НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
24
резултата в
20
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
МОЛИТВА - ХВАЛА
Молитвата "Хвала" Учителя продиктува пред Веригата след сложената
закуска
в 6 ч.
Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.
Молитвата "Хвала" Учителя продиктува пред Веригата след сложената
закуска
в 6 ч.
на 19 август, понеделник, 1907г., Варна. Той призовава присъстващите да прочитат това хваление след всеки петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца.
към текста >>
2.
Хвала
Молитвата Хвала Учителя продиктува пред Веригата след сложената
закуска
в 6 ч.
Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твоите чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.
Молитвата Хвала Учителя продиктува пред Веригата след сложената
закуска
в 6 ч.
на 19 август 1907 г., Варна. Той призовава присъстващите да прочитат хвалението след всеки петък, определен за абсолютен пост.
към текста >>
3.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
сутринта се сложи
закуска
, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото:
Всичкото ваше страдание ще преобърна в радост и веселие. Да бъдете верни на това , което сега ви се дава и ако се окажете верни на малкото, ще приемете и многото. Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото отначалото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята. Подир тези думи Господни се поклонихме по три пъти и слязохме долу в салона, гдето в 6 ч.
сутринта се сложи
закуска
, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото:
ХВАЛА Господи, Боже Наш! Душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост; изявил Си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти; показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост; изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда; научил Си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и бла-гости, които Си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов.
към текста >>
4.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Пред мен се откри нещо много интересно: на една поляна бяха насядали в идеален кръг стотина души; пред всеки един имаше постлана голяма снеж-нобяла салфетка, върху която беше сложена
закуска
.
в София, от 1933 г. живее във Варна, ученичка на Учителя от ок. 1934 г. (бел. състав.) Най-после се изкачихме.
Пред мен се откри нещо много интересно: на една поляна бяха насядали в идеален кръг стотина души; пред всеки един имаше постлана голяма снеж-нобяла салфетка, върху която беше сложена
закуска
.
Само на едно място беше сложена закуска, но нямаше никой. Възрастният човек ми каза, че това място е определено за мен, очаквали са ме. И аз седнах... Събудих се и се замислих какво значи всичко това. Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега.
към текста >>
Само на едно място беше сложена
закуска
, но нямаше никой.
живее във Варна, ученичка на Учителя от ок. 1934 г. (бел. състав.) Най-после се изкачихме. Пред мен се откри нещо много интересно: на една поляна бяха насядали в идеален кръг стотина души; пред всеки един имаше постлана голяма снеж-нобяла салфетка, върху която беше сложена закуска.
Само на едно място беше сложена
закуска
, но нямаше никой.
Възрастният човек ми каза, че това място е определено за мен, очаквали са ме. И аз седнах... Събудих се и се замислих какво значи всичко това. Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега. И този сън навярно има своето значение, но какво?
към текста >>
5.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
сутринта се сложи
закуска
, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото:
Всичкото ваше страдание ще преобърна в Радост и веселие. Да бъдете верни на това, което сега ви се дава, и ако се окажете верни на малкото, ще приемете и многото. Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят човеците, да прославят Отца вашего, който е на Небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята. Подир тези думи Господни се поклонихме по три пъти и слязохме долу в салона, гдето в 6 ч.
сутринта се сложи
закуска
, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото:
Хвала Господи, Боже наш, душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил Си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти, показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които Си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна Пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която Си ни заобиколил.
към текста >>
6.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Понеже този ден бе определен за въздържание, то
закуска
нямаше.
сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо П. Тихчев в служение и с помощта на И. Зурков отслужиха нещо от рода на църковно- православна литургия, от която всички приятели се доволстваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 ч., т.е. подир свършването на гореизказаното славословие от двамата казани приятели, започнахме двама по двама кратко бдение.
Понеже този ден бе определен за въздържание, то
закуска
нямаше.
На обед към 1 ч. се даде само чай и хляб. В 4,30 ч. следобед се събрахме в заседателния салон в колибата на г-н Бойнов, но не всички, а само мъжете. Жените в това събрание не се допуснаха.
към текста >>
7.
ОРГАНИЗАЦИЯТА
„...На събора се готвеше общ обед, а вечеря и
закуска
се правеше с чай и маслини първо качество по шест маслини на човек.
В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми. През първите събори се изпълняваха особен вид гимнастически упражнения, а сегашните шест гимнастически упражнения, без музикалното, се дадоха на събора през 1922 г. и оттогава се въведоха в цялото Братство.“ Ето какво още си спомня за събора през 1925 г. Георги Събев:
„...На събора се готвеше общ обед, а вечеря и
закуска
се правеше с чай и маслини първо качество по шест маслини на човек.
В кухнята, която беше под открито небе, постоянно имаше казан с гореща вода, откъдето всеки желаещ можеше да получи по чаша. Горещата вода беше едно от най-важните задължения на дежурните. Тогава се надпреварвахме да пием гореща вода.* Дежурните по кухня бяха с бели престилки и бели забрадки. Тогава ми направи впечетление, че при такъв голям приток на хора с различно обществено положение, пол и възраст на никого нищо не се губеше. На едно дърво беше окачена табелка с надпис: „Намерени вещи“.
към текста >>
8.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Понеже този ден бе определен за въздържание, то
закуска
нямаше.
14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил. Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение.
Понеже този ден бе определен за въздържание, то
закуска
нямаше.
На обед, към един часа, се даде само чай и хляб. В четири и половина часа следобед се събрахме в заседателния салон в колибата на г-н Бойнов, но не всички, а само мъжете. Жените в това събрание не се допуснаха. Сега г-н Дънов само на мъжете каза: — Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света.
към текста >>
9.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'
След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след
закуска
желаете да отидем в салона?
На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя.
След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след
закуска
желаете да отидем в салона?
" – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя. Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи.
към текста >>
" – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без
закуска
.
Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона?
" – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без
закуска
.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя. Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи. Събрани от разните краища на България, ние бяхме към хиляда души.
към текста >>
10.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
След туй се правеше
закуска
.
Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя. Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора.
След туй се правеше
закуска
.
Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салонът се препълваше от народ, както вътре, така и отвън. Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август.
към текста >>
11.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА
Специална
закуска
не се правеше.
Това бе едно богато разнообразие и красота на общия братски живот. Така се развива идеята за общ братския живот. Но не съвсем тъй ограничено, както си го представяхме отначало. След Паневритмията отивахме в кухнята, където по това време завираха казаните с гореща вода. Всеки можеше да си вземе топла вода и да закуси в столовата или отвън на масите.
Специална
закуска
не се правеше.
Часът отиваше към седем. Всеки отиваше на работа, а студентите - в университета. Целия ден ние прекарвахме бодри и свежи, взели силата на сутринта. Така започваше животът всяка сряда, когато Общият Окултен клас се провеждаше. С учредяване на Школите - Младежкия и Общия клас - се сложи началото на пътя на ученика.
към текста >>
12.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и
закуската
, отиваше да си полегне на леглото.
Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено.
Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и
закуската
, отиваше да си полегне на леглото.
Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук.
към текста >>
Идваше след беседа, понякога за
закуска
или след
закуска
.
"Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша. Горе на правата страна имаше голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости. Разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат.
Идваше след беседа, понякога за
закуска
или след
закуска
.
Докато нямаше стол, много пъти се хранеше -ри нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене". Животът в "Парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване.
към текста >>
13.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ
За общия обяд,
закуска
и вечеря се грижеха няколко сестри.
Но по цял ден приемаше гости от София и от страната. Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Беше още зимата на 1944 година, бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка.
За общия обяд,
закуска
и вечеря се грижеха няколко сестри.
Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Беше селски човек, здрава, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Юрданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който следеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място.
към текста >>
14.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
След
закуската
и почивката започва разговор.
Пристигат на Ел Шадай, разполагат се. Денят е хубав, слънчев. Палят огън, ври чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат настрана.
След
закуската
и почивката започва разговор.
Изпяват няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо - Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да правим! Слагат картофена супа. Тук свещенодейства брат Добрев от Сливен.
към текста >>
15.
ХРАНЕНЕ
За сутрешната
закуска
трябва да употребявате половин час, за обяд - около 40-50 минути и за вечеря пак половин час.
Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане, тогава не можеш да бъдеш здрав. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене...Спре ли се при най-сладката хапка, в организма са натрупва една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. На ученика не се позволява да яде бързо. Яденето е благрродна работа, ще я свършиш по всички правила.
За сутрешната
закуска
трябва да употребявате половин час, за обяд - около 40-50 минути и за вечеря пак половин час.
Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога ще бъде здрав. От вашето дъвчене ще се познае до каква степен на развитие сте дошли. Който правилно дъвче, той и правилно мисли. Който бързо яде, рано умира. Като дъвчите сакъз, чистите несъзнателно зъбите си, а едновременно с това приижда кръв във венците и така зъбите се хранят и засилват.
към текста >>
16.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
Разделя се на три части за
закуска
обед и вечеря и се дъвче дълго време, докато стане на каша в устата.
Добре е да се започне пак в сряда и да се завърши в петък. Имаше много възрастни приятели, които искаха да изпълнят режима, но не можеха да ядат твърдо жито. Тогава сестра Юрданка Жекова отива при Учителя и Му казва, че има много възрастни приятели, които желаят да правят житен режим, но не могат да дъвчат сурово или малко варено жито и да й даде някакъв съвет. Учителят казва: Вечерта да се сваряват 100 грама очистено жито 10 минути с повече вода. След това да се увие в една вълнена кърпа, както се прави при подквасване на мляко, и на сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче.
Разделя се на три части за
закуска
обед и вечеря и се дъвче дълго време, докато стане на каша в устата.
Освен това възрастните да изяждат по една ябълка за тониране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха. Житото е за сърцето. Два часа след изяждане на житото да се пие гореща вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка лимон във водата. Когато се ядат ябълките, по една на ядене, семките се броят, събират се и през пролетта се посяват в земята. Имаше и залитания в поста.
към текста >>
В сряда това жито се разделя на три части - за
закуска
, обяд и вечеря.
Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът. Житният режим се започва първата сряда на месец февруари, когато Луната започне да спада. Един кг. жито (пшеница) се разделя на 10 части по 100 грама. Първите 100 грама се слагат в съд с вода в понеделник, два дни преди започване на житния режим, за да може житото да омекне.
В сряда това жито се разделя на три части - за
закуска
, обяд и вечеря.
Изяжда се бавно като се дъвче много добре. Добре е преди започване на режима да се вземе очистително или да се направи клизма. Когато се започва режима в сряда сутринта, се казва формулата: " Божията любов носи изобилния и пълен живот. " (три пъти) След нея се казва формулата за житния режим: "Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни." (три пъти) Тази формула се казва при започване на житния режим, а при всяко хранене се казва първата формула. Сутрин трябва да се закусва след изгрева на Слънцето, а вечер да се вечеря преди залеза.
към текста >>
17.
БЛАГОДАРНОСТТА
А след
закуската
направихме следното упражнение: наредихме се край езерото на известно разстояние един от друг, събухме обущата си и навлязохме малко във водата.
БЛАГОДАРНОСТТА Днес, като се върнахме от Молитвения връх, направихме паневритмията край второто езеро.
А след
закуската
направихме следното упражнение: наредихме се край езерото на известно разстояние един от друг, събухме обущата си и навлязохме малко във водата.
Измихме ръцете, лицето и главата си. След това загрибахме с двете си ръце вода и плискахме пред нас. Излязохме от водата бодри и освежени. Учителят каза: Децата могат да правят това упражнение в училище.
към текста >>
18.
ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА
Този зов се отеква благосклонно в ушите на всички, той като учениците стават в ранни зори, а
закуската
е лека.
ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА Когато слънцето се издигне високо и достигне връхната точка на своя дневен път, от кухнята се отправя зов към височините или звук на тръба възвестява, че обедът е готов.
Този зов се отеква благосклонно в ушите на всички, той като учениците стават в ранни зори, а
закуската
е лека.
Тогава от палатките и от околните хълмове почват да прииждат всички към мястото на общия обед край второто езеро. Тук има няколко импровизирани маси, няколко пейки от цели дървета, ала повече от учениците насядват на малки групи по нагретите от обедното слънце камъни. Дежурните в бяла премяна усмихнати обслужват на всички. Като дойде Учителят, казва се кратка обща молитва и обедът почва. След обеда малък оркестър от ученици изпълнява подходяща програма или се изпяват от всинца братски песни.
към текста >>
19.
СВОБОДАТА
После, насядали на самия връх, правим малка
закуска
.
Достигаме седмото езеро, върховете отразяват първия лъч. Горе на главното било ни посреща голямото, любещо, радостно слънце. Заставаме за миг и благодарим на Великия наш Баща за даровете на живота, с които тъй обилно ни е дарил. Учителят върви с бодра стъпка напред. Насочваме се към върха Дамка и тук на широките меки поляни играем утринните гимнастики.
После, насядали на самия връх, правим малка
закуска
.
Погледът на всички проследява голямото, леко огъващо се било, което с широк обхват обгръща долината на Урдините езерца, потънали в своите малки чашки, спящи, недокоснати още от светлината. Билото завършва с Еленин връх и се отсича отвесно. Оттук почват редица остри недостъпни върхове, пламнали сега от лъчите на слънцето – веригата на Рупите. Някои изказаха желание да отидем до Еленин връх. Учителят пита: „Желаят ли всички?
към текста >>
20.
Тринадесета част
Мъжът казва: Ожених се за еди-коя си, тя е длъжна да става сутрин рано, да свари млякото и кафето, да ми приготви
закуска
.
Това е закон. Когато един умира, друг се ражда. Да се ожениш, това означава да станеш собственик, да владееш нещо. Мъжът владее жена си, а жената мъжа. Щом имаш владение, ще ти дадат крепостен акт.
Мъжът казва: Ожених се за еди-коя си, тя е длъжна да става сутрин рано, да свари млякото и кафето, да ми приготви
закуска
.
После хубав обяд, а вечерта да направи кюфтета. Ако не изпълни тези задължения, очаква я глоба. Това означава да се ожениш: да владееш нещо с крепостен акт и да имаш право на давност. Ще подпишеш акта и ще влезеш във владение на тази собственост. След всичко това хората казват, че Бог съчетава хората, и че женитбата е от Него.
към текста >>
НАГОРЕ