НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
153
резултата в
86
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С ралото, с перото, с лъка на
цигулката
и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло.
Не можете да ги умиете с хиляди години. Не си създавайте изкуствени прегради и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда. Срамота е да се държат роби, срамота е да се крещи за хляб, когато всички го ядем в дар. И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие. Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар.
С ралото, с перото, с лъка на
цигулката
и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло.
Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога. Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож. Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви.
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата
цигулка
за да слуша свиренето на затворника.
Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване. Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост. От насекомите е известна голямата музикалност на паяка.
Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата
цигулка
за да слуша свиренето на затворника.
Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално. Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора. Там е имало за единствен слушател – един паяк. Gretrsa разказва за друг паяк, който по жичката на паяжината си слизал върху пианото му всякога, когато той почвал да свири. В 1886 г.
към текста >>
Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред
цигулката
.
Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха.
Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред
цигулката
.
Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
към текста >>
Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и
цигулката
.
Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия.
Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и
цигулката
.
Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно.
към текста >>
3.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Разказват легенди само за Паганини и неговата
цигулка
.
Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата.
Разказват легенди само за Паганини и неговата
цигулка
.
Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света.
към текста >>
Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на
цигулка
и пиано, а на шест години почнал да композира.
На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух. Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз.
Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на
цигулка
и пиано, а на шест години почнал да композира.
В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми.
към текста >>
Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на
цигулка
.
Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това.
Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на
цигулка
.
Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката. Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин.
към текста >>
4.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това ще рече да можеш, като Паганини, да изсвириш един концерт на
цигулка
само с една струна.
То е по-скоро навечерие на един такъв период. Днес има направления в изкуството, които правят усилия да ни преведат красотата само с езика на психичното, като се пренебрегват всички образи и символи. Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго. Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти. Аз не оспорвам, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство.
Това ще рече да можеш, като Паганини, да изсвириш един концерт на
цигулка
само с една струна.
Трябва да бъдеш голям виртуоз. Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна. В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав период в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло. – Това ще бъде новото изкуство, творенията на което ще бъдат богати и издържани еднакво и в образно, и в психологично, и в символично отношение. * Кое художествено произведение може да се нарече истинско?
към текста >>
5.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или
цигулка
дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и
цигулката
и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика.
Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами.
От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или
цигулка
дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и
цигулката
и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика.
Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието.
към текста >>
Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение:
цигулката
, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците.
И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение.
Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение:
цигулката
, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците.
Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния. Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване.
към текста >>
пианото,
цигулката
, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата.
Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване. Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства. Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата. Така напр.
пианото,
цигулката
, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата.
И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст.
към текста >>
Пом много пъти е лекувал с
цигулката
най-силни припадъци от истерия. Ф.
Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека. Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци. Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията. Същото може да се каже и за истерията и неврастенията.
Пом много пъти е лекувал с
цигулката
най-силни припадъци от истерия. Ф.
Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия. Такъв е случая на игуменът Бурдело. Той разказва за една жена, полудяла следствие изневярата на любовника си. Лекували я с концерти, давани три пъти на ден. От първия концерт тя се успокоила и била много доволна, но след свършването на концерта, тя отново изпаднала в предишното си състояние.
към текста >>
Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на
цигулка
, почнал да свири на болния най-любимите му арии.
За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния.
Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на
цигулка
, почнал да свири на болния най-любимите му арии.
Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П. Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче.
към текста >>
6.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аналогични интересни опити можем да направим с
цигулка
.
Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас. Това е използувано с педала за Forte. Този педал има за цел да освободи струните и така да се образуват обертонове за съседните струни, чрез което отделният тон преминава в един вид оркестров тон.
Аналогични интересни опити можем да направим с
цигулка
.
Взема се ре на сол струна в трета позиция. Ще видим, че ще звучи и струната ре. Даже по това можем да проверим, дали сме взели чист тон или не. Ако тонът не е чист, струна ре не звучи. Също така, ако вземем ла в трета позиция на ре струна, ще звучи едновременно и струната ла.
към текста >>
7.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Звуковете на разните инструменти –
цигулка
, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията.
Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят.
Звуковете на разните инструменти –
цигулка
, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията.
Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление. Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят.
към текста >>
8.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано,
цигулка
и пр.
Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. „Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека. Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота.
В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано,
цигулка
и пр.
и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е.
към текста >>
9.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири
цигулка
, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла.
Но в какво собствено се състои нейната сила? Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира. Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон.
Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири
цигулка
, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла.
Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните.
към текста >>
10.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ако свириш на
цигулка
, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност.
Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота. Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството. Но това може да стане само при туй ново разбиране на труда. Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от любов, ще се наредят условия да получиш още по-големи.
И ако свириш на
цигулка
, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност.
Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове.
към текста >>
11.
ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К.
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те се движат ритмично по грифа на
цигулката
, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса.
Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип”. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора.
Те се движат ритмично по грифа на
цигулката
, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса.
Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти. Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини – изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята фина елегантност.
към текста >>
12.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
С молитвата ще нагласяваш
цигулката
си.
Молитвата е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа. Ще се молиш и по тоя начин ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно! Трябва да се молим един за друг, да пращаме хубави мисли на своите приятели, да се молим за тях, да искаме да бъдат благословени и Господ като благослови тях, ще благослови и нас. Молитвата има велика сила! С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце.
С молитвата ще нагласяваш
цигулката
си.
И тогава мирът ще слезе над тебе и работата ти през деня ще принесе своя плод. През деня човек е зает с дребни работи; ще им кажеш: „Аз искам да бъда свободен днес. Ще мисля за Бога, Великата Любов на живота. Оставете ме свободен! " Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш благородна мисъл и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси.
към текста >>
13.
LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Обаче, на втората седмица, след всекидневното монотонно свирене на тази мелодия на
цигулка
, под самата стълба, стълбата изведнъж, със страшен трясък, се строполила, при това Хайсенберг е бил тежко ранен.
Да посочим на един интересен пример, който звучи, като невероятен, но за чиято истинност гарантират трима сериозни немски учени. Физиците Шредингер, Хайсемберг и Йордан са правили със свирене на цигулки най-фантастични експерименти и един ден дошли до едно откритие, което ги поразило до най-висока степен. Те тримата са свирили по часове на цигулки една и съща, твърде монотонна мелодия и то под една здраво изградена стълба. Основите на тази стълба са били от тухли и вар, а само стъпалата са били от дъски. По тези стъпала са могли да минават хора и с тежки товари.
Обаче, на втората седмица, след всекидневното монотонно свирене на тази мелодия на
цигулка
, под самата стълба, стълбата изведнъж, със страшен трясък, се строполила, при това Хайсенберг е бил тежко ранен.
Тримата учени са уверени, че здравата стълба се е разрушила от монотонната музика на цигулките. Те продължили своите опити и с дълготрайна монотонна музика са успявали да разбият и най-твърдото стъкло. Това са феномени, които трябва да бъдат обяснени, защото няма съмнение, че в това може да се крие цялата тайна за окултната сила на музиката и мелодията. Учените не са оставили така този интересен въпрос и някои от тях работят доста упорито, за да разрешат тази, наистина интересна тайна. из в. „Мир".
към текста >>
14.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат
цигулка
!
Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене.
Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат
цигулка
!
Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили. Пожелах да я видя. Това са няколко ниви - всичко около 40 декара. Много от тях са подарени от приятелите.
към текста >>
15.
СФЕРАТА НА МАРС - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Една жена на възраст повече от 60 години, когато се запозна с новите идеи, почна да учи
цигулка
!
Понеже музиката внася живот в целокупния организъм, събужда всички центрове, влива енергия в тях, то тя се издига и като мощно средство за развитие, за разцъфтяване на всички дарби! Човек в която и област на живота да работи, за да твори, той непременно трябва същевременно да е и музикален! Ето защо Учителят казва: „Човек не може да бъде истински учен, ако не е музикален! Човек не може да бъде поет, ако не е музикант! Поетът трябва да бъде едновременно поет, музикант, математик и философ." Ето защо, всеки трябва да пее или свири!
Една жена на възраст повече от 60 години, когато се запозна с новите идеи, почна да учи
цигулка
!
Ако човек не може да свири, нека да използува поне естествения музикален инструмент, който му е даден - човешкият гласов орган - най-съвършеният музикален инструмент! Всеки ден трябва да се плаща дан на музиката! Понеже чрез музиката Човек придобива енергия, то обяснимо е, защо музиката подмладява, повдига жизнените сили! В училището на музиката трябва да се даде главно място, а не както до сега, да е прибавка с един-два часа седмично. Тя трябва да проникне целокупното обучение!
към текста >>
16.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Звуковете на
цигулката
имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни.
Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата. Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове. Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското куче.
Звуковете на
цигулката
имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни.
Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц.
към текста >>
Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе
цигулката
.
Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското куче. Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни. Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг.
Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе
цигулката
.
Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента. Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката.
към текста >>
Когато накрай биде прибрана
цигулката
в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента.
Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц.
Когато накрай биде прибрана
цигулката
в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента.
Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката. Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста.
към текста >>
Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на
цигулката
.
Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента. Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи.
Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на
цигулката
.
Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари.
към текста >>
Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на
цигулката
.
Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента. Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката.
Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на
цигулката
.
Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно".
към текста >>
Обратно пък, той е обичал нежно една мека
цигулка
, собственост на един бащин му приятел.
Както това често може да се наблюдава в планините, кравите познават твърде добре общия хармоничен звук на своето стадо и когато се загубят, те лесно го намират по него. Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния млад ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях. И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал. Те трябва да имат голяма музикална памет. Моцарт съобщава, че той като дете се е разплаквал от болка при засвирването на една тромпета.
Обратно пък, той е обичал нежно една мека
цигулка
, собственост на един бащин му приятел.
Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов. При подобни звуци не можеше да му се заповядва. Но все пак само такава музика въодушевяваше това куче. Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче.
към текста >>
„Валдхорна и
цигулка
, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение".
Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята. Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други. Веднъж то се отдалечи със свита опашка от една група цигулари и арфисти, които свиреха у тях. Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост.
„Валдхорна и
цигулка
, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение".
Обикновено, то „пееше" заедно с нас, стремейки се чрез своя лай да наподоби колкото се може повече издиганията и пониженията на петата мелодия. То, обаче, пееше само когато в песента се чуваше да свири само един рог. Щом свиреха много рогове заедно, то изразяваше своята радост само чрез скачане. Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората. Музикално одарени пред всички останали животни са много птици, измежду които има една голяма група отлични певци, школувани музиканти.
към текста >>
17.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на
цигулката
му.
То представлява каменно стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на местото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук. Един съидейник музикант посещава селото.
Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на
цигулката
му.
С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията. Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост.
към текста >>
18.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
– При
цигулката
какво влияние имат пръстите?
Музиката е тониране. Магазинерът като отваря сутринта ма¬газина, трябва да пее. Осиромашалият трябва да пее. И глупавият трябва да пее. Каквото и да започнеш, по-рано ще пееш или ще свириш!
– При
цигулката
какво влияние имат пръстите?
– Един и същ тон можеш да го вземеш на разни по¬зиции с разни пръсти, но ще има едно различие. Ако го вземеш с първия пръст, тонът ще има особен нюанс на вибрациите. Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество. Защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя.
към текста >>
19.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Всякой може да вземе в ръцете си
цигулка
и лък, но не всеки може да свири на нея.
Разбира се, да изправиш един гърбав човек само с едно простиране на ръцете си върху него, не е едно обикновено явление. Поне съвременната медицина не познава такава лечебна процедура. В евангелието, обаче, това се хроникира като действителна случка. Явно е, че Христос е упражнявал с ръцете си едно рядко изкуство, което не всекиму е достъпно. Та нима всички ръце са така музикални, каквито са били ръцете на Паганини – за да споменем един класически пример на първостепенен виртуоз?
Всякой може да вземе в ръцете си
цигулка
и лък, но не всеки може да свири на нея.
Ала когато един Паганини грабне цигулката, чийто гриф – „гръбначен стълб" – лежи хоризонтално на земята и впрегне на работа десетте си пръста, цигулката мигом „ще се изправи*, ще прозвучи и ще издаде дивни мелодии. Така се е изправила и гърбавата жена, за която се говори в евангелието, след като Христос – божественият виртуоз на живота – е прострял ръцете си над нея. Изправила се е и е почнала да издава дивни звуци, да пее величествен химн – прослава на Бога. С изправянето оста на гърбавата жена, „свързана за цели 18 години" от Сатана – една мощна концентрация на животинска енергия, която е отклонила не само оста на „жената", а е внесла известни пертурбации и в движението ù по нейния път около Слънцето – тя отново тръгва по своята първоначална орбита, по своята първоначална „мирова линия". И тогава тази жена започва да слави Бога.
към текста >>
Ала когато един Паганини грабне
цигулката
, чийто гриф – „гръбначен стълб" – лежи хоризонтално на земята и впрегне на работа десетте си пръста,
цигулката
мигом „ще се изправи*, ще прозвучи и ще издаде дивни мелодии.
Поне съвременната медицина не познава такава лечебна процедура. В евангелието, обаче, това се хроникира като действителна случка. Явно е, че Христос е упражнявал с ръцете си едно рядко изкуство, което не всекиму е достъпно. Та нима всички ръце са така музикални, каквито са били ръцете на Паганини – за да споменем един класически пример на първостепенен виртуоз? Всякой може да вземе в ръцете си цигулка и лък, но не всеки може да свири на нея.
Ала когато един Паганини грабне
цигулката
, чийто гриф – „гръбначен стълб" – лежи хоризонтално на земята и впрегне на работа десетте си пръста,
цигулката
мигом „ще се изправи*, ще прозвучи и ще издаде дивни мелодии.
Така се е изправила и гърбавата жена, за която се говори в евангелието, след като Христос – божественият виртуоз на живота – е прострял ръцете си над нея. Изправила се е и е почнала да издава дивни звуци, да пее величествен химн – прослава на Бога. С изправянето оста на гърбавата жена, „свързана за цели 18 години" от Сатана – една мощна концентрация на животинска енергия, която е отклонила не само оста на „жената", а е внесла известни пертурбации и в движението ù по нейния път около Слънцето – тя отново тръгва по своята първоначална орбита, по своята първоначална „мирова линия". И тогава тази жена започва да слави Бога. „Като се е изправила, казва Учителят в своята беседа „Гърбавата жена", тя се е намерила в един мъдър свят.
към текста >>
20.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
"Сегодня".) Цигулар, спасен от смъртта чрез
цигулката
"Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна.
Неговите съчинения са особен вид Кабала, изискващи дълго проучване. Но в основата на философията му лежи светла творческа мисъл. Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа. Всъщност трябва да дадем на Сведенборг определението, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността". Адриана Тиркова (Из в.
"Сегодня".) Цигулар, спасен от смъртта чрез
цигулката
"Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна.
в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване. При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята цигулка. Там той цялата нощ свирил, мислейки, че за по-следен път се отдава на любимата си музика. През тая нощ 15 души от тия, които се намирали с него в същата килия, били разстреляни, но самият той не само че останал жив, но получил и разрешение да свири в затвора. От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил.
към текста >>
При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята
цигулка
.
Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа. Всъщност трябва да дадем на Сведенборг определението, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността". Адриана Тиркова (Из в. "Сегодня".) Цигулар, спасен от смъртта чрез цигулката "Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна. в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване.
При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята
цигулка
.
Там той цялата нощ свирил, мислейки, че за по-следен път се отдава на любимата си музика. През тая нощ 15 души от тия, които се намирали с него в същата килия, били разстреляни, но самият той не само че останал жив, но получил и разрешение да свири в затвора. От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил. След това, за собствена негова изненада, го пуснали от затвора. Оказало се, както разказва "Дейли Експрес", че свиренето на Фридберг всеки ден било слушано от маршал Тухачевски, който бил голям ценител на цигулката и самият той бил доста сносен цигулар-любител.
към текста >>
Оказало се, както разказва "Дейли Експрес", че свиренето на Фридберг всеки ден било слушано от маршал Тухачевски, който бил голям ценител на
цигулката
и самият той бил доста сносен цигулар-любител.
При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята цигулка. Там той цялата нощ свирил, мислейки, че за по-следен път се отдава на любимата си музика. През тая нощ 15 души от тия, които се намирали с него в същата килия, били разстреляни, но самият той не само че останал жив, но получил и разрешение да свири в затвора. От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил. След това, за собствена негова изненада, го пуснали от затвора.
Оказало се, както разказва "Дейли Експрес", че свиренето на Фридберг всеки ден било слушано от маршал Тухачевски, който бил голям ценител на
цигулката
и самият той бил доста сносен цигулар-любител.
Той със своето влияние освободил Фридберг. Предсказателни сънища Знаменитият френски психолог Шарл Рише в своята книга "Метапсихика", разглеждайки въпроса за тъй наречените предсказателни сънища, изнася следния случай, който особено го учудил. Анри Бюисон през нощта на 9 срещу 10 април видял насън директора на полицията в Париж, Лепен, който тичал по улицата в твърде чудно облекло: на единия му крак чепик, а на другия – нощен чехъл. В този миг на улицата избухнал пожар. На сутринта Бюисон разказал своя сън на домашните си и същия ден вечерта, т.е.
към текста >>
21.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в
цигулката
и пр.
Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма.
Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в
цигулката
и пр.
В някой друг брой ще занимаем читателя по-обширно с тая статия. * Във френския окултен вестник "Le Fraterniste" от януари 1939 г. е печатан изцяло откъсът из "Свещените думи на Учителя", печатан в миналата книжка на "Житно Зърно" във френски превод. Излезе в руски превод беседата от Учителя "Високият идеал". Може да се достави и от редакцията.
към текста >>
22.
В страната на мензите – Буча Бехар
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Сърцето затъгува и вечер чувам, как струните на твоята
цигулка
тихо ридаят.
G. Nordmann ЕСЕН Есента донесе своя тъжен шепот и сълзи по разплаканите ресни на очите си.
Сърцето затъгува и вечер чувам, как струните на твоята
цигулка
тихо ридаят.
Защо си печална? Затова, че си отидоха огнените дни на слънцето, или за прощалния вик на лястовичките, които отлитат? Не знаеш ли, че се редуват радост и тъга? Не знаеш ли, как идват и отхождат ден и нощ - смъртта и живота? Когато облаците се разкъсат, тогава погледни в пролуката на късчето небе.
към текста >>
23.
ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка
Цигулка
да засвири той, Не би си струни нагласил.
Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота. В сърцето си да найде всяко сила. Така, о дево, твоят образ драги Едничък мене в този час помага И учи ме и тихо наставлява. За жертва свята мене вдъхновява. Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен.
ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка
Цигулка
да засвири той, Не би си струни нагласил.
Изпърво – всичко тури в ред; Тогава чак ще почне той По нея да изтегля лък И дивни звуци зареди. А може всичко да смени – И лък, и гриф, и ключове. И струни скъса до една, Кои били са дотогаз; Опъва нови от сребро, Или цигулката завчас Я хрясне, цяла я сломи; Отпосле слепи я добре, По-хубаво да зазвучи. Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас Светия дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред? И почва да урежда той... Ту болести и тук, и там, Или беди безкраен рой.
към текста >>
И струни скъса до една, Кои били са дотогаз; Опъва нови от сребро, Или
цигулката
завчас Я хрясне, цяла я сломи; Отпосле слепи я добре, По-хубаво да зазвучи.
За жертва свята мене вдъхновява. Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен. ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил. Изпърво – всичко тури в ред; Тогава чак ще почне той По нея да изтегля лък И дивни звуци зареди. А може всичко да смени – И лък, и гриф, и ключове.
И струни скъса до една, Кои били са дотогаз; Опъва нови от сребро, Или
цигулката
завчас Я хрясне, цяла я сломи; Отпосле слепи я добре, По-хубаво да зазвучи.
Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас Светия дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред? И почва да урежда той... Ту болести и тук, и там, Или беди безкраен рой. Па и с това щом не върви, Духът не жали, грабне чук И хрясне, спити ни завчас, Започва ново да строи, Тялото ни с нов строеж И чак тогаз се посели Духът във нашата душа, Започне радостно да пей. ТАЙНАТА ГРАДИНА Само слънцето знае моята малка градинка и Градинарят, Великият Градинар, който някога грижливо я оградил и посадил. И аз след Него я зная, защото тя е мое скъпо и единствено притежание.
към текста >>
24.
IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато две струни на
цигулката
звучат, това не зависи от тях, но от цигуларя, който ги кара да издават слаби или силни, високи или низки тонове.
Много хора се безпокоят от войната и питат, какво ще стане. Че какво има да става? Двама юнаци се хванали и се борят. Страхуват се хората, кой ще победи. Все един от тях ще победи, пък някой път може да се уравнят силите и да няма победител.
Когато две струни на
цигулката
звучат, това не зависи от тях, но от цигуларя, който ги кара да издават слаби или силни, високи или низки тонове.
Светът може да се оприличи на цигулка. Това, което става, са звуците, които цигулката издава. Че някои струни звучат по-високо от други, причината е цигуларят. Той иска някои струни да издават по-силни тонове. Всичко в света може да стане и другояче, но това зависи от цигуларя.
към текста >>
Светът може да се оприличи на
цигулка
.
Че какво има да става? Двама юнаци се хванали и се борят. Страхуват се хората, кой ще победи. Все един от тях ще победи, пък някой път може да се уравнят силите и да няма победител. Когато две струни на цигулката звучат, това не зависи от тях, но от цигуларя, който ги кара да издават слаби или силни, високи или низки тонове.
Светът може да се оприличи на
цигулка
.
Това, което става, са звуците, които цигулката издава. Че някои струни звучат по-високо от други, причината е цигуларят. Той иска някои струни да издават по-силни тонове. Всичко в света може да стане и другояче, но това зависи от цигуларя. Ако днес два велики народа се бият, не е наша работа да определяме, кой трябва да победи.
към текста >>
Това, което става, са звуците, които
цигулката
издава.
Двама юнаци се хванали и се борят. Страхуват се хората, кой ще победи. Все един от тях ще победи, пък някой път може да се уравнят силите и да няма победител. Когато две струни на цигулката звучат, това не зависи от тях, но от цигуларя, който ги кара да издават слаби или силни, високи или низки тонове. Светът може да се оприличи на цигулка.
Това, което става, са звуците, които
цигулката
издава.
Че някои струни звучат по-високо от други, причината е цигуларят. Той иска някои струни да издават по-силни тонове. Всичко в света може да стане и другояче, но това зависи от цигуларя. Ако днес два велики народа се бият, не е наша работа да определяме, кой трябва да победи. Ние не сме създали този свят, нито сме негови господари да казваме, този да победи или онзи да бъде победен.
към текста >>
25.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако си цигулар и веднъж с своята
цигулка
си успял да зарадваш нечие сърце, не очаквай същото, ако след тебе е свирил друг цигулар с майсторството и сръчността на Паганини.
Някога може да си бил стъпало за възхода на някое човешко същество. Право ли е да мислиш, че това е последното стъпало в неговото възхождане, и че той не ще пожелае да иде по-нагоре? Прародител на тая заблуда, както и на прословутата фраза .отнеха ми го" е нашият най-стар приятел – егоизмът, който не мисли за чуждото, а само за нашето лично добруване. Ако някога лицето ти е привлекателно и озарено, ако си облякъл новия си костюм, може някъде да са те погледнали с възхищение, дори с възторжени очи, но ти не очаквай това от всички други и всякога. Най-напред, ти не винаги си в тоя вид, а може би тия, които са те харесали веднъж, да са видели по-привлекателен от тебе.
Ако си цигулар и веднъж с своята
цигулка
си успял да зарадваш нечие сърце, не очаквай същото, ако след тебе е свирил друг цигулар с майсторството и сръчността на Паганини.
Ти си престанал да бъдеш за него виртуоз идеал. Не ти остава нищо друго, освен да свириш всеки ден по осем часа, за да достигнеш другия. Изостави веднага хленченето, че са ти отнели поклонника. Ти нямаш право да върнеш вкуса и изискванията на твоите приятели до оскъдното ниво на твоята свирня. Не бива да позволиш на твоя егоизъм и завист да те задушат в своята отрова.
към текста >>
26.
ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Просякът разбра, че е седнал наблизо човек и гласът му почна да заглъхва като струна на отдалечаваща се
цигулка
.
N. АЛЛАХ Е БЛАГ И МИЛОСТИВ (Алкоранът) На полуразрушените стъпала пред един ислямски храм седеше просяк слепец и тъжно припяваше никаква далечна унила песен. Поседнал наблизо, аз се вслушах в тия тихи ридания на един преминал живот.
Просякът разбра, че е седнал наблизо човек и гласът му почна да заглъхва като струна на отдалечаваща се
цигулка
.
Аз въздъхнах, замислен за съдбата на тия изоставени и страдащи човеци. — Защо, въздишаш, сине? — попита ме старият, като обърна към мене лицето си и отправи безжизнен поглед в далечината. — Заради страдащия по земята, старче, — отвърнах му аз. По лицето на просяка пробягна усмивка и той тутакси отвърна: — Аллах е благ и милостив и затова учи хората на мъдрост чрез страданията, сине.
към текста >>
27.
ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ - Е.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Затова, още със ставането си от сън, той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, както наглася струните на
цигулката
и започва да свири.
А излишно е всичко това, което човек не знае за какво му е. То не е съществено. Той пъшка под този товар. Същественото внася в човека дълбока радост. И като тръгне в новия път човек се освобождава от ненужните страдания, от излишния товар.
Затова, още със ставането си от сън, той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, както наглася струните на
цигулката
и започва да свири.
Така, като се нагласи човек правилно, влиза в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и Божествения ум, а същевременно е в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества. Този човек може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича. В същност, нещастието се заключава в това, че живее в любовта, а не я вижда. Не остава нищо друго на човека, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав.
към текста >>
28.
DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В други случаи е било забелязано, как
цигулката
се мести сама от едно място на друго.
В нейно присъствие понякога се чувало чукане по стените и предметите се местили от едно място на друго. Тези явления са ставали и посред бял ден. Когато в края на 1937 год. тя е била посетена от един професор и неговия помощник. Професорът констатирал необикновени прояви: когато Мария Зилберт влязла в стаята, почнало да се чука по стените и вазата сама се преместила от полицата на масата.
В други случаи е било забелязано, как
цигулката
се мести сама от едно място на друго.
Според окултната наука тия сили, тия дарби, които е проявявала Мария Зилберт, ги притежава всеки човек, само че те у него са в потенциално, спящо състояние. Тия способности не са нещо необикновено и неестествено. Сега се намираме в началото на една епоха, когато тия дарби, тия спящи способности на човешката душа постепенно ще се пробуждат у хората, с което постепенно ще се приближаваме към една култура, когато всички ще имат това тъй наречено от проф. Шарл Рише „шесто чувство". Органите на шестото чувство у човека днес са в такова състояние, в каквото състояние са пъпките на растението в началото на пролетта.
към текста >>
29.
Учителят за темите. Две теми от Борис Николов
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ще ви дам едно малко разяснение за Истината Само с настроена
цигулка
и с настроена китара може да се свири.
Днес за четиво ще имате: 12 гл. от Матея, 14 гл. от Лука, 10 гл. от Иоана, 5 гл. от Посланието към Галатяните и 21 беседа "Моето царство".
Ще ви дам едно малко разяснение за Истината Само с настроена
цигулка
и с настроена китара може да се свири.
Всеки инструмент трябва да е настроен, за да свири. Само настроената цигулка и настроената китара води към музиката. Това значи Истина Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно, при всяко настройване човек придобива Истината. Всяко настройване е истина.
към текста >>
Само настроената
цигулка
и настроената китара води към музиката.
от Лука, 10 гл. от Иоана, 5 гл. от Посланието към Галатяните и 21 беседа "Моето царство". Ще ви дам едно малко разяснение за Истината Само с настроена цигулка и с настроена китара може да се свири. Всеки инструмент трябва да е настроен, за да свири.
Само настроената
цигулка
и настроената китара води към музиката.
Това значи Истина Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно, при всяко настройване човек придобива Истината. Всяко настройване е истина. Не че самото настройване е Истина, но само по закона на Истината се настройват нещата, т.е. Истината ги настройва Настройването дава условия да се прояви музиката И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот Без ум няма мисъл.
към текста >>
30.
Музикални упражнения
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Често по време на беседа Учителят е изпълнявал на своята
цигулка
мелодии, които са предизвиквали в съзнанието на присъстващите особени състояния.
НЕЙНАТА ФОРМА МЕЛОДИИ Музиката е съпътствала всякога проявлението на Словото.
Често по време на беседа Учителят е изпълнявал на своята
цигулка
мелодии, които са предизвиквали в съзнанието на присъстващите особени състояния.
С тези мелодии Учителят е внасял импулси за работа; чрез тях той е разплитал сложни психологически възли, помагал е на учениците да възприемат по-ясно и по-пълно истините, сваляни чрез Словото. 15 октомври 1922 Понеже ние навлизаме в една област чрезмерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя там е необходима. Нападнат те лоши мисли, те са такива невидими същества. Ще почнеш да им пеещ. Например, да кажем, дойдат някои същества, такива военни, с военен дух, и ти, щом станеш, почнеш да бъхтиш този-онзи.
към текста >>
Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина.*** 10 февруари 1932 Когато извадя
цигулката
си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя.
Като ви свиря, така оправям всичките ви работи. Свиря, нищо повече! *** 3 декември 1922 Има мелодии аз ви казах, които мъчно могат да се преведат в една окултна песен, даже и в едно окултно упражнение, има големи тънкости в тях. Ако не можем да извадим тези тънкости чрез обикновената музика, то е защото обикновената музика произвежда обикновени работи.*** 11 февруари 1923 /Учителят много меко дърпа струните сол, ре, ла, ми, ла, ре, сол.../ Разбирате ли това? То е един музикален език.
Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина.*** 10 февруари 1932 Когато извадя
цигулката
си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя.
Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва аз вадя по няколко тона от тая музика, само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите.
към текста >>
31.
Първият ден на пролетта - Б. Боев
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ако не нагласиш
цигулката
, как ще свириш нещо хубаво?
А упражненията, които не могат да направят това са ненужни. Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод. Религията е имала най-първо за цел да координира човека със земните и небесни енергии. А сега като са изгубили първоначалното й значение, искат да направят човека добър. Ако не можеш да го координираш, как ще го направиш добър?
Ако не нагласиш
цигулката
, как ще свириш нещо хубаво?
Най-първо ще я координираш, и след това иде вторият процес - свиренето. Сега ще се учите на първия процес - координирането. То е най-лесното. Всеки може да го направи. Сутрин най-първо ще направиш упражненията с ръцете и краката.
към текста >>
32.
Тайни и откровения - Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той тъй се увлече в работата, че нощем до късно можеше да се чуе
цигулката
му в неговата стаичка.
Но то послужи като подтик. Учителят хвана идеята. Оттегли се в стаичката си и започна да работи. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше.
Той тъй се увлече в работата, че нощем до късно можеше да се чуе
цигулката
му в неговата стаичка.
На сутринта, Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят поправяше, уточняваше, разработваше. Той беше съсредоточен,вдъхновен - лицето му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение.
към текста >>
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с
цигулката
си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.
На сутринта, Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят поправяше, уточняваше, разработваше. Той беше съсредоточен,вдъхновен - лицето му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение.
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с
цигулката
си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.
Така един възвишен Свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - животът на онзи свят, от който той ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен Разумен свят. С него трябва да търсим връзка всякога.
към текста >>
33.
Разумното сърце - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти
цигулката
на една, на друга страна, нищо не излиза.
Обаче, има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на Царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в Царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек. Някой свърши с отличие медицина, право, естествени науки или музика. Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек.
Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти
цигулката
на една, на друга страна, нищо не излиза.
Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може. Какъв смисъл има тогава неговият отличен диплом? Докато хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така. Човек трябва да учи от любов към науката, а не от желание да му допринесе материални блага, да се издигне с нея.
към текста >>
34.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- Ще му дам най-хубавата
цигулка
на Страдивариуса, и като вземе лъка,
цигулката
, той сам ще определи цената си.
Ако е прав, учителят няма какво да се оправдава. Справедливостта е вътрешно качество, а не външно. Когато дойде някой при мене, аз ще му отдам всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вътрешно, а не външно. Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил. Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема?
- Ще му дам най-хубавата
цигулка
на Страдивариуса, и като вземе лъка,
цигулката
, той сам ще определи цената си.
А вие какво искате? - Да опитате Христовата Любов? - Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си.
към текста >>
35.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Едно е да знаеш какво е
цигулката
- за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела.
Едно е да знаеш какво е
цигулката
- за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея.
По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство. Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството.
към текста >>
36.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Едно е да знаеш какво е
цигулката
- за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела.
Едно е да знаеш какво е
цигулката
- за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея.
По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство. Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството.
към текста >>
37.
МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Едно е да знаеш какво е
цигулката
- за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела.
Едно е да знаеш какво е
цигулката
- за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея.
По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство. Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството.
към текста >>
38.
Брой 1-2 -1995г.
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Едно е да знаеш какво е
цигулката
- за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела.
Едно е да знаеш какво е
цигулката
- за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея.
По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство. Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството.
към текста >>
39.
Савка Керемидчиева (1901-1945)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата
цигулка
, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество.
Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото. Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал.
Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата
цигулка
, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество.
Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше.
към текста >>
40.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на
цигулка
.
Баща ми, като печатар отпечата два вида афиши, голям формат за разлепване на съответни места в града, и малки, които ние - момчетата от братските семейства разнасяхме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. ... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката?
- в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на
цигулка
.
Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет.
към текста >>
Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му
цигулката
, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка.
... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката? - в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка.
Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му
цигулката
, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка.
В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет. Той бил щастлив, че ще бъде близо до Учителя и ще слуша беседите му.
към текста >>
Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах
цигулка
бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти.
Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя.
Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах
цигулка
бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти.
Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка?
към текста >>
Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като
цигулка
, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо.
Прибра се и Учителят горе в стаята. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти.
Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като
цигулка
, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо.
В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан!
към текста >>
За да не ме завари с въображаемата
цигулка
хвърлих лопатката и машата в кофата.
Старата сестра Янакиева бе решила да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя.
За да не ме завари с въображаемата
цигулка
хвърлих лопатката и машата в кофата.
Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожела да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с цигулка в ръце.
към текста >>
Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли
цигулка
?
Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори.
Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли
цигулка
?
" Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожела да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с цигулка в ръце. Даде ми я и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителя слезе и той с цигулка в ръка. "Ела, - казва - сега да свирим заедно." Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български хора, каквито вече свирех доста сериозно.
към текста >>
Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с
цигулка
." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една
цигулка
да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с
цигулка
в ръце.
За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожела да осъществи.
Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с
цигулка
." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една
цигулка
да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с
цигулка
в ръце.
Даде ми я и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителя слезе и той с цигулка в ръка. "Ела, - казва - сега да свирим заедно." Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български хора, каквито вече свирех доста сериозно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. След това - още няколко пасажа, докато я пресвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше дето допущах грешки и отново повтарях.
към текста >>
Даде ми я и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя
цигулката
, ето Учителя слезе и той с
цигулка
в ръка.
Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожела да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с цигулка в ръце.
Даде ми я и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя
цигулката
, ето Учителя слезе и той с
цигулка
в ръка.
"Ела, - казва - сега да свирим заедно." Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български хора, каквито вече свирех доста сериозно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. След това - още няколко пасажа, докато я пресвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше дето допущах грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа, от 9 до 12 часа в полунощ, след което той отиде в стаята си.
към текста >>
” А моя милост с
цигулката
свирех “Братство, единство” и други песни.
"Раковски", дето има голямо движение. Инсталирахме един примус, една широка тенджера за олиото, кофа за тестото и тезгях за продан готовите мекици. Започнахме. Брат Влад се грижеше за приготвянето на тестото и пущането на мекиците в тенджерата. Брат Борис поддържаше огъня и маслото, брат Георги Радев с два шиша обръщаше и вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха. Брат Иван Михайлов с бяла престилка продаваше мекиците, като отвреме навреме викаше с висок глас: “Насам минете, мекици, насам топлите мекици, топли парят!
” А моя милост с
цигулката
свирех “Братство, единство” и други песни.
Мекичарницата ни със своята оригиналност привлече вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи. През годините Петър Камбуров всякога е с цигулката си. Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не изоставяш цигулката!
към текста >>
През годините Петър Камбуров всякога е с
цигулката
си.
Брат Иван Михайлов с бяла престилка продаваше мекиците, като отвреме навреме викаше с висок глас: “Насам минете, мекици, насам топлите мекици, топли парят! ” А моя милост с цигулката свирех “Братство, единство” и други песни. Мекичарницата ни със своята оригиналност привлече вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи.
През годините Петър Камбуров всякога е с
цигулката
си.
Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не изоставяш цигулката! ” И наистина, ученикът Петър Камбуров спазва този съвет. Където и да отиде, той свири, внася в душите на присъстващите енергиите на Новото чрез музиката на Учителя. Около 1930 година Петър Камбуров случайно научава за международния език есперанто и за благородната цел, която неговият създател Заменхоф си е поставил - побратимяване на всичките народи. Започва да учи есперанто с любов и упоритост.
към текста >>
Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не изоставяш
цигулката
!
” А моя милост с цигулката свирех “Братство, единство” и други песни. Мекичарницата ни със своята оригиналност привлече вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи. През годините Петър Камбуров всякога е с цигулката си.
Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не изоставяш
цигулката
!
” И наистина, ученикът Петър Камбуров спазва този съвет. Където и да отиде, той свири, внася в душите на присъстващите енергиите на Новото чрез музиката на Учителя. Около 1930 година Петър Камбуров случайно научава за международния език есперанто и за благородната цел, която неговият създател Заменхоф си е поставил - побратимяване на всичките народи. Започва да учи есперанто с любов и упоритост. Усвоява го така добре, че сам започва да води курсове и дори през 1938 г.
към текста >>
Но
цигулката
е постоянно с него.
Където и да отиде, той свири, внася в душите на присъстващите енергиите на Новото чрез музиката на Учителя. Около 1930 година Петър Камбуров случайно научава за международния език есперанто и за благородната цел, която неговият създател Заменхоф си е поставил - побратимяване на всичките народи. Започва да учи есперанто с любов и упоритост. Усвоява го така добре, че сам започва да води курсове и дори през 1938 г. става съавтор на учебник по есперанто.
Но
цигулката
е постоянно с него.
Всякога, когато е в София той отива при Учителя, за да го поздрави. Следните откъси от неговата неиздадена книга “Моят път с Учителя” илюстрират две такива срещи: “Ползвах домашен отпуск и на път за Арбанаси се отбих в София да се видя с Учителя. Пред входа на приемната му се бяха събрали няколко братя. Чакаха ред да се срещнат с Учителя. Аз ги помолих да ми отстъпят да ги прередя, като им казах, че никак няма да се бавя.
към текста >>
По едно време Учителят рече: “Аз се снабдих с една много хубава
цигулка
, искам и ти да я опиташ!
Разговорът продължи 20-30 минути. Аз не съм спокоен. Все за приятелите отвън мисля - ще си помислят, че ги излъгах. А Учителят продължава да ми говори. Минаха 40-50 минути.
По едно време Учителят рече: “Аз се снабдих с една много хубава
цигулка
, искам и ти да я опиташ!
Тя е в стаята ми горе. Хайде да отидем! ” Излязохме с Учителя. Минахме край учудените братя и по стълбището се изкачихме в стаята на Учителя. Той извади цигулката от една прекрасна кутия и ми я подаде.
към текста >>
Той извади
цигулката
от една прекрасна кутия и ми я подаде.
По едно време Учителят рече: “Аз се снабдих с една много хубава цигулка, искам и ти да я опиташ! Тя е в стаята ми горе. Хайде да отидем! ” Излязохме с Учителя. Минахме край учудените братя и по стълбището се изкачихме в стаята на Учителя.
Той извади
цигулката
от една прекрасна кутия и ми я подаде.
Посвирих малко. След това той свири някакви непознати за мен мистични мотиви. Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря, и той да ми свири! Велик, неповторим момент! ” “1943 година.
към текста >>
Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде
цигулката
си да свиря, и той да ми свири!
” Излязохме с Учителя. Минахме край учудените братя и по стълбището се изкачихме в стаята на Учителя. Той извади цигулката от една прекрасна кутия и ми я подаде. Посвирих малко. След това той свири някакви непознати за мен мистични мотиви.
Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде
цигулката
си да свиря, и той да ми свири!
Велик, неповторим момент! ” “1943 година. Бях на Изгреба в София. Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията. След Паневритимия Учителят ме повика и ми каза: "Рекох, искам тази вечер в 7 часа да изнесеш самостоятелен концерт в големия салон."... Вечерта салона беше препълнен, бяха дошли много посетители - братя и сестри от града.
към текста >>
Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с
цигулката
си в оркестъра на Паневритмията.
След това той свири някакви непознати за мен мистични мотиви. Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря, и той да ми свири! Велик, неповторим момент! ” “1943 година. Бях на Изгреба в София.
Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с
цигулката
си в оркестъра на Паневритмията.
След Паневритимия Учителят ме повика и ми каза: "Рекох, искам тази вечер в 7 часа да изнесеш самостоятелен концерт в големия салон."... Вечерта салона беше препълнен, бяха дошли много посетители - братя и сестри от града. Учителят беше седнал на първия ред отляво. Мобилизирах всичката си смелост и започнах. Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които "Овчарската идилия", "Тежък камък", "С луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от салона придружаваха с пеене.
към текста >>
41.
Георги Томалевски (1897-1988)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Учителят изсвирил една мистична мелодия на
цигулката
си, а после я изпял с думи.
От своя страна Учителят вижда в лицето на Лиляна Табакова един музикант с отличен глас, и с професионални умения, какъвто му е нужен за да предаде една Нова музика. Той й зада- ва въпроса: “Ти за колко дена можеш да научиш една опера? ” - “За около двадесет дни, Учителю! " е отговорът. Денят е 7 декември 1941 година.
Учителят изсвирил една мистична мелодия на
цигулката
си, а после я изпял с думи.
“В началото Бог създаде небето и земята. А земята бе пуста и неустроена. Нямаше ред по нея. И тъмнина бе върху бездната. И Дух Божий се носеше над водите на живота.
към текста >>
Ти ще я пееш и аз ще свиря с
цигулката
.” Така започнала работата по предаването на “Новото Битие”, едно от най-дълбоките и мистични музикални произведения на Учителя.
И видя Бог, че бе добре, и нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро, първи ден! ” Казал й: “Мелодията ще заучиш наизуст. Тази песен е много дълга. Когато я заучиш ние ще изненадаме сестрите и братята след беседата, в салона.
Ти ще я пееш и аз ще свиря с
цигулката
.” Така започнала работата по предаването на “Новото Битие”, едно от най-дълбоките и мистични музикални произведения на Учителя.
За обяснение на неговата поява той казва: “Бог сега сътворява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.” Този цикъл от седем песни - Божествени дни от Сътворението, съдържа в себе си особена творческа мощ. В продължение на три години Учителят е свирил и пял тази съвършена музика на Лиляна Табакова, чиято музикалност е била на нужната висота, за да я възприеме и усвои трайно. Учителят наистина е имал намерение да изпълни тази музика на братята и сестрите.
към текста >>
42.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на
цигулката
.
Стоянов, Н. Дойнов и Б. Николов - бел. ред./ бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева.” Борис Николов е част от групата младежи, които с присъствието си създават условия Учителя да създаде специалния клас. На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното познание, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И Борис Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори.
В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на
цигулката
.
Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите. Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят.
към текста >>
43.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Починалите свирят на пиано,
цигулка
, китара, някъде пеят хорово, някъде разговарят.
Отново смих, песни и работа до залез слънце. Ето ни в общежитието светнало като ден от електричеството. Бели сгради малки и големи приветно се смеят и канят за почивка. Вечерята е готова в обедната или на двора. Уморени те отиват да спят.
Починалите свирят на пиано,
цигулка
, китара, някъде пеят хорово, някъде разговарят.
Някои са седнали в занимателните четат, учат, или слушат реферат или курс по някакъв език или наука. В 10 часа е тихо. Гаснат лампите една по една. И нощта нежно покрива в сладка почивка всичко. Само тук там някой любител на нощта и звездите като сянка безшумно броди из градината и мълчаливо разговаря с тях.
към текста >>
44.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може би е прашна, може би струните на
цигулката
в нея са скъсани, но от днес, след толкова години … те пак ще засвирят.
Не плачете! Аз съм сега духовно зрящ, аз съм по- силен и не плача. Пък вие! ... — Иди. Оличка, под кревата и донеси кутията.
Може би е прашна, може би струните на
цигулката
в нея са скъсани, но от днес, след толкова години … те пак ще засвирят.
Пръстите ми пак ще заиграят по грифа и ще пеят за великата песен на любовта, с която ще спасим много, много още души. Ще отключим сърцата на хората с песен. ще открием душите им. както слънцето цветята, за да видят красотата и правдата. С епруветките няма да направя хората по-добри и по-щастливи, а с тия четири кожени върви, които ще трептят и ще настройват духа нагоре към небето, към лазурните висини, към Всемирното Братство.
към текста >>
45.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най „говорящият“ от всички инструменти е
цигулката
.
Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си. Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката. За музикалния инструмент се казва, че той има „лек изговор“. Кой не познава „песните без думи“? Изглежда че нема друго средство, с което да можем да изразим тъй-ясно чувствата на нашата душа, както музиката.
Най „говорящият“ от всички инструменти е
цигулката
.
Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки. Вий я чувате да тържествува или да стене, да плаче, когато се намира в ръцете на артиста. Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други. Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият. нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас.
към текста >>
Но само
цигулката
не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият.
Изглежда че нема друго средство, с което да можем да изразим тъй-ясно чувствата на нашата душа, както музиката. Най „говорящият“ от всички инструменти е цигулката. Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки. Вий я чувате да тържествува или да стене, да плаче, когато се намира в ръцете на артиста. Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други.
Но само
цигулката
не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият.
нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират.
към текста >>
46.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Цигулката
също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня.
Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме? Защото верни са думите: „Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.“ Мъката, която изпитваме при скръб, после се обръща в радост. Добре е да бъдем търпеливи и да разбираме смисъла на нещата. Страданията и скръбта ни отварят вратата към духовния, Божествения живот. Скръбта е построяване на човека.
Цигулката
също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня.
Понякога у нас се явява особена, „безпричинна“ скръб. Ние търсим причините тук, там, но не ги намираме и още по-вече се измъчваме. В такива моменти не сме любезни към всекиго, не сме склонни към услуга и отстъпки. Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение? Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове.
към текста >>
47.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както при свиренето ма една
цигулка
над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят.
Краските и звуците еднакво са представени тук: но звукът е причинителят на цвета. И затова се казва, че това е именно светът на звука. Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят. Музикантът може да чува известни тонове на разни места в природата, като например вятъра в гората, разбиването не вълна та в брега, грохота на океана и шума на много води. Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон.
Както при свиренето ма една
цигулка
над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят.
Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух.
към текста >>
48.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил
цигулката
си и засвирил в двора на богат един човек.
Жената отведнъж се успокои и се хвърли та прегърна мъжа си, думайки му: — Радва ме твоята постъпка, Иване. Аз всякога скрито съм плакала, когато ми донасяш убити животни ... Колко си добър и колко те обичам! Тя се разплака от радостно вълнение. Плувнаха в сълзи и неговите очи. Т. Ч.
Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил
цигулката
си и засвирил в двора на богат един човек.
Богатият отворил тутакси вратата и с голямо удоволствие изслушал хубавата песен. А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева. — О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо! Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам.
към текста >>
А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай
цигулката
на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева.
Тя се разплака от радостно вълнение. Плувнаха в сълзи и неговите очи. Т. Ч. Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил цигулката си и засвирил в двора на богат един човек. Богатият отворил тутакси вратата и с голямо удоволствие изслушал хубавата песен.
А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай
цигулката
на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева.
— О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо! Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам. То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия. * * * Знанието никой няма да ми земе, ни да го открадне ни да го отнеме!
към текста >>
49.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някакво старче седи и сякаш свири на голяма
цигулка
, двама други стоят наблизо и свирят на мънички цигулчици, и в такт поклащат главички, и се гледат един другиго, и устните им шават, приказват, съвсем приказват — само че иззад стъклото не се чува.
Избяга момченцето и тръгна по-бързо, а къде — само не знае. Пак му се иска да заплаче, но вече се страхува, и тича, тича и духа на ръчиците си. И тъга го обхваща, защото изведнъж му стана така самотно и мъчно, и изведнъж, Господи! Та какво пък е това? Стоят люде на тълпа и се чудят: на прозореца зад стъклото три кукли, мънички, наконтени в червени и зелени дрешки, и съвсем, съвсем като живи!
Някакво старче седи и сякаш свири на голяма
цигулка
, двама други стоят наблизо и свирят на мънички цигулчици, и в такт поклащат главички, и се гледат един другиго, и устните им шават, приказват, съвсем приказват — само че иззад стъклото не се чува.
И помисли отначало момченцето, че те са живи, а като се досети, че това с куклички — изведнъж се разсмя. Никога не е виждало то такива куклички и не е знаело, че ги има. И да плаче му се иска, но така е смешно — смешно за кукличките. Изведнъж му се стори, че някой го похвана отзад за дрешката: голямо лошо момче стоеше наблизо и изведнъж го удари по главата, свали му каскета, а само отдолу го препъна с крак. Изтъркули се момченцето на земята, завикаха наоколо, примря то, скокна и беж да тича, и изведнъж побягна, само не знае накъде, към дъската над прага, в чуждия двор — и седна зад дървото: „Тука не ще ме намерят, пък и тъмно е.“ То приклекне и се сви, не може да диша от страх, а изведнъж, съвсем изведнъж, му стана така хубаво: ръчиците и крачката изведнъж престанаха да болят, и стана топло.
към текста >>
50.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те бяxa баща, който свири на кларнет, един голям син — на китара и един малък — на
цигулка
.
Много от присъстващи стояха и прави. Правеше радостно впечатление присъствието на много млади въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани. В 9 ч. и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели. След това започна първия музикален номер, от така наречените „народни музиканти“ от село Козарско, Пещерско.
Те бяxa баща, който свири на кларнет, един голям син — на китара и един малък — на
цигулка
.
Именуват се семейство Щерови. Прави радостно впечатление, че цялото семейство от 5 души са музиканти и дългогодишни въздържатели и вегетарианци. Те свирят доста задоволително, особено по-младия син, на цигулка. След това се изпълниха и всички номера от програмата — декламации, хуморески, песни, повечето в духа на въздържанието. Радостното бе, че всеки се чувстваше в една приятна атмосфера, гдето беше свободен и весел.
към текста >>
Те свирят доста задоволително, особено по-младия син, на
цигулка
.
и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели. След това започна първия музикален номер, от така наречените „народни музиканти“ от село Козарско, Пещерско. Те бяxa баща, който свири на кларнет, един голям син — на китара и един малък — на цигулка. Именуват се семейство Щерови. Прави радостно впечатление, че цялото семейство от 5 души са музиканти и дългогодишни въздържатели и вегетарианци.
Те свирят доста задоволително, особено по-младия син, на
цигулка
.
След това се изпълниха и всички номера от програмата — декламации, хуморески, песни, повечето в духа на въздържанието. Радостното бе, че всеки се чувстваше в една приятна атмосфера, гдето беше свободен и весел. При настъпването на Новата година, брата Слав Пушкаров от „Ведри небеса“ изказа пожелание през настоящата 1936 год. да се зaживеe в братолюбие, равенство и правда, и всички от министъра до последния български гражданин, станат въздържатели, за да се намалят големите недъзи в народа ни. Посочи за урок войната между Италия и Абисиния, гдето безмилостно се изтребват много човешки души.
към текста >>
51.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На северната страна на стаята имаше едно малко тясно креватче, покрито с бели чаршафи, стената беше покрита с атласно бял ковьор, със сини широки краища, между които бяха избродирани три петолиния от небесно син лен и ноти по тях на някаква мелодия, а най-отгоре на средата на ковьора, с красиво избродирани букви беше написано „Раздяла.“ В североизточния ъгъл не стаята беше поставена бела етажерка, върху която имаше
цигулка
, обвита с бял креп.
Тя седна отново на скамейката, хвана си главата с двете ръце, подпря ги но коленете си и тихо каза: — Слез към училището, аз сега ще дойда! ... Тя ме настигна и заедно влязохме в стаята й. — Занимавайте се, ето тук има албум, книги, списания, а аз ще отида за малко. Преди да отворя албума, още с влизането, стаята ми обърна внимание с нещо особено. Тя беше малка, добре варосана, с два прозореца на юг и изток, над които се спущаха бели завеси.
На северната страна на стаята имаше едно малко тясно креватче, покрито с бели чаршафи, стената беше покрита с атласно бял ковьор, със сини широки краища, между които бяха избродирани три петолиния от небесно син лен и ноти по тях на някаква мелодия, а най-отгоре на средата на ковьора, с красиво избродирани букви беше написано „Раздяла.“ В североизточния ъгъл не стаята беше поставена бела етажерка, върху която имаше
цигулка
, обвита с бял креп.
Погледа ми мина към масата на средата но стаята. Погледнах албума, но не ми се видя интересен. Отворих една голяма книга, подвързана в дебела подвързия, която се заключваше с бравичка. За мое щастие, книгата сега не беше заключена. На първата страница чета „Дневник“ 1914 г.
към текста >>
„Същата вечер към полунощ, под прозореца си чувам кадифени звуци на
цигулка
, които бяха говор на неговата душа … Сутринта видях едно парче хартия с петолиния, на което беше нотирана мелодията „Раздяла“ … „Гарата беше препълнена със заминаващи войници и офицери, техните майки и близки, които ги изпращаха, Аз чаках на долната страна на перона.
Не знаехме как да нарушим това приятно мълчание. Когато стигнахме до нашата къща, той каза с тъжен глас: — Утре заминавам за фронта, ела ако обичаш да ме изпратиш. И млъкна. Искаше де ми каже още нещо, но нещо като че ли го душеше и не му позволяваше да говори. Душите ни обаче говореха, те бяха наедно.
„Същата вечер към полунощ, под прозореца си чувам кадифени звуци на
цигулка
, които бяха говор на неговата душа … Сутринта видях едно парче хартия с петолиния, на което беше нотирана мелодията „Раздяла“ … „Гарата беше препълнена със заминаващи войници и офицери, техните майки и близки, които ги изпращаха, Аз чаках на долната страна на перона.
Влака дойде. Той се прости с родителите си, после ме намери в навалицата, стисна ми ръката, притисна ме към себе си и ме целуна. В този момент влака изсвири, той ме пусна без дума до кажа, изтича и се скри в навалицата и вече не го видях. Разнесе се писък и плач на майки и деца, машината изпуска черни кълба дим, забумтя и потегли. Писъка се усили още повече, влакът се изгуби в завоя на линията зад града и ги отнеса към Тутракан“ Обърнах още неколко страници от дневника и чета: „На петата вечер от заминаването му, сънувах че минавам през един тесен мост, над мътна, буйна река, погледнах в ръката и си свалих пръстена.
към текста >>
52.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава посегна и откачи от стената
цигулката
си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири.
Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва младия човек. А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му. В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство. В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство.
Тогава посегна и откачи от стената
цигулката
си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири.
Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта. И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини. И му олекна, изчезна и последната сянка от скръб и сладък беше скромния му обед. А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на светията и останалите гости, скъпи блюда, разкошни гозби.
към текста >>
53.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на
цигулката
, нито на струните, а на самия майстор.
Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас.
Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на
цигулката
, нито на струните, а на самия майстор.
който свири. Като дойде истинския майстор и вземе цигулката. всякакъв дисонанс изчезва. В него всичко е хармония. Според нас, земята е едно хубаво училище.
към текста >>
Като дойде истинския майстор и вземе
цигулката
.
Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас. Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на цигулката, нито на струните, а на самия майстор. който свири.
Като дойде истинския майстор и вземе
цигулката
.
всякакъв дисонанс изчезва. В него всичко е хармония. Според нас, земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, тя не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. И слънцето, което съдържа може би десет пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, и то не съдържа всички условия, при които човекът може да бъде щастлив.
към текста >>
54.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но именно Духът е, който свири първа
цигулка
в живота — той влияе, той определя политиката и икономиката.
А тия, които твърдо, решително и успешно вървят по този път, се четат на пръсти. Стремежа и интереса не българите днес е отправен преди всичко към политиката и икономиката. Защото, поне видимо, те дават повече резултати. Но ние не знаем, не сме дошли още до съзнанието, че тъкмо духовният ни живот, и отношението ни към нещата и въпросите на живота от гледна точка на неписания божествен закон, ще определи и нашия стопански подем и формата на нашето управление. Нещата са свързани.
Но именно Духът е, който свири първа
цигулка
в живота — той влияе, той определя политиката и икономиката.
Следователно, ако искаме да бъдем добре икономически и политически (външно и вътрешно), ние трябва да бъдем добре преди всичко духовно, а това зависи преди всичко от нас. А да бъдем добре духовно, това не значи да чакаме някой да ни спусне отгоре това, от което имаме нужда, а да се вслушваме в гласа на истината и да живеем по Божествените закони на живота, при което всеки труд, от какъвто характер и да е той, ще бъде за нас радост. И тъкмо този труд е най-плодоносният във всяко отношение. Вести Испания. Жестока братоубийствена война се води понастоящем в Испания, има вече близо два месеца и края и изхода й се още не вижда.
към текста >>
55.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По някое време се чува звук от
цигулка
.
Край огъня Луната величествено се издига над „Харамията“, който като сфинкс, поставен всред великата рилска пустиня, мълчи и е ням свидетел на дивната красота, хармония и съзвучност в тоя край. Близо до луната блещи Юпитер, най светлата планета. Те хвърлят отражение в кристално бистрите води на второто езеро, от седемте рилски езера и очертават светла пътека. Огъня на огнището буйно се разгаря и спуща дълги пламенни езици. Приказна красота!
По някое време се чува звук от
цигулка
.
Сърцата на мнозина трепват и бързат да се приберат към огнището. Защо отиват всички там? Само за музиката ли, за красотата на езерото и неговите сребристо-блестящи води ли, да се видят с приятели ли? Хей, казвам ви приятели, че нито за едно от тия неща, защото красотата в природата е навсякъде пръсната и всеки кът си има своята особеност. Нещо по-силно, по-здраво ги привлича.
към текста >>
Едни, насъбрали се около огъня, пеят пригласяйки на
цигулката
.
На тях помагат най-светлите и най-силните същества, с една дума, цялата природа, цялата вселена им съдейства. Какво разнообразие на картините! Всеки миг се сменят, от хубави по-хубави. През езерото минава сребриста пътека, очертана от луната, а през душите на живущите тук блещи златна нишка, светъл лъч, хвърлен от най-великото слънце — от слънцето на всичките слънца. Разнообразни са и картините между обитателите сега на планината.
Едни, насъбрали се около огъня, пеят пригласяйки на
цигулката
.
Те вършат една колективна работа, учат общо един урок, едно изкуство, което ще им е необходимо за утрешната взаимна дейност в новия живот. Други седят край езерото и съзерцавайки неговата красота и чистота, пожелават същото за своите души и тия на своите ближни, с които са свързани; трети се разговарят на сериозни теми и т. н. Във всички искрено търсещи истината души има едно чувство, лелее се една мечта — да се свържат с извора на живота, да заживеят в Любовта. След музика и песни край огъня, когато всички отидат да спят, зер утре трябва рано да се стане и посети някой връх, преди изгрев слънце, остава понякога (край огъня) само малка група. И тогава, в тишината на нощта се повеждат чудни разговори за луната, за планетите, за зодиаците, за звездите.
към текста >>
56.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* И
цигулката
послуша, Струни затрептяха.
Все тъй ще те горят, дордето, о сърце, Не се стопиш в любов Пред пламналия зов На две очи — звезди! Плачеха оченца на Кръстника Бл. Плачеха оченца мили, Плачеха горките. А ръчички с тънки пръсти Бършеха сълзите. * Ти, цигулке, що си скрита Тайничко в сърцето, Засвири за радост песен, Да я чуй детето.
* И
цигулката
послуша, Струни затрептяха.
И заслуша се детето, Сълзите му спряха. * А душата като птица, Взе го на крилата. И отнесе го далече, Где цъфтят цветята. * И детето се усмихна, Светнаха очите Бог каза си: „На земята Те ми са звездите! “ Калинка и Светулка СВЕТУЛКАТА: Да летиш е тъй чудесно Над узрелите нивя!
към текста >>
57.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Струните на изправената в един от ъглите на стаята
цигулка
изтрещяха.
Познатите стъпки приближиха до прозореца. —Той иде! — извика майка ми луда от радост и се затича към вратата. Баба я дръпна за ръка и ни даде знак да мълчим. В тоя момент три силни равномерни удари прозвучаха върху стъклото на прозореца.
Струните на изправената в един от ъглите на стаята
цигулка
изтрещяха.
Какво става тук? Очите на всички ни широко се отвориха. Страх, истински страх сковаваше треперещите ни тела. Стъпките се зачуха по покрива на къщата, спряха се над иконостаса и дълбока въздишка от силните гърди на баща ми се загуби в пращенето но кандилото, което изгасна, като да бе пипнато от мокра ръка. И всичко утихна.
към текста >>
Когато по-късно отворихме
цигулката
на скъпия ни баща.
Малка бях, но разбрах, че става нещо лошо. Прегръщайки ни, майка ми отчаяно плачеше, а баба правеше низки поклони пред иконостаса. Седем дена след тая страховита нощ, на 9 ноември, получихме едно писмо, с черен кръст върху него. Майка ми с треперещи ръце, заобиколена от всички ни, го отвори и с глас, често прекъсван от ридания, прочете: „На 2 ноември т. г. 11 часа вечерта, загубихме нашия любим капелник — загина достойно, изпълнявайки своя свещен дълг“.
Когато по-късно отворихме
цигулката
на скъпия ни баща.
четирите корди бяха скъсани. Чудо? Случайност? Двадесет и пет години протекоха от тогава. Двадесет и пет години мисля върху тоя въпрос, но винаги това свършва само със сълзи . . .
към текста >>
58.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Последният свирил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слушал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил
цигулката
си и се самоубил.
Ако пееш, ти всякога ще имаш разположение в душата си. Христос казва: Всеки, който изпълнява волята на Отца ми, той ми е и брат и сестра и майка. Само по този начин може да се примирят известни противоречия в света — чрез изпълнение на волята Божия. Защото, ако противоречията, които сега имаме, ние не можем да ги примирим, как ще ги примирим в бъдеще? Преди години един цигулар слушал в Одеса един европейски цигулар.
Последният свирил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слушал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил
цигулката
си и се самоубил.
Не, всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Това е само въпрос на време. Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането. Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или двеста лева, той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя мир. Ето, днес англичаните, които са много умни, прилагат своето хладнокръвие.
към текста >>
* За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, — да извади своя двойник и да го вложи в
цигулката
и в лъка си.
Аз искам всички да станете такива, за да можете да имате всичко, каквото пожелаете. И като имате всичко, да слезете при онези, които нищо нямат. И да ги научите на същите неща които вие сте придобили. Животът без музика не е живот. Музиката въздейства на човека във всяко направление.
* За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, — да извади своя двойник и да го вложи в
цигулката
и в лъка си.
Само при това положение той ще може да изкарва от цигулката си каквито тонове желае. * Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не с музикален. * Който иска да живее дълго време, той трябва да пее. * Хората страдат от излишък на енергия, която не са разработили. При съвременното възпитание трябва да се има пред вид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото природата наказва всички ония, които складирал нейната енергия и не я използват.
към текста >>
Само при това положение той ще може да изкарва от
цигулката
си каквито тонове желае.
И като имате всичко, да слезете при онези, които нищо нямат. И да ги научите на същите неща които вие сте придобили. Животът без музика не е живот. Музиката въздейства на човека във всяко направление. * За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, — да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си.
Само при това положение той ще може да изкарва от
цигулката
си каквито тонове желае.
* Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не с музикален. * Който иска да живее дълго време, той трябва да пее. * Хората страдат от излишък на енергия, която не са разработили. При съвременното възпитание трябва да се има пред вид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото природата наказва всички ония, които складирал нейната енергия и не я използват. УЧЕТЕ МУЗИКА Музиката е най-великото изкуство и най-великата наука!
към текста >>
59.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Родих се днес чрез флейта, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената
цигулка
.
— Едно нищожно нещо без место и без име! Хвалбливке неразумна, обсипана със слава, ти трябва да признаеш, че аз те сътворявам, че ти ще бъдеш нищо без моята способност! Признай де! — викна флейтата високо, злобно. Мелодията каза спокойно и прилично: — Чрез тебе днес, признавам се проявих отлично, но миналия празник не се родих чрез тебе, а с други инструмент, веч хвърлен, непотребен.
Родих се днес чрез флейта, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената
цигулка
.
И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки път сами ме от себе си създават? Но ти забравяш, сестро, разумното дихание, светото вдъхновение и нужното желание на музиканта, който избира инструмента? В сърцето му аз трепкам и пея до момента, когато той започне да свири върху нещо. Тогава аз политам, с възторг света посрещам. След туй заглъхвам пак и пак свирача чакам, отново чакам тласък в безкрайната вселена, да се родя чрез свирка по-нова, съвършена.
към текста >>
60.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той свири на
цигулка
и е съчинил много музикални произведения, които се изпълняват от негови те ученици на концертите на „Изгрева“ и на общите обеди.
В очите му блести ум и доброта. Във всичките си движения Учителят е мек и хармоничен. Неговото слово е музика, а неговите прекрасни малки ръце, с тънки пръсти, по казват неговата благородна природа. Това са ръце на музикант, на артист, ръце на гений. И наистина, Учителят е голям музикант.
Той свири на
цигулка
и е съчинил много музикални произведения, които се изпълняват от негови те ученици на концертите на „Изгрева“ и на общите обеди.
Мене ме удивиха до крайност разнообразните и многобройни способности на Учителя. Той е прекрасен проповедник, блестящ оратор, дълбок мислител и философ и в същото време музикант и турист. Защото Учителят не само говори, но той веднага прилага своето учение в живота и лично води своите ученици и последователи далече в планините, показвайки при това необикновена издръжливост. Дори ако някой не вярва в неговите идеи, когато види всичко това, когато види резултатите на неговото учение, не може да не се съгласи, че думите на Учителя са велика истина. Освен това, огромното количество негови беседи, оригинални и несравними с нищо друго, ни дават представа за неговия дълбок ум, за редкия му талант и велика мъдрост.
към текста >>
61.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент —
цигулка
, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост.
Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия. Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес. Нужна е основна, коренна реформа на образователното дело по отношение на музиката. Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент. Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета.
Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент —
цигулка
, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост.
Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече.
към текста >>
62.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В ръцете на младия принц
цигулката
връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука.
Да влезем в съюз със силите, които градят. ___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим. Върховната реалност в него, изворът из който той изтича, е Любовта. И до като не се свържем с нея, ние живеем в един свят на илюзии. ЦАРСКИЯТ СИН Разтвори се царската порта и царят на прага застана.
В ръцете на младия принц
цигулката
връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука.
Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема.
към текста >>
Все със своята вечна другарка,
цигулката
вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни.
* Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема. Не беше на младия принц тъй лесен живота.
Все със своята вечна другарка,
цигулката
вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни.
* Не беше сънят му сън сладък, покой не намери. До него прииждаше мъка след мъка. И песен след песен под майсторски пръсти се лееше кротко. Подухваше вятър и звуците топли далече трептяха в земята широка. * Покривката ледна, обвила сърцата, топеше се чудно.
към текста >>
И с тази усмивка, и с погледа светъл, и с чудната песен на свойта
цигулка
обходи земята.
* Покривката ледна, обвила сърцата, топеше се чудно. Разцъфнаха пъпки, потоци ечаха, И чудната песен на младия принц се слушаше вече, преляла сърцата на всичките хора, да пее се с радост. А той все вървеше. Косите му бяло посипа. * Но слънцето чудно от златните къдри в усмивката грейна.
И с тази усмивка, и с погледа светъл, и с чудната песен на свойта
цигулка
обходи земята.
Където премина, живот той остави. Дълга си изпълнил бе принца. * Гласът на баща му го викаше вече, „Къде ти отиваш? “ го питаха всички. — „В домът на баща си,“ отвръщаше тихо.
към текста >>
Цигулката
чудно трептеше в ръце му.
Където премина, живот той остави. Дълга си изпълнил бе принца. * Гласът на баща му го викаше вече, „Къде ти отиваш? “ го питаха всички. — „В домът на баща си,“ отвръщаше тихо.
Цигулката
чудно трептеше в ръце му.
В. Е. Л. ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА ПОСРЕДСТВОМ ЛОГИКАТА И МАТЕМАТИКАТА казва професорът по математика в Харвърдския университет г. Ед. В. Харингтон Свикнали сме да считаме че всичко, което е доказано с помощта на логиката, е вярно. Едно логично изложение е неоспоримо.
към текста >>
63.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не е купуването една
цигулка
, флейта, китара и т. н.
В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището. Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения. Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет. Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент. Толкова жертви и усилия се правят за децата.
Не е купуването една
цигулка
, флейта, китара и т. н.
което ще съсипе родителите или държавата, която е длъжна да се притече в случая със своята помощ, като създаде нужния кадър от преподаватели и подпомогне бедните родители, като достави безплатни инструменти за децата им. Това иска детето. То иска истинско разбиране и истинска грижа. То иска много повече от това, което сме получили ний, по-възрастните, от нашите родители, защото то носи в себе си, в душата си, в ума си и в сърцето си много по-големи ценности, много по големи заложби и способности, от тия, които притежаваме ние. Детето трябва да се подготви за Новият свят, който идва — светът на хармонията, на любовта, на истината и свободата.
към текста >>
64.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Същото може да се каже и за ученика по
цигулка
или друг некакъв инструмент.
Това може да направи съзнателния човек. Това е възкресението на човека. Като вървим по Божествения път, ние ще създадем от себе си каквито хора искаме. И каквито Бог изисква от нас. Когато един ученик влезе в художествената академия, макар и да не е могъл да рисува, той в 10 години съзнателна работа може да стане като професора си.
Същото може да се каже и за ученика по
цигулка
или друг некакъв инструмент.
Като свири десетина години съзнателно, той ще стане добър цигулар. Достатъчно е да има стремеж да работи. Не само за един момент, но човек трябва да има непреривно желание да работи над себе си. Тогава той ще види, че половината от съдбата му е в негови ръце. Ако човек работи добре над себе си, той ще работи добре и в дома си.
към текста >>
* Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом
цигулката
подхване с мелодия сърца да утеши.
* А щом проблесне слънцето в разтрога на теменужният и димен здрач, зарежда тихо притчите за Бога в кръга любящ Учителят - водач. * * * Ти гледаш, съзерцаваш и немееш пред таз молитвена картина там и в миг решаваш вечно да живееш във тоз, сред китната природа, храм. Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди. * И ладията до брега задреме, полюшвана от езерен ветрец, — луната спусне сребърното стреме, препусне Бог надоблачен жребец. * Но рой мечти ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали на кръг, огряващият огън ни подбужда да мислим, че кладе го дух сторък.
* Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом
цигулката
подхване с мелодия сърца да утеши.
* А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони. Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с правата А—В. (Вж. фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм. Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ.
към текста >>
65.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата
цигулка
?
Не е така. Ако човек има ограничени разбирания за живота, когато любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие: те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример.
Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата
цигулка
?
— Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“.
към текста >>
Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе
цигулката
, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път.
Казвам: доказано е, че през всички епохи на човечеството, страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: няма случай, в цялата история на човечеството, да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия. Из неделната беседа „За съдба дойдох“, 22 април 1928г. ЕКСКУРЗИЯ Беше хубава пролет. Аз и още двама братя решихме да направим голяма екскурзия през планината и достигнем до другият край на нашата малка родина.
Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе
цигулката
, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път.
Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път. И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и сестрите, у които се случваше да пренощуваме. Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие. Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца.
към текста >>
Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с
цигулката
, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца.
Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път. Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път. И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и сестрите, у които се случваше да пренощуваме. Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие.
Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с
цигулката
, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца.
В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора. — А ние се радвахме и благодаряхме Богу. Всичко беше така хубаво, бих рекъл — чудесно. Бяхме може би на средата от пътя си. Вървяхме в подножието на Балкана.
към текста >>
Единият от приятелите остави чашата с водата да поизстине и отвори
цигулката
си.
Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме. А така да ни поучи някой, да ни каже нещо човек, който с ушите си е чул словото на Учителя. И на всички очите изпълнени с особена светлина чакаха да чуят няколко думи от нас, които всеки ден едва ли не, бяхме край Учителя... Сърцата им бяха тъй жадни, душите тъй напрегнати — и аз едва тогава разбрах великата благодат, която имаме ние тука на Изгрева — да виждаме и слушаме Учителя всеки ден... А тези хора тъй жадуваха да чуят няколко думи от тогова, който е виждал Учителя... — О, блаженни те! — мислех си в себе си аз.
Единият от приятелите остави чашата с водата да поизстине и отвори
цигулката
си.
След него и другият взе флейтата и в малката стаица се разнесоха звуците на „Благославяй, душе моя, Господа“, — поети в тих хор от всички присъстващи. Незная защо, сълзи бяха изпълнили очите ми . . . Всичко бе тъй хубаво, тъй задушевно . . .
към текста >>
66.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стефан свиреше много хубаво на
цигулка
и със своите песни и свирни беше душата на гуляйджийските компании.
Върви поп Танас мушка с обувките си здравото, хубаво добиче, провира се под нависналите снежни клоне и пак отвреме-навреме удря челото си с пестник и вика: — На ти тебе гавазин. На ти тебе поганец да те пази. На ти тебе салтанат да продаваш по Търнов града. О. Славчева (Из сбирката „Стар и млад“) Белият- брат (Истинска случка) Иван и Стефан бяха нераздел ни и верни приятели. Заедно ядяха и пиеха, заедно гуляеха по цели нощи и, когато се напиеха, никой на среща им не смееше да излезе.
Стефан свиреше много хубаво на
цигулка
и със своите песни и свирни беше душата на гуляйджийските компании.
Иван пък се славеше със своята херкулесова сила — беше от категорията на Дан Коловците — и където минеше, страх и трепет всяваше . . . Веднъж, при един гуляй, Иван и Стефан влязоха в конфликт с една група гуляйджии от 23 души и работата дойде до бой. Разбира се, нашите герои излязоха победители. Те напукаха главите на всичките 25 души и избягаха.
към текста >>
67.
 
-
Ти намираш един професор, който може да ти помогне, да развие гласа ти, а ти искаш
цигулка
.
Ако погледнеш с очите на любовта, ти ще видиш много нещо. Казвам: невидимият свят е много красив. Но и този свят може да бъде така красив. Ти можеш на всяка стъпка да срещаш хора, които да ти помогнат, да разкрият целият свят пред тебе, да видиш всички възможности и условия. Да допуснем, че ти имаш желание да пееш.
Ти намираш един професор, който може да ти помогне, да развие гласа ти, а ти искаш
цигулка
.
Дават ти и цигулка. После ти трябва и пияно. Дават ти и пиано. Ако вие се намерите в един свят, който може да задоволи всички ваши копнежи, които Бог е вложил във вас от панти века, знаете ли какво ще постигнете? Вие често седите и казвате: Не ми се живее.
към текста >>
Дават ти и
цигулка
.
Казвам: невидимият свят е много красив. Но и този свят може да бъде така красив. Ти можеш на всяка стъпка да срещаш хора, които да ти помогнат, да разкрият целият свят пред тебе, да видиш всички възможности и условия. Да допуснем, че ти имаш желание да пееш. Ти намираш един професор, който може да ти помогне, да развие гласа ти, а ти искаш цигулка.
Дават ти и
цигулка
.
После ти трябва и пияно. Дават ти и пиано. Ако вие се намерите в един свят, който може да задоволи всички ваши копнежи, които Бог е вложил във вас от панти века, знаете ли какво ще постигнете? Вие често седите и казвате: Не ми се живее. Тепърва трябва па живеете.
към текста >>
68.
 
-
Дайте на един музикален гений една обикновена
цигулка
, и той все ще изкара нещо.
Когато богатият осиромашее, как трябва да живее той? Той не може да живее с ония килими, пиано няма да има, едва ще има средства за прехраната си. Да живееш удобно, при всичките удобства, които имаш, това всеки може да го направи. Но да живееш добре при неудобства, това именно е изкуство. По какво се отличава един обикновен човек от един музикален гений?
Дайте на един музикален гений една обикновена
цигулка
, и той все ще изкара нещо.
А обикновеният човек не ще изкара нищо от нея: Вие казвате: условията са лоши. Лошите условия се дават на добрите хора. за да изкарат от тях нещо. Добрите условия се дават на обикновените хора, които нищо няма да изкарат. Аз винаги срещам все недоволни.
към текста >>
69.
 
-
Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с
цигулката
, а след това пак соло
цигулка
и кавал от същия Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна.
Радостно бе, че като ученици посещаваха и възрастни хора — 67-70 годишни. Всички сияехме от радост спрямо придобивката от този хубав и звучен език, както начинаещи, така и напреднали, от умелото ръководене на курса от своя лектор. И действително, със своя скромен, искрен и практичен метод, той завладя нашите сърца, когато ни предаваше уроците. Той владее добре своята материя и като лектор в доста градове, можал е да се добре от лична практика, до най-лесния метод. И затова той с достойнство е получил разрешение от Министерството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото царство, включително и в гимназиите.
Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с
цигулката
, а след това пак соло
цигулка
и кавал от същия Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна.
Тази вечер лектора говори внушително върху хубавата страна на Есперанто, като помоли, не само всеки да продължава да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенстване в есперантската канцелария при читалището „Антим I“ в същия град. Той подчерта, че човека е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всека човешка душа. И че идеала на всекиго е да работи и за доброто на делото човечеството След това имаше декламации и хуморески с поучителни добри мисля, песни, свирене. Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера — мисли на един начинаещ, които заслужават внимание: „Драги съидейници, преди да чуете идеалът на есперантиста и на разумния човек, ще кажа: Както истинската връзка на един разумен човек с доброто с първоизточника с твореца му дават възможност да развие и приложи: любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот. Както всяка човешка душа, която няма горните качества, а желае да ги придобие когато се пробуди за нещо по-високо в живота си, трябва: 1.
към текста >>
Чудната
цигулка
приказки от Невена Неделчева. стр.
- всичко на есперанто. Крайно евтината цена — само 10 лева за година — преви в. „Frateco“ достъпен за всички. Неговото значение, обаче, е особено голямо пред вид на това, че той, дори и в днешните смутни времена, разнася по всички страни на света Словото на Учителя. И затова той заслужава да бъде подкрепен от всички братя и сестри дори и когато не са есперантисти.
Чудната
цигулка
приказки от Невена Неделчева. стр.
32, цена 2 лева. Доставя се от авторката, с. Брезе, Софийско. Както в другите, досега издадени приказки на Н. Неделчева, така и в „Чудната цигулка“ се подчертава силата на доброто, — онази мощна сила, която претворява нещата, издига и облагородява хората като че ли по някакъв магически начин.
към текста >>
Неделчева, така и в „Чудната
цигулка
“ се подчертава силата на доброто, — онази мощна сила, която претворява нещата, издига и облагородява хората като че ли по някакъв магически начин.
Чудната цигулка приказки от Невена Неделчева. стр. 32, цена 2 лева. Доставя се от авторката, с. Брезе, Софийско. Както в другите, досега издадени приказки на Н.
Неделчева, така и в „Чудната
цигулка
“ се подчертава силата на доброто, — онази мощна сила, която претворява нещата, издига и облагородява хората като че ли по някакъв магически начин.
Крайно евтината цена на тази приказки, интересни както за деца, така и за възрастни, ги прави достъпни за всички и удобни за широкото разпространение. Зоизъм — събуждане и развиване на скритите психични сили. постигане на здраве, успех, красота и щастие, от С. Флауер. Цена 30 лева. Книгата е издание на Ив.
към текста >>
70.
 
-
Тя свирила на
цигулка
едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят.
Даже и най-грубия човек, като възприеме любовта, и той става благороден. Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят. Това произвежда любовта в човека. Това е едно състояние, което човек трябва да опита. Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини.
Тя свирила на
цигулка
едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят.
Той казва че като я слушал, бил готов да пожертва всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал стария му американски ум. В същото положение се намирате и вие. Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвате всичко. Щом излезете навън, дойде ви пак стария ум и казвате: Не е така, както си мислех. И това не било реалното в живота.
към текста >>
71.
 
-
Независимо от това, което е писано за възрастните, нейните три сбирки разкази за деца „Бащина обич“, „Дарът на феите“ и „Чудната
цигулка
“, а също и отделните разкази „Чута молитва“ и „Рибарчето“ носят един много ценен положителен елемент при възпитанието на децата.
Но, до времето, в което ще се яви гения, който ще ни даде това, което очакваме — съвършения художествен израз, съвършеното художествено третиране на великото учение — до това време всички работници, които работят в това направление, си имат своето място и своята заслуга. Едно от ней-ценните качества на творчеството на Н. Неделчева е неговата пълна, широка общодостъпност. То е понятно за всички. И има една много широка среда, в която то може да бъде добре възприето.
Независимо от това, което е писано за възрастните, нейните три сбирки разкази за деца „Бащина обич“, „Дарът на феите“ и „Чудната
цигулка
“, а също и отделните разкази „Чута молитва“ и „Рибарчето“ носят един много ценен положителен елемент при възпитанието на децата.
Книгата „Има ли друг свят“ има 80 стр. и струва 5 лв. Доставя се от авторката: Н. Неделчева, Изгрев, София ХIII. Житно зърно, брой 5.
към текста >>
72.
 
-
Кому давате най-хубавата
цигулка
да свири?
Ако сте учени, вие трябва да разбирате първом всяко нещо, което е у вас. Само при една такава наука може да се уреди вашия живот. Вие мислите, че Господ излива дарбите току така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата — това е един инструмент, една сила.
Кому давате най-хубавата
цигулка
да свири?
Най-хубавата цигулка е в ръцете на онзи велик цигулар. Той е достоен за такава цигулка. Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка. Не мислете, че ще ви надари с някоя голяма дарба, преди да сте я заслужили. Вие ще кажете: „Господ нали знае?
към текста >>
Най-хубавата
цигулка
е в ръцете на онзи велик цигулар.
Само при една такава наука може да се уреди вашия живот. Вие мислите, че Господ излива дарбите току така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата — това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири?
Най-хубавата
цигулка
е в ръцете на онзи велик цигулар.
Той е достоен за такава цигулка. Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка. Не мислете, че ще ви надари с някоя голяма дарба, преди да сте я заслужили. Вие ще кажете: „Господ нали знае? “ Знаете ли какво нещо е знание?
към текста >>
Той е достоен за такава
цигулка
.
Вие мислите, че Господ излива дарбите току така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата — това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръцете на онзи велик цигулар.
Той е достоен за такава
цигулка
.
Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка. Не мислете, че ще ви надари с някоя голяма дарба, преди да сте я заслужили. Вие ще кажете: „Господ нали знае? “ Знаете ли какво нещо е знание? Знанието се побива само в живота.
към текста >>
73.
 
-
Който е цигулар, като вземе
цигулката
, всичко може да направи.
Казал си: Като свърша, ще отида да кажа на слепия: В името на Исуса Христа да прогледнеш. Свършил си той беседата и отива към слепия, но по пътя си казва: Ами ако му кажа, а не стане? Поседял, поседял и преглътнал и си заминал. Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане? Разбира се, тогава ще ти се смеят хората.
Който е цигулар, като вземе
цигулката
, всичко може да направи.
Но онзи, който не е майстор, каквато и цигулка да му дадеш, ще си подигне рамената. Човек трябва да има знания. Но ако в този живот остане да придобивате знанието, тя е загубена работа. Вий трябва да носите знанието със себе си. Виртуози трябва да бъдете — като ви дадат тази цигулка, ще свирите.
към текста >>
Но онзи, който не е майстор, каквато и
цигулка
да му дадеш, ще си подигне рамената.
Свършил си той беседата и отива към слепия, но по пътя си казва: Ами ако му кажа, а не стане? Поседял, поседял и преглътнал и си заминал. Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане? Разбира се, тогава ще ти се смеят хората. Който е цигулар, като вземе цигулката, всичко може да направи.
Но онзи, който не е майстор, каквато и
цигулка
да му дадеш, ще си подигне рамената.
Човек трябва да има знания. Но ако в този живот остане да придобивате знанието, тя е загубена работа. Вий трябва да носите знанието със себе си. Виртуози трябва да бъдете — като ви дадат тази цигулка, ще свирите. Човек трябва да разчита на онова, което Бог е вложил в неговата душа.
към текста >>
Виртуози трябва да бъдете — като ви дадат тази
цигулка
, ще свирите.
Който е цигулар, като вземе цигулката, всичко може да направи. Но онзи, който не е майстор, каквато и цигулка да му дадеш, ще си подигне рамената. Човек трябва да има знания. Но ако в този живот остане да придобивате знанието, тя е загубена работа. Вий трябва да носите знанието със себе си.
Виртуози трябва да бъдете — като ви дадат тази
цигулка
, ще свирите.
Човек трябва да разчита на онова, което Бог е вложил в неговата душа. Най-първо всички хора трябва да се освободят от всички човешки наслоения. От хиляди поколения има такива наслоения. Всичките човешки наслоения трябва да се изхвърлят, да остане само Божественото. Тогава всичко е възможно.
към текста >>
74.
 
-
Когато един цигулар вземе
цигулката
и свири защо прави това?
Българинът няма това, той е щедър, като седнат, иска да плати за всичките, та да мине за много щедър. Какво е нашето минало, ние не знаем. Какво ще бъде бъдещето, и него не знаем. Знаем сегашното, настоящето. Страдаме някой път, защо сме в това положение.
Когато един цигулар вземе
цигулката
и свири защо прави това?
Той свири от любов, понеже обича музиката. Може да свири и от принуждение — ако е гладен, трябва да свири, за да си изкара прехраната, да му дадат нещо. Някой оре земята, земеделец е. Защо? Заставен е да си изкарва прехраната. Казвам: всички ние сме заставени да работим каквото и да е.
към текста >>
75.
 
-
Цигулката
му паднала.
Сега, кой е начинът, по който можете да постигнете нещата? Понеже не сте работили над себе си, вие имате едно бъдеще, вас ви въодушевяват обикновени хора. Хубаво е да ви въодушевяват, но при вас някой път трябва да се спре някой музикант. Като минава покрай една улица Паганини вижда един стар цигулар. Поспрял се малко.
Цигулката
му паднала.
Паганини взел цигулката и започнал да свири. Събрала се голяма публика. Гаванката на стария цигулар се напълнила. Всички хвърляли в нея. Старият цигулар казва: синко, защо не дойде по-рано, защо си толкова закъснял?
към текста >>
Паганини взел
цигулката
и започнал да свири.
Понеже не сте работили над себе си, вие имате едно бъдеще, вас ви въодушевяват обикновени хора. Хубаво е да ви въодушевяват, но при вас някой път трябва да се спре някой музикант. Като минава покрай една улица Паганини вижда един стар цигулар. Поспрял се малко. Цигулката му паднала.
Паганини взел
цигулката
и започнал да свири.
Събрала се голяма публика. Гаванката на стария цигулар се напълнила. Всички хвърляли в нея. Старият цигулар казва: синко, защо не дойде по-рано, защо си толкова закъснял? Паганини казал: Благодари сега.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена
цигулка
или арфа.
Първият вид единство може да се оприличи на единството, което царува между членовете на едно стадо: те образуват единство, понеже всички са еднакви като две капки вода. Така е било в миналото. Сега да не мислим, че и в бъдещето заедно с достигането на по-високи степени на развитие, хората ще стават все по-еднакви. Напротив. Напр., посветеният е най-силната индивидуалност, която можем да си представим. Колкото хората ще стават по-съвършени, точкова повече ще се различават един от други, понеже всеки ще прояви все по-пълно и по-пълно това, което е заложено индивидуално вътре в него.
И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена
цигулка
или арфа.
Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат? “ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Колкото по-добра е
цигулката
, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство.
Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото.
Колкото по-добра е
цигулката
, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство.
За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и
цигулка
— направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена
цигулка
без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък.
Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други.
Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и
цигулка
— направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена
цигулка
без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък.
Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така. Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма. Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите. Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и
цигулката
или между копача и копачката.
Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се.
Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и
цигулката
или между копача и копачката.
Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява. Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото.
към текста >>
Цигуларят има нужда от здрава
цигулка
.
Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката.
Цигуларят има нужда от здрава
цигулка
.
Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява. Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото. Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и обобщения.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на
цигулка
(свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун.
Каквото се каза за Уран, по отношение висотата на неговите трептения и невъзможността почти на цялото човечество нормално да им реагира, същото важи и за Нептун, в още по-голяма степен. И той вече не е само в три-измерваното състояние, в което е нашата земя и в която нашите умствени органи възприемат това, що ни окръжава. От там и голямата мъчнотия, да отговорим на висшите трептения на тази планета. Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от .
Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на
цигулка
(свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун.
Единдобър аспект на с , или дава често наклонност и талант към изящните изкуства, а понякога, при високо развита индивидуалност, създава гений, в което можем да се уверим от различните хороскопи на гениални хора (Данте, Рихард Вагнер). Тази планета е открита едва в 1846 година, следователно, изследванията са сравнително от скорошни дати и за това твърде малко се знае за нея. Обемът му е около 100 пъти, а масата му е 17 пъти по-голяма от тези на земята. Гъстотата му е 0.17. Нептун има една луна.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Душата на човека е едновременно и божествена книга, която можем да четем и разберем, и божествена
цигулка
, която можем да нагласим, когато се разстрои, стига само да знаем законите на нейната граматика и динамика.
Ако някой от тях се заинтересува да изучи, макар и повърхностно, душевния живот на човека, трябва да се признае, че се подбужда към това от нуждите на лекарската си практика. Искаме да вярваме, че авторът на горната книжка не е от тия лекари, роби на официалната университетска наука и на професионалните си и материални интереси, а се вдъхновява от идеалистични подбуждания. Но, както той признава, след като е прочел редица книги по психотерапия, не можал да си създаде какво-годе понятие за онова, което става в мозъка на човека, а разбрал само, че „нашия душевен живот е объркан и тъмен и всичко около него се върти само в предположения“. Трябва да се съжалява за тая констатация. Защото ние знаем, че няма нищо по-ясно и по-лесно достъпно за изучаване и лекуване от душевния ни живот.
Душата на човека е едновременно и божествена книга, която можем да четем и разберем, и божествена
цигулка
, която можем да нагласим, когато се разстрои, стига само да знаем законите на нейната граматика и динамика.
А това се постига не само с четене на книги, а главно чрез систематично и непрекъснато развитие на собствените си духовни сили. Това е велика наука и велико изкуство! ____________________________________ 1) Вж. кн. I — II от год. II на Всемирна Летопис.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от
цигулка
, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението.
На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят. Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса. Трептението е, прочее, принцип на формата и на цвета и изявяването изисква съществуването на тия две качества. Вижте цветята, със техните толкоз различни форми и безкрайни краски. Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им?
Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от
цигулка
, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението.
Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Д-р Франц Томастик, строител на музикални инструменти от Виена, държал сказка върху историята на
цигулката
и след това изложил принципа на своята реформирана
цигулка
, с която изсвирил няколко къса.
Имало и евритмични упражнения. Окултен антропософски конгрес в Щутгарт. Той продължавал от 28 август до 7 септември 1921 година. Държани били лекции по физика, биология, медицина, стопанство, техника, философия, педагогика, евритмия и митология, все от окултно гледище. Лекциите били държани от специалисти учени.
Д-р Франц Томастик, строител на музикални инструменти от Виена, държал сказка върху историята на
цигулката
и след това изложил принципа на своята реформирана
цигулка
, с която изсвирил няколко къса.
Д-р Щайнер говорил на тема: „окултизмът, познавателните му източници и плодовете му“. На конгреса присъствали 1600 души. През време на конгреса (на 1 септември) са имали конференция техниците — съчувственици на окултизма. Студентска конференция в Дрезден Тя е траяла от 25 до 30 септ. 1921 година.
към текста >>
Той показал новия инструмент, измислен от него чрез преустройство на
цигулката
.
Били държани лекции върху упадъка и възраждането на днешното образование. Д-р Херман (лекар) разгледал ембрионалното развитие на човека в светлината на окултизма. Художникът Полак разгледал проблемите на съвременната живопис и посочил начина за тяхното разрешение. С ред лекции било показано, каква светлина хвърля окултизмът върху проблемите на езикознанието. Д-р Франц Томастик говорил върху проблемите на акустиката.
Той показал новия инструмент, измислен от него чрез преустройство на
цигулката
.
След като цигулката цели 4 века е била в застой, и всеобщо било мнението, че тя е достигнала вече до крайната си степен на съвършенство, която не може да бъде надмината, Д-р Томастик, въз основа на окултното познание, дошъл до нов инструмент, стоящ по тон много по- високо от италианската цигулка. Това показва творчеството на окултизма и в тая област. В Бреславския университет бил даден концерт с тази цигулка. Рудолф Майер разгледал хербартовата педагогика и нейният интелектуализъм в противоположност на окултната педагогика, която, въз основа на окултното познание, иска да създаде цялостен човек. Конференцията била посетена от 300 души от Бреслау и провинцията Силезия.
към текста >>
След като
цигулката
цели 4 века е била в застой, и всеобщо било мнението, че тя е достигнала вече до крайната си степен на съвършенство, която не може да бъде надмината, Д-р Томастик, въз основа на окултното познание, дошъл до нов инструмент, стоящ по тон много по- високо от италианската
цигулка
.
Д-р Херман (лекар) разгледал ембрионалното развитие на човека в светлината на окултизма. Художникът Полак разгледал проблемите на съвременната живопис и посочил начина за тяхното разрешение. С ред лекции било показано, каква светлина хвърля окултизмът върху проблемите на езикознанието. Д-р Франц Томастик говорил върху проблемите на акустиката. Той показал новия инструмент, измислен от него чрез преустройство на цигулката.
След като
цигулката
цели 4 века е била в застой, и всеобщо било мнението, че тя е достигнала вече до крайната си степен на съвършенство, която не може да бъде надмината, Д-р Томастик, въз основа на окултното познание, дошъл до нов инструмент, стоящ по тон много по- високо от италианската
цигулка
.
Това показва творчеството на окултизма и в тая област. В Бреславския университет бил даден концерт с тази цигулка. Рудолф Майер разгледал хербартовата педагогика и нейният интелектуализъм в противоположност на окултната педагогика, която, въз основа на окултното познание, иска да създаде цялостен човек. Конференцията била посетена от 300 души от Бреслау и провинцията Силезия. Конференция в Бремен Тя траела от 2, до 8.
към текста >>
В Бреславския университет бил даден концерт с тази
цигулка
.
С ред лекции било показано, каква светлина хвърля окултизмът върху проблемите на езикознанието. Д-р Франц Томастик говорил върху проблемите на акустиката. Той показал новия инструмент, измислен от него чрез преустройство на цигулката. След като цигулката цели 4 века е била в застой, и всеобщо било мнението, че тя е достигнала вече до крайната си степен на съвършенство, която не може да бъде надмината, Д-р Томастик, въз основа на окултното познание, дошъл до нов инструмент, стоящ по тон много по- високо от италианската цигулка. Това показва творчеството на окултизма и в тая област.
В Бреславския университет бил даден концерт с тази
цигулка
.
Рудолф Майер разгледал хербартовата педагогика и нейният интелектуализъм в противоположност на окултната педагогика, която, въз основа на окултното познание, иска да създаде цялостен човек. Конференцията била посетена от 300 души от Бреслау и провинцията Силезия. Конференция в Бремен Тя траела от 2, до 8. октомври 1921 година. Разгледани били разни научни и педагогически въпроси от окултно гледище.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си
цигулка
.
Имало реферат и за психоаналитичната теория на Фройд, която направи толкова шум на запад; тя била разгледана в светлината на окултното миропознание и човекопознание. „Психоанализата“ в светлината на окултното миропознание и човекопознание. В следобедните часове е имало разисквания по следните въпроси: Окултното човекопознание като основа на педагогиката; подготовката на учителя според окултната педагогика; вътрешната организация на училището; проблемите на патологията и терапията. Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят.
Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си
цигулка
.
В конгреса с участвали представители от разни народи и езици. Грамадният салон бил винаги препълнен. Всеки ден въодушевлението на слушателите растяло. На конгреса е имало гости и от Норвегия. Един от гости;е разказал на сътрудника на едно немско окултно списание, че баща му в дневника си имал записан разговора си с Ибсен.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Близнаци има две страни на своята
цигулка
и иска на двете страни едновременно да свири.
Обичат изкуството (Венера е владетел на този знак), особено музика и пение (Телец управлява гърлото). Слънцето в Близнаци От 22 май. — 21 юни. Проф. Болланд, Албрехт Дюрер, Данте, Рихард Щраус, Оливър Ладж, Рихард Вагнер. Онова спокойното, което е присъщо на предходния знак, дава място тук на подвижното, променливото, което е свойствено на всички двойствени натури.
Близнаци има две страни на своята
цигулка
и иска на двете страни едновременно да свири.
Ще му се да има повече кръгове на дейност и на драго сърце би седял на два стола, стига това да бъдеше възможно. Той обикновено предприема различни неща в едно и също време. Учтив и доверчив за момент, в следния миг ти ще го видиш забавен, но все приветлив и благоразположен. Има интелект бърз, възприемчив — голяма любов към науките и изкуствата, но е малко повърхностен, не се вдълбочава, макар да си дава вид, че разбира основно нещата. Обича пътешествията и природата.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако изсвирите на
цигулка
на втора позиция тона ре върху струна сол, ще затрепти и струната ре.
Боев НОВОТО СВОБОДНО УЧИЛИЩЕ I. Вътрешната страна на училищния живот Има един закон, на който окултизмът набляга и го обяснява. Този закон има значение за много области на живота. Той има голямо значение и в областта на възпитанието. Ако вие вдигнете капаха на пианото, наведете се навътре и изпеете тона до, то образуваните въздушни вълни ще ударят върху всички струни на пианото, но не всички ще затрептят, а само и струните до от разните октави.
Ако изсвирите на
цигулка
на втора позиция тона ре върху струна сол, ще затрепти и струната ре.
Ако изсвирите на струна сол на първа позиция тона ла, струната ре ще остане неподвижна, а ще затрепти струната ла. Във всички тези случаи само ония струни затрептяват, които са в хармония с създадения тон. На това се основава и дейността на кортиевия орган в човешкото ухо, работата с безжичния телеграф и теле фон и пр. От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и учителя. във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера!
към текста >>
НАГОРЕ