Търсене в текстове за 'София'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 252 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...
Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов. [Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ". Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим. Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух. Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен.
към текста >>

2. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

„Светът около нас", София, 1988 г
включително, на 12.VII за 1916 - 1968 г. включително и на 29.VI.от 1969 г. включително. Ако се интересуваме от астрономическата (действителната) дата, той е роден на 11.VII.1864 г.Литература: 1. Андреев, Й „Семинариум по средновековна българска история Помощни исторически дисциплини", В Търново, 1985 г. 2. Рид.щ Б. „Светът около нас", София, 1988 г 3. Събев, Т., Църковно-календарният въпрос", София, 1968 г. 4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г. ___________________ Източник: КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн Учителя във Варна
към текста >>

3. Събев, Т., Църковно-календарният въпрос", София, 1968 г.
включително и на 29.VI.от 1969 г. включително. Ако се интересуваме от астрономическата (действителната) дата, той е роден на 11.VII.1864 г.Литература: 1. Андреев, Й „Семинариум по средновековна българска история Помощни исторически дисциплини", В Търново, 1985 г. 2. Рид.щ Б. „Светът около нас", София, 1988 г 3. Събев, Т., Църковно-календарният въпрос", София, 1968 г. 4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г. ___________________ Източник: КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн Учителя във Варна РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
към текста >>

4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г.
Ако се интересуваме от астрономическата (действителната) дата, той е роден на 11.VII.1864 г.Литература: 1. Андреев, Й „Семинариум по средновековна българска история Помощни исторически дисциплини", В Търново, 1985 г. 2. Рид.щ Б. „Светът около нас", София, 1988 г 3. Събев, Т., Църковно-календарният въпрос", София, 1968 г. 4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г. ___________________ Източник: КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн Учителя във Варна РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в село Хадърджа, Варненско, а сега село Николаевка.
към текста >>

3. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.
Правдолюб Истинолюбиви** (в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
към текста >>

Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1.
Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г.„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г.
към текста >>

основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.
Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г.
към текста >>

Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е.
Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината".
към текста >>

Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.
Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
към текста >>

в София (бел. състав.)
Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г. в София (бел. състав.) БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА Учителя във Варна
към текста >>

4. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

София, Библ.
„Младият Петър Дънов“ Георги Христов 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 4. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 141-143. По спомени на Ангел Хаджийски Преразказва Галилей Величков Малко и непретенциозно селце на около 20 км от Русе. Сухо и безводно. С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият за добитъка.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града.
Пътуването до Новия свят в онова време може да се проследи през очите на двама известни съвременници на Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад". (16) Самият Чакалов има сходна съдба с Дънов - след завършване на протестантското училище в Самоков през 1887 г. той се отправя към Америка, за да продължи образованието си. Георги Николов Чакалов е роден на 20.04.1867 г. в Самоков. Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града. Васил Левски е нощувал известно време на тавана на дюкяна му в Самоков. През есента на 1887 г. Г. Чакалов постъпва във Филаделфийския медицински университет. В Америка той пребивава 11 години. През лятото на 1893 г., по време на изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници, на които става гид и преводач при престоя им в Чикаго.
към текста >>

Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини.
Тогава те са го питали колко струва труда му. А той отговарял: "Каквото дадете". И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети. 26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае.
към текста >>

Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева.
За обяснение на тази снимка, виж на с. 802. Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г. за защита на Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. I, с. 249.31. Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева. Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева. В Изгревът" т. XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя. Виждаме я и в "Изгревът", т. IX, на снимка N 33.
към текста >>

6. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

Това е била вече стара и почитана книга, когато Константинопол е бил превзет от турците, и без съмнение е измежду огромните съкровища, разграбени от съкровищницата на църквата „Св. София".
Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи. Няма и половин дузина да са описани в каталозите на страната ни, които да са като нашите ръкописи тука. Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или сборник уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година. Той е бил поне триста и петдесет годишен, когато Америка е била открита. Състои се от триста трийсет и четири листа в кварто формат... Началните букви са украсени, някои от които със сложни орнаменти; ръкописът е със смел размах, орнаментите са предимно в квадрат, текстът е навсякъде маркиран с червени музикални ноти. Това е била вече стара и почитана книга, когато Константинопол е бил превзет от турците, и без съмнение е измежду огромните съкровища, разграбени от съкровищницата на църквата „Св. София". Второ - Евангелариум, или Четвероевангелие. Цяло. Много красиво изписано на фин велум, сто седемдесет и осем листа, размер четири на три и половина инча. Много фин, но поразително четлив ръкопис. Вероятно датира от единайсети век. Никога не е бил в библиотека, тъй като фолиата не бяха номерирани досега.
към текста >>

7. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю".
Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет. Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък. Няма го чичовското добродушие на „Дрю". На лекциите на проф. Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю". На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф. Боун е с малките деца. Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им. Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината.
към текста >>

8. Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище 'Петко Рачев Славейков'

Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище "Петко Рачев Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: "Произхождението на человека", "Преглед върху древната и модерна философия", "Науката и философията", "Защо и как живеем" и "Основите на просвещението".
През 1896 г. Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище "Петко Рачев Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: "Произхождението на человека", "Преглед върху древната и модерна философия", "Науката и философията", "Защо и как живеем" и "Основите на просвещението".
към текста >>

9. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.
Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
към текста >>

През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.
Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората".
към текста >>

10. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

София
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий София През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил. , 02.09.1897 г. Това е духовно послание за съзнателен, разумен живот. Книгата, която се предлага за теглене е издание от 1912 г., Стара Загора, печатница "Напредък".Книгата за теглене на PDFСъдържание
към текста >>

11. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.
Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
към текста >>

Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна.
Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието.
към текста >>

София 25. X.
От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него. Тези писма пристигат до П. Киров дълги години. В тях той получава отговорите на всички възникнали проблеми в живота му. От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със стремежи да работи за Христа и да прилага добрия живот. София 25. X. 1907 г. Любезни бр. Киров, Получих твоето писмо от 12 т.м. Колкото за моето идване в Бургас ще видя кога може да ми се отбори път. За това ще ви съобщя по-нататък.
към текста >>

През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева.
- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева. Заминал си на 22 октомври 1952 г. без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя. Ел-Шадай на Витоша Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г.
към текста >>

12. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).
10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

13. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.).
към текста >>

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.)
към текста >>

14. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Т. II., София, 1995, с.
37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

15. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
Мир вам — приемете даденото обещание. .................* Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 18). (У., №11, 04.01.1899 г.) 52. Вж. бел. № 36. (У., №11, 04.01.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

16. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.
Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашият пр[иятел] Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди. По-добре някога, отколкото никога.Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему.Ваш верен: П. К. Дънов....................76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.)77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
към текста >>

Живее в Свищов, Силистра, Русе и София.
К. Дънов....................76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.)77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти.
към текста >>

17. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 97. Става дума за П. Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

18. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.
98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой.
към текста >>

19. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с.
................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.)
към текста >>

20. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Стоименов се премества в София.
Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т. Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го! ", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини). Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г.
към текста >>

21. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Стоименов се премества в София.
Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т. Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го! ", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини). Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г.
към текста >>

22. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
към текста >>

23. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар

„Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................. 147. Липсва оригиналът. Поместеното писмо е взето от книгата: Дънов, Петър. „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 59. (У., № 46, 01.09.1900 г.)
към текста >>

24. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.
Ваш верен в Господа: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................... 160. В началото на оригиналното писмо няма дата. Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 64. (У., № 50, 12.11.1900 г.) 161. II Петрово послание, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов. (8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа". (У., № 50, 12.11.1900 г.) 162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала.
към текста >>

25. Учителя дава 'Добрата молитва'

Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли.
Наряд и упътвания, дадени от Учителя през лятото на 1925 г., гр. Търново. 1) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ, 24.VI.1925 г. До братята и сестрите в гр. (село) Н.Л.К.Б.Л. Любезни братя и сестри, Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли. В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е.
към текста >>

Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни дрехи, лични карти; и пристигането - денем в София.
Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите. Изобщо изпратете в най-скоро време списъка на делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати. Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни дрехи, лични карти; и пристигането - денем в София. София, 24 юний 1925 год. Приемете нашите братски поздрави: КОМИСИЯТА 2) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ от З.III.1925 година Люб.брат... М. Краев..., НЛ.К.БА
към текста >>

София, 24 юний 1925 год.
Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите. Изобщо изпратете в най-скоро време списъка на делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати. Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни дрехи, лични карти; и пристигането - денем в София. София, 24 юний 1925 год. Приемете нашите братски поздрави: КОМИСИЯТА 2) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ от З.III.1925 година Люб.брат... М. Краев..., НЛ.К.БА Помолиха ме братята от с.
към текста >>

26. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Бъчваров.3 Списанието се печата предимно в София.
Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот. Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров.3 Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период.
към текста >>

Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му.
К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901 г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов.
към текста >>

Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год.
Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901 г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г.
към текста >>

Явно, за София тя става злободневен въпрос.
Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г.
към текста >>

“Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П.
ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П.
към текста >>

1. “Родина” (София), месечно списание за наука, литература и обществен живот, излизало от 24 окт.
IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя. Бележки: 1. “Родина” (София), месечно списание за наука, литература и обществен живот, излизало от 24 окт. 1898 до началото на 1915 г. и няколко броя през 1927г. (безуспешен опит на негови приятели за възстановяването на списанието). Основател, редактор и издател е Тодор Иванов Бъчваров (Сливен, 20. 07. 1874 – 16. 10.
към текста >>

1923, София).
1898 до началото на 1915 г. и няколко броя през 1927г. (безуспешен опит на негови приятели за възстановяването на списанието). Основател, редактор и издател е Тодор Иванов Бъчваров (Сливен, 20. 07. 1874 – 16. 10. 1923, София). Адресът на редакцията отначало е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” №69; 2. “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета друж. 1900 и 1901 год.”. Г.
към текста >>

София, собствено изд.
“Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” №69; 2. “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета друж. 1900 и 1901 год.”. Г. IV и V. София, собствено изд. на дружеството, Държ. печ, 1902, с. 59; 3. Бъчваров, Т. Ив. Заветници на свободата ни. . София, сп.
към текста >>

София, сп.
София, собствено изд. на дружеството, Държ. печ, 1902, с. 59; 3. Бъчваров, Т. Ив. Заветници на свободата ни. . София, сп. “Родина” [1921? 1922 ? ], с. 1. Там Бъчваров пише, че се запознал с Учителя П. К. Дънов във Варна преди 22 години, а по-късно същата година и с баща му, поп Константин Дъновски;
към текста >>

“Родина” (София), Г.
5. “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни Трапезарии за бедните ученици за 1902 година”. Варна, печ. Зора, 1903, с. 28; 6. Сп. “Родина” (София), Г. V, кн. I, за м. януари 1903, с. 1; 7. Сп. “Виделина” (Сливен), Г.
към текста >>

27. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Списанието се печата предимно в София.
Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот. Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период.
към текста >>

Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му.
К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов.
към текста >>

Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год.
Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация. Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г.
към текста >>

Явно, за София тя става злободневен въпрос.
Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г.
към текста >>

“Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П.
ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П.
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
към текста >>

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

29. Учителя предприема първата обиколка на България

Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.
Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П.
към текста >>

винаги, когато ходи в София, П.
Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 1. Бележка 39 от "Епистоларни диалози" 2. Бележка 55 от "Епистоларни диалози"
към текста >>

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.
2. Бележка 55 от "Епистоларни диалози" Бележка 39 от "Епистоларни диалози" 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
към текста >>

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“.
към текста >>

30. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
към текста >>

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

31. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
към текста >>

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

32. Учителя посещава Ямбол

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров.
К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет.
към текста >>

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
към текста >>

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

33. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров.
К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет.
към текста >>

34. Учителя посещава Пловдив

Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.
Получено на 3 септемврий 1901 г. [бел. на П. К.]. [Пловдив] Люб. бр. Киров, Надявам се да сте добре и да се подвизавате с вяра в Любовта Господня. Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София. В настоящото писмо Ви изпращам моя десятък за Господа за месец август, моля, предайте го на бр. Тодор. Аз щях да му пиша, но не зная дали се е завърнал. Поздрави бр. Мелкон нарочно, а тъй също бр. Колесников, Николай и всички други.
към текста >>

в София.
Същий Ний минахме през Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово и Хисарските бани. Всякъде Господ е уреждал пътя и ни е крепил във всички случаи да носим всичко според Неговата блага воля.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-----------------------------------------------------47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Пловдив
към текста >>

мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София.
Всякъде Господ е уреждал пътя и ни е крепил във всички случаи да носим всичко според Неговата блага воля.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-----------------------------------------------------47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Пловдив
към текста >>

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Пловдив
към текста >>

35. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Пловдив

Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.
Получено на 3 септемврий 1901 г. [бел. на П. К.]. [Пловдив] Люб. бр. Киров, Надявам се да сте добре и да се подвизавате с вяра в Любовта Господня. Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София. В настоящото писмо Ви изпращам моя десятък за Господа за месец август, моля, предайте го на бр. Тодор. Аз щях да му пиша, но не зная дали се е завърнал. Поздрави бр. Мелкон нарочно, а тъй също бр. Колесников, Николай и всички други.
към текста >>

в София.
Същий Ний минахме през Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово и Хисарските бани. Всякъде Господ е уреждал пътя и ни е крепил във всички случаи да носим всичко според Неговата блага воля.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-----------------------------------------------------47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София.
Всякъде Господ е уреждал пътя и ни е крепил във всички случаи да носим всичко според Неговата блага воля.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-----------------------------------------------------47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

36. Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив

Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за към София.
Нека се укрепява той във вярата. Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще промисли за всичко. Небесният Наш Баща е приготвил добри неща за своите чада. Нека да бъде твърд и непоколебим в мисията, която му се възлага. Всичко работи за добро. Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за към София. Кога пристигна, ще Ви съобщя за адреса си. Приемете моята братска любов. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
-----------------------------------------------------------------------54 На този етап няма данни за това, коя е тя.55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“.
към текста >>

37. Учителя посещава Пазарджик

„Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“.
към текста >>

Прими в музиката22-ри октомври, 1943 г., Младежки Окултен Клас, София
“. Ти мислиш за външен начин, мислиш,че си от правоверните. Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-напред трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ! “. Щом аз работя по закона на Любовта – Господ е казал“. Вж. също и бел. №39. Бележка: подобен епизод е описан в беседата - Прими в музиката22-ри октомври, 1943 г., Младежки Окултен Клас, София
към текста >>

38. Учителя пристига в София

Учителя пристига в София
Учителя пристига в София Датата не е точна. Предполага се, че това става в края на септември или началото на октомври. Последните дни от обиколката на България е прекарал в Пазарджик (10-15 септември). Завършена е първата обиколка на страната, която е направена съвместно с Тодор Бъчваров. В София, Учителя остава до април 1902 година.
към текста >>

В София, Учителя остава до април 1902 година.
Учителя пристига в София Датата не е точна. Предполага се, че това става в края на септември или началото на октомври. Последните дни от обиколката на България е прекарал в Пазарджик (10-15 септември). Завършена е първата обиколка на страната, която е направена съвместно с Тодор Бъчваров. В София, Учителя остава до април 1902 година. Отсяда при Т. Бъчваров.
към текста >>

39. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

София, 5 декемврий 1901 г.
София, 5 декемврий 1901 г. Любез. бр. Киров,Писмото Ви от 18 ноем[врий] приех навреме. Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си.
към текста >>

40. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), [София, ? декемврий 1901 г.]

[София, ?
[София, ? декемврий 1901 г.] (неизвестна дата, предполага се, че е в краят на декември 1901 г.) Люб. бр. Киров,Писмото Ви от 9 декемврий приех. За всичко, което ми пишете, благодаря Ви.
към текста >>

41. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София

София, 2 февруарий 1902 г.61 [отворена карта]
София, 2 февруарий 1902 г.61 [отворена карта] Л. б. Киров, Получих последното Ваше отворено писмо. Надявам се да сте по-добре засега. "Просете - казва Господ - и ще ви се даде, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] Всичко съдейства за наше добро.
към текста >>

42. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София

София, 28 февр[уарий] 1902 г.
София, 28 февр[уарий] 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Надявам се да сте получили моята по-прежна карта. При това, вярвам и да сте по-добре засега. Във всичко уповайте твърдо и яко в обещанията.
към текста >>

43. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

София, 26 март 1902 г.
Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 26 март 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Пиша Ви следното си писмо, да Ви осветля върху някои неща. Зная, че имате големи мъчнотии. Но дерзайте, нека вярата Ви да не се намалява.
към текста >>

44. Учителя държи сказка в Шумен

От София излязох преди Великден70 .
Шумен, 22 април 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината.
към текста >>

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих.
към текста >>

45. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен

От София излязох преди Великден70 .
Шумен, 22 април 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров,Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината.
към текста >>

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
към текста >>

46. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

и умира в София през 1949 г.
Не бойте се, Божиите източници на благост и милост не са се изтощили. Помощта ще дойде оттам, отгдето е отредено. С искрен поздрав към вази всички. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)----------------------------------------------------79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
Помощта ще дойде оттам, отгдето е отредено. С искрен поздрав към вази всички. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)----------------------------------------------------79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>

47. Учителя организира поредния събор, Бургас

За този събор може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г.
Учителя организира поредния събор, Бургас За този събор може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. Може да се каже, че това е среща на съмишленици. Няма намерени засега данни за това събиране.Писмо на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. [отворена карта] От писмото: Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по уреченото време63.
към текста >>

Няма намерени засега данни за това събиране.Писмо на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г.
Учителя организира поредния събор, Бургас За този събор може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. Може да се каже, че това е среща на съмишленици. Няма намерени засега данни за това събиране.Писмо на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. [отворена карта] От писмото: Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по уреченото време63. Нужните неща за Вашата прехрана ще Ви се дадат. Бъдете готови.
към текста >>

София, 26 март 1902 г.
Поздрави бр. Тодор, Мелкон и Николай. Коментар към писмото: 63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август. Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 26 март 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Пиша Ви следното си писмо, да Ви осветля върху някои неща. Зная, че имате големи мъчнотии. Но дерзайте, нека вярата Ви да не се намалява.
към текста >>

48. Под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен започва да излиза списание 'Виделина'

Официално Теософското общество има своето начало в България през 1903 година, когато в София е учреден неговият Български клон.
В близост е до град Чирпан. 95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910). Писмо на Учителя до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Писмо от Пеню Киров до Учителя №68 Официално Теософското общество има своето начало в България през 1903 година, когато в София е учреден неговият Български клон. Една година след това - през 1904 година започва да излиза и първото теософско списание в България - "Български теософски преглед". http://www.palitrabg.net/2t.htm Прикачени миниатюри
към текста >>

49. Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик)

Това се вижда от писмото му до П.Киров, 4 януари 1903 г., София.
Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик) През декември 1902 година Учителя прекарва десет дни в Татар Пазарджик. Това се вижда от писмото му до П.Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров,
към текста >>

Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София.
Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик) През декември 1902 година Учителя прекарва десет дни в Татар Пазарджик. Това се вижда от писмото му до П.Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров, Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време.
към текста >>

София, 4 януарий 1903 г.
Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик) През декември 1902 година Учителя прекарва десет дни в Татар Пазарджик. Това се вижда от писмото му до П.Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров, Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време. В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня.
към текста >>

Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София.
І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж. Учителя Петър Дънов, „Той иде“, Бяло Братство, С, 2004 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София.
към текста >>

50. (стар стил) Учителя пристига в София

Учителя пристига в София
Учителя пристига в София На 30 декември 1902 г., Учителя пристига в София, където има намерение да стои 10-15 дена. Отсяда при Тодор Бъчваров, уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67. Тя е срещу ул.
към текста >>

На 30 декември 1902 г., Учителя пристига в София, където има намерение да стои 10-15 дена.
Учителя пристига в София На 30 декември 1902 г., Учителя пристига в София, където има намерение да стои 10-15 дена. Отсяда при Тодор Бъчваров, уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67. Тя е срещу ул. „Опълченска" 66 където е дома на Гумнерови, където Учителя се премества да живее през 1904 г.
към текста >>

Писмо до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София
Отсяда при Тодор Бъчваров, уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67. Тя е срещу ул. „Опълченска" 66 където е дома на Гумнерови, където Учителя се премества да живее през 1904 г. Писмо до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров, Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време.
към текста >>

София, 4 януарий 1903 г.
„Опълченска" 67. Тя е срещу ул. „Опълченска" 66 където е дома на Гумнерови, където Учителя се премества да живее през 1904 г. Писмо до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров, Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време. В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня.
към текста >>

Писмо до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София
І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж. Учителя Петър Дънов, „Той иде“, Бяло Братство, С, 2004 г. Писмо до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София
към текста >>

51. Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него

по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София.
А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на земята. Това е Второто призвание към рода български и рода человечески. През 1898 год. Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на семейството славянско". За пръв път то бе издадено през месец май 1994 год. по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София. Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно. През 1888-1889 год.
към текста >>

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.
Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
към текста >>

52. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 4 януарий 1903 г.
Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров,Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време. В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня.
към текста >>

53. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта], София

София, 11 януарий 1903 г.101 [отворена карта]
София, 11 януарий 1903 г.101 [отворена карта] Л. б. Киров, Надявам се да сте приели моето прежно писмо и да сте добре, което е най-желателно. С днешната поща Ви изпращам известна сума (20 лева), която да внесете за предназначеното и място. Поздрави всички приятели. Подвизавате ли се и как посрещнахте Новата година?
към текста >>

54. Учителя прави обиколка из Северозападна България

(предполага се в края на януари или началото на февруари) Учителя тръгвайки от София посещава градовете Враца, Видин, Лом и Свищов, след което по река Дунав пристига в село Сомовит.
Учителя прави обиколка из Северозападна България В началото на 1903 г. (предполага се в края на януари или началото на февруари) Учителя тръгвайки от София посещава градовете Враца, Видин, Лом и Свищов, след което по река Дунав пристига в село Сомовит. Няма точни данни за тази обиколка. за нея се споменава в писмото до Пеню Киров от 9 април 1903 г., Плевен. Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен. Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г.
към текста >>

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн.
към текста >>

55. Учителя посещава град Плевен

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн.
към текста >>

56. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн.
към текста >>

57. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

те са в София, в дома на сем. Бъчварови.
„Дунавска", Варна.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г.,липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до17.08.1903 г.119 Тази обиколка продължава около 10 месеца.120 Съборът през 1903 г. се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902 г.
към текста >>

58. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа.
Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост. Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни. С усилването на духа ни и с проникването на Божията благодат ний ще достигнем да се възвърнем към небето и да влезем във вечните обиталища. Д-р Миркович бе тук преди няколко дена и си замина. Той ми съобщи, че ще му е приятно да ви види в Сливен през това лято. Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа. Мисля да се спра във Варна през летния сезон за по-дълго време. Навярно вие наближава вече да приключите постоянните си занятия и да имате малко отдих. Приемете моя искрен и сърдечен поздрав. П. К. Дънов Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда.
към текста >>

Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда.
Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа. Мисля да се спра във Варна през летния сезон за по-дълго време. Навярно вие наближава вече да приключите постоянните си занятия и да имате малко отдих. Приемете моя искрен и сърдечен поздрав. П. К. Дънов Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда. Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

59. Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?
Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов139 ще се годи. Двамата вземат две сестри. Константинов, доколкото виждам, ще го изпитва общият Промисъл. Но всекиму както е отредено. Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140? Пиши ми за работата, както отива в Сливен. Вие ще схванете по-добре обстоятелствата на делото. Поздрави Гешова141 нарочно. Той е от кружока. Приеми и ти най-после моя сърдечен поздрав.
към текста >>

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.
СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп.
към текста >>

Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
ІІ – 1-7ян. – септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>

РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
“,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
към текста >>

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
към текста >>

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
към текста >>

от англ., София, В.
„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство.
към текста >>

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
към текста >>

60. Учителя е в Силистра - трета обиколка на България

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?
Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов139 ще се годи. Двамата вземат две сестри. Константинов, доколкото виждам, ще го изпитва общият Промисъл. Но всекиму както е отредено. Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140? Пиши ми за работата, както отива в Сливен. Вие ще схванете по-добре обстоятелствата на делото. Поздрави Гешова141 нарочно. Той е от кружока. Приеми и ти най-после моя сърдечен поздрав.
към текста >>

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.
СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп.
към текста >>

Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
ІІ – 1-7ян. – септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>

РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
“,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
към текста >>

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
към текста >>

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
към текста >>

от англ., София, В.
„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство.
към текста >>

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
към текста >>

61. Учителя е в Русе - трета обиколка на България

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?
Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов139 ще се годи. Двамата вземат две сестри. Константинов, доколкото виждам, ще го изпитва общият Промисъл. Но всекиму както е отредено. Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140? Пиши ми за работата, както отива в Сливен. Вие ще схванете по-добре обстоятелствата на делото. Поздрави Гешова141 нарочно. Той е от кружока. Приеми и ти най-после моя сърдечен поздрав.
към текста >>

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.
СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп.
към текста >>

Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
ІІ – 1-7ян. – септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>

РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
“,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
към текста >>

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
към текста >>

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
към текста >>

от англ., София, В.
„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство.
към текста >>

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
към текста >>

62. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?
Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов139 ще се годи. Двамата вземат две сестри. Константинов, доколкото виждам, ще го изпитва общият Промисъл. Но всекиму както е отредено. Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140? Пиши ми за работата, както отива в Сливен. Вие ще схванете по-добре обстоятелствата на делото. Поздрави Гешова141 нарочно. Той е от кружока. Приеми и ти най-после моя сърдечен поздрав.
към текста >>

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.
СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп.
към текста >>

Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.
1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян.
към текста >>

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
ІІ – 1-7ян. – септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>

РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
“,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
към текста >>

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
към текста >>

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
към текста >>

от англ., София, В.
„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство.
към текста >>

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
към текста >>

63. Учителя се запознава със семейство Иларионови - спомен на Елена Иларионова

Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп.
Спомени на Елена Иларионова -1904 Спомени на Елена Иларионова -1904 Това е годината, в която Елена и Костадин Иларионови се запознават лично с Учителя. Нека оставим Елена сама да разкаже за това: За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова. Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп. „Родина” и „Виделина”. Поканени бяха сем. майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви. Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух.
към текста >>

64. Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови

Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп.
Френологично изследване на Константин Иларионов Спомени на Елена Иларионова -1904 Това е годината, в която Елена и Костадин Иларионови се запознават лично с Учителя. Нека оставим Елена сама да разкаже за това: За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова. Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп. „Родина” и „Виделина”. Поканени бяха сем. майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви. Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух.
към текста >>

65. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Габрово

Стамов няма нужда да ходи в София.
Габрово, 3. III. 1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви получих. Съобщете на брат Пеню, че К. П. Стамов няма нужда да ходи в София. Той трябва да потърпи още. Аз зная как стои тая работа. Вий не трябва да излизате от къщата. Четете Добрата молитва и призванието всяка сутрин и вечер и всичко ще се изправи. Трябва да опитате нейното влияние.
към текста >>

66. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

1 "Учителя във Варна" - Издателство •Бяло Братство, София, 1999, (книгата на PDF)
Ето, аз ви говоря чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате истината на моите думи, защото истинността на моите думи се опитва в живота. Останете с миром! ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС говори чрез устата на раба си П. Дънов. 22 август 1904 г., Варна Слово 1904, Варна 1 "Учителя във Варна" - Издателство •Бяло Братство, София, 1999, (книгата на PDF) Слово 2. От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г., Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г., Книгата за теглене на PDF Слово 3. От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г., Първо издание.
към текста >>

София, 1994, ИК "Всемир", Книгата за теглене на PDF
Слово 2. От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г., Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г., Книгата за теглене на PDF Слово 3. От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г., Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир", Книгата за теглене на PDF Слово
към текста >>

67. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 2. IX.
София, 2. IX. 1904 г. Люб. сестро М. Казакова, Последното ви писмо получих. Радвам се, че вие успявате там в Търново. Това е и най-добро.
към текста >>

68. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 11. X.
София, 11. X. 1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви получих. Разбирам вашето желание. Имайте търпение, докато уредя работите.
към текста >>

69. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 11. X.
София, 11. X. 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 24 м[иналия месец] получих. Стойте близо до Господа и не се съмнявайте в нищо. Вашият сън показва, че сте извършили една победа над лукавия.
към текста >>

70. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 18.X.1904 г.
София, 18.X.1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви получих. Аз зная, че засега вий ще вървите добре. Това е Волята на Господа да укрепвате в Неговата Любов. В Любовта има сила.
към текста >>

71. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 20. XI.
София, 20. XI. 1904 г. Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо от 9 т. получих. Благодаря ви за обстоятелственото описание. Спасението на българския народ стои в неговото духовно събуждане.
към текста >>

Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство.
Преди няколко време ми писа Стойчев. Съобщи ми, че сте му писали. Той добре се ръководи. С г-н Георгиев и Голов начесто се срещаме. Те ви поздравляват. Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство. Вий ме запитвахте за някои неща от интимен характер. Това постепенно ще ви стане ясно. Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите. Моето желание е вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи, тогава много неща ще ви станат ясни, които с человечески език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва вашето повдигане.
към текста >>

72. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

След това идва в София.
Тръгнал, пътувал, изкачил се на планината, но при всички опити да намери езерото и къщата не могъл да я намери. Правил опит, но не е могъл. Учителят в Америка е следвал за проповедник, но е завършил и медицина. След завършването на образованието си се връща в България в 1895 год. В началото живее известно време във Варна. След това идва в София. Още в 1896 год. Учителят написва книгата „Наука и възпитание". В нея Той поставя основите на своята бъдеща работа. Един брат ми казваше, че „Наука и възпитание" била дипломна работа на Учителя при завършването на университета. За тази Му работа професорите Му предложили да остане да работи в университета.
към текста >>

Те идват оттам и си имат къща в София.
имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. В.К.: Въпрос: Откъде са Петко и Гина Гумнерови? Е.А.: Гумнеров е от Пазарджик. За него зная, че е от Пазарджик, а леля Гина мисля, че беше от Меричлери, да. Те идват оттам и си имат къща в София. Тя тази къща беше обща с къщата на Георги Димитров. Гумнерови имаха южната част, а другите имаха другата част. В.К.: Вие ги заварихте там, ходехте там? Е.А.: О, да. В.К.: Чувал съм, че там Учителят е говорил беседи от прозореца.
към текста >>

През време на войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год.
Толкоз, даже аз не я знам и не я заварих. Къде е била не знам. Но основната база за държане на беседи си остава домът на семейство Гумнерови. В 1914 год. започва Първата световна война. През време на войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год. Повече от година и нещо прекарва там. Даже са Го глобили. Платиле25лв. глоба. Че е държал беседа без разрешение. В.К.: Какво ще кажете за интернирането Му в хотел „Лондон" и кой се е грижил за него?
към текста >>

Някои приятели са ходили и от София са идвали.
Даже са Го глобили. Платиле25лв. глоба. Че е държал беседа без разрешение. В.К.: Какво ще кажете за интернирането Му в хотел „Лондон" и кой се е грижил за него? Е.А.: За Него ли? Някои приятели са ходили и от София са идвали. Приятелите не са Го оставили. Те Му предлагали семейства, където да отиде да живее, но Той не е приел. Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език.
към текста >>

След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул.
Приятелите не са Го оставили. Те Му предлагали семейства, където да отиде да живее, но Той не е приел. Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език. След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови. Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори. След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята. И това става при всяка беседа, която се държи в дома на семейство Гумнерови. Каква жертва са правили тези скромни хора, брат и сестра Гумнерови.
към текста >>

Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия.
Е.А.: Там има сега голяма кооперация. Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия. Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия. Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си. Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул. „Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма. Малко хора поемаше, да се съберат в нея.
към текста >>

73. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 7.XII.1904 г.
София, 7.XII.1904 г. Любез. г-жо Е. И. Писмото ви получих. Изпитите и мъчнотиите в живота са неприятни. Само който е страдал, той знае тяхната тяжест. Но при все това ръката, която ръководи человешките съдбини, знае да ги преобръща на добрини и благословения.
към текста >>

74. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 9. XII.
София, 9. XII. 1904 г Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви получих, а тъй също и пратената сума Върху тоя въпрос ще сторя това, което е най-добро. Всичко в света върви по един строго определен Божествен път Когато духът се развива съобразно с тия Божествени начертания от горе, може да се каже, че повдигането е правилно. Вашите писма ясно говорят.
към текста >>

75. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 9. XII.
София, 9. XII. 1904 г. Люб. бр. Киров, София, 9 дек[емврий] 1904 г.Люб. бр. Киров,Писмото Ви получих. Вeстниците можете да ги изпратите до книжарницата на Голов.За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е.Усъвършенстването е дело на времето.
към текста >>

София, 9 дек[емврий] 1904 г.Люб. бр.
София, 9. XII. 1904 г. Люб. бр. Киров, София, 9 дек[емврий] 1904 г.Люб. бр. Киров,Писмото Ви получих. Вeстниците можете да ги изпратите до книжарницата на Голов.За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е.Усъвършенстването е дело на времето. То изисква труд и постоянство. Всичко ще се оправи, само търпение. Божиите пътища не могат да се изопачат, нито да се свършат.
към текста >>

76. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 16. XII.
София, 16. XII. 1904 г. Любезни г-н и г-жа К Е. И. Надявам се Моето писмо ще ви намери бодри и весели духом. Веселостта и бодрият дух са потребни в живота. Небесният наш Баща винаги желае всички негови деца да бъдат весели и благодарни Всичко работи за добро.
към текста >>

77. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 24. XII.
София, 24. XII. 1904 г. Люб. г-н К. И. Писмото ви получих, имайте вяра и не се съмнявайте. Господ ще ви изцели. Вярвайте в Него, Той ще ви укрепи Духом.
към текста >>

78. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 29. XII.
София, 29. XII. 1904 г Любез. сест. М. Казакова, Писмото ви от 22 т.м. получих. Прочетох с внимание всичко. Обстановката на работите мен ми е ясна.
към текста >>

79. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 29 декемврий 1904 г.
София, 29 декемврий 1904 г. Люб. бр. Киров,Писмото Ви получих. Прочетох внимателно всичко. Мен ми е ясно онова вътрешно духовно положение, но то не е частично, то е общо за целия този народ. Но в Бога измяна няма.
към текста >>

Иларионов умира в София през1929 г.
Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29 с.
към текста >>

80. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София188
1905 София188 На вярата – бъдещето. На надеждата – упованието. На любовта – сърцето. Ч. Н. 1905 П. К. Дънов
към текста >>

81. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 9 I.
София, 9 I. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, И рече Господ на Павла нощем във видение: не бой се, но говори и да не млъкнеш. Защото аз съм с тебе и никой няма да тури ръка на тебе да ти стори зло, защото имам народ много в тоя град. Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината.
към текста >>

82. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд От спомените на Елена Иларионова, 1905 г., се знае че Учителя е посетил семейство Иларионови за да помогне на Константин Иларионов, който е командирован там в края на 1904 г. От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец. За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.
към текста >>

За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.
От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец. За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят.
към текста >>

2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.
Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец. За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г.
към текста >>

Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех.
Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен. Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна”. Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна.
към текста >>

Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София.
Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен. Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна”. Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна. То беше радостна изненада.
към текста >>

Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше.
Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско. Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго. На Костадин му се виждаше тежка военната служба и искаше да се уволни.
към текста >>

Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго.
Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско. Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго. На Костадин му се виждаше тежка военната служба и искаше да се уволни. Командирът му, г-н Касабов, който го обичаше, го увещаваше да не напуска, като му предложи по-лека работа. Костадин счете за унижение да взема заплата, без да върши работата си добре. Уволни се. Трябваше да решим къде да се установим.
към текста >>

София, 17. I.
Уволни се. Трябваше да решим къде да се установим. Спомени на Елена Иларионова -1905 Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.) Писмо на Учителя до Мария Казакова София, 17. I. 1905 г. Любезна сестро М. Казакова, Вашето писмо от 10 т.м. получих. Отсъствувах от столицата за няколко дена. Мен ми е известно всичко.
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.
Аз ще ви изпратя на всинца ви моите благословения и ще приемете мира ми, Моя Мир. Всяко добро дело трябва да расте постепенно. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.
към текста >>

83. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 17. I.
Писмо на Учителя до Мария Казакова София, 17. I. 1905 г. Любезна сестро М. Казакова, Вашето писмо от 10 т.м. получих. Отсъствувах от столицата за няколко дена. Мен ми е известно всичко.
към текста >>

84. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 19. I.
София, 19. I. 1905 г. Любезни приятели Имайте постоянна вяра и упование и този, Който се грижи за вашето добро, ще ви изведе в безопасност. Не се страхувайте от временните промени на живота. Колкото по-дълго време живеете в добрия път на Божията любов, толкова по-дълбоко ще съзнаете ненаказаните Негови благости и милости.
към текста >>

85. Писмо на П.Гумнеров до Мария Казакова, София

София, 22. I.
ПИСМО ОТ П. ГУМНЕРОВ ДО М. КАЗАКОВА София, 22. I. 1905 г. Драга сестро, Това съобщение ни се даде от Господа чрез брат Дънов, на 19-и того, сряда, вечерта в 10 часа, в присъствието на мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров. Времето бе Божествено - съвършено ясно и тихо. Поздравляваме ви аз, Петко Ив.
към текста >>

Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул.
1905 г. Драга сестро, Това съобщение ни се даде от Господа чрез брат Дънов, на 19-и того, сряда, вечерта в 10 часа, в присъствието на мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров. Времето бе Божествено - съвършено ясно и тихо. Поздравляваме ви аз, Петко Ив. Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул. „Опълченска" N 70. Съобщението да се чете само на ИЗБРАНИТЕ ВЕРУЮЩИ; никому другиму. Псалом 26; 3-12 Псалом 37; 8-17 Матея 8; 16 - 33
към текста >>

в София в дома на г-н Гумнеров и в присъствието на г-н Т. Бъчваров.
Нему като служите, ще имате всички земни и небесни блага. Мир да бъде с вас и всички ваши братя. (X) Свещеният подпис на Учителя П.П. Горното съобщение е дадено на 19 ян. 1905 г. в София в дома на г-н Гумнеров и в присъствието на г-н Т. Бъчваров. Подписът е псевдонимът на г-н П. Дънов, Който е Лъч от Господния Дух. М. Казакова Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

86. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 4. II.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови София, 4. II. 1905 г. Любез. г-н И. Писмото ви и отворената карта получих. Имайте пълна вяра и упование и всичко ще излезе за ваше добро. Изпитите в живота имат своето предназначение.
към текста >>

87. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд През януари се предполага, че Учителя е посетил семейство Иларионови за да помогне на Константин Иларионов, който е командирован там в края на 1904 г. От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец. За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За евентуално второ посещение в Цариброд, се споменава и в писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.
към текста >>

За евентуално второ посещение в Цариброд, се споменава и в писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.
От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец. За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За евентуално второ посещение в Цариброд, се споменава и в писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят.
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.
Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец. За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За евентуално второ посещение в Цариброд, се споменава и в писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г.
към текста >>

Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех.
Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен. Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна”. Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна.
към текста >>

Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София.
Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен. Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна”. Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна. То беше радостна изненада.
към текста >>

Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше.
Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско. Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго. На Костадин му се виждаше тежка военната служба и искаше да се уволни.
към текста >>

Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго.
Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско. Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго. На Костадин му се виждаше тежка военната служба и искаше да се уволни. Командирът му, г-н Касабов, който го обичаше, го увещаваше да не напуска, като му предложи по-лека работа. Костадин счете за унижение да взема заплата, без да върши работата си добре. Уволни се. Трябваше да решим къде да се установим.
към текста >>

София, 4. II.
Уволни се. Трябваше да решим къде да се установим. Спомени на Елена Иларионова -1905 Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.) Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови София, 4. II. 1905 г. Любез. г-н И. Писмото ви и отворената карта получих. Имайте пълна вяра и упование и всичко ще излезе за ваше добро. Изпитите в живота имат своето предназначение.
към текста >>

Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.
Аз ще се постарая пак да ви посетя. Приемете моя сърдечен поздрав и двама. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.
към текста >>

88. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 11. II.
София, 11. II. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо получих. Разбирам вашето положение. В тоя живот человек да е готов на всичко.
към текста >>

89. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 16. III.
София, 16. III. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, Навярно вий очаквате да ви пиша, според както ви бях обещал. Аз не съм решил още кога да дойда в Търново. Има някои неща, което ме възпират.
към текста >>

90. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 11. IV.
Писмо на Учителя до Мария Казакова София, 11. IV. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих вашето последно писмо. Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище. „Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време.
към текста >>

91. Учителя заминава за Русе

За заминаването си за Русе, Учителя Петър Дънов пише в писмото си до Мария Казакова от 11 април 1905 г., София.
Учителя заминава за Русе За заминаването си за Русе, Учителя Петър Дънов пише в писмото си до Мария Казакова от 11 април 1905 г., София. Писмо на Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София Писмо на Учителя до Мария Казакова София, 11. IV. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова,
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София
Учителя заминава за Русе За заминаването си за Русе, Учителя Петър Дънов пише в писмото си до Мария Казакова от 11 април 1905 г., София. Писмо на Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София Писмо на Учителя до Мария Казакова София, 11. IV. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих вашето последно писмо.
към текста >>

София, 11. IV.
Учителя заминава за Русе За заминаването си за Русе, Учителя Петър Дънов пише в писмото си до Мария Казакова от 11 април 1905 г., София. Писмо на Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София Писмо на Учителя до Мария Казакова София, 11. IV. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих вашето последно писмо. Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище. „Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време.
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София
Вярвам, ще прекарате весело светлите празници. Предайте моите искрени поздравления на г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също на Мария и Юрдана. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо на Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София
към текста >>

92. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление.
Не приемай техните внушения. Бъдете свободни, както е и Онзи, Който ви води. Приеми моя сърдечен поздрав засега. Поздрави бр. Тодор и Мелкон. Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление. Има някои въпроси, ще [ги] уредим, кога се срещнем. Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191. Обърни погледа си към своята душа. Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П. К.
към текста >>

Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191.
Приеми моя сърдечен поздрав засега. Поздрави бр. Тодор и Мелкон. Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление. Има някои въпроси, ще [ги] уредим, кога се срещнем. Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191. Обърни погледа си към своята душа. Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------191. В София П.
към текста >>

В София П.
Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191. Обърни погледа си към своята душа. Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------191. В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“.
към текста >>

93. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 18. VI.
София, 18. VI. 1905 г. Любезна сестро М. Казакова, Получих вашето писмо. Приятно ми е, че всички сте здрави, весели и бодри духом. Трябва да се радвате на Небесните благословения.
към текста >>

94. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Сливен

Аз не ви дадох писмен отговор на двете ви писма, понеже знаех, че вий ще се срещнете в София с Бъчваров и сами ще се осветлите върху повдигнатия въпрос Върху последния ви проект оставих времето да говори за себе си.
Сливен, 14. X. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих твоето последно писмо. На вас вече става ясно всичко. Аз не ви дадох писмен отговор на двете ви писма, понеже знаех, че вий ще се срещнете в София с Бъчваров и сами ще се осветлите върху повдигнатия въпрос Върху последния ви проект оставих времето да говори за себе си. Желанието ви за дом Господен ще се изпълни, но по съвсем друг път. Имайте силна вяра и упование. Аз ще доведа да се изпълнят всички ваши желания, но те трябва първом да се осветят от горе. Не възлагайте надеждата си на плът и кръв. Има много неща, които ще ви разясня кога му дойде времето.
към текста >>

Засега отиваме към София.
Имайте силна вяра и упование. Аз ще доведа да се изпълнят всички ваши желания, но те трябва първом да се осветят от горе. Не възлагайте надеждата си на плът и кръв. Има много неща, които ще ви разясня кога му дойде времето. Ще посетя Търново кога остана малко по-свободен. Засега отиваме към София. Ще се поспра може би на някое и друго място. За нашите приятели в София не се безпокойте. Нека да работят кой както може, не вреди. Отпосле те сами ще познаят своите грешки. Аз познавам всички много добре.
към текста >>

За нашите приятели в София не се безпокойте.
Не възлагайте надеждата си на плът и кръв. Има много неща, които ще ви разясня кога му дойде времето. Ще посетя Търново кога остана малко по-свободен. Засега отиваме към София. Ще се поспра може би на някое и друго място. За нашите приятели в София не се безпокойте. Нека да работят кой както може, не вреди. Отпосле те сами ще познаят своите грешки. Аз познавам всички много добре. Зная какво могат да направят сами. Като се озоват един ден при силните позиции на неприятеля, ще потърсят главната квартира.
към текста >>

95. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 30.X.1905 г.
София, 30.X.1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Пристигнах днес в столицата. Писмата си отправяйте тук. Светът е вече узрял за жетва. Доброто семе трябва да се събере в житниците.
към текста >>

96. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 21. XI.
София, 21. XI. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, Получих твоето писмо. Четох внимателно всичко. Радва ме твоето духовно повдигане и твоето усърдие.
към текста >>

97. Писмо на Учителя до Мария Казакова

Кога се върна в София, ще ви пиша.
Киров 30 лв. за през Рождествените празници чрез брат Тодор. Това е моето желание. Зная, засега всички сте добре. Радвайте се на благодатта, която всеблагият Отец ви праща. Кога се върна в София, ще ви пиша. Моят сърдечен поздрав на всички приятели Радостта ви да бъде пълна. Кога дойде времето, Аз ще ви посетя Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

98. Писмо на Учителя до Пеню Киров

Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М.
1906 199 Ч. Н. Г.200 1906 ------------------------------------------------199. Това писмо се публикува за първи път.200. Вероятно П. Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. пише: „Кога се върна в София, ще пиша“. Първото писмо от София е до К. Иларионов – на 14.01.1906 г., в което той откликва на молбата на сем. Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд.
към текста >>

пише: „Кога се върна в София, ще пиша“.
1906 ------------------------------------------------199. Това писмо се публикува за първи път.200. Вероятно П. Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. пише: „Кога се върна в София, ще пиша“. Първото писмо от София е до К. Иларионов – на 14.01.1906 г., в което той откликва на молбата на сем. Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К.
към текста >>

Първото писмо от София е до К.
------------------------------------------------199. Това писмо се публикува за първи път.200. Вероятно П. Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. пише: „Кога се върна в София, ще пиша“. Първото писмо от София е до К. Иларионов – на 14.01.1906 г., в което той откликва на молбата на сем. Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува.
към текста >>

99. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София

София, 14. I.
София, 14. I. 1906 г. Люб. г-н И. Писмото ви получих, засега съм занят. Към края на този месец, ако остана малко по-свободен, ще дойда да ви посетя. Животът понякога се вижда да е пълен с много невзгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията.
към текста >>

100. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 28. I.
София, 28. I. 1906 г Люб. сестро М. Казакова Получих вашето отворено писмо и записа. Имам да привършвам една належаща работа и след нея мисля да посетя Търново, понеже се пада на пътя ми. Учете се да разбирате Господните пътища.
към текста >>

НАГОРЕ

0.043905019760132