НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
275
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Философията
на йогите и Школата на Учителя 59.
На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите 54. Анархизмът и Новото Учение 55. Учителят и толстоистите 56. Богомилското учение и Дървото на живота 57. Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя 58.
Философията
на йогите и Школата на Учителя 59.
Теософският конгрес и търсенето на Христа 60. Магдалена и Кришнамурти 61. Каналът през който изтичаше Злото 62. Завързаното Братство на “Изгрева” 63. Новата Голгота 64.
към текста >>
Еврейският равин в
София
става християнин 61.
Ето едно хубаво място за почивка! 56. Телеграмата – отговор, който трябваше да дойде 57. Времето на Доброто и времето на Злото 58. Кой спаси българските евреи? 59. Диамантите на евреите и скинията на Мойсея 60.
Еврейският равин в
София
става християнин 61.
Кой е ръководителят на Бялото Братство в България? VI. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ – (18.ХII.1904 - ?) 1. Концерт 2. Кой измисли песните на Учителя? 3. Паневритмията на Учителя и българският народ 4.
към текста >>
16. Къде беше “Изгревът” на Бялото Братство в
София
?
Последните дни на Учителя на земята 12. Братските салони и “Изгревът” 13. Построяване на “Изгрева” 14. Дни и години на драматични развръзки 15. Кои изпълниха Волята на Учителя?
16. Къде беше “Изгревът” на Бялото Братство в
София
?
IХ. АНГЕЛ ВЪЛКОВ МИХАЙЛОВ (1899–1986 г.) 1. Времето, което не беше дошло 2. Божият огън и Силите Господни 3. Дяволът и неговите два крака 4. Салоните на Бялото Братство 5.
към текста >>
Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев
София
1993
Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му 12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 13. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство ХII.
Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев
София
1993
към текста >>
2.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на
философията
цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.
Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов. Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.
В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на
философията
цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.
Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.
към текста >>
3.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В
София
бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.
"Опит за отвличане от Школата" В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант.
В
София
бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.
Тримата изкарвахме с една скромна заплата. Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията. Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея. Ето дойде и това време. Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как?
към текста >>
4.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Работех като застрахователен агент в
София
.
"Пророческа дарба" Случваше се често да ходя в командировка в провинцията.
Работех като застрахователен агент в
София
.
Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията. Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната. След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни. Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя. Така веднъж отседнах в Айтос.
към текста >>
А да ходим до
София
и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам".
Бях безпомощен. А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях. Но това нещо аз не го знаех. Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен. Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда?
А да ходим до
София
и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам".
"Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз. - Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве! Но твоето свирене наистина ни хареса много.
към текста >>
5.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в
София
.
Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя. Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв. Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов.
По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в
София
.
На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката. Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма!
към текста >>
6.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в
София
." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?
Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този?
" - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в
София
." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?
Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.
към текста >>
7.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По-добре е да Го свалим долу в
София
.
На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града! " Ние опаковахме багажа и лагерът бе закрит. Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме. През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени. Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава.
По-добре е да Го свалим долу в
София
.
Тук няма какво да правим. Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре". Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце. Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме. Какъв беше доводът ни, не знаехме.
към текста >>
Решават възрастните приятели да свалят Учителя в
София
, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.
През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени. Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава. По-добре е да Го свалим долу в София. Тук няма какво да правим. Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре".
Решават възрастните приятели да свалят Учителя в
София
, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.
Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме. Какъв беше доводът ни, не знаехме. Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му. Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови за бой. Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над възрастните приятели.
към текста >>
Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в
София
от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.
А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята.
Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в
София
от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.
Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации.
към текста >>
8.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в
София
.
Чудно е било, как са я поместили в едни от вестниците? Но нали взел позволение от Учителя, все някак се е наредило. Тя излязла и предизвикала голям шум. Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти. Хем прости, хем нахални!
" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в
София
.
Така той изказал и им показал своята Истина за Учителя. Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя! Но когато ставаше въпрос за политически обвинения, нещата ставаха много сериозни. Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството.
към текста >>
9.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Една вечер се събират неговите бойни другари в бараката му, които нощуват в различни нелегални квартири около
София
.
Освен това, това беше Игнат, а той не беше случаен човек на"Изгрева". Игнат Котаров бе по убеждение комунист. Не само идеен, но и действуващ. Той приемаше в своята барака да преспиват нелегални комунисти, които се укриваха от полицията. Освен това, той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя.
Една вечер се събират неговите бойни другари в бараката му, които нощуват в различни нелегални квартири около
София
.
Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко. На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие. Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко. Ляга да спи.
към текста >>
В
София
, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс.
Но Игнат все пак остана в нашите среди. Дойде 1953 година и едно голямо събитие. Умря Сталин. С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия.
В
София
, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс.
Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин. Тези двойки се сменяваха на два часа. Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин. Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение. Накрая се сещат и за Игнат Котаров.
към текста >>
10.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На 6 април 1941 година, през нощта - в 21 часа,
София
е бомбардирана от английски бомбардировачи.
На 5 март, Англия обявява икономическа блокада на България. На 4 март, САЩ. блокираха българските активи в банките. На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция. Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища.
На 6 април 1941 година, през нощта - в 21 часа,
София
е бомбардирана от английски бомбардировачи.
Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина. Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират. След това хвърлят бомбите си. Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват. Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души.
към текста >>
Убити са 18
софиянци
и са ранени 28 души.
На 6 април 1941 година, през нощта - в 21 часа, София е бомбардирана от английски бомбардировачи. Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина. Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират. След това хвърлят бомбите си. Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват.
Убити са 18
софиянци
и са ранени 28 души.
На 14 април, София е отново бомбардирана. Изсипани са 161 бомби върху града. Убити са 14, ранени са 25 души. От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не. Английските бомбардировки в София и в страната не бяха очаквани от никого.
към текста >>
На 14 април,
София
е отново бомбардирана.
Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина. Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират. След това хвърлят бомбите си. Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват. Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души.
На 14 април,
София
е отново бомбардирана.
Изсипани са 161 бомби върху града. Убити са 14, ранени са 25 души. От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не. Английските бомбардировки в София и в страната не бяха очаквани от никого. На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия.
към текста >>
Английските бомбардировки в
София
и в страната не бяха очаквани от никого.
Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души. На 14 април, София е отново бомбардирана. Изсипани са 161 бомби върху града. Убити са 14, ранени са 25 души. От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не.
Английските бомбардировки в
София
и в страната не бяха очаквани от никого.
На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия. На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи. Настаняването на българските войски в Македония, Поморавието и Западна Тракия свършва през май 1941 година. На 22 юни, Германия напада и навлиза в СССР. През 1941 година, нощните въздушни нападения със самолети са предпочитание на английското командуване.
към текста >>
Самолетите идват към
София
по Владайското дефиле, по билото на Витоша над Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново.
На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия. На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи. Настаняването на българските войски в Македония, Поморавието и Западна Тракия свършва през май 1941 година. На 22 юни, Германия напада и навлиза в СССР. През 1941 година, нощните въздушни нападения със самолети са предпочитание на английското командуване.
Самолетите идват към
София
по Владайското дефиле, по билото на Витоша над Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново.
На 7 декември Япония напада военноморската база на САЩ Пърл Харбър на Хавайските острови. На 8 декември, САЩ обявяват война на Япония. На 11 декември Хитлер, т.е. Германия, обявява война на САЩ. На 13 декември България обявява война на Англия и САЩ, без да има общ фронт с тях.
към текста >>
На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над
София
, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените.
Това е първата акция на американските въздушни сили в континента. Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно.
На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над
София
, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените.
Над София се вече чува предварително воят на сирените. Това е новият шлагер в София. Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял. Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше.
към текста >>
Над
София
се вече чува предварително воят на сирените.
Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно. На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените.
Над
София
се вече чува предварително воят на сирените.
Това е новият шлагер в София. Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял. Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше. Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето.
към текста >>
Това е новият шлагер в
София
.
Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно. На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените. Над София се вече чува предварително воят на сирените.
Това е новият шлагер в
София
.
Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял. Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше. Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето. Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби.
към текста >>
Софиянци
се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял.
Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно. На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените. Над София се вече чува предварително воят на сирените. Това е новият шлагер в София.
Софиянци
се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял.
Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше. Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето. Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби. А грохотът на бомбите беше също музика - това беше музиката на човешката преизподня.
към текста >>
Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която
софиянци
чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби.
Това е новият шлагер в София. Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял. Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше. Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето.
Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която
софиянци
чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби.
А грохотът на бомбите беше също музика - това беше музиката на човешката преизподня. Беше започнала да се свири една Велика всемирна какафония. По това време Учителят бе на "Изгрева". Ние също бяхме от този народ и болезнено преживявахме всичко. Учителят бе вече станал строг.
към текста >>
Войната бушуваше,
София
беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на
София
.
Беше съсредоточен в Себе Си. Приятелите непрекъснато отиваха при Него, задаваха Му въпроси за войната, за изхода от войната. Но Той никому не отговаряше. А защо? Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни.
Войната бушуваше,
София
беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на
София
.
До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба. Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията. На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ. Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.
към текста >>
Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към
София
?
Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите.
Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към
София
?
" Учителят сваля погледа си и го насочва към мен. Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си. Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед. Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън.
към текста >>
Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над
София
.
Смаян съм. Оглеждам се нескопосано насам-натам, наляво и надясно. Наоколо няма никой. Аз съм сам с Учителя на поляната. Ще мога ли да издържа на онова, което изрече пред мен Учителят?
Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над
София
.
А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи. Какви думи? Та това е Словото на Бога. Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен. Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава.
към текста >>
А това място бе "Изгревът" в
София
, в България.
А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи. Какви думи? Та това е Словото на Бога. Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен. Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава.
А това място бе "Изгревът" в
София
, в България.
Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен. Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света. Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън. Духът във всички времена е един и същ. Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!
към текста >>
11.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през
София
.
Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше. Но Бог бе предопределил друга съдба на света. Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен.
Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през
София
.
Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома. Аз съм застанал, мълча и умувам. Какво има да се умува? Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни. Това бе един факт.
към текста >>
12.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На 14 ноември започва бомбардировка над
София
.
На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока. Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война".
На 14 ноември започва бомбардировка над
София
.
Пуснати са 327 бомби. На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби. На 10 декември са хвърлени 105 бомби. На 20 декември - 270. През цялата 1943 година са бомбардирани 24 населени места с повече от 1032 бомби.
към текста >>
На 24 ноември самолетите изсипват над
София
156 бомби.
Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока. Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война". На 14 ноември започва бомбардировка над София. Пуснати са 327 бомби.
На 24 ноември самолетите изсипват над
София
156 бомби.
На 10 декември са хвърлени 105 бомби. На 20 декември - 270. През цялата 1943 година са бомбардирани 24 населени места с повече от 1032 бомби. Убити са 436 души, а 810 са ранени. Така, през 1943 година, от 14 октомври, София започна да бъде бомбардирана.
към текста >>
Така, през 1943 година, от 14 октомври,
София
започна да бъде бомбардирана.
На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби. На 10 декември са хвърлени 105 бомби. На 20 декември - 270. През цялата 1943 година са бомбардирани 24 населени места с повече от 1032 бомби. Убити са 436 души, а 810 са ранени.
Така, през 1943 година, от 14 октомври,
София
започна да бъде бомбардирана.
Градът почти бе евакуиран. Ние всички бяхме напрегнати, изплашени, не знаехме какво ще стане с България. Със свити сърца се срещахме и разпитвахме за новините. Мнозина от нас имаха загинали близки и роднини. Какво ли ще стане с Школата на Учителя?
към текста >>
13.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи" През есента на 1943 година
София
бе бомбардирана на 14 и 24 ноември и на 10 и 20 декември.
"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи" През есента на 1943 година
София
бе бомбардирана на 14 и 24 ноември и на 10 и 20 декември.
Самолетите, които се явяваха над София, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл. Тогава разрушенията бяха по-големи. Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена. Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети.
към текста >>
Самолетите, които се явяваха над
София
, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл.
"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи" През есента на 1943 година София бе бомбардирана на 14 и 24 ноември и на 10 и 20 декември.
Самолетите, които се явяваха над
София
, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл.
Тогава разрушенията бяха по-големи. Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена. Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети.
към текста >>
Така че,
софиянци
чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите.
"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи" През есента на 1943 година София бе бомбардирана на 14 и 24 ноември и на 10 и 20 декември. Самолетите, които се явяваха над София, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл. Тогава разрушенията бяха по-големи. Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена.
Така че,
софиянци
чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите.
Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети. Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина. Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел. А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт.
към текста >>
После се чу воят на сирените от
София
.
На 20-30 метра от нас надолу слизаше пътеката за дола, а на 100-200 метра беше отсрещният склон на Симеоновската река. Отдолу се виждаха Симеоновските езера. Щом Учителят казва, че тука трябва да спрем, значи тука е мястото, където трябва да отседнем. Насядахме,разположихме се и закусихме. Някъде по обяд се дочу в далечината бученето на самолетите.
После се чу воят на сирените от
София
.
От мястото, където бяхме седнали, се виждаше Софийското поле. Не след малко наблюдавахме как се издигаше пушек и дим, който излизаше от разрушените софийски къщи. Бомбардировката бе в разгара си. Ние бяхме втрещени от тази гледка. Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.
към текста >>
Самолетът направи кръг и се запъти към
София
, за да се приобщи към останалите самолети.
А ние бяхме над храсталаците. Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби. Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани. А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас. Небето този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя.
Самолетът направи кръг и се запъти към
София
, за да се приобщи към останалите самолети.
Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира. Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница.
към текста >>
А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана
София
.
"Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година.
А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана
София
.
Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710. На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година. На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби.
към текста >>
Бяха хвърлени над
София
1 784 бомби.
Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София.
Бяха хвърлени над
София
1 784 бомби.
Загиват 750 души, а ранени са 710. На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година. На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби.
към текста >>
На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и
София
с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710.
На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и
София
с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени.
към текста >>
На 16 март 1944 година над
София
са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби.
След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710. На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
На 16 март 1944 година над
София
са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби.
На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради.
към текста >>
На 30 март над
София
са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби.
А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710. На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година. На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби.
На 30 март над
София
са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби.
На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.
към текста >>
Само за
София
са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.
На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради.
Само за
София
са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.
Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове. На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея. Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето. За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.
към текста >>
Смъртта витаеше над
София
, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове.
През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна.
Смъртта витаеше над
София
, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове.
На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея. Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето. За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си. На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия. Настъпи една нова епоха.
към текста >>
В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на
София
.
Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия. Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото. Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя. Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя. Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя.
В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на
София
.
Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас. Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това. Може би, когато следващите поколения четат това, тази империя вече няма да я има. Всички империи се разрушават отвътре. Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.
към текста >>
14.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По време на бомбардировките над
София
, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират.
И нещастие за този народ! Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.
По време на бомбардировките над
София
, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират.
Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби. Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха. Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона. Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком. Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа.
към текста >>
15.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят се завръща в
София
на 19 октомври.
Аз Го поглеждам - лицето Му и тялото Му са облени с пот и кашля със суха кашлица. Не ми харесва това. Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него. След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал. Това се забелязва от мнозина приятели.
Учителят се завръща в
София
на 19 октомври.
През ноември здравето Му е значително подобрено. Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба. А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно. Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа. Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля.
към текста >>
16.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Тогава в
София
се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.
Тогава в
София
се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.
Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество.
към текста >>
17.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към
София
.
Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше.
Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към
София
.
В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди.
към текста >>
18.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към
София
.
Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат. Оглеждам ги и имам чувството, че съм попаднал в изба, където обитават истински плъхове. Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български. Беше отвратително да се гледа, да се слуша и да се диша в тази воня. Като излязох навън, поех дълбоко въздух и казах: "Ей,родих се отново!
" Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към
София
.
Разстоянието бе много голямо и пътувах четири-пет часа. Накрая пристигнах на "Изгрева". По целия път ръмеше дъжд. Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата. А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове.
към текста >>
Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в
София
, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата.
Като излязох навън, поех дълбоко въздух и казах: "Ей,родих се отново! " Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София. Разстоянието бе много голямо и пътувах четири-пет часа. Накрая пристигнах на "Изгрева". По целия път ръмеше дъжд.
Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в
София
, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата.
А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове. Значи, този народ няма бъдеще. Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му. Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше дъжд. След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам.
към текста >>
19.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от
София
, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.
Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам.
Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от
София
, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.
Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това?
към текста >>
20.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в
София
, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя".
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен!
Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в
София
, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя".
Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година, в 15,23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени.
към текста >>
"Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти в съседните жилищни квартали, както и по цяла
София
.
Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат и който прокара тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна. А Учителят я разбули. Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия.
"Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти в съседните жилищни квартали, както и по цяла
София
.
Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Някои приятели решиха, че можем да се събираме в някои of клубовете, които заемаха някои организации: на комунистите, на земеделците или на Отечествения фронт. И трите организации бяха казионни и бяха на властта. Отидоха да искат разрешение да се събират в някой ден от седмицата, в някой час. Отначало властта не ги отхвърли, защото не предполагаше, че дъновистите ще искат да общуват с нея.
към текста >>
21.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град
София
.
"Съборът през 1926 година и военната блокада" През 1925 година, през месец август, във Велико Търново се провежда съборът на Бялото Братство, както става всяка година. След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти". Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново.
Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град
София
.
И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева". През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък?
към текста >>
И следващите събори продължават да се свикват в
София
, на "Изгрева".
"Съборът през 1926 година и военната блокада" През 1925 година, през месец август, във Велико Търново се провежда съборът на Бялото Братство, както става всяка година. След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти". Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София.
И следващите събори продължават да се свикват в
София
, на "Изгрева".
През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание.
към текста >>
През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в
София
.
Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври.
През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в
София
.
Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя.
към текста >>
Пропускани са само онези, които са от
София
или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа.
Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта.
Пропускани са само онези, които са от
София
или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа.
Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно. С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града. Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на "Изгрева". Така тя се измъква от блокадата. А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно.
към текста >>
Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в
София
, за да тъкат платно.
Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта. Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа.
Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в
София
, за да тъкат платно.
С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града. Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на "Изгрева". Така тя се измъква от блокадата. А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно. Да, но кросното й послужило за пропуск.
към текста >>
С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в
София
, за което била пропусната от стражата да влезе в града.
Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта. Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа. Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно.
С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в
София
, за което била пропусната от стражата да влезе в града.
Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на "Изгрева". Така тя се измъква от блокадата. А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно. Да, но кросното й послужило за пропуск. Онези, които й се присмивали, останали на гарата, а тя с кросното пристигнала на "Изгрева".
към текста >>
А
софиянци
, които идват по-късно, остават правостоящи.
Те очакват събора. Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон.
А
софиянци
, които идват по-късно, остават правостоящи.
Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66.
към текста >>
Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък
софиянци
, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад.
Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи.
Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък
софиянци
, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад.
Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон.
към текста >>
Тук са и
софиянци
, които свободно могат да дойдат на "Изгрева".
Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве. На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията. Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата.
Тук са и
софиянци
, които свободно могат да дойдат на "Изгрева".
Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната.
към текста >>
През време на управлението на Андрей Ляпчев до 1932 година всички събори са в
София
на "Изгрева".
На този събор Учителят много точно и ясно казва, че Христос, това е Бог, Който се разкрива в света. Че проявеният Христос - това е Бог. И че Бог във всичките векове е един и същ. Той е Въздесъщ. На този събор братята и сестрите видяха как се проявява Христос като Бог, че Бог управлява света и че "Изгревът" е Дом Господен.
През време на управлението на Андрей Ляпчев до 1932 година всички събори са в
София
на "Изгрева".
Словото на Учителя през време на тези събори е отпечатано в съответни томчета. Те са обект на проучване от следващите поколения.
към текста >>
22.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След построяването на салона, става един от най-големите събори в
София
.
Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш.
След построяването на салона, става един от най-големите събори в
София
.
Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година. В този период са изнесени девет беседи, които се отпечатват в томчето "Пътят на ученика". В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна. Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август. Участниците в екскурзията са 450-500 души.
към текста >>
23.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в
София
.
И тогава - който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната. А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя пред Учителя. Но Той не им го даде!
Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в
София
.
На един от първите събори в София Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията". Отива Учителят в стаята Си, облича се официално и зачаква. Седи един, два, три часа, но никой не идва. Защо никой не идва - никой не знае. Дали не са чули, дали не са Го разбрали?
към текста >>
На един от първите събори в
София
Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията".
Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната. А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя пред Учителя. Но Той не им го даде! Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София.
На един от първите събори в
София
Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията".
Отива Учителят в стаята Си, облича се официално и зачаква. Седи един, два, три часа, но никой не идва. Защо никой не идва - никой не знае. Дали не са чули, дали не са Го разбрали? Не се знае.
към текста >>
Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в
София
ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли?
Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги. Изминаха тридесет години оттогава. А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина. Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство. Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна.
Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в
София
ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли?
Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже. Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи". На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час. И какво се оказа? Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен Братски Съвет, излъчен от тях.
към текста >>
След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в
София
, си учредиха седемчленен Братски Съвет.
Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в другите книжки, които трябва да излязат. Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах. Това е разрешението на задачата!
След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в
София
, си учредиха седемчленен Братски Съвет.
Бе избран пожизнено. Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха резултата. Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика". Но никой не пожела да чуе за това, въпреки че им бе напомнено. Направиха си опит.
към текста >>
Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в
София
(стр.
От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност.
Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в
София
(стр.
10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество?
към текста >>
24.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Правени са протоколи, водени от Димитър Голов, който е бил бързописец и писар в Градския съд в
София
.
Тогава аз се заех да изуча този проблем основно. Ето как стоят нещата след проучване от около десет години. 1. Първото оригинално Слово на Учителя представлява Неговата кореспонденция с приятелите от провинцията. Тя трябва да се издаде в отделни томчета, заедно с материала на онези ученици, за които е предназначена. 2. Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите.
Правени са протоколи, водени от Димитър Голов, който е бил бързописец и писар в Градския съд в
София
.
Тези протоколи са точни и автентични. 3. От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и на българския народ, защото Той вече е станал Миров Учител. В Него е Божественият Дух и Христовият Дух. Само Мировият Учител може да дава и говори Словото на Бога. Тези беседи са записани от Гълъбов, който е бил стенограф в Народното събрание.
към текста >>
25.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в
София
.
"Чужди по дух хармонизации" Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите.
Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в
София
.
За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит. Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите.
към текста >>
"Изгревът" тогава бе извън чертите на
София
.
Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града.
"Изгревът" тогава бе извън чертите на
София
.
Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител.
към текста >>
26.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Чужди по дух хора" Имаше в
София
един музикант - казваше се Говедаров.
"Чужди по дух хора" Имаше в
София
един музикант - казваше се Говедаров.
Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за изпълнение на такава музика. Бяхме се запознали и бяхме добри познати. Това го подчертавам, защото е необходимо за финала на моя разказ с горното заглавие. По онова време почти всички музиканти в света, т.е. в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти.
към текста >>
27.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Обърнете внимание, че друго място в
София
нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование.
Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си.
Обърнете внимание, че друго място в
София
нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование.
Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. И страх! И срам!
към текста >>
Може да се каже, че нямаше известен музикант в
София
, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя.
Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме. Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика". Това бе категоричното Му мнение. А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"?
Може да се каже, че нямаше известен музикант в
София
, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя.
Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си концерти, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава. Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му.
към текста >>
И се разхождаше по цяла
София
, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря.
Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си. Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде. Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера. По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов".
И се разхождаше по цяла
София
, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря.
Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата. Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя. Това ние всички наблюдавахме и всички бяхме свидетели на това кощунство срещу Учителя. И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение.
към текста >>
Нали нея я има още тук, на земята, в центъра на
София
, заобиколена от слава и разкош!
". Отново изтръпнахме. Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия свят, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в нозете им. Значи тя беше ученичка горе? Добре, нека да е така. Но защо говори в минало време?
Нали нея я има още тук, на земята, в центъра на
София
, заобиколена от слава и разкош!
Загадка и толкоз. Ако някой може да я разгадае - да заповяда. Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори. Но след време в София се разнесе невероятна вест. Морфова загинала.
към текста >>
Но след време в
София
се разнесе невероятна вест.
Но защо говори в минало време? Нали нея я има още тук, на земята, в центъра на София, заобиколена от слава и разкош! Загадка и толкоз. Ако някой може да я разгадае - да заповяда. Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори.
Но след време в
София
се разнесе невероятна вест.
Морфова загинала. Катастрофирала с лек автомобил. По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се извъртяло от ръцете му той и насочил колата в една урва. Това бе обяснението на шофьора в негово оправдание, което прочетохме във вестниците. Всички на "Изгрева" бяхме покрусени.
към текста >>
28.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
София
Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев.
За тях трябва да се напише цяла книга. Приеми нашата благодарност, нашата преданост, нашата любов. Ние се покланяме пред светлата ти памет и твоя живот ще остане винаги в нашите сърца. Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Март, 1962 год.
София
Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев.
Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор. Те бяха престояли там четири години, а бяха осъдени на 14 години затвор. Вярата победи, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на Римската империя. Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра. Амин.
към текста >>
29.
3_19 Религиозно и духовно съзнание
,
,
ТОМ 1
Така, една група
софиянци
посети Братството в Айтос с цигулки и с песни.
Непрекъснато идваха братя от провинцията за срещи с Учителя и правеха контакти и запознанства с Него. Те се подслоняваха по за няколко дни при нас и после си заминаваха, като настойчиво ни канеха да ги посетим. Понякога се събираха братя и сестри и на групи посещаваха братствата в провинцията - тогава се пееха песни, разказваха се новини от "Изгрева", всеки носеше в себе си нещо от Словото на Учителя и го предаваше на онези, които го очакваха и бяха готови да слушат. Само готовите души могат да слушат и виждат. Ние бяхме една жива верига и всеки приемаше и предаваше онова, което бе възвишено и облагородяваше както самия него, така и другите.
Така, една група
софиянци
посети Братството в Айтос с цигулки и с песни.
Завърнаха се след десет дни и веднага посетиха Учителя, за да разкажат какво са видели и какво са чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си оттам отново да Го посети. Идват приятелите, разказват за преживяването и споделят с Учителя, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен, както и за всички съвременници и очевидци по това време. Аз стоя, слушам и наблюдавам Учителя. Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!
към текста >>
30.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от
София
, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя.
Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от
София
, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева". Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева". Построиха го онези, простите и неуките.
към текста >>
Това трябва да се знае много добре, както от
софиянци
, така и от айтозлии.
Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
Това трябва да се знае много добре, както от
софиянци
, така и от айтозлии.
Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева". Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева". Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини.
към текста >>
А те,
софиянци
, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки.
И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда били облечени по един и същи начин.
А те,
софиянци
, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки.
Изобщо - контраст по всички правила за това, което трябва да се случи. Всичко преминало от добре по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло".
към текста >>
31.
3_21На балет с брат Ради
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На балет с брат Ради Обикновено, когато имаше някакво представление в
София
- театър, концерт, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера.
На балет с брат Ради Обикновено, когато имаше някакво представление в
София
- театър, концерт, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера.
Тогава Учителят тръгваше, облечен официално, поканваше някой да Го придружава, а понякога и ние тръгвахме с Него, като се оформяхме една група от около петнадесет-двадесет човека. Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на концерт в града. Тогава София беше средище на висшето общество. Там седяха господа и дами с официални тоалети. Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт.
към текста >>
Тогава
София
беше средище на висшето общество.
На балет с брат Ради Обикновено, когато имаше някакво представление в София - театър, концерт, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера. Тогава Учителят тръгваше, облечен официално, поканваше някой да Го придружава, а понякога и ние тръгвахме с Него, като се оформяхме една група от около петнадесет-двадесет човека. Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на концерт в града.
Тогава
София
беше средище на висшето общество.
Там седяха господа и дами с официални тоалети. Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт. Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него. Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен. Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет.
към текста >>
32.
3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Със зурли и тъпани - на народни борби" Дойде в
София
прочутият борец Дан Колов и пак изпращат два билета на Учителя.
"Със зурли и тъпани - на народни борби" Дойде в
София
прочутият борец Дан Колов и пак изпращат два билета на Учителя.
А той ги дава на брат Ради и на Тодор Стоименов, който е любител на борбата, макар че е висок, слаб и с деликатна фигура. Слаб като вейка, а обича да наблюдава борбите. Всички му се чудят за това, но той посещава всички борби в София. А брат' Ради на млади години е бил борец. Бил е пехливанин и знае да се бори.
към текста >>
Всички му се чудят за това, но той посещава всички борби в
София
.
"Със зурли и тъпани - на народни борби" Дойде в София прочутият борец Дан Колов и пак изпращат два билета на Учителя. А той ги дава на брат Ради и на Тодор Стоименов, който е любител на борбата, макар че е висок, слаб и с деликатна фигура. Слаб като вейка, а обича да наблюдава борбите.
Всички му се чудят за това, но той посещава всички борби в
София
.
А брат' Ради на млади години е бил борец. Бил е пехливанин и знае да се бори. Печелил е селски борби. Награждаван е бил с овни и телета. Върнаха се те от борбата и отиват при Учителя.
към текста >>
33.
3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде
философията
.
Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката. Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта.
Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде
философията
.
Само философията може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното. "Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред. Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците.
към текста >>
Само
философията
може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното.
Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта. Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде философията.
Само
философията
може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното.
"Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред. Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор.
към текста >>
34.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Почти няма голям музикант по онова време в
София
, който да не е влизал в контакт с Учителя по различни поводи и по различни начини.
Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи общение с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни. Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед. Който не е минал подготовката на Школата на Учителя, и голям музикант да е, мъчно може да разбере песните Му. Такива опитности сме имали много.
Почти няма голям музикант по онова време в
София
, който да не е влизал в контакт с Учителя по различни поводи и по различни начини.
Контактите можеха да се изразят по наивен човешки начин, незабелязани за другите, но това бяха контакти. Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса. Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя.
към текста >>
35.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но
философията
я намерих в Школата на Учителя.
Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя.
Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но
философията
я намерих в Школата на Учителя.
И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото.
към текста >>
И музиката, и
философията
ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога.
А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя.
И музиката, и
философията
ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога.
В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните.
към текста >>
36.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от
София
до Мърчаево и обратно.
"Песните на Учителя в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко. Част от сестрите се бяха настанили в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в селото, като обитаваха дори и плевници.
Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от
София
до Мърчаево и обратно.
Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя.
към текста >>
Приятелите от
София
и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка.
"Песните на Учителя в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко. Част от сестрите се бяха настанили в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в селото, като обитаваха дори и плевници. Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от София до Мърчаево и обратно.
Приятелите от
София
и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка.
А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя. Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя.
към текста >>
Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в
София
.
Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя. Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя. Това нещо го осъзнах много по-късно.
Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в
София
.
Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света. Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни.
към текста >>
Друг един път, Боян Боев, който се намираше при Учителя в Мърчаево, извиква мен и Борис Николов, понеже ние живеехме в
София
, в нашия малък дом на ул.
Или: "Трябва да се чака, за да дойдат съществата, за да я донесат". Това бе едно знание, което Учителят ни беше дал, то е записано в различните беседи. Това го знаехме. Това го знаеше и Beca Несторова и затова беше недопустимо човек да се поддава на своите лични настроения и лични намерения, когато изпълнява музиката на Учителя. Трябва искрен стремеж, за да се добереш до вътрешната връзка, по която е слязла тази музика, за да може да влезе в нея целия онзи ритъм на онзи свят, чийто изразител е мелодията.
Друг един път, Боян Боев, който се намираше при Учителя в Мърчаево, извиква мен и Борис Николов, понеже ние живеехме в
София
, в нашия малък дом на ул.
"Симеоновско шосе" 14. Ние отиваме веднага и Боян Боев ни връчва написана на едно листче от него и нотирана "Песен за двете сестри". Тази песен по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя. А Беса Несторова я беше научила така, че беше направила от нея шлагер от онзи тип шлагери, които се пееха в града. Защо я беше направила шлагер?
към текста >>
37.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над
София
, да не говорим за събитията по време на бомбардировките.
Беше упрек към мен и то основателен. И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева".
Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над
София
, да не говорим за събитията по време на бомбардировките.
Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея.
към текста >>
" Това го каза след последната голяма бомбардировка на
София
на 10 януари 1944 година.
Те търсят също начин да придобият свободата си. Чакат Волята Божия и разрешение на техните съдби от Божия промисъл." Аз изтръпнах. Тогава разбрах защо Учителят след бомбардировките напускаше "Изгрева" всеки ден, минаваше през нашия дом и се отправяше към Витоша. Често Той се отбиваше в дома ни и тук преспиваше на ей това легло. Сега разбрах какво означаваха веднъж изречените от Него думи: "Тук, на "Изгрева" няма повече условия да се поддържа връзка с Бога!
" Това го каза след последната голяма бомбардировка на
София
на 10 януари 1944 година.
На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година. Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа?
към текста >>
Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над
София
, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на
София
.
И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно.
Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над
София
, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на
София
.
Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници. Борис Николов облече също военна униформа - беше мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Животът на всички се промени.
към текста >>
38.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тези възрастни приятели бяха от провинцията и когато слушаха как
софиянци
пееха песните, които те знаеха, запушваха си ушите.
И после, той беше македонец - много остър и рязък, сечеше и отвътре, и отвън. И те се пазеха и не смееха да изкажат съмнението си, понеже знаеха, че не могат да му издържат. Освен това, имаше приятели от първите ученици на Школата, които бяха научили песните в техния първообраз. И когато идваха при мен да ме питат какво съм направила с песните, аз ги карах да ми изпеят първо някоя от песните, след това им я изсвирвах на пианото така, както съм я записала. Те виждаха, че няма никаква разлика и се чудеха на тези разправии.
Тези възрастни приятели бяха от провинцията и когато слушаха как
софиянци
пееха песните, които те знаеха, запушваха си ушите.
Затова възрастните приятели от провинцията ме подкрепяха. А веднъж един от тях заплаши комисията, като каза: "Вие коригирате Божественото и ще отговаряте за това! " Но с такъв тон, неподлежащ на никакво съмнение. Това бяха ученици по дух. Тогава аз реших да извикам у нас, в малкия ни дом на ул.
към текста >>
39.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от
София
- Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.
Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им.
Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от
София
- Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.
Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр.
към текста >>
Връщам се към
София
, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж.
Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови. Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада. После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си настрана.
Връщам се към
София
, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж.
Аз съм ядосана, срязала съм го, вървя сама. Кръстю върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми. Това го виждат Борис и Жорж и го чуват, понеже вървят на десет метра след него. Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново. Почнах да се моля на Учителя.
към текста >>
40.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Групата се събираше в
София
, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец.
"Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала" В първите години ние излизахме на екскурзии на връх Мусала.
Групата се събираше в
София
, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец.
Смъквахме багажа и оттам тръгвахме пеша до хижа "Мусала". Правехме няколко почивки. По средата на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка. Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа.
към текста >>
41.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По-късно тя се нотира и през 1938 година, по времето на Учителя, се издаде в
София
на луксозна хартия в голям формат.
Човечеството трябва да се добере до нея и да тръгне от нея. Оттук се тръгва - друг начин няма за пробуждане на човешкото съзнание по пътя на Космичната обич". Ние слушаме, оглеждаме се смаяни и се питаме един другиго с поглед: "Та ние ли сме тези, на които се даде тази Паневритмия на земята за Новото Човечество? " Оказа се, че това сме ние - всички онези, които бяхме около Учителя. Ние с живота си бяхме заслужили тази привилегия пред останалото човечество - това, което бе днес и онова, което трябваше да дойде утре.
По-късно тя се нотира и през 1938 година, по времето на Учителя, се издаде в
София
на луксозна хартия в голям формат.
Тя се състои от три части: 1. Паневритмични упражнения и тяхното описание; 2. "Паневритмия", музика за две цигулки; 3. Принципи на Паневритмията. На корицата художникът бе се постарал да даде изгряващия диск на слънцето, планините на Мусаленския дял и съществото, което играеше Паневритмия на Мусала.
към текста >>
42.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По произход тя бе чехкиня, но бе отраснала в
София
.
За нас Паневритмията бе празник на душите ни. Какви кръгове бяха тук, на "Изгрева", и на Седемте езера на Рила! Тогава смятахме, че това ще трае вечно. Но ето, веднъж Учителят извика при себе си една сестра. Казваше се Ярмила.
По произход тя бе чехкиня, но бе отраснала в
София
.
Беше балерина и хореографка. Отива тя при Учителя, а Той в присъствието на няколко сестри й нарежда: "Сестра, вие трябва да оправите гимнастиките на Паневритмията". Учителят искаше да каже, че тя трябваше да оправи упражненията, които се играеха неточно и невярно. "Но, Учителю, аз едва ли ще мога! " "Ще можеш.
към текста >>
43.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
После той обикаляше у дома и искаше от Борис Николов пари, за да плати на симфоничния оркестър в
София
да изпълнят "Паневритмията".
Димитър Грива бе композитор. През време на Школата той ръководеше хора на "Изгрева" и дирижираше понякога музикантите. Сега той ни идваше у дома често на гости и все ни разказваше как Учителят му дал за задача да направи оркестрова разработка на Паневритмията, но нямал пари, за да заплати на симфоничен оркестър и да я изпълнят в зала "България". Той отиде във Франция и с пари на приятели направи запис в Монте Карло, но записът бил несполучлив, понеже французите не могли да уловят правилно българските ритми и да свирят така, както българските музиканти биха свирили. Нито аз, нито пък някой друг можа да чуе този запис, а се похарчиха толкова много пари на приятели от Франция и от България.
После той обикаляше у дома и искаше от Борис Николов пари, за да плати на симфоничния оркестър в
София
да изпълнят "Паневритмията".
Дотук добре. Но той можеше да отделя всяка година по една месечна заплата и след двадесет и пет години да има толкова пари, че да си плати и да финансира симфоничния оркестър. Така аз знай нещата. До 1970 година той не бе написал никаква статия за музиката на Учителя, нито спомени, нито опитности. Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Учителя и за Неговата музика.
към текста >>
През време на Учителя той разработи "Идилия за цигулка и пиано" по мотиви на Учителя и тя бе издадена в
София
през 1941 година.
До 1970 година той не бе написал никаква статия за музиката на Учителя, нито спомени, нито опитности. Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Учителя и за Неговата музика. Ако е сторил това, то ми се обадете и аз ще ви почерпя с щрудел и с кафе. Аз съм всепризната майсторка на тия неща. Асен Арнаудов беше музикалният талант и гений на Школата.
През време на Учителя той разработи "Идилия за цигулка и пиано" по мотиви на Учителя и тя бе издадена в
София
през 1941 година.
Оттогава досега - 1970 година - той не е направил нищо - нито е написал нещо, нито е разказал нещо, нито е отпечатал разработки по музика на Учителя или е написал спомени за Школата. А той има какво да разкаже и какво да напише. Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Школата и за Учителя, и за музиката на Учителя. Проверете през 1990 година дали има публикувани музикални разработки на песните на Учителя. Има ли и публикации върху музиката на Учителя?
към текста >>
От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в
София
.
А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа? Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа?
От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в
София
.
Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца. А от многото братски деца само тя бе арфистка. Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант. Той бил обсебил няколко държавни арфи, накрая ги продал и прибрал парите. А какво направи той с личния си живот, със своя талант като музикант и като ученик на Школата?
към текста >>
44.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от
София
.
Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен. Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено. Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска. Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада.
Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от
София
.
Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг.
към текста >>
45.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера -
София
, но напуща поради заболяване през следващата година.
"Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия.
След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера -
София
, но напуща поради заболяване през следващата година.
След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица.
към текста >>
46.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене",
София
, 1949 год., стр.
"Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата" Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно, е Слово на Бога и Слово за Школата на Бялото Братство. Това Слово е за онези ученици от Школата, на които очите са отворени и ушите са отпушени за Словото Му. Само за тези, за другите то е безпредметно. Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци.
По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене",
София
, 1949 год., стр.
52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш. За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд.
към текста >>
Тя е поместена като Четвърта школна лекция на общия окултен клас от 16 март 1922 година, четвъртък, Стара
София
, 7.30 ч.
Предпочете да командува така, както си беше - без основно образование. Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат гимназия и висше образование. Много сестри сториха това и станаха учителки. Още по време на Школата, в общия окултен клас Учителят изнесе беседата: "Първото задължение на учениците".
Тя е поместена като Четвърта школна лекция на общия окултен клас от 16 март 1922 година, четвъртък, Стара
София
, 7.30 ч.
вечерта и е поместена в първо издание на томчето "Трите живота", стр. 90. "Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае.
към текста >>
47.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Знае също, че има една игра, която децата в
София
играят - "стражари и апаши".
"Апашът си е винаги апаш, когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа, той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му предоставя. Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона на земята, разделя се с "Дървото на живота". Паша мълчи. Знае тя, че по това време крадците ги наричат апаши.
Знае също, че има една игра, която децата в
София
играят - "стражари и апаши".
Апашите крадат, а стражарите ги гонят да ги хванат. Хванат ли ги, удрят ги с юмрук по гърба и викат: "Стражарска марка, бум, печат! " и играта свършва. Който е хванат, като апаш е хванат и му е сложен печат на гърба. Паша разбира, че въпросът става много сериозен за нея и че това току-така няма да й се размине.
към текста >>
48.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в
София
.
Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година. Когато Учителят открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма. За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература.
Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в
София
.
След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева". Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят.
към текста >>
На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в
София
при Него.
Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват.
На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в
София
при Него.
Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия.
към текста >>
49.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Обикновен човек в
София
и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги.
И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер.
Обикновен човек в
София
и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги.
А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо продължи и след заминаването на Учителя.
към текста >>
Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и
философия
във Виена.
Това нещо продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко. Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария.
Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и
философия
във Виена.
Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията. Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател.
към текста >>
Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на
философията
; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава.
Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко. Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена.
Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на
философията
; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава.
Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията. Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва.
към текста >>
Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици страници за
антропософията
на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата.
След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки! " Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.
Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици страници за
антропософията
на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата.
По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа.
към текста >>
Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за
антропософия
и то в Школата на Всемировия Учител?
Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.
Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за
антропософия
и то в Школата на Всемировия Учител?
към текста >>
50.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След това образува "Психическо дружество" в
София
и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и
теософия
.
По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства.
След това образува "Психическо дружество" в
София
и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и
теософия
.
В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
към текста >>
През 1912 година Гръблашев пише един труд - "
философията
на живота според розенкройцерското учение".
Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години.
През 1912 година Гръблашев пише един труд - "
философията
на живота според розенкройцерското учение".
Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията.
към текста >>
Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "
философията
на йогите" от Йог Рамачарака.
През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес.
Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "
философията
на йогите" от Йог Рамачарака.
Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво.
към текста >>
Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и
теософията
.
След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота.
Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и
теософията
.
Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България.
към текста >>
51.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По идея на младите беше свикан младежки събор през 1923 година в
София
.
Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели. Дойде времето, когато те започнаха да ни задушават. Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори. Да, но тук беше Школата на Учителя и тук се прилагаше друг метод. Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това.
По идея на младите беше свикан младежки събор през 1923 година в
София
.
Учителят на този събор изнесе беседа, назована: "Разцъфтяване на човешката душа". В тази беседа Той говори, че сега е най-великата епоха, когато човешката душа трябва да разцъфти, за да може Божественият Дух да се всели в душата и да образува връзка между ученика и Бога. А това можеше да стане само чрез Словото на Учителя. Младежите бяха подготвили свои реферати и изказвания. А тези младежи бяха представителите, те бяха онези посланици, които бяха изпратени в Школата на Учителя от всички ония общества, за които говорихме, че съществуват в света.
към текста >>
52.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря -
София
Андреевна - той се оженва.
Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести.
През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря -
София
Андреевна - той се оженва.
Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква.
към текста >>
При публикуван разговор между
София
Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам - за България.
Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят към България. Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година. Лекарят, който придружава Толстой, се казва Душан Маковицки. Дъщеря му, която го придружава, е Александра Лвовна.
При публикуван разговор между
София
Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам - за България.
Това е публикувано в биографията на Толстой от Бирюков, на стр. 241. И оттук започва една голяма мистерия. Защо Лев Толстой, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?. Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра.
към текста >>
През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в
София
.
Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов.
През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в
София
.
По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо. То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България. За да пътува към България, Толстой идваше да се срещне с някого.
към текста >>
Например Пампоров изнесе: "
Теософията
и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че
теософията
на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя.
Защото те не приложиха Христовото Учение." Ние бяхме свидетели как една милионна емиграция премина през България от Русия. Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България. През време на Школата толстоизмът беше разпространен много. Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати.
Например Пампоров изнесе: "
Теософията
и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че
теософията
на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя.
Искаше да докаже, че теософията на запад подготвя западните народи, а Толстой на изток подготвя Русия за Новото Учение. Тогава всеки искаше да докаже, че учението, което той представя, е предвестник на Учението на Учителя. И че Учителят е минал през тези учения. И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа.
към текста >>
Искаше да докаже, че
теософията
на запад подготвя западните народи, а Толстой на изток подготвя Русия за Новото Учение.
Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България. През време на Школата толстоизмът беше разпространен много. Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати. Например Пампоров изнесе: "Теософията и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя.
Искаше да докаже, че
теософията
на запад подготвя западните народи, а Толстой на изток подготвя Русия за Новото Учение.
Тогава всеки искаше да докаже, че учението, което той представя, е предвестник на Учението на Учителя. И че Учителят е минал през тези учения. И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа. Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога.
към текста >>
Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си -
София
Андреевна.
Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип.
Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си -
София
Андреевна.
А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна.
към текста >>
А коя бе
София
Андреевна?
Така че Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна.
А коя бе
София
Андреевна?
Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише.
към текста >>
Така че
София
Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой.
И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ.
Така че
София
Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой.
Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е .
към текста >>
Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип
София
Андреевна.
Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой.
Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип
София
Андреевна.
Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа.
към текста >>
Това е отбелязано дори в кореспонденцията на
София
Андреевна.
Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна.
Това е отбелязано дори в кореспонденцията на
София
Андреевна.
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение.
към текста >>
първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на
София
Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа.
Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е .
първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на
София
Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа.
Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха.
към текста >>
Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била
София
Андреевна.
Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била
София
Андреевна.
Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си.
към текста >>
София
Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха.
първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество.
София
Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха.
Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси.
към текста >>
София
Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им.
Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото.
София
Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им.
Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България.
към текста >>
Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от
София
Андреевна при неразрешени кармически въпроси.
София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време.
Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от
София
Андреевна при неразрешени кармически въпроси.
В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае. Лев Толстой е ученик на Бялото Братство. Апогеят на неговото литературно творчество е романът "Възкресение".
към текста >>
53.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах
философия
и педагогика няколко години.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах
философия
и педагогика няколко години.
Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.
към текста >>
54.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Чрез тях надойдоха различни нови окултни течения като
теософия
,
антропософия
, толстоизъм и какви ли не още.
Имаше, но те бяха малцина, верни представители на този клон, които устояваха на живот и смърт делото на Учителя, Словото на Учителя, защото за тях имаше едно Слово, един Учител и един Бог. Те воюваха срещу всички Окултни Школи, които имаха проекция в Школата, както от изток, така и от запад. Те отстояваха Словото на Школата и на Учителя - че тази Школа е Божествена Школа и че Учителят е Всемировият Учител. Богомилският клон имаше свои представители в Школата. От него произлязоха и нахълтаха в Школата различни социални и политически течения като социализъм, комунизъм, анархизъм.
Чрез тях надойдоха различни нови окултни течения като
теософия
,
антропософия
, толстоизъм и какви ли не още.
Чрез тях нахълтаха и идеите на йогите - те преведоха литература от английски на български. Тя не нахълта от Индия, а дойде от запад. Чрез тях се почна една идеологическа война на идеи срещу Школата на Учителя. От друга страна техни представители се бореха да въвлекат Школата и да я облекат в различни форми като организация, като институция, като верска общност, да й наложат устав, членски карти, организация, начело с избран Братски съвет, като непременно трябваше да бъде наречен Върховен братски съвет. Ето това беше цената на отклонението по наше време.
към текста >>
55.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"
Философията
на йогите и Школата на Учителя" В Словото Си Учителят бе казал, че с идването на Христос започва Еволюция на петата раса.
"
Философията
на йогите и Школата на Учителя" В Словото Си Учителят бе казал, че с идването на Христос започва Еволюция на петата раса.
Цялото знание до идването на Христа е знание от инволюционния стадий на човечеството. Учителят даде нови тълкувания на понятието Инволюция и Еволюция на човечеството. Инволюция означава слизане на Духа в материята. А това се вижда най-добре при слизането на Духа и оформянето на първата, на втората, на третата и на четвъртата човешки раси. При петата, арийската човешка раса, Инволюцията стига до крайния предел с идването и раждането на Исус Христос.
към текста >>
Учението,
философията
и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята.
Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията.
Учението,
философията
и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята.
Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия.
към текста >>
През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна
философия
на Индия.
Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи.
През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна
философия
на Индия.
Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература. Пръв я преведе Величко Гръблашев. Той преведе няколко книги. След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите.
към текста >>
Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и
философията
на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа.
След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите. Така че първите приятели от обкръжението на Учителя превеждаха и печатаха тази литература. Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос?
Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и
философията
на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа.
Методите от инволюционния период на човечеството не са методи в еволюционния период. Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен. Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия.
към текста >>
Каква е връзката между Хималаите и "Изгрева" в
София
?
Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството. Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света. Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат. Монт Еверест бе покорен десетки години след заминаването на Учителя и чак тогава стъпи на него човешки крак.
Каква е връзката между Хималаите и "Изгрева" в
София
?
"Изгревът", според Учителя, е мистичен център. Той е по- висок в духовно отношение от много високи планини, включително и от Хималаите. Тук, на "Изгрева", са насочени силите на Великите Духове на Вселената. Така че "Изгревът", не беше случайно място, а Дом Господен, защото Господ Бог бе тук, на "Изгрева". Инволюцията и Еволюцията, през които е минало и минава човечеството, са колективни процеси и обхващат цели народи и култури.
към текста >>
А какво е мястото на
философията
на йогите?
Но те са едновременно и индивидуални процеси и процеси, отнасящи се до човешката личност. Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес. След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно.
А какво е мястото на
философията
на йогите?
Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество. Който иска - там да отиде и там да ги търси. А учениците на Школата се занимават със Словото на Учителя. Има един закон, според който всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период.
към текста >>
Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от
философията
на йогите.
Но през еволюционния период и науката, която се гради въз основа на проучване на материята чрез разширяване на човешкото съзнание, преминава в самосъзнание и оттам - в свръхсъзнание. Ето това е пътят на днешния човек. А знанията за това се намират в Словото на Великия Учител. В първите години на Школата ние заварихме възрастните приятели, които бяха превеждали и издавали тази литература. А тя не беше малка за онези години.
Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от
философията
на йогите.
Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло.
към текста >>
Окултизмът.
Теософията
".
Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото това бе насочено срещу Делото на Учителя. Така че, ако утре някои от следващите поколения рекламират "Агни Йога" и я издадат, да знаят, че те работят срещу Школата на Учителя. Запомнете това добре. През 1924 година един приятел издаде една книжка "Дъновизмът.
Окултизмът.
Теософията
".
Искаше да защити Учението на Учителя. Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява. Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е взето от теософията и от йогите. За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него.
към текста >>
Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е взето от
теософията
и от йогите.
Запомнете това добре. През 1924 година един приятел издаде една книжка "Дъновизмът. Окултизмът. Теософията". Искаше да защити Учението на Учителя. Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява.
Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е взето от
теософията
и от йогите.
За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него. Да, но това не е така. Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите. А това е една голяма лъжа.
към текста >>
Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от
теософията
, излиза от
философията
на йогите.
Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява. Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е взето от теософията и от йогите. За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него. Да, но това не е така.
Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от
теософията
, излиза от
философията
на йогите.
А това е една голяма лъжа. Името на този автор бе доктор Върбишки. Учителят е дал песни на санскритски език. Това е един стар език, чрез който Великите Учители са свалили Божествени Истини през време на инволюционния период. Но Учителят ги предаде, свали песните и им даде тласък нагоре, за да завършат своя еволюционен цикъл.
към текста >>
Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в
София
- в страна България.
Ние ги пеехме, а и вие ще ги пеете, ако сте последователи на това Учение и сте в тази Школа. Разбрахме се, че Школата е със свои вътрешни измерения, параметри и свое поле. Навремето Величко Гръблашев в своята защита на Учителя искаше да докаже, че Великото Бяло Братство е имало две главни Окултни Школи на земята. Едната - западна Школа, а другата- източна Школа. Това не е вярно.
Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в
София
- в страна България.
Неин Учител е Великият Учител Беинса Дуно. А че на изток и на запад има Школи - това са човешки изобретения. Ние - учениците от Школата- не се занимавахме с тях. А сега ще ви разкажа и един срамен случай как учениците на Школата, след заминаването на Учителя, целуваха ръце на йогите. След 1962 година в България от властите бяха допуснати да преминат през един промеждутък от три-четири години няколко пътешестващи йоги.
към текста >>
След това проповедта му се написа и се разнесе по целия "Изгрев" и по приятелите в
София
и провинцията.
Тяхното умение и изкуство беше зашеметяващо и поразяващо за човешките очи. Ние се усмихнахме и казахме, че това е вярно, но е за едно друго човечество от преди няколко хиляди години преди Христа. И това беше така. След няколко дни научихме, че наши приятели от "Изгрева", а той още не беше разрушен, бяха го извикали въпросния йога на поляната в гората, бяха го качили на един стол, за да им говори. Имаше преводач и стенограф.
След това проповедта му се написа и се разнесе по целия "Изгрев" и по приятелите в
София
и провинцията.
Всички ахнаха, отвориха уста и ококориха очи, понеже пред тях се изсипва цялото Божие откровение. Показаха ми и прегледах написаното. Онова, което сами бяха напечатали първите приятели през 1914-19 година превъзхождаше стократно онова, което четях. А освен това, там имаше методи и внушения на Черната ложа. Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха ръка.
към текста >>
322-323) Това е истината за
философията
на йогите и Учението на Учителя.
Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото и положение да си, ще кажеш: "Заради Него! ". Туй е правило. Сега ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
322-323) Това е истината за
философията
на йогите и Учението на Учителя.
Затова ще завърша с цитат от същата книга, стр. 299: "А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света, това е Истината." Аз бях длъжна да кажа истината, а вие сте длъжни да се определите. В Школата на Учителя като основно правило е човек да се самоопредели.
към текста >>
56.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А за
теософията
каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек.
Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят.
А за
теософията
каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек.
По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство.
към текста >>
А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и
теософията
са методи на Бялото Братство.
А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104).
А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и
теософията
са методи на Бялото Братство.
Те подготвят пътя Му." А организирането на света се дължи на Бялото Братство. А Учител на Всемирното Бяло Братство е Учителят - Беинса Дуно. Значи се разбрахме кой къде се намира, кой е в основата, а кой стои на върха. Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми. Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование.
към текста >>
След дълго умуване, той се определил за Учителя, след което получава сила, става, сваля дипломата на
теософията
, която виси на стената му.
И това ще те разруши. Затова трябва да избереш и да напуснеш една от двете Школи. Или ще отидеш при тях, или ще останеш тук при Мен. Имаш право на избор. И когато се определиш към една от двете - ще се освободиш от болестта." Учителят му дава свобода да избира.
След дълго умуване, той се определил за Учителя, след което получава сила, става, сваля дипломата на
теософията
, която виси на стената му.
Отива лично при Софрони Ников и му я връща. Главоболието му веднага изчезва. Той остава в младежкия клас и премина през времето на цялата Школа. Друг, още по-интересен случай е с брат Тодор Попов от Ямбол. Той също бил член на теософското общество на Софрони Ников и също е имал диплом от теософите, окачен на стената.
към текста >>
"Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва
теософията
и нямат методи на приложение.
Учителят му казал: "Моят път е друг." Сега, какво означава всичко това? Пълно невежество и объркване на всички български глави от Черната ложа. Всемировият Учител бе в България, Бог бе слязъл и се движеше по земята, а те Му предлагаха да бъде представител на теософското общество в България. Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите.
"Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва
теософията
и нямат методи на приложение.
За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр. 77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят. На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена.
към текста >>
Но събитията започват да се развиват най-неочаквано - те започват от България, от
София
, от "Изгрева".
През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години. Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България. Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за предстоящия конгрес.
Но събитията започват да се развиват най-неочаквано - те започват от България, от
София
, от "Изгрева".
Случва се така, че двама представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.
към текста >>
57.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Десетилетия наред гражданите на
София
помнеха тази табела и когато разбираха, че ние сме от "Изгрева" ни се смееха, че всички сме били жертви на Дънов.
"Магдалена и Кришнамурти" Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на "Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се разхождаше по целия град.
Десетилетия наред гражданите на
София
помнеха тази табела и когато разбираха, че ние сме от "Изгрева" ни се смееха, че всички сме били жертви на Дънов.
Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни. Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея. Имало е случаи, когато Учителят й се е карал.
към текста >>
А моят Учител в
София
ме търпи толкова години, макар че аз Му правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на Учителя.
Гледат я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос, когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате от мен?
А моят Учител в
София
ме търпи толкова години, макар че аз Му правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на Учителя.
Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най- подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си.
към текста >>
58.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в
София
, да се отбие при Него на "Изгрева".
Етап от двадесет и две години за предаване и прехвърляне Словото на едно друго поколение, което трябва да поеме нещата от нас. С това ние завършваме тази епоха, онези които са били при Учителя и са целували десницата Му. Ние няма да имаме дял в една друга епоха. Дори веднъж Учителят се обърна и каза: "Всички вие, които сте целували ръка на Учителя и които сте били в Школата, няма да имате никакъв дял в следващата епоха, докато не изпълните Волята на Учителя." Смятам, че се повтарят същите неща, като през времето на Мойсея. Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа.
Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в
София
, да се отбие при Него на "Изгрева".
Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш.
към текста >>
Пък и моят път не минава през
София
." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през
София
и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
Ние няма да имаме дял в една друга епоха. Дори веднъж Учителят се обърна и каза: "Всички вие, които сте целували ръка на Учителя и които сте били в Школата, няма да имате никакъв дял в следващата епоха, докато не изпълните Волята на Учителя." Смятам, че се повтарят същите неща, като през времето на Мойсея. Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева". Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас.
Пък и моят път не минава през
София
." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през
София
и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес.
към текста >>
Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в
София
.
Дори веднъж Учителят се обърна и каза: "Всички вие, които сте целували ръка на Учителя и които сте били в Школата, няма да имате никакъв дял в следващата епоха, докато не изпълните Волята на Учителя." Смятам, че се повтарят същите неща, като през времето на Мойсея. Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева". Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в
София
.
Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща.
към текста >>
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за
София
, за "Изгрева" и за Петър Дънов.
Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение.
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за
София
, за "Изгрева" и за Петър Дънов.
Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно.
към текста >>
След това отива в
София
, за да докладва в своята фирма какво е направил.
После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България.
След това отива в
София
, за да докладва в своята фирма какво е направил.
Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги?
към текста >>
59.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в
София
.
Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините". Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки. После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя.
След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в
София
.
Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо. Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка. Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости!
към текста >>
60.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бяха написали на една табела "Жертва на Дънов" и бяха я сложили върху главата на една разстроена психически жена, която я разнасяше по цяла
София
.
"Нападения срещу "Изгрева" Хулите, които се изливаха срещу Учителя не бяха безобидни, клеветите не бяха безплодни, беше отровено цялото обществено мнение и бе настроено срещу Братството.
Бяха написали на една табела "Жертва на Дънов" и бяха я сложили върху главата на една разстроена психически жена, която я разнасяше по цяла
София
.
Това беше Магдалена, която идваше на "Изгрева", слушаше беседи, но свещениците я подкупиха, заплатиха й и тя се продаде. По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се отклоняваха от "Изгрева", връщаха се късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра беше закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят.
към текста >>
В
София
имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя.
Аз минах покрай Него и плачех. Учителят ме запита: "Как е, сестра? " "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш Небето и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше. По този път от града за "Изгрева" нито една сестра не пострада, но много имаха различни опитности как Учителят ги е охранявал и пазил. Вие ще ги намерите и проучите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите.
В
София
имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя.
Беше явно, че за това им бе заплатено от църквата. Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява. Ние с Борис стояхме настрана и слушахме. Изведнъж онзи синковец замахна с ръка да удари Учителя. Борис, който стоеше срещу него, като стрела се устреми, полетя и го хвана за гушата.
към текста >>
По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в
София
някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час.
Борис се отдръпва, след малко се нахвърля върху него и започва бой с дългите си ръце. Единият, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва. Борис хваща този с ножа, който продължава да го размахва. Борис го държи с дългите си ръце и го бие по врата, като пази лицето му по хуманни съображения - да не го обезобрази. Накрая този с ножа се олюлява и пада на земята.
По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в
София
някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час.
Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята. Прилага му друга хватка така, че забива главата му в земята и от време на време го повдига, па го удари в земята, а онзи само стене и реве. Като виждат това, жените започват да пищят и побягват. Накрая побойниците са освободени и хукват, но Борис е ранен с нож в корема. Точно по това време от Рила към София слизаше една голяма група приятели.
към текста >>
Точно по това време от Рила към
София
слизаше една голяма група приятели.
По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час. Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята. Прилага му друга хватка така, че забива главата му в земята и от време на време го повдига, па го удари в земята, а онзи само стене и реве. Като виждат това, жените започват да пищят и побягват. Накрая побойниците са освободени и хукват, но Борис е ранен с нож в корема.
Точно по това време от Рила към
София
слизаше една голяма група приятели.
Учителят беше пред палатката Си, аз отидох при Него и Му казах, че у мен се е появило едно желание да сляза веднага в София, понеже съм обезпокоена, че нещо става с Борис. Той нищо не ми каза. Попитах Го мога ли да сляза в София? Учителят ме изгледа продължително и не каза нищо друго, освен: "Хубаво". Слязохме в София и през цялото време бях под непрекъснато напрежение.
към текста >>
Учителят беше пред палатката Си, аз отидох при Него и Му казах, че у мен се е появило едно желание да сляза веднага в
София
, понеже съм обезпокоена, че нещо става с Борис.
Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята. Прилага му друга хватка така, че забива главата му в земята и от време на време го повдига, па го удари в земята, а онзи само стене и реве. Като виждат това, жените започват да пищят и побягват. Накрая побойниците са освободени и хукват, но Борис е ранен с нож в корема. Точно по това време от Рила към София слизаше една голяма група приятели.
Учителят беше пред палатката Си, аз отидох при Него и Му казах, че у мен се е появило едно желание да сляза веднага в
София
, понеже съм обезпокоена, че нещо става с Борис.
Той нищо не ми каза. Попитах Го мога ли да сляза в София? Учителят ме изгледа продължително и не каза нищо друго, освен: "Хубаво". Слязохме в София и през цялото време бях под непрекъснато напрежение. На "Изгрева" разбрах за скандала, за побоя и за намушкания корем на Борис.
към текста >>
Попитах Го мога ли да сляза в
София
?
Като виждат това, жените започват да пищят и побягват. Накрая побойниците са освободени и хукват, но Борис е ранен с нож в корема. Точно по това време от Рила към София слизаше една голяма група приятели. Учителят беше пред палатката Си, аз отидох при Него и Му казах, че у мен се е появило едно желание да сляза веднага в София, понеже съм обезпокоена, че нещо става с Борис. Той нищо не ми каза.
Попитах Го мога ли да сляза в
София
?
Учителят ме изгледа продължително и не каза нищо друго, освен: "Хубаво". Слязохме в София и през цялото време бях под непрекъснато напрежение. На "Изгрева" разбрах за скандала, за побоя и за намушкания корем на Борис. Приятелите го бяха завели на хирург и раната беше обработена. Ножът беше разрязал коремните мускули и бяха ги зашили.
към текста >>
Слязохме в
София
и през цялото време бях под непрекъснато напрежение.
Точно по това време от Рила към София слизаше една голяма група приятели. Учителят беше пред палатката Си, аз отидох при Него и Му казах, че у мен се е появило едно желание да сляза веднага в София, понеже съм обезпокоена, че нещо става с Борис. Той нищо не ми каза. Попитах Го мога ли да сляза в София? Учителят ме изгледа продължително и не каза нищо друго, освен: "Хубаво".
Слязохме в
София
и през цялото време бях под непрекъснато напрежение.
На "Изгрева" разбрах за скандала, за побоя и за намушкания корем на Борис. Приятелите го бяха завели на хирург и раната беше обработена. Ножът беше разрязал коремните мускули и бяха ги зашили. Хирургът му казал, че е имал късмет, че ударът е бил нанесен косо, тъй като Борис е отхвръкнал преди това настрани. Ако не бил отхвръкнал встрани и отскочил, ножът щял да се забие в корема и с Борис щяло да бъде свършено.
към текста >>
Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в
София
, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис.
Един удар с нож в корема през онези години бе смъртоносен за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият. Спешната хирургия преди войната беше друга и онези с прободни рани в корема умираха от вторични инфекции и усложнения на раните. Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж. И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава.
Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в
София
, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис.
С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това лято. А аз останах в София на "Изгрева" с него. По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време. Най-вече обект за нападение бяха сестрите. Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят.
към текста >>
А аз останах в
София
на "Изгрева" с него.
Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж. И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава. Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис. С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това лято.
А аз останах в
София
на "Изгрева" с него.
По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време. Най-вече обект за нападение бяха сестрите. Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят. Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите. Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили.
към текста >>
61.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След това той ги изпрати в
София
, за да се убедим, че той е вече Учителят, защото прилича на Него и ние трябва да му бъдем ученици.
Понеже говорим за котката, която мижеше през онези години, то тази котка продължи да мижи през цялото време на Школата. Ако видите Михаил на някои снимки по време на Школата редом с другите братя и сестри, ще го видите без изключение как навсякъде позира и мижи. И накрая, когато отиде във Франция и основа там общество, продължи да мижи. Как ли? Дегизира се по образа на Учителя, взе Неговата прическа, взе Неговата брада, Неговата поза, взе подобен на Неговия бастун, започна да позира и си направи много цветни снимки в различни пози.
След това той ги изпрати в
София
, за да се убедим, че той е вече Учителят, защото прилича на Него и ние трябва да му бъдем ученици.
Когато аз видях снимките, които ми показа една вярна приятелка, тогава казах: "Котката беше в началото. Сега е ред на котарака, който мишки и наивници лови." За него ние бяхме хора, отживели времето си и без всякакво значение. А за нас той беше точно онова, което бе казал Учителят навремето за него, защото ние проверихме с живота си какво означава Учителят за нас в Слово и Дела. А проверихме и какво представляваше той, особено след заминаването на Учителя. Когато изпрати тези снимки на свои съмишленици тук, той им писал как петнадесет години медитирал върху образа на Учителя и затова приел Неговия образ и това Никола Нанков вървеше и разправяше надлъж и нашир.
към текста >>
62.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ще дойде време, когато ще се намерят хора, които ще искат да приложат тук, в
София
, методите на Михаил.
То е набирано от наследствени имоти на французи в името на една идеална цел. Този метод е порочен. Учителят забрани да се предава родово имущество на Братството в България и всички такива опити бяха безуспешни и с трагични развръзки, защото зад това имущество стоят родовете и родовите сили, които имат съвсем друга задача на земята. Имущество на французите принадлежи на родовете и на наследниците. Ето, това са методи, които нямат нищо общо с методите на Учителя.
Ще дойде време, когато ще се намерят хора, които ще искат да приложат тук, в
София
, методите на Михаил.
А те нямат нищо общо с методите от Школата на Учителя. И мнозина ще бъдат подведени и ще платят жестоко за това. Тогава ще се види накрая кой кому служи. За нас Михаил бе служител на Черната ложа. Това бяха думи на Учителя.
към текста >>
През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в
София
с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат.
Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи. Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша редакция. Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме.
През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в
София
с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат.
Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа.
към текста >>
Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от
София
и от страната, които съдържаха различни заплахи.
Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж.
Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от
София
и от страната, които съдържаха различни заплахи.
Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път. И винаги, когато ми се влошаваше здравето, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива. Тогава го търсехме упорито, намирахме магията, изнасяхме я навън и я изгаряхме. Много наши приятели се убедиха в това, когато и те самите ни помагаха в търсенето.
към текста >>
София
, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от
София
и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма.
В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели.
София
, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от
София
и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма.
Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството. От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише. Ето думите на Му: "Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човека. Към втория спадат: Народ, Държава и Личност.
към текста >>
Те трябва да се оженят, хората трябва да знаят тази
философия
: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Нямам нищо общо с хора, които лъжат. Аз зная техните съзерцания. Нека се оженят. Могат да вземат по две-три жени, нямам нищо против това. Не бъдете лековерни и не оставяйте да ви лъжат.
Те трябва да се оженят, хората трябва да знаят тази
философия
: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Когато някой дойде и представи себе си като Учител, ще му кажете: "Нам са открити много работи, които не ни е позволено да говорим." Тайно трябва да държите всичко. Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и съобщавате онова, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешен раздор. Това е тяхната тактика.
към текста >>
Тия духове тръгнаха от
София
и сега обикалят всички кръжоци.
На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил. Човек, който иде от горе, той е смирен. Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор.
Тия духове тръгнаха от
София
и сега обикалят всички кръжоци.
Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот. А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене.
към текста >>
63.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А
софиянци
я разбраха чрез американските бомбардировки над града.
"Сватбата на Големия брат" Изнизаха се последните дни на месец декември 1943 година и вече очаквахме новата 1944 година. Войната бушуваше ожесточено.
А
софиянци
я разбраха чрез американските бомбардировки над града.
Но още не бяхме дошли до големите развръзки и историческите преломи в света. Още не беше дошло това време. Една част от нашите приятели бяха достатъчно добре политически ориентирани, но всички се чудеха как ще се развият нещата. Учителят отговаряше символично. И който познаваше Словото Му, можеше да разчита тази символика и да се ориентира.
към текста >>
На 10 януари 1944 година,
София
осъмна с големите американски и английски бомбардировки.
И тримата не можахме да схванем какво каза Учителят. Не можахме да разберем какво се изрече чрез устата Му. Не можахме да схванем каква мисъл имаше в тези думи. Никой нищо не можа да разбере. Но това бяхме го запомнили и тримата - аз, Борис и Милка Периклиева.
На 10 януари 1944 година,
София
осъмна с големите американски и английски бомбардировки.
Населението на града се евакуира в провинцията. Учителят, заедно с една група братя и сестри, замина за село Мърчаево. Много братя бяха мобилизирани като запасняци. Борис бе мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Аз преживявах в малкия ни дом.
към текста >>
64.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава се разсърдих, че Учителят ме отстранява и се прибрах в
София
, а после заминахме с Борис в провинцията, за да мога да се справя с това състояние.
Тогава си спомних как Учителят постъпи с мен в Мърчаево, още тогава, за да ме запази и съхрани за онова време, което щеше да дойде и да бъде моето време, определеното лично за мен време за Школата. Защото за всеки ученик бе определено неговото време и работата, която трябваше да свърши. "В тази Школа всекиму е определена работа от Невидимия Свят. И тъй, ясно е за всинца, които сте тук, е определено какво има да работите." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 232) Но това го разбрах по-късно, чрез опит и чрез самата себе си.
Тогава се разсърдих, че Учителят ме отстранява и се прибрах в
София
, а после заминахме с Борис в провинцията, за да мога да се справя с това състояние.
Мислех си, че цели двадесет и осем години съм била до Учителя, а сега Той не ме иска. Отстранява ме. Така приех нещата и решихме да заминем на село. Бях написала писмо на Учителя, което по- късно, след заминаването Му, бе намерено и го разнасяха насам-натам и го показваха всекиму - че съм си позволила да се сърдя на Учителя и да изказвам недоволството си от Него за това, че не ме иска и ме отстранява от Мърчаево. Ами вие как бихте постъпили в такъв период.
към текста >>
65.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По това време България беше обявила война на Англия и САЩ ,без да има фронт с тях, след което последваха англо-американските бомбардировки над
София
.
"Последни разговори и откровения с Учителя" В моя бележник има записан и няколко разговора с Учителя от моите посещения при Него в Мърчаево . Ще ги приведа за ваше знание . "Понеже България сега е в златния си век, затова е подпомогната от горе - има кредит. 90% от условията и са благоприятни да излезе от войната ненаказана".
По това време България беше обявила война на Англия и САЩ ,без да има фронт с тях, след което последваха англо-американските бомбардировки над
София
.
Това беше акт на възмездие срещу България . "Доскоро България се намираше в крайно тежко утеснено положение. Регентството настояваше да обяви обща мобилизация и да се насочи към Русия. Повикват Багрянов. Той отговаря на Бекерле, че българската войска е нужна да възпре турците.
към текста >>
Приятелите непрекъснато сновяха до Мърчаево и се връщаха с известна утеха в
София
.
Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствувате и да постъпвате както искате. Помнете! Който не иска да изпълни Божията Воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. " (Беседа, държана на 1 юни 1932 год.) При една среща на Начо Петров с Учителя, в последните Му дни, Учителят бе казал: "Причината за моето заминаване ще намерите в беседата Ми от 1 юни 1932 година" По-късно, през 1946 година, тя бе отпечатана под заглавие "Любов, обич и почит" в томчето "Начало на мъдростта" и ще го намерите на стр. 215. В онези драматични политически събития, Учителят бе много строг и напрегнат.
Приятелите непрекъснато сновяха до Мърчаево и се връщаха с известна утеха в
София
.
Но малцина изпълниха онова, което Учителят каза. Единственото, което се изпълни точно навреме и без всякакви умувания бе спасяването на евреите от концлагерите на смъртта по нареждане на Учителя. А някои от тях бяха вече натоварени на влаковете. Други пък чакаха своя ред и час. В изпълнението на Волята на Учителя участвуваха трима човека.
към текста >>
66.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та тяхната тежка европейска карма трябваше да се разреши тук, в
София
, и с това да се пречи на Школата на Учителя.
Но тогава, ако се съобщеше такова нещо, щяха да пострадат офицерите, а властта щеше да се нахвърли срещу Учителя и Братството. Когато ставаше въпрос за Германия, Учителят каза още през 1942 година: "Те сега ще разберат, че по пътя на насилието нищо не се постига." А по това време всички мислеха, че Германия ще спечели войната, защото тя бе в апогея си, а армиите й бяха пред Москва. За цар Борис III каза така пред мен с голямо възмущение: "Този некадърен цар..." Учителят не обичаше Кобургите, от които произтичаха цар Фердинанд и синът му цар Борис III. За тях бе говорил много пъти, че имат тежка европейска карма. И точно те дойдоха, та станаха царе на България, и точно в този определен исторически етап, богато дойде Учителят между българите.
Та тяхната тежка европейска карма трябваше да се разреши тук, в
София
, и с това да се пречи на Школата на Учителя.
Това са много неприятни паралели и сравнения. Но са особено поучителни, за да ви се отворят очите за съдбата на България! Когато България обяви война на САЩ, тогава приятелите запитаха какво ще стане сега, а Той отговори: "Отишъл комарът да се бори срещу слона." За Учителя беше много глупаво човек да се бори със силния на деня, защото може да го смаже голямата силова вълна. Ще си загуби времето, заради което се е родил. Цар Борис почина на 28 август 1943 год.
към текста >>
Но когато се върнахме в
София
, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени.
Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът". Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това.
Но когато се върнахме в
София
, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени.
Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата. Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Така че някое събитие трябваше да се проектира от Небето към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя.
към текста >>
Прибрахме се в
София
и следващата година, когато започнаха бомбардировките върху
София
, Учителят се обърна към нас и каза: "Онзи град, лани, онзи град миналата година на Рила показваше идването на бомбардировките." Ние си припомнихме всичко - и екскурзията с Учителя, и градушката.
Изпокъса платнищата и изпочупи всичко, което носехме като чинии, чаши, които не бяхме прибрали. Ние едва се укрихме, за да не ни пребие градушката. Едвам се спасихме. Преживяхме голям страх. През цялото това време Учителят беше строг, но нищо не каза за градушката.
Прибрахме се в
София
и следващата година, когато започнаха бомбардировките върху
София
, Учителят се обърна към нас и каза: "Онзи град, лани, онзи град миналата година на Рила показваше идването на бомбардировките." Ние си припомнихме всичко - и екскурзията с Учителя, и градушката.
Извадихме тогава, разчетохме и разпратихме на приятелите част от едно изказване на Учителя за съдбините на света, което не бе по-късно пуснато за печат и отпечатано, поради политическите събития след 9 септември 1944 година. А Учителят държа и каза това Слово на следващия ден след градушката. Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху София от английските и американски самолети. Та ние наблюдавахме и разрушенията на града от бомбите, и жертвите, които даваше българският народ и се питахме какви ли са тези съотношения, които съществуват между природните явления и човешките действия, понякога вземащи размери на опустошителни разрушения. Ето аз давам само няколко откъса, за да сравните и да проумеете какво значи съответствие и взаимоотношение между природни явления и човешки действия, между символика и политически събития, между съдбините на света и съдбата на света, която започваше от Дома Господен.
към текста >>
Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху
София
от английските и американски самолети.
Преживяхме голям страх. През цялото това време Учителят беше строг, но нищо не каза за градушката. Прибрахме се в София и следващата година, когато започнаха бомбардировките върху София, Учителят се обърна към нас и каза: "Онзи град, лани, онзи град миналата година на Рила показваше идването на бомбардировките." Ние си припомнихме всичко - и екскурзията с Учителя, и градушката. Извадихме тогава, разчетохме и разпратихме на приятелите част от едно изказване на Учителя за съдбините на света, което не бе по-късно пуснато за печат и отпечатано, поради политическите събития след 9 септември 1944 година. А Учителят държа и каза това Слово на следващия ден след градушката.
Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху
София
от английските и американски самолети.
Та ние наблюдавахме и разрушенията на града от бомбите, и жертвите, които даваше българският народ и се питахме какви ли са тези съотношения, които съществуват между природните явления и човешките действия, понякога вземащи размери на опустошителни разрушения. Ето аз давам само няколко откъса, за да сравните и да проумеете какво значи съответствие и взаимоотношение между природни явления и човешки действия, между символика и политически събития, между съдбините на света и съдбата на света, която започваше от Дома Господен. А Домът Господен се намираше в България, Дом Господен бе "Изгревът", където се намираше Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и където Учител бе Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>
67.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше Радио
София
.
Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички. А е дошъл моментът, когато Учителят излиза на терасата и казва пред всички: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Онези, които бяха долу на пейката, бяха свидетели на думите на Учителя. Те станаха също и свидетели, че тези думи се сбъднаха. В дома на брат Темелко братята бяха донесли едно радио и по него слушахме новините.
Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше Радио
София
.
Това бе цензура и имаше за цел, да не могат да се слушат новини по други радиостанции. Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина. Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров. Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините. Седят двамата пред радиото и какво да чуят?
към текста >>
Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са Беседи на Учителя и че Той живее в
София
на "Изгрева".
По едно време в стаята му нахлува руският офицер. Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света.
Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са Беседи на Учителя и че Той живее в
София
на "Изгрева".
Руският офицер пожелал още утре Руси Караиванов да го заведе в София и да го представи на Учителя. Руси Караиванов на следващия ден тръгва с него, качват се на влака, пристигат в София и го завежда на "Изгрева", въвежда го при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: "Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си.
към текста >>
Руският офицер пожелал още утре Руси Караиванов да го заведе в
София
и да го представи на Учителя.
Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света. Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са Беседи на Учителя и че Той живее в София на "Изгрева".
Руският офицер пожелал още утре Руси Караиванов да го заведе в
София
и да го представи на Учителя.
Руси Караиванов на следващия ден тръгва с него, качват се на влака, пристигат в София и го завежда на "Изгрева", въвежда го при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: "Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си. След него влиза и Боян Боев.
към текста >>
Руси Караиванов на следващия ден тръгва с него, качват се на влака, пристигат в
София
и го завежда на "Изгрева", въвежда го при Учителя.
Кой го е написал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света. Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са Беседи на Учителя и че Той живее в София на "Изгрева". Руският офицер пожелал още утре Руси Караиванов да го заведе в София и да го представи на Учителя.
Руси Караиванов на следващия ден тръгва с него, качват се на влака, пристигат в
София
и го завежда на "Изгрева", въвежда го при Учителя.
В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: "Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си. След него влиза и Боян Боев. А Руси остава отвън.
към текста >>
68.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в
София
.
Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора. Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили.
През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в
София
.
Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него. Казваше се Харалампиев. Веднъж той ми се довери, че неделен ден ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтригува и пожелах да ме заведе. Следващия неделен ден ние се срещнахме на уреченото място и малко преди десет сутринта, отидохме на ул."Опълченска" 66.
към текста >>
Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до
София
село.
Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя.
Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до
София
село.
Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя.
към текста >>
69.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Върнах се в
София
, отидох при Учителя и Му се оплаках, че не мога да се справя с гимназиални ученици по физкултура, от която нямах понятие.
Имах желание да уча и да постигна нещо много повече в цигулковото изкуство. На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия. За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене. Влязла в клас, в първия учебен ден, разпитах учениците си за музикалния живот в Свищов. Накрая ги наредих в редици, изиграха "Аум" и часът завърши, понеже звънецът удари.
Върнах се в
София
, отидох при Учителя и Му се оплаках, че не мога да се справя с гимназиални ученици по физкултура, от която нямах понятие.
Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в София. Недялка Симеонова изпълни солата за цигулка. Като я слушах, нещо трепна в мене и ме запита защо страдам, а не се боря да уча. И така, аз съм пред Учителя и след като Му се оплаках от часовете по физкултура в Свищов, казах Му, че имам голямо желание да продължа да уча. Затова съм дошла при Него за съвет.
към текста >>
Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в
София
.
На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия. За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене. Влязла в клас, в първия учебен ден, разпитах учениците си за музикалния живот в Свищов. Накрая ги наредих в редици, изиграха "Аум" и часът завърши, понеже звънецът удари. Върнах се в София, отидох при Учителя и Му се оплаках, че не мога да се справя с гимназиални ученици по физкултура, от която нямах понятие.
Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в
София
.
Недялка Симеонова изпълни солата за цигулка. Като я слушах, нещо трепна в мене и ме запита защо страдам, а не се боря да уча. И така, аз съм пред Учителя и след като Му се оплаках от часовете по физкултура в Свищов, казах Му, че имам голямо желание да продължа да уча. Затова съм дошла при Него за съвет. Искам да напусна учителствуването, да се явя в Академията на изпит за следване в специалния отдел по цигулка, а за да се прехранвам ще давам уроци по цигулка.
към текста >>
70.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
От
София
тръгнахме с камиони до Чамкория, сега Боровец.
"На Рила с песните на Учителя" През 1927 година предприехме екскурзия до Рила, до връх Мусала.
От
София
тръгнахме с камиони до Чамкория, сега Боровец.
По това време камионите не бяха така изправни като сегашните. Разваляха се много често и трябваше да чакаме с часове докато ги поправят. Разбира се, трябва да кажа, че тава много не ни смущаваше. Време имаше много и ние го използувахме най-вече за пеене. С песен тръгвахме от София, насядали един до друг в камиона.
към текста >>
С песен тръгвахме от
София
, насядали един до друг в камиона.
От София тръгнахме с камиони до Чамкория, сега Боровец. По това време камионите не бяха така изправни като сегашните. Разваляха се много често и трябваше да чакаме с часове докато ги поправят. Разбира се, трябва да кажа, че тава много не ни смущаваше. Време имаше много и ние го използувахме най-вече за пеене.
С песен тръгвахме от
София
, насядали един до друг в камиона.
Още в тъмни зори запявахме. С песен пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала. Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по средата на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма скала, извисяваща се над десет метра, пиехме чай. Камионът, с който аз пътувах, закъсня много поради повреда в мотора му. Групите бяха потеглили вече нагоре.
към текста >>
71.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След това на групи се завърнахме в
София
.
Тогава ние я хванахме и повдигнахме, за да я целунем. Много се умъчнихме и плакахме. Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е хранила с лъжичка като малко дете. През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня.
След това на групи се завърнахме в
София
.
След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 година ще имаме събор. Много се изненадах, като имах предвид, че Учителят едвам говори. Гледах и се чудех отначало как Учителят ще говори, когато едвам произнасяше думите. На сутринта на съборния ден се събрахме в салона. Дойде и Той.
към текста >>
72.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
"Ученици - музиканти в Школата на Учителя" Когато в
София
идваше някой голям музикант от световна класа, целият "Изгрев" отиваше на концерт да го слуша.
"Ученици - музиканти в Школата на Учителя" Когато в
София
идваше някой голям музикант от световна класа, целият "Изгрев" отиваше на концерт да го слуша.
Учителят често ходеше на концерт и почти не пропускаше да чуе големите цигулари. Най-често беше придружаван от Неделчо Попов. В София беше дошъл на концертно турне от Италия цигуларят Чомпи. Брат Бертоли, който беше италианец, се свързал с Чомпи и му разказал някои неща за Учителя. Това заинтересувало цигуларя.
към текста >>
В
София
беше дошъл на концертно турне от Италия цигуларят Чомпи.
"Ученици - музиканти в Школата на Учителя" Когато в София идваше някой голям музикант от световна класа, целият "Изгрев" отиваше на концерт да го слуша. Учителят често ходеше на концерт и почти не пропускаше да чуе големите цигулари. Най-често беше придружаван от Неделчо Попов.
В
София
беше дошъл на концертно турне от Италия цигуларят Чомпи.
Брат Бертоли, който беше италианец, се свързал с Чомпи и му разказал някои неща за Учителя. Това заинтересувало цигуларя. Накрая го докара на "Изгрева". Всички бяха поканени на вечеря в дома на сестра Балтова. Учителят също присъствуваше.
към текста >>
След година-две, той отново дойде на концертно турне в България, изнесе концерт в
София
и след това дойде на гости на "Изгрева", но вече придружен от жена си.
Учителят също присъствуваше. При разговор с Учителя, Чомпи Му се оплака, че не може да се отърве от жени след концертите си. Учителят Му каза: "Ожени се! Жена ти ще те пази! " След като си замина за Италия, научихме, че се е оженил.
След година-две, той отново дойде на концертно турне в България, изнесе концерт в
София
и след това дойде на гости на "Изгрева", но вече придружен от жена си.
Ние знаехме целия случай и се усмихвахме дружелюбно. Един брат при разговор с Учителя Му казал, че иска да се ожени. "Е, ожени се - му казал Учителят. - Но как да разбера коя е по-добра? " Братът имал две кандидатки за женитба.
към текста >>
73.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След прекратяване на въздушните бомбардировки над
София
, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.
"Идилията" е песен за човешката душа, тя е Високият Идеал на един свят от Светлина. Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят. Това е "Идилията" за днешното човечество. "Идилията" за утрешното човечество още не е снета отгоре. Чака се Онзи, Който да я свали от Божествения Свят.
След прекратяване на въздушните бомбардировки над
София
, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.
В това време Учителят излезе развълнуван от салона, където Той наблюдаваше разучаването на песента. Изненадана Го запитах: "Какво има, Учителю? " "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст.
към текста >>
Малко преди да започнат бомбардировките над
София
, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман.
" Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята. При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда. Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят. Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той.
Малко преди да започнат бомбардировките над
София
, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман.
Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я.
към текста >>
Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират
София
и така той можеше да загине.
При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда. Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят. Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман.
Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират
София
и така той можеше да загине.
Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него.
към текста >>
Не след дълго започнаха бомбардировките над
София
.
Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него. Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена.
Не след дълго започнаха бомбардировките над
София
.
Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа.
към текста >>
Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в
София
и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно.
Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него. Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София.
Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в
София
и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно.
Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа. След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му.
към текста >>
74.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Но сега самолетите и бомбите над
София
бяха ни завързали и ума, и устата.
През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на "Деветдесет и първи Псалом". Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните.
Но сега самолетите и бомбите над
София
бяха ни завързали и ума, и устата.
След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето. Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст на всички, които бяхме около него.
към текста >>
75.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Докато престоя в
София
, разработи за смесен хор няколко песни.
По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето. Имахме няколко такива случая на осиновявания на подхвърлени деца и почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата и оттам много музиканти си изгубиха добрите условия при Учителя за работа с музиката Му. По-късно дойде от Казанлък един младеж, Христо Дързев, с желание да следва в Музикалната академия.
Докато престоя в
София
, разработи за смесен хор няколко песни.
Това създаде голямо оживление. Тогава се присъедини и следващият в Музикалната академия Кирил Икономов и започна да помага за разучаване песните на Учителя. Имаше още един студент - Стоянчо Джуджев, който се ориентира към народната музика. Впоследствие се издигна, стана преподавател по народна музика в Музикалната академия и по-късно получи голяма музикална награда. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера.
към текста >>
Той идва в
София
и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите!
" И му дава мотива на песента. Ковачев си отива в полка, влиза в палатката си и започва да пише мелодията на песента. В този момент става пробивът при Добро поле, наоколо падат шрапнели. Идват да го викат да се махне от това място, но той продължава да пише музиката на песента. Така е написана музиката на "Сърдечен зов".
Той идва в
София
и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите!
" Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев съхрани до края на живота си. Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения. Мария изнесе доводите си, но Ковачев не бе доволен от обясненията. Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение.
към текста >>
София
, 20 март 1992 год.
Изнесеният материал е автентичен и достоверен, както и исторически ценен за следващите поколения. Той е изваден от направени магнетофонни записи на Мария Златева, както и от оригиналния й ръкопис, като са включени всички нейни забележки, които тя направи при прегледа на предоставения материал за печат от редактора. Нейното възражение се състои в това, че редакторската намеса ще покаже, че друг е обработвал материала. Нейното възражение не се отнася за това, че изнесените факти, събития и лица са променени от редактора, а същите са останали достоверни и правдоподобни. Редакторът смята, че именно така трябва да се представи този материал, поради което той поема цялата отговорност върху себе си.
София
, 20 март 1992 год.
Редактор: д-р Вергилий Кръстев Съгласна съм с горната забележка: Мария Златева Свидетел: Марийка Марашлиева
към текста >>
76.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
- толкова колкото струваше един двустаен апартамент в
София
.
Нейното отношение към Бялото Братство бе повече от отрицателно, дори и враждебно. Затова си има и причини. Имаше един печатар, който закриваше печатницата си, беше принуден да стори това, защото всички частни издателства се закриваха. Случайно Неделчо Попов който бе експедитор в държавната печатница, научи, че при този печатар се намира луксозна хартия, която му е ненужна и иска да я продаде. Отидохме с него, видяхме я, одобрихме я, защото бе луксозна хартия, около 1500 кг и заплатихме една огромна сума за времето от 450000 лв.
- толкова колкото струваше един двустаен апартамент в
София
.
Хартията не бе закупена с братски средства и ще разберете след малко защо. Прибрахме хартията на "Изгрева" през една нощ и трябваше да я пазим две-три години. Затова на две места при верни нам сестри, на тавана на техните бараки, бяхме сложили хартията, като предварително ремонтирах покривите им, за да не текат и да не се намокри хартията. Обикновено покривите на всички бараки течаха, защото все не се намираше онзи, който да ги поправи и смени керемидите. Веднъж дойде някаква милиционерска проверка, правиха обиск по всички бараки, търсеха нещо, но не казваха какво.
към текста >>
77.
5_05 Певицата Лиляна Табакова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на
София
от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си.
"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на
София
от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си.
Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял. Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото.
към текста >>
Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в
София
, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял.
"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си.
Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в
София
, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял.
Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото. След това, тя занасяла записаните песни на Учителя и Той ги проверявал.
към текста >>
78.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Паневритмията на слънцето за "Изгрева" През времето на Школата в
София
идваха големи музиканти, които изнасяха концерти в зала "България".
"Паневритмията на слънцето за "Изгрева" През времето на Школата в
София
идваха големи музиканти, които изнасяха концерти в зала "България".
Музикална София не беше голяма, но музикалният елит беше на висотата на онези музиканти, които идваха на гастроли тук от цяла музикална Европа. Тогава приятелите купуваха билети, поканваха Учителя и с Него пристигахме на концерт. Той бе личност и фигура в очите на софиянци.Ние купувахме билети на първия балкон. Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние. Софиянци ни оглеждат, но не могат да кажат нищо.
към текста >>
Музикална
София
не беше голяма, но музикалният елит беше на висотата на онези музиканти, които идваха на гастроли тук от цяла музикална Европа.
"Паневритмията на слънцето за "Изгрева" През времето на Школата в София идваха големи музиканти, които изнасяха концерти в зала "България".
Музикална
София
не беше голяма, но музикалният елит беше на висотата на онези музиканти, които идваха на гастроли тук от цяла музикална Европа.
Тогава приятелите купуваха билети, поканваха Учителя и с Него пристигахме на концерт. Той бе личност и фигура в очите на софиянци.Ние купувахме билети на първия балкон. Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние. Софиянци ни оглеждат, но не могат да кажат нищо. Ние сме официално облечени като тях и смирено седим и слушаме концерта.
към текста >>
Той бе личност и фигура в очите на
софиянци
.Ние купувахме билети на първия балкон.
"Паневритмията на слънцето за "Изгрева" През времето на Школата в София идваха големи музиканти, които изнасяха концерти в зала "България". Музикална София не беше голяма, но музикалният елит беше на висотата на онези музиканти, които идваха на гастроли тук от цяла музикална Европа. Тогава приятелите купуваха билети, поканваха Учителя и с Него пристигахме на концерт.
Той бе личност и фигура в очите на
софиянци
.Ние купувахме билети на първия балкон.
Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние. Софиянци ни оглеждат, но не могат да кажат нищо. Ние сме официално облечени като тях и смирено седим и слушаме концерта. Само чувахме шепот: "Виж, там горе Дънов и дъновистите". Но това бе обикновено любопитство.
към текста >>
Софиянци
ни оглеждат, но не могат да кажат нищо.
"Паневритмията на слънцето за "Изгрева" През времето на Школата в София идваха големи музиканти, които изнасяха концерти в зала "България". Музикална София не беше голяма, но музикалният елит беше на висотата на онези музиканти, които идваха на гастроли тук от цяла музикална Европа. Тогава приятелите купуваха билети, поканваха Учителя и с Него пристигахме на концерт. Той бе личност и фигура в очите на софиянци.Ние купувахме билети на първия балкон. Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние.
Софиянци
ни оглеждат, но не могат да кажат нищо.
Ние сме официално облечени като тях и смирено седим и слушаме концерта. Само чувахме шепот: "Виж, там горе Дънов и дъновистите". Но това бе обикновено любопитство. Понякога аз и Мария Тодорова вземахме билети и водехме Учителя на концерт. Веднъж взехме билети за балет и Го поканихме.
към текста >>
В
София
бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите.
Накрая всички се събираха на полянката и под наблюдението на Учителя всички мелодии с движение бяха сглобени. За пръв път се изигра Паневритмията - първом на части, а после и цялата. За Паневритмията Учителят е казал много неща. Написани са също много неща. Играехме я на полянката на "Изгрева", на бивака Ел-Шадай на Витоша, на Седемте рилски езера, играеха я приятелите по Братствата в провинцията.
В
София
бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите.
Той имаше съвършена система за записване на движенията - нещо подобно на стенография. Беше записал много от хората, които се играеха в Софийско, а те, както знаете, са много динамични и трудно се усвояват от българи, а камо ли да се проумеят от чужденци и да се запишат. След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен. Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева". Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му ръка и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва.
към текста >>
79.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
София
, март, 1970 година.
Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея.
София
, март, 1970 година.
Братският съвет: Борис Николов
към текста >>
80.
5_15 Първият закон
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Един брат идва от провинцията в
София
.
"Първият закон" "Ученикът първо трябва да поиска, тогава Учителят ще му даде." "Искайте и ще ви се даде." Това са закони за Пътя на ученика. Беше жестоката зима на 1920 година.
Един брат идва от провинцията в
София
.
Снеговете са големи - преспи, виелици. Влаковете се движат с голямо закъснение. Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта. Малкото пътници се изгубиха и братът остана сам на перона. Той знаеше само къщичката, където живееше Учителят - на ул."Опълченска" 66 и се запъти натам.
към текста >>
81.
5_22 Сламената шапка и общественот о мнение
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но понякога се случваше да ни поканят в
София
в един от братските домове до паметника Левски на обяд.
Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея. След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града. Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове.
Но понякога се случваше да ни поканят в
София
в един от братските домове до паметника Левски на обяд.
Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите, гозбите, хляба - трябваше да се пренесе от "Опълченска" 66, където се готвеше, до дома на този брат. Тази работа я извършвахме обикновено ние младите. Напълнят тенджерите с яденето от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират от десет до двадесет литра храна.И така вървим ние един след друг през града. Няма къде да се скриеш.
към текста >>
82.
5_33 Никакви места
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Една сестра запита: "Учителю, какви места в
София
да си изберем и закупим?
"Никакви места" Бяхме на "Изгрева". Около Учителя сме и се води разговор. Приятелите задават всякакви въпроси, а Той отговаря.
Една сестра запита: "Учителю, какви места в
София
да си изберем и закупим?
" Въпросът се зададе, защото сестрата искаше от Учителя отговор и съвет за това кои са най-ценните места в София, кой квартал е най-подходящ, къде точно слънцето, въздухът и водата са най-подходящи за окултния ученик. Тя търсеше полезен съвет, защото искаше да си купи място и знаеше, че ако Учителят посочи даден квартал, това означава, че Той дава своето благословение. А веднъж Учителя даде ли своето благословение, всички прегради падат и всичко съдействува за добро. В това имахме опит - това бяха опитностите на учениците от Школата, които ние познавахме много добре. Нали изучавахме духовни и окултни науки, затова купеното място трябваше да отговаря на новите познания, които имахме.
към текста >>
" Въпросът се зададе, защото сестрата искаше от Учителя отговор и съвет за това кои са най-ценните места в
София
, кой квартал е най-подходящ, къде точно слънцето, въздухът и водата са най-подходящи за окултния ученик.
"Никакви места" Бяхме на "Изгрева". Около Учителя сме и се води разговор. Приятелите задават всякакви въпроси, а Той отговаря. Една сестра запита: "Учителю, какви места в София да си изберем и закупим?
" Въпросът се зададе, защото сестрата искаше от Учителя отговор и съвет за това кои са най-ценните места в
София
, кой квартал е най-подходящ, къде точно слънцето, въздухът и водата са най-подходящи за окултния ученик.
Тя търсеше полезен съвет, защото искаше да си купи място и знаеше, че ако Учителят посочи даден квартал, това означава, че Той дава своето благословение. А веднъж Учителя даде ли своето благословение, всички прегради падат и всичко съдействува за добро. В това имахме опит - това бяха опитностите на учениците от Школата, които ние познавахме много добре. Нали изучавахме духовни и окултни науки, затова купеното място трябваше да отговаря на новите познания, които имахме. Но Учителят отсече: "Никакви места!
към текста >>
Над
София
бяха започнали бомбардировки.
Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там." Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разходих се, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той каза: "Когато има условия ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната.
Над
София
бяха започнали бомбардировки.
След 10 януари 1944 година Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. А няколко месеца след това Той си замина. Но думите Му, че тук на "Изгрева" няма условия вече за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му на "Изгрева" се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили, онази енергия на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа.
към текста >>
83.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до
София
.
Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки.
На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до
София
.
Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор.
към текста >>
84.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година,
София
, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К.
Това бе Христовият Дух. При раздялата на събора Учителят бе препоръчал всеки да носи в себе си собственоръчно написана и преписана "Добрата молитва" и "Деветдесет и първи Псалом", зашити във военните куртки. Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел. Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи.
В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година,
София
, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К.
Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война.
към текста >>
85.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Учителят за Фердинанд и Европейската война" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му
София
на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат.
"Учителят за Фердинанд и Европейската война" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му
София
на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат.
На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война). Воюващите се разделят на два лагера. В Централните сили влизат: Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ. На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили.
към текста >>
86.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Не се знае защо и как дойде в
София
на приятелско посещение бившият английски престолонаследник, а сега крал на Британската империя- Едуард VIII.
"Британската империя и германския парен котел" През януари 1936 година кралят на Великобритания Джордж V умира. Едуард VIII е коронясан на 12 май 1936 година.
Не се знае защо и как дойде в
София
на приятелско посещение бившият английски престолонаследник, а сега крал на Британската империя- Едуард VIII.
Той беше първороден син, бе обявен за престолонаследник, а сега бе крал на Англия. Посрещането в София през септември 1936 година бе голямо. Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място.
към текста >>
Посрещането в
София
през септември 1936 година бе голямо.
"Британската империя и германския парен котел" През януари 1936 година кралят на Великобритания Джордж V умира. Едуард VIII е коронясан на 12 май 1936 година. Не се знае защо и как дойде в София на приятелско посещение бившият английски престолонаследник, а сега крал на Британската империя- Едуард VIII. Той беше първороден син, бе обявен за престолонаследник, а сега бе крал на Англия.
Посрещането в
София
през септември 1936 година бе голямо.
Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия. Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател.
към текста >>
Тук в
София
Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател.
Посрещането в София през септември 1936 година бе голямо. Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия.
Тук в
София
Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател.
Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя. Затова министър-председателят и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза. Те приеха, че кралят е под чуждо влияние - не можеха да знаят, че това са думи на Учителя. Смъкнаха го по един необикновен начин. Намесиха се други сили.
към текста >>
Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират
София
, аз бях пак при Учителя.
Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест. Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя. И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII.
Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират
София
, аз бях пак при Учителя.
Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото! " Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати.
към текста >>
Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха
София
и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя.
Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото! " Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати.
Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха
София
и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя.
Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен. "Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени. Пред мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят. Тя не изпълни ролята си да разнася библиите по света, а разнесе силата на своето оръжие, предизвика Силите Господни и те предопределиха съдбата й.
към текста >>
Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в
София
при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен.
" Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя.
Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в
София
при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен.
"Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени. Пред мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят. Тя не изпълни ролята си да разнася библиите по света, а разнесе силата на своето оръжие, предизвика Силите Господни и те предопределиха съдбата й.
към текста >>
87.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
През време на английските бомбардировки над
София
, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите.
Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок.
През време на английските бомбардировки над
София
, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите.
При експлозията на една от бомбите, през малкото прозорче на мазето преминава шрапнел и я убива на място. По-късно Любомир Лулчев стана съветник на царя, но той си провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение.
към текста >>
Софиянци
забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове.
За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. А ние, които оставахме на "Изгрева", трябваше да плащаме за неговите грешки и досега носим последствията за това, защото комунистите никога не можаха да разберат, че той - Лулчев - няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които, всички без изключение обърка - те се отклониха от Школата и всеки си тръгна по своя път. Един пример: беше краят на август 1944 година.
Софиянци
забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове.
Всички знаят, че дворецът гори всички свои архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака съветска Русия да навлезе с войските си в България. Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на "Изгрева" и свои дневници. Какво да правим с тях?
към текста >>
88.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Така че да се продава Библия в
София
и страната не бе лека работа.
Изисква труд, лишения, убеждаване и търсене на купувачи. Да не смятате, че тогава българите през глава търчаха да купуват Библии? Във всяко село Библията се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат. По онова време имаше много неписмени мъже, а жените по право се изпращаха да учат само основно образование и след това ги омъжваха и ставаха домакини. Българите тръгнаха масово по университетите след войните.
Така че да се продава Библия в
София
и страната не бе лека работа.
На следващия ден Тодор Стоименов отива при Учителя и чака Неговия отговор: "Ходих при Бога и Го питах за този човек. Бог ми каза: "Не е от нашите! " Тодор мига, мига. Как така не е от нашите? Учителят му повтаря само това: "Не е от нашите!
към текста >>
89.
5_47 Окултна литература на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в
София
през 1932 година.
Почти всички четяха окултната литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да Го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа.
Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в
София
през 1932 година.
Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Преведоха и отпечатаха с помощта на Елиезер Коен и книгата на Мория "Агни Йога", без да питат Учителя. Когато Учителят научи, че ще се печата тази книга при Сава Калименов, Той им забрани да правят това, но никой не Го послуша.
към текста >>
90.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Накрая беше директор на Партийната школа в
София
.
Учителят извиква Василка от Братството, която я облича като сестра от Братството - с бяла рокля и бяла кърпа на главата и заедно с нея излиза през портичката. Минават през насрещния кордон от полицаи, без някой да ги спре - всички смятали, че това са дъновистки и ги пуснали да минат. И през тези години и събития нашите хора винаги им съдействуваха. Тези неща се знаеха от семейството им. След 9 септември 1944 година комунистите дойдоха на власт и сестрата на Георги Димитров зае голям пост.
Накрая беше директор на Партийната школа в
София
.
Това бе голям пост. Когато погнаха Братството и скалъпиха процес срещу него, Василка отива при нея да иска съдействие и една услуга за Братството. А тя като чула за Братството, казала: "За тях никога, но за теб може. Ако искаш, ще ти дам един апартамент да живееш в него." Василка отказва и обяснява, че тя я е спасила затова, че Бог живее в нея, а не за облаги и си тръгнала. Та до последните си дни Елена бе настроена срещу Братството.
към текста >>
Те са добри хора." Всички скачат и искат да бъдат разгонени дъновистите от
София
.
На една и съща плоскост бяха поставени Лулчев и Братството. Това не беше вярно. Учителят много пъти беше изобличавал Лулчев за неговите действия. Но това не се знаеше от комунистите или пък когато им съобщавахме това, на тях не им изнасяше да го знаят. Тогава Георги Димитров им казал следното: "Оставете ги тези хора.
Те са добри хора." Всички скачат и искат да бъдат разгонени дъновистите от
София
.
А той продължил: "Малко ли врагове имаме сега, че да си правим и от тях врагове? " Това ги успокоило. Но по-късно те ни погнаха и разрушиха всичко. Не се отказаха от своите намерения. А защо ли?
към текста >>
91.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тогава се ходеше пеш от
София
и за да не се уплашат приятелите от трудностите, Учителят започваше от най-малкото.
"Как бе открит Бивакът на Витоша" Още през 1921-22 година Учителят започна да извежда приятелите веднъж в седмицата на Витоша. Това ставаше близо до Драгалевския манастир, на юг от него и там се разполагахме върху тревистите ливади.
Тогава се ходеше пеш от
София
и за да не се уплашат приятелите от трудностите, Учителят започваше от най-малкото.
Затова първите излети бяха на по-ниско в полите на Витоша. Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към петдесет и осем човешки земни години. Идваше отначало Сам, искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове на Витоша. Тук Той идваше и по Своя работа, за която ние можем само да гадаем.
към текста >>
92.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Когато се върна отново в
София
, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира.
Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата.
Когато се върна отново в
София
, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира.
Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата. После ние я издадохме чрез други приятели. Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация. Пристигнаха и ги посрещнахме добре. Уредих да тръгнат на обиколка по Братствата в провинцията.
към текста >>
Но като се върнаха отново в
София
, за втори път поставиха въпроса да се даде на Михаил пълномощно с право за печат на беседите на Учителя.
После ние я издадохме чрез други приятели. Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация. Пристигнаха и ги посрещнахме добре. Уредих да тръгнат на обиколка по Братствата в провинцията. Отличен прием.
Но като се върнаха отново в
София
, за втори път поставиха въпроса да се даде на Михаил пълномощно с право за печат на беседите на Учителя.
Ние бяхме твърди и не се съгласихме. Познавахме го като непочтен човек и мошеник. После всички ни упрекваха защо не сме му дали разрешение. Някои не го познаваха. А тези, които го познаваха и му бяха сърбали попарата, стояха настрани и се правеха на разсеяни.
към текста >>
93.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тя посещаваше разни религиозни секти, които наброяваха дузина в
София
и страната.
Затова като следвах, работех, за да се издържам. Брат ми също следваше и се издържаше сам по същата причина. Иначе бяхме заможни и ако имаше десет пъти повече вода, ако беше дошла отнякъде другаде, по друг начин щяха да се развият нещата. Така че научихме един урок - за да се построи воденица, да се въртят воденичните камъни и да се мели житото, трябва да има достатъчно вода! През време на Школата имаше една сестра, която обичаше да ходи насам-натам, да посещава разни окултни общества, които се бяха намножили толкова много в България, че ние, учениците на Школата, в сравнение с тях бяхме капка в морето.
Тя посещаваше разни религиозни секти, които наброяваха дузина в
София
и страната.
Върви тук, върви там и проповядва. Никой не я слуша. Но се намира едно място, където я заслушват. Дори я накарват да им пее песните на Учителя. А тя е толкова вдъхновена, толкова възторжена и с такова въодушлевление им пее, че всички я гледат и слушат със зяпнали уста.
към текста >>
94.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Идваха от
София
, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно.
Вечерта на пода се постилаха черги и там спяха сестрите. В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън. Тук имаше голямо множество от хора.
Идваха от
София
, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно.
Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва.
към текста >>
Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в
София
.
В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън. Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи.
Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в
София
.
Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си. Всички очакваха как ще се развият събитията.
към текста >>
Връщат всички приятели, които идват от
София
, за да се срещнат с Него.
Като се съберат в една последователност тези опитности на приятелите, ще се възстанови и веригата от всички исторически развития през времето на Учителя. А те се определяха не къде да е, а в село Мърчаево в дома на брат Темелко. Тук в това време бе Всемировият Учител и Той разполагаше с времена, събития и съдби на хора, страни и държави, както и на цялото човечество. В Мърчаево Учителят се затваря за три дни в стаята Си. Не приема никого.
Връщат всички приятели, които идват от
София
, за да се срещнат с Него.
Казват им: "Учителят не приема никого! Затворил се е и не приема никого." В такива случаи всички знаят, че Учителят има важна работа и че се решават важни неща за съдбините на човечеството. Това го знаем ние, които сме били на "Изгрева" цели двадесет и две години през време на Школата. На третия ден Учителят излиза на терасата, оглежда небето, а то е сиво и мрачно. Учителят е с палтото Си и с бял шал около врата.
към текста >>
Когато навремето политици, властници, църковници, общественост воюваха срещу Учителя и искаха Той да се махне от "Изгрева" и от
София
, Той каза: "Вие искате Аз да сляза от тази катедра, от която проповядвам Словото на Бога.
Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8 000 години никога досега тези духове не са допускани в управлението в никоя страна в света - в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата. А ние ги проверихме и ги проверяваме вече тридесет-четиридесет години. Ще ги проверите и вие. А защо ги допусна в България? За това си имаше причини.
Когато навремето политици, властници, църковници, общественост воюваха срещу Учителя и искаха Той да се махне от "Изгрева" и от
София
, Той каза: "Вие искате Аз да сляза от тази катедра, от която проповядвам Словото на Бога.
В момента, когато Аз сляза от нея, ще дойдат болшевиките в България и тогава вие ще научите техния урок." А онези, които воюваха срещу Учителя и искаха да слезе от катедрата, те си научиха урока от болшевиките. Една част от тях бяха избити, друга част бяха хвърлени в затвора, а трети - изпратени в концлагери и там си научиха урока, който им предаваха болшевиките. И ние си го научихме. А какъв е нашият урок, ще го прочетете в нашите спомени от това време. Какъв ще бъде вашият урок, когато четете това?
към текста >>
95.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в
София
и на "Изгрева"?
След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята. А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас.
Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в
София
и на "Изгрева"?
За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той бе и Всемировият Учител на Вселената.
към текста >>
96.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
В
София
есперантистите се познаваха помежду си.
Д-р Иван Жеков " Трябваше да се занесе и предаде в Централната поща, за да се препредаде по телеграфа. Това беше направено. Там, като служител на гишето за предаването на телеграмите, работеше един есперантист на име Симеонов. Есперантистите бяха много дейни в онези години. Много наши братя и сестри владееха есперанто.
В
София
есперантистите се познаваха помежду си.
Освен това, брат Пампоров превеждаше беседи на Учителя на есперанто и бяха напечатани немалко книги. Чрез есперанто с идеите на Учителя бяха запознати всички есперантисти, дори пееха песни на Учителя, преведени на есперанто. Така че, есперантистите ни познаваха. Ние дружахме и си сътрудничехме. Нашите приятели използуваха есперантските среди у нас и в чужбина, за да изпращат беседи на Учителя на есперанто.
към текста >>
Но му съобщават, че телеграфната връзка между
София
и Москва е прекъсната.
Ние дружахме и си сътрудничехме. Нашите приятели използуваха есперантските среди у нас и в чужбина, за да изпращат беседи на Учителя на есперанто. Този, който печаташе, бе есперантистът Атанас Николов, а се печаташе в печатницата на Сава Калименов в Севлиево. Там излизаше на есперанто вестник "Фратецо" (Братство). Този служител-есперантист е дежурен в пощата на телеграфа този ден и трябва да препредаде подадените при него телеграми.
Но му съобщават, че телеграфната връзка между
София
и Москва е прекъсната.
В Украйна имало много снежни бури и телеграфната линия била повредена. А в София тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг. Затова телеграфистът-есперантист не се учудва много на прекъсването на връзката и на натрупаните непредадени телеграми пред него. Изведнъж връзката се възстановява от Москва му съобщават, че може да предава телеграми. Той посяга с дясната си ръка към купа от телеграми и взема първата, която е върху купа и която случайно му попада.
към текста >>
А в
София
тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг.
Този, който печаташе, бе есперантистът Атанас Николов, а се печаташе в печатницата на Сава Калименов в Севлиево. Там излизаше на есперанто вестник "Фратецо" (Братство). Този служител-есперантист е дежурен в пощата на телеграфа този ден и трябва да препредаде подадените при него телеграми. Но му съобщават, че телеграфната връзка между София и Москва е прекъсната. В Украйна имало много снежни бури и телеграфната линия била повредена.
А в
София
тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг.
Затова телеграфистът-есперантист не се учудва много на прекъсването на връзката и на натрупаните непредадени телеграми пред него. Изведнъж връзката се възстановява от Москва му съобщават, че може да предава телеграми. Той посяга с дясната си ръка към купа от телеграми и взема първата, която е върху купа и която случайно му попада. Можел е да вземе и друга телеграма. Но ръката му взима онази, която е адресирана до Георги Димитров.
към текста >>
97.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Отива в
София
, в двореца, но никой не знае къде е царят.
Той нарежда: "Иди, повикай Лулчев! " Методи отива при него, извиква го и той пристига тичешком. Като бивш военен, той беше много дисциплиниран. Учителят е застанал пред него едновременно ядосан и строг и му нарежда: "Ще намериш царя и ще му кажеш, че ако изпрати евреите в Полша, от династията и от царството му помен няма да остане! " Лулчев разбира, че тук нещата са много спешни и тревожни и бегом тръгва да търси царя.
Отива в
София
, в двореца, но никой не знае къде е царят.
Царят е заминал инкогнито. Отива във Враня - и там го няма. Отива в Чамкория - и там го няма. Обикаля с кола всички дворци и никъде го няма. Никой не знае къде е.
към текста >>
" Лулчев казва: "Изпрати ме Учителят, а за теб господин Дънов, който ми каза да ти кажа, че ако изпратите евреите в Полша, то от царството и от династията ви помен няма да остане." Какъв е бил видът на Лулчев и как всичко това е подействувало върху царя, но той веднага тръгва с Лулчев за
София
.
Обиколих всички дворци и никъде го няма." Учителят се отдръпва за миг в стаята Си, съсредоточава се. След малко отваря вратата на приемната, произнася само една дума: "Кричим! " и затваря вратата. Лулчев веднага запрашва с леката кола за Кричим, пристига там и намира царя. "Кой ти каза, че съм тук?
" Лулчев казва: "Изпрати ме Учителят, а за теб господин Дънов, който ми каза да ти кажа, че ако изпратите евреите в Полша, то от царството и от династията ви помен няма да остане." Какъв е бил видът на Лулчев и как всичко това е подействувало върху царя, но той веднага тръгва с Лулчев за
София
.
Пристигат в министерството, извиква министър Габровски, изисква указа и лично пред министър Габровски и пред Лулчев го скъсва. Така българските евреи бяха спасени, за да не бъдат изпратени в полските лагери, да не бъдат избити и след това претопени за сапун. Лулчев се навежда, взема от пода парче от скъсаната хартия на указа и го слага в джоба си. Отива на "Изгрева", намира Методи Константинов и му го показва за доказателство, че царят е скъсал указа. Лулчев обичаше, когато свърши някаква работа, да се похвали на другите.
към текста >>
98.
5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Еврейската община в
София
бе подушила как ще се развият нещата.
"Диамантите на евреите и скинията на Мойсея" През време на войната Хитлер реши да се разправи с евреите и започна изселването от тяхното местожителство по цяла Европа и препращането им в концлагерите за тяхното пълно унищожение. Но преди да научим за това се случиха други събития, които ни озадачиха и граничеха с чудеса.
Еврейската община в
София
бе подушила как ще се развият нещата.
Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички. Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в София. Тази синагога е най-голямата от всички синагоги в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител. Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка.
към текста >>
Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в
София
.
"Диамантите на евреите и скинията на Мойсея" През време на войната Хитлер реши да се разправи с евреите и започна изселването от тяхното местожителство по цяла Европа и препращането им в концлагерите за тяхното пълно унищожение. Но преди да научим за това се случиха други събития, които ни озадачиха и граничеха с чудеса. Еврейската община в София бе подушила как ще се развият нещата. Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички.
Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в
София
.
Тази синагога е най-голямата от всички синагоги в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител. Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка. Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място. Но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази.
към текста >>
Това означава, че представителите на евреите в
София
и техният равин не бяха случайни хора, а бяха от подходяща духовна йерархия в Невидимия свят.
Учителят ги прие и каза: "Добре, оставете ги, ще ги пазя! " Най-чудното е, че Учителят прие да ги пази. Даването на упоменатите диаманти представляваше една безмълвна молба към Учителя да ги закриля. А това, че Той ги прие означава, че ги взема тях, евреите, под Своя закрила. Трябва да се знае, че Всемировият Учител бе в България и то на "Изгрева".
Това означава, че представителите на евреите в
София
и техният равин не бяха случайни хора, а бяха от подходяща духовна йерархия в Невидимия свят.
Същият този равин след войната отиде в Израел и започна да проповядва идеите от Словото на Учителя, тоест евреите да приемат Учението на Христа, за което бил гонен много от тамошните евреи. По този въпрос Учителят бе казал: "Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество. Чак тогава ще се помирят с арабите и с целия свят." Какво стана по-нататък с този равин ще ви разкажа след малко. А какво стана с диамантите? Известно време след заминаването на Учителя, когато се беше оформил Братският съвет, в един обикновен ден пристигнаха същите трима евреи, които навремето бяха оставили диамантите при Учителя.
към текста >>
Това са техни символи и скрижали от скинията на Мойсея тук в
София
.
Но тук гласът му затръбя: "Няма значение колко струват, защото са символи за тях в тяхното богослужение. Бог поругаем не бива. Бог Йехова, Бог Саваот, поругаем не бива." Думите на Боян Боев бяха силни, а неговият силен глас ехтеше в стаята. Евреите трепереха от гласа му и за пръв път слушаха неща за онзи Бог, комуто те се молеха и се кланяха. Боян Боев продължи: "Това са диаманти-символи.
Това са техни символи и скрижали от скинията на Мойсея тук в
София
.
Нали си спомняте заповедите от скрижалите с десетте Божи заповеди? "Не лъжи! " Аз не излъгах, казах истината, че Учителят ги прие да ги пази в мое присъствие. Другата заповед е "Не кради! " Аз не мога да крада, а вие, ако ги задържите, значи крадете и сте престъпили и газите тези десет заповеди и сте противни на Йехова, на Саваот, на Бога, което е едно и също.
към текста >>
На сбогуване ни казаха, че когато имаме нужда от нещо и ако е в тяхна власт да сторят това, винаги могат да направят услуга на Братството в името на онзи Бог, който запази и спаси техните символи и скрижали от скинията на Мойсея в
София
.
След малко и Боян заплака. Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при нозете на Всемировия Учител. Това бе най-чудното явление, което ни се случи след заминаването Му и което засвидетелствуваме в Дух и Истина! Диамантите с епруветката бяха предадени на еврейската делегация. Те се поклониха и си тръгнаха.
На сбогуване ни казаха, че когато имаме нужда от нещо и ако е в тяхна власт да сторят това, винаги могат да направят услуга на Братството в името на онзи Бог, който запази и спаси техните символи и скрижали от скинията на Мойсея в
София
.
Ние се разделихме и нашите пътища се разделиха. След войната евреите масово се изселиха от България и отидоха в Израел, в своята нова родина.
към текста >>
99.
5_59 Еврейският равин в София става християнин
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Еврейският равин в
София
става християнин" В
София
имаше голяма синагога, построена от евреите в България.
"Еврейският равин в
София
става християнин" В
София
имаше голяма синагога, построена от евреите в България.
Еврейската община тук бе голяма и много богата. За равин на синагогата в последните години беше назначен Даниел Цион. Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи. Много пъти той идваше на "Изгрева", провеждаше разговори с Учителя и четеше Неговите беседи. Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот.
към текста >>
Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в
София
, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя.
Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи. Много пъти той идваше на "Изгрева", провеждаше разговори с Учителя и четеше Неговите беседи. Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот. Най-важното е, че благодарение на Учителя, Даниел Цион прие християнството. Прие го от Учителя в Дух и Истина.
Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в
София
, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя.
В последните години той написа и няколко книги, в които вмъкна идеи от Словото на Учителя. След 1945 година, когато всички евреи се изселваха доброволно в Израел, те продаваха имотите и къщите си на безценица и много българи ги изкупиха. Тогава и Даниел Цион замина за Израел, за Обетованата земя. Като се прибра в Израел, макар че по титла бе равин, започна да проповядва Учението на Христа. Използуваше главно идеи на Учителя от беседите.
към текста >>
100.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Милка Периклиева е била една от най-изтъкнатите учителки в детските градини в
София
.
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък." За Паневритмията Учителят също е казал: "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН. Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата. Тази идея бе дадена от Учителя. Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев.
Милка Периклиева е била една от най-изтъкнатите учителки в детските градини в
София
.
В педагогическите среди тя се е ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като например "Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна възраст". Тази й популярност дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детската градина при "Близкоизточната фондация". Милка проявила особен интерес към Паневритмията, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движение и музика. Тя много добре проучила както самите упражнения, така и музиката, която ги съпровожда. Това я прави подходяща за провеждането на тази идея.
към текста >>
През време на бомбардировките в
София
, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка.
Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, генерал Стоянова, която често е била в двореца, защото е била и придворна дама, го препоръчала на цар Борис III като съветник. Генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки. Едната беше секретарка на царя, а другата - на царицата. Като секретарки, те не си изпълняваха задълженията както трябва, а се поддадоха на различни изкушения от различни страни. Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха.
През време на бомбардировките в
София
, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка.
Другата секретарка след заминаването на царя се поболя, като двете и ръце се подуха и тя не можеше да си служи с тях до края на живота си. Така че случайни неща нямаше както в двореца, така и извън двореца, а всичко си беше на мястото. Наистина, царят, припомнил си вече за Лулчев, приема съвета да се срещне отново с него. В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го приобщава като свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започват да стават по- редовни, той споделя това със стенографката Елена Андреева.
към текста >>
Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в
София
.
" След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Нещата ги изстрелваше направо в упор. Така че, ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история.
Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в
София
.
Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година, Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка,като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов.
към текста >>
По-голямата част от тях идват като бежанци в град
София
.
Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население.
По-голямата част от тях идват като бежанци в град
София
.
Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици.
към текста >>
Скоро след това започнаха бомбардировките над
София
.
Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно.
Скоро след това започнаха бомбардировките над
София
.
Учителят беше в Мърчаево, когато за първи път след всичко това можах да отида при Него. Тогава Той ми каза: "Времето изтече! Сега ще гледаме какво ще стане! " Така разбрах, че времето, определено за въвеждането на Паневритмията в българските училища е изтекло. Затова когато отидохме да искаме от Учителя нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде.
към текста >>
" Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над
София
станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад.
Затова когато отидохме да искаме от Учителя нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде. Той ни посрещна, изслуша ни и само мълчеше. Неговото мълчание беше някакъв отговор, който аз не разбрах. Тогава разпуснахме курсантите, без да им дадем нотите. Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време!
" Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над
София
станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад.
При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България.
към текста >>
НАГОРЕ
