Търсене в текстове за 'Прелест'

За отдих и почивка, беше прелестно, но не и за индустрия.
На около 15 километра от Габрово в Стара планина се намираше чудно красивата долина на реката Козещица, където дядо ни е имал струг. Една бистра пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река. На тази река моят дядо по баща е имал най-примитивен струг, каран от водата на реката за правене на гаванки. Баща ми беше влюбен в тази долина и река. Пък и нямаше човек, които да е отишъл там и да не се възхити от красотата и. За отдих и почивка, беше прелестно, но не и за индустрия. В тази долина той се залови на първо време да направи машинна, дърводелска работилница за правене на столове, карана от водата на реката, но нямаше достатъчен пад на водата. В тази именно работилница трябваше да се посветя аз, още като ученик през ваканциите и след свършването на гимназията. Но неудачите почнаха още отначалото. Монтираните машини не можаха да вървят. Търсехме причината във всичко, но не и там където тя беше.
към текста >>

12. 25. МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ

В онези времена, местността „Узана", в този балкан, беше една от най-прелестните.
25. МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ През летните хубави топли дни, моят по-голям брат Борис вземаше инициативата, за една екскурзия, с една малка група братя и сестри от София за Габровския балкан, нашият роден край. В онези времена, местността „Узана", в този балкан, беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът с такава прелест, който да е оставил в мене такива силни впечатления, както „Узана". Една обширно, полегнало с лек наклон на юг плато, потънало в сочна трева, заобиколено от всички страни с вековни букови гори. В единият край, малко възвишен с подаващи се от зеления килим скали. Този дял от поляната се наричаше „Марков стол". В средата на тази поляна пак имаше скали, където ясно се чуваше ромоленето на подземен поток.
към текста >>

Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът с такава прелест, който да е оставил в мене такива силни впечатления, както „Узана".
25. МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ През летните хубави топли дни, моят по-голям брат Борис вземаше инициативата, за една екскурзия, с една малка група братя и сестри от София за Габровския балкан, нашият роден край. В онези времена, местността „Узана", в този балкан, беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът с такава прелест, който да е оставил в мене такива силни впечатления, както „Узана". Една обширно, полегнало с лек наклон на юг плато, потънало в сочна трева, заобиколено от всички страни с вековни букови гори. В единият край, малко възвишен с подаващи се от зеления килим скали. Този дял от поляната се наричаше „Марков стол". В средата на тази поляна пак имаше скали, където ясно се чуваше ромоленето на подземен поток. На това място казвахме „Дяволската воденица".
към текста >>

13. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

Времето беше хубаво, ясно-синьо небе над нас и това ни даде възможност, да приемем по-добре и по-пълно цялата прелест на този Рилски кът.
Минахме бистрата игрива река малко трудно и установихме лагера си на тази полянка. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито и в града се носеха. За палатки и някакви други удобства и необходимости от този род се говореше като за нещо възможно само за хора, белязани като такива с изключителни достойнства и привилегии, с каквито ние не можехме да се похвалим. Затова само буйният огън, който накладохме, беше нашият закрилник и защитник срещу хладнината, която цареше там, и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме един или два дена в почивка и недалечни обиколки, приятни и полезни разговори, а вечер буйният огън под звездното небе, внасяше своят принос, към много богатите преживелици. Времето беше хубаво, ясно-синьо небе над нас и това ни даде възможност, да приемем по-добре и по-пълно цялата прелест на този Рилски кът. У мене, пък вярвам у всички, тази екскурзия остави незабравими скъпи спомени. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме с цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, то у всички се събуди желанието, следващото лято и те да дойдат. Така се създаде подтика, тъй започна нашето редовно летуване край езерото „Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията". Езерото, което беше под нас, първото езеро, Той нарече „Махарзи", което ще рече „Голямата почивка".
към текста >>

Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро, по югоизточния склон на върха „Харамията" нарече „Езеро на чистотата".
Езерото над нас, третото нарече „Балдер Дару", което значи „Онзи, който дава благодат". Четвъртото езеро си остана с името „Близнаци". Петото, или както поради своята прилика на бъбрек се наричаше „Бъбрека", на него Учителя даде името „Махабур", което ще рече „Големият - Силният". Шестото - „Сърцето". Седмото нарече „Шем-Ха", което преведено означава - „Главата на Мъдростта". Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро, по югоизточния склон на върха „Харамията" нарече „Езеро на чистотата". Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се загледан в чудния релеф и девствената красота, в тишината, която цареше там. Човек се усеща, че потъва в общество изпълнено с мъдрост и внимание към тебе. Долу, вляво от това езеро има друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд.
към текста >>

14. 70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път, запълваха прелестта на утринните ни часове.
Сутрин в зори Мария Златева, една много добра наша цигуларка, от своята палатка, изсвирваше с голяма топлота и мекота, подходящата за случая наша братска песен: „Събуди се братко мили", дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване, тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, към подтик за светлина и живот. Ставахме и се отправяхме към молитвения връх, за да посрещнем слънцето и чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседата. След като привърши всичко това, връщаме се обратно към лагера, обновени, освежени снови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път, запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската. След това внимание към стомаха, за което Учителят казваше: „Яденето е най- важната работа", тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че имат всичките условия, за да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. На обширната поляна, край първото езеро, беше едно от тези места. Отиването там имаше и една чисто практична задача. След упражненията, всички взимахме според силите си дърва за огъня.
към текста >>

След това внимание към стомаха, за което Учителят казваше: „Яденето е най- важната работа", тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че имат всичките условия, за да си направим утринната гимнастика и Паневритмията.
Ставахме и се отправяхме към молитвения връх, за да посрещнем слънцето и чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседата. След като привърши всичко това, връщаме се обратно към лагера, обновени, освежени снови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път, запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската. След това внимание към стомаха, за което Учителят казваше: „Яденето е най- важната работа", тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че имат всичките условия, за да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. На обширната поляна, край първото езеро, беше едно от тези места. Отиването там имаше и една чисто практична задача. След упражненията, всички взимахме според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това особено стана необходимо, когато вземахме решение, да запазим клековете около бивака.
към текста >>

На тези, пълни с очарования и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра, малкият оркестър, който всякога имаше възможност да се създаде тук, заедно с Учителя играехме чудните по своята мелодия и движения Паневритмията.
Там не се посещаваше от хора, беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащият се на югозапад, с устрем към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро, създаваха изключително богати на форми релеф. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там, се чувствуваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гледката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. На тези, пълни с очарования и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра, малкият оркестър, който всякога имаше възможност да се създаде тук, заедно с Учителя играехме чудните по своята мелодия и движения Паневритмията. След това, приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девственият релеф пред тебе, да споделяш и да се чувствуваш потопен в едно приятно и хармонично общество, за дълго ни задържаше по тези места, след упражненията. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествен архитект, които като ги гледа човек с едно по- възвишено чувство, те оживяваха, населени с мили разумни същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, отивахме из околноста, където се грижехме доколкото може, да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече чешмички на близките кладенчета и извори. Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите. Водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство.
към текста >>

15. 74. ВРЕМЕТО НА РИЛА

Нашето установяване на бивак, в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него и се почнаха разни кроежи за направа на хижи и използуването му за разни други цели.
Гледам Учителят е вън от палатката. Бурята бушуваше и я люлееше по всички възможни направления. Когато дойдох до Него с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето". С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен, бивш втори капитан на параход, вързахме палатката без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми подсказа, че задачата беше решена образцово. Нашето установяване на бивак, в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него и се почнаха разни кроежи за направа на хижи и използуването му за разни други цели. Един ден, както всякога се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера? " Всички изненадани от тъй неочакваните Негови думи мълчаха. Бързо се опомних и казах само аз: „На първото езеро". Учителят ме погледна, но нищо не каза.
към текста >>

Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него даваща простор, изобилието на дърва, всякога ме е привличало и съм го ценял, като наи-добро място за един бивак на много хора.
" Всички изненадани от тъй неочакваните Негови думи мълчаха. Бързо се опомних и казах само аз: „На първото езеро". Учителят ме погледна, но нищо не каза. Други предложения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него даваща простор, изобилието на дърва, всякога ме е привличало и съм го ценял, като наи-добро място за един бивак на много хора. Пък и един добър изходен пункт за отиване из красивите околности. Затова предложих там за един нов бивак. След малко мълчание, Той продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл, животът ни в чудната природа около седемте Рилски езера.
към текста >>

16. 82. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

За тъй красивият и величествен музикален отдел от живота на Братството и по-специално изявата му на Изгрева, аз не съм компетентен за да го изнеса в цялата му пълнота и прелест.
82. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Музикални произведения, песни и мелодии Учителя беше дал и преди идването Му на Изгрева, но с установяването Му тук музикалният живот на Братството доби особена яркост и сила. Учителят слизаше от стаичката си с цигулката, влизаше в салона изсвирваше донесената от Него мелодия, тя се поемаше, изсвирваше се многократно и се записваше. Ако Учителят не беше й дал текст, имахме поети, които с умение свършваха тази работа. За тъй красивият и величествен музикален отдел от живота на Братството и по-специално изявата му на Изгрева, аз не съм компетентен за да го изнеса в цялата му пълнота и прелест. Това навярно ще сторят онези от братята и сестрите, които бяха по-близо и по-подготвени за този дял на човешката изява. При многото случаи, аз само гледах, слушах, възхищавах се и мълчах. Написаните и известни досега, песни и мелодии са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя - композитори, а останалите 152 са дадени от Учителя. Употребявам думата „около", тъй като, както разбрах Учителят е дал някои мелодии, само в много тесен кръг братя и сестри, които може би да не са записани. Имаше една сестра Ирина Кисьова музикантка, която бе взела дейно участие в музикалния живот на Изгрева.
към текста >>

17. 95. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

Сутрин отивахме на една поляна, четвърт час по на изток, заобиколена от млада борова гора, а едно приказливо поточе, прекосявайки поляната създаваше чудна прелест със своето чуруликане, сочни треви, пъстри цветя, се разстилаха наоколо.
Хижата беше изцяло на наше разположение. И тук прекарахме пет-шест дни сред чудна тишина, чистота, въздух и слънце. Имаше пълна хармония между всички. Вечер пеехме песни, разговаряхме. Учителят се освежи и ободри. Сутрин отивахме на една поляна, четвърт час по на изток, заобиколена от млада борова гора, а едно приказливо поточе, прекосявайки поляната създаваше чудна прелест със своето чуруликане, сочни треви, пъстри цветя, се разстилаха наоколо. Чудно красива, като че ли беше кът от рая. Тук правехме сутрешната си молитва и гимнастическите упражнения, а след това кратка беседа. Присъствието на великият Разумен Свят се чувствуваше от всички. Лицата грееха, сърцата преливаха от обич. Великият свят присъствуваше в нас.
към текста >>

18. 12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Видял я той на морския бряг веднъж, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него.
Но и Акид очарован от Божествената й красота забравил за къде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден щом на морският бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера недалеч от един висок и скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той на морския бряг веднъж, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него. Уплашила се Галатея от страшният му вид, избягала и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла. Всеки ден той докарвал многобройните си стада овце по високият планински връх, сядал на него и започвал да свири със свирката, която сам си направил от дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли звуците от свирката му и разклащали дърветата. Достигали те и до Галатея и Акид, които седяли на любимото си място до пещерата далеч от погледа на ужасният циклоп Полифем.
към текста >>

19. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти" не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетарията от всички страни или така наречените „интернационали" - първият, вторият и две и половиният- фалира при най-важния си изпит: „интернационалите" не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти" не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците" или „широките социалисти", тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси* и за всички цели, но без да може да потикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание)[1] сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление" пред напора на буржоазията.
към текста >>

20. 30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Всеки човек поотделно, всеки народ съвокупно и цялото човечество изпита неговите прелести: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма.
Светлина е нужна, повече светлина за всекиго! „Всичко изпитвайте, доброто дръжте" е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте". А светлината се съдържа в новото. И бъдещето принадлежи само на ония, които прегърнат новото. Старото учение отживя своето време. Всеки човек поотделно, всеки народ съвокупно и цялото човечество изпита неговите прелести: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма. Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на любовта и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество. И то ще възтържествува въпреки всичко! X.
към текста >>

21. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!...
Върху магическите растения изобщо и тяхната служба в живота може да се напише цяло съчинение. Какво символизират в този сонет кринът, розата и перлите, съпоставени в техната вътрешна връзка? СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.X.1920), с. 3 рубрика Нова естетика Славей -Душата е крилата, тя пее, желай, копнее. Нейният псалом е химнът на живота.
към текста >>

за тебе никой няма сили За помощ веч... Дали тъз хубава природа С насмешка ти дари тез прелести без край?...
Немога ази в теб, немога да живея. За твойта участ зла, за твоите страданья, Във друг злокобен край сълзите си ще лея. Влачи си твойта цеп, всред вопли и стенанья, А аз, безсилна твар, в песни ще ти възпея Безкрайните тегла... До-коле, Боже мой?... Поклон на вас поля, засмени равнини, Где всичките блага избликват като рой, Где спорно лей навред раскошната природа Брилянти и цветя, злато и миризми, И где с зефирний дъх, що шъпне на свобода, Се слива жалний стон на българин отчаян! Долини сенчести, облени с аромат, Где любовта цъфти, кат нежното кокиче, И где чаробний Май разлива благодат И венци от лъчи, от рози и мечти... Где младите моми със сърп в ръката тичат, Червени, кат божур, къмто нивята злачни, И с звучний си език, кат лястовички мили С кристални гласовце, песни запяват мрачни... О, Македонийо, злочест, ти, земен рай, Плачи, плачи! за тебе никой няма сили За помощ веч... Дали тъз хубава природа С насмешка ти дари тез прелести без край?... А ти, ридай, ридай, въздишай за свобода!... Битоля, 22 Юлий, 1893 г. Китара : Лирически стихотворения. - Варна, 1898. - с.
към текста >>

3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела!
Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърдцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1. II. 1920), с. 3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
към текста >>

Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г.
3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа. ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!...
към текста >>

Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!...
II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!... 21. VII. 1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
към текста >>

И потопете се в вълните им целебни от сили и живот - от прелести вълшебни на Вечната Любов - в това море на Майя!...
Аспекти (трилогия) - II "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177 МАЙЯ И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени: челата им красят възсинички цветя, в телата им - зари и трепети разлени... Възлиза Той че"стит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак: те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат... Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот - от прелести вълшебни на Вечната Любов - в това море на Майя!... Аспекти (трилогия) - III "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V. 1924), с. 177 Аспекти.
към текста >>

22. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Във теб изливам аз кръвта си съкровена, а ти ми връщаш мед и млечни сокове - о сестро прелестна, бъди благословена, сега и всякога, през всички векове!..." И чува се тътнеж от хиляди води, въздишка сладостна от девствени гърди: "о жив небесен лъч, владетел на сърдцето, към теб възнасям аз дъха на битието и раждам твоя блян - плода си съкровен... Бъди благословен, бъди благословен!..." През бездните и върховете : Сонети.
"Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего еднороднаго, за да не погине всеки, който верва в Него, но да има живот вечен". Бог, ограничен, зум-ме-зум, проявен в Исуса, роден по плът в яслите, които са емблема на смирението и служението, във Витлеем или Бетлехем, което значи в дома на живия хлеб, мистичният хлеб на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Това припомня великия божествен акт, който роди всемирния живот чрез Христа. Археите или Духовете на безкрайното време са третия чин оттретята иерархия или Началствата. ЕК От сини висини гръмовен глас долита: "о жива глъбина от изворни води, за мойто творческо дихание открита, благословена днес и вечно ти бъди! Във теб изливам аз кръвта си съкровена, а ти ми връщаш мед и млечни сокове - о сестро прелестна, бъди благословена, сега и всякога, през всички векове!..." И чува се тътнеж от хиляди води, въздишка сладостна от девствени гърди: "о жив небесен лъч, владетел на сърдцето, към теб възнасям аз дъха на битието и раждам твоя блян - плода си съкровен... Бъди благословен, бъди благословен!..." През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 7 АУМЕН Кат несломим кристал от светлина втвърдена, блажен, ти влезе през едемските врати, но, Адамас, душа от Слънцето родена, кажи: ключа могъщ къде изгуби ти?... От първия ти миг, когато бе създаден - от първия ти звук като дете и Цар - ключа на тайната в ръцете ти бе даден, но ти какво стори с най-скъпия ти дар? Минаха векове и много ощ ще минат, души и светове във кръв и мрак ще гинат, а бащиният дом ще бъде утаен.
към текста >>

23. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести.
Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет. Следователно, така наречените "изящни изкуства", с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч. Той е ясновидец и певец на красотата, но той същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател.
към текста >>

И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното, прекрасното, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства.
155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа. но тая мисъл ясно се прозира в целото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действува наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното, прекрасното, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът).
към текста >>

24. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот.
Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности. Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ.
към текста >>

25. 1934 година

ТОМ 16

Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот.
Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности. Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ.
към текста >>

26. VIII. О, мили ми Гуру

Елена Казанлъклиева

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

VIII. О, мили ми Гуру Из брошурата „Стани, събуди се, търси пътя" от Елена Казанлъклиева О, мили ми Гуру, какви прелестни уроци ми даваш.
VIII. О, мили ми Гуру Из брошурата „Стани, събуди се, търси пътя" от Елена Казанлъклиева О, мили ми Гуру, какви прелестни уроци ми даваш. Какви чудни закони ми откриваш. Разкрил си ми цялата природа като книга пред мен и като малко дете ме учиш и показваш ми на всяко нещо определения път и цел. Вред си Ти с мен и в природа, и в шума на световния мир. Ти тъй бърже ми изпращаш разумната светла мисъл и ме упътваш как да постъпя. Ти си винаги с мене като запалена свещ и ме ръководиш във всичко.
към текста >>

27. 17. Поетите

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Аз говоря за тия тук, събрани от четирите краища на страната или прелетели хиляди километри от далечни страни, които са почувствували и чувствуват с всичката му дълбочина прелестта на собственото усъвършенствуване, величието и подвига, висината и красотата на Учението.
И не познавам нито един истински религиозен човек, който да не е поет. И точно затова тук, около езерата, са се събрали толкова много поети: сякаш е истински събор от поети. Не искам да говоря за тия, които са печатали стихове, за тия, които са видели името си върху кориците на луксозни издания. Не говоря за тия, в чиито чекмеджета лежат тетрадки, изпълнени с красиво написани стихове, които може би никога няма да видят печатница. Не говоря даже и за тия, които лягат и стават с мисълта да започнат някога да пишат поезии, но по неизвестни за тях причини, все отлагат. Аз говоря за тия тук, събрани от четирите краища на страната или прелетели хиляди километри от далечни страни, които са почувствували и чувствуват с всичката му дълбочина прелестта на собственото усъвършенствуване, величието и подвига, висината и красотата на Учението. Аз говоря за мъничките, непознати на широкия свят ученици, сгушени във влажните си палатки, в леглата, четящи мълчаливо беседите, размишляващи под монотонното плискане на дъжда. Непризнати от официалната критика, невписани в антологиите поети и поетеси, чиито сърца при всичките условия на живота не спират да пеят и да славословят Бога. (Вж. снимки № 29, 30, 31, 33, 34, 35 за невидимите поети от палатковия лагер от „Изгревът" том XVI. Вж. снимка № 30, 31, 32 от „Изгревът" том XIV. - бел.
към текста >>

28. 19. Слънцето на планината

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Когато се навдигнах на височината на Кабула, аз можах да видя езерата в тяхната истинска прелест: кокетни, тъмносини, блестящи, сгушени в рамката на сивозелените скали и брегове.
Истинска шега над моя блян за планинско слънце! Но не зная защо, дълбочината на моето подсъзнание все пак не протестираше! Дали беше наистина убедена в твърдението на окултизма, че човек получава това, което трябва да получи от живота, па макар и в последната минута? Благодаря на Бога! Когато поех пътя нагоре, мъглата започна да се вдига все по-нагоре. Когато се навдигнах на височината на Кабула, аз можах да видя езерата в тяхната истинска прелест: кокетни, тъмносини, блестящи, сгушени в рамката на сивозелените скали и брегове. Първото, второто, третото, част от Близнака, Бъбрека и величественото Ледено езеро с потопените в него нозе на пряспата. Слънце още нямаше. Мъглите се въртяха неспокойно над Дамга, като пчели, които се готвят да напускат кошера си. И после, като по някакъв подаден знак, започнаха да стават все по-редки и по-редки. Започна да се прозира небесната синина.
към текста >>

29. 15. Духовната призма