НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
138
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с
разкошни
венци от Еделвайс.
Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите. И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат. В миналото, из България е имало много върхове с Еделвайс. Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха. Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса.
Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с
разкошни
венци от Еделвайс.
ROD`ot Не бой се, дете, кога слизаш надолу. Що, от тъмнината ли се плашиш? Не бой се и не трепери. Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка. Дръж ме само здраво за ръка.
към текста >>
2.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Каква полза, че пред мене стои една трапеза с най
разкошни
ястия, а аз нямам възможност да вкуся от тях?
на физиката или химията. Но това е само първата стъпка. Направена е само тя, още същественото не е направено. Каква полза напр., че в моето съзнание стои идеята за любовта към ближния без да я живея? Може ли тя в това си състояние да ме издигне?
Каква полза, че пред мене стои една трапеза с най
разкошни
ястия, а аз нямам възможност да вкуся от тях?
Мога да им се възхищавам, да проучвам в най-големи подробности техния химически състав, но каква полза от всичко това? Аз не им давам условия да проявят всичко онова, което те носят в себе си. Един морален принцип, колкото и възвишен да е той, докато стои в ума само като един факт не ползва нищо, защото не му даваме условия да прояви онова, което носи в себе си. Той прилича на едно житно зърно поставено в житницата – там за него няма условия за растеж. То трябва да слезе в земята.
към текста >>
3.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-
разкошната
коса.
Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства. Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата. Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси.
Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-
разкошната
коса.
Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства.
към текста >>
4.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради
разкоша
, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка.
Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие.
Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради
разкоша
, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка.
Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги.
към текста >>
5.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обича
разкоша
и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена.
Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата.
Обича
разкоша
и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена.
Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна.
към текста >>
6.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той се е обличал най-
разкошно
, по последната мода, имал е всички външни удоволствия, външно изглеждал весел и щастлив.
А разумният увеличава в себе си най-хубавото, най-красивото. Всеки един от вас има тези спонтанни мисли. И ако вие се спрете в своето страдание, в своето нещастие, ще видите, че тези Божествени мисли идат. Да любим Бога, значи да долавяме тези Божествени мисли, които ни идат отвътре и да ги последваме. Те постоянно бликат отвътре.” Учителят Един, който е живял всред най-шумния външен живот, разтваря своята опитност.
Той се е обличал най-
разкошно
, по последната мода, имал е всички външни удоволствия, външно изглеждал весел и щастлив.
И приятелите му го считали за такъв. Но той изглеждал такъв, само когато е в обществото. М когато оставал сам, той плачел, намирал всичко това за безсмислено, глупаво, празно, и искал да се самоубие. Но на другия ден пак се втурвал в този шумен живот. И той го продължавал само за да не съзнава поне за момент пустинята, в която живее.
към текста >>
7.
Учителят – Мара Белчева
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тая бродерия беше
разкошна
работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове.
Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник. В послания погледът ми се спираше, без видим мотив върху имената Андреас и Теофан. Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите.
Тая бродерия беше
разкошна
работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове.
Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията. Питах на много места, но напразно. Най-сетне ми казаха, че в едно парижко предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия. Една сутрин се упътих към Менилмонтан. Намерих улицата и къщата.
към текста >>
8.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Развалините бяха облечени с
разкошна
растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни.
Мъчнотията на пътя не ми позволяваше да се радвам на нощната свежест и красивите гледки. На съмване едвам имах време да хвърля поглед на изгряващото от морето слънце надясно от мене, защото трябваше да внимавам при катеренето си по скалите. Минахме през теснини, пещери, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град. Пандитите уверяват, че Декан съдържа множество умрели градове, унищожени от катастрофи или войни. По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване.
Развалините бяха облечени с
разкошна
растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни.
Това представляваше фантастична картина. Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло. Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма. Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора.
към текста >>
9.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в
разкош
, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието?
Кухнята още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете? Стомахът още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония. Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда. Защо се обличате? За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна простота?
Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в
разкош
, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието?
Така ли е? - Тогава вие сте роби на непостоянството и на модата. Аз не. искам да ви дотягам по-нататък. Останете си при вашата дребнавост, труфете се с шапки, и кордели, и скъпи фусти.
към текста >>
10.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и
разкош
и раздроблението между българските князе.
наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот.
Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и
разкош
и раздроблението между българските князе.
Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече.
към текста >>
11.
Списанието PDF
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
коли -
разкошна
бела хартия и най-малко по 3 големи четирицветни печатни оригинални окултни картини и магически многоцветни композиции.
КНИГОПИС „Saturn Gnosis" Напоследък излязоха от печат първите три книги на списанието „Saturn Gnosis", издавано от окултното книгоиздателство „Inveha" в Берлин. Списанието излиза в голям формат (1/4), всеки брой съдържа 3 печ.
коли -
разкошна
бела хартия и най-малко по 3 големи четирицветни печатни оригинални окултни картини и магически многоцветни композиции.
„Saturn Gnosis" е орган на окултната ложа „Fraternitas Saturni" в Берлин и цели да бъде един от големите вестители на идващата епоха на Водолея. Ето какво пишат издателите му; „Розенкрайцерството, последното цвете от епохата на Рибите, трябва да се пренесе в кристално ясните закони на епохата на Урана. Сатурн, като пазител на Прага, трябва да бъде познат и обхванат в своите най-висши октави. Той трябва да се разбере от всеки един човек в смисъл на космически форми и творчески закони за еволюцията на цялото човечество." Списанието се редактира от най-добрите окултни сили в Германия и странство. В него са застъпени всички окултни науки в едно ново осветление - от гледището на новата епоха на Водолея.
към текста >>
12.
Астрологията и възпитанието
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Защото за всички беше ясно, че в
разкошния
църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл.
А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл. Това обаче, беше само на теория; на практика в живота, още преди войната и особено след нея, излезе друго. Големите сбития предизвикаха известно изменение в съзнанието на хората и породиха от една страна цяла редица нови научни проблеми, а от друга създадоха и едно ново религиозно-философско настроение. Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството.
Защото за всички беше ясно, че в
разкошния
църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл.
То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние. Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите. Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения.
към текста >>
13.
LE SUBLIME DANS LA VIE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са
разкоша
и богатството и са се отнасяли помежду си като братя.
И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед. Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци. Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните.
Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са
разкоша
и богатството и са се отнасяли помежду си като братя.
Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството. В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха. Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто. В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта.
към текста >>
14.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Вън от града, в една хубава вила посред
разкошна
градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно.
Вън от града, в една хубава вила посред
разкошна
градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана.
към текста >>
15.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Разкошно
издание в 8-а, 254 стр.: 4 фот. табл.
А. Gregorius. Okkulter Buchverlag „Inveha", Kleiststr. 6 – Berlin. Една нова ценна книга, която ни въвежда в познанието на Висшата Магия. Тя е издание на Берлинската ложа на Братството Fraternitas Saturni.
Разкошно
издание в 8-а, 254 стр.: 4 фот. табл.
изнасящи трудни магически положения; 20 таблици и 25 магически фигури. Цена 7.50 зл. Мк. в ленена подвързия. Това е един учебник на основите на Висшата Магия – много навременен за нашата епоха на преход. Тази книга не съдържа нищо невярно, или което би било още по-лошо!
към текста >>
16.
ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К.
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство,
разкош
и удоволствия.
Погледнете ръцете им. Ръката на първия е средна големина – четириъгълна, „квадратен тип”, както я наричат хиролозите, с ъглести „квадратни” пръсти, повече или по-малко възлести. Ръката на втория е „коническа”, заострена. Пръстите – изящни, без възли, „конични". Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра, макар с не дълъг палец, ту по-плътна с по-широка длан и дълъг палец.
Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство,
разкош
и удоволствия.
Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие.
към текста >>
Тоалети, моди, елегантност,
разкош
, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз банда – така се идва най-после до разгул и разпътство – разкапването на един човешки или социален организъм, така се идва до разкапването на една цивилизация.
Колкото и да са гъсти ситата на законите – обществени и морални – тия хора като флуид минават през тях. Те само „мокрят” тия сита. А сами те за един миг болезнено усещат, как ситото прорязва флуида, как той се разбива на малки поточета като жички, за да се слее отново след това в една струя. Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи – прилива и отлива на емоциите, настроенията, на творческото въображение и вдъхновението. Затова „коничните пръсти” ги сметат за променливи, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения.
Тоалети, моди, елегантност,
разкош
, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз банда – така се идва най-после до разгул и разпътство – разкапването на един човешки или социален организъм, така се идва до разкапването на една цивилизация.
Крайният продукт на артистичния тип – това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократа и елегантната „mondaine” – пенсионера и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа. Добре, че и художественият тип може да възлезе към оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация.
към текста >>
17.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Поради този си
разкошен
вид, тези малки азиатчета са станали скоро любимци на много притежатели на аквариуми.
Зоолозите наричат тази порода риби - Лабиринтни риби. те са във всяко отношение едно много чудновато творение на майката природа. Почти всички от тях, ръстът на които не е по-голям от човешки пръст, са украсени с великолепни багри. Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени. Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките.
Поради този си
разкошен
вид, тези малки азиатчета са станали скоро любимци на много притежатели на аквариуми.
За това благоприятствува и обстоятелството, че отглеждането и развъждането им не е никак трудно. Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна. В тази пяна от въздушни мехурчета женските снасят яйцата. След излюпването тези гнезда продължават да бъдат прибежище на безпомощните малки.
към текста >>
18.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ето, онези които носят
разкошни
дрехи и живеят сред наслади, живеят в царските дворци".
Отшелникът - това е най-висшият тип, който кристализира в сферата на Сатурн. А най-високият тип на отшелник и пророк, по свидетелството на Христа, е Иоан Кръстител, наречен Предтеча. „Що излязохте да видите в пустинята? " се обръща великият Учител към народа. „Тръст ли, от вятъра разлюлявана, или човек, облечен в скъпи дрехи?
Ето, онези които носят
разкошни
дрехи и живеят сред наслади, живеят в царските дворци".
„Но що излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и нещо повече от пророк. Защото, истина ви казвам, между родените от жена няма по-голям от Йоана. Ала и най-малкият в Царството Божие е по-голям от него".
към текста >>
След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и
разкоша
, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него.
През Иоановото кръщение във „водите на Йордан" минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена". В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд". Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер.
След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и
разкоша
, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него.
У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик.
към текста >>
19.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
А
разкошната
ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала.
Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта.
А
разкошната
ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала.
Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали.
към текста >>
20.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Че вижте вий, какво богатство, какъв
разкош
от багри, тонове, нюанси!
Д. Антонова АКО БЯХ ПОЕТ Вий питате, какво бих писала, ако поет се бях родила ? При слънцето бих отишла да уча, кат него аз бих писала тогаз.
Че вижте вий, какво богатство, какъв
разкош
от багри, тонове, нюанси!
Така бих писала и аз - кат светлата дъга. Така, че никой да не сети студ, нито тъга, стихът ми слънчев кат чете. Ако поет - певец се бях родила, кат славея бих пяла също аз. Така от все сърце бих пяла до тогаз, додето всяка скръб във радост не стопя; додето всяко зло в добро не се превърне, човекът като брат врага си не прегърне. Вий питате, сълзи проливала ли бих?
към текста >>
21.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак
разкошно
мобилирана с най-скъпото, което има на пазаря.
В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно.
Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак
разкошно
мобилирана с най-скъпото, което има на пазаря.
Важното е, че навсякъде се чувствува комфорт. Картините, които висят по стените - всред които личат на челно место портретите на домакина и домакинята - са все от видни художници. Юпитерианецът обича дa бъде меценат. Той щедро откупва картини от художествените изложби, особено ако се всеобщо харесват. Често изборът му се ръководи от някой познат художник, чието авторитетно мнение той уважава.
към текста >>
22.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
А какъв сладък, отморителен сън бихте спали след подобна
разкошна
трапеза!
Вие се нахранвате с благодарност и с каква радост! Вие благодарите с цялата си душа, че имате тези няколко сухи къшейчета хляб. Вие изпитвате живо тяхната благодат. Имате едно първично, непревзето, без прищевки отношение към една първична нужда – хляба. И му давате своята истинска цена.
А какъв сладък, отморителен сън бихте спали след подобна
разкошна
трапеза!
Вашите възобновени сили ще ви подскажат за цената и нуждата на онзи сън, който не е предшествуван от нищо болно. Вие наблюдавате една пеперуда, която волно, красиво лети от цвят на цвят. Наблюдавате много такива пъстри пеперуди. Следите бръмченето на някоя пчела, работлива и жизнерадостна или пък бързо прехвърчи бръмбар с бляскави крила пред вас. И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото.
към текста >>
23.
СТИХОВЕ - С. ИЛИЕВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Прасковен ли цвят ухаещ, плод
разкошен
обещал, Или малък храст в гората на пчелици обед дал, Ти ще пееш химн тържествен в едно със цялото небе Малка пъпчице невинна, брулена от ветрове.
Д. Антонова ЦВЕТНАТА ПЪПКА Иде вече твойто време, твоя топъл слънчев ден, Малка пъпчице, родена на пробудения клон. Ти ще цъфнеш, ще разтвориш твоят ароматен цвят, Иде вече на разцвета твоя ден благословен. Ябълков ли цвят ще бъдеш, ароматен и красив, Или вишнев, нежно китен, белоснежен и светлив. Ти ще цъфнеш и ща пееш на усмихнатия клон. Със лъчите светлоткани и със вятъра игрив.
Прасковен ли цвят ухаещ, плод
разкошен
обещал, Или малък храст в гората на пчелици обед дал, Ти ще пееш химн тържествен в едно със цялото небе Малка пъпчице невинна, брулена от ветрове.
Ти ще цъфнеш под лъчите на събудения клон, И нюанси ще преливат и ще бъдеш пеещ тон във дъгата многоцветна на която пролетта Кат на арфа многострунна ще запее песента. КОКИЧЕТО Ти крехкото, ти нежното кокиче, Проби снега с листеца си кат меч. Тъй както се във приказката казва, Дошъл юнак вълшебен отдалеч, Дошъл юнак и имал сила чудна, И реч една, щом трижди промълвил, Изскочили пленените девици – За нов живот след сън ги възкресил. Ти кроткото, ти нежното кокиче, Проби снега и пролет възвести. Събудени, зарадвани, след тебе Цветеца цвят преварва и цъфти.
към текста >>
24.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Почти целият град се беше стекъл, а мнозина, може би, бяха дошли да видят къщата му, потънала в
разкош
и блясък.
Около него, потънали в дълбок траур и печал, стояха неговите близки. Вратата на стаята беше широко отворена и оттам се виждаше парадният салон, чиито мебели бяха покрити с креп. Влизаха и излизаха постоянно хора, върволица се точеше непрекъснато. Всички искаха да му отдадат последна почит. Не бяха малко ония, които го познаваха.
Почти целият град се беше стекъл, а мнозина, може би, бяха дошли да видят къщата му, потънала в
разкош
и блясък.
Бен Елиезер Сафра бше най-богатият човек в града. Капиталите му бяxa се увеличавали, когато беше буден и когато спеше, секундникът отмерваше неговите печалби. Такова богатство няма край Но, уви, животът имаше край и за него, както и за всички. Смъртта не прави разлика. Когато дните се свършат, тя идва, студена и неумолима.
към текста >>
25.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Аз съм виждал такива
разкошни
палати, че нямам думи да ги опиша.
Жилищата на небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. в тях има множество стаи – спални, столова и, читални, и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат. Където те живеят заедно, домовете им са близо един до друг, както тази в нашите градове. Хубави улици и площади се намират между къщите им, също както на земята.
Аз съм виждал такива
разкошни
палати, че нямам думи да ги опиша.
На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените – цели изградени от най-красиви, скъпоценни камъни. Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че са направени от чисто сребро, а плодовете лъщят като злато. Цветята пък, с многобройните си багри, образуват разноцветни дъги наоколо си.
към текста >>
26.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това е особено характерно у меркурианката, чиито телесни форми – иначе гъвкави и еластични – далеч не обладават оня
разкошен
разцвет, какъвто показват, например, формите на венериния женски тип.
Носът на меркурианеца е прав, доста изтънен на края, дори в много случаи заострен. Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта – признак на прекалена "мозъчност" и сухота. Брадата е типичната изострена меркуриева брада. Изобщо, всичките форми на лицето, иначе фини и детайлно изваяни – имат нещо обтегнато, удължено и остро. Изпъкналите форми тук изобщо имат тенденция да се сплескват, да се изравняват.
Това е особено характерно у меркурианката, чиито телесни форми – иначе гъвкави и еластични – далеч не обладават оня
разкошен
разцвет, какъвто показват, например, формите на венериния женски тип.
Тялото е тънко, стройно, лекоподвижно. Движенията – бързи, пъргави, нервни – се придружават с чести жестикулации. Ходът е същия – чевръст, пъргав. У някои меркурианци с венерин примес, ходът дори е някак "танцуващ". Не напразно измежду меркурио-венерините типове – мъже и жени – се срещат нерядко отлични танцьори.
към текста >>
27.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Те призовават хора на изкуството да им строят
разкошни
дворци, богато украсени отвътре и отвън.
Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното. Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното – облекло, външна обстановка, мебелировка. Венерианките умеят да се обличат с вкус, те притежават естествена елегантност и "шик". За това спомага, без съмнение и хубавото им тяло. Ако венерините типове сами не са хора на изкуството и са богати, те стават естети – меценати.
Те призовават хора на изкуството да им строят
разкошни
дворци, богато украсени отвътре и отвън.
Tе искат да им се създаде колкото красива, толкова и приятна обстановка. Градини, паркове около дворците, с приятно закътани беседи в тях – това е мечта на венерианеца. Бляскави зали, в които да могат да се устройват пищни балове, празненства, концерти – това също е по негов вкус. Защото Венера обича охолния и весел живот всред обществото – балове, танци, празненства, увеселения, карнавали, концерти, театри. Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове "наслада на момента" – ето стихията на Венера.
към текста >>
28.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА Буча Бехар В
разкошния
дворец на един от видните царе на далечния изток, Неру-Ра, преди хиляди години се даваше голямо празненство в чест на един принц, който беше благоволи.
ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА Буча Бехар В
разкошния
дворец на един от видните царе на далечния изток, Неру-Ра, преди хиляди години се даваше голямо празненство в чест на един принц, който беше благоволи.
да посети страната на Неру-Ра. Това се случи тъкмо в деня, когато неговите дъщери празнуваха своето пълнолетие. Младите княгини, възпитани и обучени от най-видните учители на времето, излизаха вече от тяхната опека, блестящи с хубост и знания. Едната се казваше Дуна-Фу, а другата – Меру-Ир. Те бяха родени и кърмени от една майка, но голяма и дълбока беше разликата между тях.
към текста >>
В царска зала, потънала в
разкош
, на висок трон стои Дуна-Фу в последния ден на своето вековно очакване.
Дуна-Фу не знае, коя ще предпочете, но тя се надява. След всичко, което тя направи за него, при нейните безбройни грижи той не ще я отмине. И ето, след хилядолетия Сатия-Ра идва, могъщ и велик. Той идва, за да направи своя избор, за да сключи един велик съюз на земята. Дуна-Фу и Меру-Ир го чакат.
В царска зала, потънала в
разкош
, на висок трон стои Дуна-Фу в последния ден на своето вековно очакване.
Потънала е в злато, коприна и диаманти. На главата си има тежка корона, в ръката си – жезъл. Тя е символ на сила и красота. Народът влиза, отдава своята чест и смирено чака великото събитие. Той е смутен и уплашен.
към текста >>
29.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в
разкош
и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго.
Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно. Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо. Нямаше вече следа от първата красота, която пленяваше сърцата на много царски синове - красота, която караше народът да трепне от възхищение и възторг, когато тя минаваше горда и самоуверена на своя кон, който умело управляваше, както би могла да управлява царството на своя баща. Тогава и млади, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на младата царкиня Елмира.
Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в
разкош
и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго.
Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж. Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа. Казваше се Саваот-Бен-Абу. Бедният Саваот-Бен-Абу, непознат и самотен, чужд всред кипежа на една мощна столица, странник, слязъл от небесните селения между хора, които нямаха нищо общо с него и с неговата съдба. Само той знаеше, какво чакаше, какво искаше, и какво търсеше.
към текста >>
А за
разкошна
мантия, обшита със злато и рубин, Бен-Абу нямаше пари.
И ето години вече той стои и чака, без да може да привлече нейното внимание, без да се добере до онова, което ще улесни неговата мисия. Той употреби всичките си усилия, приложи всичките си познания, но напразно. Никога тя не спре погледа си върху него, никога нейните очи не уловиха тъжния поглед на Бен-Абу. Тя беше недосегаема в своето царско величие и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и млад човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици. Много късно той разбра, че тя никога не ще го забележи в тези дрехи на простосмъртен; за другите уви, тя нямаше очи.
А за
разкошна
мантия, обшита със злато и рубин, Бен-Абу нямаше пари.
Тя трябваше да го обикне такъв, какъвто беше. Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени мисли, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата на царския глашатай, който известяваше печалната вест. Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло. Той се отдалечи тогава дваж по-нещастен. Сега вече надеждата, че царската дъщеря ще се влюби в него, съвсем изчезна.
към текста >>
Когато Саваот-Бен-Абу влезе в нейната стая, потънала в
разкош
, злато и коприна, царкинята обърна очи към него и той я видя, видя я добре и не повярва на очите си.
— Пуснете го! — Царю, рече Бен-Абу, аз ще излекувам вашата дъщеря. Пуснете ме при нея. Царят погледна бедния младеж, който нямаше вид нито на лекар, нито на знахар или жрец, но той видя две необикновено светли очи, които горяха като две блестящи слънца. И без да го разпита, той заповяда да го заведат при болната царкиня.
Когато Саваот-Бен-Абу влезе в нейната стая, потънала в
разкош
, злато и коприна, царкинята обърна очи към него и той я видя, видя я добре и не повярва на очите си.
Пред себе си той виждаше една жена, едно неузнаваемо човешко създание, поразено от най-страшната болест, каквато съществуваше на земята. Едвам сега той разбра, че царкинята беше болна от проказа; едвам сега той разбра безумието на своята постъпка, която можеше да му струва живота; едвам сега видя безумната мисъл да възвърне здравето на смъртно болната княгиня. Първото му желание беше да напусне царския дворец на часа и да се откаже от мисълта и желанието да я излекува. И ето, преди да извърне глава, в същия този миг, той видя в простора шеметните върхове на любимите планини, усети свежия планински въздух, чийто животворни струи заляха неговите гърди. Той въздъхна леко, сърцето му заби радостно и той разбра, че сега или никога не ще разреши своята задача.
към текста >>
30.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и
разкоша
, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния.
Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са. все черти на слънцето.
Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и
разкоша
, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния.
Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества и на другите две планети от тригона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя воин. предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, "предопределена" да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой "юпитеризиран" слънчев тип, с някои и други положителни черти на слънцето и с всички негови слабости - подобно Людовик XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на "слънцето" в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на "царя-слънце" и неговата епоха.
към текста >>
31.
Притчи и приказки
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка - ръка на щедростта, зърна, с обилен сок от слънцето наляни,
разкошен
дар на любовта.
Върхът му на възбог възправи, към светли висоти. Закорени го Ти с години, и го научи да расте, и плодове да връзва сладки, за всички да са те! На бурите да устоява, на студ, и дъжд, и пек, и погледа му да измерва, лазурите далек! Закорени в земята твърда дървото, Боже Ти, и го научи в дни и нощи да вярва и търпи! БЛАГОДАРЯ Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде от този грозд, откъснат в есента, през слънчевия ден, разпръснал златни краски, разискрени по трепетни листа.
Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка - ръка на щедростта, зърна, с обилен сок от слънцето наляни,
разкошен
дар на любовта.
Благодаря за чудните зърна - тез златни чашки с нектар на капчици налян, и вътре в мен, в кръвта и в мисълта ми, чрез пламъка на чудото прелян.
към текста >>
32.
ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ала някогашният каменар, облъчен
разкошно
сега, надменно го изгледал и му казал: Кой си ти?
В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата. Светията продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава. Той минавал все по същия път, но вече отдавна престанал да вижда каменаря. Веднъж като вървял по една улица в града, той срещнал каменаря, зарадвал се, че го видял и го спрял да си поговорят.
Ала някогашният каменар, облъчен
разкошно
сега, надменно го изгледал и му казал: Кой си ти?
Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил. Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същевременно погубил душата си.
към текста >>
33.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
За книгоиздателство „Посредник", преведе в началото на изтеклото десетилетие
разкошната
биография на Ганди, написана от Ромен Ролан.
Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: Хирология от Вреде,Физиогномика от – Дюрвил и Астрология – от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей". Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана, обаче, в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи.
За книгоиздателство „Посредник", преведе в началото на изтеклото десетилетие
разкошната
биография на Ганди, написана от Ромен Ролан.
По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра – „Книга за Живия Бог", „Книга за човека" и „Книга за Отвъдния свят". Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер – Литон – „Занони". Първата премия, която сп. Ж. Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Иивс – „Лекуване чрез цветните лъчи".
към текста >>
В последно време той даде
разкошния
превод на книгата на Ромен Ролан – „Жан Жак Русо", която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли".
Една втора премия, която сп. Ж. Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев – „Лица и души". Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето", която претърпи две издания.
В последно време той даде
разкошния
превод на книгата на Ромен Ролан – „Жан Жак Русо", която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли".
Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид, колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере, какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесет годишна книжовна дейност. Голяма работа бе това!
към текста >>
34.
DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Изданието е
разкошно
.
От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствувате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите уши". Книгата „Свещени думи на Учителя" е напечатана в Ню Йорк в последно време в английски превод в 5 000 екземпляра.
Изданието е
разкошно
.
Всеки екземпляр е подвързан красиво. Форматът на книгата е като българския. Издателят в Ню-Йорк нарочно е подвързал разкошно всеки екземпляр, понеже съзнава, че тя трябва да се употребява като настолна книга. Той счита, че тя ще играе важна роля за пробуждането на ново съзнание в човечеството. Книгата е пръсната по всички щати на Америка.
към текста >>
Издателят в Ню-Йорк нарочно е подвързал
разкошно
всеки екземпляр, понеже съзнава, че тя трябва да се употребява като настолна книга.
Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите уши". Книгата „Свещени думи на Учителя" е напечатана в Ню Йорк в последно време в английски превод в 5 000 екземпляра. Изданието е разкошно. Всеки екземпляр е подвързан красиво. Форматът на книгата е като българския.
Издателят в Ню-Йорк нарочно е подвързал
разкошно
всеки екземпляр, понеже съзнава, че тя трябва да се употребява като настолна книга.
Той счита, че тя ще играе важна роля за пробуждането на ново съзнание в човечеството. Книгата е пръсната по всички щати на Америка. Книгата „Общение с Бога" от Учителя се превежда в Чикаго на английски от руския превод. * Духовни прояви в Швеция — Дейността на Оскар Свантесон За проникването на новите идеи навсякъде по света и за тяхното популяризиране, той периодически печата и изпраща бюлетини на есперанто, в които излага в сбита форма проявите на всяко движение за новото в разните страни на света. Ето един добър начин, чрез който есперанто може да служи за идването на новата култура на земята.
към текста >>
35.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В послеписът са изказани няколко
разкошни
и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за човека, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож.
Тях трябва да посрещне човек с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост. Тогава само могат да го ползуват и се превърнат за него в добро. На стр. 109 се говори за обредите и молитвата. Молитвата може да бъде "гореща и благоговейна" без обреди, в които не е останало днес никакво съдържание.
В послеписът са изказани няколко
разкошни
и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за човека, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож.
промисъл е дълбоко скрит за очите на обикновения читател, формалиста и догматика". "Библията има своя душа, своя дух, които могат да се открият чрез ключа, който дава Кабалата", която е една прастара издънка на великото и вечно окултно или Божествено знание (не "че окултизмът е получил своето начало от Кабалата" стр. 124). Както авторите на разгледаната Кабала са имали, вярваме, най-чистите и добрите намерения да просветят хората, за които е била предназначена и да им помогнат за духовно издигане в тия тежки времена, също така и ние сме се ръководили само от любов към Истината, когато направихме горните бележки и посочихме само някои несъобразности, които идват в противоречие с чистото, Божествено учение на Кабалата. Ние вярваме, че те ще се възползуват с радост от тези указания. Д-ръ Ел.
към текста >>
36.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг
разкошен
светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
Д-р Ст. Джаков НЕБЕ Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик! В бездънния лазур танцуват в слънчев злак запалени усмивки. В неуморна творческа верига въздигаш чудни сгради в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш.
Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг
разкошен
светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя. Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга. А вечер тъмно кадифената одежда със среброобкования лунен сърп и светлозамечтаните очи по нея огъва те в ревнива предпазливост! Небе, небе! Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
към текста >>
37.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше проста и постна, ала богата до
разкош
със засмени лица, братски думи и благи чувства.
Поканени любезно, седнахме както всички, на постлани черджета. Свирна тръба за молитва. Всички стават на крака. Станахме и ние. И хилядното множество като един човек изрече: “Няма любов като Божията любов, само Божията любов е Любов.” На Изгрева с Учителя След това насядахме пак.
Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше проста и постна, ала богата до
разкош
със засмени лица, братски думи и благи чувства.
Млади и стари, особено младите ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха все около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено, с участието на всички, няколко свещени песни. Всичко, особено пеенето, ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи, с лица екзалтирани и унесени. Най-сетне, по знак на Учителя тръбата ни изправи пак на крака, и съборяните изрекоха едногласно: “Само Божията любов е Любов!
към текста >>
38.
Минчо Сотиров (1875-1954)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му
разкошна
, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа.
Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав.
Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му
разкошна
, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа.
Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
към текста >>
39.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Вън от града, в една хубава вила посред
разкошна
градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
M-lle Alice Decoeudres - знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно.
Вън от града, в една хубава вила посред
разкошна
градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана.
към текста >>
40.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти
разкошно
в светлината на идващия Нов Ден.
Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две. Ний знаем че новото ще дойде бавно, постепенно, естествено. Въпреки това, обаче, ние се чувстваме длъжни да изпълним нашия дълг. — Да направим това, което ний можем. И тъй, ний посяваме нашето скромно семенце в градината на живота и вярваме, че Всевишния ще се погрижи за него.
Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти
разкошно
в светлината на идващия Нов Ден.
Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя! Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло.
към текста >>
41.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Света е пълен с
разкошни
здания и палати.
Искайте подробности. Имената на всички дарители се съобщават в „Oomoto Internacia". Писма и суми се изпращат до: S-ro Koogecu Nisimura, 124. rue de la Pompe, Paris, 16-e, France. „Oomoto Internacia“ Б. P.
Света е пълен с
разкошни
здания и палати.
— крепости на насилието, в които здраво се е загнездило злото и от които то владее и управлява целия свят. Защо да няма и един величествен Дом, който да излъчва по всички части на света любовта на човека към човека, да вдъхновява мирните творци на новия братски живот, да призовава към обединение и побратимяване взаимноизяждащите се днес отделни човеци, класи, народи и раси, да ни напомня всекиминутно че в света има само един Бог и затова трябва да има само едно обединено човечество, една религия и един общ език, на който всички да се разбират. Нека се издигне Дома на Човеколюбието и нека той бъде това, което трябва да бъде: център, из който да радиираг по всички посоки лъчите на Божествената Любов към всичко съществуващо, Любовта която не знае граници, за която няма партии, класи, народи и раси. Нека той бъде храм на Единствения Бог, пред когото всички са равни и за когото няма никакви различия. Най-после, нека Дома на Човеколюбието бъде един опит да се реализира в малък мащаб, като в едно опитно поле, прототипа на Царството Божие на земята.
към текста >>
42.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези хора, които могат да се жертват за народа си, които са способни за истински жертви пред олтаря на общото благо, тези хора, които са скромни, които не претендират за големи заплати, за автомобили,
разкош
; които не се стремят да натрупват лесно спечелени богатства, които никога, при никакви условия, няма да забравят своя обществен дълг, — тия хора само могат да създадат и закрепят онова обществено мнение, което може да изведе народа из днешното тежко положение.
Винаги и за всяко нещо то трябва да диктува на управниците народната воля. То трябва да бъде господаря, то трябва да разрешава въпросите и да не допуска каквито и да било политически авантюристи и диктатори да налагат волята си като тормозят народа и го заставят да върви по пътища, водещи към катастрофи. Кой, и по какъв начин може да създаде у нас това мощно обществено мнение, което да бди над народните съдбини, да ни пази от катастрофи и да поведе народа ни към светло бъдеще. към мирни щастливи дни, към духовен и стопански напредък? — Не ще съмнение, това са най-будните, най-честните, най-съвестните хора измежду самия този народ, които живеят с неговите болки и радости, които са свързали неразривно своя живот с неговия, които винаги са готови да предпочетат общия, колективния интерес пред своя личен такъв.
Тези хора, които могат да се жертват за народа си, които са способни за истински жертви пред олтаря на общото благо, тези хора, които са скромни, които не претендират за големи заплати, за автомобили,
разкош
; които не се стремят да натрупват лесно спечелени богатства, които никога, при никакви условия, няма да забравят своя обществен дълг, — тия хора само могат да създадат и закрепят онова обществено мнение, което може да изведе народа из днешното тежко положение.
Как ще стане това и кога? — На този въпрос можем да не отговаряме напълно. Всеки майстор знае занаята си, и тези, които са се родили за да извършат едно велико дело за избавлението на своя народ, трябва да знаят начина на своята работа и времето, когато трябва да започнат. Така или иначе, българският народ чака. Той чака ония добри и скромни работници, ония добри орачи и сеячи, които ще разорат буренясалата нива на неговия обществен живот, изтръгвайки грижливо из нея плевелите на злото, и ще хвърлят в нейните бразди семето на доброто, за да пожънат плодовете на мира и напредъка, на общото благоденствие и щастие.
към текста >>
43.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Околните хълмове се усмихват в
разкошната
си премяна.
По ясното небе няколко позлатени облачета отразяват чуден блясък. Червена пурпурна заря се явява на пламналия изток. С благоговейно, молитвено настроение стоя, като във величествен храм пред свещенодействие. На позлатения изток се явява чиста, сребърна заря. Блесна първия лъч на слънцето и прониза просторите.
Околните хълмове се усмихват в
разкошната
си премяна.
Слънчевата сила и топлина приижда на вълни, буди и възражда. Чрез безбройните си лъчи слънцето сипе горещи поздрави, целува и милва всичко, що среща. Цветята дигат главички. Дърветата се молят с грейнали чела. Птичките по-възторжено пеят.
към текста >>
която се стремиш към близост и единение повече, отколкото към богатства и
разкош
, повече, отколкото към величие и слава — Бъди благословена!
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе! Д. Ст. Бъди благословена! Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо — Бъди благословена ! Ти, която копнееш за мир и братство между хората.
която се стремиш към близост и единение повече, отколкото към богатства и
разкош
, повече, отколкото към величие и слава — Бъди благословена!
Ти, която се възземаш по пътища нагорни към светлия връх на съвършенството, която се трудиш и грижиш за слабите и нещастните повече, отколкото за себе си — Бъди благословена! Ти, която обичаш красивите кътчета на земята повече, отколкото царските палати, която се радваш на цветята свежи и благоуханни повече, отколкото на златните украшения — Бъди благословена! Ти, която дириш в труда забава и развлечение, а в безделието и суетата намираш скука и мъчение — Бъди благословена I Т. Ч. Любовта. Оня огън, който сгрява и оживява сърцата и дава мощ на духа, за да размаха волно крила и да лети към светли и красиви висини — това е Любовта.
към текста >>
44.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А от друга: свръхпечалби, прекомерно високи заплати, излишества,
разкош
, безумно прахосничество.
Хаос икономически, политически и духовен. Човечеството се намира в задънена улица: Милиони безработни. Липса на най-необходимото. Мизерия, глад, израждане. Това от една страна.
А от друга: свръхпечалби, прекомерно високи заплати, излишества,
разкош
, безумно прахосничество.
Над всичко това, — пълна духовна тъмнина царува както в широките маси, така и в привилегированите съсловия. Липса на ориентираност в живота. Отвръщане поглед от реалното, неспособност да се схване то и тичане след илюзии, след суетни постижения и груби удоволствия. Партиите разделят народа на враждуващи части и раздухват омразата в него. Духовенството го приспива.
към текста >>
45.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред
разкош
, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия.
Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието. Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза.
От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред
разкош
, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия.
От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота.
към текста >>
46.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са всезнаещи и крачат смело по своя чер път ... Те жадуват повече богатства и
разкош
, повече величие и слава, отколкото мир.
И живота, тоя дар Божи, това висше благо, се превръща за човека в тежко и мъчително бреме, в скръб и страдание. Учителю, в тебе е последната надежда. В твоя буден и озарен от лъчите на спасителната истина разум, в твоето живо и пламтящо от любов сърце. В твоето умело напътване на тия, малките, над които бдиш, и в които се намира най-добрата заложба за бъдещето, разумно, щастливо и свободно човечество. Отдавай на старите по-малко внимание.
Те са всезнаещи и крачат смело по своя чер път ... Те жадуват повече богатства и
разкош
, повече величие и слава, отколкото мир.
братство и взаимопомощ. Те обичат и ценят повече средствата за живот, отколкото самия живот. Забрави и себе си. А се слей любовно с душите на малките и заради тях отдай сили и младост, живот и радост. Току що стъпили в градината на живота, мили и невинни, като цветя, те те гледат с доверчиви очи.
към текста >>
47.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък,
разкош
, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието.
младежи от двата пола, които още се двоумите кой път да хванете и каква цел да гоните в живота, се обръщам аз. Към вас се обръщам, защото вий сте още свободни да извирате; към вас се обръщам, защото вий сте бъдещето човечество и от сегашния ви избор зависи щастието и нещастието, свободата и робството във вашия бъдещ живот. Два пътя се откриват пред вас, младежи: пътя на себелюбието и пътя на човеколюбието. Кой ще изберете вий ? По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат.
Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък,
разкош
, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието.
И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път.
към текста >>
48.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с
разкош
и светски блясък, както те правят това на гърба на народа.
При това, не четем ли в Евангелието, че тия, които са били проникнати от истинския дух на Христовото учение, са жертвали всичкото си имущество и са го имали и живеели общо? Ако днес последователите на г. Дънов осъществят великия пример на първите християни за истински християнски живот, нима нашето духовенство ще счита че това е престъпление? Нека нашите владици не завиждат на г. Дънова в това отношение.
Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с
разкош
и светски блясък, както те правят това на гърба на народа.
Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им.
към текста >>
49.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А в същото това време други живеят в
разкош
, преяждат, тормозят, изнасилват своите братя, за да събират безчетни материални блага, само за да задоволявал, своето глупаво чувство на егоизъм и лакомия.
Тя дава всичко тъй изобилно, щото да има за всички от атома до Бога. Но какво виждаме? — Гладни, голи, страждущи, превити и смазани от гнета за утрешния ден! Тълпи, милионни тълпи унижени и оскърбени! В целия свет има 70 милиона безработни.
А в същото това време други живеят в
разкош
, преяждат, тормозят, изнасилват своите братя, за да събират безчетни материални блага, само за да задоволявал, своето глупаво чувство на егоизъм и лакомия.
Страшно социално противоречие! Голяма социална дисхармония, която е докарала до съвременната всеобща криза, до днешния трагизъм на човечеството! Какъв чуден парадокс! Да има блага с излишък и да има гладни, да има тръпнещи за коматче хляб! Защо?
към текста >>
50.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Холивудските пък обитатели, тия галеници на съдбата, към които се носят мечтите на кинолюбителите от цял свят, трябвало — според вестниците — да гладуват в
разкошните
си дворци, защото търговците спрели да ги кредитират.
Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ____________________________ *) За да бъде човек в хармония с комичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. Езикът на Природата Неотдавна вестниците съобщиха разни куриози във връзка с голямото финансово сътресение, което раздруса страната на доларите. Милионери, останали без цент, били принудени да сключат заеми от своите слуги, за да посрещнат всекидневните си нужди. Други дори се сдружили с довчерашните си слуги, като събрали наедно малкото си пари, та да прекарат по-лесно някой ден и друг.
Холивудските пък обитатели, тия галеници на съдбата, към които се носят мечтите на кинолюбителите от цял свят, трябвало — според вестниците — да гладуват в
разкошните
си дворци, защото търговците спрели да ги кредитират.
Не знам какво ще е „гладуването" на Холивудските принцове на екрана, но ако то дори е само едно спиране на оня поток от долари, който се лее към тях, пак е достатъчно за да помрачи тяхната безпечност. От друга страна на безработните — сиромасите — малко много се плаша, раздава им се що годе помощ. Па се кроят и планове за съкращаване на работните дни, на работните часове, за да може да се даде работа на всички, макар и малко. Това са дребни наглед факти, които се отбелязват като куриози или аномалии, но който може да вижда ще съзре оная мисъл, която Живата Природа иска да внесе чрез тях в съзнанието на хората. Защото Природата говори чрез събитията, които изплитат живота, тя постепенно наставя, поучава, поправя, а понякога — в известни ликвидационни епохи като настоящата — красноречиво опровергава несъстоятелните и изопачени човешки схващания за живота, човека и Природата.
към текста >>
51.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Елате да видите тия, които всичко дават за вашия живот, за вашия
разкош
и охолство.
Чуйте вие, които сте застанали на мястото на духовни водачи — вие, владици и свети старци от Синода! Чуйте вие, офицери от най-горните чинове, вие полковници и генерали! Всички горни, чуйте гласа, който иде отдолу, и елате да ни видите! Елате да видите тия, които се трудят от ранно утро до късна вечер; тия, които изработват вашите дрехи по няколко костюма за всеки сезон, които произвеждат продуктите за вашата храна, за вашите десетки порции за всеки обяд и вечеря, тия, които чрез труда си, под форма на данъци, плащат вашите големи, по хиляди левове на ден заплати, плащат вашите пътни и дневни за разходките ви из Европа и по скъпите курорти, плащат вашите скъпи автомобили, плащат всичките ви забави и развлечения, плащат всичко, що вашата ръка харчи и прахосва. Елате да ни видите!
Елате да видите тия, които всичко дават за вашия живот, за вашия
разкош
и охолство.
Да видите как мнозина от тях са боси през късна есен, когато мраз земята сковава. Да видите как мнозина от тях имат само по една скъсана дреха и риза на гърба си, които им служат за делник и празник, за земен и летен сезон. Да видите как мнозина от тях по цели месеци нямат двадесет лева в джоба си, за да купят сол и газ за в къщи, за да купят тетрадки, моливи и учебници за децата си. Да видите как мнозина минават своите oбеди и вечери с оскъдния царевичен хляб и картофи. Елате да видите нашата мизерия, нашето тегло, машите скърби и неволи.
към текста >>
52.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пресищане, излишества и
разкош
от една страна, глад и мизерия от друга — не ще съществуват.
Щом се дойде до благата на живота — те трябва да бъдат правилно, справедливо разпределени. С други думи — за всички отделни единици, съставляващи общия организъм на държавата, трябва да се създадат добри условия за техния живот и развитие. В истинската държава всички са равни — не на думи, не и по „избирателни права“, а в задължението си — всички да работят, и всички еднакво да се ползват от произведеното. Да признаеш на човека „равенство пред законите“, а да го лишиш от възможностите за сносен човешки живот, да му дадеш „избирателни права", а да разполагаш всеки момент с, живота му, това е най-големия абсурд, до който съвременните държави изпадат. Новата, истинската държава няма да бъде насилник и експлоататор за отделните индивиди, няма да бъде за едни майка, за други мащеха, а ще бъде истинска майка за всички.
Пресищане, излишества и
разкош
от една страна, глад и мизерия от друга — не ще съществуват.
Насилия и тормоз, безпрекословно подчинение и диктатура няма да има. В новата държава ще управлява разумността, за благото, на всички съставляващи я индивиди, като се изключат всички класови различия, и се създадат добри условия за живот и развитие на всички. Новата, истинската държава няма да се създаде чрез закони, отгоре, а ще се изгради бавно, естествено и свободно отдолу, в недрата на самия народ, чрез трудовите братски задруги, които постепенно ще обгърнат целия живот. На работа за изграждане на Братските Задруги, които ще създадат новата Божествена Държава, в която насилия и класови различия не ще съществуват. Лечебното действие на цветовете Лечебното действие на светлинните лъчи е отдавна доказано, и днес то се използва широко от лекари и публика за ликуване на болести и укрепване на здравето.
към текста >>
53.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
вземат насила народните пари, за да имат за себе си големи заплати, за да трупат богатства и живеят в
разкош
.
Защото само те ще ръководят народа към сближение, към помирение и единство с другите народи, където е щастието, свободата и напредъка на всеки народ. Като разглеждаме днешните управници, днешните народни представители, от най-левите до най-десните, всички от които считат себе си за народни служители, ние виждаме, че всички те водят народа към разединение, към разделение на партии и партийки, към делене на класи, към вражда, към борби, към граждански войни. Това се вижда ясно. И смело може да се каже, че това не са никакви народни служители, никакви управници, в точно обратното: те са гибелни за народа егоисти, заслепени себелюбци, които служат на свои лични амбиции, гонят своя лична слава, осигуряват свои лични материални облаги. Чрез данъци, чрез глоби, чрез разни налози тия народни служители му отнемат народния труд.
вземат насила народните пари, за да имат за себе си големи заплати, за да трупат богатства и живеят в
разкош
.
Те са толкова далеч от народа, те са толкова отчуждени от него, щото никога не виждат неговото истинско положение. Не виждат, че мнозина изнемогват от непосилен труд и неволи, от мизерия, и без срам, без упреци на съвестта, получават и прахосват по стотици левове дневно, събирани от бедния и гладен народ. Получават големи заплати, та по тоя начин, за народа, който им дава всичко, не остава и малко, не остава нищо и той слабее и умира бавно, притискан и задушван от своите служители и управници. Такива са днешните народни служители, Нови служители, нови управници и духовни ръководители на народа са нужни. Те трябва да обичат народа и да му служат не за заплати, не за материални блага, а защото са част от него, защото народното щастие и свобода са и техни, защото народния напредък е и техен напредък.
към текста >>
54.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз виждам в големия град
разкошно
наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна младеж и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора.
Д-р Стефан Радостта на живота Къде е радостта, която осмисля живота? В богатството ли? В многото ядене и пиене ли? В половите удоволствия ли? Във властта над себеподобните ли?
Аз виждам в големия град
разкошно
наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна младеж и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора.
И тук и там, навсякъде музика ечи и весели това множество от жени и мъже. Това ли е радостта на живота? Това ли го прави смислен и ценен за човека? О, не, не! Това със само жалки забави и развлечения за загубилите истинската радост и смисъла на живота.
към текста >>
55.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Босилекът растеше и
разкошно
китеше своите гранки.
Да дадем нашата подкрепа на брата човек, да посветим живота си нему, защото доброто сторено на един е за всички. Наш е изборът. Свободни сме да хванем единия или другия път. Тодор Йорданов Босилекът в саксията (б а с н я) Девойка си беше посадила стрък босилек в саксия, защото много обичаше приятния му дъх. Вечер-сутрин редовно го поливаше с чисто бистра водица.
Босилекът растеше и
разкошно
китеше своите гранки.
Всяко негово листенце беше мазно, пълно, сочно и яснозелено. Лека приятна миризма изпълняше стаята. Един ден повикаха девойката при леля й на село. Тя замина набързо за там и не направи никакви разпоредби за своя босилек. Защото мислеше да се завърне още на другия ден.
към текста >>
56.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живеейки всред богатства, охолство и
разкош
, те се претрупват с много ядене и пиене, задръствай по тоя начин своя организъм, лишават сами себе си от благата на здравето, губят лекотата и радостта на живота.
Казвам грешен и престъпен, защото те внасят дисхармония, нарушават реда и спокойствието, както в своя, тъй и в общия живот. Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание. Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“. Другото зло. до което стигат тия хора, е лично за тях и е много по-гибелно от първото, което причиняват на бедните.
Живеейки всред богатства, охолство и
разкош
, те се претрупват с много ядене и пиене, задръствай по тоя начин своя организъм, лишават сами себе си от благата на здравето, губят лекотата и радостта на живота.
И няма да бъде пресилено ако кажа, че богатите, въпреки завистта, с която бедните гледат на техният охолен живот, са повече изложени на бързо израждане, на болести и хилавост, отколкото бедните, или по-право ония, които живеят редовно, които се задоволяват само с необходимото. Затова именно Христос е казал: „По-скоро камила ще мине през иглени уши. отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. Т. Ч. УЧИТЕЛЯТ Аз тръгнах веч по океана Със кораб хубав, здрав, голям; Стои начело капитана И бди за нас дене, нощем.
към текста >>
57.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
всички ние сме се събрали в дома на един наш приятел — вън от града, далеч от неговата тъмна и задушлива атмосфера в лоното на природата, всред
разкошна
борова гора, до красива пълноводна река, близо до морето.
А другите обществени и частни заведения да улесняват приготовляването и употребяването на такъв хляб, като се наблегне, че от белия хляб са отнети много от хранителните вещества и че той отслабва естествената съпротива на тялото и намалява силата и раждаемостта на расата. Изгрев слънце в Рига 22 март. Първият ден на пролетта, първият ден на любовта, който носи радост и живот. Велик празник на светлината, празник на Слънцето, празник на Белите Братя, празник на Любовта и Новия Живот. Рано през нощта — още в 2 ч.
всички ние сме се събрали в дома на един наш приятел — вън от града, далеч от неговата тъмна и задушлива атмосфера в лоното на природата, всред
разкошна
борова гора, до красива пълноводна река, близо до морето.
Събрали сме се за да посрещнем слънцето в първия ден на пролетта, да посрещнем изгрева на Слънцето на Любовта, което носи живот. Но у всички е тъга. Небето е закрито. Тъмни, мрачни облаци висят. Студено. От два дни вече буря, сняг, дъжд замени прекрасните слънчеви дни.
към текста >>
58.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези блестящи цветя; тези
разкошни
пурпурни цветя с тъмночервени сърца!
“ Смутен от тези думи, аз го гледах в мълчание. Аз бях изплашен, защото започвах да мисля, че той е луд. Аз гледах наоколо, питайки се, дали не мога да избягам и да се върна пак в храма. Но, докато аз размишлявах и се питах в себе си дали трябва да направя това, той стана и се обърна към мене с една сладка и необикновена усмивка, която като че ли скриваше грозотата на неговите груби черти; „Ела с мен“, каза той; аз станах и го последвах. Ний минахме през градината, която бе тъй пълна с очарования за моите любопитни очи, че аз закъснявах, вървейки след водача си. О!
Тези блестящи цветя; тези
разкошни
пурпурни цветя с тъмночервени сърца!
Каква мъка изпитвах, че не можех да се спра да подишам парфюма на тези очарователни коронки, макар че, в моето скорошно преклонение пред белият цвят на лотоса, те изглеждаха само като отражение на нейната върховна красота. Ний се отправихме към една порта на храма, различна от тази, през която влязох в градината. Докато се приближавахме, излязоха двама жреци, облечени в същите тоги от бял лен, както жреца със златната брада, Агмад. Тези хора бяха тъмнокоси, и. макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността.
към текста >>
59.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На човека Ти жадуваш все повече и по-
разкошно
ядене и пиене, ти искаш да си облечен в по-скъпи и блестящи дрехи и да живееш в големи и богато украсени къщи; ти искаш да бъдеш колкото се може по- богат и до живееш в по-голям
разкош
.
Това е много естествен признак в нея. Тя другояче не може да се прояви. Тя ще крещи докато славата на настъпващото утро заглуши нейния вик и бъде принудена да се скрие. Че настъпва утрото на нова култура ни показват явленията в живота. Да се подготвим, изчиствайки се от старото, да я посрещнем. N.
На човека Ти жадуваш все повече и по-
разкошно
ядене и пиене, ти искаш да си облечен в по-скъпи и блестящи дрехи и да живееш в големи и богато украсени къщи; ти искаш да бъдеш колкото се може по- богат и до живееш в по-голям
разкош
.
И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен. Измама! Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?!
към текста >>
60.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз не можех да гледам нищо друго, макар че тук имаше много хубави неща за гледане, тъй като стаята бе
разкошно
украсена.
Той се обърна и отвори вратата; след това, като мина пред мен, той я задържа отворена, за де мога де го последвам. И аз го последвах, наистина, макар че нозете ми се подкосяваха под мене и като че ли ме отвеждаха към бездната. Влязохме в една стая с низък таван, осветена от широк прозорец, поставен високо на стената. Тя беше продълговата и драпирана с богати платове, край една от страните на стаята се намираше едно низко легло, когато го забелязах. аз отстъпих, без сам да знам защо, но внезапно в мен мина мисълта, че аз съм спал миналата нощ на това легло.
Аз не можех да гледам нищо друго, макар че тук имаше много хубави неща за гледане, тъй като стаята бе
разкошно
украсена.
Аз се чудех само, с трептящо сърце, защото това легло е взето от стаята, в която спах. Докато го гледах, отдаден на предположения, внезапно аз почувствах мълчанието, пълното мълчание и самотност . Обърнах се разтревожен. Да, аз бях сам. Агмад, жрецът, от когото се страхувах, беше излязъл.
към текста >>
61.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Говоря за пътя на алчността — пътя на жаждата за много ядене и много пиене, за много удоволствия — пътя на
разкоша
и охолството.
Дето любовта влезе, там се разкриват причините и последствията на нещата. (Из беседите на Учителя) Щастието Откажете се, откажете се завинаги от мисълта и вярата, че ще догоните щастието по своите пътища. Само нещастието се достига там. Нещастието, маскирано, което вие, по недоглеждане, вземете за щастието. Говоря за пътищата, по които сте устремени в живота.
Говоря за пътя на алчността — пътя на жаждата за много ядене и много пиене, за много удоволствия — пътя на
разкоша
и охолството.
Говоря за пътя на властта, пътя на насилието над себеподобните; пътя на гордостта, пътя на величието и славата. Говоря за всички пътища, противни на Любовта, братството и мира между хората по цялата земя, по-които вървите всеки ден и всеки час. Откажете се, откажете се завинаги от мисълта и вярата, че по тия пътища ще достигнете щастието. Там достигате само нещастието, чийто истински лик е скрит под маската на щастието. Съвсем други е пътя на щастието.
към текста >>
62.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя имаше
разкошна
цветна украса, и аз гледах с удоволствие за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите.
Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“. След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец. Аз разтворих книгата веднага. Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от младите момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент. Отворих черната корица на книгата и хвърлих поглед върху първата страница.
Тя имаше
разкошна
цветна украса, и аз гледах с удоволствие за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите.
Те изпъкваха върху сивия фон по един тъй жив начин, че изглеждаше като че ли бяха очертани с огън. Заглавието беше: „Изкуството и силата на Магията“ Това за мен нямаше никакъв смисъл. Аз бях едно момче почти без всякакво образование, и бях много учуден, защо Агмад мисли, че една такава книга може да бъде другар за мен. Разгръщах машинално страниците. Всички те бяха неразбираеми за мене, по причина на употребяваните термини, без да се говори дори за предмета, който разглеждаха.
към текста >>
63.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който живее
разкошно
на земята, той е разточителен в духовния свят; той разпилява своята духовна енергия.
Тогава вие ще усетите едно стеснение в себе си. Всяко даване, което стеснява ума и сърцето на човека, не е право, даване. Всяко даване, което разширява ума и сърцето на човека, е право даване в истинския смисъл на думата. Когато човек дава разумно, по същия закон се отнася и природата към него. Начина на живота на човека определя и границите на неговите духовни възможности.
Който живее
разкошно
на земята, той е разточителен в духовния свят; той разпилява своята духовна енергия.
И тогава, като се върне в духовния свят, той ще бъде беден човек, защото е разпилял своите блага още на физическия свят. Ако прави известни спестявания, не да се въздържа, но да употребява само онова, което му е потребно, той ще се върне в пълния живот дето има всички условия за развитие. Когато човек изгуби условията за развитието си, той е вече остарял. И като остарее човек, започва да мисли, че дъщерите и синовете му ще продължат неговата работа. Но той се лъже, те няма да продължат неговата работа, но ще продължат своята работа.
към текста >>
64.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той помоли светията да го удостои с едно посещение в неговия
разкошен
Дом.
Всеки който отиваше при него, получаваше нещо и диреше начин да изрази благодарността си. Уви, светията понякога посещаваше и домовете на някои люде и само той знаеше защо прави това. Посещаваше еднакво и бедни и богати и болни и нещастни. И биваше небивал слънчев изгрев и биваше велик празник в оня дом, чийто праг той е прекрачил. Един ден при него дойде един богат човек, когото той бе много пъти и лекувал, и утешавал, и съветвал.
Той помоли светията да го удостои с едно посещение в неговия
разкошен
Дом.
Светията прие поканата и отиде и знаеше отнапред, че дома на богатия бе белязан с тройния знак на великолепие, блясък и доволство. Слуги и слугини, които вече цяла седмица бяха тичали да устроят царския прием, бързаха, излизаха и влизаха в стаите, когато пред входната врата ма грамадния дом спре каляска, от която пръв слезе господаря на дома и услужливо подаде ръка на скъпия гост. Пред самата приемна зала чакаше господарката на дома, едрата, пълна фигура не която покриваше тежка коприна. Развълнувана от радост, тя целуна ръка на госта и го въведе и покани да седне пред изобилно изискано и красиво наредена трапеза, където имаше насядали вече и други гости, също тъй богати люде. Като в царски дом, където охолността туря печат на всичко.
към текста >>
А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на светията и останалите гости, скъпи блюда,
разкошни
гозби.
Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири. Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта. И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини. И му олекна, изчезна и последната сянка от скръб и сладък беше скромния му обед.
А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на светията и останалите гости, скъпи блюда,
разкошни
гозби.
Светията бе странно замислен и мълчалив. И за почуда и смайване на домакините, той тихо запита: „имате ли малко маслини? “ Донесоха му веднага и смутено ги подадоха. Той обядва само хляб и маслини и през всичкото време на обеда бе мълчалив. Окръжаващите бяха в недоумение и почуда.
към текста >>
Тя ме водеше из стаите на нашия дворец и аз не можех да се спра да гледам техния
разкош
, защото винаги след тях имаше още по-красиви Разхождах се с нея в градините, гдето ароматните цветя растяха в такова изобилие, каквото аз никога не бях виждал на друго място.
1936 год. Мейбъл Колинз (19) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 151) Глава II След този момент идва един период, за когото аз не мога да си дам тъй точна сметка, както за останалите дни на моя живот. Той е тъмен и обгърнат от еднообразието на чувствата, които аз , преживявах. Наистина, тия чувства се сливаха заедно и ставаха винаги едно и също нещо. Аз се опитвах от удоволствия всеки ден; всеки час моята величествена другарка ми се струваше все по-красива, така че аз с учудване фиксирах очите си върху лицето й.
Тя ме водеше из стаите на нашия дворец и аз не можех да се спра да гледам техния
разкош
, защото винаги след тях имаше още по-красиви Разхождах се с нея в градините, гдето ароматните цветя растяха в такова изобилие, каквото аз никога не бях виждал на друго място.
Зад градините се простираше полето; в низката и мека трева растяха множество диви цветя, лотоси цъфтяха в потока, който извиваше всред полето. Тук идваха вечер младите момичета на града, едни да черпят вода, други да се къпят в потока, след което седяха заедно на брега и разговаряха, смееха се, пееха, докато половината от нощта минаваше. Техните красиви форми и техните приятни гласове правеха вечерите двойно по-красиви. И когато те ни напускаха, пеейки с тих глас, най-хубавата от тях, моята, идваше с мен в двореца, в който ние живеехме всред града, и все пак изолирани от него. Ние бяхме толкова щастливи, както никой друг в града.
към текста >>
65.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наистина лишени са от
разкошни
стаи, хубави мебели, финни напитки и изрядни блюда на трапезата, но имат здраве— най-голямото богатство което може да даде животът.
Тук ние виждаме твърде стари хора, макар че храната им не е всякога най доброкачествена, нито пък жилищните им условия са най-добри. Въпреки това много от тях живеят твърде дълъг живот, защото не са под гнета на най-важното условие, което състарява човека преждевременно — грижите около съществуването ни. Те не се грижат за насъщния, водят сравнително редовен живот, лягат рано и стават рано, хранят се леко, не пият спиртни пития и не заболяват от простуда, на връщане от стоплените театри или салони, защото не ходят на такива, нито берат ядове около богатствата си, защото немат такива. И са щастливи. Щастливи са, защото имат най-голямото богатство, което може да им даде животът: да са здрави и да съзна-ват, че живеят.
Наистина лишени са от
разкошни
стаи, хубави мебели, финни напитки и изрядни блюда на трапезата, но имат здраве— най-голямото богатство което може да даде животът.
А здрави са, защото не хабят нервите си по добиване на неща, които правят живота луксозен и красив, но не и непременно радостен и щастлив. Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр. както и да посветят част от времето си на четене на хубави книги, чрез които ще добият по широк поглед на живота и по-голяма култура. При днешните тежки икономически условия, единственият начин да бъдем здрави и що годе щастливи е да се научим, как да владеем нервите си и да не ги хабим чрез прекомерни грижи за суетни неща, както и да избегнем всичко онова, което угнетява и съсипва духа. А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура.
към текста >>
Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в
разкошни
дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр.
Те не се грижат за насъщния, водят сравнително редовен живот, лягат рано и стават рано, хранят се леко, не пият спиртни пития и не заболяват от простуда, на връщане от стоплените театри или салони, защото не ходят на такива, нито берат ядове около богатствата си, защото немат такива. И са щастливи. Щастливи са, защото имат най-голямото богатство, което може да им даде животът: да са здрави и да съзна-ват, че живеят. Наистина лишени са от разкошни стаи, хубави мебели, финни напитки и изрядни блюда на трапезата, но имат здраве— най-голямото богатство което може да даде животът. А здрави са, защото не хабят нервите си по добиване на неща, които правят живота луксозен и красив, но не и непременно радостен и щастлив.
Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в
разкошни
дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр.
както и да посветят част от времето си на четене на хубави книги, чрез които ще добият по широк поглед на живота и по-голяма култура. При днешните тежки икономически условия, единственият начин да бъдем здрави и що годе щастливи е да се научим, как да владеем нервите си и да не ги хабим чрез прекомерни грижи за суетни неща, както и да избегнем всичко онова, което угнетява и съсипва духа. А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура. Така са живели нашите деди и прадеди и са стигнали до дълбока старост без да са знаели тия научни истини. Днес ние живеем в по-културен век и можем, ако следваме съветите на науката и повеленията на разума, не само да стигнем тяхната възраст, но и да я надминем.
към текста >>
66.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя бе бляскаво украсена с
разкошни
мебели и богати бродерии, изпълнена със странни великолепни предмети, които я правеха да изглежда като стая на някой принц.
После, внезапно, събитията от миналия ден изплуваха в паметите ми. Това беше като изгряването на слънцето. Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство. Станах, забравяйки слабостта и умората си. Едва се зазоряваше и, през високия прозорец, бледата светлина влизаше тихо в моята стая.
Тя бе бляскаво украсена с
разкошни
мебели и богати бродерии, изпълнена със странни великолепни предмети, които я правеха да изглежда като стая на някой принц.
Ако не бе особената й форма и високия прозорец, трудно би се познало, че това е онази стая, която в моето детинство бе превърната, за мое удоволствие, а цветна градина. Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на младостта. А тук, ароматизираната атмосфера, тежките драперии, поразителния лукс ме потискаха. Аз повдигнах драпериите и преминах през голямата стая, която бе съседна с моята. Тя бе празна и тиха; същото беше и в широкия коридор.
към текста >>
67.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
грамадни,
разкошни
рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства.
Не мога да кажа колко време продължи тази ожесточена и мълчалива борба, но най-после светлината се появи около нас от всички страни заедно със запалването на факлите един от друг. Виждах смътно, защото зрението ми беше отслабнало. Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози.
грамадни,
разкошни
рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства.
Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози. Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше. Подигнах очи и видех, че бях заобиколен от десетте. Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим.
към текста >>
Една струя червена кръв течеше от леглото в една
разкошна
ваза, поставена на пода всред грамада от рози.
Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна.
Една струя червена кръв течеше от леглото в една
разкошна
ваза, поставена на пода всред грамада от рози.
Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше. Подигнах очи и видех, че бях заобиколен от десетте. Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим. Тогава аз разбрах коя беше ужасната сила, срещу която аз се борех. Тази сила бе сбора от техните воли.
към текста >>
68.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Значи, тя е относителна, а не абсолютна И действително, ние днес виждаме, че съвременното знание носи за едни свобода, за други робство; за едни благо, за други мизерия и лишения; за едни
разкош
, за други ограничения и подтисничество, смърт.
Този е истинския потик. Природата е вложила основна мярка в нас, с която можем да го познаем по неговите проявления, а именно: ако една придобивка носи благо за всички същества без изключение, ако тя носи свобода и помощ за всички, тя е резултат на вътрешния, абсолютния потик. Вторият вид потик е относителен. Той е различен а различните същества. Съвременната култура и наука са резултат на относителни потици.
Значи, тя е относителна, а не абсолютна И действително, ние днес виждаме, че съвременното знание носи за едни свобода, за други робство; за едни благо, за други мизерия и лишения; за едни
разкош
, за други ограничения и подтисничество, смърт.
Това не са съществени придобивки на знанието, те не са продиктувани от вътре, не са резултат на човешкия дух. Те са резултат на временни интереси, на груби егоистични похвати. В тях няма вечна идея, няма висок идеал. Вечна идея и висок идеал имаме само в абсолютното знание. Те са постоянните двигатели на живота.
към текста >>
69.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Там дето бе снежна пустиня, ще се обърне в
разкошна
градина.
Той дава здравето! Той прави пролетта и чрез нея ни раздава своите блага, учи ни как разумно да живеем и работим. Който се свърже със силата на Пролетта, на Любовта, не ще се плаши от студ, и глад, мито от болести и смърт. — Хубави работи приказваш! Помогни ми да ги разбера и повярвам!
— Там дето бе снежна пустиня, ще се обърне в
разкошна
градина.
Ден на любов и радост! Кой прави това? Не вярваш ли, че цветовете на дръвчетата ще се обърнат във вкусни плодове? Ако вярваш това, защо да не повярваш, че добрите мисли и чувства, които постоянно влагаме в душата си. са семе, което ще поникне, ще се разцъфти и ще даде обилен плод?
към текста >>
70.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като предвкусване на това време, на тази нова стадия на човешкия развой, като малка частица от това лъчезарно бъдеше, са дадените ни от Учителя и вече изпълнявани на доста места в страната ни паневритмията упражнения, — съвършено съчетание на музика, пластика, поезия и гимнастика, изпълнявани всред
разкошните
декори на разцъфтялата природа, при свежия дъх на омайното утро, приветствани от живителните лъчи не току що изгрялото слънце, и съпровождани от сладките песни на птичките.
1936 г. О. Славчева Паневритмия! В развитието си човек непременно ще дойде до една стадия, при която неговият живот ще се превърне в пълна хармония — хармония между неговите мисли. чувства и постъпки, хармония между духа и тялото, хармония между неговите интереси и интересите не всички останали същества, всред които той живее. Музика, поезия, красота, чисто та, разумност, вяра и любов — това ще бъде живота на човека, който се е справил със себе си, станал е господар на низшето в себе си и е подчинил всичко на върховната воля на Духа.
Като предвкусване на това време, на тази нова стадия на човешкия развой, като малка частица от това лъчезарно бъдеше, са дадените ни от Учителя и вече изпълнявани на доста места в страната ни паневритмията упражнения, — съвършено съчетание на музика, пластика, поезия и гимнастика, изпълнявани всред
разкошните
декори на разцъфтялата природа, при свежия дъх на омайното утро, приветствани от живителните лъчи не току що изгрялото слънце, и съпровождани от сладките песни на птичките.
Велика е благодатта но паневритмията, и затова човешките души я поглъщат жадно, така, както изжаднелите растения поглъщат капките на небесната роса. Неоценима, неизразима и несравнима с нищо е ползата, която душата и тялото на човека получават от участието в тази свещена утринна мистерия. Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени. В нея са вложени Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази. Паневритмия! — връзка между небето и земята, отворена врата към висините на Духа, стълба към Божествената хармония и красота, радостен проблясък от далечното бъдеще на човека Дух.
към текста >>
71.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но на петия прекрасен ден, като прилетяла в своя дом,
разкошно
украсен, да снесе и петото си яйченце, изненадано видяла, че в гнездото й яйцата, неизвестно как се наредили вече тъкмо пет.
През тази година на Св. Св. Константин и Елена тя, като ме сила хляб, неочаквано някаква сила я подтикнала да разрине огъня, който приготвила за печене на хляба и да започне да играе върху него. От тогава вече редовно играе върху огъня в този ден. Кадънка и сврака (басня) Хубавата горска птичка, малката Кадънка, си направила гнезденце в една гъстолиста трънка. И започнала да носи, с пълна радост на сърце, всеки ден по яйченце.
Но на петия прекрасен ден, като прилетяла в своя дом,
разкошно
украсен, да снесе и петото си яйченце, изненадано видяла, че в гнездото й яйцата, неизвестно как се наредили вече тъкмо пет.
Чудила се, вгледвала се, дваж и триж ги преброила — пет, та пет. — Нищо, рекла най-подир, може да съм сбъркала във дните. Ще снеса и днес, туй ще бъде сигурно за моя чест. Великата природа таз година може би така е наредила, неусетно аз да съм близнила. Пък числото шест нали е още символ на илюзиите, на щастливата измама?
към текста >>
72.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Из книгата „Силата на гроздето“ от Д-р Никола Станчев Д-р Ханиш — (Маздазнан) Правила за една здрава народна храна Когато най-добрия готвач ни сготви едно
разкошно
меню, след което ни заболи глава, това показва, че менюто е погрешно, затова има поговорка „стани си готвач сам“.
Най-богати с витамини са ония сортове грозде, които са тъмно оцветени. Витамините се намират около ципите и семките на плодовете. Затова гроздето не само храни, но и предпазва човека от много болести. За малки деца гроздовият сок е чудесна храна — даже и на кърмачетата трябва да се дава, за да расте и крепне техният млад организъм чрез минералните соли и витамините. Гроздовият сок е същински животворен еликсир за деца и възрастни — плодово мляко, течни слънчеви лъчи.
Из книгата „Силата на гроздето“ от Д-р Никола Станчев Д-р Ханиш — (Маздазнан) Правила за една здрава народна храна Когато най-добрия готвач ни сготви едно
разкошно
меню, след което ни заболи глава, това показва, че менюто е погрешно, затова има поговорка „стани си готвач сам“.
Природата ни е дошла на помощ като ни е дала не-колко правила, с които можем да си възстановим здравето и да се предвардим от болестите: 1. При едно и също ядене не вземай плодове и зеленчуци, ами яж само плодове или зеленчуци. 2. Избери си храна от продуктите на годишното време. 3. За първа закуска вземи плодове или плодови сокове, каквито тъкмо се намират, към това подхождат още и овесени, житни или оризови люспи, или булгур. 4. За обед, или втора закуска вземи една салата, припечен хляб или друг здрав хляб. 5.
към текста >>
73.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-после, като си спомни, че Ебрамар го чака, побърза да седне до
разкошно
сервираната маса.
Всички чувстват, че така, както сега живеят, не може да се продължава. Това вътрешно схващане бих казал е резултат на този нов импулс, който е внесен в Битието. Та казвам — това е общата характеристика и възможностите на новото, което иде в света, не като някакво човешко учение, но като един мощен творчески процес в Космоса, който иде да преустрои света и да създаде новия човек, новото общество и новото човечество, да създаде новите граждани на Космоса. В. Пашов (следва) ИЗ ЖИВОТА НА ПОСВЕТЕНИТЕ (Из романа „Елексира на живота“ от В. К. Крижановска) В течение на няколко минути Супрамати не можеше да снеме очите си от чудната картина.
Най-после, като си спомни, че Ебрамар го чака, побърза да седне до
разкошно
сервираната маса.
Двама юноши, в бели дрехи, стояха до столовете. Ебрамар пръв притегли към себе си блюдото с овошки и с усмивка каза: — Нашата трапеза, може би, няма да те задоволи, тъй като тук ти няма да намериш нито месо, нито дивеч, нито риба. В оградата на това жилище всеки живот е свещен. Тук не се пролива нито капка кръв и нито един от местните жители не желае да се омърси с нечиста разлагаща се храна. Само по-низко стоящата част на човечеството, още по-близка до животинското царство може да се приспособи към тоя чудовищен начин на хранене — към унищожение на съществата, населяващи земята и изяждане на труповете.
към текста >>
74.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото престъпление е да охолстваш и да тънеш в
разкош
, когато хиляди и милиони около тебе гладуват и мизерстват.
Сега трябва да се направи още една, следующата стъпка: човек трябва да се научи да дава, да прави жертви с радост, да посвети и отдаде живота си, не само на своите най-близки по кръв и родство лица, но и на всички, за които може да стори това. Висок идеал трябва да си постави новият човек: живот за цялото, живот, който надхвърля тесните рамки на семейния, личния, класовия и националния егоизъм, живот, който си поставя за цел доброто на всички. Днес, когато зимата сковава с ледения си дъх всичко, което е незащитено от студа, нека си спомним, че има наши братя и сестри, които зъзнат от студ необлечени и нестоплени в страшната зима. Нека си спомним, че има деца голи и гладни! Вий, които сте сити и облечени, спомнете си за тях!
Защото престъпление е да охолстваш и да тънеш в
разкош
, когато хиляди и милиони около тебе гладуват и мизерстват.
Но не е нужна вашата лицемерна помощ. Животът издъно трябва да се преобрази! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Разнообразието в живота (из неделната беседа „Разнообразието в живота“– 17.10.1937 г.) Разумният свят минава сега през една особена зона във вселената. Светът никога не е имал толкова благоприятни условия за развитие, както днес. Сега аз искам да ви кажа нещо ново.
към текста >>
Летеше и обгръщаше с поглед живота на хората, натълпени там долу, едни в мрачни и мизерни стаички, други в
разкошни
дворци.
Когато наближи на стотина метра до нея, тя легна върху релсите. Влака мина и замина, както всякога. А нейното тяло беше смазано и разкъсано на няколко парчета. Но душата й остана незасегната от колелата на влака; тя продължаваше да живее. Подобно птичка лекокрила, тя се издигна над полето, над града.
Летеше и обгръщаше с поглед живота на хората, натълпени там долу, едни в мрачни и мизерни стаички, други в
разкошни
дворци.
Гледаше и разбираше всичко и всички. И заговори сама на себе си. — Аз мислех и вярвах, че обичам мъжът и копнея само по него; че той е нещо повече и от живота ми. Така мислят и вярват всички млади момичета. Така мислят и вярват и момчетата: че копнеят само по любимата жена. Заблуждение!
към текста >>
75.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* В градините обширни н красиви блестеше цвят до цвят, без багрите
разкошни
на дъгата, без нежен аромат.
* О, майстор беше тя велик да вае с безгрижна леснина. Но там ни песен не потрепна, ни лъч от топлина. * Твореше тя под ледното дихание на вихри и мъгли. Твореше тя по сипеите страшни по шеметни скали. * И статуи извайваше красиви, със царствени лица, но в устните им нямаше усмивка, че бяха без сърца.
* В градините обширни н красиви блестеше цвят до цвят, без багрите
разкошни
на дъгата, без нежен аромат.
* С безсмъртие се хвалеше пред всички, че нейните творби от векове живеят те и никой надминал ги не би. * Но че за туй сестра й отдалече, и ето я на път към ледните колони на дворците самотни що стоят. * — Приветствам те — й каза тя с усмивка, тук гений е творил. Ръката ти е майсторка голяма на чистия кристал. * Но най ми се харесват мен цветята, какъв блестящ замах!
към текста >>
Живея в най-големият и
разкошен
дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари.
Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън. Един ден дошъл млад мъж при тоя мъдър човек. След като го поздравил му казал: — Аз съм най-богатия в тая страна.
Живея в най-големият и
разкошен
дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари.
Достъпни ми са всички земни удоволствия. Но не съм доволен от живота. Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи. Струва ми се, че ме плаши и мъчи старостта и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час. Никога нямам радост и покой.
към текста >>
Тука изгубих всичко: лиших се от
разкошният
си палат, лиших се от хубавото ядене и питие, лиших се от просторните си земи и от многото си пари.
Бъди благословен! — Благодаря ти. мой Учителю. При тебе дойдох като най-богат в тая страна човек. Но бях нещастен.
Тука изгубих всичко: лиших се от
разкошният
си палат, лиших се от хубавото ядене и питие, лиших се от просторните си земи и от многото си пари.
Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия свят. И сега съм щастлив, много щастлив, най-щастливият на земята човек съм аз. И всичко това дължи на тебе, любими Учителю. Мъдрецът каза: — Отивай! Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание.
към текста >>
76.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И, в сравнение с това благо, нищожни са богатствата, славата,
разкошът
и всички удобства на живота.
К. 14. VII. — 1- VIII.— Рыла. 12. XI. — 1937 г., Рига. * * * Този, който е бил поне веднъж на Рила, който е видял там красотата на Живата Природа и е слушал Живото Слово на Великия Учител, той е придобил неоценимо благо.
И, в сравнение с това благо, нищожни са богатствата, славата,
разкошът
и всички удобства на живота.
А какво можем да видим ний на Рила? Там ний ще видим Учителя и учениците от Великото Всемирно Братство, — нови люде — „истински человеци.“ Там ще срещнем братя и сестри с всеобгръщаща душа, със светъл, проницателен ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към доброто. Това са Живи Души, пробудени, способни да живият интензивен вътрешен живот. Ний ще почувстваме, че там, на височините, се разрешава велика задача, че там се твори нов свят и се издига новото здание за това Ново, което ще се роди в близкото бъдеще. Там ний ще се свържем с Извора на Живота и ще възприемем трептенията на други светове.
към текста >>
77.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
преведа - Amalija Veilands, Riga 1938 Току що е излязла горната книга но латвийски в
разкошно
издание, с портрета на Учителя (от Борис Георгиев), съдържаща в превод шест беседи под общо заглавие: Земята ще се изпълни със знание.
Същото се отнася и до нашите приятели и абонати зад граница За каталога. Тези приятели, които искат да разпадат на свои познати каталози на книгите, които разпространява в. Братство, да се обадят като съобщях колко екземпляра да им изпратим. КНИЖНИНА Земята ще се изпълни със знание Peteris Donovs Zeme piepildisies ar zināšanām . . .
преведа - Amalija Veilands, Riga 1938 Току що е излязла горната книга но латвийски в
разкошно
издание, с портрета на Учителя (от Борис Георгиев), съдържаща в превод шест беседи под общо заглавие: Земята ще се изпълни със знание.
Названията на другите беседи са: Зазоряване, Идат дни, Денят Господен, Ще хвърля мрежата, Ела след мене! Едно след друго се явяват преводи на беседите на Учителя на английски, френски, немски, руски,есперанто, испански, италиански,сръбски, хърватски, латвийски, естонски, полски и пр. Много чужденци, не само славяни, но и латвийци, естонци. унгарци, французи, немци, учат български за да могат да четат беседите на учителя в оригинал. Разбират ли добре българите великата привилегия, която небето им е дало?
към текста >>
78.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
АНТОНОВА Дете и роза Детето: На твоето стебло бодливо
разкошен
цвят цъфти.
Някой човек предчувства, че ще му се случи нещо, че ще заболее от някаква болест. Това предчувствие не е нищо друго, освен предупреждение от страна на природата. Щом приемете нейното предупреждение, веднага трябва да вземете мерки да се лекувате. СТИХОТВОРЕНИЯ ИЗ СБИРКАТА „ХЕЙ ГОРИЦЕ“! — СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д.
АНТОНОВА Дете и роза Детето: На твоето стебло бодливо
разкошен
цвят цъфти.
Защо са тез бодли по тебе, кажи, царице, ти? * Мен жално ми е да те гледам Със своите ръце, един след друг ще ги извадя от твоето сърце. * Розата: Сама за себе си поисках бодлите си, дете. Стеблото ми чрез тях живее И крепко то расте. * Извадиш ли ги, ще увехне любимият ми цвят.
към текста >>
79.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Получи се в редакцията първия брой от новата VI-та годишнина на най-голямото в България семейно-домакинско списание „Домакиня и майка“, което прави отлично впечатление с 8-те си цветни страници и богатия разнообразен материал от
разкошни
ръкоделия, последните есенни и зимни модели за манта, костюми и рокли, множество модели за плетени блузи, разнообразния прочетен и полезен за всяка жена материал и др.
* Получи се в редакцията книгата „Пълен курс за изучаване есперанто“, наредил Г. Атанасов по метода на Т. Карт. професор в Парижкия университет, цена 20 лева. Доставя редакция „Братство“. * Домакиня и майка.
Получи се в редакцията първия брой от новата VI-та годишнина на най-голямото в България семейно-домакинско списание „Домакиня и майка“, което прави отлично впечатление с 8-те си цветни страници и богатия разнообразен материал от
разкошни
ръкоделия, последните есенни и зимни модели за манта, костюми и рокли, множество модели за плетени блузи, разнообразния прочетен и полезен за всяка жена материал и др.
Петте безплатни приложения към всеки брой: Един роман, един вестник „Семейна беседа“, едно детско списание „Градинка“, едно приложение с кройки и едно приложение с увеличени модели. Три подаръка за всяка абонатка: Един ковьор бълг. мотив от сив плат, 50 — 70 см., една книга „5 минути козметика“ и един албум за цветна бродерия. Год. абонамент до 5 октомври 155 лв. и 5 лв. пощ.
към текста >>
80.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мед ще сбирате от днеска, мед от цвят
разкошен
рукна.
* Ликува живата природа и ведро ясни небеса: Звездите вечер в’небосвода блестят, тез шепнейки слова: * „Любов към Бога, врага, брата ще просвети и възкреси човека, дирещ свободата — от смърт ще го спаси! “ Дим. Станев РАДВАЙТЕ СЕ! Радвайте се вие птички, пъпка малка се разтвори. Радвайте се о, дечица, пъпчицата проговори, * Радвайте се вий, пчелички, пъпка малка се разпукна.
Мед ще сбирате от днеска, мед от цвят
разкошен
рукна.
* Радвай се, дърво красиво, и ти, клонче натежняло, твойта рожба се усмихва, цветчето ти нежно бяло. * Радвай се и ти о, слънце, пъпчицата лъч целунал, тя във цвят се веч превърна, плод разкошен забленувал. * Радвай се и ти, стопанин, свойта пъпчица обичал, огъня за нея палил, с думи галени наричал. * Радвай се, небе лазурно, радвай се и ти, вселено, пъпка малка се разтвори, тук на клончето смирено. Д А.
към текста >>
* Радвай се и ти о, слънце, пъпчицата лъч целунал, тя във цвят се веч превърна, плод
разкошен
забленувал.
Станев РАДВАЙТЕ СЕ! Радвайте се вие птички, пъпка малка се разтвори. Радвайте се о, дечица, пъпчицата проговори, * Радвайте се вий, пчелички, пъпка малка се разпукна. Мед ще сбирате от днеска, мед от цвят разкошен рукна. * Радвай се, дърво красиво, и ти, клонче натежняло, твойта рожба се усмихва, цветчето ти нежно бяло.
* Радвай се и ти о, слънце, пъпчицата лъч целунал, тя във цвят се веч превърна, плод
разкошен
забленувал.
* Радвай се и ти, стопанин, свойта пъпчица обичал, огъня за нея палил, с думи галени наричал. * Радвай се, небе лазурно, радвай се и ти, вселено, пъпка малка се разтвори, тук на клончето смирено. Д А. ПРОЛЕТ Пролет вече наближава, идат топли времена, вред приятно взе да става вън из сънните, поля. * Снегове се разтопяват, текат буйно вcu води; бури, хали отлетяват — няма вече мрачни дни.
към текста >>
И изведнъж, от дъното на пътеката, ето че се показа пролетта в зелено
разкошно
наметало, направено от безброй зелени листенца.
Стигна ги и южният вятър. Той яхаше на невидим кон, шибайки го с върбова пръчка. Дойдоха така до широк път и се наредиха всички да чакат пролетта. Мина много време, а пролетта все я нямаше. Тогава вятърът, насекомите, пчелата, птиците отидоха по пътя да я срещнат.
И изведнъж, от дъното на пътеката, ето че се показа пролетта в зелено
разкошно
наметало, направено от безброй зелени листенца.
Нозете й бяха сребърни като водопад, на главата си имаше калпак, закичен с бяло облаче, а в ръцете си носеше снопове лъчи. — Да живее пролетта! — викнаха хиляди гърла! . . . Пролетта доволна се усмихваше, и като видя един пън край пътя, посипа го със зеленина и седна на него да си почине.
към текста >>
81.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка абонатка получава два
разкошни
подаръка; една книга — енциклопедия с отдели за домашна култура, готварство, ръкоделие и шев.
Адрес: Редакция .Свят и Наука“, бул. Тотлебен 2, София VI. Чекова сметка № 741. Домакиня и майка, бр. 61,год. VII.
Всяка абонатка получава два
разкошни
подаръка; една книга — енциклопедия с отдели за домашна култура, готварство, ръкоделие и шев.
320 стр. с 150 илюстрации, и една възглавница с екзотичен мотив, готово напечатана на кремав плат, с размери 45 — 50 см. Абонаментът на списанието е 165 лв. отделно се прибавят 5 лв. пощенски разноски за изпращане на подаръците.
към текста >>
82.
 
-
Той обичал само себе си и се грижел само за своя
разкошен
и охолен живот.
Той имал много войски и победил всички съседни царства. Неговото царство станало най-голямо и най-силно по цялата земя. Тоя цар се казвал Силният. Силният бил строг и безмилостен цар. Той не обичал и не жалел хората от своето царство.
Той обичал само себе си и се грижел само за своя
разкошен
и охолен живот.
Налагал тежки данъци на своите поданици и трупал много злато и скъпоценности в своя дворец. И управниците в държавата приличали на своя цар. И те не обичали и не жалели народа. Всички заемали своята длъжност не защото искали де бъдат полезни на народа, е само за хубавата заплата, за почест и слава. И никак не бил добре народа в тая държава.
към текста >>
83.
 
-
Коренната и обща причина на проституцията в големите градове трябва да се дири най-напред в
разкоша
и невъздържаността на храната и питието на богатите и имотни класи.
И понеже месото се смила само в стомаха, то лесно се обяснява вредното му действие върху болния и отслабнал орган. Д р Джаксон, старши лекар в една болница за алкохолици в Съединените Щати, казва че е невъзможно изцеряването при хранене с месо, и той изисква от пациентите. Пълно въздържане от месо, чай, кафе и тютюн. „Като се хранят — казва той — с хляб от несеяно брашно, със зеленчуци и плодове: ябълки, праскови, зарзали, круши и др., непременно ще се изцерят“. Месото със своето постоянно възбуждане на нервната система оказва голямо влияние и на половата сфера и предизвиква неутолими потребности.
Коренната и обща причина на проституцията в големите градове трябва да се дири най-напред в
разкоша
и невъздържаността на храната и питието на богатите и имотни класи.
А употребяването на месото и алкохола, породи лъжливите хигиенически и медицински понятия, се разпространява все повече и повече във всички слоеве на обществото. Ако се премахне месната храна и спътникът алкохол, ще се направи много повече за изкореняването на проституцията, отколкото при всички други мерки при действието на тези две пагубни условия. Хранене на туберкулозните със сурово месо е грубо заблуждение. Скрофулите и охтиката се церят при строга вегетарианска диета. Има още една болест, най-доброто средство против която е пълното въздържаме от месо; това е подаграта.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А в сърцето му поникна и израсна
разкошното
дърво на истината, правдата и любовта.
И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие. И стана тя чиста като кристала, невинна като младенеца, възвишена като Бога! . . .
А в сърцето му поникна и израсна
разкошното
дърво на истината, правдата и любовта.
И отрупа се то с богати и изобилни плодове, и нахрани се от тях измъчената му страдна душа. И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . .
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И когато пролет те виждам да тичаш, играеш, пееш и се веселиш между
разкошните
цветя на родните полета, моята душа се изпълва със сладки чувства и аз започвам тогава да се питам: не си ли и ти такъв хубав,
разкошен
майски цвят, каквито са всички нежни божии цветя?!
сладък плод на нежна любов . . . Колко мило си ми ти на сърцето!. . Аз те обичам от дълбочината на душата си! . . .
И когато пролет те виждам да тичаш, играеш, пееш и се веселиш между
разкошните
цветя на родните полета, моята душа се изпълва със сладки чувства и аз започвам тогава да се питам: не си ли и ти такъв хубав,
разкошен
майски цвят, каквито са всички нежни божии цветя?!
. . Какво е разкошната пъпка на алената роза, току що започнала да разтваря нежни листица, пред твоята сияеща душа?! . . Какво е нейния приятен аромат, който пълни с благоуханието си животът ни от дълбокия резервоар на своята чиста, искрена любов?! . .
към текста >>
Какво е
разкошната
пъпка на алената роза, току що започнала да разтваря нежни листица, пред твоята сияеща душа?!
Колко мило си ми ти на сърцето!. . Аз те обичам от дълбочината на душата си! . . . И когато пролет те виждам да тичаш, играеш, пееш и се веселиш между разкошните цветя на родните полета, моята душа се изпълва със сладки чувства и аз започвам тогава да се питам: не си ли и ти такъв хубав, разкошен майски цвят, каквито са всички нежни божии цветя?! . .
Какво е
разкошната
пъпка на алената роза, току що започнала да разтваря нежни листица, пред твоята сияеща душа?!
. . Какво е нейния приятен аромат, който пълни с благоуханието си животът ни от дълбокия резервоар на своята чиста, искрена любов?! . . Нима меките красиви цветове на розата са по нежни в трептенията си, от сияещите чисти трептения на твоята детска аура?!.. Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?!
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Цветът е обикновено
разкошен
, изражението засмяно, очите светли, носът широк и косата мека и светла като коприна.
Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство. Жизненият темперамент Този темперамент зависи от превъзходството на жизнените или хранителни органи, които се поместват в голямата кухина на трупа. Ето защо, той, по необходимост, се отличава чрез едно сравнително по-голямо по ширина и дебелина туловище и сравнително по-малки по дължина и размер краища, отколкото в двигателния темперамент. Неговото най-съществено физическо развитие е кръгловатостта. Лицето клони към закръглеността, ноздрите са широки, вратът по-скоро къс, рамената широки и закръглени, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката са пълни, конически и свършват със сравнително малки китки и стъпала.
Цветът е обикновено
разкошен
, изражението засмяно, очите светли, носът широк и косата мека и светла като коприна.
У жените с този темперамент — който изглежда да е темперамента на жената — рамената са меко закръглени и тяхната ширина, до колкото я имат, принадлежи повече към изпъкналите й гърди, отколкото към костните и мускулни размери на самите рамена. Бюстът е голям и закръглен, кръстът, макар и достатъчно отбелязан, изглежда като да е завладян от пълнотата на съседните части. Бедрата са извънредно развити, краищата конически, стъпалата и китките малки, но пълни. Цветът, който зависи от храната, е едно толкова изящно съчетание на розово и кремаво, че може да съперничи по ефект с природните цветове. Има, при това, едно разточителство на меки и изящни руси или кестеняви коси.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В
разкошните
чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот.
Но аз ще бъда мъдър този път и ще чакам в тъмнина, постлал на пода своята рогозка; и когато Ти бъде удобно, Господи, мълчаливо ела и седни тук. 100. Аз се впущам в глъбината на океана на формите, с надежда да намеря най-съвършения бисер на безформеното. Свърши се плаването от едно пристанище до друго в моята разбита от ветровете лодка. Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. И сега аз жадувам смърт в безсмъртното.
В
разкошните
чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот.
Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния. 101. Цел живот Те търсеха моите песни. Те са, които ме водеха от една врата към друга, и чрез тях аз постигах света. Те са, които ме учеха на всичко; те ми показаха тайните пътища, те откриха на моя поглед много звезди по небосклона на моето сърце. Цел ден те ме водеха между тайнствата в страната на насладите и мъките.
към текста >>
Разкошната
картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден.
Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
Разкошната
картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден.
Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето. Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Цялата естествена история представлява
разкошна
сума от факти, които могат да се използват като символи на вечните духовни истини.
Особено периодът между 7 и 14 год., когато се развива етерното тяло на детето, трябва да се използва, за да се разкрият пред учениците духовни истини в една символична форма. Така то се подготвя после да ги разбере в една научна форма. Но някой може да запита: има ли още други основания, за да се запознаят учениците с духовните истини било в алегорична, било в научна форма? Има и други основания, но не би било тук мястото да говорим за тях. По тях те има специална глава към края на настоящата статия.
Цялата естествена история представлява
разкошна
сума от факти, които могат да се използват като символи на вечните духовни истини.
Като примери, аз тук ще приведа само няколко от тези факти. С тези примери аз само искам да уясня методът. По-нататъшното разработване на предмета може да стане в специална статия. Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от учителя. Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете.
към текста >>
И поглъща той топлината на живота и се преобръща тя в
разкошен
цвят на любовта, защото топлината и любовта са две проявления на една и съща основна сила в живота.
Новия живот, в пелените на своето раждане, не вижда лъчите на слънцето: то е закрито от него с плътното було на земна кора. Здраво затворен в костилката на старата форма, той чувства само голямата благодат, която лъчите на Живота сипят върху него! . .. „И след бавния процес на разлагането, събуждането, поникването и създаването на новата форма, животът в нея се показва из тъмните недра на земята в царството на светлината! И го къпе лекия зефир със своята прохлада! И го полива сутринната роса и го освежава Великото Слънце на Живота и топлината!
И поглъща той топлината на живота и се преобръща тя в
разкошен
цвят на любовта, защото топлината и любовта са две проявления на една и съща основна сила в живота.
И ражда любовта своята добродетел в лицето на плода, и се достига един цикъл от спиралния кръг към съвършенството! „О човече благи! Вникни във великите закони на Живата Природа, които те обграждат от всяка една страна. В процесите на растежа се крие силата на съвършенството; страданието е етап, чрез който се преминава в разните му състояния. Блажен е онзи, който тръгне от основата към върха — от мрачното царство на Тъмнината към великото царство на Светлината!
към текста >>
„И ще се разтвори тогава
разкошния
цвят на мъдростта у тебе ; и ще изгрее слънцето на знанието, що ражда свободния човек, като изгони от.
И в този бавен процес на развитие, законът на търпението урегулира силите, които работят над плода, за да не се разпука новосъздаващата се негова форма!... „Ти си плод на редица дълги животи!. .. „Научи се от Живата Природа да развиеш вътре в себе си великия закон на търпението. Той ще урегулира силите, които работят в тебе и над тебе. И ще достигнеш крайния цикъл на своето развитие.
„И ще се разтвори тогава
разкошния
цвят на мъдростта у тебе ; и ще изгрее слънцето на знанието, що ражда свободния човек, като изгони от.
тебе всека една тъмнина на порока! .. . „Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на нечистотата ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея. „И ще зацарува тогава великото светило на Бога Живаго вътре в тебе, проявено в съвършенството на духа, разума и знанието. И ще станеш негов светъл храм.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-
разкошна
в сложността на своите сливащи се звукове.
Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука. Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи. Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония.
Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-
разкошна
в сложността на своите сливащи се звукове.
Хармонията за западния слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила. Хармонията е наука, и трудна наука, и за да бъде майстор в хармонията, човек е длъжен да знае съотношението на всека нота с другите ноти и длъжен е да умее да ги съедини по такъв начин, щото слухът да бъде напълно удовлетворен от общата сложна маса на звуковете. Ако се въведе дисонанс, както това се прави да се обогати хармонията, той всякога трябва да бъде разрешен, така че след мигновеното потръсване на слуха да следва още по-голямо изтънчена наслада. Понякога две ноти, взети едновременно и отделно от други, могат да накарат да си запушим ушите, но умело разположени в съчетание с други ноти, те вече доставят наслада1). Ние виждаме, че природата, в изграждането на своята музика, добре разбира цената на дисонанса и винаги в края на краищата го разрешава в съвършено съзвучие.
към текста >>
Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази
разкошна
нива.
Ето защо, когато минаваме покрай ягодата, тя ни казва: „човече, виж моите листа, и развий равномерно ума, волята и сърцето. Само една от тези трите страни на душевния ти живот ако остане неразвита, ти ще куцаш в живота“. 8. Езикът на житната нива. — Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език. Чрез въпроси, те сами ще го намерят.
Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази
разкошна
нива.
Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас.
към текста >>
Излишък:
разкошни
обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност.
Морални чувства 15. Съвестност. — Справедливост; честност; чувство на право и дълг и сила ла се съпротиви на изкушенията. Излишък: цензорство; скрупульозност; гризене на съвестта; себеосъждане; несправедлива критика. Недостатъкът. липса на покаяние от грях, или разкаяние за злосторство; себеоправдание във всичко. 16. Надеждност.—Чувство на безсмъртие; поглед в бъдещето с вяра за успех.
Излишък:
разкошни
обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност.
Недостатък: униние; мрачност; меланхолия; предчувстване зло. 17. Духовност. — Интуиция; възприемане на духовното : пророческа насока на ума. Излишък: вярване в духове; в караконджули; в чародейство и пр. Недостатък : липса на вяра; крайно неверие, като „невярващия Тома“, мрачен скептицизъм. (вж.
към текста >>
Излишък: разточително-
разкошни
представи; преувеличени положения; любов към трагедии.
— Любов за съвършеното и красивото в природата и изкуството; изтънченост; екстаз; поезия. Излишък: отвращение даже от най-обикновените длъжности на живота. Недостатък: грубост; вулгарност; липса на вкус и изтънченост; незачитане към хубавото. В. Възвишеност. — Пристрастност към величественото и възвишеното, великолепното, буйното и романтичното, каквито са Ниагарския водопад и планинските пейзажи.
Излишък: разточително-
разкошни
представи; преувеличени положения; любов към трагедии.
Недостатък: равнодушие към величието на природата; гръмотевицата и ужасната светкавица не възбуждат никакво вълнение. 22. Подражателност. — Сила да се подражава; да се копира; да се работи по образец; способност за разни начинания. Излишък; мимика; рабско подражание. Недостатък: неспособност да се съобразява с нравите и обичания на обществото.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен
разкош
в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида.
„Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му. Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки физическата обвивка“. По скалистите брегове на Португалия, в приокеанския Монсерат той създава своя рай. Неговият замък е един непостижим по своята тайнственост кът. Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него.
Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен
разкош
в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида.
„Ватек“ е единственото произведение на Уйлям Бекфорд. Но то е тъй красиво, тъй велико, че е достатъчно да обезсмърти автора си. Неговата мистична романтика може да се сравни само с тази на източните поеми и на арабските приказки. Тя прави невероятно силно впечатление и буди разнородни мисли. С своята оригиналност образът на Ватека надминава всички създадени от фантастиката образи.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това бе много чудно за едно градче; паркът около къщата му бе пълен с
разкошна
зеленина.
— Да вървим! казах му. Той скочи от местото си, като че искаше да ме прегърне. Излязохме. Файтонът му стоеше пред вратата, но понеже живееше наблизо, аз му предложих да отидем пеши. Един богат лакей ни отвори.
Това бе много чудно за едно градче; паркът около къщата му бе пълен с
разкошна
зеленина.
Пред вратата аз се спрях и, доближен до Ламберта, казах му: — Само една дума. Говори ли дъщеря ви с вас за майка си? Той отговори смутено: — Защо да говори, когато не я е видела? — Какво сте й казали за вашата самота? — Казал съм й, че тая жена е умряла.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Защо държите роби, защо вземате онова, което принадлежи на бедния, защо цар, боляри, епископи, игумени тънат в
разкош
и държат роби — питали богомилите.
Всички с братя, равни помежду си. Богомилите учили, че Словото Божие може да се проповядва не само от мъже, но и от жени. Непочитането на иконите, мощите, тайнствата, обредите,издигането на жената твърде високо в морално отношение, свободното сключване на брака и свободата в развода, всичко това ужасявало православните български царе, архиереи, свещеници и народ. Богомилите тук не се спрели. В своята мирна революционна проповед те отишли по-далеч и заявили на архиереи и царе, че Христос и здравият разум не позволяват да се тиранства, да се граби залъка от устата на бедния, да живеят в доволство единици, а множеството да тъне в мизерия, да робува.
— Защо държите роби, защо вземате онова, което принадлежи на бедния, защо цар, боляри, епископи, игумени тънат в
разкош
и държат роби — питали богомилите.
— Защо се опивате, защо вземате пари за кръщаване, погребване, венчаване? Благодатта с пари ли се продава? Защо почитате мъртвите кости, вярвате, че иконите хвърчат и правят чудеса, а вършите беззаконие след беззаконие? Тъй говорили новите духовни революционери. А земните властители, политически и духовни, се съюзили и „потъпкали" с огън и меч „опасното“ за църквата и държавата учение.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И от семената им израснаха
разкошни
буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове.
И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите.
И от семената им израснаха
разкошни
буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове.
И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща. А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят. И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове.
към текста >>
А до
разкошното
дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла.
И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща.
А до
разкошното
дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла.
И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят. И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове. А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата. А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и
разкошни
изгледи на напред.
Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи. Така един или между и сочат на един конфликт между сластолюбието и любовта, и камъкът, който човекът среща на пътя си постоянно дава повод за нови конфликти, които в края на краищата трябва да доведат до побеждаване на по долните елементи. Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед. Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва. Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект).
Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и
разкошни
изгледи на напред.
Сега разбираме, защо думата карма означава деяние и защо в нашия хороскоп трябва да.съзрем пътя, който трябва да извървим през това си въплъщение. Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание. Понякога астролозите с твърде склонни да се въсят на оногова, чийто хороскоп изобилства с неблагозвучни аспекти. Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък. Той е сторил това с умисъл да отиде по-бързо напред, за да може в сегашния си живот да „изплати“ колкото може повече карма.
към текста >>
„В
разкошните
чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот.
„Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе“. (Гитанджали, № 103) — „Аз се спущам в глъбината на океана на формите, с надежда да намеря най-съвършения бисер на безформеното. „Свърши се плаването от едно пристанище до друго в моята разбита от ветровете лодка. Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. „И сега жадувам смърт в безсмъртното.
„В
разкошните
чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот.
„Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100). „Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо. „О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати. „Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една
разкошна
система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества.
Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото.
В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една
разкошна
система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества.
В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят.
към текста >>
Европейските властници, според поета, дадоха на Индия красиви училищни здания, богати библиотеки с най-хубаво подвързани книги, и титли, дипломи и други
разкошни
товари, но отнеха нейния собствен живот и интелигентност.
Всемирният източен университет, който същият Тагор е основал в Бенгалия, е предназначен, според него, не само да запознае по-добре европейците с новото възраждане на Индия, но и да се вкорени това нейно възраждане по-дълбоко в самата нея, като събере хармонично мисълта и изкуството на всички раси, езици и големи религии, които се появиха в Азия. „Преди да може Индия — казва Тагор — да кооперира с европейската култура в съграждането на голямата сграда на всемирната конфедерация, необходимо е да тури основата на собствената си уредба върху синтеза на всичките различни култури, които е притежавала и притежава. Само тогава тя ще може, от тоя център, да се отправи към Запад“. „Източният университет“ на Тагор ще работи върху големия синтез,обаче, със своята програма, чрез делото на поета, ще изкопае по- дълбоко пропастта между двете полукълба, които, както е казал едно време Киплинг, никога няма да се срещнат. Рожденият акт на Тагоровия университет е действително най-силният обвинителен акт против онази западна култура, която Англия наложи на Индия.
Европейските властници, според поета, дадоха на Индия красиви училищни здания, богати библиотеки с най-хубаво подвързани книги, и титли, дипломи и други
разкошни
товари, но отнеха нейния собствен живот и интелигентност.
Те отвориха в индуския интелектуален живот една празнота и я напълниха с нещо, което официалните доклади нарекоха „образование“. „Дадоха ни очила — казва Тагор — но отнеха зрението ни“. Тагор, може би, не знае, че и ние тук, на запад, страдаме от същите неща, че и тук, между нас, програмите, наредбите, училищните здания, както и титлите и дипломите, не създават и не представляват културата, която от тия неща е унизена, че и нашият университет живее между пустинни брегове, лишени от живот, без да успее да създаде живот и без да разбира, що е човещина и що е човечество. Тагор мисли, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли на нашия обществен живот. Но Тагор не се радва много като ни вижда болни и чува да се оплакваме от същата болест, която дадохме на неговия народ.
към текста >>
растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се
разкошни
клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера.
Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите. Дървото на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „безначалното начало на всебитието“. Неговото стъбло при.
растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се
разкошни
клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера.
В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род. Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл. Към тези древни символи принадлежи лотос ат. Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа. Цветът на лотоса се счита свещен от незапомнени времена от арийските народ - индуси.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и
разкошеството
още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“.
Групата ръце с малки палци принадлежи на жени, които са повече чувствени и чувствителни, отколкото остроумни. Тяхната любов е все и вся, и ако и да не са понякога хубавици — то все пак са по-привлекателни, отколкото първите. Такива жени обикват мъжете със своята присъща истинска женственост. Тъй като у жените владее повече малкия палец съразмерно с женската им конструкция, то преди всичко ние ще говорим за значението на малките палци. Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени.
В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и
разкошеството
още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“.
Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот. Такива жени обичат и разбират от коне и други такива домашни животни. Техните идеи са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното. У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги любов към ред и точност. Такива жени държат своите къщи приветливи и.
към текста >>
От друга страна, всекиму почти са известни случаи как саморасли плодни дървета по дворищата или по полето израстват до внушителни размери, биват обикновено отрупани с
разкошни
и здрави плодове, и, което е най-вече за отбелязване, раждат редовно всяка година.
Тази ръка, която донякъде прилича на артистичния тип, показва освен благо- родната наклонност към изкуство, още и идеалност и доброжелателство, но все пак и разсъдливост за нуждите на практическия живот и с това такава ръка заслужва да бъде модел за жените. (Следва). Окултните сили на растенията Новото естествено овощарство Досегашният способ за садене на овощни и други дръвчета и неговите резултати Общопознато е оплакването от овощните дръвчета, че не всяка година дават плод, а и самите плодове често биват червиви, нездрави, поради което голяма част от тях, недоузрели, изпадат по земята. Не по-малко бие в очи една обща болезненост на дръвчетата, отгледани по досегашния начин, вследствие на което, въпреки извънредните грижи, като: варосване на стеблата, пръскане с разни средства против болестите и неприятелите на овощните дръвчета, чистене на кората, разкопаване около корените, кастрене и други, въпреки всичкия този труд, те дават пак незадоволителни реколти, както по отношение на количеството! тъй и по качество. Самите дръвчета пък рядко достигат и половината, даже и едната четвърт от естествената си възраст, така че едно дръвче на 15 — 20 — 25 години (а в повечето случаи и много по-рано) отгледано в разсадник, вследствие на растящото израждане, става нужда да се замени с ново, когато при естествени условия същото дръвче би достигнало до 60 — 80 — 100 години, и реколтите да стават от година на година все по-сигурни и по-изобилни.
От друга страна, всекиму почти са известни случаи как саморасли плодни дървета по дворищата или по полето израстват до внушителни размери, биват обикновено отрупани с
разкошни
и здрави плодове, и, което е най-вече за отбелязване, раждат редовно всяка година.
Впрочем, не ни трябва да отиваме много далеч, вземете асмата, която, с корен затикнат между стената и някой камък, без никаква обработка на земята, проявява много по-голяма жизнеспособност, отколкото саденото и отглеждано с много труд и грижи лозе. При това и филоксера почти не я засяга и в по-многото случаи не се нуждае даже от пръскане. Как да си обясним това привидно противоречие, — при положен труд и грижи да имаме по-незадоволителни резултати, отколкото без тази постоянна намеса на човешката ръка: Обяснението на това противоречие не е трудна работа за този, който умее да чете в живата книга на природата. От нея трябва да научим как постъпва природата в такива случаи, и след като доловим нейния метод, съзнателно да го приложим, при което можем да надминем и постиганите от нея резултати. Преди това, нека разгледаме накратко как става саденето на дръвчетата по изискванията на днешното овощарство.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нито аскетизъм, нито
разкош
, а ползване от всички блага, колкото е нужно.
И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения.
Нито аскетизъм, нито
разкош
, а ползване от всички блага, колкото е нужно.
Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство.
към текста >>
Въпреки всичко, изглежда, че един от двамата се е изпуснал и казал, че гномите са показали на Гичнера
разкошни
мраморни зали, богати съкровища от злато, сребро и скъпоценни камъни и че там той видел и германският император Барбароса (Фридрих I Барбароса), който спял омаен сън всред тия скали, чакайки освобождението на своята страна.
селянинът Лазар Гичнер изчезнал твърде мистериозно по планината Унтерсберг. Там той гостувал за десет дена на гномите. Онова, що видял, той не е пожелал да открие никому, освен на свещеника и то при изповед. От планината той се върнал съвсем различен от това, що бил, когато отишъл там. От тогава вече той водил един трезвен живот, никога не пиел упойващи напитки и даже свещеникът, на когото се изповядал, станал трезвен, набожен и не дълго след това умрял като истински светец.
Въпреки всичко, изглежда, че един от двамата се е изпуснал и казал, че гномите са показали на Гичнера
разкошни
мраморни зали, богати съкровища от злато, сребро и скъпоценни камъни и че там той видел и германският император Барбароса (Фридрих I Барбароса), който спял омаен сън всред тия скали, чакайки освобождението на своята страна.
Времето за неговото пробуждане щели да настане, когато „черните гарвани престанели да хвърчат около главата му“. Това навярно трябва да се вземе в преносен смисъл. Под „черните гарвани“ трябва да се подразбира духовенството, облечено в черни одежди. Освен това, има и много разкази за гноми, които в древните времена са се явявали между хората, като са вземали участие в техните веселби и пиршества. Разправят, че понякога те отвеждали със себе си в Унтерсберг и някои селянчета, като са ги гледали добре и надарявали, а след това са ги връщали на родителите им.
към текста >>
В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър рицар, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата
разкошна
златна коса, която красяла хубавата му глава.
Една останка, състояща се от грамадни четвъртити камъни, още сочи, че е била част от грамадна зала за угощения. Казват, че през известни нощи оргиите, на които тия камъни са били свидетели, пак се повтаряли (при астралната светлина) от сенките на умрелите отдавна дами и рицари. Не далеч от тая зала е разрушената масивна кула. Всред нея, в земята, има грамадна дупка, в която е бил подземният затвор — „живият гроб“— в който някои злощастници, заради известни простъпки, са били живи погребвани и после „забравяни“ — оставени да гладуват всред ужасната обстановка. Разправяли също, че през известни нощи, когато гостите в залата за угощение шумно гуляят, човек може да чуе охкания и стонове, идещи из дъното на оная яма.
В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър рицар, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата
разкошна
златна коса, която красяла хубавата му глава.
Поради храбростта, красотата и косата му, всички жени са го любили, всички освен една, за която пък той копнеел — хубавата и горда Юлия фон Хорст. Той я видял само веднъж, но се влюбил безумно в нея и особено в черните й тъжни очи. От онзи ден той вече не бил способен да мисли за нищо друго, освен за нея. Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство. Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък?
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От времето, когато богато натоварения кораб пристигна, ние заживяхме
разкошно
и всички отдаваха привидния бащин успех в търговията на късмета на брат ми Саладин.
Аз бях осем годишен, когато баща ми се върна от чужбина. На следната година се роди брат ми Саладин. който бе наречен „Саладин Щастливецът“, защото в деня, в който бе роден, баща ми получи известие, че корабът, натоварен с скъпи стоки, който тъй отдавна е очаквал, е пристигнал благополучно на пристанището. „Аз не ще ви отегчавам да ви разправям всичките малки случки, които показваха, че брат ми Саладин е щастлив още от детинство. Като растеше, неговият успех в всичко, което предприемаше, бе тъй очебийно, както бе очебийно и моето нещастие.
От времето, когато богато натоварения кораб пристигна, ние заживяхме
разкошно
и всички отдаваха привидния бащин успех в търговията на късмета на брат ми Саладин.
„Когато Саладин бе около двадесет годишен, баща ми заболя тежко и като почувства, че не ще оздравее, повика до леглото си брат ми и, за негово голямо учудване, каза му, че разкоша, всред който сме живели, е изчерпал всичкото му богатство, че неговите търговски работи са много объркани, защото, осланявайки се на надеждата в непрекъснат успех, той е предприел непосилни за него спекулации. „Последствието бе, че сега той можеше да остави за наследство на децата си само две големи китайски вази, забележителни по своята красота, но ценни особено поради известни стихове, записани по тях с непонятни букви. Стиховете се предполага да действат като талисман върху съдбата на тия, които притежават вазите. „Двете тия вази баща ми завеща на брат ми Саладин, като каза че не се решава да даде едната от тях на мене, защото аз съм тъй нещастен, че сигурно щом я получа, веднага ще я счупя. След смъртта му, обаче, брат ми Саладин, който имаше много добро сърце, ми каза да си избера и взема една от вазите.
към текста >>
„Когато Саладин бе около двадесет годишен, баща ми заболя тежко и като почувства, че не ще оздравее, повика до леглото си брат ми и, за негово голямо учудване, каза му, че
разкоша
, всред който сме живели, е изчерпал всичкото му богатство, че неговите търговски работи са много объркани, защото, осланявайки се на надеждата в непрекъснат успех, той е предприел непосилни за него спекулации.
На следната година се роди брат ми Саладин. който бе наречен „Саладин Щастливецът“, защото в деня, в който бе роден, баща ми получи известие, че корабът, натоварен с скъпи стоки, който тъй отдавна е очаквал, е пристигнал благополучно на пристанището. „Аз не ще ви отегчавам да ви разправям всичките малки случки, които показваха, че брат ми Саладин е щастлив още от детинство. Като растеше, неговият успех в всичко, което предприемаше, бе тъй очебийно, както бе очебийно и моето нещастие. От времето, когато богато натоварения кораб пристигна, ние заживяхме разкошно и всички отдаваха привидния бащин успех в търговията на късмета на брат ми Саладин.
„Когато Саладин бе около двадесет годишен, баща ми заболя тежко и като почувства, че не ще оздравее, повика до леглото си брат ми и, за негово голямо учудване, каза му, че
разкоша
, всред който сме живели, е изчерпал всичкото му богатство, че неговите търговски работи са много объркани, защото, осланявайки се на надеждата в непрекъснат успех, той е предприел непосилни за него спекулации.
„Последствието бе, че сега той можеше да остави за наследство на децата си само две големи китайски вази, забележителни по своята красота, но ценни особено поради известни стихове, записани по тях с непонятни букви. Стиховете се предполага да действат като талисман върху съдбата на тия, които притежават вазите. „Двете тия вази баща ми завеща на брат ми Саладин, като каза че не се решава да даде едната от тях на мене, защото аз съм тъй нещастен, че сигурно щом я получа, веднага ще я счупя. След смъртта му, обаче, брат ми Саладин, който имаше много добро сърце, ми каза да си избера и взема една от вазите. Освен това той се потруди да ме ободри и насърчи.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Свиквай да имаш начин на живеене чист и
неразкошен
.
Но това да извършиш, което отпосле не ще ти причини скръб. Не върши нищо от тези работи, които неумееш, но учи се каквото е необходимо. И тъй ще прекараш най-приятен живот. Не трябва да пренебрегваш хигиената около тялото ти, но да имаш мярка и в питието, и в храната, и в телесните упражнения. А за мярка казвам това, което не ще ти причини скръб.
Свиквай да имаш начин на живеене чист и
неразкошен
.
И да си се пазил да правиш именно това, което възбужда завист. Да не разходваш несвоевременно тези от добрините, които не знаеш. Бъди свободен. Мярката във всичко е най-добро нещо. Върши това, което да не ти вреди.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Коленичили под
разкошни
царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света.
Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му.
Коленичили под
разкошни
царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света.
Исус получава от сега всички власти, на които има право. Едва магите си отишли започват преследванията на ония, които ще го мразят до смъртта му. Октавиян Когато Христос се яви между човеците, престъпници управляваха, тогаз слушани, на земята. Той се роди поданик на двама господари — единият по-силен и далечен в Рим другият по-низък и близък, в Юдея. Единият от долен произход, щастливец и авантюрист, с убийства се домогнал до царската власт.
към текста >>
Аз растях в
разкош
, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия.
Това име и всички документи, които го потвържда- ват, както и всички предимства, свързани с него, получих от оногова, който ми завеща жизнения еликсир. Истинското ми име е Архезилай. Аз съм се родил в Александрия, във времето на Птоломея Лага, на когото остана Египет след смъртта на Александра Велики. Баща ми, Клоний, служеше в войската под началството на Лагида и свърза съдбата си с него. Като стана господар на Египет, Птоломей щедро награди баща ми и му даде висока длъжност в двореца си.
Аз растях в
разкош
, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия.
На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха.
към текста >>
Аз почнах да мисля за миналия си живот, за
разкоша
и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги.
Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима.
Аз почнах да мисля за миналия си живот, за
разкоша
и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги.
Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба.
към текста >>
Нарайяна веднага заведе госта си в една малка стая, също така изсечена в скалата и
разкошно
мебилирана.
А сега да се върнем назад. Минавайки по ледения коридор, Ралф пак почувства как минаваха тръпки по тялото му. Той измръзна до костите и страшна слабост скова членовете му. Той предположи, че това е от умората и вълнението му през последните дни· Като се върнаха в кръглата зала, той изпи чаша вино и почувства, като че това го подкрепи. След това поиска разрешение от Нарайяна да си отпочине малко, понеже чувстваше такава умора, че беше неспособен да мисли и вземе некакво решение.
Нарайяна веднага заведе госта си в една малка стая, също така изсечена в скалата и
разкошно
мебилирана.
В огнището пламтеше силен огън и пръскаше приятна топлина, но Ралф продължаваше да трепери. Даже, без да се съблича, той се тръшна на канапето, зави се с дебел вълнен юрган и скоро заспа тежък, трескав сън. Когато Ралф се събуди, той се чувстваше много зле. Силна температура се сменяваше с ледените тръпки, членовете му бяха натежали, а гърдите му като че ли се пронизваха от нажежени острия. Като доктор, Ралф веднага разбра, че се простудил в ледниците и че се явило опасно възпаление на дробовете.
към текста >>
Те не представляваха нищо особено, макар че бяха твърде красиви, почти тропически
разкошни
изгледи с хубава къща в единия ъгъл, фотографирана в разни положения.
Очите му се разтвориха широко, лицето му побледня най-напред, а после цялото се напълни с кръв. Дишането му стана тежко· Аз се страхувах, че ще падне наново в несвяст и то вече в състояние много по-опасно от предишното. — Боне мой, погледнете, поглед нете! — сочеше ми той в фотографиите — погледнете! — Аз ги взех от ръцете му.
Те не представляваха нищо особено, макар че бяха твърде красиви, почти тропически
разкошни
изгледи с хубава къща в единия ъгъл, фотографирана в разни положения.
Една група лица ми направи впечатление. Единият бе, ще несъмнено Дик, но другият бе ще, навярно, някой местен жител, нисък, пълен, с лице обикновено, почти вулгарно, пълен предостатъчно за своята възраст. Но в всеки случай те немаха нищо такова, което да оправдае това потресаващо впечатление, което видях в болния, ето защо аз го изгледах въпросително — Това, това — сочеше ми той полууспокоен фотографиите, но моят поглед ясно му показваше, че не мога да разбера нищо. Той ги взе от ръка та ми бързо и ги загледа. Те като че ли го хипнотизираха.
към текста >>
—
Разкошна
колекция от пеперуди имате — казах му, не само за да на меря предлог да променя темата, а защото наистина беше красива и скъпа колекция, същата, която е долу в кабинета ми — посочи докторът пода.
. . . Много отдавна познати ми са те . . . — И той се загледа дълго, тъй дълго и безмълвно, че аз се сетих, че ставам излишен, и въпреки любопитството си да разменя някоя и друга дума още с тоя стар и тъй странен познат, трябваше да стана. Той стана също.
—
Разкошна
колекция от пеперуди имате — казах му, не само за да на меря предлог да променя темата, а защото наистина беше красива и скъпа колекция, същата, която е долу в кабинета ми — посочи докторът пода.
Аз си отидох, но да си призная, доста много от тая случка ми остана не ясно. Ако не се опасявах, че ще бъда нахален и че няма да получа нищо за да задоволя любопитството си — не празно, а любопитство на един учен, който се намира в недоумение, аз бих отишъл пак. Но той не ме по вика и аз не смеех. Минаваше ден след ден. Нареждането на новото ми място, работата, новите болни и позна ти ме развлякоха доста дни, преди да помисля отново, въпреки всичко, да отида под предлог, че ме интересува положението на Дик в Америка.
към текста >>
Анри Дюрвил, който е основал специална болница в Ньой на Сена и е построил едно солидно двуетажно здание за тази цел, всред най-
разкошния
кът на булонската гора.
Вторият обед щял да бъде даден през ид. м. октомври или ноември т. г. Пожертвувателността в чужбина. Ръководени от възвишените принципи на любовта и доброто, мнозина чужденци, без да бъдат подканвани от когото и да е и неламтящи за мимолетна слава, правят големи парични пожертвувания, било да се подкрепи разпространението на окултната книжнина, било да се помогне на страдащите и немощните. Един от тия любещи своите ближни е директорът на списанието Psychic Magazine, г.
Анри Дюрвил, който е основал специална болница в Ньой на Сена и е построил едно солидно двуетажно здание за тази цел, всред най-
разкошния
кът на булонската гора.
В това приятно убежище болните телом и духом ще намерят най-занимателно гледане и лекуване по природните методи: топъл въздух, водно лечение, слънчеви бани, светилно церене, магнетизиране и психическо превъзпитание. Едно огромно многолюдие от страдащи се стича там и моли за прием. Апатични към живота, абстеници, неврастеници, отчаяни — всички нервно и душевно-болни, приемът на които е възможно в това лечебно заведение, намират ефикасна помощ. Там се допущат болни и от органически недъзи. Върху тях натуризмът и психизмът дават неочаквани резултати и бързи изцерявания.
към текста >>
НАГОРЕ