Търсене в текстове за 'Радославов'

ТОМ 1

Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14.
Нещата стоят другояче и следващите поколения трябва да ги проучат, защото ще се сблъскат със същия проблем. Тогава, както и през време на цялата Школа, Братството не беше юридическа личност. А защо стана това - трябва да се проучи много добре, защото имаше хора от нашето поколение, които знаеха как стоят нещата, но не го казаха и не го написаха, защото не им изнасяше. Накрая, това хвърли в заблуда онези, които трябваше да решават проблемите на Братството и всички платиха така, както трябва по окултните закони. Знанието е сила, а незнанието е още по-голяма сила, но - разрушителна! Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и изпечен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон.
към текста >>

Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията.
Знанието е сила, а незнанието е още по-голяма сила, но - разрушителна! Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и изпечен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер?
към текста >>

На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер?
Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете.
към текста >>

Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка".
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете. И аз бях там, и аз бях една от тези трима - двама братя, а от сестрите бях само аз, която вдигна ръка. Ние ходехме често горе и чак по-късно нарекохме това място . "Изгрев".
към текста >>

Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон.
Събирахме се в четири часа след обед и се молехме. Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика.
към текста >>

Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност.
към текста >>

Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година?
към текста >>

3. 8_13 Построяване на Изгрева

ТОМ 1

Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен.
По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно!
към текста >>

След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе.
Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева".
към текста >>

" Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички.
А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни.
към текста >>

4. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Люба Радославова 24.
Кирил Икономов 19. Кирил Паскалев 20. Константин Константинов 21. Кръстю Тюлешков 22. Кузман Кузманов 23. Люба Радославова 24. Мария Зафирова 25. Марийка Петкова 26. Мария Тодорова 27. Невенка Петкова 28. Олга Славчева 29.
към текста >>

5. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Извори имаше когато беше десятък през времето на Радославовото управление нещо преди 20 година и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна.
Чакаме дъжд та тогава ще ги сеем. Суша е. Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори. Нивата дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор. Извори имаше когато беше десятък през времето на Радославовото управление нещо преди 20 година и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна. Вчера с бр. Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме. Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновника на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас. Поискаха червеното теле и им го продадохме за 2000 лева.
към текста >>

6. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

„Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул.
Той беше доста удобен, специално построен за събрания, заплащаха наем и когато беше свободен ние се събирахме там. Там почнаха да се правят братски вечери, братски събрания и Учителят почна там да държи беседи за Младежкия и Общия Окултен Клас от 18 до 19 часа, както и неделните беседи сутрин от 10 часа. Посетителите се увеличаваха, но приятелите видяха, че тук не е удобно за джоба ни, защото доста скъпо взимаха. Тогава няколко братя взеха инициативата да се построи салон собствен за Братството. Петия салон бе на ул. „Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул. „Оборище" 14.Беше доста удобно място. За кратко време се построи салон. Аз като студент съм работил, когато се полагаха основите на този салон. Изкопавахме основите, носехме камъни и тухли и помагахме при зидарията. Всички младежи помагаха и салонът се построи за няколко месеца.
към текста >>

Иван Радославов бе се свързал с един предприемач, онзи го бе подмамил да си ипотекира имота, след което предприемача фалира, а Иван Радославов остана без къща, защото тя трябваше да погаси борчовете на предприемача.
Но и този салон стана тесен. Започнаха да идват много хора, но Учителят там държа беседи включително и 1926 г. В тази година на поляната на Изгрева бе построена една малка стая, в която Учителят се нанесе да живее и престоя през зимата на 1926/27 г. След като всички видяха, че Учителят се пресели горе на Изгрева, то решиха тук да се построи салон. Те взеха решение, но бяха принудени да вземат такова. Иван Радославов бе се свързал с един предприемач, онзи го бе подмамил да си ипотекира имота, след което предприемача фалира, а Иван Радославов остана без къща, защото тя трябваше да погаси борчовете на предприемача. Но понеже на неговото място бе построен салона, а ние нямахме нотариален акт за мястото, понеже никой не очакваше, че така ще се развият нещата. Според тогавашния закон мястото взима и постройката, която е построена на него. Така че салона, който ние построихме с братски средства отиде за погасяване на дълговете на Иван Радославов. Старите приятели се видяха в чудо. Учителят бе крайно недоволен от неблагоразумието на старите приятели.
към текста >>

Така че салона, който ние построихме с братски средства отиде за погасяване на дълговете на Иван Радославов.
След като всички видяха, че Учителят се пресели горе на Изгрева, то решиха тук да се построи салон. Те взеха решение, но бяха принудени да вземат такова. Иван Радославов бе се свързал с един предприемач, онзи го бе подмамил да си ипотекира имота, след което предприемача фалира, а Иван Радославов остана без къща, защото тя трябваше да погаси борчовете на предприемача. Но понеже на неговото място бе построен салона, а ние нямахме нотариален акт за мястото, понеже никой не очакваше, че така ще се развият нещата. Според тогавашния закон мястото взима и постройката, която е построена на него. Така че салона, който ние построихме с братски средства отиде за погасяване на дълговете на Иван Радославов. Старите приятели се видяха в чудо. Учителят бе крайно недоволен от неблагоразумието на старите приятели. На същото място след време, след като бе разрушен салона и къщата на Радославов беше построена кооперация и там, на същото място на салона има няколко забележителни неща. Там се помещава първо клуб на БКП, второ ме-сопродавница и трето пивница, в която се пекат кебапчета. Как се натъкнаха всички тия неща на това свято място може да отговори само онзи, който е бил съвременник и е бил свидетел на онези сили, които воюваха срещу Братството и Учителя.
към текста >>

На същото място след време, след като бе разрушен салона и къщата на Радославов беше построена кооперация и там, на същото място на салона има няколко забележителни неща.
Но понеже на неговото място бе построен салона, а ние нямахме нотариален акт за мястото, понеже никой не очакваше, че така ще се развият нещата. Според тогавашния закон мястото взима и постройката, която е построена на него. Така че салона, който ние построихме с братски средства отиде за погасяване на дълговете на Иван Радославов. Старите приятели се видяха в чудо. Учителят бе крайно недоволен от неблагоразумието на старите приятели. На същото място след време, след като бе разрушен салона и къщата на Радославов беше построена кооперация и там, на същото място на салона има няколко забележителни неща. Там се помещава първо клуб на БКП, второ ме-сопродавница и трето пивница, в която се пекат кебапчета. Как се натъкнаха всички тия неща на това свято място може да отговори само онзи, който е бил съвременник и е бил свидетел на онези сили, които воюваха срещу Братството и Учителя. Шестия салон бе на Изгрева, който бе построен през 1927 г., който бе разрушен от властите през 1972 г. Където и да ходехме и където да се преместим от салон на салон, то винаги се явяваше противодействие, което се изразяваше в отделни конфликтни положения между учениците и главно поради тяхното непослушание, след което обстоятелствата се стичаха тъй, че трябваше да напуснем поредния салон, за да отидем в следващия. Най-интересното е, че на съдебния процес 1957/58 г.
към текста >>

7. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Имаше и други причини, които споменах с предприемача на Иван Радославов и които разказах.
Учителят остана да живее в току-що направената стаичка и престоя през цялата зима на Изгрева. А за беседи всички слизахме долу в града на ул. „Оборище" 14. За онези, които живееха в града, Оборище беше удобно, но за нас бе свързано с трудност. Ние следвахме и предвижването ни затрудняваше. Имаше и други причини, които споменах с предприемача на Иван Радославов и които разказах. Ето защо стана нужда да се построи салон на Изгрева. Тази идея бе подхвърлена още на събора през 1926 г. след като видяха, че Учителят държи беседа под открито небе. През 1927 г. края на юли дойдоха наши приятели от селата, главно от Айтоския край, които бяха майстори-строители.
към текста >>

8. 108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА

Например в една от беседите си Той казва: „Препоръчах на България да не се намесва към никоя групировка." И когато българите се определиха към страната на Германия Учителят каза: „България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." И тогава цар Фердинанд и Радославов за тези изказвания на Учителя, Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна.
108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА Отношението на Учителя към тогавашната царска власт на Фердинанд не беше благоприятно. Властта работеше против Учителя. Тя налагаше най-различни ограничения. Забраняваше Му понякога да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. Например в една от беседите си Той казва: „Препоръчах на България да не се намесва към никоя групировка." И когато българите се определиха към страната на Германия Учителят каза: „България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." И тогава цар Фердинанд и Радославов за тези изказвания на Учителя, Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учителят заминава за Варна, обаче на гарата казва така на приятелите: „Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София. Но те няма вече никога да видят България." И така стана. Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия. Българите изгубиха войната както и немците. Сбъднаха се точно думите на Учителя.
към текста >>

Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия.
Забраняваше Му понякога да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. Например в една от беседите си Той казва: „Препоръчах на България да не се намесва към никоя групировка." И когато българите се определиха към страната на Германия Учителят каза: „България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." И тогава цар Фердинанд и Радославов за тези изказвания на Учителя, Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учителят заминава за Варна, обаче на гарата казва така на приятелите: „Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София. Но те няма вече никога да видят България." И така стана. Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия. Българите изгубиха войната както и немците. Сбъднаха се точно думите на Учителя. А те не се върнаха никога в България. Васил Радославов от 4.VII.1913 г. до 21.VI.1918 г.
към текста >>

Васил Радославов от 4.VII.1913 г.
Но те няма вече никога да видят България." И така стана. Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия. Българите изгубиха войната както и немците. Сбъднаха се точно думите на Учителя. А те не се върнаха никога в България. Васил Радославов от 4.VII.1913 г. до 21.VI.1918 г. бе Министър-председател на правителството. Той съдейства за въвличането на България в Първата Световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. Забягна в Берлин. Бе осъден задочно от държавен съд след края на войната като виновник за втората национална катастрофа.
към текста >>

9. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Такъв пример е със сестра Люба Радославова, която веднъж на Бивака на Витоша изпя една своя песен пред Учителя.
Някои Братски песни се приеха да се изпълняват при нашите събрания, защото забележете това добре, че при тяхното създаване участвуваше и Учителя. Някои от песните, текста и мелодията е от Учителя. При други песни мелодията е от Учителя, а текста е от приятел, но по идея на Учителя. Други песни са пък песни, чийто текст е даден от Учителя и по Негова идея някой брат е направил мелодията като Учителят е дал някой мотив. Следващите песни са по текст и мелодия от братя, но са приети от Учителя да се пеят като Братски песни. Такъв пример е със сестра Люба Радославова, която веднъж на Бивака на Витоша изпя една своя песен пред Учителя. „О, Учителю Благати", стр. 50 от песнарката. Било е на една екскурзия на Витоша, ден четвъртък срещу Възкресение Христово около 27.V.1921 г. когато пред 145 души Люба Радославова излиза от храстите на Бивака и запяла пред Учителя песента: „О, Учителя благати". Всички омаяни слушали.
към текста >>

когато пред 145 души Люба Радославова излиза от храстите на Бивака и запяла пред Учителя песента: „О, Учителя благати".
Следващите песни са по текст и мелодия от братя, но са приети от Учителя да се пеят като Братски песни. Такъв пример е със сестра Люба Радославова, която веднъж на Бивака на Витоша изпя една своя песен пред Учителя. „О, Учителю Благати", стр. 50 от песнарката. Било е на една екскурзия на Витоша, ден четвъртък срещу Възкресение Христово около 27.V.1921 г. когато пред 145 души Люба Радославова излиза от храстите на Бивака и запяла пред Учителя песента: „О, Учителя благати". Всички омаяни слушали. Когато стигнала до третия куплет на текста от песента, там където се казва: „Ти утеха ни донесе, мой Учителю, поклон", тя се поклонила на Учителя като Го гледала така миловидно и където мелодия, думи, жест и изпятата песен са действали зашеметяващо. Тя продължила песента, след което се поклонила и отново се скрила в храстите. Била е незабравима сцена. Жива сцена сред природата, а приятелите са били нейните първи слушатели.
към текста >>

А сега беше наша сестра и дъщеря на Иван Радославов.
Когато стигнала до третия куплет на текста от песента, там където се казва: „Ти утеха ни донесе, мой Учителю, поклон", тя се поклонила на Учителя като Го гледала така миловидно и където мелодия, думи, жест и изпятата песен са действали зашеметяващо. Тя продължила песента, след което се поклонила и отново се скрила в храстите. Била е незабравима сцена. Жива сцена сред природата, а приятелите са били нейните първи слушатели. По този повод в разговор с приятели Учителят е споменал, че Люба в миналото е била египетска жрица. А сега беше наша сестра и дъщеря на Иван Радославов. Втори пример е с Елена Казанъклиева, която даде песента „Поздрав на Учителя". Тя състави текста и мелодията. Беше от сестрите, които ние заварихме. Тя пътуваше из страната, посещаваше приятелите и беше жива проповедница в слово и в дух. Пееше много хубаво, акомпанираше си сама на китара, която носеше винаги със себе си, а имаше и ясновидска дарба, с която помагаше на приятелите.
към текста >>

10. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

правителството на Радославов подава оставка на кабинета си пред монарха Фердинанд.
Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са боси, голи и гладни. Злоупотребите и спекулациите на приближените около властта са големи. Така че през лятото и есента на 1918 г. социалното и нравствено единство на българското общество се разпада. На 15 юни 1918 г. правителството на Радославов подава оставка на кабинета си пред монарха Фердинанд. На 21 юни 1918 г. Александър Малинов съставя ново правителство. Поставя се въпроса за сключване на сепаративен мир с Антантата и излизане от войната. Учителят е дал съвет шест месеца преди свършване на войната да се излезне от нея. Но това не се изпълнява.
към текста >>

11. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

Този брат бе Иван Радославов - учител по история.
- Аз те спасих. А когато следваше в Прага и извърши това престъпление? - Аз те турих на този изпит." И Учителят му изброява всички изпитания, през които е минал до сегашното и казва: „И това изпитание Аз ти го поставих". Тогава братът разбира какво нещо е Учител и ученик и че Учителят има грижата за ученика си от най-ранната му възраст, през целия му живот ученикът е под неговите грижи и ръководство. Така се смири ученикът, който искаше да изпитва своят Учител. Този брат бе Иван Радославов - учител по история. Пред нас казваше: „Като си помисля, че исках да изпитвам Учителя - срам, срам ме обзема. Невиждан и нечуван срам."
към текста >>

12. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Иван Петрович Радославов - 28 20.
Домът на Петко Гумнеров - 21 15. Целувката на чичо Петко - 23 16. Не коригирай Божественото - 24 17. Горницата в Търново и Петко Гумнеров - 26 18. Последното посещение в домът Гумнеров - 27 19. Иван Петрович Радославов - 28 20. Боян Боев (1883-1963) - 29 21. Страшното езеро е наистина страшно и опасно - 32 22. Боян Боев и пушката - 33 23. Кой как проповядва - 33 24. Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев - 34 25.
към текста >>

13. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

БОРИС НИКОЛОВ

Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека „Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение.
към текста >>

14. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

БОРИС НИКОЛОВ

А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва.
Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш? " „Идвам от Сините камъни където е Учителят". А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва. „Учителят вече знае за вашето идване. Тази сутрин ми каза, че идват трима братя делегация от София". „От къде знае, никой не Му е писал и никой не знае за нашето заминаване? " „Да, Учителят прочете това нещо на небето". Братята са поласкани.
към текста >>

Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая.
" „Да, Учителят прочете това нещо на небето". Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно.
към текста >>

Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко.
към текста >>

Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се!
Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се! " Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада.
към текста >>

А Иван Радославов дочака дълбоки старини.
След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото. И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден. Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува.
към текста >>

И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода.
Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува. Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно.
към текста >>

15. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

БОРИС НИКОЛОВ

19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Той беше историк и бяхме приятели с него.
19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Той беше историк и бяхме приятели с него. Неговият живот протече драматично и трагично. Бяхме свидетели на тези събития и знаехме защо всичко туй му се случи. Опита се да коригира Божественото и той трябваше да заплати, което стана по начин, който Учителят посочи. Този случай го описах. Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България.
към текста >>

А Иван Радославов го защитаваше.
Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя. Та те двамата на млади години сядат в една бирария „Батемберг" до черквата „Св. Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира. След като го бяха изиграли и след като бе разрушен и разпродаден братския салон на „Оборище" 14, който Братството построи, той се пренесе на Изгрева в една барака като остана непрекъснато в недоимък.
към текста >>

Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя.
Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя. Та те двамата на млади години сядат в една бирария „Батемберг" до черквата „Св. Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира. След като го бяха изиграли и след като бе разрушен и разпродаден братския салон на „Оборище" 14, който Братството построи, той се пренесе на Изгрева в една барака като остана непрекъснато в недоимък. В една торба държеше около 150 полици. Значи беше длъжник на 150 човека.
към текста >>

Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това?
В една торба държеше около 150 полици. Значи беше длъжник на 150 човека. Завърши живота си в беднота, забравен от всички, така както каза Учителят. Веднъж той се намира в голямо отчаяние и отишъл в Борисовата градина и се усамотил. Учителят отишъл, седнал до него и започнал да му разказва последователно всички негови нещастни случаи от детската му възраст до момента. Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това? " Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал. В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро. Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година.
към текста >>

16. 5. 23. Братски песни за Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Сестрата се казваше Люба Радославова, дъщеря на Иван Радославов.
Има и трета песен: „О, Учителю благати". Бяхме на Бивака, дойде една сестра и изпя песента. Изпя я и след това си отиде. После я записаха. Авторът на текста е Димитринка Антонова, която бе поетеса. Сестрата се казваше Люба Радославова, дъщеря на Иван Радославов. Тя излезна от храстите с дълга светла рокля и най-тържествено е изпяла и се поклонила пред Учителя. Било е цяло свещенодействие, което поразило всички. Това нещо се помни и до днес.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ

Иван Петрович Радославов 184.
Чужденци на Изгрева 179. Американците и добрия човек 180. Дедо поп Константин Дъновски 181. Благословения за Мара Граблашева 182. Старата Попова ръкомаха и размахва ръце 183. Иван Петрович Радославов 184. Иван Толев, редакторът на “Всемирна летопис” 185. Бои за художничката Цветана Симеонова 186. Гина и Петко Гумнерови 187. Доктор Иван Жеков 188. Маркова 189.
към текста >>

18. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните форми са само проявление." От 1924 година се преместихме на улица „Оборище" в сграда, която бе направена от Братството в двора на Иван Радославов.
Затова ще чакаш. Там ще седнеш и ще чакаш докато премине нощта. Това значи да се учиш на търпение. Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните философи да си сформират убежденията. Затова е необходимо да имаш часове на размишление и съзерцание през деня. Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните форми са само проявление." От 1924 година се преместихме на улица „Оборище" в сграда, която бе направена от Братството в двора на Иван Радославов. Но и този салон изчезна, стопи се по невидимите пътища. Продадоха го предприемачите, които изиграха братята заради тяхното невежество и непослушание. При тези първи салони се нареждахме като шпалир, Учителят минаваше покрай нас, кимваше с поглед и всички се радвахме, бяхме щастливи. Това беше времето на едно на големите изявления на Духа, когато голямото благословение се изливаше върху нас. Тогава изживяхме необикновени състояния, защото по това време Духът се изявяваше и ние не бяхме само слушатели, но ние се хранехме от Словото на Учителя.
към текста >>

19. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Иван Радославов бе гимназиален учител по история и той ме учеше и моето семейство беше познато с него.
Ето тези събития доказаха лично на мен, че думите на Учителя бяха верни. Благодарение на онези души от Невидимия свят, които ме заобикаляха успях да издържа. Та колелото се завъртя и се въртя доста дълго време в мен. А това колело бе колело от вътрешната Школа на Учителя. Един пример от онова време. Иван Радославов бе гимназиален учител по история и той ме учеше и моето семейство беше познато с него. Той в своят живот премина през труден път. Един път когато е преминавал през непреодолима вътрешна борба от неразрешени свои задачи бил е толкова измъчен и изтерзан, че решил да отиде на Витоша, там където има гъста гора, да се усамоти и да се помоли и да потърси начин да излезе от това мъчително състояние, в което е попаднал. По едно време вижда, че Учителят се приближава към него за негово най-голямо учудване. Учителят му казал: „Недей да се кориш. Това е задача, която ти е дадена от Небето, за да я разрешаваш.
към текста >>

Брат Иван Радославов изведнъж усетил облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава.
Спомни си навремето като малък ти имаше едно премеждие и едвам се спаси. Спомни си по-късно как отново щеше да загубиш живота си. Припомни си как пак след време едвам оживя. Всички противоречия в живота ти, които идват не ти ги създава някой друг, а ти ги създавам аз. Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите на живота си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно смисъла на твоето прераждане, тук между българите". Брат Иван Радославов изведнъж усетил облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава. А как премина неговият живот по-късно ще споделя в адин от следващите си разкази. Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева. По-късно когато се даде Паневритмията ние играехме в кръг, оркестрантите бяха по среда и свиреха, Учителят бе до тях и също играеше с нас и цялата тази Паневритмия на стотици хора наредени в двойки, които се движеха в кръг наподобяваха на онова въртящо се колело на видимата Школа на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз имам намерение да помогна на моят брат Владо." „Идеята ти е добра.
към текста >>

20. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

На 25 юни 1917 година с писмо N 70-50 на градоначалника на град София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи, до Радославов, който заема този пост и е министър-председател от 1913-1918 г.
Той се движи с държавен автомобил, върви и посещава различни полкове на фронта и насърчава кръвопролитието. По-късно през 1922 г. той скоропостижно си заминава както и синодалният чиновник Ласков, който пише нападки срещу Учителя. Така че двамата се явяват да дават отчет за делата си пред Върховния съдия, намиращ се на Небето. През 1916,1917 и 1918 година - няма събори. На 25 юни 1917 година с писмо N 70-50 на градоначалника на град София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи, до Радославов, който заема този пост и е министър-председател от 1913-1918 г. като заема и поста министър на външните работи. Според това писмо Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов затова, че той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и го глобява със сума 25 лв., която е не малка сума за онова време. В същото писмо той предлага да се интернира Петър Дънов в родното му място Варна. В писмото се споменава, че за Учителя Дънов се застъпва госпожа генерал Мария Стоянова, съпруга на адютанта на цар Фердинанд, както и госпожа генерал Недялкова, но тяхното застъпничество е отхвърлено. По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея докато е време.
към текста >>

и се идва до Втора национална катастрофа, а Фердинанд абдикира и напуска България, а с него напуска и Радославов същият, който е подписал заповедта да бъде интерниран Учителя.
В писмото се споменава, че за Учителя Дънов се застъпва госпожа генерал Мария Стоянова, съпруга на адютанта на цар Фердинанд, както и госпожа генерал Недялкова, но тяхното застъпничество е отхвърлено. По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея докато е време. Затова изявление той бива интерниран в град Варна. Какво става по-нататък? България губи войната през 1918 г. и се идва до Втора национална катастрофа, а Фердинанд абдикира и напуска България, а с него напуска и Радославов същият, който е подписал заповедта да бъде интерниран Учителя. Тези двама изобщо не се връщат никога вече в България, а остават в чужбина, за да си пишат спомените. На събора през 1922 година Учителят споменава за този градоначалник и то е написано на стр. 44, а за това, че бяха спрели събранията и го бяха глобили то Невидимия свят санкционира по особен начин българите. Учителят споменава този факт и то е отпечатано в серията „Сила и живот", пета серия, стр. 309. „Ако аз проповядвам едно Учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз е от Бога, знаете ли какво могат българите да пострадат?
към текста >>

на 20 юли Иван Радославов, който бе гимназиален учител по история публикува една малка книжка озаглавена „Не съдете" и дава отговор на тези нападки.
с интернирането на Учителя във Варна се започва една дирижирана кампания срещу него. Така Ласков в „Църковен вестник" пише статии срещу Учителя Дънов, впоследствие тази статия излиза в отделна книжка и по-късно се публикува в „Духовна култура", книжка 11-12 от 1922 г. под заглавие „Петър Дънов и неговото Учение" на стр. 31. В същото време писателят Стоян Михайловски започва да чете сказки във Военния клуб срещу Учителя. През 1917 г. на 20 юли Иван Радославов, който бе гимназиален учител по история публикува една малка книжка озаглавена „Не съдете" и дава отговор на тези нападки. По-късно през 1922 г. той пише един голям труд „Где е истината? " където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр. 277 до 303. По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели ги разказваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други бяха забравени.
към текста >>

21. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Като си спомня за него веднага бих скочила да му се поклоня в знак на уважение към неговите познания, неговият език и стил.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Като си спомня за него веднага бих скочила да му се поклоня в знак на уважение към неговите познания, неговият език и стил. Ние нямахме друг по-интелигентен, по-образован и по-надарен със слово брат от него. Той по професия беше историк, преподаваше в гимназията и аз го познавах от ученическата скамейка. Той ми беше учйтел по история. На него по това време му предлагат да вземе професорската катедра по история в университета, но той отказва по някакво друго съображение като казал, че не бил достоен да заеме такава катедра. Ние се познавахме с него, подържахме много добра връзка и аз бях изключително разположена към него, защото в него имаше широта и дълбочина на мисълта.
към текста >>

Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
За да се напишат тези книги са необходими познания, език и перо, а той ги имаше. Аз бях не само възторжена от него, но той ме привлече като сътрудник и ме помоли да направя извадки от беседите на Учителя по дадени възлови въпроси, които той приложи, за да се запознае читателят с дадени мисли от Словото на Учителя. Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори с Учителя за разни исторически личности, поради това, че е бил историк, познавал е много добре материята дори е знаел на изуст много цитати и се е славел с отлична памет. А какво е било учудването му когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят? " и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство.
към текста >>

Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек.
Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят? " и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство. Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек. Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк. На мястото на Иван Радославов на ул. „Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям ентусиазъм и всички ние младите ходехме да помагаме. Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя. Но възрастните братя, които движеха всички неща в своите ръце, финансираха строежа на салона, но не се допитаха до Учителя, а направиха едно своеволие, че се довериха на един мошеник.
към текста >>

На мястото на Иван Радославов на ул.
Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят? " и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство. Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек. Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк. На мястото на Иван Радославов на ул. „Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям ентусиазъм и всички ние младите ходехме да помагаме. Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя. Но възрастните братя, които движеха всички неща в своите ръце, финансираха строежа на салона, но не се допитаха до Учителя, а направиха едно своеволие, че се довериха на един мошеник. И което бе най-важното Радославов бе предупреждаван няколко пъти, че ще бъде изигран и обран, но той с такова възмущение отхвърляше всичко. Той стана причина този салон да не се оформи юридически, защото беше построен на неговото място.
към текста >>

И което бе най-важното Радославов бе предупреждаван няколко пъти, че ще бъде изигран и обран, но той с такова възмущение отхвърляше всичко.
Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк. На мястото на Иван Радославов на ул. „Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям ентусиазъм и всички ние младите ходехме да помагаме. Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя. Но възрастните братя, които движеха всички неща в своите ръце, финансираха строежа на салона, но не се допитаха до Учителя, а направиха едно своеволие, че се довериха на един мошеник. И което бе най-важното Радославов бе предупреждаван няколко пъти, че ще бъде изигран и обран, но той с такова възмущение отхвърляше всичко. Той стана причина този салон да не се оформи юридически, защото беше построен на неговото място. Похарчиха се много пари, братски пари, много труд и накрая салона бе иззет и ние бяхме прокудени от там. Той беше попаднал в мрежата на мошеници и той беше си ипотекирал имота и когато тези мошеници фалираха тогава ипотекирания имот трябваше да изплати техните дългове. И понеже мястото, на което бе построен салона бе юридически на Иван Радославов то мястото и салона отиде за изплащане на ипотеката. И така беше загубен салона на ул.
към текста >>

И понеже мястото, на което бе построен салона бе юридически на Иван Радославов то мястото и салона отиде за изплащане на ипотеката.
Но възрастните братя, които движеха всички неща в своите ръце, финансираха строежа на салона, но не се допитаха до Учителя, а направиха едно своеволие, че се довериха на един мошеник. И което бе най-важното Радославов бе предупреждаван няколко пъти, че ще бъде изигран и обран, но той с такова възмущение отхвърляше всичко. Той стана причина този салон да не се оформи юридически, защото беше построен на неговото място. Похарчиха се много пари, братски пари, много труд и накрая салона бе иззет и ние бяхме прокудени от там. Той беше попаднал в мрежата на мошеници и той беше си ипотекирал имота и когато тези мошеници фалираха тогава ипотекирания имот трябваше да изплати техните дългове. И понеже мястото, на което бе построен салона бе юридически на Иван Радославов то мястото и салона отиде за изплащане на ипотеката. И така беше загубен салона на ул. „Оборище" 14. Разбира се, че това бяха сили на Черната ложа, които бяха впрегнати да попречат и намериха своите проводници и своите инструменти и така разрушиха салона. Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички. Той освен за салона имаше и едно друго прегрешение по време на началните години на Школата и този случай е известен и вече разказан.
към текста >>

Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички.
Той беше попаднал в мрежата на мошеници и той беше си ипотекирал имота и когато тези мошеници фалираха тогава ипотекирания имот трябваше да изплати техните дългове. И понеже мястото, на което бе построен салона бе юридически на Иван Радославов то мястото и салона отиде за изплащане на ипотеката. И така беше загубен салона на ул. „Оборище" 14. Разбира се, че това бяха сили на Черната ложа, които бяха впрегнати да попречат и намериха своите проводници и своите инструменти и така разрушиха салона. Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички. Той освен за салона имаше и едно друго прегрешение по време на началните години на Школата и този случай е известен и вече разказан. По онова време Петко Гумнеров целува едно момиче по челото на ул. „Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е достоен да бъде домакин на Учителя. Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя. А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса.
към текста >>

А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса.
Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички. Той освен за салона имаше и едно друго прегрешение по време на началните години на Школата и този случай е известен и вече разказан. По онова време Петко Гумнеров целува едно момиче по челото на ул. „Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е достоен да бъде домакин на Учителя. Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя. А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса. Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички". Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк". Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя.
към текста >>

А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички.
Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички". Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк". Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички. Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя. Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята. Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов. Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея.
към текста >>

Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята.
Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички. Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя. Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята. Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов. Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея. Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане? " Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо.
към текста >>

Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов.
На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички. Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя. Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята. Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов. Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея. Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане? " Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата.
към текста >>

Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци.
Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички. Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя. Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята. Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов. Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея. Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане? " Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата. Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени.
към текста >>

Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане?
Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя. Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята. Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов. Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея. Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане? " Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата. Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени. А ние тогава бяхме бедни и едвам купувахме насъщния си хляб. Но така се случи, че не след дълго време тя се помина и остана Радославов и така всички си отдъхнаха и сестрите се освободиха от ангажимента, който бяха доброволно поели.
към текста >>

Но така се случи, че не след дълго време тя се помина и остана Радославов и така всички си отдъхнаха и сестрите се освободиха от ангажимента, който бяха доброволно поели.
Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане? " Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата. Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени. А ние тогава бяхме бедни и едвам купувахме насъщния си хляб. Но така се случи, че не след дълго време тя се помина и остана Радославов и така всички си отдъхнаха и сестрите се освободиха от ангажимента, който бяха доброволно поели. Но Радославов остана да живее в пълна самота и в пълна забрава. Защо той бе обречен на забрава докато тук навсякъде беше пълно с народ, имаше много младежи, които се надпреварваха кой как да услужи на някой възрастен брат или сестра. Но тук при него беше друго, той се бе опитал да коригира Божественото и сега трябваше да си изплати прегрешението докрай. Навремето той се бе оженил и имаше две деца - син и дъщеря. И жена му, и децата му се поминаха преди него и той остана сам.
към текста >>

Но Радославов остана да живее в пълна самота и в пълна забрава.
" Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата. Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени. А ние тогава бяхме бедни и едвам купувахме насъщния си хляб. Но така се случи, че не след дълго време тя се помина и остана Радославов и така всички си отдъхнаха и сестрите се освободиха от ангажимента, който бяха доброволно поели. Но Радославов остана да живее в пълна самота и в пълна забрава. Защо той бе обречен на забрава докато тук навсякъде беше пълно с народ, имаше много младежи, които се надпреварваха кой как да услужи на някой възрастен брат или сестра. Но тук при него беше друго, той се бе опитал да коригира Божественото и сега трябваше да си изплати прегрешението докрай. Навремето той се бе оженил и имаше две деца - син и дъщеря. И жена му, и децата му се поминаха преди него и той остана сам. В първите години Учителят каза за него: „Той вижда, че ти и Паша работите повече върху себе си и сте го изпреварили и тази мисъл го потиква да работи.
към текста >>

За мен отговорът бе ясен както и за Радославов също бе ясен и той го бе написал.
в Военния клуб -единственото място където се събира висшето общество в София изнася няколко беседи срещу Учителя и Учението му. В тази брошура той съветва Ласков и свещениците да отидат и да утешат милионите войници осакатени от войните, вдовиците, сираците и да вдъхнат вяра в Бога и надежда в тези нещастни хора. Какво става с Д. Ласков? Той скоропостижно си замина през 1922 г., а Стоян Михайловски, големият трибун, големият писател и поет с огнено перо, титан на българската журналистика изведнъж стана изгнаник в отечеството си, самотен, изоставен от всички и си замина в забвение. След кончината му това обстоятелство учудваше всички как може да се случи такова нещо и да умре един такъв човек в грозно самотничество. За мен отговорът бе ясен както и за Радославов също бе ясен и той го бе написал. В следващите книжки, които той издаде той защити Учителят и отговори на онези, които бяха писали измислици и лъжи по адрес на Учителя. Достойно защити Учението.
към текста >>

22. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов.
„Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн. 11 и 12 от 1922 г. в статията на Д. Ласков „Петър Дънов и неговото учение".
към текста >>

(п.) Пенов Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве.
столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение. От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач. (п.) Свинаров секр. (п.) Пенов Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве. Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с.г. от съдебния инспектор при столичното градоначалство г. П. Нечелтов. Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история.
към текста >>

23. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ Рапортът на софийският градоначалник Свинаров е изпратен освен до министъра на вътрешните работи Радославов, но и до началника на вероизповеданията господин Семенов.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ Рапортът на софийският градоначалник Свинаров е изпратен освен до министъра на вътрешните работи Радославов, но и до началника на вероизповеданията господин Семенов. Тук ще видите как един служител на Кесаря отговаря на рапорта на един друг слуга на Кесаря. Защо в единия случай слугата е господин Свинаров, а служителят е господин Семенов. Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя. А служителят на Кесаря служи на закона на самият Кесар и въдворява царската правда за своите поданици. Ето това е разликата и затова ще се убедите лично след като цитираме дословно записката на господин Семенов.
към текста >>

Това вбесява правителството на Радославов и цар Фердинанд и решават да вземат конкретни мерки срещу него.
А служителят на Кесаря служи на закона на самият Кесар и въдворява царската правда за своите поданици. Ето това е разликата и затова ще се убедите лично след като цитираме дословно записката на господин Семенов. При този случай целта е да се използва военното положение в страната, защото войниците са на фронта и да се спре. Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество. От друга страна по това време са известни изказванията на Учителя за края на войната и че България и Германия ще загубят войната и е наложително България да излезе час по-скоро от войната. Това вбесява правителството на Радославов и цар Фердинанд и решават да вземат конкретни мерки срещу него. Но затова е необходимо да се произнесат държавните инстанции за случая „Петър Дънов". След рапорта на софийския градоначалник до директора на вероизповеданията, то самият господин Семенов, началник на вероизповеданията изпраща своят отговор. Всичко това авторът на статията „Петър Дънов и неговото учение" Д. Ласков обстойно проследява този случай и цитира своите доводи както и бележката на господин Семенов. Понеже тя е поучителна ние я цитираме дословно от стр.
към текста >>

С това се обяснява дето Радославов вместо да се вслуша в разумните съвети на градоначалника и да поиска бързото прилагане на резолюцията, която като Министър на вътрешните работи бе сложил върху рапорта му, той като Министър на външните работи и изповеданията, спря това изпълнение под предлог, докато въпросът се проучи по-обстойно.
Ала събрания по частни домове не виждам, защо да се запрещават: по отношение на тях най-много, което ми се струва уместно да се направи, е да бъдат те редовно посещавани от явната и тайна полиция. Нито Дънов, нито неговите адепти могат да се противопоставят на подобна мярка, щом те канят всички на своите събрания. (п.) Н. Семенов * Г-н Семенов, както виждаме, не прави разлика между Дънов и Ст. Михайловски, това е сигурно от „многокултурност"... „Тая, тъй неочаквана апология на дъновизма от един висш чиновник, зад когото навярно стояха същите влиятелни генералши, които по-рано се опитаха да сплашат градоначалника, не можеше да не укаже своето влияние върху респективния министър. С това се обяснява дето Радославов вместо да се вслуша в разумните съвети на градоначалника и да поиска бързото прилагане на резолюцията, която като Министър на вътрешните работи бе сложил върху рапорта му, той като Министър на външните работи и изповеданията, спря това изпълнение под предлог, докато въпросът се проучи по-обстойно. По-сетне делото с цялата преписка по него бе изпратено в Св. Синод за проучване; Св. Синов назначи комисия от богослови под председателството на Високопреосвещения Неврокопски митрополит Макари, която да проучи въпроса и даде мотивирано заключение по него. Но комисията не бе се още конституирала, когато във Външното министерство повея друг, противен вятър, и един ден вестници съобщиха, че Дънов и Молов, водители на дъно-вистите и адвентистите, били интернирани от София, първият във Варна, а вторият в Горна Оряховица. Не се мина обаче много време Молов бе повърнат обратно в София и един ден, изпаднал в екзалтация, той си разпори корема и се хвърли от втория етаж на къщата си и така свърши живота си.
към текста >>

Иван Радославов, гимназиален учител по история, пише една статия, която публикува в една малка брошура „Не съдете", с мото: „Не судите, да не судими будете" (Матея, гл.
Синод назначи, тя работи в продължение на месец и половина и след обстойно проучване на данните, с които разполагаше върху дейността на Дънов, както и въз основа на печатаните му беседи, 25 на брой, които бяха най-внимателно прощудирани, представи на Св. Синод подробен доклад с мотивирано в края заключение, но Св. Синод, неизвестно по какви съображения и до днес не си е казал думата по въпроса. Може би той да има свои основания за това, обаче, самият факт, че Върховната духовна власт в страната, след като е била сезирана от страна на правителството, не е казала и до сега своето авторитетно мнение върху учението на Дънов, не може да не се тълкува различно. Дъновистите, разбира се, използват това обстоятелство за своя сметка." На 10 юли 1917 г. Иван Радославов, гимназиален учител по история, пише една статия, която публикува в една малка брошура „Не съдете", с мото: „Не судите, да не судими будете" (Матея, гл. 7, ст. 1) В нея защитава Учителя, неговото Учение и неговата личност. Там той се учудва как може да пишат срещу човек когото изобщо не познават, не са посещавали неговите беседи, не са разговаряли с него, а отпечатаните му книги тълкуват и цитират превратно като ги четат отзад напред. Завършва с това: „Не съдете, за да не бъдете съдени" и най-интересното е, че те всички бяха осъдени след това. Онези, които допуснаха двете национални катастрофи за българския народ бяха съдени и минаха през съд.
към текста >>

Министър-председателят Радославов и цар 497 32.
7, ст. 1) В нея защитава Учителя, неговото Учение и неговата личност. Там той се учудва как може да пишат срещу човек когото изобщо не познават, не са посещавали неговите беседи, не са разговаряли с него, а отпечатаните му книги тълкуват и цитират превратно като ги четат отзад напред. Завършва с това: „Не съдете, за да не бъдете съдени" и най-интересното е, че те всички бяха осъдени след това. Онези, които допуснаха двете национални катастрофи за българския народ бяха съдени и минаха през съд. Министър-председателят Радославов и цар 497 32. Изгревът... , т. 5 Фердинанд напуснаха България и никога не се върнаха. А всички онези, които воюваха срещу Учителя бяха съдени от Божий съд, а ние проверихме как действува Божието възмездие. На всекиму бе раздадено и бе разплатено без остатък съобразно Божията правда. Ние бяхме очевидци и днес описваме това за поучение.
към текста >>

24. 197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т.
Тези сили искаха да спрат това списание понеже виждаха в него пръстът и ръката на Учителя Дънов. Не трябва да се забравя, че в разстояние на цялата Школа от 22 години всички приятели притежаваха това списание и то бе първото окултно списание, задоволяващо тогавашните потребности и за онова време бе много добре списвано. А сега ще цитираме част от защитата на Иван Толев от стр. 211 на същия брой. ВЕСТИ Едно тържество на истината и правдата. Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII. 1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII. 1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Това направиха те, главно по подстрекателството на известния професор Д-р Ст. Консулов.
към текста >>

Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следва, че и той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т.
влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение, Виновните в издаване на окръжното лице, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следва, че и той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: С писмо под N 28264 от 5.ХИ925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т. Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени". Няма съмнение, че това писмо, в което от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф.
към текста >>

секретар Радославов и началникът Балабанов писали на Консулов: М 28888 Приложено тук, изпраща 11.XI.
препоръчано, срещу пощ. разписка N 4136. (вследствие искането на същото Министерство). София, 7.ХИ925 г. Тогава гл. секретар Радославов и началникът Балабанов писали на Консулов: М 28888 Приложено тук, изпраща 11.XI. 1925 г. ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулов (за-ащото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г. г.
към текста >>

Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф.
Тогава гл. секретар Радославов и началникът Балабанов писали на Консулов: М 28888 Приложено тук, изпраща 11.XI. 1925 г. ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулов (за-ащото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХИ.1925 г. А писменото „мнение" на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание".
към текста >>

Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХИ.1925 г.
1925 г. ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулов (за-ащото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХИ.1925 г. А писменото „мнение" на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание". (п.) Началник: Н.Т. Балабанов Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната молба, че въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ.
към текста >>

25. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд.
Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов. Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов. По същото време излизат и няколко публикации в книжки като автори са: Калнев, Ласков, видинския митрополит Неофит, Н. Православов (Любозар Чолаков), Христо Денев, професор Димитър Михалчев и др. В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд. В „Църковен вестник" в броевете 22 и 23 от 30 септември 1922 г. е публикувано „Послание от православните български архиереи събрани на събор през 1922 г." и оповестяват, че Петър Дънов се е самоотлъчил от българската православна църква. Сподвижници на Учителя също дават отпор на атаките. Иван Радославов публикува „Не съдете", 1919 г., „Где е истината", 1922 г., „Учението на Учителя Дънов", 1923 г. А в „Всемирна летопис" в кн.
към текста >>

Иван Радославов публикува „Не съдете", 1919 г., „Где е истината", 1922 г., „Учението на Учителя Дънов", 1923 г.
Православов (Любозар Чолаков), Христо Денев, професор Димитър Михалчев и др. В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд. В „Църковен вестник" в броевете 22 и 23 от 30 септември 1922 г. е публикувано „Послание от православните български архиереи събрани на събор през 1922 г." и оповестяват, че Петър Дънов се е самоотлъчил от българската православна църква. Сподвижници на Учителя също дават отпор на атаките. Иван Радославов публикува „Не съдете", 1919 г., „Где е истината", 1922 г., „Учението на Учителя Дънов", 1923 г. А в „Всемирна летопис" в кн. 8-9 от 1922 г. уводната статия е озаглавена „Учение за Любовта и Братството" и защитава Учителя. Освен това Величко Граблашев, доктор Върбишки, доктор Иван Жеков, доктор Михаил Стоицев, Васил Ангелов, Любомир Лулчев и протестантския пастор Стоян Ватралски публикуват отделни книжки и защитават Учителя Дънов. Има някои въздържани журналисти, които посещават Изгрева и Учителя, водят разговори и след това се опитват да пишат по-реални и в сдържан тон.
към текста >>

26. 209. БОЯН БОЕВ

шест месеца преди да се пенсионира той бе уволнен дисциплинарно от Министерството на просвещението и то след доноси и интриги като онези, които се подписаха за неговото дисциплинарно уволнение бяха директора на министерството Радославов, както и професор Консулов, които двамата са били бивши съученици на Боян Боев.
Веднъж ме среща и се оплаква: „Ти знаеше ли, че тези сестри тук на Изгрева не знаят да готвят и ще ме уморят с техните яденета". За мен това беше само една похвала, но сега времената бяха други и аз тичах и си имах други грижи и неволи. Боян беше много разположен към нас, а ние бяхме преминали през изпитания и чрез тези опити, които бяха направени с издаването на беседите и книгите на Учителя нашите връзки се уякчиха. Спомням си, че той обикновено се намираше много близко до Учителя, непрекъснато с бележник и писалка в ръка, за да стенографира думите на Учителя. През 1926 г. шест месеца преди да се пенсионира той бе уволнен дисциплинарно от Министерството на просвещението и то след доноси и интриги като онези, които се подписаха за неговото дисциплинарно уволнение бяха директора на министерството Радославов, както и професор Консулов, които двамата са били бивши съученици на Боян Боев. Така те го оставиха да бъде без пенсия и той от 1926 г. до 1962 г. беше без пенсия и се препитаваше на Изгрева от онова, което нашите приятели му носеха. Той работеше за Учителя, за Школата, а пък ние сестрите когато готвехме носехме по някое блюдо от храната и за него. Спомням си Учителят пред брат Боев и заобиколилите го приятели, каза: „До началото на 2000-та година ще дойда отново, защото сега се строи друга земя.
към текста >>

27. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес.
Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити. Такава бе рецептата и този млечен компрес се правеше от нас на Изгрева. По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес. Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене. А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш".
към текста >>

Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене.
Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити. Такава бе рецептата и този млечен компрес се правеше от нас на Изгрева. По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес. Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене. А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю?
към текста >>

Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов.
Такава бе рецептата и този млечен компрес се правеше от нас на Изгрева. По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес. Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене. А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю? " „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно.
към текста >>

28. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес.
Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити. Такава бе рецептата и този млечен компрес се правеше от нас на Изгрева. По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес. Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене. А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш".
към текста >>

Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене.
Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити. Такава бе рецептата и този млечен компрес се правеше от нас на Изгрева. По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес. Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене. А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю?
към текста >>

Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов.
Такава бе рецептата и този млечен компрес се правеше от нас на Изгрева. По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес. Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене. А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю? " „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно.
към текста >>

29. 10. НАЙ-ХУБАВАТА ПРОФЕСИЯ

ТОМ 6

Тогава излезе сред „яйцето" сестра Люба Радославова и изпя за пръв път посветената на Учителя нова песен „О, Учителю благи", тест и мелодия от нея.
Всички бяха с бели кърпи на главата. Само Той беше без нищо на главата. Една сестра - с. генерал Стоянова случайно или нарочно не зная се беше изправила до Него и малко отзад и беше разперила бялата си копринена кърпа да се пази от силното слънце, а по такъв начин правеше сянка и на Него. Той не обичаше сенките, Той обичаше слънцето и не се пазеше от него, както по-късно разбрах, но тогава това ми се видя толкова мила и трогателна картина, че тя се отпечата завинаги в мене и колчем минавах и минавам от там аз винаги я виждам. Тогава излезе сред „яйцето" сестра Люба Радославова и изпя за пръв път посветената на Учителя нова песен „О, Учителю благи", тест и мелодия от нея. Песните, разговорите, обстановката, всичко ме плени и аз не знаех къде се намирам и как съм попаднала в това кътче от рая, след онзи сив и еднообразен живот, който съм водила до сега. Някакво блаженство ме изпълваше. Но часовете течаха. Времето да си отиваме наближаваше. Учителят беше казал на Милка, че ако имаме нещо да Го питаме, след обеда можем да отидем при Него.
към текста >>

30. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Съборът гласувал резолюция, в която одобрява политиката на БЗНС и настоява за съд на виновниците за двете национални катастрофи от кабинета на Радославов и Иван Гешев (1911 - 1913), Ст.
След това арестуваните величия били заведени в Градските казарми. Три дни маршируват дружбашите в града с плакати „Смърт на Врангеловите съюзници". „Искаме селска диктатура и народни съдилища". Искали да ги хвърлят от Стамбуловия мост и от крепостните стени на Царевец в река Янтра. Така, че на 17.IX.1922 г., в Търново се е състоял земеделски събор на Марко поле като участвуват 30 000 души. Съборът гласувал резолюция, в която одобрява политиката на БЗНС и настоява за съд на виновниците за двете национални катастрофи от кабинета на Радославов и Иван Гешев (1911 - 1913), Ст. Данев (юни - 1оли 1913) и Ал. Малинов (1918 г). На 17 септември 1922 г. представлява Видовден, т. е. въздава се от Небето възмездие на всички онези, които явно и ожесточено воюват срещу Учителя Петър Дънов.
към текста >>

31. 12.Гарант и ипотека на къща

Георги Йорданов Добрев

В.К.: Този брат Радославов е бил доста интелигентен.
12. ГАРАНТ И ИПОТЕКА НА КЪЩА Г.Д.: Аз ще го разкажа. В.К.: Да, разкажи за брат Иван Радосвавов. Г.Д.: Поглеждам в тетрадката си за някои работи. В.К.: Този брат Радославов е бил доста интелигентен. Г.Д.: Брат Радославов е бил голям историк, завършил в чужбина. Поканен от правителството тогава, като завършил поканило го правителството да го направи за министър, обаче той отказал. Останал като директор на Пловдивската мъжка гимназия, имал къща в София където живеел и тази къща (аз го разправям накратко) в тази къща на ул. „Оборище“ 14 той е дал предната част, към улицата да построят Салон за Братството и там дълги години след ул. „Опълченска“ 66 там беше Салона на Братството и от там от „Оборище“ вече дойдоха, купиха мястото на Изгрева.
към текста >>

Г.Д.: Брат Радославов е бил голям историк, завършил в чужбина.
12. ГАРАНТ И ИПОТЕКА НА КЪЩА Г.Д.: Аз ще го разкажа. В.К.: Да, разкажи за брат Иван Радосвавов. Г.Д.: Поглеждам в тетрадката си за някои работи. В.К.: Този брат Радославов е бил доста интелигентен. Г.Д.: Брат Радославов е бил голям историк, завършил в чужбина. Поканен от правителството тогава, като завършил поканило го правителството да го направи за министър, обаче той отказал. Останал като директор на Пловдивската мъжка гимназия, имал къща в София където живеел и тази къща (аз го разправям накратко) в тази къща на ул. „Оборище“ 14 той е дал предната част, към улицата да построят Салон за Братството и там дълги години след ул. „Опълченска“ 66 там беше Салона на Братството и от там от „Оборище“ вече дойдоха, купиха мястото на Изгрева. Учителят тогава преди „Оборище“ е живял на ул.
към текста >>

Г.Д.: Брат Радославов след като напускат Салона на ул.
В.К.: Защо напуснаха салона на „Оборище“ 14? Те взеха ли го? Взели ли са го? Г.Д.: Не, защото са построили на Изгрева. След като се построи на Изгрева, тогава се пренесохме там на Изгрева. Г.Д.: Брат Радославов след като напускат Салона на ул. „Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща. Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов. И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства.
към текста >>

„Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща.
Те взеха ли го? Взели ли са го? Г.Д.: Не, защото са построили на Изгрева. След като се построи на Изгрева, тогава се пренесохме там на Изгрева. Г.Д.: Брат Радославов след като напускат Салона на ул. „Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща. Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов. И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства. Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев.
към текста >>

Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов.
Взели ли са го? Г.Д.: Не, защото са построили на Изгрева. След като се построи на Изгрева, тогава се пренесохме там на Изгрева. Г.Д.: Брат Радославов след като напускат Салона на ул. „Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща. Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов. И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства. Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев. Ще му даде два апартамента долу в това новопостроено и вилата ще му направи за мястото, което му дава.
към текста >>

И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов.
Г.Д.: Не, защото са построили на Изгрева. След като се построи на Изгрева, тогава се пренесохме там на Изгрева. Г.Д.: Брат Радославов след като напускат Салона на ул. „Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща. Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов. И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства. Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев. Ще му даде два апартамента долу в това новопостроено и вилата ще му направи за мястото, което му дава. В.К.: Да направи, но го изиграва.
към текста >>

Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул.
След като се построи на Изгрева, тогава се пренесохме там на Изгрева. Г.Д.: Брат Радославов след като напускат Салона на ул. „Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща. Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов. И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства. Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев. Ще му даде два апартамента долу в това новопостроено и вилата ще му направи за мястото, което му дава. В.К.: Да направи, но го изиграва. Г.Д.: И когато започва Цанев да строи, да прави, завършва сградата, но раздава своите апартаменти на свои хора, продава ги и т.н.
към текста >>

Всяка неделя понеже брат Радославов още къщата му преди да се развали и след като дойде да живее на Изгрева, пак идваше при мен на гости неделен ден и сутрин слушаше беседи и оставаше при мен да му сервирам там чай и т.н.
В.К.: Да направи, но го изиграва. Г.Д.: И когато започва Цанев да строи, да прави, завършва сградата, но раздава своите апартаменти на свои хора, продава ги и т.н. Обаче все вилата не се почва и не се прави. Дори аз съм запознат с това, че благодарение на сестри Тодорови там, Паша и другите измолиха от него и той ми разреши да си построя там една къщичка, барака на неговото място на Изгрева. Аз направих една стая, една къщичка с две стаи и мазенце и живеех там. Всяка неделя понеже брат Радославов още къщата му преди да се развали и след като дойде да живее на Изгрева, пак идваше при мен на гости неделен ден и сутрин слушаше беседи и оставаше при мен да му сервирам там чай и т.н. да ги приютя. Тогава в тези всички разговори разбрах, че брат Радославов и един брат Васил Ангелов имаха много хубави разговори, научни разговори, така за политиката, за живота на своите си необикновени знания. Брат Радославов все очаква, все очакваше да се построи, да започне и да се построи тази вила. Аз съм свидетел, виждах, че нищо не се прави там, обаче все няма и няма, няма и най-после идва до положение този Цанев иска да му стане гарант и ипотекира имота си за някаква сума в банката. Той пак като наивник, този Радославов става му гарант.
към текста >>

Тогава в тези всички разговори разбрах, че брат Радославов и един брат Васил Ангелов имаха много хубави разговори, научни разговори, така за политиката, за живота на своите си необикновени знания.
Обаче все вилата не се почва и не се прави. Дори аз съм запознат с това, че благодарение на сестри Тодорови там, Паша и другите измолиха от него и той ми разреши да си построя там една къщичка, барака на неговото място на Изгрева. Аз направих една стая, една къщичка с две стаи и мазенце и живеех там. Всяка неделя понеже брат Радославов още къщата му преди да се развали и след като дойде да живее на Изгрева, пак идваше при мен на гости неделен ден и сутрин слушаше беседи и оставаше при мен да му сервирам там чай и т.н. да ги приютя. Тогава в тези всички разговори разбрах, че брат Радославов и един брат Васил Ангелов имаха много хубави разговори, научни разговори, така за политиката, за живота на своите си необикновени знания. Брат Радославов все очаква, все очакваше да се построи, да започне и да се построи тази вила. Аз съм свидетел, виждах, че нищо не се прави там, обаче все няма и няма, няма и най-после идва до положение този Цанев иска да му стане гарант и ипотекира имота си за някаква сума в банката. Той пак като наивник, този Радославов става му гарант. Цанев там изтеглил някаква сума и идва се до там, че нито си изплаща полиците. В.Г.: Теглиш, трябва да изплащаш.
към текста >>

Брат Радославов все очаква, все очакваше да се построи, да започне и да се построи тази вила.
Дори аз съм запознат с това, че благодарение на сестри Тодорови там, Паша и другите измолиха от него и той ми разреши да си построя там една къщичка, барака на неговото място на Изгрева. Аз направих една стая, една къщичка с две стаи и мазенце и живеех там. Всяка неделя понеже брат Радославов още къщата му преди да се развали и след като дойде да живее на Изгрева, пак идваше при мен на гости неделен ден и сутрин слушаше беседи и оставаше при мен да му сервирам там чай и т.н. да ги приютя. Тогава в тези всички разговори разбрах, че брат Радославов и един брат Васил Ангелов имаха много хубави разговори, научни разговори, така за политиката, за живота на своите си необикновени знания. Брат Радославов все очаква, все очакваше да се построи, да започне и да се построи тази вила. Аз съм свидетел, виждах, че нищо не се прави там, обаче все няма и няма, няма и най-после идва до положение този Цанев иска да му стане гарант и ипотекира имота си за някаква сума в банката. Той пак като наивник, този Радославов става му гарант. Цанев там изтеглил някаква сума и идва се до там, че нито си изплаща полиците. В.Г.: Теглиш, трябва да изплащаш. ГД.: Да погасява сумата, но нито му построява къща на Изгрева и разбрал, че той е изигран.
към текста >>

Той пак като наивник, този Радославов става му гарант.
Всяка неделя понеже брат Радославов още къщата му преди да се развали и след като дойде да живее на Изгрева, пак идваше при мен на гости неделен ден и сутрин слушаше беседи и оставаше при мен да му сервирам там чай и т.н. да ги приютя. Тогава в тези всички разговори разбрах, че брат Радославов и един брат Васил Ангелов имаха много хубави разговори, научни разговори, така за политиката, за живота на своите си необикновени знания. Брат Радославов все очаква, все очакваше да се построи, да започне и да се построи тази вила. Аз съм свидетел, виждах, че нищо не се прави там, обаче все няма и няма, няма и най-после идва до положение този Цанев иска да му стане гарант и ипотекира имота си за някаква сума в банката. Той пак като наивник, този Радославов става му гарант. Цанев там изтеглил някаква сума и идва се до там, че нито си изплаща полиците. В.Г.: Теглиш, трябва да изплащаш. ГД.: Да погасява сумата, но нито му построява къща на Изгрева и разбрал, че той е изигран. С общи думи така се още с идеята за вила и идва до положението вече Радославов да е в отчаяно положение, че работата не става, че той е излъган и отчаян и разочарован от Цанев от цялата тая игра. Той един ден тръгва, вървял, вървял, вървял хванал пътя за Витоша, стигнал до една гора, седнал там под едно дърво и почнал да плаче.
към текста >>

С общи думи така се още с идеята за вила и идва до положението вече Радославов да е в отчаяно положение, че работата не става, че той е излъган и отчаян и разочарован от Цанев от цялата тая игра.
Аз съм свидетел, виждах, че нищо не се прави там, обаче все няма и няма, няма и най-после идва до положение този Цанев иска да му стане гарант и ипотекира имота си за някаква сума в банката. Той пак като наивник, този Радославов става му гарант. Цанев там изтеглил някаква сума и идва се до там, че нито си изплаща полиците. В.Г.: Теглиш, трябва да изплащаш. ГД.: Да погасява сумата, но нито му построява къща на Изгрева и разбрал, че той е изигран. С общи думи така се още с идеята за вила и идва до положението вече Радославов да е в отчаяно положение, че работата не става, че той е излъган и отчаян и разочарован от Цанев от цялата тая игра. Той един ден тръгва, вървял, вървял, вървял хванал пътя за Витоша, стигнал до една гора, седнал там под едно дърво и почнал да плаче. В това време Учителят се явява пред него физически и той се стреснал и казал: „Учителю! “ „Иване, сега ще ти разкажа“. И му разказал за Цанев за историята му: еди през кои години, еди кога си, така и така ти имаше с нея (Цанев тогава бил жена) някаква връзка. В.К.: Ама за предишно прераждане или за други прераждания.
към текста >>

Учителят говорил за Цанев и за Радославов.
“ „Иване, сега ще ти разкажа“. И му разказал за Цанев за историята му: еди през кои години, еди кога си, така и така ти имаше с нея (Цанев тогава бил жена) някаква връзка. В.К.: Ама за предишно прераждане или за други прераждания. Г.Д.: За други прераждания. Еди кои си поколения, преди колко хиляди години, еди кога си, еди къде си, така и така, и разказал му всичките тези връзки, които той е имал от много, много години и животи с Цанев. Учителят говорил за Цанев и за Радославов. И той слушал, слушал, слушал как му разправя Учителя и му обяснявал така нагледно всичко, което е ставало между тях двамата от хилядолетия и най-после казал: „Всичко туй, което стана забрави го, прости му, защото сега аз го това направих, за да се ликвидира вашата връзка, вашата карма, вашето вземане-даване до тука, което е било. Виждаш ли какво ти разказах, това вашия живот е минал толкова случаи с него и сега дойде до там, ви събрах да си ликвидирате кармата“. В.К.: Значи фактически това е една кармична развръзка. Г.Д.: Кармична развръзка. В.К.: Между тях.
към текста >>

Понеже Радославов беше много привързан към Учителя и към делото Му и Радославов много ценеше Учителя.
Виждаш ли какво ти разказах, това вашия живот е минал толкова случаи с него и сега дойде до там, ви събрах да си ликвидирате кармата“. В.К.: Значи фактически това е една кармична развръзка. Г.Д.: Кармична развръзка. В.К.: Между тях. Г.Д.: Между двамата. Понеже Радославов беше много привързан към Учителя и към делото Му и Радославов много ценеше Учителя. В.К.: Той е написал „Где е Истината“. Г.Д.: Да, „Где е Истината“, а така е. В.к.: Много хубава защита на Учителя. Г.Д.: Ха, така е. Тази книга Радославов я е писал.
към текста >>

Тази книга Радославов я е писал.
Понеже Радославов беше много привързан към Учителя и към делото Му и Радославов много ценеше Учителя. В.К.: Той е написал „Где е Истината“. Г.Д.: Да, „Где е Истината“, а така е. В.к.: Много хубава защита на Учителя. Г.Д.: Ха, така е. Тази книга Радославов я е писал. И като такъв и неговата дъщеря Люба също много добре се отнесе с Учителя. Написа една песен „О, Учителю благати, Теб изпълва добрина“. Думите тя ги е съчинила, Люба Радославова. И даже на Витоша ги изпяла и с поклон пред Учителя. Всичко го е дала с поклон.
към текста >>

Думите тя ги е съчинила, Люба Радославова.
В.к.: Много хубава защита на Учителя. Г.Д.: Ха, така е. Тази книга Радославов я е писал. И като такъв и неговата дъщеря Люба също много добре се отнесе с Учителя. Написа една песен „О, Учителю благати, Теб изпълва добрина“. Думите тя ги е съчинила, Люба Радославова. И даже на Витоша ги изпяла и с поклон пред Учителя. Всичко го е дала с поклон. В.К.: Тя е братска песен. Г.Д.: Да, братска песен и сега дето я пеят сега понеже знаят, че Люба Радославова така я изпяла с поклон и сега някои я пеят така. В.К.: Това не го знаех.
към текста >>

Г.Д.: Да, братска песен и сега дето я пеят сега понеже знаят, че Люба Радославова така я изпяла с поклон и сега някои я пеят така.
Написа една песен „О, Учителю благати, Теб изпълва добрина“. Думите тя ги е съчинила, Люба Радославова. И даже на Витоша ги изпяла и с поклон пред Учителя. Всичко го е дала с поклон. В.К.: Тя е братска песен. Г.Д.: Да, братска песен и сега дето я пеят сега понеже знаят, че Люба Радославова така я изпяла с поклон и сега някои я пеят така. В.К.: Това не го знаех. Сега, накрая като заключение аз успях да разбера следното: отначало Радославов има къща- на „Оборище“ 14. Г.Д.: Така. В.К.: Там впоследствие приятелите правят салон. Г.Д.: Салон.
към текста >>

Сега, накрая като заключение аз успях да разбера следното: отначало Радославов има къща- на „Оборище“ 14.
И даже на Витоша ги изпяла и с поклон пред Учителя. Всичко го е дала с поклон. В.К.: Тя е братска песен. Г.Д.: Да, братска песен и сега дето я пеят сега понеже знаят, че Люба Радославова така я изпяла с поклон и сега някои я пеят така. В.К.: Това не го знаех. Сега, накрая като заключение аз успях да разбера следното: отначало Радославов има къща- на „Оборище“ 14. Г.Д.: Така. В.К.: Там впоследствие приятелите правят салон. Г.Д.: Салон. В.К.: После онзи го подлъгва, за да му даде къщата, та да го включи там в кооперация, да направят жилищна кооперация за сметка на което Радославов ще получи една вила на Изгрева. Г.Д.: А така, браво.
към текста >>

В.К.: После онзи го подлъгва, за да му даде къщата, та да го включи там в кооперация, да направят жилищна кооперация за сметка на което Радославов ще получи една вила на Изгрева.
В.К.: Това не го знаех. Сега, накрая като заключение аз успях да разбера следното: отначало Радославов има къща- на „Оборище“ 14. Г.Д.: Така. В.К.: Там впоследствие приятелите правят салон. Г.Д.: Салон. В.К.: После онзи го подлъгва, за да му даде къщата, та да го включи там в кооперация, да направят жилищна кооперация за сметка на което Радославов ще получи една вила на Изгрева. Г.Д.: А така, браво. В.К.: Накрая оня го изиграва и накрая Братството загубва Салона на „Оборище“. Г.Д.: Не, след като се премести на Изгрева, салона беше празен вече. В.К.: Аз мисля, че преди това е опразнен. Цялата тази история е малко объркана.
към текста >>

32. 8. Ръководство за Братството

Стоянка Цанева Драгнева

Той е бил там на квартира на „Оборище“ 14, където е бил салонът на Иван Радославов.
И впоследствие Иван Михайлов като си замина, отиват във Вероизповеданието, понеже там беше зарегистрирано Братството и въз основа на това рождената му сестра Драга Михайлова до 1990 г. продължи. До този край. Така приключи Изгрева. Учителят бе предвидил всичко, но не го послушаха. Един случай за Иван Антонов. Той е бил там на квартира на „Оборище“ 14, където е бил салонът на Иван Радославов. Аз да ти кажа не съм ходила там, не го знам каква е била обстановката. И ти знаеш какво става, разривът там става с един предприемач, който искал да го разруши, та да построи два жилищни блока. И тогава Иван Антонов бил принуден да напусне квартирата. Той отива, пита Учителя и Учителят му казал: „Ще седите докато ви изгонят, няма да мърдате от там! “ Значи докато ви изгонят!
към текста >>

33. 21. Цената на една целувка

Гради Колев Минчв

Едно лято, когато Учителят бил на лагер на „Сините камъни“ в Сливен, дошли трима братя - Бъчваров, Котев и Иван Радославов от София, да се оплачат от брат Гумнеров, който бил целунал някаква девойка.
21. ЦЕНАТА НА ЕДНА ЦЕЛУВКА Учителят живееше в София на ул. „Опълченска“ 66 у семейство Гумнерови. Брат Гумнеров е бил секретар в съда. Едно лято, когато Учителят бил на лагер на „Сините камъни“ в Сливен, дошли трима братя - Бъчваров, Котев и Иван Радославов от София, да се оплачат от брат Гумнеров, който бил целунал някаква девойка. Те считали това нещо за голямо провинение и си мислели, че Учителят при това положение не може да живее повече у Гумнерови и предлагали Учителят да отиде да живее занапред у Паша Теодорова или другаде. Обаче, какво било учудването им, когато Учителят не намирал толкова голяма вината на Гумнеров и понеже последния бил много разтревожен, Учителят го изпратил в Арбанаси да се успокои. Същото лято по времето на събора в Търново, когато влизали по двама в молитвената стая, никой не искал да влезе с брат Гумнеров. Сестра Паша, единствената сестра, която присъствувала тогава, наблюдавала това скрита зад едно дърво. Накрая Учителят извикал Гумнеров и влязъл с него в молитвената стая и чак тогава Гумнеров излязъл успокоен.
към текста >>

На тримата Учителят казал, че „един от вас ще умре (починал Бъчваров), един от вас ще осиромашее (това станало с Котев) и един от вас ще умре в самотност (това станало с Иван Радославов)“.
Сестра Паша, единствената сестра, която присъствувала тогава, наблюдавала това скрита зад едно дърво. Накрая Учителят извикал Гумнеров и влязъл с него в молитвената стая и чак тогава Гумнеров излязъл успокоен. Последният починал по-късно в Арбанаси. Дори Учителят казал тогава на няколко пъти: „Те го умориха“. Това се отнасяло не само до тримата братя, които дошли от София в Сливен да се оплакват, но за всички. На тримата Учителят казал, че „един от вас ще умре (починал Бъчваров), един от вас ще осиромашее (това станало с Котев) и един от вас ще умре в самотност (това станало с Иван Радославов)“. Той останал самотен до края на живота си.
към текста >>

34. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

Немаш представа каква хубавица, каква красавица беше.“ Но там бил брат Радославов с жена си учители.
И накрая на годината, какво мислите, Паша идва и размахва свидетелството, че шест е получила. И така Паша само на 21 години беше когато беше учителка в първа.девическа гимназия на ул. „Цар Шишман“. Предаваше химия. „Аз учех Лора Каравелова. Немаш представа каква хубавица, каква красавица беше.“ Но там бил брат Радославов с жена си учители. На министъра Радославов брата, той беше историк мисля. И така тя оттук-оттам се запознава с тях, а те вече ходят на ул. „Опълченска“ 66 и така и тя отива с тях и вече приема Учителя, обаче я надушват, че е дъновистка и я уволняват. И като я уволняват я изпращат учителка в Русе. Тя там много малко е учителствала.
към текста >>

На министъра Радославов брата, той беше историк мисля.
И така Паша само на 21 години беше когато беше учителка в първа.девическа гимназия на ул. „Цар Шишман“. Предаваше химия. „Аз учех Лора Каравелова. Немаш представа каква хубавица, каква красавица беше.“ Но там бил брат Радославов с жена си учители. На министъра Радославов брата, той беше историк мисля. И така тя оттук-оттам се запознава с тях, а те вече ходят на ул. „Опълченска“ 66 и така и тя отива с тях и вече приема Учителя, обаче я надушват, че е дъновистка и я уволняват. И като я уволняват я изпращат учителка в Русе. Тя там много малко е учителствала. Вие няма да я знаете, къщата на Стефови, не ги знаете и тех.
към текста >>

35. 8. О, Учителю благи

Йотка Василева Младенова

Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той е там нали, излиза сестра Люба Радославова, дъщерята на брат Радославов, която беше болна, епилептичка беше.
8. О, УЧИТЕЛЮ БЛАГАТИ Ще разкажа за песента „О, Учителю благати“. Значи един четвъртък е. Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той е там нали, излиза сестра Люба Радославова, дъщерята на брат Радославов, която беше болна, епилептичка беше. А за нея Учителят е казал, че е египетска жрица. Тя излиза от храсталака там, от лещака, Паша ми го е казвала. Излиза, застава пред Учителя, така смирено и започва да пее „О,“Учителю благати! “ Това е музика и текст неин, на Люба Радославова. Тя пее и там гдето се казва поклон, така се хубаво поклони и аз не мога да я изпея тая песен без да стана където и да се намирам.
към текста >>

“ Това е музика и текст неин, на Люба Радославова.
Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той е там нали, излиза сестра Люба Радославова, дъщерята на брат Радославов, която беше болна, епилептичка беше. А за нея Учителят е казал, че е египетска жрица. Тя излиза от храсталака там, от лещака, Паша ми го е казвала. Излиза, застава пред Учителя, така смирено и започва да пее „О,“Учителю благати! “ Това е музика и текст неин, на Люба Радославова. Тя пее и там гдето се казва поклон, така се хубаво поклони и аз не мога да я изпея тая песен без да стана където и да се намирам. И ако съм легнала ще стана да се поклоня. И така безшумно се оттеглила, както безшумно пристъпила. А Учителят слуша, слуша. Ето, така се е родила тази песен.
към текста >>

Учителят е казал, че тя е египетска жрица от минал живот, тя е на брат Радославов дъщеря.
И ако съм легнала ще стана да се поклоня. И така безшумно се оттеглила, както безшумно пристъпила. А Учителят слуша, слуша. Ето, така се е родила тази песен. Тя е от нея, и теста, и музиката. Учителят е казал, че тя е египетска жрица от минал живот, тя е на брат Радославов дъщеря. Тя беше една тънка, висока, хубава, беше болничка милата от епилепсия, но успя да предаде една необикновена песен. Един друг брат имаше, неговата дъщеря ми беше учителка по психология, отишли и го клеветили на Учителя. „Учителю, тоя брат обича така да поцелува някоя сестра.“ Пък Учителю казал: „Радвайте се, че сега ги целува и им се радва, защото в минал живот с нож ги гонеше! “ Вижте какво отговорил Учителят: „Радвайте се, че сега той ги целува и им се радва, защото в минал живот той с нож ги гонеше! “ Хайде де, ще го тълкувате ли?
към текста >>

36. ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ И НА ДОБРИТЕ УЧЕНИЦИ

ТОМ 8

(Жив е Този, Който ви обича) 21.1.1918 г., Варна (Свещеният подпис) Забележка: Това писмо е писано от Учителя, когато по принуждение от българските властници (цар Фердинанд и министър-председателя д-р Васил Радославов), бе му наредено да не говори своите беседи и го интернираха да живее в гр. Варна.
Обичайте се, и Господ ще бъде и вън и вътре във вази. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта. Разкопавайте умът си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великия Живия баща на Мира Отец на бъдещите векове ще бъде с вази и вие с Него; само тогаЗа ще познаете Истинния Бог и Христа. Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) 21.1.1918 г., Варна (Свещеният подпис) Забележка: Това писмо е писано от Учителя, когато по принуждение от българските властници (цар Фердинанд и министър-председателя д-р Васил Радославов), бе му наредено да не говори своите беседи и го интернираха да живее в гр. Варна. Учителят се подчини на това нареждане. Поменатите управници бяха недоволни от Учителя, понеже Той в беседите си бе казал: "България да не участвува във войната, защото ще загуби". Когато Учителят е заминавал за Варна, казал е пред приятелите, които го изпращали: "Аз пак ще видя София, но те няма да видят никога България! " Знае се от историята, че България излезе от първата световна война с катастрофа, Фердинанд абдикира, а Радославов избяга в Германия! И повече не се върнаха в България!
към текста >>

" Знае се от историята, че България излезе от първата световна война с катастрофа, Фердинанд абдикира, а Радославов избяга в Германия!
Служете на душата си с Истината и Великия Живия баща на Мира Отец на бъдещите векове ще бъде с вази и вие с Него; само тогаЗа ще познаете Истинния Бог и Христа. Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) 21.1.1918 г., Варна (Свещеният подпис) Забележка: Това писмо е писано от Учителя, когато по принуждение от българските властници (цар Фердинанд и министър-председателя д-р Васил Радославов), бе му наредено да не говори своите беседи и го интернираха да живее в гр. Варна. Учителят се подчини на това нареждане. Поменатите управници бяха недоволни от Учителя, понеже Той в беседите си бе казал: "България да не участвува във войната, защото ще загуби". Когато Учителят е заминавал за Варна, казал е пред приятелите, които го изпращали: "Аз пак ще видя София, но те няма да видят никога България! " Знае се от историята, че България излезе от първата световна война с катастрофа, Фердинанд абдикира, а Радославов избяга в Германия! И повече не се върнаха в България! Учителят се завръща в София и продължи да изнася Словото ни за челове-ците земни и небесни.
към текста >>

37. 04. УЛ. „ О П Ъ Л Ч Е Н С К А №66

Тези трима души бяха Иван Радославов, Тодор Бъчваров и Лазар Котев - тримата.
От милост към дете. Ако е погалил или така нещо е направил и е изтълкувано лошо според мене. Добре, но то станало голям скандал и предлагат Учителят да напусне къщата и да Му търсят място другаде да живее. В това време Учителят е бил в Сливен на Сините камъни на почивка с братя. И братята в София решават да изпратят трима души там, да кажат на Учителя, че Той не бива вече в този дом петнен да живее. Тези трима души бяха Иван Радославов, Тодор Бъчваров и Лазар Котев - тримата. Чували сте тая история. В.К.: Ще ви покажа няколко снимки от ул. „Опълченска" № 66. Е.А.: Покажи ги, за да ги видим. В.К.: Това е на ул.
към текста >>

38. 05. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ

И тогава брат Иван Радославов, той ни беше учител в гимназията по история и ме познаваше.
Паша я преместиха от София за наказание, пратиха я в Русе, защото е дъновистка и защото е държала беседи на учениците. Малко в такъв дух и за наказание я пратиха в Русе. Остана да стенографира само Савка. А Савка беше млада, една година по-млада и от мене даже, беше и все пак не тъй опитна както Паша. Паша беше към 10 години по-възрастна от нас, по-самостоятелна, по-смела, а ние току що бяхме завършили гимназия и двете. И тогава брат Иван Радославов, той ни беше учител в гимназията по история и ме познаваше. Знаеше че аз зная стенография и е виждал, че като ходя на беседа аз все си пиша по стенография. Отишъл при Учителя и Му казал, нали че сега Паша като отиде в Русе, Савка сама ще остане, няма да е удобно, мъчно ще бъде за нея. Да поканим една нова сестра, която идва и която знае стенография. И така ме поканиха, и аз седнах на масата, и толкова. Даже и не отидох при Учителя.
към текста >>

39. 09. УЛ. „ОБОРИЩЕ №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ

Там той е бил около къщата на Иван Радославов.
9. УЛ. „ОБОРИЩЕ" №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ" В.К.: Искам да се върнем по-назад. Другият салон е на ул."Оборище" № 14. Там той е бил около къщата на Иван Радославов. Е.А.: Брат Иван Радославов закъсал нещо със сметките си, задължения имал, а отпред имаше свободно място. Той предлага това място на Учителя с условие те да му платят задълженията. Нищо друго. И разбира се приема Братството и построиха там салон. От 1923-1924 год.
към текста >>

Е.А.: Брат Иван Радославов закъсал нещо със сметките си, задължения имал, а отпред имаше свободно място.
9. УЛ. „ОБОРИЩЕ" №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ" В.К.: Искам да се върнем по-назад. Другият салон е на ул."Оборище" № 14. Там той е бил около къщата на Иван Радославов. Е.А.: Брат Иван Радославов закъсал нещо със сметките си, задължения имал, а отпред имаше свободно място. Той предлага това място на Учителя с условие те да му платят задълженията. Нищо друго. И разбира се приема Братството и построиха там салон. От 1923-1924 год. до 1928 год.
към текста >>

Когато щеше да се строи салон при Радославов, Учителят попита: „Е, къде искате да построим салона?
Само Учителят имаше една масичка и стол -1927 год. Тогава бе дадена „Пътят на ученика", дългите беседи. Много вдъхновен беше Учителят нея година. С много вдъхновение /братята/, приятелите го откриха, с много радост, с голям възторг, че салон се прави, разбирате ли, на братско място. Да ви кажа и една друга история още, когато решиха къде да се строи. Когато щеше да се строи салон при Радославов, Учителят попита: „Е, къде искате да построим салона? На мястото на Радославов ли, или на Изгрева? И Учителят каза: „Които са за Радославов, да вдигнат ръка". Гора от ръце, гора. „А които искат на Изгрева? " - Трима души.
към текста >>

На мястото на Радославов ли, или на Изгрева?
Тогава бе дадена „Пътят на ученика", дългите беседи. Много вдъхновен беше Учителят нея година. С много вдъхновение /братята/, приятелите го откриха, с много радост, с голям възторг, че салон се прави, разбирате ли, на братско място. Да ви кажа и една друга история още, когато решиха къде да се строи. Когато щеше да се строи салон при Радославов, Учителят попита: „Е, къде искате да построим салона? На мястото на Радославов ли, или на Изгрева? И Учителят каза: „Които са за Радославов, да вдигнат ръка". Гора от ръце, гора. „А които искат на Изгрева? " - Трима души. За моя радост и аз бях от тях.
към текста >>

И Учителят каза: „Които са за Радославов, да вдигнат ръка".
Много вдъхновен беше Учителят нея година. С много вдъхновение /братята/, приятелите го откриха, с много радост, с голям възторг, че салон се прави, разбирате ли, на братско място. Да ви кажа и една друга история още, когато решиха къде да се строи. Когато щеше да се строи салон при Радославов, Учителят попита: „Е, къде искате да построим салона? На мястото на Радославов ли, или на Изгрева? И Учителят каза: „Които са за Радославов, да вдигнат ръка". Гора от ръце, гора. „А които искат на Изгрева? " - Трима души. За моя радост и аз бях от тях. Ние ходехме често на Изгрева.
към текста >>

40. 35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

И брат Иван Радославов, мой учител, този който се яви при Учителя да протестира за чичо Петко Гумнеров.
В.К.: Значи на края на живота си пристигна. Е.А.: Пристигна. Аз го видях и присъствувах и нещо даже погрижих се, за да му направя срещата ли, такова нещо. В.К.: Значи Паша отиде в Русе. Е.А.: Паша отиде в Русе и Савка остана сама стенографка. И брат Иван Радославов, мой учител, този който се яви при Учителя да протестира за чичо Петко Гумнеров. В.К.: Иван Радославов, да. Той написа една много хубава книга „Где е Истината" в защита на Учението. Аз я четох, много хубава книга. Е.А: Не, той за професор беше. Той можеше да бъде професор, но понеже беше в Братството, нямаше да му дадат разбира се.
към текста >>

В.К.: Иван Радославов, да.
Е.А.: Пристигна. Аз го видях и присъствувах и нещо даже погрижих се, за да му направя срещата ли, такова нещо. В.К.: Значи Паша отиде в Русе. Е.А.: Паша отиде в Русе и Савка остана сама стенографка. И брат Иван Радославов, мой учител, този който се яви при Учителя да протестира за чичо Петко Гумнеров. В.К.: Иван Радославов, да. Той написа една много хубава книга „Где е Истината" в защита на Учението. Аз я четох, много хубава книга. Е.А: Не, той за професор беше. Той можеше да бъде професор, но понеже беше в Братството, нямаше да му дадат разбира се. Иначе той имаше ерудиция на професор.
към текста >>

Брат Радославов отива при Учителя.
Той можеше да бъде професор, но понеже беше в Братството, нямаше да му дадат разбира се. Иначе той имаше ерудиция на професор. Много начетен човек, скромен, но аз не можах да влезна във връзка с него заради дъщеря му. Той имаше една дъщеря която беше епилептичка. Това нещо така ми действуваше на нервите, че не можех да отида да ги посетя и да присъствувам на такава сцена. Брат Радославов отива при Учителя. Паша я преместиха в Русе. Остава стенографка само Савка. И тя е млада и още неопитна, студентка. После тя не знаеше много добре български. Тя щото с майка си все немски говори.
към текста >>

". Тогава идва брат Радославов и ми казва.
Нали, не само че съм това, била съм и стенографка в Народното събрание. Все пак това е титла. Нали, значи все пак съм разбирала нещо. „И да я поканя ли да помага и тя? " „Поканете я! ". Тогава идва брат Радославов и ми казва. Защото той идваше при нас, при Паша идваше и той казва това, че така казал Учителя, че мога да пиша. А това беше за „Турнферайн", там писахме. Аз не казах на Учителя, да отида да Му благодаря, не, взех си една тетрадка, взех си моливите и на следващата беседа на Учителя сядам на масата в „Турнферайн". „Турнферайн" беше едно германско дружество туристическо, което имаше такива уреди - прескочи кобила, да, такива уреди имаше и ний когато отивахме, значи е било богато дружество, за да поддържат един грамаден салон. И ние само в едната част вземахме участие, а в другата част бяха тези - уредите.
към текста >>

Даже помня брат Радославов като разбра че съм учителка: „Ами кога, аз всякога виждам че си тука", защото аз си идвах всяка събота.
Е.А.: Да. От 1921 год. до 1931 год. редовно. Ама аз и след това като идвах пак си стенографирах. Аз не напуснах мястото си. Даже помня брат Радославов като разбра че съм учителка: „Ами кога, аз всякога виждам че си тука", защото аз си идвах всяка събота. И аз го преживях много тежко. Защото, Учителят ме гони, разбираш ли? Това беше все едно, че аз дойдох до самоубийство тогава във вътрешните си борби. Но слава Богу не направих тая глупост. Щото, ако я бях направила е грешка непоправима.
към текста >>

41. 38. НАЧАЛОТО НА СТЕНОГРАФИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Брат Радославов ме предложил на Учителя и Учителя казал: „Кажете й да седне на масата".
В гимназията ми е била по химия учителка. Тя е десетина години по-голяма от мене. Така че като отидох, като седнах после в 1921 год. на масата и двете ми бяха вече така близки, не ми бяха чужди, щото от по-рано ги знаех. Аз седнах, когато Паша изпратиха учителка в Русе и понеже Савка остана сама стенографка, намериха че тя е още много млада и е хубаво да има и друг да й помага. Брат Радославов ме предложил на Учителя и Учителя казал: „Кажете й да седне на масата". Паша беше в София учителка и я изпратиха в Русе, един вид за наказание. Там беше само една година. На следващата година не й дадоха работа и тя си остана вече на Изгрева стенографка. В.К.: А Вие кога останахте на Изгрева? Е.А.: Към 1928 год.
към текста >>

42. 72. МАРА БЕЛЧЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул.
Е.А.: Хубава жена беше, много хубава жена беше. После, тя преживя едно разочарование, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила. Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който й взел парите пък не й направил апартамента. В.К.: Кой беше това? Е.А.: Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище" 14. Сега защо така ставаше, защо тези работи така станаха не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора които не са човеци за новото учение. Какво да ви кажа повече нямам думи за огорчението на Мара Белчева от този набеден бял брат. Той я измами жестоко, обра я. Като се направи това, не идваше на беседите, престана да идва.
към текста >>

43. 75. ИВАН РАДОСЛАВОВ

75. ИВАН РАДОСЛАВОВ Брат Иван Радославов ми е бил четири години учител в гимназията.
75. ИВАН РАДОСЛАВОВ Брат Иван Радославов ми е бил четири години учител в гимназията. Той беше човек с голяма ерудиция. Той беше от бесарабските българи. Всъщност жена му е тръгнала в Братството първа. Той имаше две деца - син и дъщеря. Синът му беше малко разстроен психически, а дъщерята имаше епилептични припадъци.
към текста >>

Но помня един брат ми разказваше, че когато били в Боровец на летуването и той бил там с децата си Радославов и този разстроеният син, на трима братя им е казал, и на тримата различни неща съвсем верни.
В1922 год. синът му изчезна. Излязъл от къщи и не се върнал. Никъде не се намери. Какво е станало с него не зная. Но помня един брат ми разказваше, че когато били в Боровец на летуването и той бил там с децата си Радославов и този разстроеният син, на трима братя им е казал, и на тримата различни неща съвсем верни. И те останали поразени от това което им е говорил, че един луд човек може да им каже такива неща. Значи друг е влязъл и им е казал, но това помня за тях, сега какво им е казал разбира се не зная. Но казаха: „На тримата каквото ни каза, беше съвсем вярно". И той беше така доста натоварено семейство с тези деца. Жена му заради тях отишла да пита Учителя, но после тя имала някакви сънища, които не е могла да разбере и заради тях се е отделила от Учителя.
към текста >>

Когато майката на Паша заболяла, тя иска цяр нали за майка си и по този случай Радославова я завежда при Учителя.
И той беше така доста натоварено семейство с тези деца. Жена му заради тях отишла да пита Учителя, но после тя имала някакви сънища, които не е могла да разбере и заради тях се е отделила от Учителя. А пък тя е била учителка на Паша. И Паша я познавала и Паша чрез тях се запознава с Учителя. Тя я завела при Учителя. Когато майката на Паша заболяла, тя иска цяр нали за майка си и по този случай Радославова я завежда при Учителя. Тя мислела, че Паша е такава свободомислеща комунистка, защото тя се носеше много скромно. Тя ми беше учителка, но Паша много скромно се обличаше. Не беше нито кокетка, нито нищо. Пък така се носеха тези жени с идеали които бяха. Нали, да речем, както една толстоистка би се носила, както една комунистка с идеал на която е комунизмът.
към текста >>

Той Радославов беше много симпатичен човек, добряк с много голяма ерудиция и знание, неговите уроци по история ми са били едни от най-интересните.
Сега те са на власт вече и комунистите тука си туриха едни миниджупи и така нататък. Но тогава не беше така в оня период на идеализъм. И отива при Учителя и вече след туй Паша си остава в Братството. Но тя до края на живота си не се е отделила. И не е могла да срещне друг човек, но в замяна на това пък в братското Слово остана до края на живота си. Той Радославов беше много симпатичен човек, добряк с много голяма ерудиция и знание, неговите уроци по история ми са били едни от най-интересните. Много хубаво говореше. Никога не ставаше, винаги седеше на катедрата и като започне да говори, ще вземе края, както е отворен дневника, връхчето и така с пръстите и почва да говори. Никога не е чел, никога не е поглеждал листчета, но много богати и хубави лекции изнасяше. Да ви кажа, иначе беше много доверчив човек. Каквото му кажеха, това правеше.
към текста >>

След като направихме салона на Изгрева, той не знам какво нещо му обещал, какво да прави, не знам какво и пак Радославов му подписал някаква полица, станал му поръчител.
Никога не ставаше, винаги седеше на катедрата и като започне да говори, ще вземе края, както е отворен дневника, връхчето и така с пръстите и почва да говори. Никога не е чел, никога не е поглеждал листчета, но много богати и хубави лекции изнасяше. Да ви кажа, иначе беше много доверчив човек. Каквото му кажеха, това правеше. И този Цанев и него изигра. След като направихме салона на Изгрева, той не знам какво нещо му обещал, какво да прави, не знам какво и пак Радославов му подписал някаква полица, станал му поръчител. Та после трябваше за да погаси полицата и другата къща да продаде, и салона ни взеха. Разбирате ли, стана едно необикновено нещо. Сега по какви пътища стана. Салонът на ул. „Оборище" 14 беше на неговото място, да.
към текста >>

Брат Радославов, когато вторият път закъсва с къщата си и този Цанев за втори път го изиграва.
„Оборище" 14 беше на неговото място, да. Той го даде. Те го взеха братята, изплатиха му дълговете, защото имал дългове, изплатиха му дълговете, направиха салона. Но пак нещо объркал после. Оня Цанев го изигра отново, стана отново поръчител и заради неизплатена полица взеха салона и мястото. Брат Радославов, когато вторият път закъсва с къщата си и този Цанев за втори път го изиграва. Когато виждат, че той изхарчил всички пари, които взел и нищо не направил, заедно с адвоката си отиват при Учителя за да им даде съвет. Адвокатът обяснява какво е станало на Учителя. Аз не зная какво е говорил вече, но когато излиза оттам, той се кара на брат Радославов: „Абе Радославов, като имаш такъв умен човек, който разбира толкова хубаво от юридическите въпроси, какво си тръгнал да правиш на своя глава всички работи! Що не си го питал? " Тъй че това ви го казвам като пример, защото пък сам брат Радославов го разказва това нещо, как му се е карал адвоката, че го води при Учителя, който много добре разбира тези работи.
към текста >>

Аз не зная какво е говорил вече, но когато излиза оттам, той се кара на брат Радославов: „Абе Радославов, като имаш такъв умен човек, който разбира толкова хубаво от юридическите въпроси, какво си тръгнал да правиш на своя глава всички работи!
Но пак нещо объркал после. Оня Цанев го изигра отново, стана отново поръчител и заради неизплатена полица взеха салона и мястото. Брат Радославов, когато вторият път закъсва с къщата си и този Цанев за втори път го изиграва. Когато виждат, че той изхарчил всички пари, които взел и нищо не направил, заедно с адвоката си отиват при Учителя за да им даде съвет. Адвокатът обяснява какво е станало на Учителя. Аз не зная какво е говорил вече, но когато излиза оттам, той се кара на брат Радославов: „Абе Радославов, като имаш такъв умен човек, който разбира толкова хубаво от юридическите въпроси, какво си тръгнал да правиш на своя глава всички работи! Що не си го питал? " Тъй че това ви го казвам като пример, защото пък сам брат Радославов го разказва това нещо, как му се е карал адвоката, че го води при Учителя, който много добре разбира тези работи. Учителят казваше така: „Материалните работи ще ги уреждате по материалните закони на земята. Духовните работи те не принадлежат на материалните, но материалните работи ще ги уреждате така". И затуй даже сега като не бяхме юридическа личност, затова Той даваше на отделни лица да запишат на свое име братски имоти, които смяташе че ще бъдат честни, че няма да кажат че е тяхно.
към текста >>

" Тъй че това ви го казвам като пример, защото пък сам брат Радославов го разказва това нещо, как му се е карал адвоката, че го води при Учителя, който много добре разбира тези работи.
Брат Радославов, когато вторият път закъсва с къщата си и този Цанев за втори път го изиграва. Когато виждат, че той изхарчил всички пари, които взел и нищо не направил, заедно с адвоката си отиват при Учителя за да им даде съвет. Адвокатът обяснява какво е станало на Учителя. Аз не зная какво е говорил вече, но когато излиза оттам, той се кара на брат Радославов: „Абе Радославов, като имаш такъв умен човек, който разбира толкова хубаво от юридическите въпроси, какво си тръгнал да правиш на своя глава всички работи! Що не си го питал? " Тъй че това ви го казвам като пример, защото пък сам брат Радославов го разказва това нещо, как му се е карал адвоката, че го води при Учителя, който много добре разбира тези работи. Учителят казваше така: „Материалните работи ще ги уреждате по материалните закони на земята. Духовните работи те не принадлежат на материалните, но материалните работи ще ги уреждате така". И затуй даже сега като не бяхме юридическа личност, затова Той даваше на отделни лица да запишат на свое име братски имоти, които смяташе че ще бъдат честни, че няма да кажат че е тяхно. Защото имаме друг случай, дето така наследниците, аз не знам 100%, но чух че когато наследниците на Моис Коен заминали, нещо Братството е трябвало да плати, неговия дял. Само за тоз случай съм чула, щото него го убиха и той беше фабрикант, нищо не знам защо работниците му го убиха.
към текста >>

44. 90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША

Брат Радославов - Иван Радославов беше образован човек, но старчески години и т.н.
В.К.: Какво казвате сестра й беше интересен човек. Е.А.: Аня беше строга, учителка беше. Строга, но в същото време такова милосърдие можеше да направи. Тя можеше и го направи. Аз присъствах така. Брат Радославов - Иван Радославов беше образован човек, но старчески години и т.н. направи някои грешки, там с имота и ни взеха една част от имота, от братския имот, не от другия. Дъщеря му при бомбардировките се помина и той остана сам. А той е един от тия тримата, които са отишли при Учителя да искат Гумнеров да го изгонят. В.К.: Учителят да се махне от дома на Гумнеров. Е.А.: Да.
към текста >>

Но Учителят не се махна разбира се и когато един път Аня казва, че ще отиде да чисти на Радославов стаята му.
направи някои грешки, там с имота и ни взеха една част от имота, от братския имот, не от другия. Дъщеря му при бомбардировките се помина и той остана сам. А той е един от тия тримата, които са отишли при Учителя да искат Гумнеров да го изгонят. В.К.: Учителят да се махне от дома на Гумнеров. Е.А.: Да. Но Учителят не се махна разбира се и когато един път Аня казва, че ще отиде да чисти на Радославов стаята му. Щото е стар, възрастен човек и сам. „Аня, и аз ще дойда да помогна". Щото учител ми е бил четири години и така беше много с ерудиция голяма човек. И като отидох, аз в живота си не съм виждала толкова дървеници. Аз ти казвам.
към текста >>

45. .177. ЗАДАЧИТЕ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Брат Радославов - учител дава част от мястото си за салона на ул.
И толкоз. Салонът беше голям и хубав. Учителят идваше редовно на беседите. Там в салона още като бяхме една вечер Учителят казва, ставаше въпрос, че ние искахме да построим салон, понеже бяхме купили вече мястото на Ваучер. И търсехме къде да построим салона. Брат Радославов - учител дава част от мястото си за салона на ул. „Оборище" 14. Една голяма част, защото имал голямо място и Учителят приема разбира се. Учителят поставя въпроса къде да се построи салона на ул. „Оборище" 14 или на Изгрева. Учителят дори направи да се изтегли жребие.
към текста >>

Които искат да се построи салон на мястото на Радославов да вдигнат ръка.
„Оборище" 14. Една голяма част, защото имал голямо място и Учителят приема разбира се. Учителят поставя въпроса къде да се построи салона на ул. „Оборище" 14 или на Изгрева. Учителят дори направи да се изтегли жребие. Които искат да се построи салон на мястото на Радославов да вдигнат ръка. Вдигнаха ръка всички. След това кои искат на Изгрева, да дигнат ръка, бяха само 5-6 души. Понеже и аз бях една от тези, които вдигнаха, на мен много ми хареса на Изгрева да ходим. После трябва да кажа, че още първата година на класа братята започнаха да живеят на Изгрева. В 1922 год.
към текста >>

В.К.: Значи Учителят постави въпроса за построяване на салон на мястото на Радославов или на Изгрева.
Но виж как, ние ходихме с Учителя за изгрев. Като имахме място вече не ходехме по гората, ами идваме на мястото на Изгрева. Преди ни гонеха, но оттук нямаше кой да ни гони. Гонеха ни ония преди, които пазеха новопосадения парк. Тогава не даваха да се тъпче, защото беше млада гора. В.К.: Значи Учителят постави въпроса за построяване на салон на мястото на Радославов или на Изгрева. Е.А.: Понеже болшинството беше за мястото на Радославов, то решението беше да се построи салон на мястото на Радославов в града. Салонът се построи 1923 год. В тоя салон бяхме до 1926 год. В.К.: Но и този опит излезе несполучлив на ул. „Оборище"14. Е.А.: Поради това, че имаше злоупотребление.
към текста >>

Е.А.: Понеже болшинството беше за мястото на Радославов, то решението беше да се построи салон на мястото на Радославов в града.
Като имахме място вече не ходехме по гората, ами идваме на мястото на Изгрева. Преди ни гонеха, но оттук нямаше кой да ни гони. Гонеха ни ония преди, които пазеха новопосадения парк. Тогава не даваха да се тъпче, защото беше млада гора. В.К.: Значи Учителят постави въпроса за построяване на салон на мястото на Радославов или на Изгрева. Е.А.: Понеже болшинството беше за мястото на Радославов, то решението беше да се построи салон на мястото на Радославов в града. Салонът се построи 1923 год. В тоя салон бяхме до 1926 год. В.К.: Но и този опит излезе несполучлив на ул. „Оборище"14. Е.А.: Поради това, че имаше злоупотребление. Сега как стана, що стана нищо не знам и не съм питала, но някаква злоупотреба имаше.
към текста >>

46. 179. ДОВЕРИЕ И НЕДОВЕРИЕ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Защото салона, където беше построен беше мястото на Иван Радославов.
Как беше името му, ако се сетя ще го кажа. Който се занимаваше с покупко-продажби на къщи. Предприемач. Сетих се, казваше се Цанов. И нашият салон на ул. „Оборище" 14 го загубихме по негова вина. Защото салона, където беше построен беше мястото на Иван Радославов. Ти си чел нещо от него и знаеш. И той без да пита Учителя, това което му казва братът и предприемача го прави. Никакъв брат, а само предприемач. А това костваше да вземат салона. И ние тогава се качихме горе на Изгрева.
към текста >>

47. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Ами той единият е Радославов, единият е Тодор Бъчваров, а другият Котев.
Е.А.: Да, разказваха ми го. В.К.: След това ти виждаш как самият Учител те кара лично да го поканиш на масата му. И този приятел кой беше, откъде беше? Е.А.: От София беше. Той беше един от тези тримата, дето отидоха да дават съвет на Учителя да се премести от дома на Петко Гумнеров. В.К.: Ами той единият е Радославов, единият е Тодор Бъчваров, а другият Котев. Е.А.: Котев, да. В.К.: Значи за Котев става въпрос. В.К.: Сега четем: „Веднъж един брат ми разказваше как той говорил и упрекнал Учителя, защото дал съвет на едно негово близко същество, на този брат, който той не одобрявал". Е.А.: Да. В.К.: За кой се отнасяше този?
към текста >>

48. 08.През един зимен ден

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Иван Радославов, мой учител по история от гимназията казал на Учителя, че идва на беседите негова ученичка, която знае стенография и питал Учителя, да ме покани ли да помагам при записването на беседите, понеже Савка остана сама стенографа.
Учителят държа три беседи вечер, на които аз не можах да отида, защото баща ми не ме пусна. Аз послушах, но ми беше много тъжно. В 1921 год. през септември Паша Теодорова я пратиха да учителства в Русе. Остана само Савка да стенографа. Иван Радославов, мой учител по история от гимназията казал на Учителя, че идва на беседите негова ученичка, която знае стенография и питал Учителя, да ме покани ли да помагам при записването на беседите, понеже Савка остана сама стенографа. Учителят казал: „Поканете я". Той ми каза това и аз веднага купих моливи и тетрадка, и седнах на стенографското място в салона на „Турнферайн". Не отидах да кажа и да благодаря на Учителя за поканата и доверието, което ми оказват. Със Савка си разпределихме работата, които беседи ще дешифрира тя и кои аз. Като се отвориха класовете в началото на 1922 год.
към текста >>

49. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора.
Е.А.: Паша. След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите. В нея са влизали изтъкнати членове на братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали. Комисията е била многочленна и не много удобна за такава работа. В.К.: Кои са влизали в нея? Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора. Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот". И първа и втора годишнина от лекциите на Общия клас. От първите печатани лекции се вижда, че те са останали почти така, както са дешифрирани. Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството.
към текста >>

50. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

След преместването на Паша в Русе брат Иван Радославов, който ми беше учител в гимназията по история и ме познаваше, разбрал, че съм стенографка и попитал Учителя, може ли да ми предложи да стенографирам беседите.
Аз посещавах беседите на Учителя от 1920 год. и си водех стенографски бележки за себе си. През 1920 год. аз се явих на конкурс за стенографка в Народното събрание и цялата зима докато траеше сесията аз редовно стенографирах заседанията в Народното събрание. И така добих малък опит по бързопис. След преместването на Паша в Русе брат Иван Радославов, който ми беше учител в гимназията по история и ме познаваше, разбрал, че съм стенографка и попитал Учителя, може ли да ми предложи да стенографирам беседите. Учителят казал: „Поканете я! " като ми каза това братът, че Учителят приел аз да стенографирам, аз само си купих тетрадки и моливи и седнах на стенографската маса. Дори не отидох да благодаря на Учителя, че ме е приел за стенографка на Словото My. В.К.: Значи минахте през Народното събрание? Е.А.: Да минах през там.
към текста >>

И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул.
Тя е била собственост на Баучер, един англичанин, който е приятел на българите и който подарил това място на своя слуга, разсилен, а самият той го продава. Братството купува това място от 5-6 декара. Това беше голямо облекчение за всички ни. На това място можехме после да посрещаме изгрева, защото след парка нямаше нищо построено на изток. Хоризонтът беше съвсем свободен. И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул. „Оборище" №14 да се построи салон на братството. Понеже братството нарастна, нужда имаше да има свой салон, който да бъде център, както за лекциите и беседите, така и за изявата на братския живот. Веднъж след една лекция в Общия клас в „Турферайн", след като Учителят завърши лекцията си, направи запитване до класа. Братството беше решило да прави свой салон и Учителят попита: „Къде искате да построим салона? На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева?
към текста >>

На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева?
И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул. „Оборище" №14 да се построи салон на братството. Понеже братството нарастна, нужда имаше да има свой салон, който да бъде център, както за лекциите и беседите, така и за изявата на братския живот. Веднъж след една лекция в Общия клас в „Турферайн", след като Учителят завърши лекцията си, направи запитване до класа. Братството беше решило да прави свой салон и Учителят попита: „Къде искате да построим салона? На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева? Тези, които искат да се построи салона на мястото на Радославов да вдигнат ръка". Почти всички вдигнаха ръка. „А тези, които искат да се построи салон на Изгрева да вдигнат ръка". Вдигнахме само 5-6 души и естествено салонът се построи на ул. „Оборище". Още тогава ми направи впечатление, че Учителят предложи като възможност да се построи салон на Изгрева.
към текста >>

Тези, които искат да се построи салона на мястото на Радославов да вдигнат ръка".
„Оборище" №14 да се построи салон на братството. Понеже братството нарастна, нужда имаше да има свой салон, който да бъде център, както за лекциите и беседите, така и за изявата на братския живот. Веднъж след една лекция в Общия клас в „Турферайн", след като Учителят завърши лекцията си, направи запитване до класа. Братството беше решило да прави свой салон и Учителят попита: „Къде искате да построим салона? На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева? Тези, които искат да се построи салона на мястото на Радославов да вдигнат ръка". Почти всички вдигнаха ръка. „А тези, които искат да се построи салон на Изгрева да вдигнат ръка". Вдигнахме само 5-6 души и естествено салонът се построи на ул. „Оборище". Още тогава ми направи впечатление, че Учителят предложи като възможност да се построи салон на Изгрева. Явно е било, че планът на Учителя е бил да се построи салонът на Изгрева.
към текста >>

В.К.: Иван Радославов е учител по история.
И Учителят казва: „И аз ще дойда". И това беше първата лекция на Младежкия клас. Когато приятелите чуха, че Учителят е държал на младите беседа, така някак се засегнаха, че на другия ден вечерта Учителят държа на тях. И това беше първата лекция на Общия клас. И така си вървяха лекциите последователно. В.К.: Иван Радославов е учител по история. Той е написал „Где е истината? " Е.А.: Той е написал една книга за обяснения там, за защита учението на Учителя от нападките. Той имаше голяма еродиция. Той беше с голяма култура човек. В.К.: Аз съм чел „Где е истината" и по-добра защита на Учителя не съм срещал.
към текста >>

51. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-1

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Е.А.: Е, възрастни - Петко Епитропов, дядо Благо, Иван Радославов беше.
В.К.: Каква е тази комисия? Е.А.: Комисия от братя. В.К.: Кои бяха тия братя? Е.А.: Които бяха така като най-интелигентните. В.К.: В тия години са възрастните братя. Е.А.: Е, възрастни - Петко Епитропов, дядо Благо, Иван Радославов беше. Епитропов, той беше повече в други работи. В.К.: Значи дядо Благо и други. Е.А.: Знаеш ли кои бяха още? Двама братя от София, ама не им знам имената. Ех, братя, изтъкнати братя, които минаваха за такива.
към текста >>

Брат Радославов ме предложи на Учителя, понеже Савка беше млада, Савка не беше много опитна така.
Значи тя стоя там само една година. Е.А.: Само една година, да. В.К.: През това време Савка остава тука. Е.А.: Савка и аз. Двете бяхме. Брат Радославов ме предложи на Учителя, понеже Савка беше млада, Савка не беше много опитна така.
към текста >>

52. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

И той изигра и Радославов.
до 1927 год. Защо го загубихте тоя салон? Там са станали такива мошенничества? Е.А.: Нечестни работи, защото този брат, който беше предприемач. В.К.: Той е мошеник, предприемач е бил. И той изигра и Радославов. Е.А.: И Братството. В.К.: Сега да не би да има друго някакво прегрешение на учениците, по отношение на Школата? Е.А.: He. В.К.: За да им се отнеме салона. Е.А.: Е, то вече е друг въпрос.
към текста >>

53. 08 - 03. НА ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

„Оборище" 24, там беше салонът и беше къща на брат Радославов Иван, който беше много известен като историк на времето.
Словото се печаташе в печатницата на „Земеделско знаме" на ул. „Врабча" 2. „Житно зърно" мисля че печаташе друг печатар. Влад Пашов там работеше, мисля, че школните лекции се печатаха. Отначало ние си имахме печатница на ул. „Оборище" 24, там беше салонът и беше къща на брат Радославов Иван, който беше много известен като историк на времето. Един от най-добрите историци на времето. В. К.: Как се построи салонът на ул. „Оборище" 24? Г. С.: Аз отидох при заварено положение. Кой и как го постори, не зная.
към текста >>

В. К.: Значи това е било къща на Иван Радославов.
В. К.: Как се построи салонът на ул. „Оборище" 24? Г. С.: Аз отидох при заварено положение. Кой и как го постори, не зная. Наши приятели са го построили. В. К.: Значи това е било къща на Иван Радославов. Г. С.: Дворът на Иван Радославов, къщата си беше вътре и салонът беше до нея. В двора имаше барака и там беше печатницата. Знам, Влад и Сава Калименов отначало там са работили. Една сестра от Панагюрище, забравих й името, Виола ли беше забравих, тя работеше в печатницата, а аз тогава бях в държавна печатница. Това беше малка печатница, няколко каси там и тези необходими съоръжения - машини при избор на много букви - много малко бяха.
към текста >>

Г. С.: Дворът на Иван Радославов, къщата си беше вътре и салонът беше до нея.
„Оборище" 24? Г. С.: Аз отидох при заварено положение. Кой и как го постори, не зная. Наши приятели са го построили. В. К.: Значи това е било къща на Иван Радославов. Г. С.: Дворът на Иван Радославов, къщата си беше вътре и салонът беше до нея. В двора имаше барака и там беше печатницата. Знам, Влад и Сава Калименов отначало там са работили. Една сестра от Панагюрище, забравих й името, Виола ли беше забравих, тя работеше в печатницата, а аз тогава бях в държавна печатница. Това беше малка печатница, няколко каси там и тези необходими съоръжения - машини при избор на много букви - много малко бяха. Затуй отначало първите книги не са така добре технически издържани, защото нямаха условия приятелите.
към текста >>

54. 09 - 169. УЧИТЕЛЮ, ЗАЩО ИЗБРАХТЕ БЪЛГАРИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

По това време Учителят бе интерниран от София във Варна от тогавашния министър- председател, д-р Васил Радославов.
169. УЧИТЕЛЮ, ЗАЩО ИЗБРАХТЕ БЪЛГАРИЯ През есента на 1915 година посетих Учителя във Варна, в хотел „Лондон". По това време Учителят бе интерниран от София във Варна от тогавашния министър- председател, д-р Васил Радославов. Причината за интернирането бе тая, че Учителят бе казал, че Германия ще загуби войната и че съюзът ни с Германия води България към катастрофа. И действително така стана, както бе казал Учителят, но Радославов избяга, напусна България. Посетих Учителя в хотела и го попитах: „Учителю, защо вие избрахте България за център на Новото Учение и движение? " - „Защото в България има много планини", беше неговият отговор. Аз останах учуден, но въпреки това не запитах повече, защото зная, че Великите Учители говорят малко и кратко.
към текста >>

И действително така стана, както бе казал Учителят, но Радославов избяга, напусна България.
169. УЧИТЕЛЮ, ЗАЩО ИЗБРАХТЕ БЪЛГАРИЯ През есента на 1915 година посетих Учителя във Варна, в хотел „Лондон". По това време Учителят бе интерниран от София във Варна от тогавашния министър- председател, д-р Васил Радославов. Причината за интернирането бе тая, че Учителят бе казал, че Германия ще загуби войната и че съюзът ни с Германия води България към катастрофа. И действително така стана, както бе казал Учителят, но Радославов избяга, напусна България. Посетих Учителя в хотела и го попитах: „Учителю, защо вие избрахте България за център на Новото Учение и движение? " - „Защото в България има много планини", беше неговият отговор. Аз останах учуден, но въпреки това не запитах повече, защото зная, че Великите Учители говорят малко и кратко. И аз, след като следях беседите в продължение на много години, най-после намерих отговора. Понеже в Тибет, в най-високите планини на Азия, Хималаите има един духовен център, който се казва Агарта.
към текста >>

55. 09 - 296. ТРИМАТА БРАТЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

296. ТРИМАТА БРАТЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ Това било през време на Европейската война, когато Учителят бил интерниран в град Варна от министър-председателя, д-р Васил Радославов.
296. ТРИМАТА БРАТЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ Това било през време на Европейската война, когато Учителят бил интерниран в град Варна от министър-председателя, д-р Васил Радославов. Учителят живеел в хотел „Лондон", на шестия етаж. Там го посетили тримата братя от Айтос: Филип, Божил и Крум. Посещението траяло повече от обикновено. Дошло време за тръгване. Те току поглеждали часовниците си и пресмятали времето до тръгването на влака.
към текста >>

56. 11 - 5. ОТ ВЕКОВЕ В ШКОЛАТА

На брат Иван Радославов и Люба Радославови, в техния дом беше салонът.
Отиваме заедно, връщаме се, защото за пръв път отивам в София и правя си аз сметката къде трябва да мина, щото ако го няма, да знам как да се върна. Отивам, беше в градината. Баща ми даде едно писмо и аз го сложих в джоба си, имах джоб и сложих писмото в себе си, и отивам. На ул. „Оборище" имаше една малка стаичка, вън от салона. На брат Иван Радославов и Люба Радославови, в техния дом беше салонът. Много мили хора - той историк, гимназиален учител беше. И отивам, имаше група братя и сестри млади и аз целувам ръка на Учителя и рекох да дам нещо, един брат се обади и каза: „Сега не е време." - „Ама това е само едно писмо." Учителят: „Дай писмото. Сега, Верка, ще го сложа в джоба си, после ще прочета писмото." И отивам аз в салона и сядам на третия ред от катедрата на Учителя. А Мария Тодорова беше пианистката, пък брат Симеонов - цигулар. И като гръмна салонът, като запяха, наредени сестрите, тука жените, от другата страна братята, В.К.: Значи братята и сестрите на отделни места.
към текста >>

57. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Блъсков (от Шумен), Минко Радославов (учител в Ески-Джумая; той подписва и за учителите в Осман-Пазар и Тича), Хр. В.
157-160; те се потвърдяват от митрополита Симеона и подписват от участвувалите в събора учители: В. Друмев, известен писател, отпосле Търновски митрополит Климент, който дошел от Браила и бил секретар на събора, Д. Костадинов, А. Кесяков, Стефан В. Деребеев (учител във Варна), Т Байчов, Илия Р. Блъсков (от Шумен), Минко Радославов (учител в Ески-Джумая; той подписва и за учителите в Осман-Пазар и Тича), Хр. В. Груев (учител в Котел), Н. И. Калипетровски (учител в Провадия), Д. Станчев, учител в с. Юшенлии (днес Ботево, Варненско; той е представител и на Пазарджишките учители), Ив. Костадинов (учител в Ени-Пазар), Ю.
към текста >>

58. СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО

8 март 1922 г.

ТОМ 12

„Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВОАлександър Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ. математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков - студ.математика; „Регенска" 30Георги Радев-студ.математика; бул. „Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ. медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул. „Фердинанд" 130Петър ПоповСавка [Керемидчиева]Симеон Симеонов - нотариус; „Раковска" 154Сотирка Бабаджова - ученичка ББ; „Оборище" 65Стефанка Гунева - аптекарка; „Бр. Миладинови" 114Стоян ДжуджевСтоян Караенев - студент; бул. „Фердинанд" 85Тодор Попов - студ.естеств.; „Софроний" 85Христо Койчев - Княжево 211Цветанка Гатева - Симеонова - художничка; „Раковска" 154Цветанка Щилянова - художничка; „Евлогий Георгиев" 54Цеко Етугов - електротехник; „Раковска" 129 28 братя 22 сестри и Василка като гостенка 8 март 1922 г. Сряда София
към текста >>

59. 16. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБОРА В 1915 г. И РАЗТУРЯНЕТО МУ

Стефан Тошев

Но те не се вслушаха в това ми предупреждение..." И още на другия ден министър-председателят Радославов, интернира Учителя във Варна, дето остана до края на войната.) Това тайно съобщение, което Учителят направи пред нас, още до вечерта става достояние на военния комендант в Търново.
В предния ден следобед, една група от десетина души, между които бях и аз (а също и търновският адвокат и народен представител Драган Попов - демократ), той насаме постави въпроса на Учителя за изхода на започналата Първа световна война - „Съглашението" ли, или „Съюзът" ще победи. Българското правителство и цар Фердинанд не бяха се още формално обвързали, но беше ясно, че България ще върви с Германия и Италия, а не с Англия и пр. Учителят пред нас безрезервно заяви, че победата ще бъде на страната на „Съглашението", както и стана. (Знаем, че през войната в една своя беседа в големия салон „Радикал" в София, дето са присъствали и доста видни софиянци, зап. генерал Вазов, поетът Иван Вазов и др., Учителят е заявил: „Своевременно уведомих и царя, и правителството, че в тази война ще победи „Съглашението", начело с Англия. Но те не се вслушаха в това ми предупреждение..." И още на другия ден министър-председателят Радославов, интернира Учителя във Варна, дето остана до края на войната.) Това тайно съобщение, което Учителят направи пред нас, още до вечерта става достояние на военния комендант в Търново. Кой издаде тайната не е важно, но то е станало неумишлено, уж пред верни хора... Даде ни се срок. Уведомен е бил по телефона Радославов и той заповядал всички, които сме от Търново още на другия ден да напуснем Търново. Учителят, заедно с казанлъшките приятели, замина за Казанлък. Аз предупредих Учителя, че с мен ще дойде в Севлиево брат Минко Костакев от Търново (силен медиум - висши духове говореха чрез него в пълен транс), дето ще имаме няколко духовни събрания. Разбрах, че Учителят благослови тази моя инициатива.
към текста >>

Уведомен е бил по телефона Радославов и той заповядал всички, които сме от Търново още на другия ден да напуснем Търново.
Учителят пред нас безрезервно заяви, че победата ще бъде на страната на „Съглашението", както и стана. (Знаем, че през войната в една своя беседа в големия салон „Радикал" в София, дето са присъствали и доста видни софиянци, зап. генерал Вазов, поетът Иван Вазов и др., Учителят е заявил: „Своевременно уведомих и царя, и правителството, че в тази война ще победи „Съглашението", начело с Англия. Но те не се вслушаха в това ми предупреждение..." И още на другия ден министър-председателят Радославов, интернира Учителя във Варна, дето остана до края на войната.) Това тайно съобщение, което Учителят направи пред нас, още до вечерта става достояние на военния комендант в Търново. Кой издаде тайната не е важно, но то е станало неумишлено, уж пред верни хора... Даде ни се срок. Уведомен е бил по телефона Радославов и той заповядал всички, които сме от Търново още на другия ден да напуснем Търново. Учителят, заедно с казанлъшките приятели, замина за Казанлък. Аз предупредих Учителя, че с мен ще дойде в Севлиево брат Минко Костакев от Търново (силен медиум - висши духове говореха чрез него в пълен транс), дето ще имаме няколко духовни събрания. Разбрах, че Учителят благослови тази моя инициатива. И имаше чудни резултати...
към текста >>

60. 17. СТЕФАН БЕЛЕВ

Стефан Тошев

И за няколко месеца при управлението на кабинета Радославов, Стефан Белев беше окръжен управител в град Охрид.
Дотогава приятелските връзки с Белеви станаха много близки и сърдечни. По тяхно настояване, когато отивах по за няколко дни в София, гостувах в дома им. Те станаха ученици от Школата на Учителя от Търновския Събор през август 1914 г. През Търновските събори сме имали много продължителни беседвания. През Първата световна воина град Охрид в Македония беше за известно време част от България. И за няколко месеца при управлението на кабинета Радославов, Стефан Белев беше окръжен управител в град Охрид. Брат Белев четеше окултна литература и на английски. Учителят започна да дава окултни гимнастически упражнения, като всяко упражнение се предшествуваше от окултна формула. Белеви разбраха, че аз често отивам при Учителя за разговори насаме и като бивш член на Теософското общество съм успял да схвана доста важни неща от Учението Му. И като интелигентен човек и бивш учител, умея добре и правилно да излагам схващанията на Учителя по разни въпроси, от които те живо се интересуваха. И това усилваше приятелството ни.
към текста >>

61. 2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ

Паша Теодорова

Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух да се спомене името господин Дънов - непознато за мене лице, но особено ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на един мой колега, и мой бивш учител, историк, Иван Радославов.
Така задоволяват своя двустранен интерес на ума, сърцето, душата и духа си. Това са ония човеци, за които Христос е казал „Богове сте", и Бог, т.е. Божественото начало живее у вас. Тия хора, получили сладкия нектар от цветята, преработват го не в мед за ядене, а в онзи жизнен елексир, който води към безсмъртието, към вечния живот. Най-после пристъпвам към заглавието „епохалното посещение". Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух да се спомене името господин Дънов - непознато за мене лице, но особено ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на един мой колега, и мой бивш учител, историк, Иван Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на моя колега, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие също моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и с готовност да чуят защо ги търся. На въпроса ми: „Какво ще кажете за господин Дънов", когото те познават, първа проговори госпожа Радославова. Тя каза: „Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега ще ви кажа следното: Той е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека." - „Щом е така, моля Ви се, заведете ме при него, искам да го посетя." Тя мислила, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова не ми каза, че е духовен човек. Обаче аз помолих още един път и настоях да ме заведе.
към текста >>

На въпроса ми: „Какво ще кажете за господин Дънов", когото те познават, първа проговори госпожа Радославова.
Тия хора, получили сладкия нектар от цветята, преработват го не в мед за ядене, а в онзи жизнен елексир, който води към безсмъртието, към вечния живот. Най-после пристъпвам към заглавието „епохалното посещение". Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух да се спомене името господин Дънов - непознато за мене лице, но особено ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на един мой колега, и мой бивш учител, историк, Иван Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на моя колега, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие също моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и с готовност да чуят защо ги търся. На въпроса ми: „Какво ще кажете за господин Дънов", когото те познават, първа проговори госпожа Радославова. Тя каза: „Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега ще ви кажа следното: Той е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека." - „Щом е така, моля Ви се, заведете ме при него, искам да го посетя." Тя мислила, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова не ми каза, че е духовен човек. Обаче аз помолих още един път и настоях да ме заведе. Тя се съгласи и определихме деня, в който да ме заведе. Той беше именно 19 юли, три часа след обяд. Взехме трамвая в определения ден и час и стигнахме на улица „Опълченска" 66, дето живееше господин Дънов.
към текста >>

Госпожа Радославова запита господин Дънов дали е свободен, и веднага след нея влязох аз.
Тя каза: „Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега ще ви кажа следното: Той е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека." - „Щом е така, моля Ви се, заведете ме при него, искам да го посетя." Тя мислила, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова не ми каза, че е духовен човек. Обаче аз помолих още един път и настоях да ме заведе. Тя се съгласи и определихме деня, в който да ме заведе. Той беше именно 19 юли, три часа след обяд. Взехме трамвая в определения ден и час и стигнахме на улица „Опълченска" 66, дето живееше господин Дънов. Госпожа Радославова запита господин Дънов дали е свободен, и веднага след нея влязох аз. Влязох вътре, поздравих, и докато се канех да се ръкувам с Учителя - така ще Го наричам вече в своите бележки, защото името господин Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено, както от моето съзнание, така и от съзнанието на всички нас, усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както чувала съм, че когато детето оживее в утробата на майка си, заиграва, както когато срещаш човек, когото с години си очаквал. Така заигра и моето сърце. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя. Докато мислех и се вслушвах в сърцето си, изведнъж то утихна и настана необикновена тишина, като че ли нямам сърце. Всичко това отбелязах в себе си и запитах Учителя какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето си.
към текста >>

62. 4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ

Паша Теодорова

4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета, да посещавам семейство Радославови, с което се разговарях върху прочетеното и по това, което те знаеха и така времето летеше незабелязано.
4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета, да посещавам семейство Радославови, с което се разговарях върху прочетеното и по това, което те знаеха и така времето летеше незабелязано. Силно се интересувах от всичко, което се откри пред мене и разшири моя мироглед. Казвах си: Поех пътя, самоопределих се и вървя с устрем. Запитвах често за Учителя и разбрах, че още през август той е заминал в провинцията и вече октомври свършваше, той не беше се върнал в София. Силно желание имах да се срещна с него и да поговоря по ония въпроси, които бяха вече покълнали в мене и с нетърпение очакваха някоя опитна ръка да ги полее, за да израснат, да се развият и да продължат своя живот. Но това са кълнове, които не изсъхват.
към текста >>

63. 5. ЧАСТНИТЕ УРОЦИ НА ПАША

Гена Папазова

БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

В.К.: Спомняш ли си Иван Радославов?
Всички при нея. Значи, там е спасението. В.К.: Да. Г.П.: Но ги и лъжеха. Лъжеха ги. В.К.: Спомняш ли си Иван Радославов? Г.П.: Разбира се. В.К.: Защото тя описва, нали, че посредством Иван Радославов се запознава с Учителя. Спомняте ли си за него? Аз съм чел от него „Где е истината", една много хубаво написана книга, наистина, и на такъв висок стил, защото не съм срещал и няма човек, който да напише такава книга. Г.П.: Ама това е историк.
към текста >>

В.К.: Защото тя описва, нали, че посредством Иван Радославов се запознава с Учителя.
В.К.: Да. Г.П.: Но ги и лъжеха. Лъжеха ги. В.К.: Спомняш ли си Иван Радославов? Г.П.: Разбира се. В.К.: Защото тя описва, нали, че посредством Иван Радославов се запознава с Учителя. Спомняте ли си за него? Аз съм чел от него „Где е истината", една много хубаво написана книга, наистина, и на такъв висок стил, защото не съм срещал и няма човек, който да напише такава книга. Г.П.: Ама това е историк. В.К.: Да, голяма книга, написана много хубаво. Г.П.: Интелигентен човек, просветен човек.
към текста >>

64. ПАНТЕЛЕЙ КРАЙЧЕВ КАРАПЕТРОВ 1. ПЪРВИ СТЪПКИ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Дядо ми, Крайчо Пантелеев Карапетров е бил съдия-изпълнител, а когато на власт идвала партията на Радославов, в която членувал, той се премествал заедно със семейството си в град София.
БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА ПАНТЕЛЕЙ КРАЙЧЕВ КАРАПЕТРОВ 1. ПЪРВИ СТЪПКИ Баща ми, Пантелей Крайчев Карапетров, е роден в град Панагюрище на 23 март 1902 година. Дядо ми, Крайчо Пантелеев Карапетров е бил съдия-изпълнител, а когато на власт идвала партията на Радославов, в която членувал, той се премествал заедно със семейството си в град София. Така някои от децата му са родени тук. Баба ми, Люба Карапетрова, произхожда от семейство на придворни при царя. Родителите й загинали при злополука и тя останала кръгъл сирак на седемнадесет години. Тогава по съвет на свои близки, сключила брак с дядо ми и заминала за Панагюрище. От този брак се родили десет деца и най-любимото за майка бил моят баща Пантелей.
към текста >>

65. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Люба Радославова - домакиня. 6.
Анна Димова. II СЕСТРИ 2. Сийка Димова - чиновничка в БН Банка. 3. Анка Каназирова. 4. Радка Герова - плетачка. 5. Люба Радославова - домакиня. 6. Юрдана Писинова. 7. Севда Николова. 8. Петранка Лазарова. 9 Добринка... 10. Руска... 11.
към текста >>

66. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

ТОМ 14

Решихме да платиме дълга на Радославова - около 50,000 лева, а всичкия дълг е около 120,000 лева.
Иска се послушание и помощ от приятелите, от братята и сестрите. Най-важния въпрос за вас кой е сега? Кое е най-належаще? Бр. Драган Попов, София: - Да се ликвидира със салона. На 3-ий септември трябва да внесеме 25,000 лева. Решихме да платиме дълга на Радославова - около 50,000 лева, а всичкия дълг е около 120,000 лева. Никой не се грижи за салона, като че е чужд. Даже да се помете не отива никоя сестра от най-ревностните. Бяхме 12 души. Всеки се оттегли и гледа да хвърли товара на други. Имаше комисия, която да прегледа сметките и да докладва.
към текста >>

67. 37. САЛОНЪТ НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

Жечо Панайотов

Трябва да се добави, че мястото за този салон на ул.„Оборище", бе предоставено от брат Иван Радославов от София, който имаше там къща, а салона се построи откъм лицето на двора му.
Може да се каже, че да се предприеме построяване салон за беседите, не бе лесна работа, тъй като трябваше преди всичко да се съберат средства, да се организира строежа. Въпреки всякакъв вид трудности, салонът бе доизкаран и предаден за използване от Братството в София. През всичките тези няколко години, този салон задоволяваше напълно нуждите ни. Когато се засели Изгрева, Учителят намери за по- добре да се направи салона на Изгрева, а този на ул. „Оборище" бе изоставен. Трябва да се добави, че мястото за този салон на ул.„Оборище", бе предоставено от брат Иван Радославов от София, който имаше там къща, а салона се построи откъм лицето на двора му. След освобождаване салона на ул. „Оборище" N 14, яви се идея там да се построи жилищна кооперация. Тогава, брат Деню Цанев се заел с тази работа и поканил братя и сестри да се запишат кооператори, като е разчитал да намери капитал, и да извърши строежа. Обаче, явили са се ред непредвидени пречки, някои създадени от негови неприятели, работата съвсем се обърка и брата стигна до фалит на това предприятие. Наскоро след това, брата се разболя и почина.
към текста >>

Имотът на Иван Радославов, който бе ипотекиран също изчезна след фалита.
Обърна се срещу Учителя и започна много да говори срещу него. Като вижда, че тук на мястото на този салон ще се построи кооперация, ходил е лично при тези, които са искали да се запишат като съкооператори и им говорил „Недейте да се записвате, тъй ще стане, онуй ще стане", а всъщност той е създавал пречките. Той беше адвокат. Беше с един лош орлов профил. И така се дойде до фалит. Имотът на Иван Радославов, който бе ипотекиран също изчезна след фалита. И той остана гол като пушка.
към текста >>

68. 10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ N 14

На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея.
„Сега пък, продължил Учителя да вдигнат ръка онези, които са за построяване на салон на „Изгрева". Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя - Любомир Лулчев и Димитър. С това въпроса е решен. Ще се строи салон на улица „Оборище" N 14. Колко демократично е постъпил Учителя. На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход.
към текста >>

Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен.
С това въпроса е решен. Ще се строи салон на улица „Оборище" N 14. Колко демократично е постъпил Учителя. На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща.
към текста >>

Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти.
Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща. Така заборчлява. И оттам са борчовете. Оттам са дълговете. Братството му предлага да му изплати дълговете, като срещу това той отстъпи празното си място, пред и зад къщата.
към текста >>

69. 30. ДЮШЕМЕТО В СТОЛОВАТА

" А там на Изгрева, бяха докарани гредите на къщата на Иван Радославов на ул.
По онези години, аз имах голяма похватност от сръчност и умения. Видех ли някоя работа как се прави и аз можех да я направя. Направих сметка, какви материали ще са необходими за дюшемето. Отидох в града, купих ги и докарах греди и дъски. Тъкмо стоварвахме гредите, ето Учителят идва и ме пита: „Николай, вие защо не използвате тези греди тук? " А там на Изгрева, бяха докарани гредите на къщата на Иван Радославов на ул. „Оборище" N 14. Този мошешник, който излъга Радославов, а и Братството и взема салона, който бяхме си построили там, беше му казал, че ще му построи къща на Изгрева. Казал му да си събори къщата, в града да си вземе материалите и да ги занесе на Изгрева. Събориха къщата и брат Радославов се премести под наем в една стаичка на Изгрева. Тези греди на неговата развалена къща бяха на Изгрева и Учителят ме пита: „Николай, защо не използвате тези греди?
към текста >>

Този мошешник, който излъга Радославов, а и Братството и взема салона, който бяхме си построили там, беше му казал, че ще му построи къща на Изгрева.
Направих сметка, какви материали ще са необходими за дюшемето. Отидох в града, купих ги и докарах греди и дъски. Тъкмо стоварвахме гредите, ето Учителят идва и ме пита: „Николай, вие защо не използвате тези греди тук? " А там на Изгрева, бяха докарани гредите на къщата на Иван Радославов на ул. „Оборище" N 14. Този мошешник, който излъга Радославов, а и Братството и взема салона, който бяхме си построили там, беше му казал, че ще му построи къща на Изгрева. Казал му да си събори къщата, в града да си вземе материалите и да ги занесе на Изгрева. Събориха къщата и брат Радославов се премести под наем в една стаичка на Изгрева. Тези греди на неговата развалена къща бяха на Изгрева и Учителят ме пита: „Николай, защо не използвате тези греди? " Казвам му: „Учителю, нали са на Иван Радославов? " Погледна и ми каза: „Ами ти мислиш ли, че Иван Радославов ще има къща на Изгрева?
към текста >>

Събориха къщата и брат Радославов се премести под наем в една стаичка на Изгрева.
Тъкмо стоварвахме гредите, ето Учителят идва и ме пита: „Николай, вие защо не използвате тези греди тук? " А там на Изгрева, бяха докарани гредите на къщата на Иван Радославов на ул. „Оборище" N 14. Този мошешник, който излъга Радославов, а и Братството и взема салона, който бяхме си построили там, беше му казал, че ще му построи къща на Изгрева. Казал му да си събори къщата, в града да си вземе материалите и да ги занесе на Изгрева. Събориха къщата и брат Радославов се премести под наем в една стаичка на Изгрева. Тези греди на неговата развалена къща бяха на Изгрева и Учителят ме пита: „Николай, защо не използвате тези греди? " Казвам му: „Учителю, нали са на Иван Радославов? " Погледна и ми каза: „Ами ти мислиш ли, че Иван Радославов ще има къща на Изгрева? " Наистина, тъй стана. Нищо не се построи.
към текста >>

" Казвам му: „Учителю, нали са на Иван Радославов?
„Оборище" N 14. Този мошешник, който излъга Радославов, а и Братството и взема салона, който бяхме си построили там, беше му казал, че ще му построи къща на Изгрева. Казал му да си събори къщата, в града да си вземе материалите и да ги занесе на Изгрева. Събориха къщата и брат Радославов се премести под наем в една стаичка на Изгрева. Тези греди на неговата развалена къща бяха на Изгрева и Учителят ме пита: „Николай, защо не използвате тези греди? " Казвам му: „Учителю, нали са на Иван Радославов? " Погледна и ми каза: „Ами ти мислиш ли, че Иван Радославов ще има къща на Изгрева? " Наистина, тъй стана. Нищо не се построи. Този човек умря, изоставен от всички в крайна мизерия.[1] Дюшемета бях поставял на малки помещения, но на големи и дълги, пък и с недотам правилни правоъгълници, какъвто беше нашият салон, не бях. Не исках да чакам, да отлагам, спрях се помислих малко и стигнах до извода, като как това трябва да стане.
към текста >>

" Погледна и ми каза: „Ами ти мислиш ли, че Иван Радославов ще има къща на Изгрева?
Този мошешник, който излъга Радославов, а и Братството и взема салона, който бяхме си построили там, беше му казал, че ще му построи къща на Изгрева. Казал му да си събори къщата, в града да си вземе материалите и да ги занесе на Изгрева. Събориха къщата и брат Радославов се премести под наем в една стаичка на Изгрева. Тези греди на неговата развалена къща бяха на Изгрева и Учителят ме пита: „Николай, защо не използвате тези греди? " Казвам му: „Учителю, нали са на Иван Радославов? " Погледна и ми каза: „Ами ти мислиш ли, че Иван Радославов ще има къща на Изгрева? " Наистина, тъй стана. Нищо не се построи. Този човек умря, изоставен от всички в крайна мизерия.[1] Дюшемета бях поставял на малки помещения, но на големи и дълги, пък и с недотам правилни правоъгълници, какъвто беше нашият салон, не бях. Не исках да чакам, да отлагам, спрях се помислих малко и стигнах до извода, като как това трябва да стане. Започнах, макар и с една малка несигурност, но имах чувството, че върви добре.
към текста >>

[1] За Иван Радославов: Виж „Изгревът" том III, стр.
Навремето се опита за коригира Божественото, разкова дюшемето и го закова по свое усмотрение. След това други дойдоха и го приковаха чрез тежка карма. Прекара много мизерно, караше една количка с инструментите си. Ожени се за една психично разстроена жена. И това бе похлупак на всичко. [1] За Иван Радославов: Виж „Изгревът" том III, стр. 24-26, 28-29; „Изгревът" том V, стр. 474 - 477; том IX, стр. 172 - 174.
към текста >>

70. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Тези данни ми ги разказа Иван Радославов, който бе историк и който още в първите години е последовател на Учителя.
В разговор с Него по този въпрос Учителят му казал, че България трябва да остане неутрална. В отговор на това, Фердинанд си обърнал гърба и се потупал по дирника. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, какво сега да прави той. Учителят му казал: „Стягай си куфарите и бягай! " Този път Фердинанд го послушал. Тези данни ми ги разказа Иван Радославов, който бе историк и който още в първите години е последовател на Учителя. Любомир Лулчев живееше в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева, скромно като пенсионер. Явно беше, че от връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди - беше човек с достойнство. Той седеше някак по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се слее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си, групичка от почитатели.
към текста >>

71. 91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

Тодорица Панталеева Карастоянова

Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки.
Задоволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери отзивчивост в мене разговора бързо привърши, извиних се и си излязох. Стенографката Елена Андреева ми разказа за него. също една история в подкрепа на неговите домогвания. „Прибирам се, казва тя един ден от града към Изгрева, по пътя я настига той и започва да й разправя фантастични планове за дворци построени на Изгрева, за тях стенографките. Практичната и с реален усет за възможностите за такова дело Елена, слушала и се подсмивала на тази грандомания да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно.
към текста >>

И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов.
Стенографката Елена Андреева ми разказа за него. също една история в подкрепа на неговите домогвания. „Прибирам се, казва тя един ден от града към Изгрева, по пътя я настига той и започва да й разправя фантастични планове за дворци построени на Изгрева, за тях стенографките. Практичната и с реален усет за възможностите за такова дело Елена, слушала и се подсмивала на тази грандомания да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно. Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама.
към текста >>

Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова.
също една история в подкрепа на неговите домогвания. „Прибирам се, казва тя един ден от града към Изгрева, по пътя я настига той и започва да й разправя фантастични планове за дворци построени на Изгрева, за тях стенографките. Практичната и с реален усет за възможностите за такова дело Елена, слушала и се подсмивала на тази грандомания да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно. Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама. Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката.
към текста >>

Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове.
„Прибирам се, казва тя един ден от града към Изгрева, по пътя я настига той и започва да й разправя фантастични планове за дворци построени на Изгрева, за тях стенографките. Практичната и с реален усет за възможностите за такова дело Елена, слушала и се подсмивала на тази грандомания да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно. Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама. Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота „предприемачът" изтегля значителните суми отбелязани на тях.
към текста >>

Радославов бе историк, но много доверчив към другите.
Практичната и с реален усет за възможностите за такова дело Елена, слушала и се подсмивала на тази грандомания да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно. Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама. Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота „предприемачът" изтегля значителните суми отбелязани на тях. На уреченият падеж, обозначен на полиците ..предприемача" не връща парите на банката и тя слага ръка на имота.
към текста >>

Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно.
Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно. Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама. Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота „предприемачът" изтегля значителните суми отбелязани на тях. На уреченият падеж, обозначен на полиците ..предприемача" не връща парите на банката и тя слага ръка на имота. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от предприемача".
към текста >>

Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама.
И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно. Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама. Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота „предприемачът" изтегля значителните суми отбелязани на тях. На уреченият падеж, обозначен на полиците ..предприемача" не връща парите на банката и тя слага ръка на имота. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от предприемача". Така, ние загубихме това свято за нас място, нашият салон на улица „Оборище" N 14, строен с такава любов и радост.
към текста >>

Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката.
Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно. Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама. Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота „предприемачът" изтегля значителните суми отбелязани на тях. На уреченият падеж, обозначен на полиците ..предприемача" не връща парите на банката и тя слага ръка на имота. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от предприемача". Така, ние загубихме това свято за нас място, нашият салон на улица „Оборище" N 14, строен с такава любов и радост. Загубихме и отзад бараките, където братята печатари набираха беседите.* Малко преди това, къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се използуват уж за новата му къща.
към текста >>

Загубихме и отзад бараките, където братята печатари набираха беседите.* Малко преди това, къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се използуват уж за новата му къща.
Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота „предприемачът" изтегля значителните суми отбелязани на тях. На уреченият падеж, обозначен на полиците ..предприемача" не връща парите на банката и тя слага ръка на имота. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от предприемача". Така, ние загубихме това свято за нас място, нашият салон на улица „Оборище" N 14, строен с такава любов и радост. Загубихме и отзад бараките, където братята печатари набираха беседите.* Малко преди това, къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се използуват уж за новата му къща. Гредите стояха дълго време там под боровете. И когато бях натоварен да правя пода на столовата, естествено трябваше греди и дъски. Направих сметка за стойността им и отидох при братския касиер за пари. Взех парите, купих и докарах материала. Тъкмо да почна, дотрябва им някакъв инструмент и отидох към бараката, в която ги държахме.
към текста >>

Като посочваше стоварените до бараката греди от Радославовата къща.
И когато бях натоварен да правя пода на столовата, естествено трябваше греди и дъски. Направих сметка за стойността им и отидох при братския касиер за пари. Взех парите, купих и докарах материала. Тъкмо да почна, дотрябва им някакъв инструмент и отидох към бараката, в която ги държахме. На излизане, ето го Учителят пред мене, погледна ме и много мило ми каза: „Защо не взехте от тези греди? Като посочваше стоварените до бараката греди от Радославовата къща. - „Но, Учителю нали те са за новата къща на Радославов", възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето му разбрах - „И ти ли момче вярваш, че на Радославов ще се направи тук къща? " Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене?
към текста >>

- „Но, Учителю нали те са за новата къща на Радославов", възразих аз.
Направих сметка за стойността им и отидох при братския касиер за пари. Взех парите, купих и докарах материала. Тъкмо да почна, дотрябва им някакъв инструмент и отидох към бараката, в която ги държахме. На излизане, ето го Учителят пред мене, погледна ме и много мило ми каза: „Защо не взехте от тези греди? Като посочваше стоварените до бараката греди от Радославовата къща. - „Но, Учителю нали те са за новата къща на Радославов", възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето му разбрах - „И ти ли момче вярваш, че на Радославов ще се направи тук къща? " Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене? " Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам.
към текста >>

Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето му разбрах - „И ти ли момче вярваш, че на Радославов ще се направи тук къща?
Взех парите, купих и докарах материала. Тъкмо да почна, дотрябва им някакъв инструмент и отидох към бараката, в която ги държахме. На излизане, ето го Учителят пред мене, погледна ме и много мило ми каза: „Защо не взехте от тези греди? Като посочваше стоварените до бараката греди от Радославовата къща. - „Но, Учителю нали те са за новата къща на Радославов", възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето му разбрах - „И ти ли момче вярваш, че на Радославов ще се направи тук къща? " Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене? " Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан.
към текста >>

" Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат.
Тъкмо да почна, дотрябва им някакъв инструмент и отидох към бараката, в която ги държахме. На излизане, ето го Учителят пред мене, погледна ме и много мило ми каза: „Защо не взехте от тези греди? Като посочваше стоварените до бараката греди от Радославовата къща. - „Но, Учителю нали те са за новата къща на Радославов", възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето му разбрах - „И ти ли момче вярваш, че на Радославов ще се направи тук къща? " Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене? " Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан. Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички".
към текста >>

Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене?
Като посочваше стоварените до бараката греди от Радославовата къща. - „Но, Учителю нали те са за новата къща на Радославов", възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето му разбрах - „И ти ли момче вярваш, че на Радославов ще се направи тук къща? " Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене? " Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан. Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички". Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов. Развръзката бе пълна.** Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, много динамичният, активен и с инициатива брат Симеон направи в салона на ул.
към текста >>

" Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам.
- „Но, Учителю нали те са за новата къща на Радославов", възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето му разбрах - „И ти ли момче вярваш, че на Радославов ще се направи тук къща? " Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене? " Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан. Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички". Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов. Развръзката бе пълна.** Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, много динамичният, активен и с инициатива брат Симеон направи в салона на ул. „Оборище" N 14 квартално кино, което просъществува до края на печалната съдба, която сполетя тази братска светиня.
към текста >>

Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов.
Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене? " Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан. Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички". Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов. Развръзката бе пълна.** Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, много динамичният, активен и с инициатива брат Симеон направи в салона на ул. „Оборище" N 14 квартално кино, което просъществува до края на печалната съдба, която сполетя тази братска светиня. Накрая банката взе имотите и направи там жилищни блокове. Мнозина навярно биха запитали, защо Учителят не се намесил за да предотврати тази измама. Ние вече мисля казахме, че Той не се месеше в плановете и постъпките на приятелите, когато те не търсеха неговият съвет и помощ.
към текста >>

72. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Иван Радославов, мой учител по история беше дал мястото си за салона на ул.
В стаичката имаше много малко хора насядали на пейка. В неделя беседата беше от 10 часа сутринта. После ходихме в салона на Маркова, пак да слушаме Учителя. Аз при нея учих френски език. Тя беше белгийка омъжена за българин. Иван Радославов, мой учител по история беше дал мястото си за салона на ул. „Оборище" N14. Синът му не беше добре с нервите, а дъщеря му Люба беше епилептичка. Имаше и една учителка по география Мата Ковачева, тя също ми правеше впечатление. Така минаха години, влезнах в школата. Веднъж бяхме се събрали около Учителя и го разпитвахме за преражданията.
към текста >>

73. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

„Всемирна летопис" в училищата Главният секретар на Министерство на народната просвета Радославов взима под внимание статията на проф.
Ето тук имаме злоупотребление и с името на министерствата, ще трябва да се види какво предвиждат в случая нашите закони. Ако пък наистина „Всемирна летопис" е препоръчана, нека има добрината г-н началникът да каже на българското общество, кое е критерият за да бъде едно четиво препоръчано от държавата за всички лица и учреждения! д-р Ст. Консулов 9. Забрана за разпространението на сп. „Всемирна летопис" в училищата Главният секретар на Министерство на народната просвета Радославов взима под внимание статията на проф. Консулов и забранява със заповед разпространението в училищата. ДОКУМЕНТИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (XI. 1925 - III.
към текста >>

Радославов Н-к на бюрото: (п) Н.
„Всемирна Летопис", орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се ОТМЕНЯ. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к на бюрото: (п) Н. Балабанов Разбира се, понеже редакцията не обича да се шегува по такива въпроси отнесе се с мотивирана жалба до Върховния Административен съд да отмени горното Окръжно, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. На делото е даден законния ход. 10. Предложение за подвеждане на отговорност на редакцията по Закона за защита на държавата /ЗЗД/. След атентата в църквата „Св. Неделя през м.
към текста >>

Радославов Нач.
IV от т.г. насп. „Всемирна Летопис" с мнение, редакцията би трябвало да се подведе под отговорност по силата на чл. чл. 6 и 7 от закона за защита на държавата. Министерството счита, че изрази, като тия подчертани с червен молив в статията „Истинският мир", са явна провокация срещу съвременния държавен строй. Гл. секретар: Ал. Радославов Нач. на бюрото: (п) Н. Балабанов Тази преписка е била препратена на Прокуроския Надзор при Соф. окр. съд, обаче г. Прокурорът е поставил следната резолюция: „Прекратявам преписката по липса на извършено престъпление". Няма съмнение, че горното писмо съставлява corpus delicti и отговорността за него един ден ще се наложи.
към текста >>

211-216 • рубрика „Вести" Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т.
И кои са силите на Разрушението. ЕДНО ТЪРЖЕСТВО НА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 9 (X. 1926), с. 211-216 • рубрика „Вести" Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII.1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищни библиотеки. Това направиха те, главно, по подстрекателството на известния професор д-р Ст. Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр.
към текста >>

Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T.
Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение. Виновните в издаване на Окръжното лица, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна Летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: 22.1 С писмо под N 28264от 5.XI.1925 г. подписаноот началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени." Няма съмнение, че това писмо, в което, от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф.
към текста >>

Радославов и началникът Балабанов писали Консулову: 22.2 N 28888.
„Слово", бр. 1006 от 10.Х.1925 г.) Редакцията ни, още на другия ден след получаването на писмото, отговори на Министерството: Съобщава се, че исканите годишнини от списанието „Всемирна Летопис" са изпратени в Министерството още на 14.Х. т.г. препоръчано, срещу пощ. разписка N 4136, (вследствие искането на същото М-во), София, 7.XI.1925 г. Тогава гл. секр. Радославов и началникът Балабанов писали Консулову: 22.2 N 28888. Приложено тук, изпраща 11.XI.1925 г. ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф.
към текста >>

Радославов Н-к: (п) Н. Т.
Тогава гл. секр. Радославов и началникът Балабанов писали Консулову: 22.2 N 28888. Приложено тук, изпраща 11.XI.1925 г. ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното.
към текста >>

Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г.
ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул.
към текста >>

Радославов, и преподписан от началника на бюрото за културните учреждения.
издадено от Министерството на Нар. Просвещение Господа съдии, Въз основа на чл. 215 п.п. 1-3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, някой си Ал. Радославов, и преподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр.
към текста >>

Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр.
Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации. С почит: (п) Проф. Ст. Консулов, София, 1 март 1926 г. Ето това е авторитетното „мнение" и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис", но и предаването на редактора на съд по Закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по Закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулов. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее... БЕЛЕЖКИ: 1. Това е лъжа: методът на окултните науки е същият, както и на „положителните", както ги нарича той. Тоя метод е опитното изследване, което вършат най-великите съвременни учени: проф.
към текста >>

Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулов.
Консулов, София, 1 март 1926 г. Ето това е авторитетното „мнение" и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис", но и предаването на редактора на съд по Закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по Закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулов. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее... БЕЛЕЖКИ: 1. Това е лъжа: методът на окултните науки е същият, както и на „положителните", както ги нарича той. Тоя метод е опитното изследване, което вършат най-великите съвременни учени: проф. Айнщайн, Оливир Лодж, проф. Шарл Рише, пок.
към текста >>

биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5.
със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год.
към текста >>

Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
„ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето".
към текста >>

Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит.
към текста >>

Радославов, против редактора на „Всемирна Летопис" по закона за защита на държавата.
Прекратено дело „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 10 (IX. 1926), с. 238 - рубрика „Вести" Г-н Прокурорът при Софийския окръжен съд е прекратил по липса на престъпление и втората преписка, заведена от главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Ал. Радославов, против редактора на „Всемирна Летопис" по закона за защита на държавата. Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. 26. Кой е д-р проф. Стефан Консулов? 1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау.
към текста >>

Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината?
Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел. Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература. В неговия дом на вилата му в гр. Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички.
към текста >>

А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички.
Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр.
към текста >>

В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул.
Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр. 28, том V стр. 474 -477, том IX стр.
към текста >>

За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр.
А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр. 28, том V стр. 474 -477, том IX стр. 172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр. 24, както и в „Изгревът" том V, стр. 491 за Лазар Котев и стр.
към текста >>

172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр.
„Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр. 28, том V стр. 474 -477, том IX стр. 172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр. 24, както и в „Изгревът" том V, стр. 491 за Лазар Котев и стр. 527 за Тодор Бъчваров. Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов. Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов.
към текста >>

74. 1929 година

ТОМ 16

Държи се от дете, ученик на Григор Радославов.
Разговарях се с учителите - нечистота и хаос в училището им. Рачо Узунов е главен, но не е чисто. Отидох в прогимназията. Разговарях се с прогимназиалните нови, с Рали Арнаудов. Следобед ходих на реферат с учениците, не успяли за „Иван Агемака", а след това - за „Видни дейци, за българските дейци за освобождаване". Държи се от дете, ученик на Григор Радославов. 17.III.1929], неделя Имахме общо годишно събрание на кооперацията. Ще се строи в селото амбулатория, детски колонии. Ще даваме на член по 4000 лева за Синдиката за загубите му. Чак до стъмняване отиде събранието му. Изпратих 300 лева до Влад Пашов в София, 100 лв.
към текста >>

75. 116. Самоотричане

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Ще се омажеш, но се скарали с Радославов.
Като ученик, няма да ида да прося за другите, не е правилно това. Защо Йуда евтино продал Христа? Те му обещаваха милиони, но го излъгаха, че от скръб за парите се обеси, че не можал да спечели. Та, хитри бяха евреите. Та, и вие, кога правите погрешка, правите, че имате алчна мисъл. Ще се омажеш, но се скарали с Радославов. Благодари, че не си турен в листа на министър. След време - всички в затвора. Като ученици, да имате една светла, чиста, ясна мисъл. Гледам какви са моите намерения. Правя ли Господа като параван, да се крия да печеля, или той да припечели благото, което аз имам, без корист.
към текста >>

76. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

VII. Мара Белчева и истинският Учител

След измамата и продажбата на нейната къща от така наречения бял брат предприемач, който изиграва Иван Радославов, както и нея, Мара Белчева окончателно напуска Изгрева и повече не посещава дори и Учителя.
Тя го е писала в онези години, когато е посещавала Изгрева. От този основен текст тя прави предговори към изданията на италиански и на есперанто на беседата „Високият идеал". Преди този текст сме представили и двата предговора в превод на български. Оригиналния текст на този ръкопис ние не го притежаваме. Представяме го по два преписа, с които разполагаме. След измамата и продажбата на нейната къща от така наречения бял брат предприемач, който изиграва Иван Радославов, както и нея, Мара Белчева окончателно напуска Изгрева и повече не посещава дори и Учителя. Това е изпитът на фаталната жена. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

77. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

С нея се свързва онзи предприемач, който изиграва Иван Радославов и който разрушава след това салона на ул.
Тя е представител на онези души, които е трябвало да се родят в България заради Учителя, да се образоват, изучат и да дойдат при него образовани хора. Учителят ги кани поименно, но те не идват, подгонени от общественото мнение срещу Учителя. Мара Белчева превъзмогва това. Но накрая не си издържа изпита и напуска Изгрева. 8. Но идва най-големият изпит за нея. С нея се свързва онзи предприемач, който изиграва Иван Радославов и който разрушава след това салона на ул. „Оборище" 14. Взема й парите, с обещанието, че ще й построи къща, и я измам- ва. А той се е представял като последовател на Учителя Дънов. Тя била толкова разочарована, изиграна, че напуска Изгрева и скъсва всички връзки с учениците, дори и с Учителя Дънов. Това е развръзката.
към текста >>

78. 9. Старите генерал Стоянови. Едно интервю у сестра Мария Стоянова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Тогава начело на кабинета беше Радославов, който теглеше към Германия.
Старите Стоянови бяха повече недостъпни. Те не можеха да отговарят на определени въпроси и приказваха това, което на тях им идваше на ум и което нямаше връзка с това, което ни интересуваше. Все пак сестра Стоянова можа да разкаже: - Зная, че през 1914 г. старата сестра Попова поиска чрез мъжа ми среща с Фердинанда. Тя искаше да му каже да се състави кабинет от генерали, като се изключат противоречивите и объркали се държавници. Тогава начело на кабинета беше Радославов, който теглеше към Германия. Моят мъж не можеше да я свърже, защото той можеше да говори само когато го питат, а не и когато сам иска. За връзката на Фердинанд с Учителя те не можеха нищо да кажат. Не можеха да кажат кой е пратил Попова да говори така на фердинанда. - Едно е истина - каза генералът, като клатеше глава. - Фердинанд сбърка, като се обяви на страната на Германия и обяви война против Русия.
към текста >>

79. 12. Интернирането на Учителя във Варна

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

в Клуба на радикалите Учителят в една неделна беседа (на която присъствували Стоян Михайловски и генерал Вазов, брат на писателя Иван Вазов) засегнал правителството на д-р Радославов, че е въвлякло България в общоевропейската война, че не са го послушали България да остане неутрална във войната и в никой случай против Русия.
12. Интернирането на Учителя във Варна През 1917 г. в Клуба на радикалите Учителят в една неделна беседа (на която присъствували Стоян Михайловски и генерал Вазов, брат на писателя Иван Вазов) засегнал правителството на д-р Радославов, че е въвлякло България в общоевропейската война, че не са го послушали България да остане неутрална във войната и в никой случай против Русия. Тази му беседа става причина Радославов да го въдвори на местожителство във Варна. Преди това обаче Учителят бил викан много пъти от началника на полицията, който се държал с него много грубо и се подигравал с него. Това накарало Неговите ученици Иван Дойнов и Димитър Голов да се възползват от чичото на брат Стефан Ташев от Севлиево - Генчо Вълев Ханджиев, подпредседател на Окръжния съд в София, близък приятел на министъра на просветата от кабинета на Радославов - Петър Пешев, севлиевец, съгражданин и приятел на Ханджиев. В това време брат Стефан Ташев бил в София на квартира у сестра д-р Иванова. Брат Голов изпратил сина си да вземе Ташев и го заведе в дома на брат Иван Дойнов на бул.
към текста >>

Тази му беседа става причина Радославов да го въдвори на местожителство във Варна.
12. Интернирането на Учителя във Варна През 1917 г. в Клуба на радикалите Учителят в една неделна беседа (на която присъствували Стоян Михайловски и генерал Вазов, брат на писателя Иван Вазов) засегнал правителството на д-р Радославов, че е въвлякло България в общоевропейската война, че не са го послушали България да остане неутрална във войната и в никой случай против Русия. Тази му беседа става причина Радославов да го въдвори на местожителство във Варна. Преди това обаче Учителят бил викан много пъти от началника на полицията, който се държал с него много грубо и се подигравал с него. Това накарало Неговите ученици Иван Дойнов и Димитър Голов да се възползват от чичото на брат Стефан Ташев от Севлиево - Генчо Вълев Ханджиев, подпредседател на Окръжния съд в София, близък приятел на министъра на просветата от кабинета на Радославов - Петър Пешев, севлиевец, съгражданин и приятел на Ханджиев. В това време брат Стефан Ташев бил в София на квартира у сестра д-р Иванова. Брат Голов изпратил сина си да вземе Ташев и го заведе в дома на брат Иван Дойнов на бул. „Фердинанд", където брат Голов бил завел Учителя.
към текста >>

Това накарало Неговите ученици Иван Дойнов и Димитър Голов да се възползват от чичото на брат Стефан Ташев от Севлиево - Генчо Вълев Ханджиев, подпредседател на Окръжния съд в София, близък приятел на министъра на просветата от кабинета на Радославов - Петър Пешев, севлиевец, съгражданин и приятел на Ханджиев.
12. Интернирането на Учителя във Варна През 1917 г. в Клуба на радикалите Учителят в една неделна беседа (на която присъствували Стоян Михайловски и генерал Вазов, брат на писателя Иван Вазов) засегнал правителството на д-р Радославов, че е въвлякло България в общоевропейската война, че не са го послушали България да остане неутрална във войната и в никой случай против Русия. Тази му беседа става причина Радославов да го въдвори на местожителство във Варна. Преди това обаче Учителят бил викан много пъти от началника на полицията, който се държал с него много грубо и се подигравал с него. Това накарало Неговите ученици Иван Дойнов и Димитър Голов да се възползват от чичото на брат Стефан Ташев от Севлиево - Генчо Вълев Ханджиев, подпредседател на Окръжния съд в София, близък приятел на министъра на просветата от кабинета на Радославов - Петър Пешев, севлиевец, съгражданин и приятел на Ханджиев. В това време брат Стефан Ташев бил в София на квартира у сестра д-р Иванова. Брат Голов изпратил сина си да вземе Ташев и го заведе в дома на брат Иван Дойнов на бул. „Фердинанд", където брат Голов бил завел Учителя. Ташев отвежда чичо си Генчо Вълев Ханджиев, същият, чрез министър П. Пешев, а и лично той с големия си авторитет, нареждат на полицейския началник да не безпокои и обижда повече Учителя.
към текста >>

80. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

в неделна беседа, публично, където е присъствувал писателят Стоян Михайловски и много общественици, като говорил за международното положение и участието на България във войната, Учителят казал: „Аз ги предупредих, но те на послушаха, но това, което поръчах да кажат на Фердинанда, ще стане." За тези думи Фердинанд и министър Радославов нареждат Учителят Дънов да бъде интерниран във Варна. 3.
Такива са: 1. През 1915 г. цар Фердинанд пратил да извикат Учителя при него. Той отказал, като поръчал да му кажат, че България трябва да остане неутрална във войната, като също казал: „В никакъв случай с Германия и срещу нашата освободителка, защото иначе ни очаква втора катастрофа." 2. През 1917 г. в неделна беседа, публично, където е присъствувал писателят Стоян Михайловски и много общественици, като говорил за международното положение и участието на България във войната, Учителят казал: „Аз ги предупредих, но те на послушаха, но това, което поръчах да кажат на Фердинанда, ще стане." За тези думи Фердинанд и министър Радославов нареждат Учителят Дънов да бъде интерниран във Варна. 3. През 1915 г. в Търново, полиция и войници разгонват Учителя и братята, които се били събрали на събор. 4. След 9-юнския преврат на Цанков през 1923 г. уволняват всички учители, последователи на Учителя Дънов, заедно с учителите-комунисти. Някои комунисти и днес говорят, когато са били в затвора, слушали от техните нелегални другари, че са се криели при дъновисти.
към текста >>

81. IV. СРЕЩАТА С МАРИЯ ГЕНЕРАЛ СТОЯНОВА

КАТО НАСЪН

Дойде Добро поле, Германия пропадна, България глобиха 2 500 000 000 лв., а Фердинанд и Радославов туриха в изгнание!...
Смяха се. Когато в 1916 г. през декемврий предупредиха цар Фердинанд по искането на Учителя да се откаже и сключи мир отделно, защото войната ще бъде изгубена за Германия - сметнаха това за безумие и го пратиха на заточение във Варна. Той тогава каза: «Както постъпвате с мене, така ще постъпят с вас.» Глобиха го 25 лв. Той и тогава им каза: «Ще видите вас колко ще ви глобят.» И така стана. Дойде Добро поле, Германия пропадна, България глобиха 2 500 000 000 лв., а Фердинанд и Радославов туриха в изгнание!... Всичко, което Учителят е казал, е ставало без изключение. И това, което сега Ви е казал, пак ще стане. - Но, госпожо - каза Генко, малко раздразнен от нейния самоуверен тон - аз не говоря за това, което е било и което може да е абсолютно вярно. Възможно е Учителят в историческите събития да е безспорно верен. За този конкретен факт, за който се отнасяше въпросът, той не можеше да бъде истинен.
към текста >>

82. XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

И как после думите му една по една се сбъдват, а самият Фердинанд и Радославов ги пратиха на заточение... Звездите вече бяха изгрели, когато тоя увлекателен разказ стигна своя край.
Пазете се да не допущате лъжливи неща в себе си.» После разговорът ни мина върху миналото, върху войната. Тоя брат е военен и ми разправи много хубави свои опитности.106 Как изобщо невидимият свят е помагал в тия опасни времена. Как Учителят му е казал да бъде безстрашен, да знае, че Бог ще бди над него - и наистина, как цялата му дружина е минала през най-опасните моменти на боевете с най-малко, почти невероятно малки загуби. Как после условията са се изменили. Как Учителят им е предрекъл вече катастрофата, как е съветвал да се сключи веднага примирие - защото войната ще бъде загубена - и това-още в началото на 1917 г.107 Как Фердинанд отива в странство заедно с престолонаследника, а тогава пращат Учителя на заточение във Варна. И как после думите му една по една се сбъдват, а самият Фердинанд и Радославов ги пратиха на заточение... Звездите вече бяха изгрели, когато тоя увлекателен разказ стигна своя край. Аз го слушах жадно, защото знаех, че всяка дума на тоя войник, който с риск на живота си беше спасил във втората война полковото знаме, бе истина. Остана да ми доразправя как Учителят е спасил София от нашествието на румънците в 1913 г.108 Той ми разправи, че тогава никой от околните народи не е могъл да влезе в София - нито сърби, нито гърци, нито румънци - въпреки тяхното горещо желание да сторят това. Същото се е повторило и в 1918 г. Ясно е, че е имало ръка, която е бдяла над България и тая ръка е била Учителевата. Наистина, какво щастие е за нас, българите, че има такава ръка, която в най-трудните времена ни се протяга, за да ни помогне.
към текста >>

83. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

И главнокомандуващият съвсем основателно отправи следната атеста-ция-доклад до Цар Фердинанда: «Престолонаследникът винаги се явяваше на най-опасния пункт, гдето проучваше положението и ми изпращаше обосновани на правилно схващане обстановката донесения, които за мене бяха най-ценните и върху тях предимно правех своите разпореждания, напълно спокоен и с най-твърда вяра в успеха на един бой или на цяла операция.» От едно описание на военния кореспондент на Осма пехотна Тунджанска дивизия Иван Радославов се вижда, че в най-критическия момент за дивизията на Битолския фронт Княз Борис сам лично е повел една дружина в боя.
А когато германският кайзер Вил-хелм II посети крепостта Ниш, награди храбрия български Престолонаследник с огьрлието на Черния орел. По-късно, когато Княз Борис посети Германската главна квартира, бе заслужено награден от Кайзера с най-високото германско бойно отличие - с ордена «Пур-льо-мерит». На 14 януари 1916 г. Цар Фердинанд произведе героя Престолонаследник за бойно отличие в чин майор. Това производство бе напълно заслужено, защото войниците от предните окопи неведнъж бяха виждали с какви похвални войнишки добродетели, с каква смелост той драговолно и търпеливо бе понасял всички несгоди и лишения и бе излагал често живота си на явна опасност. И главнокомандуващият съвсем основателно отправи следната атеста-ция-доклад до Цар Фердинанда: «Престолонаследникът винаги се явяваше на най-опасния пункт, гдето проучваше положението и ми изпращаше обосновани на правилно схващане обстановката донесения, които за мене бяха най-ценните и върху тях предимно правех своите разпореждания, напълно спокоен и с най-твърда вяра в успеха на един бой или на цяла операция.» От едно описание на военния кореспондент на Осма пехотна Тунджанска дивизия Иван Радославов се вижда, че в най-критическия момент за дивизията на Битолския фронт Княз Борис сам лично е повел една дружина в боя. През март 1917 година на гарата в Браила Престолонаследникът се намирал в специалния влак на главнокомандуващия. В това време внезапно се появили руски самолети и започнали да хвърлят бомби върху гарата. Началникът на влака незабавно дал нареждане за изтегляне на влака вън от района на гарата, обаче Княз Борис се появил на прозореца от вагона и заповядал влакът да бъде върнат обратно, като казал: «Какво ще помислят войниците за нас, щом бягаме от самолетните бомби! »... И добавил: «Както войниците стоят твърдо на своите позиции, така и ние ще останем на мястото си! » И влакът бил върнат.
към текста >>

84. 3. Прокламация към българския народ

Васил Радославов.
Министерски съвет: Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията: Проф. Д-р Богдан Филов; Министър на вътрешните работи и народното здраве: Петър Габровски; Министър на народното просвещение: Проф. Д-р Борис Йоцов; Министър на финансите: Добри Божилов; Министър на правосъдието: Д-р Константин Партов; Министър на войната, генерал-лейтенант: Никола Михов; Министър на търговията, промишлеността и труда: Никола Захариев; Министър на земеделието и държавните имоти: Инж. Христо Петров; Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството: Инж. Димитър Василев; Министър на железниците, пощите и телеграфите: Инж. Васил Радославов.
към текста >>

85. 4. Прокламация към българския народ

Васил Радославов.
Министерски съвет: Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията: Проф. Д-р Богдан Филов; Министър на вътрешните работи и народното здраве: Петър Габровски; Министър на народното просвещение: Проф. Д-р Борис Йоцов; Министър на финансите: Добри Божилов; Министър на правосъдието: Д-р Константин Партов; Министър на войната, генерал-лейтенант: Никола Михов; Министър на търговията, промишлеността и труда: Никола Захариев; Министър на земеделието и държавните имоти: Инж. Христо Петров; Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството: Инж. Димитър Василев; Министър на железниците, пощите и телеграфите: Инж. Васил Радославов.
към текста >>

86. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Радославов като виновници за Втората национална катастрофа от 1918-1919 г.
- следва право в Русия и завършва в София през 1913 г. 1915-1918 г. -военен съдия и прокурор. 1921-1922 г. - член на Третия държавен съд, който осъжда министрите на В. Радославов като виновници за Втората национална катастрофа от 1918-1919 г. 1923-1939 г. - висш чиновник в министерството на правосъдието. 1939-1942 г. - министър на правосъдието. Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. 441.
към текста >>

Противоречията по финансови въпроси между Греков и радославовистите довеждат до оставка на Греков, която съвпада по дата със смъртта на майката на цар Борис III - 1 октомври 1899 г. 462.
Министър на правосъдието- 1879 г., 1879-1880 г., 1882-1883 г., 1891-1892 г. Министър на вътрешните работи - 1879 г. и на външните работи -1890-1894 г. 1889 г. - министър-председател. Противоречията по финансови въпроси между Греков и радославовистите довеждат до оставка на Греков, която съвпада по дата със смъртта на майката на цар Борис III - 1 октомври 1899 г. 462. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе. Съпруга на Петко Каравелов, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите. Тя пише статии срещу Берлинския конгрес от 1878 г. и срещу клаузите на Ньойския договор от 1919 г.
към текста >>

87. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Радославов като виновници за Втората национална катастрофа от 1918-1919 г.
- следва право в Русия и завършва в София през 1913 г. 1915-1918 г. -военен съдия и прокурор. 1921-1922 г. - член на Третия държавен съд, който осъжда министрите на В. Радославов като виновници за Втората национална катастрофа от 1918-1919 г. 1923-1939 г. - висш чиновник в министерството на правосъдието. 1939-1942 г. - министър на правосъдието. Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. 441.
към текста >>

Противоречията по финансови въпроси между Греков и радославовистите довеждат до оставка на Греков, която съвпада по дата със смъртта на майката на цар Борис III - 1 октомври 1899 г. 462.
Министър на правосъдието- 1879 г., 1879-1880 г., 1882-1883 г., 1891-1892 г. Министър на вътрешните работи - 1879 г. и на външните работи -1890-1894 г. 1889 г. - министър-председател. Противоречията по финансови въпроси между Греков и радославовистите довеждат до оставка на Греков, която съвпада по дата със смъртта на майката на цар Борис III - 1 октомври 1899 г. 462. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе. Съпруга на Петко Каравелов, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите. Тя пише статии срещу Берлинския конгрес от 1878 г. и срещу клаузите на Ньойския договор от 1919 г.
към текста >>

88. 53. НАЙ-ПОСЛЕ РАЗБРАХА (бр. 19, 10.VІ.1924 г.)

След като бяхме лъгани от Радославовото правителство, подигравани от Данев, Ляпчев, Турлаков, П.
53. НАЙ-ПОСЛЕ РАЗБРАХА (бр. 19, 10.VІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 10.VІ.1924 г., София, стр. 1) Над гърба на пострадалите много са се учили, живеяли и живеят за тяхната сметка. След като бяхме лъгани от Радославовото правителство, подигравани от Данев, Ляпчев, Турлаков, П. Янев, моите добри другари не можаха да разберат, че желязото се чука, дорде е горещо. Цяла година измина откак правителството на „реда” и „законността” не се сети за нас. Цяла година управителните тела на дружества на пострадалите от войните се тъкмяха като млади булки и не се решаваха да предприемат една смела борба за извоюване сносен живот за пострадалите от войните. Те се задоволиха да направят едно-две изложения пред парламента, един събор да свикат от цяла България, нещастни инвалиди, вдовици и сираци. Събор, на който много сълзи се проляха за героите, много хубави думи казаха и речи безброй, но полза никаква, освен тази, че всеки дошел на събора похарчи толкова, колкото му се падаха за една година, ако бяха ни изпълнили желанието.
към текста >>

89. 54. НАРОДНИ ТЪРЖЕСТВА (бр. 19, 10.VI.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Изборите показаха, че народът не е с тях, а софийският „народ”, той и по-шумни овации правеше някога на Стамболова, Радославова, Стамболийски.
Едно е за забелязване: че като нивга досега някои от министрите са вървели пред „народа” и са предвождали пред двореца да поздравят Н. В. Царя. Досега подобно нещо не е ставало. Но тази година то стана по две причини: да уверят Царя, че са му признателни и верни негови министри и второ, че народът е с тях. Нито едното е вярно, нито другото. Изборите показаха, че народът не е с тях, а софийският „народ”, той и по-шумни овации правеше някога на Стамболова, Радославова, Стамболийски. Колкото за верността към държавния глава, тя е дотолкова, доколкото той е силен и полезен тям. През 1908 година на бившия цар Фердинанд в Търново се пееха хвалебни песни. През 1918 година на цар Фердинанд се поднесе орден I степен с брилянта и диаманти, и адрес от вярната му армия и признателния му народ, и пееха хвапебни песни: Аз знам една лира в Охрида сини... Не се мина една година, същите тези, които му поднесоха ордена и кълняха и биеха в гърди, че са му верни, взеха да го ругаят и се бият в гърди и да се карат дали Ляпчев, Стамболийски, Райко Даскалов, Такев и др. са го изгонили. Разгърнете вестниците през 1919 година, и ще се уверите в искреността и двуличието на царските чиновници.
към текста >>

90. 63. АМНИСТИЯТА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият.
Днес Демократическият сговор набързо вотира амнистия на бившите радослависти. Хора, които по една или друга причина бяха осъдени от един съд и признати за виновни според тяхната конституция, за която тъй много плачат. Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия. С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади. Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува. Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България. Демократическият сговор изгори моста, който разделяше честно изпълнения отечествен дълг и съвестно изпълнения граждански дълг от хората на кражбите, дезертирали от гражданския дълг и мародерствуваха, признати официално.
към текста >>

Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България.
Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува. Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България. Демократическият сговор изгори моста, който разделяше честно изпълнения отечествен дълг и съвестно изпълнения граждански дълг от хората на кражбите, дезертирали от гражданския дълг и мародерствуваха, признати официално. Мислите ли, господа управници, че след този ваш жест ще се намерят вече хора, които биха ви повярвали в случай на нужда? Мислите ли, че вие убихте много хора, които все ви вярваха, че има още в България правосъдие? Не мислите ли, че вие по този начин дадохте поощрение на всички да манкират от своя дълг пред мисълта, че всичко е позволено и че, и да ги осъдят, ще бъдат помилвани? Не мислите ли, че вие сравнявате честния военен и граждански дълг с безчестния?
към текста >>

91. 65. НОВА МАНЕВРА (бр. 23, 21.VII,I924 г.)

Днешното правителство дойде на власт чрез преврат и насилие, то не можеше да не върви крачещо напред из плъзгавия път, по който вървя и си счупи главата и Стамболов, Петков, Радославов, Стамболийски.
65. НОВА МАНЕВРА (бр. 23, 21.VII,I924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII,I924 г., София, стр. 2) Насилието винаги ражда насилие. Днешното правителство дойде на власт чрез преврат и насилие, то не можеше да не върви крачещо напред из плъзгавия път, по който вървя и си счупи главата и Стамболов, Петков, Радославов, Стамболийски. Насилието, с което си служиха тези наши бивши държавници, за да тъпчат народа и да му парализират действията, се върнаха върху собствените им глави. Нека размислим историята на тези наши братя и да разберем горчивата новина, че който нож вади, от нож умира. Така беше в далечно минало, така е и сега, и ще бъде така. Днешното правителство не ще избяга съдбата на своите предшественици. То е тръгнало по техния пъти не ще може да иде по-далече от тях.
към текста >>

92. 7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)

Радославов с Тончев се отделят.
Каравелов се разделят. В съдбоносната за България година 1887 настават тежки дни за родната ни земя, голяма политическа безпътица... Новите времена искаха нови методи, нови идеали, нови пътища, водени от нови хора. От тази паметна година П. Каравелов застава начело на управлението като апостол на демократизма. Доктор В. Радославов с Тончев се отделят. Стамболов става шеф - водител на Народнолибералната партия. В тежки дни заработничеството, учителството и народа ни, в 1897 година нашият политикообществен живот извика няколко идеалисти учители, които в дъжд, кал, сняг, гонени, подигравани, обикаляха села и градове, зовяха народа ни по нови пътища, бълнуващи нови надежди и методи. Тази шепа идеалисти, извикани от времето и историята, бяха първите апостоли на социализма. Повечето са вече покойници, но посетите от тях идеи живеят в хиляди сърца днес... В настаналата политическа безпътица, финансова, морална криза от 18.І.1899 ÷ 9.І.1901 години на нашия политикообществен живот бяха извикани нови хора с нови идеали и пътища. Няколко селски учители, гонени, подигравани, арестувани, обикаляха села и градове и зовяха изоставеното, измъчвано селячество към организирване.
към текста >>

93. 10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

Радославов не беше ли „силна ръка”?
Те направиха бент и спряха временно това, що идеше - новото, което носеше времето и живота. Новото срина бента, а с него полетяха в пропастта и историята „силните ръце” и диктаторите... България не прави изключение. „Силната ръка” - диктатурата на Стамболова, бе срината, а заедно със „силната ръка” падна и диктатурата. Черкезкият режим 1897 г. на д-р В. Радославов не беше ли „силна ръка”? Стамболийски? Ами проф. Цанков-Русев? В недалечното минало нямахме ли „силна ръка”, и тя беше толкова силна, че още много майки, жени, буйни българи я чувствуват? „Силните ръце” дадоха ли досега на народа ни светлина, за да види, че срещу него е брат, за да не се избиваме? Донесоха ли му спокойствие в душата, да вдигне глава и се помоли Богу?
към текста >>

94. 2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

Радославов‡, за да видят нашите ратници на свободата при какви условия са работили водачите на най-голямата днешна политическа организация Б.
И на тях отначало са липсвали средства да издават редовно вестниците си, а и идеалисти мъчно са се явявали да работят на оскъдната българска нива. Ний ще направим само 2 ÷ 3 цитати от книгите на Д. Драгиев*, М. Турлакова†, от юбилейния сборник на в. „Народни права” из речта на Д-р В. Радославов‡, за да видят нашите ратници на свободата при какви условия са работили водачите на най-голямата днешна политическа организация Б. 3. Н. Съюз и д-р В. Радославов. Ний имаме още много примери за идейни течения и организации в нас и чужбина и условията, при които те са работили в миналото. Но всички трудни условия и пътища са създавали истински чеда народни, на времето творци - герои на нацията. Някога тежкото турско робство създаде 23-годишният разкалугерен дякон Левски, който живя, работи, твори и увисна на бесилка край София при тежки условия, но затова днес той живее в хиляди сърца и е идеал мечта на милиони младежи.
към текста >>

Съюз и д-р В. Радославов.
Драгиев*, М. Турлакова†, от юбилейния сборник на в. „Народни права” из речта на Д-р В. Радославов‡, за да видят нашите ратници на свободата при какви условия са работили водачите на най-голямата днешна политическа организация Б. 3. Н. Съюз и д-р В. Радославов. Ний имаме още много примери за идейни течения и организации в нас и чужбина и условията, при които те са работили в миналото. Но всички трудни условия и пътища са създавали истински чеда народни, на времето творци - герои на нацията. Някога тежкото турско робство създаде 23-годишният разкалугерен дякон Левски, който живя, работи, твори и увисна на бесилка край София при тежки условия, но затова днес той живее в хиляди сърца и е идеал мечта на милиони младежи. И сега времето и идеите на Ратниците на свободата ще създадат свои борци, свои творци, които в днешните трудни дни ще бъдат истински водачи, служители на цял народ. Наистина, нашият път е труден, но затова той е по-красив, по-светъл, по-велик.
към текста >>

Радославов, стр.
„Земледелска Защита” започна да излиза нередовно. Явен бе отпадъкът на тъй буйно и ентусиазирано подетата от началото идея за земледелското сдружаване. Главните причини за още по-големия упадък на съюза през четвъртата му годишнина според нас бе нередовното постъпление на абонамента и членския внос. (бел, а.) ‡ (От книгата „Юбилеен Сборник”, в. „Народни Права”, из речта на д-р В. Радославов, стр. 1): Считах за първо условие, щото политическите организации в България да имат свои печатни органи. Поради това още през 1883 г., когато окончателно се установих, първо като държавен чиновник, а сетне като адвокат в София, се завзех да уредя, на свой риск, нов либерален вестник „Съзнание”, с разрешението на тогавашния министър- председател и министър на вътрешните работи генерал майор Соболев и със задължение пред началството, че във вестника няма да се говори нищо за българската конституция - задължение, нарушено не след дълго време. Тогава либералната партия в България нямаше свой орган, защото после държавния преврат (1881 г.) на княз Александра и на руските офицери-комисари, тая партия беше дезорганизирана. Нейните водители: Петко Каравелов и Петко Р. Славейков бяха изгонени от София и живееха в град Пловдив, столицата на тогавашната Източна Румелия, а Драган Цанков беше интерниран в град Враца и прогласен за умопобъркан от консерваторите.
към текста >>

95. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

И не се мина много време, почитаемият д-р Радославов обяви нова война, пак за обединението на България.
То ги дари с кръстове за храброст, но и дари ги с патерици и изкуствени краища, и стъклени очи. Цели три години управляващите не обърнаха внимание на тях. Цели години тези светци изнемогваха, без да се погрижи някой за тях; но най- после, като видяха, че замириса на нов барут и че на българското общество ще трябват нови развлечения, и че трябва да се даде рибка, за да се улови шаран, тогава г-да Радославистите, вече на власт, създадоха прочутия Закон за привилегиите на инвалидите. Да, българи и българки! Десет учени адвокати в тази сграда създадоха Закон без санкция; тези адвокати, народни представители като деца се поставиха и създадоха този закон само и само да се хвърли пепел в очите на здравите, за да се каже, че за светците народни народните представители са се загрижили. И не се мина много време, почитаемият д-р Радославов обяви нова война, пак за обединението на България. Една вечер, господа и госпожи, тук, в тази сграда, гдето пише: „Съединението прави силата”,10 души турци от Гюмюрджинд блъснаха българския народ в нова война. Нови развлечения на българското общество. Китките, венците за офицерите, войниците и мулетата са под пълна пара. Пред всяка купчина войници са хиляди жени, натрупани с цветя, венци и вино и весели ги утешаваха, че те ще идат да изпълнят своя дълг. Хиляди китки се хвърлиха при всеки полк.
към текста >>

96. I. ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН СЪД

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Държавният съд осъжда министрите от кабинета на Радославов, управлявали от 16 август 1886 г.
I. ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН СЪД Бележки на съставителя Вергилий Кръстев А. Исторически справки за Държавния съд 1. През 1903 г. е заседавал първият Държавен съд въз основа на чл. 155 от Търновската конституция, с което е трябвало да съди бивши министри, изобличени в измяна, предателство и лично облагодетелствуване. Държавният съд осъжда министрите от кабинета на Радославов, управлявали от 16 август 1886 г. до 26 юни 1887 г., за измяна на отечеството, на 8 месеца затвор, но те биват амнистирани от стамболовистите. 2. През 1913 г. трябвало, чрез втория Държавен съд, да се осъдят радославистите заради Първата национална катастрофа, когато министър-председател е Васил Радославов от 4 юли до 20 декември 1913 г. Но съдът е прекратен. Радославов оглавява правителството от 23 декември 1913 г.
към текста >>

трябвало, чрез втория Държавен съд, да се осъдят радославистите заради Първата национална катастрофа, когато министър-председател е Васил Радославов от 4 юли до 20 декември 1913 г.
е заседавал първият Държавен съд въз основа на чл. 155 от Търновската конституция, с което е трябвало да съди бивши министри, изобличени в измяна, предателство и лично облагодетелствуване. Държавният съд осъжда министрите от кабинета на Радославов, управлявали от 16 август 1886 г. до 26 юни 1887 г., за измяна на отечеството, на 8 месеца затвор, но те биват амнистирани от стамболовистите. 2. През 1913 г. трябвало, чрез втория Държавен съд, да се осъдят радославистите заради Първата национална катастрофа, когато министър-председател е Васил Радославов от 4 юли до 20 декември 1913 г. Но съдът е прекратен. Радославов оглавява правителството от 23 декември 1913 г. до 21 юни 1918 г. 3. Третият Държавен съд трябва да осъди министрите от кабинета на Радославов от 1913 ÷1918 г. След Солунското примирие от 1818 г.
към текста >>

Радославов оглавява правителството от 23 декември 1913 г.
Държавният съд осъжда министрите от кабинета на Радославов, управлявали от 16 август 1886 г. до 26 юни 1887 г., за измяна на отечеството, на 8 месеца затвор, но те биват амнистирани от стамболовистите. 2. През 1913 г. трябвало, чрез втория Държавен съд, да се осъдят радославистите заради Първата национална катастрофа, когато министър-председател е Васил Радославов от 4 юли до 20 декември 1913 г. Но съдът е прекратен. Радославов оглавява правителството от 23 декември 1913 г. до 21 юни 1918 г. 3. Третият Държавен съд трябва да осъди министрите от кабинета на Радославов от 1913 ÷1918 г. След Солунското примирие от 1818 г. и Втората национална катастрофа, той емигрира в Германия заедно с цар Фердинанд, На 22 ноември 1919 г. Народното събрание прокарва закон за съдене на виновниците за Втората национална катастрофа.
към текста >>

Третият Държавен съд трябва да осъди министрите от кабинета на Радославов от 1913 ÷1918 г.
През 1913 г. трябвало, чрез втория Държавен съд, да се осъдят радославистите заради Първата национална катастрофа, когато министър-председател е Васил Радославов от 4 юли до 20 декември 1913 г. Но съдът е прекратен. Радославов оглавява правителството от 23 декември 1913 г. до 21 юни 1918 г. 3. Третият Държавен съд трябва да осъди министрите от кабинета на Радославов от 1913 ÷1918 г. След Солунското примирие от 1818 г. и Втората национална катастрофа, той емигрира в Германия заедно с цар Фердинанд, На 22 ноември 1919 г. Народното събрание прокарва закон за съдене на виновниците за Втората национална катастрофа. На 31 март 1923 г. са обявени строги присъди, но два месеца след произнасянето им - на 9 юни 1923 г, е извършен преврат от военните и е убит министър-председателят Александър Стамболийски.
към текста >>

97. VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г.

Васил Минков Радославов, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 11 април 1942 г.
30 от Наказателния закон по една година, откак присъдата може да бъде турена в изпълнение, като изпълняването на наказанието отлага съгласно чл. 1 от Закона за условното осъждане. Присъжда в полза на държавното съкровище на първите двама целия им имот, като завинаги в полза на същото съкровище и глоба от три милиона (3 000 000 лева). V. Признава починалите подсъдими: Иван Попов, бивш министър на външните работи и изповеданията от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г.; инж. Васил Минков Радославов, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г.; и Славейко Василев, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 12 юни до 2 септември 1944 г., и като народен представител от XXV Обикновено народно събрание, за виновни, че са извършили престъпленията, казани в чл, 2, п. 1, 2, 3, 6, 7 и 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., а за последния без п. 10 от с. з., като присъжда в полза на държавното съкровище целия им имот: Присъдата не подлежи на обжалване и одобрение. Председател: (Подпис) В.
към текста >>

98. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част