Търсене в текстове за 'Смях'

Галилей Величков (1911-1985)

Не посмях да кажа нито дума.
Беше в един триъгълен конусообразен калъф. Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни. После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я? " Аз не очаквах такъв въпрос. Не бях подготвен за него. Не посмях да кажа нито дума. Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа. Учителят не изнасилваше нещата. Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах. Не можех вече да се повърна. Нямах сили да Му я поискам.
към текста >>

2. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Галилей Величков (1911-1985)

Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха.
Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му. По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират. Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби. Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха. Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона. Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком. Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа. Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува? Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха?
към текста >>

3. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ.
После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме.
към текста >>

4. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

" Общ смях от всички.
Те се качиха на файтона и заминаха. Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе поканил за концерта и когото чака близо половин час. Задава се и приближава важно-важно, а ние го гледаме. И се смеем. Накрая се спира и пита: "Ами къде е Учителят, тук трябваше да се чакаме? " Общ смях от всички. Някой се обади: "Учителят те чака половин час, чака и не дочака". А той се чуди: "Ама как така, та нали сам Учителят ме покани да се чакаме тук! " Накрая една от сестрите не издържа и му каза: "Петима Петко не чакат! " "Че как така петима, Учителят бе сам! " "Учителят бе сам, ама ние всички бяхме около него и те чакахме, а ние тук не сме петима, а двайсетима" - сърдито отсича сестрата.
към текста >>

Целият салон се разтърсва от общ смях.
Онзи се обърна недоволен и си замина. На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в салона и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм. Божественото идва и заминава. Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се. То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата. Целият салон се разтърсва от общ смях. Случката бе от вчера и развълнува всички ни. Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера. А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни. Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин. Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът.
към текста >>

5. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат.
Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя. Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него. Те искаха, като поканят Учителя на концерт, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на концерт. И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка. Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат. Интересно, че всички в този случай възприемат сламената шапка на Учителя съвсем естествено и нормално, макар че той отива с нея на концерт. Те бяха поканили Учителя на концерт, за да се покажат пред обществото и света, че отиват на концерт именно с Учителя, а не с някой, кой да е обикновен човек. А Учителят беше личност в града, познаваха го и като присъствуваше на такива места, всички се оглеждаха, лекичко се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов". Бяха свикнали да го виждат на концерти и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България". Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата.
към текста >>

Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки.
Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка. Застават пред гардероба. Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат. Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак. Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават. Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено.
към текста >>

Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки.
Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат. Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак. Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават. Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града.
към текста >>

Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?
В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
към текста >>

От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее.
Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил концертът, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него.
към текста >>

6. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи.
Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с удоволствие. Няма да забравя - беше на възраст, а се разхождаше на Витоша с къси панталонки и гол до кръста, докато другите ходеха с дълги панталони и якета. Беше много як и силен, но беше добър, когато можеше да превъзмогне буйната си кръв. Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да се справим, да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя. Ако бяхме приложили този метод с Игнат при друго време, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите. Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева", че се намира в едно общество от души, които трябва да се движат в хармония, а не в човешкия безпорядък. Когато тези души се движат в съзвучие, те са свободни в своя си път. Затова свободата е вътрешно качество на Духа.
към текста >>

7. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Накрая на общия смях се чува гръмогласният глас на Боян Боев: "Учителю, на сцената се зададе едно изкушение и трябваше да му се затвори вратата.
" Всички отговарят: "Много ни хареса! Много ни хареса. Само на Жечо не му хареса и той си затвори очите да не гледа "Танца на изкушението"! " Всички прихват да се смеят. Учителят също се усмихва. Накрая на общия смях се чува гръмогласният глас на Боян Боев: "Учителю, на сцената се зададе едно изкушение и трябваше да му се затвори вратата. На сцената нямаше врата, затова извиках на Жечо да си затвори очите, та да не се изкушава. Да се затвори вратата на изкушението за Школата! " Всички се смеят. Учителят също се смее. Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е оженил и има жена в къщи?
към текста >>

Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях.
Е, това на Жечо няма да му навреди, а ще му заздрави духовната връзка в семейството". Смехът на приятелите достига своя апогей. Учителят е извадил носната Си кърпа. Държи я в дясната Си ръка, приближена до устата Си. Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си. Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях. А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни. На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението.
към текста >>

А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни.
Смехът на приятелите достига своя апогей. Учителят е извадил носната Си кърпа. Държи я в дясната Си ръка, приближена до устата Си. Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си. Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях. А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни. На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички.
към текста >>

8. 3_20 Души в почивка

" Всички се изсмяха.
Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук.
към текста >>

9. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

Учителят се залива от смях.
Разказва и показва с ръце и крака. По едно време извиква на Тодорчо и казва: "Ела тук да покажа хватката на Учителя! " Тодор излиза, брат Ради показва хватката - Тодор е хвърлен на земята с нея. Всички се смеят. Тодор лежи на земята, а брат Ради разпалено обяснява на Учителя, че имало и други хватки. Учителят се залива от смях. Всички се смеят, а Тодор седи на земята и се чуди кому се смеят. Става от земята, отърсва се, но като вижда, че се смеят на брат Ради, се успокоява. Брат Ради посяга към Тодор да покаже следващата хватка, но Тодорчо побягва. Брат Ради е отчаян. Не може да покаже следващата хватка на Учителя.
към текста >>

Това е смях чрез сълзи и другояче не може да бъде.
Все едно, че е повален от същата хватка, която е показвал. Брат Ради е на земята и само му се вирят краката нагоре и се виждат съдраните му панталони. Да се смее ли човек или да плаче? Да плаче от умиление. Ние, които сме около него - и плачем, и се смеем. Това е смях чрез сълзи и другояче не може да бъде. Накрая брат Ради се изправя и казва: "Запомних още десет хватки". Чува се от нас една въздишка. Ще издържи ли брат Ради на всичките тия хватки, които трябва сам да покаже и след всяка хватка да се тръшне на земята? Той не е в млади години, а е на възраст. Учителят се доближава до него, слага десница на рамото му и казва: "Дотук, Ради, добре.
към текста >>

10. 3_31 Истинската работа

Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас.
Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете!
към текста >>

11. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

" Но така строго го каза и ме изгледа, че не посмях да мръдна от мястото си.
Защо ми се вмъкна тази мисъл, че трябва да я подаря на Братството, а не на Учителя? Тогава аз виждах как идваха приятели и предаваха своя десятък направо на Учителя. Но защо ми се втълпи тогава в главата, че трябва тази сума да я оставя на Братството? Отивам при Учителя и споделям с Него, че искам да предам на Братството една голяма сума пари, която съм получила от рода си като наследство. Учителят се обърна рязко към мен, погледна ме строго и каза: "Рекох, на кое Братство? " Но така строго го каза и ме изгледа, че не посмях да мръдна от мястото си. Дълго мислих върху този въпрос. Но строгият тон и тези думи не само ме опряха, но бяха като вътрешна възбрана. Много по-късно разбрах тези думи на Учителя, особено след като започнаха борбите за ръководство и особено след 1957-58 година, около съдебния процес. Та се дойде дотам, че не можех да разбера ученици на Учителя ли бяха тези, които ни предаваха на милицията, които ни искаха дори смъртта - искаха да бъдем обесени. А се наричаха ученици и се смятаха за такива, смятаха, че правят всичко в името на ученичеството и на Братството.
към текста >>

12. 3_63 Новата Голгота

Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите.
За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух. Да се докосна с ръце до живата Божа Троица. Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага. Учителят беше изморен много. Полека-лека се оттегли и си легна на кревата. На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди.
към текста >>

13. 3_68 Самозванецът

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме.
А това е една имитация на великия имитатор Михаил с индуско название и титла "Омраам". Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи. Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша редакция. Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд.
към текста >>

14. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Настъпи суматоха между възрастните приятели, която предизвика много смях при нас младите.
Той го гледа и казва: "Я да махнете това! " "Кое, Учителю" - пита този, който го поднася. "Махнете това - "ръководителите". Те не са още кандидати за ученици, а ми се пишат ръководители." Това избухна като бомба на "Изгрева". Тази вест се разнесе нашир и надлъж за броени минути. Настъпи суматоха между възрастните приятели, която предизвика много смях при нас младите. Този наряд беше го поднесъл на Учителя Методи Константинов и той разказваше този случай много забавно и поучително. Днес, като архив можете да срещнете някъде някой от старите наряди с подписа на Петко Епитропов - от преди и след заминаването на Учителя. Писаха ги и след 9 септември 1944 година. Има няколко, написани от Тодор Стоименов. Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов.
към текста >>

15. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Ние всички се смяхме до насита на тази случка.
Веднъж на Бивака бяхме петдесет-шестдесет души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко капки вино." А един приятел с големи мустаци, като чу думата "вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " И с и жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани от жеста Му и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя, мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя непринудено и звучно. Друг път на Бивака пет-шест братя решихме да се надбягваме. Бяхме млади, с буйна кръв и тя не ни даваше мира. А пък и трябваше да покажем пред младите сестри, кой какво може и колко струва. Отмерихме по права линия едно разстояние и застанахме един до друг.
към текста >>

16. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя весело, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи.
Имаше и много комични и смехотворни положения при пеенето на песните. Имаше една песен "Вечер, сутрин". Текстът започва така: "Вечер, сутрин, отиде, дойде. Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на песента и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде". Това е един израз от шопския диалектен говор в Софийско. Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя весело, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи. Защото беше контраст. Пееше се за слънцето, което залязва и изгрява и изведнъж се появява контраст "оти не дойде", тоест "защо не идва", а това значи, че вечерта е дошла, защото е отишло и след това не идва слънцето. Като обяснение е разумно, но като народен диалектен разговор е много сполучливо направено, за да предизвика смях. Има една такава разговорка в шопско. "Оти не дойдеш?
към текста >>

Като обяснение е разумно, но като народен диалектен разговор е много сполучливо направено, за да предизвика смях.
Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на песента и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде". Това е един израз от шопския диалектен говор в Софийско. Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя весело, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи. Защото беше контраст. Пееше се за слънцето, което залязва и изгрява и изведнъж се появява контраст "оти не дойде", тоест "защо не идва", а това значи, че вечерта е дошла, защото е отишло и след това не идва слънцето. Като обяснение е разумно, но като народен диалектен разговор е много сполучливо направено, за да предизвика смях. Има една такава разговорка в шопско. "Оти не дойдеш? " Отговарят му: "Оти не сакам! " "Оти не сакаш? " "Оти така ми се сака!
към текста >>

Понеже знаехме за този израз, всички се смяхме до сълзи.
"Оти не дойдеш? " Отговарят му: "Оти не сакам! " "Оти не сакаш? " "Оти така ми се сака! " - Хайде де, оправете се сами с такъв човек. Понеже знаехме за този израз, всички се смяхме до сълзи. Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга песен - "Той иде". Думите започваха така: "Иде, иде, иде, Сам Той иде". Приятелите пеят песента в салона и идва един брат. Той започва да приглася това, което чува от другите. Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее.
към текста >>

17. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Смееше се от сърце и в този смях имаше много музика.
Било много вкусно и сестрата тридесет години след този случай още си спомняше за зелето на Катя. Та сестрата я помнеше не като певицата Катя Грива, а като майсторка по готвене на "манджи". Да се чудиш и да се маеш как думите на Учителя се сбъдват, независимо кога, къде и с кого! Като млада, Катя бе хубава, много нежна, обличаше се с вкус като италианска принцеса. Но като влезе в Братството, тя премина в другата крайност и се обличаше старомодно. Смееше се от сърце и в този смях имаше много музика. Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото Учителят я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата. Имаше духовна близост с Паша и непрекъснато подчертаваше това. Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо!
към текста >>

18. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила.
И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава. И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
към текста >>

19. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам.
Мнозина от нас бяха си наели частни квартири в селските къщи. Така направих и аз. Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си. Мислех си: защо я държи и прави всичко това? Дали има аритмия? Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам. След завръщането от евакуацията в Мърчаево на 3 декември, Учителят редовно държеше лекции и беседи. Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово. И забелязахме, че някаква промяна става с Учителя. Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине. Но веднъж се смутих.
към текста >>

20. 8_12 Братските салони и Изгревът

Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си.
Тази нива беше на брат Русев. Той я беше купил преди това, но не знам по какъв повод и защо я продаде. Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно. На тази нива по-късно бе построен салонът. Запомнете много добре това, че тя бе записана на имената на трите стенографки, които стенографираха Словото на Учителя. Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си. По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките. Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството. Така че шегата ни излезе пресолена. Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее.
към текста >>

21. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена.
Яжте вие месото. От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство. Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника.
към текста >>

22. 26. ЖЪТВАТА

По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха.
Предаде ни сърповете, които беше наточил и ние пристигнахме до уречената нива. Но работата не вървеше. Често се порязвахме със сърповете. Почнахме да жънем една нива край пътя. Приятно ни беше да ни грее слънцето, но жътвата не вървеше. По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха. По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха.
към текста >>

По едно време седнаха и се захласнаха от смях.
Но работата не вървеше. Често се порязвахме със сърповете. Почнахме да жънем една нива край пътя. Приятно ни беше да ни грее слънцето, но жътвата не вървеше. По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха. По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли?
към текста >>

23. 114. КНЯГИНЯТА

Пред вас е потомствена графиня на английската кралица Виктория." Ние се изсмяхме с глас, но тя така ни изгледа, че ние замръзнахме по местата си.
Така, че майката на Мария баба Недялка имаше документ, че е потомствена графиня. А пък нейните внуци като младежи се шегуваха и се обръщаха един към друг с графе или графиньо. Така че сестра Мария беше потомствена по документ - графиня. Спомням си веднъж ние с Жорж без да искаме я обидихме. Тя стана, тропна с крак, изгледа ни и изкрещя: „Вие знаете ли пред кого се намирате, плебеи такива? Пред вас е потомствена графиня на английската кралица Виктория." Ние се изсмяхме с глас, но тя така ни изгледа, че ние замръзнахме по местата си. През цялото време тя не обели нито дума. Следващата седмица трябваше да отидем пак на екскурзия. Събрахме се на уреченото място. Тя извади от чантата си един свитък и ни го подаде да го прочетем. Беше на английски език от кралица Виктория, с което се оповестяваше, че Искрю Мачев получава титлата граф, както и неговото потомство.
към текста >>

24. 131. УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪТЯ

Не посмяха, уплашиха се от общественото мнение, което бе отрицателно настроено от определени среди срещу Учителя.
Защото има ученици на пътя, те съставляват условията да се прояви Учителят. Има и последователи. Те са сподвижници. Едните образуват вътрешния кръг на Школата, а другите са от външния кръг. Така че имаше и такива, които бяха извикани от Учителя, но не дойдоха. Не посмяха, уплашиха се от общественото мнение, което бе отрицателно настроено от определени среди срещу Учителя. Това ги спъна. Те не дойдоха и изгубиха благоприятните си условия и изгубиха времето да се срещнат и бъдат с Учителя на земята. А те затова бяха слезнали на земята в човешка плът. Но се загубиха и не намериха пътя. А пътят им бе с Учителя.
към текста >>

25. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща.
Турят картофената супа. Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова. Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща. Сестрите приготвиха набързо някакъв обед. Учителят се усмихва и казва: „Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха освежени, бодри, радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто.
към текста >>

26. 75. УЧЕНИЯТ БРАТ

Всички се разсмяха, настана оживление.
Той говореше за такива отвлечени философски и научни въпроси, а Учителят го пита, колко тежат дюлите. Всички замълчаха с интерес. Учителят посочи едната дюля и каза: „Тази дюля тежи 960 грама, а другата 760". Един от братята изтича, донесе везни, претегли дюлите. Те тежаха точно толкова, колкото беше казал Учителя. Всички се разсмяха, настана оживление. Ученият брат замълча. Името му беше Георги Тодоров, математик. Разговорът протече естествено, просто. Учителят можеше да поговори на приятелите и те можеха да Го слушат спокойно. Има само едно знание, което е и за земята и за небето.
към текста >>

27. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Тя извика и всички се засмяха.
" или „Не съм съгласен! ". Боян Боев стоеше винаги до Учителя и стенографираше. Веднъж Мария си беше навела главата надолу, Боян влезна, огледа се бърже, видя празно място и седна. А това празно място беше наведената глава на Мария. Без да гледа седна на главата й. Тя извика и всички се засмяха. Мария стана, а Боян седна на стола й. Боян Боев я погледна невъзмутимо и продължи да записва също невъзмутим говора на Учителя. Беше верен и предан на Словото на Учителя. Боян Боев имаше един джобен часовник, който винаги носеше. Този часовник дойде в мене и аз го нося сега.
към текста >>

28. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира.
към текста >>

29. 32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Всички около тях се усмихнаха, а други се засмяха, но Боян Боев беше вече спокоен.
А до нея лежеше на стола нейната тетрадка. Учителят заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се бърже безпомощно - нямаше как да записва. Изведнъж пред очите му блеснаха белите листи на тетрадката. Протегна за миг ръката си, сграби тетрадката на Попова и в следващия миг вече записваше. Попова продължаваше да си прави нейните движения, а Боян Боев записваше в нейната тетрадка. Всички около тях се усмихнаха, а други се засмяха, но Боян Боев беше вече спокоен. Той записваше Словото на Учителя. След като свърши беседата Боян вижда, че тетрадката е нова, новиничка и никой не е записал нито дума в нея. Бръкна в джоба си, извади стотинки и ги набута в ръцете на Попова. Тя ги прибра и не попита нито за какво са, нито пък попита за тетрадката, която бе оставила на стола до нея. После някои говореха, че с тези движения тя била сложила началото на Паневритмията.
към текста >>

30. 52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА

Тогава тези филми бяха много популярни и народът се тръшкаше от смях като ги гледаше.
Целият ефект от речта на владиката изчезва. Слушателите напускат салона развеселени. Всички имат чувството, че са били на комедиен филм. Тогава филмите, които се прожектираха бяха неми филми. И това, което гледахме на екрана беше движения, жестикулации, ръкомахания и смехът идваше от неприличните и неочаквани развръзки на движещите се фигури. Тогава тези филми бяха много популярни и народът се тръшкаше от смях като ги гледаше. Така става и сега след речта на владиката и след финала на тази сказка. Публиката излиза, заобикаля този скромен човек и всеки иска да се ръкува с него, а някои го потупват по рамото. Казват му: „Ама ти си бил окумущ човек! " Този скромен човек се казваше Колю Каишев. А владиката си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
към текста >>

31. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

- Всички избухват в смях.
Полковникът се ядосва, оглежда войниците свирепо - всички мълчат. Опасна задача и неизпълнима - за една нощ да отиде и да се върне сам войник - невъзможно. Полковникът вика: „Кой ще отиде? " Тогава, някой войник подсказва на шега: „Да отиде Стефан". А Стефан - на вид слабичък, деликатен, месо не яде, вино не пие, кротък, послушен, но винаги весел. - Всички избухват в смях. Командирът вече ядосан, вика: „Да излезе Стефан". Излиза брат Стефан, застава мирно. Командирът предава заповедта: „Заминаваш веднага за Демир Хисар. Ще предадеш на фелдфебела да натовари хляб и с другия инвентар ви искам утре вечер тук." Чак сега се сепват войниците, чак сега виждат, че шегата докара беда за добрия човек. Подофицерът казва: „Да му дадем другар, като са двама, по могат да се пазят.
към текста >>

32. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

Ние се смеем, превиваме се и се захласваме от смях.
Запитаха брат Ради от къде знае как да се справя с жени, а той отвръща: „Как да не зная? Силата на жената е в кутрула. Хващаш я за кутрула и й извиваш главата." След това разбрахме, че кутрул се нарича онова място където се събират косите на жените и се правят на платки. А една сестра продължава да го разпитва: „Брат Ради, а къде е кутрула на мъжа? " Той я поглежда сърдито и троснато отговаря: „За това ще питаш мъжа си". Ние се смеем, превиваме се и се захласваме от смях.
към текста >>

33. 105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО

Там разказва случая на Учителя, който се превива от смях.
А в онова сухо лято имаше жаби на Изгрева колкото искаш и една от тези жаби влиза в бараката на Иван Жеков и оттам цамбур в легена с водата. Изхвърля той водата и жабата навън и се пита какъв ли ще е този дух гдето се е материализирал. Таман решава да отиде да пита Учителя и пред вратника вижда клекнали и се ококорили три жаби. Гледат го и го очакват. Той се уплашва, като мисли, че са материализирани духове и през оградата се промъква и отива при Учителя. Там разказва случая на Учителя, който се превива от смях. През това време идва една сестра и се оплаква на Учителя: „Учителю, тази година има много жаби в бараките. Какво да правим? " Учителят поглежда Жеков, обръща се към сестрата и добавя: „Сестра, годината е сушава и жабите от гората дойдоха на Изгрева да търсят вода! Сложете вода в един леген и ако са в бараките те ще влезнат в легена и после ги изхвърлете." Сестрата кимва с глава и си тръгва. Знае вече какво да направи с жабите в бараката си.
към текста >>

34. 36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

През това време всички се заливаха от смях.
Тези светии бяха поставени от ръцете на художника. Но сега като че ли бяха живи и ни гледаха. Добивах едно разположение за целият си ден. А затворниците така се смееха и шегуваха и правеха различни смешки, разпяваха се като попове, ръсеха се с трева, вместо босилек, изповядваха си греховете идни на други, целуваха си ръце за опрощаване и какви ли не още неща. Ако някой имаше провинение изправяха го пред някоя икона или изографисан образ, да иска прошка и след това да я целуне. През това време всички се заливаха от смях. По-голямо представление не можеше да се очаква. Незабравими преживявания. А аз като бригадир на бригадата бях в олтара, на най-личното място. Сутрин ставахме, натоварваха ни на камиони и ни завеждаха в града. Оставяха ни да работим.
към текста >>

35. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

" Разсмяхме се.
" Отговорих: „Аз съм твоя приемник, определен съм за такъв и Учителят ме изпраща при теб, за да завършим една работа за Школата." „Каква е тази работа? " „С теб трябва да приключим исторически епохата на Школата." Борис се усмихна, изправи се на крака, с левия си юмрук се удари по гърдите и изговори високо: „Готов съм! Брат Борис е бил винаги готов да приключи разни епохи от край време. И тази ще приключа. Защо не? " Разсмяхме се. Бяхме трима. Мария Тодорова, Борис Николов и моя милост. Със следващата среща започна моят път към Голгота. Аз вървях напред, а те след мене двамата. Едва ли някой можеше да издържи в този дом дори и ден.
към текста >>

36. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Не посмях да наруша мълчанието в приемната.
В тази Консерватория се учат и гениите на човечеството! За сега няма по-величествена консерватория на земята от тази, на Изгрева!... Мълчание, дълго мълчание! Мигновено си припомних много творчески моменти и усет за присъствието на одарени невидими музикални същества, оставили като спомен от тяхното посещение на земята, в школата на УЧИТЕЛЯ, една песен, или един музикален мотив! Да, Консерваторията на Изгрева е неповторимо явление! Не посмях да наруша мълчанието в приемната. Станах на крака и посегнах към десницата на УЧИТЕЛЯ и я целунах. Изпращайки ме до вратата, УЧИТЕЛЯТ каза: - Този път духовете поискаха да те отклонят от работата на Изгрева, но не успяха. Голяма будност на съзнанието е необходимо. Това са изпити и за работниците на нивата!... И този път отказах.
към текста >>

37. ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ

Но това е горчив смях.
Всички се чудихме, как така са ни подминали, и как така не са ни видели. Та камионите са на 30 метра отбити от пътя и се виждат направо много добре, дори и при пълен мрак. Ако са ни видели, веднага биха ни изклали. В такива случаи те не убиваха, а колят заспалите като прасета. Всеки си опипва шията и се смее. Но това е горчив смях. Живи сме и здрави сме. Никой не упрекна заспалите часовои, защото сме потресени от случилото се. При други случаи часовоите щяха да бъдат дадени на военен съд. Но никой от нас не мислеше да наказва часовоите, защото, ако те бяха дали тревога, щяха да обърнат внимание на минаващата партизанска колона и тя щеше да ни помете за броени минути. Ние бяхме около 30 човека.
към текста >>

38. ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА

Има нещо вярно." От смях и закачки разговорът започна да става сериозен.
Всичко беше събрано в един кюп. Аз реших да използвам моите окултни познания по хиромантия и започнах да им гледам на ръце. Един след друг те ми подаваха ръцете си. Аз говорех, те слушаха, клатеха с глави. Онези, на които гледах, казаха: „Позна ми, това е така. Има нещо вярно." От смях и закачки разговорът започна да става сериозен. Пред мене един войник ми подаде дясната си ръка. Загледах се в нея и изтръпнах. Линията му на живота беше много къса и прекъсваше на дланта му. Нещо ме задави от вълнение. Тази къса линия на живота на дланта му свършваше точно там, където бе обозначена неговата възраст в момента.
към текста >>

39. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

А онези приятели - младежи, които са правили комуната, са смятали, че комуната означава общи обеди и вечери, че там се пеят песни, че пада смях и приказки и още много подобни неща.
Той запустява от младите. Те бяха онези, които живееха горе. Само възрастни братя и сестри прехождали в неделя от града и онези, които са останали на Изгрева. Тъжно. И трагично. И смешно. А онези приятели - младежи, които са правили комуната, са смятали, че комуната означава общи обеди и вечери, че там се пеят песни, че пада смях и приказки и още много подобни неща. Така те изяждат това, което са имали и започват да пишат писма насам и натам, та да искат помощи, за да може да се запази и съхрани комуната. Има ли помощи, ще има хляб за комунарите. Няма ли помощи, няма да има хляб и комуната ще се разтури. А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни.
към текста >>

40. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Точно в тези дни възрастните приятели взеха решение да свалят Учителя в града, за да не би Той да си замине тука и да станем за смях на всички.
Помогнахме на Учителя да слезне и Той пожела да полегне на леглото. Предстояха дълги, мъчителни дни. Той мълчеше и общуваше с дежурните около Него само с погледи. Но често тези погледи се придружаваха от едри сълзи, които се стичаха по бледото лице. На такава картина трудно се издържаше. Точно в тези дни възрастните приятели взеха решение да свалят Учителя в града, за да не би Той да си замине тука и да станем за смях на всички. Но ние, младежите, не разрешихме. Двадесетина дни преминаха. Целият лагер бе обвит в мълчание и неизвестност. Сестрите, които Го обслужваха, бяха свикнали с безмълвието на Учителя. В своят бележник Савка Керемедчиева с академична последователност всеки ден отбелязваше Неговото състояние.
към текста >>

41. 4.24. Железните аргументи

ИЛИЯ УЗУНОВ

Като разбрахме това, доста се смяхме.
Защото те ще боравят с железни аргументи и с желязна логика. Бяха застанали на група и наблюдаваха отдалеч Паневритмията на поляната, като бяха застанали пред салона. Паневритмията приключи и изведнъж, всички ние, на отделни групички се отправихме без да искаме, и без сами да разбираме, към салона бързешком. Поповете, като ни видели как изведнъж всички бързешком се насочваме към тях, помислили, че ние идваме към тях, за да им нанесем побой, и веднага побягнаха. Веднага се изметоха от „Изгрева". Като разбрахме това, доста се смяхме. В такива случаи винаги имаше по един свидетел, който стоеше, наблюдаваше и разказваше какво бе се случило. Ние узнахме всичко това от него. Разказахме на Учителя. Той се усмихна и каза: „Изплашиха се от нас и железните аргументи им се изпочупиха." Да, така бе предотвратен един конфликт специално подготвен и предначертан от свещениците, но беше разрешен по необикновен начин със съвсем обикновени средства от Невидимия свят. С голямо въодушевление влезнахме в салона и запяхме песни от Учителя.
към текста >>

42. 4.30. Последната екскурзия с Учителя на Рила

ИЛИЯ УЗУНОВ

Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не посмяха да го отпечатат тогава.
Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София. Тогава отворихме написаните страници и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя. Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите. Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не посмяха да го отпечатат тогава. Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество. Аз сега съм един от последните, които бяхме там. Останалата част от пророчеството ще го провери следващото поколение. Затова ние ще ви предоставим тези записани думи на Учителя, на Рила, през юни 1942 г.
към текста >>

43. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

ДРАГА МИХАЙЛОВА

" Те се засмяха вкупом и казаха: „Е, вие го вече хванахте.
Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева. Излезнахме на една голяма поляна. Там видяхме мъже и жени, насядали и си четат нещо. Питат ни: „Деца, какво тичате, какво се смеете? " Отговаряме: „Гоним, да хванем Мигът! " Те се засмяха вкупом и казаха: „Е, вие го вече хванахте. Елате при нас тука." Огледахме се и отидохме при тях. Почнаха да четат една беседа. После ни гледаха на ръка. Изгревът още не беше построен. Беше 1926 г.
към текста >>

44. 5.25. Опит с три показалеца

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях.
Връщаме се оттам по пътеката един след друг. Минаваме през поляните. Тревата бе висока, а вятърът я люлее. Един след друг вървяхме аз, Игнат Котаров, д-р Паскалев и д-р Кадиев. Ние вървим напред пред основната група. Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях. Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас. Ние крачим през поляните, а вятърът люлее тревата. По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее. Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни.
към текста >>

Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни.
Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях. Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас. Ние крачим през поляните, а вятърът люлее тревата. По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее. Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни. Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата! " Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя. „Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на тревата. Хубаво се опъни." Аз съм легнала по гръб и двата лакътя опират на земята.
към текста >>

Нямаше Го Учителят, братята и тревата, която се люлееше на вятъра, която се превиваше от смях.
" „Дигайте! " И те ме изправиха и аз стъпих на краката си. Така те ме изправиха на крака, с един пръст, както бях легнала на земята. Вкъщи опитахме да направим със сестрите ми същия опит с мене. Не успяха. Нямаше Го Учителят, братята и тревата, която се люлееше на вятъра, която се превиваше от смях.
към текста >>

45. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Професори и студенти така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй".
Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев. Учителят така ни вдъхнови с блестящите перспективи на новата бездимна култура, която идва, през която атомната енергия ще бъде напълно оползотворена. Под впечатлението и ентусиазма от този разговор, изнесох един реферат в университета за оползотворяване на атомната енергия в настъпващата бездимна култура. Професори и студенти така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй". По асоциация, ще разкажа още един характерен случай, който разкрива онази безпогрешна далновидност на Великия Мъдрец. Имах едни роднини, които бяха едни от най-богатите хора в България. Баща ми в този момент не беше в добро материално положение и ги помолих да ми услужат с три метра плат, за да си ушия един костюм, който впоследствие баща ми ще изплати. За моя изненада, те ми отказаха. Разбира се, аз споделих този факт с Учителя.
към текста >>

46. 6.72. ТОДОР СТОИМЕНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

" Аз се разсмях и се трансформира цялото ми състояние.
Там беше моята палатка в първите години. Беше посред нощ и бе наваляло сняг. Учителят се опитваше да ме разсмее и беше много духовит. Пред нас вървеше една двойка млади прегърнати. Учителят се усмихна: „Сега да им кажем ли: „Горе ръцете? " Аз се разсмях и се трансформира цялото ми състояние. Учителят си вдигна ръката нагоре и каза: „Този свят, той ще си отмине. Само три вида съзнания ще останат: 1. Слънчевите деви. 2. Синовете на Мъдростта и 3. Великите Души на Истината." Това се втълпи в съзнанието ми.
към текста >>

47. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

" Методи се усмихна, огледа ме внимателно, след това се разсмяха заедно с Цанка Екимова напълно дружелюбно.
Срещата се състоя в дома на Цанка Екимова на ул. „Латинка", където тя живееше при рождения си брат Стефан. Разговорът протече напълно естествено, понеже аз в този период издирвах онези лица, които можеха да разкажат нещо за историята на Школата. След като изложих своя план Методи сподели, че има такъв материал. Аз направо му казах: „Кога започваме? " Методи се усмихна, огледа ме внимателно, след това се разсмяха заедно с Цанка Екимова напълно дружелюбно. Аз не разбирах нищо. Методи се обърна към мене: „Аз съм готов с този материал от 1966 година. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати един сътрудник, с когото да свърша тази работа. Преди известно време сънувам Учителя и Той ми казва: „Този човек, когото искаш, е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него". „И ето, вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен.
към текста >>

48. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Ние посегнахме един-два пъти към сиренето, но повече не посмяхме.
Там бяха Пеню Ганев, Влад Пашов, Кирчо Лъвчето и почти всички възрастни сестри. Обикновено там преспиваха за някоя нощ онези, които пътуваха за 7-те езера. Аз също преспах. Сутринта закусихме на общата трапеза, на която беше поднесено хляб, сирене и чай. Сиренето беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния. Ние посегнахме един-два пъти към сиренето, но повече не посмяхме. Беше ни неудобно. Бяхме с Георги Стратев, бяхме млади и много гладни. Останахме от закуската гладни. По това време поглеждам към трима възрастни братя, които бяха около 70-годишни, а пред тях стояха три дълбоки порцеланови чинии, всяка от които събираше по един литър. Бяха си направили попара със сирене и с масло.
към текста >>

49. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене.
„Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение.
към текста >>

Аз не му се присмивах, но се смях до насита.
„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение. Жечо по онези години бе останал сам. Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше.
към текста >>

Още го помня този смях.
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение. Жечо по онези години бе останал сам. Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше. Веднъж му поисках беседи от Младежкия Окултен Клас I и II година.
към текста >>

50. 7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Като го гледам, казвам си - ето, да го взема това графитче, добре, но не посмях, щеше да ме види следователят.
Па нямам и никакъв познат касиер, който да даде такива пари, за да се направи предложеният от него опит. Действително, умуванията му бяха все така неприложими. При едно мое завръщане от следователя, този приятел пак предложи да се напише бележка. Тогава ми дойде на ум, че при разпита последния път дойде при масата ми следователят и почна да остри молива си. Като че моливът му пак се счупи и от него падна в пепелника малко парче графит. Като го гледам, казвам си - ето, да го взема това графитче, добре, но не посмях, щеше да ме види следователят. Казах това на колегата, а той се ядоса, че не съм го взел. След ден - два пак съм при следователя. Последва пак някакво преговаряне на разпита и ето че пак се счупи моливът на следователя; той идва и го остри над масата върху пепелника - пак гледам - счупено графитче молив. Като се обърна следователят, осмелих се този път и го взех. Ето вече този път занесох „трофей" на майстора.
към текста >>

51. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

И което е най-ин-тересното, нито един от музикантите, присъствали на концерта, не посмяха и досега не са написали нито един ред като музикална рецензия, от гледна точка на техния професионален ценз, за изпълнението на концерта на французите.
"Чужди по дух хора". Затова всеки трябва да си прочете тези неща и след това да прегледа на видеофилм целия концерт. Да, книгата я има, но михайловистите укриха видеозаписите от концерта, макар че обещаваха, че ще се продават свободно. А защо? Вероятно има причина. И което е най-ин-тересното, нито един от музикантите, присъствали на концерта, не посмяха и досега не са написали нито един ред като музикална рецензия, от гледна точка на техния професионален ценз, за изпълнението на концерта на французите. Няма да го направят и не смеят да го направят, защото има запазени записи и всеки може да провери. Ето, това е методът на михайловистите. Показаха изключителна организация, изнесоха един изключителен концерт с превъзходно подготвени гласове, но пяха „чужди по Дух хармонизации" на песните на Учителя и този Дух вече тръгна по България, разнесен с аплодисменти и овации и всички ще видят след това последиците, какво значи измяна към Словото на Учителя и към песните на Учителя. Защото окултни закони управляват Школата Му. е. На стр.
към текста >>

52. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене.
„Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение.
към текста >>

Аз не му се присмивах, но се смях до насита.
„Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение. Жечо по онези години бе останал сам. Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше.
към текста >>

Още го помня този смях.
Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение. Жечо по онези години бе останал сам. Синът му беше отишъл в Пловдив и там работеше. Веднъж му поисках беседи от Младежкия Окултен Клас I и II година.
към текста >>

53. 20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Като го гледам, казвам си - ето, да го взема това графитче, добре, но не посмях, щеше да ме види следователят.
Па нямам и никакъв познат касиер, който да даде такива пари, за да се направи предложеният от него опит. Действително, умуванията му бяха все така неприложими. При едно мое завръщане от следователя, този приятел пак предложи да се напише бележка. Тогава ми дойде на ум, че при разпита последния път дойде при масата ми следователят и почна да остри молива си. Като че моливът му пак се счупи и от него падна в пепелника малко парче графит. Като го гледам, казвам си - ето, да го взема това графитче, добре, но не посмях, щеше да ме види следователят. Казах това на колегата, а той се ядоса, че не съм го взел. След ден - два пак съм при следователя. Последва пак някакво преговаряне на разпита и ето че пак се счупи моливът на следователя; той идва и го остри над масата върху пепелника - пак гледам - счупено графитче молив. Като се обърна следователят, осмелих се този път и го взех. Ето вече този път занесох „трофей" на майстора.
към текста >>

54. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

И което е най-ин-тересното, нито един от музикантите, присъствали на концерта, не посмяха и досега не са написали нито един ред като музикална рецензия, от гледна точка на техния професионален ценз, за изпълнението на концерта на французите.
"Чужди по дух хора". Затова всеки трябва да си прочете тези неща и след това да прегледа на видеофилм целия концерт. Да, книгата я има, но михайловистите укриха видеозаписите от концерта, макар че обещаваха, че ще се продават свободно. А защо? Вероятно има причина. И което е най-ин-тересното, нито един от музикантите, присъствали на концерта, не посмяха и досега не са написали нито един ред като музикална рецензия, от гледна точка на техния професионален ценз, за изпълнението на концерта на французите. Няма да го направят и не смеят да го направят, защото има запазени записи и всеки може да провери. Ето, това е методът на михайловистите. Показаха изключителна организация, изнесоха един изключителен концерт с превъзходно подготвени гласове, но пяха „чужди по Дух хармонизации" на песните на Учителя и този Дух вече тръгна по България, разнесен с аплодисменти и овации и всички ще видят след това последиците, какво значи измяна към Словото на Учителя и към песните на Учителя. Защото окултни закони управляват Школата Му. е. На стр.
към текста >>

55. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

Отговорих, че съм родена в Дупница, а учениците като чуха това всички се смяха.
4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ Споменах, че бях родена в град Дупница, а сега Станке Димитров. Там баща ми беше чиновник, работеше в градската адвокатска кантора. Когато съм била на две години сме се пренесли в Стара Загора и там отраснах до девет години,когато баща ми купи къща в София и се преселихме в столицата. Бях първолаче, ученичка в първо отделение и ме запитаха от къде съм родена. Отговорих, че съм родена в Дупница, а учениците като чуха това всички се смяха. Те не знаеха, че има такъв смешен град с име на дупка, видя им се толкова смешно и много забавно. Учителката също се засмя заедно с тях, а аз се засрамих много. Бях докачлива и тогава за пръв път се срещнах с това чувство в мене - срамежливостта и докачливост. То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми. Беше много интересно, но бе факт, с който не можах да се справя.
към текста >>

Всички се смяха, а аз се разплаках.
За температура се даваше хинин. У дома ме попитаха защо не съм казала на учителката. Отговорих: „Беше ме срам". Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със студена вода. Децата отново започнаха да се смеят, а едно дете скочи на крака и извика: „Учителко, тя не е паднала в локвата, а в една дупка понеже е родена в град, където има голяма дупка - родена е в Дупница". Всички се смяха, а аз се разплаках. Учителката отиде и издърпа ушите на този приказливец, но вече беше много късно, аз потънах от срам в земята и то пред целия клас. А тя искаше да обясни, че ако някой друг случайно се намокри да не се укрива, че да бъде после болен, но да съобщава веднага. Но общия смях провали нейното намерение. После у дома се коментира дълго време този случай, че всички които са родени в Дупница падат в дупки. Смяха се, но на мен не ми беше смешно, а аз се притеснявах много и плаках дълго.
към текста >>

Но общия смях провали нейното намерение.
Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със студена вода. Децата отново започнаха да се смеят, а едно дете скочи на крака и извика: „Учителко, тя не е паднала в локвата, а в една дупка понеже е родена в град, където има голяма дупка - родена е в Дупница". Всички се смяха, а аз се разплаках. Учителката отиде и издърпа ушите на този приказливец, но вече беше много късно, аз потънах от срам в земята и то пред целия клас. А тя искаше да обясни, че ако някой друг случайно се намокри да не се укрива, че да бъде после болен, но да съобщава веднага. Но общия смях провали нейното намерение. После у дома се коментира дълго време този случай, че всички които са родени в Дупница падат в дупки. Смяха се, но на мен не ми беше смешно, а аз се притеснявах много и плаках дълго. С голяма радост посрещнах вестта, че ще се преместим в София, за да не ме закачат децата с тази Дупница. В София никой не обърна внимание от къде съм, нито ме питаха къде съм родена, така че преминах през това препятствие леко. Аз бях се вече подготвила какво да отговоря ако ме попитат отново за родното ми място.
към текста >>

Смяха се, но на мен не ми беше смешно, а аз се притеснявах много и плаках дълго.
Всички се смяха, а аз се разплаках. Учителката отиде и издърпа ушите на този приказливец, но вече беше много късно, аз потънах от срам в земята и то пред целия клас. А тя искаше да обясни, че ако някой друг случайно се намокри да не се укрива, че да бъде после болен, но да съобщава веднага. Но общия смях провали нейното намерение. После у дома се коментира дълго време този случай, че всички които са родени в Дупница падат в дупки. Смяха се, но на мен не ми беше смешно, а аз се притеснявах много и плаках дълго. С голяма радост посрещнах вестта, че ще се преместим в София, за да не ме закачат децата с тази Дупница. В София никой не обърна внимание от къде съм, нито ме питаха къде съм родена, така че преминах през това препятствие леко. Аз бях се вече подготвила какво да отговоря ако ме попитат отново за родното ми място. Така че в моите детски спомени остана оня пренебрежителен смях към моята особа и месторождението ми. По-късно там където живеехме имаше една тераса, където си играехме като деца.
към текста >>

Така че в моите детски спомени остана оня пренебрежителен смях към моята особа и месторождението ми.
После у дома се коментира дълго време този случай, че всички които са родени в Дупница падат в дупки. Смяха се, но на мен не ми беше смешно, а аз се притеснявах много и плаках дълго. С голяма радост посрещнах вестта, че ще се преместим в София, за да не ме закачат децата с тази Дупница. В София никой не обърна внимание от къде съм, нито ме питаха къде съм родена, така че преминах през това препятствие леко. Аз бях се вече подготвила какво да отговоря ако ме попитат отново за родното ми място. Така че в моите детски спомени остана оня пренебрежителен смях към моята особа и месторождението ми. По-късно там където живеехме имаше една тераса, където си играехме като деца. Спомням си бяха дошли гости насядали на столовете и разговарят, а аз и едно малко момченце играехме на кукли и аз съм се увлякла в играта и казвам с висок глас, имитирайки без да искам гласа на посетителите: „Госпожо, моето дете е болно". Всички гости се обърнаха към мен и се изсмяха. Аз се засрамих. Впечатлителност ли беше това, какво ли беше не знам, но смеха им ми подейства като присмех и като че ли ми се подиграват.
към текста >>

Всички гости се обърнаха към мен и се изсмяха.
В София никой не обърна внимание от къде съм, нито ме питаха къде съм родена, така че преминах през това препятствие леко. Аз бях се вече подготвила какво да отговоря ако ме попитат отново за родното ми място. Така че в моите детски спомени остана оня пренебрежителен смях към моята особа и месторождението ми. По-късно там където живеехме имаше една тераса, където си играехме като деца. Спомням си бяха дошли гости насядали на столовете и разговарят, а аз и едно малко момченце играехме на кукли и аз съм се увлякла в играта и казвам с висок глас, имитирайки без да искам гласа на посетителите: „Госпожо, моето дете е болно". Всички гости се обърнаха към мен и се изсмяха. Аз се засрамих. Впечатлителност ли беше това, какво ли беше не знам, но смеха им ми подейства като присмех и като че ли ми се подиграват. Каква ли енергия се излъчи от този смях не зная, но ме порази много и аз бях много дълго време затворена и изобщо не поглеждах куклите и не исках да се доближа до тях. Опасявах се да не би някой у дома да ми се присмее отново. Този присмех го преживях много дълбоко и болезнено.
към текста >>

Каква ли енергия се излъчи от този смях не зная, но ме порази много и аз бях много дълго време затворена и изобщо не поглеждах куклите и не исках да се доближа до тях.
По-късно там където живеехме имаше една тераса, където си играехме като деца. Спомням си бяха дошли гости насядали на столовете и разговарят, а аз и едно малко момченце играехме на кукли и аз съм се увлякла в играта и казвам с висок глас, имитирайки без да искам гласа на посетителите: „Госпожо, моето дете е болно". Всички гости се обърнаха към мен и се изсмяха. Аз се засрамих. Впечатлителност ли беше това, какво ли беше не знам, но смеха им ми подейства като присмех и като че ли ми се подиграват. Каква ли енергия се излъчи от този смях не зная, но ме порази много и аз бях много дълго време затворена и изобщо не поглеждах куклите и не исках да се доближа до тях. Опасявах се да не би някой у дома да ми се присмее отново. Този присмех го преживях много дълбоко и болезнено. В София в къщата, която закупи баща ми преминах през много болезнени за мен състояния. Отначалото та до края имаше нещо, което ме гонеше непрекъснато. Защо ме гонеше не знаех, но това нещо ме гонеше жестоко.
към текста >>

56. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб".
На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене. Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша. Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб". Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи. Тук моето появяване донесе толкова много опитности на всички. Така беше с всеки появил се човек търсещ закрила от Учителя на Изгрева. След време се върнах у дома, защото от вкъщи бяха изпратили малкия ми брат Владо да ми съобщи, че ме викат обратно и че могли отново да ме приемат.
към текста >>

Всички се смяхме през сълзи.
Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене. Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша. Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб". Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи. Тук моето появяване донесе толкова много опитности на всички. Така беше с всеки появил се човек търсещ закрила от Учителя на Изгрева. След време се върнах у дома, защото от вкъщи бяха изпратили малкия ми брат Владо да ми съобщи, че ме викат обратно и че могли отново да ме приемат. Отидох при Учителя и го питах какво да правя. Чух гласа му „Рекох - отиди" и аз се върнах.
към текста >>

57. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Аз се засмях, но нищо не казах.
Връщам се аз в дома с чужда мъжка фанела, а майка ми ме оглежда и нищо не казва. Аз продължих да ходя облечена с фанелата, която ми даде Учителят. Мина една, две седмици и майка ми влиза една сутрин в стаята и ми хвърля на кревата една нова току-що изплетена фанела: „Щом е дошло да носиш мъжка фанела, то поне носи женски". Аз я взех, оставих я настрана, нищо не казах, но излезнах отново с фанелата на Учителя. След обяд майка ми вижда, че се движа със старата фанела, скача и се развиква: „Ти знаеш ли, че аз лично съм купила тази прежда и платих на жена да ти я изплете, а ти я захвърли, а ходиш с фанела облечена от незнам кого си". Аз се засмях, но нищо не казах. Прибрах фанелата на Учителя и облякох новата фанела и отидох при него с току-що оплетената дамска фанела. Учителят ме посрещна и каза: „Сестрата е днес с нова фанела". Замълча малко и: „Е, добре може и с нова фанела". Та Учителят внуши на майка ми да ми се оплете нова фанела и с това да се отсрочи идващия голям конфликт, когато ми прибраха всички рокли. Но аз фанелата на Учителя я пазех, бях я скътала в долапа си и ми напомняше думите на Учителя „Е, добре може и с нова фанела", което означаваше, че нещата ще се уравновесят временно поне засега.
към текста >>

58. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Целият салон вреше, кипеше от страсти или тъгуваше, или пък се заливаше от смях, а пианистът трябваше да съпровожда с подходящи мелодии всички тези състояния, през които трябваше да преминат зрителите.
Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят. Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище. Затова те живо участваха при прожекциите. Целият салон вреше, кипеше от страсти или тъгуваше, или пък се заливаше от смях, а пианистът трябваше да съпровожда с подходящи мелодии всички тези състояния, през които трябваше да преминат зрителите. Аз чаках да свърши филма и да дойде моят ред да свиря. И изведнъж в салона стана тягостно и психически едва издържах. Имаше към 400 човека. Започнах да се задушавам. Какво да правя?
към текста >>

59. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

За смях се просълзих, сълзите обливаха лицето ми.
Той ще го вземе със себе си и в другите светове, ще му показва и ще го учи". Той спря, а аз възкликнах: „Ами така ли е ученичеството? " Той отговори: „Да, така". Той се засмя. А бях също употребила тази дума. За смях се просълзих, сълзите обливаха лицето ми. Отидох си и през целият път плачех, заради незнанието си, плачех пред онова величествено смирение, което бе в Учителя и бе облечено в плът, пред милостта Божия, пред милостта на Словото Му, облечено в Дух и Истина. Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, имам усещането и наблюдението, че някои от приятелите не ме харесват, не ме обичат и имат неприязън към мен". „Тези, които те казват, че те мразят, са ти по-добри приятели, защото можеш да вземеш мерки да се пазиш срещу тях. Нещо, което е добро не трябва човек да го спира.
към текста >>

60. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Те не дойдоха, не посмяха и се уплашиха от общественото мнение.
През това време Учителят вървеше от град на град, събуждаше приятелите, показваше къде и кога душите трябваше да се преродят и ги чакаше с годините. Учителят работеше с малките величини при най-ограничените условия. Минаха години и десетилетия и онези, които трябваше да се родят, трябваше да дойдат с отварянето на школата през 1922 г. Но заедно с тях дойдоха и онези, които трябваше да пречат и да затруднят работата на Учителя. А най-интересното бе, че онези души, които бяха определени да слезнат от небето и да се облекат в човешка плът не всички дойдоха при Учителя, а се отдалечиха в различни страни. Те не дойдоха, не посмяха и се уплашиха от общественото мнение. Знам много добре как Учителят е канил лично много хора и то с писма, заемащи доста солидни положения в тогавашното общество, но то не посмяха и не пожелаха да дойдат при Учителя. Страхуваха се, че щяха да им сложат табелата „Дъновисти", а с това име идваха и упреците, и присмехулниците, и хулите. Та голяма част от онези души, които трябваше да слезнат между българският народ, слязоха, но не дойдоха поради различни съображения в школата на Учителя. Жалко за тях и какво огорчение за Учителя, а това бе най-интелигентната част от българският народ по това време. Друга част от онези, които слезнаха приеха Учителя като проповедник отначало, но по-кьсно когато Учителят се изяви в друга светлина и започна да им разрешава задачите, някои от тях го приеха като Учител.
към текста >>

Знам много добре как Учителят е канил лично много хора и то с писма, заемащи доста солидни положения в тогавашното общество, но то не посмяха и не пожелаха да дойдат при Учителя.
Учителят работеше с малките величини при най-ограничените условия. Минаха години и десетилетия и онези, които трябваше да се родят, трябваше да дойдат с отварянето на школата през 1922 г. Но заедно с тях дойдоха и онези, които трябваше да пречат и да затруднят работата на Учителя. А най-интересното бе, че онези души, които бяха определени да слезнат от небето и да се облекат в човешка плът не всички дойдоха при Учителя, а се отдалечиха в различни страни. Те не дойдоха, не посмяха и се уплашиха от общественото мнение. Знам много добре как Учителят е канил лично много хора и то с писма, заемащи доста солидни положения в тогавашното общество, но то не посмяха и не пожелаха да дойдат при Учителя. Страхуваха се, че щяха да им сложат табелата „Дъновисти", а с това име идваха и упреците, и присмехулниците, и хулите. Та голяма част от онези души, които трябваше да слезнат между българският народ, слязоха, но не дойдоха поради различни съображения в школата на Учителя. Жалко за тях и какво огорчение за Учителя, а това бе най-интелигентната част от българският народ по това време. Друга част от онези, които слезнаха приеха Учителя като проповедник отначало, но по-кьсно когато Учителят се изяви в друга светлина и започна да им разрешава задачите, някои от тях го приеха като Учител. По това време България се наводни с различни окултни течения, които имаха за цел да привлекат колкото може повече младежи и то онези с духовни стремления, за да могат да бъдат отклонени и да не отидат при Учителя.
към текста >>

61. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

Аз обясних как съм се справила при това положение, всички се смяха и се радваха, че някоя невидима ръка ме е довела на Изгрева.
Някой ме водеше. Пристигнах там в кухнята и дежурните сестри ме заобиколиха и ме запитваха: „Ами какво стана с тебе? " Отговорих, че съм се загубила в мъглата, а те в хор започнаха да ми обясняват, че Учителят по едно време отишъл при тях, за да провери какво ще готвят този ден. По едно време казал: „Марийка се загуби като че ли". Те продължили да разговарят с Учителя и след малко той казал: „Е, като че ли ще си намери пътя и ще донесе стомните с вода". Аз обясних как съм се справила при това положение, всички се смяха и се радваха, че някоя невидима ръка ме е довела на Изгрева. Помощта на Учителя за всички бе неоспорим факт, които са присъствали там, а за мен бе една реална опитност. След като оставих стомните в кухнята отидох при Учителя да благодаря, каза ми: „Е, сестрата си изпълни задачата със стомните и сега имате една опитност. А с водата от стомната направи чай та всички да пием от тази вода и да станем съпричастни с твоята опитност". Учителят след това каза: „Ето, ти вече за втори път се губиш и все някой те довежда на Изгрева. Внимавай трети път да не се изгубиш в мъглата, защото можеш да се разминеш с Школата и с Изгрева".
към текста >>

62. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Не посмях да кажа никому, това беше една вътрешна опитност от пътя на ученика.
Учителят ме погледна под ъгъл и каза: „Сега около тебе има светли същества, които искат разрешение от мен, за да ти помогнем". Аз се стъписах. Разбрах, че освен този ангел-хранител имаше и други същества, които трябваше да ми съдействат в моят път. Оставаше да проявя послушание към Учителя и към Бога. Наведох се, целунах ръка и си отидох. Не посмях да кажа никому, това беше една вътрешна опитност от пътя на ученика. Спомням си Учителят беше ми казал: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Ето защо аз винаги заставах с молитва първо към Бога, след това се молех и на Учителя с ясното съзнание, че се моля и отправям молитвата си на едно и също място. Не винаги молитвата ми се приемаше, но понякога получавах облекчение и про-яснение на съзнанието и тогава разбирах, че молитвата ми горе в небесата е приета и аз получавам просветление на съзнанието си. Така с просветено съзнание и със светлината, която имах в себе си можех да вървя по онази вътрешна пътека в себе си, която трябваше да извървя крачка след крачка, за да се добера до правилното разрешение на онази задача, която бе ми дадена в момента. Някой би казал, че какво има сложно в това.
към текста >>

63. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

Погледнахме се и се засмяхме - ние с него двамата вече отдавна крачехме по земята с човешки стъпки.
Запомни този миг, защото този миг и вечност е с едно и също измерение. Тук душата и вечността се сливат в едно. Запомни това си състояние, защото като слезнеш на земята това ще бъде за теб един светъл и Велик идеал, към който ще се стремиш". Младото момиче ме гледаше, усмихваше се и нищо не можеше да проумее. А до мен стоеше един приятел, който записваше моите опитности. Погледнахме се и се засмяхме - ние с него двамата вече отдавна крачехме по земята с човешки стъпки. Отново съм при Учителя. Той бе разрешил едно много трудно мое кармично положение и аз изведнъж се откопчих от тези незрими, но яки връзки и полетях като птица към висините. Душата ми се почувства свободна. Така цялата засмяна хвърча и летя и тичам при Учителя. Целувам ръка и казвам: „Учителю, благодаря ви за това Божествено състояние, в което съм".
към текста >>

64. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

И аз се засмях.
Слезнахме от Витоша, онази беше разказала на всички, че окончателно ме е разгромила като неин враг и че вече съм унищожена и не съм за нищо. Аз вървя отново в онова приповдигнато настроение, все едно че нищо не е станало с мен. Добре, че небето бе ме поставило в някаква магнетична обвивка, че ме съхрани, защото щях да отреагирам много бързо и много остро и направо се уплаших от себе си за реакцията, която би изкочила от мен. На другия ден Учителят ме срещна и каза: „Аз й говорих и й се скарах, че така е постъпила с теб, но знаеш ли какво ми каза: „И Христос в храма вдигна камшика и би". След като Учителят ми предаде думите на Райна Стефанова той се засмя. И аз се засмях. Каква широта имаше Учителя. Той се смееше на духовете за техните обяснение, когато не искаха да се признаят за виновни. Та в случая тук беше същото - хем виновна, хем нахална и отгоре три пъти безочлива като цапа името на Христа с нейните дивотии. Какво стана после с тази Райна не зная, шивачка ли остана, къде се дяна не мога да ви кажа. Обикновено в Школата имаше един закон.
към текста >>

65. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

Я се поставете само за миг на моето място и никакъв смях няма да ви мине през ум - цели 50 години, а камо ли да се усмихнете.
Но беше чист отвътре като девица, наивен като дете и широк между пръстите и пръскаше пари, изкарани с много труд ей така, от добро сърце и от наивност. Но забележете, че някои се бяха присламчили към него, за да го използват най-нахално и безогледно, та на мен ми се падна този пост като войник да охранявам девата. Жена да охранява мъж понеже отвътре е дева. Как ви се струва това? Смешно ли е? Я се поставете само за миг на моето място и никакъв смях няма да ви мине през ум - цели 50 години, а камо ли да се усмихнете. Имаше една сестра - Анка Динова, през 1920-1925 г., когато искаше да ожени дъщеря си Сийка за Борис. Говореше непрекъснато, че аз съм откраднала Борис от дъщеря й. Първо ме направиха крадла на чужд мъж и то на мъж висок 1.90 см. с 45 номер обувки, с ръце като вятърна мелница - дълги от по-дълги, с длани широки като лопата, а пръсти от дълги по-дълги. Тогава питах Борис имал ли е нещо с тази Сийка.
към текста >>

" Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити.
Това беше негов метод за работа с учениците. Трети път Учителят ми казва: „Идва делегация от старата Динова и още две сестри и искат аз да ви разделя с Борис. Но аз им казах: „Ако вие ги разделите, един от тях ще умре. След него ще умре и другия по скръб по него до шест месеца. Готови ли сте да понесете отговорността за тяхната смърт? " Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива. Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне. Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя.
към текста >>

66. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

А ние бяхме около Учителя, а между другото годините се точеха със своите човешки измерения и смяхме, че човешките измислици не ни засягат.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА През време на Школата имаше една много интересна особеност - че ние бяхме изгубили понятие за времето. Когато влезнахме в нея бяхме млади - 20-25-годишни и заварихме възрастните, които един след друг си заминаваха. Бяха дошли по-рано от нас и по-рано трябваше да си отидат, такъв е човешкия закон на земята. Оставаше Учителят с нас младите и по едно време смятахме, че времето е безконечно и то е спряло за нас. А ние бяхме около Учителя, а между другото годините се точеха със своите човешки измерения и смяхме, че човешките измислици не ни засягат. По едно време жените усетихме, че също остарявахме, някои от нас навлезнаха в критическа възраст и тогава осъзнахме, че времето около нас и в нас също тече и то не се връща. Всяко нещо е с времето си. Това наше първично заблуждение се дължеше на повдигнатото състояние на душите ни, които в присъствие на Учителя възприемахме по друг начин нещата и бяхме в отношение на души по между си в първоначалните си стъпки. А когато трябваше да се справим с нашият бит беше много трудно да се пренесем от горе, от висините и да слезнем на земята, за да нахраним и напоим телата си. Че трябва да го измием, окъпем и облечем в чисти одежди.
към текста >>

67. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

А по-рано имаше сладки приказки между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки приказки.
Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в близост до Учителя. Но тя тук само за ден-два се навря в кухнята. Казвам тя се навря, после проби, после се размърда насам-натам, стъпи на краката си, завъртя се също насам и натам и започна да командва всички: направо режеше с тона си: направи това, направи онова, донесе това, занеси онова. А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше. Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята. А по-рано имаше сладки приказки между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки приказки. Има много снимки, които ако ги разгледате ще се убедите, че това, КоеЮ разказвам е точно така за дежурните по кухня. А като дойде Станка всичко секна и помръкна. Отивам аз при Учителя, а той ми казва: „Чудя се на тия умни, образовани сестри една Станка да ги командва". Аз слушам и не мога да повярвам това, което чувам от него. Та тук ли е пак тази Станка и сега къде се е завряла само, за да прави бели.
към текста >>

68. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Спря ги срамът и те не посмяха да дойдат, а на тяхно място дойдоха онези, които бяха недоучени и прости и те взеха техните места на Изгрева.
Но аз отидох при Учителя, където се бяха събрали не толкова културни, дори простовати понякога, но невероятно амбициозни хора, с изключително развити индивидуални качества. И веднъж се учудих, че в университета имаше преизобилно интелект и ако към него се беше прибавила амбицията от Изгрева то големи неща биха се сътворили там, където се събере амбиция и интелект. Но се случи обратното - интелекта в университета остана без амбиция, а пък амбицията и българския инат дойде и се прикачи към тъпотията и накрая дойде тук на Изгрева. Много по-късно разбрах, че Учителят е писал писма и е канел лично някои от тези интелектуални личности да дойдат при него, защото те като души бяха се родили и бяха слезнали в този народ само и само, за да бъдат аудиторията на Учителя. Но те не дойдоха, защото ги посрещна на нож общественото мнение, което бе настроено срещу Учителя. Спря ги срамът и те не посмяха да дойдат, а на тяхно място дойдоха онези, които бяха недоучени и прости и те взеха техните места на Изгрева. А онези, които бяха изпратени от Небето да бъдат ученици на Учителя останаха в света, напълниха факултетите и тръгнаха всеки да създава кариера и всеки да твори нова съдба, защото техните съдби бяха предопределени да бъдат при Учителя. Но всичко се обърка и местата бяха разменени и онези, които трябваше да дойдат при Учителя не дойдоха, онези Останаха в света. Страх ги беше от общественото мнение, срам ги беше от самата среда, която се събра около Учителя. А какво да каже Учителя и как ни изтърпя нас през тези години, аз не зная. Та тук около Учителя ме обградиха хора с невероятна амбиция и от къде я бяха събрали не знаех, но имаха усещането от вътре, че те трябваше да бъдат тук и с такава настървеност пазеха местата, които бяха заели около Учителя, че друг не можеше да пристъпи към него и да получи онова, за което трябваше да дойде при него.
към текста >>

69. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Не посмях да се приближа до него.
Но сега и да умра чувствувам, че нищо не мога да направя в този момент за тебе. В такива размишления стигнах и аз на Изгрева. Видях го, че го бе заприказвала една сестра. Отворих страхливо вратата на приемната. Той се обърна леко към мен и ме видя. Не посмях да се приближа до него. Великата скръб стоеше още на лицето му. След малко той отпрати сестрата, вдигна поглед и попита: „Какво има? " „Учителю, аз разбрах за вас две неща: първо - вие сте един велик извор и второ - вие сте един велик страдалец с велико страдание". Той ме изгледа особено, помълча минута и попита: „Подозира ли някой от вас, че аз страдам? " „Учителю, мене ми е чудно, че онези, които са около вас не забелязват вашето страдание.
към текста >>

70. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Е, сега се усмихвам, но тогава не ми беше до смях.
А мен ме има, аз съм се изтъпанчила и съм се облякла с подходящ градски тоалет и съм госпожица и половина. А той ме подминава все едно, че ме няма. Как да ме няма, когато ме има. Та няма ли след това да отидете вкъщи и плачете до сутринта? Ще плачете. Е, сега се усмихвам, но тогава не ми беше до смях. Та ето моят съвет към вас, младите, които идвате след нас. Вие не сварихте Учителя на земята, но имате Словото му, което е глава на Истината, а пък глава на Истината е Божествения Дух, а пък глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието и на Бога. Затова вие ще се стремите да добиете вътрешната мистична връзка с Учителя чрез Словото му и тази връзка да си я пазите и да не я показвате никому и да не разказвате никому. Тя да бъде вътре у вас като свързващо звено между вас и Учителя, а като направите тази връзка ще се свържете и с Бога. Един случай.
към текста >>

71. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Не посмях да се върна.
Приближих се до него без да имам кураж да проговоря. Той усети моята тревога, обърна се и ме попита: „Какво има? " „Там в книгите има хлебарки", казах аз. Той нищо не ми отговори и продължи разговора си с брата. Аз погледнах, огледах се и леко се измъкнах и си отидох у дома. Не посмях да се върна. Та него ден се провалих. А преди няколко дни бях изявила желание да свърша някаква особена работа за Учителя, дадоха ми я и аз не я свърших. Вървя и си спомням как Учителят преди няколко дни ми каза: „Похвалиш ли се за нещо, че го можеш и умееш веднага ще те турят на изпит. Затова пазете се от такива ненавременни изказвания". На другия ден сутринта аз се престраших и отидох отново да си довърша работата с книгите.
към текста >>

72. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Аз погледнах учудено, после разбрах какво исках да ми каже Учителя и се засмях от сърце.
Караха се за нещо незначително, но те знаеха за какво се карат, че се карат за момата, която беше в сестрата. И те знаеха това, и ние виждахме това, и също знаехме това. На следващия ден отивам при Учителя и споделям впечатлението ми от скандала. Тогава той ми каза: „Чакай, чакай, вие още не сте били в Школата. Това тук е клас за вас, а за онези от горе от Невидимата школа като ви гледат знаят, че този клас тук на Изгрева е само забавачка за деца". Аз погледнах учудено, после разбрах какво исках да ми каже Учителя и се засмях от сърце. Той също се усмихваше дълго за този случай. По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде". Точно така и стана. Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата.
към текста >>

73. 141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО

Настъпи едно оживление, всички следят тази гонитба и се смеят и се превиват от смях.
Имаше един много интересен случай. Един от приятелите, който бе и ръководител на Сливенското братство - Димитър Добрев и бе представител на едно от най-многочислените братства по онова време. Изведнъж очите ми виждат как брат Добрев гони с метлата си един черен котарак от палатка на палатка, но така ожесточено, че ако би го настигнал и цапардоса, то ще го умъртви с метлата. Добрев гони котарака, а той беше млад и силен мъж, а от очите му излизат искри на ярост, а котаракът така бяга, че да ядоса още повече Добрев и направо казано си играе на криеница с него. Вместо този котарак да разбере, че щом го гонят с метла значи е виновен в нещо и трябва да побегне в някаква посока и да се затрие в вдън земя и да се махне от тук, а той търчи около палатките, а брат Добрев го гони с метлата. Настъпи едно оживление, всички следят тази гонитба и се смеят и се превиват от смях. Накрая Добрев се измори да го гони и той се скри някъде. Много дълго се коментираше този случай. Но когато Учителят започна своята беседа тогава той спомена за това неразбирателство и за разправиите между Сливенското братство и за онези закони, които владеят в света, в нас и около нас. Той спомена: „Например сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола. Разделиха ги на два лагера.
към текста >>

А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове.
И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи. Погледнато един бял брат гонеше да унищожи един черен брат в един котарак и то с метлата пред цялото Братство в Търново. За всекиго беше от смешно, по-смешно. Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа. На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката? " Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели. Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак.
към текста >>

И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички.
За всекиго беше от смешно, по-смешно. Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа. На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката? " Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели. Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак. Естествено ако беше го настигнал с черния котарак и с черния брат бе свършено и Добрев би го претрепал. Но Учителят направи така, че единият остана жив, и другият остана жив.
към текста >>

74. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

Те само се превиват от смях.
Та за аристократите в Чам Курия това беше толкова чудно и толкова смешно. Върви групата -колона по един и през 20-30 метра самоварите писукат и вдигат пара. Гледат ни и ни смятат, че сме смахнати, вдигаха ръцете си, въртяха китките си на ляво и на дясно и ни викаха, че сме малко „тра-ла-ла". Това беше за Чам Курия. А за софиянци беше още по-голямо забавление. Те само се превиват от смях. А някои се престрашаваха и идваха, за да видят каква ли е тази майстория и изобретение. Оглеждаха го, цъкаха с език и отсичаха: „Умно е направено, практично е, но е много смешно, защото такова нещо никъде няма по света, да го качи човек на гърба и с него да се запъти към планината". Ето за това ни се смееха. Минаха години и започнаха да свикват да ни виждат с тези врящи самовари по гърбовете. После питаха: „Ами къде ви са парните локомотиви?
към текста >>

75. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш".
Това бяха наглед дребни неща, които Учителят допускаше за обучение. Разбирахме, че в света, в който живеем е пълен само със същества и че в този свят има места за всички. А ние трябва да пазим вътрешната хармония, за да може всеки да се движи по своята орбита и да не пресича пътя си и да не се сблъсква с някое същество, което също се движи по своята орбита. Оттук идваше поуката, че всяко същество си има свой определен път и никой не трябва да пречи на другиго да извърви пътя си, защото всички пътища водят към Бога. А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с вътрешна чистота и с правилна външна обхода. След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите? А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото страдание има голямо измерение както на земята, така и на небето. Величината на страданието е толкова голяма, че за него няма човешка мярка. Мярката за него се намира в Невидимия свят.
към текста >>

76. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях.
По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя. Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете. И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на доктор Жеков. Веднъж доктор Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на единият къщата беше навлезнала във въздушното пространство на другия. Дадоха се на съд и отидоха да се съдят.
към текста >>

77. 209. БОЯН БОЕВ

" „Ами онзи там отзад дето седеше зад моя стол ме ръгна и рече: „Хайде бре, умири се вече балерините си заминаха." Всички се смеят, а целият Изгрев се залива от смях.
Онези двамата си отварят очите, гледат, а балета е свършил и свършило е и първото действие. Свършва оперетата, всички си тръгват към Изгрева. Но на връщане един го запитва: „Абе, брат Боян, ние жмихме, ами ти какво прави по това време, ти жми ли или гледа балерините? " А Боян най-невъзмутим, но сърдито говори: „Аз не жмех, но гледах вие дали жмите и ту се обръщам наляво, ту се обръщам надясно, че сега ме боли врата". „Брат Боян ами как разбра, че балета свърши и че балерините си отидоха? " „Ами онзи там отзад дето седеше зад моя стол ме ръгна и рече: „Хайде бре, умири се вече балерините си заминаха." Всички се смеят, а целият Изгрев се залива от смях. Разказаха случката на Учителя, а той казва: „Ами най-интересното от оперетата и от това представление беше балета, а вие именно на него жмехТе. Тогава какво видяхте? Нищо". Всички прихват отново да се смеят. Всеки месец ние от Изгрева ходехме на концертните изяви както в концертни зали, така на опера и на оперета и когато някой дойдеше от града и съобщи, че е залепен нов афиш по улиците на София за предстоящ концерт тогава някой от нас казваше: „Един жми, друг не жми - всички на концерт". Така че завършвахме и с усмивки и понякога имахме най-различни преживявания при тези концертни изяви, защото винаги се случваше нещо, което от една страна бе забавно, а от друга страна бе поучително, защото винаги се намесваше Учителя и даваше своите разяснения за случая, но от негова гледна точка.
към текста >>

78. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

А Учителят се смееше от сърце както и Петко така и всички останали приятели се заливаха от смях.
" И тогава видях, че това беше Епитропов, който се беше окъпал в нашата баня и вана и беше си завил с бяла хавлиена кърпа главата. И за да изсъхне беше застанах до печката да се топли. А аз го бях помислила и взела за дух и то за индуски дух с чалма. Излезнах си смутена от стаята, а Петко стоеше не на шега уплашен от моето извикване. Години след това може би след десетина години го разказах този случай на Лулчев и на него му се видя много забавен и той го разказа пред целия салон в присъствието на Учителя. А Учителят се смееше от сърце както и Петко така и всички останали приятели се заливаха от смях. С тези духове имаше много забавни истории, но и много трагични и много хора изгоряха с тези спиритически сеанси, разстроиха се психически, дори някои починаха. Петко беше застрахователен агент и пътуваше много по страната. Отначало беше разположен към мене когато бях ученичка, но по-късно когато Учителят приобщи нас, младите, около себе си той започна да ме ревнува й стана резервиран към мене, дори понякога враждебен. С жена си ходеха на поклонение на Божи гроб и след като се върнаха от там станаха хаджии. Към жена му се обръщаха с „бабо хаджийке".
към текста >>

79. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва".
И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне.
към текста >>

Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях.
Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо. Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях. Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите! Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност". Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата. Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „фауст", написани в 1797 г.
към текста >>

80. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство.
Ето виждате ли методът на Учителя към всеки един от нас. Сега нали можете сами да отхвърлите опита на Савов, който се стремеше да имитира, да живее на чужд гръб и да събира плодовете от чуждата градина. Но това е по същество кражба. Сега се нарича плагиатство, има защита на авторското право и още нови закони ще излезнат в тази насока. Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път. Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева. По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците. Но някои от войниците казали: „Ето го Дънов, иска да мине през охраната".
към текста >>

81. 233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ

Аз препрочета, проверя отначало това, което съм написал и като слез-на до вашите разбирания хвана се за корема от смях.
Вие се заблуждавате от външната привидност. Аз съм към всички еднакво справедлив. Ако имам в нещо погрешка аз бих желал да ми я каже някой да я изправя. Аз съм забелязал всичките мислите, че аз постъпвам несправедливо. Даже и Савка, и тя мисли така. Аз препрочета, проверя отначало това, което съм написал и като слез-на до вашите разбирания хвана се за корема от смях. Вие като гледате, че аз се смея мислите, че ви се присмивам, но това не е вярно. Някой написал една французка дума, на която буквите били като българските. Някой друг я прочел на български и излезло нещо смешно. Казвам му: „Не е така". „Ама нали аз прочетох?
към текста >>

82. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

Но не посмях да отида при Учителя, за да споделя моето огорчение, защото преди няколко дни ми бе казал да мълча, така че никой да не ме чуе и знае.
Вървя и си мисля ами тази правда бе само за мен, но нали правдата е и за всички, къде отива техния дял на Паша и на Савка от тази обща правда? Вървя и си казвам, че за мен бе важно, че аз получих тази правда, а пък за тях двете - те да му берат грижата. Аз да изпълня онова, което Учителят ми каза за мен днес това е най-важното. Минаха няколко дни. Но изведнъж отново се появи търкане между мен и Паша и се създаде в мене едно отрицателно отношение към нея. Но не посмях да отида при Учителя, за да споделя моето огорчение, защото преди няколко дни ми бе казал да мълча, така че никой да не ме чуе и знае. И сега аз си мълчах. По това време аз работех като пианистка в едно кино по време, когато на мода бе немият филм. Бях наета като пианистка от управителя на киносалона и трябваше да озвучавам с мелодии и ритми подходящи сцени от немия филм. Получих заплата си, отивам при Учителя и споделям радостта си, че съм си взела първата заплата и го питам как най-добре да си послужа с тези пари. Учителят поглежда плика, в който бяха поставени парите и ме пита: „Можеш ли да купиш едни обуща на Паша?
към текста >>

83. 250. ТЪРПИМОСТ

Всички наоколо се обърнаха към мене и се изсмяха, но така от сърце, че смехът им не беше насочен към мене, но се засмяха, че беше сполучлива забележката ми и защото всичко това, което Учителят говореше беше неизпълнимо от нас.
И защо е необходимо на ученика веднъж да люби, а друг път да обича. Когато люби Бога, той приема Божествената енергия от Него. А когато обича Бога, той предава чрез себе си получената преди това енергия към останалите, с които е свързан в същата верига. Аз слушах внимателно. Накрая се обадих: "Учителю, аз първо да се науча да ги търпи". Всички наоколо се обърнаха към мене и се изсмяха, но така от сърце, че смехът им не беше насочен към мене, но се засмяха, че беше сполучлива забележката ми и защото всичко това, което Учителят говореше беше неизпълнимо от нас. Беше голям товар върху главите ни, който товар не можехме да носим. Но моите думи разведриха атмосферата и всички се смееха от сърце. Учителят също се смее и продължава: „Е да, първо да се научим да ги търпим". Разговорът и темата бяха много сполучливи както и забележката ми и никой не се нахвърли върху мен, че се самоизтьквам, защото изказвах едно мое несъвършенство, което бе общо за всички и което никой не посмя да изкаже пред Учителя. А на Изгрева това бе най-трудното, не можехме да се търпим, защото се бяхме напълнили със знание и опитности, мозъците ни ставаха положително наелектризирани и се отблъсквахме, ставаха сблъсъци, защото нямаше къде да приложим това знание.
към текста >>

84. 258. БОЖИЯТА ПРАВДА

Как да не се смея, че то е за смях.
На следващият ден разправям на Учителя цялата история за пътуването и ухажването на Методи. Не бях виждала отдавна Учителят да се смее така. Сложи двете си ръце с длани обърнати към носа и устата и се смя много дълго. Аз се опитвам да се усмихвам, но не мога. Накрая Учителят през сълзи казва: „Чудиш се защо се смея ли? Как да не се смея, че то е за смях. Ето в София бе ти наредено да не пътуваш и ти си отиде у дома и призоваваше Божията Правда да се намеси. А Божията Правда призова Методи да дойде да те покани, че да те качи на файтон, че да те ухажва по целият път като дама от висшето общество, съпроводена от кавалер, че на края пристигате до тук водени от неслучаен кавалер, който нае муле дори да ви изкачи багажа до езерата. Как да не се смея когато Савка през цялото време сумти и все е недоволна от нещо. А в нея също работи Божията Правда и отреди тя да присъствува на екскурзията, но само телом, а по дух тя не присъствува тука". Аз се поклоних и се отдалечих.
към текста >>

85. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

Ние се засмяхме, Учителят беше строг, а гостите се огледаха учудено.
Всичко това дразнеше както мен така и останалите. Аз често реагирах и се оплаквах на Учителя. Той винаги ми отговаряше по строго специфичен начин, обяснявайки ми точно какво е положението и какво да правя. Тези негови думи понякога идваха до ушите и на останалите. Но веднъж не изтърпях особено когато Тереза я хвана за ръцете, повлече я след себе си, после я бутна с двете си ръце зад гърба й та я изпрати в средата на кръга, който бе очертан от посетители-гости, така че тя се изтъпанчи до Учителя от едната страна, а от другата страна бяха гостите, а по средата Савка. Ние се засмяхме, Учителят беше строг, а гостите се огледаха учудено. След този случай аз отидох при Учителя и се оплаках от поведението на майката и на дъщерята. Учителят ми каза: „Котката най-много при мен седи". А при Учителя денонощно седеше една котка и с тази котка имахме много котешки истории, които ще ви ги разкажа когато му дойде времето. Та Учителят оприличи Савка на котката си. Тутакси аз и другите се успокоихме.
към текста >>

86. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така.
Беше наредено всички притежатели на имот да представят своите нотариални актове и понеже Славчо Печеников бе деен той реши да задвижи този въпрос, но аз помолих Борис да ме послуша и да предаде собствените си документи на адвокат, който да задвижи целият въпрос. И точно тогава Славчо се опита да изиграе отново Борис и да му вземе местото. Той изобщо не предполагаше, че Борис има нотариален акт същият, който го цитирах по-горе. Самият адвокат се възмущаваше от него пред мен и за мен не беше изненада, но на Борис му беше чудно защо адвоката се възмущава от постъпките на Славчо. Накрая Борис се връща у дома и споделя: „Ама знаеш ли, че този Славчо е наистина много опасен човек, трябва да се пазим от него". Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така. Борис чак след 50 години беше успял да се добере до едно положение, което Учителят го беше казал навремето. Беше най-забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам? " Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешки и в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения.
към текста >>

87. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

А между впрочем по това време има и други, които са свидетели на смеха на Учителя, а когато Учителят се разсмее той със своя смях заразява всички и всички се смеят през сълзи без да знаят за какво се смеят.
Оженила се, но той бил много ревнив понеже бил македонец и имала непрекъснато разправии с него. Накрая тя отива на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Когато Учителят я вижда прихва да се смее. След малко Учителят спира смеха си и я пита: „Е, сестра, как те ожениха? " И отново прихва да се смее. А между впрочем по това време има и други, които са свидетели на смеха на Учителя, а когато Учителят се разсмее той със своя смях заразява всички и всички се смеят през сълзи без да знаят за какво се смеят. Накрая Учителят казал: „Е, сестра, изпълни ли решението на Небето? " Сестрата казала: „Изпълних го, Учителю". „Е, сестра, сега ще видиш преизподнята на Небето, защото духовете те ожениха, за да те вмъкнат в нея". Тогава тя разбира, че не само духовете я оженили, но че и трябва да плаща кармата си. Тя имаше от него дете, но прекара много труден живот с него.
към текста >>

88. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така.
Беше наредено всички притежатели на имот да представят своите нотариални актове и понеже Славчо Печеников бе деен той реши да задвижи този въпрос, но аз помолих Борис да ме послуша и да предаде собствените си документи на адвокат, който да задвижи целият въпрос. И точно тогава Славчо се опита да изиграе отново Борис и да му вземе местото. Той изобщо не предполагаше, че Борис има нотариален акт същият, който го цитирах по-горе. Самият адвокат се възмущаваше от него пред мен и за мен не беше изненада, но на Борис му беше чудно защо адвоката се възмущава от постъпките на Славчо. Накрая Борис се връща у дома и споделя: „Ама знаеш ли, че този Славчо е наистина много опасен човек, трябва да се пазим от него". Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така. Борис чак след 50 години беше успял да се добере до едно положение, което Учителят го беше казал навремето. Беше най- забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам? " Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешкии в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения.
към текста >>

89. 5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ

Засмях се и си продължих пътя спокойна.
" Чудно нещо. Веднага се успокоих. За пръв път ми се случваше такова нещо. Въображение? Халюцинация!? Вътрешна някаква утеха? Засмях се и си продължих пътя спокойна. Нищо не мислех повече. Потънах в околния шум и стигнах дома, където мълчаливо се вмъкнах и без да споделя нещо с вуйна си, си легнах и спокойно заспах. След няколко дни така се влоши положението ми в болницата, че аз трябваше да се върна в Стара Загора при леля си. Назначих се Учителю за втора година и заминах пак за село.
към текста >>

90. 6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА

И седнала на прага на стаята си в един облачен ден пред стъмнения хоризонт, написах: Животът е жесток за мене враг, той смях и жизнерадост ми отрони и ето ме сега на къщни праг сломена, тихо сърце сълзи рони!
С такова отегчение отивах в училище и с такава умора се връщах вкъщи. „Все така ли ще бъде цял живот? Това ли е животът! " Почнах пак да философствувам. От кого и от какво зависи на едни да бъде добър и красив, а на други и по-специално на мене да бъде толкова сив и безрадостен? И седнала на прага на стаята си в един облачен ден пред стъмнения хоризонт, написах: Животът е жесток за мене враг, той смях и жизнерадост ми отрони и ето ме сега на къщни праг сломена, тихо сърце сълзи рони! И ето ме сега на къщни праг проклинаща живот и радост, детство! Но чувам нейде глас приятен, благ да обещава нов живот, блаженство! Последните две стихчета дойдоха някак неочаквано, без да ги мисля, сякаш ми ги някой продиктува отвътре. „Но чувам нейде глас приятен, благ да обещава Нов живот, блаженство." Сама се чудех на тях. Мислех какво означават те.
към текста >>

И сега се засмях, затворих тетрадката и излязох на разходка в мрачния ден, защото не знаех какво да мисля повече, а ми хареса това разрешение на надеждата и си казах: „Е, все пак хубаво е, че има такава способност в човека, да се успокоява сам и да се надява."
И кой е, който ми говори? Кой може да знае, какво ми е сега на душата? Кой може да ме разбира и успокоява? " Питам, озъртам се около себе си, свивам в недоумение устни, но се успокоявам. Ставам, измивам се, обличам се хубаво и излизам при хората или сред природата. И сега се засмях, затворих тетрадката и излязох на разходка в мрачния ден, защото не знаех какво да мисля повече, а ми хареса това разрешение на надеждата и си казах: „Е, все пак хубаво е, че има такава способност в човека, да се успокоява сам и да се надява."
към текста >>

91. 23. САМОПОКАНВАНЕ НА ОБЯД

Нося си и обеда." Аз се засмях, благодарих и изпълних всичко както беше казал.
Една сутрин след класа останах с разни сестри на разговор. Наближи обед и аз си тръгнах. Разбира се, където и да бях винаги минавах край стаята на Учителя, дано да Го зърна някакси. И сега както винаги минах от там, забързала към града. Ето Го, Той излиза от стаята си, държи някаква мукавена кутия, доста големичка и ме вика: „Рекох, занесете тази кутия при стенографките и кажете: „Самопоканвам се на обяд. Нося си и обеда." Аз се засмях, благодарих и изпълних всичко както беше казал. Стенографките ахнаха от радост и удоволствие: „Ах, този наш Учител, този наш Учител! Как всичко знае да прави хубаво. Знаеш ли, че ти не се 36 самопокани, ами Той те е поканил на обяд, на копривена супичка. Той сутринта ни даде коприва да я сготвим и каза, че на обед ще дойде да обядва при нас". Тогава малкият салон не беше направен още и столът не функционираше редовно.
към текста >>

92. 26. ТРИТЕ ПОРТОКАЛА

Наталия Чакова

Смяхме се, радвахме се на нашия чудноват Баща.
Този Учител! Ами че Той те праща да те напоя с вода. Нали казваш, че умираш от жажда, а тука цял чайник ври. Знае, че си стеснителна и не е искал да те засрами." Подаде листа и на мене. Нищо не говореше листа, освен това, за което се досети и Савка. Смяхме се, радвахме се на нашия чудноват Баща. Напои ме с 2-3 чаши топла вода и ме пита: „А защо си отиваш пред клас? Утре е сряда, имаме сутринта беседа." „Невъзможно ми е, Савке, да остане повече. Това е последният влак, с който мога да пътувам. Утре след обед трябва поне за малко да се мярна в училище." „Добре, тогава", съгласи се тя. „Но аз ще ти изпратя резюме от тази лекция, а ти ще ми пишеш коя от мислите в нея ти най-харесва." (Савка Керемидчиева тя беше една от стенографките и доста оригинално и интересно момиче).
към текста >>

93. 34. НА ВЕЛИКДЕН

Събуждам се и хълцам от смях.
Когато стигнах у леля си, те бяха вече обядвали и излезли. Аз бях много уморена, легнах да си почина и заспах. И сънувам: Седя на леглото, облегната на стената като болник, а Учителят пред мене до леглото, седи на стол. Разказва ми нещо весело и се смее. Смея се и аз с глас. Събуждам се и хълцам от смях. Събуждам се и няма помен от тъжното ми състояние. Поглеждам се в огледалото и няма нито помен от мрачния ми и разплакан вид. Лицето ми сияе, очите ми се смеят. Какво ми е разказал на сън, забравила бях моментално. Но развеселена стегнах се и отидох у брат си.
към текста >>

94. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

" Аз се засмях: „Ами, че то има за три пъти!
Или няма скоро да ми мине или въобще няма да ми мине. Ако ми беше казал тези думи досега 10 пъти щях да оздравея." И Той слуша, слуша и от сърце и със сълзи на очи се смее, сложил кърпичката си на устата си. Той имаше този навик да се смее по този начин на нашите детинщини. Тогава стана, отиде зад паравана и изнесе една голяма препълнена чиния юфка приготвена със сирене и масло и ми я подаде с думите: „Като изядеш тази юфка, ще ти мине. Можеш ли да я изядеш наведнъж? " Аз се засмях: „Ами, че то има за три пъти! " „Не, наведнъж. Ако си герой ще я изядеш наведнъж и ще ти мине." „Ще се опитам." Благодарих и си отидох. Седнах на масата в гостната стая. Нямаше никой друг. Леко ми е, весело ми е, смешно ми е.
към текста >>

95. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Заливат се за нещо в смях, тъй както и поляната е заляна с меката утринна слънчева светлина.
Това са нашите сестри облекли своите бели, розови, жълти, небесни, пъстри рокли. Някои минават по хълма, някои го заобикалят, вървят по ниско и равно. Като го превалиш, зад него е третото езеро със своята зелено кадифена поляна - обширна, чиста, мека, приветлива. В средата й са вече музикантите със своите инструменти и чакат. Те не са само музиканти, но и веселяци. Заливат се за нещо в смях, тъй както и поляната е заляна с меката утринна слънчева светлина. Нареждаме се в кръг. Какво пъстро колело. Без даден знак Паневритмията почва. Сладостната мелодия се разлива на вълни, на вълни към езерото, към Харамията. Слуша Харамията.
към текста >>

96. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Но не посмях.
„Ами, заспа, усмихваха се някои по-знаещи. - Кой знае каква работа върши. Учителят ще заспи! " Гледам, наклонил глава, затворил очи, спи, дълбоко спи. Видя ми се позата Му неудобна, мъчителна за Него и ми се искаше да отида и да подпра някак главата Му, висяща във въздуха. Но не посмях. Сигурно и у други се е явило това желание, но никой не посмя да се доближи до Него, никой не Го докосна. След няколко минути Той се изправи, стана и каза да направим вечерната молитва. Прибра се в палатката си Той, прибрахме се и ние. Останаха неколцина само край огнището, на които още не им се спеше. Не се мина и един час, още незаспала чувам гласа на брат Димитър Звездински, пристигнал с брат си Милето (Михаил Звездински) от Дупница: „Ах, братя, ах, братя, как се бяхме заблудили в тази мъгла.
към текста >>

97. 77. ЛЯТО 1939-то

Беше смях и олелия до Бога.
Изпечени водачи застанаха на чело на редицата, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя потеглихме към хижа Скакавица. Мъглата беше толкова гъста, че едва виждахме гърба на предния другар и пътечката пред стъпките си. Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа да не изпусне случайно пътечката. Вървим, вървим, вървим... Може би, не, а цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се отзовахме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях! Беше смях и олелия до Бога. Къде и как сме се въртели цял час, за да се намерим там от където сме тръгнали, не ни беше ясно. Някой! Кой? Махна с ръка Учителят пред нас. Раздра се мъглата, блесна слънцето. Ширна се поляната, очерта се пътечката.
към текста >>

Ново сбогуване, ново целуване на Ръка, смях, радост!
Къде и как сме се въртели цял час, за да се намерим там от където сме тръгнали, не ни беше ясно. Някой! Кой? Махна с ръка Учителят пред нас. Раздра се мъглата, блесна слънцето. Ширна се поляната, очерта се пътечката. Ново сбогуване, ново целуване на Ръка, смях, радост! И напред!
към текста >>

98. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

Стана ми толкова хубаво... О, че богато въображение имам, засмях се сама на себе си.
Влязох в мислен разговор с Него, както често правех след заминаването Му, пък и по-рано, когато бивах далеч от Него. Да Той ми отговаряше и утешаваше... Минаха доста минути така в разговор с Него, може би половин, един час. Вървя, правя завоите на шосето, отивам все по-далеч и по-далеч от село. Времето е прекрасно: сняг, синьо небе и слънце. Отвън и отвътре аз чувствувам, че нещо ме милва, теши и разговаря с мене. Стана ми толкова хубаво... О, че богато въображение имам, засмях се сама на себе си. 132 И съмнението дойде: „Ако беше миг, два, разбирам, но ето цял час, може би, аз Те призовавам и държа с мисълта си. Та Ти толкова време ли ще стоиш при мене? Та само аз ли съм сега, която мисли за Тебе? Не мислят ли в същия час сега за Тебе и Стоянка, и Буча, Петра, Катя, Олга и т.н. моите приятелки, които знаех, че и те сега като,мене всеки миг мислят и скърбят за Него.
към текста >>

" Аз пак се засмях скептично и казах: „Да зная и защото зная, си въобразявам, че това си Ти!
Това е цялото Братство, толкова сестри и братя. Та само това ли е Твоята работа - да стоиш при нас, когато хленчим и да ни утешаваш? Та Ти имаш толкова много и толкова велика работа! " 14т.н. нареждах Му аз докато най-после Той каза: „Ами ти не си ли чула нищо, не си ли чела, не знаеш ли с каква бързина се движи мисълта, съзнанието на човека, още повече моето съзнание, че аз едновременно мога да бъда навсякъде, че аз сега съм и при Буча, и при Стоянка, и при Петра, и при Катя, Олга, и при тебе, и при всички, които мислят в този час за Мене и ме призовават! " Аз пак се засмях скептично и казах: „Да зная и защото зная, си въобразявам, че това си Ти! " Бях стигнала върха, от който се откриваше незаменима гледка: в далечината околовръст се белееха на синия фон на небето върховете на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Витоша. Малки, бели, пухкави облачета и техните отсенки и лъчезарещото слънце по белия сняг правеха пейзажа незаменим. Аз тъй обичам красотата, красивото в природата. Тя ме погълна цяла и смени мислите ми. Когато се връщах аз вече мислех за друго, не за Него.
към текста >>

99. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

Ами ако не вали ще стана за смях пред всички... Седя си на бюрото и си държа главата с двете ръце.
И дъжд ще вали. (Между двете села имаше десетина високи и големите дървета, запазени от дълго време, около които имаше известна светлина - някакво старо светилище). След като си заминаха те в мене стана една реакция, настъпи едно съмнение и малодушие. Казвам си: чакай бе, че дъжда ти в джоба си ли го имаш? Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам. Ами ако не вали ще стана за смях пред всички... Седя си на бюрото и си държа главата с двете ръце. А пък фелдфебела - не мога да го погледна, ще рече капитанът е луд. Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да вечерям... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят. Коленичих и почнах да се моля. Четох Добрата молитва, 91 псалм, Отче наш, казах формули и едновременно се обръщах'към Бога и Учителя: „Господи, Учителю, аз не го казах за моя слава и не за някакви материални облаги, защото сега ако съм тук, утре ме няма, ще се махна от тук и т.н..." Така се разправях, като че ли са при мен. Дълго се молех коленичил, докато почувствувах една радост, което значи, че молбата ми е приета.
към текста >>

100. 7. ПАДАНЕТО МИ ОТ СТОЛА