на която съвпадат с общите природни закони - поне в тоя вид, в който ни са дадени от великите прозорливци на човешката мисъл. Висшето гледище, че съвпадение на човешката дейност с природните закони е най-разумният път за проява изобщо на битието (частот което ний наричаме психичен живот, наука, чувства, воля, възпитание и пр., и пр.), дава онзи липсващ импулс, който въздига личността, надминала своето лично «аз», да стигне до съзнанието на колективитета; да се слее макар за малко с него, да изпита и прочувствува великата целесъобразност, която надхвърля индивидуалния живот и носи със себе си дълбокото чувство - скръб или радост на хиляди индивиди, а същевременно и мощта и интензивността на всички ония същества, които макар и временно са се коснали със своите трептения към това поле на мисъл, където поне за малко е могло да се попадне! Всеки един, който е имал това преживявание поне веднъж в живота си, той може да черпи от него като от някакъв резервоар и да въздействува върху другите в една или друга смисъл. Без това прониквание в свръхиндивидуалния живот, без това вдъхновение, бихме го рекле - всеки опит да се въздействува от страна на една личност върху друга, ще бъде само напразно усилие, повторение на банални фрази и постъпки с посредствени резултати. Огън може да запали само тоя, който има огън в себе си - симулиранието може да има някакво значение за сцените на театрите, но в неумолимата игра на жизнената сцена няма никакво значение - нещо повече дори - дава отрицателни резултати с много горчивини за тия, които мислят, след като са измамили себе си и хората, че може да измамят и природата. Сега хората вярват в едно, учат друго и правят трето!...
към текста >>

29. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

ТОМ 21

Роденият е издигнат над обикновения живот и е насочил стремежите си към безграничното пространство, изпълнен с висок идеал.
Хороскоп на Светозар Крумов Няголов 21.07.1932 г. 16h36'София Изгрява Стрелец на Асцендента, който дава високо тяло с големи ръце и крака. Понеже костите са тежки, с напредване на възрастта може да се свият и роденият да се прегърби. Лицето е продълговато и добре оформено, носът - правилен, очите са тъмни с добър поглед, а косата - тъмно кестенява. Тялото действа бързо и активно, но не се нуждае много от почивка, защото възстановителните сили са добри. Роденият е издигнат над обикновения живот и е насочил стремежите си към безграничното пространство, изпълнен с висок идеал. Той почита законите и има висок морал. Този знак създава стълбовете в обществото и религията. Има известна опасност от счупване кости на краката. Роденият трябва да се научи да реализира идеалите вътре в себе си, вместо да ги търси отвън. Там, където е поставен, трябва добре да свърши работата, определена за неговата душа, за да може да реализира идеалите си.
към текста >>

30. 1. Стремежът на човешката душа и превратът на 9 юни 1923 г.

ТОМ 22

Невъзможно е вечното ,безграничното да се измени .
И Бог си има закони. Чисти по сърце трябва да бъдем всички! Да не се съмняваме в Бога! Слабата страна на учениците е там, че не искате да лъжете. Не ви коря, но ако дойде при вас ангелът и каже: Възможно е Господ да се измени, вие да отговорите: Никога! Невъзможно е вечното ,безграничното да се измени . Има едно начало в света , което никога не може да се измени - това е Бог . Не търсете този Господ вън от себе си; търсете Го вътре в себе си. Ще Го чуете вътре в душата си. Господа можете да видите в Неговите микроскопически проявления. Затова ви трябва особен микроскоп, който увеличава 35,000,000 пъти.
към текста >>

31. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Центърът е безграничното, непро- явеното.
VI. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г., 1925 г., 1926 г. и 1927 г., изпращани на Юрданка Жекова от Димитрина Толева VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г. 1. 15.Х.1924 г. сряда (първа школна лекция)[1] (най-кратки бележки) Точката С е център и има своята деятелност, чрез която се проявява (фиг. 1.1). Центърът е безграничното, непро- явеното. Ония отрицателни радиуси, енергията се повръща назад в центъра; а положителните радиуси образуват нови кръгове. Всеки активен радиус на центъра е два пъти по- голям от CD. Как може да се замени с живата геометрия? Какъв извод може да извадите, ако С се проявява като разумно същество? Следователно всеки може да продължи своя радиус.
към текста >>

Всички хора са излезли от Битието: едни - когато Безграничното е проявявало Своята активност, а едни - когато Безграничното е проявявало Своята пасивност, и затова има разлика между хората.
В тях има само разширение. Как разбирате думата «желание»? Желаеш - защо го искаш? Като не разбираме законите, ний си създаваме излишни страдания. Добродетелният човек продължава своя радиус, своята активност. Всички хора са излезли от Битието: едни - когато Безграничното е проявявало Своята активност, а едни - когато Безграничното е проявявало Своята пасивност, и затова има разлика между хората. Някой път желанията ви са удължени, а някой път са нормални. На някого радиусът на ума му е продължен, а линията на сърцето - нормална, и обратно - линията на сърцето - продължена, а линията на ума - нормална. Духът е първото проявление, а душата е възможност на Духа. Умът - възможност на душата, сърцето е възможност на ума и волята - възможност на сърцето. Между ума и сърцето трябва да има равновесие.
към текста >>

32. V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА - 1. Идол

Невена Неделчева

ТОМ 23

Някога и аз бях като вас, живеех в златните чертози на моите мечти и литвах на крилете на моите блянове из сините простори на безкрая... Майка ми бе най-нежната между жените, баща ми - най-мъдрият между мъжете на племето ни, а аз се родих жив копнеж по Незнайното, Красивото, Безграничното... Голямата река не далеч от нашия дом, която идеше незнайно отгде и отиваше някъде, ми разказваше приказки за далечни царства, през които минаваше и ме мамеше да ме отведе в незнайни страни, пълни с вълшебства и чудеса.
V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА Невена Неделчева. През очите на обичта. Разкази. София, 1938 г. «Светлината разкрива красотата на света.» Учителят 1. Идол 0, приятелки мои, когато слушате думите ми, нека венците на вашите глави не увяхват и птиците, които пеят в сърцето ви, нека не замлъкват. Някога и аз бях като вас, живеех в златните чертози на моите мечти и литвах на крилете на моите блянове из сините простори на безкрая... Майка ми бе най-нежната между жените, баща ми - най-мъдрият между мъжете на племето ни, а аз се родих жив копнеж по Незнайното, Красивото, Безграничното... Голямата река не далеч от нашия дом, която идеше незнайно отгде и отиваше някъде, ми разказваше приказки за далечни царства, през които минаваше и ме мамеше да ме отведе в незнайни страни, пълни с вълшебства и чудеса. Горещият пясък, по който ходеха моите боси крака, ме изпълваше с някаква премала и аз обичах да лежа на брега на Голямата река и да чакам Тоя, който щеше да дойде... Да, аз знаех, че ще дойде, знаех го още в най-ранното си детство. Той щеше да дойде, да ме вземе на ръце и да ме отнесе в своето царство на Вечната светлина, на безкрайната Радост. Там плодовете не престават да зреят и цветята - да цъфтят. Да, там, там, гдето щастието и радостта царуват... Близко до реката имаше голямо дърво, а по-нататък започваше гората, която за мен бе изпълнена с незнайна музика. Листата й постоянно си шепнеха приказки, клонете й ми кимаха и викаха да ми покажат вълшебните царства, в които живееха беловласи магьосници.
към текста >>

Жаждата ми за свръхчовешкото, незнайното, безграничното ме обхвана наново... А същевременно исках, исках да го виждам и с моите човешки очи... И Голямата река, която глухо ридаеше с мен, ми донесе от камък образа на незнайния Бог.
Една нощ, когато Луната протягаше сребристите си пръсти между листите на дърветата и проникваше до поляните и усоите на гората, безумен копнеж ме обхвана по неговите прекрасни очи и рубинови уста. Тихо излязох от стаята си, преминах през обширните ни градини, които благоухаеха с парфюма на хиляди ароматни цветя, и стъпките ми ме отвеждаха към Голямата река... Луната ме обливаше със сребърната си светлина и аз вървях като видение, водено от една мисъл, имащо едничка цел - да го видя! О, спрете се, другарки мои, спрете се, както аз, и вкаменете се като мене... Той - този, при когото отивах, бе преметнал ръка върху рамото на друга и двамата отиваха към брега на реката - аз знаех - към лодката... Притиснете устата си с ръка, другарки мои, за да не извикате, както аз направих... Накарайте сърцето си да притихне, да спре, за да не изхвръкне, както аз го накарах... Луната обливаше обширния пясък и тия, които вървяха прегърнати по него, реката бъблеше в полусън, гората, спряла дишането си, гледаше с очите на хилядите си горски обитатели, магьосниците изничаха из вълшебните си дворци... И изведнъж всичко потъмня и изчезна... изчезнах и аз самата... О, приятелки мои, зная, вие питате: Ами по-нататък? Да, аз ще ви разкажа по-нататък Сърцето на жената не може без идол, то не може да съществува, ако няма какво да обожава. То не може да пулсира, ако не е надеждата, че ще затупти в унисон в Върховното, с Голямото, Свръхчовешкото, Божественото... Моето сърце трябваше да.се прекланя пред един олтар, на една мечта за съвършенство. Жаждата ми за свръхчовешкото, незнайното, безграничното ме обхвана наново... А същевременно исках, исках да го виждам и с моите човешки очи... И Голямата река, която глухо ридаеше с мен, ми донесе от камък образа на незнайния Бог. Тогава аз го взех и го отнесох със себе си. И украсих го с всичките си мечти за красивото, нежното, за великото, за доброто, за идеалното и в неговите очи често виждах да проблясва отражението на блясъка на моите очи. Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете. И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир. Вложих в моя идол всичката си жажда по Съвършеното и очите ми го гледаха с часове щастливи, че виждат туй, което са търсили.
към текста >>

33. 119. Не влагай лоша мисъл в себе си

Весела Несторова

ТОМ 24

По безграничното доверие."
На човека му трябва непреривната Божия Любов да се влива като струя непрестанно в него, също така да се вливат в него Божествената светлина и истина - сутрин да се радвам, че те се вливат в мен. Да залегне във вас мисълта, че каквото може Бог да направи и аз мога. Сутрин казвайте: "Господ ме е направил здрав". Ние сме направени съвършени, но трябва да се проявим като такива. По какво се отличава безграничната любов? По безграничното доверие."
към текста >>

34. 156. Всемирният химн

Весела Несторова

ТОМ 24

Земята тръпне в радостно мълчание пред Мощния Ти глас, пред безграничното велико знание и чака тоя час, когато всичко твоя химн ще пее, и в нова Светлина разумно ще твори и ще живее.
Какъв живот трепти във всяка краска, всеки тон - неволно питам: Кой си Ти? - Велик художник на всемира, на слънцето живот безсмъртен що безспир твори и праща - грееш, светиш Ти, Пресветли Сине на Небето. Възлюбени! - долита отзвук велегласен на тихата мелодия коя в душата ми треп С хармониите говориш Ти, с безбройните звезди, отваряш вечен път за всичките души към оня кът, почти забравен, където вечно щастие цари. Ти ставаш Път към ангели в небето, Път златен към Всемирния Олтар на Жива Светлина към който най-подир безброй души свят полет ще поемат, освободени, радостни певци небето и земята ще превземат. Ще екне химнът мощен на Любов - обединителка на всичко живо - на общия живот; ще екнат басовете на земята в симфония всемирна, в хармония със арфи златострунни на слънцето, луната, звездите отдалеч ще пригласят- О, дивен миг тържествен, кога земя и въздух ще възнасят Всемирний Химн Божествен към Извора на Вечния Живот! Земята тръпне в радостно мълчание пред Мощния Ти глас, пред безграничното велико знание и чака тоя час, когато всичко твоя химн ще пее, и в нова Светлина разумно ще твори и ще живее. От Твойта топлина леда вековен ще се разтопи, защото ще изгрее в съзнанията земни Твоя Феб и мрака ще разсее - Едно да станем с Теб! В.К.: Нас. 129 "Всемирният химн". Вие имате ли нотите на "Всемирният химн"? Весела: Не, това е стихотворение.
към текста >>

35. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

"Истината, безграничното, когато се поставя в интелектуални рамки, структурира се по пътя на човешката логика и загубва своята сила.
В.К.: Едно светило в музиката. Весела: Едно светило в музиката, поезията, изобщо в начина на живот. На мен лично каза: "Вие първа приложихте в селата новите методи и претворихте децата." Той много, за селските деца в село Ковачевци, Самоковско, ми каза: "Те са вашият бъдещ капитал." Аз много работих с децата в селата. В Ковачевци, в Сирищник, Радомирско, в Радомир, въобще много работих с малки деца. Да. Ще прочета едно есе, което съм преживяла вътрешно и написала, дала форма на 29 март 1989 година. "Истината, безграничното, когато се поставя в интелектуални рамки, структурира се по пътя на човешката логика и загубва своята сила. Дефиниране, структуриране на интелектуалните форми са интелектуални форми. Не може Словото да влезе в такива рамки. Това е процес на инволюция, слизане в умът, в материята. Еволюция е излизане от рамките, стереотипите и човешките структури. Медитацията с вътрешни откровения, е еволюционен път на духовно издигане на съзнанието.
към текста >>

36. 132. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ, 15 април 1924 г., София

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя.
132. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ 15 април 1924 г., София (получено на 21 април 1924 г. по Петко Епитропов) (препис) До Всички Онова, което внася живот в душата е Божията Любов на Духа; Онова, което внася в душата светлина и знание е Божият Дух на Мъдростта; Онова, което внася свобода и радост в човешката душа е Божията Истина. Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй от Когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта. Всичко Господ ще обърне да работи за добро на онези, които вършат Неговата воля. Няма скрито нещо от Неговото око.
към текста >>

37. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но това не намалява почитта ми към Него и безграничното ми доверие.
Веднъж, в повишено настроение, Го запитах нещо, Той внезапно ми отправи следните думи: „Ама да не лъжеш! ” Потънах в земята от срам сякаш тъмна сила се смота от мен, смъкна се надоле и се продъни в земята. Друг път, когато слушах неделната беседа в двора на чичо Петко Гумнеров, той отправи към мене гневен поглед и строго рече: „Ще те смъкна от там! ” Какво значат всички тия предупреждения и закани? Той знае. Но това не намалява почитта ми към Него и безграничното ми доверие. От Него всичко приемам, защото е праведен и свят. 20 ДЕКЕМВРИЙ [1922 г.] Ужасна зима! Хлябът ми замръзва - става на камък; трохичка не може да се отрони. Но ухитрям се; загъвам го в кърпа, после в шалче и го слагам под завивката до мене. На сутринта вече е омекнал, може да се яде.
към текста >>

38. 3. Магическият ключ

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Истината, която изявява Безграничното Истината е посока към Безграничното В истината е скрит живота Без истината, Любовта не може да се прояви”.
Оказало се, че то било царската дъщеря.” “Като се намерите пред някоя мъчнотия, направете най-малкото добро - спасете давещата се царска дъщеря. Царската дъщеря представя истината. От тоя момент работите му започнали да се нареждат добре. Като намерите истината, работите ви ще се уредят добре.” Истината бе магически ключ, който открива света, където ни чакат велики блага. С този ключ приключва “Последното Слово”: “Истината, която лежи в основата на живота Истината е глава на Твоето Слово. Истината, която изявява Безграничното Истината е посока към Безграничното В истината е скрит живота Без истината, Любовта не може да се прояви”. “Спасете момичето, направете най-малкото добро.” За да застанем пред прага на истината, за да се домогнем до магичното, за да отключим дверите на любовта, на красотата, на свободата, за да ни се уредят всичките работи добре. Последният акорд от многозвучието на голямата симфония отеква в сърцата, умовете, душите на човека, за да стигне до величествения храм на човешкия дух, който не иска да бъде лишен от най-реалната идея-безсмъртието. Божественото с което Учителят откри школата през февруари 1922 година и я закри на 20. XII. 1944 година. Началото и краят представляваше безначален и безкраен ритъм - ритъмът на Великото в който Той живя и работи, за да събуди в човека копнежа и устрема към истината, жаждата да възстанови правдата.
към текста >>

39. 4. Малкият стрък

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Свободата подарява на човека простора и величието на безграничното.
“Можех, но ги оставих свободни” - Той винаги постъпваше така без изключение, никога не спираше човека, никога не го лишаваше от опитността да опита своята философия, своите разбирания, своето убеждение, дори и когато виждаше, че бърка; защото какво печели човек и ученика от подсказванията, когато прави класното упражнение. Всичките некадърници се раждат от липса на свобода - загубата при всичките човешки глупави деяния не е по-голяма, отколкото загубата, когато лишиш човека от свобода, когато накърниш по някакъв начин това свещено право. Все едно, че го лишаваш от званието човек и го приравняваш до животното. На земята никой не би ни дал съвършения образ на свободата както това направи Той. Свободата бе велик и нестихващ копнеж на всеки човек - да живее свободно, да мисли и чувствува свободно. Свободата подарява на човека простора и величието на безграничното. За тая свобода човек се брани отчаяно и не с оръжие, тя не се кове с желязо и огън. Свободата е нещо вътрешно. Всичките велики мъже са били свободни отвътре. Те не само говорят за свободата, не само показват пътя към нея, но и живеят, защото за основание на живота си, те са положили Истината - вечният и непресъхващ извор на свободата. Малкият стрък красноречиво щеше да ни показва между всичката красота на утрото и върховете на свободата, които Той ни показа през това утро.
към текста >>

40. 100. Братският живот в страната и чужбина.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

С.К.: „Безграничното”, това е мое пак така.
Сега тук е „Мисията на славянството”. С.К.: Сава Калименов, ето тука пише, че е автора. В.К.: Интересно тази идея, нали, тя е идея на Учителя, но прави ми впечатление, че ти я застъпваш още от първите години и продължаваш да я развиваш. С.К.: Аз ти казах, че още баща ми ми внуши обич към Русия, към русите изобщо, по-късно тя е потвърдена и с туй, когато се опълчих против, че враждуваме със сърбите и Учителя я прокарва с голяма сила, тъй че тя има големи основи. В.К.: Вестник „Братство”, брой 99. С.К.: „Безграничното”, това е мое пак така. В.К.: „Министър-председателят за Българо-югославянско сближение”. Ти радуваш за Българо-Югославско движение. С.К.: Абе, виж какво, смятах, че трябва, да. Ако искаш да знаеш, първите години социалистите в началото са прокарвали, самите социалисти, тесни, широки там, идеята за Югославянска федерация. Те са държали на туй, после са се отказали.
към текста >>

41. 1. Мисията на славянството. 1.1. Статията „Мисията на славянството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 7, бр. 98, 22.09.1934, с. 1

Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството.
Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството. Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството. Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се! Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията-да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество. Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството.
към текста >>

42. 1.4. Няма смърт!

Затова ще работим, ще постоянствуваме, ще учим живот след живот, векове и хилядолетия, докато станем достатъчно съвършени, докато бъдем готови да се завърнем в нашето истинско Отечество - в безграничното Царство на Бога - необятния Космос!
Нека бъдем доволни и радостни, нека благодарим на великия Космически Разум че ни е отредил такова светло бъдеще. Че ни е надарил с безсмъртие, че ни е подарил Вечността и Безкрайността - нашето неотменимо Божествено наследство. Нашето истинско Отечество не е на Земята! Земята е за нас само едно временно жилище, временно училище. Ние сме бъдещи жители на безграничния Космос. Затова ще работим, ще постоянствуваме, ще учим живот след живот, векове и хилядолетия, докато станем достатъчно съвършени, докато бъдем готови да се завърнем в нашето истинско Отечество - в безграничното Царство на Бога - необятния Космос! Само Любовта може да ни даде тези сили - да извървим докрай земния си път, да разрешим напълно трудните си задачи, да се освободим от робството на злото, да влезем в областта на хармонията и щастието, на истината, свободата, Любовта! Когато във всеки човек и във всяко живо същество почнем да виждаме наш роден брат и сестра, когато сърцата ни се изпълнят с любов към всичко живо, към всичко съществуващо, тогава за нас отново ще се отвори вратата на Рая. Тогава човек ще възкръсне в Любовта! Защото човечеството ще бъде единно. Защото всички хора и народи ще живеят в Любов!
към текста >>

43. 1.6. Учителят. Денят на Учителя и мястото на Учителя.

Прости, че искам да разкажа на тези, които не са те видели, туй малкото, което бедната моя душа, което слабите ми очи, което ограниченият ми ум от безграничното ти величие и красота са доловили!
ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ И МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ УЧИТЕЛЯТ Петровден - 12 юли, 1964 г. Сто години от идването на Учителя на земята. Учителят дойде от небесата за да сложи началото за реализиране Учението на Христа, тука, на земята. Учителю! Прости, че с моите слаби думи, със бедния мой език със моето несъвършено слово, си позволявам скромна песен да ти изпея. Учителю! Прости, че аз, недостойният, слабият човек, който не смее ученик твой да се нарече, се осмелявам за твоето величие, за твоята любов и мъдрост да говоря. Учителю! Прости, че искам да разкажа на тези, които не са те видели, туй малкото, което бедната моя душа, което слабите ми очи, което ограниченият ми ум от безграничното ти величие и красота са доловили! Учителю велик! На слънцето, в горещо пладне, човешките очи да издържат не са способни. И ако можехме ний твоето истинско величие и красота да съзрем за миг; ако те видехме във блясъка на пълната ти светлина, на пълното ти величие и слава, в праха ний мигом бихме паднали: очите ни, тялото ни, несъвършенството наше, не биха издържали блясъка на твойта светлина! Учителю велик! Дух мощен, Любов безгранична, Мъдрост съвършенна!
към текста >>

Не може нищожното да обгърне Безграничното.
Защото обграден от сонм ангели пред нас не застана. Защото скромно и тихо, без излишен шум, Великото Дело понесе, и на плещите си до края славен го изнесе! Затуй, Учителю велик, и най-достойните твои ученици, и най-добрите ти помощници, и най-доверените твои близки, във твоя земен живот, тук, при хората, при нас, само една нищожна част от твоето величие видяха само една безкрайно малка част от твоята светлина възприеха; само безкрайно малка капчица от твоята сила, от твоята любов и твоята мъдрост в душите си и сърцата си приеха. И тези малки капчици от твоето величие и слава, от твоята любов и мъдрост, за нас, за тези, които чуха твоя глас, за тез, които се откликнаха на твоя зов, за тез, които тръгнаха след Тебе, са Океан от Светлина, са Океан от Сила и Живот, са Океан от Мъдрост и Любов, сравнени с жалката човешка мъдрост, сравнени с умуванията на света, сравнени с лутаниците на величията земни. Не може мравката да види слона. Не може нищожното да обгърне Безграничното. Не може човешкото да разбере Божественото. Ний виждаме само слаби отблясъци, ний виждаме само отражения на отраженията: като през тясна пролука, ний виждаме само нищожни частици от величието на славата на Бога. Така, в смирената човешка форма, която Великият Учител прие, с която слезе Той тук, при нас, на земята, ние не можахме, ние не успяхме, ние не знаехме да проникнем: да видим туй, което зад нея стои. Мощното Слънце не ни ослепи, защото се приспособи за нашия живот, за нашите очи. Величието на Учителя не можахме и не можем да обгърнем!
към текста >>

44. 1.10. Рила - Седемте езера, съборният ден - 25 август, 1968 г. Молитвеният връх.

Кой би могъл да ограничи, да установи, да формулира с човешки средства Безграничното?
Огледай се наоколо. Гледай, гледай, гледай! Опитай се да проникнеш, да обхванеш, да нарисуваш изцяло Картината, която те заобикаля тук от всички страни. Невъзможно е това! Кой би могъл да изрази - да опише с думи, да нарисува с четка делата на Бога? Кой би могъл да ограничи, да установи, да формулира с човешки средства Безграничното? Кой би могъл, кой би се опитал да съперничи с Бога? Невъзможно е това! Слаби са нашите сили, нашите слова. Недостатъчни са. Слабо, недостатъчно е всичко, с което бихме се опитали да обрисуваме картината, да изразим свещеното, величественото, Божественото, което ни заобикаля тук от всички страни... Безкрайни планински простори!
към текста >>

45. 1.12. Ний сме най-щастливите хора на света!. Рила - Седемте езера (август, 1970 г.).

Да черпиш от Безграничното, от това.
Да обичаме всяко цвете, всеки храст, всяка тревица, всеки човек, всяко живо същество. Да обичаме планините, горите, реките; да обичаме небето, звездите - нашия Бащин Дом - 8 който някога ще се завърнем; да обичаме хляба и водата, въздуха и светлината, да обичаме безкрайните Божии блага, безкрйаните Божии подаръци - да обичаме всичко! И в тая любов към всичко, и с тая любов към всичко - да обичаме Бога! Какво по-голямо щастие от това! Да се свържеш с безграничния Източник на сила, живот, здраве, радост, щастие, светлина и красота! Да черпиш от Безграничното, от това. което няма и не може да има край, да станеш негов проводник и да даваш, да даваш както то дава, да даваш както Бог дава - винаги, безрезервно, безспир! Какво по-голямо щастие от това! НИЙ СМЕ НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ ХОРА НА СВЕТА! Не е предварително обмислена, не е изкуствено скроена тази фраза. Тя излезе спонтанно, направо от сърцето, направо от душата на тази, която я изказа.
към текста >>

46. 2.2. Великият и вечен природен закон - добро и зло (1972 г.).

Вечност - по пътя на безграничното Божествено Съвършенство.
Нощем звездите златни разказват Славата на Бога! Нощем звездите златни разкриват пред очите ни нашето бъдеще! Нощем звездите тихо шепнат за това, което ни очаква! Вечност в Бога, с Бога и за Бога! Вечност в Любовта, с Любовта и за Любовта! Вечност - по пътя на безграничното Божествено Съвършенство. Вечност - все по-нагоре и по-нагоре. Вечност - в неизразима, невъобразима, непонятна Красота! О, БОЖЕ! КОЛКО ХУБАВ Е ЖИВОТЪТ! ЖИВОТЪТ БЕЗ НАЧАЛО И БЕЗКРАЙ!
към текста >>

47. 2.4. Бъди творец.

Така ти внасяш своя малък дял във Великото, безграничното дело на Бога.
Така расте доброто, защото е безсмъртно. Така расте Любовта! - От малкото към голямото. Така в света на Бога се творят нови светове - нови огнища на живот, любов, светлина и красота! Така именно ти ставаш подобен на Него! Така ти внасяш своя малък дял във Великото, безграничното дело на Бога. Нас всички Бог ни прати тука, на земята. Записани сме всички ний, записани са имената наши на неговата длан, във Неговата Велика книга: нито един от нас не е забравен, нито един от нас не е отхвърлен. Той знае всички ни. Той помни всички ни. Той мисли винаги за нас.
към текста >>

48. 3.5. Да се превърнеш в светлина!

Кое е ограниченото и кое - безграничното.
Да видиш, да осъзнаеш разликата между човека и Бога в себе си, в твоята душа. Да се видиш едновременно в света на земната, временната, относителната действителност и - в света на непреходната, абсолютната, върховната Божествена Реалност. Да се видиш, да се почувствуваш, да се осъзнаеш като светлина, и - като ограничено земно същество. Да разбереш - кое си ти и кое не си ти. Кое е временното и кое - Вечното. Кое е ограниченото и кое - безграничното. Кое е относителното и кое - абсолютно реалното. Да познаеш себе си. Наистина, в действителност да познаеш себе си. Ти си дете на Бога. Ти си син на Бога, дъщеря на Бога.
към текста >>

Ти си жител на безграничното, небесно, Божие Царство.
Кое е относителното и кое - абсолютно реалното. Да познаеш себе си. Наистина, в действителност да познаеш себе си. Ти си дете на Бога. Ти си син на Бога, дъщеря на Бога. Ти си жител на безграничното, небесно, Божие Царство. Ти си жител на Вечността и Безкрайността. Твоето обикновено, всекидневно, временно, земно, относително, несъвършено съществуване, е само една малка, безкрайно малка отсечка, в твоя път към Вечността, в Безкрайността. Твоето малко, ограничено, несъвършено съзнание, твоето земно, ограничено, несъвършено „аз", е само слаб отблясък, само смътно, неясно отражение, от величието, могъществото, красотата на твоето истинско, безсмъртно „аз". На това, което ти наистина си, като син на Бога, като същество изпълнено с нетленна светлина и красота, като същество, което в своята истинска същност, в своята истинска проява, е светлина, е - любов. Сега ти знаеш какво си и какво не си.
към текста >>

49. 3.9. Вярвай в Бога - вярвай в Любовта!

Пред себе си имаш необхватна сложност от факти и явления: човешки, подчовешки, надчовешки - Божествени... Безкрайно великата Мъдрост, безкрайно великата Любов, безкрайно великата Красота, безграничното творчество на вездесъщия, всичко изпълващ, всичко създаващ, изграждащ Живот, са изпъстрени, преплетени тук-таме с прояви човешки, - обикновени човешки, подчовешки, ограничени, безперспективни, често неразумни, некрасиви, жестоки... Ще имаш ли проницателно, ясновиждащо око - да пресееш правилно нещата: да видиш Вечното във временното, да видиш Реалното всред нереалното, да видиш Красотата, да видиш Любовта, да видиш Истината и Мъдростта там, гдето ограниченото, замъгленото, заблуденото от външната видимост око, вижда само обикновени, всекидневни, като че ли безмислени, неразумно устроени, подредени явления, неща?
3.9. ВЯРВАЙ В БОГА - ВЯРВАЙ В ЛЮБОВТА! Вярвай в Бога - вярвай в Любовта! Вярвай в Красотата! Вярвай в Истината! Вярвай в Мъдростта! Пред себе си имаш необхватна сложност от факти и явления: човешки, подчовешки, надчовешки - Божествени... Безкрайно великата Мъдрост, безкрайно великата Любов, безкрайно великата Красота, безграничното творчество на вездесъщия, всичко изпълващ, всичко създаващ, изграждащ Живот, са изпъстрени, преплетени тук-таме с прояви човешки, - обикновени човешки, подчовешки, ограничени, безперспективни, често неразумни, некрасиви, жестоки... Ще имаш ли проницателно, ясновиждащо око - да пресееш правилно нещата: да видиш Вечното във временното, да видиш Реалното всред нереалното, да видиш Красотата, да видиш Любовта, да видиш Истината и Мъдростта там, гдето ограниченото, замъгленото, заблуденото от външната видимост око, вижда само обикновени, всекидневни, като че ли безмислени, неразумно устроени, подредени явления, неща? В твоето обикновено всекидневие, спри се за миг със задълбочен поглед върху онази велика Реалност, наречена Живот. Опитай се да проникнеш по-дълбоко в нея - да видиш вечното. безсмъртното, истинното, безкрайно могъщото, безкрайно красивото, а не преходното, незначителното - не пяната на повърхността. Ти можеш да любиш, ти можеш да обичаш! Ти можеш да твориш, ти можеш да създаваш, да изграждаш!
към текста >>

50. 4.4. Учителят.

Прости, че искам да разкажа на тези, които не са те видели, туй малкото, което бедната моя душа, което слабите ми очи, което ограниченият ми ум от безграничното ти величие и красота са доловили!
4.4. УЧИТЕЛЯТ Петровден - 12 юли, 1964 г. Сто години от идването на Учителя на земята Учителят дойде от небесата за да сложи началото за реализиране Учението на Христа, тука, на земята. Учителю! Прости, че с мойте слаби думи, със бедния мой език, със моето несъвършено слово, си позволявам скромна песен да ти изпея. Учителю! Прости, че аз, недостойният, слабият човек, който не смее ученик твой да се нарече, се осмелявам за твоето величие, за твоята Любов и Мъдрост да говоря. Учителю! Прости, че искам да разкажа на тези, които не са те видели, туй малкото, което бедната моя душа, което слабите ми очи, което ограниченият ми ум от безграничното ти величие и красота са доловили! Учителю велик! На слънцето, в горещо пладне, човешките очи да издържат не са способни. И ако можехме ний твоето истинско величие и красота да съзрем за миг; ако те видехме във блясъка на пълната ти светлина, на пълното ти величие и слава, в праха ний мигом бихме паднали: очите ни, тялото ни, несъвършенството наше, не биха издържали блясъка на твойта светлина! Учителю велик! Дух мощен, Любов безгранична, Мъдрост съвършена!
към текста >>

Не може нищожното да обгърне Безграничното.
Защото обграден от сомн ангели пред нас не застана. Защото скромно и тихо, без излишен шум, Великото Дело понесе, и на плащите си до края славен го изнесе! Затуй Учителю велик, и най-достойните твои ученици, и най-добрите ти помощници, и най-доверените твои близки, във твоя земен живот, тук, при хората, при нас, само една нищожна част от твоето величие видяха само една безкрайно малка част от твоята светлина възприеха; само безкрайно малка капчица от твоята сила, от твоята любов и твоята мъдрост в душите си и сърцата си приеха. И тези малки капчици от твоето величие и слава, от твоята любов и мъдрост, за нас, за тези, които чуха твоя глас, за тез, които се откликнаха на твоя зов, за тез, които тръгнаха след Тебе, са океан от Светлина, са океан от Сила и Живот, са океан от Мъдрост и Любов, сравнени с жалката човешка мъдрост, сравнени с умуванията на света, сравнени с лутаниците на величията земни. Не може мравката да види слона. Не може нищожното да обгърне Безграничното. Не може човешкото да разбере Божественото. Ний виждаме само слаби отблясъци, ний виждаме само отражения на отраженията: като през тясна пролука, ний виждаме само нищожни частици от величието и славата на Бога. Така, в смирената човешка форма, която Великият Учител прие, с която слезе Той тук, при нас, на земята, ние не можахме, ние не успяхме, ние не знаехме да проникнем: да видим туй, което зад нея стои. Мощното Слънце не ни ослепи, защото се приспособи за нашия живот, за нашите очи. Величето на Учителя не можахме и не можем да обгърнем!
към текста >>

51. 5.4. Познай себе си!

И защото само великият Ключ на аналогията, на подобието, ще ти даде достъп в Храма на истинското, на великото Знание: „Каквото Горе, така и долу": както малкото, така и Голямото, както микроскопичното, така и Безграничното, както атома, така и космоса, както човека, така и Бог: микрокосмос и Макрокосмос.
Да се познаеш като частица от Неговата Мъдрост, да се познаеш като частица от Неговия Живот. Защото туй, което в твоя обикновен, всекидневен живот мисли, чувствува, действува в теб, това повърхностно съзнание, този повърхностен живот, това повърхностно, всекидневно „аз", което е склонно да греши, което е способно да се заблуждава, да се отклонява, което е пълно с недостатъци, пороци, слабости, което се изразява в един несъвършен, неорганизиран, недисциплиниран духовно живот, - живот свързан със и зависещ от физическото, телесното, животинското в теб - това не си още самият ти, то не е още твоето истинско „Аз". Ти, самият ти, твоето истинско, вътрешно, дълбоко скрито Божествено „Аз" е нещо безкрайно по-могъщо, нещо безкрайно велико. Преди да си познал Вселената, преди да си познал Безкрайността, и именно за да можеш наистина да ги познаеш и разбереш, да можеш да се свържеш реално, непосредствено, съзнателно с тях, ти първом трябва да познаеш себе си. Защото ти си микрокосмос - умален образ на Безкрайността, на Вселената, всичкото й величие и чудеса. И защото само великият Ключ на аналогията, на подобието, ще ти даде достъп в Храма на истинското, на великото Знание: „Каквото Горе, така и долу": както малкото, така и Голямото, както микроскопичното, така и Безграничното, както атома, така и космоса, както човека, така и Бог: микрокосмос и Макрокосмос. „Познай себе си! " Познай себе си като миниатюрен, микроскопичен образ на безкрайната Вселена, съдържащ всичко, което съдържа тя. Познай себе си като зародиш, носещ в себе си потенциала на безкрайно развитие, безкрайно усъвършенствуване, безкрайно величие, могъщество, красота, слава. Познай себе си като любов: като частица от великата, безграничната Божия Любов. Познай себе си като дете на Бога - син на Бога, дъщеря на Бога Познай себе си като Безкрайност, като Безсмъртие, като Вечност: познай себе си като частица от Бога - познай себе си като Дух!...
към текста >>

потенциала на безграничното Божие величие, на Безкрайността.
Само през човека, чрез истинско познаване на човека, може да се мине към истинско познаване на Вселената, на Космоса. „Адам Кадмон" - „Вселенският Човек" - с този кабалистичен израз са означавали в Древността името на безграничната Вселена. „Вселенският Човек" - Човекът - Вселена и Вселената – Човек - именно човек, а не нещо друго... Защото устройството, в основните си черти, е едно и също. „Както Горе, така и долу" - основният принцип на Херметизма. Като истински син на Бога, човекът носи в себе си, в своята душа. потенциала на безграничното Божие величие, на Безкрайността. Както всяко семе носи в себе си образа и възможностите на цялото растение. Както всеки син носи образа, потенциала на своя баща. Това не е теория, а факт - реалност в природата, в живота. Синът, детето, носи в себе си, непроявени още, всички възможности на своя Баща. Човекът е син на Бога, непроявен Бог, латентна, непроявена още Безкрайност... Това си именно ти - човека, семето, зародиша, потенциала на Безкрайността.
към текста >>

52. 5.8. Яж с любов!

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

Не търсете Бога в небесата, далеч някъде в безграничното пространство.
Той не е само извънсветовен Идеал за най-великото, Съвършеното. Безкрайното - както го разбира и тълкува Толстой в „Пътя на живота" /виж главата „Бог"/. Бог е жива Реалност - физическа, осезаема, достъпна за всичките ни сетива - в нас и навсякъде около нас, тук, до нас, и в милиардите слънца и планети на Безкрайността. Животът на Бога, тялото на Бога, плътта и кръвта на Бога е това, което ний ядем и пием, това, чрез което ний живеем. Великата жертва на Бога за нас, великата Любов на Бога към нас, е това, чрез което ний живеем. Не търсете Бога в небесата, далеч някъде в безграничното пространство. Не Го търсете в нещо отвлечено, неземно, нематериално, което може да се схване само с мисълта, само с въображението ни. Бог е онази жива, онази всекидневна Реалност, която ни заобикаля отвсякъде, навсякъде и винаги. Бог е в нас и навсякъде около нас - в нашите братя и сестри, хората, в животните и растенията, във всичко, което ни заобикаля. Само от тази база като тръгнем, ний можем да Го узнаем, да Го открием и в Небесата - милиардите Слънца, като Безкрайност, като Вечност, като Слънце на Слънцата, като непроявена Същност, като Дух. „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си".
към текста >>

53. 7. Приложения на вестник „Братство”, Севлиево. 7.1. Да бъде светлина! Безпл. прил. на Братство, Севлиево, Г. 10, бр. 208