НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
55
резултата в
36
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво
съкрушаване
на цялото му естество!
Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз.
Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво
съкрушаване
на цялото му естество!
– Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника.
към текста >>
2.
Духът на неродените (Духът на новата раса)
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Крушата
не може да се откъсне, преди да е узряла.
Божественото Всемирно съзнание е будно. Учителят повтаря „За лошите, по-лоши времена от тези, които ще дойдат, няма, а за добрите - по-добри не е имало." В света ще станат големи преобразования; всичко това, което е пророкувано, ще бъде и нещо повече. Ще стане едно голямо, вътрешно преобразование у хората. Вие се оплаквате, че вашите не могат да разберат ползата от вегетарианството. Не трябва да се безпокоите.
Крушата
не може да се откъсне, преди да е узряла.
Всяко нещо има своето време. Във всяко нещо трябва свобода. Най-важното, обаче, са добрите мисли, толерантност и любов. Трябва търпение и твърдост, това е борбата между старото и новото. Хората не са лоши, но невежеството и традициите ги спъват.
към текста >>
3.
Архангел Михаил – Мара Белчева
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И децата са едно - „ябълка", друго - „
круша
", трето - „боб", четвърто - „жито".
АСТРОЛОГИЯТА И ВЪЗПИТАНИЕТО И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета. Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета запример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата.
И децата са едно - „ябълка", друго - „
круша
", трето - „боб", четвърто - „жито".
Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни". Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно.
към текста >>
4.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-
съкрушающ
и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.
Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини.
Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-
съкрушающ
и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.
Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война. Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони. От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати.
към текста >>
5.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Там, дето има любов, лозата повече ражда,
крушата
и всички плодове повече раждат.
Боян Боев Нови пътища при отглеждане на растенията. „Дето има любов, земята ражда повече.
Там, дето има любов, лозата повече ражда,
крушата
и всички плодове повече раждат.
Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! “ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“. „Трябва да се работят нивите по нов начин, именно: когато се сеят, да не се говори лоша дума, да се пеят песни и пр.“ „Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемични години се дължат на липсата на най-малката добродетел.
към текста >>
пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката,
крушата
и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната.
Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии. От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр.
пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката,
крушата
и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната.
И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата. Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение. Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа.
към текста >>
6.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тогава го изпратили във формата на една
круша
.
Но не била за дълго тази радост. Идва при него едно дете, взема го на ръце, и започва да го реже и да го дъвче. Много се изплашил ангелът. Когато се върнал на небето казал: "Много добре бях до едно време, но едно дете ми причини големи страдания". И втори път не искал да слезе на земята в същата форма.
Тогава го изпратили във формата на една
круша
.
Имал същите резултати. И започнал ангелът да слиза на земята във все по-нови и по-нови форми. Така той последователно вземал формата на кон, крава, овца и др. животни и растения, докато мине през всички и бъде навсякъде. Формите били безкрай, страданията също.
към текста >>
7.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РИЛСКИ ВЕЧЕРИ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ябълката,
крушата
, лозата няма какво да се самоусъвършенствуват.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО ДА СЕ ПРОЯВЯТ Днес хората са дошли до опасното положение да се самоусъвършенствуват. Те са затънали в областта на свещения егоизъм и мислят само за себе си. Да се самоусъвършенствуват! Житното зърно няма какво да се самоусъвършенствува.
Ябълката,
крушата
, лозата няма какво да се самоусъвършенствуват.
Днес хората мислят само за себе си. * * * Светлината и топлината няма какво да се самоусъвършенствуват. Любовта, Мъдростта и Истината няма какво да се самоусъвършенствуват. Всички тия неща трябва да се проявят, а не да се самоусъвършенствуват. Да се проявят!
към текста >>
8.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Вземете, запример, една
круша
дивачка.
Деца от „Лия", в която лунният цикъл е функционирал нормално и лунният ток е текъл непрекъснато и изобилно, може да има много. Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца. Едно, две - малко по количество, но ценни по качество. Тук се докосваме до втория проблем - проблема за раждане на висшето (гениалното). Накъдето и да хвърлим поглед в органическия свят, ще видим, че нисшите растителни и животински видове са много по-плодовити от висшите.
Вземете, запример, една
круша
дивачка.
Тя често е така отрупана с плод, че клоните ù просто се чекнат от непосилната тежест. Напротив, круши, които дават благороден плод, рядко са отрупани с преизобилна рожба. Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите. Колкото е по-нисш един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя. Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта.
към текста >>
9.
ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Могат ли тежките условия да
съкрушат
човек с положителна вяра и любов към Бога?
Когато ни простят, в нас се събужда доброто, усилва се желанието да се изправим. Прощаването е метод на изправление, с който си служат хората на новата култура. Той е метод на силните, на умните и добрите хора. Който прощава, прави най-много за изправлението на света. Изменя ли се диамантът, ако се намира в тинята?
Могат ли тежките условия да
съкрушат
човек с положителна вяра и любов към Бога?
към текста >>
10.
Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
По едно време видях една голяма хубава
круша
.
"Вървях в духовния път, разказва той, но се обезверих. Изпаднах в мрачно състояние. Един ден излязох да се разходя по полето, да се поразтуша. Скитах се дълго. Не бях ял почти цяло денонощие.
По едно време видях една голяма хубава
круша
.
Приближавам се при нея с надежда да намеря някой и друг плод, но какво беше разочарованието ми, когато видях, че тя е обрана. "Пак не ми върви", си казах аз огорчен и легнах под крушата да си почина. По едно време духна вятър. Клоните на крушата се разлюляха и за моя изненада от нея паднаха няколко хубави узрели круши. Зарадвах се и тутакси ми мина през ума: "Той е!
към текста >>
"Пак не ми върви", си казах аз огорчен и легнах под
крушата
да си почина.
Един ден излязох да се разходя по полето, да се поразтуша. Скитах се дълго. Не бях ял почти цяло денонощие. По едно време видях една голяма хубава круша. Приближавам се при нея с надежда да намеря някой и друг плод, но какво беше разочарованието ми, когато видях, че тя е обрана.
"Пак не ми върви", си казах аз огорчен и легнах под
крушата
да си почина.
По едно време духна вятър. Клоните на крушата се разлюляха и за моя изненада от нея паднаха няколко хубави узрели круши. Зарадвах се и тутакси ми мина през ума: "Той е! ". Изядох тези круши и, може би, това беше най-сладкият обяд, който съм имал през живота си. Върнах се в къщи възроден, а в душата ми звучеха думите: "Той е!
към текста >>
Клоните на
крушата
се разлюляха и за моя изненада от нея паднаха няколко хубави узрели круши.
Не бях ял почти цяло денонощие. По едно време видях една голяма хубава круша. Приближавам се при нея с надежда да намеря някой и друг плод, но какво беше разочарованието ми, когато видях, че тя е обрана. "Пак не ми върви", си казах аз огорчен и легнах под крушата да си почина. По едно време духна вятър.
Клоните на
крушата
се разлюляха и за моя изненада от нея паднаха няколко хубави узрели круши.
Зарадвах се и тутакси ми мина през ума: "Той е! ". Изядох тези круши и, може би, това беше най-сладкият обяд, който съм имал през живота си. Върнах се в къщи възроден, а в душата ми звучеха думите: "Той е! " Той е, който кара слънцето да грее. Той е, който кара хората да ни обичат.
към текста >>
11.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Мнозина ще кажат, че днешните условия са много тежки, че на всяка крачка човек среща само несполуки, които
съкрушават
вярата му и го обезсърчават.
ТРИТЕ МОЩНИ СИЛИ Голяма част от хората днес се лесно обезсърчават. Защо се обезсърчават?
Мнозина ще кажат, че днешните условия са много тежки, че на всяка крачка човек среща само несполуки, които
съкрушават
вярата му и го обезсърчават.
Ала дълбоката причина за обезсърчаването на човека не е във външните условия - тя се крие в слабата надежда, слабата вяра и слабата любов на човека. Ето защо, ако искат хората да не изпадат постоянно в обезсърчение, те трябва да засилят в себе си ония три извора, от които изтичат любовта, вярата и надеждата. Къде са тия извори? - В главата на човека, в неговия мозък. В последния има три специални центъра, които са проводници на тия три велики космични сили.
към текста >>
12.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Когато мина покрай някоя
круша
, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят.
Кой когото обича, да го обича! И защо го обича, това е негова работа. А пък като обича него, той обича и тебе! Обичаш някого и казваш: „Той е много добър". Значи обичаш го за любовта, която е в него!
Когато мина покрай някоя
круша
, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят.
Значи, когато вадите че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли!
към текста >>
13.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Дето има любов, лозата ражда повече,
крушата
и всички плодове повече раждат.
Този закон важи и за растенията. Ето защо, когато работим растенията с любов, ние ще влеем в тях изобилния живот и те ще се преобразят. Те не само ще дадат изобилен плод, но в самото растение ще се влее нещо красиво. Плодът на някое растение, което е отглеждано с обикновени мисли и чувства, се различава и вътрешно от плода, който е отглеждан с любов. Ето защо Учителят казва: „Дето има любов, земята ражда повече.
Дето има любов, лозата ражда повече,
крушата
и всички плодове повече раждат.
Любовта е дълбоката сила, която действа в природата и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! Ако един земледелец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехранят той и целият му дом; 500 зърна ще има един клас и тия зърна ще бъдат едри колкото дренки. Трябва да се работят нивите по нов начин, а именно, когато се сеят, да не се говорят лоши думи, да се пеят песни и пр. Някой път аз говоря с живата природа.
към текста >>
14.
OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Учителят казва: „Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл:
крушата
, ябълката, сливата и пр.
Какви щастливи минути ще достави този начин на обучение! Детският живот ще тече в една атмосфера на красота и поезия. Това условие е от голяма важност за пробуждане на вътрешните детски сили. Разумни сили работят в цялата природа. Ето защо общението на детето с нея ще го свърже с тия сили и това ще събуди у него нови идеи и чувства, ще развие духовните му заложби.
Учителят казва: „Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл:
крушата
, ябълката, сливата и пр.
Това може да се използува при обучението във възпитанието на децата: при обработване на дърветата, при рисуване на плодове и пр.. Детската работа всред природата не трябва да е механична. Ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася в него известни качества. Например, ако искате да станете енергични, отглеждайте череши. Фикусът внася спокойствие, добро разположение в човека.
към текста >>
15.
МАГИЯТА НА КНИГАТА - N.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Учителят казва: „Най-напред при заниманието с математика не запознавайте децата с отвлечените принципи, а си служете с живите форми; например, дайте на детето
круша
, ябълка, диня и го подбудете да брои, колко семена има в тях, какви са те и пр.
трябва да става по такъв начин, че да не се предизвиква изкуствено напрягането на детските умствени сили. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Смятането и геометрията до 14 год. трябва да се изучават повече чрез интуитивните способности на детето. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14 г.
Учителят казва: „Най-напред при заниманието с математика не запознавайте децата с отвлечените принципи, а си служете с живите форми; например, дайте на детето
круша
, ябълка, диня и го подбудете да брои, колко семена има в тях, какви са те и пр.
То да знае, колко семена има във всеки плод, какви са тия семена, и пр. Това има значение. Така детето ще научи известни закони". Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почваше от елементите и после се идваше до цялото.
към текста >>
16.
Окултната музика - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В това отношение, той прилича на дете, което обикаля
крушата
, хвърля камъни върху нея, дано падне някоя
круша
право в устата му.
И този път се повдигаш едно стъпало по-горе. Като правиш това, ти всякога ще се ползуваш от благословението на любовта. Помнете: Любовта никога не минава по един и същ път. Следователно, вие трябва да се нагаждате към нея, а не тя към Вас. Който се оплаква от безлюбието на хората, той стои на едно място, не се повдига.
В това отношение, той прилича на дете, което обикаля
крушата
, хвърля камъни върху нея, дано падне някоя
круша
право в устата му.
Крушите падат една след друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре някак да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод. Не стойте с отворена уста пред любовта, но бъдете будни, да приемете светлината й и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също място, много време ще чакате, докато Ви посети отново.
към текста >>
Като стоите на едно място, нито една
круша
няма да дойде при вас.
Крушите падат една след друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре някак да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод. Не стойте с отворена уста пред любовта, но бъдете будни, да приемете светлината й и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също място, много време ще чакате, докато Ви посети отново.
Като стоите на едно място, нито една
круша
няма да дойде при вас.
Будно съзнание и трезва мисъл се иска от всички. Само така можете да се ползувате от посещението на любовта, само така ще разберете Божиите пътища. Останете ли в положението на дете, което иска баща му да мисли като него, да нарежда работите му, както на него е угодно, нищо няма да разберете. Разумното дете се приспособява към баща си, а неразумното плаче, сърди се, иска той да се нагоди към него. Не повтаряйте погрешките на вашето детинство.
към текста >>
17.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И двамата бързо се качват на една
круша
и се спотайват.
- Тъй ли? Знаеш ли, че ей сега ще те претрепя? - Че и аз ще те претрепя. Свили, намръщили лица и двамата, огън, искри излизат от тях. В това време насреща им иде голяма, страшна мечка.
И двамата бързо се качват на една
круша
и се спотайват.
Минава мечката покрай тях, спира под дървото и започва да души торбата. - Хайде, слез да претрепеш мечката. Нали казваше, че предметът е твой? - казва единият. Другият му възразява: И ти се хвалеше, че си юнак, слез да вземеш торбата.
към текста >>
И двамата седят на
крушата
, никой не смее да слезе, докато мечката не си отиде.
Минава мечката покрай тях, спира под дървото и започва да души торбата. - Хайде, слез да претрепеш мечката. Нали казваше, че предметът е твой? - казва единият. Другият му възразява: И ти се хвалеше, че си юнак, слез да вземеш торбата.
И двамата седят на
крушата
, никой не смее да слезе, докато мечката не си отиде.
Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг? Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала.
към текста >>
18.
Новите възгледи - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една
круша
.
Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли, че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: Ще ми позволите ли да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица.Така трябва да постъпва окултният ученик. Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка, и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче прясна пита.
В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една
круша
.
Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение на трапезата и ще се нахранят.всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият от водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин. Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал.
към текста >>
19.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Под
крушата
на реждам обеда.
Чуват се весели жетварски гласове. Отивам при тях. Уморени, жадни, гладни, но весели. Пеят и бързат да свършат определеното до обеда. Грабват стомните и тичат на извора за вода.
Под
крушата
на реждам обеда.
Смях, веселие. — Какъв сюрприз! Ягоди, пълна кошница! Обядваме. Лягаме да спим. Измъквам се тихичко и грабвам сърпа.
към текста >>
20.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
па поели двамка къмто Крива
круша
.
Ще си съградим къща на Чумерна, бяла, хубава, без плет — да се гледа от цял свят. — Щом е тъй, приставам! Тутакси невестица ти ставам. А след този хубав разговор. отлъчили се Вълчо и Ваклуша.
па поели двамка къмто Крива
круша
.
Ходили и разговаряли се все така любезно, право, умно, трезво. Но когато почвала овцата да пасе, той стоял, та гледал — не отръбвал стръкче, ни листце. — От радост, казвал.нищо ми се не яде. Да гледам твойта красота не е ли по-добре? Така минало ден, два, а на третий, той се спрял и рекъл: — Е, стига толкоз!
към текста >>
21.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В чепкате грозде, в ябълката,
крушата
, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н.
Какво изобилие от плодове! Какво разнообразие по вкус, форми, съдържание, красота и полезност! Какъв неизчерпаем източник, какви благоприятни условия за разумно, здраво, идеално хранене, за здрав, трезвен живот, подкрепян от разнообразните есенции и сили, съдържащи се в слънчевите дарове, в даровете на Бога — плодовете! Вземете в ръка една хубава чепка грозде, издигнете я и я погледнете! Нима може да искате некакво по силно, по-реално и по-красноречиво свидетелство за Бога, за това, че Той съществува, за това, че Той мисли за нас, за това, че Той ни обича и постоянно се грижи за нас, от изкусно направения и приспособен за нуждите ни плод?
В чепкате грозде, в ябълката,
крушата
, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н.
ние четем, ние ясно виждаме непрестанната грижа, непрестанната Любов на Бога, която се излива над нас. Бог мисли за нас. И Неговата мисъл, Неговите любов и грижа не са само някакви отвлечени, неосезаеми и безрезултатни прояви, а се изразяват, освен в безкрайните други духовни благословения, още и в напълно реални от материално гледище — чисто физически, разнообразни, изобилни плодове. Бог мисли за нас Той ни обича. Той непрестанно се грижи за нас.
към текста >>
22.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата
круша
за меки крушки.
Ако всеки човек се вслушва в своя вътрешен глас много нещастия, много неприятности и катастрофи биха се избегнали. Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи!
N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата
круша
за меки крушки.
Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята. — Добър ден. Пътпъдъче! — поздравила го тя. — Какво правиш?
към текста >>
Ставай да те заведа под кривата
круша
за меки крушки!
Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята. — Добър ден. Пътпъдъче! — поздравила го тя. — Какво правиш?
Ставай да те заведа под кривата
круша
за меки крушки!
— Дал ти Бог добро, бабо Костенурке! Сега не ми е за ходене, имам си работа, която не мога да прекъсна. —Че каква работа? Ти си птичка, летиш като стрела, бързо работиш, скоро свършваш работата си. — Бе, и аз имам.
към текста >>
Само пълзят, Костенурката въздъхнала и продължила пътя си към кривата
круша
.
Майка-земя ще се погрижи по-нататък. Тя ще ги излюпи без всяка твоя грижа. Тъй правя аз. — Да, — отговорил Пъдпъдъкът, — така е! Но всички онези дечица, които излюпва земята, не могат да хвъркат.
Само пълзят, Костенурката въздъхнала и продължила пътя си към кривата
круша
.
* * * Мисли и желания, които имат земен или материалистичен произход, не могат да станат идеал. Дядо Благо. КНИЖНИНА Житно зърно, кн. 7 — 8. год. девета, със следното съдържание!
към текста >>
23.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки облагороден плод ябълка или
круша
— е резултат на будната, напрегната мисъл на някой упорит овощар.
А външните лечебни средства могат само да подбудят тия естествени лечебни сили на организма. Те не могат ги заместят. Д-р Стефан Творците на истински блага Зад всяко създание стои мисълта на неговия творец. Няма творчество без мисъл. Строителите на едно здание са изразители на мисълта на архитекта.
Всеки облагороден плод ябълка или
круша
— е резултат на будната, напрегната мисъл на някой упорит овощар.
Всеки благороден човек е постижение на непрестанната и неуморната негова възвишена мисъл Истинските творци са творците на мисълта. Затова мъдрецът вижда твореца на аероплана в незнайния поет, който пръв е помислил, че може да литне като птица в простора. Мисълта е привидно не видима, привидно невидим е и истинският Творец. Но това не е всичко. Истинските творци представляват още една загадка; защото само истинските творци създават истинските блага, а благата, които те създават, са като тях — привидно невидими.
към текста >>
24.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Скарал се старият Гено с най-младият си син, че невестата откъснала от ашламата
круша
под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши.
— боже, какво е това! Писъци и олелия от дедо Генови. Разтичаха се хората да видят какво има. Ще се изтрепят тия хора. Пак се скарали.
Скарал се старият Гено с най-младият си син, че невестата откъснала от ашламата
круша
под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши.
Да се чуди човек,че за такива работи могат да се скарат хората. Ама кога е влязъл в тях рогатият и крушата като камила голяма се вижда. Скарали се те, та от дума на дума, този викал, онзи викал, най-после като скачат и двамата, та като се вчепкват . . . Грабнал младият пищова, лъснала в стария камата, писнала младата невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала.
към текста >>
Ама кога е влязъл в тях рогатият и
крушата
като камила голяма се вижда.
Разтичаха се хората да видят какво има. Ще се изтрепят тия хора. Пак се скарали. Скарал се старият Гено с най-младият си син, че невестата откъснала от ашламата круша под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши. Да се чуди човек,че за такива работи могат да се скарат хората.
Ама кога е влязъл в тях рогатият и
крушата
като камила голяма се вижда.
Скарали се те, та от дума на дума, този викал, онзи викал, най-после като скачат и двамата, та като се вчепкват . . . Грабнал младият пищова, лъснала в стария камата, писнала младата невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала. Като видяла ножа в ръцете на дедо си, изпискала, паднала на земята и не мръднала. — Пукна му се сърченцето — викнала майката и се хвърлила върху рожбата си.
към текста >>
25.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато Господ създаде
крушата
, какво каза?
Освен това тия животни трябва да се отглеждат, понеже са необходими за други произведения, които те дават: овцата — вълна и мляко, кравата и вола — мляко и работа. Б. А. Отговор. — Животните са форми на известни природни енергии. Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по съвършен, по обширен от видимия. Следователно, видимото е азбука, чрез която можем да се домогнем до невидимия свят.
Когато Господ създаде
крушата
, какво каза?
Дървото ли да ядем или плода му? Ако човек унищожи цялата круша, заедно със стеблото и семената, то той не е разбрал смисъла на живота. В първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. Следователно, той трябва да се храни само с това. което Бог е определил, и то с благодарност.
към текста >>
Ако човек унищожи цялата
круша
, заедно със стеблото и семената, то той не е разбрал смисъла на живота.
— Животните са форми на известни природни енергии. Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по съвършен, по обширен от видимия. Следователно, видимото е азбука, чрез която можем да се домогнем до невидимия свят. Когато Господ създаде крушата, какво каза? Дървото ли да ядем или плода му?
Ако човек унищожи цялата
круша
, заедно със стеблото и семената, то той не е разбрал смисъла на живота.
В първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. Следователно, той трябва да се храни само с това. което Бог е определил, и то с благодарност. Ако човек внесе в своя организъм храна, която може да отрови кръвта му и с това да повлияе върху здравето на децата си, тази храна полезна ли е? Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели.
към текста >>
26.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * *
Крушата
е нацъфтяла
Крушата
е нацъфтяла, Сладък дъх излива.
Април Чуй, априлий е засвирил, Той вълшебна свирка има. Агънцата е потирил: Няма вече, няма зима! * Ах, априлий щом засвири Ето никнат цветицата: Здравец пресен по баири, Теменужки из тревата. * Ето, чуйте, свири, свири, Подлудява и децата. Не оставя ги на мира И ги гони към гората.
* * *
Крушата
е нацъфтяла
Крушата
е нацъфтяла, Сладък дъх излива.
И зарадвана пчелица Радостно отива. * И забила смукалцето, Пие до насита. После бръмне, хвръкне с радост, Друга там долита. * Тъй до слънце е, а вечер Роен шум заглъхва, Спят пчелите. От цветята Сладък лъх полъхва.
към текста >>
27.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз мога да дам условия за една ябълка или за една
круша
да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа.
Когато се казва, че можем да бъдем едно с Христа, разбирам, че у нас трябва да действа желанието, да изпълним волята Божия. Значи нашата воля и волята на Христа трябва да действат в една и съща посока. Когато волята на хората се съединява в едно, тогава те стават силни. Някой казва: Аз оправих този свят. На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа.
Аз мога да дам условия за една ябълка или за една
круша
да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа.
Който мисли по друг начин, той е на погрешен път. Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат. Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте. По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие? Той само загатна това, но намери един изходен път.
към текста >>
Те могат да присадят на една ябълка
круша
и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте.
Някой казва: Аз оправих този свят. На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа. Който мисли по друг начин, той е на погрешен път. Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат.
Те могат да присадят на една ябълка
круша
и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте.
По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие? Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, да се преобрази, но затова се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина.
към текста >>
28.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Орехът е готвач,
крушата
е готвач, ябълката е готвач, сливата, черешата са готвачи, картофите са готвачи и т. н.
Тя не знае да готви. Да се научи да готви и той ще бъде доволен от нея. И ако жената не обича мъжа си, нека и той се научи да готви добре. За сега нито жените, нито мъжете са добри готвачи. В природата най-добрите готвачи са плодните дървета.
Орехът е готвач,
крушата
е готвач, ябълката е готвач, сливата, черешата са готвачи, картофите са готвачи и т. н.
И тъй, новото верую в света седи в разбирането и прилагането на любовта по пътя на най-малките разходи. Ние ще оставим сегашния си живот такъв, какъвто е, не трябва да се борим с него. Никога не се борете със себе си, но се борете със своите лоши наклонности. Дори още по точно ще ви кажа: не се борете и със своите лоши наклонности, но ги канализирайте. Не се борете със себе си, защото нищо няма да придобиете.
към текста >>
29.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато се спра под някоя
круша
, с хубави увиснали надолу плодове, аз казвам: бих желал да бъда като тебе, с такива хубави плодове.
Тази любов е любов на подмладяване. Щом божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Много пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други.
Когато се спра под някоя
круша
, с хубави увиснали надолу плодове, аз казвам: бих желал да бъда като тебе, с такива хубави плодове.
Крушата не ражда тия плодове за себе си, тя ги ражда за хората. Затова именно, мене ми се харесва нейното поведение. Като гледам слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек.
към текста >>
Крушата
не ражда тия плодове за себе си, тя ги ражда за хората.
Щом божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Много пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша, с хубави увиснали надолу плодове, аз казвам: бих желал да бъда като тебе, с такива хубави плодове.
Крушата
не ражда тия плодове за себе си, тя ги ражда за хората.
Затова именно, мене ми се харесва нейното поведение. Като гледам слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин.
към текста >>
Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната
круша
, като всеки добър човек.
Когато се спра под някоя круша, с хубави увиснали надолу плодове, аз казвам: бих желал да бъда като тебе, с такива хубави плодове. Крушата не ражда тия плодове за себе си, тя ги ражда за хората. Затова именно, мене ми се харесва нейното поведение. Като гледам слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе.
Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната
круша
, като всеки добър човек.
Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този с пътят на нашето издигане. Бог присъства навсякъде в природата. .Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемем, да Го почувстваме. И като почувстваме Божието присъствие, веднага ще почувстваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост.
към текста >>
30.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И един ден, тя отишла в градината, седнала под разцъфналата
круша
близо до потока, който минавал през градината и горчиво заплакала.
— О, нашето дете е тъй странно — казвала тя на мъжът си. — Остави я, казал мъжът, случва се така деца на сън да ходят— лунни деца ги казват, тя ще се върне пак в леглото. И наистина след известно време тя пак се върнала в леглото си. След тая нощ майка й грижливо затваряла прозорците, вратите, навсякъде и малката Божидара вече не могла да излиза. Когато проявявала известни странности, майка й я мъмрела, забранявала да ги прави и даже понякога я наказвала А Божидара дълбоко се оскърбявала и натежавала от това, че майка й не я разбира, че не иска да разбере, че феите са нейни сестри и че цветята й разказват такива чудни приказки.
И един ден, тя отишла в градината, седнала под разцъфналата
круша
близо до потока, който минавал през градината и горчиво заплакала.
Тогава дошли феите, наобиколили я и запитали. — О, Лунен лъч, тъй се казвала Божидара като фея, кажи защо плачеш и тъгуваш? — Искам да се върна при вас — казала Божидара. Вие сте волни и свободни, а аз съм в затвор. Това човеците са такива особени същества при които мъчно може да се живее.
към текста >>
31.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка ябълка, всяка
круша
, че реша, слива, картофа, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека.
Следователно, ако човек не употребява съответна храна за своя организъм, както и съответен начин на дишане, той ще носи последствията на това нарушаване. Когато диша, човек трябва да държи в ума си добри мисли, да не диша със страх. Като диша, той трябва да вярва, че във въздуха се крие една Божествена сила, която е в състояние да пречисти неговата кръв. Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползвали от нея. Ако те разбираха това нещо, то като приемаха храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея.
Всяка ябълка, всяка
круша
, че реша, слива, картофа, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека.
Но всяко нещо трябва да се приема с любов, за да даде своя резултат. Любовта привлича живота. Без любов животът не може да се прояви. Без любов нито един народ не може да прогресира. Дотолкова, доколкото гражданите, поданниците на една държава, на един народ имат съзнание и любов помежду си и живеят един за друг, дотолкова могат да прогресират правилно.
към текста >>
32.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като видя една
круша
или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях.
Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш? За мене е важно, като срещна един човек, да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, мене ми е приятно, защото зная, че Бог живва в тази ябълка.
Като видя една
круша
или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях.
Аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога, да се прояви.
към текста >>
33.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Същият закон, се отнася и до
крушата
и до всички останали плодове.
Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си.
Същият закон, се отнася и до
крушата
и до всички останали плодове.
Бог е създал всяко нещо, за да служи. Щом е създал човека, и на него е дал същата задача — да служи. И в Писанието е казано: Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огън се хвърля. Това недаване плод от страна на лозената пръчка подразбира отказването на човека да служи Следователно, докато живее за себе си, човек не може да излезе от своите противоречия и страдания. Аз не казвам, че човек не трябва да живее и за себе си, но да не стане култ за себе си.
към текста >>
34.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наблизко имало една хубава
круша
и той отишъл под нея.
И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже, както Христос е казал: Мир вам! Из беседата, държана от Учителя на 9 април 1939 год. Великден, София — Изгрев ЧУЧУЛИГАТА Връщал се.един ден чичо Радой бързоходецът от пазар и се отбил край бистрият извор да си отпочине. Починал си той, похапнал си и му се придремало.
Наблизко имало една хубава
круша
и той отишъл под нея.
Тури.т си под главата дисагите, наметнал се с кожухчето си и заспал сладко, сладко. По едно време се събудил и почувствал да пърха нещо до гърдите му. Отначало се стреснал. Какво ли ще се е завряло при него под кожухчето. Чичо Радой бързоходецът се усмихнал приятелски и като я поприбрал с ръката си, попогладил я и взел да гледа защо ли е дошла тая чучулига при него.
към текста >>
Като стигнал до извора, пак седнал да си почине и пак позадрямал под
крушата
.
Най-после когато влезли в селото и чичо Радой стигнал къщичката си, той се поогледал, и видял че соколът го нямало вече. Тогава той пуснал чучулигата свободно да си хвърка. Един ден чичо Радой пак отишъл на пазаря. Завел той там една от кравите си с теленцето да ги продаде, защото искал да си направи нова къщича, а не му достигнали парите. Продал той кравата с теленцето, вземал парите, които му дали за тях и тръгнал да се връща.
Като стигнал до извора, пак седнал да си почине и пак позадрямал под
крушата
.
Като си отпочинал добре, той станал и наплискал лицето с изворовата вода. После си наметнал кожухчето и тръгнал за село. И още влязъл не влязъл в двора, той извикал на жена си, че продал кравата с телето и вземал добри парици. Ще си направят и те най-после къщица. — Колко взема?
към текста >>
После изхвръкнала навън и кацнала на
крушата
при кладенеца.
— Ще се върна назад, рекъл той, може да съм ги извадил някъде из пътя. Ще се върна да ги потърся. —Ех, върни се, казала плачешком жена му, върни се, ама то толкова хора от пазар се връщат, до сега може да ги е намерил някой. —Ще се върна, пък какъвто ни е късмета! И тъкмо се канел чичо Радой да прекрачи прага и излезе от къщи, една птичка прилетяла, втурнала се в стаята и пуснала пред краката му една кърпа.
После изхвръкнала навън и кацнала на
крушата
при кладенеца.
Навел се бързо чичо Радой и какво да види — неговата кърпа и парите вътре вързани - парите от кравата н телето. — Господи Боже, извикал той, какво е това чудо? — и излизал да види пак птичката. И каква бяла изненадата му, когато той видял да подскача на крушата чучулигата, която той бил носил по-рано в пазвата си, за да я запази от сокола. Чучулигата прилетяла още веднъж над главите на смаяните чичо Радой, жена му и децата му и излетяла към небето.
към текста >>
И каква бяла изненадата му, когато той видял да подскача на
крушата
чучулигата, която той бил носил по-рано в пазвата си, за да я запази от сокола.
И тъкмо се канел чичо Радой да прекрачи прага и излезе от къщи, една птичка прилетяла, втурнала се в стаята и пуснала пред краката му една кърпа. После изхвръкнала навън и кацнала на крушата при кладенеца. Навел се бързо чичо Радой и какво да види — неговата кърпа и парите вътре вързани - парите от кравата н телето. — Господи Боже, извикал той, какво е това чудо? — и излизал да види пак птичката.
И каква бяла изненадата му, когато той видял да подскача на
крушата
чучулигата, която той бил носил по-рано в пазвата си, за да я запази от сокола.
Чучулигата прилетяла още веднъж над главите на смаяните чичо Радой, жена му и децата му и излетяла към небето. — Това е Божа работа, казала стрина Радоевица. — Божа! Това една птичка да донесе кърпата! Дълго време в село се говорило за чудната случка с чучулигата а в семейството на чичо Радой се говори и споменува и до днес.
към текста >>
35.
 
-
Случило се веднъж, това било във Варненско, той отива под една
круша
.
Той е забулен в хиляди форми. Под формата на вашия баща, на вашата майка, на вашия брат на вашата сестра, на вашия слуга, под формата на едно дърво, навсякъде, където го потърсиш. Той е. Мене ми разправяше един млад българин. Той се учил да вярва.
Случило се веднъж, това било във Варненско, той отива под една
круша
.
Било есенно време, когато крушите били обрани. Казва ми: „Погледнах на крушата — всичките обрани. Казвам си: Няма промисъл. Ядат ми се круши, а няма. Поне една круша да бяха оставили за мене, не знаят ли, че аз имам нужда, че съм гладен?
към текста >>
Казва ми: „Погледнах на
крушата
— всичките обрани.
Той е. Мене ми разправяше един млад българин. Той се учил да вярва. Случило се веднъж, това било във Варненско, той отива под една круша. Било есенно време, когато крушите били обрани.
Казва ми: „Погледнах на
крушата
— всичките обрани.
Казвам си: Няма промисъл. Ядат ми се круши, а няма. Поне една круша да бяха оставили за мене, не знаят ли, че аз имам нужда, че съм гладен? Казвам: Де е Божия промисъл? Седя си аз и си размишлявам.
към текста >>
Поне една
круша
да бяха оставили за мене, не знаят ли, че аз имам нужда, че съм гладен?
Случило се веднъж, това било във Варненско, той отива под една круша. Било есенно време, когато крушите били обрани. Казва ми: „Погледнах на крушата — всичките обрани. Казвам си: Няма промисъл. Ядат ми се круши, а няма.
Поне една
круша
да бяха оставили за мене, не знаят ли, че аз имам нужда, че съм гладен?
Казвам: Де е Божия промисъл? Седя си аз и си размишлявам. По едно време задуха вятър, разтърси крушата и паднаха 7-8 круши, доста хубаво узрели. Нещо в мене тогава ми казва: „Яж и не мърмори.“ Разбира се, това не е доказателство, — някой може да каже, че то е изключение. И наистина, вие можете да идете под крушата и да мърморите и пак няма да паднат.
към текста >>
По едно време задуха вятър, разтърси
крушата
и паднаха 7-8 круши, доста хубаво узрели.
Казвам си: Няма промисъл. Ядат ми се круши, а няма. Поне една круша да бяха оставили за мене, не знаят ли, че аз имам нужда, че съм гладен? Казвам: Де е Божия промисъл? Седя си аз и си размишлявам.
По едно време задуха вятър, разтърси
крушата
и паднаха 7-8 круши, доста хубаво узрели.
Нещо в мене тогава ми казва: „Яж и не мърмори.“ Разбира се, това не е доказателство, — някой може да каже, че то е изключение. И наистина, вие можете да идете под крушата и да мърморите и пак няма да паднат. Някой път и да мърмориш, няма нищо. „Жена, когато ражда, на скръб е.“ Трябва съвременното човечество да роди онова възвишеното чувство в света. Братство трябва да се роди.
към текста >>
И наистина, вие можете да идете под
крушата
и да мърморите и пак няма да паднат.
Поне една круша да бяха оставили за мене, не знаят ли, че аз имам нужда, че съм гладен? Казвам: Де е Божия промисъл? Седя си аз и си размишлявам. По едно време задуха вятър, разтърси крушата и паднаха 7-8 круши, доста хубаво узрели. Нещо в мене тогава ми казва: „Яж и не мърмори.“ Разбира се, това не е доказателство, — някой може да каже, че то е изключение.
И наистина, вие можете да идете под
крушата
и да мърморите и пак няма да паднат.
Някой път и да мърмориш, няма нищо. „Жена, когато ражда, на скръб е.“ Трябва съвременното човечество да роди онова възвишеното чувство в света. Братство трябва да се роди. Братство и сестринство трябва да се роди. Трябва да се роди — новият брат, трябва да се роди новата сестра.
към текста >>
36.
 
-
Ти една
круша
не можеш да обичаш както една ябълка.
Казва се: да обичаш. Но да обичаш, това е цяла наука. Трябва да знаеш как да обичаш. Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин. Любовта към всички неща е крайно разнообразна.
Ти една
круша
не можеш да обичаш както една ябълка.
Както обичаш една ябълка, не можеш да обичаш една слива. Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Златото, например, ни привлича, но ние не можем безнаказано да обичаме парите. Всеки, който е обикнал парите, той е свършил със смъртта. Така, един богат англичанин, милионер, влиза да прегледа своето богатство.
към текста >>
НАГОРЕ