Търсене в текстове за 'Разкош'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 80 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна.
Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна.
към текста >>

По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна.
От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него. Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже дума, продължавал пътя си. По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля. Да се върнем.” Той спокойно му отговорил: „Не се страхувай.
към текста >>

2. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна.
Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна.
към текста >>

По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна.
От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него. Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже дума, продължавал пътя си. По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля. Да се върнем.” Той спокойно му отговорил: „Не се страхувай.
към текста >>

3. В Бургас се създава първата духовна група

Не изнасяше на охолно живеещите в разкош, върху сълзите на онеправданите, угнетените страдални души.
Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”. Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството. Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше на охолно живеещите в разкош, върху сълзите на онеправданите, угнетените страдални души. Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служене, при най-широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през 1923 г. и след нея, до 1929 г., през време на суровия и кървав режим на народните кръволоци – цанковисти и др. против всички прогресивни хора, общества и партии.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното.
Киров: - Един баща има син и гледа как друг го измамва, какво ще му бъде положението? - Не може да избави сина си, ако се е заловил с някоя жена.П. Киров: - Учиш го.- Ще мълчиш и ще се мъчиш да се скарат.- Ского? - С развратницата.- Ще падне, доде се скарат.- Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление.П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка.- Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях.П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това.- За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях).П. Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение.- Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме? - Ами че туй изкуство знаят всички българи.3.
към текста >>

5. Димитър Голов завършва земния си път.

Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа.
Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХIХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен.
към текста >>

Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа.
Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
към текста >>

6. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти.
Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща. Така заборчлява. И оттам са борчовете. Оттам са дълговете. Братството му предлага да му изплати дълговете, като срещу това той отстъпи празното си място, пред и зад къщата.
към текста >>

7. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Но, нижат се часовете, а те са още далеч от нас, далеч от уморените ни вече стъпки.Далече доле са вече сипеите на Сините камъни, а ние вече лазим из дивни, разкошни коридори на обичната планина.
Спираме се, оглеждаме се. Къде първом да гледаме? Небето ли с брилянтните звезди, или благоуханната планина, която започна вече да разтваря пред нас китни страници.Небето почва да бледнее - хоризонтите се очертават. Съзира се вече гордата глава на „Чаталка” и острия връх на „Кутелка”. Изглеждат тъй близко; сякаш да посегнеш и ще ги стигнеш. Но, нижат се часовете, а те са още далеч от нас, далеч от уморените ни вече стъпки.Далече доле са вече сипеите на Сините камъни, а ние вече лазим из дивни, разкошни коридори на обичната планина. Пред очите ни - разкошен парк от големи, красиви дървета, все по-гъсти и по-гъсти.Тук-таме из тях надничат грамадни скали, прилични на спящи фараони. Техните грамадни глави изсечени от времето върху скалите са обърнати някои към страхотни долове, други към върха, сякаш смразени от някое внезапно чудо. Или, може би чакат чудно възкресение отново да оживеят и да издигнат властен глас. Но едва ли ще дойде за тях това „време”. Времето на фараоните е минало отдавна и ако има още някой останал, и той трябва да отиде в забвението.
към текста >>

Пред очите ни - разкошен парк от големи, красиви дървета, все по-гъсти и по-гъсти.Тук-таме из тях надничат грамадни скали, прилични на спящи фараони.
Къде първом да гледаме? Небето ли с брилянтните звезди, или благоуханната планина, която започна вече да разтваря пред нас китни страници.Небето почва да бледнее - хоризонтите се очертават. Съзира се вече гордата глава на „Чаталка” и острия връх на „Кутелка”. Изглеждат тъй близко; сякаш да посегнеш и ще ги стигнеш. Но, нижат се часовете, а те са още далеч от нас, далеч от уморените ни вече стъпки.Далече доле са вече сипеите на Сините камъни, а ние вече лазим из дивни, разкошни коридори на обичната планина. Пред очите ни - разкошен парк от големи, красиви дървета, все по-гъсти и по-гъсти.Тук-таме из тях надничат грамадни скали, прилични на спящи фараони. Техните грамадни глави изсечени от времето върху скалите са обърнати някои към страхотни долове, други към върха, сякаш смразени от някое внезапно чудо. Или, може би чакат чудно възкресение отново да оживеят и да издигнат властен глас. Но едва ли ще дойде за тях това „време”. Времето на фараоните е минало отдавна и ако има още някой останал, и той трябва да отиде в забвението. Пък ако да биха оживели отново, би било напразно, защото ние не бихме ги вече разбрали, а и те не биха ни повярвали...От ляво - вековни гъсти гори.
към текста >>

Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от дъжда, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец.
Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере? Кой би разбрал тия шарки подобно кабалистични и йероглифични писма по скали и дървета да ги разчете? Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери. Измежду тях майка природа кокетно е набучила зелен здравец и риган, сякаш с това да покаже своята обич към знание и просвета. Но може би, само тази, която така обичливо ги кичи да разгръща и чете в тях, да прелиства каменните папируси, да разумява хилядолетните скрижали.Това са величествените паметници на времето. Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от дъжда, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец. Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак
към текста >>

До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”.Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж.
Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка.Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост. Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот. Настигам другарите си при един завой за върха. До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”.Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж. След няколко минутно усилие ето ни на самия връх.Чудесна гледка! Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала. Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан.Доле, далече се е просртяло това дори страхотно тракийско поле, което в пладнешкия зной трепти като друго, синьо море. Почти се не вижда никакъв хоризонт. На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това!
към текста >>

8. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба.
Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе? Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро. Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.Теменужки, теменужки! Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание. Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш.Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци.Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува. Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик.
към текста >>

9. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
към текста >>

Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие.
Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче. А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за почивка, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай. Небето е чисто и дълбоко синьо.
към текста >>

Ту приличат на гигантски дворци, храмове и кули с разкошни полусрутени арки, ту на някой мощен „Caesar”, грабнал в ръката си своя жезъл, заповядващ вече само на буйните ветрове.
Като че ли някога исполинска ръка в миг на ужасен гняв ги е запопратила по дирите на неканен гостенин. Много нещо е писано върху тях, но за този, който умее да чете. Може би по тях има следи от исполинската ръка, зад която се крие свръхестествената му сила. Високо в тая лазурна висота се издигат страхотни скалисти зъбери. По някой път те примат странни форми. Ту приличат на гигантски дворци, храмове и кули с разкошни полусрутени арки, ту на някой мощен „Caesar”, грабнал в ръката си своя жезъл, заповядващ вече само на буйните ветрове. Как е вперил поглед той, очакващ бъдното велико време за ново щастие и благоденствие.Кристално бистри извори бликат навред. Те са многобройните чада на гориста Рила. В дъното на бистрите им басейни се броят пъстри камъчета. Като че ли всяко едно от тях, измити от животворната струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.Срещаме голямо стадо овци. Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера.
към текста >>

Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”.
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
към текста >>

10. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
към текста >>

Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие.
Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче. А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за почивка, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай. Небето е чисто и дълбоко синьо.
към текста >>

Ту приличат на гигантски дворци, храмове и кули с разкошни полусрутени арки, ту на някой мощен „Caesar”, грабнал в ръката си своя жезъл, заповядващ вече само на буйните ветрове.
Като че ли някога исполинска ръка в миг на ужасен гняв ги е запопратила по дирите на неканен гостенин. Много нещо е писано върху тях, но за този, който умее да чете. Може би по тях има следи от исполинската ръка, зад която се крие свръхестествената му сила. Високо в тая лазурна висота се издигат страхотни скалисти зъбери. По някой път те примат странни форми. Ту приличат на гигантски дворци, храмове и кули с разкошни полусрутени арки, ту на някой мощен „Caesar”, грабнал в ръката си своя жезъл, заповядващ вече само на буйните ветрове. Как е вперил поглед той, очакващ бъдното велико време за ново щастие и благоденствие.Кристално бистри извори бликат навред. Те са многобройните чада на гориста Рила. В дъното на бистрите им басейни се броят пъстри камъчета. Като че ли всяко едно от тях, измити от животворната струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.Срещаме голямо стадо овци. Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера.
към текста >>

Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”.
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
към текста >>

Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие.
Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче. А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за почивка, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай. Небето е чисто и дълбоко синьо.
към текста >>

Ту приличат на гигантски дворци, храмове и кули с разкошни полусрутени арки, ту на някой мощен „Caesar”, грабнал в ръката си своя жезъл, заповядващ вече само на буйните ветрове.
Като че ли някога исполинска ръка в миг на ужасен гняв ги е запопратила по дирите на неканен гостенин. Много нещо е писано върху тях, но за този, който умее да чете. Може би по тях има следи от исполинската ръка, зад която се крие свръхестествената му сила. Високо в тая лазурна висота се издигат страхотни скалисти зъбери. По някой път те примат странни форми. Ту приличат на гигантски дворци, храмове и кули с разкошни полусрутени арки, ту на някой мощен „Caesar”, грабнал в ръката си своя жезъл, заповядващ вече само на буйните ветрове. Как е вперил поглед той, очакващ бъдното велико време за ново щастие и благоденствие.Кристално бистри извори бликат навред. Те са многобройните чада на гориста Рила. В дъното на бистрите им басейни се броят пъстри камъчета. Като че ли всяко едно от тях, измити от животворната струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.Срещаме голямо стадо овци. Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера.
към текста >>

Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”.
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим.
Но мами се, ако иска да ни излъже с това, че е страшно. И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.Задуха студен вятър. Нашето леко треперене се обърна в зъзнене. Дъждът се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде. Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали. Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април. Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките. Те се показват за миг, като че ли се опират на снега: - Снежко бе, снежко, не ти ли стига цяла зима да валиш и трупаш преспи, ами и сега? Засрами се малко, не плаши тия люде.
към текста >>

13. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл.
Но ние не го слушаме. Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор. Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната.Горската шумица се развила. А колкото наближаваме Драгалевци, по дворищата като снежни купи са нацъфтялите вишни. Нека си духа този немирен вятърко, той върши доста работа; ще помогне по-бърже да се развие горската шума. Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл. Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи тръне от домашните птици и животни.Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета. Колко радост се чете в очите им, в цялото им същество! При всяко мръдване на ръцете ни те движат приветливо главите си, очаквайки някой залък. О, ние си знаем. Почва замеряне със залци в откритата им паст.
към текста >>

14. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет.
Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем. Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал. Та кого ли, тази Чаровница планина, поет не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека. Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път. Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и радостни, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица. Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет. Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична дреха на природата. Върху Резньовете са останали дрипелите на зимния кожух. Нека му седят - да ги прави каквото си ще.Лягаме на тревата като стадо овце. Слънцето се показва и сега пък почва да пали. Опали лицата ни, ръцете ни, направи ни мургави и лъскави.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

„Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение.
Успели бяха да награмадят доста сухи дърва за през нощта, че изгледи от „замръзване” не липсваха... Някои от дошлите вечеряха, вече се разговарят.Учителят е дошел преди нас. Пие чай, обграден от братя и сестри, които му задават разни въпроси. Колко са умни! С лице към него, а с гръб към огъня - значи - двойна полза.Звездите наистина тая вечер решиха да се отличат. Ето я Голямата мечка, също и Малката. „Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение. Като гледам тия блестящи светила, неволно се замислям за земните владетели и правя сравнение между това що виждат очите ми и техните украсени диадеми...Постоплих се от чая и се примъквам до един от огньовете, защото трябваше, според Учителя, няколко огнища, за да могат всички да бъдат запазени от студа. Как тракат зъбите ми при моята тънка бяла рокличка. Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден. Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни деви”, които не си взели връхни дрехи. В града пещ, а тук, едва ли не зимен студ... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук!
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора.
Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон. Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава. Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи. Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Ето я „Зеленка”, хубавата поляна, що достойно носи името си, потънала в разкошна зеленина.
Но щом влизаме в селото, изневиделица, тихо и незабелязано ни наобиколиха цяла тълпа кучета: мъничета, бели, черни, пъстри, рунтави, гладки. Весело въртят опашки, радостно скимтят около нас и ни гледат с покъртителна ласкавост и доверие. Ако искахме можехме да оберем цялото село - тая купена с комат хляб стража, щеше без сражение да предаде в ръцете ни Драгалевската крепост.Видяхме, че те решително са наши съучастници, но ние нямахме завоевателна цел, така че крепостта ще си остане непокътната завинаги.Излизаме над водениците. Утринно мерцание отделя деня от нощта. Хоризонтът озарен в оранжева светлина. Ето я „Зеленка”, хубавата поляна, що достойно носи името си, потънала в разкошна зеленина. Стоим горе и броим всяка минута, не, всеки миг, защото Слънцето може да ни изненада. А ние искаме да видим първия му лъч, първата му светлинка всред това лазурно небе.Ето го! Златен остен проби небето и задълба широка дупка. Направи отвор, светъл кръгъл отвор, за да се яви слънцето. Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Това са разкошни поляни, гъсто осеяни с тия скъпи дарове на природата.Софийското поле изрязано на квадрати - засеяни с есенни и пролетни посеви.
Няма за нас никаква умора! Слизаме през Симеоново. Стъпките ни потъват по гъста сочна трева. Отвредом погледът е милван от прелестни полски цветя: иглика, минзухар, теменуга, незабравка, сладниче. И това не са търсени цветя що погледът едвам открива. Не! Това са разкошни поляни, гъсто осеяни с тия скъпи дарове на природата.Софийското поле изрязано на квадрати - засеяни с есенни и пролетни посеви. Тъй е разделена земята между хората, за да може по-леко да ги изхранва. Тук-таме пролетнината е избуяла и се люшка от вятъра на вълни. Сега пък слънцето прижуря. Где изчезнаха облаците, где се скриха, но - нито следа от тях. Ниже се на дълга върволица нашият туристически стан.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали.
Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане! До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина. Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали. Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят. Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето. А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест. Извисили се стройни буки, борове и габер. Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си.
към текста >>

Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят.
До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина. Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали. Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят. Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето. А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест. Извисили се стройни буки, борове и габер. Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си. По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската.
към текста >>

20. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища.
Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с. 2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново.
към текста >>

Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.Небето побелява.
към текста >>

Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина.
Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си! ”Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина. От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички.
към текста >>

Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд.
Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните.
към текста >>

21. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища.
Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с. 2. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново.
към текста >>

Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.Небето побелява.
към текста >>

Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина.
Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си! ”Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина. От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички.
към текста >>

Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд.
Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
към текста >>

Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения.
Уморените пътници кой как намери лягат край огнището. Гръб до гръб дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух. Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
към текста >>

Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения.
Уморените пътници кой как намери лягат край огнището. Гръб до гръб дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух. Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се.
към текста >>

24. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
към текста >>

Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения.
Уморените пътници кой как намери лягат край огнището. Гръб до гръб дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух. Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се.
към текста >>

25. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
към текста >>

Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения.
Уморените пътници кой как намери лягат край огнището. Гръб до гръб дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух. Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се.
към текста >>

26. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
към текста >>

Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения.
Уморените пътници кой как намери лягат край огнището. Гръб до гръб дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух. Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се.
към текста >>

27. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша!
Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека. Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша! Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю! Като гледам твоята разнообразна хубост, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти. Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители. Но я да видят тия „някои незначителни покрайнини” какво богатство от хора и имот крият в себе си, от природна красота и стопанско благополучие.
към текста >>

О, тя ни кима отсреща с белоснежна кърпа, като с Осогово се препират - кому от двете ще гостуваме.Дупница със своите разкошни лозя и градини е вече зад нас.
Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители. Но я да видят тия „някои незначителни покрайнини” какво богатство от хора и имот крият в себе си, от природна красота и стопанско благополучие. Я да видят как това българче от люлката пораства и вместо родния си език, почва да бръщолеви чужд, натрапен му от опасни „обединители”. Тогава ще разбере как боли, как страшно боли от такова пладнешко посегателство.Слънцето се издига все по-високо и облива със своята бяла светлина красивите селища и сините очертания на Рила. О, тя ни кима отсреща с белоснежна кърпа, като с Осогово се препират - кому от двете ще гостуваме.Дупница със своите разкошни лозя и градини е вече зад нас. Из ливадите гордо се разхождат дългокраки щъркели, чиито червени крака личат във високата сочна трева. Небето е синьо. Тук-таме малки бели облачета като цветя украсяват лазурната глъбина, като незнайни символи се реят, скрили за себе си своите потайни писмена.Сапарево. Тютюневи полета се хлъзнали навред с яснозелени знамена. По стените на къщята гъсти гердани от сушени листа.
към текста >>

Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим.
Наистина като два брата близнака - чеда на една майка, те и тук са неразделни -тихи, многоводни, отразяват в себе си шеметно високите скали, заедно с белия сняг по тях, заедно със смриковите кичури, заедно с тайнствените пукнатини и нарези по тях. Като че ли пътуваме по небето. Стъпваме по нежни бели цветица, от скала на скала, все по-високо и по-високо. Грамадни нацепени скали подобно величествена библиотека се изпречва пред нас. По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят душата.Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето. Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим. Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях - безсмъртен, красив, неземен.Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно! Над него страхотно са надвиснали скали, натежали от преспи.
към текста >>

28. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Разнобагрена речна долина се открива пред нас с всичката си разкош и разнообразие.
15 август 1929 г. Група ученици тръгват преди Учителя (описано тук), а той пристига на 15 август 1929 г. Това е първата година на Братството с Учителя на Рилските езера. Спомен на Олга Славчева - "Изгревът - Том 26" 15 август [1929 г.], четвъртъкОт високите зъбчати скали посрещаме изгрев слънце. Прекрасната гледка що се разкри, възнагради мъките ни по изкачването. Разнобагрена речна долина се открива пред нас с всичката си разкош и разнообразие. Изкачваме се по боровинкови урви и клек. Водопади шумят под нозете ни. Искаме да видим Чанак Гьол. Ето го. То като че ли извира и поглъща отново водите си.
към текста >>

Разкошен простор.
Тук скалите са само от гнайс, ортокпаз и слюда. Няма ги глинените лиски от Елбур и Сърцето. Скали, прилични на огромни сфинксови глави гледат в езерото от шеметна висота, с поглед неизвестно какъв - на обич, закана или присмех. Ако не бяха жилавите треви, отдавна бихме се сгромолясали надоле. Големите ни джобове тежат от разноцветни камъчета... Тях ще занесем върху нашите работни маси.Най-после сме горе, като че ли излезли от ада. Разкошен простор. Доле още един Чанак - но той е тъй светъл и чист, както ведро е небето днес. „Езерото на Чистотата” - го нарича Учителя. Възлизаме към Харамията. От него се гледа почти цялата Рилска долина. Колко чудесни гледки оттук.
към текста >>

29. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Разнобагрена речна долина се открива пред нас с всичката си разкош и разнообразие.
15 август 1929 1. Спомен на Олга Славчева - Изгревът - Том 26 2. Спомен на Драган Петков - Изгревът - Том 7 15 август [1929 г.], четвъртъкОт високите зъбчати скали посрещаме изгрев слънце. Прекрасната гледка що се разкри, възнагради мъките ни по изкачването. Разнобагрена речна долина се открива пред нас с всичката си разкош и разнообразие. Изкачваме се по боровинкови урви и клек. Водопади шумят под нозете ни. Искаме да видим Чанак Гьол. Ето го. То като че ли извира и поглъща отново водите си.
към текста >>

Разкошен простор.
Тук скалите са само от гнайс, ортокпаз и слюда. Няма ги глинените лиски от Елбур и Сърцето. Скали, прилични на огромни сфинксови глави гледат в езерото от шеметна висота, с поглед неизвестно какъв - на обич, закана или присмех. Ако не бяха жилавите треви, отдавна бихме се сгромолясали надоле. Големите ни джобове тежат от разноцветни камъчета... Тях ще занесем върху нашите работни маси.Най-после сме горе, като че ли излезли от ада. Разкошен простор. Доле още един Чанак - но той е тъй светъл и чист, както ведро е небето днес. „Езерото на Чистотата” - го нарича Учителя. Възлизаме към Харамията. От него се гледа почти цялата Рилска долина. Колко чудесни гледки оттук.
към текста >>

30. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август

Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,.
Бели кварцови плочи и цитронови отломъци украсяват отвърстието му, а дъното посипано с дребни камъчета, донесени от далечното водно дъно в шапки, престилки. Водата изглежда сега още по-чиста и кристална. Доукрасяваме го с папрат, мъх, цветя. Донасяме от далече летни теменуги и здравец, и червени като пламък цветица. Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур. В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа. Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”. Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове. Малка златна мушичка бръмка около мене.
към текста >>

Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,.
Бели кварцови плочи и цитронови отломъци украсяват отвърстието му, а дъното посипано с дребни камъчета, донесени от далечното водно дъно в шапки, престилки. Водата изглежда сега още по-чиста и кристална. Доукрасяваме го с папрат, мъх, цветя. Донасяме от далече летни теменуги и здравец, и червени като пламък цветица. Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур. В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа.Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”. Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове. Малка златна мушичка бръмка около мене. Слънцето приятно гали.
към текста >>

31. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва.
Значи иде време, когато злото ще бъде ограничено и няма вече подлостта и лъжата да се ширят безнаказано. Значи, идва избавление за света, идва Новото, чрез Духът на Истината. Затова, спрете сълзи, причинени от неправдата. Успокой се сърце. Иде освобождението на света! Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва. Всичко е разпределено по равно. Пред Учителя сложена паничка с димяща гъбена супа. Погледът Му буден, гледаше дали всички си имат доволно, за да [им] даде от своята софра.Горкото ми птиченце! Дали ще мога да го отгледам? Щом пристигам у дома, веднага го слагам в кошничка, пълна с памук.
към текста >>

32. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение

Около нас - разкошна зеленина, над нас - лазур и слънце.
ни раздигат за гимнастика. Нареждаме се в два кръга, като заедно с песента се придвижваме назад и напред. Ръцете под такт са ту върху гърдите, ту отстрани, доле и горе. Това ни отмори още повече.Няколко цигулки. Засвириха, запяхме. Около нас - разкошна зеленина, над нас - лазур и слънце. Чешмата приглася на песните ни. Учителят пее задно с нас. Сякаш светъл ореол огражда вдъхновеното му лице.После брат Симеонов чете страници от 6-та серия беседи. Учителят каза, всеки от нас да си избере по една страница, какво ще му се падне. Този, който си избра 1-ва страница му се падна за Надеждата - това, което има да бъде; на 2-ра страница - методите, с които да си служим; трета страница - материалът, който имаме да обработим и т.н.
към текста >>

33. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

Тялото ми почива върху разкошна постеля от мащерка.
Падащите води шумят, сякаш се радват, че ще слезнат към долината да служат на човека. В чиста ведрина и покой диша планинският Дух и пръска от своята сила из въздух и потоци, и крепи света. Колко е хубаво, хубаво тук! Какво необикновено щастие е да дишаш този въздух и да пиеш от кристално чистия извор на Бялата царствена чешма! Какво неописуемо щастие е да сме с Учителя, при чието присъствие и най-трудната задача става леко разрешима.Слагам главата си върху възглавница от летни теменуги. Тялото ми почива върху разкошна постеля от мащерка. Пак змия! Колко е отвратителна! С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка. Боже мой! Как чудно си създал света, че до прекрасното, ти си поставил и омразното, еднакво да се радват на твоите блага.
към текста >>

Блаженството ми е помътено пред този потаен враг на човека... Прибирам дрехата си и бягам от разкошното свърталище на грозната гадина... А може би, тая проклета гадинка, няма никакви зли намерения към човека.
Колко е отвратителна! С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка. Боже мой! Как чудно си създал света, че до прекрасното, ти си поставил и омразното, еднакво да се радват на твоите блага. Радостта ми е помрачена. Блаженството ми е помътено пред този потаен враг на човека... Прибирам дрехата си и бягам от разкошното свърталище на грозната гадина... А може би, тая проклета гадинка, няма никакви зли намерения към човека. Но случайността - някое неочаквано външно дразнение, я прави да изсипе отровата си на ръката или ногата, които са я притиснали.Отдалече по хребета пътници. Навярно, конярите с провизии. Слизам към чешмичката. Там събрани чужди туристи, правят снимка. Те не скриват възхищението си от чудноватата му, самобитно красива гледка.
към текста >>

34. Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври

Какво изобилие, дори разкошество, бих казала!
Чайниците кипят, също и гърнета с вкусна гозба. Даже някой и чушки си пече - хубава салата да си направи.Учителят е между нас. Дълбоко е замислено лицето Му, но пак от време на време хвърля към нас поглед, пълен с внимание и обич.А дъждът все ръми и ръми. Учителят нарежда под платнището за Него да се приютят по-тънко облечените, а сам Той е при нас. Та нима ще ни плаши такъв дребен дъждец, нас юнаците, които още усещаме на плещите си скорошното голямо Рилско кръщение...Обедът се прогласява рано - 11 часа почваме. Какво изобилие, дори разкошество, бих казала! Важното е, че тук няма социално различие. Всички сме братя и сестри - деца на един Баща, ученици на един Учител. Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница грозде и ябълки, които Учителят разпредели на всинца ни. А огънят все гори и гори, и се надсмива на безспирния росен дъжд, пращан ни обилно от начумереното небе.Към 1 ч. поемаме надоле.- Кой знае - мислим си ние - какво още е намислила Витоша, я да си ходим по-скоро.
към текста >>

35. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки.
Като че вдишвах уханието на здравец и карамфил, като че ли си пил много вино и не можеш да стоиш мирен. Наистина, велик цигулар е Учителят! Той тихо свири, а тъй магично действува, сякаш измъква сърцата от гърдите ни и ги разиграва. Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти. Около врата си е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя благодарна ръка. Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки. Дрехите Му са чисти и грижовно подредени. Събул сандалите си, нозете Му, обути в бели чорапи, сега си отпочиват на слънцето.Ние сме възхитени, ние сме очаровани и мълчим, сякаш омаяни. Редят пръстите му слово след слово, сказание подир сказание. Ще ми се да викна и запея. Като че ли познавам тая песен; тя тече в жилите ми и е част от моята душа...Към 4 ч.
към текста >>

36. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Разкошни бяха тия дълги и широки рокли с дълги ръкави, широки също така.
Но ние пък ги черпехме и богато авансирахме за едно наше гостуване там... А латвийците не така, о, не така. Когато някоя буря ги принуди да останат в палатките си, те се „утешаваха” с халва, мекици, що брат Йосиф пържеше в големия каменен заслон.Спестовни, даже оскъдни са и шведката, и холандката. Когато им се предложи халва, взимаха “mit vergniigen" [(нем.)- с удоволствие], а кога си купят, те се крият в палатките си, снемат завеската, или ако ти предложат, то ще бъде едно бобено зърно, посочено от самите тях.Ще кажа нещо за холандката Emmi [Емми], от Helsinki [Хелзинки, Финландия]. Тя долетя при нас от Германия, от Goetheanum-a на Steiner [Гьотеанума на Щайнер - главната сграда в школата на Рудолф Щайнер]. Долетя с тънки, копринени одежди - розови, бели и сини. Разкошни бяха тия дълги и широки рокли с дълги ръкави, широки също така. Почти дрехите са некроени - съединени платна, и - коланче. Тя се опита да ни представи игрите от Goetheanum-a, и мисля, че ако човек научи тия игри, или веднага ще стане йога, или ще се измори до смърт и ще легне да спи.Но изви се буря, Рилска буря - безпощадна, всепроникваща, ужасна. Emmi я хвана чисто българска хрема с всички нейни подробности. Отгде ме видя Учителят и ми рече: „Дайте й дрехи”. И аз, като кума на кръщелничето си, й занесох един вързоп с шал, трико, шапка, чорапи, все от остра вълна (такива имах) и така облякох мистичната танцьорка... Ха играй, мисля си, с тия козиняви дрехи, ще те видя на какво ще ми заприличаш!
към текста >>

37. Формула

През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения.
Между тях могат да се търсят всички предатели от всякакъв ранг и род, но с една и съща цел. Всичките лицемери са там. Те стоят на два стола, служат на двама господари, нападат, когато е нужно, правят се хрисими, когато е нужно, за да набират сили за ново нападение. Картината е ясна. Учителят я очерта релефно в началото на пътя и не престана до края. През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения. (от тук) 18. Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев На Изгрева настъпи необикновена тишина.
към текста >>

Идеята, обаче, е напълно вярна за всичките времена, защото иносказателния език блести, ние не се силим да гадаем и учениците нямаше да се спрат само до облеклото, разкошните дрехи и външните труфила могат за дадено време да не бъдат от определена материя, а нещо друго, което добре се вижда и разбира при наличието на светлината на Учителя.
Първата категория са ония учители, които познават истината - те са истинските Учители. Те са пратеници, верни служители за благото на цялото човечество и си служат с великите принципи на живота -Любовта, Мъдростта и Истината.Втората категория са ония, които не познават истината и си служат с противоположните методи на Бялото братство, те образуват черното братство.Третата категория са ония, които сноват между двете школи. Те учат и в едната и в другата, служат си с методите на едната и другата според случая. Едните и другите, обаче, служат на свои лични интереси. Користолюбието е основното им качество.Ученикът може да ги разпознае.Учителят казва: “Тези от втората категория не познават истината, вътрешно са бедни, затова се обличат богато външно, кичат се с много скъпоценности, пръстени, огърлици от злато и диаманти." При днешните условия на живот трудно бихме различили по дрехите и по скъпоценностите лъжливия учител. Идеята, обаче, е напълно вярна за всичките времена, защото иносказателния език блести, ние не се силим да гадаем и учениците нямаше да се спрат само до облеклото, разкошните дрехи и външните труфила могат за дадено време да не бъдат от определена материя, а нещо друго, което добре се вижда и разбира при наличието на светлината на Учителя. Това са онези фамозни знания, оная ласкава реч, ония щедри обещания и най-после всичките ония прийоми с които се цели да се привлекат учениците. Тези учители всячески се силят да очароват ученика, да го ласкаят, да му обещават, да го пленят е изискана реч, да будят възхищение и учудване. Те си служат добре и с ораторско изкуство, и с големите фрази, и със сладкодумие и с лъжата разбира се. Да покорят сърцето, да грабнат ума с тайни знания и пр. това са маниери на тия, които целят само да уловят души в мрежите, за да ги превърнат след това на роби.
към текста >>

Има разкошни мантии и блестящи украшения не само за тялото, а и други, с които се цели само да заробят душата, ума, сърцето и волята, за да се разпореждат с материалните и духовните ресурси.Не по-малко опасни са и тези от втората категория, които се прикриват изкусно и влизат като клин всред добрите общества и ги развалят.
Те си служат добре и с ораторско изкуство, и с големите фрази, и със сладкодумие и с лъжата разбира се. Да покорят сърцето, да грабнат ума с тайни знания и пр. това са маниери на тия, които целят само да уловят души в мрежите, за да ги превърнат след това на роби. Родените роби само могат да тръгнат след тях и след като са пили от първия извор да пият от десетия. Ученикът трябва да бъде нащрек. Има разкошни мантии и блестящи украшения не само за тялото, а и други, с които се цели само да заробят душата, ума, сърцето и волята, за да се разпореждат с материалните и духовните ресурси.Не по-малко опасни са и тези от втората категория, които се прикриват изкусно и влизат като клин всред добрите общества и ги развалят. Те са като молци и са премного опасни за наивните. Между тях могат да се търсят всички предатели от всякакъв ранг и род, но с една и съща цел. Всичките лицемери са там. Те стоят на два стола, служат на двама господари, нападат, когато е нужно, правят се хрисими, когато е нужно, за да набират сили за ново нападение. Картината е ясна.
към текста >>

През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения.Учителят говори за една слава, за нея Той живя и заради нея Той понесе всичко - Божията Слава.
Между тях могат да се търсят всички предатели от всякакъв ранг и род, но с една и съща цел. Всичките лицемери са там. Те стоят на два стола, служат на двама господари, нападат, когато е нужно, правят се хрисими, когато е нужно, за да набират сили за ново нападение. Картината е ясна. Учителят я очерта релефно в началото на пътя и не престана до края. През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения.Учителят говори за една слава, за нея Той живя и заради нея Той понесе всичко - Божията Слава. Върховен миг, когато изпълнението на Божията воля приключи с Божията слава.За ученикът нямаше друг път, освен пътя на истината. Да живее и той за Божията слава и да изпълнява Божията воля. Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте". До него близко стояха магическите ключове и обилната светлина. Мнозина може би щяха да се спират тук и там, мнозина щяха да се лутат, за да разпознаят гласовете, мнозина щяха да величаят лъжеучителите и да направят от тях кумир и култ, ала ученикът познал отвътре Учителя си, щеше да остане твърд и непоколебим срещу набезите на всичко, което звучеше фалшиво и беше облечено в пищна, ала тленна одежда.
към текста >>

38. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №94

Голям ръст, разкошни облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по един меч с широко раздвоени върхове.
Наскоро, преди 5-6 дни, гледах в съня си, че слънцето е на малък обед, а тъкмо посред небето – един голям величествен град, който бе доста далече, но пък и много близо. Зданията в центъра на града – високи, а в краищата – по-ниски. Или тъй да кажа, че градът бе едно здание с много подразделения. Докато гледах този хубав град, отправо него в небето се образуваха няколко кръга един в други. А най- долу, до нас наблизо, се появиха едни бели человеци, или жени да кажа, но много величествени. Голям ръст, разкошни облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по един меч с широко раздвоени върхове. Но самите мечове бяха като от вятър, както и человеците. Тези человеци бяха нещо като стража на онзи град. И много други [неща] още видях, които от ден на ден по-повече се явяват. Бр. Дънов, ще моля да ме не забравяш, носи ме, за да не остана. Аз трябва да си отида този път умит и очистен, чрез кръвта на Господа Бога нашего.
към текста >>

39. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
M-lle Alice Decoeudres - знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана.
към текста >>

40. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
M-lle Alice Decoeudres - знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана.
към текста >>

41. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

За Аверуни забраната е траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи.
При изказванията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла. Учителя се противопоставя на късите ръкави, късите рокли, ярките цветове. Цветът на ученика е светлосивия - гълъбов - и белия. Косите трябва да бъдат прави и отрязани до кокалчето на врата. Възбраната трае за ученика в известна фаза от живота му. За Аверуни забраната е траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи. Учителя й казва веднъж: „Аз изследвам твоите мисли, винаги ще ми говориш Истината, колкото и да е жестока тя за тебе. Аз познавам всички слабости на хората - да не се мъчат да ги скриват от мен. Доблестта и искреността са прекрасни качества. Имайте доблестта да признавате своите слабости. Само така може да ви се помогне".
към текста >>

42. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Брат Борис не търсеше излишеството и лукса в човешкия свят, но ценеше щедростта и разкоша в Природата.
Тогава Борис мълчаливо се разделя с научното поприще. През младежките си години брат Борис проявява интерес към идеите на анархизма, но се издига над тях след срещата си с Учителя. В характера му имаше някаква категорична безкомпромисност, когато трябва да определи позицията си към прояви на суета, лукавство и глупост, независимо дали идват от установени социални порядки, високопоставени личности или от хората около него. Това предизвиква понякога критични реакции в околните, но той се отличаваше с изключителна устойчивост и независимост на характера. Тази безкомпромисност в идеите и принципите го превръща в един от стълбовете на Братството след заминаването на Учителя. Брат Борис не търсеше излишеството и лукса в човешкия свят, но ценеше щедростта и разкоша в Природата. Около къщата му имаше голяма градина. Всичко в нея бе подчинено не на практичността, а на красотата. Там бяха насадени и отгледани редки дървесни видове, някои - нежни и изящни, други - силни и стройни. Веднъж, в знак на приятелство, той ми откъсна клонче от едно рядко срещано у нас библейско дърво - ливански кедър. В градината имаше и много цветя, но най-чудното там беше чистото и деликатното човешко присъствие, което по никакъв начин не пречеше на естествената природна душа да се проявява във всяко растение.
към текста >>

43. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

За книгоиздателство „Посредник", преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан.
Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: Хирология от Вреде,Физиогномика от – Дюрвил и Астрология – от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей". Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана, обаче, в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник", преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан. По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра – „Книга за Живия Бог", „Книга за човека" и „Книга за Отвъдния свят". Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер – Литон – „Занони". Първата премия, която сп. Ж. Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Иивс – „Лекуване чрез цветните лъчи".
към текста >>

В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан – „Жан Жак Русо", която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли".
Една втора премия, която сп. Ж. Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев – „Лица и души". Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето", която претърпи две издания. В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан – „Жан Жак Русо", която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли". Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид, колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере, какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесет годишна книжовна дейност. Голяма работа бе това!
към текста >>

НАГОРЕ

0.13437986373901