НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
15
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Като започнете да мислите постоянно за тая валчеста
топка
(посочва една стъклена
топка
в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва).Кубът е четвъртото измерение.
Що се изгуби формата, предметът ще се обезцени, 99% от неговата стойност ще се обезцени, ще остане само 1 % от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формата, която имат, какво съчетание има между тия форми.Опасната страна на религията е, понеже е наука за формата и човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тежко влияние сега, то е най-благотворно, което може да ви подействува. С тези форми искам да изчезнат вашите рабски мисли.
Като започнете да мислите постоянно за тая валчеста
топка
(посочва една стъклена
топка
в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва).Кубът е четвъртото измерение.
Тук пък имате един.конус, перспективата турена на физическото поле. Разбира се, върху човешкия ум влияят едновременно и цветовете, и външните форми.И тъй, когато се казва, че „Главата на Твоето Слово е истината", под думата „глава" разбираме известна форма. И човека ценим за неговата глава, за неговото лице. Колкото по-правилни черти можем да турим на лицето, толкова по-благоприятно ще влияе то. Тази истина, като я турим на работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него.
към текста >>
Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла
топка
- сфера).
Каква форма има тя, какъв цвят? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това не е само бяла, но и чиста. Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб).
Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла
топка
- сфера).
Че е обла, показват всичките плодове, те също ни представят добродетели. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на добродетелта. Сферата представя пластичност на елементите. Където се появи счупена линия, тя преплита енергията.
към текста >>
Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма.Например, вземете куба или такава
топка
от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях.
И вашето лице в известно време изменява своята форма.Някои искат да видят хората на онзи свят какви са. Всеки час проявлението на вашата душа показва какво е религиозното ни настроение. Тази сутрин дойде един господин толкова развълнуван, че лицето му имаше червен цвят, беше почти безформено, съвършено изменен, и почна да мени цвета и мускулите на лицето си, когато почнах да взимам друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте лоши форми, а добри.
Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма.Например, вземете куба или такава
топка
от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях.
От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми? Набръчканите ли лица, развалените ли стомаси и дробове, разнебитените ли мисли? Долу такива старости. Нам ни трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Като го искате, да бъде", а не да кажат: „Какъв е този калпазанин старец?
към текста >>
2.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена
топка
сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Николай Дойнов и Олга Славчева 1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов 2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША
Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена
топка
сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала.
Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече готови за път. Обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те са закачени до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци.
към текста >>
3.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка
топка
се събират и застават на някой връх.Виелица. Студ.
Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали. Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка на пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми. Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището. Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре. Мъглите луди се надбягват, прилични на грамадни видения що се крият из скалите.
Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка
топка
се събират и застават на някой връх.Виелица. Студ.
Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите. Почва се борба между природата и човека. Зъзнем. Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим. Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило.
към текста >>
4.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
”Слънцето, като блестяща, но забулена
топка
лети зад облаците.
Снегът навред се топи и на безброй потоци слиза към долината.Тук-таме из под камъните надничва здравец. Клончетата вече обсипани с червени пъпки, пълни със сок бодро изправят вейки. Но Витоша е още бяла. Над нея облаците като завеса се разтварят от дето наднича лазурно небе. Като че ли Планинският Дух наднича към нас и ни приветствува с „Добре дошли!
”Слънцето, като блестяща, но забулена
топка
лети зад облаците.
И долината е в лазур - там като че няма облаци. Само върху Стара планина, като че на будна стража стоят къдрави неподвижни облаци. Те приличат на въоръжени войни с огромни щитове и каски - едни пеши, на коне, други на каляски. Някои от тях държат дълги копия в ръцете си, други - огромни ' тръби, трети извили гигантски тела в мълчалива борба.Ние вървим нагоре с крилата радост в душите си. Като че ли навлизаме в някакво ново царство - царство на щастие и велика радост.
към текста >>
5.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Как изневиделица пред мен се измъдри
топка
халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба.
Дребен, тих, напоителен. Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода. Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд.Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта.
Как изневиделица пред мен се измъдри
топка
халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба.
Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”. Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни. Пара се вдига от мокрите ни дрехи и радост от гърдите ни. Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа. Целият ден, дъждът не спря своята тържествующа песен.
към текста >>
6.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена
топка
и брадвичка.
След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена
топка
и брадвичка.
Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения. Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто!
към текста >>
7.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена
топка
и брадвичка.
След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена
топка
и брадвичка.
Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения. Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто!
към текста >>
8.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена
топка
и брадвичка.
След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена
топка
и брадвичка.
Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения. Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто!
към текста >>
9.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена
топка
и брадвичка.
След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена
топка
и брадвичка.
Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения. Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто!
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена
топка
и брадвичка.
След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена
топка
и брадвичка.
Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения. Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто!
към текста >>
11.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена
топка
.
Утрото идва бърже, тича по петите ни. С идването на зората, то изпърво става бяло, после почва да посинява, а с идването на слънцето лазурът му става дълбок и необятен.Почти винаги изгревът на слънцето се предвещава с поруменяване на хоризонта, или що-годе златна черта. Днес, нищо подобно. Върховете са розови, а изток като че ли е безразличен. Но това е привидно.
Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена
топка
.
Като че златен - огнен пръст проби внезапно хоризонта и като със свредел разширява дупката. Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.Студено. По шосето припущат каручки на млекарите. Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове. Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак.
към текста >>
12.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах
топка
с брат ми и с децата на Изгрева.
1. В «Изгревът», том XV, стр. 820-821, 822-823, разказах как се откри Онзи, Който ме бе изпратил да свърша една голяма работа, непосилна за един земен човек. И ми предаде програмата, която трябваше да изпълнявам, която върша и до днес. 2. Ето това нещо не го знаех, кой съм, и че съм изпратен за една работа. Събудих се за духовна работа през лятото на 1967 г., когато бях студент.
Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах
топка
с брат ми и с децата на Изгрева.
Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката. Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле. Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих.
към текста >>
4. Така, с
топка
в крака и по спортно облекло - с анцуг, потропах на бараката й.
Прочетете я. Без нея няма да може да влезете в материала, който предавам. А без него няма да можете да разберете нищо за Невена Неделчева. Онези, които ме изпратиха при нея, бяха именно Ангел и Тодора от дългоочакваната среща. Вътрешната духовна верига бе задействувана.
4. Така, с
топка
в крака и по спортно облекло - с анцуг, потропах на бараката й.
Тя излезна, огледа ме, аз казах кой ме е изпратил, и че искам да ми разкаже някои неща. Исках среща с мен. Тя ме огледа. Казвам: - Когато дойда при Вас следващият път, ще дойда с костюм и връзка и няма да ме познаете. Тя се усмихва.
към текста >>
НАГОРЕ