Търсене в текстове за 'София'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 235 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ „Милост и истина се срещнаха:
към текста >>

Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.
Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания.
към текста >>

Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава.
Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро. За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината. Така работи и действа Духът, когато произвожда и ражда нещо добро.
към текста >>

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи.
към текста >>

Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба.
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата.
към текста >>

2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания.
За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро.
към текста >>

Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.
всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност [18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското Просвещение. Роден в Женева, син на беден часовникар. По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762). В последната е разработена педагогическата му система. Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността. В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони. [19] Вж. дял втори – І.1.
към текста >>

Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”.
същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат.
към текста >>

В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания.
„свободна воля”. [78] Вж. бел. № 41. [79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг.
към текста >>

През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната.
Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти.
към текста >>

се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св.
Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940). Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
към текста >>

Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството.
През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2
към текста >>

Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София.
Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
към текста >>

„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.
Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач?
към текста >>

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял втори . Двата велики закона на развитието. І. Живи, разумни сили на природата
към текста >>

4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?!
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3
към текста >>

Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й.
към текста >>

Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата.
За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта.
към текста >>

Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието. Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети Външните условия на живота 1. Произходът на живота
към текста >>

5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия.
Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата
към текста >>

Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.
8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер.
към текста >>

[137] Този закон в Херметичната философия е познат като VІІ принцип или принцип на Рода.
11:1-9, където след потопа синовете на Ной и техните племена се събрали на едно място и решили да издигнат във Вавилон кула (стълп) до небето. Бог се разгневил на това начинание и разбъркал езиците им, за да не могат да се разбират помежду си. Така те се пръснали по света, без да могат да продължат строежа на кулата. [136] Закон на Нютон за гравитацията – всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях. Например силата на привличане (F) между двe материални точки с маси M1 и M2 на разстояние S една от друга се изразява с F=G.M1.M2/S2, където G е гравитационна константа. [137] Този закон в Херметичната философия е познат като VІІ принцип или принцип на Рода. Той гласи: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази двойнственост се проявява във всички области на Битието.” Учителят го нарича още Всемирен закон на Любовта. Вж. дял трети – 9:3. [138] „Изход” – втора книга от Петокнижието на Мойсей, описваща двата възлови момента в историята на Израил като народ: бягството от Египет и даването на Закона. Като конкретно събитие „Изход” ознаменува раждането на израилтяните като народ, след като в продължение на 430 г. живеят в Египет, а при две от династиите дори са били роби.
към текста >>

4. Поздрав на всички

София, 1994, ИК "Всемир"
От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ, Мир да бъде на всички ви! Ето, аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила.
към текста >>

5. Биографични бележки

Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София)
Петър Константинов Дънов (Учителя) (11 юли, 29 юни ст. стил 1864 г., (Петровден), с. Хадърча (дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски. Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с.
към текста >>

в София и на Витоша, а от 1929 г.
Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г. Дънов се установява в София. От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания.
към текста >>

Дънов се установява в София.
във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г. Дънов се установява в София. От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания. След 1920 г. започва нов период в работата на Дънов. През 1922 г.
към текста >>

6. УВОД

Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях.
Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4 Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г.
към текста >>

Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.
114, л. 123-гръб * * * Личният бележник на Учителя П.Дънов от 1899г. (правя това уточнение, защото е възможно в бъдеще да се открият други негови бележници) се намира В архивния фонд на Лалка Найденова Кръстева - Ф. № 868, в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София. Лалка Кръстева е родена през 1927г. в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П.
към текста >>

в София.
№ 868, в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София. Лалка Кръстева е родена през 1927г. в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л.
към текста >>

Кирил и Методий" в София, Людмила Т.
След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания. Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов. Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт. Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова Септември 2009г. София ..........................
към текста >>

Септември 2009г. София
Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт. Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова Септември 2009г. София .......................... Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с.
към текста >>

7. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

- провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
- живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София.
към текста >>

1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66.
Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София. 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство.
към текста >>

- установява се окончателно в София.
- провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София. 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г.
към текста >>

1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".
- пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София. 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици.
към текста >>

1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г.
1906 г. - установява се окончателно в София. 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м.
към текста >>

1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас.
В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14.
към текста >>

1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул.
Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година.
към текста >>

1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.
Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм".
към текста >>

1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско.
1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа". 1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско. Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей). Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година. 1944г., 20 декември - изнася своята последна беседа пред Общия окултен клас. 1944г., 27 декември - напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.
към текста >>

8. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл.
Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално.
към текста >>

В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е.
Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр.
към текста >>

Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.
За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си.
към текста >>

методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия.
През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П.
към текста >>

9. Пеню Киров - №2

сепремества в София.
От 1891 г. работи като чиновник в Бургаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж.
към текста >>

Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.
През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г.
към текста >>

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.)
към текста >>

10. Петър Дънов - №1

в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).
10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

11. Петър Дънов - №3

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.).
към текста >>

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.)
към текста >>

12. Петър Дънов - №7

Т. II., София, 1995, с.
37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.)
към текста >>

13. Петър Дънов - №11 (отворена карта)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
................. * Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 18). (У., №11, 04.01.1899 г.) 52. Вж. бел. № 36. (У., №11, 04.01.1899 г.)
към текста >>

14. Петър Дънов - №19

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.
Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему. Ваш верен: П. К. Дънов .................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
към текста >>

Живее в Свищов, Силистра, Русе и София.
.................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти.
към текста >>

15. Петър Дънов - №23

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 97. Става дума за П. Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.)
към текста >>

16. Петър Дънов - №24

Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.
98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой.
към текста >>

17. Петър Дънов - №33

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с.
................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.)
към текста >>

18. Пеню Киров - №34

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г.
към текста >>

19. Пеню Киров - №35

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя).
към текста >>

София, 2007, с.
122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с. 359). (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 123. Пак там. П. Киров казва: „... аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си". (П.К., № 35, 30.05.1900 г.)
към текста >>

20. Петър Дънов - №41

II, София, 1995, с.
„Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие.
към текста >>

II, София, 1995, с.
В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.)
към текста >>

21. Пеню Киров - №40

Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>

22. Петър Дънов - №46

„Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.
Ваш верен: П. К. Дънов ................. 147. Липсва оригиналът. Поместеното писмо е взето от книгата: Дънов, Петър. „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 59. (У., № 46, 01.09.1900 г.)
към текста >>

23. Петър Дънов - №50

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.
Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов ................... 160. В началото на оригиналното писмо няма дата. Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 64. (У., № 50, 12.11.1900 г.) 161. II Петрово послание, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов. (8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа". (У., № 50, 12.11.1900 г.) 162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала.
към текста >>

24. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

сепремества в София.
От 1891 г. работи като чиновник в Бургаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж.
към текста >>

Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.
През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г.
към текста >>

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.) № 1 Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.8 Люб. бр. Киров,
към текста >>

в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).
10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.).
към текста >>

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.)
към текста >>

Т. II., София, 1995, с.
37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.) №8 гр. Бургас, 6-7 декемврий 1898 г. Люб. братко Дънов, Оня ден очаквах писмо от Вас, но като не получих до обяд, написах Ви отвореното си писмо38.
към текста >>

25. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
................. * Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 18). (У., №11, 04.01.1899 г.) 52. Вж. бел. № 36. (У., №11, 04.01.1899 г.) №11
към текста >>

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.
Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему. Ваш верен: П. К. Дънов .................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
към текста >>

Живее в Свищов, Силистра, Русе и София.
.................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти.
към текста >>

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 97. Става дума за П. Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.) №24
към текста >>

Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.
98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой.
към текста >>

26. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с.
................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.) №34 Нови пазар, 25 март 1900 г. Получено на 29. III. [бел.
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г.
към текста >>

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя).
към текста >>

София, 2007, с.
122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с. 359). (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 123. Пак там. П. Киров казва: „... аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си". (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) №38 (отворена карта)
към текста >>

II, София, 1995, с.
„Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие.
към текста >>

II, София, 1995, с.
В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.) №38 (отворено писмо) гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел " [До] гр. Н. пазар
към текста >>

Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>

„Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.
Ваш верен: П. К. Дънов ................. 147. Липсва оригиналът. Поместеното писмо е взето от книгата: Дънов, Петър. „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 59. (У., № 46, 01.09.1900 г.) №42 гр. Бургас, 10 септемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Получил съм както затвореното ти писмо, тъй и отвореното, само че това, последното, се получи на 7 того.
към текста >>

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.
Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов ................... 160. В началото на оригиналното писмо няма дата. Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 64. (У., № 50, 12.11.1900 г.) 161. II Петрово послание, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов. (8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа". (У., № 50, 12.11.1900 г.) 162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала.
към текста >>

27. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери.
Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасението на душата ни. То в същото това време и за нашите работи поглеждат, изучават и ни казват края им за в наша полза. Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме мислите си или пък само разклоненията на мислите да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и попречва да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний. Защото Бог ни дава всичко това съгласно сърцата ни. Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно. Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай. Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме. Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам Архангела Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа".
към текста >>

28. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
към текста >>

Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах.
Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-ревностните разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов. Книжарницата на брат Пеню се превръща и в един малък клуб, където през седмицата са наминавали нашите приятели и съмишленици на разговори и срещи, отивали са и външни лица, не само по работа, но и за да почерпят от мъдрото му слово. Заминаване от този свят Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г., извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. Отсега нататък ти ще го раздаваш". Наскоро след това получава съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случва така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памти века. Идваме един след друг на Земята и така един след друг си заминаваме. Онзи, който е раздавал хляба на гладните, го предава на следващия след него, той да го раздава.
към текста >>

29. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г.
За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович.
към текста >>

30. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Стоименов се премества в София.
В потвърждение на това, че не Т. Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го! ", където той поема авторството върху себе си. Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини). Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г.
към текста >>

31. №52 /Пеню Киров/

и умира в София през 1949 г.
34 Става дума за първия събор, който се провежда в периода 19-24.07.1900 г. Вж. също писмо №39 на П.К. от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П.
към текста >>

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор
също писмо №39 на П.К. от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж.
към текста >>

32. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.
К. Дънов ----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
към текста >>

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

33. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И.
К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си. -------------------------------------------------- 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
към текста >>

34. №63 (Петър Дънов)

Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.
Получено на 3 септемврий 1901 г. [бел. на П. К.]. [Пловдив] Люб. бр. Киров, Надявам се да сте добре и да се подвизавате с вяра в Любовта Господня. Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София. В настоящото писмо Ви изпращам моя десятък за Господа за месец август, моля, предайте го на бр. Тодор. Аз щях да му пиша, но не зная дали се е завърнал. Поздрави бр. Мелкон нарочно, а тъй също бр. Колесников, Николай и всички други.
към текста >>

в София.
Всякъде Господ е уреждал пътя и ни е крепил във всички случаи да носим всичко според Неговата блага воля. ----------------------------------------------------- 47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София.
47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

35. №64 (Петър Дънов)

Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за към София.
Нека се укрепява той във вярата. Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще промисли за всичко. Небесният Наш Баща е приготвил добри неща за своите чада. Нека да бъде твърд и непоколебим в мисията, която му се възлага. Всичко работи за добро. Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за към София. Кога пристигна, ще Ви съобщя за адреса си. Приемете моята братска любов. Ваш верен: П. К. Дънов -----------------------------------------------------------------------
към текста >>

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик. Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“.
към текста >>

36. №55 /Пеню Киров/

[до] гр. София
№55 (Пеню Киров) гр. Бургас, 18 ноемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София От много време не Ви писах. Причините сега ще ти изложа вкратце. Главно, що не ти писах, беше, че аз по наставление от горе вследствие колективната ни молба оттук и по жребието, което теглих, трябваше да почна да изучавам занятието колосвач на разни мъжки и женски бели дрехи. Намери се един арменец, който искаше да отиде в Пловдив да работи това занятие, а на мястото си да остави някой. Услових се да ме изучи за месец време, срещу сто лева възнаграждение.
към текста >>

37. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

София, 5 декемврий 1901 г.
№ 65 (Петър Дънов) София, 5 декемврий 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 18 ноем[врий] приех навреме. Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си.
към текста >>

38. № 56 /Пеню Киров/

[до] гр. София
№ 56 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 9 декемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София Писмото ти от 5-и того получих, разбрах съдържанието му. Нямам нищо против наредбите на Господа. Въпросът ми беше за хитростите на Колесникова и предпазливостта на Д- ра и [за] начина, по който те ни поставиха като лица, отговорни по техните условия. Види ми се доста разумен приготвен план и от двете страни, понеже ще имат в противен случай за пред света свидетели. Моля, когато имаш възможност, повърни Колесниковото писмо бр.
към текста >>

39. №66 /Петър Дънов/

[София, ?
№66 /Петър Дънов/ [София, ? декемврий 1901 г.] Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 9 декемврий приех. За всичко, което ми пишете, благодаря Ви. Има много неприятности в живота, но трябва да се понесат с дух на търпение и благост.
към текста >>

40. №57 /Пеню Киров/ [отворено писмо]

[до] гр. София
№57 (Пеню Киров) [отворено писмо] гр. Бургас, 27 януарий 1902 г. [до] гр. София Любез. ми бр. Дънов, Последното Ви писмо съм получил навреме, също така и Тодор – отворената Ви карта. Забавих се да ти пиша, защото Сатана е пак въстанал. Аз сега при работа, пак без работа съм. Чудя се какво да правя.
към текста >>

41. №67 (Петър Дънов) [отворена карта]

София, 2 февруарий 1902 г.61
№67 (Петър Дънов) [отворена карта] София, 2 февруарий 1902 г.61 Л. б. Киров, Получих последното Ваше отворено писмо. Надявам се да сте по-добре засега. "Просете - казва Господ - и ще ви се даде, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] Всичко съдейства за наше добро.
към текста >>

42. №68 (Петър Дънов) [отворена карта]

София, 28 февр[уарий] 1902 г.
№68 (Петър Дънов) [отворена карта] София, 28 февр[уарий] 1902 г. Л. б. Киров, Надявам се да сте получили моята по-прежна карта. При това, вярвам и да сте по-добре засега. Във всичко уповайте твърдо и яко в обещанията. 3а нуждите Ви Господ, Който Ви ръководи, ще промисли.
към текста >>

43. №59 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№59 (Пеню Киров) гр. Бургас, 2 март 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София И двете Ви последни писма притежавам. Не Ви отговорих, защото съм объркан от положението си. Знам, че твоето е още по-лошо, но ти си научен да се не окалваш и добре правиш. Всичко туй разбирам и искам да бъда и аз безгрижен. Но какво да правя опашката си?
към текста >>

44. №69 (Петър Дънов) [отворена карта]

София, 26 март 1902 г.
№ 69 (Петър Дънов) [отворена карта] София, 26 март 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Пиша Ви следното си писмо, да Ви осветля върху някои неща. Зная, че имате големи мъчнотии. Но дерзайте, нека вярата Ви да не се намалява.
към текста >>

45. №60 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№60 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 28 март 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София На 2-ри март бях ви писал затворено писмо, изпратено в София, но не зная дали сте го получили, защото след няколко дни се известих от в. „Новини“65, че сте заминали в Плевен. За това Ви заминаване ни яви и г-н Бъчваров66, който наскоро беше дошъл в Бургас и след 3-4 дни престояване се върна в Пловдив. Мъчнотии ме стигат и за[д]минават, това сега е, с което се боря. Но Господ не стои далеко.
към текста >>

На 2-ри март бях ви писал затворено писмо, изпратено в София, но не зная дали сте го получили, защото след няколко дни се известих от в.
№60 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 28 март 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София На 2-ри март бях ви писал затворено писмо, изпратено в София, но не зная дали сте го получили, защото след няколко дни се известих от в. „Новини“65, че сте заминали в Плевен. За това Ви заминаване ни яви и г-н Бъчваров66, който наскоро беше дошъл в Бургас и след 3-4 дни престояване се върна в Пловдив. Мъчнотии ме стигат и за[д]минават, това сега е, с което се боря. Но Господ не стои далеко. Той дохожда да ни насърчава по чудни начини.
към текста >>

Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.
Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П.
към текста >>

винаги, когато ходи в София, П.
Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина.
към текста >>

в София от 1906 г.
Умира след 1917 г. Учи във военно у-ще; полковник е от 1.1.1892 г.; от 1895г. – пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г.
към текста >>

46. №70 (Петър Дънов) [отворена карта]

От София излязох преди Великден70 .
№70 (Петър Дънов) [отворена карта] Шумен, 22 април 1902 г. Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината.
към текста >>

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
-------------------------------------- 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
към текста >>

47. №62 (Пеню Киров) [отворена карта]

Сестрата в Хасково е паднала полудяла и е в София.
[до] гр. Варна Писмата Ви от Русе, Търново и Варна притежавам. На нас ни се съобщи, че към края на юли, в началото на август ще стане съборът, но где, не зная. Аз обаче мисля, че той ще бъде пак в Бургас, защото Бог е Отец на Любовта, а пък аз като нямам възможност да отида някъде, то все затова трябва да стане в Бургас. Ний тук се крепим с последни сили. Сестрата в Хасково е паднала полудяла и е в София. Твой в Христа брат: Пеню Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

48. №75 (Петър Дънов)

и умира в София през 1949 г.
С искрен поздрав към вази всички. Ваш верен: П. К. Дънов ---------------------------------------------------- 79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
Ваш верен: П. К. Дънов ---------------------------------------------------- 79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>

49. №86 (Петър Дънов)

София, 4 януарий 1903 г.
№86 (Петър Дънов) София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров, Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време. В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня.
към текста >>

50. №87 (Петър Дънов) [отворена карта]

София, 11 януарий 1903 г.
№87101 (Петър Дънов) [отворена карта] София, 11 януарий 1903 г. Л. б. Киров, Надявам се да сте приели моето прежно писмо и да сте добре, което е най-желателно. С днешната поща Ви изпращам известна сума (20 лева), която да внесете за предназначеното и място. Поздрави всички приятели. Подвизавате ли се и как посрещнахте Новата година?
към текста >>

51. №69 (Пеню Киров) [отворена карта]

Дънов – [гр.] София
№69 (Пеню Киров) [отворена карта] гр. Бургас, 20 януарий 1903 г. [до] г-н П. К. Дънов – [гр.] София Любез. ми брате, Писмата Ви от 4-ти и 11-и того притежавам. Получих също и 20 лева, които предадох на мястото им. Ний тук, как да ти кажа, не зная: дохожда ден – добре сме, дохожда ден – никак не ни бива. Измъчвам се с нашите приятели, но казвам: аз да изпълня дълга си, че останалото е в Божиите ръце.
към текста >>

52. № 70 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№70 (Пеню Киров) гр. Бургас, 27 януарий 1903 г. [до] гр. София Любез. ми бр. Дънов, Изпратената ми онзи ден карта вярвам да сте получили. Настоящето ми [писмо] има само една цел, [така] че и аз няма да Ви говоря друго, освен нея. Днес имахме съобщение. Яви се Михаил и потвърди един въпрос, като каза, че „мислите Ви са мисли Божии“, за които същевременно ме задължи да Ви съобщя по-скоро, понеже този въпрос щял да се развие от Ваша страна и да бъде в полза [и] на други като нас (с таквиз идеи).
към текста >>

53. №88 (Петър Дънов)

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн.
към текста >>

54. №71 (Пеню Киров)

Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София.
И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева. Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро. Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София. Сумите ти, изпратени от Кюстендил и Видин – 10 лева и 12.50 – получихме. Новини по нас: Ако се не лъжа, мисля, че Николай Велчев замина, за да прави сватба в Самоков108. И друго, че нашия Тодор не го бива вече за самичък. Поразмисли отгде да му намерим другарка. Това е и мое, и негово запитване.
към текста >>

55. №72 (Пеню Киров) [отворена карта]

В затвореното си писмо молех да ми явите получихте ли писмото ми от 27 януари т.г., изпратено Ви в София?
Любез. ми бр. Дънов, Затвореното Ви писмо от 16-и того днес получих и всичко разбрах. Ходих при бр. Велчеви, но Николай го още няма. Взех 100 карти и с пощенски бандерол Ви ги изпратих още днес. В затвореното си писмо молех да ми явите получихте ли писмото ми от 27 януари т.г., изпратено Ви в София? Желая да зная дали е получено. С поздрав твой верен в Господа: Пеню Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

56. №91 (Петър Дънов)

те са в София, в дома на сем. Бъчварови.
118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г.,липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до17.08.1903 г. 119 Тази обиколка продължава около 10 месеца.
към текста >>

57. №74 (Пеню Киров)

гр. София, 29 октомврий 1903 г.
№74 (Пеню Киров) гр. София, 29 октомврий 1903 г. [до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Аз пристигнах в този град на 26-и и снощи се срещнахме с г-н Голов122 в дома му, където имаше някои съобщения. От него се известих, че сте си били във Варна, затова бързам да Ви пиша, докато имам време да постоя тук. С отделянето ми от вас123 аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и към село Дъскотна124 прекарах едно премеждие.
към текста >>

Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София.
На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми. Но Исус подкара по-бърже трена и тя не можа да ме хване. Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до три километра място заграбваше. После изкарах и другите две седмици и тъй прекарах това. От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126. Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София. В Етрополе проповядвах131, също и в едно село132 по тези последни места. В Дряново, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени. Сега, като Ви излагам всичко, чакам да ми дадеш допълнителни наставления на започнатото. Колкото какво да правя в живота ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи. Поздравявам Ви, поздрави и Мелкон, поздравява Ви също и бай Филип133 и двама ви.
към текста >>

122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г.
Ваш верен в Христа Господа: П. Киров Яви ми, Мелкон ходи ли някъде134. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
към текста >>

След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н.
към текста >>

На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев.
Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино.
към текста >>

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>

58. №93 (Петър Дънов)

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?
Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов139 ще се годи. Двамата вземат две сестри. Константинов, доколкото виждам, ще го изпитва общият Промисъл. Но всекиму както е отредено. Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140? Пиши ми за работата, както отива в Сливен. Вие ще схванете по-добре обстоятелствата на делото. Поздрави Гешова141 нарочно. Той е от кружока. Приеми и ти най-после моя сърдечен поздрав.
към текста >>

Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.
138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него. 139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него. 140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп.
към текста >>

Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
„Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г. Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
ІІ – 1-7ян. – септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
към текста >>

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
“,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
към текста >>

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.
към текста >>

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.
към текста >>

от англ., София, В.
„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
към текста >>

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж.
към текста >>

59. №75 (Пеню Киров)

Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др.
Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146. Тук приложени, едно съобщение и едно откровение147 за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението. И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко. Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа. Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др. било разнесено тази мълва, че си бил полудял и си се самоубил. Днес и г-жа д-р Железкова в едно писмо до Д-ра – и тя за същото говори. Аз ще чакам тук за отговора ти, който дано е за късо време. Поздрави приятелите: Н. Константинова и Ефтим Златева.
към текста >>

– каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“.
Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“. И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст. Момчилов каза, но не каза кой му е съобщил“. 149 Двамата се срещат във влака за Пазарджик на 10.12.1903 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

60. №77 (Пеню Киров)

А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София.
Колкото за да изпитвам себе си, аз досега не исках да зная за тези задължения, които понякога ми се товареха от този или онзи, но сега аз имам сили да извърша това и не зная като как да ти разправя, намирам се длъжен да сторя Волята Божия. В последно едно съобщение, на 24-и, ни се каза относително Откровението, че то има някои точки да се изменят, други – [да се] разширят, и други – [да се] допълнят. Сега, моля, виж какво ще направиш, защото в писмото си ми пишеш да чакам, докато се извърши тази работа, но аз най-много до към 3-и февруарий може да ме завари отговорът ти, ако разбира се, своевременно пишеш. Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото Откровение, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат. Та всичкото това ако може до тази дата да стане, ще бъда тук. А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София. Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите. Вчера имахме едно събрание, частно, в което имаше 50- 60 жени и няколко мъже, тъй че е много работата. Поздрав от всички братя и сестри на Църквата, а така и от г-н Д-ра, та и от мен. Твой верен в Господа: П. Киров П.П. Имам едно момче от Стралджа, Ямболско.
към текста >>

61. №80 (Пеню Киров) (отворено писмо)

Ако би да е там, кажете, че съм му писал в София.
Сливен (чрез г-н д-р Миркович) Любез. ми бр. Дънов, Пристигнах на уреченото време благополучно и сега си почивам и диря източник, за да се прехранвам. Не зная бр. Бъчваров дали е дошъл в Сливен. Ако би да е там, кажете, че съм му писал в София. Поздрави всички приятели. Твой верен в Господа: Пеню Г-н Д-ре, моля, ако бр. Дънов го няма, изпратете му го, където е157. Същий
към текста >>

62. № 81 (Пеню Киров)

Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София.
160 Баба Мария, желявската пророчица. Не са намерени сведения за нея, но в дневника на П. Киров откриваме, че е прeспивал в нейния хан. Вж. също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода.
към текста >>

Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София.
също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“.
към текста >>

Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград.
Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария.
към текста >>

63. №105 (Петър Дънов)

София, 11 октомврий 1904 г.
№105 (Петър Дънов) София, 11 октомврий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 24-и м[иналия месец] получих. Стойте близо до Господа и не се съмнявайте в нищо. Вашият сън показва, че сте извършили една победа над Лукавия. А това е радостно.
към текста >>

64. №87 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№87 (Пеню Киров) гр. Бургас, 14 октомврий 1904 г., четвъртък [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Писмото Ви от 11-и того вчера получих. То ме завари с подновени сили засега. Ний едвам миналата седмица имахме от толкова време първото ни събрание между Тодор, Мелкон и аз, и след това второ събрание – ний тримата, с Арнаудов. Правя големи отстъпки, само и само делото да подтикнем да тръгне, но и аз сам имам нужда още да се лекувам.
към текста >>

65. №106 (Петър Дънов)

София, 18 октомврий 1904 г.
№106 (Петър Дънов) София, 18 октомврий 1904 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви получих. Аз зная, че засега Вий ще вървите добре. Това е и Волята на Господа, да укрепвате в Неговата Любов. В Любовта има сила.
към текста >>

66. №88 (Петър Дънов)

[до] гр. София
№ 88 (Пеню Киров) гр. Бургас, 18 ноемврий 1904 г., четвъртък [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Последното ти писмо от София притежавам. От последното ми писмо и досега други рани се отвориха – те са за земни неща, със съдружника на дядо ми, който всячески иска да ме погълне. Миналата седмица се и поскарахме доста сериозно. Днес обаче ми е турил клопка, та ми изкара от 17,10 лева глоби пред митницата.
към текста >>

Последното ти писмо от София притежавам.
№ 88 (Пеню Киров) гр. Бургас, 18 ноемврий 1904 г., четвъртък [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Последното ти писмо от София притежавам. От последното ми писмо и досега други рани се отвориха – те са за земни неща, със съдружника на дядо ми, който всячески иска да ме погълне. Миналата седмица се и поскарахме доста сериозно. Днес обаче ми е турил клопка, та ми изкара от 17,10 лева глоби пред митницата. Какво да правя с този человек, не зная? И с добро държах, и с лошо, и все то.
към текста >>

67. №107 (Петър Дънов)

София, 9 дек[емврий] 1904 г.
№107 (Петър Дънов) София, 9 дек[емврий] 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Вeстниците можете да ги изпратите до книжарницата на Голов. За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е. Усъвършенстването е дело на времето.
към текста >>

68. №89 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№89 (Пеню Киров) гр. Бургас, 14 декемврий 1904 г., вторник [до] гр. София Любез. бр. Дънов, За да ти пиша това и онова (предното писмо), считам, че те товаря с товар чужд, затова схващай нашия живот и успех от долуописания сън – той ще ти покаже всичко. Съновидение на 13-и срещу 14-и декемврий 1904 г., към 2 часа след полунощ. Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля. След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми.
към текста >>

69. №108 (Петър Дънов)

София, 29 декемврий 1904 г.
№108 (Петър Дънов) София, 29 декемврий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Прочетох внимателно всичко. Мен ми е ясно онова вътрешно духовно положение, но то не е частично, то е общо за целия този народ. Но в Бога измяна няма.
към текста >>

Иларионов умира в София през1929 г.
Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29 с.
към текста >>

70. №109 (Петър Дънов)

София
1905 №109188 (Петър Дънов) София На вярата – бъдещето. На надеждата – упованието. На любовта – сърцето. Ч. Н. 1905 П. К. Дънов
към текста >>

71. №90 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№90 (Пеню Киров) гр. Бургас, 6 януарий 1905 г., четвъртък [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Получих затвореното ти писмо от 29 миналий [месец], а така също отворените ти карти за Рождество Христово и Нова година. Благодаря Ви. По затвореното писмо всичко относително Костантина изпълних. Приеми моите сърдечни паздравления – чакам Господа.
към текста >>

72. №91 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№91 (Пеню Киров) гр. Бургас, 3 април 1905 г. [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Както вече Ви е известно, аз от 21-и февруарий съм свободен от работата, която занимавах189. Не съм обаче свободен от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки. Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина.
към текста >>

73. №110 (Петър Дънов)

Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление.
Не приемай техните внушения. Бъдете свободни, както е и Онзи, Който ви води. Приеми моя сърдечен поздрав засега. Поздрави бр. Тодор и Мелкон. Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление. Има някои въпроси, ще [ги] уредим, кога се срещнем. Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191. Обърни погледа си към своята душа. Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П.
към текста >>

Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191.
Приеми моя сърдечен поздрав засега. Поздрави бр. Тодор и Мелкон. Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление. Има някои въпроси, ще [ги] уредим, кога се срещнем. Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191. Обърни погледа си към своята душа. Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П. К. Дънов ------------------------------------------
към текста >>

191. В София П.
Обърни погледа си към своята душа. Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П. К. Дънов ------------------------------------------ 191. В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“.
към текста >>

74. №92 (Пеню Киров)

София, ул.
№92 (Пеню Киров) гр. Бургас, 30 април 1905 г., събота [до] гр. София, ул. „Опълченска“ № 70 Любез. бр. Дънов, Получих затвореното ви писмо от Русе и всичко разбрах. Аз още се намирам в това положение, което бях ти описал, но сега наскоро искам да видя някоя работа. Затова аз се молих 4-5 пъти и ето, на 27-и того сутринта в 5 часа що ми се отговори.
към текста >>

75. №93 (Пеню Киров)

Според както ми пише Голов, Узунов196 бил в София.
Всичко това ти разправям, но и аз не знам защо. Молих се и като че някой насила ме накара да ти пиша. Кючукът194 е тука от няколко дни, дошъл като член от Постоянната комисия. Поздравлява те нарочно, също и Тодор те поздравлява. Книгите „Вихрушки“195, виж, яви ми на кому да ги изпратя. Според както ми пише Голов, Узунов196 бил в София. Чакам да ми явиш, за да ги изпратя, а също и парите му. Според както се [на]уча[вам], Мелкон изпаднал в много лошо положение. Вчера се видях с брат му и му казах това, що желаех, а той се обърна и каза, „че мене парите ми се свидят, а не брата ми [по дух]“. С искрен поздрав. Твой верен Господу: П.Киров
към текста >>

191 В София П.
Вчера се видях с брат му и му казах това, що желаех, а той се обърна и каза, „че мене парите ми се свидят, а не брата ми [по дух]“. С искрен поздрав. Твой верен Господу: П.Киров _________________________ Обяснителни бележки: 191 В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“. 192 П.
към текста >>

Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София.
Трябва да се хвърли виделина в умовете“. 192 П. Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят.
към текста >>

В София В.
От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Вероятно в този период се жени за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на П. Дънов, с която имат двама сина.
към текста >>

Впечатления“ (София, 1926).
влиза в редовете на Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на Пета одринска дружина. Носител е на бронзов медал. През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“.
към текста >>

Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.
Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост. И не го харесахме...“. В. Узунов напуска този свят на 7 септември 1948 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

76. №94 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№94 (Пеню Киров) гр. Бургас, 31 декемврий 1905 г. [до] гр. София Любезни бр. Дънов, Получих 30 лв., които си препратил198. Благодаря, че си турил грижата. Тези пари ще ти повърна, когато се улесня. Аз с подчинявание на Духа се завърнах тука и още на втория ден ме приеха на работа.
към текста >>

77. №112 (Петър Дънов)

Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М.
Ч. Н. Г.200 1906 ------------------------------------------------ 199. Това писмо се публикува за първи път. 200. Вероятно П. Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. пише: „Кога се върна в София, ще пиша“. Първото писмо от София е до К. Иларионов – на 14.01.1906 г., в което той откликва на молбата на сем. Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд.
към текста >>

пише: „Кога се върна в София, ще пиша“.
------------------------------------------------ 199. Това писмо се публикува за първи път. 200. Вероятно П. Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. пише: „Кога се върна в София, ще пиша“. Първото писмо от София е до К. Иларионов – на 14.01.1906 г., в което той откликва на молбата на сем. Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К.
към текста >>

Първото писмо от София е до К.
199. Това писмо се публикува за първи път. 200. Вероятно П. Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. пише: „Кога се върна в София, ще пиша“. Първото писмо от София е до К. Иларионов – на 14.01.1906 г., в което той откликва на молбата на сем. Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува.
към текста >>

78. №95 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№95 (Пеню Киров) гр. Бургас, 19 март 1906 г. [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Писмото ми от 31 декемврий м. год. вярвам да си получил. Сега, понеже пролетта настъпи, аз според душата ми, готов съм да тръгна на старата работа (книжарството). Ако прочее намираш, че добре ще направя, ако почна пак това занаятие, то яви ми, за знание.
към текста >>

202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г.
Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София.
Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

79. №113 (Петър Дънов)

София, 11 април 1906 г.
№113 (Петър Дънов) София, 11 април 1906 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Мен е известно Вашето положение. Трябва Ви смелост и решителност, и при това непоколебима вяра. Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си.
към текста >>

80. №96 (Пеню Киров)

[до] гр. София204
№96 (Пеню Киров) Гара Ветово [Разградско], 15 юний 1906 г. [до] гр. София204 Любез. бр. Дънов, Последното Ви писмо, пратено ми в Бургас, притежавам; тогава още щях да Ви пиша, но по причина, че се приготовлявах за път, това не направих, макар и да имаше причини, които ме караха да Ви пиша. Сега, докато бях в Силистра, Т. Стоянов ми писа и иска да му явим за събора т. год. кога ще стане, за да може да иска отпуска за това време, понеже тя още отсега им се определяла.
към текста >>

81. №97 (Пеню Киров)

Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София.
[до] гр. Русе Любезни бр. Петре205, Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември.
към текста >>

бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София.
Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде?
към текста >>

По-късно се премества в София.
Фердинанд: от 1944 г. – Михайловград; от 1992 г. – Монтана. 207 Илия Стойчев от с. Угърчин, Ловешко, живеещ тогава в Русе. По-късно се премества в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

82. № 98 (Пеню Киров)

Много желаех да се срещна с тебе, когато втори път отидох в София, но не било определено.
1907 №98 (Пеню Киров) гр. Бургас, 1 януарий 1907 г. [до] гр. Търново Любез. бр. Петре, Много желаех да се срещна с тебе, когато втори път отидох в София, но не било определено. Имах и имам въпроси да те питам, но в писмо това не ми се иска, а когато се срещнем, въздържам се. Някои работи има явени, но не докрай разяснени, от които някои ще ти явя: 1. Защо се определя денят св. Пантелеймон в месец юли за някоя си работа215? 2. Кой е помежду ни Йосиф216?
към текста >>

Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с.
в селото е издаден първият брой на сп. „Възраждане“, а вторият и третият са издадени в Бургас. Участниците в колонията влизат в пряка връзка с Л. Н. Толстой, който дори им предоставя 11 свои непубликувани ръкописа, които излизат от печат тук, за първи път в света. Основатели на колонията са Христо Досев от Ст. Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с. Градец, Котленско. 218 Вероятно с основателите на комуната. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

83. №99 (Пеню Киров)

Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в Плевен, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас.
№99 (Пеню Киров) гр. Плевен, 1 март 1907 г. [до] гр. Варна Любезни брате Петре, Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в Плевен, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас. Ако би, че трябвам за нещо, то пиши ми в Търново чрез сестрата219. С искрен поздрав. Твой верен всякога Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>

84. №100 (Пеню Киров)

Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

85. №102 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№102 (Пеню Киров) гр. Бургас, 12 октомврий 1907 г. [до] гр. София Любез. бр. Петре, Получих писмо от нашия приятел Петка231, който искаше да явим как сме разбрали ний в събора наредбата относително петъците. Затова тука по-долу излагам подробно нашето разбирание. Във всеки петък от седмицата ний се молим за приятелите от Веригата232, като ги именуваме поименно. В тази ни молба призоваваме тримата наши водители, т.е. Св.
към текста >>

3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София.
Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г. тежка парализа го поваля на легло и в началото на 1916 г.
към текста >>

завършва земния си път в София.
Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г. тежка парализа го поваля на легло и в началото на 1916 г. завършва земния си път в София. За първи път срещаме името му в писмо на П. Дънов до М. Казакова от 21.11.1905 г., където пише: „М. Георгиев идва и ми връчи Ваш ръкопис, пратен до него, да го прегледам“. От 1907 г.
към текста >>

86. №121 (Петър Дънов)

София, 25 октомврий 1907 г.
№121 (Петър Дънов) София, 25 октомврий 1907 г. Люб. бр. Киров, Получих твоето писмо от 12-и на т.м. Колкото за моето идване в Бургас, ще видя кога може да ми се отвори път. За това ще Ви съобщя по-нататък240. Засега вий се подвизавайте в добрия път.
към текста >>

През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.
---------------------------------- 240 Това посещение се осъществява през 1908 г. Със сигурност се знае, че П. Дънов е бил в Бургас през април за Великден, тъй като е запазено благопожелание до сем. Иларионови за празника от 10.04.1908 г. През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.
към текста >>

87. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Писмото препратете в София и да ме чака тамо.
Работата на Н[икон]243 може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения. Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака тамо. Аз ще съдействам да се изправят забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи. Друго - Вашият Антиминс244, който имате в стаята си, покрийте го с нещо. Тия светини не е добре да стоят в обикновена стая и гдето всички влизат. Може да го прикътате.
към текста >>

88. №104 (Пеню Киров)

[до] гр. София
№104 (Пеню Киров) гр. Бургас 14 септемврий 1909 г. [до] гр. София Любез. бр. Петре, Писмото Ви от дата 3-ти того притежавам. Позабавих отговора си по причина, че Никон още не бе дошъл, та трябваше да чакам да му явя отнасящето се до него. Когато се върнах от Варна245, той дойде да приеме отговора – но понеже такъв нямаше, то той се намери доста утеснен. Задължи ме да кажа на Тодор Стоименов, но аз отрекох, тогава той сам му явил всичко.
към текста >>

89. №123 (Петър Дънов)

София, 21 септемврий 1909 г.
№123248 (Петър Дънов) София, 21 септемврий 1909 г. Люби Господа твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здравие, твоето щастие, твоето блаженство. Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигание. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен.
към текста >>

90. №124 (Петър Дънов)

от София).
Следователно след 4 ноември 1913 г. П. Дънов е в Търново (има негово писмо до Петко Гумнеров с дата 5 ноем. 1913 г. от Търново!).Там остава до първите дни на 1914 г. (има негово писмо до К.Иларионов от 7 януари 1914 г. от София). Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с. 104-106, но с дата 17 декемврий1913 г. и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г.
към текста >>

Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с.
Дънов е в Търново (има негово писмо до Петко Гумнеров с дата 5 ноем. 1913 г. от Търново!).Там остава до първите дни на 1914 г. (има негово писмо до К.Иларионов от 7 януари 1914 г. от София). Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с. 104-106, но с дата 17 декемврий1913 г. и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник.
към текста >>

91. №125 (Петър Дънов)

е вече в София.
----------------------------------------------------------- 252 Това писмо се публикува за първи път. 253 П. Дънов пристига от Шумен в Търново на 4.11.1913 г. Там престоява около два месеца и на 3-5.01.1914 г. е вече в София. Това писмо, както и писмото от 7.01.1914 г. от София до сем. Иларионови, отхвърля възможността той да е посрещнал Новата година в Бургас. В тома „Извънредни беседи“ на издателство „Всемир“ (1994 г.) –„Искайте сила, имайте вяра“ – е посочена датата 6.01.1914 г., на която П. Дънов е отправил поздрав към всички за Новата 1914 г., уж бидейки в Бургас.
към текста >>

от София до сем.
253 П. Дънов пристига от Шумен в Търново на 4.11.1913 г. Там престоява около два месеца и на 3-5.01.1914 г. е вече в София. Това писмо, както и писмото от 7.01.1914 г. от София до сем. Иларионови, отхвърля възможността той да е посрещнал Новата година в Бургас. В тома „Извънредни беседи“ на издателство „Всемир“ (1994 г.) –„Искайте сила, имайте вяра“ – е посочена датата 6.01.1914 г., на която П. Дънов е отправил поздрав към всички за Новата 1914 г., уж бидейки в Бургас. Поздравът е отпечатан в Търновската печатница „Н. М.Церковски“, което говори за нужда от повече екземпляри, с явното намерение да бъдат разпратени на повече места в страната.
към текста >>

Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж.
Че е единствено запазен и достъпен става видно от повтарянето на горепосочената неточна дата. Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава). Документирано е, че П. Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914г. все още е във В. Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж. и бел. №250. (писмо 124) 254 Молитва „Лозинката“ от Молитвеника. 255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините напред. Това остава здраво отпечатано в традицията на Братството.
към текста >>

92. №106 (Пеню Киров)

София, ул.
1917 №106 (Пеню Киров)256 гр. Бургас, 15 април 1917 г. Телеграма [до] гр. София, ул. „Опълченска“ №66 До Петър К. Дънов Събрани днес, всички те приветстваме с Христовото Възкресение. За много години! Христос воскресе!
към текста >>

93. Показалец на личните имена

Алексиев (София) – П.К. 87
Показалец на личните имена (Използвани съкръщения в Показалците - за писма от: Петър Дънов – У.; Пеню Киров – П. К.) Албертино -- П. К. 81 Алексиев (София) – П.К. 87 Арнаудов, Янаки Димитров (Бургас) – У. 77-79, 82, 88, 90, 98, 100, 103; П.К. 60, 65, 67, 68, 81, 85, 87, 88, 95 Баба Мария – Желявската пророчица (с.
към текста >>

Бай Филип (от София) – П.К. 74
98, 100, 103; П.К. 60, 65, 67, 68, 81, 85, 87, 88, 95 Баба Мария – Желявската пророчица (с. Желява, Софийско) – П.К. 81, 84 Бай Филип (от София) – П.К. 74 Балканджиев, Недялко, капитан (Хасково и Меричлери) – У. 81; П. К. 55, 65, 66 Балканджиева, Тодорка (Хасково и Меричлери) – У. 81; ПК. 55, 61, 62, 66
към текста >>

Бъчваров, Тодор Иванов (София) – У.
Баща ви – поп Константин А. Дъновски - П. К. 81 Братя Велчеви (Бургас) – Вж В е л ч е в, Димитър В.; Вж В е л ч е в, Христо В. Бъчваров, Тодор Иванов (София) – У. 86, 93, 99,101,102,105,106,108,110; П.К. 60, 68-70, 74, 75, 80- 82, 87, 88, 91, 95, 97, 98, 102 Васил – Вж К о з л о в, Васил. Р.
към текста >>

Гумнеров, Петко Иванов (София) – П.К.
105, 107, 108; П.К. 74, 87, 93, 95, 102 Граблашев (Граблашов), Велико (Васил, Величко) – У. 93,119; П.К. 75, 95, 101 Гумнеров, Петко Иванов (София) – П.К. 90-92, 94-96, 102 Гумнерова, Гина (Ангелина) (София) – П.К. 90-92, 94-96, 102 Дебарол, Адолф (1801-1886, Франция) – П.
към текста >>

Гумнерова, Гина (Ангелина) (София) – П.К.
Граблашев (Граблашов), Велико (Васил, Величко) – У. 93,119; П.К. 75, 95, 101 Гумнеров, Петко Иванов (София) – П.К. 90-92, 94-96, 102 Гумнерова, Гина (Ангелина) (София) – П.К. 90-92, 94-96, 102 Дебарол, Адолф (1801-1886, Франция) – П. К. 81 Джамбазов, Харалампи (Дряново) – П.
към текста >>

Игнатов, Иван (книжар, София) – У. 63
93; П. К. 75 Зурков, Илия (Бургас) – У. 102, 121; П.К. 101, 102 Игнатов, Иван (книжар, София) – У. 63 Иларионов, Костадин (Търново) – У. 108; П.К. 90, 98 Иларионова, Елена (Търново) – П.К. 98 Казакова, Мария (Търново) – У.
към текста >>

Тачев, Иван (София) – П.К. 95
Стоянов(Стоименов), Тодор – У. 53, 56-59, 61-74, 76-78, 80, 82, 88-90, 97, 98, 100, 102, 103, 108, 110, 118, 119, 121; П.К. 47-52, 55-57, 61, 64, 65, 67, 68, 71, 79, 81,85-89, 91-98, 101, 102, 104 Тачев, Иван (София) – П.К. 95 Тихчев, Петър (Русе) – П.К. 97 Тодорка – Вж Б а л к а н д ж и е в а, Тодорка Тънков (Бургас) – У. 62; П.К. 67 Тънкова (Бургас) – П.К. 67
към текста >>

94. Показалец на географските имена

София – У.
77, 96 Сливен – У. 61, 62, 78, 79, 93, 94, 96, 97, 110, 117, 118; П. К. 65, 75, 76, 77, 78, 80, 100, 101 Сомовит – У. 88 София – У. 64-70, 86, 87, 93, 105-110, 113, 121, 123, 124; П. К. 55-57, 59, 60, 62, 69-72, 74, 75, 77, 80, 87- 98, 102, 104 Станимака (дн. гр. Асеновград) – П.
към текста >>

95. ПОСЛЕСЛОВ

В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.
Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период. В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В.
към текста >>

Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).
остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г.
към текста >>

В по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско), Дряново, Плевен, София.
Дънов започва периодични обиколки на страната. Пребиваването му във всеки град почти винаги е съпроводено с публични сказки по френология. Не винаги приходите от тях покривали личните му разноски, наема за залата и отпечатването на афишите. При добър приход изпращал десятъка си на касиера на „Обществото за повдигание религиозния дух на Българский народ“, а остатъка е дарявал на дружествата за издържане на безплатни трапезарии за бедни ученици. Пеню Киров пише предимно от Бургас. В по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско), Дряново, Плевен, София. Той посещава и много други градове в страната и за тях упоменава в писмата си. Това е свързано с работата му като разпространител на списание „Родина“ на Тодор Бъчваров от 1903 г. Навсякъде П. Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи.
към текста >>

96. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

и умира в София през 1949 г.
също писмо №39 на П.К. от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж.
към текста >>

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П.
към текста >>

следва по време на цялата обиколка до София.
38 Това писмо се публикува за първи път. 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово, държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, – тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го
към текста >>

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, – тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово, държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, – тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
към текста >>

97. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4 В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.: „Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И.
Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г. 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн. Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство. Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
към текста >>

98. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

г. в София.
46 Това писмо се публикува за първи път. 47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател. Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890 г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София.
Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890 г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София. 48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място.
към текста >>

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София. 48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г.
към текста >>

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик. 025]Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“.
към текста >>

99. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.
Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П.
към текста >>

винаги, когато ходи в София, П.
Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина.
към текста >>

100. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

в София от 1906 г.
Учи във военно у-ще; полковник е от 1.1.1892 г.; от 1895г. – пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител накатедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
към текста >>

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март. 71 Тодорка Балканджиева от гр. Хасково, за която става дума в писмо №55 на П. Киров от 18.11.1901 г. Вж. също бел. №57.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10619592666626