Търсене в текстове за 'Топка'

Надежда Георгиева Кьосева

От там една бистра, бистра сълзица, после око, после светла топка се издига и затъркаля нагоре по златистия и нежно резедав, нежнолазурен небесен свод.
Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци. Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си. Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи. Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъпят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон. От там една бистра, бистра сълзица, после око, после светла топка се издига и затъркаля нагоре по златистия и нежно резедав, нежнолазурен небесен свод. Всичко е занемяло в екстаз. Трябват минути, за да се опомниш. Трябват минути, за да се върнеш там от дето си излетял и стъпиш на най-високата точка на земята в Балканския полуостров - Мусала (2925 м). Тогава започваш да шепнеш молитва и да пееш благодарствен химн на чудото, което си видял. Обща молитва и обща песен.
към текста >>

6. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Помня, че къщата имаше голяма врата с голяма топка в средата и се отваряше така с две крила.
Е, тази Надежда или Пежото, както ми е казвала майка ми тогава, понеже майка ми е завършила френския колеж и Пижон значи на френски гълъб. И по за кратко Пижо. Така, че аз бях Пижон и ми казваха Пижо до късно. По- късно баща ми ми казваше Бижуренчо. Сега, каквото помня от първия ми дом. Помня, че къщата имаше голяма врата с голяма топка в средата и се отваряше така с две крила. Помня едни каменни стъпала отвън и насреща нещо като една река, имаше една гимназия в града и от там гледаха към нас и се смееха едни черни глави, били са негри. Какво са говорили, не помня, но не съм се сетила да питам после нашите, да питам какви са били тези негри. Помня майка ми само от кръста надолу. С една бяла дълга пола, която се качваше по едни стълби нагоре, към втория етаж. Нищо друго не помня за нея.
към текста >>

7. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

Значи той е бил в тази стаичка гдето няма въздух и в момента докато той дишал, Учителят прави връзката с него и тогава Георги вижда една светлина идва откъм изток и пристига като топка и като стига пред него видял образа на Учителя, който се обърнал към тези, които са зад него и извикал: „Върнете го обратно, аз гарантирам!
„Пусто, пясък, една скала. разказва той, няма живот вътре. Като оградено". После аз го наблюдавах. Той, като да си замине, дишаше тежко така. Значи той е бил в тази стаичка гдето няма въздух и в момента докато той дишал, Учителят прави връзката с него и тогава Георги вижда една светлина идва откъм изток и пристига като топка и като стига пред него видял образа на Учителя, който се обърнал към тези, които са зад него и извикал: „Върнете го обратно, аз гарантирам! " „И те, казва, веднага отвориха и напуснаха." И аз докато се върна вкъщи, той се връща към живота. Кажи ми сега как да не вярваш? Борбата значи е била цяла нощ. Сутринта като съм му направила тази баня и изтекла гнойта той постепенно идва в нормалното си състояние. Отивам отново при Учителя и му казвам: „Учителю, проби се, какво да правим сега по-нататък?
към текста >>

8. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени.
Михаил го поканва Методи да отиде във Франция и той заминава, И тогава чичо Желю, кой знае какъв дявол го хваща и ми казва: „Олге, дай ми портрета, защото... иска го. Методи ще ходи при Михаил". И аз понеже е негов портрета, го дадох. И Методи взема този портрет и го занася на Михаил. И после Методи донесе един портрет на Михаил. Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени. Той се хранел отделно на една катедра. Методи шест месеца седял в Париж и на Лазурния бряг. Михаил му дал пари, разхождал се из Франция, нали, върна се. Но много съжалявам за тоя портрет. Нямах сила да кажа: „Няма да ти го дам", нали той е негов.
към текста >>

9. 58. Дългоочакваната среща

ТОМ 7

Играех футбол, плувах и правех дълги кросове в парка с топката.
Вергилий Кръстев 58. ДЪЛГООЧАКВАНАТА СРЕЩА С Тодора Юрданова и Ангел Вълков се познавам от 1968 г., тогава бях на 30 години, още млад, як, здрав, кръвта ми кипеше и да я усмирявам се занимавах активно със спорт. Играех футбол, плувах и правех дълги кросове в парка с топката. Така веднъж излезнах на Изгрева откъм западната му страна, минах през една разградена вратичка и без да искам влезнах в една овощна градина. Бях облечен с анцуг, това е спортно облекло и леко подкарвах топката пред себе си. Там в далечината на 50-60 метра двама възрастни хора копаеха пред себе си. Без да знам, защо то аз се приближих към тях. По едно време жената захвърли мотиката, с която копаеше и тръгна към мене заканително.
към текста >>

Бях облечен с анцуг, това е спортно облекло и леко подкарвах топката пред себе си.
Вергилий Кръстев 58. ДЪЛГООЧАКВАНАТА СРЕЩА С Тодора Юрданова и Ангел Вълков се познавам от 1968 г., тогава бях на 30 години, още млад, як, здрав, кръвта ми кипеше и да я усмирявам се занимавах активно със спорт. Играех футбол, плувах и правех дълги кросове в парка с топката. Така веднъж излезнах на Изгрева откъм западната му страна, минах през една разградена вратичка и без да искам влезнах в една овощна градина. Бях облечен с анцуг, това е спортно облекло и леко подкарвах топката пред себе си. Там в далечината на 50-60 метра двама възрастни хора копаеха пред себе си. Без да знам, защо то аз се приближих към тях. По едно време жената захвърли мотиката, с която копаеше и тръгна към мене заканително. Аз се спрях, понеже помислих, че ще ми се скара, че съм влезнал в чужда градина и то с топка. Тя наближи на десетина метра от мене и се спря.
към текста >>

Аз се спрях, понеже помислих, че ще ми се скара, че съм влезнал в чужда градина и то с топка.
Така веднъж излезнах на Изгрева откъм западната му страна, минах през една разградена вратичка и без да искам влезнах в една овощна градина. Бях облечен с анцуг, това е спортно облекло и леко подкарвах топката пред себе си. Там в далечината на 50-60 метра двама възрастни хора копаеха пред себе си. Без да знам, защо то аз се приближих към тях. По едно време жената захвърли мотиката, с която копаеше и тръгна към мене заканително. Аз се спрях, понеже помислих, че ще ми се скара, че съм влезнал в чужда градина и то с топка. Тя наближи на десетина метра от мене и се спря. Започна да ми се кара и да ръкомаха с двете си ръце. Стоях като втрещен, защото за онова, което ми се караше аз изобщо не можеш да проумея и да предположа, че това се отнася за мен. Огледах се, нямаше никой, бях само аз, значи тя се караше на мен. До мен долитаха думите: „Ти къде се губиш?
към текста >>

10. 41. ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

Дето казвал Учителя, че той ангелът може да захвърли земното кълбо като топка, но ние нямаме понятие още за тези, нито знаем какво е светии, не знаем още какво е и Учителя, нямаме още сетиво за това нещо, камо ли да знаем какво нещо е един ангел.
Тя го рисува така по снимки, по спомен. В: Аз съм виждал нейни снимки, правени репродукции на картички, една символика има в нейните. Д: Има, търси символика,която според мене, без да заангажирам някого имаше един наивитет. Например, тя рисуваше ангелчетата така с крилца. Един окултист днеска знае какво е ангела. Дето казвал Учителя, че той ангелът може да захвърли земното кълбо като топка, но ние нямаме понятие още за тези, нито знаем какво е светии, не знаем още какво е и Учителя, нямаме още сетиво за това нещо, камо ли да знаем какво нещо е един ангел. Но все пак един човек, който е така в една окултна школа, поне трябва да потърси визуален образ на един ангел, а тъй тези наивни ангелчета с крилца, така някакси... Имаше такива картички, Учителят понасяше всичко - бяха в салона. А в салона Учителят четеше беседите си и имаше много картини от Цветана. И всъщност вместо да бъдат стените голи и празни, заемаха едно място, едно престижно място.
към текста >>

11. 2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Веднъж, след една такава нощ, пристигна Борис Николов и донесе една топка масло, кръгла, направена по селски около 1/2 кг.
Аз виждах това като едно голямо изпитание. Не знам колко души можеха да останат непоколебими на тази позиция като Паша. Да стоиш и да гледаш как някой от горе ти коригира работата, как иска да те измести, че накрая ти донасят материала и ти отново започваш да работиш върху него и да прибавяш онова, което са съкратили или изхвърлили. И когато тя предаваше на Влад Пашов беседите да се набират за печат, то отстрани на листовете висяха стотици залепени листчета и то от двете страни на листа. Така тя беше принудена да работи без ропот стоически, недоспивайки си. Веднъж, след една такава нощ, пристигна Борис Николов и донесе една топка масло, кръгла, направена по селски около 1/2 кг. Към маслото бяха прибавени и други лакомства. "За издържания изпит - малка почерпушка." Всички закусихме приятелски. Тя трябваше да стои на своят пост като войник. Бележка на редактора: През 1923 г. се отпечатва томчето "Трите живота", Общ окултен клас, първа година.
към текста >>

12. 6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ СОФИЯ

Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко.
Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна. Но закуската беше толкова богата. Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко. Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище.
към текста >>

13. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И Морфова, тя беше с много красива главица такава, в която личеше венериното влияние, но с едно тяло, много пълно, просто цялата беше като някаква лоена топка.
Веска: Сега в момента не мога да ви кажа, не си спомням. Беше поканена да дойде на Изгрева, но не дойде. МОРФОВА В: Казаха ми за тази, певицата Морфова. Веска: Сега, за певицата Морфова, за нея знам от Катя Грива. Понеже Катя Грива беше нейна ученичка. И Морфова, тя беше с много красива главица такава, в която личеше венериното влияние, но с едно тяло, много пълно, просто цялата беше като някаква лоена топка. И Учителят е казал за нея, че тя е от Бялото братство, и понеже тя има много нежен музикален елемент в своето гърло нали, тази обвивка от много наслоения на мас по нейното тяло е необходима да запази тези много нежни гласни струни. Тя пееше вълшебно. Не знам дали Учителят, но някой друг беше казал, че тя има даже двойна чакра в гърлото си. И това го беше казал някой брат като ясновидец, но доколкото това е вярно, обаче Учителят за нея специално е подчертал, че тя е от Бялото братство. Но тя загина трагично в Балкана, отивайки на разходка с нейни приятели Багерови.
към текста >>

14. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга.
Ние започнахме да се притесняваме, да не би овчарите да ги бият, защото всъщност те трябваше да си извършват своите задължения към стадото овце. А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас. Аз дори се качвах на гърба на едно от тези мощни, огромни кучета и играех с него. На кучетата им беше приятно, хапваха нещо от нашата храна и прекарваха все около нас. Спомням си веднъж през пролетта, не се качихме много на високо, останахме на една поляна така по-долу и насреща се виждаше целия баир, на който трябваше да се изкачва. Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга. Вгледах се, а то се вижда като на кино лента. Вгледах се и видях, че беше една сърна, която бягаше и една голяма мечка след нея я гонеше. Това се виждаше съвсем ясно. Изведнъж изникна просто едно от тия наши овчарски кучета, беше се качило нагоре и като подгони тази мечка, тя се скри, избяга и така то помогна на сърната и я спаси. С такова велико благоволение работехме с брат Петър Филипов и всъщност от него аз научих какво значи велика, дълга молитва, какво значи медитация, размишление и усилена духовна работа.
към текста >>

15. 68. БАЛТОВА МЕ НАКАЗВА

ТОМ 9

И след това на един от тези миндери, той ме събори и аз се бях свила на топка и така да го отблъсквам от себе си.
Аз казвам: „Не зная. Казах Ви че не зная". А той казва: „ А Ваш отец знае! " Аз рабрах, че той трябва да е видял че брат Ради идва при мене и за него помислих: „Да, той знае, елате да ви заведа". Но когато аз се помъчих да хвана дръжката на вратата, той ме хвана за двете ръце и почнахме да се бориме, насам, натам, даже бяхме изместили гардероба. И след това на един от тези миндери, той ме събори и аз се бях свила на топка и така да го отблъсквам от себе си. Той нищо не правеше само се борехме. Нищо и в това време си викам: Кой ще ми помогне? Паша не беше вкъщи, беше излязла в града и аз казвам, само Учителя. И колкото ми глас държи извиках: „Учителю". След това още един път извиках „Учителю".
към текста >>

16. 145. МЯСТОТО НА ВАУЧЕР — СЕЛИЩЕТО ИЗГРЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Тук виждаме една чешма с топка.
В.К.: Когато дойде време вече да се махне. Това е вече по-тъжна история и е 1972 година. В.К.: Сега тука виждаме една клетка за метеорологични изследвания. Е.А.: Там имаше няколко уреда и Георги Радев се зае, той да наблюдава уредите. Какво правеше това не мога да кажа повече. В.К.: Тук виждаме една чешма с топка. Е.А.: Тази чешма се намираше на пътеката, която водеше от големия салон към поляната. Наричахме я зодиака, защото отдолу тука имаше кръгове със зодиакалните знаци -12 зодии. Даже те после нещо я поправиха и тогава останаха само кръговете, но зодиите не ги направиха. Тук имахме и пчели. Пчелина беше ей тука в тая част.
към текста >>

17. 11.Учителят ни учеше

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз се свих на топка и с краката си го отблъснах от себе си.
" Казах, че знае и казах, ако искате ще ви заведа при него. Гледах да излеза от стаята. Приближих се при вратата за да изляза, но той ме хвана с двете си ръце, ръцете ми под рамената, аз се отдръпнах, но той ме държеше здраво. Отдръпнах се още назад, но той продължаваше да ми държи ръцете. Така като се движехме из стаята блъснахме гардероба, който се отмести, той си настъпваше и успя да ме събори на миндера. Аз се свих на топка и с краката си го отблъснах от себе си. Аз знаех, че съм сама в стаята, на поляната понеже беше студено нямаше никой. Паша беше слязла в града и аз разбрах, че не мога да чакам помощ от никого отвън. Тогава си спомних, че Учителят преди да си отидат приятелите от Латвия в началото на септември, когато в 1939 год. Хитлер обяви войната на Полша, те трябваше да минат близо до бойното поле и затова те бяха много смутени. След последния обяд, който имаха с Учителя, той като стана от масата погледна наляво и надясно и им каза: „Когато сте в нужда, повикайте ме!
към текста >>

18. 11 - 1. НАЧАЛОТО

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Там имаше един Николай Костов, който играеше на топка, пък завършил по-късно във Франция, ама много хубаво отношение имаше към мен.
Наричат на името на Учителя в Айтос. Някой път ще ви заведе да го видите Петровия връх. В 1920 година, именно тогава е било, 1920 г., е пътувал Учителят, защото нашата къща е била далеч от салона. Там има едно семейство, Габровски, къщата ни с една малка вратичка ги дели, за да могат да влизат в салона, да не го разкарват Учителя, защото много народ плъзва и към дома на Габровски, старата им къща. Аз обаче малко дете бях, Учителят е дошъл, без да знам, и като си играех на улицата с рокличка, ний играехме в провинцията босички. Играехме. Там имаше един Николай Костов, който играеше на топка, пък завършил по-късно във Франция, ама много хубаво отношение имаше към мен. И тогава децата играехме така на топка и изведнъж гледам - в къщи никой няма. Пък у дома въобще имаше много хора, ний не знаехме защо е така. Тази къщичка още седи, вече е моя. В Айтос. И както това, гледам, никой няма.
към текста >>

И тогава децата играехме така на топка и изведнъж гледам - в къщи никой няма.
Някой път ще ви заведе да го видите Петровия връх. В 1920 година, именно тогава е било, 1920 г., е пътувал Учителят, защото нашата къща е била далеч от салона. Там има едно семейство, Габровски, къщата ни с една малка вратичка ги дели, за да могат да влизат в салона, да не го разкарват Учителя, защото много народ плъзва и към дома на Габровски, старата им къща. Аз обаче малко дете бях, Учителят е дошъл, без да знам, и като си играех на улицата с рокличка, ний играехме в провинцията босички. Играехме. Там имаше един Николай Костов, който играеше на топка, пък завършил по-късно във Франция, ама много хубаво отношение имаше към мен. И тогава децата играехме така на топка и изведнъж гледам - в къщи никой няма. Пък у дома въобще имаше много хора, ний не знаехме защо е така. Тази къщичка още седи, вече е моя. В Айтос. И както това, гледам, никой няма. Рекох си: Дали е дошъл Учителя, бягам през главната улица, отивам у Габровски.
към текста >>

19. 11 - 12. УЧЕНИКЪТ ПО ДУХ ПОЗНАВА УЧИТЕЛЯ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Гледам, у дома, пък играехме на топка с един Николай Костов, и както така гледам, двора ни затъмнено там.
ВК.: Вратичка. Верка: Вратичка, и той от стаята на Габровски преминава в салона. Защото Учителят спеше там. Ако беше у нас Учителят, щяхме да го разкарваме из целия град, защото щом чуят, целият град ще дойде на беседата. И така, аз бях малка, 4-то отделение дете, аз не знаех това нещо. Гледам, у дома, пък играехме на топка с един Николай Костов, и както така гледам, двора ни затъмнено там. В една турска къща живеехме, хубав двор, с овощна градина. Така навсякъде отворено, пък ний въобще не слагахме ключ, щото цялата провинция, като дойде някой от цяла България къщата да е отворена и да могат свободно да си влизат. И затова погледнах, рекох, дали не са у Габровски, дали не е дошъл Учителят? Отивам в двора, те живееха в стара къщичка с няколко такива... Дъсчена стълбичка, три- четири стъпала. И Учителят седи в Салона на едно канапе и държи Библията.
към текста >>

20. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

ТОМ 10

И по едно време пред коня взе да пресвятка светлина и оформи се една светла топка и върви пред коня и така излязох на шосето и топката се изгуби вече.
Бургас, че трябва в толкова часа да отида. За да отида на определеното време и час, казва, аз ще пътувам с кон. Тогава коли нямаше. Трябва да тръгна рано през нощта, ами докато отида до шосето се пътува по една козя пътека, а мрак, тъмно. Направих си молитва, качих се на коня и потеглих по козята пътека. И по едно време пред коня взе да пресвятка светлина и оформи се една светла топка и върви пред коня и така излязох на шосето и топката се изгуби вече. И така аз отидох на определения час в щаба на армията. И в това време имаше от селото ни няколко човека, един от тия хора дойде при мене и ми казва, аз го познавам този човек, той ни беше командир на турската граница. Казва се капитан Сотиров. Тогава много са случаите из братския живот, не могат всички да се опишат. И така само отчасти някои случаи.
към текста >>

21. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Като започнете да мислите постоянно за тая валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва).
И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формата, която имат, какво съчетание има между тия форми. Опасната страна на религията е, понеже е наука за формата и човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тежко влияние сега, то е най-благотворно, което може да ви подействува. С тези форми искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като започнете да мислите постоянно за тая валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва). Кубът е четвъртото измерение. Тук пък имате един.конус, перспективата турена на физическото поле. Разбира се, върху човешкия ум влияят едновременно и цветовете, и външните форми. И тъй, когато се казва, че „Главата на Твоето Слово е истината", под думата „глава" разбираме известна форма. И човека ценим за неговата глава, за неговото лице.
към текста >>

Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла топка - сфера).
Каква форма има тя, какъв цвят? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това не е само бяла, но и чиста. Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб). Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла топка - сфера). Че е обла, показват всичките плодове, те също ни представят добродетели. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на добродетелта. Сферата представя пластичност на елементите. Където се появи счупена линия, тя преплита енергията.
към текста >>

Например, вземете куба или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях.
Всеки час проявлението на вашата душа показва какво е религиозното ни настроение. Тази сутрин дойде един господин толкова развълнуван, че лицето му имаше червен цвят, беше почти безформено, съвършено изменен, и почна да мени цвета и мускулите на лицето си, когато почнах да взимам друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте лоши форми, а добри. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма. Например, вземете куба или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми? Набръчканите ли лица, развалените ли стомаси и дробове, разнебитените ли мисли? Долу такива старости. Нам ни трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Като го искате, да бъде", а не да кажат: „Какъв е този калпазанин старец?
към текста >>

22. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар.
Които влизат в училището, трябва да се учат. Ако си стар и имаш съзнанието, че си стар, това е дисхармония. Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще подмладееш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е „млад“ и „стар“ в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е. младият е в началото, а старият - в края. Как разбираме музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръко- пляскане.Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска: „бис,бис“, да се повтори.
към текста >>

23. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

Ако Земята беше останала тъй, валчеста като топка, нищо не би израснало на нея.
Само при една огъната линия може да има живот. Някои казват: „Аз не искам да се огъвам.“ При обикновения живот няма огъване, но при минаването от едно състояние в друго, от физическия към духовния живот, непременно трябва да има едно огъване. Туй е в реда на нещата. Ако Земята не беше се огънала, какво щеше да бъде нашето положение? И Земята се е огънала. Ако Земята беше останала тъй, валчеста като топка, нищо не би израснало на нея. Земята щеше да бъде равномерно навсякъде покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея, но Земята се огъна, образува долините, Земята се пречупи, образува планините. Когато се огънете, ще образувате долини, когато се пречупите, ще образувате планини, ще дадете условия за развитието на вашия живот. Думата „пречупване“ и днес се схваща криво. „Пречупване“ значи, като вървиш точно в една посока, да вземеш посока перпендикулярно на първото движение; следователно това са качества или методи на самия живот. От кривите линии се образуват долините.
към текста >>

“ Да, това е топка за децата, тъй се говори.
Добродетели в нас трябва да израснат. Аз, като ви говоря за онзи идеалния свят, подразбирам, че у човека трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности, и тогава той ще има сила за себе си. И няма да има никакви животни около него, защото животните са признак на неговите слабости. Тъй разбирам този живот. А вие се зарадвате и казвате: „Колко е хубаво! “ Да, това е топка за децата, тъй се говори. От онези вътрешни добродетели трябва да бъде съграден този живот. Ако ги нямате, никой не може да ви помогне. Да живее на подаяние всеки може, но вие знаете какво нещо е подаянието. Толкова пъти съм ви говорил и пак ви питам: Вие може ли да влезете в един съвременен симфонически оркестър, ако не можете да свирите? Там слушател ще бъдете.
към текста >>

24. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Прави погрешки, но после като гумена топка да заемеш своето първоначално положение.
Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се чупи и да ви разгневи, то тогаз все го туряйте на високо място, за да не се счупи. В бъдеще може да се прави чаша, която да не се чупи. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумени топки. Като падне, пак добива формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка да заемеш своето първоначално положение. Да допуснем, че някоя ваша сестра има такъв навик, че не я обичат. Тя е толкоз красива, че й завиждат, всички се плашат от нея, защото тя хапе, кълве, не я харесват, но нищо не й казват. Какво трябва да правите? Съберете се две сестри и се помолете за нея да има мекота. После се съберете и повече сестри и пак се помолете и вижте има ли мекота.
към текста >>

25. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ В ТОМ XII

VII. поглед към небето Стихове д-р Стефан Кадиев

Чешмата горе с пирамидата и топката, а долу с кръглото корито.
Снимка 10. Поглед към вратата на сутерена, на дома и на двора. Снимка 11. Чешмата с кръглото корито в двора пред прозорците. Снимка 12. Чешмата горе с пирамидата и топката, а долу с кръглото корито. Снимка 13. Домът Гумнерови с двора за посетители. Снимка 14. Посетители пред отворения прозорец на Учителя Дънов. Снимка 15.
към текста >>

26. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Обичах да играя с топка, но вместо игра слугинче аз станах.
Чакам аз, този ден не е далече, таз грозна неправда така посята, доброто приближава и скоро е вече. Трябва да отмине тя от нашата планета. 19.11.1982 г. За Мама Аз нямам майка, нито татко, сирак съм аз от малко дете и раснах на воля без легло сладко. Така ли всякое дете расте? Обичах да играя с топка, но вместо игра слугинче аз станах. До мен лежеше осиротяла котка, на пода на мазето аз растях. Аз нямах майка, нито татко, сълзите ми да обърше мама. Течеше времето без радост, кротко татко да ме погали само. Жадувах страшно за майчина милувка, в прегръдка топла да ме стопли. Жадувах за една искрена целувка, леглото ми топло да приготви.
към текста >>

27. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

(А пък аз си мисля: Това не е привилегия, това е въпрос до можене.) - Ти се стягаш нещо, разпуснеш се, вдигнеш се като гумена топка.
Аз исках да Го хвана. Казвам си: „Това е моят Учител.") - Не, ти един електрически ток ще бутнеш ли? - Не, но все пак Учителят не ме оставял толкова дълго време. И сега, защо тъй ме остави? - Ти много големи привилегии искаш. (А пък аз си мисля: Това не е привилегия, това е въпрос до можене.) - Ти се стягаш нещо, разпуснеш се, вдигнеш се като гумена топка. - Пред Учителя си само съм отворена. - Вие казвате ли си всичко на Учителя си? (Мълча.) - Аз всичко съм казвал на Учителя си. Питай Го, като дойде. (Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала.
към текста >>

28. 14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Всеки от тях може да вдигне Земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка.
Други се наричат Братя на Добродетелта. Братя на Красотата и най-после идват последните, които се наричат „ИЕХОВИСТИ". Това не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тези Братя не са така обикновени. Всеки от тях може да вдигне Земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат Те. Те могат да вдигнат Земята с ръката, защото зад тях седи още по-мощното, на което Те са служители. Когато Христос слезна на Земята, Той остави всичката си слава и сила на тия Братя и сам слезна, като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят". - „В далечното минало на Земята е живяла Първата Раса. Днес тази раса е известна под името „ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО".
към текста >>

29. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

ТОМ 15

18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала.
18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала. Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече готови за път. Обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те са закачени до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци. Пътят е вече доста разкалян.
към текста >>

30. 17. КРИСТАЛИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

преди нашата ера е отбелязал, че ако Земята се погледне отгоре тя прилича на топка съшита от 12 парчета кожи.
Той отбелязва, че при тези случаи координатите на местата, където те са ставали са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието бордовите радиостанции са бездействували и никой не е чувал сигнала. Сандърсън е открил 12 такива района, включващи Северният и Южен полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на екватора. Древногръцият философ Платон, живял между 427 и 374 г. преди нашата ера е отбелязал, че ако Земята се погледне отгоре тя прилича на топка съшита от 12 парчета кожи. Така са приели както Платон, така и неговите последователи, а също и Питагор със своите ученици. По същият начин до същият извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата съветски учени Гончаров, Макаров и Морозов преди да са били запознати със становището на античните мъдреци. Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос. Онова, което трябва да се приеме по един безспорен начин е, че Платон не лъже. Той наистина е видял Земята, като топка съшита от 12 парчета, един грамаден кристал с 12 стени, всяка от които представлява правилен петоъгълник.
към текста >>

Той наистина е видял Земята, като топка съшита от 12 парчета, един грамаден кристал с 12 стени, всяка от които представлява правилен петоъгълник.
преди нашата ера е отбелязал, че ако Земята се погледне отгоре тя прилича на топка съшита от 12 парчета кожи. Така са приели както Платон, така и неговите последователи, а също и Питагор със своите ученици. По същият начин до същият извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата съветски учени Гончаров, Макаров и Морозов преди да са били запознати със становището на античните мъдреци. Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос. Онова, което трябва да се приеме по един безспорен начин е, че Платон не лъже. Той наистина е видял Земята, като топка съшита от 12 парчета, един грамаден кристал с 12 стени, всяка от които представлява правилен петоъгълник. Известно е, че Земята е сфера, но не съвсем идеална. Тя не само че е сплесната при полюсите, но има и други отклонения от правилната сферична форма, които някога са били по-големи. Има сериозни основания да се приеме, че формата на Земята не е била толкова кръгла както е днес, едва по- късно тя се е заоблила. По-рано е напомняла по-скоро многостенна фигура отколкото сфера. Когато кристалът израства от своя странен зародиш, неговите увеличаващи се стени, ръбове и върхове, запазват първоначалната си геометрия.
към текста >>

31. 1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 16

А пък като предавам история, география или нещо друго и като видя, че някое дете се прозява, то аз знам от Учителя каква е причината - че идват други влияния отвън в класа и всички знания, които преподавам, се отхвърлят и отбиват като гумена топка.
Върнахме се на село и месеци и години децата си спомняха за този необикновен ден на всеобща радост. За мен бе ясно кому дължа това вдъхновение-това бе наградата за моя труд и реализация на ония методи, които бе ни давал Учителят в Своите беседи по това време. Моят час по пеене бе най-строгият ми час. Не позволявах да мърдат, да шушукат. Детето трябва да бъде концентрирано. А пък като предавам история, география или нещо друго и като видя, че някое дете се прозява, то аз знам от Учителя каква е причината - че идват други влияния отвън в класа и всички знания, които преподавам, се отхвърлят и отбиват като гумена топка. Тогава спирам часа и ги карам да изпеят някоя весела, динамична песен като тази: Трупай, трупай, снежко бял, ти ме правиш бодър, знам! С бяла дреха, зная аз, ниви пазиш ти от мраз. Бузичките с цвят червен боядисваш днеска мен Трупай, трупай, снежко чист, рой снежинки с цвят сребрист! После ги карам да пеят по-бързо. Децата се раздвижват, развеселяват се, стават бодри и после продължавам урока си с тях, без никой да се прозява вече.
към текста >>

32. 1925 година

ТОМ 16

Сънувах нощес, че стоя на дъното до плевнята и гледам мишки, че бягат къде двора и че една толкова много подскача нависоко, нещо до 5 метра височина, като че е някоя гумена топка, която се удря в земята и подскача нависоко и аз от тази гледка се смеех с висок смях и обяснявах на мама, че ето как мишките се качват по гладките стени.
Шесторката преминала в Чинкир-Чукур и пращала през нощта хората да им донесат хляб, а пратените веднага донасят до местната власт на два пъти през нощта и затова хора се не пуснаха из гората. В училището готвим хор с учениците за „Св. Кирил и Методи" и следобед отидох да си скроя ризи при стопанките. Ст. Ненов и Цончо ги задържаха в общината, понеже намерили в дома му револверни патрони. 20.V.1925., сряда Станах в 3 ч сутринта, понеже тази нощ, не знам защо, не можах да спя дълбоко, вероятно, защото се тънко завих. Сънувах нощес, че стоя на дъното до плевнята и гледам мишки, че бягат къде двора и че една толкова много подскача нависоко, нещо до 5 метра височина, като че е някоя гумена топка, която се удря в земята и подскача нависоко и аз от тази гледка се смеех с висок смях и обяснявах на мама, че ето как мишките се качват по гладките стени. След това сънувам, че съм в горното училище и ще учим там също и прогимназията, но някак си друга обстановка. Дохождат Мара и Рачо Узунови и ме въведоха во тяхна една стая, която бе много хубаво мобелирана, особно с едни много хубави столарски комбинации на сглобени извити закачалки с хубави плетни и тантели и аз казвам на Мара, че трябва тия хубави работи тя да ги е купувала със своята заплата. След това влязох да занимавам учениците си, но като че ли се редувахме в една стая с различни отделения, като че друго училище нямаше, а само едно за прогимназията и основното, и се пробудих. Прочетох от списанието „Житно зърно" статията от 2- 3. книжка „Правият път на живота -възможности и противоречия".
към текста >>

33. VIII. 21 упражнения от Учителя предадени от Пеню Ганев

ТОМ 16

Упражнението се прави на пръсти и наподобява подскачането на гумена топка. 12.
Мигновено подскачане и разтваряне на краката и ръцете И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, краката прибрани. Ход на движенията: - Мигновено подскачане и разтваряне на краката встрани. Едновременно с това и ръцете се изнасят встрани. Прибиране на ръцете и краката в изходното положение. Повтаря се 21 пъти. Упражнението се прави на пръсти и наподобява подскачането на гумена топка. 12. 6 наляво, 6 надясно И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете пред гърди, свити в лактите, с длани обърнати надолу. Ход на движенията: - Крачка встрани с левия крак и едновременно с това - разтваряне на ръцете. - Десният крак се прибира до левия, а ръцете се свиват в лактите пред гърдите. Тези движения се правят 6 пъти наляво, 6 пъти надясно и 3 пъти наляво. Упражнението се прави плавно, ръцете се опъват хоризонтално встрани. 13.
към текста >>

34. I. Към слънцето

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Ти мраз разтопи в моите гърди, които бяха се вледенили и аз плувах, като ледена топка, отчупила се от океана и бавно тласкана по всемирното течение.
Към слънцето Из брошурата „Път" от Е. К. Бездомник [1], 1920 г., Печатница на Книгоиздателство „Слово" А.Д., София (Мото на брошурата) Елате и да се върнем при Господа, защото Той разкъсна, и Той ще ни изцели: порази, и ще обвърже раната ни. Осия, гл. 6, ст. 1 Поклон пред Тебе, о Слънце, що грееш и ден и нощ в душата ми. Ти мраз разтопи в моите гърди, които бяха се вледенили и аз плувах, като ледена топка, отчупила се от океана и бавно тласкана по всемирното течение. О, Ти Слънце, що сгряваш целия свят, колчем се явиш на светлия хоризонт и стопляш всеки кълн, всяка твар, тъй както майка стопля дете в своите гърди. В Твоята любов, о Слънце, всичко почива и възраства. Всеки кълн, всяко клонче, тревичка и всяко цвете обърнало очи към Тебе. О, Слънце, сияние на моя живот! Когато майка ме роди, ти ме обгърна със своите златисти лъчи и крепнах аз в твоята всеобятна любов.
към текста >>

35. 4. Светлината

ТОМ 17

Изчезват мрачни силуети и скрие се на топка тъмнината в къта.
4. Светлината Запалиш свещ и в стаята засвети: приятна светлина залее всичките предмети и стане мигом ясно. Изчезват мрачни силуети и скрие се на топка тъмнината в къта. И виждаш: няма нищичко опасно и нищо, що съзнанието би могло да мъти. Извадиш книга и започнеш да четеш. Така животът струпал е въпроси на пътя ти: едва насмогваш да отвърнеш: Що си роден? Защо си беден? А друг защо заставен е да проси?
към текста >>

36. 13. ПЛУТОН

Ако в тъмно помещение поставим тъмна по цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ние ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приеме, че това е размерът на самата топка.
Установено е, че на повърхнината на планетния диск имаме температура от минус 220 градуса. При тази температура всички елементи са в течно или най-вече в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също, че ако имаме един наблюдател на Плутон, той ще види Слънцето само като голяма звезда с диаметър от около пет-шест сантиметра. Естествено е да се приеме, че с този размер Слънцето не ще може да осветлява изцяло планетата, тя ще бъде тъмна и ще се получава само едно отражение от тъмния диск на планетата на Слънчевия образ, само на едно кръгче от изпратената Слънчева светлина, което съвсем не изразява размера на планетата. Опитно и тук може да се установи този ефект. Ако в тъмно помещение поставим тъмна по цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ние ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приеме, че това е размерът на самата топка. На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така е изглеждал и на серията снимки от 1970 година. Това нещо се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник, много близо до него и поради голямата отдалеченост планетата и спътника не се виждат разделени. Този, все още неустановен спътник, нарекоха ХАРОН, като се изчисли, че разстоянието му до планетата е между 15,000 и 19,000 километра. Това предположение е също неприемливо.
към текста >>

37. 6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

A. Астролозите на Изгрева

Някои от тях приемат това, но успехите са малки, защото усилията на този наш брат отскачат от тях, тъй както топката от слонова кост отскача, когато се хвърли върху камъка.
Там са събрани най-мъчните за възпитание духове. Те живеят с мисълта, че всичко знаят, както един Бог знае, само че по-добре от него. Следователно, нищо не може да им се каже или да им се даде. Великият брат, приел задачата с тях, прави неимоверни усилия и прилага много мисъл, за да има успех, за да им внуши, че Бог е един извор, от който изтича вечно и непрекъснато знание. Това знание трябва да се учи и никой не трябва да мисли, че знае всичко. Някои от тях приемат това, но успехите са малки, защото усилията на този наш брат отскачат от тях, тъй както топката от слонова кост отскача, когато се хвърли върху камъка. Виж я и самата школа - гола, пуста, покрита с тъмни скали; няма ни въздух, ни вода, ни някакви растения още. Да се създаде един ум, които да приема внушенията на доброто, е най-мъчното нещо. Вие хората не можете да имате представа колко трудно е това. Ето, това представлява онази малка звездичка, която ти рядко виждаш в ясните свежи утринни зори. За в бъдеще хората ще я наричат Меркурий.
към текста >>

38. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Той намира магията - топка черни парцали, държани 4 дена в гробищата при умрелите, хваща яде дилаф, напикават я и сестра Станка я хвърля в реката с думите: „Откъдето е дошло това зло, там да си отиде.” Надругия ден Коста Стефанов отива на баня, припада от инфаркт и си заминава.
Тя беше много чувствителна и хващаше всичко отрицателно, което се отправяше към дома им. Маша беше Любен евреина, който често се навърташе покрай дома на сестра Мария и хвърляше нещо (магия) на покрива. Ние веднага я намирахме. Направиха черна магия да си заминат сестра Мария и брат Борис и я поставиха в стар кошер, намиращ се от източната страна на антрето. Мария веднага усеща злокобните влияния, праща сестра Станка да викне брат Петър. Той намира магията - топка черни парцали, държани 4 дена в гробищата при умрелите, хваща яде дилаф, напикават я и сестра Станка я хвърля в реката с думите: „Откъдето е дошло това зло, там да си отиде.” Надругия ден Коста Стефанов отива на баня, припада от инфаркт и си заминава. В същия час си заминава и Мария Иванова - вторият съучастник на магията. Така се тури край на магиите, но враговете на братството промениха методите си. Не беше лесно на брат Борис в затвора, но и на Изгрева борбата беше жестока. Живеех в Петър и спях в източната стая. Виждах, че всяка вечер след 23 часа идваше военна кола с пеленгатори и спираше на шосето до къщата, за да следи да не би да предаваме шпионски сведения с радиостанция.
към текста >>

39. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Това е все едно, някоя детска топка да каже на детето: аз нищо не искам да зная за тебе.
Всеки темперамент си има известен орган, който е най- силно развит. Тия органи са център на сили, които функционират в живата природа. Всички вие сте под влияние на тия сили. Сега, вие може да кажете: Не ми трябва астрология, аз няма да се занимавам с нея. Ти можеш да не се занимаваш, но небето се занимава с тебе. Това е все едно, някоя детска топка да каже на детето: аз нищо не искам да зная за тебе. Детето, обаче, казва; аз искам да се занимавам с тебе. Топките трябва да разбират магнетическото влияние на цветовете. Ако една топка е червена, то за да се избави от децата, трябва да измени цвета си. Щом не е червена, те ще я захвърлят, и тя ще е свободна. Следователно вие трябва да разбирате влиянието на планетите, защото, като във вземат в своя кръг, вие ще бъдете за тях като една топка и ще скачате, но после ще се научите, че трябва да разбирате астрологията.
към текста >>

Ако една топка е червена, то за да се избави от децата, трябва да измени цвета си.
Сега, вие може да кажете: Не ми трябва астрология, аз няма да се занимавам с нея. Ти можеш да не се занимаваш, но небето се занимава с тебе. Това е все едно, някоя детска топка да каже на детето: аз нищо не искам да зная за тебе. Детето, обаче, казва; аз искам да се занимавам с тебе. Топките трябва да разбират магнетическото влияние на цветовете. Ако една топка е червена, то за да се избави от децата, трябва да измени цвета си. Щом не е червена, те ще я захвърлят, и тя ще е свободна. Следователно вие трябва да разбирате влиянието на планетите, защото, като във вземат в своя кръг, вие ще бъдете за тях като една топка и ще скачате, но после ще се научите, че трябва да разбирате астрологията. Астрологията се занимава с филологическия процес на човешкото развитие. Вие трябва да знаете тези процеси. Това е едно основно знание в окултната наука.
към текста >>

Следователно вие трябва да разбирате влиянието на планетите, защото, като във вземат в своя кръг, вие ще бъдете за тях като една топка и ще скачате, но после ще се научите, че трябва да разбирате астрологията.
Това е все едно, някоя детска топка да каже на детето: аз нищо не искам да зная за тебе. Детето, обаче, казва; аз искам да се занимавам с тебе. Топките трябва да разбират магнетическото влияние на цветовете. Ако една топка е червена, то за да се избави от децата, трябва да измени цвета си. Щом не е червена, те ще я захвърлят, и тя ще е свободна. Следователно вие трябва да разбирате влиянието на планетите, защото, като във вземат в своя кръг, вие ще бъдете за тях като една топка и ще скачате, но после ще се научите, че трябва да разбирате астрологията. Астрологията се занимава с филологическия процес на човешкото развитие. Вие трябва да знаете тези процеси. Това е едно основно знание в окултната наука. И всеки, които иска да има нормален умт едно нормално сърце, трябва да разбира влиянието на планетите. Знаете ли, какво нещо е нормален ум?
към текста >>

40. 1926 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Животът на Земята е подобен на частиците на една гумена топка.
Каквото придобие в тази област, човек го складира в подсъзнанието си, като материал за бъдещата култура. Днес виждате, че някой човек е обикновен, но той носи знанията на миналото, когато е работил като виден учен - математик, естественик, философи т. н. Днес минава за обикновен човек, но в миналото е бил велик музикант, учен, художник и т. н. От човека зависи да складира своите придобивки и опитности в подсъзнанието си, или да не ги складира. Съзнателната работа на човека в сегашния му живот определя неговото бъдеще. Животът на Земята е подобен на частиците на една гумена топка. Докато топката е в естественото си положение, частиците и са сгрупирани на едно място, като в ядро. Такова е положението и на хората на земята: те се движат, работят, радват се и скърбят, но в края на краищата се централизират помежду си, като в едно ядро. Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмерно, частиците и се отдалечават едно от друга, докато напълно се отдалечат и пръснат в пространството. Такова е положението на душите в астралния свят. Те се отдалечени една от друга, без някакви видими връзки и отношения.
към текста >>

Докато топката е в естественото си положение, частиците и са сгрупирани на едно място, като в ядро.
Днес виждате, че някой човек е обикновен, но той носи знанията на миналото, когато е работил като виден учен - математик, естественик, философи т. н. Днес минава за обикновен човек, но в миналото е бил велик музикант, учен, художник и т. н. От човека зависи да складира своите придобивки и опитности в подсъзнанието си, или да не ги складира. Съзнателната работа на човека в сегашния му живот определя неговото бъдеще. Животът на Земята е подобен на частиците на една гумена топка. Докато топката е в естественото си положение, частиците и са сгрупирани на едно място, като в ядро. Такова е положението и на хората на земята: те се движат, работят, радват се и скърбят, но в края на краищата се централизират помежду си, като в едно ядро. Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмерно, частиците и се отдалечават едно от друга, докато напълно се отдалечат и пръснат в пространството. Такова е положението на душите в астралния свят. Те се отдалечени една от друга, без някакви видими връзки и отношения. Докато са на Земята, хората се обменят помежду си.
към текста >>

Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмерно, частиците и се отдалечават едно от друга, докато напълно се отдалечат и пръснат в пространството.
От човека зависи да складира своите придобивки и опитности в подсъзнанието си, или да не ги складира. Съзнателната работа на човека в сегашния му живот определя неговото бъдеще. Животът на Земята е подобен на частиците на една гумена топка. Докато топката е в естественото си положение, частиците и са сгрупирани на едно място, като в ядро. Такова е положението и на хората на земята: те се движат, работят, радват се и скърбят, но в края на краищата се централизират помежду си, като в едно ядро. Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмерно, частиците и се отдалечават едно от друга, докато напълно се отдалечат и пръснат в пространството. Такова е положението на душите в астралния свят. Те се отдалечени една от друга, без някакви видими връзки и отношения. Докато са на Земята, хората се обменят помежду си. Те се намират в отношение на взимане и даване. Докато е на Земята; докато живее, човек чувствува живота в себе си, той чувствува, как теченията на живота се втичат и изтичат от него.
към текста >>

41. 1928 г. Из беседи, лекции и други

Според трети, във вътрешността на Земята имало една твърда топка, а между нея и външността, т. е.
Няма нищо скрито-покрито по лицето на Земята. Ще кажете, че това са детински работи. Те са толкова детински, колкото могат да се нарекат детински разните теории за устройството на Земята. Според едни учени, Земята е създадена от каша. Според други - вътрешността на Земята представя огнена, нагорещена маса, а отвън е студена, твърда. Според трети, във вътрешността на Земята имало една твърда топка, а между нея и външността, т. е. кората на Земята, имало празно пространство около две хиляди километра, в което пространство тази твърда топка се въртяла. При това цялата Земя се върти отляво към дясно, а тази топка - в обратна посока, отдясно към ляво. На коя от тези теории трябва да вярва човека? Казвам; всички тия неща са вероятни: и огън има в Земята, и твърда топка има вътре, и празно пространство има.” 165. ДО КРАЙ; 23 беседа от Учителя, държана на 12 февруари 1928 г., София.
към текста >>

кората на Земята, имало празно пространство около две хиляди километра, в което пространство тази твърда топка се въртяла.
Ще кажете, че това са детински работи. Те са толкова детински, колкото могат да се нарекат детински разните теории за устройството на Земята. Според едни учени, Земята е създадена от каша. Според други - вътрешността на Земята представя огнена, нагорещена маса, а отвън е студена, твърда. Според трети, във вътрешността на Земята имало една твърда топка, а между нея и външността, т. е. кората на Земята, имало празно пространство около две хиляди километра, в което пространство тази твърда топка се въртяла. При това цялата Земя се върти отляво към дясно, а тази топка - в обратна посока, отдясно към ляво. На коя от тези теории трябва да вярва човека? Казвам; всички тия неща са вероятни: и огън има в Земята, и твърда топка има вътре, и празно пространство има.” 165. ДО КРАЙ; 23 беседа от Учителя, държана на 12 февруари 1928 г., София. - В: Синове на възкресението: [Неделни] беседи, серия X, т. III.
към текста >>

При това цялата Земя се върти отляво към дясно, а тази топка - в обратна посока, отдясно към ляво.
Те са толкова детински, колкото могат да се нарекат детински разните теории за устройството на Земята. Според едни учени, Земята е създадена от каша. Според други - вътрешността на Земята представя огнена, нагорещена маса, а отвън е студена, твърда. Според трети, във вътрешността на Земята имало една твърда топка, а между нея и външността, т. е. кората на Земята, имало празно пространство около две хиляди километра, в което пространство тази твърда топка се въртяла. При това цялата Земя се върти отляво към дясно, а тази топка - в обратна посока, отдясно към ляво. На коя от тези теории трябва да вярва човека? Казвам; всички тия неща са вероятни: и огън има в Земята, и твърда топка има вътре, и празно пространство има.” 165. ДО КРАЙ; 23 беседа от Учителя, държана на 12 февруари 1928 г., София. - В: Синове на възкресението: [Неделни] беседи, серия X, т. III. София, 1934, с.
към текста >>

Казвам; всички тия неща са вероятни: и огън има в Земята, и твърда топка има вътре, и празно пространство има.” 165.
Според други - вътрешността на Земята представя огнена, нагорещена маса, а отвън е студена, твърда. Според трети, във вътрешността на Земята имало една твърда топка, а между нея и външността, т. е. кората на Земята, имало празно пространство около две хиляди километра, в което пространство тази твърда топка се въртяла. При това цялата Земя се върти отляво към дясно, а тази топка - в обратна посока, отдясно към ляво. На коя от тези теории трябва да вярва човека? Казвам; всички тия неща са вероятни: и огън има в Земята, и твърда топка има вътре, и празно пространство има.” 165. ДО КРАЙ; 23 беседа от Учителя, държана на 12 февруари 1928 г., София. - В: Синове на възкресението: [Неделни] беседи, серия X, т. III. София, 1934, с. 43 ÷ 45 „Христос призова дванадесетте си ученици, и даде им власт над нечестивите духове да ги изпъждат и да изцеляват всяка болест и всяка немощ. Защо Христос имаше 12 ученика, а не двама или трима?
към текста >>

Защо трябваше Земята да се смали толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днес?
н.” Питам: Как се образуваха тия листа? Отде взеха те своята материя? Едно време материята, от която се създаде Земята, е била разпръсната из цялото пространство, и тогава тя е заемала по-голям обем. отколкото е обемът на слънчевата система днес. Питам: Какво ще схванете от това с вашето съзнание? Защо трябваше Земята да се смали толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днес? Защо трябваше да се явим и ние на Земята, да разглеждаме редица социални и научни въпроси, като например въпросите: защо е създадена Земята, защо сме дошли да живеем върху нея и т. н.? Ако човек може да си отговори ясно, положително, защо е дошъл на Земята, той е разрешил един кардинален въпрос. Това, което Бог е разрешил в себе си, и ние трябва да разрешим. Щом разрешим въпроса, защо е създаден светът, ние ще станем като Бога и Едно с Него. Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като божество, отделно от Бога, и цялата вечност не ще бъде в състояние да ви достави нужното време, за да я разрешите.” 175.
към текста >>

42. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ

том XX Любомир Лулчев

ТОМ 20

Чешмата е имала корито, а на самата чешма е била направена от мрамор топка, за което са наричали тази чешма «Яйцето».
Вж «Изгревът», том IX, снимки 5, 6, 7. 25 Това е първоначален навес, впоследствие е направен на кухня. Вж «Изгревът», том IX, снимки 11,12,13. 26 Чешмата със Зодиака. В кръг са наредени на настилката знаците на Зодиака. Чешмата е имала корито, а на самата чешма е била направена от мрамор топка, за което са наричали тази чешма «Яйцето». 27 Това са т.нар. «6-тях упражнения», дадени от Учителя Дънов. Играят се всяка сутрин у дома и преди Паневритмия. 28 Това е кръгът на Паневритмията, която се играе от двойките. 29 Това е поздрав на Бялото Братство, придружен с формулите: «Няма любов като Божията Любов.
към текста >>

43. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

До източната страна на къщата имаше пчелен кошер, в който беше сложена магията (черна топка от парцали, преседели 40 дена в гробищата), обработи се и кака Станка, без да я пипа с ръка, я хвърли в реката.* На другия ден двамата извършители - Мария Иванова и Коста Стефанов, си заминаха в едно и също време.
С Петър Филипов, на когото Борис повери сестра Мария след процеса, редовно я посещавахме. Сестра Мария беше много чувствителна и схващаше всичките злини, които се отправяха към тях. Домът им често беше обикалян от Любен евреинът. Направили магия двамата с Борис да си заминат за 48 часа. Мария усеща тежкото влияние и веднага ни извика. До източната страна на къщата имаше пчелен кошер, в който беше сложена магията (черна топка от парцали, преседели 40 дена в гробищата), обработи се и кака Станка, без да я пипа с ръка, я хвърли в реката.* На другия ден двамата извършители - Мария Иванова и Коста Стефанов, си заминаха в едно и също време. Опитаха се и на нас да сложат магия, но кучето Белчо ги подуши и взе да лае яростно. Веднага излязохме с баща ми и брат ми и видяхме Тошо босия, който бягаше по улицата. Този период изтече безвъзвратно. Майка ми 3 пъти се трови от гъби (Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн) и все нощем й помагах с мляко и паси. Петър Филипов се отрови от печурки купени, и сготвени от снаха му Цветанка, която много тормозеше брат му Илия.
към текста >>

44. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Идвал е на полянката на Изгрева да спортува и играе топка (мисля, че беше).
След като първият, вторият, третият и т. н. не свършиха работата за Братството и Учителя, ето че Небето изпрати като10-ти - последен, този брат да свърши работата. А 10-тият е този, който свършва обезателно работата за Бога! Такъв е законът - обяснява Учителят. А в началото д-р Вергилий не е бил и от това Братство. Идвал е на полянката на Изгрева да спортува и играе топка (мисля, че беше). И така се запознава с Братството и Изгрева, а и с много ценни братя и сестри, като Борис Николов, Галилей Величков, Пеню Ганев и много други, и започва работата си, и то в тези тежки, комунистически времена. И така 30 години той работи в тайна и събира спомените на учениците на Учителя. С какъв плам и кураж, с много сили и ентусиазъм, с много преданост и всеотдайност! А той не е бил нито при Учителя, нито на Изгрева. Намира го Самият Учител, и то като най-способен да свърши работата.
към текста >>

45. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

И идваше да ме види и решеше косите ми, които бяха станали на топка.
С Пенка родихме синовете си в един и същи ден - 1 август 1970 г., но в различни родилни домове. А с Мария бяхме в един и същи родилен дом. И тя беше с миома и чакаше трудно раждане. Но не се отказа от второто си дете, нито заради тази миома, нито заради голямата си вече дъщеря, която се срамуваше от майка си. Аз родих сина ми на 1 август 1970 г., а Мария - 1 седмица след мене. И идваше да ме види и решеше косите ми, които бяха станали на топка. Помагаше ми. И какво стана! Роди дъщеря, и помен не остана от миомата й. Толкова човечна и добра, с големия си корем идваше всеки ден да ме види, докато излязох от родилния дом. И Бог й помогна.
към текста >>

46. XVI. Величка Няголова Сънища

A. ОБРАЗЪТ НА БЕБА ОТ РОМАНА „БЛАГОСЛОВЕНИЕ” НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

И му казах, че всяка книга, която се издава, е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща, залива всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха. 6.
Бях безкрайно щастлива в съня си, че видях тази чудна ръка, и то толкова реално! А това означава покровителство от Учителя. Много хубав, жив и реален сън! 5. Сън, сънуван на 3.03.2002 г. Сънувах, че говорехме със Светозар - брат ми, за книгата ми с моите песни „Песни” от Величка Няголова. И му казах, че всяка книга, която се издава, е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща, залива всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха. 6. Сън, сънуван в края на май 2001 г. Някъде се срещахме с „тъмни сили” и аз ги парализирвах само с вдигане на показалеца си на дясната ми ръка, А той е Юпитеровия пръст и е свързан с Бялото Братство (Юпитер). И тези същества се схващаха и не мърдаха повече. 7. Сън, сънуван на 1 април 1999 г. Сънят е за нашите приятели в Алпите - Франция, фамилия Гобо, у които се пазеха материалите на Ана Бертоли, и които те не пожелаха да върнат на Братството чрез мен за д-р Вергилий Кръстев, да ги издаде, а ги предадоха по-късно на французойката Никол Филасие, а не на мене - българка.
към текста >>

И му казах, че всяка издадена книга е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха.
Бях предупредила предварително както него, така и музикантите да не променят нищо от Паневритмията. Но не послушаха и аз бях единствена, която реагирах остро и зачуках с камък върху друг, който просто се пукна. Така протестирах за промените. 20. Сън, сънуван на 03,03.2002 г. Сънувах, че говорехме със Светозар за книгата ми с моите песни. И му казах, че всяка издадена книга е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха. И това е валидно както за книгите, издадени от Светозар, така и за огромните томове на „Изгревът”, издадени от д-р Вергилий Кръстев. 21. Сън-видение - Рожденият ден на съпруга ми Истиан, 28.04.1999 г. Отидохме за изгрев Слънце. Изиграхме Паневритмията двамата и се разходихме в гората. Светозар изпрати поздравления по въздуха, после каза: „Тази година вие разрешавате един важен проблем.
към текста >>

47. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Чакай, аз нож ще взема - и тя прехвръкна като гумена топка и в следния момент стържеше вече големите кални петна.
- каза му тя така приветливо, при което погледът и, по неволя отправен отдолу нагоре - тя беше доста ниска, - й даваше такава хубост, че Генко, неочаквано за себе си, я загледа няколко мига, без да каже нищо, и бързо почна да се мие. Бебо му поля да си измие и очите, а после наставнически му съобщи, с един глас, който никак не съответствуваше - звучеше много сериозно за нейните смеещи се очи и малък ръст, че много било полезно да си мие и врата, а също намокря и косата. Генко, който се миеше и пръхкаше, спря временно това, поизгледа я внимателно и без да й каже нещо, се заизмива. Докато той се триеше с подадената му кърпа, Бебо пъргаво шеташе около него, като мокреше четката, чистеше му дрехата и сама си говореше със същия странен глас и маниер, като да беше някоя баба, която държи проповед или съветва своето внуче... - То като се ходи, трябва да се внимава, ами разбира се... човек трябва да съзнава какво върши. Съзнанието на човека се отличава от животните...Я, я ту-у, брей... за цяла локва има! Чакай, аз нож ще взема - и тя прехвръкна като гумена топка и в следния момент стържеше вече големите кални петна. Иванка усмихнато й помагаше. Генко стоеше с хубаво зачервено лице, гледаше с любопитство и смирено се подчиняваше, когато го въртяха на една и друга страна. Мичето беше вече влязло вътре. - Имате ли много посетители? - запита Иванка Бебо.
към текста >>

48. 74.Петър Костадинов Христов

ТОМ 22

На улицата пред дома на Учителя всеки ден идвал продавач на пуканки, слепени със захар във вид на топка и ги продавал.
Вуйчо му Петър Киров Николов по-късно ръководител на Братството в с. Мърчаево е юрганджия и живеел в двора на малка барака на ул. „Опълченска" 66 при Учителя. Там работил и шиел. Малкият Петър Костадинов често ходил при него и живеел по няколко седмици там. На улицата пред дома на Учителя всеки ден идвал продавач на пуканки, слепени със захар във вид на топка и ги продавал. Веднага изпращат малкият Петър да свири с окарината си. С музиката, той привличал хората и пуканките много бързо се продавали. Петър получавал две топки пуканки, отивал при вуйчо си и чакал пак да дойде продавача и да свири. В село Владая завършва прогимназия. Там учи с брата на Еленка - Димитър, който бил от богато семейство и ядял бял хляб и давал на Петър, който го имал като сирене към черният нехранителен хляб, който получавахме по 200 грама.
към текста >>

49. 76. Иван Антонов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка.
Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата. То побягва по близката пътека, като събаря над 50-60 души и ги обръща в снега. Оказва се, че това не е куче, а вълк. След построяването на салона в квартал „Изгрев'1 Учителят започва редовно да изнася своите беседи, но няма ред за влизането в салона. Много приятели закъсняват, постоянно вратата се отваря и затваря, скърца и отвлича вниманието на учениците.
към текста >>

50. 4. Бялото Братство и България

ТОМ 22

Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка .
Други се наричат „Братя на Красотата". И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка . Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно , на което те са служители . И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятие „Бял Брат". Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято."
към текста >>

51. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах топка с брат ми и с децата на Изгрева.
В «Изгревът», том XV, стр. 820-821, 822-823, разказах как се откри Онзи, Който ме бе изпратил да свърша една голяма работа, непосилна за един земен човек. И ми предаде програмата, която трябваше да изпълнявам, която върша и до днес. 2. Ето това нещо не го знаех, кой съм, и че съм изпратен за една работа. Събудих се за духовна работа през лятото на 1967 г., когато бях студент. Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах топка с брат ми и с децата на Изгрева. Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката. Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле. Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих.
към текста >>

Така, с топка в крака и по спортно облекло - с анцуг, потропах на бараката й.
Прочетете я. Без нея няма да може да влезете в материала, който предавам. А без него няма да можете да разберете нищо за Невена Неделчева. Онези, които ме изпратиха при нея, бяха именно Ангел и Тодора от дългоочакваната среща. Вътрешната духовна верига бе задействувана. 4. Така, с топка в крака и по спортно облекло - с анцуг, потропах на бараката й. Тя излезна, огледа ме, аз казах кой ме е изпратил, и че искам да ми разкаже някои неща. Исках среща с мен. Тя ме огледа. Казвам: - Когато дойда при Вас следващият път, ще дойда с костюм и връзка и няма да ме познаете. Тя се усмихва.
към текста >>

52. 26. Американската учителка и директорка Идън Пери

ТОМ 24

Тя взе целия пансион с всичкия персонал от мъже и жени в ръцете си като топка и правеше с всеки, каквото си иска.
Напомняше ни на индианка с изящния си малко орлов нос. Косите й бяха орехово червеникави, а очите й сини, живи и пълни с енергия. Тя остана като образец на деловитост и жизнена сила през целия ми живот. Всички бяхме просто грабнати от нея от първия момент. Нейната сила и власт не знаеше граници. Тя взе целия пансион с всичкия персонал от мъже и жени в ръцете си като топка и правеше с всеки, каквото си иска. По-положителен и упорит човек от нея не срещнах през целия си живот. Тя приличаше на някакво голямо динамо, скрито в женска форма, чиито ток с високо напрежение грабваше всичко наоколо и го държеше в плен. Удивителна жена! Изключителна жена! Тя започна да ни предава английски.
към текста >>

53. 28. Провиненията на ученичките и наказанията им

ТОМ 24

Винаги след обяд преди да започнат следобедните часове, мис Пери, пазач на футболна топка - изтичваше с нея и ни извикваше на игра.
28. Провиненията на ученичките и наказанията им В малкия, покрит с плочки двор, имаше баскетболно игрище. Винаги след обяд преди да започнат следобедните часове, мис Пери, пазач на футболна топка - изтичваше с нея и ни извикваше на игра. Играехме до умора. Тя играеше център или гард и щеше да ни избие. Но ние нямахме много време за игра. Програмата бе следната: сутрин след закуска имахме един час занимание и молитва с песни; след часовете - обяд, а след обяд още два часа училище. След училище неизменно един час разходка, след която вечеряхме и пак отивахме на занимание до осем и тридесет вечерта.
към текста >>

54. 67. Как напуснах тялото си по време на упойка за операция

Весела Несторова

ТОМ 24

Летях с шеметна скорост и се отдалечавах от земята под ъгъл около 45 градуса, тъй че земята бързо намаляваше пред очите ми и скоро стана малка тъмна топка и напълно изчезна.
Тъй като заминах непълнолетна, имах настойници, които проповядваха Христовото учение, но живота им не съответствуваше на Неговите принципи. Всичко ми се виждаше показно и лицемерно. В такова вътрешно отчаяние бях през втората година в колежа, когато ме заведоха на операция на болните ми сливици в близък град. В болницата в Сиракюз ми сложиха пълна упойка. Още като ми поставиха гумената маска върху лицето, почувствах задушаване и следния миг се видях как излитам от земята във формата на сфера - краката съединени с главата, с лице навътре. Летях с шеметна скорост и се отдалечавах от земята под ъгъл около 45 градуса, тъй че земята бързо намаляваше пред очите ми и скоро стана малка тъмна топка и напълно изчезна. В този момент силна жизнена струя удари слънчевия ми възел и се почувствувах изпълнена с някаква неземна божествена енергия на любов, живот и сила. Погледнах и какво да видя! Пред мен се простираше в безкрая огромен бакърено-златист океан от жива светил на, в която всичко се преливаше и този океан имаше неудържимо мощни еманации. Чух глас: "Това е Бог! ", и паднах по очи пред Него.
към текста >>

55. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

ТОМ 25

Образуваха се така: отначало - топка, после тя издава клончета, а по-после се образуваха и други форми, които тук ще покажа някои от тях: Трябва да кажа, че тези светли фигури започнах да виждам след като почнах да вярвам и да се моля със сълзи на очи Бог да ме приеме в Своето Царство.
От начало бяха тъмни и с всеки изминат ден ставаха все по-светли и се спускаха по-близо, без да се изгубват нито през деня, нито през нощта. Забелязах, че когато съм гладен, светлината е по-чиста и по-близко се виждат, а когато се нахранех, кълбата се замъгляваха и отдалечаваха от мене. Това беше в продължение на лятото на 1908 г. Аз изпитвах голяма радост като гледах тези неземни неща, които не се изгубваха от очите ми и все по-красиви и по-светли ставаха, особено когато бивах гладен. С време започна да се образува около мене светла мрежа с различни очертания - като тантела, кардела и др. Образуваха се така: отначало - топка, после тя издава клончета, а по-после се образуваха и други форми, които тук ще покажа някои от тях: Трябва да кажа, че тези светли фигури започнах да виждам след като почнах да вярвам и да се моля със сълзи на очи Бог да ме приеме в Своето Царство. Като се уверих, че през време на глада светлината на чудните форми се увеличава и се виждат по-отблизо, реших да направя екскурзия от Бургас до Рилския манастир, без да ям хляб. Тръгнах от село Черни връх на 4 август по стар стил. Пътувах 10 деня като пиех само вода и ядях малко плодове. Като вървях по пътя, светлината на тези форми ми беше като храна и тялото ми не отслабна. Почнаха да се явяват и други форми по целия път.
към текста >>

56. 8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Вътре в топката на Земята има друга топка, която се движи.
Скиния ще се засели - Бог ще се засели. Риби в море - сегашния живот с неговите порядки. Двадесетия век е век на съдби. Двадесетата глава се повтаря в XX век. От окултно гледище Земята има кухина вътре в центъра. Вътре в топката на Земята има друга топка, която се движи. Всяка топка си има своя магнетичен пояс. Земята в центъра си е най-пълна. Там има машинария, лаборатория, механици, които движат Земята. Там е малката мистерия. Който се посвещава, трябва да слезе долу, да види.
към текста >>

Всяка топка си има своя магнетичен пояс.
Риби в море - сегашния живот с неговите порядки. Двадесетия век е век на съдби. Двадесетата глава се повтаря в XX век. От окултно гледище Земята има кухина вътре в центъра. Вътре в топката на Земята има друга топка, която се движи. Всяка топка си има своя магнетичен пояс. Земята в центъра си е най-пълна. Там има машинария, лаборатория, механици, които движат Земята. Там е малката мистерия. Който се посвещава, трябва да слезе долу, да види. Малцина могат да слязат.
към текста >>

57. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Отскачам като топка.
Плача - и това детенце на кака ще умре! - Нищо, нищо му няма, казва. Нека го пече на слънце майка му. Целувам ръка и със стисната длан тичам обратно. Среща ме позната, иска да се ръкува с мен. Отскачам като топка. Стискам шъпата си от благословеното допиране на Учителя и пристигам. Едно врабче се блъсва в окото ми,но аз пак стискам шъпата си, за да не изпусна Учителевия дар. Викам от вратата: „Нищо му няма, како, нищо му няма, така рече Учителя.” Разтварям шъпата си върху болното коремче, проливам жарки сълзи върху излинялото му телце, плача пълна с обич и вяра. И ето, Петърчо оздравя. Налива бузки, ръчичките му пак стават с дупчици.
към текста >>

Но сила удесеторена от сутрешното припкане ме откопчава от „железните” му старчески прегръдки и го отблъсквам като гумена топка.
Няма няколко зъба. Стегнал се в лъскав мундир. Извика ме до себе си - прелиства някаква преписка, търси нещо, мърмори. Изведнъж става и ме хваща през кръста. Навежда се към главата ми и търси лицето ми. Но сила удесеторена от сутрешното припкане ме откопчава от „железните” му старчески прегръдки и го отблъсквам като гумена топка. Косите ми - разчорлени. Заставам „мирно”. Запъхтян, разгневен, ето що ми каза: „Ще ви дам да се разберете, вие! ” Тичам по стълбите, излизам на улицата и заставам до ъгъла на „св. Спас”. След малко, ето го оскубания хидалго, гневно дрънчи със сабята си и величествено минава по другата улица с достойнство, че носи на плещите си тежестта от отечествените задължения.
към текста >>

58. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Ето я, черна топка се търкулва по шосето.
Слънцето пробива небето с огнена стрела и бавно, бавно се изтъркулва нагоре. Свежа струя минава през нас; постепенно стъпките ни стават бодри и ритмични, увисналите рамене се изправят. Приятна топлина и живост започва да тича по жилите, сякаш пее с изгряващото слънце. Витоша е огромен магнит, що изтегля всички болести от нас; ние даже запяваме. Откъм града автомобилна сирена ни предупреждава да се отместим от пътя. Ето я, черна топка се търкулва по шосето. Сестрата се пошегува: - Ако тия човеци са от Бога родени, нека ни повозят до селото. - И мене ми се вози, смеешком се съгласявам с нея. В същия миг колата спира до нас. Също като в приказките: рекли, не изрекли. В автомобила двоица чужденци.
към текста >>

59. 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх.
Гората шуми. Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива. Ние лазим по нанагорнището. Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре. Мъглите луди се надбягват, прилични на грамадни видения що се крият из скалите. Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх. Виелица. Студ. Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите. Почва се борба между природата и човека. Зъзнем. Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим.
към текста >>

60. 2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

” Слънцето, като блестяща, но забулена топка лети зад облаците.
Тук-таме из под камъните надничва здравец. Клончетата вече обсипани с червени пъпки, пълни със сок бодро изправят вейки. Но Витоша е още бяла. Над нея облаците като завеса се разтварят от дето наднича лазурно небе. Като че ли Планинският Дух наднича към нас и ни приветствува с „Добре дошли! ” Слънцето, като блестяща, но забулена топка лети зад облаците. И долината е в лазур - там като че няма облаци. Само върху Стара планина, като че на будна стража стоят къдрави неподвижни облаци. Те приличат на въоръжени войни с огромни щитове и каски - едни пеши, на коне, други на каляски. Някои от тях държат дълги копия в ръцете си, други - огромни ' тръби, трети извили гигантски тела в мълчалива борба. Ние вървим нагоре с крилата радост в душите си.
към текста >>

61. 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.
Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода. Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд. Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная. Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба. Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка. Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя. Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”. Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.
към текста >>

62. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка.
След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения. Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее. Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си.
към текста >>

63. 2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]