НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
99
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И тъй, ние вървим към
безграничното
.
ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб. Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни.
И тъй, ние вървим към
безграничното
.
Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват. От далнините се задава вихрено огнено око. То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред. След него остават безброй светове. Ний вървим днес тъй, както и вчера, както и всеки идващ ден.
към текста >>
2.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Или пък, ако той търси светлината на
Безграничното
, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Или пък, ако той търси светлината на
Безграничното
, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи.
към текста >>
Онова което е най-нужно да знаем и което
Безграничното
ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите.
Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност.
Онова което е най-нужно да знаем и което
Безграничното
ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите.
Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите?
към текста >>
Да беше
Безграничното
работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени.
Да беше
Безграничното
работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас.
към текста >>
Тя може наопаки – като поискаме това от
Безграничното
, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа.
Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа.
Тя може наопаки – като поискаме това от
Безграничното
, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа.
Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си".
към текста >>
Само
Безграничното
е в сила да стори това.
Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг.
Само
Безграничното
е в сила да стори това.
Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното.
към текста >>
И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към
Безграничното
, да ни усъвършенствува в тази посока.
Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край.
И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към
Безграничното
, да ни усъвършенствува в тази посока.
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите.
към текста >>
Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от
Безграничното
.
Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич.
Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от
Безграничното
.
Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас?
към текста >>
Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от
Безграничното
.
Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни.
Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от
Безграничното
.
към текста >>
3.
*** – Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Онова, което тъй ще създадеш, дари го на
Безграничното
!
И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма. Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица! Ти сам си свое преживяване! Ти сам си „обкова"! Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот!
Онова, което тъй ще създадеш, дари го на
Безграничното
!
Сам себе си – подари на Безграничното като драгоценност!.. И в твоята съкровищница ти ще бъдеш сигурен и запазен. Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на вечността! "
към текста >>
Сам себе си – подари на
Безграничното
като драгоценност!..
Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица! Ти сам си свое преживяване! Ти сам си „обкова"! Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот! Онова, което тъй ще създадеш, дари го на Безграничното!
Сам себе си – подари на
Безграничното
като драгоценност!..
И в твоята съкровищница ти ще бъдеш сигурен и запазен. Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на вечността! "
към текста >>
4.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дойде ли до безкрайното, умът зашеметен се отдръпва назад: гордият цар отстъпва, победен пред загадката на
безграничното
.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ Днешното човечество признава за свой всеведец цар и законодател ума. И той наистина е цар, но в царството на крайното и релативното. Жадуващ да проникне и овладее това царство, човек е построил много уреди и инструменти – за да изтънчи грубостта на своите сетива и да разшири областта на своите изследвания. Прави го, но до известен предел. Зад тоя предел се разкрива нов, по-широк кръгозор, зад него – още по-широк и така – „до безкрайност".
Дойде ли до безкрайното, умът зашеметен се отдръпва назад: гордият цар отстъпва, победен пред загадката на
безграничното
.
И той се втурва тогава назад и се вдълбочава в малкото. Дроби го, цепи го на по-дребни и по-дребни частици – дано намери там първичното. Но и там няма край – и пътят към безкрайно малкото е вечен. Като огромно махало умът се люлее между две загадки: безкрайно малкото и безкрайно голямото, осъден от вътрешното естество на своите закони вечно да се люшка между тях, докато осъзнае, че истината с дробеж и с мозъчно познание не се постига и се откаже от желанието да познава нещата, след като ги умъртви! Днес повечето знания са мъртви.
към текста >>
5.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на
безграничното
бъдеще.
Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност.
Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на
безграничното
бъдеще.
Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път. Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях.
към текста >>
6.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Те са вещаели в различни форми и от различни становища закона на Цялото и закона на частите, закона за
Безграничното
и закона за граничното.
Онзи свят е тук. Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свят, великите Учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени. Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени. А тия Учители от памтивека са учили на ония велики закони, върху които почива животът на индивидуалните души и законите, които лежат в основите на Мировото Единство.
Те са вещаели в различни форми и от различни становища закона на Цялото и закона на частите, закона за
Безграничното
и закона за граничното.
Благото на света се определя от първия закон - закона за Цялото. Или казано на окултен език, от закона на Бога, закона на Любовта. Любовта е първото проявление на Безграничното и носи. в себе си пълнотата на Благото. А това Благо е вечната Хармония, която включва всички души.
към текста >>
Любовта е първото проявление на
Безграничното
и носи.
Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени. А тия Учители от памтивека са учили на ония велики закони, върху които почива животът на индивидуалните души и законите, които лежат в основите на Мировото Единство. Те са вещаели в различни форми и от различни становища закона на Цялото и закона на частите, закона за Безграничното и закона за граничното. Благото на света се определя от първия закон - закона за Цялото. Или казано на окултен език, от закона на Бога, закона на Любовта.
Любовта е първото проявление на
Безграничното
и носи.
в себе си пълнотата на Благото. А това Благо е вечната Хармония, която включва всички души. Следователно под закон на Любовта ние подразбираме пълнотата и единството на духовния живот, в който е изключено абсолютно всякакво зло. Вторият закон е законът на частите, законът на индивидите в света. От този закон, от закона на граничното се ражда злото.
към текста >>
7.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по
безграничното
, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана.
Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по
безграничното
, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното.
„Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил.
към текста >>
Много са още белезите, що сочат, че нашата култура е пред прага на вечността, че душата на запада усеща лъха на
безграничното
, приближаването на нещо ново, още непознато в света.
За Ибсеновите герои пък вечността със своите загадки, символизирана пак с морето, е една примамка. За тях е върховно благо да бъдат погребани в неизвестност, покрити със савана на вечните снегове. Та не зовът ли на вечността мамеше Колумб да се впусне по вълните на невярното море и да търси нов свят? Душата на западна Европа чува смътно зова на безкрая и тоя зов тегли европейците към вечните ледове на полюса, към поднебесните висини на Монт-Еверест. Тоя зов тегли окото на астронома в бездната на небесната твърд и мисълта на химика във вихъра на електроните, дето се сплитат в нов Гордиев възел нашите знания.
Много са още белезите, що сочат, че нашата култура е пред прага на вечността, че душата на запада усеща лъха на
безграничното
, приближаването на нещо ново, още непознато в света.
Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото.
към текста >>
8.
Поеми от Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Безкрайното присъствие на
Безграничното
е навсякъде: в земята, във водата, в небето, във въздуха.
Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност. Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност. Завинаги потопен в блаженство, без страх в сърцето си, праведният запазва, всред радостите, съзвучието на живота си.
Безкрайното присъствие на
Безграничното
е навсякъде: в земята, във водата, в небето, във въздуха.
По-твърдо от гръмотевица, седалището на търсещия се покои над празното пространство. Оня който е вътре е и вън. Аз виждам Него и никого другиго. Или: О братко, кога и аз се заблуждавах, истинският Учител ми показа пътя. Тогава аз напуснах обреди и церемонии.
към текста >>
9.
ОКОТО И НАУКАТА
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на
безграничното
съзнание, в което Бог работи.
Когато майката и бащата искат да облекат детето си в красиви дрехи, те ще постигнат каквото искат, стига то да не им препятствува. Понякога детето се сърди, не иска да облече дрехите си, не ги харесва, не е доволно от тях. Така и съвременните хора не са доволни от живота, който имат. Казвам: не бързайте, имайте търпение! Ще дойде новият живот, който очаквате и за който мислите.
В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на
безграничното
съзнание, в което Бог работи.
Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение. Най-важният въпрос за човека седи в вътрешното обновяване. Чрез този процес той ще намали тежестта, която изпитва върху себе си, вследствие чрезмерните желания, които живеят в него. Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си. Той ще донесе един малък придатък, ще внесе нещо ново, нещо свежо, което ще даде тласък към възвишения, светъл идеал - вечното обновяване!
към текста >>
10.
ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към
безграничното
пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у човека Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта. Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действува съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение.
Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към
безграничното
пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте.
Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот.
към текста >>
11.
Книгопис
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
* * * Истината, това е насоката, в която ниe се движим; насока кcм
Безграничното
и Безначалното, което има връзка с ограниченото.
Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби! ------------------------------------------------------------ Всеки човек има нещо, което е само негово. С това нещо се отличава той и с него е силен. ------------------------------------------------------------ Всяка идея има собствен метод за приложение; употреби ли се друг, идеята пропада. * * * Само онзи човек ви обича, който като се приближи при вас, вашите морални чувства се усилват и вие двамата ставате радостни.
* * * Истината, това е насоката, в която ниe се движим; насока кcм
Безграничното
и Безначалното, което има връзка с ограниченото.
* * * В Божественото или всички трябва да бъдат щастливи, или всички трябва да бъдат нещастни. * * * Новата наука, новото Божествено учение, поставя всички неща на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате не вярвайте в него. Можеш да вярваш в Истината. Може да се вярва в туй, което е опитано. Учителят
към текста >>
12.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи
безграничното
истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко.
Тоя същият живот се изявява у другите, той е подбудителната сила у всички природни явления, някога ще го разберете, чрез крайна чистота ще дойдете до дъното, „как и защо" — на всички неща ще знаете. Съвършената мъдрост включва всяко знание. Сегашната раса се води от интелекта; идущата ще бъде насочвана от интуицията. Интелектът е способността, да схващате разумно събитията на околния свят - доколкото могат да бъдат наблюдавани от вашите погрешни и незавършени органи. Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка.
Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи
безграничното
истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко.
Сегашната раса има религии; новата ще има една религия. Религиите са одежди, в които божествеността се облича, за да бъде осезаема и за слепите очи на човешките души. И тъй като душевните очи са различни — то затова божественото се е показвало различно. Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания.
към текста >>
13.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тогаз се влиза в океана на
безграничното
.
А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот. Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта. Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот.
Тогаз се влиза в океана на
безграничното
.
Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание. Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото. Тогаз можем да се запитаме; „Каква е разликата между стария и новия живот? ” Старият живот е в закона на личния живот, личната любов, а новият живот е живот в цялото, живот за Бога. Преживяването на свещеното единство води към всеобемляющата любов.
към текста >>
14.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Безграничното
се поставя срещу ни, когато се отклоним от правия път, то се противопоставя нам и на нашата воля, и това е болезнено.
Това е моя работа. Остави всичко това на мене. Имай желание от мен да узнаеш къде отиваш и как трябва да живееш в тоя час или тоя ден. Привикни да живееш по тоя начин, докато ти стане това втора природа и аз ще ти изпращам през това време топлина – както слънцето на земята, – ще ти изпращам мъдрост, която ще те научи правилно да живееш. Всяка болка, всяко неприятно чувство на тялото или душата, силно или незначително, е присъда, която ще падне върху нас, и то само с цел да ни упъти там, гдето ще трябва да израснем за по-голямо щастие.
Безграничното
се поставя срещу ни, когато се отклоним от правия път, то се противопоставя нам и на нашата воля, и това е болезнено.
Но това не е „наказание" в смисъла, който човек свързва с тая дума. Висшата справедливост ни казва: „Не трябва да имате никакъв друг Бог, освен усъвършенстването на вашата същност. Тя трябва да ви е по-ценна от златото. Да добиете здраво тяло и светъл дух, да се стремите към растене и развитие на вашите сили: това са целите на вашия живот. Стремете се към това – и ще узнавате от време на време моето посвещение – и ще придобиете всичко, от що се нуждаете." Тая справедливост ни кара да чувстваме най-малките дългове, които ние дължим на другите.
към текста >>
15.
ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „
Безграничното
", или както го наричат индийците „Великия Дух".
Прентис Мълфорд. МОЛИТВАТА От самото начало на историята у всички народи и религии намираме молитвата или каквато и да е форма на молитвата. Затова може да се мисли, че молитвата е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа. На въпроса кому се молим, искам да отговоря: В мисли ние всички можем да се обединим; безграничния всемир е изпълнен с безграничен Дух, Душа, Разум и Сила. Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране.
Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „
Безграничното
", или както го наричат индийците „Великия Дух".
Ние можем да му дадем всички имена и пак не ще можем да Го обхванем всецяло. И според степента, с която Го обхващаме с мисълта си, расте и неговата тайнственост над нас. На тая сила ние се молим. Ако искаш, наречи молитвата едно желание. Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло.
към текста >>
Аз вярвам, че
безграничното
всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него.
Наука и Религия съвсем не трябва да се делят. Не съществува никакво основание те да се делят. Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата молитва. Затова е важно да се знае първо, за какво да се молим. Ние трябва да отворим нашите души, да ги приготвим да приемат това, което ще се влее, да бъдем готови да слушаме и се учим и широко да разтворим вратите и прозорците на нашия Дух.
Аз вярвам, че
безграничното
всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него.
Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко.
към текста >>
16.
КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
О. Марден ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА Поети и философи от вси времена са считали природата като Божие откровение и всяко същество като вест към хората от царството на вечното и
безграничното
.
О. Марден ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА Поети и философи от вси времена са считали природата като Божие откровение и всяко същество като вест към хората от царството на вечното и
безграничното
.
„Чудесата на природата текат безспир към мен, като послания, които Вечният изпраща на мен да ми вещаят Неговата любов. Уви, как ги тълкувам аз"? Идвало ли ти е никога на ум, че всяко цвете, всяко дърво и слънчев лъч, всеки пейзаж е една любовна вест, едно писмо от Бога, изпратено нам, неговите деца? Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот! Как тълкуваме ние тия послания на Твореца?
към текста >>
17.
ВЕСТИТЕЛ ПОДАРЪК - ХЕЛМИРА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато излизаме от Бога, ние Го разбираме като онова
Безграничното
, Безначалното, което се ограничава в себе си.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Истината За Бога ние имаме две понятия.
Когато излизаме от Бога, ние Го разбираме като онова
Безграничното
, Безначалното, което се ограничава в себе си.
А като започнем живота си, ние изхождаме от крайното, граничното и отиваме към онова, което е без начало и без край. Тогава ние схващаме Бога като Безграничен, Безначален. Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата ограничени. Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на това вътрешно движение.
към текста >>
Истината, която е излязла от
Безграничното
, е направила нещата ограничени.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Истината За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Бога, ние Го разбираме като онова Безграничното, Безначалното, което се ограничава в себе си. А като започнем живота си, ние изхождаме от крайното, граничното и отиваме към онова, което е без начало и без край. Тогава ние схващаме Бога като Безграничен, Безначален.
Истината, която е излязла от
Безграничното
, е направила нещата ограничени.
Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на това вътрешно движение. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. Казано е: „Глава на Твоето Слово е Истината”. А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и вървят все към главата.
към текста >>
Тя е, която е изявила
Безграничното
.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Истината За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Бога, ние Го разбираме като онова Безграничното, Безначалното, което се ограничава в себе си. А като започнем живота си, ние изхождаме от крайното, граничното и отиваме към онова, което е без начало и без край. Тогава ние схващаме Бога като Безграничен, Безначален. Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата ограничени.
Тя е, която е изявила
Безграничното
.
Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на това вътрешно движение. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. Казано е: „Глава на Твоето Слово е Истината”. А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и вървят все към главата. Главата показва посоката.
към текста >>
И затова Истината е насока към
Безграничното
и Безначалното, което има връзка с ограниченото.
А като започнем живота си, ние изхождаме от крайното, граничното и отиваме към онова, което е без начало и без край. Тогава ние схващаме Бога като Безграничен, Безначален. Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата ограничени. Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на това вътрешно движение.
И затова Истината е насока към
Безграничното
и Безначалното, което има връзка с ограниченото.
Казано е: „Глава на Твоето Слово е Истината”. А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и вървят все към главата. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, разбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот.
към текста >>
А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във вселената се движи – от граничното към
Безграничното
и Безначалното.
И той не трябва по никой начин да спира това движение. В Истината не се допуща нито за миг никакво колебание. Всяко поколебаване е грях, защото и най-слабото движение на отделния човек така е свързано с други движения, че и при най-малкото поколебаване може да го сполети катастрофа: има пресичане на пътищата във вселената. Всички същества, които не са в Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила.
А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във вселената се движи – от граничното към
Безграничното
и Безначалното.
„Истината ще ви направи свободни”. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не на обикновения човек, а на съзнателния човек. Той е един велик подтик на човека, у когото се пробужда Божественото. Истината подразбира висшето в човека.
към текста >>
18.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
стремеж на душата да живее в
безграничното
.
Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е.
стремеж на душата да живее в
безграничното
.
Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват. Той изпитва дълбок мир, простор, разширение.
към текста >>
19.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй
безграничното
.
Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога".
Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй
безграничното
.
Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното. За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Днес не само българите, но и всички съвременни хора са нещастни. Всички народи са нещастни. Защо?
към текста >>
Това показва, че
безграничното
може да се прояви като гранично.
Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното.
Това показва, че
безграничното
може да се прояви като гранично.
Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното. За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Днес не само българите, но и всички съвременни хора са нещастни. Всички народи са нещастни. Защо? Защото най-важният въпрос не е разрешен.
към текста >>
20.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
А под пробуждане ние разбираме: минаване от
безграничното
състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа.
А под пробуждане ние разбираме: минаване от
безграничното
състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието.
Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение.
към текста >>
21.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, Разумност - сиреч
безграничното
, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества, от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.
Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, Разумност - сиреч
безграничното
, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.
Очевидно, под „Жива природа" аз не подразбирам онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите" на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични.
към текста >>
Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното,
безграничното
, което вечно се проявява и все непроявено остава.
То е свързано с проявеното. Затова , някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природа и Бог са едно и също нещо. Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното,
безграничното
, което вечно се проявява и все непроявено остава.
Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно, те проектират себе си в Природата. Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени.
към текста >>
Две велики течения - едното от
безграничното
, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте - от безкрайно-малкото, от клетката към великото,
безграничното
.
Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се регулира от разумни закони. В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при които имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за създаване на всички условия, при които може да се прояви мировият живот.
Две велики течения - едното от
безграничното
, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте - от безкрайно-малкото, от клетката към великото,
безграничното
.
И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в света със своята аура. Тя е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдействува за разработване на ония зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя всеки миг държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него.
към текста >>
22.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и
Безграничното
, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои.
„Така прави и ще живееш". „Така прави! " Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор. Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен? " Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум.
Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и
Безграничното
, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои.
Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича. С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка. Но и тук той дири преди всичко теоретична основа за своята етика.
към текста >>
23.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред
безграничното
сияние, което излъчват очите на вашия Иисус.
Но аз се надявам, че тоя, който чете тия редове или си мисли за Него, Го носи в душата си като велика непокътната красота, която не посмява дори да погледне с очите си. Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус.
Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред
безграничното
сияние, което излъчват очите на вашия Иисус.
Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия.
към текста >>
24.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Има едно велико сърце, то е
безграничното
сърце на природата, която дава всичко в изобилие.
То е областта на сърцето, светът на чувствата. Днес между хората изобщо има много малко благородни сърца. Всичките добри отношения произлизат от сърцето. Сърцето е извор на доброто. То е изходното място, откъдето се излива благодатта в живота.
Има едно велико сърце, то е
безграничното
сърце на природата, която дава всичко в изобилие.
Сърцето дава, то дава безгранично. Еднакво ли дават сърцата на всички хора? - Ето тука е най-голямото неравенство. Има сърца, които се намират в едно вкаменено състояние. Има други, които се намират в животинско състояние.
към текста >>
25.
СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H.
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Като чу тези думи, Този, чийто поглед вижда, какво крие глъбината на всяко човешко сърце, като позна
безграничното
доверие, с което младият овчар прегръщаше безмълвния камък, Той видя великото, дълбоко скрито в тази душа и сърцето Му се изпълни с безкрайна милост.
Ти създаде тревата, която те пасат и сочните плодове, с които аз се храня. Благодаря Ти, пазителю мой. Той обърна глава и погледна изгрялото слънце и се усмихна така, сякаш беше видял самото лице на своя възлюблен. Така радостен и доволен, той подкара голямото стадо към потоците. На обяд младият овчар напълни блюдото си с прясно издоено мляко, набра зрели плодове, положи ги пред своя безмълвен камък и започна да се моли: — Ти, който можеш всичко, Владетелю на моя живот, приеми благодарността на сърцето ми и ела, сподели с мене обяда ми.
Като чу тези думи, Този, чийто поглед вижда, какво крие глъбината на всяко човешко сърце, като позна
безграничното
доверие, с което младият овчар прегръщаше безмълвния камък, Той видя великото, дълбоко скрито в тази душа и сърцето Му се изпълни с безкрайна милост.
И изпрати съня. Когато овчаря заспа, Той насочи стъпките на беден друмник към сложените блюда. Като утоли глада си, друмникът отправи своята благодарност към Милостивия и към добрия овчар и продължи пътя си. Когато овчарят се събуди и погледна празните блюда, сърцето му се изпълни с неизказана радост. — Аз не Те видях, шепнеше той с безкрайно смирение, но нали си бил близо до мене!
към текста >>
26.
ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение, да знае, че вечното,
безграничното
не може да се вмести в преходното, ограниченото.
Великата Божествена школа дава големи знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. Не е лесно да бъдеш ученик в тази школа. Мнозина влизат в школата, но още не са ученици, повечето са оглашени. Истински ученик е онзи, който решава правилно задачите, както математикът решава сложните задачи, и музикантът -сложните музикални упражнения. Който е влязъл в школата, той трябва да съзнава положението си и да не живее с илюзии.
Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение, да знае, че вечното,
безграничното
не може да се вмести в преходното, ограниченото.
В малката човешка глава не може да се събере необятното Знание на Битието. Големи възможности се крият в човешкия мозък, но днес той не е още разработен. Съвременното знание може да се събере в 90 книги, колкото Библията; ако пренесем това знание в клетките на човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Значи, отношението между сегашното и бъдещето Знание е както между числата 90:900 или 1:10. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие.
към текста >>
27.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тази книга са посочени пътищата, дадени са методите по които ние можем да направим това: да се свържем с безграничната мощ, с неизчерпаемата красота, любов и мъдрост на
Безграничното
, да станем едно с него, и ние ще имаме всичко което ни е нужно, ще разполагаме с всички божествени съкровища на живота.
Зърно, пощ. кутия 271 — София. В хармония с безкрайното — тайната на здравето, на въчната младост, на любовта, на силата и на мира, — от Ралф Уалдо Трайн, № 1 от библиотека „Нова Мисъл". Пред всеки един човек, винаги, са разтворени вратите които водят към великите съкровища на живота — любовта, мъдростта, вечната младост и здраве, постоянната радост и духовния мир. Нужно е само да направим една крачка, да престъпим прага, и да тръгнем към тях — нужно е да разтворим прозорците на душата си, и светлината на висшия живот ще нахлуе през тях и ще ни изпълни.
В тази книга са посочени пътищата, дадени са методите по които ние можем да направим това: да се свържем с безграничната мощ, с неизчерпаемата красота, любов и мъдрост на
Безграничното
, да станем едно с него, и ние ще имаме всичко което ни е нужно, ще разполагаме с всички божествени съкровища на живота.
Като всеки истински мистик, Ралф Уалдо Трайн ни говори само въз основа на опита, той ни говори за преживяното, за осъщественото, за изпитаното от самия него, което и всеки друг може да осъществи. Че това е така, че ние имаме пред себе си не сухи теории, а живот - много ясно се вижда от силата на израза, от дълбочината на мисълта, от непоколебимата увереност в това което автора казва. Явно е, така може да говори само този, който е преживял всичко казано от него. Книгата струва 10 лева и може да се достави от издателство „Братство“ — Севлиево.
към текста >>
28.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Върху вълните на
безграничното
в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“.
Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“.
„Върху вълните на
безграничното
в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“.
Този малък труд е ценен принос към тъй бедната ни и повърхностна философска литература, защото представлява едно задълбочаване на изследванията, проникване по-дълбоко, зад външната, материалната страна на нещата. Той е продукт на едно ново светоразбиране, на едно ново течение във философската мисъл на нашето време, под название „спиритуалистически монизъм“, който се противопоставя както на материалистическия монизъм така и на религиозния дуализъм, и чието основно схващане е това, че съществена разлика между духа и материята няма, — последната не е някаква отделна, неизменна и вечна субстанция, а е само временна и променлива проява на духа. Единствен духът е вечната същност и реалност на живота, а всичко останало е само негова проява, която подлежи на непрестанно видоизменение. ВЕСТИ Окултна конференция ще се състои от 8 до 15 август т. г. в Гьотеанум, окултния университет, основан от Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария.
към текста >>
29.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Животът ни идва от
безграничното
, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата.
А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер. Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент.
Животът ни идва от
безграничното
, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата.
Ако човек не мине от Безграничното в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си. Сега стремежът и идеалът на цялото човечество е свободата. Яденето, дишането, знанието, религията и всичко, което съществува като проява на човешкия живот, това са само средства, начини, за да се постигне свободата. И когато човек придобие свободата, тогава той ще бъде щастлив. Свободата е туй, което ще ви донесе щастие.
към текста >>
Ако човек не мине от
Безграничното
в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си.
Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент. Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата.
Ако човек не мине от
Безграничното
в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си.
Сега стремежът и идеалът на цялото човечество е свободата. Яденето, дишането, знанието, религията и всичко, което съществува като проява на човешкия живот, това са само средства, начини, за да се постигне свободата. И когато човек придобие свободата, тогава той ще бъде щастлив. Свободата е туй, което ще ви донесе щастие. Щом добиете свободата, тогаз няма да бъдете подложени на всички тези органически промени, които сега стават в живота ви.
към текста >>
30.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Единственото, което може да се боготвори в света, това е само
Безграничното
и Неузнаваемото, в което сме потопени, но което никой не знае какво е.
Сега изходът от това тежко положение, в което се намира човечеството, е да имаме правилни отношения със силите на Земята и на Слънцето и да ги използваме разумно. А религиите са само условие, те са второстепенни фактори. Под земя разбирам този принцип, който дава; това е майката; а под думата слънце разбирам туй, което оплодотворява нещата и дава всички възможности; това е бащата, мъжкият принцип. И Мойсей, който бил посветен в окултната наука и е разбирал тези неща, казва: „Ще почиташ баща си и майка си, т.е. Слънцето и Земята, но няма да ги боготвориш.
Единственото, което може да се боготвори в света, това е само
Безграничното
и Неузнаваемото, в което сме потопени, но което никой не знае какво е.
Никой образа му не е видял, но това, което не знаем, е най-реалното в света. И това, което ние не познаваме, урежда нашия живот. Където и да сме, в Него сме. И когато сме във връзка с Него, всички страдания и противоречия изчезват. А сега, когато живеем в един друг свят, където всичко може да ни се вземе, как да не бъдем скръбни.
към текста >>
Но ако живеем във връзка с
Безграничното
, ние ще сме в един свят, в който нищо не ще може да ни се вземе.
Никой образа му не е видял, но това, което не знаем, е най-реалното в света. И това, което ние не познаваме, урежда нашия живот. Където и да сме, в Него сме. И когато сме във връзка с Него, всички страдания и противоречия изчезват. А сега, когато живеем в един друг свят, където всичко може да ни се вземе, как да не бъдем скръбни.
Но ако живеем във връзка с
Безграничното
, ние ще сме в един свят, в който нищо не ще може да ни се вземе.
За този свят трябва да се приготвим, и този свят ще бъде тук, на Земята. Има път от Земята до Слънцето, който тогаз ще стане известен и ще можем да отидем на Слънцето. Когато вашето съзнание се повдигне и намери този път и почнете да пътувате, ще кажете: „Преди години само вярвахме на това, което е.“ Вярвайте само в това, което вашият ум може да разбере, и това, което вашето сърце и вашата воля могат да приемат. Това, което е достъпно за вашето съзнание, в него вярвайте и него приемайте. Аз не искам да правя насилие върху вашето съзнание, да ви карам да вярвате в това, което не можете да приемете.
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към
Безграничното
-тази задача може да бъде разрешена само от славянството.
Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството.
Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към
Безграничното
-тази задача може да бъде разрешена само от славянството.
Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се! Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество. Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството.
към текста >>
32.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Редактор: Атанас Николов Съдържание:
Безграничното
, (С.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 99 - год. VII. Севлиево, 30 септември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание:
Безграничното
, (С.
К.) М-р Председателя за бълг. югославянското сближение Словото на Учителя. Духовните причини на болестите (Из беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г. - Продължение от бр. 98) В недрата на Космоса Из „Окултизъм и Йога“ Н. Р.
към текста >>
Книжнина
БЕЗГРАНИЧНОТО
Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот.
Ч.) Духът на новата епоха (В. Пашов - Продължение от бр. 98) Гроздов сок за през цялата година (М. Едрев) Южното славянство (стих. от дядо Благо) Хроника Помен за Д-р Кирил Паскалев Седмичен бюлетин.
Книжнина
БЕЗГРАНИЧНОТО
Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот.
Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с Безграничното. Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме. Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена. Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това?
към текста >>
Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с
Безграничното
.
Пашов - Продължение от бр. 98) Гроздов сок за през цялата година (М. Едрев) Южното славянство (стих. от дядо Благо) Хроника Помен за Д-р Кирил Паскалев Седмичен бюлетин. Книжнина БЕЗГРАНИЧНОТО Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот.
Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с
Безграничното
.
Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме. Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена. Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота?
към текста >>
Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на
безграничното
Цяло.
от дядо Благо) Хроника Помен за Д-р Кирил Паскалев Седмичен бюлетин. Книжнина БЕЗГРАНИЧНОТО Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот. Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с Безграничното. Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме. Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена.
Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на
безграничното
Цяло.
Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
към текста >>
Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с
Безграничното
.
Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме. Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена. Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота?
Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с
Безграничното
.
И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот. Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него. Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща. Ние сме жива клетка от живия Безграничен Космос.
към текста >>
И без да чувстваме това,
Безграничното
влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува.
И без да чувстваме това,
Безграничното
влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него. Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща. Ние сме жива клетка от живия Безграничен Космос. Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме?
към текста >>
Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с
Безграничното
, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща.
— Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи. Да го потърсим първом в себе си!
Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с
Безграничното
, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща.
Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи. Нека обърнем погледа си нагоре! Там е живота на нашия живот! Там е неговия смисъл. Там е истината, светлината, свободата, красотата.
към текста >>
Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на
Безграничното
.
От там ний можем да ги почерпим, да ги овладеем, за да ги въплътим тук, на земята. Защото там е източника на всичко хубаво, всичко светло, което можем да достигнем. Там е нашата истинска Родина. Но, от там ний получаваме и въздаянието на всичките си лоши, неразумни мисли,чувства и по-стъпки, защото, както това достатъчно ясно е изразено в следващата статия, всичко лошо, всичко отрицателно, което излиза от нас, ни се възвръща от там с удесеторена сила. От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и хаоса в умовете и във взаимоотношенията — като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там.
Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на
Безграничното
.
Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си. Безграничното, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба.
към текста >>
Безграничното
, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба.
Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното. Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си.
Безграничното
, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба.
С. К. Човекът е син на вечността и гражданин на Космоса. М-р Председателя за бълг.- югославянското сближение По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г. министър председателя Ким. Георгиев е направил следните изявления пред представителите на българския печат: „Свързани с кръвните връзки на родството, поставени да се развиват в непосредствено съседство.
към текста >>
33.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който няма в себе си копнеж към великото и
безграничното
в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа.
В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа. В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие. Окултната школа разполага с методи и пътища за развитието на човека и тези пътища и методи са резултат на едно дълбоко и всестранно проучване на човешката природа. Най-първо в окултната школа на ученика се поставя един висок идеал; по право казано, преди да влезе в школата, ученикът трябва да има този идеал, а школата само ще му посочи пътя, по който да се доближи до този идеал.
Който няма в себе си копнеж към великото и
безграничното
в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа.
А този, който има този копнеж, само в окултната школа ще намери онези пътища и методи, които постепенно ще го приближат към неговия идеал. В школата Учителят запознава учениците със силите, които действат в природата и в човека и им посочва законите и пътищата, по които функционират тези сили и как могат да се ползват от тях, за да развият своята мисъл, своите чувства и своята воля. Или как могат да ги използват за своето всестранно развитие. Окултните школи са съществували през всички векове на миналото и са били онези живи центрове, от които е излизала светлината, която е заливала отпосле света. Това са центровете и огнищата на културата и прогреса, които са давали потик на човешката мисъл и са стимулирали човешкото сърце към благородното и възвишеното и човешката воля към добри дела.
към текста >>
34.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свържете се с Великото,
Безграничното
, Вечното в живота, и вие ще бъдете обгърнати от неуязвимата броня на Божествената сила.
Не отстъпвайте вие, борци за Светлината. Има само една сила. която е способна да устои на изпитанието чрез огън. — Това е силата на Божествения Дух в нас. Дайте път на Великия Ратник да излезе на бойното поле на живота ви и — победата ще бъде спечелена.
Свържете се с Великото,
Безграничното
, Вечното в живота, и вие ще бъдете обгърнати от неуязвимата броня на Божествената сила.
Пламенният меч на Духа ще разреши противоречията, ще срази злото и ще прогони чудовищата на мрака. В огъня на страданията ще се стопят, ще изгорят завинаги вашите пороци и слабости, ще се затвърдят. ще се закалят вашите сили и способности и злото ще бъде победено. Пътят на Светлината, водещ към щастие, величие и красота, ще бъде отворен пред вас. И ще чуете гласа на Бога в душата си: „Който победи, той ще наследи всичко; и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син“.
към текста >>
35.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мисълта на човека е най-ефикасното му оръжие, защото чрез нея той може да черпи от
Безграничното
.
Тя не е силата на обикновения живот, нито силата на ограничената воля, нито тая на човешкия ум. Тя стои над тези сили, защото, бидейки духовна, тя има по-висш произход както от физическата, тъй и от умствената. Тази сила си остава скрита в латентно състояние в човека, докато той се издигне достатъчно, за да може по-свободно да действа с нея. Мисълта е духовна сила, която има грамадна творческа мощ, обаче и тя не е тази сила, за която говорим. Чрез мисълта човек може да се издигне и да се съедини със „света на силите във Всемира“ и обратно — съвсем да прекъсне връзката си с Божественото.
Мисълта на човека е най-ефикасното му оръжие, защото чрез нея той може да черпи от
Безграничното
.
Човек се свързва с Бога чрез Божествената искра, която се намира в него и която е неговото истинско аз. Божественият живот и сила са негови, когато той разбере това. Не знаейки нищо за своето единство с Божествения извор на всеки живот, той не може да се ползва от тая Сила, която фактически е негова. Влизайки, обаче, в това вътрешно и знание, той става притежател на безгранична сила и на неограничени средство. Тази Божествена Сила, която се дава на човека, в същност не ще му бъде разкрита до тогава, докато той не стане достатъчно верен, за де не злоупотреби с нея.
към текста >>
36.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и
безграничното
Цяло.
Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото“. Учителя „Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник ? “ Агни Йога Великият, основният, първичният закон на Бога—това е Единството. Бог е един и обгръща всичко. Всички ние живеем в Него и черпим от Неговата сила, от Неговата любов, от Неговата мъдрост.
Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и
безграничното
Цяло.
Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция. Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция!
към текста >>
37.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва
безграничното
блаженство на първична неизразена тайна.
Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа. Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти.
Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва
безграничното
блаженство на първична неизразена тайна.
Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето!
към текста >>
38.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Абсолютната свобода е достояние само на Бога — на всемогъщото,
безграничното
, всепроникващо Същество, което изпълва всичко.
всред които човек живее и се развива. Винаги свободата бива заслужена. И винаги, също така, робството бива заслужено. Те никога не са случайни, никога не са резултат на „стечението на обстоятелствата.“ Те идват само тогава, когато са заслужени. Както индивидът, така и народът, винаги са достойни за участта си, винаги са заслужили съдбата си!
Абсолютната свобода е достояние само на Бога — на всемогъщото,
безграничното
, всепроникващо Същество, което изпълва всичко.
Абсолютната свобода съответства на абсолютната Мъдрост, на абсолютната Сила и на абсолютната Любов, — чисто божествени атрибути. За нас, хората, свободата е ограничена между две пресичащи се прави, които образуват ъгъл, постоянно разширяващ се и водещ към Безкрайността — към безграничната, абсолютната свобода. Наистина, ние сме затворени между границите на този ъгъл, между неговите страни, но имаме всичката възможност да се движим напред или назад, т. е. нагоре или надолу по него. И тъкмо от посоката на нашето движение по този ъгъл зависи нашата все повече разширяваща се свобода или пък нашето все по вече ограничаващо ни робство.
към текста >>
39.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вътрешно знание е това, което ние придобиваме сами в
безграничното
училище на живота, при въздействието на многообразните преживявания, при най-различни условия и влияния на външната среда.
като запасяване на индивида с известно количество знания, по-вече или по-малко нужни за живота му, не е и не може да бъде някакъв особено голям фактор за истинска култура. За да ни стане ясна тази мисъл, ще трябва да схванем разликата между външно и вътрешно знание, между външна, механическа култура и култура духовна, вътрешна, която е именно истинската култура. Външно знание е всичко, което чие научаваме отвън, при преобладаващото влияние на пасивния принцип в нас. Външното знание придобиваме чрез запаметяването на редица исторически, географически, математически, естествено-исторически и др. факти. Това знание се придобива в училището и вън от него, чрез четене на книги, слушане на лекции и т. н.
Вътрешно знание е това, което ние придобиваме сами в
безграничното
училище на живота, при въздействието на многообразните преживявания, при най-различни условия и влияния на външната среда.
Вътрешното знание е знанието ни да живеем, поведението ни, начина ни на живот. Също така, външна култура е всичко материално, всичко външно: благоустройство, технически усъвършенствания, образование в общоприетия смисъл на думата — всичко, което улеснява живота ни, дава храна на нашия ум, на нашите - чувства и на нашето тяло, подобрява общите условия на живота ни. А вътрешна, духовна или истинска култура е това, което ни прави мислещи, творчески и свободни същества. Истински културен човек е този, който може да мисли самостоятелно, който има свободна и творческа мисъл. Тук ще трябва да изясним какво нещо е истинската мисъл и кой именно може да мисли.
към текста >>
40.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Няма друга свобода, освен свободата в
безграничното
пространство, а
безграничното
пространство за човешкия Дух не е нищо друго, освен Духът Божи.
Основа за организиране на новото общество е принципа—свобода, братство и равенство — този е принципа, върху който са били изграждани всички синархии в миналото; на тази основа е било изградено и великото царство на Рама, съществувало близо преди 9 хиляди години. На тази основа е изградена и днес конфедерацията на народите от Агарта. Ето какво казва Сент Ив. Д’Алвейдър за този принцип. Свобода, Равенство и Братство — това е най-великата рамидска, абрамидска и християнска формула, принцип, върху който може да бъде изградено едно общество и който няма нищо общо с политическите домогвалия на съвременните политици.
Няма друга свобода, освен свободата в
безграничното
пространство, а
безграничното
пространство за човешкия Дух не е нищо друго, освен Духът Божи.
Няма друго равенство освен равенството в закона на хармонията и този закон на хармонията обгръща в себе си устройството на целия социален организъм. Братството е възможно само при свободата и равенството, разбрани в горния смисъл. Без пресъздаване на личността е невъзможно ново строителство. Това е нашата изходна база. Защото ние не поддържаме, че икономическия порядък е основа, но поддържаме, че той е едно последствие на онези духовни отношения, които съществуват между хората.
към текста >>
41.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта подразбира
безграничното
щастие, в което вселената е потопена.
И когато обичате някого, вие трябва да обичате Божественото в него. Това значи, вашата любов през целия ви живот да не се измени нито на косъм . Правилно е Любовта да расте. Всеки ден към любовта ви трябва да се прибавя по един микроскопически придатък. Любовта е закон на разнообразието.
Любовта подразбира
безграничното
щастие, в което вселената е потопена.
Вие живеете в света, а сте затворили ума и сърцето си, а трябва да знаете, че всичките блага се приемат чрез ума и сърцето. Как ще дойде щастието за вас, ако умът и сърцето ви са затворени? Всеки ден трябва да бляскат в ума и сърцето ви по една светла мисъл и по едно топло чувство. Безгранични мисли и чувства трябва да проникнат в душата ви. Умът и сърцето са спомагателни средства за душата.
към текста >>
42.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и
безграничното
, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички.
Жетвата е голяма... (пътни бележки) „Жетвата е голяма, а жетварите са малко“ Xристос Когато човек излезе от затворения кръг, в който обикновено се движи и се опита да влезе в непосредствен досег с по-широки кръгове от народа, първото силно впечатление, което всецяло го обхваща, е това, че има безбройно число будни души, които са застанали на прага на новото, дирят новото, жадуват за него, но няма кой да ги упъти, няма кой да им посочи истинска светлина, няма кой да ги поведе в правия път. Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища. И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания. Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред. В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят.
Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и
безграничното
, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички.
Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина. И колко голямо е тяхното нещастие: да се намират пред хляба и водата на живота, но да не смеят, да не могат, като хипнотизирани, да протегнат ръка и да утолят глада и жаждата на душата си. За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина. Трудно, изобщо, се работи с тях, защото големя част от тях са почнали вече да окаменяват в своите стари позиции, в своите веднъж придобити и догматизирани вече схващания.
към текста >>
43.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види
безграничното
звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже?
хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе. Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието.
Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види
безграничното
звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже?
Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери.
към текста >>
44.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Безграничното
пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияещи сфери.
Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак. Членовете му тежали, като че били от желязо. — Подигни очи и гледай — чул той гласа на Озириса, И тогава Хермес видял чудна гледка.
Безграничното
пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияещи сфери.
С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той. Този център бил опасан от млечния път. Във всека сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: — Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери обгръщащи всички степени на живота.
към текста >>
45.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Безграничното
не може да се ограничи!
Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ. не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация.
Безграничното
не може да се ограничи!
Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания. Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло. Нищо не ще може да спре всемогъщият Дух на новото, който идва на. света с мисията да изгради новия свят. Новото дете идва!
към текста >>
46.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в
безграничното
космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци.
Това е идейния свят на човека. Мозъка, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения свят. А в умствения свят се намират преобразите на всичко съществуващо. Следователно, и в човешкия мозък се намират всички богатства, които Бог е дал на човека. В мозъка е вложен капиталът, който човек трябва да тури в обръщение през вечността, казва Учителя.
Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в
безграничното
космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци.
И посветените в тайните на херметичната наука ни казват, че целия зодиак се намира в човешкия мозък. Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък. И когато човек развие силите, които се намират за сега в потенциално състояние в мозъка, той ще бъде гражданин на Космоса, т. е. свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще.
към текста >>
47.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички те имат една висша цял, която наричаме Бог, Разумност, сиреч
безграничното
, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.
О, чуден плод, родил се в пролетта, най-хубавия дял от майската трапеза. * Детенце свидно на земята, къпано в лъчите и милвано от лекия зефир, мечта си ти на пътниците морни, за птичките най-вкусното зърно! * О, сладък плод, ти който си любов и нежност как сладко се топиш в устата на детето и в розова се струйчица превръщаш, разляла се по нежната брадичка. * Ти, звук завършен в пролетната песен, ти, първа дума в приказката лятна, ти, слънчев лъч, мелодия, в която трепти живота радостен и благ. Д. Антонова ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества, от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.
Всички те имат една висша цял, която наричаме Бог, Разумност, сиреч
безграничното
, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.
Очевидно, под „Жива природа“ аз не подразбирам онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите“ на великия, големи я свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични.
към текста >>
Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното,
безграничното
, което вечно се проявява и все непроявено остава.
То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там се увличат в този образ, та подържат, че Природа и Бог са едно и също нещо. Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното,
безграничното
, което вечно се проявява и все непроявено остава.
Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно, те проектират себе си в Природата. Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени.
към текста >>
48.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не отъждествявайте вечното, безначалното й
безграничното
с временното.
Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Нощ пред бреговете на новия свят, кратка биография на Хр. Колумб. Вечната поема. Auroro Безсмъртието на човека, проф. Лодж — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя.
Не отъждествявайте вечното, безначалното й
безграничното
с временното.
* * * ЧУЖДИ ИЗДАНИЯ: Лекуване чрез цветните лъчи, от А. О. Ийвс В Царството на живата природа, от П. Дънов Новата Ева. Издигнете жената, от П. Дънов Духът и плътта, от П. Дънов.
към текста >>
49.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Рано е още човешкият ум да разбере
безграничното
могъщество.
Не ставай плячка на малодушие, безверие и съмнение, но бъди положителен във вярата си в бъдещето. Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат. Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори. от които шепне нежно, тихо и сладко Божията душа, във тебе, о земьо, благоволи всемирният Дух да се всели! Възраствай семената, разцъфтявай долините, украсявай плодовете, защото в тебе са дошли да работят силите на светлината!
Рано е още човешкият ум да разбере
безграничното
могъщество.
безграничното величие и красота на Божията благодат, която се излива над теб, о родна земьо! Вий, малцината, чиито очи са отворени, свято пазете заветите на Учителя, хранете душите си с плодовете на светлината, носете даром и даром раздавайте небесния хляб по четирите страни на света. Изгря веч Светлината! Близко е деня, в който очите на всички люде и народи ще се обърнат към нея! Ман. Иванов СЪН И БУДНО СЪСТОЯНИЕ Животът на човека е нещо много по-дълбоко, нещо много по-обширно от това, което ние схващаме с нашето обикновено съзнание.
към текста >>
безграничното
величие и красота на Божията благодат, която се излива над теб, о родна земьо!
Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат. Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори. от които шепне нежно, тихо и сладко Божията душа, във тебе, о земьо, благоволи всемирният Дух да се всели! Възраствай семената, разцъфтявай долините, украсявай плодовете, защото в тебе са дошли да работят силите на светлината! Рано е още човешкият ум да разбере безграничното могъщество.
безграничното
величие и красота на Божията благодат, която се излива над теб, о родна земьо!
Вий, малцината, чиито очи са отворени, свято пазете заветите на Учителя, хранете душите си с плодовете на светлината, носете даром и даром раздавайте небесния хляб по четирите страни на света. Изгря веч Светлината! Близко е деня, в който очите на всички люде и народи ще се обърнат към нея! Ман. Иванов СЪН И БУДНО СЪСТОЯНИЕ Животът на човека е нещо много по-дълбоко, нещо много по-обширно от това, което ние схващаме с нашето обикновено съзнание. Обикновено, човек в будно състояние изучава физическия, земния живот, а през време на съня той изучава духовния живот.
към текста >>
50.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази аналогия между
безграничното
и ограниченото, се счита за един от ключовете, с помощта на които се разкриват тайните на Свещеното Писание.
Това е великият закон, който Христос носи сега на земята. Из неделна беседа, държана на 20 януари 1924 г. ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО СИМВОЛ В Писанието е казано, че Бог е сътворил човека свой образ и подобие. За това се говори не само в Библията, но и във всички свещени писания. Еврейските патриарси учеха, че човешкото тяло е микрокосмос — малък космос, съграден по образа на макрокосмоса, на големия космос.
Тази аналогия между
безграничното
и ограниченото, се счита за един от ключовете, с помощта на които се разкриват тайните на Свещеното Писание.
Без съмнение, Старият завет представлява едно ръководство по физиология и анатомия, за тези, които могат да го четат с един научен подход към него. Древните мъдреци са олицетворявали функциите на човешкото тяло, свойствата на човешкия ум и качествата на човешката душа и са изградили една величествена драма около техните взаимоотношения. Човечеството има да благодари на египетския полубог Хермес за закона на аналогията: Това, което е горе, е подобно на това, което е долу: и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. У всички народи съществува обичай да строят храмовете във форма на човешко тяло. Светилището на евреите, великият египетски храм в Карнак, религиозните постройки на хавайските свещеници и християнските църкви, имащи форма на кръст, ни доказват това.
към текста >>
51.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото всички те си имат свои собствени представи за „Бога“, забравяйки, че ограниченият ум не може да схване
Безграничното
и че вселенският Бог стои далеч над всяко разбиране, освен на своето собствено Божествено себе.
ако не съществуваше мъдрост И затова ний можем да кажем: Вселената е резултат на комбинираното действие на мисълта, волята и мъдростта. И никоя от тези трите не би могла да създаде нещо, ако пожелаеше да действа самостоятелно, независимо от другите. Те непременно трябва да бъдат едно цяло и това цяло проявяващо се в три различни аспекта, като Творческа Мисъл, Творческа Воля и Творческа Мъдрост, обикновено се нарича Бог. Следователно, най-правилно е да се каже: Вселената е проява на Бога. Знам добре, че този израз може да предизвика безброй криви представи в умовете на теисти, атеисти и пантеисти.
Защото всички те си имат свои собствени представи за „Бога“, забравяйки, че ограниченият ум не може да схване
Безграничното
и че вселенският Бог стои далеч над всяко разбиране, освен на своето собствено Божествено себе.
Живота на човека не е вън, а вътре в неговото тяло. Също така и Бог не живее вън от своето собствено творение — неговата сила действа вътре в природата. Бог е във всичко в природата, но също така Той е и във всичко, което стои над външната, видимата природа — във Вечната Истина, Правда и Любов. И все пак, природата не е Бог. He всяко нещо е Божествено.
към текста >>
който се движат спираловидно в
безграничното
пространство.
Сама по себе си всека душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява да става безкрайно малка, и да се разширява — да става необятна като вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи.
който се движат спираловидно в
безграничното
пространство.
При своето инволюционно движение, те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон — различните души възлизат в различно редки среди. Да възлюбиш душата на човека — в това се състои истинският морал.
към текста >>
52.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний не можем, с нашите ограничени умове да обгърнем
Безграничното
!
Това, което ни е дало живот и любов, съзнание и мисъл, самото то да е лишено от тях? Жалки човешки усилия да се отрече това, доказателство за което е целия наш живот, негова частица и следствие. Любовта на Бога идва до нас чрез Слънцето! . . . Ний не можем да я разберем, не можем да я обхванем в нейната пълнота.
Ний не можем, с нашите ограничени умове да обгърнем
Безграничното
!
Ний можем само, в благоговеен възторг, да се преклоним пред нея, шепнейки тихо, с молитва на уста: Велика е Твоята Любов, Господи! Тя не отслабва, не се засеня, не се изчерпва, не умира, като човешката! Тя знае сако да расте и расте, да се разлива непрекъснато, винаги и навсякъде. Слънцето нито изгрева, нито залязва, нито се засеня от облаци, нито студ намалява топлината му зиме. Това са нашите, земни и човешки, условия, разбирания и положения, които от вечно пулсиращите живот и любов, идващи от слънцето, създават ден и нощ, светлина и тъмнина, лято и зима, слънчево и облачно небе.
към текста >>
53.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на
Безграничното
; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена.
Ний освобождаваме мисълта си от всяка грижа и, така да се каже, създаваме една „празнота“ в нас. Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч. Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени. Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот.
Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на
Безграничното
; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена.
В същност, вий и Живота ставате едно. Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява. Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас. Един голям порив на нежна признателност се издига от вашата душа, отправяйки се към самия Извор на Любовта, която ви изпълва.
към текста >>
54.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако биха действали само центробежните сили, или биха взели надмощие, светът не би могъл да съществува в днешния му вид, защото материята би се разпръснала в
безграничното
космично пространство, и никакви форми не биха могли да се образуват.
Защото сложните проблеми, какъвто е този за който става дума, трябва да се разгледат от различни страни, за да ни станат донякъде понятни. Според окултната философия, видимия свят в своето проявление е резултат на две диаметрално противоположно действащи сили. Едните имат центростремително направление и се изявяват като налягане, а другите имат центробежно направление и се изявяват като напрежение. Между тези две сили действа и трета една сила, която уравновесява и превръща тъй да се каже и използва за разумните цели на Битието дейността на тези два рода сили. Ако биха останали да действат само центростремителните сили, или биха взели надмощие, светът би се толкова много втвърдил, че не би била възможна проявата на никакъв живот.
Ако биха действали само центробежните сили, или биха взели надмощие, светът не би могъл да съществува в днешния му вид, защото материята би се разпръснала в
безграничното
космично пространство, и никакви форми не биха могли да се образуват.
А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени свята на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога. Налягането и напрежението, действат и в трите тези свята. Също така не трябва да се забравя, че силите на налягането и напрежението са поляризирани в тяхното проявление. Същевременно, проявлението на света и творческия процес на Битието, са подложени на два процеса — наречени инволюция и еволюция. При инволюционния процес става постепенно сгъстяване на материята което се дължи на увеличаваме и взимане надмощие на центростремителните сили.
към текста >>
55.
 
-
Фактически, в
безграничното
пространство на вселената съществува само светлина.
БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! И я води по Твоя светъл път на истинско национално и ДУХОВНО величие! С. Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (2) (продължение от брой 266) Тъмнината не може да бъде вечна. Ако сега е нощ, то тази нощ не може да продължава без край. Тъмнината на нощта не може да не бъде заменена със светлината на деня.
Фактически, в
безграничното
пространство на вселената съществува само светлина.
Само тя, само светлината има истинско, реално съществуване. А що е тъмнината, и къде съществува тя? — Тъмнината няма реално съществуване, тя представлява само липса, отсъствие на светлина. Тя е една илюзия, която съществува само там, гдето известни плътни материални тела хвърлят своята сянка и не позволяват на светлината да проникне. Но достатъчно е тялото, което препречва пътя на светлината, да се придвижи в една или друга посока, или, както това става със земята, достатъчно е тя да се завърти ма няколко градуса и неогряната й и тъмна дотогава повърхност бива огряна отново от слънчевите лъчи!
към текста >>
56.
 
-
безграничното
, безчисленото, в което всичко се движи, съществува, проявява и развива.
И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа. Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове. РАЗУМНОТО В ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една обща висша цел, която ние наричаме БОГ — т. е.
безграничното
, безчисленото, в което всичко се движи, съществува, проявява и развива.
Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория — разбира се, не земния живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовният човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежите хора. А качествата на невежите хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие.
към текста >>
57.
 
-
Безбройните светове,
безграничното
царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас.
Кой би могъл да упрекне съдбата си или Бога, че са постъпили несправедливо с него, тогава когато те са го надарили с най-великото, върховното благо — свободата на действие — и когато тъкмо поради злоупотребата с това благо той е принуден да страда? „Човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен, казва Учителя. Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които му са дадени, или не ги с използвал за добро.“ От това по-ясно няма: ний трябва да изправим грешките си, и едва тогава ще можем да очакваме с право едно по-добро бъдеще. Така, човекът наистина е творец на съдбата си. А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота.
Безбройните светове,
безграничното
царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас.
Те са нашето истинско Отечество, те са царството на нашия истински и вечен Баща, те са нашето безсмъртно наследство. Човече, ти си червей и, все пак, ти си един Бог. Червей си, доколкото ти си едно смъртно физическо тяло. Бог си - със своята безсмъртна душа, със своя мощен дух. И тук ние пак ще припомним думите на Учителя: „Помнете, казва Той, че на човека е определено да стане ангел.
към текста >>
58.
 
-
Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, си-реч
безграничното
, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.
Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта — от корените до плода. Чуй тази песен: Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот — живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост. за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов * * * ЖИВАТА ПРИРОДА (Извадки от главата „Живата природа“) Живата природа, със своята целокупност, е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.
Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, си-реч
безграничното
, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.
Очевидно, под „жива природа“ ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентности по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата природа е сбор от мислещи същества, които представляват „атомите“ на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични.
към текста >>
Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното,
безграничното
, което вечно се проявява и все непроявено остава.
То е свързано с проявеното. Затова някой наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там с увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог с едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното,
безграничното
, което вечно се проявява и все непроявено остава.
ПЪЛНОТА НА ЖИВОТА ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ И БОДРОСТ Бог е Духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божествения живот се проявява напълно, безпрепятствено.
към текста >>
59.
 
-
безграничното
синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай.
Съществува една Божествена Светлина, в която няма сенки, за която няма прегради и която обгръща и прониква цялата безгранична вселена. За тази светлина ние искаме да кажем няколко думи, защото само тя заслужава всичкото наше внимание и всичкия наш интерес и само нея ний трябва да се стремим да търсим и да разпространяваме. . . Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога.
безграничното
синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай.
ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в
безграничното
пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието.
От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др. Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии. Съзнай величието си, но съзнай също и своята дребнавост! Учените, които не признават други форми на битието освен тия, които попаднат в ръцете им, действително забравят мерилото на това, което съществува. Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката!
Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в
безграничното
пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието.
Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността! Игумен Д-р Алта, професор в Сорбоната. _______________________________________________ 1) А индийският професор Боз, както ще видят четците ни в отдела „Разни вести“, е изнамерил вече нов уред за тая цел, наречен магнетически крескограф. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край).
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от
безграничното
състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
Разни вести. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата.
А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от
безграничното
състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум?
към текста >>
Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на
безграничното
пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи.
И у египтяните Озирис и Хорус се изобразявали винаги във връзка с лотоса, като богове на слънцето или богове на огъня (символизмът на лотоса може да се намери в книгата на Sir William Jones: „Dissertations relating to Asia“). У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и водата, иначе —духа и материята. По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята. Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса. В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата.
Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на
безграничното
пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи.
Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
безграничното
, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива.
— 2. Присъствието на заминалите. — 3. Починал деец по психическите изследвания Разумните сили в живата природа Разумността, проявена в устройството на организмите — — Свещеният закон Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог — т. е.
безграничното
, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива.
Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория — разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и .стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
След като се задоволи от всички блага, които дава
безграничното
богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и.
А тук — той натисна едно копче и се отвори друго отделение, широко и кръгло като кладенец — тук има цели отливъци чисто злато. Колко е дълбок този златоносен кладенец, не зная положително. Може би, той отива до подножието на планината. Във всеки случай, тази съкровищница е неизчерпаема и позволява да се живее царски. Сега да минем на обратната страна на медала.
След като се задоволи от всички блага, които дава
безграничното
богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и.
низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането. Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
“ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем
безграничното
и граничното, и активността на първото във второто.
Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността?
“ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем
безграничното
и граничното, и активността на първото във второто.
С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената. Погледнете на тия три схващания за момент и ще видите, че всяко от тях включва останалите; те са Троичност в Единство. Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него. Ние знаем също, на вселената, според нашата опитност, е крайна; ние можем да я мерим, теглим и анализираме. И въпреки това, ако мислим за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85).
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Хаосът е злото, а Царството Божие е
безграничното
добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му.
Те се проявяват във всичките ери на падението, във всичките същества под изпит и мъки. Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини.
Хаосът е злото, а Царството Божие е
безграничното
добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му.
Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното. Царството Божие има различни значения. В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на събранието или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с
Безграничното
Всичко.
Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел. Това е, което се нарича Мантра, т. е. една дума със сила, понеже преливащите й се звукове имат известни стимулаторски ефекти върху личността или събранието, според начина, по който е произнесена, а знанието на силата ц се държи от свещеника или друг някой служител. При това, намерението в ума на свещеника относително желания ефект има също много голямо влияние, когато тая дума бъде произнесена както трябва. Предполага се, че тя донася на ония, които я изпяват заедно, по-тясно съприкосновение помежду им и с Оногова, когото тя представлява — с цялото, с Бога.
Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на събранието или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с
Безграничното
Всичко.
Такова е значението или, по-скоро, една малка част от значението, на тази прочута дума и нейната звукова сила, която може да измени сърцата и умовете на хората. Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна. По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост. Тази дума Аум е била и е обикновено произнасяна в началото на всяко писание или свещен химн, и често също в края на различните съчинения и хваления.
към текста >>
НАГОРЕ