Търсене в текстове за 'Смях'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 103 резултата в 60 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В замълчалата Валхалла се зачуват проточени гласове, после бърз говор и – смях... След това се чува бърз шум като от валяк и най-сетне смехове.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ Във Валхалла е още тихо... Всички спят лекият хубав сън на работника. Сутринният хлад нахлува отвсякъде, но всеки се завива добре, за да остане топлата сънна нега... Някакви бързи и сопнати стъпки стигат насам: „Хайде братя, време е, ставайте! Постепенно стъпките затихват, чува се само напевното зазвънване на празни, клатушкани котли. В замълчалата Валхалла се зачуват проточени гласове, после бърз говор и – смях... След това се чува бърз шум като от валяк и най-сетне смехове. Звънлив смях от няколко гърла. Валхалла цяла трепери. Ние надяваме широките си рубашки и панталони с големи на коленете кръпки, обуваме разкривени сандали и излизаме един след друг. Последният остава да реди леглата. Валхалла е нашата спалня.
към текста >>

Звънлив смях от няколко гърла.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ Във Валхалла е още тихо... Всички спят лекият хубав сън на работника. Сутринният хлад нахлува отвсякъде, но всеки се завива добре, за да остане топлата сънна нега... Някакви бързи и сопнати стъпки стигат насам: „Хайде братя, време е, ставайте! Постепенно стъпките затихват, чува се само напевното зазвънване на празни, клатушкани котли. В замълчалата Валхалла се зачуват проточени гласове, после бърз говор и – смях... След това се чува бърз шум като от валяк и най-сетне смехове. Звънлив смях от няколко гърла. Валхалла цяла трепери. Ние надяваме широките си рубашки и панталони с големи на коленете кръпки, обуваме разкривени сандали и излизаме един след друг. Последният остава да реди леглата. Валхалла е нашата спалня. Това е сенник, построен до плевнята за сушина на каруцата.
към текста >>

2. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хората ми се присмяха без да им направя зло.
Хиляди стрели се забиха в моето сърце и не намерих лекар, който би го излекувал. Като простреляна птица страдаше то. Кой ще донеса балсам на моята рана? Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се песента на птичка. Те всички ме видяха и отминаха. Хората ми се присмяха без да им направя зло. Като самотен бор сред полето останах аз. Близките на моето сърце преминаха като облак край мен. Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце.
към текста >>

3. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях.
Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти. Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки. Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца! " Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната.
към текста >>

4. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Как да не тъгувам с тия що ридаят,и как да се не радвам на звънкия смях и на игрите на малките, безгрижни деца, когато всички наедно сме потопени в едно море, когато наредени гласове на една и съща песен сме - песента на световната душа.
Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас. И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка! Как да не тъгувам с тия що ридаят,и как да се не радвам на звънкия смях и на игрите на малките, безгрижни деца, когато всички наедно сме потопени в едно море, когато наредени гласове на една и съща песен сме - песента на световната душа.
към текста >>

5. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете.
към текста >>

6. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е".
„Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”.
към текста >>

Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха.
Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето.
към текста >>

7. Красота – А. Т. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме.
Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа. Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и влага Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани. Къпи дъжд, милвай ни главите! Гранките които раззеленяваш Ето тъй душите ни измивай Свежест чиста в нази ти изливай Без да щеш и нам живот ти даваш. 26. VI.
към текста >>

8. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише.
Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише. Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно. И тъй, на поставения въпрос, има ли връзка човек със землетресенията, трябва да се отговори категорически и решително., Макар и в малко думи и неизчерпателно, все пак трябва да се очертае набързо (повече е дадено в ред лекции на г-н Дънов) една схема, по която разумните хора лесно ще намерят неутъпканите пътеки, по които биха могли да се изкачат и открият нови простори за мисълта си.
към текста >>

9. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Домакините се засмяха и ми напълниха чинията.
Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело. Стигнах до езерото Сен-Фарго с малко закъснение. Беше началото на юли. В предградията всичкият този дребен свят, хората, глупавите или трагичните думи, които чувах, минавайки по пътя - всичко това ме развеселяваше, интересуваше и подновяваше симпатиите ми към народа и възхищението ми пред неизчерпаемата бликаща сила, която той несметно харчи. Едвам стиснах ръцете на Андреас и Стелла и цял погълнат от въпроса си, разправих им за огорченията си. Домакините се засмяха и ми напълниха чинията. За утешение Андреас каза: Оставете това, издателят ви сигурно ви е сторил чест да не ви мисли за наивен и затова е действувал благоразумно. Сигурен съм, че не сте чели договора си с него. Да, туй е вярно, признах аз. – Добре, каза Андреас. Стелла, понеже той признава простодушието си, поднеси му още нещо... И моите приятели ми угаждаха колкото се може по-добре, като че ли бях техен син.
към текста >>

10. ГОСПОД МИНАВА ВСРЕД ЦВЕТЯТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И в плач и смях, зоват се чужд и свой.
Мара Белчева ЧАДА БОЖИИ Те влизат и излизат - рой се нижат – и любят се, кълнат и ненавиждат. И в плач и смях, зоват се чужд и свой. Тоз бърза, дърпа другите в застой, заспали още в своите пашкули – зад маска всеки образът си тули. Вървят те в пътя като ден и нощ: - съзвездия около слънце - вожд. И приближават се, и отчуждават, - и всеки в себе си се продължава. И няма по-нисък и по-висок и всеки чадо е на същий Бог...
към текста >>

11. Сътворението на Адам – стара руска легенда Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Дете, не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна, Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна, При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил, По-страшен и от змея, който нявга си убил, Яви ми се тогаз.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Дете, не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна, Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна, При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил, По-страшен и от змея, който нявга си убил, Яви ми се тогаз. А днес, когато моята свещ догаря, И сетнияj ù плам ми осветлява всеки кът в олтаря, Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра, С душата ми към дверите на новата зора. Мара Белчева
към текста >>

12. СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Куп трудоваци млади - смях, викове и свади – с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините през бор, през клек, - все по-далек!
До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове и свади – с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините през бор, през клек, - все по-далек!
към текста >>

13. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И тъй весело се смея, че сама подскачам от радост при екота на този волен смях.
Бях прокажена, сега съм чиста. – Бях сгърбена - сега съм изправена. Сега очите ми просияха, гледат ясно. Челото ми е светло като южното небе с греещи звезди. Устните ми се отключиха - аз пея, пея... Ах, сама се наслаждавам от своята песен, извираща от гърдите ми като водите на Елбурския извор. И тъй весело се смея, че сама подскачам от радост при екота на този волен смях. Моите ръце заякнаха като крилете на мощния орел - нозете ми бягат живо като хвърковати. Аз съм тази, която някога бях твоя тъжна спътница, ела с мен! " Тя ме поведе. Розов пламък грееше по бузите й, подобно багрите на слънцето пред изгрев. Аз едвам я познах.
към текста >>

14. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Има разни видове смях.
Смей се, приятелю, смей се ти, човече, брат! Смей се, не като луд, но от душа. И когато се смееш, гледай да се отдадеш изцяло на смеха, да се раздвижи цялото ти тяло, цялото ти естество. Ако така умееш да се смееш, ти сигурно лесно би се простил с всекидневните скърби и теготи на живота, ти лесно би внесъл всеки миг много и нова свежест в цялото си тяло. Не е лесно да се смее човек от душа. Има разни видове смях. Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст. Има и такъв, пълен с горчивина. Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега.
към текста >>

Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст.
Смей се, не като луд, но от душа. И когато се смееш, гледай да се отдадеш изцяло на смеха, да се раздвижи цялото ти тяло, цялото ти естество. Ако така умееш да се смееш, ти сигурно лесно би се простил с всекидневните скърби и теготи на живота, ти лесно би внесъл всеки миг много и нова свежест в цялото си тяло. Не е лесно да се смее човек от душа. Има разни видове смях. Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст. Има и такъв, пълен с горчивина. Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега. Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост.
към текста >>

Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра.
Ако така умееш да се смееш, ти сигурно лесно би се простил с всекидневните скърби и теготи на живота, ти лесно би внесъл всеки миг много и нова свежест в цялото си тяло. Не е лесно да се смее човек от душа. Има разни видове смях. Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст. Има и такъв, пълен с горчивина. Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега. Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост. По един начин се смее обикновеният човек. В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека.
към текста >>

Има още смях, пълен с детска невинност.
Не е лесно да се смее човек от душа. Има разни видове смях. Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст. Има и такъв, пълен с горчивина. Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега. Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост. По един начин се смее обикновеният човек. В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека. Съвсем по друг начин се смее този, който е надрасъл човешките слабости; него не го движи ни злоба, ни мъст, ни горчивина, нито егоизмът, нито човешките слабости.
към текста >>

Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост.
Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст. Има и такъв, пълен с горчивина. Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега. Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост. По един начин се смее обикновеният човек. В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека. Съвсем по друг начин се смее този, който е надрасъл човешките слабости; него не го движи ни злоба, ни мъст, ни горчивина, нито егоизмът, нито човешките слабости. Затова той се смее с чисти чувства и радост. От всека брънка на лицето му, от всяка нишка на тялото, блика, блика спонтанна, заразителна, силно влияеща радост.
към текста >>

В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека.
Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега. Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост. По един начин се смее обикновеният човек. В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека. Съвсем по друг начин се смее този, който е надрасъл човешките слабости; него не го движи ни злоба, ни мъст, ни горчивина, нито егоизмът, нито човешките слабости. Затова той се смее с чисти чувства и радост. От всека брънка на лицето му, от всяка нишка на тялото, блика, блика спонтанна, заразителна, силно влияеща радост. Не може човек да се смее свободно навсякъде Неуместно е там, където хората са натъжени, човек да се смее. Неестествено е, когато човек работи сериозно, да прихне да се смее.
към текста >>

Но никога не внасяй смут в душите на другите с твоя смях.
Ала, когато човек спокойно наблюдава течащите около него събития, непрестанно редуващите се картини на живота, изразени в слово, цвят, звук и дело, тогава може да се смее от душа. Защото в живота има много смешни неща. Смей се всякога в душата си волно, когато тежък камък се открехне от сърцето ти, когато тежък път, пълен с изпитания остане зад гърба ти. Смей се с благодарност, когато злото и нещастието в твоя живот се обърнат на добро и благополучие. Смей се винаги, когато твоят разум ти подскаже това. Но никога не внасяй смут в душите на другите с твоя смях. Никога не се присмивай на другите. Защото еднакъв корен имат радостта и скръбта, смехът и огорчението. Еднакъв е техният корен - животът. В него всекиму може да се случи да бъде натъжен, всекиму може да се случи да бъде смешен и неудачен. Философите пишат томове върху психологията на смеха.
към текста >>

Защото корените на неговия смях са във веселието на боговете.
Една усмивка - струва животи! Мъдрецът знае да се смее, защото познава живота, познава неговите скърби и радости. Знае неговите отрицателни и положителни страни. Познава неговите качества и слабости. Мъдрецът знае да се смее, защото той е обърнал живота си на радост, ползуваща всички. Защото корените на неговия смях са във веселието на боговете. Смей се, брате мой, смей се от душа! Смей се винаги, когато трябва и е разумно. Така ти ще преобразиш смеха във вътрешна радост и във веселие, което е познато само на боговете. Така ти ще живееш разумно и ще използуваш най-добре благата на живота. Смей се!
към текста >>

15. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост?
На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни.
към текста >>

Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки.
имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души".
към текста >>

Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота.
От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип.
към текста >>

16. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ти я търсиш взираш се, искаш да видиш очите й сияещи като небето, а чуваш изведнъж радостният ù смях в сърцето си.
Вятърът потропва бодро на разкривената врата на колибата и дорде излезеш, той хуква към снеговете и преспите. Ручейчетата, като сълзи избликнали от радост, започват да блестят на слънцето, потоците издигат глас под едрите камъни, раздира се облачната покривка и сърцето примира от радост. О, добре дошла - шепнеш ти и очите ти я търсят. Къде е пролетта? Тук ли, там ли? Ти я търсиш взираш се, искаш да видиш очите й сияещи като небето, а чуваш изведнъж радостният ù смях в сърцето си. През деня, в който слънцето изгрява над острата скала, старият пастир има усмихнато лице. Той казва, че отново се ражда слънцето и денят е равен на нощта. Над главите ни прелитат жерави, после щъркове и най-после ятата на лястовиците. От земята се издига бяла пара, слънцето премрежва своя блясък, небето свива вежди и проехтява далечен грохот. – Годината ще бъде плодородна, сине - казва старият с уверен и кротък глас.
към текста >>

17. ПРЕД ВЕЛИКДЕН - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Благоухание, лъх пролетен и милващ, ти жива реч на чудния живот, любовен смях на цветето невинно, на сладкия, узрял и сочен плод.
Един и същ, и в пролетната песен, и в есенния труд, и в зимната неволя, в покоя на нощта, и в нейното мълчание, и в мрачния затвор, и в песните на воля. Един и същ, над всичко Ти с усмивка ръката си простираш неизменна, над цветето, над бора, океана, над слънцето и цялата вселена. Един и същ във знойната пустиня, в градините, плода където зрее, и в царството на ледниците вечни, и в царството, където слънце грее. Един и същ в зефира, който гали, във вятъра и в бурята ревяща, Един и същ, над всичко Ти простираш Ръката си любяща. БЛАГОУХАНИЕ Благоухание, излитнало навънка, из чашката на малкия цветец, разнесено широко над земята от тихия и нежния ветрец. Благоухание, лъх пролетен и милващ, ти жива реч на чудния живот, любовен смях на цветето невинно, на сладкия, узрял и сочен плод. Кажи, ти реч излязла из устата на светлия, красивия младеж, Живот наречен, влюбен в красотата, с един нестихващ, жив копнеж. Кажи, под чий замах си тъй замайващ и все пак чист, неуловим? Под чий замах си вечно буден, и вечно ласкав и любим? В чий зов се вслушваш ти покорно, та свойта обич ти едва пошепнал никому, отлиташ далече в мир и тишина? Чий зов ти слушаш непрестанно и следваш нежния ветрец, от първий път, кога се раждаш във чашката на малкия цетец?
към текста >>

18. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

" Страхотният смях на Луцифер еква в пространството.
Неуморен в своя възход, човекът пита: „Защо ме гониш, какво искаш от мен, до кога тази борба? " „Да те подчиня, да ми се поклониш. Да ти отмъстя! " „Каква вина имам аз – рожба на Всевишния който ме е създал. Какво ти причиних, с какво заслужих твоята омраза? " Страхотният смях на Луцифер еква в пространството. ................................................................................................. Бе никога, когато Творецът създал земята, – един от безкрайните светове, които красят небесната шир. Тогава на небето се събрали представители на всичките светове на вселената, за да видят последното творение на Бога. Велико е било тържеството на небето. Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд. Творецът показвал на всички хубостта на новия свят.
към текста >>

19. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора.
Ти не чувстваше нужда да „събираш имущество на земята". Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат. Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнерадост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия! Да бъде благословено делото ти, приятелю наш!
към текста >>

20. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа.
В човека са отразени геологичните епохи, преповторена е оная неизброима и велика стълба на органичния развой, а в душевния му живот проблясват всички трепети на макрокосмоса, настроенията на четирите годишни времена, тътнещият ураган на подземните стихии и мълчаливата, безкрайна радост на звездните небеса. Психолози, физиолози, писатели, художници и философи се мъчат да проникнат в тоя неизброден лабиринт и всякога откриват връзка между процесите на душевния живот и физиологичната действителност. За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът. Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа. Изложените тук неща са строго оригинални и абсолютно неповлияни и несравнени с кои и да било съществуващи изследвания върху причините и психофизиологичните корени на смеха и хумора. Що е смях? Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора. За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката.
към текста >>

Що е смях?
За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът. Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа. Изложените тук неща са строго оригинални и абсолютно неповлияни и несравнени с кои и да било съществуващи изследвания върху причините и психофизиологичните корени на смеха и хумора. Що е смях? Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора. За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката. Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя. Не говорим за оня усмивка, която може да се нагласява и с която много хора декорират лицето си, за да се харесат.
към текста >>

Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя.
Изложените тук неща са строго оригинални и абсолютно неповлияни и несравнени с кои и да било съществуващи изследвания върху причините и психофизиологичните корени на смеха и хумора. Що е смях? Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора. За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката. Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя. Не говорим за оня усмивка, която може да се нагласява и с която много хора декорират лицето си, за да се харесат. Нашите наблюдения се отнасят до оня непринуден смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно. Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях. Някой би отговорил, че различните начини на смеха произлизат от това, че хората са различни и няма двама, които да си приличат. Това не е истина, защото, ако е вярно, че лицата не си приличат, има смях, който прилича на друг смях, има усмивка с еднаква стилова особеност, произлязла от еднакви психични подбуди.
към текста >>

Нашите наблюдения се отнасят до оня непринуден смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно.
Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора. За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката. Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя. Не говорим за оня усмивка, която може да се нагласява и с която много хора декорират лицето си, за да се харесат. Нашите наблюдения се отнасят до оня непринуден смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно. Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях. Някой би отговорил, че различните начини на смеха произлизат от това, че хората са различни и няма двама, които да си приличат. Това не е истина, защото, ако е вярно, че лицата не си приличат, има смях, който прилича на друг смях, има усмивка с еднаква стилова особеност, произлязла от еднакви психични подбуди. Човек се издава в смеха. Ако успеете да наблюдавате някое лице, което ви интересува в момента на спонтанен непреодолим смях, вие ще почувствувате някакво изясняване около неговото аз.
към текста >>

Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях.
За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката. Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя. Не говорим за оня усмивка, която може да се нагласява и с която много хора декорират лицето си, за да се харесат. Нашите наблюдения се отнасят до оня непринуден смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно. Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях. Някой би отговорил, че различните начини на смеха произлизат от това, че хората са различни и няма двама, които да си приличат. Това не е истина, защото, ако е вярно, че лицата не си приличат, има смях, който прилича на друг смях, има усмивка с еднаква стилова особеност, произлязла от еднакви психични подбуди. Човек се издава в смеха. Ако успеете да наблюдавате някое лице, което ви интересува в момента на спонтанен непреодолим смях, вие ще почувствувате някакво изясняване около неговото аз. Нещо ще ви приближи до това лице и от тоя момент вие ще го познавате по-добре.
към текста >>

Това не е истина, защото, ако е вярно, че лицата не си приличат, има смях, който прилича на друг смях, има усмивка с еднаква стилова особеност, произлязла от еднакви психични подбуди.
Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя. Не говорим за оня усмивка, която може да се нагласява и с която много хора декорират лицето си, за да се харесат. Нашите наблюдения се отнасят до оня непринуден смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно. Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях. Някой би отговорил, че различните начини на смеха произлизат от това, че хората са различни и няма двама, които да си приличат. Това не е истина, защото, ако е вярно, че лицата не си приличат, има смях, който прилича на друг смях, има усмивка с еднаква стилова особеност, произлязла от еднакви психични подбуди. Човек се издава в смеха. Ако успеете да наблюдавате някое лице, което ви интересува в момента на спонтанен непреодолим смях, вие ще почувствувате някакво изясняване около неговото аз. Нещо ще ви приближи до това лице и от тоя момент вие ще го познавате по-добре. Може това, което ще ви се разкрие, да е малко, но това малко е непогрешимо. Вие непременно ще схванете големите общи линии на един характер: емоционалност, склонност към размисъл, раздразнителност, кротост и пр.
към текста >>

Ако успеете да наблюдавате някое лице, което ви интересува в момента на спонтанен непреодолим смях, вие ще почувствувате някакво изясняване около неговото аз.
Нашите наблюдения се отнасят до оня непринуден смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно. Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях. Някой би отговорил, че различните начини на смеха произлизат от това, че хората са различни и няма двама, които да си приличат. Това не е истина, защото, ако е вярно, че лицата не си приличат, има смях, който прилича на друг смях, има усмивка с еднаква стилова особеност, произлязла от еднакви психични подбуди. Човек се издава в смеха. Ако успеете да наблюдавате някое лице, което ви интересува в момента на спонтанен непреодолим смях, вие ще почувствувате някакво изясняване около неговото аз. Нещо ще ви приближи до това лице и от тоя момент вие ще го познавате по-добре. Може това, което ще ви се разкрие, да е малко, но това малко е непогрешимо. Вие непременно ще схванете големите общи линии на един характер: емоционалност, склонност към размисъл, раздразнителност, кротост и пр. Не сте ли чували да казват за някого „видя ми се отначало интересен човек, но после се разочаровах, защото глупаво се смее." Какво е глупавото в една усмивка? Никой не може да го дефинира точно, но то е вярно доловено нещо, аргументирано в нас по-силно, отколкото всички други неща, които ни разкриват и уясняват една личност.
към текста >>

Широкият смях, придружен с гърлен глас, при който, обикновено, взима участие всяко муслулче на лицето, е свойствен на хора откровени, незлобиви, но малко повърхности.
Колкото и да е трудно да се предадат ония неща, които проблясват като истини при едно непосредствено наблюдение, ние ще се опитаме да дадем по-долу няколко характерни белези при смеха и усмивката, които могат да бъдат проверени. Те се явяват толкова по-правдиви и неопровержими, колкото лицето, което наблюдава, е по-добър психолог и има набрана доста голяма опитност от съзнателно или несъзнателно вникване в смеха и усмивката. Смехът има три видими ефекти. 1) Промяна на маската на лицето чрез многообразни мускулни промени у него, 2) звукови ефекти, които произлизат от устно носно-гърлената кухина, 3) жестове и движения с ръце, крака, а понякога и с цялото тяло. Понякога смехът предизвиква деятелност и със слъзните жлези и смеещият се има вид на човек, който плаче. Широкият смях, придружен с гърлен глас, при който, обикновено, взима участие всяко муслулче на лицето, е свойствен на хора откровени, незлобиви, но малко повърхности. Те много лесно напущат състоянието на сериозност и търсят веселата страна на всяко нещо. Те са сърдечни, с малко конфликти в своя вътрешен живот, чиито радости са пълни. При смеха си, те държат главата си назад, като че я забиват по-дълбоко в раменете. При това положение, вратът им се скъсява, устата е кръгло отворена, но долната устна не е дръпната силно назад. Ако при тоя вид смях, долната челюст и устна се вдават навътре и гласът е гъглив и задавен, ние имаме работа с хора малко глупави и повърхностни.
към текста >>

Ако при тоя вид смях, долната челюст и устна се вдават навътре и гласът е гъглив и задавен, ние имаме работа с хора малко глупави и повърхностни.
Широкият смях, придружен с гърлен глас, при който, обикновено, взима участие всяко муслулче на лицето, е свойствен на хора откровени, незлобиви, но малко повърхности. Те много лесно напущат състоянието на сериозност и търсят веселата страна на всяко нещо. Те са сърдечни, с малко конфликти в своя вътрешен живот, чиито радости са пълни. При смеха си, те държат главата си назад, като че я забиват по-дълбоко в раменете. При това положение, вратът им се скъсява, устата е кръгло отворена, но долната устна не е дръпната силно назад. Ако при тоя вид смях, долната челюст и устна се вдават навътре и гласът е гъглив и задавен, ние имаме работа с хора малко глупави и повърхностни. Смехът на такива хора завършва внезапно и физиономията им разкрива една безличност. Има друг вид смях, при който взимат участие предимно устата и устните, а останалата част на лицето, включително и очите му, са чужди. Това е смехът на неоткровените хора, които винаги таят нещо. Особено скрити, опасни са хората, при които най-спонтанният смях се изразява в едно изкривяване на устата, а очите старателно бягат от погледа на събеседника, като тоя поглед се застоява някъде в ъгъла на окото. Хитрите и любопитни хора се смеят обикновено при затворена уста, при което се явява само едно издуване на бузите, а погледът изпод вежди дири погледа на другите хора.
към текста >>

Има друг вид смях, при който взимат участие предимно устата и устните, а останалата част на лицето, включително и очите му, са чужди.
Те са сърдечни, с малко конфликти в своя вътрешен живот, чиито радости са пълни. При смеха си, те държат главата си назад, като че я забиват по-дълбоко в раменете. При това положение, вратът им се скъсява, устата е кръгло отворена, но долната устна не е дръпната силно назад. Ако при тоя вид смях, долната челюст и устна се вдават навътре и гласът е гъглив и задавен, ние имаме работа с хора малко глупави и повърхностни. Смехът на такива хора завършва внезапно и физиономията им разкрива една безличност. Има друг вид смях, при който взимат участие предимно устата и устните, а останалата част на лицето, включително и очите му, са чужди. Това е смехът на неоткровените хора, които винаги таят нещо. Особено скрити, опасни са хората, при които най-спонтанният смях се изразява в едно изкривяване на устата, а очите старателно бягат от погледа на събеседника, като тоя поглед се застоява някъде в ъгъла на окото. Хитрите и любопитни хора се смеят обикновено при затворена уста, при което се явява само едно издуване на бузите, а погледът изпод вежди дири погледа на другите хора. Такъв човек може да бъде любопитен, даже лукав, но не зъл и жесток. Когато човек смеейки се говори, т.е.
към текста >>

Особено скрити, опасни са хората, при които най-спонтанният смях се изразява в едно изкривяване на устата, а очите старателно бягат от погледа на събеседника, като тоя поглед се застоява някъде в ъгъла на окото.
При това положение, вратът им се скъсява, устата е кръгло отворена, но долната устна не е дръпната силно назад. Ако при тоя вид смях, долната челюст и устна се вдават навътре и гласът е гъглив и задавен, ние имаме работа с хора малко глупави и повърхностни. Смехът на такива хора завършва внезапно и физиономията им разкрива една безличност. Има друг вид смях, при който взимат участие предимно устата и устните, а останалата част на лицето, включително и очите му, са чужди. Това е смехът на неоткровените хора, които винаги таят нещо. Особено скрити, опасни са хората, при които най-спонтанният смях се изразява в едно изкривяване на устата, а очите старателно бягат от погледа на събеседника, като тоя поглед се застоява някъде в ъгъла на окото. Хитрите и любопитни хора се смеят обикновено при затворена уста, при което се явява само едно издуване на бузите, а погледът изпод вежди дири погледа на другите хора. Такъв човек може да бъде любопитен, даже лукав, но не зъл и жесток. Когато човек смеейки се говори, т.е. когато той се смее сам на това, което приказва с едно задъхващо хихикане, придружено никога със задушаване и кашлица или с просълзени очи, той непременно е добросърдечен, духовит, незлобив и с променчив, лек характер, защото, ако можеше да разсмива другите и сам да остане със с покойно лице, той би имал по-твърда воля, би бил по-саркастичен. При смеха лицето на издигнатия духовно човек сияе.
към текста >>

Цялото лице се смее — всяко мускулче от тоя смях се прелива като вълна и някакъв оптимистичен повик.
Такъв човек може да бъде любопитен, даже лукав, но не зъл и жесток. Когато човек смеейки се говори, т.е. когато той се смее сам на това, което приказва с едно задъхващо хихикане, придружено никога със задушаване и кашлица или с просълзени очи, той непременно е добросърдечен, духовит, незлобив и с променчив, лек характер, защото, ако можеше да разсмива другите и сам да остане със с покойно лице, той би имал по-твърда воля, би бил по-саркастичен. При смеха лицето на издигнатия духовно човек сияе. Той е израз на цялото лице, което не се изкривява комично, а трепти. Цялото лице се смее — всяко мускулче от тоя смях се прелива като вълна и някакъв оптимистичен повик. В тоя смях участвува радостта на света — чиста, непринудена и богата. Има смях, който започва от очите и после се разлива по лицето. Така се смеят интелигентните хора с буден разум, с фини чувства и известна проникновеност. Никога не можете да очаквате грубост и неодяланост от човек, чиято усмивка проблясва първом в очите. Хората, които при смеха свиват миглите на очите си и погледът им се плъзга направо, а не косо, са мечтателни натури, малко затворени в себе си и с тънко художествено чувство.
към текста >>

В тоя смях участвува радостта на света — чиста, непринудена и богата.
Когато човек смеейки се говори, т.е. когато той се смее сам на това, което приказва с едно задъхващо хихикане, придружено никога със задушаване и кашлица или с просълзени очи, той непременно е добросърдечен, духовит, незлобив и с променчив, лек характер, защото, ако можеше да разсмива другите и сам да остане със с покойно лице, той би имал по-твърда воля, би бил по-саркастичен. При смеха лицето на издигнатия духовно човек сияе. Той е израз на цялото лице, което не се изкривява комично, а трепти. Цялото лице се смее — всяко мускулче от тоя смях се прелива като вълна и някакъв оптимистичен повик. В тоя смях участвува радостта на света — чиста, непринудена и богата. Има смях, който започва от очите и после се разлива по лицето. Така се смеят интелигентните хора с буден разум, с фини чувства и известна проникновеност. Никога не можете да очаквате грубост и неодяланост от човек, чиято усмивка проблясва първом в очите. Хората, които при смеха свиват миглите на очите си и погледът им се плъзга направо, а не косо, са мечтателни натури, малко затворени в себе си и с тънко художествено чувство. Има случаи, когато тия, които се смеят, не издават никакъв глас, а едно продължително и остро свистене в гърдите или в дълбочината на ларинкса.
към текста >>

Има смях, който започва от очите и после се разлива по лицето.
когато той се смее сам на това, което приказва с едно задъхващо хихикане, придружено никога със задушаване и кашлица или с просълзени очи, той непременно е добросърдечен, духовит, незлобив и с променчив, лек характер, защото, ако можеше да разсмива другите и сам да остане със с покойно лице, той би имал по-твърда воля, би бил по-саркастичен. При смеха лицето на издигнатия духовно човек сияе. Той е израз на цялото лице, което не се изкривява комично, а трепти. Цялото лице се смее — всяко мускулче от тоя смях се прелива като вълна и някакъв оптимистичен повик. В тоя смях участвува радостта на света — чиста, непринудена и богата. Има смях, който започва от очите и после се разлива по лицето. Така се смеят интелигентните хора с буден разум, с фини чувства и известна проникновеност. Никога не можете да очаквате грубост и неодяланост от човек, чиято усмивка проблясва първом в очите. Хората, които при смеха свиват миглите на очите си и погледът им се плъзга направо, а не косо, са мечтателни натури, малко затворени в себе си и с тънко художествено чувство. Има случаи, когато тия, които се смеят, не издават никакъв глас, а едно продължително и остро свистене в гърдите или в дълбочината на ларинкса. Лицето е свито в една постоянна гримаса.
към текста >>

Най-лошият смях, издаващ една неприятна, отегчаваща личност, е едно глупаво хихикане при поемане дъха нагоре и еднообразно като глух крясък на граблива птица.
Хората, които при смеха свиват миглите на очите си и погледът им се плъзга направо, а не косо, са мечтателни натури, малко затворени в себе си и с тънко художествено чувство. Има случаи, когато тия, които се смеят, не издават никакъв глас, а едно продължително и остро свистене в гърдите или в дълбочината на ларинкса. Лицето е свито в една постоянна гримаса. Те се задушват при смеха, мърдат ръцете си, чувствуват болки в мускулите на челюстта или корема. Това са хора обикновено умни, малко скържави и скрити. Най-лошият смях, издаващ една неприятна, отегчаваща личност, е едно глупаво хихикане при поемане дъха нагоре и еднообразно като глух крясък на граблива птица. Тоя смях е придружен с един безличен израз и с едно равномерно клатене на главата. Изобщо, смехът с широко отваряне на устата е смях на хора с по-малко интелект и тънкост на характера, когато сдържаният смях е на по-рафинирани, а някога на по-меланхолични хора. Ако при смеха мускулите на, лицето са отпуснати и тяхната контракция или разтегляне става бавно, с други, думи, ако усмивката се оформява бавно, а не проблясва отведнъж, тя ни показва един флегматичен характер, с болезнени симптоми, без инициатива и с известна потиснатост. Когато усмивката блясва отведнъж и просиява на лицето в миг, показва добро здраве, душевно разположение и енергия. Жените, които се смеят така, са по леконравни, но не зли.
към текста >>

Тоя смях е придружен с един безличен израз и с едно равномерно клатене на главата.
Има случаи, когато тия, които се смеят, не издават никакъв глас, а едно продължително и остро свистене в гърдите или в дълбочината на ларинкса. Лицето е свито в една постоянна гримаса. Те се задушват при смеха, мърдат ръцете си, чувствуват болки в мускулите на челюстта или корема. Това са хора обикновено умни, малко скържави и скрити. Най-лошият смях, издаващ една неприятна, отегчаваща личност, е едно глупаво хихикане при поемане дъха нагоре и еднообразно като глух крясък на граблива птица. Тоя смях е придружен с един безличен израз и с едно равномерно клатене на главата. Изобщо, смехът с широко отваряне на устата е смях на хора с по-малко интелект и тънкост на характера, когато сдържаният смях е на по-рафинирани, а някога на по-меланхолични хора. Ако при смеха мускулите на, лицето са отпуснати и тяхната контракция или разтегляне става бавно, с други, думи, ако усмивката се оформява бавно, а не проблясва отведнъж, тя ни показва един флегматичен характер, с болезнени симптоми, без инициатива и с известна потиснатост. Когато усмивката блясва отведнъж и просиява на лицето в миг, показва добро здраве, душевно разположение и енергия. Жените, които се смеят така, са по леконравни, но не зли. У злия човек усмивката не се явява лесно.
към текста >>

Изобщо, смехът с широко отваряне на устата е смях на хора с по-малко интелект и тънкост на характера, когато сдържаният смях е на по-рафинирани, а някога на по-меланхолични хора.
Лицето е свито в една постоянна гримаса. Те се задушват при смеха, мърдат ръцете си, чувствуват болки в мускулите на челюстта или корема. Това са хора обикновено умни, малко скържави и скрити. Най-лошият смях, издаващ една неприятна, отегчаваща личност, е едно глупаво хихикане при поемане дъха нагоре и еднообразно като глух крясък на граблива птица. Тоя смях е придружен с един безличен израз и с едно равномерно клатене на главата. Изобщо, смехът с широко отваряне на устата е смях на хора с по-малко интелект и тънкост на характера, когато сдържаният смях е на по-рафинирани, а някога на по-меланхолични хора. Ако при смеха мускулите на, лицето са отпуснати и тяхната контракция или разтегляне става бавно, с други, думи, ако усмивката се оформява бавно, а не проблясва отведнъж, тя ни показва един флегматичен характер, с болезнени симптоми, без инициатива и с известна потиснатост. Когато усмивката блясва отведнъж и просиява на лицето в миг, показва добро здраве, душевно разположение и енергия. Жените, които се смеят така, са по леконравни, но не зли. У злия човек усмивката не се явява лесно. Една интересна усмивка има гордостта.
към текста >>

Ние не можем да наречем смях или усмивка тая трагична смесица, която представя усмивката върху човешкото лице в момент на силно разочарование, на измамено очакване, усмивката, която тъжно се откроява на лицето, когато видим в неочаквано състояние оня, на когото безусловно сме вярвали.
Няма душевно състояние, на което да не отговаря една съответна усмивка. Усмивка има и жестокостта. Не са редки случаите, когато усмивката по човешкото лице извиква истински ужас. Понякога един неописуем израз на страдание граничи с една усмивка, която е много по-страшна, защото само най-голямото страдание взема такъв израз. Известна нервна деятелност у човека предизвиква някои контракции в мускулите на лицето, които на пръв поглед не отговарят на душевното състояние. Ние не можем да наречем смях или усмивка тая трагична смесица, която представя усмивката върху човешкото лице в момент на силно разочарование, на измамено очакване, усмивката, която тъжно се откроява на лицето, когато видим в неочаквано състояние оня, на когото безусловно сме вярвали. Понякога ние срещаме усмивката на конфузията. Всеки може да си спомни случаите, когато някой човек се усмихва, защото с тая усмивка иска да запълни един сконфузен вид. Например, когато някой човек се препъне и падне на улицата, той се усмихва, :за да замаскира смущението си. Ония, които го гледат, се засмиват по друга причина. Те са под хумористичното впечатление на внезапния контраст, но защо се смее пострадалият?
към текста >>

Доказателство за това е фактът, че всеки без колебание може да определи дружелюбния смях.
Ония, които го гледат, се засмиват по друга причина. Те са под хумористичното впечатление на внезапния контраст, но защо се смее пострадалият? Какво изразява неговата усмивка? Не крие ли тя в себе си един вик към съчувствие или едно примирено признание, че и най-гордият човек може да бъде спънат от едно нищожно камъче и да падне на земята? Елементарни наблюдения върху характерологията на смеха има всеки човек. Доказателство за това е фактът, че всеки без колебание може да определи дружелюбния смях. Рядко обаче, може да се разчлени и анализира онова, което се вижда и непосредствено се долавя в смеха и усмивката. Разбира се, по един само белег е рисковано да се съди и заключава. Възможно е, някой човек да има два или три от посочените белези, но един е доминиращият. Само едно проницателно наблюдение може да открие единствено същественото в даден момент и свързаното с него психологично значение. Нека кажем няколко думи за усмивката.
към текста >>

21. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Бащиният дом кънти от моя смях.
Нищо друго не задържа моето внимание и моя горящ поглед. Само аз разбирам важността на тоя обикновен акт. Тези, които са край мен, надават викове от радост, но те не разбират моята дълбока тревога и моето вълнение. Незнайна сила ме крепи и тласка към моя път и аз се мъча да уловя невидимите ръце, които нежно се простират към мен... И ето, моите освободени нозе се движат така ловко, както моите ръце. Аз завладявам земята .Коя сила може да ме спре? Бащиният дом кънти от моя смях. Пътник съм вече по незнайния друм. Родих се само с тоя копнеж, да го обходя, да го позная и да отнеса във вечността нейния дар на моя жаден дух. Край мен светът пее своята песен. За мен светът е самата песен. На ранина птички ме будят и свежият полъх на пролетния ветрец гали моето лице.
към текста >>

22. ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И следва един презрителен и самодоволен смях, сякаш тези „модерни езичници" са стигнали до най-високите върхове на живота, сякаш са разрешили всички въпроси, които им се поставят неотклонно всеки ден, сякаш са най-високо поставените хора, а всички други са плебеи, низко-стоящи и невежествени хора.
Е. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ — НАЙ-ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ „Религията е опиум за народа", ето тежката максима, с която си служат материалистите, когато велегласно и надуто се изказват против религията и въобще против духовното търсене. „Религията има за цел да приспи масите, а отделните единици стават религиозни, когато се уплашат от живота, от страх пред неизвестното и неразрешеното", допълват всички ония, които се считат за много интелигентни и съвременни. Те считат че е твърде назадничаво да вярва човек в Бога и, че вярата в Бога е резултат на безизходност и безсилие да се бори човек с живота. Науката, казват те, ни даде мироглед за живота. Няма Бог, няма справедливост! И следва един презрителен и самодоволен смях, сякаш тези „модерни езичници" са стигнали до най-високите върхове на живота, сякаш са разрешили всички въпроси, които им се поставят неотклонно всеки ден, сякаш са най-високо поставените хора, а всички други са плебеи, низко-стоящи и невежествени хора. В същност, тия високо учени книжници не познават науката, а религията и свързаните с нея въпроси съвсем не проумяват. За духовна опитност пък не може и да се говори. Такава те нямат. А са надути до безкрайност! Без съмнение, когато се говори за религия и духовен живот, трябва да се подчертае, че църковност и религия са напълно различни неща.
към текста >>

23. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само гарванът, зловеща птица, охолно се разхожда между човешките трупове и само неговият доволен грак се носи над печалните полета, посърнали от скръб и страх, за смях и поругание над владетелите на земята.
И изтръпва. Що искал е човек от тях? — Кръвта, живота им? Защо? Каква облага? Само гарванът, зловеща птица, охолно се разхожда между човешките трупове и само неговият доволен грак се носи над печалните полета, посърнали от скръб и страх, за смях и поругание над владетелите на земята. Вие се пътеката през окървавеното поле. По нея вървят хора, тихо и невъзмутимо. Поръсват падналите в боя с някаква живителна вода. И отминават. Разтриват очи лежащите.
към текста >>

Някои неверници с право са ни нарекли на смях „скитници“. ТАЦУКОО.
Тацукоо ниско заговаря на Харукуниуаке, дръпвайки го за ръкава. ТАЦУКОО. Господине, виждам че мисионера излезе съвсем недостоен в духовния свят. Мисионер, когото на земята са уважавали като Бог, идвайки тук се оказва съвсем мизерен, нали? ХАРУКУНИУАКЕ. Е да. А също и ние, тъй да се каже, още се скитаме в Междинния Свят, без да можем да се издигнем в Царството Небесно. Някои неверници с право са ни нарекли на смях „скитници“. ТАЦУКОО. По какъв начин тогава може да се отиде в Царството Небесно? ХАРУКУНИУАКЕ. Ето как. Да възприемем с цялото си същество Божественото, де познаем истинската Божия Любов и да станем истински хора, които Обичат заради самата любов, правят доброто и търсят истината заради самите тях — само по такъв начин човек може да отиде в Царството Небесно. Ето, поради нашите молитви ние започнахме да чувстваме силата на Духа в нас и ни се струва че това е нашата собствена сила. Грамадна грешка!
към текста >>

24. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки.
Те късно лягат и късно стават и в резултат имат неразположение. главоболие, липса на апетит, обща отпадналост, на телесните функции. Ето защо. хората на новата култура ще си възвърнат природния начин — рано да лягат и рано да стават, който ще бъде за тях извори на сила и здраве, на приятно самочувствие, на материално и духовно благоденствие. И когато учениците на Бялото Братство, ръководени от познанието на природните закони, знаещи силата и влиянието на утринните слънчеви лъчи, особено през пролетта, стават рано, и правят своите разходки всред природата, посрещайки изгрева на слънцето всред чистата атмосфера на разцъфтялата природа, при тържествените песни на птичките, те много добре знаят какво правят и защо го правят. и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки. Хората на новата култура ще са именно такива „идолопоклонници ". Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина. Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва. Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората на новата култура, е възвръщането към естествената храна на човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за изграждането на човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране. В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека.
към текста >>

25. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко това се взимаше на смях.
Държавниците мислят ли върху тая проблема? Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена. Свидетелствата против тоя ред растат катадневно и доказателствата са вече толкова много, че стигат до небето ... Те са видими за всички очи, и затова старият ред не може да избегне своето всеосъждане. Погледайте — съдникът е пред вратата". За въздържанието От ред години Българското Въздържателно движение зове за опомняне и търсене нови и по-доходни начини за безалкохолното използване на плодовете и гроздето, като сочи конкретни пътища за това. Всичко това се взимаше на смях. Днес фактите го потвърждават: 1. Въздържателното движение твърди, че голям процент от гроздето ни може да се изнася. Отричаше се. На 1926 год. имахме един любителски износ от 150,000 килограма.
към текста >>

26. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смях, веселие.
Отивам при тях. Уморени, жадни, гладни, но весели. Пеят и бързат да свършат определеното до обеда. Грабват стомните и тичат на извора за вода. Под крушата на реждам обеда. Смях, веселие. — Какъв сюрприз! Ягоди, пълна кошница! Обядваме. Лягаме да спим. Измъквам се тихичко и грабвам сърпа. Отново смих, песни и работа до залез слънце.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фонтан на багри, песен, смях в живота.
Т. Ч. Юлий Към слънцето ТИ — светла пещ на мирова енергия! Акумулатор светнал на животи милиарди, Лаборатория на Първомайстор сребробради. Хангар планетен. Фокус на трептения на етер междузвезден. Фонтан на багри, песен, смях в живота. Вълни на вечност — отдих — прерождения, ТИ — стимул на победи във възхода И жежък враг на плесен — мрак — разтление! На пламнало сърце молитвения химн чуй: Повей на ориста от горний мир ме взе. И тука сложи ме, всред земния живот — Прашинчица в праха на царствените Ти нозе. Кат капчици, отронени от модрий свод, Дълбаят на битие минути трепкащо сърце. И малкий път чертай се — видиш!
към текста >>

28. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На ехото гласа кънти кат водопад: чист смях цъфти из гръд — без грижи, злоби веч.
И. И. Фихар Възход Величествен издига планината лик. Пилей по върховете слънце ярк позлат. И сей копнеж в душите. Деца на долините Поемат стръмний път нагор с възторжен вик — Изплували из душен мир, за Слънце в жад. На ехото гласа кънти кат водопад: чист смях цъфти из гръд — без грижи, злоби веч. И жалките товари на чувства, мисли стари, що във възход превива щат гърба, назад търкалят се по прашните следи далеч - ... „О, слънчев ти престол. Скрижал на висша реч. Приют на птици царствени. Призвезден храм! Величествени двери към извор на вси вери на пътници в небето отвори с бял меч!
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но да ти кажа ли аз, синко, на друго ме е мене смях — хем ме е смях, хем ми е мъка.
— Само че ми е май постна веселбата, и моята и твоята, па и на целия народ. Ние само отдалече се облизваме. През вестникарските думи. Гола веселба, а дедо Благое? — То че е тъй, тъй е. Но да ти кажа ли аз, синко, на друго ме е мене смях — хем ме е смях, хем ми е мъка. Смях ме е на тоя народ, дето толкоз лесно хваща вяра на разни залъгалки. Ама що ще прави? Хванал се веднъж на хорото — както му свирят, тъй ще играе. Засвирят ли му на война — на война играе. А ти я знаеш каква е тая игра — играчка — плачка.
към текста >>

Смях ме е на тоя народ, дето толкоз лесно хваща вяра на разни залъгалки.
Ние само отдалече се облизваме. През вестникарските думи. Гола веселба, а дедо Благое? — То че е тъй, тъй е. Но да ти кажа ли аз, синко, на друго ме е мене смях — хем ме е смях, хем ми е мъка. Смях ме е на тоя народ, дето толкоз лесно хваща вяра на разни залъгалки. Ама що ще прави? Хванал се веднъж на хорото — както му свирят, тъй ще играе. Засвирят ли му на война — на война играе. А ти я знаеш каква е тая игра — играчка — плачка. Засвирят ли му на весело хоро— хоро играе.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки ден по малко смях е твърде здравословно и ободрително.
Има два вида усмивки: естествени и престорени. Естествени са тия усмивки, при които ъглите на устата са нагоре, а престорени, когато ъглите на устата са надолу. Първите (естествените) носят радост и веселие, а вторите — носят скръб и биват придружени със сълзи. Сега думата ни е за естествените усмивки. Усмивките, според един автор, подпомагат някои вътрешни процеси, като неутрализират значително количество от стомашните киселини, които иначе тровят организма. Всеки ден по малко смях е твърде здравословно и ободрително. Усмивките правят живота по-сладък, като увеличават радостта и веселието, които от своя страна подхранват и продължават живота. Но когато усмивката бъде придружена от една блага дума, от един мил поглед, от една свежа мисъл, тогава ще бъде още по-добре. Повече усмивки, повече радост, защото те правят живота по-сладък, пo-приятен и по-добър. Една усмивка само е в състояние да възпре, да отклони едно зло, едно замислено престъпление. Един действителен случай.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили.
Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък. Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова. Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свободно се излива Сърдечния му смях, Кат музика разлива, Красиво се извива Без сянка и без грях.
Велика сила всемогъща — Богатство чудно Любовта ! — Тя злото във добро обръща И нас издига над смъртта! Д. Апостолов Детето Когато те поглежда С’лазурний поглед благ Пъл с’вяра и надежда,— Към Бога те повежда. Живота прави драг. Когато заговори Със мекото гласче, Невидими простори Пред тебе ще отвори Немощното дете. Свободно се излива Сърдечния му смях, Кат музика разлива, Красиво се извива Без сянка и без грях. То вижда сал доброто И само радост знай, Живее на небето И чуждо е на злото Безгрижно пей, играй. И колко е красива, Крий цел невидим свят, Таз фигура игрива И дрехата светлива От гълъбовий цвят! То люби всичко ново И всеки счита брат Чрез Божието слово Възраства то готово За работа в’тоз свят! Д. Апостолов Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз служа на възвишените музи — — На радост бие моето сърце; И смях играй по алени ми бузи — Трепти живот по моето лице.
Ти лекар и приятел — Любимец си народен. Обича теб селяка отрудений — овчаря, Младежът възвишен просветений, свободен. Обичат Тебе всички — Народ и Бог и Царя. Води ме Ти! Свободна съм, нозе ми нямат узи, Ни гривни робски моите ръце. Аз служа на възвишените музи — — На радост бие моето сърце; И смях играй по алени ми бузи — Трепти живот по моето лице. Но Ти води ме, ето ми ръцете! Със Теб ще ида аз на край света. Със Теб ще мина планини, морета. Със Теб дори ще победя смъртта. Теб дори страданието е свято - Единствен път е къмто Любовта.
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Веднага момиченцето го прибра чевръсто и избяга, като избухна в смях.
Аз се колебаех, защото притежаването на цвета не правеше щастлив, но не можах да му откажа, защото то се усмихваше, а никой в храма не бе ми се усмихвал до сега. И аз му дадох цветето си. „А! извика то, по листцата има вода! “ И то го хвърли далеч от себе си, давайки вид, че не го интересува. Скочих бързо от леглото си за да си възвърна съкровището. Веднага момиченцето го прибра чевръсто и избяга, като избухна в смях. Последвах го с всичката бързина, на която бях способен. Аз бях само едно дете и като дете го преследвах, защото бях разсърден и вярвах, че имам надмощие. Тичайки, ний преминахме през огромни зали, гдето не видяхме никого, детето се промъкваше през големите завеси и аз го следвах с лекотата на едно момче, израсло в полето. Но внезапно се спънах о нещо, което ми се стори като стена от солиден камък. Как бе възможно тя да ми убягна, когато бях точно по петите й?
към текста >>

35. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ „Понякога, те не могат да ме виждат, каза тя със смях; само Агмад може винаги да ме вижда, защото съм негова.
Имаше още много неща. За церемонията аз не мога да си спомня, но ти ще я научиш скоро, защото тя ще се изпълни тази вечер.“ Аз скочих от леглото си с внезапен припадък на страх. „Не се плаши, каза тя смеейки си, аз ще бъда с теб. Това ще бъде щастие за мене, защото аз принадлежа на храма, но до сега не съм била допусната нито на една свещена церемония.“ „Ти принадлежиш не храма! Но те не могат да чуваш твоя глас! “ „Понякога, те не могат да ме виждат, каза тя със смях; само Агмад може винаги да ме вижда, защото съм негова. Но аз не мога да му говоря. Аз те обичам, защото мога да ти говоря. Ела, да отидем да играем. Цветята в градината са тъй свежи, както тези тук, и топката е там. Ела.“ Тя взе ръката ми и тръгна бързо.
към текста >>

36. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз.
На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината. Аз погледнах изведнъж, любопитен да видя дали Агмад ни наблюдава. Той стоеше прав до вратата на Светилището, с очи фиксирани върху мен. Камен бе по-близо до нас, той гледаше към затворената врата на Светилището и устните му се движеха, като че ни повтаряше някакви думи. Никой не изглеждаше недоволен от мен и аз отправих пак погледа си към детето. То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз. То ми хвърли топката, аз я хванах с ръце, но. преди да мога да й я повърна обратно, целият коридор бе потопен в пълна тъмнина. Останах за момент без да дишам, обзет от внезапно тревога и страх, но веднага аз открих, че мога да виждам детето и че то се смееше. Подхвърлих му топката, то я хвана и почна да се смее отново. Аз погледнах наоколо и видех, че всичко останало беше само мрак.
към текста >>

Тя се засмя и нейния смях беше като музика, аз предполагах, че моята фигура й харесваше.
Най сетне жената подигна глава и ме погледне. Цялата ми кръв замръзна в мене, защото очите й пронизваха като стомана, обаче аз не можах де отклоня погледа си от това страшно видение. „Ти си дошъл при мене де учиш, и затова аз ще те обучавам,“ каза тя и гласа и звучеше тихо и приятно, като мелодичните звуци на музикален инструмент. „Ти обичаш красивите неща и красивите цветя. Ти ще станеш голям артист, ако живееш само за красотата, но ти трябва да станеш нещо повече от това.“ Тя простря ръката си към мен, и въпреки волята си, аз подигнах моята, но тя едва я докосна; при това докосване ръката ми се изпълни веднага с рози и цялата стая бе изпълнена с техния парфюм. Тя се засмя и нейния смях беше като музика, аз предполагах, че моята фигура й харесваше. „Ела сега, каза тя, и бъди по близко до мен, ти няма вече да се страхуваш.“ С очи отправени към розите аз се приближих към нея. Внезапно аз видях, че черната роба, която тя носеше, не беше дреха от лен или от друг плат, но че тя бе жива — това бе една покривка от змии, които се бяха обвили около нея и образуваха гънки, които бяха ми се сторили като падащи дипли на дреха, докато бях по-далеч от нея. Ужас ме обхване; опитах се да викам, но не можех: исках да избягам от нея но също така не ми се удаваше. Тя се засмя пак, но тоя път нейният смях беше сподавен. Докато гледах, всичко се промени и нейната роба стана черна, още по-черна, но не жива.
към текста >>

Тя се засмя пак, но тоя път нейният смях беше сподавен.
Ти ще станеш голям артист, ако живееш само за красотата, но ти трябва да станеш нещо повече от това.“ Тя простря ръката си към мен, и въпреки волята си, аз подигнах моята, но тя едва я докосна; при това докосване ръката ми се изпълни веднага с рози и цялата стая бе изпълнена с техния парфюм. Тя се засмя и нейния смях беше като музика, аз предполагах, че моята фигура й харесваше. „Ела сега, каза тя, и бъди по близко до мен, ти няма вече да се страхуваш.“ С очи отправени към розите аз се приближих към нея. Внезапно аз видях, че черната роба, която тя носеше, не беше дреха от лен или от друг плат, но че тя бе жива — това бе една покривка от змии, които се бяха обвили около нея и образуваха гънки, които бяха ми се сторили като падащи дипли на дреха, докато бях по-далеч от нея. Ужас ме обхване; опитах се да викам, но не можех: исках да избягам от нея но също така не ми се удаваше. Тя се засмя пак, но тоя път нейният смях беше сподавен. Докато гледах, всичко се промени и нейната роба стана черна, още по-черна, но не жива. Дишането ми спря, бях като омагьосан и смразен от страх — едната й ръка беше около мен! Тя повдигна другата и я постави на челото ми. Тогава страхът ме напусна съвършено: изглеждах щастлив и спокоен. Очите ми бяха затворени, но можех да виждам; бях в съзнание, но не желаех да се движа.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Завесата се подигна и, при вида на този, който влезе, аз скочих на крака и се засмях от удоволствие.
Аз се изморих от усилие да мисля за това чудно нещо и най после отново заспах, с глава върху разтворените страници на тайнствената книга. Аз се събудих от дълбокия си сън без сънища едва когато един шум ме разтърси. Двама млади жреци бяха в стаята ми, те донесоха банички и мляко и паднаха на колене когато ми ги предлагаха. Ако не бях зачуден, аз бих се смел като ги гледах да коленичат пред мене, който бях син на полето. Когато свърших яденето, те излязоха, но аз не останах дълго време сам. Завесата се подигна и, при вида на този, който влезе, аз скочих на крака и се засмях от удоволствие. Това бе Себуа. градинарят. „Как можа да дойдеш при мен? “ го запитах аз. „Аз мислех, че не ще мога вече никога да те видя.“ „Агмад ме прати тук“, каза той. „Агмад! “ извиках аз с учудване.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала.
Всичко е мрачно пред погледа ми“ Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той. Джалма цял се оплита в злото. Занизват се престъпления след престъпления. — Той убива баща си, продава майка си в робство, проиграва жена си и изгубва царството си. Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен. Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала. Изгонен от царството си, измъчен и изпокъсан, Джалма се скита в отчаяние в „Долината на смъртта“. Тук идват, борейки се, двата духа противници „Духът на бялата магия е с изпокъсани одежди. лицето му и ръцете му са окървавени. Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с тръни.“ Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних? Ти си вече в олтара на моя храм.
към текста >>

39. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да, много, много, казах аз и в тези си думи изглежда съм вложила всичкият ентусиазъм на сърцето си, защото те и двамата се засмяха и ме помилваха.
— Да, аз съм, каза ми тя, дойде при мен прегърна ме и ме помилва по косите. Аз я гледах с широко отворени очи и сърцето ми тупкаше тъй силно, като да изхвръкне. — Мама, мама, имах си вече мама, си повтарях непрестанно на ума си аз. Татко в това време дойде при мен и ме попита: — харесваш ли мамичка? — О! да, много, много, казах аз и в тези си думи изглежда съм вложила всичкият ентусиазъм на сърцето си, защото те и двамата се засмяха и ме помилваха. През целият ден аз търсех случай да й казвам за нещо „мамичко“ — и цялото ми сърчице трепереше от радост. Тя ме уми, о! колко отдавна не е бивало това, облече ме с нова хубава рокля, която бе ми донесло, нови чорапи и аз отърчах на улицата, където се бяха събрали много деца и жени и извиках в изблик на радост. — Вижте, вижте и на мене мамичка какво ми донесе. Те, жените, ме оглеждаха, приказва ха, но аз нищо не чувах и разбирах.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Засмях се аз и двете С заловени ръце В градината литнахме Запели от сърце.
В миг ябълка видях * Узряла на дървото. За клона се хванах, Откъснах я и мигом При другарката си бях. * Подадох я. Ръчица Протегна тя и взе. Загледа ме и ето Тъй мило се засме. * Засмях се аз и двете С заловени ръце В градината литнахме Запели от сърце. * * * Изгрев Звездичките се скриха, За сън се спотаиха. Веч изток руменее И слънце ще изгрее. * И плава в тишината Зарадвана земята; Че слънцето изгрява И светъл ден настава! * И в тоя ден ще греят Лъчите и ще зреят Черешките червени, Със сладък сок налени. * * * Кошничка ягоди Цяла кошничка набрах си Хе, в горичката таме.
към текста >>

41. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй например, когато преди десет години д р Албер Абрахим от Сан-Франциско съобщи, че може да лекува някои болести, като подлага болните на действието на невидимите лъчи или вълни, пропускани през организъма, самият доктор и неговата „магическа кутийка“ бяха станали предмет за присмях.
След опитите с насекоми учените се заловили с наблюдения над човеци. И мнозина от наблюдателите са склонни сега да обяснят такива явления, като телепатията, четене на мислите от известно разстояние, па даже и любовта, — с това, че две същества, тъй да се рече, „са нагласени на една вълна“. Потвърдено е вече със сериозни наблюдения, че близнаци, намиращи се често пъти на твърде голямо разстояние едно от друго, могат в един и същи миг да изпит ват еднакви усещания и даже да се разболяват от едни и същи болести. Също тъй и у човеци, които се обичат, настроенията и даже мислите им съвпадат. Това предположение за сега предизвиква не напълно сериозно отнасяне към него, но над много открития, сега напълно признати, от най-напред са се присмивали. Тъй например, когато преди десет години д р Албер Абрахим от Сан-Франциско съобщи, че може да лекува някои болести, като подлага болните на действието на невидимите лъчи или вълни, пропускани през организъма, самият доктор и неговата „магическа кутийка“ бяха станали предмет за присмях. Макар че сполучи да изцери много хиляди болни, той умря, без да бъде признат за откритието си от своите колеги, самотен. От тогава, в продължение на едно не дълго време, медицината напълно призна благотворното действие на същите тези лъчи и вълни при лекуването на най-разнообразни болести, като например, рака, туберкулозата, паралича, маларията, па даже и обикновената хрема, против която, колкото и да е чудни това, и до сега не е намерено напълно радикално средство. Радиевите лъчи лекуват рака, като проникват в човешкия организъм и произвеждат в него нещо като малки „взривове“ (избухвания), убиващи микробите, които разяждат организма. Рентгеновите лъчи ни дават възможност да изследваме причините на най-разнообразните човешки недъзи, като буквално „надзъртаме“, във вътрешността на пялото. Радиевите къси вълни, малко още изследвани, също тъй се прилагат за медицински цели.
към текста >>

42. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ „Горещо,“ отговорих аз смутено и всички се засмяха.
Който няма не плаща, и никой не му иска. Обаче, в братството царува солидарност и дисциплина, които изключват всяко злоупотребление. Учителят е седнал по средата, заобиколен от учениците си През топлото време на годината обикновено обяда става на открито под лъчите на слънцето и в първия ден аз трудно понасях неговите лъчи. Забелязах, обаче, че учениците на Учителя съвсем не се отегчават от това и докато аз просто се топях от горещина, те бяха весели и се чувстваха отлично. Учителят забеляза моето състояние, и, обръщайки към мене своя прекрасен мек поглед, ласкаво ме запита: „Какво, горещо ли е? “ „Горещо,“ отговорих аз смутено и всички се засмяха. Това е вашето „слънчево кръщение“ каза той. Впрочем, аз скоро свикнах да понасям тези лъчи. Обядът на слънце има това предимство, че слънчевата светлина очиства храната и й предава енергия, която се възприема от организма. Трябва да привикнем към слънцето, за да можем да го обикнем и да не се боим от него. Слънчевата енергия разлага всичко нечисто и обратно, всичко чисто тя укрепява и лекува.
към текста >>

43. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е за комисия, казваме ние и болните, които слушаха разговора за съня и го знаеха вече отдавна, се засмяха.
на четиринадесетия ден, ще те изпишем. Пак — не е далече! Грешка от два дни насън, то е все едно, че се е сбъднело напълно! В тая минута влезе писарят на болницата да пита дали има болни за представяне на комисия за другия ден. — Ето, войникът И. С. е за комисия, казваме ние и болните, които слушаха разговора за съня и го знаеха вече отдавна, се засмяха. — Но на него отпуската е вече разрешена от миналата комисия, каза писарят из зад очилата си. Членовете на комисията уредиха отпуската, макар той и да остана да се лекува. — Тогава — тогава нямаме причини да те задържаме, казахме ние на И. С. Значи, днес е точно дванадесетия ден след излизането на другарите ти. Календарът потвърди думите му: другарите му бяха изписани на 25 февруари, а И. С.
към текста >>

44. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те вадеха малки, току що излюпени вранчета и със злобен смях ги удряха в земята и те ставаха на пихтия.
Хората продължаваха своята кървава робота. Война! Истинска война бе обявена на клетия гарженски род. Земята бе покрита с трупове. Останалите живи с писък се бяха пръснали незнайно де. — Бъди спокойна, миличка, на безопасно място сме, никой не може да ни забележи, гнездото ни е тъй скътано в гъстите листа, утешаваше г-н Га съпругата си, сам малко разколебан в безопасността и смутен от туй, че хората не само не отминаваха, но започнаха да се катерят по дърветата и да тършуват из гнездата. Те вадеха малки, току що излюпени вранчета и със злобен смях ги удряха в земята и те ставаха на пихтия. Събираха неизлюпените яйца в шапките си не изказано радостни. Явно, нещо се е провинил гарженския род пред човеците. Човеците бяха решили да изтребят гарженския род. В това нямаше вече съмнение. Защо и за какво, нямаше вече време да се размишлява, защото г-н Га видя как един от враговете прегърна здраво дебелото стебло на дървото, където бе тяхното жилище и ловко се заизкачва по него.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От малкото разочарование, което настъпваше, аз скривах учебника, за да го разтворя наново след един два часа и, така, шиейки, аз продължавах да изучавам речничетата, които бяха нагодени при всеки урок, а в празничните дни аз образувах фрази, които изговарях гласно, а това предизвикваше смях между моите другари, защото съм говорил непонятни за тях думи и съм се разговарял сам със себе, като луд!
За какво ми е този учебник, и как ще изучавам това. „Експеранто“? — съвсем не ми идеше на ума. Но. все пак, като се прибрах в стаята при моите още трима съкалфи, аз започнах да шия и от любопитство отворих малкото учебника. Азбуката ми беше непозната, но аз впивах поглед и в продължение на два дни се запознах с нея и научих думите avo и patró. Чакай сега, като изучавам този език, с кого ще разговарям и с кого ще си пиша, като не познавам нито един „експерант“! От малкото разочарование, което настъпваше, аз скривах учебника, за да го разтворя наново след един два часа и, така, шиейки, аз продължавах да изучавам речничетата, които бяха нагодени при всеки урок, а в празничните дни аз образувах фрази, които изговарях гласно, а това предизвикваше смях между моите другари, защото съм говорил непонятни за тях думи и съм се разговарял сам със себе, като луд! Но ... аз упорито изучавах думите, обръщах внимание как са употребявани правилата и, така, най-после успях да изуча целия учебник наизуст, от кора до кора и знаях коя дума къде се намира. Тук му е мястото да спомена едно име, което е тясно свързано с моето говоримо изучаване на есперанто, това е Ив. Коев Новхристов — мой съгражданин, който сам, негде другаде, изучавал езика; срещнахме се и от първия ден започнахме да говорим и по такъв начин станах есперантист. В 1905 год. се абонирах за списанието „Espero Pacifista“, 60 ст, излизащо в Париж.
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те често съпровождат своята реч със смях.
Те са подозрителни и тиранични в своите привързаности. Обичат да пътуват и им се харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звука приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Те често съпровождат своята реч със смях. Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки; походката благородна и уверена. Те си носят главата високо. Техните жестове са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. Този темперамент изисква такава деятелност и такъв занаят, където умствената деятелност може да се съедини с жизнената дейност.
към текста >>

47. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Врабецът прихна от смях.
Побързайте да я посрещнем. Лесно ти е тебе. рекоха те. Ти си облечен. А ние как ще отидем така голи, необлечени? Врабецът прихна от смях. На вас, цветята, накита никога не ви е достатъчен. Едната от вас има звезда на челото, другата има крила, третата има розова огърлица, и пак се оплаквате, че сте необлечени. При тези думи тревиците бързо се погледнаха и видяха, че сънят им неистина се е сбъднал и тръгнаха с врабеца да посрещнат пролетта. От всички страни на гората вървяха шествия от цветя, треви, дървета, храсти, насекоми и птици да посрещат пролетта. Трите треви се смесиха с тях.
към текста >>

48. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в отношенията между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях.
Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им отношения, е животинският нагон за самосъхранение. Под неговия мощен напор падат всички „идеологически надстройки“, за да остане едничката основа, която хората днес признават — нагонът за самозапазване. На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни. Историята ни дава блестящо потвърждение на този факт. Докато отношенията между народите почиват на страха, докато връзките им се създават на почвата на нагона за самосъхранение, картината на международния живот няма да се промени. Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в отношенията между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях. Защото, какво по-смешно, по-детинско от това, което става днес между държави те — тия трагикомични актьори на голямата сцена международния живот? До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство. Наистина, в международния живот отделните държави са същински деца — когато не са зверове. Те не са достигнали още дори юношеска зрелост. Днес, обаче, когато народите са така страшно въоръжени, тази детинщина в международните отношения става вече опасна.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот.
Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот. Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше.
към текста >>

Малки, черни блестящи очи под силни черни вежди, дълбоко потънали в шеговит смях, рядко са лишени от хитра проницателност и изкуствено притворство.
6), са всякога знак на един груб, смесен и мъчно управляем характер. Квадратна повърхност между веждите или една като врата без бръчки ширина, която остава без бръчки, когато всичко наоколо й е дълбоко набраздено, о, това е сигурен знак на най-голяма умствена слабост и забърканост на интелекта. 14. Груби, строги, неделикатно подозрителни, тщеславни, амбициозни са всички онези, чиито чела са оформени силно, със забъркано-наклонени -бръчки, и когато, с поглед настрана, слушат нащрек с отворени уста. Очите 1. Очи, които са много големи, и в същото време крайно ясно-сини и почти прозрачни, когато се гледат в профил, означават голяма способност; също и характер с крайна чувствителност, мъчно може да се управлява, подозрителен, ревнив и лесно възбудим против другите; по природа наклонен към наслаждение и любопитни въпроси. 2. Малки, черни блестящи очи под силни черни вежди, дълбоко потънали в шеговит смях, рядко са лишени от хитра проницателност и изкуствено притворство. Ако не са придружени от подигравателни уста, тогава означават разсъждение, вкус, елегантност, точност и склонност по-скоро към сребролюбие, отколкото към щедрост. 3. Очи, които, гледани в профил, са почти паралелни с профила на носа, без, обаче, да са издадени напред от равнището на главата и разтегнати изпод клепачите (фиг. 7), всякога означават слаба организация, и ако няма някоя решително противоречива черта — слаби умствени сили. 4. Очи, които не откриват бръчки, или голямо число малки дълги бръчки (фиг. 8), когато се явяват весели или любовни, всякога притежават или принадлежат към малки, слаби, боязливи характери, и даже проявяват съвършено слабоумие. 5.
към текста >>

Когато е в положение на смях и се образуват три паралелни кръгли извивки, показва, че има складове от глупост в характера на лицето.
19), никоя друга отличителна черта на лицето не може да го изправи. Бузите Чертата или линията, която се простира от страните на ноздрите към края на устата е една от най-значещите. От нейната наклоненост, дължина, близост до устата или отдалеченост от нея зависи очевидността на целия характер. Ако тя е изкривена без градация или колебание, е сигурен знак на глупост. Същото показва и ако краищата и се съединяват без прекъсване до краищата на устните, и същото — когато е на голямо разстояние от краищата на устните. 2. Когато е в положение на смях и се образуват три паралелни кръгли извивки, показва, че има складове от глупост в характера на лицето. Устата 1. Всяка уста, която е пълна и широка както окото, т. е. от ъгъла към носа до вътрешния край на окото, и двете мерени със същата праволинейна мярка (фиг. 20), означава тъпост или глупост. 2. Когато долната устна със зъбите се протяга хоризонтално, половината от широчината на устата, гледана в профил (фиг.
към текста >>

Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение.
Устата й ще бъде както и хода; и поведението й грубо и лъжливо, както устата й. Такава жена не ще ви благодари за всичко, което бихте сторили за нея, но ще търси страшно отмъщение за най-малкото нещо, което бихте пропуснали да не сторите. Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък. Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2.
към текста >>

Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично.
Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък. Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел. Мислители Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа.
към текста >>

Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2.
Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел. Мислители Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа. Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4. Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е.
който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина!
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята.
В сърцето ми е безкраен трепет От Твоята радост. В моя живот е само Твоята воля. Царю на царете, Ти се облече в красота, за да плениш мен. И ето — Твоята любов се разтваря в любовта на Твоята възлюблена и Ти прозираш в техния съвършен съюз. 57. Светлина, светлина моя, светлина, която изпълва света, светлина, която ласкае погледит, светлина, която услажда сърцето! Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята. Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината. Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие. Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование цари безмерно. Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички. 58.
към текста >>

Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи. 59.
Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината. Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие. Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование цари безмерно. Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички. 58. Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи. 59. Да, аз зная, че това е само Твоята любов, о възлюблени на моето сърце: тази златна светлина, която танцува по листата, тези лениви облаци, които плават по небето, това леко подухване, което оставя прохлада върху моето чело. Утринната светлина покри очите ми - това е вест, която Ти пращаш на моето сърце. Твоят лик е наведен от висините, очите Ти гледат в моите очи, и моето сърце се докосва до твоите нозе. 60. На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца. Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80.
Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността. Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса. И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната чистота. 81. През време на празните дни аз скърбях за изгубеното време.
към текста >>

Вълшебници и мистици е имало, има и ще има до тогава, до като настъпи последния час на всичко, до като етерът отново се размъти, до като се събуди Брама и се чуе неговия зловещ презрителен смях.
Тя отива при Бога. Фауст вълшебникът е дете на Sturm und Dranger: епохата на бурните гении и на с нищо не възпираните стремежи. Той е буен, неколебаещ се, горд, непреклонен пред нищо. Фауст мистикът, Фауст на стария Гьоте, по много неща се отличава от тоя див гений. Фауст, вълшебникът и мистикът, вечно ще живее. Вълшебници и мистици е имало, има и ще има до тогава, до като настъпи последния час на всичко, до като етерът отново се размъти, до като се събуди Брама и се чуе неговия зловещ презрителен смях. Силвен ХО. „Лудостта и мистицизмът“. Съвременните хора, роби на материализма, отричат не само реалната сила и значение на мистицизма, но не се спират даже пред нелепостта, да третират истинските мистици и ясновидци като умопобъркани и маниаци. За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието.
към текста >>

Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо.
Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п. полк, при работене пътя в дефилето на тази река, по инициативата на началството, често са се къпали. При такъв един случай, четирима подофицери от същата рота, добри плувци, са се къпели в един по-дълбок и голям вир. Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал. Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо. В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел. Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване. Такива факти пораждаха не малко загадки в неговата душа, засилвахме приятелството ни и задружно търсехме тяхното научно обяснение.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ И тези, които ме питат, със смях и злоба отминават по своя път.
В песни аз влагам моята повест за Тебе. Тайна пълни сърцето ми. Те дохождат и ме питат; „кажи ни смисъла им“. Аз не зная какво да отговоря. Аз казвам: „Ах, кой знае какво значат те! “ И тези, които ме питат, със смях и злоба отминават по своя път. А Ти гледаш и се усмихваш. 103. В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един потик и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе. КРАЙ.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Религията и чистата вяра за него са само предмет на гавра и смях.
Ние трябва да си зададем тоя въпрос, въпреки че мнозина биха възразили, че Ватек е само един приказен халиф. Ако това последното е вярно, Бекфорд не би вложил такава огромна, но дивно прикрита със средствата на изкуството, морална тенденция в своето творение. Ватек, подбуден от един подземен дух, явил му се в лицето на Гяура, възжелава да достигне абсолютното познание на вселената и да завладее всички тайнствени талисмани и съкровища, скрити в недрата на земята. Той прибягва до престъпления, езически жертвоприношения и убийства, за да добие благоволението на силите на злото. Прибягва и до похватите на черната магия, за да може да задоволи своя алчен дух. Религията и чистата вяра за него са само предмет на гавра и смях. Неговата майка, царицата Каратис, надминаваща всички по ум, злоба и престъпност, една истинска жрица на тъмните природни сили, му помага и го подкрепя във всички негови дела. Но до де достигат те? — до мрачното царство на безнадеждността. — Там господства Еблис владетелят на подземния огън. Той е демонът на тъмното познание.
към текста >>

открадва 50 говеда, но тъй ловко излъгва, че Аполон избухва в смях.
От околната среда на новороденото дете Меркурий представлява в хороскопа по-младите братя и сестри. За действието на Меркурий в разните знакове ще се говори по-сетне. Меркурий (Хермес) е бил син на Юпитера (Зевса) и на Майа (богиня). Представляват го като посланик на боговете и като божи син, у него се проявява голямо неспокойство, лъжливост, Остроумие и крадливост. Той напр. открадва 50 говеда, но тъй ловко излъгва, че Аполон избухва в смях. Като бог на пастирите, представят го да води или носи един овен. На краката си той има крила и на главата си касторена шапка. Венера () Така наречената хубавица, гръцката Афродита, у финикийците се нарича Астарта, у вавилоняните Нана, у асирийциге Исктар, у евреите Асторет. Заврьщането па изгонената Исктар от царството на Хадес на земята, това е асирийският символ на идещата пролет. Влиянието на Венера е добро.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз злобно се засмях.
Но защо сте дошла при мен? За да ме укорите като лекар? — Вие не заслужвате това, защото не знаете, от какво умира тя. — А вие може би знаете? — Да ... тя умира, защото майка й не беше при нея. Аз злобно се засмях. — И вие говорите това, вие! . . . След като станахте нейна убийца, след като я захвърлихте безсъвестно, безчовечно! . . . Тя направи едно движение с протегната ръка: — Не аз я напуснах .
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това ми възбуди смях, защото аз не бях и помислювал за женитба, а дядо Кою наброи и децата, които ще имам.
— Знаеш ли, дядо, да гледаш на ръка? запитах, аз дядо Коя. — „Ех, синко, зная аз, ама очите ми спряха, не мога добре да виждам. Но дай си ръката“. И дядо Кою взе дясната ми ръка, погледна дланта ми, постисна ръката ми и я пусна, за да поеме лявата ми ръка, опъна добре дланта ми, поизпита твърдостта на ръката ми и каза: „ще се ожениш и ще имаш 5, 6, 7 деца“. Това ми възбуди смях, защото аз не бях и помислювал за женитба, а дядо Кою наброи и децата, които ще имам. Но след това дядо Кою се загледа замислено в ръката ми и продължи: — „Но, когато ги отрастеш, ще ги загубиш, и като обхвана ръката ми с двете си ръце, някак болезнено я притисна до гърдите си, и с възклицание „о...“ прошепна нещо, като на себе си. Защото не вярвах в гаданието, аз помолих дядо Кою, да ми каже само за настояще време, какво става с мене, за да мога да проверя, дали познава, нещо. И дядо Кою ми описа характера и затрудненията, които срещам в живота, като свърши с думите: — „ще постигнеш желанията си, но богат няма да бъдеш“, което бе напълно вярно, но, все пак, аз не обръщах внимание на това гадание, за да мога подир 29 години, да си спомням за него и да скърбя за моето неверие. Предсказания на сън. През 1910 г.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо.
Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. „И сега жадувам смърт в безсмъртното. „В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот. „Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100). „Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо. „О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати. „Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. „И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. „Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, — в сияние от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замина, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа — последната, пролеяна от мен, сълза!...
. . Открий си булото, о родствена душа, за да те видят тук, на страдната земя, и се възрадват в теб най-красните създания! Тогаз вселената от твоето сияние, като жених честит, с възторг ще заблести и моят пламък пак завчас ще затрепти! . . . ЗАВЪЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може би, при теб не ще се върна пак... Сърце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърце ми и нашата раздяла дълго ще да трай.. . Но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, — в сияние от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замина, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа — последната, пролеяна от мен, сълза!... Иван ТОЛЕВ. Песента на гласните Тя е мистичната мелодия, с която, в древната епоха на Хермеса Трисмегиста (Тримогъщият), са се извършвали обредите в тайните храмове. Ние я предаваме тъй, както е възстановена според старите египетски папируси. Седемте гласни (а, е, е-е, и, о, у, ю) изразяват звуковете на седемте небеса или на седемте планети, чиито духове се извиквали. Според космогоническия текст на Хермеса, небето се разделяна 7 кръга или сфери,които имат 7 отделни симфонии.
към текста >>

Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители.
Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато. Върни ми я, или чакай за отплата от Толенщайновци! “ Но джуджето пак се изсмяло. „Глупец, казало то, нима искаш да ме уплашиш? Или сега ще прокълнеш тогова, от когото получаваше всичко, що желаеше? Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители. Рицарят се върнал в къщи и се заключил в спалнята си. В замъка Толенщайн всички чакали да се почне големия турнир. Рицари в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал. Слуги постоянно били пращани до стаята му, но те намира и вратата му заключена и никой им не отварял. Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Към тебе викам аз, любима моя, животе мой, мой смях, сълзи горчиви мои!
Да, време е, крайно време е, защото Бог е любов, мъдрост и истина, а любовта внася живот, мъдростта носи светлина, истината — свобода и простор за човешката душа. Вън от тия условия, душата не може да живее. Прочее, разумните сили в живата природа или проявеният Бог, това са: любовта, мъдростта и истината. X. X. X. На неизвестната ми сродна душа от Реджина Мириам Блох. I. Към тебе викам аз, любима моя, животе мой, мой смях, сълзи горчиви мои! Не мога нийде да те срещна аз, макар и да живея и умирам, макар да съм била години милиарди, милиарди . . . Светът за мен увехнала градина е, в която плача . . . Развила ли си се или си неродена, още несъздадена?
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ След първото си впечатление, обаче, като ме гледаше в това положение, той избухна в смях, но скоро, бързо и съчувствително, което ме правеше още повече да съжалявам за случката, той слезе долу, за да ми помогне.
Аз се втурнах напред, като го запитах що иска, обаче, не получих никакъв отговор; но като го видях, че той е издигнал сабя срещу мене, аз му нанесох смъртоносен удар. В същия момент, обаче, аз чух ужасен шум от парчетата на огледалото, което бях строшил, попадали по нозете ми. Не стига това, но и нещо черно закачи рамото ми. Аз го бутнах, спънах се у стъклените пакети със светилниците и се търколих с тях по стълбите. Брат ми изскочи из стаята си, за да узнае причината на този смут и като видя, че прекрасното огледало е строшено, и че аз лежа със стъклените светилници — при долния край на стълбата, той не можа да се сдържи да не извика: „Прав си, братко, като казваш, че ти си Мурад-Нещастникът! “ След първото си впечатление, обаче, като ме гледаше в това положение, той избухна в смях, но скоро, бързо и съчувствително, което ме правеше още повече да съжалявам за случката, той слезе долу, за да ми помогне. Той ми даде ръката си и каза: „извини, за дето се разсърдих отначало. Аз съм сигурен, че ти не искаше да ми сториш зло; но разкажи ми как стана всичко това“. Додето Саладин говореше, аз чух същия вид шум, който ме бе събудил от килера. Като погледнах нататък, аз видях един чер гълъб, който хвръкна към мене, без да подозира пакостта, която бе причинил. Вчера, за нещастие, аз бях донесъл този гълъб в къщата и го бях хранил, и се трудих да го опитомя, та да го подаря на моя малък братанец.
към текста >>

НАГОРЕ

0.51805400848389