Търсене в текстове за 'Радославов'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов.
ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград. Израства и получава образованието си в София. За първи път среща Учителя на 19 юли 1915 г. След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе.
към текста >>

И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”.
За първи път среща Учителя на 19 юли 1915 г. След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз.
към текста >>

Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз.
И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз. Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде.
към текста >>

2. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радославов, със следното съдържание: 1.
8 и 9. редактирано от Проф. П. Бакалов, Проф. Асен Злетаров, Проф. Ст. Консулов и Ал. Радославов, със следното съдържание: 1. Естествен и изкуствен отбор —Проф. Ст. Консулов. 2. Пазете горите! — Проф. П. Бакалов. 3.
към текста >>

3. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радославов. Год.
О р и о н Книжнина Природа и наука, год. V. кн. 1. под редакцията на проф. Ас. Златаров, проф. Ст. Консулов и Ал. Радославов. Год. абонамент 60 лв. Адрес: ул. Руен 24 София. Запекът и неговото лекуване от Д-р Адр. Вандер, цена 40 лв.
към текста >>

4. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радославов със следното съдържание: 1.
„Природа и наука“ год V. кн. 10, редактирано от Проф. П. Бакалов, Проф. Асен Златаров, Проф. Ст. Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание: 1. Същност, произход и развой на живота — Проф. Д-р Ст. Консулов. 2. Планинските очи на Рила и Пирин — Проф. П. Бакалов. 3.
към текста >>

Радославов, ул.
Отвъд Нил — А. Маркович. Научни съобщения. Вести. Книжнина. Въпроси и отговори. Разни. Цена 60 лв.. Адрес: Ал. Радославов, ул. Руен № 24 — София VII.
към текста >>

5. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радославов, със следното съдържание: 1.
VIII. кн. 1. редактирано от Проф. П Бакалов, Проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов, със следното съдържание: 1. Гулиелмо Маркони и иеговою дйло — Петър Г. Паунов. 2. Нуждата ражда прогреса, прогресът ражда нови нужди — проф. Д-р Ст. Консулов. 3.
към текста >>

Радославов. 5.
Каналът р. Волга — р. Москва — проф. П. Бакалов. 4. Поглед в стомаха (гастроскопия) — Д-р Люб. Радославов. 5. Разкопки в голямата пещера при Дряновския манастир — Р. Попов. 6. Защо на северния полюс няма земя? — Кирил Кръстев. 7. Трагичната борба с Хималайските гиганти — Ас.
към текста >>

6. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радославов със следното съдържание: 1.
VIII. кн. 2, редактирано от проф. П Бакалов, проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание: 1. Нацията като биологична общност — Проф. Д-р Ст. Консулов. 2. Радиевите руди в България — Стр. Димитров, 3.
към текста >>

7. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радославов, със следното съдържание: 1.
XIII. кн. 4. редактирано от проф. П. Бакалов. проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов, със следното съдържание: 1. Природата на човека и културата — проф. д-р Ст. Коисулов 2. Спиртът като индустриален обект — инж. хим. Йордан Чолаков. 3.
към текста >>

Радославов. 6.
Един гигант от Телдагуру — проф. П. Бакалов. 4. Слънчевото семейство е от 100,000 планети! — Кирил Кръстев. 5. Растенията през зимата — Ал. Радославов. 6. Приготвяне на млечни продукти у нас — Божана Стоилова. Адрес: София VII. ул. Руен № 24 сп. „Природа и наука“.
към текста >>

8. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Веротиеро - псевдоним на Иван Радославов) Съдържа: Окултните науки като източник на висше знание.
Основните окултни истини и мястото на Всемирното Братство в бъдещия развой на човечеството. Где е истината? — Учението на П. Дънов и отговор на критиките против неговото учение, от Дж. Веротиеро. (Дж. Веротиеро - псевдоним на Иван Радославов) Съдържа: Окултните науки като източник на висше знание. Спиритизмът и ясновидството, като научно установени факти. Критиките на Ласков, Калнев и Митрополит Неофит срещу учението на П. Дънов. Извадки от беседите на П. Дънов. Живите сили на слънцето, от Георги Радев. Мъртво тяло ли е слънцето, което дава живот на всички?
към текста >>

9. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радославов със следното съдържание: Статии: 1.
VIII. кн. 8 и 9, редактирано от проф. П. Бакалов, проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание: Статии: 1. Произход и развитие на расите — Проф. Д-р Ст. Консулов. 2. Из висините на България — Г. К. Георгиев. 3.
към текста >>

Радославов. 4.
Д-р Ст. Консулов. 2. Из висините на България — Г. К. Георгиев. 3. Черната житна ръжда —Ал. Радославов. 4. Победители на смъртта — превел Хр. Кантарджиев 5. Получаване на каучук — Ив. Панчев. 6. Йодът в природата — П.
към текста >>

10. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радославов със следното съдържание: Статии: 1 Човекът.
IX. кн. 2 редактирано от проф. П. Бакалов, проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание: Статии: 1 Човекът. като рожба на природата — проф. Д-р Ст. Консулов. 2. Колибрите — Д. Папазов. 3.
към текста >>

11. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радославов със следното съдържание: Статии; 1.
IX, кн. 4, редактирано от Проф. П. Бакалов, Проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание: Статии; 1. Нашата природа и кухнята на културния човек — Проф. д-р Ст. Консулов. 2. Черното злато на Пирин — Георги К. Георгиев. 3.
към текста >>

12. -

Дънов) отговор на критиките против туй учение, от Giovani Verotiero (псевдоним на Иван Радославов) Отворено писмо до арх.
Дънов Ето човекът, I серия беседи от П. Дъновъ Вие сте солта, III серия беседи, от П. Дъновъ Братски песни, от П. Дънов Кои и какви са белите братя, от Ст. Ватралски Съвременни обществен морал и Дънов, от Vaniel Где е истината (учението на П. Дънов) отговор на критиките против туй учение, от Giovani Verotiero (псевдоним на Иван Радославов) Отворено писмо до арх. Евтимия Езотерическо христнаиство, скритата страна на християнството, от А. Безант Еволюция на живота и формата, от А. Безант Душата, доказателство, че тя съществува, от А. Безант Всеобща религии, от А. Безант Свръхчовеците, от А.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Радославов в Плевен, който се интересуваше да узнае съдбата на близките си покойници.
Беседата бе доста дълга и задоволителна, с многото сведения, които се добиха от явившите се, познати и непознати на присъстващите, духове на покойници, както за тяхната участ в задгробния мир, тъй и за тази на други покойници, за които присъстващите се интересуваха, а най-главно, за условията на живота и порядките там. От духовете, които участваха в беседата първата вечер, не се яви никой на втората Най-подире се възбуди въпроса за нашето политическо положение, на който колективно отговориха явившите се духове, че това положение не било добро, но че,.след четири месеци то щяло да се промени, чрез събарянето на режима с революция, от колективни представители на опозицията и войската, при която промяна някои министри и техни съмишленици щели да паднат убити. На направеното от мене възражение, че това не може да бъде, защото правителството си е осигурило нова Камара и се е оградило със силна охрана, за да управлява още много години, а и те, духовните обители, нямат способност да знаят бъдещето, те изново подчертаха, че това, което казват, е истина и щели сме да видим, че ще се сбъдне неминуемо. На 3 г арт 1923 г. вечерта, имахме беседа с духовните обитатели, в дома на Дим. Радославов в Плевен, който се интересуваше да узнае съдбата на близките си покойници. Присъстваха от любопитство още: запасния полковник г. Илия Сирманос, от София, Т. Симеонов и др. от Плевен. След интересните новини, които присъстващите чуха от явившите се духове на познатите им покойници и сродници, за режима в отвъдния мир и за тяхната и на други съдба, на въпроса: как гледат там на нашето общо положение и порядки, отговориха, че намирали, че не сме били добр, но че „това положение щяло да се промени „след три месеци, чрез насилственото събаряне на правителството от представители на опозицията, при която промяна някои министри и други щели да бъдат убити.. На възражението ми, че т не са компетентни да знаят бъдещето, отговориха, че го знаят от обитателите на по-висшите сфери, и настояха, че е истина, и че непременно тъй щяло да стане.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т.
“ А дъщеря й отговорила; „изпъдиха ме, мамо, от болницата“. Баща й тогава погледнал часовника си и записан часа и минутата, когато се събудила майка й. Сутринта, на другия ден, съобщили им по телефона от болницата на „Червен Кръст“, че дъщеря им Зорка се е поминала в същия час и минута, когато майка й се събудила от сън, изплашена, и извикала с плач: „Зорка умря! “ Съобщава: А. Динова. ВЕСТИ Едно тържество на истината и правдата. Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII. 1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис“, дадени с окръжно N 30006 от 13.XII. 1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Това направиха те, главно по подстрекателството на известния професор Д-р Ст. Консулов.
към текста >>

Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа“, а следва, че и той е „бездушен“, Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т.
влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение, Виновните в издаване на окръжното лице, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна летопис“, това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа“, а следва, че и той е „бездушен“, Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: С писмо под N 28264 от 5.ХI. 925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т. Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени“.
към текста >>

секретар Радославов и началникът Балабанов писали на Консулов: № 28888 11.XI.
препоръчано, срещу пощ. разписка N 4136. (вследствие искането на същото Министерство). София, 7.ХII.1925 г. Тогава гл. секретар Радославов и началникът Балабанов писали на Консулов: № 28888 11.XI. 1925 г. Приложено тук, изпраща ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис“ с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение“ от проф. Консулов (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.III.1926 г., било достатъчно), г. г.
към текста >>

Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение“ от проф.
Тогава гл. секретар Радославов и началникът Балабанов писали на Консулов: № 28888 11.XI. 1925 г. Приложено тук, изпраща ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис“ с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение“ от проф. Консулов (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.III.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХII.1925 г. А писменото „мнение“ на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията“ на Консулов (без подписа на „рецензента“) „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание“.
към текста >>

Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХII.1925 г.
1925 г. Приложено тук, изпраща ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис“ с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение“ от проф. Консулов (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.III.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХII.1925 г. А писменото „мнение“ на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията“ на Консулов (без подписа на „рецензента“) „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание“. (п.) Началник: Н.Т. Балабанов Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: До Върховния Административен съд.
към текста >>

Радославов, и приподписан от началника на бюрото за културните учреждения.
Господа съдии, Въз основа на чл. 215 п. п. 1 — 3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при М-вото на Нар. Просвещение, някой си Ал. Радославов, и приподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и, следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си. точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според ясното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателства административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъства от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ.
към текста >>

Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр.
Б.Р) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации С почит: (п ) Проф. Cm. Консулов София, 1 март 1926 г. * * * Ето това е авторитетното „мнение“ и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис“, но и предаването на редактора ни на съд по закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулова. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее ... * * * Психически конференции. На четвъртия международен психически конгрес, който, както съобщихме, се състоя в Париж от 12 до 18 юни т. г. са били държани пет конференции на много важни теми.
към текста >>

Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулова.
Консулов София, 1 март 1926 г. * * * Ето това е авторитетното „мнение“ и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис“, но и предаването на редактора ни на съд по закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулова. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее ... * * * Психически конференции. На четвъртия международен психически конгрес, който, както съобщихме, се състоя в Париж от 12 до 18 юни т. г. са били държани пет конференции на много важни теми. За първата от тях, произнесена от г. Анри Дюрвил, ние намираме началото на отчета в бр.
към текста >>

биха били обявени от Консулова за „нелепости“, насочени против „устоите“ на държавата, а от неговия приятел Радославова — забранени да сганта, достояние на учителите и учениците.
със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като гореспоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости“, насочени против „устоите“ на държавата, а от неговия приятел Радославова — забранени да сганта, достояние на учителите и учениците. 5) „Дъновизмът“ тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис“, от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма“. 6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV год.
към текста >>

Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис“, от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма“. 6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV год. III, г. Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят . . . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
към текста >>

Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано? 7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис“ не се съдържат никакви „нелепости“, а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Радославов, против редактора ни по закона за защита на държавата.
В противен случай, ще има плач и скърцане на зъби до второ разпореждане. Прекратено дело. Г-н Прокурорът при Соф. Окр. Съд е прекратил, по липса на престъпление, и втората преписка, заведена от главния секретар при М-вото на Нар. просвещение Ал. Радославов, против редактора ни по закона за защита на държавата. Така, всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. Свободна психическа църква в Париж. Некои французки психисти са дали идеята да се построи във френската столица една психическа църква — храм за посвещение. Приемът, който намерила тази идея, надминавал и най-оптимистичните очаквания. Крупни суми били пожертвани и вярата в осъществяването на идеята е пълна.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Радославов Н-к на бюрото: (п) Н.
„Всемирна Летопис“, орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се отменя. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к на бюрото: (п) Н. Балабанов Разбира се, понеже редакцията не обича да се шегува по такива въпроси отнесе се с мотивирана жалба до Върховния Административен съд да отмени горното Окръжно, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. На делото е даден законния ход. II. Министерство на Народното просвещение (Бюро за култ.учреждения) N33121 25.XII.1925 г. София ДО Министерство на Вътрешните работи Приложена тук, изпраща се кн. IV от т.г.
към текста >>

Радославов Нач.
на сп. „Всемирна Летопис“ с мнение, редакцията би трябвало да се подведе под отговорност по силата на чл. чл. 6 и 7 от закона за защита на държавата. Министерството счита, че изрази, като тия подчертани с червен молив в статията „Истинският мир“, са явна провокация срещу съвременния държавен строй. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Нач. на бюрото: (п) Н. Балабанов Тази преписка е била препратена на Прокуроския Надзор при Соф. окр. съд, обаче г. Прокурорът е поставил следната резолюция: „Прекратявам преписката по липса на извършено престъпление“. Няма съмнение, че горното писмо съставлява corpus delicti и отговорността за него един ден ще се наложи.
към текста >>

0.33340787887573