Търсене в текстове за 'София'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 138 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1898_09_14 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).
10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

2. 1898_10_08 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.).
към текста >>

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.)
към текста >>

3. 1898_12_02 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Т. II., София, 1995, с.
37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.) Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

4. 1899_01_04 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
................. * Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 18). (У., №11, 04.01.1899 г.) 52. Вж. бел. № 36. (У., №11, 04.01.1899 г.) Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

5. 1899_04_29 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.
Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему. Ваш верен: П. К. Дънов .................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
към текста >>

Живее в Свищов, Силистра, Русе и София.
.................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти.
към текста >>

6. 1899_08_03 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 97. Става дума за П. Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.) Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

7. 1899_09_01 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.
98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой.
към текста >>

8. 1900_03_17 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с.
................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.)
към текста >>

9. 1900_08_21 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
към текста >>

10. 1900_09_01 Учителя до Пеню Киров

„Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................. 147. Липсва оригиналът. Поместеното писмо е взето от книгата: Дънов, Петър. „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 59. (У., № 46, 01.09.1900 г.)
към текста >>

11. 1900_11_12 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.
Ваш верен в Господа: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................... 160. В началото на оригиналното писмо няма дата. Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 64. (У., № 50, 12.11.1900 г.) 161. II Петрово послание, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов. (8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа". (У., № 50, 12.11.1900 г.) 162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала.
към текста >>

12. 1901_07_25 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
към текста >>

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

13. 1901_08_15 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров.
К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет.
към текста >>

14. 1901_09_03 Учителя до Пеню Киров

Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.
Получено на 3 септемврий 1901 г. [бел. на П. К.]. [Пловдив] Люб. бр. Киров, Надявам се да сте добре и да се подвизавате с вяра в Любовта Господня. Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София. В настоящото писмо Ви изпращам моя десятък за Господа за месец август, моля, предайте го на бр. Тодор. Аз щях да му пиша, но не зная дали се е завърнал. Поздрави бр. Мелкон нарочно, а тъй също бр. Колесников, Николай и всички други.
към текста >>

в София.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------------------------------- 47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София.
47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

15. 1901_09_08 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за към София.
Нека се укрепява той във вярата. Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще промисли за всичко. Небесният Наш Баща е приготвил добри неща за своите чада. Нека да бъде твърд и непоколебим в мисията, която му се възлага. Всичко работи за добро. Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за към София. Кога пристигна, ще Ви съобщя за адреса си. Приемете моята братска любов. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик. Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“.
към текста >>

16. 1901_12_05 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

София, 5 декемврий 1901 г.
София, 5 декемврий 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 18 ноем[врий] приех навреме. Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си.
към текста >>

17. 1901_12_32 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

[София, ?
[София, ? декемврий 1901 г.] (неизвестна дата, предполага се, че е в краят на декември 1901 г.) Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 9 декемврий приех. За всичко, което ми пишете, благодаря Ви.
към текста >>

18. 1902_02_02 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)

София, 2 февруарий 1902 г.61 [отворена карта]
София, 2 февруарий 1902 г.61 [отворена карта] Л. б. Киров, Получих последното Ваше отворено писмо. Надявам се да сте по-добре засега. "Просете - казва Господ - и ще ви се даде, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] Всичко съдейства за наше добро.
към текста >>

19. 1902_02_28 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)

София, 28 февр[уарий] 1902 г.
София, 28 февр[уарий] 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Надявам се да сте получили моята по-прежна карта. При това, вярвам и да сте по-добре засега. Във всичко уповайте твърдо и яко в обещанията.
към текста >>

20. 1902_03_26 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

София, 26 март 1902 г.
София, 26 март 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Пиша Ви следното си писмо, да Ви осветля върху някои неща. Зная, че имате големи мъчнотии. Но дерзайте, нека вярата Ви да не се намалява.
към текста >>

21. 1902_04_22 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)

От София излязох преди Великден70 .
Шумен, 22 април 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината.
към текста >>

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
-------------------------------------- 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
към текста >>

22. 1902_06_26 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

и умира в София през 1949 г.
Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ---------------------------------------------------- 79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ---------------------------------------------------- 79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>

23. 1903_01_04 Учителя до Пеню Киров

София, 4 януарий 1903 г.
София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров, Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време. В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня.
към текста >>

24. 1903_01_11 Учителя до Пеню Киров [отворена карта]

София, 11 януарий 1903 г.101 [отворена карта]
София, 11 януарий 1903 г.101 [отворена карта] Л. б. Киров, Надявам се да сте приели моето прежно писмо и да сте добре, което е най-желателно. С днешната поща Ви изпращам известна сума (20 лева), която да внесете за предназначеното и място. Поздрави всички приятели. Подвизавате ли се и как посрещнахте Новата година?
към текста >>

25. 1903_04_09 Учителя до Пеню Киров

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн.
към текста >>

26. 1903_05_24 Учителя до Пеню Киров

те са в София, в дома на сем. Бъчварови.
118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г.,липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до17.08.1903 г. 119 Тази обиколка продължава около 10 месеца.
към текста >>

27. 1903_06_12 Учителя до Мария Казакова

Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа.
Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост. Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни. С усилването на духа ни и с проникването на Божията благодат ний ще достигнем да се възвърнем към небето и да влезем във вечните обиталища. Д-р Миркович бе тук преди няколко дена и си замина. Той ми съобщи, че ще му е приятно да ви види в Сливен през това лято. Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа. Мисля да се спра във Варна през летния сезон за по-дълго време. Навярно вие наближава вече да приключите постоянните си занятия и да имате малко отдих. Приемете моя искрен и сърдечен поздрав. П. К. Дънов Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда.
към текста >>

Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда.
Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа. Мисля да се спра във Варна през летния сезон за по-дълго време. Навярно вие наближава вече да приключите постоянните си занятия и да имате малко отдих. Приемете моя искрен и сърдечен поздрав. П. К. Дънов Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда. Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

28. 1904_01_05 Учителя до Пеню Киров

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?
Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов139 ще се годи. Двамата вземат две сестри. Константинов, доколкото виждам, ще го изпитва общият Промисъл. Но всекиму както е отредено. Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140? Пиши ми за работата, както отива в Сливен. Вие ще схванете по-добре обстоятелствата на делото. Поздрави Гешова141 нарочно. Той е от кружока. Приеми и ти най-после моя сърдечен поздрав.
към текста >>

Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.
138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него. 139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него. 140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп.
към текста >>

Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
„Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г. Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
ІІ – 1-7ян. – септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
към текста >>

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
“,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
към текста >>

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.
към текста >>

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.
към текста >>

от англ., София, В.
„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
към текста >>

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж.
към текста >>

29. 1904_03_03 Учителя до Мария Казакова

Стамов няма нужда да ходи в София.
Габрово, 3. III. 1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви получих. Съобщете на брат Пеню, че К. П. Стамов няма нужда да ходи в София. Той трябва да потърпи още. Аз зная как стои тая работа. Вий не трябва да излизате от къщата. Четете Добрата молитва и призванието всяка сутрин и вечер и всичко ще се изправи. Трябва да опитате нейното влияние.
към текста >>

30. 1904_09_02 Учителя до Мария Казакова

София, 2. IX.
София, 2. IX. 1904 г. Люб. сестро М. Казакова, Последното ви писмо получих. Радвам се, че вие успявате там в Търново. Това е и най-добро.
към текста >>

31. 1904_10_11 Учителя до Мария Казакова

София, 11. X.
София, 11. X. 1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви получих. Разбирам вашето желание. Имайте търпение, докато уредя работите.
към текста >>

32. 1904_10_11 Учителя до Пеню Киров

София, 11. X.
София, 11. X. 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 24 м. получих. Стойте близо до Господа и не се съмнявайте в нищо. Вашият сън показва, че сте извършили една победа над лукавия.
към текста >>

33. 1904_10_18 Учителя до Пеню Киров

София, 18.X.1904 г.
София, 18.X.1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви получих. Аз зная, че засега вий ще вървите добре. Това е Волята на Господа да укрепвате в Неговата Любов. В Любовта има сила.
към текста >>

34. 1904_11_20 Учителя до Мария Казакова

София, 20. XI.
София, 20. XI. 1904 г. Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо от 9 т. получих. Благодаря ви за обстоятелственото описание. Спасението на българския народ стои в неговото духовно събуждане.
към текста >>

Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство.
Преди няколко време ми писа Стойчев. Съобщи ми, че сте му писали. Той добре се ръководи. С г-н Георгиев и Голов начесто се срещаме. Те ви поздравляват. Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство. Вий ме запитвахте за някои неща от интимен характер. Това постепенно ще ви стане ясно. Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите. Моето желание е вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи, тогава много неща ще ви станат ясни, които с человечески език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва вашето повдигане.
към текста >>

35. 1904_12_07 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 7.XII.1904 г.
София, 7.XII.1904 г. Любез. г-жо Е. И. Писмото ви получих. Изпитите и мъчнотиите в живота са неприятни. Само който е страдал, той знае тяхната тяжест. Но при все това ръката, която ръководи человешките съдбини, знае да ги преобръща на добрини и благословения.
към текста >>

36. 1904_12_09 Учителя до Мария Казакова

София, 9. XII.
София, 9. XII. 1904 г Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви получих, а тъй също и пратената сума Върху тоя въпрос ще сторя това, което е най-добро. Всичко в света върви по един строго определен Божествен път Когато духът се развива съобразно с тия Божествени начертания от горе, може да се каже, че повдигането е правилно. Вашите писма ясно говорят.
към текста >>

37. 1904_12_09 Учителя до Пеню Киров

София, 9. XII.
София, 9. XII. 1904 г. Люб. бр. Киров, София, 9 дек[емврий] 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих.
към текста >>

София, 9 дек[емврий] 1904 г.
София, 9. XII. 1904 г. Люб. бр. Киров, София, 9 дек[емврий] 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Вeстниците можете да ги изпратите до книжарницата на Голов. За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е. Усъвършенстването е дело на времето.
към текста >>

38. 1904_12_16 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 16. XII.
София, 16. XII. 1904 г. Любезни г-н и г-жа К Е. И. Надявам се Моето писмо ще ви намери бодри и весели духом. Веселостта и бодрият дух са потребни в живота. Небесният наш Баща винаги желае всички негови деца да бъдат весели и благодарни Всичко работи за добро.
към текста >>

39. 1904_12_24 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 24. XII.
София, 24. XII. 1904 г. Люб. г-н К. И. Писмото ви получих, имайте вяра и не се съмнявайте. Господ ще ви изцели. Вярвайте в Него, Той ще ви укрепи Духом.
към текста >>

40. 1904_12_29 Учителя до Мария Казакова

София, 29. XII.
София, 29. XII. 1904 г Любез. сест. М. Казакова, Писмото ви от 22 т.м. получих. Прочетох с внимание всичко. Обстановката на работите мен ми е ясна.
към текста >>

41. 1904_12_29 Учителя до Пеню Киров

София, 29 декемврий 1904 г.
София, 29 декемврий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Прочетох внимателно всичко. Мен ми е ясно онова вътрешно духовно положение, но то не е частично, то е общо за целия този народ. Но в Бога измяна няма.
към текста >>

Иларионов умира в София през1929 г.
Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29 с.
към текста >>

42. 1905_01_01 Учителя до Пеню Киров

София188
1905 София188 На вярата – бъдещето. На надеждата – упованието. На любовта – сърцето. Ч. Н. 1905 П. К. Дънов
към текста >>

43. 1905_01_09 Учителя до Мария Казакова

София, 9 I.
София, 9 I. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, И рече Господ на Павла нощем във видение: не бой се, но говори и да не млъкнеш. Защото аз съм с тебе и никой няма да тури ръка на тебе да ти стори зло, защото имам народ много в тоя град. Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината.
към текста >>

44. 1905_01_17 Учителя до Мария Казакова

София, 17. I.
София, 17. I. 1905 г. Любезна сестро М. Казакова, Вашето писмо от 10 т.м. получих. Отсъствувах от столицата за няколко дена. Мен ми е известно всичко.
към текста >>

45. 1905_01_19 Учителя до Мария Казакова

София, 19. I.
София, 19. I. 1905 г. Любезни приятели Имайте постоянна вяра и упование и този, Който се грижи за вашето добро, ще ви изведе в безопасност. Не се страхувайте от временните промени на живота. Колкото по-дълго време живеете в добрия път на Божията любов, толкова по-дълбоко ще съзнаете ненаказаните Негови благости и милости.
към текста >>

46. 1905_01_22 П.Гумнеров до Мария Казакова

София, 22. I.
ПИСМО ОТ П. ГУМНЕРОВ ДО М. КАЗАКОВА София, 22. I. 1905 г. Драга сестро, Това съобщение ни се даде от Господа чрез брат Дънов, на 19-и того, сряда, вечерта в 10 часа, в присъствието на мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров. Времето бе Божествено - съвършено ясно и тихо. Поздравляваме ви аз, Петко Ив.
към текста >>

Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул.
1905 г. Драга сестро, Това съобщение ни се даде от Господа чрез брат Дънов, на 19-и того, сряда, вечерта в 10 часа, в присъствието на мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров. Времето бе Божествено - съвършено ясно и тихо. Поздравляваме ви аз, Петко Ив. Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул. „Опълченска" N 70. Съобщението да се чете само на ИЗБРАНИТЕ ВЕРУЮЩИ; никому другиму. Псалом 26; 3-12 Псалом 37; 8-17 Матея 8; 16 - 33
към текста >>

в София в дома на г-н Гумнеров и в присъствието на г-н Т. Бъчваров.
Нему като служите, ще имате всички земни и небесни блага. Мир да бъде с вас и всички ваши братя. (X) Свещеният подпис на Учителя П.П. Горното съобщение е дадено на 19 ян. 1905 г. в София в дома на г-н Гумнеров и в присъствието на г-н Т. Бъчваров. Подписът е псевдонимът на г-н П. Дънов, Който е Лъч от Господния Дух. М. Казакова Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

47. 1905_02_04 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 4. II.
София, 4. II. 1905 г. Любез. г-н И. Писмото ви и отворената карта получих. Имайте пълна вяра и упование и всичко ще излезе за ваше добро. Изпитите в живота имат своето предназначение.
към текста >>

48. 1905_02_11 Учителя до Мария Казакова

София, 11. II.
София, 11. II. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо получих. Разбирам вашето положение. В тоя живот человек да е готов на всичко.
към текста >>

49. 1905_03_16 Учителя до Мария Казакова

София, 16. III.
София, 16. III. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, Навярно вий очаквате да ви пиша, според както ви бях обещал. Аз не съм решил още кога да дойда в Търново. Има някои неща, което ме възпират.
към текста >>

50. 1905_04_11 Учителя до Мария Казакова

София, 11. IV.
София, 11. IV. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих вашето последно писмо. Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище. „Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време.
към текста >>

51. 1905_04_16 Учителя до Пеню Киров

Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление.
Не приемай техните внушения. Бъдете свободни, както е и Онзи, Който ви води. Приеми моя сърдечен поздрав засега. Поздрави бр. Тодор и Мелкон. Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление. Има някои въпроси, ще [ги] уредим, кога се срещнем. Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191. Обърни погледа си към своята душа. Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П.
към текста >>

Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191.
Приеми моя сърдечен поздрав засега. Поздрави бр. Тодор и Мелкон. Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление. Има някои въпроси, ще [ги] уредим, кога се срещнем. Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191. Обърни погледа си към своята душа. Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

191. В София П.
Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------ 191. В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“.
към текста >>

52. 1905_06_18 Учителя до Мария Казакова

София, 18. VI.
София, 18. VI. 1905 г. Любезна сестро М. Казакова, Получих вашето писмо. Приятно ми е, че всички сте здрави, весели и бодри духом. Трябва да се радвате на Небесните благословения.
към текста >>

53. 1905_10_14 Учителя до Мария Казакова

Аз не ви дадох писмен отговор на двете ви писма, понеже знаех, че вий ще се срещнете в София с Бъчваров и сами ще се осветлите върху повдигнатия въпрос Върху последния ви проект оставих времето да говори за себе си.
Сливен, 14. X. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих твоето последно писмо. На вас вече става ясно всичко. Аз не ви дадох писмен отговор на двете ви писма, понеже знаех, че вий ще се срещнете в София с Бъчваров и сами ще се осветлите върху повдигнатия въпрос Върху последния ви проект оставих времето да говори за себе си. Желанието ви за дом Господен ще се изпълни, но по съвсем друг път. Имайте силна вяра и упование. Аз ще доведа да се изпълнят всички ваши желания, но те трябва първом да се осветят от горе. Не възлагайте надеждата си на плът и кръв. Има много неща, които ще ви разясня кога му дойде времето.
към текста >>

Засега отиваме към София.
Имайте силна вяра и упование. Аз ще доведа да се изпълнят всички ваши желания, но те трябва първом да се осветят от горе. Не възлагайте надеждата си на плът и кръв. Има много неща, които ще ви разясня кога му дойде времето. Ще посетя Търново кога остана малко по-свободен. Засега отиваме към София. Ще се поспра може би на някое и друго място. За нашите приятели в София не се безпокойте. Нека да работят кой както може, не вреди. Отпосле те сами ще познаят своите грешки. Аз познавам всички много добре.
към текста >>

За нашите приятели в София не се безпокойте.
Не възлагайте надеждата си на плът и кръв. Има много неща, които ще ви разясня кога му дойде времето. Ще посетя Търново кога остана малко по-свободен. Засега отиваме към София. Ще се поспра може би на някое и друго място. За нашите приятели в София не се безпокойте. Нека да работят кой както може, не вреди. Отпосле те сами ще познаят своите грешки. Аз познавам всички много добре. Зная какво могат да направят сами. Като се озоват един ден при силните позиции на неприятеля, ще потърсят главната квартира.
към текста >>

54. 1905_10_30 Учителя до Мария Казакова

София, 30.X.1905 г.
София, 30.X.1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Пристигнах днес в столицата. Писмата си отправяйте тук. Светът е вече узрял за жетва. Доброто семе трябва да се събере в житниците.
към текста >>

55. 1905_11_21 Учителя до Мария Казакова

София, 21. XI.
София, 21. XI. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, Получих твоето писмо. Четох внимателно всичко. Радва ме твоето духовно повдигане и твоето усърдие.
към текста >>

56. 1905_12_19 Учителя до Мария Казакова

Радвайте се на благодатта, която всеблагият Отец ви праща Кога се върна в София, ще ви пиша.
Имайте добрината да изпратите на нашия приятел П. Киров 30 лв. за през Рождествените празници чрез брат Тодор. Това е моето желание. Зная, засега всички сте добре. Радвайте се на благодатта, която всеблагият Отец ви праща Кога се върна в София, ще ви пиша. Моят сърдечен поздрав на всички приятели Радостта ви да бъде пълна. Кога дойде времето, Аз ще ви посетя Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

57. 1906_01_01 Учителя до Пеню Киров

Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М.
Ч. Н. Г.200 1906 ------------------------------------------------ 199. Това писмо се публикува за първи път. 200. Вероятно П. Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. пише: „Кога се върна в София, ще пиша“. Първото писмо от София е до К. Иларионов – на 14.01.1906 г., в което той откликва на молбата на сем. Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд.
към текста >>

пише: „Кога се върна в София, ще пиша“.
------------------------------------------------ 199. Това писмо се публикува за първи път. 200. Вероятно П. Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. пише: „Кога се върна в София, ще пиша“. Първото писмо от София е до К. Иларионов – на 14.01.1906 г., в което той откликва на молбата на сем. Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К.
към текста >>

Първото писмо от София е до К.
199. Това писмо се публикува за първи път. 200. Вероятно П. Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. пише: „Кога се върна в София, ще пиша“. Първото писмо от София е до К. Иларионов – на 14.01.1906 г., в което той откликва на молбата на сем. Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува.
към текста >>

58. 1906_01_14 Учителя до Константин Иларионов

София, 14. I.
София, 14. I. 1906 г. Люб. г-н И. Писмото ви получих, засега съм занят. Към края на този месец, ако остана малко по-свободен, ще дойда да ви посетя. Животът понякога се вижда да е пълен с много невзгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията.
към текста >>

59. 1906_01_28 Учителя до Мария Казакова

София, 28. I.
София, 28. I. 1906 г Люб. сестро М. Казакова Получих вашето отворено писмо и записа. Имам да привършвам една належаща работа и след нея мисля да посетя Търново, понеже се пада на пътя ми. Учете се да разбирате Господните пътища.
към текста >>

60. 1906_02_07 Учителя до Мария Казакова

София, 7. II.
София, 7. II. 1906 г. Люб. сестро М. Казакова, За портретите г. Гръблашев ще ви пише каква сума да внесете. Нищо да не помрачава вярага ви.
към текста >>

61. 1906_03_06 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 6. III.
София, 6. III. 1906 г. Люб. Ил. Ний пристигнахме благополучно. С днешната поща изпращам за Е. „Тайната на ръката".
към текста >>

62. 1906_03_21 Учителя до Мария Казакова

София, 21. III.
София, 21. III. 1906 г. Люб. сестро Казакова, Писмото ви получих. С днешната поща ти пращам исканите портрети. На сестра Недялкова кажи: има два пътя отворени за сина й - или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да отиде в Съединените щати, гдето условията са по-добри, гдето може да влезе в някое училище, след време да следва и да изучи някое занятие.
към текста >>

63. 1906_03_23 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 23. III.
София, 23. III. 1906 г. Люб. г-н И. Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-весело. В осъществяване на вашето желание с Е. види се ще трябва още да чакате.
към текста >>

Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя.
Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-весело. В осъществяване на вашето желание с Е. види се ще трябва още да чакате. Прегледах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години без баща, без майка, домашните му чувства добре развити, обаче умствено средно стои. Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя. Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
към текста >>

64. 1906_03_31 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 31. III.
София, 31. III. 1906 г. Люб. Е. и К. Получих двете ви писма. В тукашното сиропиталище няма деца по-малки от седем години.
към текста >>

65. 1906_04_11 Учителя до Пеню Киров

София, 11 април 1906 г.
София, 11 април 1906 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Мен е известно Вашето положение. Трябва Ви смелост и решителност, и при това непоколебима вяра. Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си.
към текста >>

66. 1906_04_25 Учителя до Никола Ватев

София, 25. IV.
София, 25. IV. 1906 г. Любезни г-н Ватев*, Получих вашето писмо. Аз ви питам, имате ли дълбоко желание да намерите Истината и да слугувате на Господа, тъй както Той иска? Имам предвид, че Господ не е человек.
към текста >>

13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА , но с дата София, 25 април 1908 год.
Ваш П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 2 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 19 В том 19, писмото е поместено в главата: 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА , но с дата София, 25 април 1908 год. ------------------------------------------------------------ * Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града.
към текста >>

67. 1906_09_11 Учителя до Мария Казакова

София, 11. IX.
София, 11. IX. 1906 г. Любез. сестро, Животът е училище; в него много добри уроци са потребни. Всичко, което се отрежда от горе, има своето предназначение. Покажете чрез своето разумно търпение любовта си.
към текста >>

68. 1906_09_16 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 16. IX.
София, 16. IX. 1906 г. Люб. И. Получих твоето писмо. Аз ми е приятно, като виждам, че ти и Е. правите добри усилия да използувате благата, които от горе ви се изпращат.
към текста >>

69. 1906_09_21 Учителя до Мария Казакова

София, 21.IX.
София, 21.IX. 1906 г. Любез. сестро, Всичко, каквото Господ отрежда, е добро. Царува Господ, весели се земята, радва се всяка душа. Нишката на Божията Любов не може да се скъсва от никого.
към текста >>

70. 1906_10_04 Учителя до Никола Ватев

София, 4.Х.1906 г.
София, 4.Х.1906 г. Любезни, г-н Ватев, Утрин като стане г-жа ви, в седем часа да влезе в уединена стая, да се обърне към изток, да повдигне нагоре лявата си ръка към небето и да се моли усърдно, като мисли, че й се пращат светли лъчи. Това да направи и към 12 часа. Това да прави през ден, докато почувствува олекчение. Вам ви трябва послушание, повече търпение и въздържание.
към текста >>

71. 1906_11_28 Учителя до Мария Казакова

София, 28. XI.
София, 28. XI. 1906 г. Люб. с. М. Казакова, Получих вашето писмо навреме. Положението на работите ви стои ясно пред мен. Вий добре сторихте най-после, че взехте в съображение, че е по-добре да си излезете при стечение на особените обстоятелства и да направите едно добро и на себе си, и на Стефанка.
към текста >>

72. 1907_06_07 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 7. VI.
София, 7. VI. 1907 г. Люб. К. И. Отвореното ви писмо и записа получих. Засега съм занят. След няколко дни, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога да дойда.
към текста >>

73. 1907_06_18 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 18.VІ.1907 г.
София, 18.VІ.1907 г. Люб. К; Иларионов, На 20-того, в сряда, ще тръгна за Търново. Поздрави всички приятели. Надявам се да ви намеря всички здрави и весели, готови за работа като жетвари. Да се гради и повдига животът на душата е най-великата работа.
към текста >>

74. 1907_10_19 Учителя до Никола Ватев

София, 19.Х.1907 г.
София, 19.Х.1907 г. Любезни Ватев, Моя съвет е вий да идите на своето место назначение с вяра и упование и аз ще ви помагам да извлечете най-добрите уроци за себе си и домът ви. Ваш П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
към текста >>

75. 1907_10_25 Учителя до Пеню Киров

София, 25 октомврий 1907 г.
София, 25 октомврий 1907 г. Люб. бр. Киров, Получих твоето писмо от 12-и на т.м. Колкото за моето идване в Бургас, ще видя кога може да ми се отвори път. За това ще Ви съобщя по-нататък240. Засега вий се подвизавайте в добрия път.
към текста >>

През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.
---------------------------------- 240 Това посещение се осъществява през 1908 г. Със сигурност се знае, че П. Дънов е бил в Бургас през април за Великден, тъй като е запазено благопожелание до сем. Иларионови за празника от 10.04.1908 г. През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.
към текста >>

76. 1907_11_09 Учителя до Мария Казакова

София, 9.ХІ.1907г.
София, 9.ХІ.1907г. Люб. с. М. Казакова, С Вас работата добре отива. Трябва воюване за добиване на духовната свобода. По-добре свободен с рани, отколкото роб без рани. В последния петък на м.
към текста >>

77. 1907_11_09 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 9. XI.
София, 9. XI. 1907 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо. По въпроса П. ще ви пише кога се насрочи делото.
към текста >>

78. 1907_11_26 Учителя до Мария Казакова

София, 26.ХІ.1907г.
София, 26.ХІ.1907г. Люб. с. М. Казакова, Това, което съм ти казал, не може да се отмени. Желая да се учите на Божествено търпение. Ползувайте се от миналото и опитността, която си добила, не я изпускай от пред очи. Само по този начин е възможно да Ви помагам и да Ви съдействувам да се благославя труда Ви.
към текста >>

79. 1907_12_24 Учителя до Мария Казакова

София, 24.ХІІ.1907г.
София, 24.ХІІ.1907г. Люб. С. М. Казакова, Получих писмото Ви. Всякой работник трябва да се радва на работата и да се ползува от нея. Относително Марийка, Вий сами знаете как трябва да постъпвате. Прекалеността всякога е вредна.
към текста >>

80. 1908_04_22 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 22. IV.
София, 22. IV. 1908 г. Л. К. И. Писмото ви получих. Ще запълня тази празнота с третата глава от Ев. на Йоана.
към текста >>

81. 1908_05_19 Учителя до Мария Казакова

София, 19 Май 1908 г.
София, 19 Май 1908 г. Л. С. М. Казакова, Получих писмото Ви. Работите, които Ми съобщавате, са важни. Има, обаче, много неща, които трябва да се пресяват. Не е важно само началото, важен е и краят.
към текста >>

82. 1908_09_12 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 12.
София, 12. ІХ.1908 г. Л. К. Иларионов, Получих отвореното Ви писмо. Приберете всичките миналогодишни пликове. От Иван Дойнов, госпожата му и Стефанка.
към текста >>

Пликовете ми ги препратете в София препоръчано.
Получих отвореното Ви писмо. Приберете всичките миналогодишни пликове. От Иван Дойнов, госпожата му и Стефанка. От г-жа Лещова, от сестрите Досеви, от голямата Стефанка, от г-жа Ватева и майка й , от г-жа Бойнова или майка й и Б. Венета. В замяна на това, нека си препишат тазгодишните четива и да следват същия ред, както и Вий. Пликовете ми ги препратете в София препоръчано. Мой поздрав на всички и съдействие. Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>

83. 1908_09_18 Учителя до Мария Казакова

София, 18.
София, 18. ІХ.1908 г. Люб. с. М. Казакова, Писмото Ви получих. Часове, прекарани с добри приятели, са неизменими. Те са благословение отгоре.
към текста >>

84. 1908_09_25 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 25. IX.
София, 25. IX. 1908 г. Люб. И. Вашето писмо получих. Пишете и на г-н В. от Моя страна и го задължете и той да изпрати своя плик.
към текста >>

85. 1908_10_07 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 7. X.
София, 7. X. 1908 г. Люб. г-жо Е. И. Писмото ви получих. Поменатата книга ЖИВОТЪТ НА ИСУСА имам предвид да я дам да се подвърже и като й турят премяната, ще ви я изпратя да ви гостува. Надявам се да останете доволни.
към текста >>

86. 1908_11_17 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 17. XI.
София, 17. XI. 1908 г. Л.Е.К.И. Навярно вий все още очаквате ЖИВОТА НА ХРИСТА. И в очакването времето се вижда дълго. Но при такива случаи е потребно търпението.
към текста >>

87. 1908_11_17 Учителя до Мария Казакова

София, 17.ХI.1908 г.
София, 17.ХI.1908 г. Л. М. Казакова, Получих Вашето писмо. Животът си има своите смени, както Луната. Има своите пролетни дни и пролетни нощи, но има и своите зимни дни и зимни нощи. Человек е заставен да се съобразява великите наредби на общия промисъл.
към текста >>

88. 1909_01_19 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 19. I.
София, 19. I. 1909 г. Л. К. И. Идущият петък, 23 от този месец, отреден е за пост и молитва за уякването и укрепването на веригата и нейните сподвижници, за общото благословение на нейните членове. Постът ще започне от четвъртък вечерта и ще свърши в събота сутринта. Ще се молите Бог да благослови Своето Дело, което е започнал, да благослови с присъствието на Своя Благ Дух членовете на тая Велика фамилия, да им даде сила и мощ да работят с всичкото си сърце и душа за идването на Царството Божие на земята.
към текста >>

89. 1909_04_10 Учителя до д-р Дуков

София, 10. VI.
София, 10. VI. 1909 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Радва ме желанието и стремежът ви. Те са добър лост във всяко благородно дело.
към текста >>

90. 1909_05_15 Учителя до Елена и Константин Иларионови

Когато се завърна в София, ще видя как ще се сложи пътят ми.
Казанлък, 15. V.1909 г. Люб. К. Иларионов, Получих вашето отворено писмо. За Елена моите наставления са: да диша дълбоко, да прави леки упражнения, да проектира портокалената и зелената краска в себе си, да обръща ума си нагоре, да пази да има мир в себе си, да прави поливни вани с вода, топлена на слънцето. Когато се завърна в София, ще видя как ще се сложи пътят ми. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>

91. 1909_06_10 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 10.VІ.1909 г.
София, 10.VІ.1909 г. Люб. Е. К. Иларионова, Получих Вашето писмо. Дръжте духа си винаги бодър, сърцето си - спокойно, душата си - чиста, ума си - ясен. Дръжте се силно за Господа. Имайте непоколебимата вяра В Неговия Дух.
към текста >>

92. 1909_07_10 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 10.VІІ.1909г.
София, 10.VІІ.1909г. Люб. К. Иларионов, На 12-того ще тръгна за Търново. Надявам се да ви намеря здрави и бодри духом. Вий се подвизавате добре с обработването на лозето. Всякога, когато човек работи добре, приема възнаграждение от труда си.
към текста >>

93. 1909_09.03 Учителя до Пеню Киров [затворена карта]

Писмото препратете в София и да ме чака тамо.
Работата на Н[икон]243 може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения. Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака тамо. Аз ще съдействам да се изправят забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи. Друго - Вашият Антиминс244, който имате в стаята си, покрийте го с нещо. Тия светини не е добре да стоят в обикновена стая и гдето всички влизат. Може да го прикътате.
към текста >>

94. 1909_09_14 Учителя до д-р Дуков

София, 14. IX.
София, 14. IX. 1909 г. Люб. д-р Дуков, Получих и двете ви писма. Имайте вяра. Аз ще съдействувам да преобърна всичко да работи за вашето добро.
към текста >>

95. 1909_09_21 Учителя до Пеню Киро

София, 21 септемврий 1909 г.248
София, 21 септемврий 1909 г.248 Люби Господа твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здравие, твоето щастие, твоето блаженство. Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигание. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен.
към текста >>

96. 1909_10_03 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

София, 3.Х.1909
София, 3.Х.1909 Любезна В. Стойчева, Получих вашето писмо. Използвайте благоволението, което Господ в Своята благост ви дава. Живейте и вършете Неговата воля. Отваряйте сърдцето си Нему, за да ви озарява и просвещава вътрешно.
към текста >>

97. 1909_10_15 Учителя до Елена и Константин Иларионови

София, 15.X.1909 г.
София, 15.X.1909 г. Люб. Е. И. Получих писмото ви. Мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви, могат да се отстранят, стига всички да имате добрата Воля да слушате и изпълнявате наставленията ми. Първия и третия петък ще употребите в молитва, четене от Евангелието и последният пеене и разисквания върху четеното. Ако иска някой да говори, нека каже нещо полезно и назидателно както за себе си, така и за другите.
към текста >>

98. 1909_10_16 Учителя до Никола Ватев

София, 16.Х.1909 г.
София, 16.Х.1909 г. Получих вашето писмо. Животът е училище, в което много уроци има да се учат. Има неща, които са мъчни за схващане. Има работи, които са трудни за извършване. Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват.
към текста >>

99. 1909_10_27 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

София, 27.Х.1909
София, 27.Х.1909 Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви и ръкописа. Мислите изложени са добри. По въпроса за душата на жената ето що се казва: „И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию създаде го: мъжкий и женский пол ги създаде.” Тогава излиза, человекът е цялото, а мъжът и жената, това са двете лица на человека по проявление, а по същност са едно. Мъжът и жената, това са символи на человешкия дух и душа.
към текста >>

100. 1909_12_02 Учителя до д-р Дуков

София, 2. XII.
София, 2. XII. 1909 г. Люб. д-р Дуков, Животът на земята се вижда да е сплетен от много нишки и тъкани, които го правят тъмен и непонятен. Много събития, случки, постъпки, деяния, стремежи зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации. Корабът, който се намира всред развълнувания океан, две неща са му потребни: здравото на устройството и умението на капитана да го направлява.
към текста >>

НАГОРЕ

0.021592140197754