Търсене в текстове за 'Воденица'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_06 ) Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Водата, която може да върти целия мотор, кара воденицата.
Защо трябва да мисли за Бога? Като мисли за Бога, мъчнотията, която по никой друг начин не може да се разреши, ще се разреши. Като помислиш за Бога, всичкото смущение да изчезне от теб, всичко да ти светне отвътре. Болният, като помисли за Бога, трябва да оздравее. А пък щом помислиш за Бога и не оздравяваш, ти си още слаб. Водата, която може да върти целия мотор, кара воденицата. Слабата вода не кара воденицата. Това, за което мислиш, приближаваш се към него. Това, за което не мислиш, отдалечаваш се от него. Като мислиш за Бога, приближаваш се към Него. И като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него.
към текста >>

Слабата вода не кара воденицата.
Като мисли за Бога, мъчнотията, която по никой друг начин не може да се разреши, ще се разреши. Като помислиш за Бога, всичкото смущение да изчезне от теб, всичко да ти светне отвътре. Болният, като помисли за Бога, трябва да оздравее. А пък щом помислиш за Бога и не оздравяваш, ти си още слаб. Водата, която може да върти целия мотор, кара воденицата. Слабата вода не кара воденицата. Това, за което мислиш, приближаваш се към него. Това, за което не мислиш, отдалечаваш се от него. Като мислиш за Бога, приближаваш се към Него. И като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него. Като не мислиш за Бога, не влиза Живот в теб и ти остаряваш.
към текста >>

2. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Качил се на файтона и го повел и щом стигнали до една воденица, онзи разпрегнал конете и момъкът се събудил.
Постарайте се сънят ви да е спокоен, ясен и приятен. Усилвайте ясните картини, защото сега те са разхвърляни и бегли. Има сънища, които нищо не показват – дължат се или на препълнен стомах, или на лоши мисли и тревоги през деня. Но има сънища, които показват какво ще стане в действителния живот, те съдържат реални работи. Един момък ми разправи, че сънувал как иде към него един черен човек с файтон. Качил се на файтона и го повел и щом стигнали до една воденица, онзи разпрегнал конете и момъкът се събудил. Наскоро след съня умряла сестра му. И втори път сънувал момъкът същия сън, тогава умрял баща му. Този сън показва какво ще се случи. Черният разпряга конете от каруцата; „каруцата“ е тялото. Вечерно време, когато си оставиш физическото тяло, с едно друго тяло отиваш в онзи свят, виждаш много работи и после се връщаш по-подготвен.
към текста >>

3. Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Силната Вода кара Воденицата...
Ако и тогава му е мъчно, да мисли за Бога. Като мисли за Бога, мъчнотията, която по никой друг начин не може да бъде разрешена, ще се разреши! Като мислиш за Бога, Всичкото смущение да изчезне от теб, Всичко да ти светне. Болният като помисли за Бога - да оздравее! А ако помисли за Бога и не оздравее, той е още слаб. Силната Вода кара Воденицата... Това, за което мислиш, ти се приближаваш към него. Това, за което не мислиш, отдалечаваш се от него. Като мислиш за Бога, приближаваш се до Него. Като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него. Като не мислиш за Бога, не влиза живот в тебе и ти остаряваш.
към текста >>

4. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Като минахме воденицата над селото; поехме по една височинка вдясно от реката.
Изгрев, 15 януари 1955 г. Любезни брат, Сега ще ви опиша една екскурзия на Витоша на 1 ноември 1927 г. В тези ранни години отивахме на екскурзия през Драгалевци, понеже Изгревът не беше населен. Потеглихме рано сутринта. Като минахме воденицата над селото; поехме по една височинка вдясно от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли вади душа. Над вади душа има една полянка, обрасла е висока трева, на която винаги се спирахме. Спряхме се на тази полянка, която някои бяха кръстили Зеленка. Учителя каза: Вади душа трябва да се нарича Буди душа; бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.
към текста >>

5. 16 МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това място си бе спечелило името Дяволската воденица.
Екскурзията беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът, който да е оставил такива силни впечатления в мен както Узана. Узана е едно обширно, полегнало с лек наклон на юг, плато, потънало в сочна трева и от всички страни заобиколено с вековни букови гори. Единият край на поляната е малко възвишен с подаващи се под зеления килим скали, наречени Марков стол. В средата на поляната имаше пак струпани скали, където ясно се чуваше ромоленето на подземен поток. Това място си бе спечелило името Дяволската воденица. Потокът извираше на повърхността чак в долния край, редом с единствената не добре очертана пътека. Там, зад малък пояс от гори, изпъкваха красивите очертания на връх Куруджа. Цялата тази панорама поглъщаше вниманието на новодошлите със своята импозантност и неземен чар. По онова време Узана беше девствено и чисто място. Нямаше постройки, беше рядко посещавано и то от самите селяни, които докарваха своя добитък за паша през летните месеци.
към текста >>

6. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

4. Една разходка до воденицата.
Характерни случаи. 1. Без редица, но с ред. 2. Как децата се научиха да лягат вечер рано. 3. Игра на двора. Как научихме за дясно и ляво. 4. Една разходка до воденицата. 5. Един урок по смятане. 6. Есен. 7. Игра на пазар. 8. Един тягостен ден. 9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни.
към текста >>

7. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато човек разбере това, няма защо да се вайка и философствува, а да хване тази вода и да я насочи към воденицата си да мели житото.
И колко още усвоени или унаследени навици трябва да премахне в себе си, за да се нарече ученик. Учителят: Наистина има нещо вярно в това, което казвате, но вярно от становището на човешката логика. Право е и това, че трябва да се надвиват отрицателните черти и привички, но тези, които ръководят развитието, знаят, че недъзите на хората са най-добрите условия да се прояви силата на човека. Тяхното преодоляване е истинската и съществената работа на земята. От гледището на Божествената наука недъзите и слабостите на човека са белезите за погрешната посока, по която е отправена волята на неговия живот. Когато човек разбере това, няма защо да се вайка и философствува, а да хване тази вода и да я насочи към воденицата си да мели житото. Вие нали знаете колко пакост може да направи една неканализирана река? Тя опустошава посеви, разтуря къщи, причинява ред нещастия. Същата вода обаче, пусната в улея на воденицата или в генератора на електрическа централа, ще свърши голяма и при това полезна работа. Не е лесно на тези, които се борят със своите недъзи. Не е лесно, но е много съществено.
към текста >>

Същата вода обаче, пусната в улея на воденицата или в генератора на електрическа централа, ще свърши голяма и при това полезна работа.
Тяхното преодоляване е истинската и съществената работа на земята. От гледището на Божествената наука недъзите и слабостите на човека са белезите за погрешната посока, по която е отправена волята на неговия живот. Когато човек разбере това, няма защо да се вайка и философствува, а да хване тази вода и да я насочи към воденицата си да мели житото. Вие нали знаете колко пакост може да направи една неканализирана река? Тя опустошава посеви, разтуря къщи, причинява ред нещастия. Същата вода обаче, пусната в улея на воденицата или в генератора на електрическа централа, ще свърши голяма и при това полезна работа. Не е лесно на тези, които се борят със своите недъзи. Не е лесно, но е много съществено. Духовният свят високо оценява усилията на такъв, който се е заел с тях. Трудно е да устоиш и да не тръгнеш по един наклон, създаден от твоите родове. Но ако успееш да отхвърлиш от себе си недъзите на родовете си, ти си гениален.
към текста >>

8. БИТКАТА НА МОМИТЕ - Борис Николов

На това място от земята излизаха скали; като седнеш на тях, чува се в дълбочината звук: хрп – хрп – хрп, като че се върти камък на воденица.
Скитника завършваше голямата лятна обиколка. Беше живял по върховете, беше посетил дивите, самотни гори, беше се радвал на буйните, весели потоци, достигна и големите снежни върхове, където духаха силни, освежителни ветрове. Какво чудно съчетание има в природата! И всичко се дължи на Слънцето… Той отседна тук, сред големите Ветрополски поляни, искаше тази нощ да гледа звездите. На това място от земята излизаха скали; като седнеш на тях, чува се в дълбочината звук: хрп – хрп – хрп, като че се върти камък на воденица. Народът наричаше това място Шайтан дермен – Дяволската воденица. С него бяха свързани много легенди и предания. Сега като дойде, Скитника намери, че камъните бяха изнесени и на дълбочина 4–5 метра долу се откриваше водата. Тя извираше от една дупка в скалата и се втичаше в друга, и понеже втората беше малко по-тясна, водата се задавяше и се чуваше този звук „хрп“. Иманярите бяха свършили добра работа.
към текста >>

Народът наричаше това място Шайтан дермен – Дяволската воденица.
Беше живял по върховете, беше посетил дивите, самотни гори, беше се радвал на буйните, весели потоци, достигна и големите снежни върхове, където духаха силни, освежителни ветрове. Какво чудно съчетание има в природата! И всичко се дължи на Слънцето… Той отседна тук, сред големите Ветрополски поляни, искаше тази нощ да гледа звездите. На това място от земята излизаха скали; като седнеш на тях, чува се в дълбочината звук: хрп – хрп – хрп, като че се върти камък на воденица. Народът наричаше това място Шайтан дермен – Дяволската воденица. С него бяха свързани много легенди и предания. Сега като дойде, Скитника намери, че камъните бяха изнесени и на дълбочина 4–5 метра долу се откриваше водата. Тя извираше от една дупка в скалата и се втичаше в друга, и понеже втората беше малко по-тясна, водата се задавяше и се чуваше този звук „хрп“. Иманярите бяха свършили добра работа. Сред тези обширни безводни поляни това беше истинско богатство.
към текста >>

Той ги заведе при Дяволската воденица и им показа водата, обясни им защо се чува това хрп – хрп – хрп.
Имаше и помощници, трима-четирима млади хора, те обикновено връзваха снопите. Това бяха весели дружини, работата вървеше с песен. На момите плащаха обикновено със злато, за да има плодородие. Момите работеха един-два месеца, после се връщаха – тъкмо техните малки нивички горе в Балкана зрееха. Сега всички дойдоха при Скитника, някои от тях го познаваха. Той ги заведе при Дяволската воденица и им показа водата, обясни им защо се чува това хрп – хрп – хрп. Да, и иманярите направиха едно добро дело. После той разпали огъня, все пак сутрин беше хладно. Всяка мома вадеше каквото имаше за ядене, отчупваше от питката коматче и го слагаше пред Скитника. Питките си правеха те сами, смилаха им брашно от новото жито – това беше обичай. Не знам дали другаде може да се ядат такива питки!
към текста >>

9. 4. Една разходка до воденицата - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

4. Една разходка до воденицата Преди да влезем в стаята спряхме се да се порадваме на свежото слънчево утро.
4. Една разходка до воденицата Преди да влезем в стаята спряхме се да се порадваме на свежото слънчево утро. Направихме сутрешните си гимнастики и след малко единодушно, решихме да отидем на разходка до близката воденица. Тръгнахме. С песни и приятни разговори, неусетно стигнахме до определеното място. Починахме си. Наблюдавахме воденицата, описахме я, казахме защо ни служи — за да мели житото на брашно, а от брашното месим хляб. Казахме, къде расте жито, кой го събира, как и пр.
към текста >>

Направихме сутрешните си гимнастики и след малко единодушно, решихме да отидем на разходка до близката воденица. Тръгнахме.
4. Една разходка до воденицата Преди да влезем в стаята спряхме се да се порадваме на свежото слънчево утро. Направихме сутрешните си гимнастики и след малко единодушно, решихме да отидем на разходка до близката воденица. Тръгнахме. С песни и приятни разговори, неусетно стигнахме до определеното място. Починахме си. Наблюдавахме воденицата, описахме я, казахме защо ни служи — за да мели житото на брашно, а от брашното месим хляб. Казахме, къде расте жито, кой го събира, как и пр. Така минахме всичко по-важно за житото и хляба и наблюдавайки воденицата запях: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица" .
към текста >>

Наблюдавахме воденицата, описахме я, казахме защо ни служи — за да мели житото на брашно, а от брашното месим хляб.
4. Една разходка до воденицата Преди да влезем в стаята спряхме се да се порадваме на свежото слънчево утро. Направихме сутрешните си гимнастики и след малко единодушно, решихме да отидем на разходка до близката воденица. Тръгнахме. С песни и приятни разговори, неусетно стигнахме до определеното място. Починахме си. Наблюдавахме воденицата, описахме я, казахме защо ни служи — за да мели житото на брашно, а от брашното месим хляб. Казахме, къде расте жито, кой го събира, как и пр. Така минахме всичко по-важно за житото и хляба и наблюдавайки воденицата запях: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица" . . . Седнахме на полянката и повторихме няколко пъти новата песничка. Върнахме се на обяд весели и доволни с нова песничка и много нови познания за житото и хляба (беше сряда и след обяд нямаше училище).
към текста >>

Така минахме всичко по-важно за житото и хляба и наблюдавайки воденицата запях: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица" .
Направихме сутрешните си гимнастики и след малко единодушно, решихме да отидем на разходка до близката воденица. Тръгнахме. С песни и приятни разговори, неусетно стигнахме до определеното място. Починахме си. Наблюдавахме воденицата, описахме я, казахме защо ни служи — за да мели житото на брашно, а от брашното месим хляб. Казахме, къде расте жито, кой го събира, как и пр. Така минахме всичко по-важно за житото и хляба и наблюдавайки воденицата запях: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица" . . . Седнахме на полянката и повторихме няколко пъти новата песничка. Върнахме се на обяд весели и доволни с нова песничка и много нови познания за житото и хляба (беше сряда и след обяд нямаше училище). На следния ден. Впечатления от разходката и воденицата.
към текста >>

Впечатления от разходката и воденицата.
Така минахме всичко по-важно за житото и хляба и наблюдавайки воденицата запях: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица" . . . Седнахме на полянката и повторихме няколко пъти новата песничка. Върнахме се на обяд весели и доволни с нова песничка и много нови познания за житото и хляба (беше сряда и след обяд нямаше училище). На следния ден. Впечатления от разходката и воденицата. Повторихме взетото и като нямахме възможност да наблюдаваме село и ниви, послужихме си с картини из живота на селското стопанство. След това, по желание на децата, имахме рисуване и моделиране. Всеки работеше по своя инициатива и все пак, сюжетите около разходката. Всеки даваше израз на това, което му е направило най-силно впечатление. Чудни са детската фантазия и детското творчество, когато им се даде свобода и материал за работа.
към текста >>

И само за няколко минути, всички деца навързаха главите си с кърпите за ръце, направихме сърпове от картон и едни започнаха да жънат, други носеха жито на харманя с коне, трети вършееха, четвърти прибираха житото и го носеха на воденицата.
Чудни са детската фантазия и детското творчество, когато им се даде свобода и материал за работа. След обяд. От това, което бяхме моделирали и нарисували, от това, което вече знаехме, можехме да си съставим чудесна игра. И тя не закъсня. Една проста нивичка направена от глина ни даде идеята да играем на жътвари. И само за няколко минути, всички деца навързаха главите си с кърпите за ръце, направихме сърпове от картон и едни започнаха да жънат, други носеха жито на харманя с коне, трети вършееха, четвърти прибираха житото и го носеха на воденицата. Там мелничаря го мелеше и го продаваше на брашнарите-търговци. Така, играта се разви много интересно и забавно. Всеки ъгъл от стаята беше зает от групичка деца, които най-сериозно и внимателно вършеха своята служба в играта. Всеки ден интересът растеше, играта се разширяваше, а духът на децата се повишаваше. С голяма радост те играха горната игра цели 8—9 дни, като същевременно научиха много ново.
към текста >>

10. Будилник. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Трака, чука — също като воденица.
Мамка ме отвива и ме гълчи строго. Аз се излежавам сладко във леглото, ала закъснявам често за школото. Затуй татко рече: — Тъй не може, Златко! И будилник вече ми донесе татко. Тоз будилник, брате, ще го хвърля вънка! Сипне ли зората — звънка, звънка, звънка! Пустата пружина хич не си почива. Как на таз машина не й се доспива? Трака, чука — също като воденица. Ще ми стане вкъщи скоро май. . . солница! Ат. Душков
към текста >>

11. Воденичка. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Децата седят свободно по местата си и запяват: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица“.
ВОДЕНИЧКА Ход на играта. — Децата седят свободно по местата си и запяват: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица“. „Кога вятър вее , силно, не стои тя никак мирно“. Всички пеят и движат ръцете от китките пред гърдите, като правят кръгове една около друга, без да се допират. „Жито мели, брашно дава, и от него месим хляба, който на всичките ни трябва“. Всеки слага дланите си една върху друга и бавно ги търка, като воденични камъни, после прави движение с ръцете, като че меси. „Ей тъй бързо воденица, мели, мели ни храница“.
към текста >>

„Ей тъй бързо воденица, мели, мели ни храница“.
— Децата седят свободно по местата си и запяват: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица“. „Кога вятър вее , силно, не стои тя никак мирно“. Всички пеят и движат ръцете от китките пред гърдите, като правят кръгове една около друга, без да се допират. „Жито мели, брашно дава, и от него месим хляба, който на всичките ни трябва“. Всеки слага дланите си една върху друга и бавно ги търка, като воденични камъни, после прави движение с ръцете, като че меси. „Ей тъй бързо воденица, мели, мели ни храница“. Движат ръцете си както при първия куплет, само че много бързо.
към текста >>

12. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Имаше една вършачка при воденицата към гробищата - срязахме й каишите и мислехме, че правим някакъв героичен акт, като смятахме, че правим това между другото, а голямото, великото, което ще правим, то предстои.
- Трудно ми е да говоря за този период, но все пак трябва да спомена нещо. Към края на Първата световна война тук до нас бяха донесени позиви. Позиви от страна на анархистичното движение. Ние бяхме взели да се проявяваме в много такива прима акции. Може те да изглеждат дребни и несъществени и смешни за сегашното ми състояние, но тогава си мислехме, че правим кой знай какво. Имаше една вършачка при воденицата към гробищата - срязахме й каишите и мислехме, че правим някакъв героичен акт, като смятахме, че правим това между другото, а голямото, великото, което ще правим, то предстои. За това гледахме да се сдобием с оръжие. Аз задигнах на баща си един револвер и се въоръжих като другите. Все хлапаци бяхме, разбира се, обаче мислехме революция ще правим и разчитахме много на другарите от други места. Защото бяха се появили анархисти от други градове. На първо място ще посоча Ямбол.
към текста >>

13. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

„Вятърът, който духа, казва на едно место Камил Фламарион, реките, които се спущат от широките равнини към морето, корабите, които плуват по него с издути платна, житото, което никне в полята, дъждът, който пои замята, воденицата, що смила и превръща в брашно плода на нивята, конят, който лети под удара на стремето, перото на писателя, което изразява неговата мисъл, всичко това, за да се обясни, трябва да се сведе към слънцето.
Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен. След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко към своя предмет. Може би най-светлият извод на съвременната наука е, че всичко е „слънце“ — сгъстено и трансформирано слънце. Централното светило на нашата система е, според съвременните схващания, извор, от който изтича животът и поддържа цялото съществувание на нашата система. Земята дължи целия си живот на слънцето и всичко, което става на нея, се извършва под мощния ритъм на неговата дейност. „Вятърът, който духа, казва на едно место Камил Фламарион, реките, които се спущат от широките равнини към морето, корабите, които плуват по него с издути платна, житото, което никне в полята, дъждът, който пои замята, воденицата, що смила и превръща в брашно плода на нивята, конят, който лети под удара на стремето, перото на писателя, което изразява неговата мисъл, всичко това, за да се обясни, трябва да се сведе към слънцето. То е прекият или непряк деец на всички жизнени преобразувания, които стават на планетите— то, чиито мощ и блясък ни заобикалят и проникват, и без което отдавна би престанало да тупа сърцето на земята“. Излишно е да давам тук данните за онова, което съвременната астрономия знае или предполага, че знае за слънцето — ще ги намерите във всяка популярна астрономия. Ще отбележа само, че днешните астрономи и астрофизици, както те сами признават, не знаят почти нищо положително върху истинската същина на слънцето, макар да гадаят за неговия състав чрез своите спектроскопи и фотографически картинки. Те не знаят положително нито височината на слънчевата температура, нито възрастта на слънцето, нито след колко време то ще угасне; те не знаят нищо положително и върху начина, по който топлината се образува в него — един безспорно важен въпрос. Така запример френските учени Pouillet, Vicairen др, приписват на слънцето температура от 1500—20000С, Fizeau — 7500°, Zollner — 102,000°, Secchi — 5,344,8400, С.
към текста >>

14. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик.
Разбирам аз душата ти, брате селянино. Какво имаш ти повече от тази земя! Гледам, Жечо се подсмива. Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе киселото мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“ Ачларе. Летен работен ден. Сега, преди прибирането на новата реколта, когато брашното е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение. За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик. Към това ечемичено брашно прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб. В месенето се редуваме, макар че това би могло да извърши 12-13-годишото момиче на Жечо. Хлябът от това брашно става много твърд и по особен начин клисав. Когато потопиш залъка в чорбата, той не поема нищо от нея, само се намокря и нищо повече. Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас.
към текста >>

15. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

След като смляха ечемика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница124 и под връшника125 , най-тържествено го разпределихме между гладните събратя.
Отнякъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете.“ „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне.“ А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб.“ Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха ечемика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница124 и под връшника125 , най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчим гладни. Яли ли сте ечемичен хляб? Той е вкусен, но е клисав и не поема никаква слюнка в устата ти. Залъка си остава отвътре сух, а отвън само леко се намокря. Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш.
към текста >>

Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата?
Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичарят. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? “ „Никой не ни е разрешил!“ „Чакай да видя какво сте направили.“ Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-а, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец? “, вижда останалото парче от хляба. „Ние си носим брашното.“ Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица? „Не може да бъде.“ Не скланя воденичарят.
към текста >>

„Ние си носим брашното.“ Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица?
Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? “ „Никой не ни е разрешил!“ „Чакай да видя какво сте направили.“ Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-а, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец? “, вижда останалото парче от хляба. „Ние си носим брашното.“ Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица? „Не може да бъде.“ Не скланя воденичарят. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък.“ Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичарят се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното.“ И хукна да го гони.
към текста >>

А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения.
Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък.“ Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичарят се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното.“ И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме.
към текста >>

Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата.
Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там, на село има един неписан закон, който се казва „ач“-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде, да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен.
към текста >>

Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата.
А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там, на село има един неписан закон, който се казва „ач“-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде, да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по-сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе.
към текста >>

0.261146068573