Търсене в текстове за 'Закуска'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него.
И всички тези въпроси и отговори аз съм ги описал в моите опитности и така знаете и въпросите, и отговорите. Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14. Техният малък дом се намираше на края на гората, на стотина метра от Ловния парк. Имаше дни, когато Той преспиваше там, а аз продължавах за "Изгрева". На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя. Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него. През това време Борис Николов беше мобилизиран в противовъздушната гражданска отбрана. Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат. Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра. Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват.
към текста >>

2. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега.
После отива към наблюдателницата, влиза в нея, а там няма никой. Влиза вътре в малката стаичка. На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче, сирене, масло и хляб. Оглежда се наоколо. Няма никой Вероятно пазачът още спи. Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва. Слиза постепенно надолу и към обяд пристига в бивака на хижата. Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя. Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен.
към текста >>

3. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска.
Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено. Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ. Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен. Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено. Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска. Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си.
към текста >>

Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София.
Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен. Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено. Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска. Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг.
към текста >>

Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска.
Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено. Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска. Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг. Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая.
към текста >>

4. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска.
Всички са станали на крака. Започва молитва: сливане на душата с Първоизточника на живота. След молитвата идва беседа. След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва. Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята.
към текста >>

5. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска.
След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово. Понякога Той носеше Библията, отгръщаше някоя страница, цитираше някой стих и след това ни говореше. Това Слово е записано и отпечатано в "Рилските беседи". След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки. Там правехме гимнастика. Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев.
към текста >>

Паневритмията също правехме преди закуска.
Това Слово е записано и отпечатано в "Рилските беседи". След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки. Там правехме гимнастика. Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена.
към текста >>

6. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

И закуската, и обедът бяха на масата.
Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката. През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава. И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила.
към текста >>

7. 8_13 Построяване на Изгрева

Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска.
Това, което пътува във водата, бе над главите ни и затуй бе кръстено "Параход". Горе на правата страна имаше един голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше едно малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости. Когато идваше, разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше при нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене". Животът в "парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване, които ще опиша на друго място.
към текста >>

8. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Специална закуска не се правеше.
Всеки отиваше на работа, а студентите в университета. Целият ден прекарваха бодри и свежи, взели сила от сутринта. Животът на Изгрева влезе в общия живот и повдигна всички хора там. След Паневритмията отивахме в кухнята, където до туй време завираха казаните с гореща вода от дежурните. Всеки може да си вземе топла вода и можеше да закусва или вътре в столовата, или отвън на масите, или сам или събрани с няколко души заедно. Специална закуска не се правеше. Така започваше денят всяка сряда, когато Общият Окултен Клас от Школата на Учителя провеждаше своят учебен ден.
към текста >>

9. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото.
" Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка. И Учителят остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. На следващата година -1927, Учителят повечето време преспиваше тук.
към текста >>

10. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

След нея следваше закуска и разговор.
В отговор на този стремеж бяха и утринните Слова на Учителя, които имаха по-мистична вглъбеност. Те бяха кратки, не бяха дълги. Но те пресъздаваха един хубав живот в ранната неделна утрин. След утринната беседа навън се изпълняваха шестте упражнения. След тях се играеше Паневритмията от 7-8 часа сутринта. След нея следваше закуска и разговор. Така се прекарваше до 9.30 часа, когато всички отиваха в салона. Учителят след Паневритмията се оттегляше в стаичката си, не приемаше гости и не провеждаше разговори. Явяваше се точно в десет часа официално облечен, изгладен, чист, красив. Изкачи се на катедрата и почне неделното Слово, което беше една хубава дълга беседа, където зясагаше въпросите на живота, разглеждаше ги от всички страни, осветяваше ги, отговаряше на мълчаливите запитвания на слушателите. С чудно интуитивно прозрение Той долавяше какви въпроси вълнуваха учениците.
към текста >>

11. 68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ

Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща вечеря.
Тогава сутринта редът протичаше обикновено като другите празнични неделни дни. За 22 март Учителят държеше една специална беседа. Тя се държеше след като премине молитвата на поляната, гимнастическите упражнения и Паневритми-ята. След това на Изгрева се прекарваше целия ден като празничен ден, независимо в какъв ден се случваше. Този ден можеше да е делничен ден. Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща вечеря. Онези, които бяха заангажирани през деня винаги идваха за общата братска вечеря. Салонът се изпълваше. Онези, които организираха художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази. Обикновено на тези вечери Учителят присъстваше и вниманието на всички беше насочено към Него. Петровден е именния ден на Учителя.
към текста >>

12. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

След туй се правеше закуска.
А това беше сутрин рано. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Това беше в пет часа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено на първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, но понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салона се препълваше от народ както вътре, така и отвън. Духовенството се опитваше да пречи.
към текста >>

13. 168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

Следваше закуска.
Тя живееше на стотина метра „от нас в една барака. Случката е следната. През времето на Школата една неделя след сутрешната беседа и след Паневритмията Учителят се прибрал в стаичката си да Си почине. Както знаете сутринта имаше от Него Утринно Слово. След това играехме шестте гимнастически упражнения и после Паневритмия. Следваше закуска. След това почивахме, защото от 10 часа започваше неделна беседа. Значи програмата беше наситена и следваха една след друга онези точки от нашият неделен наряд. В един промеждутък от 15 минути Учителят е в своята стая и почива. По това време сестрата заедно с една приятелка стоят пред чешмата и разговарят. Едната от тях вижда как Учителят излиза от стаята си и се движи на половин метър от земята във въздуха, отива до поляната, обикаля я и по същия начин се връща като се усмихва на сестрата и накрая се завръща в стаята Си.
към текста >>

14. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

За общият обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри.
Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Излизахме почти всяка сутрин. Беше още зимата на 1944 г., бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше постоянно в къщи, в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общият обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място.
към текста >>

15. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

След закуската и почивката, пак почва разговор.
Братята искаха да се проявят те, те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигнаха на Ел Шадай, разположиха се, денят беше хубав, слънчев, топъл, накладоха огън, възвариха чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат на страна. След закуската и почивката, пак почва разговор. Изпяват се няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа.
към текста >>

16. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

Никакво спиране, никаква закуска.
Работата кипна, изпратихме слабите напред, натоварихме мулетата, придадохме към всяко муле по двама братя да го крепят на опасните места да го подържат да се не обърне по стръмните пътеки. Колоната тръгна, движехме се колкото беше възможно най-бързо, а Учителя все ни подканяше и не беше доволен. А времето ясно, тихо, слънчево, на никого не му се искаше да напусне планината. Братята и сестрите се чудеха, защо тъй бърза Учителят. Минахме край хижа Скакавица. Никакво спиране, никаква закуска. Спускахме се вече по стръмните склонове след хижата, тук пътеката е най-трудна, стръмна, каменлива, товара голям, муленцата слаби, почти на ръце ги снехме по склона. Но минахме благополучно. Не бяхме достигнали още Паничище и времето внезапно се промени, задуха западния силен вятър. Тежки облаци покриха небето, зачу се тътнеж на гръмотевици, проблеснаха мълнии, облаците станаха тъмни, куршумени, мълниите разкриваха зловещо движение в тях. Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри капки дъжд почнаха да падат.
към текста >>

17. 88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА

След това идваше закуската.
Слънце, въздух, движение, чиста храна, чиста вода, добра обхода, това са основните елементи на здравето. С Учителя отивахме почти всяка седмица на нашия хубав Бивак „Ел Шадай", където се разполагахме като хазаи. Чешмичката и бялата брезичка до нея и сега са пред очите ми. Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука. След изгрева, след утринната молитва, след гимнастическите упражнения следваха песни и разговори. След това идваше закуската. Всички са насядали на поляната в голям кръг. А до скалата - Учителят. Разбира се чайниците врат. Да се подържа огъня беше задача на младите братя. След закуската обикновено се провеждаха разговори.
към текста >>

След закуската обикновено се провеждаха разговори.
След това идваше закуската. Всички са насядали на поляната в голям кръг. А до скалата - Учителят. Разбира се чайниците врат. Да се подържа огъня беше задача на младите братя. След закуската обикновено се провеждаха разговори. Една сутрин през пролетта брат от провинцията донесе кошница череши на Учителя. Хубави череши, едри, свежи, добре узрели. Учителят си взема няколко, после каза на брата: „Мини и раздай на всички братя и сестри, всеки да си вземе сам от кошницата." След това като се усмихна каза: „Аз имам хиляди уста! " Да, Духът се изявява в единствено число и се проявява в множествено число. Духът се изявява чрез Едного, а се проявява чрез Множеството.
към текста >>

18. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака.
Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш? " „Идвам от Сините камъни където е Учителят".
към текста >>

19. 35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници.
Идва един от тях и плаче. „Майсторе, ти знаеш ли, че когато бях свободен аз никога не съм ял мляко. Трябваше да стана затворник, та да ям мляко и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни. Кучетата бяха също доволни от хляба. Овчарите бяха доволни от парите, а аз бях доволен, че мога да се разхождам. А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници. А аз си отделях в моето канче мляко и за обед. Всички знаеха, че съм вегетарианец и това не им правеше впечатление. Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде мляко от както се е родил. Като се сбогувахме аз извадих една банкнота и му я подадох. „С тези пари като излезнеш първото нещо, което ще направиш е да си купиш кило мляко и един хляб и да го изядеш на свобода да почувствуваш, че си свободен човек".
към текста >>

20. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Но ето че дойде монетът - чайника кипна и Савка посегна към малката раница с вещите и приборите на УЧИТЕЛЯ, безшумно се приближи до бора, застла бялата кърпа пред УЧИТЕЛЯ и занарежда закуска с маслини, сирене и няколко филии от закупения с купоните хляб от близката до Изгрева фурна.
Огънят мъчно се разгаряше. Овлажнените от нощния скреж съчки трудно се разпалваха, а водата бавно се затопляше. Ние със Савка разменяхме често погледи, ту към УЧИТЕЛЯ, ту към огъня. Без притеснение ние безшумно разпалвахме димящите съчки. Като че ли и самият огън желаеше да бъде в хармония с духът на мълчанието, който бе господар на днешния ден. Но ето че дойде монетът - чайника кипна и Савка посегна към малката раница с вещите и приборите на УЧИТЕЛЯ, безшумно се приближи до бора, застла бялата кърпа пред УЧИТЕЛЯ и занарежда закуска с маслини, сирене и няколко филии от закупения с купоните хляб от близката до Изгрева фурна. Кипналата вода вече е неспокойна. Станала е бъбрива. Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"! УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана.
към текста >>

Скромната, но питателна закуска в планината разполага.
Станала е бъбрива. Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"! УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана. Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас. Скромната, но питателна закуска в планината разполага. Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на трапезата в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица. УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие.
към текста >>

21. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици.
Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл. Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството. Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

22. І.6. ЛОДКАТА

А той не дочака да бъде приключена закуската и започна да работи сглобяването.
Доволни ще бъдат и приятелите, и водата! А сега - обърна се Той към носачите - преоблечете се и се напийте с топъл чай, подсладен с мед! Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас спокойно споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо! На другия ден след утринната беседа на молитвения връх, паневритмичните упражнения се изиграха на поляната около огнището пред нов наблюдател - лодката. Двете половини привличаха вниманието на играещите, но най-вече на Боянчо. А той не дочака да бъде приключена закуската и започна да работи сглобяването. Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение. УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване. Пробата бе сполучлива и първият пътешественик бе УЧИТЕЛЯ. Плавно се понесе лодката от бряг до бряг. УЧИТЕЛЯТ се увери в подсигуреното с големи плочи пристанище, където трябваше да се товарят пълните с вода съдове, дава допълнителни наставления за внимателно наместване на чайниците и казаните и поиска да заплава към мястото на езерния извор, добре наблюдаван от околните височини, след което лодката сполучливо спря на първото пристанище.
към текста >>

23. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

На следващата утрин, след закуска, с трепет пристъпих към Него.
Наумих какво да сторя. На 21 имах рожден ден! Удобен момент. Ще по-черпя УЧИТЕЛЯ с южни плодове и тогава ще Го попитам. Така сторих. На следващата утрин, след закуска, с трепет пристъпих към Него. Поднесох Му южни плодове и Му казах: - Днес е моят рожден ден! Моля, приемете от тези плодове! УЧИТЕЛЯТ с разположение взе от смокините и стафидите. Побързах да Му кажа: - Миналата нощ Вие станахте и говорихте на непознат език с някого! Усмихнат, Той замълча.
към текста >>

24. ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА

Летопис Вергилий Кръстев

Там имаше бельо за преобличане на Учителя, както и закуска.
Някой трябваше да бъде освободен от младите и да Го придружава. Аз се оказах най-подходящ. Понякога излизахме само двама. Друг път Учителят ме пращаше да повикам и брат Боев. За всяка разходка Савка знаеше и предварително приготвяше малка раница с необходимите неща за екскурзията. Там имаше бельо за преобличане на Учителя, както и закуска. Пътуването с Боян Боев бе трудничко, защото го затрудняваше крака. Той изоставаше назад, а това пък даваше възможност да водя свободен диалог с Учителя. Ние често почивахме и брат Боян се изравняваше с нас, изваждаше бележника и записваше това, което казваше Учителят. Понякога излизахме Учителят, Савка и аз. Друг път бяхме четирима: Учителят, Борис Николов, Мария Тодорова и аз.
към текста >>

25. ІІІ.91. ТОПЛАТА ПИТКА

Летопис Вергилий Кръстев

Дойде време за закуска.
Добре че останах невредим. След няколко минути топлата пита бе в чантата ми и радостно поех обратния път. Учителят ме чакаше пред приемната, облечен със сивия костюм и с лоден. Той беше готов за Витоша. Пристигнахме на полянката. Дойде време за закуска. Разчупих прясната питка, опитахме от сиренцето и налях чай от Неговия термус, приготвен от Савка. Поведохме разговор. Учителят сподели: „Всички хора по лицето на земята се хранят по един и същ начин. Храната вкарваме в устата си хапка след хапка. Това е достижение на великата природа.
към текста >>

26. ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА

Летопис Вергилий Кръстев

Савка бе приготвила раницата с необходимото бельо и закуска, със зареден термус с топъл чай.
92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА Беше месец ноември 1943 година. Към 7 часа Учителят вече ме чакаше, облечен със сивия си лоден и бялата панамена шапка. Савка бе приготвила раницата с необходимото бельо и закуска, със зареден термус с топъл чай. Мълчаливо поехме пътя през гората и стъпихме с бързи крачки на почти безшумното шосе за село Симеоново. Необезпокоявани от никого, ние преминахме селото и поехме пътечката към младата борова гора. Изкачването до поляната предизвика повече усилие и лицето на Учителя бе оросено с потни капчици. Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница. Закусихме с топъл чай, малко хляб, с няколко маслини и сиренце.
към текста >>

27. 3.22. Брат Темелко иска прошка

НЕСТОР ИЛИЕВ

Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на вечеря.
Спираха посетителя: „Днеска е зает Учителят". Обаче брат Темелко, собственика на къщата, не е знаел тези неща и един ден казва на тези сестри: „Моля ви се сестри, защо стоите сега тук, пред вратата на Учителя, да Го безпокоите? " Те се обидили. Но на Учителя никой не се е оплакал. Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си. Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на вечеря. Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза. И той си дал отговор на себе си - сигурно защото аз направих бележка на тези сестри. И на четвъртата сутрин, взел той жена си, децата си, отива при вратата на Учителя и почуква. Учителят се появява и той казва: „Учителю, моля Ви се, простете ми за моята постъпка със сестрите. Аз не съм знаел." Учителят усмихнат отваря вратата, идва вътре разбира се и все едно, че нищо не е било.
към текста >>

28. 3.41. Трифон Кунев

НЕСТОР ИЛИЕВ

Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря.
И когато излезна от затвора, от Сливенския затвор, аз се сближих с него и го питам: „Какво ще кажете за комунистическата партия? " „Някой - каза - ме питат, дали мразиш комунистите. Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля". И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен. Едната опитност е следната: „В килията бяхме седем души. Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря. На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията. Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в килията. Бяхме освободени от затвора." Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер." Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция.
към текста >>

29. 3.45. Георги Томалевски

НЕСТОР ИЛИЕВ

И разбира се дъщеря му ни даде там закуска, това беше в следобедните часове и след това той, понеже не чуваше добре, аз почнах да пея братски песни и той се включи и заедно пеехме в присъствието на дъщеря му и той понечи да си легне, и аз рекох да не го притеснявам.
И така, до края на живота му, от 1941 до 1988 г. бяхме приятели, когато той се пресели в другия, за нас невидим свят, на 90-годишна възраст. Но последната година преди да си замине, доста хора той вече не познаваше. Но един ден аз отидох при него и питам: „Георги, кой съм аз? " За моя приятна изненада той веднага каза: „Нестор". И разбира се дъщеря му ни даде там закуска, това беше в следобедните часове и след това той, понеже не чуваше добре, аз почнах да пея братски песни и той се включи и заедно пеехме в присъствието на дъщеря му и той понечи да си легне, и аз рекох да не го притеснявам. Казвам му: „Довиждане, Георге". „Довиждане, Несторе". „Чакай, рекох, да те целуна." Целунах го и той ми каза: „Чакай и аз да те целуна". И така се сбогувахме от този физически свят понастоящем с моя брат Георги Томалевски. По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя.
към текста >>

30. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Останахме от закуската гладни.
Сутринта закусихме на общата трапеза, на която беше поднесено хляб, сирене и чай. Сиренето беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния. Ние посегнахме един-два пъти към сиренето, но повече не посмяхме. Беше ни неудобно. Бяхме с Георги Стратев, бяхме млади и много гладни. Останахме от закуската гладни. По това време поглеждам към трима възрастни братя, които бяха около 70-годишни, а пред тях стояха три дълбоки порцеланови чинии, всяка от които събираше по един литър. Бяха си направили попара със сирене и с масло. Побутнах моят познат да наблюдава гледката. Нарочно останах да видя дали тия три попари ще бъдат изядени. Бяха изядени.
към текста >>

Споменах на Елена, че нейната закуска е малка и трябва да снабди всички с такива големи и дълбоки паници за попара.
По това време поглеждам към трима възрастни братя, които бяха около 70-годишни, а пред тях стояха три дълбоки порцеланови чинии, всяка от които събираше по един литър. Бяха си направили попара със сирене и с масло. Побутнах моят познат да наблюдава гледката. Нарочно останах да видя дали тия три попари ще бъдат изядени. Бяха изядени. Споменах на Елена, че нейната закуска е малка и трябва да снабди всички с такива големи и дълбоки паници за попара. Тя беше обидена, но обеща да провери нещата. След време се учудваше, че могат да се случат и такива неща: големи паници и малки парченца със сирене. На връщане отново се спрях на този лагер. Търсих Пеню Ганев за разговор. Казаха ми, че е отишъл за вода.
към текста >>

31. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене.
" „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита.
към текста >>

32. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене.
" „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита.
към текста >>

33. 27. ПОСУДАТА

Заварих го току-що привършваше закуската си.
Аз бях загоряла отвътре и не бях трансформирала своите състояния и не бях си разрешила правилно една задача, която имаше да разрешавам. Научих си урока й когато бях в такова състояние аз не му поднасях нищо. Аз също минавах през различни етапи и аз не бях идеална както другите. Така се точеха дните един след друг, завързани като синджир. Тази сутрин се запътих с приготвени неща за Учителя, които носех в ръцете си и както с онези, които носех в главата си като въпроси. Заварих го току-що привършваше закуската си. Аз стоях права до врата и чаках. Като изпи чая той ми подаде чашката си и каза: „На иди измий чашата ми да не я мие Станка". Взех чашата, отидох и я измих безброй пъти. Тогава разбрах, че Той се гнусеше от нея и услугите й му бяха неприятни и трябваше да ги търпи, така както търпеше толкова много други неща от нас. А какви неща?
към текста >>

34. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Разнесе се вестта и се разчу надалече по целият Изгрев както и на приятелите от града, че при Учителя идва кокошка, която му снася по едно яйце за закуска.
Снесе яйцето на прага, разкряка се, кудкудяка, а Учителят излезне, отвори вратата, взима си яйцето и си го внесе вътре. Така всеки ден. После той нареди да сложат една щайга със слама и там тя снасяше яйцата. Като снесеше яйцето кудкудякаше дълго, че целият Изгрев да я чуе, че е снесла яйце на Учителя, после се научи да се качва на перилата и от там хвъркаше на двора като не преставаше да кудкудяка, че е снесла яйце на Учителя. След това лека-полека си тръгваше и си отиваше от там, от където беше дошла. Разнесе се вестта и се разчу надалече по целият Изгрев както и на приятелите от града, че при Учителя идва кокошка, която му снася по едно яйце за закуска. Всички се учудваха, наблюдаваха от страни как кокошката преминава оградата и как необезпокоявана и необръщайки внимание на никого се упътваше по стъпалата нагоре, изкачваше ги с подскачане и лягаше в полога да снесе поредното яйце. За нас бе цяла загадка. Онези от там, от кръчмата работят срещу Учителя и делото му, а тяхната собствена кокошка идва и снася яйце на Учителя всеки ден за закуска. Ха отиди та го разтълкувай този случай. Накрая Учителят реши да развърже този възел.
към текста >>

Онези от там, от кръчмата работят срещу Учителя и делото му, а тяхната собствена кокошка идва и снася яйце на Учителя всеки ден за закуска.
Като снесеше яйцето кудкудякаше дълго, че целият Изгрев да я чуе, че е снесла яйце на Учителя, после се научи да се качва на перилата и от там хвъркаше на двора като не преставаше да кудкудяка, че е снесла яйце на Учителя. След това лека-полека си тръгваше и си отиваше от там, от където беше дошла. Разнесе се вестта и се разчу надалече по целият Изгрев както и на приятелите от града, че при Учителя идва кокошка, която му снася по едно яйце за закуска. Всички се учудваха, наблюдаваха от страни как кокошката преминава оградата и как необезпокоявана и необръщайки внимание на никого се упътваше по стъпалата нагоре, изкачваше ги с подскачане и лягаше в полога да снесе поредното яйце. За нас бе цяла загадка. Онези от там, от кръчмата работят срещу Учителя и делото му, а тяхната собствена кокошка идва и снася яйце на Учителя всеки ден за закуска. Ха отиди та го разтълкувай този случай. Накрая Учителят реши да развърже този възел. Нареди на една сестра всеки път когато кокошката снесе да отиде при кръчмаря и да му плати яйцето. Кръчмарят се изумил, прибрал парите, но клиентелата от пияници се заинтересовала какво прави тази дъновистка, че всеки път идва и му подава по някаква монета. Той обяснил случая и всички пияници ахнали от почуда - кокошка от кръчмата да ходи да снася яйце на Дънов пред вратата му.
към текста >>

35. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

По даден сигнал за закуска, обяд и вечеря всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя.
За неотложни нужди срещата с Учителя ще става чрез комисия. V. При сутрешните молитви всекой запазва реда, който е заел първи ден. Всички заемат местата си десет минути преди определеното време и пазят пълна тишина. Закъснелите застават най-подир. Предаванието ще става от 12 души, които ще предадат нареждането на Учителя. VI. По даден сигнал за закуска, обяд и вечеря всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя. Вън от столовата носене на храна се забранява. VII. Пушенето на тютюн се забранява. VIII. Купуване на хранителни продукти по частен ред не е позволено. IX. Всички деца са под контрола на родителите си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица. X. Във всяка палатка има частна стомна.
към текста >>

36. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

След закуска и след Паневритмията бяхме се събрали около Учителя и разговаряхме на различни теми.
Но с такъв категоричен тон не търпящ никакво съмнение. Изминаха 30 години от това време. Последните години летувахме с един млад брат и когато му разказах това той взе един фотоапарат и засне всички онези места, които аз му показах, където Учителят е отсядал, Той реши да опише стъпките на Учителя, за да го остави за следващите поколения. Една година времето на Рила бе много променливо. Така една сутрин, дочакахме един хубав изгрев на слънцето. След закуска и след Паневритмията бяхме се събрали около Учителя и разговаряхме на различни теми. Както Учителят си седеше каза: „Едно наистина хубаво време". Аз бях до него и пророних: „Учителю, аз чувствувах, че след малко времето ще се развали". Той ме погледна, но нищо не каза. След малко наистина времето се развали, задуха вятър, спуснаха се мъгли, тежки облаци надвиснаха след това, зафуча вятър и накрая дъжд опъваше палатките. Такова е времето на планината.
към текста >>

37. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Савка не се отказа, намира друга чаша, постила бяла кърпа пред Учителя и подрежда каквото трябва за закуска.
Та духовете понякога си правеха забавление, но Учителят ги допускаше до определена граница, защото чрез тези случки ние практически се обучавахме в Школата. Освен ние и други същества живееха около нас и те имаха право да бъдат зачетени. Затова на времето старите българи преди да пият от чашата отливаха от нея малко на земята, на място, за да могат да полеят за онези, които са жадни както на земята, така и на небето. Това е символика, ще я намерите в Словото на Учителя. На същата екскурзия се случва също по-странен случай. Савка не се отказа, намира друга чаша, постила бяла кърпа пред Учителя и подрежда каквото трябва за закуска. Приятелите са се разположели в кръг. И ето сега се приближава една сестра към Учителя. Казваше се Ценка Стефанова, която обличаше фусти и ги надяваше една върху друга по 5-6 броя и все дълги до земята. Така на времето ходеха циганките. А още преди това по селата селянките ги носеха тези фусти една върху друга.
към текста >>

38. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

Свърши закуската, ние се поразходихме, а сетне Учителят ни изнесе беседа.
Обикновено по време на обяд понякога разговаряме. Но сега мълчим, защото виждаме, че пред нас изникна случка, която ще доведе до драматична развръзка. Учителят погледне Дафинка, погледне Жорж при Сийка Динова, намръщи вежди и лицето му придоби строго изражение. Аз виждах, че той не одобрява тази постъпка на Жорж към Дафинка. Наблюдавах зорко и нищо не избегна от погледа ми. Свърши закуската, ние се поразходихме, а сетне Учителят ни изнесе беседа. Обикновено на екскурзии Учителят държеше кратко Слово и разясняваше повдигнати въпроси на планината. Учителят седеше на една скала, бяха му постлали и одеало и изнесе своята беседа. В нея той беше много строг. Дигна пръст и каза: „Ако един брат си играе с чувствата на една сестра, то той ще отговаря". След беседата Жорж разбра, че това се отнася до него.
към текста >>

39. 245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Преспахме в една хижа, на сутринта след закуска бяхме се събрали около Учителя и разговаряхме.
245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА На 8.1.1942 г. през зимата направихме една екскурзия с Учителя до Витоша. Преспахме в една хижа, на сутринта след закуска бяхме се събрали около Учителя и разговаряхме. Изведнъж Учителят ни в клин, ни в ръкав, каза: „Марийка е скромна". Тогава Паша Теодорова става както бе седнала на пейката и каза: „И аз съм скромна". Савка не остава назад, също става: „И аз съм скромна". Учителят мълчи, а двете стенографки стоят прави и стърчат, а ние всички седим на пейките около масата. Приятелите се оглеждат и се усмихват, защото скромните станали прави и стърчат над нас, а другите седят.
към текста >>

40. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Ние се пръснахме да се приготвим за закуска.
Те идват със светлина, ние ги посрещаме с песен. Колко е хубаво това! Невъобразимо хубаво! Но хубавите мигове са кратки. Слънцето доби своя всекидневен вид и заискачва по небесния свод. Ние се пръснахме да се приготвим за закуска. Ще закусваме на поляната. Дежурни братя и сестри носят дълги, ниски, сковани за целта маси и ги нареждат на редици по поляната. Ние сядаме на земята. Пристигат панери с хляб, тави с маслини, чайници с вряла вода. Закусваме и разговаряме тихичко.
към текста >>

41. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

След закуска се залавяме с построяването на палатките и устройването.
При огнището е вече Учителят с група братя и сестри. Слънцето се подава иззад близкия хълм и ги озарява. Те свалят шапки. Правим кратка утринна молитва. „Утре, рекох, като си починат братята и сестрите, ще се изкачим на върха, (който после нарекохме Молитвен връх) да посрещнем слънцето" После отговаря на зададени въпроси, докато се приготви чая. След закуска се залавяме с построяването на палатките и устройването. Група дежурни сестри и братя приготвят общия обед. Трябва да се почисти и полянката, където ще обядваме. „Светлината разкрива славата на деня! " Заляна от мека слънчева светлина обстановката губи своя внушаващ страх облик и става приветлива, приказна картина. Най-красивото място на Рила е местността „Седемте рилски езера" и по-специално второто езеро, при което ние отсядахме.
към текста >>

Веднага след закуска тръгваме.
- Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея. " На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една пътечка и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи. В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички пътища и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга. Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв. Той напътва. Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи. Някои дават идеята да бъдат бели.
към текста >>

42. 77. ЛЯТО 1939-то

Разговорите след закуска, след обед и вечеря са дълги и неповторими.
След тях дойдоха от Югославия. Усилено се шият палатки, да има и за гостите. Всички сме извън себе си от радост и въодушевление, и гости, и ние. Учителят се разлива в Слово. Беседите са дълги и пребогати. Разговорите след закуска, след обед и вечеря са дълги и неповторими. Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно зрънце да падне и се изгуби. Всичко е записал, подредил и запазил. Всички закусваме, обядваме и вечеряме заедно, като едно голямо семейство. Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление.
към текста >>

43. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

В петък сутринта (след молитва и закуска) почнах да си приготвям багажа за пътуване към Арбанаси.
Като си отивах гледам едно облаче също като аероплан - дълго с две крила. Това беше в сряда и вече съм уверен, че дъждът е сигурен. Щом дойде тази вътрешна радост у мен, аз бях вече уверен, че молбата ми е чута и приета. В четвъртък пак излязох да се помоля, но близо до подучастъка и по-малко време. Вечерта в четвъртък ми съобщиха, че ми дават 20 дена отпуск, който реших да прекарам на комуната в Арбанаси, като им помагам в работата. В петък сутринта (след молитва и закуска) почнах да си приготвям багажа за пътуване към Арбанаси. Времето беше съвършено ясно, никаква следа от облаци. Аз обаче си тананикам и си събирам багажа, бях уверен, че всичко ще си стане както го исках. Имах една вътрешна непоколебима вяра. Към 9 часа сутринта пристигнаха двама караулджии (кехаи) от двете села и ми викат: „Г-н капитан, събраха се вече и вече ви чакат". „А бе, отивайте и им кажете да си почват молитвата!
към текста >>

44. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Седнала бях само през време на закуската и обяда и докато дадох два урока.
изиграх всичките упражнения и пак нищо не ми стана. Като се връщахме през гората с Еленка, казах й: „Еленке, ако това не е чудо, тогава няма чудеса на този свят". Жилището ми беше между инвалидния дом и Александровската болница, което прави от Изгрева до дома 3 км и половина и до дома нищо не ми стана, нито пък ми прилоша до вечерта вкъщи и така не стана нужда и да легна. На другия ден чаках перачка. Станах в 5 часа и прекарах целия ден в движение, като разтребвах, готвих и помагах на перачката. Седнала бях само през време на закуската и обяда и докато дадох два урока. След като си отиде перачката още до 11 часа извивах и простирах прането, чувствувайки се съвършено здрава. Не ми е станало лошо и още 18 години от тогава до сега, нито пък и до днес когато преписвам спомените си и съм вече на 84 години. Тежестта, болките и повръщанията изчезнаха, въпреки че спрях всяка диета и ядях даже фасул с люспите му. Чувствувах стомаха си така здрав, като че ли никога не е боледувал и като че ли болестта е била само сън. Кой беше Учителят?
към текста >>

45. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

Златка Георгиева (Вачева)

След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма.
Срещата, беше предвидена да се състои по време на черешобера на братската градина в Стара Загора дето се раждат най-хубавите череши. Но поради някои технически неудобства този срок бе пропуснат и срещата се състоя, но без череши. Имаше гости от Ямбол, Нова Загора, Пловдив, София и околните села - около 400 души. Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителят пристигна, придружен от брат Ковачев. На всички направи впечатление, че Ковачев пристигна потънал в пот, а Учителят, - като че никак не е вървял. След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма. Най-първо се подхвана съвсем непринуден спор между чичо ми - Слави Камбуров, някогашен материалист, сега окултист и Минчо Кириловски (мой съученик) голям материалист, атеист. Спорът всеки момент се разпалваше все повече и повече и привлече вниманието на всички. Всички тия 400 души в това число и Учителят, с голям интерес наблюдавахме в продължение на около два часа този голям двубой между двамата учени мъже. Чичо ми, който много добре познаваше козовете на материализма умело противопоставяше новото окултно знание. Но и противната страна - Кириловски - не отстъпваше.
към текста >>

46. 2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН

Надежда Георгиева Кьосева

Той заран минаваше, звъни на хазайката ми и ми остави нещо за закуска.
При кого отседнах да живея ли? Ами намериха ми моите братовчедки, намериха ми квартира в една рускиня на белогвардейци. Тя беше съвсем сама, защото единствения й син се беше оженил в Сърбия и имаше такава хубава къщичка. Долу имаше квартиранти, тя живееше по средата, а горе имаше таванска стая с един много голям таван където можех да си сложа багажа дори и мама като ми прати колети. Тя беше поръчала, но тогава бяха други времена, беше поръчала на Богомил Малджиев, защото той беше тука, той бе доста по-възрастен от мене, той почина вече, да ме наглежда, защото тя казва като се зачете може да забрави да закуси. Той заран минаваше, звъни на хазайката ми и ми остави нещо за закуска. Хазайката ми се сърдеше. Вика: „Защо не го покани тук. Може ли така? Той да дойде да донесе закуска и да си отиде". Пък тя ми правеше винаги чай, нали руснаците без чай не сядат".
към текста >>

Той да дойде да донесе закуска и да си отиде".
Тя беше поръчала, но тогава бяха други времена, беше поръчала на Богомил Малджиев, защото той беше тука, той бе доста по-възрастен от мене, той почина вече, да ме наглежда, защото тя казва като се зачете може да забрави да закуси. Той заран минаваше, звъни на хазайката ми и ми остави нещо за закуска. Хазайката ми се сърдеше. Вика: „Защо не го покани тук. Може ли така? Той да дойде да донесе закуска и да си отиде". Пък тя ми правеше винаги чай, нали руснаците без чай не сядат". Ами от къде ще знаят всички съседи, че той не идва при вас, ами се качва горе при мене". Така беше. Така бяхме възпитани. Бях казала, че при моя баща бе дошъл Басан.
към текста >>

47. 10. СЕАНСИ

Доста време живяхме в тази къща на Бачеви, но тук Линчето ни гонеше с чаша черна бира за закуска, защото бях слабичка и трябвало да се оправя.
Един подобен случай се случи със Славчо, който спеше на верандата. той после ни го разказа. Било вечер. Прозорецът бил отворен над лозята и както той си седял на леглото, изведнъж нещо като пара навлязло през прозореца, застанало пред него, постепенно започнало да се оформя като фигура и да се сгъстява и продължава да се оформя. Но Славчо така се разтреперил и уплашил, че като замахал с ръце напред и казал: „Не искам, не искам, не искам, махни се" и образувалото се се разпръснало, формата постепенно изчезнала. Доста време живяхме в тази къща на Бачеви, но тук Линчето ни гонеше с чаша черна бира за закуска, защото бях слабичка и трябвало да се оправя. Но аз скачах от прозореца втория навънка, за да не пия това нещо горчиво. Земята на двора беше издигната висока и аз можех да скачам от втория етаж без опасност.
към текста >>

48. 2. МЕКИЦИ НА РИЛА

Русава Стойчева

Марийка Великова Марашлиева

Братята и сестрите всяка сутрин пристигаха след молитва и гимнастика на закуска с мекици.
" И тогава си спомням, че баща ми отиде в Кочериново, в Дупница, взе брашно, олио и друго, каквото трябваше, съобщи на майка ми да дойде и след като тя пристигна, наеха коне и с една група заминахме на Рила. Там започнахме да правим мекици. Навярно някой му е услужил с пари, за да купи брашно, олио и друго, каквото беше необходимо, както и да изпрати пари на майка ми да дойде в София. Или може би майка ми е взела от други хора в Ямбол в заем, това не ми е известно. Но така или иначе ние бяхме на Рила и започнахме да правим мекици. Братята и сестрите всяка сутрин пристигаха след молитва и гимнастика на закуска с мекици. Беше много весело, нали имаше много хора, пък и много чужденци. Всички бяха доволни, пък и баща ми още повече, защото по такъв начин той изкарваше пари, с които ние можехме да прекараме през това време. Ние фактически нямахме пари, но със своя труд успяхме да прекараме един сезон на Рила и тримата. Ние не натрупахме някакъв капитал, а само прекарахме едно прекрасно летуване през 1939 г. и успяхме живи и здрави да се приберем в Ямбол.
към текста >>

49. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

На снимка № 2, която е на първия молитвен връх, на втория ред отдолу в ляво, четвърта под ред с кърпа на главата е майка ми Вичка Марашлиева, до нея Златка Константинова от Русе, която е три години по-голяма от мене и също учеше в немското училище, до нея в дясно се вижда моята глава - Марийка, където сме на закуска.
Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си скубеше косите от скръб по детето. После научихме, че били пренесли детето на разноските на тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието. Нали трябваше да го погребат в Русе. И тъй на снимка № 1, последния ред в ляво трета по ред е майка ми Вичка Желева Марашлиева и пред нея с бяла рокличка съм аз, с права коса подстригана на бретон - Марийка Великова Марашлиева. Учителят е в средата 3 ред отдолу. На снимка № 2, която е на първия молитвен връх, на втория ред отдолу в ляво, четвърта под ред с кърпа на главата е майка ми Вичка Марашлиева, до нея Златка Константинова от Русе, която е три години по-голяма от мене и също учеше в немското училище, до нея в дясно се вижда моята глава - Марийка, където сме на закуска. На третия ред от ляво са Георги и Васил Константинови от Русе и точно зад майка ми Друмка, съпругата на Георги Константинов. Златка е тяхна дъщеря. Зад Златка Константинова е Лина, съпругата на Георги Димитров, а до нея или по-добре зад моята глава съпругът й Георги Димитров с тъмните мустачки. Учителят е на 2 ред отгоре в средата - храни се. Снимка № 3 е на втория настоящия молитвен връх.
към текста >>

50. 3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА

Марийка Харизанова

Помня, че бяха правили на закуска бухти.
На връщане пак минахме през Рилския манастир. Там беше на летуване един наш приятел Асен Куманов със семейството си. Той беше много ревностен брат. При тях си починахме и закусихме. Там бяха той, жена му и детето му 4 - 5-годишно. Помня, че бяха правили на закуска бухти. И така се завърнахме вкъщи благополучно. Още преди да тръгнем, когато споменахме пред един наш приятел Ахил Вонидов за отиване на Рила, той каза: „Как ще тръгнете, за там трябва да имате екип! " А Васил каза: „Ами, какъв екип! " Ахил беше прав, но ние и без екип минахме. Завърнахме се уморени, но после си починахме.
към текста >>

51. 1. ЦЪРКОВНИЦИ И БРАТСТВО

Геновева Жекова

А в това време сестра Невянка приготвила някаква закуска така, тя имаше и фурна и ще каже: „Хайде сега, деца, да седнем на масата, да кажем „Божията Любов" и всички ще кажем молитвата като деца.
Една ученичка от гимназията ни събираше да ни разправя приказки. Тя се казваше Димитричка. Тогава бях още много малка, не ходех на училище. Много хубави приказки ни четеше от наши списания и ние с внимание я слушахме. Учеше ни да пеем песни като „Слънцето на Любовта изгрява вече в света", „Изгрява слънцето" и т. н. А в това време сестра Невянка приготвила някаква закуска така, тя имаше и фурна и ще каже: „Хайде сега, деца, да седнем на масата, да кажем „Божията Любов" и всички ще кажем молитвата като деца. Та искам да кажа, че трябва непременно да имаме детски групи. Непременно, защото детската атмосфера не може да се сравни с никоя друга и децата тогава по са склонни да приемат, по-лесно се ориентират. Защо трябва всяко едно да мине през света и тогава да дойде тука? Когато като дете когато не може много да преценява и разсъждава, нека да има тези тъй сладки моменти в живота си. То и без туй не може да се откаже от влиянието на света, та един ден, когато вземе да страда да си спомни какво нещо е Братството.
към текста >>

52. 1. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ ЧРЕЗ СЛОВО И ДУХ

Люба Стойкова

Пред всеки имаше постлана голяма бяла салфетка и закуска.
Наоколо беше неизказано красиво. Искаше ми се да се спра за малко, да се порадвам, но той бързаше и аз почти тичешком го следвах, да не го изгубя от очите си. Изкачихме се на една поляна. Когато за пръв път отидох на Рила разбрах, че това беше поляната до седмото езеро, само че по-голяма. На нея бяха насядали в идеален кръг над сто души. Пред всеки имаше постлана голяма бяла салфетка и закуска. Възрастният, ако мога така да го нарека, ми посочи едно единствено свободно място, където имаше също сложена закуска. Аз седнах и се събудих. Разбрах, че този сън има някакво значение, но какво. Още не разбирах много неща. Изчаквах да видя какво ще стане.
към текста >>

Възрастният, ако мога така да го нарека, ми посочи едно единствено свободно място, където имаше също сложена закуска.
Искаше ми се да се спра за малко, да се порадвам, но той бързаше и аз почти тичешком го следвах, да не го изгубя от очите си. Изкачихме се на една поляна. Когато за пръв път отидох на Рила разбрах, че това беше поляната до седмото езеро, само че по-голяма. На нея бяха насядали в идеален кръг над сто души. Пред всеки имаше постлана голяма бяла салфетка и закуска. Възрастният, ако мога така да го нарека, ми посочи едно единствено свободно място, където имаше също сложена закуска. Аз седнах и се събудих. Разбрах, че този сън има някакво значение, но какво. Още не разбирах много неща. Изчаквах да видя какво ще стане. Когато започнах занятията си във Варна като учителка, дадоха ми първи клас (тогава първо отделение).
към текста >>

53. 12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ

Люба Стойкова

След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа.
За няколко години ги обработихме, построихме салона, кухнята, купихме маса, столове, направихме огнище и всички прибори, необходими за едно домакинство. И всичко това с братски труд и братски пари. Голям ентусиазъм имаше тогава. Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на лозе, от 5 ч. сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме. След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа. Всеки си носеше хляб и сирене, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая. Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал. Аз си носех колкото за една закуска. Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб, сирене и захар, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш". А той ми отвърна: „Може да дойде някой гладен, да има какво да му дадем".
към текста >>

Аз си носех колкото за една закуска.
Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на лозе, от 5 ч. сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме. След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа. Всеки си носеше хляб и сирене, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая. Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал. Аз си носех колкото за една закуска. Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб, сирене и захар, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш". А той ми отвърна: „Може да дойде някой гладен, да има какво да му дадем". Останах изненадана от отговора му. Не ми беше дошло такова нещо на ума. Замислих се.
към текста >>

Връщах си, което ми оставаше, но после разбрах, че наистина се случваше, макар и рядко да дойде някой гладен - може би гост, пътувал цяла нощ и дошъл направо на лозе, може би някой по някаква причина не е успял да си вземе закуска и никой не оставаше гладен.
А той ми отвърна: „Може да дойде някой гладен, да има какво да му дадем". Останах изненадана от отговора му. Не ми беше дошло такова нещо на ума. Замислих се. От следващата неделя аз започнах да нося храна за две закуски. Връщах си, което ми оставаше, но после разбрах, че наистина се случваше, макар и рядко да дойде някой гладен - може би гост, пътувал цяла нощ и дошъл направо на лозе, може би някой по някаква причина не е успял да си вземе закуска и никой не оставаше гладен. Брат Велко ми даде урок за цял живот: вземай повече където и да бъдеш, да не се случи така, че някой да остане гладен. Преди 2 - 3 месеца по телевизията бяха предали горе-долу следното: Срещат се двама души в планината и тръгват заедно, единият богат - личи си по облеклото, а другият беден селянин. Бедният изважда от торбичката си едно парче сух хляб, изял половината, а другото парче пъхнал в торбичката си. „Защо не изяде цялото парче? То не беше много?
към текста >>

54. 18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА

Люба Стойкова

Един неделен ден, рано сутринта бяхме събрани всички в кухнята и майка ми приготвяше масата за закуска, се позвъни.
Майка ми на никого не беше отказвала. Нямане, глад по време на войната ние не знаехме. Баща ни беше кмет на Илиянци, Връбница, Обеля и Надежда дълги години, които бяха прикачени села към община София. В края на войната 1919 г. беше станала историческа железничарската стачка от комунистите и която претърпя провал. Един неделен ден, рано сутринта бяхме събрани всички в кухнята и майка ми приготвяше масата за закуска, се позвъни. Излезе баща ми. Дошли двама офицери. Баща ми ги покани в една от стаите ни. Те му представили списък от 12 души - железничари, главните инициатори на железничарската стачка и казали на баща ми да отиде с тях като официално лице и който си познава района да ги заведе от къща в къща да ги арестуват. Вероятно на улицата е имало и стражари.
към текста >>

От детската възраст докато започнах работа, не познах закуска.
Каквото имахме в мазата се свърши и мизерията започна. Хубавата градина на предния двор се обърна на зеленчукова. Той не беше голям, но по една лехичка домати, друга краставички, тиквички и т. н. магданоз, а покрай оградата на съседната къща майка ми насади лобода, а на другата страна лапад. От всичко по малко, колкото майка ми да ни свари чорбичка. От детската възраст докато започнах работа, не познах закуска. В нашата къща от тогава сирене и мляко не се внесе. Пуснаха го баща ми и той стана чиновник в Дирекцията на народното здраве. Беше способен, имаше образование, но пуснат от затвора, какво можеше да иска. На всичко от горе му задържаха 1/2 от заплатата му за щетите от стачката. А той беше слаб, едвам се крепеше и на 44 години си замина.
към текста >>

Без закуска, без обед, изчаквах до 7 часа вечерта.
Ние със сестра ми и майка ми плетяхме, а голямата сестра ни четеше. Когато се умори, чете брат ми. И Достоевски, и Толстой, и френски класици, всичко се прочете. А в последните два класа в педагогическия отдел учеха по 7 часа - сутрин 5, почивка 1/2 час и след обед 2 часа. Които живееха наблизо отиваха да се нахранят, други по-богатите отиваха на ресторант, някои си носеха по нещо, а аз нищо. Без закуска, без обед, изчаквах до 7 часа вечерта. От 5 - 7 си приготвях уроците за следния ден. Бях станала на вейка, слаба едвам вървях. И не щеш ли комунистите спечелиха изборите. На бърза ръка стачниците заеха големи служби в градската софийска община. Един от 12-те души, за които писах, станал председател на училищното настоятелство.
към текста >>

55. 14. Развръзката - в ада и в рая

Стоянка Цанева Драгнева

И оттам след беседата всички слизаме, правим закуска и отиваме или на езерото на Чистотата или най-често се ходеше на третото езеро.
Всеки ден, като са на екскурзия, всеки като се връща донася по някоя плоча и така беше направен един хубав навес, където се готвеше, правеше се чай, посрещаха се приятелите. Всички бяхме на палатки. Сутрин излизахме на Молитвения връх, където Учителят държеше беседите. Имахме една сестра Елена Каназирева, на която Учителят говореше на български, а тя превеждаше от български на френски на чужденците. На французите превеждаше. И оттам след беседата всички слизаме, правим закуска и отиваме или на езерото на Чистотата или най-често се ходеше на третото езеро. Това, което преживяхме все едно, че бяхме в Рая. Души свободни, души при Учителя със Словото Му и с Песните Му. Та преминахме дълъг път. Опитахме и едното, и другото. Бяхме в Рая със Словото на Учителя при Него бяхме и в София, и на Рила, и в Мърчаево.
към текста >>

56. 3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста

От време на време даваха по някоя закуска.
Та едновременно е бил и майстор, и предприемач. Както споменах по-горе, аз останах в първо отделение две години. После второ, трето, четвърто отделение Янко Андонов ми беше учител. Той ни учеше и тогава спомням си за пръв път на бедните деца бяха раздадени подаръци. На кого сандалки, чорапи, терлички. От време на време даваха по някоя закуска. Това ни направи добро впечатление, защото нито преви това, нито след това биваха раздавани нито закуски, нито подаръци - само през времето на Янко Андонов, тогава имаше. А пък училището имаше фонд, имаше ниви, доходи, но къде отиваха тия средства, не зная. През 1923 г. бях в четвърто отделение. Понеже учех вече в село Бата където имаше прогимназия, събота след обед и неделя си отивах на село.
към текста >>

57. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Сутринта мама направи закуска, седнахме тримата около софрата: гостенката, мама и аз.
Обаче, не го канят и това не прави добро впечатление, става малко неудобно. Та свако ми Слави Тодоров като ръководител и други братя решили, да теглят жребие когато има гости от селата, на кого да се падне. На мама веднъж като теглила жребий се паднала една гостенка от с. Даутлий, сега гр. Каблешково. Вечерта бяхме на братска вечеря и после тя преспа у нас. Сутринта мама направи закуска, седнахме тримата около софрата: гостенката, мама и аз. Направихме си молитва и преди да започнем да ядем сестрата каза: „Ние сме седнали тука трима души, но има още двама седят тука до сестрата. Единият е във войнишки дрехи, с много рани, той е умрял вече на фронта ли къде, а другият е жив, но е много далеч. Той се грижи малко за семейството ви“. Мама веднага се сети, че първия е баща ми, който е в рани и е убит, а втория е чичо Драган, който е в Белгия. Тогава мама разправи на гостенката, че когато убили баща ми, дядо Минчо живееше при нас.
към текста >>

После сутринта чорбаджията ми носи закуска, но аз, къде ще закусвам, нищо не мога да хапна.
Отидоха си и селяните. Аз вземах, изметох кръчмата, подредих всичко, маси, столове, направих си леглото, защото спях на две маси в кръчмата. Сложих си юрганчето и чергата, но преди да си легна, вземах половиницата с газ и реших да повторя опита на фокусника. Но нали съм Ганчо, като духнах газта, запалих облака и като гледам как свети, забравих да си затворя устата и тоя облак от огън, бам в устата ми и като гледам после на огледалото, езика ми, небцето, всичко побеляло от изгарянето. Значи, как съм прекарал нощта може да си представите. После сутринта чорбаджията ми носи закуска, но аз, къде ще закусвам, нищо не мога да хапна. Така беше няколко деня. Чорбаджията ми донесе ядене, а аз или на кучето ще го дам или ще го хвърля. После постепенно почнах да опитвам малко захарчица така, щипе, не мога да си намеря място. Отрежа си малко локумец така, също. Малко шоколад, пак не може.
към текста >>

58. 17. Войници - вегетарианци

Бяхме след това на закуска, всички войници гледат мен и брат Драган нали и едни се майтапят, други ни съжаляват и в това време като закусихме дойде съобщение, че нашата рота, свързочниците ще бъдем дежурни по църква.
Учителят пред мен, а мен ще ме е страх от фелдфебела. И в това време седнах и аз като Учителя по турски и почнах да правя упражненията. Както ги правихме по едно време се събудих. Като се събудих, то почти съмнало и аз отивам право при леглото на брат Драган, който нали спеше през няколко легла. И той беше разтревожен и аз му казах: „Брат Драган, нощес сънувах Учителя и ще знаеш, че сигурно нищо няма да стане“. Бяхме след това на закуска, всички войници гледат мен и брат Драган нали и едни се майтапят, други ни съжаляват и в това време като закусихме дойде съобщение, че нашата рота, свързочниците ще бъдем дежурни по църква. А това да се случи неделя. Сутринта значи след закуска всички войници ще отидат в склада да им дадат нови дрехи, да отидат на църква. Понеже брат Гради нямаше други нови дрехи, направиха ми един костюм, но по учение, насам, натам те се цапа и аз останах свободен и се чудя сега какво ще става. Обаче цялата рота с фелдфебела отидоха на църква и с това въпросът се приключи. Значи, Учителят в един от най-трудните моменти пак ми дойде на помощ.
към текста >>

Сутринта значи след закуска всички войници ще отидат в склада да им дадат нови дрехи, да отидат на църква.
Както ги правихме по едно време се събудих. Като се събудих, то почти съмнало и аз отивам право при леглото на брат Драган, който нали спеше през няколко легла. И той беше разтревожен и аз му казах: „Брат Драган, нощес сънувах Учителя и ще знаеш, че сигурно нищо няма да стане“. Бяхме след това на закуска, всички войници гледат мен и брат Драган нали и едни се майтапят, други ни съжаляват и в това време като закусихме дойде съобщение, че нашата рота, свързочниците ще бъдем дежурни по църква. А това да се случи неделя. Сутринта значи след закуска всички войници ще отидат в склада да им дадат нови дрехи, да отидат на църква. Понеже брат Гради нямаше други нови дрехи, направиха ми един костюм, но по учение, насам, натам те се цапа и аз останах свободен и се чудя сега какво ще става. Обаче цялата рота с фелдфебела отидоха на църква и с това въпросът се приключи. Значи, Учителят в един от най-трудните моменти пак ми дойде на помощ. След някое време нашата рота щеше да ходи на учение и аз бях дневален и фелдфебела, същия тоя фелдфебел Евлоги ме повика са слезем в склада, да получим суха храна, понеже един-два дена щяхме да ходим из чу- карите нали, трябва да имаме храна. Влязохме в склада, дадоха ни там няколко пити кашкавал и като пристигнахме горе, фелдфебела отдели една пита кашкавал за себе си и отряза едно парче от другия кашкавал и ми го дава на мен.
към текста >>

59. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Аз приготвях нещо за обед или закуска и той отсядаше така.
И как да я изнесат - само по тоя начин. Като погребение - отиват на гробищата, но после ги открили. Господ здраве на дава на брат Драган Петков, той беше шофьор и караше линейка. С него често пъти се виждахме. Мина известно време линейките пристигат. Аз приготвях нещо за обед или закуска и той отсядаше така. Като дойде линейка аз вземах ранените войници и ги свалях, а после от Крила паланка идваше друга линейка, която ги взимаше. По едно време пристига една кола от Крива паланка, слиза един офицер и вика: „Войниче, какво правиш тук? “ Отговорих, че пренасям войниците. А той да се случи генерал Владимир Стойчев, командващ Първа българска армия. Та лично ме поздрави.
към текста >>

60. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Жената обикновено сутрин му носи закуска и му почиства.
От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги. Жената обикновено сутрин му носи закуска и му почиства. Виждам как с течение на времето на всички дотежава това положение, защото неговото състояние не става по-добро. Как ще бъде занапред и кой ще му помага да носи този тежък кръст, не виждам. А той помагаше докато може на всички. Неговият дом беше отворен за приятели и познати. Гради и майка му посрещаха, нахранваха и изпращаха приятелите от провинцията винаги с разположение.
към текста >>

61. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

А той е възмутен от всичко това, защото обикновено аз на него давах пари и той носеше за закуска по две тави кифли за децата.
Това правех всеки път. Но ето сега идва друга развръзка на моят път. И тази развръзка не е случайна и тя се направлява от невидима ръка. Един ден разсилни- ят на църквата ми казва, че Цанко Цанков и жена му като свирят и пеят получават по 30 000 лв. на човек, което прави 60 000 лв. месечно. А той е възмутен от всичко това, защото обикновено аз на него давах пари и той носеше за закуска по две тави кифли за децата. Казва ми разсилният: „Кажете му на онзи скръндза, да купи и той една табличка кифли на децата вместо вие да ги храните от джоба си! “ На онзи скръндза аз му подхвърлих, но той се направи, че не ме чува. И аз говорих със Сашо Околийски - концерт-майстора и той прие моята идея на другия ден да не свирим в църквата. Ние не отиваме на работа. Цанко Цанков се възмути много от мен и понеже беше професор в консерваторията и шеф, каза на секретарката си Стефка Трифонова: „Атанас, ако не се запише за редовен студент в най-кратко време“, а то беше срокът до края на август“, „да се изключи от консерваторията“.
към текста >>

62. 19. При възрастните приятели

Аз ходех и се хранех на обед, вечеря и закуска у бай Иван.
Леля й на Марийка. Къщата беше от две стаи. Отначало аз живеех в едната стая, а долу имаше сутерен, който в едната част беше стая, а другото беше мазе, в което държаха въглищата. В тоя сутерен имаше квартиранти. Но те си излязоха и когато те си излязоха аз се прехвърлих в тоя сутерен да живея заедно с тоя приятел Христо, по което време той, аз и Благи бяхме студенти в София и той, Благи си живееше у тях, а пък Христо и аз живеехме в тоя сутерен. Аз ходех и се хранех на обед, вечеря и закуска у бай Иван. Отначало обядвахме във вегетарианския ресторант години наред, но след това аз започнах с бай Иван. Аз му носех продукти и така заедно си готвехме. Това беше пак от полза за мен в интелектуален смисъл, че хранейки се заедно ние пак разговаряхме на най- различни теми и това допълваше непрекъснато моите празноти в интелектуално отношение. Добре, ама Иван Антонов е нещо като един духовен баща. Аз, идвайки от Русе в София нямах никакви знания.
към текста >>

63. 10. На гости при Учителя

Йотка Василева Младенова

Сутрин на закуска при едни, на обед при втори, на вечеря при трети.
10. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Тя беше любимка и беше желана абсолютно от всеки. Привилегия беше Паша да отиде на гости в дадено семейство измежду нашите приятели. Тя ми разказва: И аз реших, тази великата седмица, гдето казват страстната седмица, аз реших, но това решение е само вътре в мен, никой не го знае. Реших, че всеки ден по три братски семейства ще посещавам. Сутрин на закуска при едни, на обед при втори, на вечеря при трети. И така през тази седмица от понеделника ли, до неделя ли аз ще посетя доста семейства. Но никой го не знае, нито сестрите ми, вътре, моята душа аз си го каза знам. И един ден сряда ли е било, четвъртък ли е било, налага се да отида до Учителя, нещо да го питам във връзка с беседата. Отивам казва сутринта и Учителят ми отваря в Горницата и засмян ми казва: „А-а, рекох, днеска при Мене на закуска, нали? “ Леле, стъписах се.
към текста >>

Отивам казва сутринта и Учителят ми отваря в Горницата и засмян ми казва: „А-а, рекох, днеска при Мене на закуска, нали?
Реших, че всеки ден по три братски семейства ще посещавам. Сутрин на закуска при едни, на обед при втори, на вечеря при трети. И така през тази седмица от понеделника ли, до неделя ли аз ще посетя доста семейства. Но никой го не знае, нито сестрите ми, вътре, моята душа аз си го каза знам. И един ден сряда ли е било, четвъртък ли е било, налага се да отида до Учителя, нещо да го питам във връзка с беседата. Отивам казва сутринта и Учителят ми отваря в Горницата и засмян ми казва: „А-а, рекох, днеска при Мене на закуска, нали? “ Леле, стъписах се. И знае ли какво направи Учителят. Даде ми та седнах там на едно малко столче, а на мен така ми е познато, че съм се качвала, седнах, Той сложи като домакиня масата, салфетката, чешките, чая , всичко. Сам сервира, но накрая, значи колко е държал за всички. Ние сме лично за себе си и за всички ще кажа.
към текста >>

„А-а, при мене днеска на закуска, рекох, нали?
Ама Учителят не е като нас и ми казва: „Паша, има кашкавалче, маслинки, сиренце. Кое искаш? “ Значи не й слага всичките, а я пита кое иска. „А аз много обичах кашкавал и ме беше срам, но като ме пита Учителят, така едвам, едвам свенливо викам: „Учителю, кашкавалче“. Отряза ми кашкавал повече от хляба, а след това ми позволи аз да вдигна масата и да измия съдовете. „А-а, при мене днеска на закуска, рекох, нали? “ Много, много хубаво - така я посрещнал и така я изпратил.
към текста >>

64. 10. Тръбата

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

А да знаете само моряците имат най-малко 15-20 позивни с тръбата: за ставане, за закуска, за обяд, за вечеря, за тревога, за пожар, за бой, за отбой и какви ли не още.
Още предната година Той се беше преместил да живее на Изгрева. Но когато окончателно остана на Изгрева, Той нареди беседите в новия салон да стават в 5 часа сутринта. На Изгрева нямаше още много наши братя и сестри, а бяха малцина. Но колкото и да бяха, те не бяха свикнали да стават толкова рано, затова аз ставах преди пет часа и с една военна тръба свирех, да ги събуждам когато имаше беседи. В Морското училище аз бях тръбач на ротата. А да знаете само моряците имат най-малко 15-20 позивни с тръбата: за ставане, за закуска, за обяд, за вечеря, за тревога, за пожар, за бой, за отбой и какви ли не още. Аз им бях избрал и с тръбата свирих позивна за ставане. Събуждах ги и те отиваха на беседа. А другите идваха от града пеша. Когато започна зимата, трябваше да се пали печка за беседа и аз трябваше да я паля още в 12 часа през нощта, за да може до 5 часа салонът да се затопли. Печката беше пернишки тип, не много горлива, много пушеше и аз не бях опитен в паленето й.
към текста >>

65. 18. Чаршафите

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

18. ЧАРШАФИТЕ Юрданка Жекова беше много сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя, поднасях Му закуската, оправях Му леглото, почиствах стаята, винаги Му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага.
18. ЧАРШАФИТЕ Юрданка Жекова беше много сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя, поднасях Му закуската, оправях Му леглото, почиствах стаята, винаги Му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри. Един ден се качвам при него в горницата, носех Му закуската и Той ми каза: „Смени ми чаршафите! “ Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Го нямаше Учителя, за да влезнат в стаята Му и да се пъхнат в леглото Му, като смятат, че ще влезнат в Неговата аура и че чрез чаршафите му ще оздравеят или ще получат благословение. При такива случаи Той ме караше да сменям чаршафите и да почистя стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези които съм свалила, отиваха за пране.
към текста >>

Един ден се качвам при него в горницата, носех Му закуската и Той ми каза: „Смени ми чаршафите!
18. ЧАРШАФИТЕ Юрданка Жекова беше много сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя, поднасях Му закуската, оправях Му леглото, почиствах стаята, винаги Му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри. Един ден се качвам при него в горницата, носех Му закуската и Той ми каза: „Смени ми чаршафите! “ Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Го нямаше Учителя, за да влезнат в стаята Му и да се пъхнат в леглото Му, като смятат, че ще влезнат в Неговата аура и че чрез чаршафите му ще оздравеят или ще получат благословение. При такива случаи Той ме караше да сменям чаршафите и да почистя стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези които съм свалила, отиваха за пране. От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвили нещо вкъщи и го донасяха за Учителя.
към текста >>

66. 37. Владиката

Една сутрин влизам в стаята Му да поднеса закуската на Учителя.
Аз често Му я правех, та аз ръководех кухнята, а сестрите ми помагаха. Братята бяха сковали дълга маса на двора и при хубаво време се хранехме навън. В Мърчаево, до къщата на Темелко Учителят откри два извора. И двата са лековити. И досега си носим вода от там. Една сутрин влизам в стаята Му да поднеса закуската на Учителя. А Той ми каза: „Нощес много трудолюбив работник имах. Цяла нощ работи докато изкопа тая дупка, за да Ме види. На сутринта си пъхна главата и ме видя. Но беше много внимателен, няма никаква прашинка над леглото Ми“. Аз отначало не можах да разбера за какво говори и кой проби дупката.
към текста >>

67. 7. Силата на астрологията

Мариета Бертоли

А Влади понеже пътуваше с децата, ние бяхме в най-луксозните хотели, с басейните му вътре, с телевизорите в стаята и какво ли не и децата имаха четири пъти на ден храна, сутрин, обед, закуска и вечер.
Обърнаха ни всичките куфари така, но завистливи, кой знае какво приказваха, че ние сме скрили злато или кой знае какво, да ти кажа колко са проклети хората. А той нямаше пари защо? Защото той пътуваше със 120-130 души оркестранти. Сега като пътува хоровата капела и другите как пътуват? Носят една дисага консерви, суджуци, сирене, кашкавал и това ядат. А Влади понеже пътуваше с децата, ние бяхме в най-луксозните хотели, с басейните му вътре, с телевизорите в стаята и какво ли не и децата имаха четири пъти на ден храна, сутрин, обед, закуска и вечер. Ама храна, която струва за 120 души, знаете, че това прави хиляди долари. Значи той вместо да вземе хонорар от 5-6 хиляди долара, да си ги сложи в джоба, даваше, за да се нахранят децата. Той казваше: „Как, аз мога ли да ги оставя на консерви, на сирене, на кашкавал. С големите е лесно, ама с деца. Не може, те почти всеки ден имат концерт, пътуване, там концерт, приспиваш, на другия ден взимаш самолета, големи разстояния, слизаш, пак репетиция, как... Че те като нямат едно силно ядене как ще свирят?
към текста >>

68. 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните!
7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ Дома, в който живееше Учителят беше малък, приветлив, на етаж и половина, в горния етаж беше стаята му, приемната му и стаята на стопанката на дома. Една мила възрастна сестра с побелели коси, която цял ден посрещаше и изпращаше гости, посетители на Учителя. Той нареди при нея да нощувам. В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните! Тук се пееше едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителя даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения и лекциите му в общия клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка нова песен. Аз живеех интензивен, напрегнат вътрешен живот, бях богато възнаградена за всичкото страдание, което бях преживяла по време на боледуването ми. Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се простудя, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска простота. Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа.
към текста >>

69. 30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ

По време на обед и на закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя.
Това бе Гина Гумнерова. Една мила възрастна сестра с побелели коси, която цял ден посрещаше и изпращаше гости, посетители на Учителя. В онези години аз отидох при Учителя и Той нареди при нея да нощувам. В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Това беше през есента на 1922 година и за мен всичко това ми беше много интересно и затова се превръщах в зрение и в слух. По време на обед и на закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя. А колко са ме вълнували песните. Тук се пееха едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителят даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения. Лекциите Му в Общия Окултен клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка Негова песен. На събора в Търново 1922 г.
към текста >>

70. 28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

Слезли от рейса всички се приготовляват за път, като първо се справят със закуската.
Урокът беше предаден. Учителят няма в своята програма предвидени лекции по егоизъм. Тези три сестрички бяха трите стенографки - Паша, Савка и Елена. Вторият пример. Отиваме на Рила. Слезли от рейса всички се приготовляват за път, като първо се справят със закуската. Малките групички са оцветили прекрасната поляна пред още по-прекрасната гора. Аз минават между тях, за да видя Учителят къде е, каква е обстановката около Него. И виждам. Същите сестри на закуска около Него. Една сестра от провинцията направила и донесла баница, специално за тази утринна закуска и поканила тези свои приятелки.
към текста >>

Същите сестри на закуска около Него.
Отиваме на Рила. Слезли от рейса всички се приготовляват за път, като първо се справят със закуската. Малките групички са оцветили прекрасната поляна пред още по-прекрасната гора. Аз минават между тях, за да видя Учителят къде е, каква е обстановката около Него. И виждам. Същите сестри на закуска около Него. Една сестра от провинцията направила и донесла баница, специално за тази утринна закуска и поканила тези свои приятелки. Те ме погледнаха с нежелание да бъда при тях. Аз се разбрах с Учителя вътрешно и се отдалечих. Минах набързо покрай насядалите красиви групички, защото моите там сестри и братя са много любезни, та да отбягна евентуална покана, а аз обичах да вървя по планината с празен стомах - така се чувствах по-леко и се изненадах от красотата на един хубав път, който минаваше през гората. Поех по тази красота.
към текста >>

Една сестра от провинцията направила и донесла баница, специално за тази утринна закуска и поканила тези свои приятелки.
Слезли от рейса всички се приготовляват за път, като първо се справят със закуската. Малките групички са оцветили прекрасната поляна пред още по-прекрасната гора. Аз минават между тях, за да видя Учителят къде е, каква е обстановката около Него. И виждам. Същите сестри на закуска около Него. Една сестра от провинцията направила и донесла баница, специално за тази утринна закуска и поканила тези свои приятелки. Те ме погледнаха с нежелание да бъда при тях. Аз се разбрах с Учителя вътрешно и се отдалечих. Минах набързо покрай насядалите красиви групички, защото моите там сестри и братя са много любезни, та да отбягна евентуална покана, а аз обичах да вървя по планината с празен стомах - така се чувствах по-леко и се изненадах от красотата на един хубав път, който минаваше през гората. Поех по тази красота. Утрото събуждаше цветя и птички, и дърветата ухаеха на бор.
към текста >>

71. 30. САМО БЯЛ

И често там гостите импровизираха закуска или обяд, на които биваха поканени всички, които в момента присъствуваха.
Аз бях останала сама. У мене причините на страданията бяха от духовен характер. Аз нямах на физическото поле нито майка, нито баща, нито сестра, нито брат, следователно нямаше къде да пласирам своите чувства. И отивах често на Изгрева, в градината, където по всяко време можеше да намери човек свои хора - сестри или братя - да сподели светла мисъл и топли чувства. Там винаги имаше гости, било от града или провинцията, с чисти, трептящи сърца. И често там гостите импровизираха закуска или обяд, на които биваха поканени всички, които в момента присъствуваха. На една такава закуска бях поканена и аз. Не веднъж ли съм присъст-вувала на такава закуска, не веднъж ли съм присъствувала на светъл разговор. Но в този ден хората ми бяха по-приятни, разговора по-разнообразен и хлябът по-вкусен. Да, хлябът беше по-вкусен. Хлябът! А хлябът на трапезата беше обикновен типов хляб.
към текста >>

На една такава закуска бях поканена и аз.
У мене причините на страданията бяха от духовен характер. Аз нямах на физическото поле нито майка, нито баща, нито сестра, нито брат, следователно нямаше къде да пласирам своите чувства. И отивах често на Изгрева, в градината, където по всяко време можеше да намери човек свои хора - сестри или братя - да сподели светла мисъл и топли чувства. Там винаги имаше гости, било от града или провинцията, с чисти, трептящи сърца. И често там гостите импровизираха закуска или обяд, на които биваха поканени всички, които в момента присъствуваха. На една такава закуска бях поканена и аз. Не веднъж ли съм присъст-вувала на такава закуска, не веднъж ли съм присъствувала на светъл разговор. Но в този ден хората ми бяха по-приятни, разговора по-разнообразен и хлябът по-вкусен. Да, хлябът беше по-вкусен. Хлябът! А хлябът на трапезата беше обикновен типов хляб. И между многото впечатления от този ден, у мен остана и това от хляба.
към текста >>

Не веднъж ли съм присъст-вувала на такава закуска, не веднъж ли съм присъствувала на светъл разговор.
Аз нямах на физическото поле нито майка, нито баща, нито сестра, нито брат, следователно нямаше къде да пласирам своите чувства. И отивах често на Изгрева, в градината, където по всяко време можеше да намери човек свои хора - сестри или братя - да сподели светла мисъл и топли чувства. Там винаги имаше гости, било от града или провинцията, с чисти, трептящи сърца. И често там гостите импровизираха закуска или обяд, на които биваха поканени всички, които в момента присъствуваха. На една такава закуска бях поканена и аз. Не веднъж ли съм присъст-вувала на такава закуска, не веднъж ли съм присъствувала на светъл разговор. Но в този ден хората ми бяха по-приятни, разговора по-разнообразен и хлябът по-вкусен. Да, хлябът беше по-вкусен. Хлябът! А хлябът на трапезата беше обикновен типов хляб. И между многото впечатления от този ден, у мен остана и това от хляба. - Много вкусен и ароматен.
към текста >>

72. 47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ

"За утринна закуска на работниците." "Има ли за всички достатъчно?
Другарката-художничка си направи една скица от въртящо се колело и понеже времето напредваше, а ние не бяхме обядвали, си тръгнахме. Минавайки погледнахме в готварницата. Хубава, пълничка готвачка приготовляваше материала за обеда на следния ден, а една голяма тенджера с прясно, току-що сварено мляко ухаеше. "Това за кого е? ", запитах. "За утринна закуска на работниците." "Има ли за всички достатъчно? " "Да. Има." Другарката Тинка Панайотова ни изпрати до пътната врата на кооперацията с благодарност и пожелание да отидем пак. Часът минаваше 14. Слънцето топлеше доста, но свежият въздух на Витоша ни лъхна и отмори. „Въздухът е толкова необходим за човека колкото и храната.
към текста >>

73. 70. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

лятото на 1930

Надникнете в огледалната повърхност на първото - Махарзи, направете утринната закуска при второто -Елбур, благото на живота, и на път към третото - Бал-дер-дару, отбийте се при сгушената там бяла чешмичка.
70. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Лятото на 1930 г. Идете ги вижте! Тях - рилските езера! Надникнете в огледалната повърхност на първото - Махарзи, направете утринната закуска при второто -Елбур, благото на живота, и на път към третото - Бал-дер-дару, отбийте се при сгушената там бяла чешмичка. Колко красота ви носи всичко това и колко радост! Тежестта на живота тук не се чувства. Тук всички са юноши. Сърцата тук са чисти, детски. Душите свободно летят, сливат се със зефира на планината и копнеят да обгърнат цялата й красота.
към текста >>

74. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Дежурните поемаха своята работа след обед, приготовляваха топлата вода за чай за вечерта, приготовляваха топлата вода за чай за утринната закуска, приготовляваха обеда и след като завършваха с това се освобождаваха.
Там великите майстори на изкуството творяха с по-голям замах и по-голяма Любов, защото въздухът им съдействуваше, защото вятърът им съдействуваше, защото просторът им съдействуваше да представят своите творби в по-чисти и ефирни тонове. Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на комуналния живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас. Приготовленията за Рила не се свършваха с това. Трябваше да се приготви и храна, което в първите години създаваше големи затруднения, но което в последствие се уреди както в една от фантастическите приказки, която скоро се превърна в действителност. Всички на Рила се почувствахме като сестри и братя, започнахме да се храним с една обща гозба, приготвена от няколко сестри и братя, които нарекохме дежурни и които се определяха от вечерта. Дежурните поемаха своята работа след обед, приготовляваха топлата вода за чай за вечерта, приготовляваха топлата вода за чай за утринната закуска, приготовляваха обеда и след като завършваха с това се освобождаваха. Но приготовленията за Рила бяха и по-други. И след като палатката биваше готова, и топлия екип готов; след като и грижата за храна се пое от всички, и продуктите се доставяха направо горе при нас, един трепет обхващаше. "Кога ще се тръгва? С коя група? Учителят кога ще пътува?
към текста >>

75. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

След малка закуска продължихме нашия път, като оставихме величествената, прекрасна и снежна Рила с пожелание идното лято да бъдем пак там, да проявим по-хубави и смели качества, необходими за проявлението на новия човек, и пристигнахме на нашия любим Изгрев посрещнати още по-тържествено и топло от всеки друг път.
Там е така опасно мястото, не бихме го пуснали ако знаехме намерението му". А той, повдигнал малко глава нагоре, усмихва се леко, а очите му още отразяват красотата на картината, която е гледал от там. Този брат Стефан прояви внимание към мене, което ме трогна и аз се прибрах в стаята, и прекарах там до сутринта, без да се простудя, което за мене беше много възможно, защото аз бях боледувала доста през зимата, дори през лятото и бях тръгнала за Рила току-що станала от легло. Слънцето посрещнахме пред оградата на този дом. То се плъзна по хоризонта като рубин, пламна, разгоря се и като огнено кълбо полетя над планината, да съгрее, да стопли тези, които останаха горе и за които мислехме и се безпокояхме през цялата нощ. След малка закуска продължихме нашия път, като оставихме величествената, прекрасна и снежна Рила с пожелание идното лято да бъдем пак там, да проявим по-хубави и смели качества, необходими за проявлението на новия човек, и пристигнахме на нашия любим Изгрев посрещнати още по-тържествено и топло от всеки друг път.
към текста >>

76. 76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ

На другата заран след закуската старецът с тояжката и торбичката си тръгва на път.
Старецът започна да разказва... И защо да е важно, какво е казал гостът. За този край е много просто и естествено: замръкнал човекът в планината, вижда светнало прозорче и влиза. Може би и друг път е влизал тука? Не, за първи път той виждаше тези хора и те за първи път го виждаха. След това баба Радка му постила на земята, за да преспи човекът. На другата заран след закуската старецът с тояжката и торбичката си тръгва на път. Буковец, съборен ден. Всяка къща е празник. Хората са наготвили най-различни яденета, направили са и баници. Чакат гости. Те ще дойдат и от София, и от съседните села и от самото село.
към текста >>

77. 3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Там малинка, там капинка, така с една малка манерка вода, просто само със закуската си се задоволихме.
"Искаш ли да те заведа при едни много добри хора? Там да прекараме десет дни." Аз понеже имах в него пълно доверие и не обичам да задавам въпроси, нито го попитах какви са тия хора, кои са, той започна да стяга багажа и тръгваме за Рила. Казва: "Отиваме на Рила при едни много добри хора". Стигнахме в Говедарци, пренощувахме там, взехме си хубаво мляко, закусихме по-скоро, вземахме един коняр, на чийто коне натоварихме раниците. Беше един прекрасен юлски ден, топъл, хубав и се отправихме към Говедарската гора. Там малинка, там капинка, така с една малка манерка вода, просто само със закуската си се задоволихме. По едно време загубихме пътеката, но коняря я намери и като стигаме горе, на второто езеро, аз вече капнала, пребледняла, едвам се качих. Притекоха се много мили хора, постлаха ми да легна. Наблизо в момента строяха заслона, който беше кухнята на лагера и видях един хубав стар човек, с изящен гълъбов сив костюм, с панамена шапка, как така сновеше между строителите на кухнята и Гради, един много висок човек, това беше Гради и другите хора там. Сега построиха палатката в дясно от подножието на Молитвения връх. Спомням си имаше едно салонче много красиво, зелено където в 10 часа, доста на височко построиха палатката и аз влязох вътре да си почивам, а в това време една сестра се обади: "Сестричко, нося ви супица!
към текста >>

78. 5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК

плащах наем, обаче със закуска и с прислуга.
Значи три учителки обитавахме целият етаж. В гимназията беше много интересен първия час. Брат ми си отиде, а Берта му каза така: "Бъдете спокоен, вашата сестра ще бъде тука като при майка си". И аз там тогава получавах заплата 1200 лв. 600 лв. плащах наем, обаче със закуска и с прислуга. Аз нито шетах, нито перях, нито чистех, само си знаех ученето, четенето и разходките. И тя прие това нещо, защото имаше такава жена, която й чистеше. И сега отивам в гимназията "Св. Кирил и Методий". Аз с една черна престилка с бяла якичка.
към текста >>

79. 6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ СОФИЯ

Но закуската беше толкова богата.
При много добри условия работех там. Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна. Но закуската беше толкова богата. Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко. Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое.
към текста >>

Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко.
Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна. Но закуската беше толкова богата. Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко. Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище.
към текста >>

Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше.
Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна. Но закуската беше толкова богата. Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко. Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище. Имаше много красива борова гора, понеже тя беше нависоко, от нея направо през полето се виждаше къщичката на Учителя.
към текста >>

На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство.
Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна. Но закуската беше толкова богата. Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко. Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище. Имаше много красива борова гора, понеже тя беше нависоко, от нея направо през полето се виждаше къщичката на Учителя. Тя се белеше така хе-е-е далеч така, понеже не беше застроено тогава Софийското поле.
към текста >>

80. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

На закуска имахме един висок гост!
Ти можеш добре да си го представиш. За първи път ние правихме нашите паневритмични упражнения. Ние имахме много гости от провинцията, много селяни и някои учителки и други. На този ден имам да се срещам и говоря с мнозина от нашите, затова ще ми е невъзможно да ти напиша по-дълго писмо. Бъди само поздравена от сърце за добрия ден от твоята Савка. На закуска имахме един висок гост! Гале и Кичето и имаше още също и други. Мама беше също и всички ние се радвахме необикновено много. Колко бих искала и ти да присъствуваш! Аз споделих с високия гост за твоето фино писмо. Много хубаво си го написала.
към текста >>

81. 15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)

Носехме си термос, пиехме гореща вода, хапвахме си по нещо за закуска, прочитахме беседа и правехме дълги екскурзии.
Всяка сутрин много, много рано в 3-4 часа тръгвахме да се изкачим на Сфинкса, за да посрещнем слънцето. Изкачването на Сфинкса е много трудно дори и през деня, защото трябва да се изкачите по козя пътека. То е предимно за алпинисти. Пътечката се върти и върти и някъде се губи и е много трудно за изкачване, защото е съвсем отвесно. Но полека-лека, полека-лека ние стигахме абсолютно всяка сутрин в слънце, в мъгла, в каквото и да е време, стигахме горе на Сфинкса и там в мълчание и съзерцание посрещахме изгрева на слънцето. Носехме си термос, пиехме гореща вода, хапвахме си по нещо за закуска, прочитахме беседа и правехме дълги екскурзии. Връщахме се в лагера понякога късно след обед или надвечер и така оползотворявахме целия си ден по високите върхове. Посещавахме върховете Дено, Студени чал, Иречек. Много пъти сме се срещали с дивите козички и със стадата на овчарите с овцете. Гледките от тези могъщи, величествени върхове са прекрасни, към Маричината долина, към Мусала и към другите останали върхове. Вижда се и цялата долина надолу.
към текста >>

82. 07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО

След това обикновено или Учителят говореше, или правехме закуска.
Всеки става, отива, измива се и отива на мястото определено за молитва. Всички знаехме къде е мястото за молитва. То беше празно място от чешмата така надолу, до едно лозе, имаше там надолу. Там се нареждахме и там правихме първите упражнения, които Учителят ни даде тогава. Тези упражнения шестте, които днес ежедневно играем са дадени тогава -1922 год. След това обикновено или Учителят говореше, или правехме закуска. А пък говореше Учителят в дворчето, в което Той живееше. Там имаше така наведена една поляна и бяха сложили една голяма маса, на която имаше и стол на който Учителят сядаше, за да го чуят всички. А пък ние седяхме там гдето Му бяха краката, на тази маса седяхме и пишехме - стенографките. Понеже, аз бях 1922 год. там и си спомням как беше.
към текста >>

За закуска имаше маси, дълги маси с такава широчина.
Така е пишела. Не е имало маса. Аз когато отидох имаше вече маса и пишехме така. Сутрин: значи молитва, упражнения, Учителят говори, беседа. След това закусване. За закуска имаше маси, дълги маси с такава широчина. Около половин метър широки, които се слагаха на крака, като магаренца, така се затваряха. И обикновено сядахме по градове на групи. Масата на Сливенци, на Ямболци..., тогава много хора имаше, нали, към 1000 души братя, маси на Бургазлии, на Варненци, на Търновци и т.н. Софиянците бяхме повечко имаше повече маси за нас. А Учителят всеки ден сменяше масите на които сядаше.
към текста >>

83. 10. „ПАРАХОДЪТ

Защото някой път ще дойде след беседа, след закуска или за закуска, а тогава докато нямаше още стол, много пъти идваше да се храни при нас.
Горе имаше, на правата страна един голям стъклен прозорец и беше много светло вътре. Един голям прозорец имаше, и на вратата едно малко прозорче. Учителят идваше много често там, много често. И когато идваше разговаряше на най-различни теми. Но най-често сме говорили за беседите. Защото някой път ще дойде след беседа, след закуска или за закуска, а тогава докато нямаше още стол, много пъти идваше да се храни при нас. Ще извика някоя, ще ни даде продукти и ще каже: „Я сгответе го и аз ще дойда да ям при вас". Или ще каже: „Ха, сгответе това, а пък донесете и на мене". В.К.: Вие с какво се препитавахте тогава? Храна, която трябва да се купи? Е.А.: Ами, аз тогава бях студентка и си работех и частно така поушивах.
към текста >>

84. 11. БРАТСКИТЕ ОБЕДИ И ВЕЧЕРИ

Е.А.: Сутрин, приготвяха закуска дежурните, всеки ден по празниците, а братски вечери ставаха в салона или по някакъв друг случай, както по някога някой брат си е заминал.
11. БРАТСКИТЕ ОБЕДИ И ВЕЧЕРИ В.К.: Аз искам да запитам. Обикновено обядвахте какво и къде? Е.А.: Сутрин, приготвяха закуска дежурните, всеки ден по празниците, а братски вечери ставаха в салона или по някакъв друг случай, както по някога някой брат си е заминал. Иначе не са ставали, друг път. А пък по домовете канеха приятели Учителя на гости и канеха и други приятели и близки. Ей така, някога според възможностите на домовете, не само с яденето на хората, но и с разположението. Някои искат да бъдат сами с Учителя, затова обикновено не канят гости. Други приемат така повече гости и канят.
към текста >>

85. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

И малко по-горе от лифта така по пътеката която тръгва, тя е малка полянка и там сядахме, и там правехме закуска.
В.К.: He. Е.А.: За да имаме вода по пътя, много далече ни се виждаше да отидем чак на Витоша и без почивка, защото нямаше тогава превозни средства, всички пеш вървяхме. Направиха, мисля че три самовара бяха, така извити от едната страна, обли, в средата с една дупчица, слагат се въглени дървени въглища, има решетка долу и се запалва вътре огъня и го карат и той завира. На гърба го носят, отзад има едно кранче от което си наливахме вода. И когато пристигахме над Драгалевци, под манастира имаше полянки, където сега е лифта. И малко по-горе от лифта така по пътеката която тръгва, тя е малка полянка и там сядахме, и там правехме закуска. Да видите, ние какви пътища сме правили впоследствие. Но Учителят беше внимателен докато свикнем с този път. И така седнахме и всеки си вземе по една чашка чай, закусиме, след това тръгваме нагоре и така се качваме до височината и не ходехме горе. В 1922 год. там нямаше хубава вода.
към текста >>

Като сме станали ще посрещнем изгрева, ще направим обща молитва, правим гимнастиките и тогава закуска.
На братските срещи много сме пели. Това беше едно вдъхновение, една радост голяма. Пък когато Учителят почна да дава песните, все новите песни пеем, и така много беше вдъхновено. На екскурзиите, накладат огън приятелите и край огъня и така никъде не ходим. На няколко пъти, за изгрев всички ставаме. Като сме станали ще посрещнем изгрева, ще направим обща молитва, правим гимнастиките и тогава закуска. Друг път пък ще отидем някъде нагоре и там ще посрещнем изгрева, пак така гимнастика и ако си носим закуска другаде по-горе седнем и закусим. Обикновено за изгревите сме ходили нагоре. Накладем пак огън и пак, тогава нямаше забранени зони на Витоша, първите години. Те от 1930 год. започнаха да залесяват Витоша.
към текста >>

Друг път пък ще отидем някъде нагоре и там ще посрещнем изгрева, пак така гимнастика и ако си носим закуска другаде по-горе седнем и закусим.
Това беше едно вдъхновение, една радост голяма. Пък когато Учителят почна да дава песните, все новите песни пеем, и така много беше вдъхновено. На екскурзиите, накладат огън приятелите и край огъня и така никъде не ходим. На няколко пъти, за изгрев всички ставаме. Като сме станали ще посрещнем изгрева, ще направим обща молитва, правим гимнастиките и тогава закуска. Друг път пък ще отидем някъде нагоре и там ще посрещнем изгрева, пак така гимнастика и ако си носим закуска другаде по-горе седнем и закусим. Обикновено за изгревите сме ходили нагоре. Накладем пак огън и пак, тогава нямаше забранени зони на Витоша, първите години. Те от 1930 год. започнаха да залесяват Витоша. А извора на бивака е правен през 1922 год.
към текста >>

86. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

То е един час път, ама за здрави юнаци.Аз съм се качвала самичка за един час, но без раница, а ние носехме закуска горе.
Ако ми стане студено обърна и другата страна и така, аз съм си поспивала. После на планината по-лесно се наспива човек, щото е много чист въздуха. Оттук отивахме сутрин, но не всеки ден на Мусала. Когато решим да отидем ставахме към два часа, защото горите тогава бяха големи и бавно се движехме нагоре, за да стигнем към 4 и половина5 часа горе. Трябваше ни два часа път. То е един час път, ама за здрави юнаци.Аз съм се качвала самичка за един час, но без раница, а ние носехме закуска горе. Някога носехме си чайниците горе и кладяхме огън, и дърва качвахме горе, и закусвахме. Щото когато е хубав, слънчев ден, то беше радост просто,че можем да отидем. Ние се качвахме горе по здрач, чакахме изгрева и като дойдат всички, наредим се, там хубаво се гледа изгрева и Учителя ръководеше молитвата, какви молитви да кажем, пеехме песни и след това правехме гимнастиките и ако си носим храна, ще закусваме. Ако не си носим, ще слезем долу да закусим, долу на бивака. Някога и на езерото, на „Окото" сме сядали.Тогава на Мусала още нямаше наблюдателница.
към текста >>

87. 18. МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

След като свърши да говори отиваме на гимнастика или на закуска.
Обикновено всеки си избираше някое място, което му харесваше. И сядахме близко до Учителя, стенографите и там вече си бяхме запазили места, не ни ги взимаха. И сядахме, защото нали трябва да пишеме. Често пъти пеехме, ако дойдем по-рано, пеехме, свирят музикантите и когато почне да изгрява слънцето, ставахме и Учителят казваше молитвата и песните които ще изпеем и след туй сядаше на мястото и говореше. Някога си носеше Библията, ще прочете нещо, както беше в града и говореше, да. След като свърши да говори отиваме на гимнастика или на закуска. Когато правехме гимнастика при второто езеро, преди закуска правехме Паневритмията. А когато ходехме на третото или на четвъртото, или на петото, тогава беше след закуска, защото далечно е и докато отидем и се върнем, а само когато правехме Паневритмията на второто езеро става така. В.К.: Сега обикновено правехте Паневритмията на второто езеро, след това горе на петото езеро -„Бъбрека". Е.А.: И на четвъртото и на първото, когато слизахме за дърва, тогава там правехме гимнастиките, да. Трябваше да ви покажа на снимка, къде е бил първият Молитвен връх, защото снимки за втория Молитвен връх има не малко.
към текста >>

Когато правехме гимнастика при второто езеро, преди закуска правехме Паневритмията.
И сядахме близко до Учителя, стенографите и там вече си бяхме запазили места, не ни ги взимаха. И сядахме, защото нали трябва да пишеме. Често пъти пеехме, ако дойдем по-рано, пеехме, свирят музикантите и когато почне да изгрява слънцето, ставахме и Учителят казваше молитвата и песните които ще изпеем и след туй сядаше на мястото и говореше. Някога си носеше Библията, ще прочете нещо, както беше в града и говореше, да. След като свърши да говори отиваме на гимнастика или на закуска. Когато правехме гимнастика при второто езеро, преди закуска правехме Паневритмията. А когато ходехме на третото или на четвъртото, или на петото, тогава беше след закуска, защото далечно е и докато отидем и се върнем, а само когато правехме Паневритмията на второто езеро става така. В.К.: Сега обикновено правехте Паневритмията на второто езеро, след това горе на петото езеро -„Бъбрека". Е.А.: И на четвъртото и на първото, когато слизахме за дърва, тогава там правехме гимнастиките, да. Трябваше да ви покажа на снимка, къде е бил първият Молитвен връх, защото снимки за втория Молитвен връх има не малко.
към текста >>

А когато ходехме на третото или на четвъртото, или на петото, тогава беше след закуска, защото далечно е и докато отидем и се върнем, а само когато правехме Паневритмията на второто езеро става така.
И сядахме, защото нали трябва да пишеме. Често пъти пеехме, ако дойдем по-рано, пеехме, свирят музикантите и когато почне да изгрява слънцето, ставахме и Учителят казваше молитвата и песните които ще изпеем и след туй сядаше на мястото и говореше. Някога си носеше Библията, ще прочете нещо, както беше в града и говореше, да. След като свърши да говори отиваме на гимнастика или на закуска. Когато правехме гимнастика при второто езеро, преди закуска правехме Паневритмията. А когато ходехме на третото или на четвъртото, или на петото, тогава беше след закуска, защото далечно е и докато отидем и се върнем, а само когато правехме Паневритмията на второто езеро става така. В.К.: Сега обикновено правехте Паневритмията на второто езеро, след това горе на петото езеро -„Бъбрека". Е.А.: И на четвъртото и на първото, когато слизахме за дърва, тогава там правехме гимнастиките, да. Трябваше да ви покажа на снимка, къде е бил първият Молитвен връх, защото снимки за втория Молитвен връх има не малко.
към текста >>

88. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

Закуската беше отделно, всеки сам си правеше каквото иска за закуска.
Водеше се списък даже, със списък ставаше, да вземат всички участие. Братята се грижеха да носят вода, да секат дърва. Това беше братската работа, а сестрите готвеха. И помагаха те и при паленето на огъня братята. Даже те не идваха на молитва, когато са дежурни, защото трябва да накладят огъня, като се върнат отгоре, водата да е готова за чая. Закуската беше отделно, всеки сам си правеше каквото иска за закуска. Едни си правеха чай, други си варяха макарони, юфки, различни неща се правеха. Кой каквото иска закусваше. Учителят закусваше най-често чай. Той пиеше чай и то само руски чай. Никога не е пил билка.
към текста >>

Всеки си взимаше гореща вода, защото пак имаше за всички и по същия начин както закуската, така беше и вечерята.
Плащахме на конярите за превоза на килограм багаж. След обяда почивахме малко, щото много рано ставахме. Някои не спяха. После обикновено обикаляхме, правехме разходки донякъде. Вечерта вечеряхме поотделно. Всеки си взимаше гореща вода, защото пак имаше за всички и по същия начин както закуската, така беше и вечерята. И след това вече като почне да се мръква, дежурните и другите братя които са помагали, са натрупали дървата за огъня и много големи вечерни огньови сме правили. Първите години, такива огньове, но много клекове унищожихме, много клекове унищожихме. Нямаме право да кажеме за никого другиго, защото не вярвам друг да е унищожил повече от нас. Щото готвим, закуска, обед, вечеря, вечер огньове. Знаете ли най-беше приятно, когато всичко си отиде вече от огъня и остане една жарава.
към текста >>

Щото готвим, закуска, обед, вечеря, вечер огньове.
Вечерта вечеряхме поотделно. Всеки си взимаше гореща вода, защото пак имаше за всички и по същия начин както закуската, така беше и вечерята. И след това вече като почне да се мръква, дежурните и другите братя които са помагали, са натрупали дървата за огъня и много големи вечерни огньови сме правили. Първите години, такива огньове, но много клекове унищожихме, много клекове унищожихме. Нямаме право да кажеме за никого другиго, защото не вярвам друг да е унищожил повече от нас. Щото готвим, закуска, обед, вечеря, вечер огньове. Знаете ли най-беше приятно, когато всичко си отиде вече от огъня и остане една жарава. О, то беше така приятно, аз съм оставала много пъти. Много приятно беше. Седиш така, гледаш, тихо, някой път си печехме чушки за другия ден, картофи, пък и имаше разговор. Много приятно беше на обед, седиш така, пече те слънцето, после една тишина, нищо няма, в планината е тихо нали, никакъв шум, много приятно беше.
към текста >>

89. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

И понеже виждах, че не може да речем сутрин да си откъсне хляб, а да речем мед и масло Му даваме за закуска, ще го нарежа на хапчици, на ситно ще Му ги дам.
Вижте едно синовно отношение, ние нямаме друг израз какво да кажем. Никой по- нежен от него не е бил. По това време Учителят се хранеше. Ние решихме Той да не се храни от общия стол и ние Му готвехме. Аз обикновено Му готвех. И понеже виждах, че не може да речем сутрин да си откъсне хляб, а да речем мед и масло Му даваме за закуска, ще го нарежа на хапчици, на ситно ще Му ги дам. Ако сме правили този хляб с яйчицата, когато е сух, правехме Му, защото става много сух, то и зъбите Му не бяха много в ред и затова пак, и него ще нарежеме така, но готвехме. Носеха, много неща имаше тогава. Всички бяха нащрек, всички приятели бяха така потресени от това, че видяха Учителя в такова състояние. В.К.: И как протичаше този живот на лагера? Е.А.: На лагера, брат Боев отиваше горе на Молитвения връх, посрещаха изгрева, пееха песни, четяха се беседите всяка сутрин.
към текста >>

И закуската и обяда.
Учителят по-късничко излизаше, качвал се е до билото горе по това време. Много пъти по това време, с Неделчо най-често, нали Ви казвам. В.К.: Казваха, че 40 дни не е излизал от палатката. Е.А.: Не е верно, всеки ден излизаше на масата. Всички хубави дни на масата се хранеше. И закуската и обяда. Тогава възрастните приятели се усъмниха, помислиха че Учителя си заминава. И даже в София решили, да дойдат с една кола, да Го вземат и да Го свалят, че да не си замине горе. Младите братя повярваха че ще мине това нещо. Някак с много по-голяма вяра се оказаха. И тогава имах така една радост, че младите братя проявиха малко повече нещичко, за което така Учителят беше се надявал, нали?
към текста >>

90. 34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ

И става много вкусна закуска.
И тя се натопява, една-две лъжици в студена вода преди да се свари, ако искаш по- бързо да стане, пък ако не и право да ги туриш така в това, но трябва повече време да ври тогава, за да омекне и да стане пак така рядка каша. В.К.: Такова нещо аз не съм ял. Чувал съм, но не го зная. Е.А.: Е трябва, някой път ще Ви направя. Тя е много хубава, когато е студено времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и сиренето, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре. И става много вкусна закуска. То е народно ядене. В.К.: То вече не се знае и това време то вече отмина. Е.А.: А, сега има продават готова трахана. Та в пакетчета миналата година бяха донесли на Ружа такава трахана. Има, има такава.
към текста >>

На закуска ядеше или маслини, или сирене, обичаше българско сирене.
В.К.: То вече не се знае и това време то вече отмина. Е.А.: А, сега има продават готова трахана. Та в пакетчета миналата година бяха донесли на Ружа такава трахана. Има, има такава. Плодове обичаше да се храни. На закуска ядеше или маслини, или сирене, обичаше българско сирене. Като че ли предпочиташе пред кашкавала. Щото много по-често ядеше сирене отколкото кашкавал. Той имаше възможност каквото иска да яде, защото като забележи какво няма, нали приятелите носеха. Например Той е казвал така, а и мен мисля че ме е пращал: „Я иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: „Да вземеш хубаво сирене!
към текста >>

Той сутрин най-често закусваше чай, по-рядко мляко или трахана, това Му беше за закуска.
" Обичаше сирене, маслинки също обичаше. Ядеше с удоволствие маслини. Приятелите Му носеха и от чужбина, такива, на времето имаше внос различен. Маслини хубави. Обичаше и руски чай. Той сутрин най-често закусваше чай, по-рядко мляко или трахана, това Му беше за закуска. Друго не закусваше. За обед една супичка и салата. На общата храна. Вечерно време най-често пак чай. Но Той и след обяд към 4-5 часа като си почиваше, пак изпиваше по 2-3 чая.
към текста >>

91. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

На едната поличка редехме съдовете за закуска, другата чиниите за обяд, а най-отдолу слагахме кесийките, продуктите, които държахме.
Може би, аз съм казала и на други това, понеже почистването на „Парахода", шетането, готвенето беше най-често моя работа, а то бе затуй, защото аз бях най-сръчна от тях. Те по-мудни бяха. Може би аз, защото от 12 годишна възраст вече всичко работех сама при заболяването на мама и естествено, че съм добила една техника, пък и човек си се ражда с известни способности към едно или друго и аз самата тогава не знаех, че толкова обичам реда. Аз впоследствие го разбрах. Ние имахме само една етажерка, ние бяхме много на тясно в „Парахода". На едната поличка редехме съдовете за закуска, другата чиниите за обяд, а най-отдолу слагахме кесийките, продуктите, които държахме. Затуй нямаше място къде да слагаме. Имайте предвид три легла, три маси, нали в едно такова помещение, едвам имаше място да се разминем, дето се казва. Имала съм случай когато изчистя така и измия „Парахода", всяка седмица, пък беше бял, с бели дъски. Учителят не даваше да ги боядисаме. Тъй беше, за това, за да се поддържат бели дъски.
към текста >>

92. 72. МАРА БЕЛЧЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И когато идваше при Учителя нали така било на закуска, тя минаваше покрай нашата палатка.
Щото аз си спомням, ще ви кажа нещо, което пак ми е направило впечатление с Мара Белчева. В 1931 и 1932 год. ние бяхме на лагер горе на Рила и тя дойде с нас горе. Даже помня, че тя ме помоли една палатка й уших малко по-особена, както на артистите обикновено е нали. Тя беше отворена от цялата тази южната страна, че така си я премяташе и цял ден слънцето огряваше всичко и леглото, и палатката. И когато идваше при Учителя нали така било на закуска, тя минаваше покрай нашата палатка. За да отиде в своята палатка минаваше покрай Учителювата. И ние се е случвало да речем, или чай Му сервираме, или за обед ли е, някога и тя е там. Аз не съм видяла Учителя по-кавалер към друго същество отколкото към нея. Разбирате ли? Той ще й каже шега, ще й разкаже някаква забавна история, но и тя, така хубаво се смееше кръшно, разбирате ли?
към текста >>

93. 84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Закуска правех, обяд.
В.К.: И Той не можеше и да се храни тогава. Е.А.: Е, хранеше се. Ние Му носехме. Вижте, тогава през цялото време аз съм готвила. Така решиха за по-хубаво да се готви и през цялото време готвих. Закуска правех, обяд. В .К.: Той можеше ли сам да се храни? Е.А.: Хранеше се, хранеше. С лявата ръка, да хранеше се. В.К.: Говореше ли или фъфлеше? Е.А.: Е, малко така завалено.
към текста >>

94. 86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ

Сутрин аз не ходех на закуска.
В.К.: Така, как беше живота там? Какъв беше плана, изобщо как протичаше един ден? Е.А.: Един ден, вижте, сутрин всеки идваше от своята квартира, където живееше, там си правеше молитва, не сме се събирали общо на молитва. Не сме се събирали и гимнастика да правим. Щото неудобства, няма къде, така е и през деня. Сутрин аз не ходех на закуска. Учителят ни каза на нас да отиваме за обед. И аз отивах на обед, но понеже, там нещо тези, които водеха кухнята направиха нещо с което аз не бях съгласна, и тогава не отидох един ден. И Учителят на другия ден ми каза: „Еленке, имаш отсъствие! " Аз разбрах, че Той иска да ходим и оттогава вече редовно ходех. Защото, аз не ходех, понеже там не знам защо, хайде да не го казвам това, хайде, по-хубаво е да не го казвам.
към текста >>

95. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

Пиеше сутрин на закуска чай някога, след обяд пак като си почине да речем към пет часа пак изпиваше няколко чаши чай.
Така като Го гледаш, да ти е приятно, че яде. Ядеше, както ние го казваме, гладен човек яде с разположение. Така хубаво си дъвчеше храната, но скромна храна ядеше. Чай пиеше. Той пиеше руски чай, само руски чай пиеше. Пиеше сутрин на закуска чай някога, след обяд пак като си почине да речем към пет часа пак изпиваше няколко чаши чай. Ядеше плодове малко, ябълка нещо. Обичаше дини, плод който обичаше, хубави праскови обичаше и ягоди обичаше. Но естествено, нормално. Аз винаги съм Го виждала с бастун ходеше. Но Той не се подпираше.
към текста >>

96. 126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Например имала съм случай, като се качим на Бивака, нали като стане десет часа, напече слънцето, приказвал дотогава след закуската, или сме направили гимнастики това и ако сме тръгнали в два часа през нощта, нали за Бивака, да речем от 2 до 10 часа, то е доста време нали, така на деятелност и се случва, когато е хубаво времето да Му предложим, ще Му постелем една, две дрехи наши и да кажем: „Учителю, ако искате да си починете".
Той въобще Вергилий, ние не знаем кога спеше Учителят, защото докато е тъмно, стаята му светне. Докато я светне, загаси лампата. Той въобще кога спеше, приятелите се чудеха, защото върне се някой в два часа свети Му в стаята, върне се друг в три часа, свети Му стаята. Тъй, че Учителят в това отношение беше така повече буден отколкото да спи дълбоко. Много леко спеше. Например имала съм случай, като се качим на Бивака, нали като стане десет часа, напече слънцето, приказвал дотогава след закуската, или сме направили гимнастики това и ако сме тръгнали в два часа през нощта, нали за Бивака, да речем от 2 до 10 часа, то е доста време нали, така на деятелност и се случва, когато е хубаво времето да Му предложим, ще Му постелем една, две дрехи наши и да кажем: „Учителю, ако искате да си починете". И обикновено е приемал. И Той ще си легне. Легне и си тури така ръката, завивам Го с някоя лека дреха и заспиваше, както децата заспиват. Спокойно, не мърдаше, спокойно спеше. В.К.: Един приятел запитал „Учителю вие спите ли?
към текста >>

97. 143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

Учителят след като свърши беседата си ще каже: „След закуската си ще отидем на „Бъбрека" да играем Паневритмия".
Някои образи стоят в съзнанието ми. Колко хубава е Рила. Това е „Бъбрека". На „Бъбрека" имаше Паневритмия много пъти. Там отивахме много пъти. Учителят след като свърши беседата си ще каже: „След закуската си ще отидем на „Бъбрека" да играем Паневритмия". Трябва да ви кажа, аз имах случай на нашия лагер като сме бивали, имаше едно конче, и когато играехме Паневритмия, когато свиреха с цигулките те кончетата не пасяха, а слушаха. Туй ми е правило впечатление. Мисля, че на Боре кончето беше. Тъй, че е възможно такова нещо, както казват, че са се наредили конете в една редица на петото езеро и са слушали. Чувала съм да казват такова нещо.
към текста >>

98. 146. БИВАКЪТ НА ВИТОША „ЕЛ ШАДАЙ

Е.А.: Упражненията веднага след закуска.
Някога почват разговори. Някога почват игри. Някога почват, най-различно. Но най-често е разговори. В.К.: Сега упражненията, кога се правят? Е.А.: Упражненията веднага след закуска. В.К.: А Паневритмията, кога се играе? Е.А.: Не, след закуска. Паневритмия сме правили винаги след закуска. Защото то е късно. Късно много.
към текста >>

Е.А.: Не, след закуска.
Някога почват, най-различно. Но най-често е разговори. В.К.: Сега упражненията, кога се правят? Е.А.: Упражненията веднага след закуска. В.К.: А Паневритмията, кога се играе? Е.А.: Не, след закуска. Паневритмия сме правили винаги след закуска. Защото то е късно. Късно много. В.К.: Изисква доста време. Е.А.: Да.
към текста >>

Паневритмия сме правили винаги след закуска.
Но най-често е разговори. В.К.: Сега упражненията, кога се правят? Е.А.: Упражненията веднага след закуска. В.К.: А Паневритмията, кога се играе? Е.А.: Не, след закуска. Паневритмия сме правили винаги след закуска. Защото то е късно. Късно много. В.К.: Изисква доста време. Е.А.: Да. В.К.: И след Паневритмия обядвахте.
към текста >>

99. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

След като свърши беседата на Учителя горе, отивахме на закуска.
Е.А.: А-а дълги. Дълги, о-о и дълги беседи имаше. Когато е много студено бяха кратки. А когато беше по-топло и дълги беседи Учителя е държал. Учителят с удоволствие говореше. След като свърши беседата на Учителя горе, отивахме на закуска. На закуска. Закуската общо не сме яли. Всеки си носеше чай, вода, някои си варяха юфка и т.н. Кой каквото може. В.К.: Към 8-9 часа.
към текста >>

На закуска.
Дълги, о-о и дълги беседи имаше. Когато е много студено бяха кратки. А когато беше по-топло и дълги беседи Учителя е държал. Учителят с удоволствие говореше. След като свърши беседата на Учителя горе, отивахме на закуска. На закуска. Закуската общо не сме яли. Всеки си носеше чай, вода, някои си варяха юфка и т.н. Кой каквото може. В.К.: Към 8-9 часа. Е.А.: След това се отива на Паневритмия.
към текста >>

Закуската общо не сме яли.
Когато е много студено бяха кратки. А когато беше по-топло и дълги беседи Учителя е държал. Учителят с удоволствие говореше. След като свърши беседата на Учителя горе, отивахме на закуска. На закуска. Закуската общо не сме яли. Всеки си носеше чай, вода, някои си варяха юфка и т.н. Кой каквото може. В.К.: Към 8-9 часа. Е.А.: След това се отива на Паневритмия. Виж сега.
към текста >>

100. 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА