НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
37
резултата в
25
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нареждаме се на дългата маса за
закуска
Наистина, чудна група сме ний.
Някогаш някой селянин ни пита: „Докога тук ще седите? " „Е, ще видим да изкараме харман, че...” „Ех! То не е за вас бе момчета, ...слабички сте.” „Няма нищо" – казваме ний. „Ние сме жилави" – „ще се научим"... Върви селякът, усмихва се сам, кривнал глава. Тия момчета, ха, но светлей му нещо на лицето, като да се радва за нещо, a за кое – и той сам не знае... Всички в комуната сме 12 души ведно и трите деца.
Нареждаме се на дългата маса за
закуска
Наистина, чудна група сме ний.
Най-голямо разнообразие в лицата. Всички почернели от слънцето с дълги коси и наболи бради, като че някой художник си играл най-капризно със своята четка по лицата ни. Едному висят под ушите две черни петна – напомня на Пушкин, друг издигнал няколко стръкова брадичка, а други изцяло зацапани с черни кафяни или кестеняви бои. Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила. Едно котле с млечна каша и два големи селски хляба.
към текста >>
2.
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ти се нуждаеш утре от
закуска
, но не ти е потребна още днес утрешната
закуска
.
Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за събиране и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват. Когато едно същество се обезпокои по този начин, то става неспособно да възприеме здраве, сила и издръжливост, които му са тъй необходими. Аз подразбирам точно това, което казвам, не говоря метафори, алегории или фигуративно. Аз подразбирам, че както ограничената интелигентност на кремовете има духовната сила – наречете това както искате – неотежнена и непретоварена от това, което се отнася до утрешния ден, възприема само сили, нужни за днес, така също и човешкият дух, който е свободен от грижи и спорове, приема това, от което се нуждае. Защото нуждите на момента са единствените истински нужди.
Ти се нуждаеш утре от
закуска
, но не ти е потребна още днес утрешната
закуска
.
А при това девет десети от нас пряко или косвено, по какъвто и да е начин, се безпокоят за закуската на утрешния ден. По тоя начин ние губим повече или по-малко от силата, нужна ни за храносмилане и възприемане на днешната закуска. И както необременените и безгрижни кремове възприемат сила, за да растат и за да се облекат в красота от околните елементи, така също и неотежненият човешки дух приема хиляди пъти повече от това, що му е нужно за неговото щастие. В момента, когато почнеш да се безпокоиш, ти губиш тая сила. Тук подразбирам силата, нужна за да извършим нещо, напр.: проповед, метене на улицата или изкуство.
към текста >>
А при това девет десети от нас пряко или косвено, по какъвто и да е начин, се безпокоят за
закуската
на утрешния ден.
Когато едно същество се обезпокои по този начин, то става неспособно да възприеме здраве, сила и издръжливост, които му са тъй необходими. Аз подразбирам точно това, което казвам, не говоря метафори, алегории или фигуративно. Аз подразбирам, че както ограничената интелигентност на кремовете има духовната сила – наречете това както искате – неотежнена и непретоварена от това, което се отнася до утрешния ден, възприема само сили, нужни за днес, така също и човешкият дух, който е свободен от грижи и спорове, приема това, от което се нуждае. Защото нуждите на момента са единствените истински нужди. Ти се нуждаеш утре от закуска, но не ти е потребна още днес утрешната закуска.
А при това девет десети от нас пряко или косвено, по какъвто и да е начин, се безпокоят за
закуската
на утрешния ден.
По тоя начин ние губим повече или по-малко от силата, нужна ни за храносмилане и възприемане на днешната закуска. И както необременените и безгрижни кремове възприемат сила, за да растат и за да се облекат в красота от околните елементи, така също и неотежненият човешки дух приема хиляди пъти повече от това, що му е нужно за неговото щастие. В момента, когато почнеш да се безпокоиш, ти губиш тая сила. Тук подразбирам силата, нужна за да извършим нещо, напр.: проповед, метене на улицата или изкуство. Всеки търговец знае, че той търгува по-добре, когато се съсредоточи само в това и отхвърли всичко друго.
към текста >>
По тоя начин ние губим повече или по-малко от силата, нужна ни за храносмилане и възприемане на днешната
закуска
.
Аз подразбирам точно това, което казвам, не говоря метафори, алегории или фигуративно. Аз подразбирам, че както ограничената интелигентност на кремовете има духовната сила – наречете това както искате – неотежнена и непретоварена от това, което се отнася до утрешния ден, възприема само сили, нужни за днес, така също и човешкият дух, който е свободен от грижи и спорове, приема това, от което се нуждае. Защото нуждите на момента са единствените истински нужди. Ти се нуждаеш утре от закуска, но не ти е потребна още днес утрешната закуска. А при това девет десети от нас пряко или косвено, по какъвто и да е начин, се безпокоят за закуската на утрешния ден.
По тоя начин ние губим повече или по-малко от силата, нужна ни за храносмилане и възприемане на днешната
закуска
.
И както необременените и безгрижни кремове възприемат сила, за да растат и за да се облекат в красота от околните елементи, така също и неотежненият човешки дух приема хиляди пъти повече от това, що му е нужно за неговото щастие. В момента, когато почнеш да се безпокоиш, ти губиш тая сила. Тук подразбирам силата, нужна за да извършим нещо, напр.: проповед, метене на улицата или изкуство. Всеки търговец знае, че той търгува по-добре, когато се съсредоточи само в това и отхвърли всичко друго. Всеки художник знае, че той може да извърши най-добрата си работа, когато в дадения момент неговият дух цял се отдаде на творчество и моментът бъде използуван за творчество.
към текста >>
3.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Утринната му
закуска
кога даваш, или му приготвяш храна за обяд, мисли за силите, кои природата е вложила в нея!
С любов я изплакни, с любов я избърши! С любов се докосни до всичките му дрешки I До всичко, до което твоето дете ще се докосне! И кърпичката му с любов ти изпери и изглади! И винаги умът ти да присъствува: В светлината на великата природа да живее! Твоите царски пръсти, твоите царски мисли ще изградят това, което слугинята не може * * * А кога детенцето си къпеш, или преобличаш, мисли за чистотата – Бог каквато я познава!
Утринната му
закуска
кога даваш, или му приготвяш храна за обяд, мисли за силите, кои природата е вложила в нея!
За тях мисли! И дай му я така, както тя я дава! Недей с подправки ти разваля неговия вкус! – На своето дете! – Така: Красива!
към текста >>
4.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
През време на
закуската
брат ми се оплаква, че през изминалата се нощ прекарал твърде тежко и че днес се чувствува тъй много разсеян, че едвам ще може да отиде на занятие.
Г-в през 1899 г. следвал в София, дето големият му брат е бил на военна служба, а другият му брат, също офицер, бил на служба в родния си град Сливен. – В първите дни на м. февруари, разправя той, една утрин, на път за училището, отбих се в квартирата на брата си. Заварих го на чай.
През време на
закуската
брат ми се оплаква, че през изминалата се нощ прекарал твърде тежко и че днес се чувствува тъй много разсеян, че едвам ще може да отиде на занятие.
След това той ми разправи следната случка, която е преживял през току-що изминалата се нощ, която предавам дословно. – Снощи, започна той, както винаги, легнах си след 11 ч. преди полунощ, като взех нещо леко за четене. Колко съм чел, не си спомням. По едно време чувам, че вратата на стаята ми се отваря.
към текста >>
5.
DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В туй време масата се приготовляваше за
закуска
.
Времето бе топло, слънчево. След малко, обаче, небето се покри с облаци и не след много заваля дъжд. За най-голямо мое учудване никой от братята, с които разговарях, не обърна внимание на дъжда, нито ми предложи да се прислоним нейде. Ето защо, и аз реших да остана с тях, дори и да ме измокреше до кости дъжда. Това, обаче, не стана, понеже дъждът не беше силен и престана бързо.
В туй време масата се приготовляваше за
закуска
.
Когато всички насядаха, и аз бидох поканен да седна; всички започнаха да чакат идването на Учителя. (следва) ЗВУК И ЦВЯТ В списание „Човекът", год. VI, кн. 7-8, 1937 год., е печатана статия „Из гънките на душата. Звук и цвят" от проф.
към текста >>
6.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Закуската
- също.
Те трябва винаги да лъщят. Марта, в поривистото си желание всичко да тури в ред и порядък, всичко да постави точно на мястото му, всичко навреме да направи, постоянно се коси, постоянно се ядосва и тревожи. Недоволна - тя все натяква, все мърмори. Ако ù си син, види ли те, че се излежаваш сутрин, веднага ще се втурне в стаята, дето спиш, ще ти кресне и ако смееш, не ставай! Иначе, всичко ти е готово, и дрехи, и обувки - чисти, спретнати.
Закуската
- също.
Всичко е приготвено с грижлива, ударна ръка, а дълбоко в душата си чувствуваш - и с майчинска любов. Ала докато правиш закуската си, върху тебе ще се изсипят понякога сума укори - и за скъсаните панталони, които снощи ù си донесъл, и за разхвърлените ти по масата книги и тетрадки, и за хиляди още дреболии и опущения. Ти слушаш с виновен вид, а сърцето ти е стегнато като топка. Всичко е приготвено, всичко грижливо подредено, ала има никакво казармено напрежение в атмосферата на твоята майка, нещо стегнато, нещо потискащо. И с пълна още уста, ти грабваш чантата си, па изтичваш на улицата облекчен, с отпуснато сърце, на воля.
към текста >>
Ала докато правиш
закуската
си, върху тебе ще се изсипят понякога сума укори - и за скъсаните панталони, които снощи ù си донесъл, и за разхвърлените ти по масата книги и тетрадки, и за хиляди още дреболии и опущения.
Недоволна - тя все натяква, все мърмори. Ако ù си син, види ли те, че се излежаваш сутрин, веднага ще се втурне в стаята, дето спиш, ще ти кресне и ако смееш, не ставай! Иначе, всичко ти е готово, и дрехи, и обувки - чисти, спретнати. Закуската - също. Всичко е приготвено с грижлива, ударна ръка, а дълбоко в душата си чувствуваш - и с майчинска любов.
Ала докато правиш
закуската
си, върху тебе ще се изсипят понякога сума укори - и за скъсаните панталони, които снощи ù си донесъл, и за разхвърлените ти по масата книги и тетрадки, и за хиляди още дреболии и опущения.
Ти слушаш с виновен вид, а сърцето ти е стегнато като топка. Всичко е приготвено, всичко грижливо подредено, ала има никакво казармено напрежение в атмосферата на твоята майка, нещо стегнато, нещо потискащо. И с пълна още уста, ти грабваш чантата си, па изтичваш на улицата облекчен, с отпуснато сърце, на воля. Не че не обичаш майка си, не че не чувствуваш и нейната обич - малко ли пъти си изпитвал как трепти над тебе и над всички, как весден се трепе и бъхти все за децата, все за дома. Дори и когато ти се кара, ти сещаш как сърцето я боли за тебе.
към текста >>
7.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Куда Букс не постил преди да направи своя експеримент; напротив, по желанието на комисията, направил предварително
закуска
.
Дигбай Моинах и Морис Шипен пожелали в интереса на науката да направят сами опит, като стъпят в огъня и видят, какво е станало с него; и двамата се опарили добре; по краката им излезли големи пришки. Учените хора хвърлили в огъня разни работи, и те всички били изгорени от силния огън. Огънят бил разпален в една вада 4 метра дълга, 2 метра широка и 20 сантиметра дълбока. Бос, Куда Бакс преминал по огъня два пъти, бавно, без да тича. Опитът е бил много строг: през всичкото време огънят е бил раздухван, да не би пепелта да бъде някаква преградка между краката и огъня.
Куда Букс не постил преди да направи своя експеримент; напротив, по желанието на комисията, направил предварително
закуска
.
При това, ходенето не било направено в някакво състояние на екстаз, а при най-нормално състояние на съзнанието. Из в. "Слово" "Пътят на звездата", от Георги Радев. Издание на книгоиздателство "Братство", Севлиево, г. 1939. Цена 25 лв.
към текста >>
8.
Стоянка Илиева (1899-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
* След
закуска
сяда зад заобиколеното с книги бюро, винаги спретнато облечен, приветлив.
* Четвърт час отделя за гимнастика. Тялото също трябва да се нагласи спрямо силите и енергиите на Пространството; то трябва да се подготви за изпитанията на новия ден. Материята има свои нужди, тя се подчинява на специални закони, които той зачита. * Закусва скромно - само чай. Пие го бавно, на глътки.
* След
закуска
сяда зад заобиколеното с книги бюро, винаги спретнато облечен, приветлив.
Започва своята умствена работа с размишление върху прочетени мисли от “Завета на цветните лъчи на светлината” и “Свещените думи на Учителя”. Той обича утринните часове, защото е убеден, че са най-благотворни за размисъл, за възземане над материалното, за свързване с Духа и за зареждане с енергиите на Големия Живот. * Към 10 ч. Петър Димков започва да преглежда болните, които понякога с дни и седмици стоят пред вратата му на ул. “Лука Кунин” 47.
към текста >>
9.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Яж само когато си гладен и то на подходящото време, например,
закуска
половин час след идването на деня, обед — в 12 часа, вечеря половин час преди залеза на слънцето. 2.
Окултизмът не е „сбирщина от метафизични спекулации“, нито „кухи фантасмагории на болни мозъци“ — колкото и да се профанира с него от суеверни хора. Той е стройна, цялостна научна система, която има за задача да проучи дълбокото духовно естество на природата и на човека, да провери и почувствува тяхнита целесъобразност и разумност, да проумее замисъла през принципа и чрез това да влее истинска, точно научна светлина върху целокупното съществувание на тая движуща се, любяща, страдаща, надяваща се торба пръст, наречена човек. Признаваме: едно от най-трудни неща за човека е да почувствува реалността на действащият в него самия духовен принцип и неговото надмощие над сбирщината от атоми, които без неговата намеса би представлявало човешкото тяло. Човешкият дух владее над човешкото тяло и от неговата воля зависи здравето на същото. Д-р Стефан Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето 1.
Яж само когато си гладен и то на подходящото време, например,
закуска
половин час след идването на деня, обед — в 12 часа, вечеря половин час преди залеза на слънцето. 2.
Отбягвай нощното ядене, защото само хищниците правят това, а ти си човек. 3. Яж само тази храна, която ти е приятна, като предпочиташ качеството пред количеството. 4. При избор на меню, предпочитай плодовете, и то в естествения им вид. 5. Месото всякога отбягвай, защото то едно дава, а 10 взема, понеже е органическа отрова. 9. Солено, люто, и кисело отбягвай, освен когато ги приемаш като лекарство или да стимулираш известни деятелности.
към текста >>
10.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тогава, миличкото ми вълченце, ти не ще намериш за
закуска
месено късленце.
— Ах любезно мое вълче, — викнала Ваклуша,—аз съм твоята другарка и пред Бога ти се клех, днес ли ще направя грях! Да не бъде! Аз съм твоя вярна и за тебе винаги готова, гдето ми речеш живота ще си сложа. Заповядай, да ме изядеш! Ала знай, че много ми е жал за тебе, тъй като след три дни пак ще огладнееш.
И тогава, миличкото ми вълченце, ти не ще намериш за
закуска
месено късленце.
Затова почуй ме! Хайде първо да отидем пак до мойто стадо. Там аз имам много хубава сестрица, млада, пълна, тлъста. Като ходи през поляна, рекъл би, че в езерото плува риба мряна. Ще я викнем в гости, тя ще дойде, че ме много слуша.
към текста >>
11.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ „Няма нужда да идваш преди сутринната
закуска
.
Най сетне, след време, което ми се стори като дълги часове от мъчително очакване, той стана и угаси сребърната лампа. Аз видях тогава, че една бледа слаба светлина влизаше в стаята през високите прозорци. „Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен. Запомни, че тези стая е твоя, тя ти принадлежи. Върни се тук преди утринните церемонии, послушниците ще те очакват за баня и за показване.“ „А как“, казах аз, съвсем изплашен от мисълта де бъда, по някаква странна съдба, една личност с такова голямо значение, как бих могъл да узная кога ще трябва да се върна тук?
“ „Няма нужда да идваш преди сутринната
закуска
.
Един звънец ще съобщи за нея, а и Себуа ще ти каже.“ След тези думи, той излезе. Бях много щастлив при мисълта за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота. Струваше ми се, че неговото лице е единственото човешко лице, което бях видял след разделянето с майка си. Аз се погледнах да видя дали имам още на себе си дрехата от бял лен, за да бъда готов да изляза с него. Да, тя ме загръщаше, моята чисто бяла дреха, и аз я съзерцавах с чувството на гордост, защото никога до този ден не бях носил нещо от такава финна тъкан.
към текста >>
12.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Резюме на беседата „ Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Мейбъл Колинз (7) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 137) Глава пета Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си
закуска
.
Това се постига по пътя на Любовта. Мъдростта и Истината. Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода.
(Резюме на беседата „ Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Мейбъл Колинз (7) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 137) Глава пета Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си
закуска
.
Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко. За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия млади момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма. Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял. не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях. Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган.
към текста >>
Изтощението, което още ме обземаше, изчезна постепенно докато закусвах, и, когато свърших
закуската
, аз станах бързо и се отправих към прозореца да видя дали Себуа е в градината.
Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял. не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях. Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган. Аз не виждах никакъв израз на някакво преживяване в тези млади хора. Те действаха като автомати.
Изтощението, което още ме обземаше, изчезна постепенно докато закусвах, и, когато свърших
закуската
, аз станах бързо и се отправих към прозореца да видя дали Себуа е в градината.
Но Агмад избърза да застане между мене и прозореца и ме фиксира с оня неизменен поглед, който ме караше да се страхувам тъй-много. „Ела“, каза той. След това се обърна и тръгна. Аз го последвах с наведена глава и цялата ми новопоявила се енергия, цялата ми надежда изчезна, без сам да знам защо, аз не мога да си обясня защо гледах бродираният край на бялата дреха, която като че ли леко се плъзгаше пред мен, имайки чувството, че следвам съдбата си. Моята съдба!
към текста >>
13.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това за
закуска
; за обед чаша мляко и компот от плодове; за вечеря — едно яйце, тънка филия препечен хляб, готвени зеленчуци, като спанак или цвекло, салата от домати, чаша мляко.
Най важната предпазна мярка е това да стане постепенно. Не бива да се нахвърляме изведнъж върху всякаква храна. Първата твърда храна трябва да бъде малко плодове. Особено подходящи за тази цел са пъпешите. Ако ти са преминали можем да си послужим с ябълки, круши, праскови, грозде.
Това за
закуска
; за обед чаша мляко и компот от плодове; за вечеря — едно яйце, тънка филия препечен хляб, готвени зеленчуци, като спанак или цвекло, салата от домати, чаша мляко.
Първият ден. след нарушаване на гладуването, порциите трябва да бъдат малки. На втория ден количеството на храната трябва да бъде увеличено, но пак да е проста На третия ден можем да вземем мляко с ориз, картофи, масло, мед, повече зеленчуци и повече плодове. Лицето, което се е подложило на такова гладуване, трябва да пие много вода, докато трае гладуването и през време на нарушението му, тъй като тялото през това време е лишено от много храни, които съдържат в себе си много вода. Не е нужно през това време лицето да лежи, нито да спира обикновената си работа.
към текста >>
Много важно е, разбира се, да се взема малко количество от тия храни, и то само
закуска
обяд и вечеря.
Не трябва през това време да се измъчва и да мисли само в храната. Другият способ за „изчистване“ на организма е ограничена диета в продължение на две седмици до един месец. Чрез такава диета човек изхвърля месото, рибата, картофите, ориза, белия хляб, разните сладкиши и точени, кафето, чая, подправките и всички други храни, богати с белтъци и нишесте. Тя трябва, обаче, да включва достатъчно белтъци, нишесте, тлъстини, минерали и витамини, необходими за норма лен седящ живот. Общо казано, ограничената диета за изчистване на организма се състои от 80% пръсни плодове и зеленчуци, 10% храни, богати с белтъци и 10% храни, богати с нишесте.
Много важно е, разбира се, да се взема малко количество от тия храни, и то само
закуска
обяд и вечеря.
Никакво ядене помежду тях. Краят на пролетта и лятото са отлично време за такъв опит, но и в края но есента не е късно. Никому не ще повреди, а само ще му принесе полза. Опитай те го. Ще дадете възможност на тялото да си почине от тежката работа, с която сте го товарили до сега, и да се освободи от много отрови.
към текста >>
14.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя влезе в стаята, донесе млякото, сложи го на огъня да се вари, все така печална и замислена и после през цялото време на
закуската
като че ли се страхувахме да нарушим мълчанието.
Когато минах моста, слънцето изгряваше, из него излезе един бял кон, който тичаше към мене. Като ме доближи спря се и от него леко скочи Той, и се събудих.“ Прелистих още няколко страници и чета: „Една година ходих по селските гробища да плаче. Една вечер го сънувах, дойде на бял кон и ми каза: „Хвърли черния креп, черните дрехи, мебелирай стаята си в бяло, за да ми е приятно когато ти идвам на гости; до селската гробища посей ябълка, до нея направи скамейка за двама души и лехи с цветя — бели карамфили, всяка заран, при изгрев слънце, аз ще идвам при тебе. ще връзвам коня си на ябълката и ще сядаме двама на пейката...“ Прелистих още няколко страници и чета: „Само един начин има, по който мога да дойда при тебе за повече време: — той е да ме родиш като твой Син. Очите ми ще бъдат сини, косите ми руси и ще имам един белег на дясната ръка, отгоре на китката, голям колкото нокътя на палеца ми.“ Вън се чуха стъпки, аз затворих дневника и го сложих на мястото му.
Тя влезе в стаята, донесе млякото, сложи го на огъня да се вари, все така печална и замислена и после през цялото време на
закуската
като че ли се страхувахме да нарушим мълчанието.
И все пак говорехме. Като че тя ми разказваше своя живот, своята любов, без да ми говори. Изведнъж, без да искам и не зная защо, извиках смутено: „На 19 години съм“ Тя се усмихна и изведнъж стана пак сериозна. — Моля ви бъдете така добра да ми обясните защо се смеете и какво става? казах аз.
към текста >>
Малко след
закуската
ние се сбогувахме и аз продължих екскурзията си по долината на реката Луда Камчия.
Смърт има за тези, които лъжат, че любят. Тези, които обичат истински, те не стареят, те са вечно млади. Вие сте на 19 години, а аз съм на 29 години. а сме почти еднакво млади. И действително, не изглеждаше по-възрастна от мене.
Малко след
закуската
ние се сбогувахме и аз продължих екскурзията си по долината на реката Луда Камчия.
* * * От тогава минаха 7 години. Живеех от четири години в София. Веднъж, вървейки по една софийска улица, виждам една позната физиономия. Млада хубава жена води едно 5-6 годишно момченце и двамата облечени в бели дрехи. Тя му обясняваше нещо и не обръщаше внимание на минувачите.
към текста >>
15.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Завършваме с обща братска
закуска
и благодарност за великата любов Божия.
Паневритмията се харесва на нашите братя и сестри — славяни и, бълг. език — както и преди 1000 год. отново става свещен носител на Христовите възвишени, свети и чисти идеи за божествен живот. Една сестра е във възторг и казва: това аз търсех отдавна! Ние чувстваме прилив на сили, радост и щастие.
Завършваме с обща братска
закуска
и благодарност за великата любов Божия.
която се излива всеки миг върху нас. И сега, спомняйки си всичко това, аз виждам как, подобно в езическия Рим, днес в залязваща Европа, над която черни облаци на страшна буря вече вещият гибел, се зараждат малките оазиси на светото и велико бъдеще, което носи новата култура. Славянството се пробужда и вижда вече своя път, пътят на Христа, пътят на любовта, светлината и свободата, едничкият път, който води към мир, братство и хармония. П. Г. П. Варшава, 16. XI.
към текста >>
16.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За първа
закуска
вземи плодове или плодови сокове, каквито тъкмо се намират, към това подхождат още и овесени, житни или оризови люспи, или булгур. 4.
Гроздовият сок е същински животворен еликсир за деца и възрастни — плодово мляко, течни слънчеви лъчи. Из книгата „Силата на гроздето“ от Д-р Никола Станчев Д-р Ханиш — (Маздазнан) Правила за една здрава народна храна Когато най-добрия готвач ни сготви едно разкошно меню, след което ни заболи глава, това показва, че менюто е погрешно, затова има поговорка „стани си готвач сам“. Природата ни е дошла на помощ като ни е дала не-колко правила, с които можем да си възстановим здравето и да се предвардим от болестите: 1. При едно и също ядене не вземай плодове и зеленчуци, ами яж само плодове или зеленчуци. 2. Избери си храна от продуктите на годишното време. 3.
За първа
закуска
вземи плодове или плодови сокове, каквито тъкмо се намират, към това подхождат още и овесени, житни или оризови люспи, или булгур. 4.
За обед, или втора закуска вземи една салата, припечен хляб или друг здрав хляб. 5. За трето или най-важно ядене се ядат разни възбуждащи ястия като дини, краставици, тикви, ако това няма, тогава некоя салата от домати, маруля, кирвиз, лукови пера, зеле, топчета салата, анасон, киселец, репички, моркови, червено и бяло цвекло; трите последни се намират във всяко годишно време. След това се ядат само задушени зеленчуци, без прибавка на вода, само с растително масло (зехтин или сусамов шарлан — не дават киселини в стомаха *). Към това припечен хляб, но за предпочитане са сурови, предварително накиснати или смлени зърнени храни. Само тези 5 правила осигуряват на всеки здравето.
към текста >>
За обед, или втора
закуска
вземи една салата, припечен хляб или друг здрав хляб. 5.
Из книгата „Силата на гроздето“ от Д-р Никола Станчев Д-р Ханиш — (Маздазнан) Правила за една здрава народна храна Когато най-добрия готвач ни сготви едно разкошно меню, след което ни заболи глава, това показва, че менюто е погрешно, затова има поговорка „стани си готвач сам“. Природата ни е дошла на помощ като ни е дала не-колко правила, с които можем да си възстановим здравето и да се предвардим от болестите: 1. При едно и също ядене не вземай плодове и зеленчуци, ами яж само плодове или зеленчуци. 2. Избери си храна от продуктите на годишното време. 3. За първа закуска вземи плодове или плодови сокове, каквито тъкмо се намират, към това подхождат още и овесени, житни или оризови люспи, или булгур. 4.
За обед, или втора
закуска
вземи една салата, припечен хляб или друг здрав хляб. 5.
За трето или най-важно ядене се ядат разни възбуждащи ястия като дини, краставици, тикви, ако това няма, тогава некоя салата от домати, маруля, кирвиз, лукови пера, зеле, топчета салата, анасон, киселец, репички, моркови, червено и бяло цвекло; трите последни се намират във всяко годишно време. След това се ядат само задушени зеленчуци, без прибавка на вода, само с растително масло (зехтин или сусамов шарлан — не дават киселини в стомаха *). Към това припечен хляб, но за предпочитане са сурови, предварително накиснати или смлени зърнени храни. Само тези 5 правила осигуряват на всеки здравето. Който иска да има по-голяма полза, да следва и другите правила. 6.
към текста >>
17.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мъжът й носи
закуската
на леглото, дето тя се излежава до късна утрин.
С идеи за самоубийство. Ближните не смеят да я изоставят сама. Постоянно загрижена, сприхава, буйна, импулсивна, с главоболие, безсъние, запек, стомашни разстройства с киселини, нередовност в месечните очиствания, болки в целия корем, а понякога само в долния корем, и липса на апетит. Съвършено бездейна, нищо не върши. Мъжът, отличен човек, наглежда децата със слугинята.
Мъжът й носи
закуската
на леглото, дето тя се излежава до късна утрин.
Безгрижна и апатична къмто двете си хубави деца — съвършено занемарени от майчини грижи. Тя обикаля, изрежда един след друг лекарския кабинети, курортите, минералните бани и пр. Снове между три столици за помощ и остава все безпомощна, разочарована! Тя ни консултира, придружена от своя вуйчо, който след 2 — 3 дни бе заместен от нейната майка. Научена добре да диша пълното дишане с хомоскопа, в комбинация със смелото, новото и слънчевото дишане, с работа — плетене на един шал, с разходки и храна растителна, тя се преобразява напълно и става неузнаваема, каквато никога нее била през живота си!
към текста >>
18.
 
-
Подкрепихме се с чай и лека
закуска
и сме твърде доволни, че пристигнахме рано, за да разгледаме околността.
Дали утре при изгрев слънце ще можем да достигнем твоите висини? Унесени в мисли, достигаме до хижата при първото езеро под Мусала. Лека умора тегне над нас, но все пак сме бодри. Обитателите на хижата ни посрещат весели и засмени, разменяме сърдечно някои мисли и се осведомяваме дали има чай. „Колкото искате“, ни отговарят.
Подкрепихме се с чай и лека
закуска
и сме твърде доволни, че пристигнахме рано, за да разгледаме околността.
След като се настанихме „в стаята гдето минава кухненския комин, за да ни е по-топло“, както се изразяват разпоредителите на хижата, отидохме при езерото за да се порадваме на кристалните му води. Една малка рекичка опреснява водата на езерото а край нейното течение растат червени, нежни цветя, свежи и красиви както през пролетта. Източно от езерото и хижата се намира хубав извор, който щедро изпраща водите си в света, като, че ли да кажат на хората да бъдат чисти и добри като него. Прибираме се в хижата да нощуваме по-рано, за да можем сутринта да станем на време и да тръгнем към върха. Леглата са дъсчени, тъй наречените нарове, но нас ни се виждат хубави и удобни.
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той помолил жена си да му приготви
закуска
и отишъл в гората.
В събота вечерта, на 26 април Хелдман се върнал от работа и в обикновеното за него време си легнал да спи. Дълго лежал, без да заспи, и най-сетне едва на разсъмване заспал. Но скоро се стреснал от един страшен сън; събудил се, потънал в пот, той почнал да мисли върху съня си. Постепенно си възпроизвел цялата картина: той видел в гъсталака балонът „Илза“, балонът изгорял и управителят му мъртъв. Помислил малко и решил веднага да отиде да дири балона на присъненото му място.
Той помолил жена си да му приготви
закуска
и отишъл в гората.
Картината, която му се присънила, изпъквала все по-ясно пред очите му. Той вървял направо към върха на Гюнтерсберг и там намерил остатъците от балона и мъртвия пилот точно в същото положение и на същото място, както му се присънило. Карма В брой 153 от 2 юли 1913 год. на „Биржевьiя Вѣдомости“ се съобщава следната случка: На пътя между Калушин (Варшавска Губерния) и Новоминск се преобърнала една кола, натоварена с гледжосани тухли, и смазала коларя. Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив.
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на
закуска
, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта.
Т са толкова широко разпространени, че не могат да бъдат леко отхвърлени. Истина е, че анестезията от хипнотичното състояние може да направи човека да ходи по нажежени въглени без да трепне, но това не може да предотврати изприщянето или изгарянето на кожата на нозете му. Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка? Сега нека изследваме случая с ясновидството, дали е възможно или не за човека да вижда неща далеч зад обикновеното пространство и, ако е възможно, как става това. Най-обикновените съобщения от този род във вестниците са концентрирани, в последно време, около хора, които твърдят, че са видели във видения или сънища, какво сродниците, които се сражавали във време на войната на фронта при особени условия, се намират в мъчнотии или опасност.
Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на
закуска
, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта.
Тя го видела да носи ранени в един окоп близо до една къща, и като излязъл из окопа да търси други ранени, минал край един ранен, полузаровен от граната. Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи.
към текста >>
След свършването на
закуската
, продължих пътя си.
след обед, отсам Белица, се отбих при едно изворче да си отпочина и да похапна нещо, защото не бях ял от сутринта. Като ядях, не знам как, очите като че ми натегнаха некак си, и пред погледа ми, не знам как и от къде, се яви бодната ми сестра в здраво състояние и ми каза следните думи: — Братко, аз вече оздравях! Иди, кажи на домашните ни да не се безпокоят вече. След това, също така необяснимо, тя се изгуби от погледа ми. Аз продължих яденето и даже не обърнах сериозно внимание на това нещо.
След свършването на
закуската
, продължих пътя си.
Като си отидох у дома, казаха ми новината, че сестра ми умряла. Ние не се задоволихме само с разказа на брата й. Запитахме едного от домашните (един от братята на мъжа й). Той ни каза, че М. два-тра часа преди да умре, с движение и други знаци е изявявала желание да види брата си и че умряла след 1 часа после обед, между 1—2 часа, значи, около това време, когато се явила на брата си.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
1842): „След
закуската
, ние се качихме в залата за сеансите.
Крукс е сполучил да добие великолепни манифестации на това същество, при най-строг контрол от присъстващите, и да фотографира материализирания дух на Ана Морган. Тия снимки са дадени в излязлата отдавна на български брошура и ние нема да ги възпроизвеждаме. Но за да видят четците на Всемирна Летопис най- хубавата снимка, получена до днес на невидими с просто око същества, ние предаваме тук едно копие от офорта на Джеймс Тисо, който е присъствал на опита, направен на 20 май 1885 г. Ето изложението на обстоятелствата в това заседание, според г. Л. Шеврйойл, в книгата му Няма смърт, стр.
1842): „След
закуската
, ние се качихме в залата за сеансите.
Кръжокът ни бе многоброен и симпатичен. Веднага в стаята, предназначена за опита, медиумът падна в транс и седна зад мен. От време на време той се разхождаше твърде възбуден, със спуснати ръце, пъшкайки и стъпвайки в тъмната стая, като да бе тя съвсем светла, без да блъсне нищо, и избра зад мен едно малко столче, което при най- малкото движение скърцаше. Той заспа. Аз се разговарях с другарите за различни неща.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Предупреди я, че заран тя може да се къпе във вана, наклади огън в огнището, приготви вечеря и занеси яденето в спалнята й, питай я какво предпочита сутрин за
закуска
: кафе, чай или мляко; предложи й да закусва заран в постелята, изобщо, помогни ми да й услужа.
Аз искам да се чувства добре в къщи, тя е прекарала тежък живот и трябва сега да си почине малко. Ти ще ми помогнеш да й дадем възможност да прекарва добре у нас. — Бъдете спокойни, миледи. Но какво мога да върша за нея аз? — Постарай се да узнаеш нейните вкусове и привички.
Предупреди я, че заран тя може да се къпе във вана, наклади огън в огнището, приготви вечеря и занеси яденето в спалнята й, питай я какво предпочита сутрин за
закуска
: кафе, чай или мляко; предложи й да закусва заран в постелята, изобщо, помогни ми да й услужа.
Тя е доста скъпа гостенка за мене, Джен! Умната Джен отдавна е престанала да се учудва на туй, което виждаше и слушаше в къщата на своята госпожа и затова тя пъргаво се завзе да приготви вечерята и да поокичи стаята. Вечерта пред вратата спре файтон от който излезе една твърде скромно облечена девойка. Тя мъкнеше малък куфар и кошници. Джен приветливо я посрещна и я заведе в една голяма, светла стая.
към текста >>
На вратата се похлопа и влезе със
закуска
стопанката.
След окъпването си мис Елтон вечеря и легна да спи. Закътаната, тиха и проста обстановка подействаха успокоително на нервите й, и тя скоро заспа сладко и дълбоко. Като се събуди сутринта, тя по навик искаше да скочи от постелята, но си припомни, че е гостенка, на която приляга да става по-късно и даже да закусва в постелята, и изгледа стаята, в която нахлуваха слънчеви лъчи, и се усмихна. „Странно място, но условията са твърде културни, това е несъмнено“. — Няколко време тя лежа неподвижно, предавайки се на изнежване и мисли.
На вратата се похлопа и влезе със
закуска
стопанката.
— Добро утро, весело каза тя, туряйки таблата на масичка и нежно я приближаваше до постелята—добре ли спахте? За няколко дни ще бъде добре за вас да закусвате в постелята, а след закуската да се поразходите малко, отсреща, наблизо има парк. . . Преди изумената гостенка да отвори уста, стопанката излезе от стаята. Първите дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със закуска, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше.
към текста >>
За няколко дни ще бъде добре за вас да закусвате в постелята, а след
закуската
да се поразходите малко, отсреща, наблизо има парк.
Като се събуди сутринта, тя по навик искаше да скочи от постелята, но си припомни, че е гостенка, на която приляга да става по-късно и даже да закусва в постелята, и изгледа стаята, в която нахлуваха слънчеви лъчи, и се усмихна. „Странно място, но условията са твърде културни, това е несъмнено“. — Няколко време тя лежа неподвижно, предавайки се на изнежване и мисли. На вратата се похлопа и влезе със закуска стопанката. — Добро утро, весело каза тя, туряйки таблата на масичка и нежно я приближаваше до постелята—добре ли спахте?
За няколко дни ще бъде добре за вас да закусвате в постелята, а след
закуската
да се поразходите малко, отсреща, наблизо има парк.
. . Преди изумената гостенка да отвори уста, стопанката излезе от стаята. Първите дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със закуска, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше. Денем Джен служеше на мис Елтон, донасяше й обед, чай, стъкмяваше вана, предлагаше й да се разхожда в парка. На всички въпроси тя отговаряше, че госпожата е твърде заета, че се извинява, но не може да дойде при нея.
към текста >>
Първите дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със
закуска
, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше.
На вратата се похлопа и влезе със закуска стопанката. — Добро утро, весело каза тя, туряйки таблата на масичка и нежно я приближаваше до постелята—добре ли спахте? За няколко дни ще бъде добре за вас да закусвате в постелята, а след закуската да се поразходите малко, отсреща, наблизо има парк. . . Преди изумената гостенка да отвори уста, стопанката излезе от стаята.
Първите дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със
закуска
, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше.
Денем Джен служеше на мис Елтон, донасяше й обед, чай, стъкмяваше вана, предлагаше й да се разхожда в парка. На всички въпроси тя отговаряше, че госпожата е твърде заета, че се извинява, но не може да дойде при нея. Странно вълнение обхвана девойката. Необикновените обноски будеха у нея някакво ново, смътно, меко чувство. но заедно с туй в нея закипя и гняв: не мисли ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“?
към текста >>
На петата заран, когато стопанката, като тури таблата със
закуската
, се готвеше да си излезе, мис Елтон с остро движение я спря.
Денем Джен служеше на мис Елтон, донасяше й обед, чай, стъкмяваше вана, предлагаше й да се разхожда в парка. На всички въпроси тя отговаряше, че госпожата е твърде заета, че се извинява, но не може да дойде при нея. Странно вълнение обхвана девойката. Необикновените обноски будеха у нея някакво ново, смътно, меко чувство. но заедно с туй в нея закипя и гняв: не мисли ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“?
На петата заран, когато стопанката, като тури таблата със
закуската
, се готвеше да си излезе, мис Елтон с остро движение я спря.
— Кажете, моля ви се, каква комедия играем с вас? — Комедия ли? Аз не ви разбирам! ,. —Да, комедия ! Нима аз не забелязвам, че вие нещо кроите?
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот —
закуската
, обеда и вечерята.
С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII. Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета.
Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот —
закуската
, обеда и вечерята.
Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени. Мислите ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата? Това даже не требва и да го предполагаме. Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на
закуската
и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден.
Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е. прекалено чувство за ред и порядъчност в възгледите си. За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка. Той е човек, у когото всичко трябва да върви като по мед и масло.
Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на
закуската
и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден.
Бельото му, книгите му, книжата му са тъй наредени по местата си, че и в тъмнина да посегне, веднага намира това, което му трябва. Тежко на оногова, който не остави пак на мястото взетата от писалището му книга, писалка или друга вещ. Притежателят на четвъртита ръка проявява, при все това, сума добри качества, но те са от такъв характер, че могат да му спечелят пълното уважение и почит на околните, но никога и тяхната любов. Напразно у такива хора ще търсим благороден идеализъм и любов към свободата. Философската ръка твърде рядко се среща у жените и е повече присъща на мъжкия характер; у жените преобладава живота на чувствата, а у мъжете тоя на разума.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
На сутринта, когато седнахме на двора на
закуска
и подадоха млякото, аз разказах съня си на домашните ми, като добавих: дали не се е случило нещо със Стамболова.
Бях се разположил добре във вилата си, обзавел стопанство и пр. Една нощ сънувах, че се намирам в гр. Търново, където на един площад бе се събрала голяма тълпа хора, които негодуваха и викаха против управлението на Стамболова. Тогава Стамболов отвори вратата на един балкон и се появи на балкона, като се опита да се оправдава за греховете си, погледна право в мене и изчезна. Тутакси аз се събудих.
На сутринта, когато седнахме на двора на
закуска
и подадоха млякото, аз разказах съня си на домашните ми, като добавих: дали не се е случило нещо със Стамболова.
След малко дотърча един конен стражар със запечатан плик от околийския началник В писмото ми се съобщаваше, че Стамболов бил убит. Предпазване от смърт. През последната война приятелят ми X., бивш прокурор, а сега съдия, командвал на фронта едно войсково отделение. Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно дърво, но по никой начин да не минава оттатък дървото. И наистина на другия ден дадена му била заповед да премине реката и да стигне до известен пункт.
към текста >>
НАГОРЕ