Търсене в текстове за 'Закуска'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 88 резултата в 59 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец.
Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя. Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза: Ето, това е едно живо кино пред вас.
към текста >>

След това слязохме всички долу на закуска.
Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия! “ И той дал лева. А оттам насетне му тръгнало. След това слязохме всички долу на закуска. В 15 ч. и 10 мин. потеглихме с лека кола за София, където стигнахме в 17 ч. без 15 мин.
към текста >>

2. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

След закуската Учителя държа на върха втора беседа – „Правила на Любовта“, отпечатана в същия том.
Тук, в тия места, преобладава електричество. Когато хората са инертни, нека дойдат тук, за да станат активни. На 22 юли пренощувахме на х. Мусала. На другия ден сутринта бяхме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Божественият и човешкият свят“, която е публикувана в том със същото заглавие. След закуската Учителя държа на върха втора беседа – „Правила на Любовта“, отпечатана в същия том. След това почна разговор по разни въпроси. Засегна се и въпросът за посещение на Бога. Има два момента, когато Бог ни търси и когато ние Го търсим. Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно.
към текста >>

3. 3_22 ) Всичко се превръща в добро - Боян Боев (1883 – 1963)

През тази пролет се въведе обща закуска на външните маси.
ВСИЧКО СЕ ПРЕВРЪЩА В ДОБРО Беше слънчево и тихо. На Изгрева пред вечнозелените борове бяха цъфнали тук-там плодови дръвчета. През тази пролет се въведе обща закуска на външните маси. Това беше един красив случай да бъдем в по-голям досег с Учителя, да споделяме и да задаваме нашите непресъхващи въпроси. Една сестра каза: „Учителю, тази сутрин в лекцията Вие казахте, че всичко е за добро. Аз имам много такива опитности в моя живот и вярвам в Разумните същества.“ Някои имат скептицизъм, но трябва да кажат: „Всичко в Природата е възможно, което е разумно. Всичко разумно е възможно!
към текста >>

4. 8) Вегетарианството - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои други народи ядат месо – на закуска, на обяд и на вечеря – и добиват една груба активност в по-низша област.
За много хора вече не е полезна месната храна. Засега най-здравословната храна е растителната, но тя трябва да бъде прясна. Разумните Същества са ни приготвили най-хубавото ядене, а ние сме го оставили настрана и ядем суха пастърма. Растенията са много добри готвачи и кой друг може да готви така добре като тях. Българинът яде повече хляб, за да стане по-мек. Някои други народи ядат месо – на закуска, на обяд и на вечеря – и добиват една груба активност в по-низша област. Ще мине доста време, докато човек се отучи да употребява месна храна. Но какво ще стане с него, ако е изял сто кокошки? – Ще го турят и в стоте, тъкмо когато ги колят, и ще изпитва състоянието им. Сто пъти ще се повтори, а това е страшна работа. И в края на краищата хората ще станат вегетарианци, защото по вътрешен път ще се отучат.
към текста >>

5. 44) Начин за спасение - Боян Боев (1883 – 1963)

Закуската трябва да трае половин час, обедът – един час и вечерята – половин час.
Упражненията за изпотяване помагат при ишиас, при туберкулоза и пр. Когато се носи вода, приижда кръв към върховете на белия дроб. Ще ви дам задача за цяла една година: махнете бръчките от лицето си. Ще ви дам едно правило за хранене: не яжте бързо. Който бързо яде, скоро умира. Закуската трябва да трае половин час, обедът – един час и вечерята – половин час. Часовете за хранене ще са свещени часове. Ако ви наблюдавам с каква бързина ядете, ще ви кажа след колко време ще се измени положението ви. Когато ям ябълка, мисля какво самоотричане има в нея, каква жертва прави и колко е красива. Когато ям жито, мисля колко добър пример дава то и желая да бъда като него. Щастието на човека зависи от неговото ядене.
към текста >>

6. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

„Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска?
Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието. „Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска? Отговориха Му: Нямаме“ (Йоан 21:5). Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна. Същото се изразява и с целия четвърти стих: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега; учениците обаче не познаха, че е Исус“ (Йоан 21:4). Божественото винаги говори отвътре на човека, но когато съзнанието му е потънало дълбоко в гъстата материя, може ли той да разпознае тихия глас? „А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите“ (Йоан 21:6).
към текста >>

7. 80) Разговор за десятъка - Боян Боев (1883 – 1963)

Сестрата благодари на Учителя и му сервира закуската: два сварени картофа с кората.
От десет часа единия ще посветиш за Господа: за него няма да вземаш пари, няма да ти плащат. Та като дойде едната секунда – деветте секунди са твои, а десетата е на Господа. Трябва да дадем за Господа. Ако тъй постъпваме, животът ни се осмисля. Ти си се разтревожил: имаш право девет секунди да се тревожиш, но като дойде десетата секунда, нямаш право – за Господа е тя. Сестрата благодари на Учителя и му сервира закуската: два сварени картофа с кората. Той каза: Това е достатъчно. Не трябва много да се яде. Този разговор беше в сряда, в 8 ч. сутринта, след лекцията за Общия окултен клас.
към текста >>

8. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

''След закуската пак се събрахме около Учителя, като пяхме песни.
Слънцето изгря и стопли земята. Един малък живот пулсираше в съгласие с Великия. В този светъл ден ние видяхме предзнаменование на друга пролет, жадувана и очаквана от човешките души. Ние пожелахме тя да дойде за всички човеци - братя. Да дойде новият Живот на Любовта, Братството, Мира и Свободата за всички народи по лицето на земята.'' ''След закуската пак се събрахме около Учителя, като пяхме песни. Песента е всемирен език, който всички разбират.'' ''Някой запита Учителя:'' –'' По кой начин се изявява Бог в човека? '' Учителят каза:
към текста >>

9. 050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Скоро сестрите поднесоха чай, направиха закуска.
Наоколо храстите се разлистваха, посевите се зеленееха в долината.'' ''Пролетта беше в своята сила.'' ''Тук, между скалите, имаме бивак. Накладохме огън, поставихме нашия постоянен спътник - червеният чайник. Учителят приседна до големия объл камък, отвори походния анероид и провери височината - 1 800 метра. Скоро сестрите поднесоха чай, направиха закуска. Настана светло мълчание - планинският свят говореше на своя безмълвен и красив език. Постепенно се подхвана разговор.'' ''Учителят каза:'' – Гладен си, искаш да задоволиш глада си. Жаден си, искаш да задоволиш жаждата си.
към текста >>

10. 17 ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Новини от такова естество, като общо събиране с Учителя, било за вечеря, обед, закуска или нещо друго, бързо се разнасяха.
Най-после малко ядосан, у мен се изгуби желанието да взема захарин - така и не взех. Прибрах се на Изгрева и казах на сестрата за моите преживелици и несполуки. "Нищо - успокоително отговори тя. - Ще сложим захар колкото имаме, пък и намерихме още малко." Казанът с компота вече беше готов, занесен е пред масите, на които се хранехме, а те вече бързо се пълнеха с хора. Новини от такова естество, като общо събиране с Учителя, било за вечеря, обед, закуска или нещо друго, бързо се разнасяха. Бях седнал със лице към входа на стаичката на Учителя. Излизайки от стаичката си, Той ме погледна и леко се усмихна, някак особено шеговито. Много пъти само с един жест, с един израз на лицето си, с една дума, Той казваше много. И сега, с тази усмивка и погледа към мен, ми каза и разбрах: "Направих всичко, за да не вземеш захарин. В компота не трябва да има захарин." Успокоих се и не само, че се разсея потиснатото ми състояние, но и радост дойде.
към текста >>

11. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След вечеря Учителя се обърна към всички и ни запита: "Как желаете, преди или след закуска да отидем в салона?
Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи. Веднага се върнахме да съобщим горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах по лицата на другите някакво смущение. След вечеря Учителя се обърна към всички и ни запита: "Как желаете, преди или след закуска да отидем в салона? " Отговорът беше да се отиде преди закуска. "Тогава, каза Учителя, ще станете по-рано! " Той определи и часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 година утрото беше светло и бодро, небето - ясно и чисто, никакви следи от облаче не можеха да се забележат по красивото му лице. Рано в уречения час, мълчаливи и съсредоточени в една мисъл, наредени по особен начин, в редици, според указанията на Учителя, потеглихме към читалище "Надежда".
към текста >>

" Отговорът беше да се отиде преди закуска.
На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи. Веднага се върнахме да съобщим горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах по лицата на другите някакво смущение. След вечеря Учителя се обърна към всички и ни запита: "Как желаете, преди или след закуска да отидем в салона? " Отговорът беше да се отиде преди закуска. "Тогава, каза Учителя, ще станете по-рано! " Той определи и часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 година утрото беше светло и бодро, небето - ясно и чисто, никакви следи от облаче не можеха да се забележат по красивото му лице. Рано в уречения час, мълчаливи и съсредоточени в една мисъл, наредени по особен начин, в редици, според указанията на Учителя, потеглихме към читалище "Надежда". Там, където Учителя щеше да свещенодейства на този ден - Преображение Господне.
към текста >>

12. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи.
От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средната класа. От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа – най-бялото нещо, което видях у Белите Братя. След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи. Към 10 часа, откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната около метър над земята. Тя бе добре засенчена и постлана с килимче. Там имаше стол, пред стола маса, а върху масата Библия. Всички се стекохме там и насядахме на тревата пред естрадата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си забрадки.
към текста >>

13. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!
В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа! ”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака.
към текста >>

14. 84 ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В деня на връщането направихме обща закуска на масите в хижата.
Присъствието на Великия разумен свят се чувстваше от всички. Лицата горяха, сърцата преливаха от обич. Великият свят слезе със своя мир и хармония между човеците. Учителя се радваше, като ни гледаше и като слушаше песните. Това беше Негова среща с Небесните Братя. В деня на връщането направихме обща закуска на масите в хижата. Учителя подкани приятелите да тръгнат, а Той остана пред хижата. Нещо предният ден пазачът се пипнеше да прави някаква пейка, но не беше така сръчен, та му казах да остави, аз да му я направя. Той се съгласи с охота. На сутринта преди тръгването имах нещо малко да довърша. Щом приключих, веднага предадох инструментите, а Учителя все още стои отвън и ме чака.
към текста >>

15. 87 'ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На следващия ден му приготвихме и занесохме закуска - трахана, каквато още през есента сами бяхме приготвили.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] "ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО" „През месец декември - отбелязва Жечо Панайотов -двама с другарката ми посетихме Учителя. Прие ни много любезно, както винаги имахме кратък разговор. Видяхме, че действително е отслабнал. На следващия ден му приготвихме и занесохме закуска - трахана, каквато още през есента сами бяхме приготвили. Знаехме, че Учителя обича трахана. В последствие разбрахме, че въобще не е хапнал от тази закуска, както е ставало с всичко, което братята и сестрите са Му донасяли. Тревогата около здравето и положението на Учителя растеше с всеки изминат час. Ние редовно посещавахме салона, когато имаше лекции и беседи. Последния път Учителя говори на 20 декември, но беше толкова слаб!
към текста >>

В последствие разбрахме, че въобще не е хапнал от тази закуска, както е ставало с всичко, което братята и сестрите са Му донасяли.
„През месец декември - отбелязва Жечо Панайотов -двама с другарката ми посетихме Учителя. Прие ни много любезно, както винаги имахме кратък разговор. Видяхме, че действително е отслабнал. На следващия ден му приготвихме и занесохме закуска - трахана, каквато още през есента сами бяхме приготвили. Знаехме, че Учителя обича трахана. В последствие разбрахме, че въобще не е хапнал от тази закуска, както е ставало с всичко, което братята и сестрите са Му донасяли. Тревогата около здравето и положението на Учителя растеше с всеки изминат час. Ние редовно посещавахме салона, когато имаше лекции и беседи. Последния път Учителя говори на 20 декември, но беше толкова слаб! Онези ценни мисли са записани в беседата „Последно слово“, том трети от „Завета на Любовта“. Онези, които бяха близо около Учителя прибегнаха до всички възможности, за да Му се внесе известно облекчение.
към текста >>

16. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В разстояние на 25-30 години имах възможност да наблюдавам, как той, предимно сам, приготовляваше своята закуска и вечеря - супа от „картошки", както ги наричаше, чай или плодове.
ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Той обядваше в братския стол, а закусваше и вечеряше в стаята си. В разстояние на 25-30 години имах възможност да наблюдавам, как той, предимно сам, приготовляваше своята закуска и вечеря - супа от „картошки", както ги наричаше, чай или плодове. Хранеше се бавно, с разположение. Един ден бързах към Изгрева да покажа на Учителя моята нова книга „Игри с песни за деца". Наближаваше залез слънце и той ме прие горе, в своята стая, където белеше картофи. Разказах му подробности по отпечатването на книгата. Той се радваше на успеха ми.
към текста >>

17. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Избираме дежурни, които да проверят реда на стаята, чистотата и сервиране на закуската, а с всички останали пеем, даваме оценка на всичко изработено и планираме работата за другия ден.
Почти час децата се занимават свободно, едни рисуват, други пътуват, трети изрязват и пр. Но преди да се наруши дисциплината, което е и знак за умора, редно е да сменим заниманията. Напомняме поотделно да привършват. Минават се няколко минути и засвирваме или запяваме установената мелодия за прибиране. Всяко дете спокойно прибира работата, играта или рисунката си и сяда на столчето около учителката — в кръг пред пианото или в къта за приказки. Избираме дежурни, които да проверят реда на стаята, чистотата и сервиране на закуската, а с всички останали пеем, даваме оценка на всичко изработено и планираме работата за другия ден. След това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др. т., излизаме за 10—15 минути на двора, да потичаме на воля, да бъдем свободни. При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска. Ако случайно трябва да се чака, ще пеем, ще слушаме музиката или тихо ще си приказваме. Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност.
към текста >>

При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска.
Минават се няколко минути и засвирваме или запяваме установената мелодия за прибиране. Всяко дете спокойно прибира работата, играта или рисунката си и сяда на столчето около учителката — в кръг пред пианото или в къта за приказки. Избираме дежурни, които да проверят реда на стаята, чистотата и сервиране на закуската, а с всички останали пеем, даваме оценка на всичко изработено и планираме работата за другия ден. След това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др. т., излизаме за 10—15 минути на двора, да потичаме на воля, да бъдем свободни. При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска. Ако случайно трябва да се чака, ще пеем, ще слушаме музиката или тихо ще си приказваме. Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност. През време на хранене може да имаме тих разговор за красиви неща, разнообразен с музика от грамофон, радио или пиано. След храненето всяко дете само измива и прибира прибора си. Следват общи игри, приказки, драматизация, стихотворения или ритмика.
към текста >>

Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност.
Избираме дежурни, които да проверят реда на стаята, чистотата и сервиране на закуската, а с всички останали пеем, даваме оценка на всичко изработено и планираме работата за другия ден. След това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др. т., излизаме за 10—15 минути на двора, да потичаме на воля, да бъдем свободни. При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска. Ако случайно трябва да се чака, ще пеем, ще слушаме музиката или тихо ще си приказваме. Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност. През време на хранене може да имаме тих разговор за красиви неща, разнообразен с музика от грамофон, радио или пиано. След храненето всяко дете само измива и прибира прибора си. Следват общи игри, приказки, драматизация, стихотворения или ритмика. Завършваме деня също с музика-марш, подвижна игра, валс и др. подобни. Ето един обикновен ден, оцветен с музика.
към текста >>

18. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

След гимнастиката пак се върнахме у Темелко, пихме чай и направихме лека закуска.
Но да ви кажа, сестра, откакто се запознахме с Учителя, животът ни се преобрази, и мисленето, и поведението ни се промениха. Децата ни започнаха да учат, Савата отиде в София, учеха според техните желания и нашите възможности." Така завърши разказа си брат Симо, след това отидох в голямата стая да си легна. Сутринта станахме в 4 часа и в 5 часа бяхме на молитва у Темелко, в стаята на Учителя. Беседите четеше Пешо тогава, след беседата отидохме на гимнастика в местността Бачище - над селото, малка скътана в гората поляна. След гимнастиката пак се върнахме у Темелко, пихме чай и направихме лека закуска. Беседа имаше в 10 часа, след нея - обяд. Този път обядът беше у Симо, а не у Темелко, там бяха и петимата братя - запознах се с тях, много мили и симпатични хора. Най-ниският на ръст от тях беше кмет на селото тогава. Дъщерята на Симо - Верка, бе направила прекрасна трапеза: ангелска супа, но както я правеше Йорданка (така я обичал Учителя), пълнени червени чушки, две или три тепсии баница, също много хубава. И ние сложихме на масата каквото бяхме донесли от София, трапезата беше много богата.
към текста >>

19. 25. Посещение при г-н Дънов - Радка Левордашка (1920-2014)

Един ден ме накара да разпаля мангала на балкона, за да препека филийки за закуска.
По онова време ходех да прислужвам в дома на поп Константин Дъновски - това е бащата на Учителя (така го наричахме по-късно, а тогава той все още за мене беше г-н Дънов). Там прекарвах по-голямата част от деня. Не мина много време и интернираха г-н Дънов във Барна, в хотел „Лондон". Дойде един човек в семейството да ни съобщи това и да ни каже, че той ме вика при него. Аз отидох, разговарях с г-н Дънов и оттогава започнах да го посещавам и да върша каквото ми кажеше и от каквото имаше нужда. Един ден ме накара да разпаля мангала на балкона, за да препека филийки за закуска. Мангалът представляваше един специален железен съд, в който се разпалваха дървени въглища и на него се печеха чушки, готвеше се през лятото отвън на открито - нещо като котлон. Аз го запалих на балкона и започнах да го разпалям с метлата, но от вятъра, който предизвиках, се появиха много искри. Той се усмихна и ми каза: „Внимавай, че хвърчат много искри, да не запалиш шапките на коконите! " Разсмяхме се и двамата. Друг път той ми казва: „Искам утре да дойдеш много рано, преди изгрев слънце." Отговарям: „Добре, иде дойда!
към текста >>

20. 42. Чаршафите - Радка Левордашка (1920-2014)

Йорданка Жекова беше сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя - поднасях му закуската, оправях му леглото, почиствах стаята.
ЧАРШАФИТЕ Йорданка Жекова беше сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя - поднасях му закуската, оправях му леглото, почиствах стаята. Винаги му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри. Един ден се качвам при него в горницата, носех му закуската и той ми казва: „Смени ми чаршафите." Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Учителя го нямаше, за да влязат в стаята и да се пъхнат в леглото му, като смятат, че ще влязат в неговата аура и така ще получат благословение. При такива случаи той ме караше да сменям чаршафите и да почиствам стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези отиваха за пране.
към текста >>

Един ден се качвам при него в горницата, носех му закуската и той ми казва: „Смени ми чаршафите." Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Учителя го нямаше, за да влязат в стаята и да се пъхнат в леглото му, като смятат, че ще влязат в неговата аура и така ще получат благословение.
ЧАРШАФИТЕ Йорданка Жекова беше сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя - поднасях му закуската, оправях му леглото, почиствах стаята. Винаги му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри. Един ден се качвам при него в горницата, носех му закуската и той ми казва: „Смени ми чаршафите." Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Учителя го нямаше, за да влязат в стаята и да се пъхнат в леглото му, като смятат, че ще влязат в неговата аура и така ще получат благословение. При такива случаи той ме караше да сменям чаршафите и да почиствам стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези отиваха за пране. От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвяха нещо в къщи и го донасяха за Учителя. Той познаваше винаги кой с каква любов го е направил и с какви помисли и подбуди.
към текста >>

21. 56. Братското лозе в Търново - Радка Левордашка (1920-2014)

В това време съпругата му приготвила чай и закуска.
На сутринта синът се почувствал неразположен. Какво станало? Синът предал от собствената си сила и енергия на баща си, а приел част от болестта му. Учителя накарал младежа да отиде на двора и да нареже с трион и нацепи с брадва приготвените за зимата дърва за отопление. Учителя влязъл при болния и го разпитал как се чувства, а той отговорил, че сякаш е по-добре и през нощта успял да спи. В това време съпругата му приготвила чай и закуска. Учителя казал: „Стани сега да закусим! " Той се подчинил. Полека станал и с помощта на жена си се облякъл и закусил. След като свършили с яденето, Учителя му казал, че сега ще се поразходят! Болният брат го погледнал жално.
към текста >>

22. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

". - „Не, ще остана с вас, искам да разговаряме." - „Утре сутринта, след закуска ще дойда при теб и ще поговорим за Учителя." - „С радост ще ви очаквам."
Целунах ръка на брат Методи, прегърнах и Ричка - щастлива, че ги виждам. Брат Методи се обърна към съпругата си и каза: „Е, видя ли защо трябваше да дойдем? Учителя ми каза, когато бяхме в Боровец: „Качи се на Мусала, защото една душа трепти за тебе! " - Ето я душата, която трепти за нас! " После той се обърна към мен и ме попита: „Утре ще се качваш ли на върха? ". - „Не, ще остана с вас, искам да разговаряме." - „Утре сутринта, след закуска ще дойда при теб и ще поговорим за Учителя." - „С радост ще ви очаквам." Рано на другата сутрин сестрите, с които бях в една стая, тръгнаха към върха, а аз останах да чакам срещата с брат Методи. Той дойде сам, посрещнах го и попитах защо не е със съпругата си, обясни ми, че се чувствала изморена и пожелала да си почине. Седнахме в стаята и той започна да ми разказва как е намерил Учителя: „Аз ходех няколко пъти при толстоистите, когато бях студент, но там се плащаше по един лев на лектора и нали бяхме бедни студенти, левчетата ни бяха ценни, затова не можех да отивам редовно там. Веднъж срещнах един приятел, който също ходеше на тези лекции, и той ме попита защо днес не съм на лекция. Отговорих му, че парите не стигат да ходя на всяка лекция.
към текста >>

23. 24 август, понеделник - Теофана Савова

Закуска.
4. Молитвата на Духа - на Царството. 5. Добрата молитва. Лозинка: Само Истината води към живота. Едно малко разяснение за Истината. Гимнастически упражнения. Закуска. В 9 часа преди обед беседа. В 17,30 часа беседа.
към текста >>

24. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

След закуска, на която се повтори редът на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи.
Има вишисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа: еснафи или малоимотни, както ги биха нарекли социалистите. Характерното от психично гледище: те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа, найбялото нещо, което видях у белите братя. Аз приказвах с мнозина от тях частно и внимателно ги наблюдавах на беседите, които слушахме заедно на Изгрева. След закуска, на която се повтори редът на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи. Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около 60 - 70 см над земята. Катедрата бе добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол, пред стола маса (малка), а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата в полукръг: жените, които обикновено носеха белите си пребрадка, а мъжете, макар слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледахме празната пред нас катедра.
към текста >>

25. На път за Мусала - Теофана Савова

утринната закуска при второто и на път за третото отбийте се при сгушената там бяла чешмичка!
* Приготовляваме се за Седемте рилски езера. Те не могат да се опишат. За тях казвам: Идете и вижте рилските езера! - Огледайте се в огледалната повръхност на първото, направете утринната закуска при второто и на път за третото отбийте се при сгушената там бяла чешмичка! Колко красота има във всичко това и колко радост! Тежестта на живота тук не се усеща. Тука всички са юноши, сърцата са чисти, детски. Душите се сливат с ефира на планината и копнеят
към текста >>

26. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

Сестрите донасят закуска.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади." Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека. Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
към текста >>

След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица.
Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ. 1 август, петък Посрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов. 2 август, събота В 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти.
към текста >>

27. И ДНЕС - Теофана Савова

Някой предложи утринна закуска на открито.
В големия салон пред катедрата е оживено. Учителя и учениците около него се любуват на една картина, която радва окото с живите багри и нюансите им в природата. Радостта е пълна. Присъствието на Учителя в реалността на нашия живот е силно, като реалността на безсмъртието, в което душата е свободна. Наближава 9 часа. Някой предложи утринна закуска на открито. Салонът бързо се опразва. Вън се поставят красиво наредени маси с изобилен кипящ чай. При изобилието на трапезата, с много радост и песни, празникът ни продължи до обяд. След обяд на същия ден Жадната душа не се насища на красотата.
към текста >>

28. Беинса Дуно! - Теофана Савова

Уви, който е приготвил закуската, е приготвил и няколко въпроса.
Как му се ще на човека да остане завинаги в неговата светлина. Най-после скръбните и радостните очи успяват да спрат Учителя пред входа на неговата стая. Те носят няколко въпроса и намират отговора. Към 9 часа Учителя закусва. Допускаме, че тук той ще помисли и за себе си. Уви, който е приготвил закуската, е приготвил и няколко въпроса. Малко след това, около 30 секунди след като е приключил, при него успяват да се доберат сестрите Марето, Савка или други по-сърдечни същества, за да изкажат радостта си от преживяното. От 10 до 11,30 (12) часа - неделна беседа за всички. Учителя пак говори, а ние слушаме, разумяваме и се удивляваме. Колко е голяма разликата, когато слушаме непосредствено беседа на Учителя и когато я четем! Учителя тръгва за стаята си, но някой, който не е бил сутринта, иска да го запита нещо?
към текста >>

29. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Както често се случваше, двете сестри като ангели хранители се изправиха пред вратата на стаята му с намерение да не напуснат поста си, докато не се уверят, че е завършил закуската си.
- Топла вода, рекох. Няколко чаши топла вода на глътки — с чаена лъжичка. Нали знаете! И вечер да си измивате краката под колената с топла вода, без да ги киснете. Сестрата благодари и се оттегли, а Учителя влезе в стаята си. Както често се случваше, двете сестри като ангели хранители се изправиха пред вратата на стаята му с намерение да не напуснат поста си, докато не се уверят, че е завършил закуската си. Малко по-късно един брат с изписана тревога на лицето се приближи и почука на вратата. Вратата на Любовта се отвори широко. Учителя го посрещна и с внимание го изслуша. Имаше тежко болен в семейството му, а той бе силно разтревожен и не знаеше какво да прави. - Очистително - каза Учителя - първо да се освободят червата от утайките.
към текста >>

Сестрата остави закуска на масата, взе останалите от вечерята чинийки и излезе.
Наведен над един уред, който регистрираше денонощно промените в климата, Учителя записа показанията му в един дневник. След това сложи нова лента на уреда, взе една книга от библиотеката и изледе. * В стаята бе съвсем тихо, когато една сестра изкачи стълбата и почука на вратата на Любовта. Наметнат с пелерината си, Учителя отвори вратата. Сестрата остави закуска на масата, взе останалите от вечерята чинийки и излезе. Навън се развиделяваше и някои вече отиваха към поляната, където бяха пристигнали музикантите. Един брат, очарован от хубостта на ранния час, пееше любимата ни песен „Бог е любов". Други до младата борова гора съзерцаваха зората в очакване на изгрева. Във виолетовата мъглявина на хоризонта се прокрадваха златисти ивици и подготвяха пътя на слънцето. След великолепния изгрев дойде време за утринните упражнения и Паневритмията.
към текста >>

Той бе седнал да похапне, но закуската му беше прекъсната от болни и страдащи, които търсеха съвет.
Природата откликваше на този светъл празник на духа, лястовици прелитаха устремно над земята и чучулиги пееха възторжено в синьото небе. Полето силно ухаеше на пролет, а пред нас Витоша сияеше, окъпана в свежест. * Понякога Учителя закусваше с чай и сирене. Той бе седнал да похапне, но закуската му беше прекъсната от болни и страдащи, които търсеха съвет. Днес и брат Ради, домакинът на посевите, проведе кратък разговор с Учителя, след което те се отправиха към градината. Там вече няколко сестри и братя се упражняваха с мотичките. И тук имаше много поводи за интересни и поучителни разговори. След обяда Учителя се завърна в стаята си. Звездата на Изгрева, която винаги бдеше над него, знаеше, че той не почива като другите хора.
към текста >>

30. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха.
Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни. Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота. Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи. Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона. Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха. Обикновено Учителя закусва сам. Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде. В десет часа той ще говори отново. * На „Изгрева" една майка разказваше приказка на своето момиченце.
към текста >>

В една къща, скромна според своя външен вид и обзавеждане, се бяха събрали гости на обща закуска.
Затова тя обясни на детето си: - Не е Дядо Господ, но нека отидем при него, защото той ще ни заведе при при Онзи, когото всички търсят! Основният закон Нека отидем сега другаде, за да видим с какво се занимават хората между две беседи. Както обикновено една част от тях още разговаряха оживено на поляната, а пред приемната на Учителя имаше няколко братя и сестри. В една къща, скромна според своя външен вид и обзавеждане, се бяха събрали гости на обща закуска. Някои от тях бяха донесли храна, други - сладки. Домакинята бе приготвила чай и закуската вече бе в ход. Гостите едва се събираха около масата, но не отдаваха внимание на това. Те бяха все още под впечатлението на сутрешното слово на Учителя и разговорът им се движеше около новите идеи и мисли, които силно ги бяха впечатлили. - Колко интересно беше словото на Учителя тази сутрин - каза една от сестрите - особено мислите му за координирането на силите.
към текста >>

Домакинята бе приготвила чай и закуската вече бе в ход.
Основният закон Нека отидем сега другаде, за да видим с какво се занимават хората между две беседи. Както обикновено една част от тях още разговаряха оживено на поляната, а пред приемната на Учителя имаше няколко братя и сестри. В една къща, скромна според своя външен вид и обзавеждане, се бяха събрали гости на обща закуска. Някои от тях бяха донесли храна, други - сладки. Домакинята бе приготвила чай и закуската вече бе в ход. Гостите едва се събираха около масата, но не отдаваха внимание на това. Те бяха все още под впечатлението на сутрешното слово на Учителя и разговорът им се движеше около новите идеи и мисли, които силно ги бяха впечатлили. - Колко интересно беше словото на Учителя тази сутрин - каза една от сестрите - особено мислите му за координирането на силите. - Да - поде друга, която държеше тетрадка в ръцете си. - Ето, аз ги записах.
към текста >>

Почти навсякъде обаче закуската не беше най-същественото, а Словото, което бе раздвижило духовете.
Ако желаете, ще ви го прочета. И без да дочака подкана, тя зачете: „Координирането е основен закон, който всеки трябва да знае. Координирането представя онази канализация, която трябва да се прекара в човешката душа, за да може всеки подтик да преминава през нея и да дава ход на общото развитие на силите в човешкия организъм. " Докато този оживен разговор вълнуваше душите, в много други домове на „Изгрева" хората закусваха, понякога и в по-идилична обстановка. Почти навсякъде обаче закуската не беше най-същественото, а Словото, което бе раздвижило духовете. И както винаги, докато едни се приготвяха вече за втората беседа, други разговаряха пред салона или водеха разговори по поляната. Преди да настане десет часа, Учителят се появи, както обикновено любезно усмихнат и елегантен. Много скоро той бе заобиколен с внимание. Никой не скриваше почитта и уважението, което изпитваше към него. Група братя го посрещнаха и заговориха.
към текста >>

31. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона?
Много хора започват да търсят съветите на Учителя, като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски. Те постоянно посещават Учителя и го занимават със своите трудни житейски въпроси. Сутринта на другия ден група братя и сестри излизат из града и виждат разлепени афиши, на които пише, че на 19 август архимандрит Евтимий кани Петър Дънов на диспут в читалище „Надежда". Казват това на Учителя, а по лицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение. Те разбират добре положението и вземат решение хората от братството първи да влязат в салона. Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона? " Всички отговарят, че искат да отидат преди закуска. „Тогава — казва Учителя, ще станете по-рано." И определя часа, когато всички да са готови за тръгване. Идва 19 август 1922 г., събота — ден на Бога. Утрото е светло, ведро, небето чисто, без никакво облаче. Рано, в уречения час, наредени по особен начин, в редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл според указанията на Учителя, всички потеглят за сградата на читалище „Надежда".
към текста >>

" Всички отговарят, че искат да отидат преди закуска.
Те постоянно посещават Учителя и го занимават със своите трудни житейски въпроси. Сутринта на другия ден група братя и сестри излизат из града и виждат разлепени афиши, на които пише, че на 19 август архимандрит Евтимий кани Петър Дънов на диспут в читалище „Надежда". Казват това на Учителя, а по лицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение. Те разбират добре положението и вземат решение хората от братството първи да влязат в салона. Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона? " Всички отговарят, че искат да отидат преди закуска. „Тогава — казва Учителя, ще станете по-рано." И определя часа, когато всички да са готови за тръгване. Идва 19 август 1922 г., събота — ден на Бога. Утрото е светло, ведро, небето чисто, без никакво облаче. Рано, в уречения час, наредени по особен начин, в редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл според указанията на Учителя, всички потеглят за сградата на читалище „Надежда". Пред сградата заварват да чакат много приятели, пристигнали от града.
към текста >>

32. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Следва обща закуска, паневритмия, общ обяд и обща вечеря.
Тогава Учителя се обръща към брата и казва: „Кухня правим. Ако бях казал това по-рано, тъмните сили щяха да ни нападнат с град и дъжд и нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря с градушка доста от палатките са надупчени, но понеже всички приятели са в кухнята, никой не пострадва от нея. Започва красив братски живот. Сутрин се посреща изгревът на Слънцето, казва се обща молитва от Молитвения връх, след което Учителя изнася беседа. Следва обща закуска, паневритмия, общ обяд и обща вечеря. След вечеря пред кухнята се прави голям огън, където се изнася програма, изпълнена от братята и сестрите — пеят се песни и се свирят най-различни музикални произведения. На тия вечерни срещи Учителя провежда полезни разговори. Често братството прави екскурзии до близки и далечни места. Учителя обяснява: „Преди 4 милиона години възвишените същества, които са направили тези красиви места, са знаели, че те ще бъдат посетени от разумни същества, които ще водят духовен живот и аз ще ви проповядвам Словото. Те са приготвили и този естествен стол от камък, за да сядам на него и да изнасям беседи." (64) Това е един неголям стол от камък, който се намира до стария молитвен връх, където Учителя изнася сутрин своите беседи.
към текста >>

33. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

След беседата на молитвения връх се прави обща закуска, играе се паневритмия на второто, третото или на петото езеро.
В разговор с чужденците Учителя говори за големите страдания, през които човечеството ще мине и ще засегне съдбините на всички народи. Една сестра, която присъства на разговора, го запитва: „Учителю, Вие говорите за всички страни, а нищо не казахте за Гърция." Учителя отговаря, че на никого не пожелава съдбата на гръцкия народ. Понеже гърците са постоянни врагове на българите и им правят големи пакости, Гърция ще бъде залята от вода и ще потъне. При хубавото слънчево време на Рила през 1939 г. братският живот се развива в своята пълнота. След беседата на молитвения връх се прави обща закуска, играе се паневритмия на второто, третото или на петото езеро. Обикновено играем паневритмията в два кръга и пак мъчно се побираме на големите поляни. Най-добре се чувстваме на поляната при петото езеро Махабур, където паневритмията се играе в два кръга по-свободно. Когато тръгваме за паневритмия на петото езеро, се образува една верига от хора от лагера до езерото. Когато първите са на поляната при езерото, последните едва тръгват от лагера. Учителя изчаква да се съберат всички и тогава започва паневритмията.
към текста >>

След свършване на събора поканва гостите от балтийските страни на закуска и им нарежда веднага да си тръгнат за дома.
" Учителя отговаря: „Сестра, когато става събор на Бялото братство, милиони същества се вселяват във вас. Те са същества на хармония и никога не се карат. И като влязат във вас, и вие не може да се карате. Щом свърши съборът, те си отиват и вие ставате такива, каквито сте, и започвате пак по стар обичай да се разправяте и карате." Учителя следи най-внимателно какво става по света. След свършване на събора поканва гостите от балтийските страни на закуска и им нарежда веднага да си тръгнат за дома. Те плачат, не искат да напуснат този земен рай, но братята и сестрите събират багажа им и ги изпращат на влака за Русе. Когато пристигат в Русе, се оказва, че няма ферибот. Ватев и Новаков съдействат пред параходството той веднага да дойде от Румъния и да прекара латвийците от другата страна на Дунава. Качват се на влака и през нощта срещу първи септември минават границите на Русия. На 1 септември се обявява Втората световна война и се затварят границите на всички страни.
към текста >>

На следващия ден — 11 януари, след закуска Учителя предлага на Борис да отидат на Изгрева, който е напълно обезлюден.
" Ботев веднага отговоря: „С ножа и пистолета, разбира се." Учителя му казва: „Това е стар метод. Измисли някакъв друг метод за работа, ела и ми го кажи, и ако го одобря, ще те пусна пак на Земята." След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г., извършена с 1784 бомбардировача през деня и нощта, Учителя напуска Изгрева и отива при Борис Николов. Почти всички жители на София напускат града. Ние също питахме Учителя и той ни каза да се евакуираме в провинцията. На следващия ден — 11 януари, след закуска Учителя предлага на Борис да отидат на Изгрева, който е напълно обезлюден. Отправят се към полянката и застават за молитва. Повече от час Учителя се моли съсредоточено заедно с Борис. След свършване се обръща към него: „Тук вече не може да се прави връзка с Бога. Да излезем." Напускат Изгрева и отиват в къщата на Борис. Един час след тяхното прибиране в двора пристига запъхтян от Мърчаево Симеон Костов и казва на Борис, че иска да се види с Учителя.
към текста >>

34. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох!
След деветдневно разтриване гушата изчезва и Таня е напълно здрава. Отива на контролен преглед и лекарите се чудят как е могла да стопи тази голяма гуша. Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох! " Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства. Тя казва: „Учителю, чувствам топлина, която постоянно се увеличава." Учителя маха ръката си настрани и я пита: „А сега? " Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване. На Витоша, на бивака Ел Шадай, Учителя и приятелите са насядали на полянката. Братята и сестрите разказват как той ги е излекувал от известни болести.
към текста >>

35. 7.29 Кина Тахчиева - Светозар Няголов ( -2013)

Обикновено при Учителя ври чайник с вода и от него се прави кафе, чай или друга закуска.
Кина Тахчиева По време на ученическите ваканции учителките от братството, работещи в провинцията, се събират на Изгрева и прекарват времето заедно с Учителя. От него те приемат сили и енергии, за да продължат трудната си работа. На Изгрева идва и Кина Тахчиева от Стара Загора. В една от лекциите Учителя обяснява, че водата трябва да заври, за да умрат микробите, които са в нея, и тогава да се използва за пиене. Обикновено при Учителя ври чайник с вода и от него се прави кафе, чай или друга закуска. Накарват Кина да направи чай. Понеже приятелите бързат, тя не дочаква да заври водата, а когато зашумява, я сваля и започва да разлива по чашите. Това не остава незабелязано от Алфиери Бертоли, който й казва: „Кинче, знаеш ли как се казва „Кинче" на английски език? — „Мис Кинче" — мискинче. Всички започват да се смеят на глас, а Учителя се смее със сълзи на очи.
към текста >>

36. 7.90 Ирина Кисьова - Светозар Няголов ( -2013)

Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох!
Ирина Кисьова Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох! " Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства. Тя казва: „Учителю, чувствам топлина, която постоянно се увеличава." Учителя маха ръката си настрани и я пита: „А сега? " Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване. (От 6.5 Лекуване на хора)
към текста >>

37. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

По интуиция Методи разбира, че тази закуска е за него.
Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството. Зазорява се, методи посреща хубавия изгрев, но музиката продължава да звучи ясно в ушите му. Той започва да вижда във всеки лъч от изгряващото слънце по едно същество, което продължава да играе видения от него особен танц. След изгрева и наряда, който изпълнява, той отива към наблюдателницата и влиза в нея. Вътре няма никой, но на масата има чайник с гореща вода и храна. По интуиция Методи разбира, че тази закуска е за него. Сяда, нахранва се и тръгва надолу, към хижата. Следобед той пристига до хижата, поздравява Учителя и му целува ръка. Учителя го пита: „Е, Методи, какво видя горе? " Шивачев подробно и вдъхновено разказва пред събралите се братя u сестри за особения танц, който е видял на върха. След разказа му настъпва пълно мълчание.
към текста >>

Братята и сестрите ни заобиколиха, като ни предложиха чай и закуска.
Вляво на пътя, в скромна палатка, бе Учителя и ни чакаше. Братята и сестрите се бяха разположили, седнали около клековете. Горяха 2 огъня и чайниците вряха. Някои приятели пиеха чай. Стана чудо. Братята и сестрите ни заобиколиха, като ни предложиха чай и закуска. „Защо се забавихте толкова време? " - беше първият им въпрос. „Учителя каза ,че няма да тръгне надолу, докато не дойдете и вие." Да, нашият благ баща чакаше совите най-малки деца. Закусихме, починахме и Учителя нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов.
към текста >>

Спряхме на хижата за почивка и малка закуска.
Ходихме до Малка Мусала и Маричените езера. Готвехме си общо и се хранехме общо. Събрахме се цялото семейство: трите братя и сестра ми. С нашия интензивен духовен живот, небето се изчистваше от облаците и постоянно имахме слънчево време. На 15 август, неделя, си тръгнахме надолу, покрай заслона. Спряхме на хижата за почивка и малка закуска. Към 13 часа се качихме на лифта, след което с колите благополучно се прибрахме в София. На 5 август 2005 г. сестра ми и зет ми дойдоха от Франция със самолет. От летището ги закарахме у нас, където ги разтрих и ги накарах да се изкъпят, за да им олекне от пътуването. Обядвахме и Павел ги закара в дома на Косьо, където те отсядаха.
към текста >>

38. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

На другия ден ядохме само сирене за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак.
Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан u племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере. Имаше 6 мандри и около вяска имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата. Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене. На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече. На другия ден ядохме само сирене за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак. Обаче вечерта ни се схванаха челюстите - не можехме повече да преглъщаме. След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене. Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със сирене. Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване.
към текста >>

След Молитвения връх и закуската вземах раницата си и правех големи, средни и малки Паневритмии по върховете.
На него трябваше предварително да се даде сумата за времето, което ще престоиш горе, и за пътните. Само така можеше организирано да се отиде на езерата. По това време сестра Буча Бехар водеше сметките на рилския лагер. По едно време се оказа, че липсват пари от касата на магазина и взеха да подозират мене, че вероятно вземам продукти. Разбрах от намека, който ми направиха ,и аз престанах да влизам в магазина и оставих те да го оправят. След Молитвения връх и закуската вземах раницата си и правех големи, средни и малки Паневритмии по върховете. Бях се доста застоял, зает с общата работа. Голямата Паневритмия беше от 2-ото, 3-тото езеро, по лифта на 5-ото, Кабул, Острец, билото и през Салоните и Чистотата - на лагера. Средната беше пак по същия път, но слизането по 7-те езера или по лифта покрай Харамията и Бивака. Малката Паневритмия е пo езерата със слизане покрай езерото на Чистотата. След няколко свободни дни дойдоха при мене и ме помолиха да отида пак в магазина.
към текста >>

Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията край камъка на полянката и след това всички веднага отидоха да си приготвят закуската и обяда.
През 1990 г. закупих продукти за лагера по изготвен от мен списък, 50 хляба и казан от 80 литра. Помолих брат ми Костадин, с колата си с багажник да откара продуктите. Оттам конете занесоха всичко на хижата и настанихме багажа в преддверието, където туристите оставят раниците си. Хляба качих на тавана, където спяхме. Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията край камъка на полянката и след това всички веднага отидоха да си приготвят закуската и обяда. Така приятелите бяха свързани с ежедневните си нужди и не можеха да отидат да играят Паневритмия другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода за чай, а обядът беше безплатен. Имаше донесен един казан, но той се оказа пробит. Картината на братския живот в лагера веднага се промени и започнахме да ходим на Паневритмия до Чистотата, на първото езеро за дърва и няколко пъти - на петото езеро.
към текста >>

След закуската отидохме на Паневритмия на петото езеро.
времето на 19 август се промени. Сутринта в 2 часа заваля дъжд. Аз отидох на върха и започнах да работя. Небето се разясни и сутринта имахме хубав изгрев с малко облаци по небето. Каза ми се, че бурята се отлага с 5 дена. След закуската отидохме на Паневритмия на петото езеро. По обяд предложих да направим една обща молитва, за да се свържем с Махабур - Мощния и Силния Дух, който постоянно присъства там. След нашата сърдечна молитва на близо 1000 души всички облаци се пръснаха и трите дена на празника бяха само слънчеви. На 25 август се разразила силна буря, която съборила много палатки на приятели, които бяха останали, и 3 дни били затворени в хижата, докато времето се нормализира. През 1992 г. останаха повече от 7000 лв.
към текста >>

След закуската останахме да готвим за обяда - по желание, а приятелите отидоха на Паневритмията на петото езеро.
Атакуваха ме и на 18 получих разстройство. На 19 август имаше отличен изгрев и тихо време. Четох високо беседата и се чувала чак в кухнята от дежурните. Наряда протече отлично и след Молитвения връх пихме чай. Някой беше донесъл тенекии с мед и чая се пиеше с мед. След закуската останахме да готвим за обяда - по желание, а приятелите отидоха на Паневритмията на петото езеро. Следобед се храниха със сборното ядене, което бяхме сготвили. Казаните се изпразниха, а за вечеря приготвихме казан с жито. Следобеда имаше голям концерт от братски песни. На 21 август си тръгнахме надолу. Конярите веднага ми натовариха багажа и на мои приятели и ние тръгнахме надолу.
към текста >>

39. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

Поканени от домакините, Учителят и Граблашев влезли в една постройка, където им била предложена закуска и където те отпочинали от пътя.
Вървяли през гората и стигнали до една широка поляна, сред която имало езеро. На отсамната страна на езерото видяли лодка, в която седял и чакал човек, който очевидно бил лодкарят. Когато наближили брега, непознатият станал, излязъл от лодката и с израз, както и с държане, в което личало почит и голямо внимание, поканил Учителя и неговия придружител да влезат в лодката. Лодкарят почнал да гребе и не след дълго те се озовали на насрещния бряг, където имало постройки. Посрещнали ги непознати хора и на Граблашев направило впечатление, че те мълчали и посрещнали Учителя също така с голямо внимание. Поканени от домакините, Учителят и Граблашев влезли в една постройка, където им била предложена закуска и където те отпочинали от пътя. След всичко това гостите били отведени в друго помещение, което представлявало неголям салон. В средата имало дълга маса, около която били наредени тринадесет стола. На дванадесетте от тях насядали ведно с Учителя други единадесет души, а тринадесетият стол останал празен. Преди да влязат в този салон, Учителят предупредил Граблашев, че не бива да задава никакви въпроси, а само да слуша. Това, което се приказвало на това събрание сред девствената гора, не е известно, защото нито Учителят, нито Граблашев по-късно казали нещо по него.
към текста >>

40. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

След закуска, пак тръгваше сам по снега и за да му намерим следите, с брат Христо му казахме – да ни пише по снега.
Не казваше какво пише и не искаше никой да го безпокои. Чак когато свърши писането, ме повика един ден и ми показа, какво е писал. Той превел цялата Паневритмия на немски език и я изпрати по-късно по пощата, в Берлин, на прочутия доктор Шмид, който в момента беше в затвора за антихитлеристка дейност. Сутрин рано четиримата – братя Янкови, брат Христо и аз се уединявахме в една малка, празна стаичка на горния стаж и се молехме. Докато се свари чаят на голямата печка, Венцислав все излизаше навън. След закуска, пак тръгваше сам по снега и за да му намерим следите, с брат Христо му казахме – да ни пише по снега. На 50, 100 крачки четяхме по снега имената: Моцарт, Бетховен, Бах и пр. Най-сетне го намирахме и играехме тримата заедно Паневритмия, на някое по-широко място, между боровете. Веднъж, всички, които бяха в хижата, решиха – всеки ден мъжете да събират дърва от гората и да ги нацепват. Ние с госпожа Янкова казахме: "Братя Янкови са виртуози, трябва да си пазят ръцете! Ние желаем да събираме дърва вместо тях!
към текста >>

Още същата сутрин, след закуска, аз, той и Венцислав, тръгнахме за Мърчаево.
Когато сутрин правехме молитва, се свързвахме духовно с Учителя. Не знаехме къде е той. Случайно узнахме, че е в с. Мърчаево. Учителят пък, от своя страна, попитал сестрите и братята, не е ли видял някой от тях брат Христо, след бомбардировките и къде е той? Една сутрин рано брат Христо каза, че Учителят ни вика да отидем при него. Още същата сутрин, след закуска, аз, той и Венцислав, тръгнахме за Мърчаево. Taм пристигнахме към 4 часа след обяд. Сестра Стойна и сестра Йорданка Жекова ми казаха: – Към 3 и половина часа, Учителят ни каза: Рекох, поразтребете, поизмийте малко! " Като станало 4 часа без 5 минути, Учителят излязъл и застанал на стълбата на къщата, която се вижда от улицата, откъдето ние ще минем.
към текста >>

На другия ден, след закуската, Учителят ни прие в своята малка стаичка, където спеше.
" Неописуема беше радостта ни. Учителят първо ни прие в една обща стая. Там, след малко, донесоха корито и започнаха да къпят едно бебе. В същата стая сестрите сложиха и вечеря. През нощта, Венцислав остана да спи, заедно със сестрите, в същата стая, а аз и брат Христо отидохме у Рилкини. На другия ден, след закуската, Учителят ни прие в своята малка стаичка, където спеше. Беше седнал на креватчето. Аз прелиствах в този момент една от тогавашните малки песнопойки. Учителят посегна с ръката си, да му я дам. Коленичих и я сложих върху нозете му. Венцислав и той приближи до него.
към текста >>

41. Всеки трябва да си знае мястото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

На другия ден, след закуската, цялата сутрин пях.
Отидохме при постройката. Брат Христо само пипна катинара и той сам се отвори, защото не бил заключен, а само прикрепен, да изглежда като заключен. Същата вечер пристигнаха от София брат Неделчо Попов и брат Асен Арнаудов. Братята си легнаха, кой на канапето, кой на земята, и кой на кушетката. Аз спах на леглото. На другия ден, след закуската, цялата сутрин пях. Говорихме за изкуствата, за музиката, за науките и всички заедно отидохме при Учителя. Покани ни да седнем, като с ръката си посочваше кой от нас, на какъв стол да седне. На мен посочи стола от дясната му страна до масичката, който имаше отсрани облегала, като кресло и само на него имаше възглавничка. Другите столове в стаята бяха обикновени. Той каза:
към текста >>

42. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Можехме да разчитаме на една закуска и обяд и вечеря на хляб и маслини.
Станахме трима вегетарианци - Виктор, един симпатичен елин и аз. На третия ден дойде майката на елина и започна да го жали и той - ще-неще - остави вегетарианството. Когато станахме вегетарианци, ние принципно обявихме: „Как може един християнин, който не бива да отнема живот, да убива животни и да ги яде? “ Това засегна другите колеги от института. Столът беше студентски и те решиха да не ни готвят нищо вегетарианско. Можехме да разчитаме на една закуска и обяд и вечеря на хляб и маслини. Виктор кара известно време и реши да яде от общото ядене, като изважда мръвките. Така аз останах сам да отстоявам принципите на вегетарианството. Но нали съм инат българин, реших да отстоявам принципите си на всяка цена, каквото и да става. И цели осем месеца бях подложен на строг спартански живот. От България дойдох с енергия, сили, прекрасно здраве.
към текста >>

43. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

След Паневритмията- малка закуска пак около Сфинкса, а сетне желаещите тръгваха на разходка из планината с храна за няколко часа.
Вече около съборните дни дойдоха и музикантите Йоана Стратева и Петър Ганев. В лагера цареше изключително хармонична атмосфера, която се проявяваше във всичко - и в личните взаимоотношения, и в уреждането на бита и във всяко съвместно действие. Красив, нежен и лек като зефир, гласът на Величка Няголова ни будеше в ранната утрин с песен от Учителя. Това беше съвсем ново за мен, неописуемо усещане на неземна благодат и топлина, които се вливаха в моята душа, пробуждаха я и я зовяха някъде във висините... Друг път ни будеха и цигулка, и флейта, и Павел Желязков, но резултатът бе все същият: леко и радостно събуждане при тези Божествени звуци и тръгване нагоре към Сфинкса за изгрева на слънцето. Там се молехме, четяхме малък откъс от беседа, правехме упражнения и играехме Паневритмия. След Паневритмията- малка закуска пак около Сфинкса, а сетне желаещите тръгваха на разходка из планината с храна за няколко часа. В лагера, разбира се, всички поред дежуряха в кухнята, нас с Миша не ни включваха, за да бъдем свободни да скитаме из планината на воля. Ние обаче не злоупотребявахме с гостоприемството и нежната грижа на нашите братя и сестри за нас - и дежурствата тръгнаха лесно като дишането. Въобще целият братски живот там - ранното ставане, молитвите, упражненията, четенето на беседи, разучаването на песните, упражненията и Паневритмията, заниманията с астрология с бате Крум и беседите с него, както и работата за поддържане на лагера - всичко това също ставаше естествено като дишането. И ние разбирахме, че тази лекота и естественост се крепи на стрикгната организация и интензивна работа от страна на самия бате Крум, както и на най-близките му помощници - Павел Желязков, Мария Митовска и Жоро от Габрово. После се появяваха музикантите Йоана Стратева и Петър Ганев, които увенчаваха работата им като най-красив музикален акорд...
към текста >>

После Паневритмии - небольшая закуска там же возле Сфинкса, а затем желающие отправлялись на прогулку в горы, захватив предварительно небольшой запас еды.
А ближе по времени к соборным дням поднялись и музьжанты - Иоанна Стратева и Петр Ганев. В лагере царила на редкость гармоничная атмосфера, которая проявлялась во всем: и в личных отношениях, и в устройстве быта, и в любом совместном делании. Красивый, нежный и легкий, как ветерок, голос Величкой Няголовой будил нас ранним утром песней Учителя. Это было совсем новое для меня, непередаваемое ощущение неземной благодати и тепла, которые вливаясь в мою душу, пробуждали ее и звали куда-то вверх... Потом нас будили и скрипка, и флейта, и Павел Желязков - результат был тот же: мы легко и радостно вставали после этих Божественных звуков и поднимались на восход солнца к Сфинксу. Там мы молились, читали небольшой отрывок из беседы, делали упражнения и танцевали Паневритмию. После Паневритмии - небольшая закуска там же возле Сфинкса, а затем желающие отправлялись на прогулку в горы, захватив предварительно небольшой запас еды. В лагере, конечно, все по очереди дежурили по кухне. Но нас с Мишей старались не подключать к этой работе, давая возможность общаться с горами, сколько хотим и когда хотим. Но мы не злоупотребляли гостеприимством и деликатной заботой о нас наших братьев и сестер. И дежурство установилось естественно, как дихание. Да и вся братская жизнь в лагере: ранний подьем, молитви, упражнения, чтение бесед, разучивание песен, упражнений, доучивание Паневритмии, занятия астрологией с бате Крумом, беседи с ним, работа по лагерю - все происходило естесгвенно, как правильное дихание.
към текста >>

44. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Последното се състои в това да проверят дали всички пособия са на място, да бдят за реда, хигиената и да подреждат масичките за закуската.
За изпълнение на казаното ще внимаваме от първия до последния ден на учебната година, тъй като имаме задачата да създадем навици у децата за цял живот. За да свикнем малките да бъдат чисти и спретнати, правим всекидневен и седмичен преглед. Не по-малко важно е да свикнем децата да пазят ред и чистота около себе си. Всеки предмет в стаята има свое място и ние трябва на време да обърнем вниманието на малките към това. С голяма готовност децата посрещат дежурството. Последното се състои в това да проверят дали всички пособия са на място, да бдят за реда, хигиената и да подреждат масичките за закуската. Децата обичат песента „Аз имам две ръчички", която ни подсеща да си прегледаме ръцете. Точно сега, подчертавайки хигиената на ръцете, краката и ушите, уместно е да заговорим за тяхната дружна работа. С каква удивителна задружност работят ръцете и краката, устата със зъбите и езика! Всичките сетива работят задружно за доброто на човека. Животът е резултат на общи усилия. Ще почнем с малките от дружната игра, дружната песен и работа.
към текста >>

45. 6. Есен - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

През време на закуската, сложих тиха мелодия на грамофона и запитах: — Знаете ли каква приказка ни разказва музиката на грамофона?
— И да си украсим стаята — прекъсна ме Лилия. Моята мисъл не беше точно тази, но и това не беше казано лошо. След малко градината се изпълни с весел глъч и смях. Всички деца напълниха джобовете си с листенца и отново се върнаха в стаята, където дежурните бяха сервирали закуските. Естествено беше да декорираме масичките със събраните листенца и да закусим при по-специална обстановка. През време на закуската, сложих тиха мелодия на грамофона и запитах: — Знаете ли каква приказка ни разказва музиката на грамофона? — Не. — Ще ви я разкажа: „Сложих плочата отначало и започнах" Задухал вятърчо през полята и градините, чуйте 'как се прегъват клонете на дърветата и фучат . . . ето сега тичат деца от училище, виждат сочните круши на дърветата и почват да берат . . .
към текста >>

46. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Днес закуската се даде в бюфета па театъра и след нея имаше театрален спектакъл от импровизирани номера.
— Всеки, който пожелае! — отговорих аз, следейки общия интерес. — Аз ще късам билетите! — Аз пък ще ги продавам! Аз ще играя балет! — и т. и. всеки намери своето място в новата игра. Преди да си отидем, като първи номер от програмата в театъра беше новата 'песен „О, славни сме артисти". На следния ден Предстоеше ни трескава работа: Няколко деца започнаха да нареждат сцената, други слагаха номера на столчетата, трети правеха завеса от нарязани ленти, а на касата касиерът режеше билети и правеше план на салона. Днес закуската се даде в бюфета па театъра и след нея имаше театрален спектакъл от импровизирани номера. Децата пяха и декламираха. По общо желание, като номер, разказах приказката за „Пролетния сън на малката Оличка". Заговорихме и за кино. След обяд Всяко дете работеше сериозно и нямаше нужда ла се напомня за повече ред и дисциплина. Около две масички бяха насядали 8—10 деца, и изрязваха дълги ленти от хартия а на тях лепяха различни картини, изрязани от журнали и списания.
към текста >>

47. 15. Един ден без ново - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

*) При влизане всяко дете измиваше ръцете си и сядаше пред сложената закуска.
От 9.30—10 ч. прибрахме работата си, казахме молитва, прегледахме се и 5—6 минути поговорихме за работата кой колко цветя е направил, лесно ли се правят те, кои са по-мъчните, какво от тях се прави по-трудно (връзването) и пр. През междучасието всички излязоха на двора. В стаята останаха само дежурните да сложат закуските. Втория час. *) При влизане всяко дете измиваше ръцете си и сядаше пред сложената закуска. Когато всички бяха готови, изпяхме молитвичката и закуската започна. През време на последната грамофонът свиреше приятен майски валс. След закуската всяко дете внимателно постави столчето си в кръг и имахме една минута тишина (обща почивка за концентрация). Ще забележа за дълга на дежурните, които трябва да свършат първи.. Докато децата едно по едно стават, те трябва да приберат трохите, салфетките и масичките. Най-добре знаят децата какво им трябва и най-често сами ни подсещат.
към текста >>

Когато всички бяха готови, изпяхме молитвичката и закуската започна.
прибрахме работата си, казахме молитва, прегледахме се и 5—6 минути поговорихме за работата кой колко цветя е направил, лесно ли се правят те, кои са по-мъчните, какво от тях се прави по-трудно (връзването) и пр. През междучасието всички излязоха на двора. В стаята останаха само дежурните да сложат закуските. Втория час. *) При влизане всяко дете измиваше ръцете си и сядаше пред сложената закуска. Когато всички бяха готови, изпяхме молитвичката и закуската започна. През време на последната грамофонът свиреше приятен майски валс. След закуската всяко дете внимателно постави столчето си в кръг и имахме една минута тишина (обща почивка за концентрация). Ще забележа за дълга на дежурните, които трябва да свършат първи.. Докато децата едно по едно стават, те трябва да приберат трохите, салфетките и масичките. Най-добре знаят децата какво им трябва и най-често сами ни подсещат. — Г-це, нека да си изиграем вчерашната песен! — обади се Любка, а след нея подеха и други.
към текста >>

След закуската всяко дете внимателно постави столчето си в кръг и имахме една минута тишина (обща почивка за концентрация).
В стаята останаха само дежурните да сложат закуските. Втория час. *) При влизане всяко дете измиваше ръцете си и сядаше пред сложената закуска. Когато всички бяха готови, изпяхме молитвичката и закуската започна. През време на последната грамофонът свиреше приятен майски валс. След закуската всяко дете внимателно постави столчето си в кръг и имахме една минута тишина (обща почивка за концентрация). Ще забележа за дълга на дежурните, които трябва да свършат първи.. Докато децата едно по едно стават, те трябва да приберат трохите, салфетките и масичките. Най-добре знаят децата какво им трябва и най-често сами ни подсещат. — Г-це, нека да си изиграем вчерашната песен! — обади се Любка, а след нея подеха и други. — Да играем майската песничка. Това беше съвсем навреме.
към текста >>

48. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След закуската имаше три минути тишина. 7.
При даден знак всички изпяха с движения „Пляс-плис". След това всички изправени изпяха „Добре дошли" към родителите си. 4. Рибките изиграха с песен „Веселите рибки", След играта моряците спуснаха мрежите и ловиха риби. Последните преместиха столчетата и седнаха в парахода. 5. Момиченцата рибки станаха млади девойки и сервираха закуски (и тук имаше какво да видят родителите). 6. След закуската имаше три минути тишина. 7. Започнахме концерта. Всяко дете каза по един номер: песен, стихотворение или игра. И по този начин минахме преговора на ученото през годината. 8. Следваше последният номер — балет на морските феички. Грамофонът засвири валс и феичките заиграха.
към текста >>

49. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и чуя Дънов в непосредствено обръщение към своите последователи.
От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха хора от средната класа. От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето това е най-ценното, може би да кажа, най-бялото нещо, което видях у Белите братя. След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и чуя Дънов в непосредствено обръщение към своите последователи. Към 10 часа откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната на около метър над земята. Платформата бе добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол, пред стола маса, а върху масата библия. Всички се стекохме там и насядахме на тревата пред естрадата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си забрадки.
към текста >>

50. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев.
Когато започна втората" вълна от осемдесетте години (пак от политически терор и глад), ирландците вече бяха една четвърт от всичките жители на Ню Йорк, а забогателите немци се бяха преселили към подобрите квартали на север. Мизерните им жилища на долния Ийст Сайд щяха да се залеят с евреите на втората вълна: един милион и половина души там, където в така наречената Малка Германия бе имало 200 000 германци. Най-наблъсканото население на планетата. Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр. - като съседи от север. Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
към текста >>

Искаше да не бъде тук или там с тялото си, да не съществува, да не се е раждал дори, а само да седи кацнал като оченце на врабче на клонче над залятата със слънце покривка на Света наоколо, около която всички на земята са насядали като на Великденска закуска, и говорят, бъбрят, смеят се, ядат, дигат наздравици, готвят, поднасят, мислят, дремят или сънуват, и той просто да гледа всичко това отгоре, да слуша, да попива... И му просветна, че това всъщност беше картината, която чичо Точо беше обрисувал за него в Свищов преди да замине, когато се бяха срещнали да се сбогуват на кафенце с баклава под чинара на Чифте кафене, и той му разправяше как ще си обогати духовното образование в семинарията на Дрю, за да сее словото Божие по света по най-добрия начин по който може, а не както в Хотанца, колкото и да бяха доволни от него тамошните ученици и селяни.
И никой от тях тук нямаше кой да го гледа - с черен кафтан или сицилианско кепе - и да одобрява или не изблика на човешка любов в тях. Той бе навлязъл в Америка преди да стигне Нюйоркския залив. Америка не беше място. Америка беше състояние на съзнанието. Петър вече беше открил това чувство и преди; беше видял как става като магия пред очите му и искаше още и още. Искаше да не бъде тук или там с тялото си, да не съществува, да не се е раждал дори, а само да седи кацнал като оченце на врабче на клонче над залятата със слънце покривка на Света наоколо, около която всички на земята са насядали като на Великденска закуска, и говорят, бъбрят, смеят се, ядат, дигат наздравици, готвят, поднасят, мислят, дремят или сънуват, и той просто да гледа всичко това отгоре, да слуша, да попива... И му просветна, че това всъщност беше картината, която чичо Точо беше обрисувал за него в Свищов преди да замине, когато се бяха срещнали да се сбогуват на кафенце с баклава под чинара на Чифте кафене, и той му разправяше как ще си обогати духовното образование в семинарията на Дрю, за да сее словото Божие по света по най-добрия начин по който може, а не както в Хотанца, колкото и да бяха доволни от него тамошните ученици и селяни. - Бог, Бог, Бог, Бог! Все туй повтаряте през цялото време! - беше казал чичо Точо с вечната си малко почерпана усмивка, въпреки че беше напълно трезвен сега със сутрешната чашка турско кафе в ръка. - Сякаш имате телеграфна жица между себе си и Него, и то отворена деня и нощя, да ви нарежда час по час какво да правите, че да се доберете до Небето, след като си заминете. Сякаш няма друго какво да прави, освен да се тревожи за вас осемте протестантски селски, дето завършихте лани, как да се настаните под голямата смокиня горе в Рая. - Няма нужда от телеграфна жица - беше отвърнал Петър. - То е писано какво е казал в Книгата.
към текста >>

Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост.
Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря. Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините.
към текста >>

Освен че трупаше какво ли не пред него на масата на закуска, пълнеше му кофичка храна за обяд.
Тробел го взима от ръката му, стиска я, поглежда листа: - Ти написа нещо чудно, Уолт, публикувахме го; взема им акъла! Добрият Хорас, си казва Уитман и го поглежда изпод драките на косата и брадата си. И се сеща за Питър Дойл, с когото живя толкова години, трамвайния кондуктор, приятеля, свенлив, толкова млад - невероятно млад просто! чиста кожа - усмихнат под мустачките и периферията на бомбенцето си, когато ходеха един с друг. Толкова млад! „Душице моя!“ * Чакалов по това време живееше на пет-шест улици от „дупката“ на Уитман, в пансиона на г-жа Бакстър. Беше щастлив, че живее в Кемдън, въпреки че работеше във Филаделфия, защото горещините във Филаделфия през лятото бяха нетърпими. Хазайката му беше майка на негов съученик от Бриджтаун и се чудеше как да угоди на гладника българин. Освен че трупаше какво ли не пред него на масата на закуска, пълнеше му кофичка храна за обяд. Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд. Първо километър и половина през Кемдън, докато стигне до ферибота на река Делауер, след това прекосяване за два цента, и още километър и половина пеша до печатницата. Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен ежедневник „Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше. Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два пъти повече от семинаристите на Дрю. Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района.
към текста >>

51. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Изяде си закуската с тях, но не му се седеше.
Тъмносиньо; бе толкова рядко по това време на годината в залива на Масачузетс да е така чисто и ясно. Беше дошъл с една рибарска лодка до плажа Нантаксет в дъното на Хингамския залив, където също имаше талян като таляните далече, далече назад у дома. И какви чудни, яки, прями рибари бяха само тези хора. Как гледаха право в очите. Как оставяха въздух около тебе - готови да услужат, без да те притискат и без да искат нищо. Изяде си закуската с тях, но не му се седеше. Тръгна нагоре по пет-шесткилометровия пясъчен нос към рибарското селце Пембъртън и като стигна, осъзна, че, без да си казва, търсеше на края му Созопол или Месемврия. Някъде на дъното на мотивите си. Но тук нямаше планини. Нямаше гори. Нямаше къщи с еркери и дълбоки сачаци и хаети.
към текста >>

52. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

След обяд или след закуска ние се покатерваме на дърветата, сядаме на някой клон и ядем джанки, които с течение на времето се превърнаха в жълти сливи с кисели корички.
По-късно работата се изясни. Разпръсна се тайнствената загадка и всичко мина под знака на хумора. Конете и ние си имахме еднакво меню. Десерта ние вземахме направо - съвсем природосъобразно. Жечо знае, че сме плодоядци и горещо ни препоръчва зреещите в двора джанки. След обяд или след закуска ние се покатерваме на дърветата, сядаме на някой клон и ядем джанки, които с течение на времето се превърнаха в жълти сливи с кисели корички. Спомням си тия закуски на сливата. Аз съм седнал на някой клон удобно, а до мене се е настанил Христо. Ядем сливи и гледаме в полето, където бавно се спуска като голям зрял плод юлското слънце. Христо кротичко къса сливките, подмята встрани костичките с един изучен жест и въздъхва. Аз мисля, че в тая въздишка се крие нещо като недоволство, че е толкова скромна тази вечер нашата вечеря, но Христо ми пришепна тихо и замечтано за това колко ще бъде щастливо човечеството, когато всички хора се научат да живеят природосъобразно и направо от дървото ще приемат даровете на природата, както ние сега приемаме витамините от жълтите джанки.
към текста >>

53. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Сутрин се събираме на закуска.
Когато е облачно и хладно, двамата спим или в една стара сграда, където държат инструментите и други градински потреби, или пък навън, на открито, като всеки постила под себе си малка черга и се завива с балтона си. Топлите юлски нощи ни пазят и ние сме доволни139. Над нас пак блестят съзвездията, които гледахме в Ачларското небе, но сега ние се чувстваме повече у дома, заградени сме с повече топлота и грижи. Сестрите спят на хълма в една заветна падинка. Там те си отнасят черги и ние дълго, след като се свием в дебелите си балтони, чуваме шумния им говор. Сутрин се събираме на закуска. Преди това пеем сутринния си наряд с тиха тържественост и после закусваме. От високия рид на „Свирчовица“ може да се види как се белее Дунава и ние често се заглеждаме в тази ивица на север. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите През един неделен ден140 се случва нещо неприятно. След необикновения пек пак завалява продължителен пороен дъжд. Със застрашителен тътен от баира над нашата комуна се задава облак като огромна черна ламя.
към текста >>

54. Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси - Георги Христов

След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма.
Срещата, беше предвидена да се състои по време на черешобера на братската градина в Стара Загора, дето се раждат най-хубавите череши. Но поради някои технически неудобства този срок бе пропуснат и срещата се състоя, но без череши. Имаше гости от Ямбол, Нова Загора, Пловдив, София и околните села - около 400 души. Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителя пристигна, придружен от брат Ковачев. На всички направи впечатление, че Ковачев пристигна потънал в пот, а Учителя - като че никак не е вървял. След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма. След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя - цигулари. Изпяха се и няколко братски песни общо от всички присъстващи. Късно привечер всички се разотидоха. Отпътува и Учителя. През лятото на същата (1920) година аз посадих зеле на долния край на „братската градина“.
към текста >>

55. Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. - Георги Христов

В петък сутринта (след молитва и закуска), почнах да си приготвям багажа за пътуване към Арбанаси.“
Дойде жътва. Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един- два месеца го изядохме. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души? И все още купувахме! ________________________________________________ 154 Той сам е записал в своите спомени: „През 1924 година лятото, вечерта в четвъртък ми съобщиха, че ми дават 20 дена отпуск, който реших да прекарам на комуната в Арбанаси, като им помагам в работата. В петък сутринта (след молитва и закуска), почнах да си приготвям багажа за пътуване към Арбанаси.“
към текста >>

56. Приемната на Учителя - Георги Христов

Обикновено сутрин, след като Учителя излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителя отиде и си полегне на леглото.
Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите, казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!“ Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво!“ Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителя спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло.“ Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителя излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителя отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителя я хареса и още през есента нареди да се постави печка. И Учителя остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. На следващата година -1927, Учителя повечето време преспиваше тук.
към текста >>

57. Един ден на Изгрева - Георги Христов

След нея следваше закуска и разговор.
В отговор на този стремеж бяха и утринните Слова на Учителя, които имаха по-мистична вглъбеност. Те бяха кратки, не бяха дълги. Но те пресъздаваха един хубав живот в ранната неделна утрин. След утринната беседа навън се изпълняваха шестте упражнения. След тях се играеше Паневритмията от 7-8 часа сутринта. След нея следваше закуска и разговор. Така се прекарваше до 9.30 часа, когато всички отиваха в салона. Учителя след Паневритмията се оттегляше в стаичката си, не приемаше гости и не провеждаше разговори. Явяваше се точно в десет часа официално облечен, изгладен, чист, красив. Изкачи се на катедрата и почне неделното Слово, което беше една хубава дълга беседа, където засягаше въпросите на живота, разглеждаше ги от всички страни, осветяваше ги, отговаряше на мълчаливите запитвания на слушателите. С чудно интуитивно прозрение той долавяше какви въпроси вълнуваха учениците.
към текста >>

58. Братските празници на Изгрева - Георги Христов

Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща вечеря.
Тогава сутринта редът протичаше обикновено като другите празнични неделни дни. За 22 март Учителя държеше една специална беседа. Тя се държеше след като премине молитвата на поляната, гимнастическите упражнения и Паневритмията. След това на Изгрева се прекарваше целия ден като празничен ден, независимо в какъв ден се случваше. Този ден можеше да е делничен ден. Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща вечеря. Онези, които бяха ангажирани през деня, винаги идваха за общата братска вечеря. Салонът се изпълваше. Онези, които организираха художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази. Обикновено на тези вечери Учителя присъстваше и вниманието на всички беше насочено към него. Петровден е именният ден на Учителя.
към текста >>

59. 2. Николай Дойнов - Георги Христов

Като седнем на закуска Павел казваше: „Който изпие един чай, полагат му се 6 маслини, които изпие два чая - три маслини.
Аз, Николай не съм участвал в комуните, защото дойдох в София през 1923 г. Разправяше ми Олга Славчева. Тя била в комуната в гр. Нова Загора. Имало един много симпатичен брат Павел, които по свой начин разбираше материалните ценности. Като седнем на закуска Павел казваше: „Който изпие един чай, полагат му се 6 маслини, които изпие два чая - три маслини. Този брат, които създаде комуната, имаше фабрика за тухли и керемиди. И тя малко време изтрая тази комуна. В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна. Там хората не разбираха, че създаването на ценни материални блага за хората са резултат на големи усилия. А отиват хора, несвикнали за такава работа, и накрая оставаха с оскъдни продукти за прехрана.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26075291633606