НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
63
резултата в
26
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ученик на живота Ако животът минава край вас, както водата през една празна
воденица
, какво ви ползва?
Ученик на живота Ако животът минава край вас, както водата през една празна
воденица
, какво ви ползва?
ДЪНОВ Като глас на непрестанна повеля трябва да звучат в сърцето на всеки ученик думите на мъдреца: „изучавайте великата книга на живата природа". Някъде бе казано: „животът е училище". Следователно, всички хора, които живеят на земята, са ученици. И народната поговорка гласи, че „човек се учи докато е жив". А училищата, които обществото е направило за невръстните, са само подготвителни места; в тях ние се подготвяме за великото училище на живота.
към текста >>
2.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична
воденица
.
За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада.
Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична
воденица
.
Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях.
към текста >>
3.
ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя
воденица
.
Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено.
В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя
воденица
.
Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания.
към текста >>
4.
КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Изтекла вода не може вече да кара
воденицата
.
Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта. Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр.
Изтекла вода не може вече да кара
воденицата
.
Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си? Това богатство, което минава и не се връща вече? Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка! Почивка не значи бездетност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече опитност. За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр.
към текста >>
5.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Водата може да даде движение на една
воденица
; въздухът предава звукови трептения; етерът – светлини трептения, а всемирната лъчезарна субстанция – трептения на живота.
Кабалата проучва астралната светлина по опитен път в моменти, когато природата ни дава възможност да я изучим. И ние виждаме, че всичко във вселената е съставено от една всемирна лъчезарна субстанция. Тя е сбор от всички разреди материали в най-последното състояние на дележ. Чрез нея вселената се слива и се свежда към един океан от енергия. Всичко, което би могло да се каже за нея, е че тя е предимно лъчезарна енергия и следователно, трябва да предава движения по-изтънчени от онези, които предават други по-добре познати енергии.
Водата може да даде движение на една
воденица
; въздухът предава звукови трептения; етерът – светлини трептения, а всемирната лъчезарна субстанция – трептения на живота.
Явления и трептения на всеки един разред материя могат да се забележат само в съответната степен от организацията на материята. Това изречение съдържа една истина от голяма важност за ученика на Кабала. Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония. Астралната светлина е първоначалната светло-лъчезарна светлина, тя е пръсната в безпределността и съставлява субстанцията. Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни.
към текста >>
6.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Последното се било заиграло около
воденицата
, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей.
Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането. Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години.
Последното се било заиграло около
воденицата
, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей.
Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило Минало време. Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея. Нека сам читателят извади заключението си от тоя факт. Съобщава: Инженер P. H.
към текста >>
Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата
воденица
забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на
воденицата
, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея.
Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило Минало време.
Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата
воденица
забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на
воденицата
, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея.
Нека сам читателят извади заключението си от тоя факт. Съобщава: Инженер P. H.
към текста >>
7.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И той запомнил ясно обстановката: реката, едно здание, съборената
воденица
и пр.
- На тая тема с голям успех е държал сказка Едуард Саби в големия салон „Ваграм" в Париж. Той е главен секретар на „Международния съюз на спиритуалистите". В сказката са били изложени научните доказателства за съществуването на човешките невидими тела. Предсказателен сън. - Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно село наречено „Мрежа".
И той запомнил ясно обстановката: реката, едно здание, съборената
воденица
и пр.
Тъкмо тогава била обявена мобилизация в България през общоевропейската война. Той се връща от Прага в България, постъпва в частта си и заедно с нея отива на македонския фронт. Частта му се установява в едно село на квартира, и той прекарал там повече от година. Попитал за името на селото. То се казвало „Мрежичко“.
към текста >>
Видял там същите работи, които видял на сън: същата река, същото здание, съборената
воденица
и пр.
Тъкмо тогава била обявена мобилизация в България през общоевропейската война. Той се връща от Прага в България, постъпва в частта си и заедно с нея отива на македонския фронт. Частта му се установява в едно село на квартира, и той прекарал там повече от година. Попитал за името на селото. То се казвало „Мрежичко“.
Видял там същите работи, които видял на сън: същата река, същото здание, съборената
воденица
и пр.
Дотогава той никога не бил ходил в Македония. Сказки в Пловдив. - Зъболекарят Михаил Стоицев държал в Пловдив пред въздържатели, вегетарианци и гости две сказки върху темата: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека"? Сказките били изнесени с голям успех. Между другото към края на втората сказка той изложил и някои основни идеи на Учителя.
към текста >>
8.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
На тебе
воденицата
на горния край на селото.
Къде какво да правя, моят Ангел ми е казал: Направи! И аз го правех, Благослови се. А сега като ми казва: иди в Света гора, ще отида. Дядо Петър сбра всички синове и зетьове - всичко дванадесет души - и им рече: – На тебе нивите. На тебе ливадите и кравите.
На тебе
воденицата
на горния край на селото.
На тебе - тая на долния. На тебе дюкяна, гдето сега работиш. На тебе, Василе, моята къща, моя дюкян и в нея - майка ти. Васил беше най-старият му син, който се грижеше за всичко и когото всички слушаха. Всичко беше правилно и точно разпределено като с везни.
към текста >>
9.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Надвечер, когато слънцето заливаше равнината с жълточервени пламъци и запад потъваше в червени отблясъци, близо до Стоянчовата
воденица
те се разделиха.
Аз на часа трябваше да ти помогна. Не биваше да те разкарвам. Тая работа не става така! Гледа го Михо, звери се, не вярва на очите си, на ушите си. Где се е чуло и видяло, поп такова чудо да направи!
Надвечер, когато слънцето заливаше равнината с жълточервени пламъци и запад потъваше в червени отблясъци, близо до Стоянчовата
воденица
те се разделиха.
– На добър час, отче. Господ да ти дава здраве и живот. – Иди си със здраве, синко! Запътиха се на разни страни - единият, подпирайки се на здрав бастун, крачеше бодро и весело, обладан от една мисъл, никога да не чака времето да го изпревари, а другият, учуден и развълнуван и много благодарен, дърпайки подире си едра и хубава крава, с образа на поп Грую, отпечатан завинаги в душата му.
към текста >>
10.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Александрово покрай
воденицата
на зетя си, по една случайност той ще бъде там и с тяхната каруца ще отидеш в града, ще свариш снаха си неразположена.
Ти недей тръгва с колегите си, които тръгват по-рано, но чакай куриера, защото той ще ти донесе едно писмо от странство. Чакай да ти кажа съдържанието на писмото. И тя пред мене отвори едно писмо и ми прочете съдържанието. След това продължи: — Детето ти куриерът ще качи на своя кон, а ти ще вървиш пеш. Като минеш през с.
Александрово покрай
воденицата
на зетя си, по една случайност той ще бъде там и с тяхната каруца ще отидеш в града, ще свариш снаха си неразположена.
Тебе ще пратят да извикаш акушерка, обаче, точно когато излизаш, ще я срещнеш на вратата. Ще ви се роди дете момче. Понеже това ще бъде в неделя в 10 ч. в., ще бъде мъчно да се върнеш през нощта в село, но ще дойдат случайно да ти кажат, че има каруца до с. С, която заминава в 4.
към текста >>
11.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мъжете бяха близка роднина, па по едно време станаха и ортаци — имаха никаква орташка
воденица
.
Но с този акт много има да гложди и жвака коравите залъци. Изведнъж дедо Благой се замисли и замълча. После дигна глава, в очите му нещо светна и той заговори. — Спомних си за две съседски семейства. И двете бяха заможнички.
Мъжете бяха близка роднина, па по едно време станаха и ортаци — имаха никаква орташка
воденица
.
От най напред си живееха добре. Жените им си помагаха като свои, децата им все заедно си играеха, заедно растяха. Сякаш беше един дом. Добре, ама по едно време ортаците се скараха, единият уж лъжел другия, вземал всичката печалба. Па се явиха спорове и за никакви ниви, заграбени някога от турски бей.
към текста >>
12.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тихият вятър тъче от тях пъстър многоцветен губер и покрива каменния покрив на
воденицата
.
В а й с Изповед Малката воденичка на дяда Тихола беше сгушена между големите стари върби и тополи. От незапомнени дни кречеталото ден и нощ пее монотонната си песен, но която, слята с шума на близкия бент, ставаше приятна, чудесна! Години наред бента безспир акомпанира на кречеталото и оживява балканската долина, в която бързо лъкатуши сребристата дъга на реката. Беше есен. Жълтите листа на върбите се ронеха като дребни сълзи и оплакваха хубавото топло лято.
Тихият вятър тъче от тях пъстър многоцветен губер и покрива каменния покрив на
воденицата
.
Дядо Тихол изпрати последните млeвapи и се върна с куп сухи върбови клони. Кладеше огъня и разговаряше с останалия селянин, който щеше да другарува тая нощ с него, за да мели жито. Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си. Разправяше им за хубавите стари времена, библейски истории, вълшебни приказки н така незабелязано прекарваха голяма част от нощта. А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката воденица.
към текста >>
А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката
воденица
.
Тихият вятър тъче от тях пъстър многоцветен губер и покрива каменния покрив на воденицата. Дядо Тихол изпрати последните млeвapи и се върна с куп сухи върбови клони. Кладеше огъня и разговаряше с останалия селянин, който щеше да другарува тая нощ с него, за да мели жито. Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си. Разправяше им за хубавите стари времена, библейски истории, вълшебни приказки н така незабелязано прекарваха голяма част от нощта.
А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката
воденица
.
Лоши времена, дядо Тихоле! … Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя. Грабнал малкият брадвата и го посякъл като дърво. И туй ми било братя! — подзема дядо Тихол.
към текста >>
Дядо Тихол слезе по пътя към
воденицата
на Горан деркменджията, която отстоеше само на неколко стотин метра от неговата.
И си помисли дали този човек е погледнал звездите преди да иде да служи на сатаната. — Човече, какво правиш! извика той и ехото повтори думите му. Ударите спряха, една сянка зацапа из водата и се загуби в нощта. Разсъмваше се.
Дядо Тихол слезе по пътя към
воденицата
на Горан деркменджията, която отстоеше само на неколко стотин метра от неговата.
Толкова беше близко, че кречеталата им даже се чуваха. — Добро утро Горане!... Нямаш ли млево, какво е млъкнала пак? Да не се е повредила … — Не, здрава си е. Но аз се повредих, дядо Тихоле.
към текста >>
Едва се дотътрах до
воденицата
и гледай кръвта още не спира.
И за награда взех тая нощ брадвата и секох бента. Когато ти извика „Човече, какво правиш? “ аз изтръпнах от ужас и чак тогава разбрах колко съм лош, колко съм грешен! ... Нямах аз Бог да ми каже тия думи. И когато възлязох на брега, спънах се и паднах, брадвата отскочи и се заби в крака ми.
Едва се дотътрах до
воденицата
и гледай кръвта още не спира.
Връзвам, стягам, а тя тече. тече . . . и писа лошия ми път до бента. Ако можех да стана, щях да дойда и да ти искам прошка.
към текста >>
Заминават те и при мен идат, а твоята
воденица
е по-голяма, по-хубава, с циментен бент.
Ако работиш, няма да мислиш зло да правиш. Но и ти ги прогони. Крадеш им житото, когато човека с мъка и пот го е добил. Вземаш им залъка от гърлата, а това е голям грях, Горане! Нарочно съм ги връщал при тебе и твоето кречетало да пее, но не щат хората.
Заминават те и при мен идат, а твоята
воденица
е по-голяма, по-хубава, с циментен бент.
Но не можеш да ги посрещнеш, не можеш да спечелиш сърцата им с добро. Завидя ми и искаше зло да ми сториш. — Ще ми простиш ли, дядо Тихоле? промълви Горан. От затвор не ме е страх, но ме е срам от тебе.
към текста >>
... Излезе дядо Тихол, върна се на
воденицата
, впрегна коня и слезе при Горана.
В други стои заровена под пепелта на злото. Но идва час, в който тя пламва като стихиен пожар, разпръсва пепелта наслоена с години, за да озари пътя на каещата се душа. Радвай се, че ти гориш днес в тоя огън. Всеопрощение е дадено за всеки, който се кае. Хиляди пъти ти е простено!
... Излезе дядо Тихол, върна се на
воденицата
, впрегна коня и слезе при Горана.
Издяла две шини, привърза ги на счупения му крак и го понесе към каруцата. — Къде ще ме караш, дядо Тихоле, на общината ли? — Не! В града, на болницата. Слизат бавно по пътя, срешат ги селяните и се чудят как тъй двамата в една кола да пътуват.
към текста >>
До тогава ще работим двама на моята
воденица
.
— Къде ще ме караш, дядо Тихоле, на общината ли? — Не! В града, на болницата. Слизат бавно по пътя, срешат ги селяните и се чудят как тъй двамата в една кола да пътуват. — Дядо Тихоле, бента напролет ще поправя сам със същите тия ръце, с които го сякох.
До тогава ще работим двама на моята
воденица
.
— Лесна работа. Горене! Ти гледай крака да поправиш. душата да преродиш, сърцето да оздравиш. Та другата е лесна! … Житен Клас Хиромантия Възвишения или хълмове на ръката.
към текста >>
13.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така всички части на
воденицата
работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото.
Из в-к „Зора“ Жаба и Дилаф (басня) Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата. Тя бързо се въртеше и караше воденичния камък. Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало. То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе жито във фунийката на камъните. Камъните пък подемаха житото и го стриваха на брашно.
Така всички части на
воденицата
работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото.
То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа. Без него не би могло житото постоянно и равномерно да тече. Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата. Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели. Една любопитна жаба се провряла във воденицата, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача.
към текста >>
Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше
воденицата
.
То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе жито във фунийката на камъните. Камъните пък подемаха житото и го стриваха на брашно. Така всички части на воденицата работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото. То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа. Без него не би могло житото постоянно и равномерно да тече.
Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше
воденицата
.
Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели. Една любопитна жаба се провряла във воденицата, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача. — Ей, какво правиш там? —извикал й воденичарският Дилаф. — Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти?
към текста >>
Една любопитна жаба се провряла във
воденицата
, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача.
Така всички части на воденицата работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото. То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа. Без него не би могло житото постоянно и равномерно да тече. Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата. Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели.
Една любопитна жаба се провряла във
воденицата
, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача.
— Ей, какво правиш там? —извикал й воденичарският Дилаф. — Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти? Питам те, защото само крякаш и цапаш чувалите, а никаква работа не вършиш. Научи се, прочие, че за такива има место само в блатото.
към текста >>
При тези думи Дилафът хванал жабата през кръста и я из-хвърлил вън от
воденицата
.
— Ей, какво правиш там? —извикал й воденичарският Дилаф. — Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти? Питам те, защото само крякаш и цапаш чувалите, а никаква работа не вършиш. Научи се, прочие, че за такива има место само в блатото.
При тези думи Дилафът хванал жабата през кръста и я из-хвърлил вън от
воденицата
.
* * * Само Кречеталото работи с крякане. А всеки друг, който кряка, подобен е на жабата. Дядо Благо
към текста >>
14.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Направи
воденица
!
— Какво мислиш толкова дни тука? Запитал той седящия под върбата. — Нищо лошо, — отговорил този. — Искам да намеря един лесен занаят, на който малко да се работи, а много да се печели. „Ха! — викнал Черноокият, — това е проста работа.
Направи
воденица
!
— А какво нещо е воденица? — Воденица е два големи околчести камъни и един воден поток. Потокът ще кара камъните да работят, а ти ща ги гледаш и ще ядеш топли пити. — О, това би било хубаво и добро, ако може до стане. Но изглежда, че ти искаш само да ме подиграеш.
към текста >>
— А какво нещо е
воденица
?
Запитал той седящия под върбата. — Нищо лошо, — отговорил този. — Искам да намеря един лесен занаят, на който малко да се работи, а много да се печели. „Ха! — викнал Черноокият, — това е проста работа. Направи воденица!
— А какво нещо е
воденица
?
— Воденица е два големи околчести камъни и един воден поток. Потокът ще кара камъните да работят, а ти ща ги гледаш и ще ядеш топли пити. — О, това би било хубаво и добро, ако може до стане. Но изглежда, че ти искаш само да ме подиграеш. — Не, не искам да те подиграя, нито през ума ми е минавала подобна мисъл.
към текста >>
—
Воденица
е два големи околчести камъни и един воден поток.
— Нищо лошо, — отговорил този. — Искам да намеря един лесен занаят, на който малко да се работи, а много да се печели. „Ха! — викнал Черноокият, — това е проста работа. Направи воденица! — А какво нещо е воденица?
—
Воденица
е два големи околчести камъни и един воден поток.
Потокът ще кара камъните да работят, а ти ща ги гледаш и ще ядеш топли пити. — О, това би било хубаво и добро, ако може до стане. Но изглежда, че ти искаш само да ме подиграеш. — Не, не искам да те подиграя, нито през ума ми е минавала подобна мисъл. Повярвай ми и всичко ще имаш.
към текста >>
Ще дойдеш с мене и аз ще те науча да си направиш
воденица
.
Но изглежда, че ти искаш само да ме подиграеш. — Не, не искам да те подиграя, нито през ума ми е минавала подобна мисъл. Повярвай ми и всичко ще имаш. Аз съм велик Учител. Ходя да уча всекиго, който като тебе се нуждае от ум и знания.
Ще дойдеш с мене и аз ще те науча да си направиш
воденица
.
която скоро ще те обогати. — Щом е така, ти си мой и аз съм твой. С тебе тръгвам още тази минута. Води ме и учи ме! Станал и тръгнал след наречения Учител.
към текста >>
Проклетият Сатана бил измислил
воденицата
, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух.
— Щом е така, ти си мой и аз съм твой. С тебе тръгвам още тази минута. Води ме и учи ме! Станал и тръгнал след наречения Учител. А този хубавеляк не бил никой друг, освен самият дявол.
Проклетият Сатана бил измислил
воденицата
, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух.
Този Дух е, който подържа живота на человеците. Житното зърно е благодат от Бога, дреха на Господа Исуса Христа. Затова Сатана измислил воденицата, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста. Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи воденицата. И намерил тогози ленивеца под върбата.
към текста >>
Затова Сатана измислил
воденицата
, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста.
Станал и тръгнал след наречения Учител. А този хубавеляк не бил никой друг, освен самият дявол. Проклетият Сатана бил измислил воденицата, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух. Този Дух е, който подържа живота на человеците. Житното зърно е благодат от Бога, дреха на Господа Исуса Христа.
Затова Сатана измислил
воденицата
, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста.
Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи воденицата. И намерил тогози ленивеца под върбата. До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите. Така всички люде яли жито и и били здрави, силни и дълголетни. Никой не знаел що е болест.
към текста >>
Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи
воденицата
.
А този хубавеляк не бил никой друг, освен самият дявол. Проклетият Сатана бил измислил воденицата, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух. Този Дух е, който подържа живота на человеците. Житното зърно е благодат от Бога, дреха на Господа Исуса Христа. Затова Сатана измислил воденицата, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста.
Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи
воденицата
.
И намерил тогози ленивеца под върбата. До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите. Така всички люде яли жито и и били здрави, силни и дълголетни. Никой не знаел що е болест. Дяволът и человекът вървели и се разговаряли.
към текста >>
Дяволът обяснил как
воденицата
ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб.
И намерил тогози ленивеца под върбата. До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите. Така всички люде яли жито и и били здрави, силни и дълголетни. Никой не знаел що е болест. Дяволът и человекът вървели и се разговаряли.
Дяволът обяснил как
воденицата
ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб.
И хлябът ще се яде вместо жито. Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят. Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата. Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато.
към текста >>
Как, непрекъснато мливари ще идват на
воденицата
да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на
воденицата
.
Никой не знаел що е болест. Дяволът и человекът вървели и се разговаряли. Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб. И хлябът ще се яде вместо жито. Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят.
Как, непрекъснато мливари ще идват на
воденицата
да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на
воденицата
.
Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече. С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата. Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал.
към текста >>
С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят
воденицата
.
Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят. Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата. Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече.
С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят
воденицата
.
Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал. Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали. А като турили жито, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло. Воденичарят толкова се зарадвал, та дори заскачал като малко дете пред нова играчка. Отворила се воденицата и за нея почнели да приказват навсякъде.
към текста >>
Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска
воденица
склопал.
Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата. Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече. С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата.
Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска
воденица
склопал.
Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали. А като турили жито, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло. Воденичарят толкова се зарадвал, та дори заскачал като малко дете пред нова играчка. Отворила се воденицата и за нея почнели да приказват навсякъде. Сипнали се мливари с жито.
към текста >>
Отворила се
воденицата
и за нея почнели да приказват навсякъде.
С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата. Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал. Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали. А като турили жито, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло. Воденичарят толкова се зарадвал, та дори заскачал като малко дете пред нова играчка.
Отворила се
воденицата
и за нея почнели да приказват навсякъде.
Сипнали се мливари с жито. Една торба мелели за себе си и едни торба сипвали в хамбар на воденичаря. А пити постоянно се месили и пекли в огъня. Гладните яли да се наситят, а ситите яли да ги опитат. Работата се наредила точно както си мислел воденичарят под върбата.
към текста >>
Видял той, че откакто станала
воденицата
и почнала да мели житото, явили се болестите и ненавременната смърт.
А пити постоянно се месили и пекли в огъня. Гладните яли да се наситят, а ситите яли да ги опитат. Работата се наредила точно както си мислел воденичарят под върбата. И богатство неистина потекло като река. Но радостта на человека се изгубила.
Видял той, че откакто станала
воденицата
и почнала да мели житото, явили се болестите и ненавременната смърт.
Всички които мелили жито и ядели хляб почнели да се разболяват един от едно, други от друго Едни почнали да страдат от болки в стомаха, други от главоболие, трети от нервност и пр. и пр. (следва) Характерология (продължение от бр. 174) Норми Като характерологични белези, според Учителя, може да служат и ноздрите. Колкото по-добре развита е дихателната система и кръвообращението у някой човек, толкова ноздрите са по-здрави и имат задоволителна широчина.
към текста >>
15.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На
воденицата
почнал рядко де отива и то да се кара с мливарите, които от ден в ден намалявали, защото се направили и други воденици.
Не слушал дума да му се каже. Най-много се карал с жена си, защото го съветвала да не пуши и да не пие. А в отговор на нейните думи той пиел повече, та падал по улиците и и локвите. Гдето замръквал там и осъмвал. Погрознял та и на човек не приличал.
На
воденицата
почнал рядко де отива и то да се кара с мливарите, които от ден в ден намалявали, защото се направили и други воденици.
Един ден, като влязъл в къщата си, изтръпнал в изненада. Немерил, че жена му умряло на леглото си. Той знаел само, че тя лежи болна, уви сега я намерил студен труп. Поогледал се наоколо и полазили го студени тръпки. Почувствал грозотата на запустялата си къща и страхотията на ужасната самотност.
към текста >>
Не се знае колко време Воденичарят е седял вцепенен и с отворени очи при главата на мъртвата, но тук като на кино минаха и всичките му престъпления, които извършил по съветите ма черноокия си учител: и
воденицата
, и тютюня, и ракията, и караниците,... а от друга страна болестите, страданията и Смъртните случаи.
Видял се той сам-самичък, безпомощен, изгубен сред белия свят. Ужасът който го обзел, вцепенил клепките на очите му, та не можел да склепне и пресушил извора на сълзите му, та не можал да заплаче. Само коленете му послушно се превили, та седнал до главата на мъртвата си другарка. Казват, че понякога смъртта идвала едного да търси, за да събуди другиго. Тука случаят бил такъв.
Не се знае колко време Воденичарят е седял вцепенен и с отворени очи при главата на мъртвата, но тук като на кино минаха и всичките му престъпления, които извършил по съветите ма черноокия си учител: и
воденицата
, и тютюня, и ракията, и караниците,... а от друга страна болестите, страданията и Смъртните случаи.
И добре разбрал той, че първите са грехове, престъпления на Божиите закони, а вторите — резултати, последствия, наказания за тези грехове. — Господи, прости! — извикал той и се изправил на треперещите си нозе. Очите му се овлажнили, склепнал и две големи сълзи се тьрколили по страните му. Тихо и мълчаливо излязъл на двора, изкопал гроб в градината си между два трендафила.
към текста >>
Грабнел запалена главня и запалил
воденицата
си от четирите страни.
Тихо и мълчаливо излязъл на двора, изкопал гроб в градината си между два трендафила. Па прегърнал сам мъртвата и леко я спуснал в гроба. Погребал я. Откакто извикал „Господи прости“, Дяволът вече не се явил. След това в бяг се спуснал към реката.
Грабнел запалена главня и запалил
воденицата
си от четирите страни.
Тя горяла, а той стоял отстрани, гледал я сникнато и шепнел. Изгори до пепел, ти първи плод на моите престъпления! И изгорила тя, както искал, в камъните н търколил в реката. На другата заран намерили първия Воденичар умрял върху гроба на жена си. Така свършил първият воденичар, но людете се научили да правят воденици и да мелят жито.
към текста >>
16.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на
воденица
.
— Стой! извикала осата на ловджийката си из устата. — Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой. Писъмцето първо си вземи, па тогава ме глътни I Жабата, суетница голяма, секнала преглътната си и се спряла, като всяка Лала, а осата бързо ядното си жило в езика й забила. — Олеле!
— завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на
воденица
.
А осата тъй освободена, литнала в простора, като подмладена. Оттогава, казват, вече патилата жаба към гранита не понеча. В ляво; в дясно — обикаля, но до него не припаря. И за мухи лов не прави. Онзи случай я поправи.
към текста >>
17.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Хей-е-ей, — чу се вик от към
воденицата
.
Слага някой на едното блюдо цялото му имане, както си го знаеше той в големия вързоп, а на другото „душата ти“ — дума му някой. Гледа той, тежи тая душа, блюдото не мърда, сякаш заковано е на земята, а имането му, като прашинка, да духнеш ще литне. Душата му тежала повече, струвала повече от имането! ? Празна работа!!.
— Хей-е-ей, — чу се вик от към
воденицата
.
Бай Миньо се сепна. Не везни има, не имане. Но в душата му е леко, спокойно, главата му е бистра, сърцето тупа радостно. Той сяда на брега на реката, заглежда се в нейните бистри води и си мисли: Какво ли ще правят ония нещастници там в града? Голямото бедствие беше виснало над всички.
към текста >>
18.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но при една голяма
воденица
от 12 камъка, тази вадичка, тази рекичка не е на мястото си.
Не е лоша тази любов. На времето си тя е била на място. Но сега човешката любов не е на мястото Представете си една малка рекичка, която е карала една малка воденичка. При малката воденичка тази рекичка е на мястото си. Тя изкарвала, мляла много добре брашното си, житото си.
Но при една голяма
воденица
от 12 камъка, тази вадичка, тази рекичка не е на мястото си.
Голяма река е нужди а. Та сега и ще седим и мислим, как беше едно време. Това едно време го няма вече. Едно време панталонките на малкото дете бяха евтини, защото то беше малко, едва на пет години Тогава тия панталони струваха едва стотина лева. Но сега, когато това дете е станало на 21 години, тия панталони струват скъпо.—Едно време как вярвахме, — В какво сте вярвали?
към текста >>
19.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако запитат колелото на една
воденица
, защо се въртиш, и то каже, че иска да смели брашното на господаря си, това така ли е?
„И допре го до устните ми и рече“. Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение. Дълбоките причини на тия подбуди, на тия стремежи на човешката душа, са неизвестни вам и вие не можете да си ги обясните. Искате да бъдете богати, имате силно желание за това и можете да посветите целия си живот, но като ви попитат философски, защо искате да станете богати, вие ще кажете: „Затова, за онова“, но истинската подбудителна причина не е тази. Можете да имате желание да станете философ или учен, и на това си желание да посветите целия си живот, но подбудителните причини са същност скрити за вас.
Ако запитат колелото на една
воденица
, защо се въртиш, и то каже, че иска да смели брашното на господаря си, това така ли е?
Чудни са хората! Те, като това колело, казват: „Аз искам да меля брашното на господаря си“. — Ами ако нямаше вода, можеше ли да мелиш? — Не можеше. Следователно, ако ти мелиш , водата те заставя.
към текста >>
20.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Запример, ако вземете жито и го смелете на
воденицата
, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото?
И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки. много примеси. Следователно, всека Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека, през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания.
Запример, ако вземете жито и го смелете на
воденицата
, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото?
— Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес.
към текста >>
21.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А ето че идва вече жетва, харман.
воденица
.
* Буйни вихри раздират гърдите на малкото зрънце: Усилия, усилия, усилия — Ето — размърдват се твърдите буци, и нежно стълбце се подава на чистия въздух. * Велик е трудът, велики са усилията, но велики са и резултатите — възкръсна то вече във новий живот: Слънце го гали, ветрец го милва, сини небесни простори златни звезди го зоват. * И буйно расте то нагоре към Слънцето своя идеал. И буйна го радост опива. Класът натежава и златният цвят придобива.
А ето че идва вече жетва, харман.
воденица
.
* Велика и свята е жертвата на житното зърно. Велик и свят е пътят, примерът, посочен ни от него: отново жертва става то, отново то умира, в нас живот да влее — тоз живот, що то от слънцето доби. * На пролетна вечеря хляба вкусен, житното зрънце ни приказка омайна днес разказаха: Тона е пътят на човешката душа, която в жертвата ще найде свойто възкресение. Ямбол — К. Величков ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО* Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост.
към текста >>
22.
 
-
— изкомандва кметът дядо Злати — Ловеч: приказки на
воденицата
.
въздъхна пчеларят. — Като не можеш, барем недей ни бърка. — Ще видите по късно. — Нищо няма да видиме. — Хайде, брадвите!
— изкомандва кметът дядо Злати — Ловеч: приказки на
воденицата
.
От незапомнени години старият орел вардеше от градушката нивите на ръкойчани. Сутрин той се дигаше от гнездото си и почваше да описва обръчи над селото. Слънчева светлина заливаше големите му криле и той приличаше на сребърен ангел, проводен от Господа Бога да обади на хората, че е настъпил работният ден и нивите чакат своите стопани. Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли, млади невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци кошерите. Мъжете катранисваха колята и потегляха по кърищата да разорат чернозема на Ръкойка и хвърлят семе в пазвата на плодната земя.
към текста >>
23.
 
-
Веднъж, като копали край една
воденица
, нещо силно издрънчало под земята и пред тях се изправила една голямо мечка, която постепенно изчезнала.
Голяма любов ги свързваше още от малки и, когато пораснаха, нищо не бе в състояние да ги раздели. В селото ги знаеха. Всички ги обичаха и се радваха на хубавата им дружба. Цено беше син на бедни родители. Баща му беше иманяр — ходеше да търси заровените съкровища на Вълчан войвода и на поп Мартин, като понякога водеше със себе си и Цена.
Веднъж, като копали край една
воденица
, нещо силно издрънчало под земята и пред тях се изправила една голямо мечка, която постепенно изчезнала.
Това било, според обяснението на иманярите, духът, който пазел имането, и, за да ги прогони се превърнал о мечка, Цено силно се изплашил и оттогава баща му не го водил вече със себе си. Пенка, напротив, беше дъщеря на най-големия селски чорбаджи и не напразно я наричаха милионерска дъщеря. Като порасна и стана за женене, идваха много видни момци да искат ръката й, но тя все отказваше. — Дъще, ти си вече мома за женене, думаше баща й. Трябва да се погрижиш за съдбата си — момък да си избереш.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла
воденица
край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него!
низ волния път на своето оголено сърце, низ стръмния дум на разбудения разум — дири неговия слънчев лъч у себе, той е там, чуй безмлъвния му глас и нека той да бъде вожд! * И как дивно възкръсва в нашата душа величествения образ на Ботйова: — хайдутин-разрушител на забулени лъжи. които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия. И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал . . .
когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла
воденица
край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него!
А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него! И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха. А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова! * И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Най-после го намират в бента на
воденицата
на двамата братя X.
Овцете били разделени от дома с голям дол, който в обикновено време бил сух, а при пороен дъжд, силно прииждал. Като завалял дъждът, момичето искало ла мине с овцете през водата, за да си отиде. Когато нагазва във водата, то било повлечено от нея и се удавило. Заедно с момичето се удавили и няколко овце. Трупът стоял във водата три деня.
Най-после го намират в бента на
воденицата
на двамата братя X.
и У. Тези последните при поправянето на разрушения от водата бент. намерили детето, довлечено до бента. След изваждането на трупа тон стоял няколко деня, за да отидат на мястото съдебните власти за оглед. На 25 октомври вечерта във воденицата били само двамата гореспоменати воденичари.
към текста >>
На 25 октомври вечерта във
воденицата
били само двамата гореспоменати воденичари.
Най-после го намират в бента на воденицата на двамата братя X. и У. Тези последните при поправянето на разрушения от водата бент. намерили детето, довлечено до бента. След изваждането на трупа тон стоял няколко деня, за да отидат на мястото съдебните власти за оглед.
На 25 октомври вечерта във
воденицата
били само двамата гореспоменати воденичари.
Във воденицата имало две огнища, от двете страни на воденицата, едно срещу друго. При всяко огнище имало по една врата, Двамата воденичари си легнали да спят от двете страни на едното огнище. Посред нощ около 12 часа по-малкият брат чува силен женски плач, като плачи на момиче. Заедно с плача започнало да се блъска вратата при другото огнище. Изплашени, той не смеел да извика на брата си и да му каже за това.
към текста >>
Във
воденицата
имало две огнища, от двете страни на
воденицата
, едно срещу друго.
и У. Тези последните при поправянето на разрушения от водата бент. намерили детето, довлечено до бента. След изваждането на трупа тон стоял няколко деня, за да отидат на мястото съдебните власти за оглед. На 25 октомври вечерта във воденицата били само двамата гореспоменати воденичари.
Във
воденицата
имало две огнища, от двете страни на
воденицата
, едно срещу друго.
При всяко огнище имало по една врата, Двамата воденичари си легнали да спят от двете страни на едното огнище. Посред нощ около 12 часа по-малкият брат чува силен женски плач, като плачи на момиче. Заедно с плача започнало да се блъска вратата при другото огнище. Изплашени, той не смеел да извика на брата си и да му каже за това. По едно време, както си лежали, закачил го с крака, за да го събуди.
към текста >>
На другата вечер баща им отива на
воденицата
, защото трябвало да вари там ракия от джибри.
След като се плакало и блъскало и на тези врата, най-после всичко престанало. Двамата братя не могли до сутринта да заспят, като не знаели, какво е това нещо. След като се съмнало, но-малкият брат отишъл у дома си и почнал да разказва за станалото на баща си и на другите си братя. Баща му, който бил около 50 годишен, като не бил виждал и не бил чувал през целия си живот такова нещо, почнал да се смее и му казал да не казва никъде за това, защото ще им се смеят хората, ако се научат. Той казал: „това е детински страха, вие сте се уплашили нещо“.
На другата вечер баща им отива на
воденицата
, защото трябвало да вари там ракия от джибри.
Там били двамата братя воденичари и баща им. Посред нощ се повторило същото, което станало п през предната нощ. Тогаз баща им много се изплашил и повярвал, че действително има такова нещо. След няколко деня дошло едно лице от село М. във воденицата да мели брашно.
към текста >>
във
воденицата
да мели брашно.
На другата вечер баща им отива на воденицата, защото трябвало да вари там ракия от джибри. Там били двамата братя воденичари и баща им. Посред нощ се повторило същото, което станало п през предната нощ. Тогаз баща им много се изплашил и повярвал, че действително има такова нещо. След няколко деня дошло едно лице от село М.
във
воденицата
да мели брашно.
Късно вечерта това лице излезли да нагледа воловете си и чуло по вадата от воденицата нагоре към бента овчарски глас, като че ли овчар кара овце и вика, крещи. Като се върнал във воденицата, той разправил това на едного от воденичарите, който е знаел причината на това. но не му се изказ,ал, а само му казал: „някой търговец сигур прекарва овце за село С. на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника. в село С.
към текста >>
Късно вечерта това лице излезли да нагледа воловете си и чуло по вадата от
воденицата
нагоре към бента овчарски глас, като че ли овчар кара овце и вика, крещи.
Там били двамата братя воденичари и баща им. Посред нощ се повторило същото, което станало п през предната нощ. Тогаз баща им много се изплашил и повярвал, че действително има такова нещо. След няколко деня дошло едно лице от село М. във воденицата да мели брашно.
Късно вечерта това лице излезли да нагледа воловете си и чуло по вадата от
воденицата
нагоре към бента овчарски глас, като че ли овчар кара овце и вика, крещи.
Като се върнал във воденицата, той разправил това на едного от воденичарите, който е знаел причината на това. но не му се изказ,ал, а само му казал: „някой търговец сигур прекарва овце за село С. на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника. в село С. е пазарен ден).
към текста >>
Като се върнал във
воденицата
, той разправил това на едного от воденичарите, който е знаел причината на това.
Посред нощ се повторило същото, което станало п през предната нощ. Тогаз баща им много се изплашил и повярвал, че действително има такова нещо. След няколко деня дошло едно лице от село М. във воденицата да мели брашно. Късно вечерта това лице излезли да нагледа воловете си и чуло по вадата от воденицата нагоре към бента овчарски глас, като че ли овчар кара овце и вика, крещи.
Като се върнал във
воденицата
, той разправил това на едного от воденичарите, който е знаел причината на това.
но не му се изказ,ал, а само му казал: „някой търговец сигур прекарва овце за село С. на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника. в село С. е пазарен ден). Човекът повярвал.
към текста >>
След като престоял малко време във
воденицата
, излязъл да се умие на реката близо до
воденицата
.
но не му се изказ,ал, а само му казал: „някой търговец сигур прекарва овце за село С. на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника. в село С. е пазарен ден). Човекът повярвал.
След като престоял малко време във
воденицата
, излязъл да се умие на реката близо до
воденицата
.
От воденицата до реката има около 10 метра. Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата. Като чул гласа, толкоз много се уплашил, че побягнал и заедно с отварянето на вратата паднал в несвяст от страх. Воденичарите не могли изпърво да си обяснят. защо е паднал.
към текста >>
От
воденицата
до реката има около 10 метра.
на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника. в село С. е пазарен ден). Човекът повярвал. След като престоял малко време във воденицата, излязъл да се умие на реката близо до воденицата.
От
воденицата
до реката има около 10 метра.
Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата. Като чул гласа, толкоз много се уплашил, че побягнал и заедно с отварянето на вратата паднал в несвяст от страх. Воденичарите не могли изпърво да си обяснят. защо е паднал. След като го заливали с вода.
към текста >>
Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па
воденицата
, именно под
воденицата
, но пак по вадата.
в село С. е пазарен ден). Човекът повярвал. След като престоял малко време във воденицата, излязъл да се умие на реката близо до воденицата. От воденицата до реката има около 10 метра.
Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па
воденицата
, именно под
воденицата
, но пак по вадата.
Като чул гласа, толкоз много се уплашил, че побягнал и заедно с отварянето на вратата паднал в несвяст от страх. Воденичарите не могли изпърво да си обяснят. защо е паднал. След като го заливали с вода. той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между воденицата и реката същия глас“.
към текста >>
той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между
воденицата
и реката същия глас“.
Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата. Като чул гласа, толкоз много се уплашил, че побягнал и заедно с отварянето на вратата паднал в несвяст от страх. Воденичарите не могли изпърво да си обяснят. защо е паднал. След като го заливали с вода.
той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между
воденицата
и реката същия глас“.
Понеже женският плач се чували всяка нощ от 25 октомври нататък, то двамата воденичари свикнали. Когато гласът се чувал под воденицата, значи там, дето са чарковете, те отивали единият от горна страна, другият от долна страна на воденицата и слизали под воденицата с фенерите. Тогаз гласът преставали, нямало нищо. След като се връщали, подир малко пак почвал. След време те толкоз свикнали с гласа, че даже по един от тях са спали във воденицата и даже са излизали вън от нея ноще, без да ги е страх, защото гласът се явявал всяка нощ.
към текста >>
Когато гласът се чувал под
воденицата
, значи там, дето са чарковете, те отивали единият от горна страна, другият от долна страна на
воденицата
и слизали под
воденицата
с фенерите.
Воденичарите не могли изпърво да си обяснят. защо е паднал. След като го заливали с вода. той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между воденицата и реката същия глас“. Понеже женският плач се чували всяка нощ от 25 октомври нататък, то двамата воденичари свикнали.
Когато гласът се чувал под
воденицата
, значи там, дето са чарковете, те отивали единият от горна страна, другият от долна страна на
воденицата
и слизали под
воденицата
с фенерите.
Тогаз гласът преставали, нямало нищо. След като се връщали, подир малко пак почвал. След време те толкоз свикнали с гласа, че даже по един от тях са спали във воденицата и даже са излизали вън от нея ноще, без да ги е страх, защото гласът се явявал всяка нощ. Този глас се явявал всяка нощ нареди около две седмици и после се изгубил. Един интересен случай през войната Един наш приятел ни разправи следното: „Това се случи през 1917 година.
към текста >>
След време те толкоз свикнали с гласа, че даже по един от тях са спали във
воденицата
и даже са излизали вън от нея ноще, без да ги е страх, защото гласът се явявал всяка нощ.
той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между воденицата и реката същия глас“. Понеже женският плач се чували всяка нощ от 25 октомври нататък, то двамата воденичари свикнали. Когато гласът се чувал под воденицата, значи там, дето са чарковете, те отивали единият от горна страна, другият от долна страна на воденицата и слизали под воденицата с фенерите. Тогаз гласът преставали, нямало нищо. След като се връщали, подир малко пак почвал.
След време те толкоз свикнали с гласа, че даже по един от тях са спали във
воденицата
и даже са излизали вън от нея ноще, без да ги е страх, защото гласът се явявал всяка нощ.
Този глас се явявал всяка нощ нареди около две седмици и после се изгубил. Един интересен случай през войната Един наш приятел ни разправи следното: „Това се случи през 1917 година. Един войник X. У., родом от Македония. а живущ в мирно време в София с жена си.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Свършихме погребението и когато сложиха маса да се гощават за „Бог да прости“, разговаряха се тихо и задушевно и разправяха: свако ми се връщал от
воденицата
нощем около 1 часа.
Съобщава: Д-р Хр. (ветер. лекар). Опасното дърво. Преди 35 години бях дете, 15 годишен. Отивам на погребението на мой свако.
Свършихме погребението и когато сложиха маса да се гощават за „Бог да прости“, разговаряха се тихо и задушевно и разправяха: свако ми се връщал от
воденицата
нощем около 1 часа.
Минавайки с колата си, натоварена с 4 чувала брашно, на един кръстопът под един орех, воловете се спрели — слиза той от колата, за да види да не би нещо да се е счупило, защото воловете не могат да потеглят колата. Обикаля, гледа, нищо не може да забележи. Удря воловете, но не тръгват. Обикаля пак около колата, бие воловете, но не тръгват; мъчи се да отмести колелата, да не би да са се заяли, но и това не помага. Най-после, като че по клонете видял някакви сенки, че му се „хилят“ (смеят) и казвали: „хайде да го пуснем да си иде сега, но ще си го приберем в скоро време“.
към текста >>
НАГОРЕ