НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
104
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
„
Смях
и сълзи“.
Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп.
„
Смях
и сълзи“.
Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв.
към текста >>
2.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
„
Смях
и сълзи“.
Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп.
„
Смях
и сълзи“.
Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв.
към текста >>
3.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
„
Смях
и сълзи“.
Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп.
„
Смях
и сълзи“.
Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 5.01.1904 г.
„
Смях
и сълзи“.
Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп.
„
Смях
и сълзи“.
Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв.
към текста >>
5.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Всички се
засмяха
, понеже знаеха, че е така.
Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”. Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин.
Всички се
засмяха
, понеже знаеха, че е така.
Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”. Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така.
към текста >>
И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин;
смяхме
се много.
Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки. Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и двамата. Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли.
И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин;
смяхме
се много.
Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме... Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад.
към текста >>
6.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Всички се
засмяха
, понеже знаеха, че е така.
Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”. Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин.
Всички се
засмяха
, понеже знаеха, че е така.
Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”. Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така.
към текста >>
И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин;
смяхме
се много.
Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки. Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и двамата. Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли.
И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин;
смяхме
се много.
Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме... Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад.
към текста >>
7.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Киров: - С дреха, с която иска да изпъкнат нейните форми.- Господ праща тези жени да се изпитат учениците Му. (
Смях
.)П.
Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната страна на дрехата.П.
Киров: - С дреха, с която иска да изпъкнат нейните форми.- Господ праща тези жени да се изпитат учениците Му. (
Смях
.)П.
Киров: - Един баща има син и гледа как друг го измамва, какво ще му бъде положението? - Не може да избави сина си, ако се е заловил с някоя жена.П. Киров: - Учиш го.- Ще мълчиш и ще се мъчиш да се скарат.- Ского? - С развратницата.- Ще падне, доде се скарат.- Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление.П.
към текста >>
Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това.- За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (
Смях
).П.
- С развратницата.- Ще падне, доде се скарат.- Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление.П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка.- Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях.П.
Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това.- За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (
Смях
).П.
Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение.- Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме? - Ами че туй изкуство знаят всички българи.3. Желев: - Не ели престъпно? - Престъпно е.- Не е ли грешно? - По-малкият грях се предпочита пред по-големия.
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
(Всички се обаждат: - Амин.) Ще го видите, дали от тоз свят или от другия, светът е един (
Смях
.) Не се лъжете, вън ще излезете.
Сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба на духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слее и ще се посее Божествен зародиш за нова култура. Резултатите също от сегашното положение ще бъдат велики. Не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй.
(Всички се обаждат: - Амин.) Ще го видите, дали от тоз свят или от другия, светът е един (
Смях
.) Не се лъжете, вън ще излезете.
Но не в тия условия, в които сега живеете. Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата светлина.Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива мудни работи и ум. Ще приличат на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези закони вече идват по тази необходимост, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднъж разпнат и сега идва в Своята слава и победа.
към текста >>
(
Смях
.) Ако носът на вашия мъж е сплеснат, стойте настрана.
Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето.Учителят: - Вземете втората част от притчата. Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, и Господ идва и ще даде лозето на други. То значи, че ще ни даде друго това, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Когато дойде царският син, ще го посрещнете.И. Г.: - Направи забележка, че най-напред между младите последва хипнотизация, какво да се направи, за да се разгледа въпросът философски.Учителят: - Практически ще кажа, че жена, която има сплеснат нос, не трябва да се жени, защото ще има непременно бой и плач.
(
Смях
.) Ако носът на вашия мъж е сплеснат, стойте настрана.
Знаете ли защо? Понеже дихателната система съответствува на сърцето, на чувствата, на любовта; колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, ако момата има много тънки вежди като ибришим, не се женете за нея.Н.: - Няма ли начин за познаване? Учителят: - Трябва да снемете старите мехове.
към текста >>
(Общ
смях
.)Н.: - Пак не можах да разбера, г-н Дънов, от 10 кандидати мъже или жени, кого трябва да избера, начин за това.Учителят: - Най-първо дали вашата дъщеря или син са ангели.
Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, ако момата има много тънки вежди като ибришим, не се женете за нея.Н.: - Няма ли начин за познаване? Учителят: - Трябва да снемете старите мехове. Ние носим маски, трябва да снемем тия маски.Н.: - Ами кой тогаз гледа веждите? Г. Д: - Гледа парата.
(Общ
смях
.)Н.: - Пак не можах да разбера, г-н Дънов, от 10 кандидати мъже или жени, кого трябва да избера, начин за това.Учителят: - Най-първо дали вашата дъщеря или син са ангели.
Тогава въпросът ще бъде лесно разрешим. Защото, ако двамата са ангели, те ще се слушат; ако не са, няма да се слушат.Н.: - Дъщеря, горе-долу разбирам, но 10 души кандидати как да ги разбера ? Трябва да бъда физиогномист.Учителят: - Лафътер е дал такъв закон, който може да употребите. Ще ви кажа какъв е законът и правилата, с които да си служите, и който можете да проверите. Той казва така: Когато искаш да имаш приятели и забележиш, че между неговия ум и твоя ум има хармония, вие сте един за друг.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Не
посмях
да питам Учителя отде знае за тази делегация.
Братът, в чиято палатка бях, си дойде, и сега аз трябваше да му освободя палатката. Независимо от това, достатъчно ми бяха три незабравими дни, за които много благодарих на Учителя и на братята, между които бях. На тръгване, като се сбогувах с Учителя, Той погледна нагоре към небето и каза: „От София пристига една делегация от трима души." А аз попитах: „Писмо ли имате? " - „Не, никакво писмо." - „Ами тогава? " - запитах аз.
Не
посмях
да питам Учителя отде знае за тази делегация.
Разбрал въпроса, неизказан с думи, Учителят вдигна нагоре ръката си, посочи ми нещо, някакви знаци на небето, които аз не разбрах и каза: „Ето, тук на небето е написано за неща важни, които предстоят да станат." Запомних тези думи, сбогувах се с Учителя, целунах ръка, благодарих много и тръгнах с един брат за града и веднага след това за София. На Пловдивската гара трябваше да сменя влака и чакам да взема софийския влак. Движа се на перона и виждам, иде влак от София, който спира за малко на Пловдивската гара. Чувам, от един прозорец ме вика някой. Спирам се, виждам един от възрастните братя от София и веднага до него още две глави на други двама братя, пак от София.
към текста >>
10.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство
, 04.1922 г.
И там помежду си доста хубаво са живяли, защото дразгите, различията които са били, те са ги обръщали на
смях
.
Жеко се казваше, сега си спомням името му. И с храната са били зле. Гладни са били, не са си дохранвали. Пък те отишли от домовете си и нищо не искат от родителите, защото и университета не посещаваха. Кой баща или майка ще се съгласи синът им да си напусне университета и да прави опити?
И там помежду си доста хубаво са живяли, защото дразгите, различията които са били, те са ги обръщали на
смях
.
По този начин тези неравенства в отношенията са ги оглаждали. То е един добър метод. По-добър отколкото да се карат, нали? Така сравнително добре са прекарвали. Някои са били много хармонични, защото са живяли хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата.
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Пламъците на буйния огън се превиваха от
смях
пред толкоз мокри гости.
Изведнъж лицето Му засия в чудна усмивка. С нея Той като че ли ни събра по-наблизо около себе си. Молитва; задушевните й слова се издигат към мрачното бяло небе и молят Тоз, който е зад слънцето и зад звездите да ни даде просвета на душите, за да изпълним Волята Му. Сълзите ни се сливат с дъждовните капки и падат като жертва върху благодатната майка земя.Запалихме огън. Запращяха сухите клечки, облаци пара се вдигна от дрехите ни и завчас ни изсуши.
Пламъците на буйния огън се превиваха от
смях
пред толкоз мокри гости.
Те се надпреварваха със своите огнени езици как повече да ни услужат. Целуваха ни весели искри. Милваше ни топла грейка.Дъждът спря. Тихо е навред. Изказаните думи на Учителя сякаш природата ги грабва, превръща ги в мълчалива проповед, която се влива в душата с вечна сила.Пак го следваме по нанагорния път.
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Ще чакаш там (общ
смях
).
Ако пък ги сгрупирате един път в месеца, или 2-3 пъти в седмицата, не е тъй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете, за пример, един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ купува едно-друго, ще му носиш нещата.
Ще чакаш там (общ
смях
).
Ако те е срам, ще си създадеш друга работа. Сега, слушайте, онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан; ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение 50 %, а другите – 25 %. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. (364 стр.)
към текста >>
13.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Дори произведе
смях
един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата.
Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха.
Дори произведе
смях
един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата.
Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? " Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката:
към текста >>
Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си, както го държеше и с това произведе
смях
.
А Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." В тази си беседа Учителя каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да прочетат беседата "Новият живот". През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха.
Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си, както го държеше и с това произведе
смях
.
И вместо да си го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова е по-добре за вас." С тези думи Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение.
към текста >>
14.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Чува се
смях
, кикотене.
Зад нас отново се спуснаха мъглите; тъмната стена пак закри белите плещи на Хубавицата, а градът се разведри пред нас в синкава далечина. Духна остър вятър. Мекия сняг по нас замръзна и увисна на кичури. Пътят стана труден поради новия сняг, засипал стъпките ни. Почнаха да падат и се търкалят из снега.
Чува се
смях
, кикотене.
Как сме се смъкнали до водениците и не сме усетили. Водата над улея замръзнала и потекла на бляскави сталактити. Всичко отново е под лед. Студ. Със сърца сгорещени от пътя и „Чудото” под Резньовете, ние не го усещаме, а със снежни шапки, плещи, раници и ледни висулки по косите, рано слизаме в града. Зиморничави изконтени дами и господа ни изглеждат с любопитство...Ето ни в малка, топла стая, измити и преоблечени, отново пред чашка чай, която за ръка довежда сладката нощна почивка и нова мечта за друг пак излет Нагоре.
към текста >>
15.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 23.02.1923 г.
То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето
смях
и закана към нас. Закана?
Чува се весело провикване маршова песен. Между нас има старци и деца. Не мож ги различиш по радостния блясък в очите, по бодрия вървеж. Слънцето грее над нас. Няма пред него ни мъгли, ни облаци.
То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето
смях
и закана към нас. Закана?
Защото вятърът не спира, бурята се увеличава и студът нараства с неимоверна сила.Доле градът едвам се вижда. Само златните кубета на църквите показват, че доле има човешки същества. Горският ураган започва здраво да ни тупа. Колко пъти, заваляни от тоя силен юнак падаме и ставаме, и какво би станало от нас, ако не беше този сняг, по който падахме като върху мека постеля! Ето този млад левент как се е вчепкал в шубраките и не ги пуща.
към текста >>
След още падания, ставания и буен
смях
, ние сме на завет.
Ние се сбрахме около Учителя - уверени и радостни, че пак нещо хубаво ще стане - въпреки всичко. След малко младежът пристигна. Каза, че отсреща под рида е завет. Учителят го пратил да провери. Тръгваме. Вече здраво се опираме на тия упорити планински шегобийци, които искат да се посмеят с нас.
След още падания, ставания и буен
смях
, ние сме на завет.
Изведнъж шегаджията вятър - прелетя високо над главите ни и се спотири по долината да ни търси. Но, ние сме на безопасно и вече се греем на новия запален огън.Чайникът пак запя и напълни чашките ни със спасителна топлина. С каква сладост пихме чая си, с какво настървение, като добри бойци след победа, унищожихме всичките си хранителни припаси.Слънцето пак тъй ярко грее от висините, като се правеше, че нищо не знае за тупаницата що ядохме от бурята.Превали пладне. Вятърът утихна. Изкачваме равна поляна и почваме да правим гимнастически упражнения.
към текста >>
16.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
Чува се дружния им радостен
смях
- нещо като благодарност.
Някои селяни пък са обслужвани за целта само със своето магаренце. Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава.
Чува се дружния им радостен
смях
- нещо като благодарност.
Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци. Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас. Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника!
към текста >>
17.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се
смяхме
помежду си.
Тази нива беше на брат Русев. Той я беше купил преди това, но не знам по какъв повод и защо я продаде. Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно. На тази нива по-късно бе построен салонът. Запомнете много добре това, че тя бе записана на имената на трите стенографки, които стенографираха Словото на Учителя.
Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се
смяхме
помежду си.
По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките. Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството. Така че шегата ни излезе пресолена. Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее.
към текста >>
18.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Неволно се
изсмях
на себе си - страхливка!
Знам ли, да не кипне завчас агарянската му кръв и ме претрепе тук мене невинната - млада и зелена. Разтрепервам се. Слагам се тихо зад един дънер и се мъча да не правя шум. - Ще дочакам нашите - мисля си и треперя. До мене лежат дънерите на „мъртвите мечки”.Изведнъж си спомням думите на Учителя, който казва, че ако те срещне мечка не бягай, ами я помилвай по козината.
Неволно се
изсмях
на себе си - страхливка!
Уплаших се от един беден дървар, ами я да е жива мечка. Ставам и си казвам: ’’Боже, ти напред, аз по тебе! ” Тръгвам. Стигам до турчина и го поздравявам. Отвръща ми човечеца и продължава да чатка след мен по младите фиданки.
към текста >>
Турчинът видял в мене не една, а две жени...
Смяхме
се по пътя, тълкувахме го.
Дочаках ги с истинско облекчение. Питат ме с кого съм минала от тука. Казвам - сама. - Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха.
Турчинът видял в мене не една, а две жени...
Смяхме
се по пътя, тълкувахме го.
Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица.
към текста >>
19.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със
смях
и викове пристигат.
Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас. Доброволец дежурен брат радушно ни посреща. Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със
смях
и викове пристигат.
Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
към текста >>
Смях
... Едвам го измъкваме.
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката.
Смях
... Едвам го измъкваме.
А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист.
към текста >>
20.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със
смях
и викове пристигат.
Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас. Доброволец дежурен брат радушно ни посреща. Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със
смях
и викове пристигат.
Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
към текста >>
Смях
... Едвам го измъкваме.
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката.
Смях
... Едвам го измъкваме.
А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист.
към текста >>
21.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със
смях
и викове пристигат.
Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас. Доброволец дежурен брат радушно ни посреща. Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със
смях
и викове пристигат.
Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
към текста >>
Смях
... Едвам го измъкваме.
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката.
Смях
... Едвам го измъкваме.
А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист.
към текста >>
22.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със
смях
и викове пристигат.
Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас. Доброволец дежурен брат радушно ни посреща. Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със
смях
и викове пристигат.
Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
към текста >>
Смях
... Едвам го измъкваме.
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката.
Смях
... Едвам го измъкваме.
А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист.
към текста >>
23.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -
смях
.
Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория.
Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -
смях
.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци.
към текста >>
24.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -
смях
.
Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория.
Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -
смях
.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци.
към текста >>
25.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -
смях
.
Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория.
Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -
смях
.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци.
към текста >>
26.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -
смях
.
Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория.
Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -
смях
.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци.
към текста >>
27.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
А по пътя шеги,
смях
, закачки.
Кой им е крив на ония та бързат да ни изпреварят. Сега ние изкачваме нагоре и никаква стихия - тя остана отстрани. Излезе:,Двама се бият, трети печели.” Там два вятъра се блъскаха, а тук тихо и спокойно.Ето го, милият ни Учител! Как тихо си стои до едно поточе, що тъмно в снега протича, как хубаво го гледа и му се радва. После пита за тоз, за онзи, за закъснелите, някой да се не е загубил по пътя - защото дирите ни, тоя сърдит вятър непрекъснато засипваше с пълни шъпи сняг.Път, път, край няма!
А по пътя шеги,
смях
, закачки.
Брат Тодорчо Стоименов, една шепа душичка, да го духнеш ще падне, от време на време пущаше по някоя шега; как веднъж го срещнали 6 мечки (но те били водени със синджир от мечкаря). Това в скобите той казва тихичко, едвам чуто, а който е по-далеч, чува само, че го срещнали 6 мечки, прави очуден поглед и ние които сме чули това в скобите, примираме от смях.Минаваме през брод на разляна горска речица. Течейки през снега тя изглежда черна. На дъното му се виждат бели камъчета и листчета. Негде изписука птичка, а там горе, над главите ни из скалите, ураганът не спираше.
към текста >>
Това в скобите той казва тихичко, едвам чуто, а който е по-далеч, чува само, че го срещнали 6 мечки, прави очуден поглед и ние които сме чули това в скобите, примираме от
смях
.Минаваме през брод на разляна горска речица.
Излезе:,Двама се бият, трети печели.” Там два вятъра се блъскаха, а тук тихо и спокойно.Ето го, милият ни Учител! Как тихо си стои до едно поточе, що тъмно в снега протича, как хубаво го гледа и му се радва. После пита за тоз, за онзи, за закъснелите, някой да се не е загубил по пътя - защото дирите ни, тоя сърдит вятър непрекъснато засипваше с пълни шъпи сняг.Път, път, край няма! А по пътя шеги, смях, закачки. Брат Тодорчо Стоименов, една шепа душичка, да го духнеш ще падне, от време на време пущаше по някоя шега; как веднъж го срещнали 6 мечки (но те били водени със синджир от мечкаря).
Това в скобите той казва тихичко, едвам чуто, а който е по-далеч, чува само, че го срещнали 6 мечки, прави очуден поглед и ние които сме чули това в скобите, примираме от
смях
.Минаваме през брод на разляна горска речица.
Течейки през снега тя изглежда черна. На дъното му се виждат бели камъчета и листчета. Негде изписука птичка, а там горе, над главите ни из скалите, ураганът не спираше. Той още фучи и здравата се ядосва някому, па види се и на себе си, че го изхитри Мъдрецът и ни преведе по „неутралната зона”.За къде бързахме тъй устремени? - За нашата уютна гостна при чешмичката.
към текста >>
28.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен
смях
се чува навред.
Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка, посрамена остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”! Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци.
Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен
смях
се чува навред.
Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен. Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от смях.Извикват за гимнастика. Три грамадни маршируващи кръга.
към текста >>
Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от
смях
.Извикват за гимнастика.
Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци. Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред. Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен.
Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от
смях
.Извикват за гимнастика.
Три грамадни маршируващи кръга. Правихме разни движения с ръце и нозе - то бяха някакви тайнствени кръговъртения, съпроводени с дивия вой на вятъра. Стопляме се. От средата Учителят направлява гимнастиката. Неговата почти ефирна изящна фигура, като че не се допира до земята.
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със
смях
ги пускат по водата да си вървят.
Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото.
Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със
смях
ги пускат по водата да си вървят.
Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека...Новият път е тъй хубав! Трудоваци го правиха, хвала им! Завои. Една след друга изчезват зад тях групи пътници. Те всички отиват на Ел-Шедар.
към текста >>
30.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Оглеждаме се един друг със
смях
; всички сме се облекли като за Северния полюс.
Рано на 9 юлий натоварени на няколко омнибуси потегляме за Мусалла. През целия път пеем и неизказано се радваме от бягащите природни красоти, които се сменяват всеки миг. Тръгваме в тъмно. Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели. Постепенно се развиделява.
Оглеждаме се един друг със
смях
; всички сме се облекли като за Северния полюс.
Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун.
към текста >>
Смях
, закачки!
Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък. Пращят искри. Някому кожуха се пърли.
Смях
, закачки!
Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
към текста >>
31.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Смях
, закачки!
Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък. Пращят искри. Някому кожуха се пърли.
Смях
, закачки!
Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
към текста >>
Оглеждаме се един друг със
смях
; всички сме се облекли като за Северния полюс.
Рано на 9 юлий натоварени на няколко омнибуси потегляме за Мусалла. През целия път пеем и неизказано се радваме от бягащите природни красоти, които се сменяват всеки миг. Тръгваме в тъмно. Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели. Постепенно се развиделява.
Оглеждаме се един друг със
смях
; всички сме се облекли като за Северния полюс.
Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун.
към текста >>
Смях
, закачки!
Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък. Пращят искри. Някому кожуха се пърли.
Смях
, закачки!
Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
към текста >>
32.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Оглеждаме се един друг със
смях
; всички сме се облекли като за Северния полюс.
Рано на 9 юлий натоварени на няколко омнибуси потегляме за Мусалла. През целия път пеем и неизказано се радваме от бягащите природни красоти, които се сменяват всеки миг. Тръгваме в тъмно. Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели. Постепенно се развиделява.
Оглеждаме се един друг със
смях
; всички сме се облекли като за Северния полюс.
Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун.
към текста >>
Смях
, закачки!
Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък. Пращят искри. Някому кожуха се пърли.
Смях
, закачки!
Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Оглеждаме се един друг със
смях
; всички сме се облекли като за Северния полюс.
Рано на 9 юлий натоварени на няколко омнибуси потегляме за Мусалла. През целия път пеем и неизказано се радваме от бягащите природни красоти, които се сменяват всеки миг. Тръгваме в тъмно. Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели. Постепенно се развиделява.
Оглеждаме се един друг със
смях
; всички сме се облекли като за Северния полюс.
Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун.
към текста >>
Смях
, закачки!
Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък. Пращят искри. Някому кожуха се пърли.
Смях
, закачки!
Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Оглеждаме се един друг със
смях
; всички сме се облекли като за Северния полюс.
Рано на 9 юлий натоварени на няколко омнибуси потегляме за Мусалла. През целия път пеем и неизказано се радваме от бягащите природни красоти, които се сменяват всеки миг. Тръгваме в тъмно. Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели. Постепенно се развиделява.
Оглеждаме се един друг със
смях
; всички сме се облекли като за Северния полюс.
Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун.
към текста >>
Смях
, закачки!
Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък. Пращят искри. Някому кожуха се пърли.
Смях
, закачки!
Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
към текста >>
35.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Много се
смяхме
за „сир” и „бога”.Далече, хе, горе, няколко скиора като черни птици се носят по безкрайната снежна белота.
На всички лицата греят от радост.Пак низа около Учителя. Той се шегува. Разглежда етимологически думите „богат” и „сиромах”. Сиромахът имал преимущество пред богатия, че първата сричка „сир” показвала на английски благородство, а на богатия „бога” показва животно, което боде с рога. Но той казва още, че най-богат човек на земята е този, който е обичан от Бога.
Много се
смяхме
за „сир” и „бога”.Далече, хе, горе, няколко скиора като черни птици се носят по безкрайната снежна белота.
Сега Витоша прилича на Сребърна планина, която се топи и тече. Рила е синкаво бяла. Стара планина се не вижда под мъгла.Към пладне свирката ни събира за път. Грабваме тояги и раници, и на полянката няколко минутна молитва. „Отче наш” дружно се подема от всички, сърдечно и топло.
към текста >>
Понявга, без да очакваме, се хлъзгаме по разтапящия се сняг и правим нежелателни почивки...
Смях
, викове, празните чайници с трясък се клатят навързани по раниците, като излишни вече бойни снаряжения.
Грабваме тояги и раници, и на полянката няколко минутна молитва. „Отче наш” дружно се подема от всички, сърдечно и топло. Шапки горе! Ходом-марш! Слизаме заедно през Симеоново.
Понявга, без да очакваме, се хлъзгаме по разтапящия се сняг и правим нежелателни почивки...
Смях
, викове, празните чайници с трясък се клатят навързани по раниците, като излишни вече бойни снаряжения.
Грамадна чугунена тенджера похлюпена върху една раница, блещи на слънцето като тайнствено бойно оръдие. Почиваме на широка поляна. Почваме една след друга песни: „Песента на езерата, песента на изворите”. Пак ставаме и поемаме надоле. От веселост не виждаш по земята ли тъпчеш, или по облаци летиш.
към текста >>
От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица,
смях
, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Слънцето вече залязва. Обгърна ни вечерна дрезгавина. Такъв юнашки вид трябва да съм имала, че някои младежи от града ме изглеждат весело и казват: „Ашколсун! ” Лицето ми е пламнало, загоряло и озарено от неизразимо щастие.В пансиона, взимам си топла вода от готварницата, мия [се], пия чай и преоблечена се хвърлям за сън. Струва ми се, че днес нито за миг не напуснах „дверите на рая”.
От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица,
смях
, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.36.
към текста >>
36.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
на ергени джувап да даваш.”Весел
смях
от множество гърди съпровождаше песента му.
да не ходиш сама по извора, че ергени тамо ходят.”Мелодията на песента напълно подхождаше на закачливите грижовни майчини думи. После Той отхвърля отрицателното „не ходи”, а я постави другояче:„Нали ти казах, мари Стоянке, на извор за вода да идеш, кога ергени тамо ходят,
на ергени джувап да даваш.”Весел
смях
от множество гърди съпровождаше песента му.
Значи, когато има някоя „злина”, да не се бяга от нея, но да й се дава „джувап” [джувап (джевап) (тур.) - отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу], като по този начин и тях, и себе си ще дисциплинира от закачливи ергени, що си нямат друга работа.Като че ли сам Орфей сега свиреше на медната си свирка.Слънцето напича. Вятърът брули, а ние слушаме, слушаме. После запяваме всички, като повтаряме много от забравените песни. Огньовете горят с весело пращене.
към текста >>
37.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 21.04.1930 г.
Със
смях
се разбягаха облаците, взеха си тулумбите с вода, отмъкнаха си маркучите.
Сякаш направихме магична баня. Оставяме дрехите да съхнат върху нас. Облаци пара се отделя от тях и ние сме тъй неизказано щастливи, сякаш по мокрите ни глави диадеми лъщят и върху натежалите ни от вода дрехи е наметната царствена мантия.Няма умора. Дъждът я отнесе. Природата действително е чародейка.
Със
смях
се разбягаха облаците, взеха си тулумбите с вода, отмъкнаха си маркучите.
Като палави деца, които са успели да изиграят някому шега, стоят сега отстрана и се смеят. Лазурът пляска с ръце от радост. Слънцето неудържимо се смее, гледайки весели хора, облаци и небе.Цялата природа от дъжда е придобила нещо още по-красиво. Теменужката пие вода, също и игличината. В чашките им - бисерни капки, лъщят като ел мази от слънцето.
към текста >>
38.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий
, 24.05.1930 г.
Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от
смях
и да се провиквам като луда.Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото!
Изкпасилата ръж се е люшнала като развълнувано изумрудено море. Майските дъждове я напоиха добре - таз година тя ще бъде изобилна и едра. Цялата природа е развила своите празнични знамена и ликува под топлите слънчеви лъчи. Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци, животни, птички и мушички.Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона. Измъкваме се незабелязано и припущаме по Драгалевския път.
Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от
смях
и да се провиквам като луда.Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото!
Изглежда едро птиче, защото още голичко, изпълва шъпата ми. Жал ми е да го отмина... Що да чиня? Че умея ли пък аз да отглеждам птички!? Цяло вцепенено от студ, затоплено на шъпата ми се раздвижи. Размърда голите си крилца, тънките си дълги крачета и още непрогледала главица.
към текста >>
39.
Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли
, 19.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
40.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли
, 20.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
41.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли
, 21.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
42.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
43.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли
, 23.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
44.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли
, 24.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
45.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли
, 25.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
46.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли
, 26.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
47.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли
, 27.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
Смях
, радостна глъчка.
Там чистят пак с гребла и дървета, присъединяват се всички. После запалваме тора, който мирише на изгоряла трева.Идват ми на гости. Брат Симеонов ги предвожда. Едни вътре, едни вънка, нагласяваме се и пеем. После се черпим със зрели круши.
Смях
, радостна глъчка.
Така ставаме и пеейки в хор се отправяме до една палатка, обиколена от множество смълчали се братя и сестри. Учителят е вътре. Среща ни с усмивка. Всички запяват с нас - тъй до вечерта. Брат Симеон е мощна музикална стихия, комуто и дървета, и скали отвръщат с песен.
към текста >>
48.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли
, 28.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
49.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли
, 29.07.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
50.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август
, 1.08.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
51.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август
, 2.08.1930 г.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много
смях
и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина.
към текста >>
52.
Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински
, 9.09.1933 г.
Смехът произлиза от един контраст, в неразбраните работи всякога има
смях
.
Какво си изгубил? Това, за което малките деца плачат, възрастните се смеят, а старите мислят. Детето плаче за своите кукли, че се е счупил кракът на куклата. Възрастният се смее, а старият мисли за детето и за възрастния. Възрастният се смее, понеже детето не знае още как да пее, а пък старият мисли, понеже и възрастният не знае работата.
Смехът произлиза от един контраст, в неразбраните работи всякога има
смях
.
Защо трябва да плаче човек? - За да расте. Защо трябва да се смее? - За да му олекне. Тежко ти е - позасмей се малко.
към текста >>
53.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за
смях
пред хората, та Учителят да умре на Рила.
И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за
смях
пред хората, та Учителят да умре на Рила.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
към текста >>
54.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за
смях
пред хората, та Учителят да умре на Рила.
И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за
смях
пред хората, та Учителят да умре на Рила.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
към текста >>
55.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за
смях
пред хората, та Учителят да умре на Рила.
И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за
смях
пред хората, та Учителят да умре на Рила.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
към текста >>
56.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
На края -
смях
, поздрави, песни.
Всичката мъгла се разпилява. Планината сякаш пъргаво се изправя на нозете си и почва своята прекрасна невидима шетня.После - на игрището. По двама, по двама правим огромен кръг около огнището. Екват звуците на „Паневритмията”. Цял час гимнастика с музика до Божествения Елбур, що сега цял трепти в злато и бисери от напиращото слънце.
На края -
смях
, поздрави, песни.
Чува се тръбата -закуска. А подир туй, всеки прави по нещо добро за себе си и за другите. Определени места за пране и миене съдове-означени с красиво надписани табелки. Има приспособена платнена баня за къпане. Вътре серпентина.
към текста >>
57.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за
смях
пред хората, та Учителят да умре на Рила.
И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за
смях
пред хората, та Учителят да умре на Рила.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
към текста >>
58.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за
смях
пред хората, та Учителят да умре на Рила.
И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за
смях
пред хората, та Учителят да умре на Рила.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
към текста >>
59.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям
смях
, защото ни се завързваха езиците.
Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше.
А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям
смях
, защото ни се завързваха езиците.
Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира.
към текста >>
60.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Беше
смях
и олелия до Бога.
Изпечени водачи застанаха на чело на редицата, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя потеглихме към хижа Скакавица. Мъглата беше толкова гъста, че едва виждахме гърба на предния другар и пътечката пред стъпките си. Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа да не изпусне случайно пътечката. Вървим, вървим, вървим... Може би, не, а цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се отзовахме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях!
Беше
смях
и олелия до Бога.
Къде и как сме се въртели цял час, за да се намерим там от където сме тръгнали, не ни беше ясно. Някой! Кой? Махна с ръка Учителят пред нас. Раздра се мъглата, блесна слънцето. Ширна се поляната, очерта се пътечката.
към текста >>
Ново сбогуване, ново целуване на Ръка,
смях
, радост!
Къде и как сме се въртели цял час, за да се намерим там от където сме тръгнали, не ни беше ясно. Някой! Кой? Махна с ръка Учителят пред нас. Раздра се мъглата, блесна слънцето. Ширна се поляната, очерта се пътечката.
Ново сбогуване, ново целуване на Ръка,
смях
, радост!
И напред! Изгревът - Том 6 77. Лято 1939-то Спомен на Светозар Няголов 9. Децата на Рила
към текста >>
61.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни
, 20.06.1942 г.
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите.
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там. Останалата част от пророчеството ще го провери следващото поколение. Затова ние ще ви предоставим тези записани думи на Учителя, на Рила, през юни 1942 г.
към текста >>
62.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Втори ден - 21 юни
, 21.06.1942 г.
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите.
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там. Останалата част от пророчеството ще го провери следващото поколение. Затова ние ще ви предоставим тези записани думи на Учителя, на Рила, през юни 1942 г.
към текста >>
63.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Трети ден - 22 юни
, 22.06.1942 г.
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите.
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там. Останалата част от пророчеството ще го провери следващото поколение. Затова ние ще ви предоставим тези записани думи на Учителя, на Рила, през юни 1942 г.
към текста >>
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите.
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там. Останалата част от пророчеството ще го провери следващото поколение. Затова ние ще ви предоставим тези записани думи на Учителя, на Рила, през юни 1942 г.
към текста >>
64.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Пророческо слово на Молитвения връх
, 22.06.1942 г.
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите.
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там. Останалата част от пророчеството ще го провери следващото поколение. Затова ние ще ви предоставим тези записани думи на Учителя, на Рила, през юни 1942 г.
към текста >>
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите.
Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не
посмяха
да го отпечатат тогава.
Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там. Останалата част от пророчеството ще го провери следващото поколение. Затова ние ще ви предоставим тези записани думи на Учителя, на Рила, през юни 1942 г.
към текста >>
65.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №95
, 19.03.1906 г.
Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за
смях
на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас.
Трябва да се изпитват духовете – откъде идат и какво говорят“. През 1911 г. Кръстников присъства на събора в Търново и е посочен като член от Бургас, където тогава живее и работи. През същата година Бургаския кръжок е разделен и по този повод на 4.11. П. Киров пише следните редове до Д.
Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за
смях
на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас.
Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той [Ал. Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си?
към текста >>
66.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Ще чакаш там (общ
смях
).
Ако пък ги сгрупирате един път в месеца, или два-три пъти в седмицата, не е тъй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете например един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ да купува едно-друго, ще му носиш нещата.
Ще чакаш там (общ
смях
).
Ако те е срам, ще си създадеш друга работа. Сега слушайте: за онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан – ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение петдесет на сто, а другите – двадесет и пет на сто. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд!
към текста >>
67.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям
смях
, защото ни се завързваха езиците.
Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше.
А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям
смях
, защото ни се завързваха езиците.
Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира.
към текста >>
68.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
Тя извика и всички се
засмяха
.
". Боян Боев стоеше винаги до Учителя и стенографираше. Веднъж Мария си беше навела главата надолу, Боян влезна, огледа се бърже, видя празно място и седна. А това празно място беше наведената глава на Мария. Без да гледа седна на главата й.
Тя извика и всички се
засмяха
.
Мария стана, а Боян седна на стола й. Боян Боев я погледна невъзмутимо и продължи да записва също невъзмутим говора на Учителя. Беше верен и предан на Словото на Учителя. Боян Боев имаше един джобен часовник, който винаги носеше. Този часовник дойде в мене и аз го нося сега.
към текста >>
69.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Веднъж тя със
смях
ми каза: „Аз изучих даже педология, но това няма да го казваш никому, нали?
„Храм Божий" - думи, свързани с чистотата и светостта в живота. Минават много години, през които Савка посещава училището. През това време посещава частно Учителя и той й преподава духовно знание. Тя усилено изучава Библията, Евангелието, учи известни стихове наизуст. Изучава френология, хиромантия, рисуване, диагностика.
Веднъж тя със
смях
ми каза: „Аз изучих даже педология, но това няма да го казваш никому, нали?
" Всичко, което изучаваше, го проучаваше много дълбоко. Винаги се е стремяла да намери истинското знание. Често пъти е изпадала в много противоречия между окултното, мистичното и официалното познание. Много често е плакала пред Учителя и го е питала: „Учителю, где е истината? " Учителя й казва: „Ти ще я намериш." При изпити е имало случаи, когато е учила в стаята на Учителя и това е ставало предимно при философските въпроси.
към текста >>
70.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се
разсмях
толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене.
„Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът.
Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се
разсмях
толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене.
Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение.Жечо по онези години бе останал сам.
към текста >>
Аз не му се присмивах, но се
смях
до насита.
„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото.
Аз не му се присмивах, но се
смях
до насита.
Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение.Жечо по онези години бе останал сам. Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше. Веднъж му поисках беседи от Младежкия Окултен Клас I и II година.
към текста >>
Още го помня този
смях
.
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита.
Още го помня този
смях
.
А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение.Жечо по онези години бе останал сам. Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше. Веднъж му поисках беседи от Младежкия Окултен Клас I и II година. След известно време ме подкани да ги върна.
към текста >>
71.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
Много се
смяхме
, накара ни и ние да си припомним някои събития... Създаде се една весела атмосфера.
- Не искам никой да се притеснява." Ама той бил страхотен събеседник! Главата му пълна със събития, няма никаква склероза, а беше на 95 години! Като почна да ни говори от Фердинандовото време, когато е бил младши военен, та свършихме с Живковото, на което ние бяхме свидетели. Помнеше имената на всички с дати, къде какво е станало.
Много се
смяхме
, накара ни и ние да си припомним някои събития... Създаде се една весела атмосфера.
Димков каза: „Абе, младежи, много ме развеселихте днеска! " Обърна се към мене и каза: „Виж какво, сестричко, синчето ти няма да разбере как ще го накарам да ми разреши да му прегледам очите с лупата. Това е много важно за мен. Чрез нея аз виждам състоянието на целия организъм... На мене два пъти ми дават отрова и аз се спасявам, защото знам какво да взема и как да се спася. Сега отивам до Пловдив в една вила на мой приятел.
към текста >>
72.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
Сега не си ли за
смях
, като си болен и не можеш да си помогнеш?
Известно време Неделчо не може да заспи и слуша лекцията, която Учителя изнася на този свой непослушен ученик. Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята. Така преди смъртта си той познава Учителя и става един от най-послушните му ученици в школата на невидимия свят. Много от нашите приятели проявяват непослушание към Учителя, но когато въпросът се отнася до живота им, то това води до катастрофа. Учителят казва на Георги: „Аз мислех, че вие, младите, сте разумни, имате разбиране за живота и ще приемете съвета, който ви се дава.
Сега не си ли за
смях
, като си болен и не можеш да си помогнеш?
" _________________* Виж « Изгревът» том III стр. 81-86; том У стр. 555-571; том IXстр. 174-177. Източник: 8.
към текста >>
73.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със
смях
с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора.
Ти не чувстваше нужда да „събираш имущество на земята". Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат. Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога.
И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със
смях
с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора.
Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнерадост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия!
към текста >>
74.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям
смях
, защото ни се завързваха езиците.
Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше.
А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям
смях
, защото ни се завързваха езиците.
Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира.
към текста >>
75.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Взела съм Занони да я чета тук, после някоя тетрадка, ако напиша...,в която реставрирам, което си ми говорил през последните седмици и когато се заливах в
смях
, аз все си мислех, че ще има нещо.
Стоиш и гледаш от там и мен ми е тъй мъчно, че съм тука всред тези. Мисля, ако дойдат Недкини, да сиизместа палатката, ако те са по-далеко, защото тъй не мога да понасям тая атмосфера. Ето започнаха да се разправят за тенекии, за къпане. Моля ти се, много ти се моля, ако обичаш кажи ми ще дойдеш ли, ако и ти сам знаеш разбира се. Хубава е планината, чист е въздухът, но празна е, няма те тук, когато те потърся да те видя - тъй с физическите си очи.
Взела съм Занони да я чета тук, после някоя тетрадка, ако напиша...,в която реставрирам, което си ми говорил през последните седмици и когато се заливах в
смях
, аз все си мислех, че ще има нещо.
А очите ти бяха тъй светли, както рядко са били по-рано. Бог да те пази, на Него се надявам и уповавам. Тук не е особенно студено, макар, че вчера валя дъжд, днес имаше слънце, но сега са го позакрили облаците. Но нямаше турозукана и посрещане, гимнастики. Вчера когато идваше Учителят всички тъй бяха заети със своите си работи да си построяват палатки, та никой и не обърна внимание.
към текста >>
Смях
, глъч, а мен тъй ми е мъка.
18 юли, 1932 год. Езерата Скъпи татко, колкото повече идват тука, толкова по ми е мъчно още повече, че няма нито един ред, нито една дума. Не ми се стои тук и ако ти не дойдеш, ще си дойда. Тук почва да става като панаир. Донесе ми ябълки бай Петър вика „Хайде, хайде, бързайте, че не останаха".
Смях
, глъч, а мен тъй ми е мъка.
Палатката ми е така, че не може наблизо да се запали огън и аз трябва изключително да чакам Елена да ми дава и вода. Много ми услужва, но мен ми е крайно неудобно. Не мога да я задължавам, а пък и нямам физическата възможност да си го направя сама. Туй да се неправи тук, например чиниите да се не миели близко до палатките и огън не мога да си запаля, а чакам Елена да занесе тенджерата на голямото огнище пак да го готви. Разбира се после я каня да вечеряме, но не зная защо струва ми се, че много я обременявам.
към текста >>
НАГОРЕ
