Търсене в текстове за 'Воденица'

ТОМ 2

След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя.
От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчиме гладни. Яли ли сте ечемичен хляб? Той е вкусен, но е клисав и не поема никаква слюнка в устата ти. Залъка си остава отвътре сух, а отвън само леко се намокря. Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш.
към текста >>

5. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

ТОМ 2

Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата?
Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил! " „Чакай да видя какво сте направили." Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-a, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец? ", вижда останалото парче от хляба. „Ние си носим брашното." Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица?
към текста >>

„Ние си носим брашното." Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица?
Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил! " „Чакай да видя какво сте направили." Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-a, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец? ", вижда останалото парче от хляба. „Ние си носим брашното." Кой ще ти повярва, че ти носиш брашно, та да месиш и направиш хляб и то в чужда воденица? " Не може да бъде." Не скланя воденичаря. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък." Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичаря се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони.
към текста >>

А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения.
Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък." Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичаря се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони. Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме.
към текста >>

6. 28. ХАРМАНЪТ

ТОМ 2

Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата.
Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен.
към текста >>

Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата.
А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе.
към текста >>

7. 29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО

БОРИС НИКОЛОВ

(Воденицата) 4.
Скоропоговорки: Биволарю, биволарю, като биволарува, биволарува не набиволарува ли се? (Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава. Що е това? (Иглата) Трака, чука във реката, Брашно бълва в торбата. Що е то? (Воденицата) 4. Скоропоговорки: Кръстю кръсци кръстосва, Добре кръстосвай Кръстю кръстците.
към текста >>

8. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

Но той не вярва и ми казва, че съм затрил воденицата, а цялото село си мели брашното на тази воденица.
И сега селото чака да види ще има ли чешма или от всичко това ще остане само едно блато. Кръчмарят разбира се е против нас. Воденичарят отдолу с воденичката е против нас. Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно. Аз го успокоявам, че водата не може да се загуби. Но той не вярва и ми казва, че съм затрил воденицата, а цялото село си мели брашното на тази воденица. Излиза, че освен воденичаря и селото е засегнато. Попът също воюва срещу нас, защото не му се пълни църквата, защото към 100 души от селото пълнят братския салон и не стъпват в църква. Тогава аз взех грижата, главата на извора да бъде съвършено изолирана от разни външни води, за да не може нито от дъжд, нито от порой да се смесва с тази вода от извора. Това го постигнахме с големи усилия, воля и с много сръчност. И така каптирахме водата.
към текста >>

А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно.
близо 50 години. След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме. Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото.
към текста >>

9. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

После си обясних, че той бе селянин, всичко му беше познато, знаеше как се меси хляб, нали той мелеше брашното на воденицата, а жена му го месеше.
Аз бях седнал на същата пейка и чаках по друга работа Учителя. Селянинът сподели патилата си с Учителя и му показа крака и патериците. След малко Учителят каза на сестрите: „Направете му компрес от квас! " Тогава Учителят подробно му обясни как се прави това. Аз за първи път присъствах на едно такова подробно обяснение. После си обясних, че той бе селянин, всичко му беше познато, знаеше как се меси хляб, нали той мелеше брашното на воденицата, а жена му го месеше. Друг път такова обяснение не съм чувал от Учителя. По-късно Той обясняваше в беседите лечебното свойство на кваса, че при него се развиват микроорганизми и при техния бурен растеж се освобождава енергия, която лекува. Каквото и да е обяснението, за нас то е непонятно, но то остава разбираемо за онези, които са го приложили и са имали полза от него. Взима се селски квас и се замесва тесто. Оставя се да втаса.
към текста >>

10. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица.
съставих книгата „Изгревът", том 1.Тя беше посветена на Словото на Учителя и главно бе предназначена за музикантите, за да попълнят своята неосведоменост. Този материал, който бе изнесен те не го познаваха, защото те не бяха работили с музикантите от предишното поколение. А дали са прочели тази книга е друг въпрос, фактът, че те продължават да правят груби грешки и със своите деяния работят срещу Школата на Учителя, показва, че те не са я чели и не се съобразяват с постановките на Учителя, с Неговото знание и с опитността на предишното поколение музиканти. Примери много. Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица. Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за благодарност чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов. Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица.
към текста >>

Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите.
Примери много. Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица. Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за благодарност чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов. Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица. Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н.
към текста >>

472 как се налива вода в чужда воденица.
Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица. Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за благодарност чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов. Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица. Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г.
към текста >>

11. 6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

След дългият разговор, който имах с Учителя, след като му представих в този разговор диспозицията на една книга, под заглавие „Светът пред нова ера", Той стана прав, погледна ме много внушително, повиши тона на гласа си и твърдо заключи: „Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име".
На 26.IX. 1939 г. Хитлер направи следната декларация: „Ако на 1 октомври (1938 г.) Судетската област не бъде предадена на Германия, то аз, Хитлер, сам ще се отправя като пръв войник против Чехословакия". Изобщо политическата атмосфера в България се тонираше от германс-ката. Тази вечер аз бях отишъл при Учителя, точно от Него да добия критерий за всичките тези политически движения, които претендираха, че ще дадат правилно разрешение не само на междудържавните отношения, но и на социалния въпрос, който чакаше своето разрешение. След дългият разговор, който имах с Учителя, след като му представих в този разговор диспозицията на една книга, под заглавие „Светът пред нова ера", Той стана прав, погледна ме много внушително, повиши тона на гласа си и твърдо заключи: „Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име". Тези думи се запечатаха така дълбоко в моето съзнание, че през целия период на Втората световна война, те бяха критерий във всичките ми обществени начинания. Като резултат от този разговор, Учителят ме накара да напиша една книга за Балканското споразумение, а другата книга - „Светът пред нова ера" да остане за след войната. Действително аз написах една малка книга за Балканското споразумение под заглавието „Нашата външна политика", издадена през 1939 г. Никога няма да забравя този важен разговор с Учителя, защото Той ми отвори очите да виждам истината, без всякакви украшения и заблуждения. Свидетел на този паметен разговор беше музикантът Асен Арнаудов.
към текста >>

12. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци.
Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава. Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе. Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят. Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството. Не след дълго време пристига Фюрерът - цял гол, опръскан в кръв и фалангата на десния палец му липсва. Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха.
към текста >>

13. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

ТОМ 5

А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране.
към текста >>

14. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Там има грамадни скали, имаше бент, имаше една воденица, а сега там построиха язовир „Ахелой“.
А то какво било. Тогава луната изгрявала, а ние мислим, че слънцето изгрява. Та цяла вечер огън не накладохме, но аз се свих при мама и заспах. Така сме посрещали на село 22.март. Точно на мястото където е „калето“, отдолу тече река Ахелой. Там има грамадни скали, имаше бент, имаше една воденица, а сега там построиха язовир „Ахелой“. Та някому ако се случи да иде там, да иде да види „калето“, то е към три, четири метра долу. Основите са зидани с вар. За него старците говорят, че едно време там е било крепост на цар Симеон. На село правехме братски вечери, на които идваха гости от Айтос, Пловдив, Бургас, от селата и всеки като си тръгва си взема гостенин, който му е симпатичен. Добре, но някой път остане някой и чака да го поканят някъде.
към текста >>

15. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Казвам й: „Абе, сестра Невянке, тази вода от край време си извира там, само че беше едно блато и от блатото водата течеше и караше една воденица.
Но не зная какво му стана на магаренцето, че като ритна със задните си крака и като се надигна - бам брат Борис падна на земята. Смяхме се всички. Още нещо във връзка с чешмата. Веднъж разговарях със сестра Невянка Неделчева. Понеже брат Лулчев идваше при правенето на чешмата, тя се произнесе, че брат Лулчев бил открил водата за чешмата. Казвам й: „Абе, сестра Невянке, тази вода от край време си извира там, само че беше едно блато и от блатото водата течеше и караше една воденица. Трябваше да се изчисти почвата и да се направи чешмата“. „А, не“, отговаря тя. „Брат Лулчев ходи и той намери водата“. И до днес даже, колкото пъти стане въпрос, тя не може да разбере, че не е права, а аз толкова пъти съм ходил в с. Кавак махала (старото име на Тополица) и никъде не съм виждал такава буйна вода.
към текста >>

16. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Мене ме оставиха в една воденица на вода.
А тук на фронта има все пак доста багаж. Затова ще те направя ключар.“ Отговорих: „Каквото наредите, това ще бъде“. И така той нареди да бъда ключар. Прибрахме багажа, каквото трябва и тръгнахме за Гюешево. Отидохме там и след един-два дни полка тръгна за Крива паланка. Мене ме оставиха в една воденица на вода. По едно време излизам от воденицата и гледам отдалеч една девойка бяга, може женена да е била, не знам. След нея един войник я гони. Тя като приближи се сетих каква е работата и й викам: „Влез във воденицата“. Тя влезе във воденицата и войника като бяга, не можа да забележи тя къде отиде и като дойде при мене, аз мръднах настрани да го посрещна. Той викна: „Тука имаше една жена, къде отиде?
към текста >>

По едно време излизам от воденицата и гледам отдалеч една девойка бяга, може женена да е била, не знам.
Затова ще те направя ключар.“ Отговорих: „Каквото наредите, това ще бъде“. И така той нареди да бъда ключар. Прибрахме багажа, каквото трябва и тръгнахме за Гюешево. Отидохме там и след един-два дни полка тръгна за Крива паланка. Мене ме оставиха в една воденица на вода. По едно време излизам от воденицата и гледам отдалеч една девойка бяга, може женена да е била, не знам. След нея един войник я гони. Тя като приближи се сетих каква е работата и й викам: „Влез във воденицата“. Тя влезе във воденицата и войника като бяга, не можа да забележи тя къде отиде и като дойде при мене, аз мръднах настрани да го посрещна. Той викна: „Тука имаше една жена, къде отиде? “ „Ей тука по дола надолу“, му отговорих.
към текста >>

Тя като приближи се сетих каква е работата и й викам: „Влез във воденицата“.
Прибрахме багажа, каквото трябва и тръгнахме за Гюешево. Отидохме там и след един-два дни полка тръгна за Крива паланка. Мене ме оставиха в една воденица на вода. По едно време излизам от воденицата и гледам отдалеч една девойка бяга, може женена да е била, не знам. След нея един войник я гони. Тя като приближи се сетих каква е работата и й викам: „Влез във воденицата“. Тя влезе във воденицата и войника като бяга, не можа да забележи тя къде отиде и като дойде при мене, аз мръднах настрани да го посрещна. Той викна: „Тука имаше една жена, къде отиде? “ „Ей тука по дола надолу“, му отговорих. И той хукна да я гони надалеч по реката и аз й викам: „Девойче, излез, той отиде надолу да те търси“. И тя си отиде, защото имаше там колиби, къщи и тя се скри.
към текста >>

Тя влезе във воденицата и войника като бяга, не можа да забележи тя къде отиде и като дойде при мене, аз мръднах настрани да го посрещна.
Отидохме там и след един-два дни полка тръгна за Крива паланка. Мене ме оставиха в една воденица на вода. По едно време излизам от воденицата и гледам отдалеч една девойка бяга, може женена да е била, не знам. След нея един войник я гони. Тя като приближи се сетих каква е работата и й викам: „Влез във воденицата“. Тя влезе във воденицата и войника като бяга, не можа да забележи тя къде отиде и като дойде при мене, аз мръднах настрани да го посрещна. Той викна: „Тука имаше една жена, къде отиде? “ „Ей тука по дола надолу“, му отговорих. И той хукна да я гони надалеч по реката и аз й викам: „Девойче, излез, той отиде надолу да те търси“. И тя си отиде, защото имаше там колиби, къщи и тя се скри. Минаха няколко дни и дойдоха две каруци, вдигнаха ми багажа и оттам тръгнахме през границата.
към текста >>

17. 56. НЕМА ЛАБАВО

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

ТОМ 8

От овършаното жито, на воденица ще занесе да се смеле, че след това пита хляб да се опече и гладни да нахрани.
Тодор Живков имаше един израз, употребяваше го често, защото така говореше народа в родния му край. Веднъж на един правителствен форум каза: "Нема лабаво", за което противниците му се смееха, че бил прост, неук и пр. "Нема лабаво" означава, че си вързан с въже като кон на хармана и трябва да вършееш. Ако не търчиш като кон, ще играе камшика на стопанина, защото "нема лабаво" - харман се вършее, жито се чака да се овършее. Стопанинът и челядта му чакат хляб. От овършаното жито, на воденица ще занесе да се смеле, че след това пита хляб да се опече и гладни да нахрани. Сегашното поколение българи забравиха какво нещо е да си жътвар, да връзваш снопи, да вършееш на гумно, да отвяваш плявата от житото и т.н. Те не знаят какво нещо е: „Нема лабаво". Да, г-н Тодор Живков, наистина "Нема лабаво" към ония, които воюваха срещу Учителя по Негово време. Ние заварихме тази епоха и видяхме възмездието на бича Божий върху тях. Ние заварихме тази епоха и видяхме бича Божий върху тях.
към текста >>

18. 21. ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ТОМ 8

По-кьсно преминава към различни дейности - занимава се с превръщане на дядовата си воденица в мелница, с медна мина, антрацитна мина в Перник за изготвяне на брикети, бил е народен представител и т.н.
Падуа -копринарство. Във Враца през 1901-1911 г. е назначен за окръжен управител. Бил е директор на Търговската гимназия в гр. Свищов, след това главен инспектор по бубарство. По-кьсно преминава към различни дейности - занимава се с превръщане на дядовата си воденица в мелница, с медна мина, антрацитна мина в Перник за изготвяне на брикети, бил е народен представител и т.н. МАЙКАТА - е ДОНКА ЦОНЕВА дъщеря на Разградски търговец на тютюн, завършила Търговска гимназия. В Торино - Италия една година е учила пеене и пиано. Задомява се и има 4 деца. Пише стихове, издава готварска книга, ръководство по кроене. АСЕН е първото дете - роден на 02.09.1896 г.
към текста >>

19. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ТОМ 9

Аз движех цялата програма и не желаех на други да им наливам във воденицата вода, та да им се мели брашно, т.е.
на Денят на Учителя, според програмата за издаване на Словото на Учителя Дънов, излезнаха от печат една годишнина „Утринни Слова" от 1941-1942 год. в две книжки със заглавия „Последното добро", том I и „Близо и далеч", том II. За пръв път Жана Иванова ги издаваше от своята фирма, защото предишните годишнини бяха издадени от нея, но от името на „Бяло Братство" и „Урания". А това бяха „Утринни слова" -1942-1943 год. Това стана поради нейното непослушание, защото година преди това бях й обяснил, че не трябва да се занимава с издателство „Бяло Братство", а да издава сама. Аз движех цялата програма и не желаех на други да им наливам във воденицата вода, та да им се мели брашно, т.е. да използват моята програма за користолюбиви цели, както впоследствие се случи. А този момент се съчета и с концертна изява на певеца Симеон Симеонов от Стара Загора в „Дома на земята и хората" от 11 часа. Жана Иванова организира целият концерт, направи покани за концерта, изпращаше ги, раздаваше ги. Направиха афиши. Наемът за концерта бе платен от Симеон Симеонов.
към текста >>

20. 09 - 08. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира.
Всяко едно животно на свой език почна да вика и да ме дърпа, като искаше да му върна онова, което му бях отнел - живота. Изпитах ужас от това виене, крякане, мучене. Чудех се какво да правя и в този миг се събудих. Ставам и слизам долу при тепавицата, за да проверя хода на тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда. Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира. Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите. Но нищо не намерих. Слизам пак в тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. И ето, щом заспах, сънувам пак: Изстрел от оръдие и свистене на снаряд, който падна близо до първия и се заби в земята. Събудих се и разбрах, че е сън и се успокоих.
към текста >>

21. 12 - 25. ГРИЖОВНОСТ ЗА БЪДЕЩИЯ ЗЕТ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Той богат човек, имали земеделие, правели големи хармани, тогава с хармани вършеели житото, като първия харман, който направи, житото, което се овършее, го смила на воденицата и праща чирака у дома, при дядо ми Вълчо, бил прочут така.
Баща ми бил много левент, много хубав. Той и тъй си отиде, хубав човек, но като младеж и се сприятелили. Събирали се, играели на не знам на какви игри, младежи и така си симпатизирали. А дядо ми бил много добър. Дядо ми Иван, на майка ми. Той богат човек, имали земеделие, правели големи хармани, тогава с хармани вършеели житото, като първия харман, който направи, житото, което се овършее, го смила на воденицата и праща чирака у дома, при дядо ми Вълчо, бил прочут така. Добър човек, но много беден. Срещу Нова година ще каже на слугите: „Ще отидете и ще наберете дърва една кола, ще ги занесете у Вълчо Куртев." И татюви като станат - чувал с брашно и една кола дърва струпани. В.К.: Ама това преди да се оженят. Надка: Преди да се оженят. В.К.: Ха-ха-ха.
към текста >>

22. 18 - 7. КОЙ И ЗАЩО УКРИВАШЕ ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

Ако не ми помогнете, то аз ще си ожъна сам, сам ще овършея, сам ще отида на воденица и сам ще ви напиша историята на Айтоското Братство и ще ви го донеса.
Това Ви пиша, защото Марийка Марашлиева идва едва кашона книги ида не би някой умник да се противопостави на продажбата на книгите. Ако има такъв, кажете му какво аз съм свършил за Айтос и какво са свършили онези, които са се подписали под „апела", които се пишат големи ръководители, големи лектори и големи проповедници. Аз смятам, че на Вас в Айтос не Ви са необходими такива хора, а работници на Божията нива. Аз съм един от тези работници. Аз съм посял за Айтоската нива много идеи и ако Вие ми помогнете, ще направим богата жътва, защото нивата е узряла. Ако не ми помогнете, то аз ще си ожъна сам, сам ще овършея, сам ще отида на воденица и сам ще ви напиша историята на Айтоското Братство и ще ви го донеса. Защото аз не съм самозванец, а един работник. Това съм ви го доказал през 1991 година. Пожелавам Ви живот и здраве и дано не сте забравили как се жъне. Ваш Вергилий.
към текста >>

23. ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Всички онези, които наливат вода във воденицата на Асоциацията, са врагове на Школата.
Виновни са и двете - Павлина и Ина. Това е подигравка с Паневритмията на Учителя и предателство към Школата на Учителя. 15. Школата на Учителя е създадена, за да се издаде Словото на Бога. Днес Школата я няма, но съществува Словото Му. В момента то се издава по оригинала. Всички онези, които наливат вода във воденицата на Асоциацията, са врагове на Школата. Те издават променено Слово на Учителя, за тях Михаил Иванов и Учителят са от една и съща категория. Внимавай да не те подмамят, за да отидеш да им свириш на техните сбирки на долната хижа ида наливаш вода в тяхната воденица. Онези, които създадоха фондация, са също врагове на Школата. Те работят с чужди пари. Учителят казва: „Ако искаш да разрушиш едно духовно общество, внеси в него пари." В момента това става.
към текста >>

Внимавай да не те подмамят, за да отидеш да им свириш на техните сбирки на долната хижа ида наливаш вода в тяхната воденица.
Школата на Учителя е създадена, за да се издаде Словото на Бога. Днес Школата я няма, но съществува Словото Му. В момента то се издава по оригинала. Всички онези, които наливат вода във воденицата на Асоциацията, са врагове на Школата. Те издават променено Слово на Учителя, за тях Михаил Иванов и Учителят са от една и съща категория. Внимавай да не те подмамят, за да отидеш да им свириш на техните сбирки на долната хижа ида наливаш вода в тяхната воденица. Онези, които създадоха фондация, са също врагове на Школата. Те работят с чужди пари. Учителят казва: „Ако искаш да разрушиш едно духовно общество, внеси в него пари." В момента това става. Астрид като купи апартамента от Николай Дойнов, направиха ли нещо като книжарница, като клуб, библиотека? Помниш ли, че оттам откраднаха от „Изгревът" - от2-ри и З-ти том по 80 бройки?
към текста >>

24. Наряди за 1919 г.

ТОМ 12

Наряди дадох на избраните два: един голям и друг малък - голяма воденица иска много вода, малка - малко.
Такива ще трябва да турят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. Онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако приложите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото ще познаете цялата вселена; чрез волята ще направите цялата вселена да работи за вас; чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас. Наряди дадох на избраните два: един голям и друг малък - голяма воденица иска много вода, малка - малко. Един - за едни, друг - за други. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали на всички известни, всеки да си избере който ще - първия или втория. Големия дадох на първите като учени, чрез жребие, Господ да ги учи и оправи. А малкия дадох на глупавите - достатъчно е да прочетат четири пъти Новия завет.
към текста >>

25. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

ТОМ 12

“ Минава някой воденичар през някой извор и казва: „Колко хубава вода за воденицата ми!
Вие трябва да се държите за всяко учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? “ Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това учение по отношение към вас. Някой колар минава покрай някое дърво и си казва: „Е, какъв хубав кол, ще си направя от това дърво за колелетата! “ Минава някой дървар покрай това дърво и казва: „Колко хубава греда може да направя от това дърво! “ Минава някой воденичар през някой извор и казва: „Колко хубава вода за воденицата ми! “ Тъй и вие, като минете през едно дърво или някой извор, помислете си за какво може да го използувате. Които от вас са правили опит през изминалия месец, забелязали ли сте някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармония между яденето, пението и моленето. Избягвайте самоосъждането.
към текста >>

26. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

ТОМ 12

Отрицания, вечни отрицания - ще излезете от воденицата на тия хора.
Човек е смешен в своето състояние, толкова смешен е по някой път. Има известни съчетания, известни съвпадения, известни наклонности, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противоречие, в заблуждения. Дружете с хора, които са оптимисти. Защо ще говориш с хора на отрицанието? Тук няма никаква философия. Отрицания, вечни отрицания - ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица? “ Не, ще отидеш в някоя градина. Защо да стоите да ги слушате цял ден? После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите, ще имате един кошер пчели, да видите чистота[та] реда и порядъка в тях. Деятелност трябва да създават у вас.
към текста >>

Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица?
Има известни съчетания, известни съвпадения, известни наклонности, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противоречие, в заблуждения. Дружете с хора, които са оптимисти. Защо ще говориш с хора на отрицанието? Тук няма никаква философия. Отрицания, вечни отрицания - ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица? “ Не, ще отидеш в някоя градина. Защо да стоите да ги слушате цял ден? После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите, ще имате един кошер пчели, да видите чистота[та] реда и порядъка в тях. Деятелност трябва да създават у вас. Ще отидеш при някое цветенце, то ще ти каже: „Какво си се обезсърчил, какво си увиснал глава надолу, моята глава е заровена в земята и пак имам надежда, а пък вашата глава е излязла навънка и сте се обезнадеждили.“ Силните контрасти трябва да изпъкват в ума ви.
към текста >>

27. II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила.
За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото. Ваш верен П. К. Дънов Адресът: К.
към текста >>

28. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

ТОМ 13

Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила.
За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Казанлък, 21.06.1911 г. Драгий г-н Тошев, Получих последното Ви писмо и предадох на редакцията поръчката Ви. Кочан ще Ви пратят.
към текста >>

29. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши воденицата щом не е доправена.
Аз нямах намерение да ви събирам и да ви говоря, но видях, че времето е хубаво днес и затова ви говоря. От Божия страна абсолютно никакво препятствие няма. Има всички условия да ви благослови Бог. Някои казват: „Аз съм стар вече". Ако приложиш обаче, приложиш ли първият закон, ти си вече вън от гроба, ти си възкръснал. Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши воденицата щом не е доправена. И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата. Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука. В Божественото малките неща стават всякога големи. Сегашните болести произтичат от недоверие към първия, великия закон - да възлюбим Бога.
към текста >>

И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата.
От Божия страна абсолютно никакво препятствие няма. Има всички условия да ви благослови Бог. Някои казват: „Аз съм стар вече". Ако приложиш обаче, приложиш ли първият закон, ти си вече вън от гроба, ти си възкръснал. Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши воденицата щом не е доправена. И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата. Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука. В Божественото малките неща стават всякога големи. Сегашните болести произтичат от недоверие към първия, великия закон - да възлюбим Бога. Сега се иска абсолютна вяра към Бога и вие ще почнете да различавате, предстои вида направите нещо.
към текста >>

30. 25. МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ

Николай Дойнов

ТОМ 15

На това място казвахме „Дяволската воденица".
Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът с такава прелест, който да е оставил в мене такива силни впечатления, както „Узана". Една обширно, полегнало с лек наклон на юг плато, потънало в сочна трева, заобиколено от всички страни с вековни букови гори. В единият край, малко възвишен с подаващи се от зеления килим скали. Този дял от поляната се наричаше „Марков стол". В средата на тази поляна пак имаше скали, където ясно се чуваше ромоленето на подземен поток. На това място казвахме „Дяволската воденица". В долният край извираше бистър поток. При влизането на „Узана", по единствената не много добре очертана тогава пътека, в дъното на поляната зад малък пояс гори, изпъкваха рядко красивите очертания на връх „Куруджа". Цялата тази гледка поглъщаше вниманието на новодошлият със своята импозантност и неземен чар. По онова време „Узана" беше девствен и чист, нямаше постройки, рядко посещаван и то само от селяни, които докарваха своя добитък за паша през летните месеци. Моят брат беше просто влюбен и всякога с възторг говореше за него.
към текста >>

31. II. САЛОНИТЕ, МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО, ОТРАЗЕНИ В „ИЗГРЕВЪТ

ТОМ 15

Не наливайте вода в чужда воденица Виж: „Изгревът" том I, стр.
421-422 6. Своеволия на Изгрева Виж: „Изгревът" том I, стр. 424-426 7. Имотите на богатите братя Виж: „Изгревът", том I, стр. 427-428 8. Не наливайте вода в чужда воденица Виж: „Изгревът" том I, стр. 472-474 9. Никакви места Виж: „Изгревът" том I, стр. 428-429 10. Къде е Изгревът? Виж: „Изгревът" том I, стр.
към текста >>

32. XIV. КАК ЧЕРНАТА И БЯЛАТА ЛОЖА РАБОТИХА В ПАРИЖ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ТОМ 15

Изводът е, че който няма вода, за да задвижи воденичните колела на воденицата, не може да мели жито.
293-295:295-297; 297-300; 300-310 „Изгревът" том II, стр. 210-212; 213-214 „Изгревът" том IV, стр. 515-516; 517-520 „Изгревът" том VIII, стр. 550-555; 556-558 2. Вторият, който се опитва да работи там е Бертоли, но неговата група създадена от французи накрая се разтуря. Изводът е, че който няма вода, за да задвижи воденичните колела на воденицата, не може да мели жито. А Михаил Иванов си донасяше вода за неговата воденица, като играеха Паневритмията и пееха песните на Учителя на български. Французите играеха Паневритмия и пееха песните на Учителя на български. А Михаил Иванов си мелеше с водата на Учителя на своята мелница собственото си жито. Това е истината. Виж „Изгревът" том I стр.
към текста >>

А Михаил Иванов си донасяше вода за неговата воденица, като играеха Паневритмията и пееха песните на Учителя на български.
210-212; 213-214 „Изгревът" том IV, стр. 515-516; 517-520 „Изгревът" том VIII, стр. 550-555; 556-558 2. Вторият, който се опитва да работи там е Бертоли, но неговата група създадена от французи накрая се разтуря. Изводът е, че който няма вода, за да задвижи воденичните колела на воденицата, не може да мели жито. А Михаил Иванов си донасяше вода за неговата воденица, като играеха Паневритмията и пееха песните на Учителя на български. Французите играеха Паневритмия и пееха песните на Учителя на български. А Михаил Иванов си мелеше с водата на Учителя на своята мелница собственото си жито. Това е истината. Виж „Изгревът" том I стр. 210-212; 126-127 „Изгревът" том IV стр.
към текста >>

572-574; 574-576; 576-577 Бертоли не успя, понеже започна да налива вода в чужда воденица.
А Михаил Иванов си мелеше с водата на Учителя на своята мелница собственото си жито. Това е истината. Виж „Изгревът" том I стр. 210-212; 126-127 „Изгревът" том IV стр. 521-522 „Изгревът" том V, стр. 572-574; 574-576; 576-577 Бертоли не успя, понеже започна да налива вода в чужда воденица. А как става това виж „Изгревът" том I. стр. 472-474. 3. Третият, които отиде да работи е Ярмила Менцлова. Отначало тя отива в Париж при обществото на Михаил Иванов и като балерина, и познавайки Паневритмията започва да ги обучава. Тя се опитвала да бъде командир, а е забравила, че там командир е само един.
към текста >>

33. 1925 година

След това отидох на воденицата, смлях го и го донесох със Ст.
През деня аз, Добри Бобев и Иван градихме плевнята. Къде 7 ч вечерта откъм север се зададе тъмен облак, който за бързо като хала мина с фучене и на кълба, и по нас попръска и градушка, но не направи големи повреди. 17.V.[1925 год.], неделя Сутринта станах рано, умих се и след най-важното - (...), свирих. След това се приготвих и отидох на общината, срещнах се със Ст. Н. Попов и го попитах ще ми даде ли 7 кг жито и 4 папури и да ме чака за сумата 1310 лева до края на май. След това отидох на воденицата, смлях го и го донесох със Ст. Ненов у дома. След това си правих баня и четох и се чуха къде 3 ч следобед вистрели към общината. След това дойдоха Кони Рада от Ковачевец с още свои другарки, които утре отиват за София слугини. След това дойде и батю Петър и други и приказвахме за ковачевското положение, на селяните им вследствие находящия се Кара-Ганчоолу в горите им. Аз излязох и научих, че вследствие пиянството на войниците до забрава и на горските, горските изтървали един вистрел пред Белчо Белчев и войникът, идещ откъм общината, започва да стреля, но не вижда от пиянство къде удря, докато го хванат и арестуват, а после го видях пак освободен, но люлеющ се от пиянство и гологлав, търси пристава; и отиде къде Дим.
към текста >>

16.XI.1925 г., понеделник Станахме и аз след наряда троших папур за воденицата.
Мен ми бе скука, ходих тук-таме и нищо ме не успокои. Борч сме имали, пари нямаш, че да смениш да мислиш и такива подобни ме накараха в едно меланхолично състояние. Вечерта си дойдох рано. Шетах и след това захванах да чета лекция от специалния клас. Доспа ми се, легнах, не можах да заспя, пък станах, ободрих се и я дочетох. 16.XI.1925 г., понеделник Станахме и аз след наряда троших папур за воденицата. Напълнихме чувал и Иван и Буля се готвеха за участъка. Аз и Никола щяхме да отиваме на Асеново. Буля ме науми, че хубаво масло правят там. И аз реших да отида с каруцата. Отидох в горното училище и получих общински 281 лев и тръгнахме с мама и Никола.
към текста >>

Стоварих житото и папуря на Кулувската воденица и потеглихме за Асеново.
Напълнихме чувал и Иван и Буля се готвеха за участъка. Аз и Никола щяхме да отиваме на Асеново. Буля ме науми, че хубаво масло правят там. И аз реших да отида с каруцата. Отидох в горното училище и получих общински 281 лев и тръгнахме с мама и Никола. Стоварих житото и папуря на Кулувската воденица и потеглихме за Асеново. Времето бе приятно, но личеше, че е вече променливо. В Асеново се научихме, че сутринта пристигнала учителка, от Търново, за прогимназията, и така нашата работа не срещна. До вечерта аз смлях маслото и отидохме у горския Мильо да пренощуваме. Сутринта рано си тръгнахме. Пристигнахме у дома и след храна работихме до вечерта на двора.
към текста >>

В дома след ядене ме пратиха да меля брашно на Куловската воденица.
Пристигнахме у дома и след храна работихме до вечерта на двора. 18.XI.1925., сряда До вечерта покрихме двора и аз отидох на Ковачевец за школа. Прекарахме много весело. До 1 ч след полунощ. 19.XI.1925., четвъртък Станах от сън, умих се и след наряда вземах си сбогом и потеглих за село през какини. В дома след ядене ме пратиха да меля брашно на Куловската воденица. Прекарах цял ден в голямата скука през деня. Тъга пълнеше душата ми, аз се чудя за моя жребий мен, всеки ден си мисля за небето, което бди над мен и се мъча да отгатна това, което то иска от мене. Дали учител ще стана, да изплатя този борч, или друго нещо трябва да стана, да работя. Дали съм вземал този изпит, за който, ако не съм го вземал, ще стана посмешище на хората. Че назначили в нашето село шуменка, а нази отхвърлят.
към текста >>

Застанал във воденицата, аз така се унасях в мечти разнообразни, в блянове разни и с надежда се крепя.
Тъга пълнеше душата ми, аз се чудя за моя жребий мен, всеки ден си мисля за небето, което бди над мен и се мъча да отгатна това, което то иска от мене. Дали учител ще стана, да изплатя този борч, или друго нещо трябва да стана, да работя. Дали съм вземал този изпит, за който, ако не съм го вземал, ще стана посмешище на хората. Че назначили в нашето село шуменка, а нази отхвърлят. И най-после знам, че Бог ме е ръководил досега и че Той бди и чертае моя път, но пак се тревожа и пак мисля къде ще му иде краят. Застанал във воденицата, аз така се унасях в мечти разнообразни, в блянове разни и с надежда се крепя. Какви ли не задънени и безизходни перспективи ми се представят в още не абсолютно предначертайия ми взор?! И аз се боря сега у меня си с два свята. Единият - на идеите на бъдещето, а другият - на настоящия [живот]. Единият - на материята, другият - на духа, който пребъдва в мене. И се утешавам с единствената надежда, че Бог няма да ме остави и няма да ме забрави и че всичко това ми се дава за уякчаване на моя дух и това са едни вътрешни и външни изпитания, които аз трябва мъжествено да разреша правилно, и да поема в пътя на Мъдростта, Истината, Правдата, като начело застане Любовта.
към текста >>

34. 1929 година

Изкачихме се по опасното място на височината от запад от манастирчето и над Арифовата воденица потеглихме нагоре за кокичета.
След разпущането на учениците вземахме апарата и потеглихме четиримата за монастирчето. Весели бяхме всички. Гостите останаха доволни от това, че са дошли днес на първа пролетна разходка. Направихме снимки над тепавицата на Мустафата. И после, още една при манастирчето. Изкачихме се по опасното място на височината от запад от манастирчето и над Арифовата воденица потеглихме нагоре за кокичета. Аз нито едно не откъснах, но гостите не ги щадяха, а беряха букет. След това нагоре по поляните слязохме над селото къде училищните ниви и си дойдохме в училището. Часът бе 6. Нахранихме се хубаво, и към 9 ч, след като им лосвирих, си потеглиха за Опака. Димитър, Енчо и аз ги изпратихме до чешмата към Опака.
към текста >>

Излязохме аз, Енчо и фамилията и излязохме нагоре до над Арифова Ясок, воденицата дето е, и разговаряхме по важни въпроси: за живота, за Учителя, за дарби, за скрити заложби вътре в човека.
Заглавих се с доуреждане касовата книга и сметководството. В часове не влязох, а писах до обед, че и до къде 2 ч. След това, към 3 ч се изпрах хубаво. Избръснах и измих, изкъпах хубаво. След като турих да се вари чорба за вечеря и я сварих. Излязохме аз, Енчо и фамилията и излязохме нагоре до над Арифова Ясок, воденицата дето е, и разговаряхме по важни въпроси: за живота, за Учителя, за дарби, за скрити заложби вътре в човека. След вечеря ми донесе обущата обущарят Ангел Иванов и му написах писмо до жена му във Враца, т. е. във фабриката в Мездра, във фабриката „Бахава". Работничка, а детето дала на други да го гледат и отхранват, а много се тревожи, че не му дават възпитание както трябва. Утре се каня да отида в Попово. Времето тая заран бе облачно, обед - ясно, сега, в 10 ч - ясно и приятна нощ.
към текста >>

35. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

И даже в самата нея воденица.
Ето, той ми казва, че аз съм бил наклеветен пред училищната инспекция, че съм бил дъновист, и сега, тези дни, щели да ме уволнят.[/b] [b]След това се намерих у дома, в градината. Някои чужди хора градят нещо като къщи, но кални, лоши, нехигиенични и пр.[/b] [b][b]15.ХI.1935 год., петък[/b][/b] [b][b]Сън.[/b] Пътувам с много хора през голяма усойничава гора. Дялах някоя орехова трупа, от която си правих сметка, че една кола материал ще излезе и ще станат хубави дъски. После се бях качил на едни дървета букови, от земята израсли дълги, прави и гладки пръти лескови и дрянови. Някои ме караха да ги отсека, обаче аз ги съжалих, не исках да ги сека.[/b] [b][b]Друга картина:[/b] На една воденична съм, такава, каквато бе на дядо Белчо във Върбака. И даже в самата нея воденица. Насипал съм житото в [...] коша. Водата фучи в улея. Казвам на воденичаря, който като че ли бе дядо Белчо, и при него друго някое момче. Говоря им да пуснат вече камъка, а те не искат, защото били заети с нещо друго. Аз пуснах водата и камъкът почна да се върти, но бе дигнат много.
към текста >>

Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско.
Водата фучи в улея. Казвам на воденичаря, който като че ли бе дядо Белчо, и при него друго някое момче. Говоря им да пуснат вече камъка, а те не искат, защото били заети с нещо друго. Аз пуснах водата и камъкът почна да се върти, но бе дигнат много. Търся къде е мястото, откъдето да го сниша, а не мога да намеря дървото, приспособлението, за да го сниша и започне да се мели брашното. Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско. Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b] [b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха.
към текста >>

Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде.
Казвам на воденичаря, който като че ли бе дядо Белчо, и при него друго някое момче. Говоря им да пуснат вече камъка, а те не искат, защото били заети с нещо друго. Аз пуснах водата и камъкът почна да се върти, но бе дигнат много. Търся къде е мястото, откъдето да го сниша, а не мога да намеря дървото, приспособлението, за да го сниша и започне да се мели брашното. Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско. Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b] [b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха. Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b] [b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с.
към текста >>

36. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1937 година

Покрай навесчето тече вода, като че на воденица Водата се поотбила,: така че щеше да залее огъня, но аз изместих огъня, за да се не подлива от водата.
19.II.1937 год., петък Сън: Между 2 и 3 ч след полунощ сънувах, че сме няколко души на екскурзия в непозната местност. Дъжд като че щеше да вали ли, или защо, не помня, но предстоеше да намерим подслон за престояване. Намерихме едно навесче като овчарска колиба. Из огнището намерихме и въглени из пепелта още неизгаснали. Накладохме огъня. Покрай навесчето тече вода, като че на воденица Водата се поотбила,: така че щеше да залее огъня, но аз изместих огъня, за да се не подлива от водата. Предстоеше ни възваряване вода за чай. След тая картина се намирам в селище, наподобяващо като града Скопие, при първа местна болница - калето. Като турско селище. В една къща съм. Има мивка така, хубава.
към текста >>

37. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Конете с устрем отидоха надолу към батя Бобиви - долната махала, към воденицата на Гайдарюв Пеня.
Но невиделица се зададоха подплашени коне, тъкмо когато аз разглеждах работата им. Каракачаните се затекоха да върнат конете, обаче не успяха. Конете със силния си бяг затьпкаха и размърдаха много от паважа и се насочиха над канарата надолу към село Водица. Тук почвата била хлъзгава. Имало подхлъзливи подземни пластове и така цели павирани надземни пластове се подхлъзнаха вследствие силното бягане на конете и се образуваха цепнатини в земята и размърдвание на паважа. Конете с устрем отидоха надолу към батя Бобиви - долната махала, към воденицата на Гайдарюв Пеня. В миг надойдоха много жени, но преобладаваха много млади момичета каракачански, които дойдоха да видят в суматохата що стана с конете. И без да се крият от мен, ме заприказваха. Момичетата бяха облечени добре, с всевъзможни пребрадки, обкичени със сребърни пари и пр. Изпърво те се не криеха, но после дойдоха техни мъже и те се прибраха и започнаха да се крият от мен. Сега между тях съзрях една жена висока, стройна, сговорлива, която говори чисто български и която аз, преди да стане това рушение на конете, видях я в една къща уж наша, но къщата ни е тамо къде къщата на Топалов Ненов Георгя във Водица.
към текста >>

Към обед до 1 ч написах на Еленка писмо и го занесе Младен, който отиваше на воденица в Годеч.
28.Х.1934 год., неделя Много хубав ден. Долината на Нишава на разсъмване бе като бяло море от мъгла, която бе из низините. Изпрах си чаршафите след наряда. Прочетох, т. е. зачетох на наряда една беседа неделна от XII серия - „Който претърпя докрай, той ще спасен да бъде ", и я дочетох към 11 ч. Към обед до 1 ч написах на Еленка писмо и го занесе Младен, който отиваше на воденица в Годеч. Дойде Владимир Станулов и четох от в. „Братство" статии и се разговаряхме. След вечеря, която бе от картофена супа, и после, като си дойде Мирко, дойде Георги Божилов и след като си замина, аз започнах да пиша реферата си на тема „Материалните условия и творчеството на човешкия дух". Писах до 12 ч и си легнах. 29.Х.1934 год., понеделник Ясен ден, но пред слънцето и около него имаше малко облачета.
към текста >>

38. 16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г.

ТОМ 17

Едните отиват на нивата, посяват ги и имат страдания, а другите - под хромела на воденицата; под него минава по-голямата част от съвременното човечество, така измират, изчезват.
Роденият от Духа е господар на положението, господар на външните условия. Той не е в зависимост, като сегашният човек, от икономическите условия. Пример: Болният се нуждае от помощта на другите, а здравият е свободен, не се нуждае от външна помощ, сам всичко може да си извърши. Та, великата наука в живота има два пътя, по които хората вървят. Едните остават в хамбара, а пък другите излизат вън от хамбара. Едните отиват на нивата, посяват ги и имат страдания, а другите - под хромела на воденицата; под него минава по-голямата част от съвременното човечество, така измират, изчезват. Разбира се, и този процес си има добрата страна - които сега умират, научават нещо, а следващите поколения придобиват нещо. За нас е важен сегашният процес, който става, онова, което човек сега може да направи, което отвън няма да дойде. Отвън са само условията, а пък всичките възможности, които човек може да направи, са вложени вътре в него. Христос казва: „Ако житното зърно не падне в земята, то само остава, но ако падне в земята, то дава плод." Грамадна е разликата. Всеки човек трябва да мине през страданието на нивата, дето има растеж и плод, отколкото страданията на хромела, воденицата.
към текста >>

Всеки човек трябва да мине през страданието на нивата, дето има растеж и плод, отколкото страданията на хромела, воденицата.
Едните отиват на нивата, посяват ги и имат страдания, а другите - под хромела на воденицата; под него минава по-голямата част от съвременното човечество, така измират, изчезват. Разбира се, и този процес си има добрата страна - които сега умират, научават нещо, а следващите поколения придобиват нещо. За нас е важен сегашният процес, който става, онова, което човек сега може да направи, което отвън няма да дойде. Отвън са само условията, а пък всичките възможности, които човек може да направи, са вложени вътре в него. Христос казва: „Ако житното зърно не падне в земята, то само остава, но ако падне в земята, то дава плод." Грамадна е разликата. Всеки човек трябва да мине през страданието на нивата, дето има растеж и плод, отколкото страданията на хромела, воденицата. Човешка наредба е да се слага житото под хромела. Всичката борба на живота е: ние се стремим да избавим житото от хромела. Роденият от Духа, той е благородният човек, човек, който има друго съзнание, за него човек не е мъртъв, за него човек за човека не е вълк, но човек за човека е брат. Това е човещина. Братството е братство само за човека.
към текста >>

Единият (първият) ще мине по пътя на хромела, воденицата, другият - по пътя на нивата.
Аз не говоря за умирането на черупките. Ако човек изгуби черупката, той живее в новата форма. Човек трябва да се облече в нова форма, която да съдържа в себе си безсмъртието. Една форма, която да не е подложена на сегашните лоши условия да се видоизменя. Това е подразбирал Христос с думите: „Роденото от Духа Дух е, роденото от плътта плът е." Роденият по плът ще живее по един начин, а роденият по Дух ще живее по друг начин. Единият (първият) ще мине по пътя на хромела, воденицата, другият - по пътя на нивата. В единия ще има плод. Които са родени от Бога, те образуват братство. Сега виждаме, че сегашното братство четири поколения изглажда. Хората, които са били братя, първи, втори, трети, четвърти братовчеди, престава вече роднинството между тях в четири поколения. Значи, след 100 или 200 години сегашното братство се изглажда.
към текста >>

Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод.
Ако някои сте минали по този път, ще знаете, ще проверите, а пък които се приготовляват, имат приготвени условия. Христос казва на Никодима, на такъв един учен човек: „Ако не се родиш изново. не може да влезеш в Царството Божие." Тогава Христос му каза: „Роденото от Духа Дух [е], роденото от плът плът е." Разликата в двата процеса е: Допуснете, че един човек мяза на едно житено зърно; онази, благата ръка, която ще го вземе от хамбара, ще го тури в малка торбичка и ще му каже: „Аз те посявам на нивата. Ти ще имаш малко страдания, ти ще растеш, ще цъфнеш и ще завържеш." Житото ще провери това. Същата ръка ще го пожъне. Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод. То е Божественото, а пък хромелът е човешкият порядък на нещата. Под думата „воденица" разбирам неразбраните неща, които хората са създали. Под „нива" разбирам онова, което Бог е създал, онзи, Божият път, който ние ще минем, за да придобием знание, което Бог ни е определил, за да се роди Духът (и да се образува братството) вътре. И тогава Любовта ще се прояви. Тогава всички хора ще могат да живеят както те искат.
към текста >>

Под думата „воденица" разбирам неразбраните неща, които хората са създали.
не може да влезеш в Царството Божие." Тогава Христос му каза: „Роденото от Духа Дух [е], роденото от плът плът е." Разликата в двата процеса е: Допуснете, че един човек мяза на едно житено зърно; онази, благата ръка, която ще го вземе от хамбара, ще го тури в малка торбичка и ще му каже: „Аз те посявам на нивата. Ти ще имаш малко страдания, ти ще растеш, ще цъфнеш и ще завържеш." Житото ще провери това. Същата ръка ще го пожъне. Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод. То е Божественото, а пък хромелът е човешкият порядък на нещата. Под думата „воденица" разбирам неразбраните неща, които хората са създали. Под „нива" разбирам онова, което Бог е създал, онзи, Божият път, който ние ще минем, за да придобием знание, което Бог ни е определил, за да се роди Духът (и да се образува братството) вътре. И тогава Любовта ще се прояви. Тогава всички хора ще могат да живеят както те искат. Защото у всички хора има желание да живеят добре. „Роденото от Духа Дух е" - значи разумно е то, а пък „роденото от плът плът е".
към текста >>

39. 54. Мария Здравкова Милева. 54.14. Насилието. Какво се случи на кръчмаря, който посегнал на една сестра, за да я изнасили

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Когато стигнахме до воденицата, на полето, той се нахвърли върху мене.
Какво се случи на кръчмаря, който посегнал на една сестра, за да я изнасили Беше даден наряд всеки от нас да отиде през една нощ до бивака на Витоша сам, без да говори с никого. Аз тръгнах нагоре. Но съм объркала пътя и съм поела погрешна пътека. Отбих се в кръчмата и помолих кръчмаря да разреши на момчето да ме изпрати до правата пътека. - Не - каза той, - аз ще Ви изпратя. Когато стигнахме до воденицата, на полето, той се нахвърли върху мене. Аз трябваше да се защитавам. То ми струваше страшни усилия. Чувствувах се не само измъчена, но и дълбоко унизена, оскърбена. Казах на Учителя. Други път, когато минавахме през Драгалевци, ние се отбивахме в кръчмата, пеехме песни.
към текста >>

40. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 17

Доста време той прекара на воденицата на братя Пулеви в Симихча (Клокотница) като желан техен помощник.
Това вече никога баба Тифани не му прости: - Ти, ако беше умен, щеше да ми оставиш поне една пенсия - казваше тя, зарад което той страшно много се ядосваше. Дядо Стефан никога не оставаше без работа. След операция в Пловдив от д-р Мапама, той носеше изпъкнали очила. Без да приказва много, влизаше в избата и грижливо подреждаше дървата или каците. Затова беше винаги добре дошел в къщата на лелини Иванкини, гдето всякак помагаше на зетя си Кирил. Доста време той прекара на воденицата на братя Пулеви в Симихча (Клокотница) като желан техен помощник. Дядо Стефан умря на 76 години от бронхит и изтощение. Пушеше цигари и не отказваше от ракията, когато я имаше. Ето, зачетохме, освен баба Теофана, и дядо Стефан, който останал без пенсия поради кривите си сметки. 13. Жалко, че не можах да попадна на подходящи снимки на д-р Стефан Кадиев като военен лекар. Ето защо помествам тези на неговото семейство - на него и на жена му.
към текста >>

41. 3. МЕТОДИ ПЕТРОВ КОНСТАНТИНОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Учителят му казва: „Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име.” Методи веднага преобръща темата (знак Везни - изгряващ) и пише с обратно съдържание „Нашата външна политика след 1938 г.”** (Луна в перихелий, тригон Меркурий, квадрат Сатурн, тригон Нептун, паралел Меркурий, Lat Марс).
Най-големите противоречия са били в отношенията му с жените (табу за него). Когато отива при Учителя на „Опълченска” 66, отказал се от комунизма, му се изповядва, Той променя развитието му и му прави нов хороскоп. Учителят го кара да донесе документите си и да следва философия. Учителят го издържа 17 години да следва и вземе докторат в Полша: „Дунавският проблем от гледище на международното право”. Пише книга „Светът пред нова ера”, в която хвали Хитлер и отива при Учителя да си каже мнението. Учителят му казва: „Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име.” Методи веднага преобръща темата (знак Везни - изгряващ) и пише с обратно съдържание „Нашата външна политика след 1938 г.”** (Луна в перихелий, тригон Меркурий, квадрат Сатурн, тригон Нептун, паралел Меркурий, Lat Марс). Луна в първи дом дава непостоянен характер с чести промени на положението, средата и занятието му - голяма жажда за странстване и приключения. Много чувствителен, с будно въображение и интуиция. Луна във Везни дава много приятели, предимно жени, благоразположение на обществото и привързаност към удоволствията. Разсъждава правилно и има точна преценка за нещата. (Луна в перихелий тригон, паралел Меркурий) дава схватлив ум, добра памет и редки способности - успех в идеите, литературата и издателството.
към текста >>

42. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Друго положение: ако някои извор е грамаден, но потънал някъде дълбоко в земята, и хората го уловят и впрегнат да кара колелото на някоя воденица, трябва ли той да се обезсърчава от тази работа?
IV (1924 ÷ 1925), т. IV. София, 1928, с. 14 ÷ 17 „Това, което вие считате мисъл не е тази мисъл, за която аз говоря. Вашата мисъл се намира в твьрдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед. Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат Събуди ли се сьзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие път! Друго положение: ако някои извор е грамаден, но потънал някъде дълбоко в земята, и хората го уловят и впрегнат да кара колелото на някоя воденица, трябва ли той да се обезсърчава от тази работа? (- Не трябва да се обезсърчава). Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъни. Този извор губи нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо - едновременно дава и взима. Понякога вие се боите, да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби.
към текста >>

43. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

ТОМ 20

- Тогава може да се допусне, че и сърцето е само фокус, концентрация, проява на сили, че самото сърце е като една воденица, която се върти от водата, а не обратното - да се мисли, че водата тече, защото воденицата се върти.
Както и сърцето не е, което движи човешката кръв... - Ама Вие това сериозно ли го говорите? - Разбира се. Ако учените бяха достатъчно наблюдателни и добри експериментатори, те щяха да видят, че фактите в живата природа не са тъй прости, елементарни, както те си ги представляват. Тоя мускул, какъвто е сърцето, не може физически да притежава силата, която се изисква от една помпа, да прехвърля 10 килограма кръв в 23 секунди през цялото човешко тяло, по всичките негови разклонения. - Ами тогава? - Тогава може да се допусне, че и сърцето е само фокус, концентрация, проява на сили, че самото сърце е като една воденица, която се върти от водата, а не обратното - да се мисли, че водата тече, защото воденицата се върти. - Хубава работа! - възкликнах аз, неочаквано зачуден. - Значи, според Вас, сърцето е воденица, а кръвта - реката!... Ами тогава? - Тогава ще бъдете по-близко до истината.
към текста >>

- Значи, според Вас, сърцето е воденица, а кръвта - реката!...
Тоя мускул, какъвто е сърцето, не може физически да притежава силата, която се изисква от една помпа, да прехвърля 10 килограма кръв в 23 секунди през цялото човешко тяло, по всичките негови разклонения. - Ами тогава? - Тогава може да се допусне, че и сърцето е само фокус, концентрация, проява на сили, че самото сърце е като една воденица, която се върти от водата, а не обратното - да се мисли, че водата тече, защото воденицата се върти. - Хубава работа! - възкликнах аз, неочаквано зачуден. - Значи, според Вас, сърцето е воденица, а кръвта - реката!... Ами тогава? - Тогава ще бъдете по-близко до истината. Човек също е такава воденица, в която се кръстосват козмичните енергии, фокус, в който се пресичат хиляди известни и неизвестни лъчи. Център и подобие на нещо велико, неизвестно, могъщо, неподозирано даже от обикновените хора. - Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете?
към текста >>

Човек също е такава воденица, в която се кръстосват козмичните енергии, фокус, в който се пресичат хиляди известни и неизвестни лъчи.
- Хубава работа! - възкликнах аз, неочаквано зачуден. - Значи, според Вас, сърцето е воденица, а кръвта - реката!... Ами тогава? - Тогава ще бъдете по-близко до истината. Човек също е такава воденица, в която се кръстосват козмичните енергии, фокус, в който се пресичат хиляди известни и неизвестни лъчи. Център и подобие на нещо велико, неизвестно, могъщо, неподозирано даже от обикновените хора. - Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете? - Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо? Отгде взима сила Вашата пръчка? - Тя е фокус на енергиите, които се концентрират от цялата планина.
към текста >>

44. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

ТОМ 20

Друга блага ръка ще вземе зърното и от хамбара ще го занесе на воденица и ще му каже: «Ще минеш през хромела, през малки страдания, но цената ти ще се увеличи.» Но по-добре е човек да мине през страдания, да даде плод, отколкото през хромела.
Никодим не разбра тая истина, която Христос му каза, и запита: - Как е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и отново да се роди? Христос му отговори: «Роденото от плът е плът и роденото от Дух - Дух е.» По какво се отличават тия два процеса на раждането. Човекът е подобен на житно зърно. Блага ръка ще вземе зърното от хамбаря и ще го посее на нивата. Но ще му каже: «Ще минеш през малки страдания, но ще оживееш, поникнеш, ще завържеш и зрееш.» Житното зърно ще провери това и ще се зарадва. Друга блага ръка ще вземе зърното и от хамбара ще го занесе на воденица и ще му каже: «Ще минеш през хромела, през малки страдания, но цената ти ще се увеличи.» Но по-добре е човек да мине през страдания, да даде плод, отколкото през хромела. Първото е Божественият порядък на нещата, вторият е човешкият порядък на нещата. «Воденицата», това са неразбраните неща, които човек сам си е създал. «Нива» разбирам всичко, което Първичната причина е създала. Пожелавам на всеки да мине през страданията на нивата, за да придобие ония знания, които ще го заведат до новорождение, до раждание от Духа, това значи да стане член на Братството. Роденото от Духа подразбира роденото от Разумното, от Великото Начало на живота.» Учителят завърши без патос или натъртвания - и стана.
към текста >>

«Воденицата», това са неразбраните неща, които човек сам си е създал.
Човекът е подобен на житно зърно. Блага ръка ще вземе зърното от хамбаря и ще го посее на нивата. Но ще му каже: «Ще минеш през малки страдания, но ще оживееш, поникнеш, ще завържеш и зрееш.» Житното зърно ще провери това и ще се зарадва. Друга блага ръка ще вземе зърното и от хамбара ще го занесе на воденица и ще му каже: «Ще минеш през хромела, през малки страдания, но цената ти ще се увеличи.» Но по-добре е човек да мине през страдания, да даде плод, отколкото през хромела. Първото е Божественият порядък на нещата, вторият е човешкият порядък на нещата. «Воденицата», това са неразбраните неща, които човек сам си е създал. «Нива» разбирам всичко, което Първичната причина е създала. Пожелавам на всеки да мине през страданията на нивата, за да придобие ония знания, които ще го заведат до новорождение, до раждание от Духа, това значи да стане член на Братството. Роденото от Духа подразбира роденото от Разумното, от Великото Начало на живота.» Учителят завърши без патос или натъртвания - и стана. И всички го последваха. Изпя се стоешком някаква песен, след това настана пак неимоверно голяма тишина.49 Изглежда, че всеки се молеше мълком тихо и дълбоко в себе си за онова, което намираше за добре.
към текста >>

45. 13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)

ТОМ 21

хора, които не убиват, не лъжат, не крадат, помагат на бедните и болните, е вярно, но вярно е, че тези християни досега не бяха организирани, наливаха вода в чужда воденица и бяха разединени и управлявани често от „Християни”-езичници, които убиваха, лъжеха и затваряха и пр.
Ний вярваме, че щом във всички почти европейски държави има християнски партии, организации, които са управлявали народа си десятки години наред, управляват и ще управляват, и щом имаме Демократически интернационал, IІ социалистически, ІІІ комунистически, Зелен интернационал, за които идеята дадоха нашите неуки селяни, ний вярваме, че дойде време да се създаде* Християнски интернационал, който ще заратува за истинските Съединени щати на Европа. (Разбира се, утопии днешни.) Че сме били малко, та винаги носителите на новите идеи не са ли били малко? На една кола грънци една тояга не стига ли? Русия не беше ли тъй лесно подпалена от 148 комунисти, между които и двама българи, благодарение горивния материал, който беше струпан от неправдата, мизерията, злобата и глада?? Че сме били всички християни, т. е. хора, които не убиват, не лъжат, не крадат, помагат на бедните и болните, е вярно, но вярно е, че тези християни досега не бяха организирани, наливаха вода в чужда воденица и бяха разединени и управлявани често от „Християни”-езичници, които убиваха, лъжеха и затваряха и пр. Крайно време е дошло да си сменим ролите. Едно време управниците бяха извадили формулата: Баламите - на фронта, а умните - в тила. Сега: Умните управляват, а глупавите утописти, завеяни изпълняват. Понеже умните докараха Родната ни земя до тоя хал, сега време е да се организира народът: „глупавите”, завеяните, гладните, и поведат народа по новия път... Въпреки всичко новото ще се наложи, защото то си има свое място в тоя живот. Утрешна, нова, Християнска България е наша, на „утопистите”, християните, справедливите, гладните, милостивите.
към текста >>

46. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Воденицата , която мели брашно , трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка.
За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминават шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините , от времето на Христа до днес . И като ме питате защо страдате, казвам: „Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно. Воденицата , която мели брашно , трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са резултат от неспазване на 12 дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък.
към текста >>

" Но житното зърно има велико търпение, то казва: „Вие ще видите каква е още моята история." Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го в къщи, но пак не го оставят на мира: запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замеся хляб.
" - Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара . Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турят го в чували и хайде на во- деницата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! " Но житното зърно има велико търпение, то казва: „Вие ще видите каква е още моята история." Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го в къщи, но пак не го оставят на мира: запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замеся хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания са свършили вече." - Не, като втаса, хайде в пещта вътре. И като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! " Но, като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха , образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става?
към текста >>

- Защото работата му е без любов... Направете опит да посеете един декар земя с жито, но през всичкото време да работите с любов: да разорете земята, да посеете и ожънете житото с любов, да го смелите на воденицата с любов, да го омесите и опечете с любов.
Купи го на цена, която да не ощети производителя. Голямото плодородие се дължи не толкова на външните условия, колкото на вътрешните. Като съедините външните и вътрешните благоприятни условия изобилието ще бъде ощ е по-голямо. Днес земеделецът се оплаква от лоша година, от неплодородие и т. н. Защо? - Защото работата му е без любов... Направете опит да посеете един декар земя с жито, но през всичкото време да работите с любов: да разорете земята, да посеете и ожънете житото с любов, да го смелите на воденицата с любов, да го омесите и опечете с любов. Яжте след това този хляб и ще видите какъв ще бъде резултатът. През всичкото време на работата си да не кажете една лоша дума, да не отправите един лош поглед, да не допуснете една лоша мисъл или лошо чувство. Това значи човек да работи с любов." /Вечното благо, с. б., с. 14/ Така ще се хранят хората в бъдещата Шеста раса и ще имат голямо изобилие на храни и блага.
към текста >>

47. 2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - БИРНИЦИ НА БОГА

ТОМ 22

Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно.
Когато дойде Шестата раса на земята , тогава хората ще подобрят живота си. Дотогава ще минавате от една епоха в друга, от едни условия в други. През колко месене ще минете! През колко сита ще ви пресяват! Колко пъти ще ви съдят и наказват! Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно. Днес сте киселици още. Едва след две хиляди години ще станете хубава, доброкачествена ябълка." „Аз разглеждам болшевизъма идейно и го наричам религия на труда.Българите имат нужда от Савел, който става Павел. Българите имат нужда от Ананий, за да изчезне слепотата в тях. Българският народ е определен да съществува като народ , а различните партии са негови сенки.Съществуването на партиите зависи от народа. Вложете в себе си желанието да призовете Господа на помощ.
към текста >>

48. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Той останал в Николаевка, като закупил и подредил собствена воденица.
Тя е чувствувала силен духовен глад, който станал причина тя да влезе в контакт с евангелистите-методисти във Варна. Един ден тя направила решителна стъпка - приобщила се с техните среди, преместила се във Варна и се оженила за евангелиста Петър Стамов, който живеел в самата евангелска църква. Той бил по професия кожухар. Второто дете на поп Константин било момче, наричал се Атанас. Бил много хубаво момче, не се интересувал от религиозно- философски въпроси. Той останал в Николаевка, като закупил и подредил собствена воденица. Той е същият момък, който ходел през нощта по седенки12, като оставял на мястото си в леглото копанята. Голяма била привързаността, топлата обич между Мария и нейното най- малко братче Петър. Помни се от неговото ранно детинство, че когато бащата пожелал да ожени дъщеря си Мария за една изгодна за нея партия от селото, за някакъв виден момък, тя никак не го искала и много плакала. Малкото брат- че следяло по стъпките й. Като вървели, от под стрехата се откъснал един вързоп с царевични мамули.
към текста >>

49. 2. Подготвителен период на Школата на Учителя 1900-1922

ТОМ 24

Учителят му изпраща в писмо следната мисъл: "Сърце без чувства, ум без мисъл, дух без вяра са както воденица без вода, кандило без масло и птица без крила". 1915-1916.
1909- 1910. Петър Тихчев, хазаина на Петър Дънов от Свищов участва в срещата на Синархическата верига. 1911-1912. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. 1913-1914. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. Стефан Тошев се среща с Учителя в края на юни в Търново и двамата водят три часов разговор. Учителят му изпраща в писмо следната мисъл: "Сърце без чувства, ум без мисъл, дух без вяра са както воденица без вода, кандило без масло и птица без крила". 1915-1916. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. Стефан Тошев получава от Учителя книжката "Заветът на цветните лъчи на светлината" и е поканен да участва в събора на Бялото Братство. 1917-1918. Стефан Тошев се записва да следва право в Софийския университет. Посвещава сказка на учителя. 1919-1920. Според Учителя от 1914 година е започнало съденето на света и ще продължава усилено до XXI век.
към текста >>

50. 16. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО ,10 юни 1913 г., София

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

в 7 часа след пладне чрез старши подофицер Марко Парушев в бивака "Янкулова воденица" - Белоградчишко) Любезни Сотиров, Събитията, които сега се развиват завършват един план на Небето.
16. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 10 юни 1913 г., София (получено на 20 юни 1913 г. в 7 часа след пладне чрез старши подофицер Марко Парушев в бивака "Янкулова воденица" - Белоградчишко) Любезни Сотиров, Събитията, които сега се развиват завършват един план на Небето. Което Господ е наредил никой не може да отмени и което сега гради никой не може да развали. Всичко засега върви към своята определена цел. Имайте вяра, бъдещето носи добро. Господ ще уреди всичко добре. Още малко търпение.
към текста >>

51. 2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.
Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане... Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода. Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно. Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени. - Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа. - Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището. - Как, какво огнище, чудим се. - Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци.
към текста >>

52. 8.2.2.7. Концерт-рециталите в интернет и на компактдиск

8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване

ТОМ 26

Част 1 Не наливайте вода в чужда воденица Част 2 Къде е Бялото Братство?
110 години от слизането на Божествения Дух върху Учителя Петър Дънов на 7 март 1897 г. 22.12.2007 г. Част 1 Космическата година на човечеството Част 2 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 2. Къде е Бялото Братство? 29.03.2008 г. Част 1 Не наливайте вода в чужда воденица Част 2 Къде е Бялото Братство? 3. Как се създаваха песните на Учителя Дънов и братските песни? 31.05.2008 г. Част 1 Странник съм в този свят Част 2 Вечният Дух на вселената 4. Как се създаваха песните на Учителя Дънов и братските песни - II? 27.09.2008 г.
към текста >>

53. 4. Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви: 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

ТОМ 28

Разкази като “Нойчо Пройчо”, “Личовата воденица”, “Пред Великден”, “Синът на равнината”, “Причастието” са истински перли в низа на българската художествена словесност.
Възможно ли е художник да се появи така убедително още с първите си картини. Та това са разкази в класическа установена по съвършенство форма. Дванадесет разказа, дванадесет прекрасни битови повести с изваяни образи от високо надарен дух и с художествен усет автор - ариец или неариец, българин или чужденец - чуждо име, а с чисто вдъхновено българско сърце. С такава нежна любов към българския бит едва ли се е проявил наш писател от след голямата война. Бистри мисли в кристално чистия фон на българското златно поле, автор, който се е вдъхновявал от истински доброто заслужава не само предпочитание, а и възхвала. Разкази като “Нойчо Пройчо”, “Личовата воденица”, “Пред Великден”, “Синът на равнината”, “Причастието” са истински перли в низа на българската художествена словесност. Книгата “Песен над равнините” на Буча Бехар заслужава да получи одобрение и препоръка от Министерството на народното просвещение. София, 15.VII.1939 г. * * * Сюжетите на тия разкази, на брой дванадесет са черпани из живота на село. В тях се разкрива картината на този живот в по-важните прояви: борбата за съществувание с нейния главен двигател - интересът, всекидневните грижи, любовта, копнежът, дългът към ближния и пр. По естеството си те са реалистични и това, което им дава романтичен оттенък е рамката в която се развива случката или действието.
към текста >>

54. 5.7. Има нещо, което се случва

5.7. ИМА НЕЩО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА Всички, които се движеха около него идваха и мелеха като воденица едно и също нещо.
5.7. ИМА НЕЩО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА Всички, които се движеха около него идваха и мелеха като воденица едно и също нещо. Този или онзи казал това, онзи казал онова. И всички чакаха, че нещо трябва да се случи. Те усещаха, че в пространството около Борис има нещо, което става, и че нещо се случва. Техните съзнания като радари обхващаха и усещаха, че има нещо. А не знаеха, че това нещо, което те чакаха да им се случи, беше това, че аз бях приет в този дом и бях там, макар че бях скрит в онази малка стаичка като приказката за Пепеляшка.
към текста >>

55. 28.31. Защо музикантите не могат да слушат изпълнението на Мария Тодорова

И те наливат вода в чужда воденица.
Не могат да издържат как чуват! Второ - не могат да издържат на нейния етерен двойник! Трето - не могат да издържат на песните на Учителя, защото идва от времето на Школата, когато така са се изпълнявали. Четвърто - тези музиканти в момента, са закачени за враговете на Школата на Учителя. Ами те ходят и свирят на различни окултни общества, и на всички предатели на Школата на Учителя. И те наливат вода в чужда воденица. Е, как той ще ми слуша песните на Мария Тодорова? Изключено!
към текста >>

56. 28.33. Програмата с песните

А те в момента наливат вода в чужда воденица песните на Учителя.
бяха студенти, а сега до 2006 г. са минали 36 години. И те са сега, навремето бяха на 20 години, сега са на 56-60 години. Тази работа те не я свършиха, и не могат да я свършат. И да искат, не могат! А те в момента наливат вода в чужда воденица песните на Учителя. Първо, сега ги променят - правят различни хармонизации, променят всичко. Е, Духът го няма в песните на Учителя! Техното изпълнение е вън от Духът на песните на Учителя. Това нещо аз съм го видял, но на този етап не може да се направи нищо. Така, че аз съм записал оригиналите.
към текста >>

57. 4. Пашитни и оратни коне. 4.1. Пашитни и оратни коне

Ами след това, трябва някой да овършее, ами след това, трябва някой да го събере и да го занесе на воденица.
И провала щеше да бъде още по-пълен за мен. И така, дойде време аз да вършея гумното на музикантите. Има онази притча на Христа, където казва: „Жътвата е готова, но няма ги жътварите." По времето на Учителя е същото нещо - жътвата, всичко е изорано, посято - няма ги жътварите. Абе няма ги жътварите! Ами после, трябва някой да ожъне. Ами след това, трябва някой да овършее, ами след това, трябва някой да го събере и да го занесе на воденица. Ами вие знаете ли какво значи да вършееш, да събереш житото на куп? И тогава нямаше веялки - машини за отвяване на плявата, а се чака някъде 1-2 часа през нощта, когато така тръгне полъх, ветрец и с една дървена лопата се хвърляше нагоре на два метра, и вятъра отвяваше плявата. И така цяла нощ, за да се отвее хармана. Ами когато завали дъжд? -Хвърляха се черги върху това, за да не се намокри житото и да не се намокри плявата.
към текста >>

Занесох житото на воденица.
След това на Мария Златева и на другите музиканти или пък на онези, които също разказваха различни истории за песните на Учителя. Така че аз трябваше да ожъна, да ги докарам и да овършея. И след това като ги овършах, аз ги прибрах в хамбара. И бяха сложени в чували - всеки музикант си имаше чувал с овършаната пшеница. И дойде време аз да ги дам на печат. Занесох житото на воденица. Беше много трудно да се смели житото, след това брашното беше омесено. И така излязоха всички томове до № 28. Опекох ги сам. До сега са 28 самуна хляб - към 2014 година.
към текста >>

58. 4.4. Как изчезнаха двата Черни тефтера с песните на Учителя

Но това се дължи на това, че аз се явих и като жътвар и човек, който вършееше, човек, който беше събрал житото, съхраняваше го, закарах го на воденица.
Защо казвам на моя милост? Ами защото аз бях вързан с въже отвънка и отвътре. Аз овършах тяхната нива. Първо ожънах, докарах снопите, овършах тяхното гумно и моето гумно, техния харман и го сложих в чували. Напълних го с пшеница и на всеки чувал бях написал: „Жито от хармана на Мария Тодорова", „на Галилей Величков" и т.н. Но това се дължи на това, че аз се явих и като жътвар и човек, който вършееше, човек, който беше събрал житото, съхраняваше го, закарах го на воденица. Там то бе смляно на воденицата. След това се опече хляб и този хляб го предадох. Като във всеки един том от „Изгревът", аз съм издавал в първите - „Изгревът" том I са 3 000 тома. Това са 3 000 хляба. Том II и III - също по 3 000 хляба, IV том - 3 000, V том - 2 000 бройки - вече ги намалих, защото никой не ги купува.
към текста >>

Там то бе смляно на воденицата.
Ами защото аз бях вързан с въже отвънка и отвътре. Аз овършах тяхната нива. Първо ожънах, докарах снопите, овършах тяхното гумно и моето гумно, техния харман и го сложих в чували. Напълних го с пшеница и на всеки чувал бях написал: „Жито от хармана на Мария Тодорова", „на Галилей Величков" и т.н. Но това се дължи на това, че аз се явих и като жътвар и човек, който вършееше, човек, който беше събрал житото, съхраняваше го, закарах го на воденица. Там то бе смляно на воденицата. След това се опече хляб и този хляб го предадох. Като във всеки един том от „Изгревът", аз съм издавал в първите - „Изгревът" том I са 3 000 тома. Това са 3 000 хляба. Том II и III - също по 3 000 хляба, IV том - 3 000, V том - 2 000 бройки - вече ги намалих, защото никой не ги купува. Така че това са интересни неща да се знаят, че никой от тези музиканти по времето на Школата не седна и не написа нищо.
към текста >>

59. 1.2. Приятелството (21.04.1987 г.)

Освен това, аз в ранните си години преминах последователно през всички онези полски дейности, които хранеха и изхранваха хората: и съм орал с крави и коне, и съм жънал и вършел, и съм карал жито на воденица да се смели на брашно, и съм месил хляб и дори съм пекъл в подница и под връшник.
ПРИЯТЕЛСТВОТО Има неща, които човек пресява с годините на живота си, отсява житото от едната страна, плявата на друга страна, а сламата отива на трета страна. Но това е само, когато нещо е посято, и това нещо да бъде пшениченото зърно. И освен това, трябва да израстне, да цъфне и да върже плод, защото има и безхлебно жито. Цъфне, а не върже, и тогава житения клас е празен и безхлебен. Ето сега, след като са минали 25 години, от първото ми запознанство, мога да изнеса онова, което е отсято като чисто жито. Освен това, аз в ранните си години преминах последователно през всички онези полски дейности, които хранеха и изхранваха хората: и съм орал с крави и коне, и съм жънал и вършел, и съм карал жито на воденица да се смели на брашно, и съм месил хляб и дори съм пекъл в подница и под връшник. Така че целия този процес ми е познат. А случая през тези 25 години могат ли да се отсеят ценното от преходността на плявата и сламата, с която на времето се изхранваше добитъка. Отначало посредством един мой познат, се запознах с Петър Филипов. Но това запознанство не бе явно, то бе само запознанство словесно - за неговата личност. Беше ми разказано многократно за него, понеже този мой познат контактуваше с него и беше приет в неговия дом.
към текста >>

60. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

ТОМ 32

Но снега е толкова дълбок - до пояс, и такъв студ, че той като стига долу до водениците, туй „Буреновата воденица” я викат, аз я помня.
То е там, кат се отива към Озана -Зелено Дърво. И сега го има туй село. През зимата прекарват там, изкарват празници и тръгва да се връща през зимата в снеговете, да се връща на Етъра. Те са значи на около десет километра. Много труден път. Но снега е толкова дълбок - до пояс, и такъв студ, че той като стига долу до водениците, туй „Буреновата воденица” я викат, аз я помня. Тя беше там. Влиза във воденицата дано се стопли, но няма човек във воденицата през зимата. Каква воденица? Опитва се да запали огън на огнището, ама не може да запали огън. То и дърва нямало и на всичкото отгоре.
към текста >>

Влиза във воденицата дано се стопли, но няма човек във воденицата през зимата.
През зимата прекарват там, изкарват празници и тръгва да се връща през зимата в снеговете, да се връща на Етъра. Те са значи на около десет километра. Много труден път. Но снега е толкова дълбок - до пояс, и такъв студ, че той като стига долу до водениците, туй „Буреновата воденица” я викат, аз я помня. Тя беше там. Влиза във воденицата дано се стопли, но няма човек във воденицата през зимата. Каква воденица? Опитва се да запали огън на огнището, ама не може да запали огън. То и дърва нямало и на всичкото отгоре. Замръзва там и умира от студ! Намират го там замръзнал край огнището.
към текста >>

Каква воденица?
Те са значи на около десет километра. Много труден път. Но снега е толкова дълбок - до пояс, и такъв студ, че той като стига долу до водениците, туй „Буреновата воденица” я викат, аз я помня. Тя беше там. Влиза във воденицата дано се стопли, но няма човек във воденицата през зимата. Каква воденица? Опитва се да запали огън на огнището, ама не може да запали огън. То и дърва нямало и на всичкото отгоре. Замръзва там и умира от студ! Намират го там замръзнал край огнището. Това е участта на Дойно - гъдуларя.
към текста >>

И така, изкупи и воденицата, където беше умрял баща му - „Буреновата воденица".
Получава голямо количество електрическа енергия, какво ще я прави? И построи същевременно и фабрика за памучни платове, за басми и за такива. Фабрика значи и централа. Централата започнаха да му искат енергия надолу, който има нужда. До тогава нямаше фабрики, нямаше нужда от електричество толкова. И така, изкупи и воденицата, където беше умрял баща му - „Буреновата воденица". Тя беше в една ливада долу, така пред където излиза Козята река, една старинна воденица, много хубава. Помня я, бивал съм в нея. И изкупи и нея баща ми. Купуваше имоти, понеже имаше пари. Какво да прави, какво ще ги прави?
към текста >>

Тя беше в една ливада долу, така пред където излиза Козята река, една старинна воденица, много хубава.
И построи същевременно и фабрика за памучни платове, за басми и за такива. Фабрика значи и централа. Централата започнаха да му искат енергия надолу, който има нужда. До тогава нямаше фабрики, нямаше нужда от електричество толкова. И така, изкупи и воденицата, където беше умрял баща му - „Буреновата воденица". Тя беше в една ливада долу, така пред където излиза Козята река, една старинна воденица, много хубава. Помня я, бивал съм в нея. И изкупи и нея баща ми. Купуваше имоти, понеже имаше пари. Какво да прави, какво ще ги прави? Така той можа да укрепне в Габрово така, и беше един от богатите хора тогава.
към текста >>

Като отиват надолу, един от неговите четници се разболява и не може да върви с четата, която поп Мартин води, и поп Мартин го оставя в една воденица под Витата стена.
На времето, когато поп Мартин обираше хазната от северните страни, той устройваше засада в планината. Причакваше хазната, избиваше охраната и задигаше хазната. Защото казваше поп Мартин: „Пари трябват за оръжие, за да се подготви едно голямо въстание за освобождението на народа.” И действително, нея година поп Мартин тръгва с четата си от габровския Балкан, от Габрово, тръгва през Севлиево и надолу вече към южните страни ще причаква хазната. Той има сведения откъде иде хазната, как се охранява. Изобщо, той си подготвя, много добре си подготвя нападението. Като отиват надолу, един от неговите четници се разболява и не може да върви с четата, която поп Мартин води, и поп Мартин го оставя в една воденица под Витата стена. Воденичаря му бил приятел и познат. Той му казал: „Оставям ти моя човек тука. Ама ще го пазиш като очите си”. И поп Мартин заминава вече да се разправя с хазната. Четникът като останал така няколко дни, воденичаря знаел това-онова с билки, помогнал му, минало му.
към текста >>

От време на време, какво да прави във воденицата денем, народ иде много така - мелят жито, но той излизал нагоре да се разхожда към Витите стени.
Той му казал: „Оставям ти моя човек тука. Ама ще го пазиш като очите си”. И поп Мартин заминава вече да се разправя с хазната. Четникът като останал така няколко дни, воденичаря знаел това-онова с билки, помогнал му, минало му. Не го боли глава, не го тресе нищо, и оздравял. От време на време, какво да прави във воденицата денем, народ иде много така - мелят жито, но той излизал нагоре да се разхожда към Витите стени. Витата стена е над Севлиевския път. Тя се издига отвесно 50-60 метра отвесно отсечени скали, и горе има две езера над Витата стена, има и едно селище доста голямо. Но този четникът се разхождал по Витата стена, идва на едно място, където в скалите е издялана жена, която тъче на стан. Той бил чувал легендата, че където е тази жена издялана така тъкачка, там имало някаква пещера. Сега той си рекъл: „Чакай, щом намерих жената със стана - тъкачката, да видя дали мога да намеря и пещерата!
към текста >>

Б.Н.: Тази легенда я знаех от един гаванкаджия, който е, именно, откъдет са воденицата.
Пещерата при „Тъкачката” остава скрита. И досега още не е намерен входа й. И не е намерена пещерата, но мисля, че и не е търсена, защото ако я търсят, ще я намерят. Не е толкова. В.К.: Ти тая легенда откъде я знаеш? Б.Н.: Тази легенда я знаех от един гаванкаджия, който е, именно, откъдет са воденицата. От тази воденица е той, мелница. От там я знам таз легенда, и на времето съм си я записал. Тя е интересна! Като решиха да вземат мерки срещу Братството, разбира се трябва някой да бъде отговорен, щото ние бяхме отпечатала много беседи, хартия купувахме, изобщо ей така, една непозволена работа. И разбира се, за да няма така много отговорни хора, които ще се явят и противоречия, аз поех всичката грижа върху мене.
към текста >>

От тази воденица е той, мелница.
И досега още не е намерен входа й. И не е намерена пещерата, но мисля, че и не е търсена, защото ако я търсят, ще я намерят. Не е толкова. В.К.: Ти тая легенда откъде я знаеш? Б.Н.: Тази легенда я знаех от един гаванкаджия, който е, именно, откъдет са воденицата. От тази воденица е той, мелница. От там я знам таз легенда, и на времето съм си я записал. Тя е интересна! Като решиха да вземат мерки срещу Братството, разбира се трябва някой да бъде отговорен, щото ние бяхме отпечатала много беседи, хартия купувахме, изобщо ей така, една непозволена работа. И разбира се, за да няма така много отговорни хора, които ще се явят и противоречия, аз поех всичката грижа върху мене. Значи: „Кой направи това?
към текста >>

61. 2.58. Битката на момите

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 32

Скитникът ги заведе при Дяволската воденица и им показа водата, обясни им защо се чува това - хрип-хрип-хрип.
На момите плащаха обикновено със злато, за да има плодородие. Момите работяха един-два месеца, после се връщаха. Тъкмо техните малки нивички зрееха. Всички дойдоха при Скитника, някой от тях го познаваха. Бяха гладни и жадни, не бяха закусвали. Скитникът ги заведе при Дяволската воденица и им показа водата, обясни им защо се чува това - хрип-хрип-хрип. Да, и иманярите направиха едно добро дело. Скитника запали огъня. Все пак сутрин беше хладно. Всяка мома вадеше каквото имаше за ядене, отчупваше от хлебчето си коматче и го слагаше пред Скитника. Питките си правяха те сами, смилаха им брашно от новото жито, това беше обичай.
към текста >>

62. 71. Пътят на посаденото семе

Единият води от хамбара към воденицата между тежките камъни на живота - като брашно да влезе в нощвите, заквасват го, месят го, става хляб и от там го мятат в горещата пещ на живота.
- Не може всичко изведнъж да се разбере! Всичко, което видяхте не е толкова важно. Всичко това и много повече неща виждаме и знаем, и пак можем да живеем както всички останали хора, та и за Вас няма опасност. Но нещо друго има по-важно - Вие сте на кръстопът! Пред Вас са два пътя, както пред всяко житно зърно, на което пътя е път на душата. Единият води от хамбара към воденицата между тежките камъни на живота - като брашно да влезе в нощвите, заквасват го, месят го, става хляб и от там го мятат в горещата пещ на живота. После през устата, стомаха и червата става на кръв, която храни тялото, стига до мозъка и там се превръща в мисли и чувства... Вторият път е да бъде посято на нивата, да изгние, но да поникне и да се роди изново. Избирай. - Учителят му разказваше всичко това на красив английски език. - Предпочитам да бъда посят - отговори също на английски Христов, като на сън! - Добре избрахте! По пътя на потока между воденичните камъни и през огнената пещ, много пъти сте минавали.
към текста >>

63. 363. Хлябът е тялото Христово

VI. Разни срещи

В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на воденица, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да се пекат в пещи?
363. ХЛЯБЪТ Е ТЯЛОТО ХРИСТОВО Слушай, сега ще ти прочета друг цитат: „Питам, в кой Божествен кодекс пише, че хляба трябва да се реже с нож? Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове?... В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на воденица, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да се пекат в пещи? Казвате: понеже нашите деди и прадеди са правили така, и ние ще вървим по техния път. Кажете ми, кой човек и кой народ за първи път е млял жито? Камъните през които минава житото, за да се мели, остават в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората. По същия начин железния нож, с който режат хляба, оставя своите отрицателни влияния в хората, които го ядат. Като изучавате живота на светиите, проследете дали те са употребявали ножове за рязане на хляба.
към текста >>

64. Бележки от съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Това жито трябва да се вкара в чували и да се вкара в „хамбара”, други да се занесат на воденица, за да се смели житото на брашно!
А защо ли? Този материал е точен, но е неразбираем! Той е в „насипно състояние”. Навремето, когато вършееха, слагаха житото на куп, за да изсъхне. Жито е, но е в „насипно състояние”, което означава, че никой не може още да го ползва. 5. Това жито трябва да се вкара в чували и да се вкара в „хамбара”, други да се занесат на воденица, за да се смели житото на брашно! И така, мислих, мислих и дойде в ума ми едно разрешение. Този текст, трябва да бъде сложен в „чували”. И така, след прочита на няколко страници, аз слагах подходящи заглавия, взети от самия текст. Аз нищо не съм променял от текста. Отбелязвах с номера обозначените страници с подходящите заглавия.
към текста >>

65. 75. Борислав Георгиев от Париж. Бележки от Вергилий Кръстев