НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
77
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С
прелестите
на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия.
Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци. Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията. Същото може да се каже и за истерията и неврастенията. Пом много пъти е лекувал с цигулката най-силни припадъци от истерия. Ф.
Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С
прелестите
на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия.
Такъв е случая на игуменът Бурдело. Той разказва за една жена, полудяла следствие изневярата на любовника си. Лекували я с концерти, давани три пъти на ден. От първия концерт тя се успокоила и била много доволна, но след свършването на концерта, тя отново изпаднала в предишното си състояние. Концертите продължили и с течение на времето жената напълно оздравяла.
към текста >>
2.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато сутрин ни погледнат твоите устремени,
прелестни
очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже.
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили.
Когато сутрин ни погледнат твоите устремени,
прелестни
очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже.
С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец.
към текста >>
Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-
прелестната
, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния!
Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело.
Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-
прелестната
, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния!
Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор.
към текста >>
3.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга
прелест
, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове.
Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга
прелест
, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли.
Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата.
към текста >>
Това е страната в далечния север, строгата
прелестна
родина на трите приказни сестри.
Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини.
Това е страната в далечния север, строгата
прелестна
родина на трите приказни сестри.
Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ!
към текста >>
4.
Синевина - Зарко
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна
прелест
и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг!
Пролет, пролет на освобождение, пролет на възход, на раждане. Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност! Аз те познах. Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя. Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам.
...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна
прелест
и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг!
Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа! Те ме викат.
към текста >>
Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са,
прелестта
и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела!
Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа! Те ме викат.
Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са,
прелестта
и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела!
Губи се земята в бяг. Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ!
към текста >>
5.
Слепецът (стихотворение) - Х.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Прелестно
око на надеждата.
Като девойка, оставена да чака жених от далечна страна, така седи и чака душата ни хубавия неизвестен час... Какво ще стане тогава? Ще се разтворят ли диплите на неизвестността от пред очите ни, или ще се разкрие нова неизвестност още по-дълбока, още по-неизбродима? Никой не знае бъдното в точност. Звезда не ще остане където да не стъпи ногата ни; и кът не ще остане невидян от нашето око. Умът, обезверен не знае още тая тайна съкровена, но чистата зеница, през която душата ни наднича, знае и затуй неспирно бди за белия, прииждащ час на радостта.
Прелестно
око на надеждата.
Верен страж, като око на влюбена царкиня, която чака своя далечен гост. Ти светиш в мрака и чакаш твоята радост. Минават дни. Прииждат нови. Донасят пенливи талази ветровете и шумът им навява тъга.
към текста >>
6.
Един факир в Париж - Реймонд Но
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята
прелест
.
Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия.
Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята
прелест
.
Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса. Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>
7.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Като малка,
прелестна
царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор.
Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми. Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост!
Като малка,
прелестна
царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор.
Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря.
към текста >>
Не стигнаха ли тишината и бялата чиста
прелест
на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг?
О, разбира се. Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила. Не дал бих за нея нито секунда и от часа, когато след дълго чакане, пред окото се покаже ивица земя на ново, непознато царство, в което зачудени, очите срещат като пришелец едва ли не от други светове. Това научих от живота. Това е моят дял. Защо?
Не стигнаха ли тишината и бялата чиста
прелест
на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг?
Коя уста ми нашепна тайно примамливо слово, та ден и нощ не найдох мир, догдето не нарекох мои братя смелите плувци? Кого дирех? Ответ ми не изпрати никой. Попътни ветрове само ми помагаха и един ден показа се ивицата суша към която ме притегляше незнайна сила. Ръката ми отправи кормилото натам.
към текста >>
8.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много
прелест
има в нашите скромни семейства и в нашия обичай.
Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница. Това жертвоприношение, ще разтопи ледените прегради и ще превърне в братство враждуващите лагери. Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар. Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура. Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя.
Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много
прелест
има в нашите скромни семейства и в нашия обичай.
Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден. Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина. Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят.
към текста >>
Ние знаем да дирим повече
прелест
в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори.
Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина. Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена.
Ние знаем да дирим повече
прелест
в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори.
В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето.
към текста >>
9.
Спящата роза - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ти дивна, царице, царица на всички царици, която разстилаш своята
прелест
по целия свят.
Слав Бели Из „МЛЕЧЕН ПЪТ" (Поеми за красотата на живота.) І Красота, красота!
Ти дивна, царице, царица на всички царици, която разстилаш своята
прелест
по целия свят.
Ти, която обвиваш душата в твоята чудна прегръдка и вливаш с целувка, неземна наслада и трепет свещен в сърцата на всички люде, които пред тебе прекланят глава. Красота, красота! Ти висша, царице на света. Прекланям пред тебе, богиньо, глава и с топли целувки ще покрия твоята прекрасна снага, защото ти поднесе златен потир до моята пресъхнала уста и аз пих от сладкия нектар. Поглъщах жадно тая сладка течност, която опива и гали в чудна обая душата.
към текста >>
Видях светлина... Видях твоята чудната
прелест
, богиньо, красота.
Красота, красота! Ти висша, царице на света. Прекланям пред тебе, богиньо, глава и с топли целувки ще покрия твоята прекрасна снага, защото ти поднесе златен потир до моята пресъхнала уста и аз пих от сладкия нектар. Поглъщах жадно тая сладка течност, която опива и гали в чудна обая душата. Зениците на моите очи широко се разтвориха и прогледнах в мрака.
Видях светлина... Видях твоята чудната
прелест
, богиньо, красота.
Красота, красота! Ти висша, царице, на света. Клетва свещена поднасям пред твоите златни нозе, накитени с бели, сини и брилянтни слънца - служител твой, ще бъда навсегда! Красота, красота! Ти майка, царице, царица на всички царици по света.
към текста >>
10.
Красота – А. Т.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез
прелести
чудесни И сме волни, волни като птици.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата.
Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез
прелести
чудесни И сме волни, волни като птици.
Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили.
към текста >>
11.
Вести
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната
прелест
на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели.
Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота.
„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната
прелест
на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели.
„Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш.
към текста >>
12.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена
прелест
; малка брадичка тънко очертана и особено красива.
Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края.
Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена
прелест
; малка брадичка тънко очертана и особено красива.
Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка.
към текста >>
Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с
прелести
, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички.
Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения.
Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с
прелести
, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички.
Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната. Чистото и звездно небе извиква нейния възторг; в опиянението на своя възторг, тя се пренася в небесните сфери. Обича също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади. Злото няма място в сърцето ù. Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а молитвата ù е смирена и пълна с вяра.
към текста >>
13.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Дали ви се струва тя лишена от
прелести
, еднообразна, нищожна, отклоняваща от пътя?
Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса. Не ви ли тя привлича никак?
Дали ви се струва тя лишена от
прелести
, еднообразна, нищожна, отклоняваща от пътя?
Само ограничените могат да разсъждават тъй за това, което в течение на развитието - с растежа на съзнанието, на радостта - и тям предстои. Всички ще го постигнат някога . Изборът, който предлагам, е тоя: искате ли доброволно да поддържате комическия закон и да ускорите развитието - или искате сляпо, незнаещи и недоброволно да се борите по-нататък и да прекарате тъй дълго бедствието на вашето полуразвито състояние? Аз, духът на неродените, се домогвах да спечеля кандидати за идещата раса. Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече.
към текста >>
14.
НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има
прелестта
на дъгата след дъжда.
Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите. Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина. Щедър е Господ!
Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има
прелестта
на дъгата след дъжда.
Щедър е Господ! Ето житницата е пълна. Тежнее пчелният кошер, а реките пълноводни бягат към морето. Реки на благодат текат из Него! (Следва)
към текста >>
15.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една
прелестна
простота?
Съставляват ли все още кухненски рецепти на нови.ястия, супи, баници, десерти една голяма част от вашите катадневни разговори и мисли? Кухнята още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете? Стомахът още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония. Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда. Защо се обличате?
За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една
прелестна
простота?
Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в разкош, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието? Така ли е? - Тогава вие сте роби на непостоянството и на модата. Аз не. искам да ви дотягам по-нататък.
към текста >>
16.
ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В него строителят искаше да вложи всичката земна
прелест
, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега.
Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император. По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен.
В него строителят искаше да вложи всичката земна
прелест
, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега.
Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец.
към текста >>
17.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Георги Капитанов I ЕДЕЛВЛВАЙС Затъгувало за свежест малко цвете във полето, затъгувало за
прелест
, да е близо до небето.
Георги Капитанов I ЕДЕЛВЛВАЙС Затъгувало за свежест малко цвете във полето, затъгувало за
прелест
, да е близо до небето.
И очички то тогава във молба сърдечна свело, молило се във забрава да е горе, нежно, бело. И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат?
към текста >>
18.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите,
прелестта
и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име?
Ето нейните уводни думи, с които открила събранието, в което била четена беседата „Великият закон" от Учителя на 21 септември 1930 год. в Буенос Айрес: „Наново Ви поднасям словото на Учителя. Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима го познава? Кой е Учителят?
Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите,
прелестта
и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име?
Сигурно, че не. Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната прелест и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си. Красотата влиза през сърцето. Така аз поднасям Учителя. Формата, която представлява красотата – е красота чиста и спокойна.
към текста >>
Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната
прелест
и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си.
Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима го познава? Кой е Учителят? Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име? Сигурно, че не.
Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната
прелест
и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си.
Красотата влиза през сърцето. Така аз поднасям Учителя. Формата, която представлява красотата – е красота чиста и спокойна. Предлагам ви в думите му, уханието на неговата разляна любов – осъществена. Най-искрено ви казвам: Аз искам да представя една градина от рози от голямата божествена градина, в която има безчет рози, от която градина днес е попаднала една роза в моите ръце.
към текста >>
19.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Може би последната черта на неговата духовна
прелест
се разкрива при великия рядък за нас човеците миг на всеотдаването, когато човек „загубвайки живота си ще го намери".
Никаква необяснима мощ крие тоя безплътен, съвършен образ. Докато всяко нещо се уяснява веднъж, налага се и после замръзва в една статична красота, образът на Исуса непрестанно разкрива у нас все по-голямо и по-драгоценно съдържание. Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото. Това не се удава, защото единственият начин за неговото репродуциране е живото дело на обич. Само там ние Го усещаме в Неговата същност и толкова в по-голяма степен, колкото далото е по-истинно, по-широко и всеотдайно.
Може би последната черта на неговата духовна
прелест
се разкрива при великия рядък за нас човеците миг на всеотдаването, когато човек „загубвайки живота си ще го намери".
Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг. Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане. Умовете са възбудени от напрегнатост, желязото е цар на епохата, неговия химн пее сега човешкия род, и Исус е анахронизъм за него. Човеците го чакат да дойде така. както някога са го чакали неговите съвременници.
към текста >>
20.
Елементарни астрологични комбинации – П. М.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ще изгрее един ден, чиято светлина носи невидяни
прелести
и добро.
И защото е било рано, затова върховният разум на света допусна човечеството да събере кървавата жетва на своето безумие. Днес светът е пламнал. Пламнал е преди всичко целият свят на чувствата, на грубите емоции, пламнал е като барутен погреб един отвъден свят, чиято война дава като отражение тая война, която се води по бойните поля. След всяко нещастие идва опомняне. И тоя път то не ще закъснее да дойде.
Ще изгрее един ден, чиято светлина носи невидяни
прелести
и добро.
В това вярват всички, които могат да виждат зад дима, зад огъня и зад ужаса на днешния ден.
към текста >>
21.
НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни
прелести
.
Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце. Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност. Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното.
На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни
прелести
.
Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм! За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в съзнанието ни, Апостол Павел – един голям мистик, казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но откак станах мъж напуснах, което е младенческо. Защото сега видим мрачкаво като през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная както съм и познат."
към текста >>
22.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тоя Аз е самата световна хармония, чистата
прелест
и съвършената музика.
Усилията на човка да постигне себе си, са достигнали едва до външните двери на тоя сложен свят, наречен с право микрокосмос. В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек. Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем. Нека тая изходна точка наречем начало или „азът". Тя е идентична със самочувствието ни за отделно същество, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота.
Тоя Аз е самата световна хармония, чистата
прелест
и съвършената музика.
За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три. Те са известни на философите от памтивека и се наричат разум, чувство и воля. Разумът, който някои считат за начало и край, за алфа и омега на битието, е само една дейност на духа, при която лъч от светлина прониква в мрачното море на неизвестното и го оформя в конкретни образи. Разумът, това е обличане във форма на безформеното, различаване на отделностите, събирането им в единство и изграждането физиономията на обективния свят като цяло. И разумът има гами и спектри.
към текста >>
23.
ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Отворим ли очи, тя е мигновено във вас и носи със себе си
прелести
на земните форми.
Чий представител е тя и какви тайни крие в себе си? А защо въздухът ни дарява с животворния кислород, щом като ние разтворим гърди? Нима той е задължен с нещо? Какво представлява нашата дихателна система? А светлината?
Отворим ли очи, тя е мигновено във вас и носи със себе си
прелести
на земните форми.
На чий закон се тя подчинява? Ние познаваме много факти, но не знаем нищо за тяхната същина. Ние познаваме хляба, въздуха и светлината, можем да ги разложим и разучим поотделно, но да вникнем в същината им, като органи на битието, не сме се постарали. Ние търсим нещата вън от себе си. Ние сме свикнали да ги изучаваме несвързани с нас.
към текста >>
24.
СВЕТЪТ НА АЗРАИЛ - Б. К. Б.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
— Ето защо тъгувам, скъпа майко — моите погрешки са в това, че очите ми не виждат
прелестта
на малките неща.
Той ще ме чака край розовите храсти. — Нима това са добродетелите, с които младата девойка трябва да се украсява, за да даде щастие на своя възлюблен? — с упрек й отвърнах аз. Тя нищо не рече. Видях — тежка сянка помрачи очите й.
— Ето защо тъгувам, скъпа майко — моите погрешки са в това, че очите ми не виждат
прелестта
на малките неща.
— Дете мое, упреците са безплодни. Направи радостта на другите своя радост.
към текста >>
25.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По-хубава от всички
прелести
на света, по-прекрасна от всички небесни царства, е вашата Любов!
И тогава?... Оставете всевъзможните форми, откажете се от богатството, което ви донесе само сиромашия и станете отново човеци! Помогнете да съборим стените, които ни разделят! Да повярваме отново в доброто в човека! Помогнете да изградим нашия храм на Любовта!
По-хубава от всички
прелести
на света, по-прекрасна от всички небесни царства, е вашата Любов!
Konrad Nell — Berlin Per ekstera Sajnado kaj belaj pozoj vi ne povas eltrompi unu: vin. mem Viaj ricajoj alportis al vi nur malricecon. Helpu konstruigi nian templon de la Amo, la plej granda beleco en la mondo! Младежки колона ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ, Писмо второ, Накъде да тръгне младежа, който току що пуска в бурното море на живота своята лодка и когото примамват сладките гласове на толкова очарователни сирени? Накъде да тръгне, когато от всички страни го зоват всевъзможни партии и организации, църкви и религиозни общества, идейни течения и професионални сдружения?
към текста >>
26.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя обича да си играе със своите гости: Ще разкрие
прелестите
си за миг, а те не са малко.
Планината зове! Нека всички чуем гласа й и отидем при нея! На гости на Рила Хубава е Рила — същинска царкиня! Ала е капризна понякога като дете. Ту се засмее, ту свъси вежди и зарони сълзи.
Тя обича да си играе със своите гости: Ще разкрие
прелестите
си за миг, а те не са малко.
Горди върхове с още по-гордо изправени по тях борики, които царствено, едва-едва поклащат своите глави, и ели, които кокетно се кланят. Накитила се с едри теменуги, прелестни маргарити и истински незабравими незабравки, тя зове своя гост навътре към дворците си, да му разкрие сякаш, още по-чудни неща. Поласкан той се усмихва, и доверчиво и радостно, бързо запристъпва. Ала нечаяно, ще заметне сребристо-бял воал и ще се скрие от отворения и жаден за нови красоти поглед. Той се смущава за миг. Спира.
към текста >>
Накитила се с едри теменуги,
прелестни
маргарити и истински незабравими незабравки, тя зове своя гост навътре към дворците си, да му разкрие сякаш, още по-чудни неща.
На гости на Рила Хубава е Рила — същинска царкиня! Ала е капризна понякога като дете. Ту се засмее, ту свъси вежди и зарони сълзи. Тя обича да си играе със своите гости: Ще разкрие прелестите си за миг, а те не са малко. Горди върхове с още по-гордо изправени по тях борики, които царствено, едва-едва поклащат своите глави, и ели, които кокетно се кланят.
Накитила се с едри теменуги,
прелестни
маргарити и истински незабравими незабравки, тя зове своя гост навътре към дворците си, да му разкрие сякаш, още по-чудни неща.
Поласкан той се усмихва, и доверчиво и радостно, бързо запристъпва. Ала нечаяно, ще заметне сребристо-бял воал и ще се скрие от отворения и жаден за нови красоти поглед. Той се смущава за миг. Спира. И се оглежда. Не може да познае къде е.
към текста >>
27.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А тя, царствено прекрасна, със светлата усмивка на най-щастливата и
прелестна
девица гледаше някъде далеч в пространството, като да виждаше някакво светло видение, комуто се усмихваше.
Птичките отдавна вече се надпяваха. Липите сладостно благоухаеха. И аз, плувайки в някакъв неизразим възторг, не сещах как краката ме носеха всред този утринен пир що дарява природата тъй близо до душния, прашен и опушен град. Внезапно се откри простор, залян със златистия блясък на пролетното слънце и окъпан в свежа утринна роса. Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела дантела по чудно синята й дреха.
А тя, царствено прекрасна, със светлата усмивка на най-щастливата и
прелестна
девица гледаше някъде далеч в пространството, като да виждаше някакво светло видение, комуто се усмихваше.
Море от краски, от лазур, от свежест и светлини! Като палава лястовица, току дошла, що ненаситно пори пролетния лазур, душата ми се гмуркаше в това море от красота, радваше се, пееше, смееше се ... И като купчина млади пъпки по вейките на пролет що чакат слънцето да се разпукнат, в душата ми избликнаха въпроси, въпроси ... И светли и красиви, и мрачни и противоречиви ... — Всред толкоз красота в живота, и — толкова страдания, борби, разочарования ! ? ... - - - - - - - - Очите ми привлича групичка насядала в един кът на поляната. Несмело приближавам и долавям: — Трошат се ледовете!
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
които се трупат по прозорците, стоят часове прави, само и само да притежават едно парче стъкло от вълшебното прозорче, що като голямо око открива
прелестите
на най-великата книга — природата, разгърната тъй-щедро сега пред тях.
И се чуди на техния прост живот. Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни. Влака лети с крилата на вятъра, плъзга се по желязото, фучи и тресе долини и рътлини, преминава през чудни панорами на заснежени върхове и островърхи скали, над бездънни пропасти. Но нищо не може да спре окото му. да завладее душата, за да изпита насладата, що изпитват тия.
които се трупат по прозорците, стоят часове прави, само и само да притежават едно парче стъкло от вълшебното прозорче, що като голямо око открива
прелестите
на най-великата книга — природата, разгърната тъй-щедро сега пред тях.
И нервно трака Стругов по пода, сърди се защо влека върви така бавно и как не може изведнъж да го отнесе при стъклениците, при епруветките, в лабораторията. С тия мисли той прекара своето пътуване, не говори с никого във влака, не потърси сродна душа за да прекара по-лесно голямото си пътуване. На всички околни той гледаше като на по-долностоящи от него, прости, неуки. Мразеше ги, презираше ги и никога не отбягваше да ги подиграе и вътрешно да им се надсмиваше. Най-после Берлин блесна с грамадните си бетонени здания, влака въздъхна за сетен път и спря на голямата източна гара.
към текста >>
29.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и
прелест
. Ст.
Той се радва, че приятелят му взема добра и даровита домакиня, че народът е весел, че времето се е случило хубаво, че родителите и на двете страни са доволни, че всички се чувстват щастливи. Колкото различни хора живеят по земята, толкова различни пречупвателни призми има. И при едни и същи страдания, едни се самоубиват, други изпадат в тежка меланхолия, трети забравят, а четвърти — подсвирват и отминават с усмивка. Ето тая елементарна истина трябва да се разбере. И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч — условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, през която възприема външните въздействия, да очисти своето духовно око.
Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и
прелест
. Ст.
Във висините Там, високо всред скалите, Над кристалните води, Всред цветята и тревите, Где вечно чистота цари — Там за отдих мил, приятен, Простор дивен, необятен Планината на разкри. В стръмна вис се възвисява Връх с величествен воал. Той крилат стремеж ни дава Към високий идеал. А потокът бързотечен Нежно, нежно ни мълви: — Придобийте живот вечен! Вижте как безмер раздавам Струи — бисерни води, В вековете не престава Мойта песен да звъни.
към текста >>
30.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
науката и изкуството, чиято
прелест
никога не увяхва.
Колко много пчелини са принесли своята дан, за да може тя да се изгради и изпълни! Също така, може да се каже в известен смисъл. че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество. Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало. И колчем човешката душа почувства глад, тя се отправя към нектара на медените, пити — великите и безсмъртни произведения на литературата, философията.
науката и изкуството, чиято
прелест
никога не увяхва.
Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание. Трябва човек да притежава дара на различаването и стремежа да търси, за да може да ги намери. И затова мнозинството се задоволява с плевелите — безсъдържателни, безвкусни, безидейни произведения, рожби на суетна амбиция и подражание, неосенени от духа на вътрешното проникновение. И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства.
към текста >>
31.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прелестите
на старостта; 5.
Брой 1 на „Добро Здраве“, год. XV. излезе ма 15 септември със следното съдържание; 1. Смисълът на здравната просвета; 2. Как да се борим с безсънието; 3. Лошата кашлица; 4.
Прелестите
на старостта; 5.
Детството на една наука; 6. Страхът у детето; 7. Обиденото дете; 8. Въпроси и отговори. Излезе от печат книгата „Звездният мир и как се е родила земята“ от в. Н.
към текста >>
32.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Очи, които лъхат
прелест
!
И две ръце грижливо розите подреждат. Ах, дошла е пролет! Музика! Цветя! Омая!
Очи, които лъхат
прелест
!
И песен, сладка птича песен в пролетта. Да бъдеш млад! Да бъдеш силен! Да бъдеш вечно млад! * Утрото е също.
към текста >>
33.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните
прелести
той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата.
В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните.
Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните
прелести
той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата.
Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта! Любов! Щастие! Една велика троица: едната призовава другата и трите взаимно се подържат.
към текста >>
34.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти си, което блещукаш в сока на плода на лозата; ти си, което обливаш нашите погледи, когато в първите дни на пролетта украсяваш земята с всичките
прелести
на една зеленееща се и цъфнала младост.
Привет тебе, грамадно слънце, малка звездица в безкрайността, ала исполински и важен факел за нас! Привет, о, божествений благотворителю! Как да не те обожаваме, когато на тебе дължим разгарянето на топлите и весели летни дни и когато, в своето нежно милване, твоите лъчи засягат вълнуващите се класове, които се позлатяват при твоето допиране? Ти си, що поддържаш нашия глобус в пространството и го задържаш в лъчите си чрез тайнствеността на могъщите и нежни връзки на всеобщото привличане. Това си ти, когото поемаме с благоуханието на цветята, които мило издигат към твоята светлина разцъфналите си главички и отразяват твоето великолепие.
Ти си, което блещукаш в сока на плода на лозата; ти си, което обливаш нашите погледи, когато в първите дни на пролетта украсяваш земята с всичките
прелести
на една зеленееща се и цъфнала младост.
Навсякъде те намираме, навсякъде ние разпознаваме твоето дело, което се простира от безкрайно голямото до безкрайно малкото. Ние се прекланяме пред силата ти и се удивляваме на величието ти. Камил Фламарион ПЕСЕНТА НА ОЗАРЕНИЯ В душата ми е изворът обилен Със златоструйна светлина; Със него движа се окрилен От всяка напаст и злина. * От този извор са изгрели Стремежите крилати, чисти, Кои ме водят към предели На висши мирови лъчисти. * На химните му мощните трептения Пропъждат всяка сила тъмна.
към текста >>
35.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум;
прелестта
, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай.
Радев БЛЯНОВЕ И ИДЕАЛИ (Из „Творческата сила на мисълта“) Мечтателите са спасителите на света. Както видимият свят се поддържа от невидимия, тъй и хората, с всички свои изкушения и грехове и долни влечения, се хранят от прекрасните блянове на своите самотни мечтатели. Човечеството не може да забрави своите мечтатели: то не може да остави техните идеали да увехнат и заглъхнат: то живее с тия идеали; то ги знае като реалности, които един ден ще види и познае Композиторът, ваятелят, живописецът, поетът, пророкът, мъдрецът — това са творците на бъдещия свят, архитектите на рая. Светът е прекрасен, защото именно те са живели; без тях трудещото се човечество би погинало Онзи, който лелее в сърцето си един прекрасен блян, един възвишен идеал, той един ден ще го осъществи. Колумб е лелеял бляна за един друг свят, и той намери тоя свят, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен свят от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него.
Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум;
прелестта
, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай.
Да желаеш — значи да получиш; да се стремиш към нещо — значи да го постигнеш. Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“. Мечтай за възвишени неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш. Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш.
към текста >>
36.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Накъдето и да погледнете от височината на върха, пред взора се открива красотата на мира и невижданите
прелести
на природата.
. . . Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки крак, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота! . . . Природата нямате в своето величие — никакъв шум, нито глас на птичка се чува в тая поднебесна висина, освен трептенето на ефира, който гали нежно слуха ни. На такава надземна височина човек се чувства между земята и небето, далеч от житейския мир, в пространството на волните птици, където душата ни е горда, че се е издигнала над земната низост!
Накъдето и да погледнете от височината на върха, пред взора се открива красотата на мира и невижданите
прелести
на природата.
А през май — месецът; на любовното опиянение, природата е в своето пълно откровение, разкриваща се на всички в китните си премени и великолепието на венчаващата се царкиня! Зеленината е облякла гората в пролетната й дреха. Стоплила е голите доскоро клоне на дърветата, чиито малки обитатели прехвръкват невидими, възпявайки в звучен глас прелестта на месец май. А цветята, пръснати тук и там из зелените поляни и разцъфналия червен люляк, разнасят упоителната си миризма навред, като благовонен мирис. Това е шествието на пролетта през божествения месец май!... Н.
към текста >>
Стоплила е голите доскоро клоне на дърветата, чиито малки обитатели прехвръкват невидими, възпявайки в звучен глас
прелестта
на месец май.
Природата нямате в своето величие — никакъв шум, нито глас на птичка се чува в тая поднебесна висина, освен трептенето на ефира, който гали нежно слуха ни. На такава надземна височина човек се чувства между земята и небето, далеч от житейския мир, в пространството на волните птици, където душата ни е горда, че се е издигнала над земната низост! Накъдето и да погледнете от височината на върха, пред взора се открива красотата на мира и невижданите прелести на природата. А през май — месецът; на любовното опиянение, природата е в своето пълно откровение, разкриваща се на всички в китните си премени и великолепието на венчаващата се царкиня! Зеленината е облякла гората в пролетната й дреха.
Стоплила е голите доскоро клоне на дърветата, чиито малки обитатели прехвръкват невидими, възпявайки в звучен глас
прелестта
на месец май.
А цветята, пръснати тук и там из зелените поляни и разцъфналия червен люляк, разнасят упоителната си миризма навред, като благовонен мирис. Това е шествието на пролетта през божествения месец май!... Н. Дориян Не го познаха (из неделната беседа „Не Го приеха“ – 28. XI. 1926 г.) Във външната, т. е. във видимата, в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие.
към текста >>
37.
 
-
* Ставай, в
прелестта
велика на живота да прозреш и на любовта езика с буден дух да разбере!
ПРОЛЕТЕН ЗВЪН Колко дълго си се маял в тези сънни пелени! Не лени се, хайде ставай и към слънчев връх тръгни! * Семето, посято в есен, минало през зимен сън, нежно пролетната песен го събужда със своя звън; * Веч е пролет за душите — ставай, край на твоя сън! Виж, затрепкаха лъчите на Божествений огън! * Твои братя — легиони, са застанали на крак и в космичните закони те разчитат знак след знак.
* Ставай, в
прелестта
велика на живота да прозреш и на любовта езика с буден дух да разбере!
В. Н е д е в СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Акаш и прана (из неделната беседа „Акаш и прана“ – 24. XII. 1939 г.) Животът е училище. Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен.
към текста >>
38.
 
-
Вий,
прелестни
градини!
Д-р Ил. Сър. НА ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Потъва в сумрак старата епоха, в конвулсии предсмъртни поломена. За сетен път ръката си жестока издига тя, но смъртно веч ранена. * И с ледений си лъх тя дръзва да попари красивия цъфтеж на слънчеви души, Но техний плам Божествен по мощно се разгаря и всеки бент пред тях той ще разтопи! * Души пробудени!
Вий,
прелестни
градини!
Незнайни, спотаени в забвение, тишина! Вий чакате смирено облак буреносен да отмине и ваший чар тогаз да блесне в светлина! * Пред светлий силует на Новата епоха очаквате вий оня близък ден, когато ще добиете наградата висока за всичкия ви устрем, с жертви оплоден! * Души — избранници, за мисия велика вдъхновени от пламъка свещен на любовта! О, скоро вий, в едно звено споени, ще палите огнища на Нов живот в света!
към текста >>
39.
 
-
В настоящия превод на „Цигани” е спазено именно това — чувства се живия лъх на оригинала, чувства се
прелестта
на поетичното слово на самия автор, затова той е един от най-добрите наши стихотворни преводи.
КНИГОПИС Цигани от Д. С. Пушкин, преведе в стихове Сим. Гатев. Цена 4 лв, издание но книгоиздателство „Братство“. В поезията има едно неуловима, неподаваща се на никакви човешки измервания, на никакви форми, същност, която е един вид храма за душата, както хляба е храна за тялото. Да преведеш една поетично творба от голям чужд автор не значи да спазиш само съдържанието и формата, но да предадеш и оня неуловим чар — душата на поезията.
В настоящия превод на „Цигани” е спазено именно това — чувства се живия лъх на оригинала, чувства се
прелестта
на поетичното слово на самия автор, затова той е един от най-добрите наши стихотворни преводи.
С. К. Из видимия свят сборник, разкази от Гочо Момешки. Съдържа 20 разказа, цена 25 лв. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево. След като издаде един роман под заглавие „Край брега на Дунава“, младият автор Гочо Момешки ни поднася сега сборник от разкази под заглавие „Из видимия свят“.
към текста >>
40.
 
-
Но както и да е, в обноските в гласа, а смеха му имаше някакво необяснима
прелест
.
. . Дори, за да изразим напълно мисълта на г-ца Шпак, той бе повече от хубав! Главата си държеше малко наведена напред, лицето му имаше замислен израз, мнозина твърдяха дори, че е много важен. Но го казваха, защото не го познаваха. Поне когато той издигаше глава, шегуваше се, не по-лошо от който и да било.
Но както и да е, в обноските в гласа, а смеха му имаше някакво необяснима
прелест
.
В едно неделно утро. г-ца Шпак се връщаше от църква по една пряка пътека, която скъсяваше пътя през нивите на свещеническия дом. Няколко други богомолци вървяха по същата пътека и гувернантките задмина една жена, която вървеше много по бавно от нея. След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги, помисли за бавно вървящата пътничка. Тя се спря, за да й помогне да мине през оградата.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си
прелест
и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества.
Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си
прелест
и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън.
Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3. Елементите на новото кръщение и 4.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* Но нивга твойта
прелест
вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!...
Денът преваля веч - при страдните иди! "... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. * * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... * Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... * О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай!
* Но нивга твойта
прелест
вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!...
КЪМ СВЕТЛИНАТА На моите братя А. К. М. Блести зората.... Всред пурпурно сияние изгрева Слънцето и обгръща в своите лъчи полусънната Земя. Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. Трептят листата в страстен копнеж за светлина и живот и нежно си шушнат: — Слънцето Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. изгрева!.
към текста >>
Прелестната
Менака, както е било условено, се представя, пред Висвамитра в неговото убежище, въоръжена с всичките си прелъстителни чарове.
Четем в „Гласа на безмълвието“ следното насърчение: „Готви се и бъди на щрек на време Ако си опитал и пропаднал, о смелий борецо, не губи мъжество; продължавай борбата и възвръщай се винаги към дълга си“. Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и уважавани членове на нашето общество. Някой европейци са чели навярно в Махабхарата разказа за падането на могъществения Риши Висвамитра —победен от плътските страсти. Този адепт между адептите, този Маха Йоги8) е придобил през течение на векове аскетизъм такива ужасни психически сили, че сам Индра потрепери в своя небесен трон. Искайки да унижи Риши, Богът се отнесе до Менака, началница на небесните нимфи, за съвет.
Прелестната
Менака, както е било условено, се представя, пред Висвамитра в неговото убежище, въоръжена с всичките си прелъстителни чарове.
Услужливия Марута. Бог на ветровете, ненадейно изпраща слаб ветрец, който отнеса булото й, и новата Принея излага своята чаровност пред изненадания поглед на Риши. Страстта, тъй дълго потушена по липса на изкушения, мигновено се събужда; той я повиква, присвоява я и едно момиче, прекрасната Сакунтала, бе плода на този съюз. „Пазете се вие, които сте прави, да не паднете“, е казал Исус от Назарет. Той каза и друго, което четецът трябва да пази в паметта си, като страж пред прага на съвестта: „Не съдете, за да не бъдете съдени.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С възхищение наблюдавах
прелестната
околност, която се разкриваше пред мене.
Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане. Разделиха вагабонтите да не бъдат заедно, оковаха ги в тежки вериги, но въпреки това една сутрин единият безследно изчезна заедно с тежките окови, а след неколко дни и другият. Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна работа предприех един излет на кон до Кеюгебридж. Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си.
С възхищение наблюдавах
прелестната
околност, която се разкриваше пред мене.
Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота. Между стръмните, урвести и скалисти брегове, които като тъмни противници стояха един срещу друг, се провличаше тесният продълговат сребрист поток с приятна бистрота, като че искаше да склони на мир неприятелите, които от хиляди година упорито стоят един срещу друг. Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж. Работата ми в селото се свърши скоро, и привечер аз се отправих обратно за дома. Познавате ли приятностите на една лятна вечерна езда?
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И живота под тебе и живота над тебе не зовът към себе си; и единия, и другия ти дават всичките свои
прелести
!
Разбери всичката важност на положението, което ти заемаш в Живата Природа! Под тебе е цял един свят на живот; над тебе е също така цял един свят на живот. Ти живееш посред тях!... От де си дошъл ти, това е тайна на боговете!... Къде ще отидеш ти, това зависи от волята на твоя дух и направлението на твоята съдба!
И живота под тебе и живота над тебе не зовът към себе си; и единия, и другия ти дават всичките свои
прелести
!
Пред теб е избора на свободния човек! Ето един час на размишление, вдълбочение и изпитание. Проживей го във всичката негова пълнота!... * И чу тогава гласа на духа, който владее в царството на мълчанието да казва: „Човекът всякога обича да гони сенките на суетата! Той живее в празния шум на живота, който е около него.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* Безспирно слънчеви лъчи милуват ледната скала, и тя топи се и сълзи, кат бистра,
прелестна
роса.
* И сенки има за отмора, и среброструен извор там води си плиска, морни хора прекланят му се, като в храм. * И лунни нощи звездочели, и мрак потаен и покой . . . Там пътници за сън примрели, изнесли веч пустинни бой, * заспиват сладко и сънуват за приказен неземен кът, че утре пак ще да пътуват по пясъчни, безводен път * * * ДВЕТЕ ТОПЛИНИ Де има ледена скала, макар да е накрай света, що слънчевата топлина не може я разледени? * Де има кораво сърце, окаменело от злина, що милостта и любовта не могат го преобрази?
* Безспирно слънчеви лъчи милуват ледната скала, и тя топи се и сълзи, кат бистра,
прелестна
роса.
* На заледеното сърце любовно благите слова милуват нежно бол и гняв със огъня на любовта. . . * На край света, на край света скала вледена и злина не могат вече устоя пред огъня на любовта. * * * НАПРЕД! Напред, девойко, във борбата!
към текста >>
* Девойка,
прелестно
дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр.
* * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни свят да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“. * — „Върви! “ Отец му отвеща, „бъди ми верен ти всегда, , „закона строго ти пази, „не чти кумири, суети, доброто всякога люби и чист при мен се пак върни! “ * Във миг го Той преобрази и образ строг се проясни, блестящи къдри разпиля по белоснежни рамена, очи кат синьото небе, с невинен поглед на дете. * Лицето блесна в красота, корал изви се на уста, в усмивка бисер просия и в чистата оназ снага греховен пламък се преля — сърце човешко затуптя.
* Девойка,
прелестно
дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр.
но ней яви се дневни цар и тя земята в миг видя. * Земята в утринни лъчи цъфтеше в чудни красоти, там лъкатушеше река, тук мила птичка сладко пей, далече стадо вакло блей, овчарска чуе се свирня . . . * Но пак във въздух полетя, във град голям се тя найде, съзря далеч молитвен дом, сълзи на радост тя проля, и литна радостна на там към светлия божествен храм * Ала смутена затрептя: човек един тя не видя във тихия молитвен дом, пред входа сал юноша сляп ръка протяга, дрипав, блед за милост моли болен, хром. * Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна
прелест
.
Иоан, 4:10. Зима наближаваше. По дългия път от Ерусалим към Галилея, през Самария, Исус и малката му дружина, пътувайки от зори, се поспряха да си починат.Те се намираха на около половин час от древния Сихем1), между планините Хебал и Гаризим. В тази местност, един весел кръстопът поканваше пътника на почивка. Тук се кръстосваха двата плетища, от които единият водеше към Египет, а другият свързваше великото синьо море със страните оттатък Юрдана.
Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна
прелест
.
Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части. Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о
прелестна
душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела!
Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х.
Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о
прелестна
душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела!
* Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! * Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! * И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец. Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник.
към текста >>
По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията
прелест
и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу.
С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли. Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето.
По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията
прелест
и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу.
Модата на изкуствените бенки идва само да престори тези естествени знаци, и сега много жени лесно придобиват бенки, за да представят блясъка на очите си и белината на техния цвят. Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег. Почти винаги, един знак, поставен на едно видно място, има своя съответстващ и находящ се на едно, обикновено скрито от очите на публиката, място. Учението за бенките е още доста непълно. Тук ние ще дадем всичките обяснения, които можахме да съберем, като оставим всекиму грижата да ги допълни с личните си наблюдения.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие
прелести
безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай .
. . Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа . . ПИЯВИЦАТА „... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава ...“ Пс. 37; 21. Аз бях във пусто, ЧИСТО место, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи.
Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие
прелести
безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай .
. . Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята — в калта . . . Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя .... Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА На Олга Славчева В ранно утро, преди изгрев слънце, пребродих обширните росни ливади на заводското землище и влязох в гората да набера обещаното цвете. — „Хубава си, моя горо, миришеш на младост“, бяха моите приветствени думи към гората, която, като благовъзпитана дама, вежливо се поклони и, като узна моето намерение, смутено ми каза: — Навярно, искате да зарадвате некого с нашите красоти, които Създателят ни праща всека пролет?
към текста >>
Гледа те Богиня
прелестна
Отгор Любов, Обятия, Нежност, поглед мил и зов, О, царю, Царица Небесна Чака те в Престоли в мирът ти нов, Бъди готов, готов!
Целувки това са, тез — звездите На диханието ми силно — желание сърдечно, Разтворени са тук гърдите За теб о, блажений, слънце безконечно. Блаженство неизречно ! Ела, Небе обича те силно, Знаеш ли това що е! О, творение земно? — Богиня гледа те омилно, Как възсияваш към Нея в поле темно, Божество всеобемно.
Гледа те Богиня
прелестна
Отгор Любов, Обятия, Нежност, поглед мил и зов, О, царю, Царица Небесна Чака те в Престоли в мирът ти нов, Бъди готов, готов!
Възземай се по вълни звездите, В звездното там море Диамант блести, За тоз там блесък са гърдите, Там търси го Блаженството на твоите мечти. То и Тя и Ти !... Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната
прелест
и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет.
Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила.
Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната
прелест
и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет.
Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот.
към текста >>
В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична
прелест
!
Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора. Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея. Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр.
В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична
прелест
!
И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот. В Тагора вие намирате слени в една троичност мъдрецът, вярващият и любещият, т. е. човекът — въплътена хармония. Той точно схваща великите закони на живота , всичката си духови а мощ черпи от първоизточника — живия Господ, и му се предава в самоотвержена служба с всичкото си сърце. Ето един велик образец за подражание!
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой
прелестни
другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта.
* И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч. . . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. . * Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот! . .е 14.VII.1922 г. Шумнатица.
СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой
прелестни
другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта.
. . * И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот — наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час. . . * Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни. . .
към текста >>
Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай
прелестните
качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци.
Ако проследим портретите на историческите прочути жени, намираме, че напр. Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите. Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни. От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества.
Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай
прелестните
качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци.
Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем. Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли. Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги. Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават.
към текста >>
Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за
прелестта
на поезията.
По тази последната причина, жената взема господстваше положение в ония страни и местности, в които мъжете предимно принадлежат на тази група ръце (напр. във Вакдея, в Долня Британия, Каролинските и Мариянските острови и т. н.). Жени с елементарни ръце са селянките, краварките и, накъсо, такива, които не са повече от „женски домашни животни“. Случи ли се да срещнем неочаквано някой път една подобна ръка на г-жа от по-добро обществено съсловие, то никога няма да сбъркаме, ако заключим за селското им произхождение, слабите им разсъдителни способности, никакви високи претенции, лениви и бавни мисли и чувства, значително равнодушие, бавно въображение, но пък с една значително голяма телесна издръжливост. С това се изтъква истината на поговорката, че колкото са по-бедни и безчувствени осезателните органи, толкова по-непълен е душевния живот, толкова по- малка е умствената дейност.
Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за
прелестта
на поезията.
Притежателката на лопатовидната ръка стои малко по-горе духовно по отношение на своите жизнени нужди и претенции от тази на елементарната ръка. Жена с лопатовидна ръка е способна за по-добра ръчна работа, в нея има стремеж към материалното и страст за наслаждения. Ако лопатовидните пръсти са сплеснати, то това показва чувство към красивото, което е във връзка с удобствата отнасящи се повече към съвършенството и модното, отколкото към изкуството. В противовес на жената с елементарна ръка, в която се предвижда едно опредено местожителство и обич да си седи неподвижно, — а при необходимост да пътува, по възможност с по-малко движение гледа да стигне, жената с лопатовидната ръка е подвижна, обича пътешествията, дето е възможно с коне, но и пеш, тъй като това движение съответства на нейната страст. Жена с лопатовидни пръсти е малко чувствителна, тя предпочита количеството на наслажденията, отколкото качеството.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
“ Наблюдаваха тайно малкото момиченце и намериха, че то играеше
прелестни
, поетични игри с едно невидимо друго дете, което назоваваше „Щастие“, и на което предлагаше столче.
Той имаше тогава едно 7 — 8 годишно момиченце. То беше боязливо и го смятаха за „глупавичко“ между съученичките си. Всякога беше тихо и не обичаше особено да другарува с другите деца. Мъмрено от майка си, че не се събира с тях, детето отговаряше: „мамичко, аз си имам мое малко щастие! “ Запитано кое е щастието й, кученце ли е или котенце, малката отговаряше: „Не, но все пак щастие!
“ Наблюдаваха тайно малкото момиченце и намериха, че то играеше
прелестни
, поетични игри с едно невидимо друго дете, което назоваваше „Щастие“, и на което предлагаше столче.
Когато щеше да се прави някоя разходка, Фрида казваше: „почакайте малко, Щастие веднага ще дойде с нас! “ Тогава тя вървеше като че ли водеше за ръка едно друго дете, тичаше също с тази невидима другарка, береше цветя и плодове в една кошничка, която невидимата й приятелка й беше подарила. Отначало смятаха това за въображение, но понеже детето нямаше способността нито да фантазира, нито пък имаше обичай да лъже, приеха „Щастие“ като една непозната за другите играчка, от която разумните родители не виждаха да произтича за тяхното дете никаква опасност. Това е, според мене, едно сигурно доказателство, че децата могат да бъдат ясновидци, и че техните ръководители ги окръжават, за което и една немска приказка разправя. Лицата, които са споменати тук, живеят още и могат чрез мълчание да се признаят.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките
прелести
на железния милитаризъм.
Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите.
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките
прелести
на железния милитаризъм.
За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията.
към текста >>
Но пак видях в нея същата ангелска усмивка, пълна с
прелест
.
Главата й, забулена, изглеждаше много малка, почти колкото една ябълка. Но цялата фигура като че ли почна да се уголемява. Пред мен се представи една напълно формирана жена, наведена над мен, и ме гледаше. Тя е Кати, да, същата е, казах си тогава. Забелязах брадичката й и стори ми се, че тя е толкоз малка, каквато аз не съм никога рисувал.
Но пак видях в нея същата ангелска усмивка, пълна с
прелест
.
Да, тя е, Кати! Шията й се виждаше между булото, което падаше на гърдите й. После — нищо. Материализирана Кати Кинг и нейният ръководител. Жое ме предупреди, че Кати не е още добре образувана, но скоро ще стане това, и ме молеше да не гледам, докато появата й не стане пълна.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
пр.) църква приема тия ангели като реалности, обаче повечето протестанти, които аз познавам, гледат на тях в светлината на
прелестни
, но поетични измислици.
По тоя повод гледайте отличното резюме на Rene Sudre в 3-ия брой на Bulletin de I’lnstitut metapsychique International (януари-февруари 1921 год,) 7) Вж. Всем. Летопис, год. II, кн, X, За ангелите хранители От М. С. Често съм се учудвала, защо толкова малко са мислили и писали за ангелите хранители, понеже ако тия ангели са факти, това са, във всеки случай, много важни факти. Римокатолическата (а и източно-православната, б.
пр.) църква приема тия ангели като реалности, обаче повечето протестанти, които аз познавам, гледат на тях в светлината на
прелестни
, но поетични измислици.
За тях ангелите хранители са сюжети, пригодни за изобразяване в сантиментално полурелигиозно изкуство или пък за възпяване в химни. Понякога, аз съм забелязвала висяща на стената в някоя спалня онази добре известна, по- скоро „банална“, картина на две леко облечени деца, вървящи по край една опасна пропаст, когато пък до тях стои със закриляща ръка един голям и видим ангел с кротко и благосклонно лице. Залитах веднъж една приятелка, която имаше една такава картина; „Вие вярвате ли в ангели хранители? “ Тя отговори тутакси и очевидно изненадана от моето питане: „Не, разбира се, но това е една тъй мила идея — деца поне да бъдат ей така пазени“. Хората често говорят макар и фигуративно — предполагам аз — как не кой човек бил избавен от своя, „добър ангел“, или пък как някой друг бил послушал своя „зъл ангел“ и така се бил отбил от правия път (за такъв човек казват на български: „Слаб му е ангелът!
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух,
прелести
.
Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход.
Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух,
прелести
.
Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и певец на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставя с
прелестта
на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление — към дълбоко-внушителното, прекрасното, великото, вечното .
Макар и да схваща само видимата страна на природата, той пише, че „изучва- нето на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучват законите, по които те се управляват“, и пр. (стр. 155 - 158 и след.). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа, но тая мисъл ясно се прозира в цялото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действа наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател.
И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставя с
прелестта
на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление — към дълбоко-внушителното, прекрасното, великото, вечното .
. . Странникът и сестра му. Картина от художника Борис Георгиев. Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естети, тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, с така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от
прелести
вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!...
Майя И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени·, челата им красят възсинички цветя, в телата им — зари и трепети разлепи. .. Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак·. те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат. .. Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая!
И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от
прелести
вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!...
Иван Толев ХИМНИ от Ян Каспрович (Продължение от кн. VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички
прелести
и удоволствия на тялото.
Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „измислици на буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“. Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления?
Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички
прелести
и удоволствия на тялото.
А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е. от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си. Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . .
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всеки човек поотделно, всеки народ съвкупно и цялото човечество изпита неговите
прелести
: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма.
Светлина е нужна, повече светлина за всекиго! „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“ е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте“. А светлината се съдържа в новото. И бъдещето принадлежи само на ония, които прегърнат новото. Старото учение отживя своето време.
Всеки човек поотделно, всеки народ съвкупно и цялото човечество изпита неговите
прелести
: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма.
Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на любовта и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество. И то ще възтържествува въпреки всичко! X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко туй, вярно ли е? Дали когато в тия очи заискри светлина, тъмни, бурни облаци бушуват в гърдите ти? Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна любов?
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Най-напред началницата на един съществуващ вече интернат, в един
прелестен
бивш доминикански манастир близо до Лондон, решила да преустрои учебното си заведение по новите възпитателни възгледи на Р. Щайнер.
в една от най-добрите и многолюдни улици в Лондон (Park-Road 33NW) бе открита една зала за беседи и представления, която носи името: „Залата на Р. Щайнер“. Архитектът г-н Хуйлер щастливо съчета обусловените от разположението на улиците з Лондон строителни необходимости с вдъхновените идеи, които той зае от строителната мисъл на Р. Щайнер в Дорнах. Залата служи предимно за разпространение учението и художествените разбирания на Р. Щайнер. Също и педагогичните импулси доведоха до практически резултати.
Най-напред началницата на един съществуващ вече интернат, в един
прелестен
бивш доминикански манастир близо до Лондон, решила да преустрои учебното си заведение по новите възпитателни възгледи на Р. Щайнер.
Г-ца Крос, началницата на Kings Langley Priory School, трябваше да употреби известно време, за да замени прилаганите до тогава възпитателни методи с нови; тя храбро и вярно се стреми към тази цел и не се побоя от труда и разочарованията. Още веднага след коледния педагогичен курс в Дорнах, тя се зае да реализира решението си. Тия, които с нетърпение искаха основаването на училище в близките на Лондон окръзи, чиято програма да бъде наредена според възпитателните принципи на Р. Щайнер, можаха в едно сравнително късо време да реализират нейния идеал. В 1923 год.
към текста >>
НАГОРЕ