Търсене в текстове за 'Топка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ръцете беше сложил върху сърцето, което се гърчеше, сякаш някоя ръка го беше хванала и от време на време ту го стискаше, ту го отпущаше; желязна топка се беше спряла на гърлото му и гърдите му бяха притиснати от незнайна тежест.
Тиха зимна нощ се спусна над малкия градец. Тъмна нощ настъпи в къщата на Бен Яаков. Лекарят стоеше безпомощен пред странната болест на Бен Яаков. Никакви лекарства не помагаха. Бен Яаков лежеше обтегнат на леглото със затворени очи и бледо лице, стиснати уста. Ръцете беше сложил върху сърцето, което се гърчеше, сякаш някоя ръка го беше хванала и от време на време ту го стискаше, ту го отпущаше; желязна топка се беше спряла на гърлото му и гърдите му бяха притиснати от незнайна тежест. Беше полунощ, когато Бен Яаков полуотвори очи. Гледаше, ала не виждаше никого. „Дайте светлина", промълви той. Донесоха големия светилник. – Къде съм аз, какво става с мен.
към текста >>

2. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството - говоря фигуративно!
Други се наричат „Братя на Справедливостта'' - те носят Правда на човечеството и се разправят с- онзи невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат „Братя на Добродтелта”, шести -- „Братя на Красотата", и най-после ония, които се наричат „Йеховисти”. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези Братя не са така обикновени както хората си мислят. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството - говоря фигуративно! А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират оня дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя?
към текста >>

3. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И тогава не биха ни се сторили чудни твърденията на знаещите, че ангелите, високо интелигентни същества, които управляват вселената, могат да „носят" в ръката си земята, подобно детска топка.
каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории. Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните. Едно житно зърно, например, крие в себе си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме. Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила. Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност. И тогава не биха ни се сторили чудни твърденията на знаещите, че ангелите, високо интелигентни същества, които управляват вселената, могат да „носят" в ръката си земята, подобно детска топка. Очевидно, това е само един образ. Защото ангелите, за да подвижат земята, надали биха си служили с лост, както е мечтаел за това Архимед, нито пък биха прибягнали до скритите молекулярни сили, както бълнуват за това съвременните физици. И колкото и бързо да пътуват през пространството с милионите си „криле", те надали биха описали с ръка дъгата, която Архимед би описал, стига да разполагаше с опорна точка, с толкова дълъг лост и с билиони и билиони години. При това, съвременните теории за многоизмерното пространство - безпределното царство на ума - ни разкриват други възможности за действие, много по-съвършени, ако и непостижими за нас. Може би нещата не са всъщност така, както ние бихме си ги обяснили, служейки си с „ясновидството" на метагеометрията и математичната физика, но във всеки случай едно е ясно: че най-прозорливите умове на нашите дни вече разкриват перспективите на известни възможности, за които ни са вещали, вещаят и днес великите Учители на човечеството. Г.
към текста >>

4. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ти слушаш с виновен вид, а сърцето ти е стегнато като топка.
Ако ù си син, види ли те, че се излежаваш сутрин, веднага ще се втурне в стаята, дето спиш, ще ти кресне и ако смееш, не ставай! Иначе, всичко ти е готово, и дрехи, и обувки - чисти, спретнати. Закуската - също. Всичко е приготвено с грижлива, ударна ръка, а дълбоко в душата си чувствуваш - и с майчинска любов. Ала докато правиш закуската си, върху тебе ще се изсипят понякога сума укори - и за скъсаните панталони, които снощи ù си донесъл, и за разхвърлените ти по масата книги и тетрадки, и за хиляди още дреболии и опущения. Ти слушаш с виновен вид, а сърцето ти е стегнато като топка. Всичко е приготвено, всичко грижливо подредено, ала има никакво казармено напрежение в атмосферата на твоята майка, нещо стегнато, нещо потискащо. И с пълна още уста, ти грабваш чантата си, па изтичваш на улицата облекчен, с отпуснато сърце, на воля. Не че не обичаш майка си, не че не чувствуваш и нейната обич - малко ли пъти си изпитвал как трепти над тебе и над всички, как весден се трепе и бъхти все за децата, все за дома. Дори и когато ти се кара, ти сещаш как сърцето я боли за тебе. Особен е характерът на Марта - съжалява човека, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това ù се струва някак сантиментално, тя сякаш се свени от подобни неща.
към текста >>

И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка.
В такива случаи дори, за да излее някак сърцето си, тя ще ти се скара, ще те нахока. Ала и зад тия сурови думи ти чувствуваш обичта ù, чувствуваш как я боли, как кръв ù капе на сърцето. Човек трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи. Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи. И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка. Че толкова много домашни работи я чакат! И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в кухнята, където огънят пламти и гозбите врат. Марта дори не е в състояние да разбере поведението на сестрата си - то ù се струва едва ли не егоистично. "Учителю, се провиква тя, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам ? Кажи ù да ми помогне".
към текста >>

5. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Безспир по него обикаля Земята - малка, тъмна топка.
БЛАГОДАРИ! Благодари, че иде зима, че вкъщи ще се прибереш, благодари, че огън весел в огнището си ще кладеш. Благодари, че някой пътник ще те помоли да се сгрей; и после той за благодарност старинна песен ще запей. Благодари, че иде зима, за да очакваш пролетта; че има огън, за да слушаш ти на щурчето песента. ИЗВИВА ВЕЧЕН ПЪТ Извива вечен път красиво, От светлина е озарен. Безспир по него обикаля Земята - малка, тъмна топка. На времето потока плавен Една безкрайна низа носи: Години, векове, епохи - И в тях история потайна. Човекът, пилигрим залутан Между земята и небето, И той пътува, обикаля, От слънцето привличан вечно. И взира поглед той в безкрая, В почуда пита: кой написа, Под толкоз светлина, тъй тъмна Историята на земята! Потока тиха песен пее. И следва неизменно пътя.
към текста >>

6. DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В сравнение с другите слънца нашето слънце е като една малка топка.
" Като цитира тия нейни стихове, той я утешава с думите: „Не, о поети, вашите трептящи души не са създадени, за да умрат. Никоя душа не е създадена, за да умре. И небесната светлина не угасва". Експерименталната наука ни носи днес тая увереност. Гигантските слънца Антарес и др. В сравнение с другите слънца нашето слънце е като една малка топка. До сега Антарес се е считал за най-голямото слънце. Един друг гигант е Бетелгойц, който обаче остава на заден план пред Антарес. Напоследък са открити слънца, два пъти по-големи от него. Тия новооткрити слънца имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце. в една новооткрита мъглявост, наречена Магеланова мъглявост, има 500,000 звезди — сто пъти по-светли от слънцето и 500 звезди — 10,000 пъти по-светли от него.
към текста >>

7. DU MAITRE -LE SENS DE LAVIE Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Лицето нареди да се завъртят кълбата и взе в ръцете си падналата топка, за да прочете цифрата върху нея.
Трябва да се пазим да не изпаднем в положението на онзи учен, на когото казали, че фактите противоречат на неговата теория, а той отсякъл: „Толкова по-зле за фактите". Ето как професор Консулов излага своя сполучлив опит по телепатия: Това беше преди няколко години, когато тегленето на държавната лотария ставаше в „Славянска беседа" в София. Опитът беше направен при пълно спокойствие на нервната система, при пълна самота. Опитах се да влиза във връзка мислено с лицето, което обявява резултатите от тегленето на лотарията. Легнал, съвършено спокоен, със затворени очи слушах по радиото, какво става в „Славянска беседа". Лицето нареди да се завъртят кълбата и взе в ръцете си падналата топка, за да прочете цифрата върху нея. В този момент аз търсех мислено това лице, исках да узная цифрата, която той вижда вече и мисли за нея, преди да бъде произнесена от него. И действително, при затворени очи аз видях една цифра. В следния миг лицето я произнесе по радиото: излезе същата. Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е случайност, вероятността е девет пъти по-голяма. Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби.
към текста >>

Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби.
Лицето нареди да се завъртят кълбата и взе в ръцете си падналата топка, за да прочете цифрата върху нея. В този момент аз търсех мислено това лице, исках да узная цифрата, която той вижда вече и мисли за нея, преди да бъде произнесена от него. И действително, при затворени очи аз видях една цифра. В следния миг лицето я произнесе по радиото: излезе същата. Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е случайност, вероятността е девет пъти по-голяма. Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби. По същия начин аз познах и втората цифра. Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна. Почувствувах умора и повече не можах да продължа.
към текста >>

Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах.
В следния миг лицето я произнесе по радиото: излезе същата. Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е случайност, вероятността е девет пъти по-голяма. Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби. По същия начин аз познах и втората цифра. Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна. Почувствувах умора и повече не можах да продължа. Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било случайност, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било случайност, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди. При тази вероятност, която граничи вече със сигурност, за мене поне, въпроса за телепатията заслужава сериозно внимание от страна на хората на чистата, особено на хората на опитната наука. Нека спомня по този случай и някои особености на мозъчните клетки.
към текста >>

8. ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата.
От мистиката на свещените книги, написани на тоя език, и от Махабхарата и Рамаяна — тия тропически лесове на древноиндийския епос — се заплитат възлестите могъщи корени, оплодили с обилните си корени свещената Зенд-Авеста на Персия и героичния епос Рамдзат на Бирмания. Ведическите химни, които предшествуват епоса, са непосредствени, възвишено-прости изблици на едно религиозно светоразбиране. Но и в тия химни на природата, олицетворявана в дълбока и богата митология, още по-малко в по-късния епос, лириката все още не съществува като отделен обособен клон на поезията, все още се губи, пръсната тук и там между епическите образи. Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи! В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото. Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата. Покоят на мъдростта Отдолу бездна зее — над водите, покоят светъл на деня блести: тъй истината дирят мъдреците духа дълбок с мир да просвети. Не трепери Така не трепери за хляба си, човече, — Създателят храна за всяка твар създава: детето се едва роди — и, виждаш, вече гърдите майчини от мляко напращяват. Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел! Бурята От страх се гънат полските треви, но бурята ги отминава, — могъщите гори ломи: с големи само подобава големият да се срази. Доволният Доволният човек в света е всякога душа честита: да има на крака една обувка — цялата земя за него с кожа е покрита.
към текста >>

9. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО ИМА ОГРОМНА СИЛА, ТОЛКОВА ГОЛЯМА ЕНЕРГИЯ, ЧЕ МОЖЕ ДА ХВЪРЛИ ЗЕМЯТА КАТО ТОПКА.
могат да се кажат много думи за него. Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО НИЕ ТУК НЕ СМЕ БЕЛИ БРАТЯ. ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО ИМА ОГРОМНА СИЛА, ТОЛКОВА ГОЛЯМА ЕНЕРГИЯ, ЧЕ МОЖЕ ДА ХВЪРЛИ ЗЕМЯТА КАТО ТОПКА. НИЕ СМЕ УЧЕНИЦИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО. УЧИТЕЛЯТ Има на земята една ложа от учени, които се събират да разискват разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на земята, и те не го знаят положително,и те правят предположения за него. Освен тази ложа от посветени на земята, има на слънцето друга една ложа от велики посветени, които знаят положително не само миналото на нашата планета, но и нейното бъдеще.
към текста >>

Всеки един от тях може да вдигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството!
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и сърце свободни - свободни в пълния смисъл на думата.Други се наричат братя на Справедливостта - те носят Правда на човечеството и се разпореждат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат Братя на Добродетелта, шести - Братя на Красотата, и най-после идват ония, които носят името Иеховucmu. Това обаче не са същинските имена на тези братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези братя не са така обикновени, както хората си мислят. Всеки един от тях може да вдигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството! А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието Бял Брат. Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да преспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези велики Братя?
към текста >>

10. БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки един от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка.
Други се наричат “Братя на Красотата”. И най-после идват последните, които се казват Йеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да вдигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия братя това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието “Бял Брат”. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: “Изуй обущата си, защото мястото на което седиш е свято”. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя.
към текста >>

11. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад.
Нещо повече, ние виждаме растения и животни в своята примитивна непорочност да се стремят към тоя фактор на живот. Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия. На първо място белите въглища, динамичната мощ на въздушните пластове, магнитните и електрически сили, които влияят върху всички процеси и т. н. Целебната сила на слънцето се използва! Използва се съзнателно от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното всестранно действие. За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад. Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага. По отношение на слънцето днес хората са много едностранчиви, те знаят много неща за него, но най-същественото, най-важното не знаят психическото му въздействие и неговото рационално използване. Потънали в своите всекидневни грижи и дреболии, за тях слънцето е като един установен факт, като нещо обикновено, което не заслужава голямо внимание. Малцина са ония, които търсят и опитват по-дълбокото, магическото въздействие на тоя велик Божествен Източник на физическа и духовна мощ. За нас слънцето не е само източник на блага, които спомагат за материалното благосъстояние на човека, а нещо повече — един велик символ, една велика проява на Божията Любов, един мощен неин изразител.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например, шепа сив прах, сложен в подземието или в желязната топка, прави чудеса само под напора на една искрица.
Какво са за него опити по химия пред децата — играчка, която не можеше да го увлече и да даде спокойствие на неговия нескончаем порив към овладяване на висша наука и към велики открития. За него това беше химията. С нея лягаше и ставаше и за нея приказваше. И всеки, що не разбираше нищо от нея, беше за него жалко човече на тоя свят. А пиротехниката смяташе за всичко на света. Например, шепа сив прах, сложен в подземието или в желязната топка, прави чудеса само под напора на една искрица. И огън и трясък раздират скали и планини, пробиват земните дълбини и стигат чак до сърцето на земята. И един ден Стругов остави стара майка, хубава жена и петгодишно дете и отпътува за Берлин. И дълго плакаха те и дълго тъгуваха за него. Но той бе радостен, пълен с щастие, че ще осъществи своето изобретение и ще вземе докторат. Експреса го носи през Тирол, лети по Рейн и гони Берлин.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Повърхността на Земята е била като гладка топка и на нея са живели най-разумните хора в света.
Например, в геологията има патологични състояния на земята. Пречупването на пластовете е патология. Трябва да се възстанови първоначалният строеж на Земята и да се открият какви са били причините, за да се огънат тези пластовете. Защото природата не е създала тези пластове нагънати, а други причини впоследствие ги огънаха. Било е време, когато на Земята не е имало никакви пречупени пластове и по кората й не е имало никакви планини. Повърхността на Земята е била като гладка топка и на нея са живели най-разумните хора в света. Ще попитате, кои са причините, които са заставили тези разумни същества да напуснат своята Земя и къде са отишли те. Тези същества един ден станали недоволни от Земята. Защо? По единствената причина, че дошло едно същество от друго място и направило една малка бразда на Земята. Оттам нататък като видели тази бразда, всички я напуснали. Тогава новодошлите същества почнали да правят още бразди, докато дошли и други същества, които съвсем огънали Земята.
към текста >>

14. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Това беше една топки, една позлатена и лека топка, толкова лека.
Не сполучих обаче да я приближа, толкова тя беше подвижна, но, въпреки това, аз бързо почнах да са радвам на движенията, на възбуждението, на засмените фигури и на радостните гласове. Парфюмът на безбройните цветя ме изпълваше с удоволствие и ме обзе страстното желание да се накича с неколко от тях. Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова. Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове: „Той я спечели! Той я спечели! “ Това беше една топки, една позлатена и лека топка, толкова лека. че аз можех да я хвърлям високо, високо към небето; обаче тя винаги падаше пак в моите издигнати ръце. Аз я намерих в краката си, когато бях чул другите да викат и веднага разбрах, че топката бе за мене. Сега аз видях, че нямаше никой при мене освен детето което бе ми взело лотосовия цвят. Цветът не беше вече на нейната дреха и аз го бях забравил. Но детето се усмихваше и аз се усмихвах като го гледах.
към текста >>

Аз я намерих в краката си, когато бях чул другите да викат и веднага разбрах, че топката бе за мене.
Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова. Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове: „Той я спечели! Той я спечели! “ Това беше една топки, една позлатена и лека топка, толкова лека. че аз можех да я хвърлям високо, високо към небето; обаче тя винаги падаше пак в моите издигнати ръце. Аз я намерих в краката си, когато бях чул другите да викат и веднага разбрах, че топката бе за мене. Сега аз видях, че нямаше никой при мене освен детето което бе ми взело лотосовия цвят. Цветът не беше вече на нейната дреха и аз го бях забравил. Но детето се усмихваше и аз се усмихвах като го гледах. Аз му подхвърлях топката и то ми я връщаше от единия край на градината на другия. Внезапно един силен и ясен звънец прозвуча във въздуха. „Ела.
към текста >>

Аз му подхвърлях топката и то ми я връщаше от единия край на градината на другия.
че аз можех да я хвърлям високо, високо към небето; обаче тя винаги падаше пак в моите издигнати ръце. Аз я намерих в краката си, когато бях чул другите да викат и веднага разбрах, че топката бе за мене. Сега аз видях, че нямаше никой при мене освен детето което бе ми взело лотосовия цвят. Цветът не беше вече на нейната дреха и аз го бях забравил. Но детето се усмихваше и аз се усмихвах като го гледах. Аз му подхвърлях топката и то ми я връщаше от единия край на градината на другия. Внезапно един силен и ясен звънец прозвуча във въздуха. „Ела. каза детето, сега е часа за училище“. То хвана ръката ми и хвърли топката на далеч. Аз я гледах със съжаление. „Тя е моя“, казах аз.
към текста >>

То хвана ръката ми и хвърли топката на далеч.
Цветът не беше вече на нейната дреха и аз го бях забравил. Но детето се усмихваше и аз се усмихвах като го гледах. Аз му подхвърлях топката и то ми я връщаше от единия край на градината на другия. Внезапно един силен и ясен звънец прозвуча във въздуха. „Ела. каза детето, сега е часа за училище“. То хвана ръката ми и хвърли топката на далеч. Аз я гледах със съжаление. „Тя е моя“, казах аз. „Тя не ще ви бъде повече нужна сега. отговори тя. Нужно е да спечелите друга награда“.
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Знаеш ли, че тази градина е наша, и че топката е там?
„Ето, каза тя, тия цветя ви ги давам аз.“ „Ти! “ извиках аз. „Да, аз им казах, че вие обичате цветята. И тия са здраве и свежи; Те растат на земята. Уморен ли си, или желаеш да отидем да играем? Знаеш ли, че тази градина е наша, и че топката е там? Донесоха я за теб.“ „Кажи ми, рекох аз, защо жреците коленичиха днес пред мен? “ „Не знаеш ли защо? — каза тя гледайки ме с любопитство — това е, защото ти си произнесъл мъдри слова, които те са разбрали; ние не можем да разбираме, но виждаме, че ти постигна голям успех. И ти ще вземеш всичките награди.“ Седнах на леглото си и подпрях главата си с ръце, гледайки я учудено. „Но как мога аз да направя това нещо и да го не зная?
към текста >>

Цветята в градината са тъй свежи, както тези тук, и топката е там.
Но те не могат да чуваш твоя глас! “ „Понякога, те не могат да ме виждат, каза тя със смях; само Агмад може винаги да ме вижда, защото съм негова. Но аз не мога да му говоря. Аз те обичам, защото мога да ти говоря. Ела, да отидем да играем. Цветята в градината са тъй свежи, както тези тук, и топката е там. Ела.“ Тя взе ръката ми и тръгна бързо. Оставих я да ме води, защото бях потънал в моите мисли. Но навън въздухът беше тъй приятен и сладък, цветята тъй прекрасни и слънцето тъй топло, че аз веднага забравих в радостта си тези мисли. Глава IX. Беше нощ.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината.
На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя. Направих едно движение назад пред многобройното събрание ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха. „Това легло е за нас“. каза детето и ме поведе към него. Никой друг не говореше, нито пък се помръдна и аз я послушах. На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината. Аз погледнах изведнъж, любопитен да видя дали Агмад ни наблюдава. Той стоеше прав до вратата на Светилището, с очи фиксирани върху мен. Камен бе по-близо до нас, той гледаше към затворената врата на Светилището и устните му се движеха, като че ни повтаряше някакви думи. Никой не изглеждаше недоволен от мен и аз отправих пак погледа си към детето. То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз.
към текста >>

То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз.
На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината. Аз погледнах изведнъж, любопитен да видя дали Агмад ни наблюдава. Той стоеше прав до вратата на Светилището, с очи фиксирани върху мен. Камен бе по-близо до нас, той гледаше към затворената врата на Светилището и устните му се движеха, като че ни повтаряше някакви думи. Никой не изглеждаше недоволен от мен и аз отправих пак погледа си към детето. То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз. То ми хвърли топката, аз я хванах с ръце, но. преди да мога да й я повърна обратно, целият коридор бе потопен в пълна тъмнина. Останах за момент без да дишам, обзет от внезапно тревога и страх, но веднага аз открих, че мога да виждам детето и че то се смееше. Подхвърлих му топката, то я хвана и почна да се смее отново. Аз погледнах наоколо и видех, че всичко останало беше само мрак.
към текста >>

То ми хвърли топката, аз я хванах с ръце, но.
Аз погледнах изведнъж, любопитен да видя дали Агмад ни наблюдава. Той стоеше прав до вратата на Светилището, с очи фиксирани върху мен. Камен бе по-близо до нас, той гледаше към затворената врата на Светилището и устните му се движеха, като че ни повтаряше някакви думи. Никой не изглеждаше недоволен от мен и аз отправих пак погледа си към детето. То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз. То ми хвърли топката, аз я хванах с ръце, но. преди да мога да й я повърна обратно, целият коридор бе потопен в пълна тъмнина. Останах за момент без да дишам, обзет от внезапно тревога и страх, но веднага аз открих, че мога да виждам детето и че то се смееше. Подхвърлих му топката, то я хвана и почна да се смее отново. Аз погледнах наоколо и видех, че всичко останало беше само мрак. Мислех за ужасната фигура, която бях видел по-рано в тъмнината и бях извикал от страх без детето.
към текста >>

Подхвърлих му топката, то я хвана и почна да се смее отново.
Никой не изглеждаше недоволен от мен и аз отправих пак погледа си към детето. То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз. То ми хвърли топката, аз я хванах с ръце, но. преди да мога да й я повърна обратно, целият коридор бе потопен в пълна тъмнина. Останах за момент без да дишам, обзет от внезапно тревога и страх, но веднага аз открих, че мога да виждам детето и че то се смееше. Подхвърлих му топката, то я хвана и почна да се смее отново. Аз погледнах наоколо и видех, че всичко останало беше само мрак. Мислех за ужасната фигура, която бях видел по-рано в тъмнината и бях извикал от страх без детето. То дойде при мен и сложи ръката си в моята. „Страхуваш ли се,“ каза то. „Аз — не.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака.
Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака. Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . . Тъй вървяха те до едно време напълно спокойно през влажния въздух на гората. Кълвачите кълвяха дървесината, мелодични подвиквания идваха от-далеч и замираха в неподвижните храсталаци. . .
към текста >>

18. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пророкът отива при грънчаря и вижда как той взема една топка кал и започва от нея да прави гърнета.
И през тия векове на прояви все Бог се е проявявал и във всичко това все е останало нещо от Божественото. Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото което сега иде в света иска да преобрази света, да го пречисти. Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази. Като четете Писанието, ще видите как Бог се разговаря с пророка. Той му казва нещо, но пророкът не го разбира.Тогава Бог му казва: Иди при грънчаря, да видиш как се правят грънци. Пророкът отива при грънчаря и вижда как той взема една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се подаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: Така и аз мога да хвана Израелския народ и да го смачкам в ръцете си. Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне.
към текста >>

19. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство?
Ний сме малки—толкова малки, нищожни и слаби пред Тебе. че умът ни се губи при всеки свой опит да проникне в твоята същност и в твоето могъщество. Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост. Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот? Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух? Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство? Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях? . . . Жалко човешко безумие! Жалка човешка гордост и късогледство: Да отричаш това, по силата на което съществуваш.
към текста >>

20. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е подритнато като оловена топка, от която всеки гледа да се освободи.
В нашата бедна земя те се смятат като непотребни дрипели, като излишни и вредни придатъци. Хората се страхуват от тях. Страданието е напаст, страшна болест от която всички бягат. Безкрайното мнозинство досадно се пита: кому са нужни те? На земята най-непочтеното място заема страданието. То е подритнато като оловена топка, от която всеки гледа да се освободи. Скръбта на земята е облечена с най неблагородния цвят, цвета на тъмнината. Така е! Това го знае всеки. Но иначе мислят мъдреците. Те знаят, че въпреки всичко, то си съществува от незапомнени времена, че то има права по-големи, отколкото хората си мислят.
към текста >>

21. -

Добрият човек прилича на гумена топка, която се изправя веднага щом се премахне налягането.
Доброто лекува тялото и душата. Добрият човек е богат с магнетизъм и той може с излишъка на своя магнетизъм да лекува болни. Привикване децата да правят добро е най-добрият педагогически метод на възпитание, който трябва всички възпитатели да поставят на първо место в своята педагогическа практика. Нема по-силно средство, с което да се направят децата добри от колкото да се при-викнат да правят добро с най-различни опити и задачи върху растения, животни и хора. Добрият човек е лек по характер, той е отстъпчив, бързо прощава и не се обижда. Добрият човек прилича на гумена топка, която се изправя веднага щом се премахне налягането. В основата на истинското добро седи дълбокото познание идеята за цялото — идеята за Бога. Идеята за схващане света като едно цяло има за резултат събуждане в човека доброто. Идеята за Бога, идеята за цялото, идеята за доброто и жертвата се взаимно проникват. Който е тръгнал по пътя на доброто пред него скоро ще се разкрие един вълшебен свет на хармония и блаженство. Доброто прави живота пълен и осмислен и води човека към безсмъртие.
към текста >>

22. -

Герасков Калната топка, Балканов Секулова невеста, Дим.
Дънов La tri fundamentoj de la vivo, П. Дънов ЗА ЧИТАЛИЩАТА Допълнение към каталога за пиеси, издаден от книжарница „Братство“ — Севлиево Милена, (Скопска девойка), драма от Ст. Савов Делба, драма в 3 действия от Илия Енчев Пролетен лъч, Илия Енчев Драгойци, Стефан Савов Анга, от Ив. М. Балканов Пристанала, драматиз. Ботева песен Д. Герасков Калната топка, Балканов Секулова невеста, Дим. Бабев Новото пристанище, комедия от Ст. А. Костов Убитата лисица, от Конст. Мутефов Член 223. комедия от Ст. Л. Костов Две жертви, Гиз.
към текста >>

23. -

Изсушеният грах като се стисне в ръка трябва да се задържи на топка.
Сушене на грах (зърна). Избира се млад грах с крехки и сладки зърна. Излющва се и зърната се попарват половин до 1 минута във вряща вода, измиват се в студена, и след това се сушат. В сушилнята сушенето почва при температура 45° С и свършва при 50°С. Трае 5 до 7 часа. Изсушеният грах като се стисне в ръка трябва да се задържи на топка. Сушене на зелени пиперки. Пиперките се измиват, изчистват се от дръжките и семето и се режат на ивички, които се попарват във вряща вода, веднага се охлаждат със студена и се сушат. В сушилнята сушенето започва при температура 45° С и свършва при 50°С. Трае 5 до 6 часа. Сушене на домати.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Главата излизала винаги като едно кръгло петно, каквото би излязло, ако би се фотографирала една топка от светлина.
Единствената снимка от Шлатера е била направена в Ратон, Ново-Мексико. Тук той сам позволил на един фотограф да го снеме и от него се сдобих с един портрет. Тази фотография аз изпратих на списанието The Wide World преди неколко години и там бе публикувана с кратко описание за „церителя“. Портретът, който придружава тази статия, е възпроизведен от онова клише. Мнозина фотографи в Денвър са се опитвали да го снемат, но не са постигнали задоволителни резултати. Главата излизала винаги като едно кръгло петно, каквото би излязло, ако би се фотографирала една топка от светлина. За това явление запитвах самите фотографи и отговора от всички беше, че е факт и че, наистина, не са могли да го фотографират. Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му. Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления.
Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло. Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления. Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-сетне наблюдателката съобщава за една красива златножълта топка с диаметър около 20 сантиметра, която като че излиза от гърдите на наблюдавания и се издига бавно нагоре.
Наблюдателката не знае за това, което трябва да види чрез Килнеровия навес. — Един присъстващ познат, около 40-годишен, се изправя в тъмната стая. ... Но дамата вижда добре ореола с и без помощта на навеса. Внезапно тя съобщава, че ореолът при главата на познатия господин се простира нагоре във вид на стълб и достига до тавана. След това тя вижда да се разпръсват розовочервени облаци от главата на човека по всички направления. Най-сетне наблюдателката съобщава за една красива златножълта топка с диаметър около 20 сантиметра, която като че излиза от гърдите на наблюдавания и се издига бавно нагоре. Освен това след малко тя вижда, че на гърдите му блясва за малко време един златножълт, голям, равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре. Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва. Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки.
към текста >>

Скоро след това подпоручикът съобщи, че вижда да се разпростират сини и виолетови облаци около главата на г-н Z и да се издига една синя топка, голяма колкото човешка глава.
Най-сетне, дамата ни разказа, че когато умирала майка й, тя гледала още няколко време да свети масленият кръст, който направил свещеникът на челото на умиращата, като я миропомазал. 2. Обект за експеримента е писател Z, наблюдател е подпоручик Ф. Н. Какви мисловни форми щеше да си образува г-н Z, или пο-добре казано, на какви размишления щеше да се предаде той, това не беше известно на подпоручика, но ръководителят на експеримента (г. Сурия) знаеше. След няколко опити с ореола писателят Z каза на наблюдателя: „г-н подпоручик, наблюдавайте по-точно главата ми, аз ще си мисля нещо“. Скоро след това подпоручикът съобщи, че вижда да се разпростират сини и виолетови облаци около главата на г-н Z и да се издига една синя топка, голяма колкото човешка глава. Размишленията се повтарят, подпоручикът вижда пак същите явления. След това по искането на ръководителя на експеримента, размишлението („Отче наш“) се изговаря гласно. Действието е същото. После писателят Z взема в ръка случайно намиращата се пред него на масата книга „Размишления“ (от Херман Рудолф) и почва да чете на стр. 32 размишлението „Думата“.
към текста >>

По-нататък той вижда да се издига една голяма синя топка.
Редът на опитите е както в горния случай. W. е поканен да съсредоточи вниманието си към главата на Z. Последният почва, без това да бъде известно на W да си казва тихо молитвата „Отче наш“. Веднага след започването на тихата молитва, W. съобщава, че вижда да се разпространяват сини и виолетови облаци, чийто център е главата на Z. По-нататък той вижда да се издига една голяма синя топка. Тези явления се повтарят няколко пъти. Внезапно W. съобщава за едно ново, особено явление: „образува се един голям син конус, основата на който се намира на тавана на стаята, а върхът му се допира до главата на г. Z. „Тези явления се установяват чрез гласно повтаряне на „Отче наш“. Стаята след това се осветлява.
към текста >>

видяла една синя топка, голяма колкото човешка глава, да се издига нагоре.
Твърдя, казва Сурия, че нито наблюдателката, нито нейния съпруг е виждал по-рано книгата „Форми на мислите“: Щом г-н Ζ. беше почнал тихо своите размишления, нашата наблюдателка мислеше, че той движи ръката си нагоре. Обаче, г. Ζ. съобщи, че той стои съвсем спокойно. Тогава г-жа Р. видяла една синя топка, голяма колкото човешка глава, да се издига нагоре. Сега тя вече знаеше, че това не беше ръката на г. Ζ. Г-жа Р. при повторителни опити с тези тихи размишления веднъж се опита, дали може да възприеме тази издигаща се синя топка без килнерова навес и за нейна собствена изненада това стана. От този момент тя по-вече не употреби килнерова навес. След това опитът се повтори при гласно изговаряне на „Отче наш“.
към текста >>

при повторителни опити с тези тихи размишления веднъж се опита, дали може да възприеме тази издигаща се синя топка без килнерова навес и за нейна собствена изненада това стана.
съобщи, че той стои съвсем спокойно. Тогава г-жа Р. видяла една синя топка, голяма колкото човешка глава, да се издига нагоре. Сега тя вече знаеше, че това не беше ръката на г. Ζ. Г-жа Р. при повторителни опити с тези тихи размишления веднъж се опита, дали може да възприеме тази издигаща се синя топка без килнерова навес и за нейна собствена изненада това стана. От този момент тя по-вече не употреби килнерова навес. След това опитът се повтори при гласно изговаряне на „Отче наш“. Синята възходяща топка пак се видя от наблюдателката, а скоро след това тя съобщи, че от главата на г. Ζ излиза една фунийообразна синя светлинна фигура, която достига до тавана. След като г-жа P., поради това прецизно съобщение, ни се яви като една особено добра наблюдателка, г-н Z.
към текста >>

Синята възходяща топка пак се видя от наблюдателката, а скоро след това тя съобщи, че от главата на г.
Сега тя вече знаеше, че това не беше ръката на г. Ζ. Г-жа Р. при повторителни опити с тези тихи размишления веднъж се опита, дали може да възприеме тази издигаща се синя топка без килнерова навес и за нейна собствена изненада това стана. От този момент тя по-вече не употреби килнерова навес. След това опитът се повтори при гласно изговаряне на „Отче наш“. Синята възходяща топка пак се видя от наблюдателката, а скоро след това тя съобщи, че от главата на г. Ζ излиза една фунийообразна синя светлинна фигура, която достига до тавана. След като г-жа P., поради това прецизно съобщение, ни се яви като една особено добра наблюдателка, г-н Z. помоли да имаме още малко търпение;той поиска да опита действията на друго размишление (медитация). Едва що беше почнал, г-жа Р. съобщи следното забележително явление: „виждам един предмет с два остри върха, розовочервени крила, в средата валчесто тяло, изглежда почти като голяма птица.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края.
Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила. Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия отношения. Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на трите части. Прилика между носа и палеца В първите глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки отношения между носа и палеца. Те са наистина поразителни. Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края. Скъперникът се отличава тъй добре със своя слаб, остър и малко изкривен палец, както и със своя тънък, крив и наклонен в страни нос. Сплескването на носа и атрофията на палеца имат една и съща последица — тенденция към идиотизъм. Скромните хора навеждат носа си и крият палците си. Борческите хора издигат носа си и държат палците си отворени! Самохвалецът и горделивият човек вири носа си и показва палците си.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Срещне ли се една детска ръка, палецът на която е толкова къс в нокътната става, че представлява една топка, а същевременно пръстите гладки и в краищата си лопатовидни, то това показва наклонност към разгневяване, особено когато цветът на кожата е зеленикав и самите ръце изглеждат по-скоро слаби, отколкото тлъсти.
И силно отдалечаващите се един от други пръсти дават лесно да се разбере наклонността към лъжата. Ако и да притежаваме повече физически средства за борба против чувствеността, за съжаление, обаче, такива против лъжата нямаме, освен ако имаме работа с разбрано дете, на което преди всичко да обясним от морална гледна точка, колко некрасив е този навик. Там, дето е възможно, може да се опита с консултация на опитен лекар и да се лекува този морален недъг чрез хипнотично действие по пътя на внушението, Обаче, това трябва винаги да става предпазливо, тъй като при особено чувствителните индивиди хипнотичното лекуване, при повтаряни сеанси, лесно може да подбуди дълготрайно разположение за хипнотично състояние, което пък отваря вратата за други бедствия. И тъй, най-добре е да се действа чрез убеждаване на детето за отвикване от този порок. Но все пак строго изговорената дума на любимия възпитател или на бащата има такова внушително действие и не става нужда да се прибягва към хипнотично състояние. Срещне ли се една детска ръка, палецът на която е толкова къс в нокътната става, че представлява една топка, а същевременно пръстите гладки и в краищата си лопатовидни, то това показва наклонност към разгневяване, особено когато цветът на кожата е зеленикав и самите ръце изглеждат по-скоро слаби, отколкото тлъсти. И гневът е един порок, който също тъй, както чувствеността, е способен да погребе здравето на въпросното дете, защото и той излага на опасност, както телесното, така и духовното развитие на детето. Има наистина деца, у които, благодарение на неразумното възпитание и непростима отстъпчивост на родителите, гневните избухвания могат да стават толкова чести, че като последица от това се появяват задушливи припадъци и конвулсии. Дошла ли е работата чак до там, то рядко е възможно да му се даде помощ, но благодарение на нашите хирогномични белези, ние сме в състояние да познаем тази страст, и с навременното лекуване, можем поне да предотвратим, ако не съвсем да отстраним, нейното нарастване. Обикновено другите пороци причиняват вреда само на самите деца. а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето.
към текста >>

Има наистина твърде много майки, които желаят да имат деца като топка пълни.
Съвсем другояче е при безсърдечните деца. При такива деца едва ли може да се постигне нещо чрез повдигане на моралното чувство. И там трябва да влезе в ролята си строгостта и наказанието. Страхът от наказанието трябва веднага да изпъква в началото и после, чрез самовнушение, да се повдигне и засили морала на детето. Един друг недостатък, който също твърде често се среща у децата и който често бива повече усилван от неразумни родители и роднини, е лакомството. Има наистина твърде много майки, които желаят да имат деца като топка пълни. Колкото по-дебели са, толкоз по-добре било; но те не мислят за това, че първата детска пълнота, — обикновено тази, която трае до четвъртата или петата година — трябва да изчезне при по-нататъшното силно растене на детето. Ето защо в вреда на детето е, когато му се предлагат повече ястия, отколкото може да смели стомахът му. Децата, обаче, когато, вследствие на силното растене, започнат да отслабват, биват буквално тъпкани от твърде грижливите майки, баби и лели; те трябва да ядат повече отколкото могат; малкият стомах, който приема повече храни, отколкото може да смели, се разширява и с време настъпват мъчни смилания, запичания и много други малки и големи злочестини могат да се случат вследствие разваления стомах; крайният резултат е, че бедното дете изглежда още по-лошо, отколкото вследствие обикновеното си растене ; майките и лелите притискат тогава главичките им, викат доктора, който в много случаи, вместо една разумна диета, още повече пълни стомаха на бедното дете с медикаменти. По този начин много деца, макар и да нямат никаква наклонност към много ядене, изкуствено се приучват да преживят, което е твърде вредно за телесното и духовното им устройство. Разбира се, че за ядосване е повече при такива деца, които вече притежават наследствено или вродено разположение към лакомство; но един разумен възпитател ще трябва да държи сметка също и за тези обстоятелства, толкоз повече, ако забележи хирогномичните признаци за съществуването на подобни наклонности.
към текста >>

Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа.
Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото. Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга. Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части. Топчицата или краят на носа може да бъде връхлест, четвъртит или лопатест. Връхлестият (изостреният) край на носа означава една изтънченост, отиваща до рязкост, която пронизва и наранява; това е вкус към користолюбие, скритост и скъперничество. Четвъртитият край на носа изобразява една справедлива, мъдра и благоразумна натура; това е вкус към изтънченост и разсъдливост. Лопатестият или сплеснатият край на носа означава груб вкус, без правило, или, по-добре казано, това е липса на вкус.
към текста >>

по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко.
И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км. по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива.
към текста >>

Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма.
Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км. по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм.
към текста >>

Нямам ли тогава право да мисля, че може би цялата наша видима вселена, локално съсредоточение на материята, е една усамотена етерна топка?
Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината! за което говорихме вече. Но същото може да бъде причинено к от друго нещо , който ще шокира може би някои релативисти, но ще се види възможно за нютонистите. Етерът, тая среда, която предава светлинните трептения и чието съществуване приема и Айнщайн,, като му отрича неговите обикновени кинематически свойства — тоя етер и материята, според най-последните физически открития, изглежда, че са само видоизменения едно на друго. Нищо не доказва, прочее, че тия две форми на субстанцията не са винаги съединени една в друга. Нямам ли тогава право да мисля, че може би цялата наша видима вселена, локално съсредоточение на материята, е една усамотена етерна топка? Ако абсолютното пространство съществува (което не ще рече още, че то.е чувствано и достъпно за нас), то е независимо не само от материята, но и от етера. И тогава, около нашата вселена, се простират пространства празни от етер. Други вселени, може би, трептят оттатък, и тия светове не са нищо за нас, като че ли несъществуват. Хипотезата на автора, астрономът Нордман; всичките видими звезди се съдържат в етерни топки. Нашата вселена е в средната етерна топка.
към текста >>

Нашата вселена е в средната етерна топка.
Нямам ли тогава право да мисля, че може би цялата наша видима вселена, локално съсредоточение на материята, е една усамотена етерна топка? Ако абсолютното пространство съществува (което не ще рече още, че то.е чувствано и достъпно за нас), то е независимо не само от материята, но и от етера. И тогава, около нашата вселена, се простират пространства празни от етер. Други вселени, може би, трептят оттатък, и тия светове не са нищо за нас, като че ли несъществуват. Хипотезата на автора, астрономът Нордман; всичките видими звезди се съдържат в етерни топки. Нашата вселена е в средната етерна топка. Другите етерни топки (вселени) са ни непознати. Между тях има безетерни пространства. Нищо, което да почувстваме или да познаем, не ни иде оттам; нищо не може да премине през мрачните и неми бездни, които окръжават нашият звезден остров. Нашият поглед е за винаги роб на тази монада толкова гигантска и . . .
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Друг път, и пак толкова време, тя виждаше как една огнена топка минава по цялото й тяло с дълги и бързи светли следи.
Тогава Хауфе толкова много се огорчи, че стана студена и безстрастна като труп. Доста дълго време дишането й не се усещаше, докато най-после се чу едно хъркане в гърдите й. Прибягнаха бърже към бани и други лечебни средства и тя дойде на себе си, но само за да страда пак. Изглеждаше, че живее постоянно като на сън. Един път, в продължение на цели три дни, тя говореше само в стихове. Друг път, и пак толкова време, тя виждаше как една огнена топка минава по цялото й тяло с дълги и бързи светли следи. Най-сетне, през други три дни струваше й се, че пада вода, капка по капка, върху главата й — тогава тя видя собствения си образ облечена в бяло и седнала на една скамейка, когато самата тя лежеше простряна на леглото си. Тя съзерцаваше известно време това видение и искаше да извика, но не можа. Най-после чуха я и, щом влезе мъжът й, видението изчезна. По това време нейната проницателна способност бе станала толкова тънка, че чуваше и усещаше всичко, което идваше от далечно разстояние. Тя бе станала толкова чувствителна към магнетическите влияния, че даже гвоздеите в стените я дразнеха и се принуждаваха да ги изваждат.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии.
Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство).
към текста >>

Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце.
Змийският поглед я притегля с неотразима сила. Птичката слиза от клонче на клонче, макар и против волята си. Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието. Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща. Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила. Грабливата птица действа по същия начин върху жертвата си. Но квачката почти винаги противостои на омайването — доказателство за съпротивата на субекта срещу хипнотизацията, ако я счита вредна — когато в всички други случаи най-слабата птичка бива хипнотизирана.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор (виж фигура 3).
У него не е всичко на мястото си! “ Фабр намерил в живота на насекомите вълшебен мир! Той с възторг описва чудните им инстинкти! За илюстрация ще дам само неколко примера от неговите опити и наблюдения. Наблюдения над торния бръмбар (Ateuchus или Scarabaeus). Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор (виж фигура 3). Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка в земята. На местоназначението той разтрошва топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или останали Е вътрешността й при бързото събиране на материала. От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Топката така добива крушообразна форма.
към текста >>

На местоназначението той разтрошва топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или останали Е вътрешността й при бързото събиране на материала.
Той с възторг описва чудните им инстинкти! За илюстрация ще дам само неколко примера от неговите опити и наблюдения. Наблюдения над торния бръмбар (Ateuchus или Scarabaeus). Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор (виж фигура 3). Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка в земята. На местоназначението той разтрошва топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или останали Е вътрешността й при бързото събиране на материала. От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Топката така добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка. Наблюдение над паяка тарантул (виж фигура 4).
към текста >>

От очистения материал той възобновява топката.
За илюстрация ще дам само неколко примера от неговите опити и наблюдения. Наблюдения над торния бръмбар (Ateuchus или Scarabaeus). Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор (виж фигура 3). Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка в земята. На местоназначението той разтрошва топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или останали Е вътрешността й при бързото събиране на материала. От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Топката така добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка. Наблюдение над паяка тарантул (виж фигура 4). Той носи пашкула с яйцата си със себе си към края на лятото той съгрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задачите си крака пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява.
към текста >>

Топката така добива крушообразна форма.
Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор (виж фигура 3). Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка в земята. На местоназначението той разтрошва топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или останали Е вътрешността й при бързото събиране на материала. От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Топката така добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка. Наблюдение над паяка тарантул (виж фигура 4). Той носи пашкула с яйцата си със себе си към края на лятото той съгрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задачите си крака пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкула добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно.
към текста >>

Големината на тая топка, гледана с просто око, е колкото края на обикновен неподрязан молив.
Това изглежда като насърчителна алегория за нас относно човешката вечна борба против злото, неподвижността и смъртта. Колкото е по-голяма нуждата, толкова е по-голяма силата, която трябва да се черпи от неизтощимите резервоари на Божествената Сила. Плоча VI Редица рисунки, предадени на четвъртото клише, бяха рисувани пред микроскопа и пълното развитие на шестте фигури стана в 35 минути. Едно малко количество от силна металическа газ бе затворено между две стъклени плочки, леко разделени и съединени чрез една рамка от плътна мазилка. В № 1 част от тая газ се концентрира в нещо, подобно на топчица от вещество, по цвят подобно на живак, което плуваше всред линии и точки от светли пари. Големината на тая топка, гледана с просто око, е колкото края на обикновен неподрязан молив. В № 2 веществото около топката стана по-грапаво и мехурчета започнаха да се групират около кръга, в центъра на който се яви нещо по форма на една чепка грозде. Едно дребничко яйцеобразно същество се виждаше да се плъзга по повърхността на топката. В № 3 към това се присъединиха десетки нему подобни и всички се движеха бързо, като минаваха в разни посоки, но никога не се сблъскваха. Когато, обаче, някое от тях се приближаваше до края на сферата, то не се връщаше, но като че потъваше в нея. № 4 сочи малкия свят като че ли обезлюден, но от страни се явява един малък сателит.
към текста >>

В № 2 веществото около топката стана по-грапаво и мехурчета започнаха да се групират около кръга, в центъра на който се яви нещо по форма на една чепка грозде.
Колкото е по-голяма нуждата, толкова е по-голяма силата, която трябва да се черпи от неизтощимите резервоари на Божествената Сила. Плоча VI Редица рисунки, предадени на четвъртото клише, бяха рисувани пред микроскопа и пълното развитие на шестте фигури стана в 35 минути. Едно малко количество от силна металическа газ бе затворено между две стъклени плочки, леко разделени и съединени чрез една рамка от плътна мазилка. В № 1 част от тая газ се концентрира в нещо, подобно на топчица от вещество, по цвят подобно на живак, което плуваше всред линии и точки от светли пари. Големината на тая топка, гледана с просто око, е колкото края на обикновен неподрязан молив. В № 2 веществото около топката стана по-грапаво и мехурчета започнаха да се групират около кръга, в центъра на който се яви нещо по форма на една чепка грозде. Едно дребничко яйцеобразно същество се виждаше да се плъзга по повърхността на топката. В № 3 към това се присъединиха десетки нему подобни и всички се движеха бързо, като минаваха в разни посоки, но никога не се сблъскваха. Когато, обаче, някое от тях се приближаваше до края на сферата, то не се връщаше, но като че потъваше в нея. № 4 сочи малкия свят като че ли обезлюден, но от страни се явява един малък сателит. В № 5 се вижда бързото развитие на гроздовата чепка от ляво на сферата в дълъг змиеобразен израстък.
към текста >>

Едно дребничко яйцеобразно същество се виждаше да се плъзга по повърхността на топката.
Плоча VI Редица рисунки, предадени на четвъртото клише, бяха рисувани пред микроскопа и пълното развитие на шестте фигури стана в 35 минути. Едно малко количество от силна металическа газ бе затворено между две стъклени плочки, леко разделени и съединени чрез една рамка от плътна мазилка. В № 1 част от тая газ се концентрира в нещо, подобно на топчица от вещество, по цвят подобно на живак, което плуваше всред линии и точки от светли пари. Големината на тая топка, гледана с просто око, е колкото края на обикновен неподрязан молив. В № 2 веществото около топката стана по-грапаво и мехурчета започнаха да се групират около кръга, в центъра на който се яви нещо по форма на една чепка грозде. Едно дребничко яйцеобразно същество се виждаше да се плъзга по повърхността на топката. В № 3 към това се присъединиха десетки нему подобни и всички се движеха бързо, като минаваха в разни посоки, но никога не се сблъскваха. Когато, обаче, някое от тях се приближаваше до края на сферата, то не се връщаше, но като че потъваше в нея. № 4 сочи малкия свят като че ли обезлюден, но от страни се явява един малък сателит. В № 5 се вижда бързото развитие на гроздовата чепка от ляво на сферата в дълъг змиеобразен израстък. На горния му край има едно тъмно петно, от което излиза крива линия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40799117088318