Търсене в текстове за 'Прелест'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Преди да я видим ние усетихме вече прелестния й дъх.
Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...! ”Небето преби дъжда в снежец, падащ на големи пухкави валма. Те ни помилваха, и не стигнали до земята се стопяваха. Лъх на пролет. Из под храстите нежна теменужка е подала роено личице. Преди да я видим ние усетихме вече прелестния й дъх. Ето я и игликата. Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали. Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите. И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти.
към текста >>

2. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Каква прелест и красота!
Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери. Измежду тях майка природа кокетно е набучила зелен здравец и риган, сякаш с това да покаже своята обич към знание и просвета. Но може би, само тази, която така обичливо ги кичи да разгръща и чете в тях, да прелиства каменните папируси, да разумява хилядолетните скрижали.Това са величествените паметници на времето. Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от дъжда, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец. Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво.
към текста >>

Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини.
Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота. Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина! Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини. Там доле ние ще пеем песни за високите ви върхове и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец.ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНАПривет! Високи върхове, Прекланяме пред вас чела И наш’те волни духове Поднасят ви чест и хвалаНий идеме от долини,
към текста >>

3. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
към текста >>

Зората скрива от нас прелестния си лик.
Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов!
към текста >>

4. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
към текста >>

Зората скрива от нас прелестния си лик.
Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов!
към текста >>

5. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
към текста >>

Зората скрива от нас прелестния си лик.
Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов!
към текста >>

6. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
към текста >>

Зората скрива от нас прелестния си лик.
Като че тук е сцената на ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът! Върхът! След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла. Заледен е той. Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов!
към текста >>

7. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Цялата прелестна картина на пролетта като че ли потъмнява за миг... Но, добър е Господ - както до сега и за напред пак добре ще изкараме.
Едни дремят по нагретите камъни, други четат беседи от Учителя, негде се чува солфеж на нежно сопрано, носещо се из висините като нежна струя. В храсталака изпитници четат за предстоящата сесия. Горките! Какво ли им е на душата! Скоро - „мечка ще ги гази”, ответ ще дават на учители и професори, що цяла година са учили и упражнявали. Между тях съм и аз. Цялата прелестна картина на пролетта като че ли потъмнява за миг... Но, добър е Господ - както до сега и за напред пак добре ще изкараме. Цигулар отдалече свири Bersiaga. Колко е хубаво! Ще ти се да забравиш за всички изпити, професори и учители и да се отдадеш само на този чаровен музикален шепот. Но, уви! Друга е земната действителност.
към текста >>

8. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести.
Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория.
към текста >>

9. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести.
Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория.
към текста >>

10. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести.
Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Всички са прелестни, омайно хубави и сладкодъхави.
Колко приветливост изразяват очите им! Ако искахме щяхме всичките да ги изведем с нас, но те нямат работа горе, по-добре да стоят и вардят дворищата си. Буйно се спуща надоле планинската река. Бие се, мята се из камъните, пръска бяла пяна, шуми, пее, тича.Сега е царството на теменугите. Къде да се спреш, на коя да се любуваш. Всички са прелестни, омайно хубави и сладкодъхави. Всички са пълни с роса - плакали цяла нощ за топло слънце. С дружелюбна ръка те са обкичили камъните със своите нежни гирлянди. Заврели се под трънката и там сложили свое букетче, поръсили тревицата скромна. Подали цветче и на здравеца, че до него, тя мъничка, моравичка и нежна застанала и лъха своята омайна миризма; защото здравецът още не е развил своите знамена, затова и тя е дошла, малко със сестринска любяща ръка да накичи неговите двори. При всяка лехичка от тия мили цветя ти се ще да седнеш и там по-дълго да останеш, като им се любуваш до насита.Едвам пъхтим по „Бери душа”.
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет.
Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем. Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал. Та кого ли, тази Чаровница планина, поет не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека. Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път. Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и радостни, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица. Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет. Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична дреха на природата. Върху Резньовете са останали дрипелите на зимния кожух. Нека му седят - да ги прави каквото си ще.Лягаме на тревата като стадо овце. Слънцето се показва и сега пък почва да пали. Опали лицата ни, ръцете ни, направи ни мургави и лъскави.
към текста >>

13. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе.Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем.
Звездите една по една заискриха отгоре. Техният блясък бе чист и спокоен; никакво потрепване, сякаш опулено заглеждаха нещо към земята и се чудеха мълком.Множество шатри на трудоваци, що правеха пътя, се гушеха в гората и там блещукаха тук-таме, като пътепоказатели. Покрай тях сновяха сенките на трудоваците, подвиквайки си нещо помежду си.Тук поточета весело бълболят и за никаква суша нехаят. Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън. Но от студ нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината. Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе.Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем. Успели бяха да награмадят доста сухи дърва за през нощта, че изгледи от „замръзване” не липсваха... Някои от дошлите вечеряха, вече се разговарят.Учителят е дошел преди нас. Пие чай, обграден от братя и сестри, които му задават разни въпроси. Колко са умни! С лице към него, а с гръб към огъня - значи - двойна полза.Звездите наистина тая вечер решиха да се отличат. Ето я Голямата мечка, също и Малката.
към текста >>

14. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули.
Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота. Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги. Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна. Из храстите и алена малина е свела върши, натежали от сладък плод. Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва.
към текста >>

Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва.
Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета.
към текста >>

Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”.
От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища! Кое бързокрило птиче дойде и каза да се приготви така „Изгрев” и да ни посрещнат като свои братя и сестри. Господи, Ти Единни във всички същи, Ти, който ни водиш чрез Учителя, Ти благи Боже, стори всичко за нас.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули.
Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота. Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги. Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна. Из храстите и алена малина е свела върши, натежали от сладък плод. Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва.
към текста >>

Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва.
Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета.
към текста >>

Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”.
От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища! Кое бързокрило птиче дойде и каза да се приготви така „Изгрев” и да ни посрещнат като свои братя и сестри. Господи, Ти Единни във всички същи, Ти, който ни водиш чрез Учителя, Ти благи Боже, стори всичко за нас.
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон.
Може би - чиста роса, или сълзи в окото на свята девойка. Но, бедно мое перо, ти си слабо да опишеш великото и хвала да му въздадеш. Затова пиши с ръката си и въздишай с възвишен копнеж по Божията Милост.След закуска - нагоре. Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе. Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон. Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава. Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи. Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора.
към текста >>

Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко.
Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска. Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко. Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната. Вместо да тичаме с луд бяг към нашите хранителни вързопи, ние бавно, бавно заслизахме, понесли в душите си още едно неизречено чудо, чудо на Духа - Висшия разум, който има „друга храна”, с която можеше да утоли глада си.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Отвредом погледът е милван от прелестни полски цветя: иглика, минзухар, теменуга, незабравка, сладниче.
Така правиме гимнастически упражнения с гамата. Колко освежително и ободрително ни подействува! Няма за нас никаква умора! Слизаме през Симеоново. Стъпките ни потъват по гъста сочна трева. Отвредом погледът е милван от прелестни полски цветя: иглика, минзухар, теменуга, незабравка, сладниче. И това не са търсени цветя що погледът едвам открива. Не! Това са разкошни поляни, гъсто осеяни с тия скъпи дарове на природата.Софийското поле изрязано на квадрати - засеяни с есенни и пролетни посеви. Тъй е разделена земята между хората, за да може по-леко да ги изхранва. Тук-таме пролетнината е избуяла и се люшка от вятъра на вълни. Сега пък слънцето прижуря.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

От Него се излъчват прелестите на рая, благото на небето.
Господи, колко са хубави! Чрез тях животът у нас расте и хубавее.Днес ний сме щастливи - тия думи изказвам с пълна увереност. Може би в света сега някого коронясват, може би някой осъден на смърт днес получава свобода и прошка, може би има и други непознати радости в света, но ние сме измежду най-щастливите. Защо? - Защото сме с Учителя. Неговото присъствие ни окриля с божествена радост. От Него се излъчват прелестите на рая, благото на небето. Как стана тъй, че нам се падна това щастие да сме с Него? Щастливи деца, избраници някакви, не зная какви и за що. Той ли ни потърси, или ние Него? Той ли ни намери, или ние Него? Виж как тихо на камъка си седи.
към текста >>

19. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди.
Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня. Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа! Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене на веригата. Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае.
към текста >>

20. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди.
Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня. Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа! Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене на веригата. Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае.
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Може би, за да чуя неговата хвалебна песен към онова слънце, от което произтича всяка прелест и всяка красота.Сириус, сякаш ти си нежна дева или млад юноша, тепърва стъпил в живота.
А Сириус, подобно прекрасна синя птица, трепка с тюркоазените си криле към нас, сякаш да ни поведе по своя път. Като че ли той пее, нещо разказва, шепне, доверява. Може да се гледа с часове в него, без да омръзва, без ни миг да губи красотата си. Не виждам де стъпям. Очите ми са устремени към него; сякаш той ме зове. Защо? Може би, за да чуя неговата хвалебна песен към онова слънце, от което произтича всяка прелест и всяка красота.Сириус, сякаш ти си нежна дева или млад юноша, тепърва стъпил в живота. Ти си прекрасна загадка, която пълниш душата с чистота и възторг. Не си ли ти скъпоценен пръстен върху ръката на Твореца? Или брилянт, най-скъп и величествен от Короната Му! Колко те обичам, ясна звездо, колко те обичам! Стори ме да дойда при тебе!
към текста >>

Като че ли и самото небе ни приглася, грабва ги и ги разлива чак дори до Бога.Прелестен ден.
Как ярко свети скъпоценния камък! Може би, за пръв път от своето раждане из недрата на земните глъбини е накичило достойна гръд. В плетени бели терлици почиват нежните му изморени нозе. Те приличат на два бели гълъба; тъй бели и чисти, като че ли ще полетят...Чуват се песни. От канарата я подемат мощни гласове, хълмове и долини я подемат и разнасят навред. Като че ли и самото небе ни приглася, грабва ги и ги разлива чак дори до Бога.Прелестен ден. Слънцето си играе по разнобагрените листа на дърветата. Лежим на припек по треви и скали, като морно стадо край своя пастир. Като че ли няма Време и Пространство. Тук всичко изчезва, като че ли няма материя, ни това, което я мери и дели.Колко хубаво! Стадо със своя пастир, далеч от хищници, вълци, мечки, лъвове, грабители.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести на планината.
Но, Боже мой, дали ще мога? Може ли да се опише земния рай? Не, не, това не е по силите ми.Цели шест дена из недрата на Рила. Цели шест дивни, щастливи дни! О, да биха се продължили вечно те! Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести на планината. Да бих могла, но уви! Рано на 9 юлий натоварени на няколко омнибуси потегляме за Мусалла. През целия път пеем и неизказано се радваме от бягащите природни красоти, които се сменяват всеки миг. Тръгваме в тъмно. Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели.
към текста >>

Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме.
Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час! Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме. Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя.
към текста >>

Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака.
Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се. Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести на планината.
Но, Боже мой, дали ще мога? Може ли да се опише земния рай? Не, не, това не е по силите ми.Цели шест дена из недрата на Рила. Цели шест дивни, щастливи дни! О, да биха се продължили вечно те! Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести на планината. Да бих могла, но уви! Рано на 9 юлий натоварени на няколко омнибуси потегляме за Мусалла. През целия път пеем и неизказано се радваме от бягащите природни красоти, които се сменяват всеки миг. Тръгваме в тъмно. Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели.
към текста >>

Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме.
Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час! Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме. Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя.
към текста >>

Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака.
Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се. Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
към текста >>

24. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести на планината.
Но, Боже мой, дали ще мога? Може ли да се опише земния рай? Не, не, това не е по силите ми.Цели шест дена из недрата на Рила. Цели шест дивни, щастливи дни! О, да биха се продължили вечно те! Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести на планината. Да бих могла, но уви! Рано на 9 юлий натоварени на няколко омнибуси потегляме за Мусалла. През целия път пеем и неизказано се радваме от бягащите природни красоти, които се сменяват всеки миг. Тръгваме в тъмно. Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели.
към текста >>

Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме.
Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час! Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме. Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя.
към текста >>

Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака.
Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се. Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
към текста >>

25. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести на планината.
Но, Боже мой, дали ще мога? Може ли да се опише земния рай? Не, не, това не е по силите ми.Цели шест дена из недрата на Рила. Цели шест дивни, щастливи дни! О, да биха се продължили вечно те! Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести на планината. Да бих могла, но уви! Рано на 9 юлий натоварени на няколко омнибуси потегляме за Мусалла. През целия път пеем и неизказано се радваме от бягащите природни красоти, които се сменяват всеки миг. Тръгваме в тъмно. Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели.
към текста >>

Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме.
Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час! Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме. Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя.
към текста >>

Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака.
Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се. Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
към текста >>

26. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести на планината.
Но, Боже мой, дали ще мога? Може ли да се опише земния рай? Не, не, това не е по силите ми.Цели шест дена из недрата на Рила. Цели шест дивни, щастливи дни! О, да биха се продължили вечно те! Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести на планината. Да бих могла, но уви! Рано на 9 юлий натоварени на няколко омнибуси потегляме за Мусалла. През целия път пеем и неизказано се радваме от бягащите природни красоти, които се сменяват всеки миг. Тръгваме в тъмно. Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели.
към текста >>

Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме.
Небето гъмжи от буреносни облаци. Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час! Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме. Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя.
към текста >>

Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака.
Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се. Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
към текста >>

27. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера].
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила] Новите хоризонти раждат ново въодушевление и будят близките и скъпи спомени за Мусалла. Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни. Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън. Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа. Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие. Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе.Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини. От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна дреха без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък.
към текста >>

Всяка нова крачка ни завежда при нова прелест.
Неволно устните шепнат молитва. Боже, колко е хубаво! След закуска пак нагоре! Как леко се върви по тая благоуханна трева и бели скали! Какви прекрасни гледки всякога пред нас се показват! Всяка нова крачка ни завежда при нова прелест. Скалите блещят от слюда, като че златни и сребърни. Джобовете ни увисват с разни сбирки от такова „злато” и скъпоценности. Въздухът е напоен с благоуханието на безброй билки и цветя. Гърдите жадно го поемат с неизразима сладост.Второто езеро Елбур - сякаш заслано с бял воал от мъгли. Когато те се вдигнат навярно ще видим и по него небесния лазур.
към текста >>

Не, то наистина е прелестно!
По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят душата.Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето. Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим. Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях - безсмъртен, красив, неземен.Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно! Над него страхотно са надвиснали скали, натежали от преспи. В него се оглеждат и върхове, и нежната зеленина, и мораво-розовия цвят на разрушените скали [и] брегове отсреща. Вървим край него по тясната пътека и се провикваме срещу скалите му. Ехото връща удвоени виковете ни. Фигурите ни се отразяват във водата, сякаш някакъв блян.Как хубав би изглеждал тука някой кораб и множество лодки.
към текста >>

Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът.
По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”.
към текста >>

Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА.
Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд.
към текста >>

Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове.
Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа! ”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие.
към текста >>

”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията.
Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа! ”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно.
към текста >>

По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия.
Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества.
към текста >>

Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него.
” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово. Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Почнаха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера? ” Всички мълчаха, изненадани от тъй неочакваните Негови думи. Бързо се опомних и отговорих само аз: „На първото езеро.” Учителя ме погледна, но нищо не каза.
към текста >>

Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора.
Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера? ” Всички мълчаха, изненадани от тъй неочакваните Негови думи. Бързо се опомних и отговорих само аз: „На първото езеро.” Учителя ме погледна, но нищо не каза. Други предположения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера.
към текста >>

28. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Погрозня природата, изгуби своята прелест.
Измъкваме се през Радомир, Перник и рано сме на Изгрев. Другите едвам достигнали до Дупница, дето преспали. На другия ден в Друган - страхотия - издавени стари и млади. Мътната стихия отвлякла чистите бели къщички, заедно с покъщнина и стока.Небето гърмя, трещя и рева цели три дена. Земята се преобърна в кална локва. Погрозня природата, изгуби своята прелест. Слънцето за дълго се скри от нас. Остави на воля да се налудуват разярените природни стихии. 23 август 1929 г., петък Изгревът - Том 26, Глава: 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
към текста >>

29. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 август

Дали с прелестните езера, дали с високите върхове, дали с мощните планини-Рупи, Кабул, Калина, Харамия, с кого?
Спомени от Олга Славчева 21 август [1930 г.], четвъртъкСлед изгрев, на Махабур за гимнастика, която правихме с нови формули и песни. Тъй весело! Сякаш цялата природа излъчва радост и дружелюбие към нас, предусещайки, че вече ще я напуснем. Рила, сякаш иска да ни се извини за тупаницата, която ни даде, и сега се надпреваря към нас с неизразимо красиви дни и гледки.Учителят каза, че днес всеки нека отиде където иска - един вид сбогуване ще бъде...Но с кое първо да се простим? Дали с прелестните езера, дали с високите върхове, дали с мощните планини-Рупи, Кабул, Калина, Харамия, с кого? Дали с цветята, птичките и росните капки - боли душата! Цял месец по тия райски дебри, цял месец почивка в цветистите благоуханни скути на Рила. Каква работа отсега! Червената студентска шапка трябва да се оправдае с добри изпити...Разваляме палатките. Свързваме денкове, чистим отново бивака.
към текста >>

30. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Обгърна ме пак прелестта на храстите, поточетата и цветята.Притискат ме мъгли.
Как се е засилил! Едвам ме погледна и като стрела прифуча край мене. Я, това е принц Кирил! Как го опалило слънцето! Отгърмя, отщрака машината му надоле и за миг изчезна.Отново настъпи тишина. Обгърна ме пак прелестта на храстите, поточетата и цветята.Притискат ме мъгли. Сякаш искат да ме полюлеят в бяла люлка. Това са горски духове, които обичат да си играят... О, елате, разходете ме! Колко е хубаво! Навярно те виждат страшното ми сгорещяване и се спуснаха да ме разхладят. Пак слънце, пак мъгли.
към текста >>

31. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи.
към текста >>

32. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта.
Именно то, всесправедливият съдник на човешките стойности, съгражда с безпогрешна обективност пантеона на безсмъртните. Сред тях и не само измежду племето българско, но в пределите на планетата Земя-своето достойно място заема Петър Димков: лечителят, мислителят, хуманистът, офицерът, родолюбецът, човекът с голямо сърце, пионерът в областта на неизследваното, строителят на нова България, Посланикът на Божия Дух. Разгръщам с обяснимо вълнение страниците на книгата, излязла изпод перото на неговата дъщеря забележителната наша художничка г-жа Лили Димкова. Книга, която дъщерята е посветила на своя баща („Петър Димков - моят баща”). И откривам, че езикът на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини, излъчващи светлина и откровения от далечни светове. В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта. Текстът е написан живо и увлекателно, със завладяваща спонтанност и простота на изказа. Позволете ми да го определя като химн за живота на Петър Димков - живот служение на Бога и ближния, „помагане на страдащите”, както се изразява самият герой на повествуванието. Живот, пронизан открай докрай с вяра в Създателя мощна и непоклатима, упование в Неговия Промисъл за света и човека, самоотвержено отдаване на силите и знанията си за целите на физическото и духовно здраве на човечеството. Живот на убеден Христов следовник, ученик на Бялото братство по убеждения и морал, мислене и поведение. Живот на един подчертано толерантен към всички хора човек.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20305991172791