НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
10
резултата в
8
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
№94 (Пеню Киров)
Голям ръст,
разкошни
облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по един меч с широко раздвоени върхове.
Наскоро, преди 5-6 дни, гледах в съня си, че слънцето е на малък обед, а тъкмо посред небето – един голям величествен град, който бе доста далече, но пък и много близо. Зданията в центъра на града – високи, а в краищата – по-ниски. Или тъй да кажа, че градът бе едно здание с много подразделения. Докато гледах този хубав град, отправо него в небето се образуваха няколко кръга един в други. А най- долу, до нас наблизо, се появиха едни бели человеци, или жени да кажа, но много величествени.
Голям ръст,
разкошни
облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по един меч с широко раздвоени върхове.
Но самите мечове бяха като от вятър, както и человеците. Тези человеци бяха нещо като стража на онзи град. И много други [неща] още видях, които от ден на ден по-повече се явяват. Бр. Дънов, ще моля да ме не забравяш, носи ме, за да не остана. Аз трябва да си отида този път умит и очистен, чрез кръвта на Господа Бога нашего.
към текста >>
2.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
П. Киров: Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в
разкоша
гледат противното.
П. Киров: С кого? - С развратницата. П. Киров: Ще падне, доде се скарат. - Да не падне още по-надолу - може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното братство, те носят написано обявление.
П. Киров: Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в
разкоша
гледат противното.
Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други - като примамка. - Една жена, която е добра, тялото и е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират, духът и те хипнотизира, ти вървиш след нея. П. Киров: Някому пък е болезнено, като гледа това. - За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка (смях).
към текста >>
3.
Спомени на Елена Иларионова -1905
Като на приятен гостенин, аз му приготвих
разкошна
вечеря от месна храна.
Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя.
Като на приятен гостенин, аз му приготвих
разкошна
вечеря от месна храна.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна.
към текста >>
По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала
разкошна
поляна.
От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него. Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже дума, продължавал пътя си.
По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала
разкошна
поляна.
Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля. Да се върнем.” Той спокойно му отговорил: „Не се страхувай.
към текста >>
4.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
(П.Киров): Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в
разкоша
гледат противното.
(Учителя): С развратницата. (П.Киров): Ще падне, доде се скарат. (Учителя): Да не падне още по-надолу. Може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното Братство, те носят написано обявление.
(П.Киров): Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в
разкоша
гледат противното.
Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други – като примамка. (Учителя): Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират духът и те хипнотизирва, ти вървиш след нея. (П.Киров): Някому пък е болезнено като гледа това. (Учителя): За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях)
към текста >>
5.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи
разкошен
портрет.
На Изгрева идва известният художник Борис Георгиев. Той дойде с едно фургонче - малка удобна стаичка на колела. По това време усилено изучавах хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръка на един голям художник.
Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи
разкошен
портрет.
Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев.
към текста >>
6.
ЧУДОТВОРСТВО
В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха
разкошна
Божествена трапеза.
Моята майка Величка Стойчева беше една от първите ученички на Учителя. Тя, по Негово нареждане, ходеше в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя. Освен това, тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях. Събираше малките дечица в нашия дом и им разказваше духовни приказки. Все едно, че идваше Господ у дома.
В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха
разкошна
Божествена трапеза.
На нея присъстваше Учителят и много братя и сестри, на които Той държеше беседа. Нашата къща беше голяма, с четири големи стаи, помежду един грамаден салон, към сто стола събираше. Там ставаха женските и детските събрания, които се ръководеха от моята майка. А долу под нас, точно под нашата стая беше кръчма. Една вечер, когато Учителят и много братя и сестри бяха на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата, влязъл гайдар, поръчал си вино, ракия и започнал да свири с гайдата.
към текста >>
7.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/
Той им обещава богатство и власт, великолепни дворци, златни и сребърни одежди, множество слуги и всичко, което те пожелаят; той обещава още слава, чувствени радости и
разкош
, прекрасни яства и обилни вина, шумни оргии и дни, прекарани в
разкош
и безгрижие.
Истина ви казвам: великата нейна Любов е по-голяма от високите планини, по-дълбока от най-дълбоките морета. И този, който обича своята Майка, никога не ще бъде изоставен от нея. Така, както кокошката охранява своите пиленца, лъвицата - своите деца, всяка майка - своето новородено, също така вашата Майка-Земя ще съхрани човешкия син от всички опасности и беди. Защото истина ви казвам: безчислени беди и опасности дебнат синовете човешки; Велзевул, князът на всички демони, източник на всяко зло, се намира в очакване в тялото на всички синове човешки. Той е източник на смъртта, той поражда всички нещастия и под пленителна маска, той изкушава и съблазнява синовете човешки.
Той им обещава богатство и власт, великолепни дворци, златни и сребърни одежди, множество слуги и всичко, което те пожелаят; той обещава още слава, чувствени радости и
разкош
, прекрасни яства и обилни вина, шумни оргии и дни, прекарани в
разкош
и безгрижие.
Така съблазнява той всеки, призовавайки към това, към което е по-склонно неговото сърце. И в този ден, в който синовете човешки станат напълно роби на цялата тази суетност и на всичката тази мерзост, тогава той отнема като заплата за наслажденията от синовете човешки всичко, с което щедро ги е дарила Земната им Майка. Той ги лишава от дишането, от кръвта, костите, плътта, вътрешностите, очите и ушите. Дишането на сина човешки става късо, прекъсвано и болезнено, а дъхът му става зловонен като на нечистите животни. Кръвта му става гъста и зловонна като водите на застояло блато, тя се съсирва и намалява и потъмнява като черна нощ.
към текста >>
Истина ви казвам: във вашите дела няма нито Бога, нито Неговите закони; не присъстват нито в чревоугодничеството ви, нито в пиянството ви, нито в начина ви на живот, който го изразходвахте в излишества и
разкош
и още по-малко в търсене на богатства, а особено в ненавистта към вашите врагове.
Прочети ни ги оттам, където ги виждаш, защото ние не знаем други Писания, освен тези, които сме наследили от нашите предци. Обясни ни законите, за които Ти говориш, за да можем ние, след като ги чуем, да се излекуваме и поправим." Иисус им рече: "Вие не може да разбирате Словата на живота, защото пребивавате в смъртта. Тъмнота затваря вашите очи и вашите уши са глухи. Обаче, казвам ви, вие нямате никаква полза от мъртвите писания, ако на дело отхвърляте Този, Който ви ги е дал.
Истина ви казвам: във вашите дела няма нито Бога, нито Неговите закони; не присъстват нито в чревоугодничеството ви, нито в пиянството ви, нито в начина ви на живот, който го изразходвахте в излишества и
разкош
и още по-малко в търсене на богатства, а особено в ненавистта към вашите врагове.
Всичко това е много далеч от Истинния Бог и Неговите ангели. Но всичко това води към царството на тъмнината и към господаря на всичкото зло. Защото всичките тези въжделения вие носите в себе си; и затова Словото Божие и Неговото могъщество не могат да влязат във вас, тъй като поддържате в себе си множество лоши мисли, а също мерзости се гнездят във вашето тяло и във вашето съзнание. Ако вие желаете Словото на Живия Бог да прониква във вас, не осквернявайте нито вашето тяло, нито вашето съзнание. Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога.
към текста >>
8.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в
разкош
и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие.
Христос е категоричен. Той казва: „Всяка власт отгоре е дадена." От разумността на управлението зависи нейното дългоденствие. След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота. Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът.
Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в
разкош
и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие.
Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса.
към текста >>
НАГОРЕ