НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
10
резултата в
8
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 12.07.1899 г.
След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава
воденица
.
88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов.
След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава
воденица
.
Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Ч. Н. 1911 г.
, 1.01.1911 г.
Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра са както кандило без масло,
воденица
без вода и птица без крила. П.К.Дънов
Ч. Н. 1911 г.
Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра са както кандило без масло,
воденица
без вода и птица без крила. П.К.Дънов
Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 21.01.1911 г.
Не е господар на
воденицата
, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго.
Вяра, Вяра, Вяра. Знаете ли защо ви турям три пъти вяра? Числото три е непобедимо. И всяка вяра, на която степента е подигната три пъти на себе си, става сила непобедима. Ний знаем всичките възможности.
Не е господар на
воденицата
, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго.
Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред.
към текста >>
Когато камъкът на
воденицата
почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на
воденицата
и работата се оправя.
Ний знаем всичките възможности. Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго. Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа.
Когато камъкът на
воденицата
почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на
воденицата
и работата се оправя.
Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред. Съвременните хора ще трябва добре да си научат урока. Сега става преглеждане на общите сметки от 2000 години насам. Тая работа е сериозна. Бъдете смели и бодри духом, но същевременно и разумни.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново
, 21.06.1911 г.
Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като
воденица
без вода, кандило без масло и птица без крила.
За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа.
Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като
воденица
без вода, кандило без масло и птица без крила.
Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 10.06.1913 г.
бивака "Янкулова
воденица
" - Белоградчишко)
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25 --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- (получено на 20 юни 1913 г. в 7 часа след пладне чрез старши подофицер Марко Парушев в
бивака "Янкулова
воденица
" - Белоградчишко)
На втория лист от писмото на Учителя до Минчо Сотиров от 10 юни 1913 г. Минчо е написал следното: "На 10 май 1914 г. от гр. Бургас писмо на Учителя за новороденото отроче у дома.
към текста >>
6.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на
воденицата
е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци.
Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма.
От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на
воденицата
е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци.
Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас. Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника! Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на гърба си чудния предмет. Наистина като лозова пръскачка - ето и пещичката.
към текста >>
7.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата
воденица
още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши
воденицата
щом не е доправена.
Ако си учител мога да дам други методи, но преди всичко трябва абсолютна искреност към себе си.Аз нямах намерение да ви събирам и да ви говоря, но видях, че времето е хубаво днес и затова ви говоря. От Божия страна абсолютно никакво препятствие няма. Има всички условия да ви благослови Бог. Някои казват: „Аз съм стар вече". Ако приложиш обаче, приложиш ли първият закон, ти си вече вън от гроба, ти си възкръснал.
Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата
воденица
още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши
воденицата
щом не е доправена.
И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата. Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука. В Божественото малките неща стават всякога големи. Сегашните болести произтичат от недоверие към първия, великия закон - да възлюбим Бога.
към текста >>
И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали
воденицата
.
От Божия страна абсолютно никакво препятствие няма. Има всички условия да ви благослови Бог. Някои казват: „Аз съм стар вече". Ако приложиш обаче, приложиш ли първият закон, ти си вече вън от гроба, ти си възкръснал. Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши воденицата щом не е доправена.
И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали
воденицата
.
Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука. В Божественото малките неща стават всякога големи. Сегашните болести произтичат от недоверие към първия, великия закон - да възлюбим Бога. Сега се иска абсолютна вяра към Бога и вие ще почнете да различавате, предстои вида направите нещо.
към текста >>
8.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
Покрай навесчето тече вода, като че на
воденица
Водата се поотбила,: така че щеше да залее огъня, но аз изместих огъня, за да се не подлива от водата.
Там имаше познати хора, момче с майка си, която е с дете на гърди, и се разговаряхме нещо за Учителя.19.II.1937 год., петъкСън: Между 2 и 3 ч след полунощ сънувах, че сме няколко души на екскурзия в непозната местност. Дъжд като че щеше да вали ли, или защо, не помня, но предстоеше да намерим подслон за престояване. Намерихме едно навесче като овчарска колиба. Из огнището намерихме и въглени из пепелта още неизгаснали. Накладохме огъня.
Покрай навесчето тече вода, като че на
воденица
Водата се поотбила,: така че щеше да залее огъня, но аз изместих огъня, за да се не подлива от водата.
Предстоеше ни възваряване вода за чай. След тая картина се намирам в селище, наподобяващо като града Скопие, при първа местна болница - калето. Като турско селище. В една къща съм. Има мивка така, хубава.
към текста >>
НАГОРЕ