Търсене в текстове за 'Разкош'

И така, както съм с учениците, спира една лимузина, слизат двама младежи, отварят задната врата на колата и оттам слиза Надка Тихолова с едно разкошно палто.
Чрез нея стана предателството на Братството, защото тя узна и предаде всичко. В това съм напълно сигурна, защото имах един невероятен случай с нея. Бяха ми възвърнали учителската професия и аз завеждам учениците да видят къде е паметника на Иван Вазов, който се намираше срещу руската легация на ул. „Раковски" и "Московска". Тогава Надка изчезна за три месеца и не идваше на Изгрева. И така, както съм с учениците, спира една лимузина, слизат двама младежи, отварят задната врата на колата и оттам слиза Надка Тихолова с едно разкошно палто. Тя се обръща и ме вижда. Аз клекнах между учениците, за да не ме види, но тя ме видя и най-спокойно влезе в Съветската легация с тия двама младежи. А това си бяха хора от Държавна сигурност. След три дни идват в училището и ме търсят от милицията. Нямаше ме, защото имах свободен час.
към текста >>

5. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Влизам при Него - една приятна, уютна, топла стая и гледам един разкошен костюм, окачен на стената, един цвят, който ми допада, видях и кройката на костюма - двуреден.
" А тя ми каза, че е в Своята стая, в малката стая, в която прави своите приеми. Тръгвам по една малка пътечка, която свързва къщата на Борис с приемната на Учителя. За моя изненада, като стигам до салона виждам, че са извадени вратите, прозорците и в средата наредени хора от властта, държат своите пушки и пушат цигарите си спокойно. Те не ме видяха и чудно защо, тази картина изобщо не ме изненада. Но с крайчеца на окото си видях как се вдига крайчецът на пердето на прозореца на приемната и Учителят ме извика при Себе си. Влизам при Него - една приятна, уютна, топла стая и гледам един разкошен костюм, окачен на стената, един цвят, който ми допада, видях и кройката на костюма - двуреден. Помолих Го: „Учителю, подарете ми този костюм! " Той ме погледна и малко се усмихна. Разтвори костюма, извади жилетката, накара ме да сваля палтото и аз облякох жилетката. „Учителю, дайте ми сакото и панталона да го облека, та малко с него да се покажа навън." Той замълча, тръгна по стаята, търси, търси и намери една скъсана, зацапана работническа рубашка. Подаде ми я, придържа ми рубашката и аз я облякох.
към текста >>

6. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата.
Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани. Организацията бе безупречна, защото се финансираше от французите и се заплащаше във валута. Изскочиха всички Михайловис-ти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов. Залата бе препълнена от 1200 човека публика. Хорът на французите бе идеално подготвен. Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата. Изключителна подготовка на гласове, обиграни, знаещи своя репертоар, с изключително музициране, направлявани вещо от трима диригенти. Всички останаха замаяни и зашеметени от необикновената гледка и невероятното музикално изпълнение на песните, граничещо с висок професионализъм. Концертът завърши с нестихващи овации, с бис, съпроводен от възторга на 1200 зрители и слушатели. След това започнаха хвалебствия и превъзнасяния, които стигнаха до ушите на мнозина, неприсъствали на концерта. Концертът бе записан на видеофилм и след това мнозина можеха да го видят и чуят.
към текста >>

7. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата.
Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани. Организацията бе безупречна, защото се финансираше от французите и се заплащаше във валута. Изскочиха всички Михайловисти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов. Залата бе препълнена от 1200 човека публика. Хорът на французите бе идеално подготвен. Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата. Изключителна подготовка на гласове, обиграни, знаещи своя репертоар, с изключително музициране, направлявани вещо от трима диригенти. Всички останаха замаяни и зашеметени от необикновената гледка и невероятното музикално изпълнение на песните, граничещо с висок професионализъм. Концертът завърши с нестихващи овации, с бис, съпроводен от възторга на 1200 зрители и слушатели. След това започнаха хвалебствия и превъзнасяния, които стигнаха до ушите на мнозина, неприсъствали на концерта. Концертът бе записан на видеофилм и след това мнозина можеха да го видят и чуят.
към текста >>

8. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство!
А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос.
към текста >>

9. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

Някаква сестра ли беше или някой външен човек беше набрал един голям, разкошен букет и бяха го сложили във ваза на катедрата на Учителя, там където той сядаше и държеше своите беседи.
По-късно след години, когато минахме по същите места бяха построили летовища. Духовете бяха обсебили това райско място и бяха го направили жилища за човеци. Ето ви един пример за рая на душите с нашата екскурзия и друг пример за жилищата на човеците. Това е достатъчно като пример. Спомням си, че сме в клас и се намираме в салона на Изгрева. Някаква сестра ли беше или някой външен човек беше набрал един голям, разкошен букет и бяха го сложили във ваза на катедрата на Учителя, там където той сядаше и държеше своите беседи. Като видяхме, че го слагат ние изтръпнахме, някои подшушнаха, че Учителят не позволява да се късат цветя, други пък упрекнаха сестрата, че по този начин ще развали хармоничната среда с този букет живи цветя. Всеки в себе си беше се определил за този букет. Едни бяха за, други против. Но накрая всички помислиха, че може би този букет ще накара Учителя да даде своето мнение по-категорично и по-определено пред всички. Учителят влезна, всички станахме.
към текста >>

10. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Но забележете някои от тях живееха в много по-добри условия и дори в разкош в сравнение с Учителя.
Те ги направиха до 1945-46 г., а после ние трябваше да ги плащаме и да изнесем всичко на гърба си. Те си заминаха от тукашното земно разплащане, но те ще си платят горе, законът е един и същ, той хваща виновника както на земята, така и на небето. Пред закона няма да се измъкне никой. Поради тяхното тесногръдие и недалновидност Учителят бе принуден да живее в примитивни условия. Не че нямаше пари, не че не можеше да се направи по-подходящо жилище, не това беше тяхната постановка. Но забележете някои от тях живееха в много по-добри условия и дори в разкош в сравнение с Учителя. Представяте ли си? Техните семейства и жените им се ширеха в по-голямо пространство с изключителни удобства, а за Учителя имаше една малка стаичка. Те смятаха, че духовния човек трябва да живее от скромно, по-скромно, от бедно, по-бедно и в ограничителни условия, защото не са били важни материалните неща, а са важни духовните неща. Дрън-дрън ярина - на попова главина, така се казва в България. А знаете ли какво значи това?
към текста >>

11. 213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА

Беше разкошно издание.
И когато Борис заведе лекар да прегледа Неделчо, то тя не пускаше никой да влезе в стаята му. Беше ревнива и искаше само тя да го гледа. Ето защо книгата бе издадена в пълна тайна. Изданието бе много луксозно, в голям формат, илюстрирано със снимки и братския живот. Такова издание излизаше за пръв път в България. Беше разкошно издание. Това беше първия опит да се напише такава книга за Учителя. След това и да искахме и да я напишем нямаше да можем да се съберем, пък и да бяхме я написали нямаше да може да се издаде. Тогава излезна цензура от новата комунистическа власт. Всички положихме старание, но без помощта на Неделчо Попов тази книга нямаше да види бял свят. Най-голяма бе неговата заслуга.
към текста >>

12. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

Те бяха толкова елементарни, толкова обикновени, че човек като види и срещне Учителя ще се засрами от себе си, че е очаквал да види в живота на Учителя нещо необикновено и някакъв необикновен разкош.
Ето това бе началото за едно голямо неразбиране, за вътрешната Школа на Учителя. Ако се огледа човек ще забележи, че в света има толкова различни форми и не е необходимо да. се пренасят в Школата. Ето защо Учителят винаги отклоняваше и едните, които свещенодействуваха, и другите, които от грижата към Учителя правеха ритуал като особена своя заслуга. А какви бяха тези ежедневни нужди на Учителя? Те бяха толкова елементарни, толкова обикновени, че човек като види и срещне Учителя ще се засрами от себе си, че е очаквал да види в живота на Учителя нещо необикновено и някакъв необикновен разкош. Толкова обикновено, толкова простичко, че по-простичко не съм виждала и не съм срещала. А аз бях излезнала от заможно семейство и много добре бях запозната с реда и порядъка на това общество и за неговите изисквания. Познавах всички страни и знаех живота на семействата в онези изискани среди на висшето общество,, защото минах през тези среди, а дойде време, когато се преместих на Изгрева да живея, да наблюдавам и живота на Учителя с други очи. Учителят се движеше и поемаше от живот най-необходимото за момента, но най-чистото и подготвено по най-естествен и обикновен начин. Това се отнасяше както за облеклото му така и за храната.
към текста >>

13. 24. ИМЕННИЯТ ДЕН

И най-разкошните от канделабрите на богатите и тъмни салони, не би могъл да го замени.
Като малки деца се бутаме, смее, споглеждаме. Иска ни се да разперим ръце да замахаме, да заплескаме от удоволствие. И вън, и вътре всичко е бяло. Трапезата е сложена в средата. Над нея, на покрива прозорец, голям и светъл. И най-разкошните от канделабрите на богатите и тъмни салони, не би могъл да го замени. Навярно, вечер пламваха звезди там, а денем - самото слънце. Но днес друго, бялата светлина на зимата влизаше през него. -.. Не зная шумно или безшумно влязохме, но зная: Радостта, изненадата и възхищението се посрещнаха с мира, красотата и хармонията, прегръщаха се, целуваха се... Заехме местата си. Видимо мълчание. Когато душата говори и пее, устата мълчи.
към текста >>

14. 40. ХИРОМАНТИЯ И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ

Цанка Екимова

Гледам ръката му и очаквах да видя линии на богата и разкошна ръка.
Следващият етап бе да проверявам чрез ръцете на приятелите какво зная и какво трябваше да науча. Всеки искаше да знае за себе си и за съдбата си, затова всеки протягаше ръка от любопитство или от нужда. Прочух се като добра гледачка на ръка. Смятах, че съм напреднала много. Така веднъж пожелах да видя ръката на художника Борис Георгиев, който бе рисувал Учителя и беше прочут художник в нашите братски среди както и в света. Гледам ръката му и очаквах да видя линии на богата и разкошна ръка. Гледах и що да видя - обикновени линии. Дори я няма онази линия на изкуството. А той вече е голям художник. Това ме смути и веднага отивам при Учителя и споделям моето разочарование. А Той ми каза: „На всяка ръка съществуват два вида линии.
към текста >>

15. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

Цанка Екимова

Златка Георгиева (Вачева)

Ако бяха сторили това щяха да ме сложат при жените на фабрикантите, които ме смятаха, че не съм от тяхното тесто замесена, понеже аз им работих за техния укзт и разкош и нямаше да мога да издържа при толкова много жени.
Едвам се движеха болни и съсипани. Идва в тази нощ въоръжената охрана и до моята порта. Посяга командира към дръжката да отвори вратата, на му застива ръката във въздуха и той казва: „Тука няма да влезнем". Другите около него виждат също това. Някои от тях са присъствували при първия подобен случай, когато трябваше да ме вземат и да ме закарат във фабриката, за да ме направят работничка. Ако бяха сторили това щяха да ме сложат при жените на фабрикантите, които ме смятаха, че не съм от тяхното тесто замесена, понеже аз им работих за техния укзт и разкош и нямаше да мога да издържа при толкова много жени. А по това време аз пътувах всяка седмица в Балкана. Ако бяха ме вкарали във фабриката аз нямаше да мога да издържа и щях да умра. А аз имах още работа. Така аз бях запазена. Беше запазен и Юрдан.
към текста >>

16. 7. МИХАИЛ ИВАНОВ

Той живееше разкошно и така се потули това дело и повече не съм се интересувала и не съм чула за него да се говори.
Впоследствие вече може би всички са научили истината, много хора се отдръпнаха, но Бялото Братство на Михаил още все пак съществува. Съществува, защото има хора, които все пак намират едно облекчение, намират една все пак Божествена нишка чрез песните на Учителя и Паневритмията, но той не си служи с четене на беседите на Учителя, той не чете беседите, а той говори негови работи. То е естествено щом като се представяш за Учител, ти трябва да говориш така както е говорил Учителя, а не да четеш нещата, които са записани и стенографирани от думите на Учителя. И това е, което знам за Михаил. След това ходих още няколко пъти във Франция, делото така се потули, осъдиха ли го, не го осъдиха - може би той имаше доста средства, там имаше много богати последователи, те му даваха много средства, те му даваха много пари. Той живееше разкошно и така се потули това дело и повече не съм се интересувала и не съм чула за него да се говори. Ами тя Ярмила, на Крум жена му е била отишла при Михаил. Е да, но тя се отдръпна. Тя се отдръпна Ярмила. Нали тя ги е учила тези момичета на Паневритмия. Тя може да ги е учила, но въпросът е, че тя се отдръпна и то не много време след като беше при Михаил.
към текста >>

17. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Симеон Арнаудов

Франциска, който е бил богат и живеел в разкошен живот.
Ще завържеш снопите и ще ги пренесеш на хармана като резултат на твоя труд ще вържеш коня си с въже за стожера на гумното и ще вършееш. Конят ще бъде твоят ум, а въжето, което ще се навива на стожера и отвива ще бъде твоята воля, която ще навива и отвива въжето на хармана, докато разрешиш задачата си. А стожера на гумното, около който се въртиш е твоят висок идеал на земята, който си свалил от Небето чрез Словото на Учителя". Ето така недостойният свой роб Симеон-дякона, Бог избра да се прояви чрез мен, не аз не успях да овършея своят харман. Спомням си, когато четях история на светците и стигнах до св. Франциска, който е бил богат и живеел в разкошен живот. Идва един момент, преминал през вътрешна борба и просветва в ума му една светлина и, той раздава цялото си богатство и става най-големия просяк. Отива и става отшелник и после написва най-хубавата книга за Христа. След време го запитват как доби тази сила на Духа, за да напишеш тази книга? А той отговаря: „Мен, недостойният свой раб Бог избра да се прояви". И Той, Франциска се прояви и написа тази книга.
към текста >>

18. 3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА

И той ми изпрати една разкошна цитра в кутия.
Но поради това, че нямаше условия зарязах пианото. Но после, когато се омъжих вече Жоро, съпругът ми казваше: „Цитра трябва да имаш". Тогава негов приятел Митко Кочев беше в Австрия в Грац. Там бяха студенти и Жоро му написа писмо. Ние бяхме постоянно заедно с Димитър Кочев, бяхме приятели. И той ми изпрати една разкошна цитра в кутия. Имам сега цитра моя, но седи, спи, не свири. Имам ли някои опитности от онова време, когато съм била ученичка, с Учителя? Как да нямам. Учителят играеше в средата на поляната. Ние наоколо.
към текста >>

19. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Всички бяхме седнали на една голяма маса, разкошно подредена, сервирана.
Синът му Жак беше много близък със Славчо. Имаха едно малко момченце Лулу, то пък беше мое приятелче. И много хубаво си играехме. Запомнила съм у тях една гостна стая, която тъй беше отрупана с килими и мебели, че не може да се мине през тях. Веднъж бяхме поканени на обед. Всички бяхме седнали на една голяма маса, разкошно подредена, сервирана. Между другото имаше една дълга, грамадна чиния с панирани някакви кълчици и много вкусно беше. Но когато баща ми попита: „Какво е това вкусно нещо? " Отговориха: „Кълчици от жаби! " Сестра ми изпищя, аз пък се хванах за устата, но беше толкоз вкусно, че изядохме всичко до край. Симоне имаха фабрика към гарата.
към текста >>

20. 11. СКИТНИЦИ

Той имаше една разкошна колекция от пеперуди в стъклен шкаф, грамадни, нощни от Африка, където е бил.
Помня, че до нас в една хубава къща и градина живееше Реве Радев, който е бил бивш кмет на София, близък приятел на моят баща. Те не можеха един без друг. Той баща ми казваше, че на младини двамата са обикаляли цяла България с Р. В. Радев с колело. Често ходехме при него на гости. Той имаше една разкошна колекция от пеперуди в стъклен шкаф, грамадни, нощни от Африка, където е бил. Имаше плодни дървета в градината, все хубави сортове, едри. Имаше една слива, плодовете бяха едни като юмрука ми. Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло. Колко ясно си спомням тия неща от детинството. Разказваше за една маймунка, която му била подарена от капитана на един параход, негов приятел, когато се връщали от Африка.
към текста >>

21. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Беше един разкошен възрастен, мил пастир.
Всичко беше готово вече. Жоро не искаше черен костюм за сватба и си уши бежов. Много беше хубав тоя костюм. Сватбата стана в евангелската черква на Солунска - I евангелска. Фурнаджев ни венча. Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време. А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал. Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута).
към текста >>

22. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Маргарита Рангелова Стратева

Една къщичка боядисана в розово, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно.
Учителят беше изправен така цял ръст, изправен с балтон. Съжалявам много за този портрет. А той Михаил го взе, за да си прави актив с портрета на Учителя, че уж му го е подарил. На Лазурния бряг бил много устроен. Къщички, а между къщичките хубави алеи с цветя. Една къщичка боядисана в розово, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно. Поднасяли, сервирали и риба се ядяло. Ядели риба, трапезарията разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно? " Отговорът бил: „А, французите имат друг начин на живот" и той отделно съвършено се хранел. В салона той седял на високо там на една катедра, влизал от отделна врата и т. н. Това ми е разказвал.
към текста >>

Ядели риба, трапезарията разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно?
А той Михаил го взе, за да си прави актив с портрета на Учителя, че уж му го е подарил. На Лазурния бряг бил много устроен. Къщички, а между къщичките хубави алеи с цветя. Една къщичка боядисана в розово, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно. Поднасяли, сервирали и риба се ядяло. Ядели риба, трапезарията разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно? " Отговорът бил: „А, французите имат друг начин на живот" и той отделно съвършено се хранел. В салона той седял на високо там на една катедра, влизал от отделна врата и т. н. Това ми е разказвал. Те са били съученици и приятели. Желю е бил търговец.
към текста >>

23. 6. НАЗРЯЛАТА КАРМА

Марийка Великова Марашлиева

Свирел на мандолина и пеел, имал разкошен глас, бил говорител в радиото.
6. НАЗРЯЛАТА КАРМА Йоанна: Може би за много хора случая с баща ми да не е толкова интересен, но тук е важен контакта с Учителя и светлината, която Учителят хвърля върху неговият случай. Баща ми е бил изключително интелигентен и изключително надарена личност, това са ми го казвали много хора. Бил е всестранно образован, ерудиран, музикален. Свирел на мандолина и пеел, имал разкошен глас, бил говорител в радиото. С много неща се е занимавал. Накрая, когато са го прибрали германците е бил преводач в авиацията, но се е занимавал с още много други неща. Бил е земеделец и последовател на Ал. Стамболийски, писал е книга за него, която след неговата смърт са дошли негови приятели и са взели много документи от земеделския съюз от онова време. Дошли са и са взели от майка ми всичко.
към текста >>

24. 4. ТЪРГОВИЯ И КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Първата година засадихме между редовете, в лозето, което още е младо и не може да ражда дини и пъпеши и си спомням, че имахме тогава разкошни пъпеши и грамадни дини.
През есента реголваха тия места, т. е. ги подготвяха за засяване, а това значи да ги прекопаят на „две лопати". Единия от братята Маркови - Стою Марков, който разбираше от лозарство, подготви лозови пръчки от сорта „Болгар" и други хубави сортове през зимата като ги „затопли" при специални условия и през пролетта ни продаде от тия пръчки. Ние засадихме тия три декара с лозови пръчки и накрая един ред кайсиеви дървета. Всичко вървеше много добре. Първата година засадихме между редовете, в лозето, което още е младо и не може да ражда дини и пъпеши и си спомням, че имахме тогава разкошни пъпеши и грамадни дини. После пораснаха и кайсиите и ние сме давали кайсии и грозде за износ. Около 1940 г. имаше един период, при който при баща ми се получаваха по-малко стоки, настъпваше една криза, която до къде можеше да стигне не се знаеше. Ние живеехме в една схлупена къща далеч от центъра на града и баща ми реши да купи нещо по-хубаво, по-масивно. Работата в дюяна намаля и той освободи братовия си син Симеон, а по-късно и вуйчо.
към текста >>

25. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

Силна обич е била техната обаче са имали един баща, някой лорд богат, който живеел в разкош и е бил женогонец.
Но и то ще бъде. Сега да дойдем по въпроса за Кортеска. Г-н Никола и Кортеска, жена му и дъщеря му са много близки души. Те от много отдавна са ликвидирали кармата си и са в любовта на една много пречистена Любов. Те са били преди един живот брат и сестра и тяхната майка е била Кортеска. Силна обич е била техната обаче са имали един баща, някой лорд богат, който живеел в разкош и е бил женогонец. Майката е ицдала надеждата си само в тия деца, но като не е могла да понесе пренебрежността на мъжа си, тя си е заминала и ги е оставила малки по на 8 и 10 години. Те са расли в пансиони и чужди за всички, те са ги третирани като обикновени чужди деца, особено като не са имали бащински грижа, бащина милувка, нежност, освен една студена парична сума. Заградени със суетни и обикновени деца, с егоистични сърца, то те още повече са се сближили братът и сестрата и заедно са споделяли своята тежка съдба. Така расли и свършили училище, живели са заедно, доволни от своята братска и сестринска любов, те са се опазили от половата любов и не са се оженили. В миналия живот те са били родени във Франция, но когато са се видели и са се обикнали, нещастие се случва пак като причина, бащата на нея е бил против тяхната женитба и тя била принудена да вземе някакъв ректор в университета, който й бил избрал бащата.
към текста >>

26. 29. В Русе и по Дунава

Гради Колев Минчв

“ Печени чушки и домати имаше и той ми донесе една разкошна салата.
Но като ги видях, тоя път вътрешния ми глас заговори: „Гради, ако сега не ядеш риба, значи няма да ядеш вече риба“. Добре, но като седнах на масата гледам в листа, няма нищо постно. Викам си на ума, щеш не щеше пак ще ядеш риба. Няма нищо друго постно. И изведнъж извиках на келнера: „Дай ми една салата! “ Печени чушки и домати имаше и той ми донесе една разкошна салата. Аз мисля пак и му викам: „Дай ми три двойни салати! “ Той ме гледа така, да не съм се нещо объркал. Той ми предложи риба, но аз му казах, че не ща риба. Донесе той салатите. Аз се нахраних много хубаво, платих си, излязох и като че ли никога в живота си не съм бил тъй благодарен на себе си.
към текста >>

27. 2. Гайдата

Стефка Няголова

В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна божествена трапеза.
Моята майка Величка Стойчева беше една от първите ученички на Учителя. Тя по Негово нареждане ходеше като в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя. Освен това тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях. Освен това тя събираше малките дечица в нашия дом и аз с тях и им разказваше духовни приказки. Все едно, че идваше Господ у дома. В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна божествена трапеза. На нея присъстваше Учителя и много братя и сестри, на които Той държеше беседа. Нашата къща беше голяма, с четири големи стаи, помежду един грамаден салон, към сто стола събираше. Там ставаха женските събрания и детските събрания, които се ръководеха от моята майка. А долу под нас, точно под нашата стая беше кръчма. Една вечер, когато Учителят беше на трапезата и много братя и сестри бяха също на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата влезе един гайдар, поръча си вино там, ракия и започна да свири с гайдата.
към текста >>

28. 1. Запознаване с Учителя

А майката на Аню, която наричаха леля Марийка шуменката, тя беше разкошен човек, един предан ученик на Учителя.
Значи на моя съпруг сестра му е омъжена за един гдето ви казвам, че френския пансион е завършил в Пловдив. А тука живееше нашия брат Андрей, Аню му викаме, гдето лекуваше и беше близък на брат Лулчев.и той му беше сянката. Аню има сестри. Една от сестрите, учителка бе там в този край към Саранци и бе омъжена за един от братята, по право за братът за когото е оженена моята зълва. И от там значи ние имаме сватовство. А майката на Аню, която наричаха леля Марийка шуменката, тя беше разкошен човек, един предан ученик на Учителя. Тя ми е тъй да се каже кръстницата в Братството. Когато идвам за пръв път в неделя на една беседа, а тогава като че ли всичкото слънце се е събрало тук на Изгрева. Имаше една канавка и едно малко мостче, когато минах това мостче и сега седи тази къща на ъгъла. Там живееше нашата сестра Буча Бехар, долу на площадката един индийски гост ми казаха, че живее. Като сега го гледам с чалмата, а аз като преминах това мостче, дето ви казвам, аз не бях вече на земята.
към текста >>

29. 5. Богатството на богатите хора

Мога да ви кажа, че тя беше един разкошен човек.
Те са много. Вижте сега какво ми изплува в съзнанието. Учителят ги е карал картофите за ангелската супа хубаво, хубаво да се измиват, да се сваряват и после може да се леко обелват и да се пускат отново, но да врат с кората, с обелката на картофа. Пък тя рекла: „А-а, как може такова нещо“. А после разбрала, че е сбъркала. Мога да ви кажа, че тя беше един разкошен човек. Ние имахме много, много хубави хора. Много хубави братя и сестри.
към текста >>

30. 6. Трите рождени сестри

Ама така елегантно направено, така фино, полирано, с разните му обръчи, разкошна работа, бижу, бижу направени касички.
Македонците, Колю Каишев сте го чули, а тоя беше женен за една Катя Велева, пък те един голям македонски род от Александър Протогеров, неин вуйчо. За Колю Каишев, някакви опитности с Учителя? А, Колю беше един екземпляр неповторим, неповторим. Учителят задал задача на всички, в касичка да си събират, всеки ден да пускат по някаква монета и с пускането на парата и съответна формула. И той взима и направя за четирите стенографи по една касичка във вид на буренце. Ама така елегантно направено, така фино, полирано, с разните му обръчи, разкошна работа, бижу, бижу направени касички. И един ден, казва Паша: „Няма я Савка, няма я Еленка, никой няма около мене“, а те имаха на ул. „Карл Шведски“ къща-близнак, която половината беше тяхна, а половината на генерал Заимов. „Требват ми пари, а нямам. Сега тук е комичното: няма от кого да взема, а ми трябват. И аз си рекох, ех, аз ще взема да си направя заем от моята касичка, пък после ще си ги върна, разбира се, в касичката.
към текста >>

31. 18. Големият дъжд на последния Петровден

И си избрах и съм си ушила една разкошна пола ама то от вълнен жоржет.
Ние ставаме вече като едни кокошки, целите мокри, а дрехите ни се събраха от дъжда, та ходихме като голи. Пък съм си избрала и като съм си ушила за празника от един вълнен жоржет една пола хубава .докарана. Аз обичам така, не съм суетна, но съм естет. Учителят казва, взимайте пример от цветята. Обичам винаги да съм спретната и така. И си избрах и съм си ушила една разкошна пола ама то от вълнен жоржет. Оня дъжд като ме бие, а пък тя се събра сега, така както носят модерните момичета минижупи, па моето стана не минижуп.а се вдигна полата до тука, защото е вълнен жоржет, то се сви, ама нали съм никой, пердашим така и тичаме, вече децата немат сила, тая възрастна сестра се влачи, а другото, чуждото дете също, та едвам стигнахме до Орлов мост. И на Орлов мост като видех, а пак оня дъжд така се лее. Пак една кола. Отивам до нея, ангел-спасител. Сега, всичките пари до стотинка, които имам ще ги дам, само да прибера тоя народ гдето е с мене.
към текста >>

32. 50. ТОАЛЕТНА ЗА ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА

Той не изискваше удобства и разкош.
" "Копаем трап за отвърстията на братята и сестрите. Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се. Каквото повикало, такова се обадило. Аз съм виждала как Учителят много пъти е отклонявал удобствата, които приятелите понякога предлагаха. Той използваше за къпане банята зад бараката на стенографите, която бе наречена парахода. Той не изискваше удобства и разкош. Живееше в скромна обстановка и на нея ние обърнахме внимание след като Той си замина и възрастните приятели бяха решили, от стаята Му да направят музей. Тогава всички видяха, че Той имаше едно легло, една маса, един стол и една печка. Това е. На следващата година латвийската група отново пристигна. Същият ден ме среща една моя приятелка латвийка и се усмихва.
към текста >>

33. 31. ЦЕЛУНИ

Да се разходи по нея, да се порадва на многото цветя, на разкошните борови дървета, да чуе песен от волни криле.
31. ЦЕЛУНИ Хубавата ни поляна! Тя всеки момент отправя сърдечна покана към всеки. Да се разходи по нея, да се порадва на многото цветя, на разкошните борови дървета, да чуе песен от волни криле. Да попъпли след това погледа по Витоша, да се порее из любимите кътове и да се потопи в размисъл. И има какво да се мисли и обмисля! - Томчетата беседи излизат от печат начесто и те са все по-нови, с все по-богати и прозрачни извори, бликащи из всяка своя страница, с по-светли, по-необхватни и по-пленителни мисли. Томчетата беседи! И аз, с такова едно томче пристъпвам към нея.
към текста >>

34. 32.СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА

Маргаритите надянали разкошни венци, карамфилите облекли скъпи премени.
32. СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА Някаква вълшебна музика я понася, издига. Една гиздава полянка -посреща. Маргаритите надянали разкошни венци, карамфилите облекли скъпи премени. А другите цветя. - Надпреварвани в багри и хубост. Полянката е в най-празничен вид. Полянката посреща гости. Тук-там някои нагиздени хубавици пошушват.
към текста >>

35. 61. РАЖДАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Той сам е замък, в който са пометени разкошни библиотеки, художествени изложби и голямата красота на природата.
Той чете великата книга на природата, пише в тетрадките на своя ум, разсъждава и чертае план за новия живот, който като мираж го привлича, води и сочи, за да му открие самата действителност - бликналият извор с чудната, буйна растителност край него. Къде остана "Изгревът"? Къде остана кварталът "Изгрев"? Малките къщички се превърнаха в прекрасни замъци, в които живеят нови хора. Новият човек живее в замък. Той сам е замък, в който са пометени разкошни библиотеки, художествени изложби и голямата красота на природата. Това е новия човек, за който е казано: Всичко за човека. За новия човек.
към текста >>

36. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

Което Той смело в беседи изнесе -в хилядите седем - разкоша донесе. 9.
-запита едно цветенце за първи път разцъфнало на планината. 4. - Защото тези гости не късат цветя. - Не късат цветя? Защо не късат цветя? - Защото тези гости обичат цветята. 8. Което Той смело в беседи изнесе -в хилядите седем - разкоша донесе. 9. Потъна в разкоша душата избрана -от време далечно и в обич отбрана - 10. умът и сърцето със нея се сляха, Светлина и Знание към нас полетяха. ПОСРЕЩНА 5. - Защо обичат цветята? Какво е обич?
към текста >>

Потъна в разкоша душата избрана -от време далечно и в обич отбрана - 10.
- Защото тези гости не късат цветя. - Не късат цветя? Защо не късат цветя? - Защото тези гости обичат цветята. 8. Което Той смело в беседи изнесе -в хилядите седем - разкоша донесе. 9. Потъна в разкоша душата избрана -от време далечно и в обич отбрана - 10. умът и сърцето със нея се сляха, Светлина и Знание към нас полетяха. ПОСРЕЩНА 5. - Защо обичат цветята? Какво е обич? - Тези гости сега ще поседнат, ще си отпочинат.
към текста >>

37. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й.
И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г. на Архангелов ден на 9.ноември тя приключва трагично своя идеен живот. Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ. Нейният баща е бил пастор в една от черквите и тя един неделен ден, именно на 9.Х1.1949 г. се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й. Мисис Мелъни Търнър. Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея. Това е мис Търнър, да. В: Този колеж в Ловеч коя година е открит? Веска: Не мога да ви кажа, но много отдавна.
към текста >>

Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията.
Той се превърна впоследствие в Българска езикова гимназия. Колежа тука стана школа. В: Ясно, да. Искам да питам друго. Тези първи мисионери протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български? Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска. Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис. Тъй че говореха разкошен български език.
към текста >>

Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език.
В: Ясно, да. Искам да питам друго. Тези първи мисионери протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български? Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска. Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис. Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да.
към текста >>

Тъй че говореха разкошен български език.
Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска. Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис. Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да. В: Евангелски проповеди и много интересни книги, къде отидоха не знам. Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много културен мъж, но и тя не смее никъде да ходи. В: Искам друго да ви питам.Понеже в първите години нали евангелските среди са смятали, че Учителят ще бъде пастор към тях.
към текста >>

38. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

След това пък се събирахме музикантите нали с тях сме заедно и сме прекарвали разкошни моменти.
В: А във вашите разговори преди той да срещне тази жена и тази жена да го обърне на друго място и в друга посока, спомняте ли си някоя опитности той да ви е разказвал? Веска: Не, нали ви казвам, че той беше така разговорлив, интелигентен, находчив, обичаше да се шегува, обичаше музиката и много хубави разговори сме имали. Беше пълничък понеже обичаше да си похапва и много често купуваше хубави шоколадови бонбони, така че имаше голямо изобилие. Беше във възторг от всичко. Те бяха една хубава група така от интелектуалци: брат Борис Николов, Жорж Радев, той. След това пък се събирахме музикантите нали с тях сме заедно и сме прекарвали разкошни моменти. Никак не ми е ясно как стана този преврат с този човек. В: Значи тя беше еврейка, така ли? Веска: Да, разбрах, че тя е германска еврейка или латвийска еврейка, но имаше нещо еврейско в нея и се намериха двамата. Елиезер беше евреин, нищо специално не мога да ви кажа за него. В: А какво стана с мъжа й на тази Марияна?
към текста >>

39. 33. МИХАИЛ ИВАНОВ

Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение.
Видял в хороскопа на детето, което ще дойде, ми се струва, че е забавил неговото идване, за да не се случи онова, което хороскопа предрича. Нещо такова ми е разказвано. И така той успява нали, да улови хората в тая мрежа като голям астролог и може би хората там държат на сензациите. Той улавя тая тяхна страна, обкръжава се обаче с магнати, финансови магнати, които щедро дават за неговата школа. И доколкото си спомням, срещайки една чужденка, беше на гости у мои близки, и стана въпрос за Михаил, тя каза: "Да, да, ние сме били в Севър, в това имение, което се проявява Михаил, там е неговата ложа, неговата школа. Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение. Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви. Даже имало заради него скубане на коси между жените. Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него.
към текста >>

40. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Имаше разкошно ухо.
Това е било с тях. В: Той сега Учителят е пеел, а Асен записва от прима виста. Веска: Съществото Му донася мелодията и Асен на прима виста слушане веднага записва. В: Веднага нотира. Веска: Нотира, да. Имаше разкошно ухо. Око, ухо и ръка имаше. Разбира се и тука имаше знание, но веднъж така говорих с един мой познат пианист. Асен беше написал Рапсодията, и много други неща на Учителя. Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа". Понеже Асен си почиваше може би в тоя живот.
към текста >>

Обаче вкъщи обстановката беше съвсем семпла, живота ни беше много така, в една проста линия протичаше, здрава, проста линия, чиста, проста здрава линия без разкош, без лукс и т.н., а той обичаше лукса безспорно и си спомням, че когато се запознахме, много интересно беше, че той ме намери.
Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него. Аз имах с него един интересен път, заедно с него извървяхме един интересен път и Учителят ме насърчаваше да бъда с него, понеже моето отношение беше съвсем, в друга гама протече моето отношение към него, макар че много от Изгрева, дори майка му и сестра му мислеха, че аз имам някакви еснафски намерения, които бяха далеч, далеч от моето съзнание. Но интересното беше, че когато той, да, те ми направиха предложение за женитба. Майка му говореше така малко диалектно, проста женица, беше ограничена жена всъщност и като всяка майка гледа да нареди синът си някъде добре. Тя първо не знаеше, че ние не сме заможно семейство, те това не го знаеха, понеже начина, по който аз се обличам, начина по който аз се държах им говореше нещо друго. Обаче вкъщи обстановката беше съвсем семпла, живота ни беше много така, в една проста линия протичаше, здрава, проста линия, чиста, проста здрава линия без разкош, без лукс и т.н., а той обичаше лукса безспорно и си спомням, че когато се запознахме, много интересно беше, че той ме намери. Аз даже отначало имах към него така едно неприятно отношение, неприязнено. Казвам, този пък защо се носи така, гдето е с черни дрехи все. Викам, тези пък с черен костюм се облича. Тук на Изгрева хората носят светло, така в себе си си мислех. Но един ден бяхме поканени след беседа, след обед така бяхме поканени у Славчо Печеников на гости.
към текста >>

41. 37. ТЕОСОФИТЕ

Николай Райнов има разкошна литература на един така богат български език, че вие можете да се учудите само на това богатство.
Но той с такива подробности описваше всяко табло, всяко творение на художника когото разглеждаше, с всичките подробности в рисунъка, било в нюансите на цветовете, на багрите. Но той самият пиеше до вцепеняване, пушеше и т.н. макар че през последните години на живота си той пожела да види Учителя. Неделчо Попов е бил с него голям приятел, пожелава да го заведе в Мърчаево при Учителя. Щото Николай Райнов казал така на Неделчо: "Аз чувствам, че Той ме ръководи, когато аз пиша вдъхновено". Николай Райнов има разкошна литература на един така богат български език, че вие можете да се учудите само на това богатство. Той изковава, но изковава от корена на българския език оригинални, красиви думи, които прилягат напълно към гамата на българския език. И Неделчо Попов го завежда в Мърчаево Когато Николай Райнов се спуска да прегърне Учителят, последния застава на дистанция. Бил е пиян? Той взема голямо участие в оргиите на астралните духове. Първата му съпруга Дияна беше леля на моя съученичка.
към текста >>

42. 38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ

Пък сега знам, че сестра Цанка, понеже около нея имаше голям антураж от млади, новодошли интересуващи се, тя ми е казала, че някаква си много голяма чиновничка от Държавна сигурност, която знаела разкошно английски била превела всичките беседи на Учителя.
Веска: Ха така. Там трябваше да се справя с чисто библейски, библейският език трябва да се ползва там. Друг език е невъзможно. И се справих, така ми се струва. Това, което съм дала. Пък сега знам, че сестра Цанка, понеже около нея имаше голям антураж от млади, новодошли интересуващи се, тя ми е казала, че някаква си много голяма чиновничка от Държавна сигурност, която знаела разкошно английски била превела всичките беседи на Учителя. В: Невъзможно е да ги преведе всичките. Веска: Е, така ми се казваше и аз нищо не възразих, аз държа на това "Днеска не е време още, за да се пропагандира Словото. Понеже имайте предвид, че цяла Европа, специално Америка, гъмжат от окултни школи, гъмжат". Сестра Виола Йорданова беше наша съученичка от Окултния клас и наша много мила, сърдечна, добра приятелка. Тя завърши в София Музикалната академия, отдела по пеене, но свиреше много хубаво на пиано.
към текста >>

Трябва да я реша, и безспорно не минаха две години и тя каза: Аз съм готова с Паневритмията", която беше издала в Америка с нотния текст и тя на един много хубав английски език, спазвайки всичките образи, мотивите поетичните и образите, тя прави един разкошен превод на английски език на текста на Паневритмията.
Но тя замина 1946 г. и дълги години не беше се обаждала изобщо на нас, защото живота там я грабна и преди няколко години, не мога да ви кажа точно коя година, 1979 г. ли беше, тя дойде за пръв път в България и ме намери. Обади ми се. С Гали заведоха много голям разговор и тя беше ентусиазирана вече, каза: "Аз имам една задача, която Учителят ми я даде. Трябва да я реша, и безспорно не минаха две години и тя каза: Аз съм готова с Паневритмията", която беше издала в Америка с нотния текст и тя на един много хубав английски език, спазвайки всичките образи, мотивите поетичните и образите, тя прави един разкошен превод на английски език на текста на Паневритмията. В: Вие сте го прегледали. Веска: Имаме го. Тя го е превела. В: Вие го прегледахте? Веска: Той е много хубаво направен и изпраща подарък един екземпляр с посвещение на брат ми и на мене, като на добри приятели.
към текста >>

Веска: Да, разкошен.
Веска: Абсолютно хубаво го е превела. Аз даже й писах: "Поздравявам те с този прекрасен превод от български на английски език". Прекрасен превод. Но вече в музикалната част Гали там имаше забележки. В: Значи ние имаме вече модел за превод на английски. Веска: Да, разкошен. Точен, прецизен, така точно спазени образите, идеята, всичко. Тя е много хубава душа и даже си споделяше, че този Михаил Иванов пак й се обаждал когато ходил в Америка, искал да я види. И тя казва: "Направо се страхувам да го срещна и не желая да го срещна". Та така беше последното й отношение към него. Така че той в Канада има общество.
към текста >>

43. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера.
Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот. Това продължи от 1959 г., когато аз станах студентка в университета докъм 1965 г. Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя. Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера. Дори имаше специален, много приятен аромат, който се носеше във въздуха, което той обясняваше, че се дължи на присъствието на светлия и разумен свят. Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше. Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента "Вътрешния глас на Бога" от Учителя и "Вену Баар" от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен.
към текста >>

Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти.
Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше. Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента "Вътрешния глас на Бога" от Учителя и "Вену Баар" от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен. Изобщо работата ни беше не само теоретична, но и практическа и много усилена и много пъти той се опасяваше от милицията и особено сутрин рано в 5 часа оглеждаше пред къщата, да не би да има някой милиционер, който да следи отиването ни при него. Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов. Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова съпруга. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат.
към текста >>

44. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Имат разкошни коли и лятно време се събират в този център Бон Фен на Средиземно море и прекарват там в особени ритуали.
А след като се повлиява от тези фалшиви учители, които са се провъзгласили, както Михаил, за "миров учител на великото всемирно бяло братство", това показва, че и те всъщност търсят фалша и търсят лъжата в духовния си път. Те не трябва да се поддават на агитацията на последователите на Михаил Иванов от целия свят, от различните страни и да следват пътя на Михаил и да издават книгите му в България. И да знаете, че голяма част от тях са богати хора. Те дори могат да ви купят, могат да ви обещаят, да ви отворят банки, собствени ваши банки в Швейцария или някъде другаде по света, само и само да влезете в примката, да можете да пропагандирате идеите на техния учител Михаил Иванов и да станете последовател на това негово лъжеучение. На голям изпит бихте попаднали чрез техните представители, защото те почти всички са богати хора. Имат разкошни коли и лятно време се събират в този център Бон Фен на Средиземно море и прекарват там в особени ритуали. Всъщност те могат да ви предложат много хубави подаръци, и пари, и банки, само и само да можете да станете техни последователи, т.е. последователи на Михаил Иванов. Лято на 1996 г. Една група българи отидоха и посетиха това имение Бон Фен на групата на Михаил. Мога да кажа, че по повод на това и аз с моя съпруг Християн отидохме до Средиземно море, за да можем да се видим специално с българите и специално с моята племенница, която присъстваше в групата, за да се видим.
към текста >>

Пълно е с хора от различни страни с техните разкошни коли, защото какво вече казах това, са богати хора.
Искам да кажа, ако тези хора на Михаил са готови да признаят действително Истината и Великия Учител Беинса Дуно, аз съм съгласна. Но трябва да знаете, че те са фанатизирани и че за тях Великият Учител е Михаил Иванов. Точно обратното, те гледат да привлекат българите в тяхното общество. А в тяхното общество там са, там е нещо като църква, всъщност като секта. Имат си ритуали, имат си режими, всичко, през целия ден е извършва по определени ритуали и няма никаква свобода. Пълно е с хора от различни страни с техните разкошни коли, защото какво вече казах това, са богати хора. И когато ние отидохме там, ние нямахме право дори да припарим, да влезем в имението. Българската група беше вътре. Ние отивахме само до приемната, т.е. отварят се грамадните врати, през които идват колите и се влиза до приемната където има голям, широк двор и паркинг където си оставят колите. А след това има една бариера след приемната, до която бариера никой не може да припари.
към текста >>

Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил.
Какъв мост ще се прави между двете братства не мога да разбера каква е тяхната идея за мост и какви са тия две братства? След като Великото Всемирно Бяло Братство е едно единствено и всъщност то принадлежи към Вътрешната Школа и ние всички знаем какви велики светли същества са представители на това Велико Бяло Братство. Ние не можем дори да припарим до тях с нашите нисши вибрации и с нашето ниво, с нивото, до което ние сме достигнали, ние можем да се наречем само кандидат-ученици на тази Школа, за която Учителят дойде да ни приготвя. Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа. Имението Бон фен е огромно. Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил. Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета.
към текста >>

Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов.
Ние не можем дори да припарим до тях с нашите нисши вибрации и с нашето ниво, с нивото, до което ние сме достигнали, ние можем да се наречем само кандидат-ученици на тази Школа, за която Учителят дойде да ни приготвя. Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа. Имението Бон фен е огромно. Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил. Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета".
към текста >>

Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано.
Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа. Имението Бон фен е огромно. Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил. Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета". Темпото на песните от Учителя е променено и е много по-бързо.
към текста >>

45. 11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Вътре има разкошни градини, цветя, зеленчуци, плодни дървета, лозе и др.
Доскоро! Днес, 8.08.1996 г. ще ти пиша още малко. Вчера, за първи и последен път, преминахме през "вратата на Рая". Ръководителят на българската група Благовест Жеков беше издействал специална покана с печат, подпис и ние с мъжа ми, преминахме през бариерата. Вътре има разкошни градини, цветя, зеленчуци, плодни дървета, лозе и др. Само тук градината е 10 декара. Има луксозен хотел, в който живеят българите. Приятно е, чисто. Има голяма книжарница, където се продават книгите на Михаил - навсякъде е неговия образ, с откраднатата брада, коса и бели дрехи като Учителя. Само погледът не лъже - не е този топъл и лъчист поглед на нашия мил Учител.
към текста >>

46. 8. „УПАНИШАДАТА НА ЕЗЕРАТА 1939 Г.

Сега разбирате защо си носим дърва в раниците, защото на Мальовица има само трева и разкошен изглед във всички посоки.
Те често пъти викаха нашата група "Упанишади" на помощ да им построим палатката, а после да помогнем за нещо друго или да им направим легло. Режехме дървета от клековете, правехме колове на дължина около 60 см, подостряхме ги и ги забивахме, за да очертаем четирите края на леглото. Слагахме напречни дълги дървета пак от клек, затрупвахме ги с клони и малки клончета от смрика, а накрая и треви и по такъв начин се получаваше меко и ароматично легло, ухаещо на смола. Всички бяха доволни, а ние радостни, че сме направили нещо полезно. Когато бивахме свободни от "наряд" сутрин рано слагахме в раниците сухи клечки от клек и чайник и малко храна и тръгвахме край всички езера до връх Дамга и оттам до връх Мальовица "да си пием чая" както се шегувахме. Сега разбирате защо си носим дърва в раниците, защото на Мальовица има само трева и разкошен изглед във всички посоки. Там запалвахме огън и завираше чая ни. В "Упанишадата" за известно време бяхме приютили и един мой съученик Тодор Рунев. Той беше от комунистическо семейство, сам беше комунист и атеист, но по душа чист, честен и честно устояваше своите идеи. Беше гонен от полицията - говоря за годините преди 9.1Х.1944 г. Той дори нощуваше на Изгрева в малката къщичка на "Упанишадата".
към текста >>

47. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Родът на баща му Доньо се преселил от Северозападна Македония от областта Полог, разположена в разкошна местност по горното течение на река Вардар между Шар планина, Рудокой планина, Сухой Горой и Жеден планина.
Така започва неговия нов живот за полза роду българскому чрез свещенодействие на роден старославянски и български език. Същевременно се включва активно в борбата за църковна независимост. Този период е описан подробно от българските истсрици, чиито трудове ние публикуваме дословно. Д-р Вергилий Кръстев Б. Какво е родословието на Константин Дъновски? Родът на баща му Доньо се преселил от Северозападна Македония от областта Полог, разположена в разкошна местност по горното течение на река Вардар между Шар планина, Рудокой планина, Сухой Горой и Жеден планина. След завладяването на Албания от турците след 1478 година много албански групи се преселили на север. Приели мюсюлманството, те станали бич за славянското българско население. Те навлизали в Полог, където албанските бейове организирали насилие, грабежи, както и помохамеданчването им. Местното население е било мирно и не е могло да даде отпор и въоръжена съпротива на албанците (арнаутите). Ето защо част от това население напуска родните места и бяга.
към текста >>

48. 11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение.
Гюндогду. с. Гевреклер, с. Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство.
към текста >>

49. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното.
- Ского? - С развратницата. - Ще падне, доде се скарат. - Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление. П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка. - Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях. П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това. - За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка.
към текста >>

50. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие.
Христос е категоричен. Той казва: „Всяка власт отгоре е дадена." От разумността на управлението зависи нейното дългоденствие. След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота. Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса.
към текста >>

51. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Христос е живял в крайна бедност и нямал къде глава да подслони, а сегашните папи, кардинали и митрополити тънат в разкош.
Както казва пророк Исая, че сабите ще се превърнат на сърпове, танковете - на трактори. Очакваме това време. Попското расо и калимявка - това е символ на клерикализма, на попщината, на обрядното служене, което си е отживяло времето. Всички църкви трябва да проповядват живото Христово учение, а не мъртви обряди. Христос проповядваше живо учение за любов и братство, а не да правим катедрали със златни кубета и да се обличаме в златни одежди, лезли и кръстове. Христос е живял в крайна бедност и нямал къде глава да подслони, а сегашните папи, кардинали и митрополити тънат в разкош. Редно е да се запитаме: чие учение проповядват те? Христовото или някое друго? Ето защо дошло е вече време тези три символа да станат музейни експонати. На втори план към центъра на картината се вижда светъл конус, чийто връх сочи на изток. Това са безброй светли същества, пратеници на небето да ръководят земното човечество.
към текста >>

52. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

За нея траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи.
При друг случай тя имала рокля с малки бродирани цветя с черен цвят. При изказванията, които той й направил, тя разпорва с игла всички черни цветя и роклята й става чисто бяла. Учителят се противопоставя на късите ръкави, късите рокли и ярки цветове, Цветът за ученика е сивия, светлогълъбов, белия, синия и пр. Косите трябва да бъдат прави отрязани до кокълчето на врата. Възбраната трае за ученика в известна фаза на неговия живот. За нея траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи. Учителят й казва веднъж: „Аз изследвам твоите мисли, винаги ще ми говориш истината. Колкото и да е за тебе жестока. Аз познавам всички слабости на хората и да не се мъчат да ги скриват от мен. Имайте доблестта да признаете своите слабости, така може да ви се помогне." Една от великите мисли на Учителя е, че той е дошъл на земята да повдигне падналата чистота. Защо е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си?
към текста >>

53. 26. ПРЕМЕСТВАНЕ ОТ БУРГАС В СОФИЯ

Жечо Панайотов

Наетото жилище ми се видя разкошно, макар че бе дъсчена барака от три стаи.
Слушаха по 2-3 беседи от Учителя, учеха новите песни дадени в Школата, братски екскурзии на Витоша, отлични братя и сестри и т.н. Само аз им липсвах. Изкарахме така до Коледа. Аз взех малко отпуск и дойдох да се видим в София. За пръв път идвах в София, в свой дом посрещнат радушно. Наетото жилище ми се видя разкошно, макар че бе дъсчена барака от три стаи. Нашите стари домашни мебели и постелки бяха уютно подредени и обстановката насити душата ми. Следващите дни имах и аз щастието да присъствувам в Школата и да слушам неделната беседа. Всичко това създаде в ума ми, че мястото ми е в София, и че освен крайното улеснение, ще донесе и по-великото благо да бъда край Учителя, да живея красивия живот, който тогава царуваше в Софийското братство. Но как да се настаня на такава работа, каквато имам в Бургас? До кого да се отнеса?
към текста >>

54. 1. РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН РОД МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ

Съображенията ми да започна с Ваучер, бяха туй, защото аз, когато отидох в София тази голяма разкошна поляна се наричаше Баучеровото.
В едната стаичка беше Учителя, а в другата стаичка, която беше към едно малко дворче, Учителя оттам държеше беседи. В сутеренният етаж имаше една Василка - плетачка. Живееше там и разбрах после, че обслужва Учителя. Това е периода през 1923 г. и следващите години. Съображенията ми да започна с Ваучер, бяха туй, защото аз, когато отидох в София тази голяма разкошна поляна се наричаше Баучеровото. И исках да поднеса на приятелите откъде и защо се наричаше Баучеровото, а после се нарече „Изгрева". МОТО: „Изгревът" - място, център, епоха, в което и през която, Учителя Петър Константинов Дънов изяви най-ярко делото на Великото Бяло Братство в Слово, музика и пластика - Паневритмията и Пентограма"
към текста >>

55. 2. МЯСТОТО И ПОЛЯНАТА НА БАУЧЕР

На този именно човек е била в притежание, разкошната поляна намираща се тогава накрая на младата борова гора наричана Борисова градина, в дясно на около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица.
2. МЯСТОТО И ПОЛЯНАТА НА БАУЧЕР Джеймс Давид Баучер е бил виден английски журналист - кореспондент на най-известният Лондонски вестник „Таимс" за Балканския полуостров, от 1892 година до края на живота си. Той е бил извънредно голям приятел на България и българския народ, както го подчертават. Затова той е прекарвал повече от времето си в София. В най-критичните за България моменти през 1913 и 1918 години, той със своето пламенно и убедително перо е защитавал интересите на България. На този именно човек е била в притежание, разкошната поляна намираща се тогава накрая на младата борова гора наричана Борисова градина, в дясно на около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Чувал съм, че тази разкошна поляна е била подарена от цар Фердинанд на Баучер, във връзка с неговите заслуги и неговото пламенно перо, с което е защитавал интересите на България в онези фатални за България години 1913-1918, особено критични за България. Аз не заварвам Баучер, понеже той почива през 1920 г. и понеже аз в София идвам през 1923 г. Баучер умира в България и е погребан в Рилския манастир, там е неговия гроб. При себе си Баучер е имал един прислужник от село Бистрица на име Иван.
към текста >>

Чувал съм, че тази разкошна поляна е била подарена от цар Фердинанд на Баучер, във връзка с неговите заслуги и неговото пламенно перо, с което е защитавал интересите на България в онези фатални за България години 1913-1918, особено критични за България.
2. МЯСТОТО И ПОЛЯНАТА НА БАУЧЕР Джеймс Давид Баучер е бил виден английски журналист - кореспондент на най-известният Лондонски вестник „Таимс" за Балканския полуостров, от 1892 година до края на живота си. Той е бил извънредно голям приятел на България и българския народ, както го подчертават. Затова той е прекарвал повече от времето си в София. В най-критичните за България моменти през 1913 и 1918 години, той със своето пламенно и убедително перо е защитавал интересите на България. На този именно човек е била в притежание, разкошната поляна намираща се тогава накрая на младата борова гора наричана Борисова градина, в дясно на около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Чувал съм, че тази разкошна поляна е била подарена от цар Фердинанд на Баучер, във връзка с неговите заслуги и неговото пламенно перо, с което е защитавал интересите на България в онези фатални за България години 1913-1918, особено критични за България. Аз не заварвам Баучер, понеже той почива през 1920 г. и понеже аз в София идвам през 1923 г. Баучер умира в България и е погребан в Рилския манастир, там е неговия гроб. При себе си Баучер е имал един прислужник от село Бистрица на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на своя господар.
към текста >>

56. 4. СТРУГЪТ НА ДЯДО И НА БАЩА МИ

От напрежение и грижи, разкошната ми на едри вълни къдрава коса окапа.
В тази долина той се залови на първо време да направи машинна, дърводелска работилница за правене на столове, карана от водата на реката, но нямаше достатъчен пад на водата. В тази именно работилница трябваше да се посветя аз, още като ученик през ваканциите и след свършването на гимназията. Но неудачите почнаха още отначалото. Монтираните машини не можаха да вървят. Търсехме причината във всичко, но не и там където тя беше. От напрежение и грижи, разкошната ми на едри вълни къдрава коса окапа. Най-после, поисках документите за изчисленията, които инженерите бяха направили за силата на водата, която можеше да даде при получения пад. В документите беше отбелязано, че тя е равна на дванадесет конски сили, които са достатъчни, за да се задвижат поставените вече машини. По физика и математика бях силен ученик и не ми беше трудно да изчисля тази сила. Моите изчисления показаха само две и половина конски сили. В многократните ми проверки се получи все същото.
към текста >>

57. 8. ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗГРЕВА

Тази разкошна поляна от около десет декара, намираща се на най-високата точка на Софийското поле, заобиколена от север, запад и отчасти от изток с млада борова горичка.
Второто нещо беше „ИЗГРЕВА". Когато за първи път чух тази дума, почувствувах голямата топлота, с която приятелите я произнасят. В ранно, чудно хубаво, ясно утро, тръгнахме през Орловия мост, по алеите покрай обсерваторията, къпалнята, която има сега близо до нея, тогава я нямаше. Минавахме по тесни, пълни с очарования и романтика пътеки, след това покрай разсадника и отново по пътечка, било всред борова, било всред широколистна млада гора. Накрая се озовахме в една чудно красива поляна. Тази разкошна поляна от около десет декара, намираща се на най-високата точка на Софийското поле, заобиколена от север, запад и отчасти от изток с млада борова горичка. Тя ми се видя като кът от Райската градина. На юг към Витоша се разкриваше величествена панорама, от леко нагънатото потънало в зеленина, на нивите, ливадите и зеленчуковите градини, Софийско поле. А в дъното на тази омайваща гледка се издигаше с чудния си релеф величествена Витоша. По-късно, когато пролетта дойде и времето се затопли, чистия въздух, напоен с аромата на младата борова гора, полските и горски цветя, топлите галещи лъчи на слънцето, приятната свежест и зеленина, всичко това създаваше от „Изгрева" усета, че наистина човек се намира в някакъв кът от Райската градина. Всички братя и сестри, биха се намерили в затруднение да изкажат своето възхищение от впечатлението, което са имали при своето посещение на Изгрева.
към текста >>

58. 10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ N 14

Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти.
Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща. Така заборчлява. И оттам са борчовете. Оттам са дълговете. Братството му предлага да му изплати дълговете, като срещу това той отстъпи празното си място, пред и зад къщата.
към текста >>

59. 24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ

Прибавихме горещата вода, към гъсто свареният фасул и необходимите още подправки и стана една разкошна бобена чорба.
Откъде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само двама със сестрата и не сме споделяли с никого, за нашата идея. Пък и времето, беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук от града наши приятели гости. И си мисля толкова много ядене супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода, към гъсто свареният фасул и необходимите още подправки и стана една разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чиниите и приборите за ядене, дойде и Учителя на масите. В залисията си, бяхме забравили за тази официалност - да го поканим. Разсипахме супата, стигна за всички, на всекиго по пълна препълнена чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах.
към текста >>

60. 48. КРУШИТЕ

48. КРУШИТЕ Салонът, в който Учителят държеше своите беседи и салона, в който се хранехме при неблагоприятно време бяха разположени под прав ъгъл и пред тях имаше засадени, облагородени лешници и една дюля с разкошна корона.
48. КРУШИТЕ Салонът, в който Учителят държеше своите беседи и салона, в който се хранехме при неблагоприятно време бяха разположени под прав ъгъл и пред тях имаше засадени, облагородени лешници и една дюля с разкошна корона. Под тези дървета, с много добре оформени корони, братята бяха направили дълги маси, на които се хранехме при хубаво време. Един обед съм седнал до Учителя, раздадоха за десерт едри жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох ме попита.
към текста >>

61. 86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА

Борис Георгиев се среща и с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет.
На Изгрева идва и известният художник Борис Георгиев. Той дойде с едно фургонче, една малка удобна стаичка на колелета. По това време усилено изучавах Хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му прегледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случаят да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща и с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Портретът на Учителя имаме нарисуван и от много талантливата и с голяма известност художничка, наша сестра Цветка Щилянова. Тя живееше в града. След известно време почива майка й. Отива при Учителя и му казва: „Учителю, докато майка ми почине, много се мъчи". Казал й: „Искаха да я върнат в тялото, но тя не искаше.
към текста >>

62. 98. ДЕЙНОСТТА НА БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

Следват по-нататък и други случаи целящи това изтощаване и източване на братските пари.* Освен тези ценности, банкноти, сребърни монети и златни такива намерено било още в една епруветка пет или шест, това братята не можаха точно да кажат, разкошни брилянти, големи не по-малко от грахови зърна.
Без такива средства, без една материална основа, това общество е обречено на загиване. Имотите ни вече бяха иззети оставаше още монетните знаци. За това той в провеждане на тази политика бавно, но сигурно да бъдем ликвидирани, гледаше всячески да изтощава паричните ни средства. Когато се пусна подписката за държавният заем, той настоява пред Братския съвет, да се дадат 1,600,000 /един милион и шестстотин хиляди/ лева. С големи разпри, братята от съвета, намаляват тази сума на 900 000 /деветстотин хиляди/ лева. Следват по-нататък и други случаи целящи това изтощаване и източване на братските пари.* Освен тези ценности, банкноти, сребърни монети и златни такива намерено било още в една епруветка пет или шест, това братята не можаха точно да кажат, разкошни брилянти, големи не по-малко от грахови зърна. На едно от заседанията на Братския съвет, се явяват трима евреи от тяхната Консистория - тяхното общество. Те дошли в Братския съвет разтревожени. Единият от тях казва: „Ние дадохме на вашият Учител по време на гоненията ни тук, да пази диамантите на еврейската община. Сега какво ще стане? За тях ние сме отговорни пред цялата еврейска общественост".
към текста >>

63. 23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО

Така при тези случаи събрани наедно вън на масите, под разкошните лешници и дюля при хубаво време или в малкият салон, при неблагоприятно, след яденето се провеждаха полезни и приятни разговори с Учителя.
Всяка обща работа обединява хората, създава една връзка между тях, а яденето най- вече". Затова не само на обед бяхме наедно, но и много често братя и сестри даваха обеди и вечери, а понякога и закуски по повод най-различни техни домашни, семейни празници или пък други по-важни събития в техния живот. Особено тържествено се празнуваха, с добре организирани обеди и вечери, празниците на пролетното равноденствие - първа пролет. Началото на лятото, есента, зимата, а също и именният и рожден ден на Учителя - Петровден. Също така в неделя след беседата от 10 часа, почти всички слушатели, оставаха на обед, тук на Изгрева. Така при тези случаи събрани наедно вън на масите, под разкошните лешници и дюля при хубаво време или в малкият салон, при неблагоприятно, след яденето се провеждаха полезни и приятни разговори с Учителя. Казал е: „Който е могъл само един път в живота си да яде с Любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпроса да яде човек разнообразна храна, но той трябва да я яде с Любов и да благодари на Бога, за великото благо, което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена. В хляба се крие Божествен живот. В него се намира Божественият Дух.
към текста >>

64. 19. МОГЪЩИ СВЕТОВЕ

Дъщерята се прибира вкъщи и през нощта сънува, че майка й, облечена в разкошна синя дреха, идва при нея, като че плъзгайки се на ски, с усмивка на лице й казва: „Сестра, ти искаше да ме видиш.
Учителят погледнал сестрата и й казал: „Недей да искаш толкова скъпи работи. Това е нещо толкова скъпо! За да стане това, твоята майка ще трябва да вземе флуиди, сили от тебе, ти ще се изчерпиш, ще изгубиш силите и ще се разболееш, а каква полза ще има от всичко това? За това твое желание, ние ще изберем по-лесния и естествен начин, без да изчерпваме сили. Нощес, на сън ти ще се видиш с твоята майка, ще я видиш". Дъщерята се прибира вкъщи и през нощта сънува, че майка й, облечена в разкошна синя дреха, идва при нея, като че плъзгайки се на ски, с усмивка на лице й казва: „Сестра, ти искаше да ме видиш. Ето ме". Дъщерята гледа с будно съзнание, сеща се и казва: „Защо пък ме наричаш сестра, ти нали си ми майка? " - „Тук при нас - отговаря майката - майки и дъщери няма. Ние с тебе сме само сестри. Ние сме много заети".
към текста >>

65. 29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Иван Толев

Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството.
който е прахосал своя капитал от светли идеи и благородни чувства, който е осиромашал морално и духовно, е принуден вече да се завърне към извора на благата и да започне нов живот и нова дейност, съвсем различни от досегашните. Ако досега той трупаше само материални богатства, без да вкуси никакво щастие, занапред се отваря за него широко поле за работа, която ще му донесе безсмъртни придобивки, които молци няма да изядат, нито ще бъдат обезценени. Тия придобивки се състоят в едно: в духовното повдигане на човечеството. Тоя резултат, толкова желан, предопределен и неизбежен, ще настъпи толкова по-скоро, колкото по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие. А бащата - това е Любовта. Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството. Тя ще каже на всички поумнели народи, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки". Защото „блажени са миротворците", а не военнолюбците и насилниците, „блажени са кротките", а не размирниците, „блажени са милостивите и чистосърдечните", а не свирепите и жестоките... Тъй говори Любовта. Блазе на ония, които чуят тоя зов и го изпълнят...
към текста >>

66. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Иван Толев

Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна.
218-220 „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви".
към текста >>

67. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

ТОМ 16

Аз му изтъквах противното: какво че целомъдрието е препоръчано от всички Учители на човечеството, като вземеш от Христа, та свършиш до Толстоя, който като Соломон живя в разкош и крайният му извод бе, че девствеността е качество, което е първата стъпка къпя нравствен живот, и че въздържанието е път за нравствено съвършенство.
* Събудих се след тая дрямка и вече до зори не заспах. Мъчителна нощ. Закусих у Цекови и той ме изпрати до Ангел Дончев до дома. Из пътя Цеко ми говореше по въпрос относно жената и нейната психология и относно трябва ли човек да се въздържа или не. Цеко поддържа, че човек не трябва да се изтезава, а в половия нагон, да му търси противоположния пол, за да се удовлетвори. Аз му изтъквах противното: какво че целомъдрието е препоръчано от всички Учители на човечеството, като вземеш от Христа, та свършиш до Толстоя, който като Соломон живя в разкош и крайният му извод бе, че девствеността е качество, което е първата стъпка къпя нравствен живот, и че въздържанието е път за нравствено съвършенство. И половите нагони, когато се даде на младежа или на когото и да било известна идея, то той, увлечен в идеята си, трансформира тези низши, полови енергии в по-висши, творчески. Цеко дойде дотам, че ми каза какво това лято на своя син Петьо, ученик в IV клас, му казал да не си играе с пола и че ако иска жена, той ще му дадял 50 лева, да отидел някъде с пари, но да не се борел със себе си. Съветвах го, че е направил зло за детето си, което сега се е тъкмо пробудило, тъкмо е във възрастта на пубертета, и че това е един биологичен процес, който изменя физически човека, и душевно. И че сега младежите прекарват най-бурни състояния, най-често сменящи се, и че трябва деликатно да се пленява и отвлича съзнанието им към спорт, музика, поезия, четене на книги и пр. и пр.
към текста >>

68. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Картина разкошна!
Радка много ми се зарадва, пък и аз останах много доволна, стана обмяна между нас. Четохме 4а беседа, 9а серия и приказвахме до 12 ч вечерта. Пожела да се абонира на „Житно зърно". На сутринта, 5.III.т.г., вторник, като станахме, сняг валеше. След закуската потеглих за Равна със слугата им. Картина разкошна! Сняг се сипе върху нас, а аз - изпълнена с доволство, радост и енергия, като че крила ме носеха. Разкошна зимна екскурзия направих! За да усилят вярата ми и да ми докажат, че подтикът да отида в Губеш беше Божествен, през нощта сънувах: Влизам във вътрешната стая на Учителя, дето Го виждам в особена дреха облечен, с наметало - като тога за свещенодействие. Целувах Му ръка и ми даде един залък хляб, намокрен като че с вино, като причастие; даваше и на други. Между другото, каза ни, на тези, които бяхме там: „Да не се допирате до ръцете на сестра Костова, защото имат много недъзи." След това намерих се в моята стая на Изгрева.
към текста >>

Разкошна зимна екскурзия направих!
Пожела да се абонира на „Житно зърно". На сутринта, 5.III.т.г., вторник, като станахме, сняг валеше. След закуската потеглих за Равна със слугата им. Картина разкошна! Сняг се сипе върху нас, а аз - изпълнена с доволство, радост и енергия, като че крила ме носеха. Разкошна зимна екскурзия направих! За да усилят вярата ми и да ми докажат, че подтикът да отида в Губеш беше Божествен, през нощта сънувах: Влизам във вътрешната стая на Учителя, дето Го виждам в особена дреха облечен, с наметало - като тога за свещенодействие. Целувах Му ръка и ми даде един залък хляб, намокрен като че с вино, като причастие; даваше и на други. Между другото, каза ни, на тези, които бяхме там: „Да не се допирате до ръцете на сестра Костова, защото имат много недъзи." След това намерих се в моята стая на Изгрева. Печката Савка извадила, стаята ми - чиста и ми се видя като че по-голяма. Савка беше там и ми каза: „Еленке, дойде в твоята стая Св.
към текста >>

А тук, дето бяхме, то е разкошно... и се събудих радостна и доволна.
Учителят е с нас - Той ни води. Светът, с всички препятствия и мъчнотии, остана далеч, назад от нас, не си и спомняме вече за него, гледаме само напред. Аз пак погледах Мусала и възкръсваха спомените и блажено преживените минути там. Възкликвах от радост, че се намирам там, и си помислих: защо Учителят не ни завежда; у мене се породи желание и мисъл, че можем да се изкачим, то още много малко остава. На тази мисъл ми се отговори, че много силни ветрове духат, както е в действителност, затова ще постоим тук, докато съвсем се стопли времето, да дойде лятото, и тогава ще се преселим там за постоянно. А тук, дето бяхме, то е разкошно... и се събудих радостна и доволна. Днес, 18.III.1931 г., след като прочетох получената кореспонденция от брат Боев и Тахчиев, заедно с програмата за 22ми март. г. Казаха ми се ценни истини, между които и следните мъдри съвети, чрез Пеньо: „Не бива да си такава мекушава, мъдрост и смелост се искат от теб! Какво мислят хората, какво ще кажат за тебе, какво е тяхното мнение, това не трябва да те интересува и занимава. Повече самостоятелност и мъжественост. Не търси мнението на хората и не искай, не взимай техните съвети, а слушай гласа, който отвътре ти нашепва, и постъпвай съгласно Неговата директива.
към текста >>

69. 31. Старата и новата работа

Великолепен, разкошен изгрев.
Времето, като потеглихме от Симеоново нагоре, задуха такъв силен вятър, че едвам се задържахме на краката си, заваляше ни. Дойде и групата на брат Лулчев, заедно с него, но ние с тях нито се видяхме. Долу, до реката, запалихме огън, пихме чай и в 12 ч потеглихме обратно назад. Като се отделихме от селото и поехме пътя по планината, точно в 8 ч слънцето се показа през тънък, светъл воал. Целият изток беше в жълто-оранжев червен цвят, багрите на което се меняваха. Великолепен, разкошен изгрев. По пътя дадох на една жена, млекарка, една беседа - „Аз те познах". Също и Савка и Ангел дадоха по една. В 3.15 ч следобед бяхме вече на Изгрев. Направихме обща вечеря - картофена супа, при Савка. И тъй отпразнувахме тържествено нашия празник при свършването на една тримесечна през есента работа и започване на нова работа за зимата.
към текста >>

70. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

Разврат, полян с парфюми, облечен в разкош и последния става в дрипи.
Едни се само чудят, други стискат юмрук и викат: „Затворете ги тия развратници и набийте ги, нека там да изгният! " А същите видят по-хубава, посмигнат й и се поувличат подире й. И тъй, има днес разврат навсякъде. И той е на категории. Престъпления в палат и престъпления в колиба и вън на полето. Разврат, полян с парфюми, облечен в разкош и последния става в дрипи. За голямо съжаление, нашата българка скоро се култивира и образова в най-последната мода. Излезе от дивия живот на своите деди и прадеди, които проляха кръв, за да я освободят от робство, а днес тя е роб на сатани нека измама, която я влече от край до край, за да опита всичката нечистота. Днес плодът на жената се превръща в престъпници, от които едни лежат в тъмници, други висят по бесилки и из разни домове нечисти. Това показва доколко добре сме живели. Не е ли време да се върнем към първото си място?
към текста >>

71. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Наблюдавала съм и богатата майка, която обсипва детето си в разкошна храна и дрехи, как тя е чудно надменна в това, което има повече от бедната.
XI. Призов към майките Из брошурата „Стани, събуди се, търси пътя" от Елена Казанлъклиева Не зная защо обичам това име майка, защо звучи тъй мило в мене и със свещен трепет се разкрива една велика тайна, към която съм се стремила всестранно да обгърна, да изуча във всички царства: и като растение, и като животно, и като човек? Наблюдавала съм и простота майка, която е обвита в дрипи, но тъй мила и неизменна в своето майчинство. Даже и когато наказва нейното дете, тя пак разделя с него последното коматче. Виждам нейната душа живо да трепти в надежда и вяра, че ще стане добро. Наблюдавала съм и богатата майка, която обсипва детето си в разкошна храна и дрехи, как тя е чудно надменна в това, което има повече от бедната. Но когато дойде до загубата на тия нейни чувства, когато тя трябва да се разделя със своето дете, когато то в агония простира ръце за помощ, нейното сърце се отвива от всякакъв разкош, егоизъм и вражда. Защото огънят, който е в нейното сърце, пояжда всеки чужд елемент и тя открива сърцето си пред Единния, пред Когото и бедната майка се отправя, пред Когото и животното-майка се отправя; пред Когото и дръвчето-майка се отправя. Макар ний да не забелязваме това, късаме безразборно всяко цветенце и всеки неузрял плод, убиваме безжалостно малките животни, децата на тия по рода си майка и считаме, че правим добро. Всичко, което е майка, е така мило, както всичко, кога е мъничко, тоже е мило и невинно. Но после животът, когато се развива, става по-егоистичен и по-свиреп, според природата му.
към текста >>

Но когато дойде до загубата на тия нейни чувства, когато тя трябва да се разделя със своето дете, когато то в агония простира ръце за помощ, нейното сърце се отвива от всякакъв разкош, егоизъм и вражда.
XI. Призов към майките Из брошурата „Стани, събуди се, търси пътя" от Елена Казанлъклиева Не зная защо обичам това име майка, защо звучи тъй мило в мене и със свещен трепет се разкрива една велика тайна, към която съм се стремила всестранно да обгърна, да изуча във всички царства: и като растение, и като животно, и като човек? Наблюдавала съм и простота майка, която е обвита в дрипи, но тъй мила и неизменна в своето майчинство. Даже и когато наказва нейното дете, тя пак разделя с него последното коматче. Виждам нейната душа живо да трепти в надежда и вяра, че ще стане добро. Наблюдавала съм и богатата майка, която обсипва детето си в разкошна храна и дрехи, как тя е чудно надменна в това, което има повече от бедната. Но когато дойде до загубата на тия нейни чувства, когато тя трябва да се разделя със своето дете, когато то в агония простира ръце за помощ, нейното сърце се отвива от всякакъв разкош, егоизъм и вражда. Защото огънят, който е в нейното сърце, пояжда всеки чужд елемент и тя открива сърцето си пред Единния, пред Когото и бедната майка се отправя, пред Когото и животното-майка се отправя; пред Когото и дръвчето-майка се отправя. Макар ний да не забелязваме това, късаме безразборно всяко цветенце и всеки неузрял плод, убиваме безжалостно малките животни, децата на тия по рода си майка и считаме, че правим добро. Всичко, което е майка, е така мило, както всичко, кога е мъничко, тоже е мило и невинно. Но после животът, когато се развива, става по-егоистичен и по-свиреп, според природата му. Но то не е виновно.
към текста >>

Каквото удоволствие си позволиш да правиш, или разкош, тя те хваща и не ти дава да мръднеш.
В тях е имало свещена идея, че те ще извършат една поверена тям задача, за благото на техните малки братя. А днешната жена, още като го зачене и роди, завайка се как ще го отгледа и изхрани. Това зачеване е безсмислено, безцелно. Тук играе ролята само страстта, която предизвикала плода, вследствие на което се явява разочарованието. За всяко нещо в природата се плаща. Каквото удоволствие си позволиш да правиш, или разкош, тя те хваща и не ти дава да мръднеш. Как мислим ний, че всичко е без закон ли? Не, има един строго определен закон на справедливост! На всеки му е дадено право да се движи и работи за своето издигане, но никой няма право да изнудва каквото и да било, ако самият живот доброволно не се жертва. Но ако и да ти даде, като му обещаеш, че ще му го върнеш, а ти не сториш това, но го ограбиш и оставиш, законът те хваща. И тъй, както ти не знаеш и не мислиш, ще ти хване това, което си излъгал и ограбил, и ще му платиш до последната стотинка.
към текста >>

Като влезне във вратичката, портиерът ще й се усмихне, ще я покани най-вежливо, ще й сложат разкошна трапеза с най-хубави напитки, за да се повеселял всички, после ще излезе окъсана, одрана и ще я изпъдят като парцал.
Той изтезава майка си и тя също не зачита своята, пътеките й и сметките й не знае, не слуша съветите, счита майка си за глупава и проста и ходи където я поканят, докато й отнемат чистотата, а после ще тръгне тук и там, докато хубаво я доберат. Тя мисли, че майка й за лошо не й казва, а тя всичко предвижда и чувства, боли я, но кой ще слуша? Но, който не е слушал майка, природата ще го изправи. Тя има изправителни домове, има и търговски домове, дето се продава човешка любов, докато влезне, най-после, в приюта. Така е, щом влиза безразборно навсякъде, без да пита. Като влезне във вратичката, портиерът ще й се усмихне, ще я покани най-вежливо, ще й сложат разкошна трапеза с най-хубави напитки, за да се повеселял всички, после ще излезе окъсана, одрана и ще я изпъдят като парцал. Ще я поемат вълните на живота, дълго ще я мият и люлеят, докато очистят. Разправяше ми една приятелка, която отдавна е умряла. „Обичах, казва, един, за когото всичко дадох и най-после, когато се надявах, че ще ме вземе, той ме захвърли. Останах аз да си чукам главата и да се чудя какво да правя. Попаднах в една компания момичета, които също бяха излъгани и се възмущавах от постъпките на тези мъже, които тъй нахално лъжат.
към текста >>

0, как мило звучи то в душата ми и с нищо не искам да го изменя, ни с богатства, ни със знания, нито с разкошни дрехи, ни с питателна храна, ни с царски палати, - при това хубаво име - свещено призвание, да бъдем майки!
Ако ние вървим по естествения път, ще бъдем хиляди пъти по-хубави от сега, при това мазане, което правим на лицата си. Погледнете една жена в лицето, когато не е намазана, ще видите, че лицето й е изгорено, сухо от тия разни помади и белила, за които прави толкова кавги с мъжа си, а понякога дава и честта си, за да стане хубава и красива. Когато майка й я гледаше, то бе чисто бяло, с розови бузи, а сега, черви се и пудри се, но лицето й е дряхло. Вътрешната мъка е изписана в нейните очи и се познава, макар тя да е турила лустросване от вън. 0, майки и сестри мои, да се върнем към хубавото име майка, което ни е дадено от природата. 0, как мило звучи то в душата ми и с нищо не искам да го изменя, ни с богатства, ни със знания, нито с разкошни дрехи, ни с питателна храна, ни с царски палати, - при това хубаво име - свещено призвание, да бъдем майки! След като майката дойде, всичко ще дойде, тя е любовта, а в любовта е живота. Не зная дали съм аз първата пчеличка, която обикаля около кошера и пее сладки песни, и буди вече моите проспали се сестри. - Станете, о, мои милички сестри и майки, веч пролетта дойде, цветенцата цъфнаха тъй нежно и пръскат благоуханния си аромат. Около нас чакат нашите нисши малки братчета и сестри, бръмбарчета и пъстри пеперудки, щурчета, гурнати се тревата за песен, жабки отскачаттихо и гущерчета бързат страхливо. Птички песнопойни, весело прелитат към нас, обикалят и пеят, чакат великият пример от нас - човеците, майките, жените, за да се предадем всички в обща божествена работа.
към текста >>

72. 61. Мария Николова Гърнева. 61.9. Последните дни на Петър Дънов на земята

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Вие не сте виждали разкошните деви на Слънцето с техните златисти дрехи и златни колани!
И тогава виждам ясно, като че с истинските си очи, че около къщата са се събрали цял митинг от ангели. Светли и сериозни, те говореха оживено помежду си и сочеха към Неговата стая. Аз знаех, че те разискваха помежду си: да го вземат ли или да го оставят. Знаех, че си говореха: „Достатъчно работи Той на земята, време му е да си почине - ще има кой да работи след Него! " А само няколко дни преди да падне, на Своята последна беседа Той каза: - Вие не познавате красотата на слънчевите жители! Вие не сте виждали разкошните деви на Слънцето с техните златисти дрехи и златни колани! Това беше последната Му беседа. Следната неделя Той пак се опита да слезе да държи беседата Си - знаеше, че народът се е събрал и Го чака. Но братята Го спряха - толкова беше Той отслабнал! И това стана само две седмици преди смъртта Му. Истина е, че смъртта Му разочарова някои от братята и сестрите.
към текста >>

73. 3. Теософията

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Водена от неудържима интуиция, Блаватска напуща разкошен светски живот - била е руска княгиня, - напуща дом и отива в далечна Индия, стига до Тибет, качва се на Сините планини.
Всеки учен в областта на физиката, химията, биологията, астрономията е бил считан за противник на Бога, е бил преследван, отлъчван от черквата и даже изгарян. От възраждането (ренесанса) насам, науката си извоюваше все по-големи права: църквата, водейки жестока, защитителна борба, се оттегляше все повече и повече от живота, докато дойде до положението да се обърне в поддържан от вековните традиции, загубил връзката си с текущия живот институт, придаден към държавата, далече загубил своето по-висше предназначение - да бъде будител на съвестта, крепител на угнетената от живота човешка душа. И това е по целия сват. Преди 50 години един силен глас, подобен на набожна камбана, зазвъни в дълбокостоящата в самодоволната си победа наука. Това беше гласът на славянката Елена Петровна Блаватска. Водена от неудържима интуиция, Блаватска напуща разкошен светски живот - била е руска княгиня, - напуща дом и отива в далечна Индия, стига до Тибет, качва се на Сините планини. Там тя стои с години. Нейната сложна, широка душа намира много от това, за което е жадувала. Владеейки добре официалната европейска наука, познавайки с най-големи подробности историята на Християнството и на официалната църква, Блаватска става основателка на теософското учение. Теософията доказва, че Християнството е нещо живо, много по-широко от една догма или от една механическа молитва. Тя твърди, че духовните преживявания съвсем не са занимание на глупави, прости хорица, а необходимо важна част от живота на човека, необходима за него както хлябът и водата, че без религия, жива религия, човешкото съществувание се превръща в безплодна смоковница, а обществото става свърталище на вечна злоба, неправди и нещастия.
към текста >>

74. 4. За „Мировия Учител

Ние трябва да се откажем от излишните желания, които водят към разкош и излишества.
- Вярвате ли вие сами, че сте втори Христос? - запитали го журналистите. - Не, в това аз не вярвам, но допускам, че Провидението ме избра, за да запозная света с основите на Божествената правда. - В какво се заключават тия основи, според вашагледна точка? - В любовта към ближния, в благонравие, строг контрол на духа, разсъдъка и тялото. Ние трябва да се откажем от излишните желания, които водят към разкош и излишества. - Защо тогава вие пътувате в първия клас, а не в третия? - Защото индусите обичат чистота и спокойствие. - Значи, вие имате много пари? - Имам достатъчно за моя живот. Аз не искам да имам милиони в банката.
към текста >>

75. 18. Езикът на Зодиака

Луксът, светският живот и разкош упражняват особено обаяние върху тях.
Понякога дори те стават страстни привърженици на известни идеи, които смело пропагандират и словом, и делом. Пламенни оратори, те обичат понякога високопарната фраза, жестикулацията и словесния блясък. Тия натури са склонни към страстни, безкритични увлечения и доверчива преданост, които нерядко им носят горчиви разочарования. Обичат властта и високите постове, но тяхната импулсивност, гордост и самоувереност, подкопават понякога техния авторитет. Тщеславни и честолюбиви - те обичат да блеснат пред хората. Луксът, светският живот и разкош упражняват особено обаяние върху тях. У по-установените люде, родени под тоя знак, ние имаме налице един от най-красивите черти - твърд, прям и благороден характер, способен на жертви за справедливи каузи. Една характерна черта у тоя тип хора - подобно лъва, който ако не сполучи да улови своята плячка при първия още скок, не я напада повторно, и те не обичат да повтарят своите опити. И още една - победят ли врага си, обезоръжат ли го, те вече са готови великодушно да му простят. Те не обичат да поразяват до смърт победения враг. Това са - едро нахвърлени - основните черти на хората, родени под този „царствен” знак.
към текста >>

76. 21. Сфера на Сатурна

Ето, онези които носят разкошни дрехи и живеят всред наслади, живеят в царските дворци”.
Отшелникът – това е най-висшият тип, който кристализира в сферата на Сатурна. А най-високият тип на отшелник и пророк, по свидетелството на Христа, е Йоан Кръстител, наречен Предтеча. „Що излязохте да видите в пустинята? ” се обръща великият Учител към народа. Тръст ли от вятъра разлюлявана, или човек облечен в скъпи дрехи? Ето, онези които носят разкошни дрехи и живеят всред наслади, живеят в царските дворци”. „Но що излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и нещо повече от пророк. Защото, истина ви казвам, между родените от жена няма по-голям от Йоана. Ала и най-малкият в Царството Божие е по-голям от него”.
към текста >>

След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използува за лични изгоди; след като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади; след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсова воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него.
През Йоановото кръщение във „водите на Йордан” минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена”. В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурна, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир”. Там е седалището на „страшния съд”. Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер. След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използува за лични изгоди; след като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади; след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсова воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него. У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелника, аскета, философа минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота, и той в пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал, й в този висш тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-низките си степени Йоановски тип се проявява в лицето на философа — стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото - онова, без което физическият живот е невъзможен.
към текста >>

77. 22. Сфера на Юпитера

Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мебелирана с най-скъпото, което има на пазаря.
В известна смисъл на думата „Клетниците” е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и „Война и мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно. Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мебелирана с най-скъпото, което има на пазаря. Важното е, че навсякъде се чувствува комфорт. Картините, които висят по стените - всред които личат на челно място портретите на домакина и домакинята - са все от видни художници. Юпитерианецът обича да бъде меценат. Той щедро откупва картини от художествените изложби, особено ако се всеобщо харесват. Често изборът му се ръководи от някой познат художник, чието авторитетно мнение той уважава.
към текста >>

78. 23. Сфера на Меркурия

Това е особено характерно у меркурианката, чиито телесни форми - иначе гъвкави и еластични — далеч не обладават оня разкошен разцвет, какъвто показват, например, формите на венериния женски тип.
Носът на меркурианеца е прав, доста изтънен на края, дори в много случаи заострен. Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта — признак на прекалена „мозъчност” и сухота. Брадата е типичната изострена меркуриева брада. Изобщо, всичките форми на лицето, иначе фини и детайлно изваяни - имат нещо обтегнато, удължено и остро. Изпъкналите форми тук изобщо имат тенденция да се сплескват, да се изравняват. Това е особено характерно у меркурианката, чиито телесни форми - иначе гъвкави и еластични — далеч не обладават оня разкошен разцвет, какъвто показват, например, формите на венериния женски тип. Тялото е тънко, стройно, лекоподвижно. Движенията — бързи, пъргави, нервни - се придружават с чести жестикулации. Ходът е същият - чевръст, пъргав. У някои меркурианци с венерин примес, ходът дори - е някак „танцуващ”. Не напразно измежду меркуро-венерините типове мъже и жени - се срещат нерядко отлични танцьори.
към текста >>

79. 24. Сфера на Венера

Те призовават хора на изкуството да им строят разкошни дворци, богато украсени отвътре и отвън.
Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното. Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното - облекло, външна обстановка, мебелировка. Венерианките умеят да се обличат с вкус, те притежават естествена елегантност и „шик”. Затова спомага, без съмнение, и хубавото им тяло. Ако венерините типове сами не са хора на изкуството и са богати, те стават естети-меценати. Те призовават хора на изкуството да им строят разкошни дворци, богато украсени отвътре и отвън. Те искат да им се даде колкото красива, толкова и приятна обстановка. Градини, паркове около дворците, с приятно закътани беседки в тях - това е мечта на венерианеца. Бляскави зали, в които да могат да се устройват пищни балове, празненства, концерти - това също е по негов вкус. Защото Венера обича охолния и весел живот всред обществото - балове, танци, празненства, увеселения, карнавали, концерти, театри. Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове „наслада на момента” - ето стихията на Венера.
към текста >>

80. 27. Сфера на Слънцето

Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ, към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на Слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния.
Няма да се спираме за представителите на Слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя Слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящо, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че Слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свят, лесно можем да разберем твърдението на древните, че Слънцето е носител на жизнената сила. Психологически то представя Висшият аз на човека, неговата индивидуалност, за разлика от личността, която е символизирана от Луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са все черти на Слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ, към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на Слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на Слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества на другите две планети от тритона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя-воин, предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, „предопределена” да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой „юпитеризуван” слънчев тип, с някои и други положителни черти на Слънцето и с всички негови слабости - подобно на Людвика XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на „Слънцето” в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на „царя-слънце” и неговата епоха. Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на народите, които са „слънчеви”.
към текста >>

81. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

Такива люде са честолюбиви, горделиви и надменни, грандомани и показни, живеят в лукс, блясък и изобилие, като харчат над средствата си и поддържат разкоша си чрез заеми.
Те обичат твърде много благопочитането. СЛЪНЦЕТО в опозиция или квадрат с ЮПИТЕР При дисхармония между Слънцето и Юпитер влиянието на Юпитер не само не носи щастие, успехи и благословения на човека, но обратно - то може да причини много злочестини на човека. Човек с дисхармония между Слънцето и Юпитер е като голям министър или управител, който е злоупотребил с властта и средствата, които са му били дадени, немарливо е гледал работата си, отдал се е на веселия и угощения, с което е станал причина за объркването на много обществени работи, изгубил е доверието на добрата част от обществото и си е спечелил много врагове. Люде с дисхармония между Слънцето и Юпитер се отличават с множество отрицателни качества и навици, които им пречат да бъдат щастливи и да причиняват щастие на другите. Такива люде всякога се стремят към високи постове и служби, имат амбицията всякога да стоят на първо място, да ръководят, но поради непоследователността си и лошите си качества и навици не вдъхват доверие в обществените среди, не могат да спечелят благоразположението на високопоставените, поради което не успяват в замислите и начинанията си. Такива люде са честолюбиви, горделиви и надменни, грандомани и показни, живеят в лукс, блясък и изобилие, като харчат над средствата си и поддържат разкоша си чрез заеми. Търсят само достъп във висшите кръгове, стремят се да живеят в удоволствия, развлечения и в най-скъпите курорти, но за работа не ги бива. Това са лоши управници и общественици, които са причинявали най-големи бъркотии, защото тяхното издигане е било незаслужено и непочтено, а тяхната служба и техния живот са били във вреда на обществото. Такива люде са търтеи на човешкото общество. Общо за ЮПИТЕР в аспект със СЛЪНЦЕТО Юпитер показва какви са били връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелския свят, който служи на истината. Хармоничните съчетания на Юпитер със Слънцето показват до каква степен човек в миналите си животи е внесъл в ума си, сърцето и волята си Божествената истина, т. е.
към текста >>

82. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

За книгоиздателство „Посредник” преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан.
Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар „Житно зърно” да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и никои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: „Хирология” от Вреде, „Физиогномика” от Дюрвил и „Астрология” от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей”. Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана обаче в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник” преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан. По-сетнетой преведен издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо Ин Ра – „Книга за Живия Бог”, „Книга за човека” и „Книга за Отвъдния свят”. Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер-Литон – „Занони”. Първата премия, която сп. „Житно зърно” даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Ийвс – „Лекуване чрез цветните лъчи”.
към текста >>

В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан „Жан-Жак Русо”, която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли”.
Една втора премия, която сп. „Житно зърно” даде, това бе собствената книга на Георги Радев „Лица и души”. Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето”, която претърпя две издания. В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан „Жан-Жак Русо”, която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли”. Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесетгодишна книжовна дейност. Голяма работа бе това!
към текста >>

83. 7. ВЕНЕРА

ТОМ 19

Обичат спокойният, без напрежение живот; разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала.
Възнаграждението е успехите им, когато далеч трябва да превъзхождат техните заслуги. Затова те не обичат и нямат охота към обикновената, слугинска, слабо платена работа. Венерините типове успяват много повече благодарение на своето очарование, отколкото на своята интелигентност. Влюбват се лесно и силно, но преходно. Ужасяват се от борбата, усилията, умората. Обичат спокойният, без напрежение живот; разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, като се движи с една скорост от 35 километра в секунда. Това дава на влиянието върху родения, сравнително бързо да схваща и разбира, да се ориентира, и също да реагира срещу възбуди. Пътят, по който Венера се движи около Слънцето-нейната орбита, от всички планетни орбити е най-правилна - почти окръжност, нейният ексцентритет е 0,007. Това говори, че тя с лекота и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика. Това ще рече, че при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателност на черно Слънце, при която се е целяло Тя да се разруши, като се откъснат планетите от Слънцето, Венера е най-малко пострадала.
към текста >>

84. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

Всичкият възможен разкош е около него.
В туй време няколко розови лъча бързо излизат от нас до сърцата на момъка и момата. Те се гледат няколко секунди... Обвиваме ги с лека розова мъгла. Момъкът сяда и погледът му говори повече от всяка дума. От нейното сърце се струят цели потоци - синкави и розови. Тя го хваща за ръката и го повдига, като му сочи на недалечната тяхна ферма... Ние отлитаме отново, като сами да сме някакъв облак, който променя посоките си както иска и отива където си ще... Ето, ние сме в стаята на едно болно дете. Всичкият възможен разкош е около него. То лежи, а от тялото му, като от някакъв спукан съд, изтичат по всички страни тънички светливи вадулици и се губят, попити в пространството. Детето става все по-бледо и потъмнява. Животът изтича от него... Майката се молеше в недалечна до него стая. Бащата бе изгубен от скръб. Той се бе тръшнал до леглото на сина си и гледаше със стъклен поглед, който нищо не виждаше.
към текста >>

85. II. БУНТ

Обстановката беше разкошна, креслата - големи, митарствата, докато се влезе при него -безбройни.
Извънредният пратеник беше Генко. Водачът имаше благоразумието да премълчава на кого и откъде е пратеникът. Наближаваше десет часа вече, когато «извънредният пратеник» седеше пред «извънредния комисар», който се оказа... Чалгънов. Само че сега той беше много важен. Говореше възтежко, произнасяше думата «другарю» с много «р»-та и имаше на масата си телефон, а над главата си, в червена рамка - портрета на Карл Маркс. Обстановката беше разкошна, креслата - големи, митарствата, докато се влезе при него -безбройни. Благодарение на фарфалака, Генко ги прескочи и влезе, така да се каже, през задните врата. Извънредният комисар се разправяше тъкмо със секретарките, които идваха една през другата от съседнята отворена врата да го питат за това-онова и после да чукат по клавишите на пишущите машини. Той носеше тъмночервена рубашка, бе добре пригладен и хубаво облечен.17 - А, Вие ли сте? - каза той провлечено. - Седнете, другарррю!
към текста >>

86. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

А то е все едно да питам защо кокичето е бяло, а теменугата е оцветена тъй разкошно... защо?...
«В училището млад или стар учи, но програмата не реди - това не е твоя работа» - спомни си той думите на Учителя. «Земята е училище, тоя живот е училище...» Да, така е, но... И той сеща, нещо се бунтува вътре в него. Защо в това училище едни учат с баници, музика и пухени възглавници, топли стаи, а други - гладни, окъсани, често без хляб, често без покрив, а понякога и без здраве и надежда за утрешния ден? Защо? И той си вперва погледа в сивотата на ранното утро, опрял горещо чело в стъклото на прозореца. Защо? А то е все едно да питам защо кокичето е бяло, а теменугата е оцветена тъй разкошно... защо?... защото в живота всичко Е... А ние, ние всички тогава? - пита се Генко и стиска юмруци неволно. Разбирам, ако съм някой недъгав, слаб, едва дишащ - аз ще приема всичко това, но тогава защо природата ми е дала тия сили? Нима ще е толкова глупава? Нима тя не е предвидила място за тях?
към текста >>

87. XXIII. ПАЛАТКОВИЯТ ЛАГЕР НА РИЛА. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

А сега всеки ден тая дума е като едно цвете, което всеки ден разцъфва в нов и разкошен букет... Не зная как да кажа.
Не мога да описвам и затова не съм писал толкова дни. Разбрах, че има нещо ново, и то не само на думи, а един нов живот, който се влива в нас, и този живот ще се предаде и на други... Че ще пламне голям огън, в който мнозина ще изгорят, други - стопят, а трети - възкръснат за новия живот, за новите дни, за новите подвизи, в които човечеството ще се прояви. Нов свят. Нов живот! Кой ми го казва? А сега всеки ден тая дума е като едно цвете, което всеки ден разцъфва в нов и разкошен букет... Не зная как да кажа. Виждам го, а нямам думи, чувствувам го, а не ми достигат начини да го изкажа. И струва ми се, че няма нужда. Струва ми се, че ний сме били пътници, умиращи от жажда и сега пристигаме при оазис. Край извор голям, бистър извор, който блика с изобилни води. Новото човечество бе пред мен.
към текста >>

88. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

I. КАРНАВАЛЪТ НА СМЪРТТА В КАЗИНОТО175

Но и тогава невежеството е имало за съюзник гладните за власт и почести хора, за които всеки морал е бил ненужен разкош - и всяко средство, постигащо целта - оправдано!
Един малък и бърз преглед ще ни помогне, ако не напълно да докажа това, поне да подкрепя тия твърдения с факти, с които историята е богата, но за изброяването на които краткото време ме ограничава доста. Апостол Павел, Апостол Тиански, Симеон, Бен Йокай, Евангелистът Йоан и засилените оттях платонически и гностически школи, Валентиниус - ето имената на хората, които през две столетия се борят вътре в Християнското общество с навика да се образуват форми, на подобие на старите, от които усилието на един велик дух ги бе временно избавило. Валентиниус е един от Илюминатите (посветените), както и Апостол Павел. Виден деец, християнин, напуснал църквата поради нейните празни обряди, създадени на подобие на язическите от новопокръстените невежи ръководители, той бива дълго молен да се върне в нея; връща се - само за да я напусне малко по-късно за втори път, и то завинаги! След него Василидис прави опити, с превода и тълкуванията на 4-тях Евангелия (както в наше време прави това и Толстой), да извади църквата от нейните заблуждения. Но и тогава невежеството е имало за съюзник гладните за власт и почести хора, за които всеки морал е бил ненужен разкош - и всяко средство, постигащо целта - оправдано! Евсебиус от Цезария, през третото столетие, пише една «Свещенна история», която има твърде малко общо със самата истина, но достатъчно силен и при това - приятел на Константина, той заповядва да унищожат всички книги, които рисували фактите както са си били в действителност, а не както той ги измудрил - за слава Божия, разбира се! Амониус Сакс се опитва да даде тайното Христово учение в самата цър-кова, но не успява, не може да бъде разбран, напуща църковата и се оттегля във филаделфия, където образува Неоплатоническата школа - «Любителите на истината», влиянието на която школа не е прекъснато и до ден днешен, философът Ориген е ученик на Сакса, забележителен писател и Отец на църкова-та - но въпреки това всичките му опити да отдели църковата от езическите обряди и направи достояние на членовете и достъпни Християнството по дух, а не само по предание от невежи, останали напразно. В туй време на изток работи ученикът Май; в Александрия - Ариус. Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици». От IV до VIII столетие истинските духовни хора, силно преследвани, се виждат принудени да бягат по горите и там да образуват тайни братства и мо-настири.
към текста >>

89. III. НОВИ ХОРА

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

Те ще я трупат на една, на друга, на трета страна... На опитния работник зеленината, флагчетата, вензелите, разкошните кресла ще кажат много - стига да внимава.
И аз бих могъл във всеки момент да се приближа... Да, това е много хубаво! Така е по-добре. Под маската ще мине всичко. Аз ще хвърля бомбата в краката му... - Там ще окичват със зеленина и драперии - продължи спокойно Попов, като да не бе чул нищо от това, което говори Асен. - За тая зеленина ще трябват работници. Те ще я трупат на една, на друга, на трета страна... На опитния работник зеленината, флагчетата, вензелите, разкошните кресла ще кажат много - стига да внимава. И, ако той не е сам, толкова по-добре. Две очи гледат добре, четири - още по-добре, а осем - по-сигурно. Три-четири души всякога могат да работят заедно - и да направят други около тях излишни. И тогава под зеленината, под «карнавалните конфети», фитилите на които да бъдат изведени през стената в градината... Около казиното ще има невлезли маски, някои от тях ще гледат на прозорците. Един от любопитните може да бъдеш ти или някой друг.
към текста >>

90. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст

Той не живее в разкош и пиршества, както чуждите владетели, а живее както живеят мнозина заможни българи.
В един разговор с виден чужд журналист Царят се изразил така: «Когато по някои въпроси искам да взема правилно решение, отивам при моите приятели селяните, които познавам от бойното поле, за да узная тяхното мнение. И те често са мислили точно като мене: че е ударил часът да се обърне нова страница на историята.» Нашият Цар, в дни на народни неволи и бедствия, пръв е давал пример и на министрите, и на всички други какво трябва да се прави. При стихийни наводнения, при опустошителни градушки, при катастрофални земетресения, или каквито и да било други народни бедствия, Цар Борис пръв се е притичвал при пострадалия народ, за да го утешава, да го успокоява и да го подпомага. Цар Борис пръв намали на времето цивилната си листа и пръв даде с това пример за намаление на големите заплати. Нашият Цар в частния си живот е съвсем скромен. Той не живее в разкош и пиршества, както чуждите владетели, а живее както живеят мнозина заможни българи. Царят винаги е учтив и внимателен в обноските си, а това е израз на неговата велика душа. Царят, както всички хора, когато види близки, познати и дори непознати да страдат, страда и той. Той посещава болните държавници, а също и болните си познати. При умиращия Андрей Ляпчев Цар Борис е прекарал близо два часа при леглото му и с голяма тъга е гледал как си отива големият държавник. Също така цар Борис посети два пъти в село Банкя умиращия патриарх на българската войска, генерала от пехотата Данаил Николаев.
към текста >>

91. (45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

(Между другото още царят му каза да види да оправи пътя за Черната скала, където царят беше вече ходил, а също да прегледа там горското училище, което е вече довършено почти, а за отопление не са още мислили и като ги запитал царят, нещо смънкали... Във време на разговора, който стана, царят също го заприказва за това, което е направил, и Багрянов с един апломб започна да говори за законите си, но царят му каза, че жито е това, което е прибрано на хамбара, а не [е] още на нивата, защото Багрянов искаше царят непременно да му хареса законите, а той му каза, че вече по тоя въпрос му е говорил, и тогава каза горното.) На обеда, който стана и който беше много по-разкошен, отколкото когато бивахме само двамата, и на който аз го закачих, че ние обикновено си ядем боб, той каза, че сега за крака не може...305 От разговорите, които станаха, важно беше, че той посъветва Багрянов да иде да посети Италия и да види тамошното земледелие, което е много разумно устроено при много по-лоши земя и условия.
Ако той се ползва с доверието на Кьосето, антуражът сам ще промени държанието си и пр. ... Като излязохме навън, царят и аз се разхождахме и говорихме върху говореното, а Багрянов остана с Кирил и Севов. И на царя бе му направило впечатление, че е готов да лъже (така, когато царят го запита: «Помниш ли, като ти се карах на Карловските бани? », отрече категорично да си спомня нещо подобно, а после няколко минути само почна да си спомня най-подробно всяко възражение, което е направил, а също като каза, че не е предупреждаван, а само аз два пъти лично го предупреждавах за антуража му...). Все пак аз настоявах той да бъде подкрепян, докато грешките му не станат повече от добрите му дела. (Между другото още царят му каза да види да оправи пътя за Черната скала, където царят беше вече ходил, а също да прегледа там горското училище, което е вече довършено почти, а за отопление не са още мислили и като ги запитал царят, нещо смънкали... Във време на разговора, който стана, царят също го заприказва за това, което е направил, и Багрянов с един апломб започна да говори за законите си, но царят му каза, че жито е това, което е прибрано на хамбара, а не [е] още на нивата, защото Багрянов искаше царят непременно да му хареса законите, а той му каза, че вече по тоя въпрос му е говорил, и тогава каза горното.) На обеда, който стана и който беше много по-разкошен, отколкото когато бивахме само двамата, и на който аз го закачих, че ние обикновено си ядем боб, той каза, че сега за крака не може...305 От разговорите, които станаха, важно беше, че той посъветва Багрянов да иде да посети Италия и да види тамошното земледелие, което е много разумно устроено при много по-лоши земя и условия. Багрянов обеща. Багрянов разправяше за това, как видял един лудо каран автомобил и се спрял да го изчака, а се оказало, че [е] Варненският владика, кара без калимявка и вътре бил пълен с жени. Тогава и царят каза как идвал Стефан, отчаян, да му се оплаква от колегите си, които били все болни от трипер. Смяхме се доста.306 Следобед ме взе царят настрана и по-далеч в гората и ми заприказва за царицата - как и какво да прави. Аз му казах най-напред да се види с Кьосето и да го предупреди за тая среща с Багрянов, за да не я вземе в такова направление, каквото тя няма.
към текста >>

92. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ

том XX Любомир Лулчев

А сега всеки ден тая дума е като едно цвете, което всеки ден разцъфва в нов и разкошен букет... Не зная как да кажа.
111 Не мога да описвам и затова не съм писал толкова дни. Разбрах, че има нещо ново, и то не само на думи, а един нов живот, който се влива в нас, и този живот ще се предаде и на други... Че ще пламне голям огън, в който мнозина ще изгорят, други - стопят, а трети - възкръснат за новия живот, за новите дни, за новите подвизи, в които човечеството ще се прояви. Нов свят. Нов живот! Кой ми го казва? А сега всеки ден тая дума е като едно цвете, което всеки ден разцъфва в нов и разкошен букет... Не зная как да кажа. Виждам го, а нямам думи, чувствувам го, а не ми достигат начини да го изкажа. И струва ми се, че няма нужда. Струва ми се, че ний сме били пътници, умиращи от жажда и сега пристигаме при оазис. Край извор голям, бистър извор, който блика с изобилни води. Новото човечество бе пред мен.
към текста >>

93. 26. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо единадесето, бр. 11, 2.IV.1924г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Разкош в двореца, лов и пиене в болярството, черковата и нейните владици мислят само за себеугодничество, пиене и ядене (гледай думите на тогавашния презвитер Козма), народът тъне в невежество, измъчван от данъци, гонен от войводи, които се борят помежду си за първенство... И всичко, което си дигне гласа да посочи, че държавата отива на провала по тоя начин, бива гонено, преследвано, избивано.
Отишли българите до Цариград, надникнали до стените му - но скоро се върнали без нищо. Чужди народи ги нападат в гърба. Царе получават дар от съседни царе и хубави жени чужденки. Чужденци се месят и заповядват в нашата страна. Боляри, по примера на царя, си харесват също чужденки. Разкош в двореца, лов и пиене в болярството, черковата и нейните владици мислят само за себеугодничество, пиене и ядене (гледай думите на тогавашния презвитер Козма), народът тъне в невежество, измъчван от данъци, гонен от войводи, които се борят помежду си за първенство... И всичко, което си дигне гласа да посочи, че държавата отива на провала по тоя начин, бива гонено, преследвано, избивано. Явяват се богомилите в България - люде със свят живот, които викат хората към опомняне, говорят им за Христовата любов, за голямото предназначение на человеците братя. Но това не харесва на властимеющите, на използващите своето привилегировано положение, на църковните „пастири”, които, вместо да пасат, ядели овците си! И всички знаем съдбата на България. Когато дойдоха турците, войводите бяха я вече разделили помежду си - някои от тях ги повикаха, а народът, измъчен от постоянни боеве и размирици, се надяваше, че под чуждо иго ще намери спокойствие... дотам бе стигнал!... ................................................................ Огледайте се и днес - и вижте: не е ли същото?
към текста >>

А в туй време министри речи държат, посрещани с цветя... Лъжа са, братя, всички тия разкоши, цветя и шумове.
И всички знаем съдбата на България. Когато дойдоха турците, войводите бяха я вече разделили помежду си - някои от тях ги повикаха, а народът, измъчен от постоянни боеве и размирици, се надяваше, че под чуждо иго ще намери спокойствие... дотам бе стигнал!... ................................................................ Огледайте се и днес - и вижте: не е ли същото? Отидохме до Цариград като аслани и се върнахме... Сбихме се със съседи, оголихме границите си, изгубихме земите си, сбихме се помежду си. Боляри и войводи гуляят и танцуват по цели нощи, а народът тьне в мизерия, чезне в болести, измира като животни без помощ, без утеха, често и без напътствие от истински верующ свещеник... защото всички знаем защо... Народ измъчен, пълни тюрми, други потрива злобно ръце в тъмнината, очакващ сгоден момент да хване брата си за гушата, трети - забегнали в чужбина, мечтаят за кървава разплата. А в туй време министри речи държат, посрещани с цветя... Лъжа са, братя, всички тия разкоши, цветя и шумове. Насилието никога не е създало нещо трайно, омразата не може да докара нещо добро, себелюбието - нещо разумно. Всичко това ще рухне, както наклонена кула, изгубила основата под себе си. А тая основа е толерантността, човещината, любовта, която трябва да проявим към всички. Нека се не лъжем! Който има очи да гледа, нека гледа.
към текста >>

94. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство!
А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос.
към текста >>

95. 28. ТУРЕТЕ ЛЮБОВТА КАТО НАЧАЛО (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

Братя сте и когато мислите и когато защищавате две противоположни гледища; когато единият е в дрипи, а другият - в разкошния автомобил; един - в дворци, други - в колиби - нали всички сме християни и еднакво казваме: „Татко наш, Който си нанебото...” Или това са само думи - думи на заблуда, както много други?...
Разумният живот има винаги и разумна основа, а тази разумност се изразява с порядъка - порядък вътрешен - в мисли и чувства; външен - в дела. Тогава далечната и близка цел на тоя живот ще бъде постоянният прогрес, който ще донесе въздигание на хората - да разберат това, което са един за друг - братя, а не да се смятат за двукраки вълци, за които всичко е позволено... Да превъзмогнеш това, което си, да го надраснеш, ще рече да заработиш с нови сили, да постигнеш мечтаните резултати. За онзи, който истински обича, който разумно се стреми, добрите пътища са му винаги отворени и сполуките са постоянни гости. Стр. 150/1036 Днешният живот е труден, защото ний сами сме си го направили такъв. В България се ражда всичко изобилно, но мнозина гладуват, защото други преяждат; мнозина са сиромаси, защото някои не знаят какво да правят парите си, мнозина пъшкат под тежки бреме на, защото други нищо не носят... Не казваме тия, които пъшкат, да хвърлят бремената си - не, - има товари, които са необходими да се носят заради доброто на всички в една държава, но викаме към тия, които имат излишество, които нищо не носят сега, които не разбират това, което става около тях и не схващат страшната перспектива, възможността да се тури насилстаено цялото тежко бреме върху техните собствени рамене, когато търпението стигне саоя край: Опомнете си - всички сте братя! Братя сте и когато мислите и когато защищавате две противоположни гледища; когато единият е в дрипи, а другият - в разкошния автомобил; един - в дворци, други - в колиби - нали всички сме християни и еднакво казваме: „Татко наш, Който си нанебото...” Или това са само думи - думи на заблуда, както много други?... Не, нека всички бъдем братя, защото наистина сме и никакви противоречия и борби в тоя свят не могат да унищожат тоя факт, а само правят страданията по-големи. Нека съзнаем това, което е, и тогава всеки ще знае как да постъпи с любимия си брат и без заповеди и писани закони. 16.11.1930 г, София
към текста >>

96. 81. ДНЕШНИТЕ КРАДЦИ И РАЗБОЙНИЦИ (бр. 23, 16.VІ.1930 г.)

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

Животът разтваря дните си пред нас - разкошна градина, в която умните деца само берат плодовете, а неразумните кършат клоните.
Ако индивидът се повдигне - домът, обществото и държавата също ще се повдигнат. Ако в човека доброто не се увеличава всеки ден - то не е добро. И ако Любовта, която имаш, не се увеличава всеки ден - и тя не е Любов. Любовта, която не е готова постоянно да жертвува, тъй както един извор дава естествено своите води - не е Любов, която може да даде истинския живот. Страданията, болестите, смъртта показват само, че не знаем как да живеем всред живата природа, която държи сметка за всяко неправилно движение, всяка неправилна постъпка, всяка неправилна мисъл. Животът разтваря дните си пред нас - разкошна градина, в която умните деца само берат плодовете, а неразумните кършат клоните. Но градинарят е вече близо - той ще види кои са крадци и разбойници и ще постави всеки на неговото място. Наближило е вече царството на разумните. - Будни бъдете!
към текста >>

97. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

Хора за затвора, понеже бяха натрупали милиона левове от нещастието на народа ни, на всеки ъгъл изникна банка и акционерни дружества, а пред тях - разкошни автомобили.
Разбира се, и тия, които бяха по бойните поля - защо се бавят още, та не превземат по налъми и без дрехи Солун? И друг един, не политик, трябваше да играе ролята на „козел опущение”. Това бяха убитите по бойните поля, ранени - военно-инвалидите, жените, майките, децата на нашите светци и родната ни армия. В тия тежки дни за племето ни се появиха много хора, които в мътна вода риба да ловят. Аз ще си позволя да припомня някои тогавашни картинки, и ако ни напомнят неволно за сегашното, аз не съм виновен за това. Хора за затвора, понеже бяха натрупали милиона левове от нещастието на народа ни, на всеки ъгъл изникна банка и акционерни дружества, а пред тях - разкошни автомобили. Луди пари, спечелени леко, се пръскаха за купуване на вили и къщи. А във всеки по-голям салон - вечерни банкети на парвенюта, бързо забогатели, на които нито мястото им, нито маниерите им бяха за там. Балове за благотворителна цел, вечеринки със същата цел, вечери - какво ли не щеш! Страшна трагедия. Бойците, които бяха се завърнали от фронта оголели и обосели, с мъка в душата си не можеха да познаят ни хората, ни София.
към текста >>

Къща има дворец, гробница - разкошна, но в действителност няма средства за живот дори за съпругата му.
От добро ли бе? Покойният Малинов не остави ли и той голямо име и къща? Не мислеха ли, че и той има много пари? А всъщност и на неговата госпожа се отпусна пенсия. Само преди няколко дни тук се отпусна пенсия на жената на бившия министър г-н Данаилов. Къща има дворец, гробница - разкошна, но в действителност няма средства за живот дори за съпругата му. Ако се случва това с тия големи хора и със семействата им, какво е положението на пострадалите от войните? Вън говорят, че и ние, депутатите, имаме много пари. А всъщност така ли е? Иска се от тия, които имат възможности, да плащат. Моите сведения са, че при г-н военния министър са ходили пострадали от войните и вероятно някои от тях са му предложили това.
към текста >>

98. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Докато богатските дъщери могат да носят готови шити разкошни дрехи, сиромашките едва могат да смогват и си ушият една рокля.
Жената става съперница на мъжа и в работата, и в пороците. Мизерията е главният извор на съвременното голямо зло - разврата. Децата си съвременната жена също не може да гледа както трябва: развалата на нравите, обезценяването на християнските святи истини и много други пречки, нахвърлени от агентите на Черната ложа, са докарали съвременното човечество дотам, че жената, ако не убие своето дете още в утробата, ще го убие пеленаче или по-сетне, кога поотрасне. Детеубийството стана обикновено явление в живота; човечеството престана да поднася малки деца в жертва на Халдейския Молох, за да започне същите злодеяния, само по друг начин - с децата на сегашното време. Същото може да се каже и за домашното облекло. Докато богатските дъщери могат да носят готови шити разкошни дрехи, сиромашките едва могат да смогват и си ушият една рокля. От една страна - луксът, от друга - немотията. Съвременното феминистко движение, което гледа да даде главно политически права на жената, не трябва да се отбива от своето истинско предназначение: да направи всичко, за да създаде добри и трайни условия, гарантиращи възпитанието на жената. Това възпитание е нужно да става въз основа на истинската Христова църква, доброто образование и развивание присъщите на жената качества. С една реч: жената има такава важна роля, както и мъжът - жената е майка на човечеството, жената е неразделна половина на мъжа, а двамата заедно съставляват в полето на мъдростта животворящия дух, както подразбира „Песен на Песните” (гл. 2, 1 ÷ 5 ст.).
към текста >>

Ако люби някой света, Любовта на Отца не е в него, защото всичко, що е в света, похотта на плътта и похотта на очите, и гордостта на живота, не е от Отца, но от света е.” По всичко ние трябва да се отличаваме от съвременния потънал в разкош и развала свят, а за да постигнем тая отлика, ние трябва да бъдем внимателни към себе си: да сме обкръжени с добро и Любов, да вършим доброто с Любов.
Страданията ни се налагат от психическия закон, за да укрепне любовта ни към Бога, защото любовта ни към Бога най-добре може да се изрази в живота ни: той ще бъде огледало на делата ни към Бога и другите около нас, също и към света. Ето що срещаме в 1-во Послание на Йоана, 2. гл., 15. ÷ 16. ст, „Не обичайте света, нито което е в света. Ако люби някой света, Любовта на Отца не е в него, защото всичко, що е в света, похотта на плътта и похотта на очите, и гордостта на живота, не е от Отца, но от света е.” По всичко ние трябва да се отличаваме от съвременния потънал в разкош и развала свят, а за да постигнем тая отлика, ние трябва да бъдем внимателни към себе си: да сме обкръжени с добро и Любов, да вършим доброто с Любов. Но да върши человек добро, казва Аристотел, сам той трябва да бъде добър. Светът е многообразен, само Бог е един еднакъв, само животът в Бога е живот единичен. Той изниква и расте из един корен - който е Божествената Любов; тя трябва да бъде идеалът на всякой, който живее в Христа, както у езичниците идеалът е гордостта и човешката телесна красота. Тук, на физическото поле, человеците своята близост в отношенията наричат любов; това е отражение на истинската Божествена Любов. Любовта не е само дело на чувствата или пък създание на въображението, според както мислят някои.
към текста >>

99. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас.
Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си! ” (3 пъти) А това е цялата програма на ученика. Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога! ” (3 пъти) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка. Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас! Обсипваше ни. с любов! А Еленка - баница, боб, бялото разкошно ядене - картофи с ориз и масло и др. Поканиха и една певица - специалистка - Плама се казва.
към текста >>

А Еленка - баница, боб, бялото разкошно ядене - картофи с ориз и масло и др.
Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас! Обсипваше ни. с любов! А Еленка - баница, боб, бялото разкошно ядене - картофи с ориз и масло и др. Поканиха и една певица - специалистка - Плама се казва. Не я познавах. Пяла е в Италия, Испания. Има чуден и мощен глас! Извади песнарката ми и запя: „Езеро на Чистотата”.
към текста >>

Шиеше разкошни сватбени дрехи.
Друг приятел на Светозар е сестра Мария Шопова. Тя е вече възрастна и на легло - болна е. Тя е една много духовна наша сестра - с много светлина! Тя цялата свети! Беше отлична шивачка. Шиеше разкошни сватбени дрехи. Тя идва в Братството чрез свекърва си - София Шопова. Тя е била край Учителя. И е участвувала в „Женския съвет”, заедно с Милка Периклиева, Вичка Георгиева (беше ни съседка на Изгрева) и др. Те често приготвят храна в кухнята и помагат в братския живот. И чрез свекърва си, Мария Шопова възприема Новото учение.
към текста >>

100. XVII. Писмо от Величка Няголова до Учителя Петър Дънов от 23 август 1996 г.