Търсене в текстове за 'Радославов'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 85 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора.
Е.А.: Паша. След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите. В нея са влизали изтъкнати членове на братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали. Комисията е била многочленна и не много удобна за такава работа. В.К.: Кои са влизали в нея? Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора. Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот". И първа и втора годишнина от лекциите на Общия клас. От първите печатани лекции се вижда, че те са останали почти така, както са дешифрирани. Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството.
към текста >>

2. Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...

убеждава правителството на Васил Радославов
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София В началото на 1917 година Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Подробности за това могат да се прочетат в: Спомени на Иван Радославов СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ
към текста >>

В началото на 1917 година Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта.
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София В началото на 1917 година Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Подробности за това могат да се прочетат в: Спомени на Иван Радославов СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ (от книгата „Где е истината" стр. 5 и 47)
към текста >>

Спомени на Иван Радославов
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София В началото на 1917 година Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Подробности за това могат да се прочетат в: Спомени на Иван Радославов СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ (от книгата „Где е истината" стр. 5 и 47) През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П.
към текста >>

СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ
убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София В началото на 1917 година Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Подробности за това могат да се прочетат в: Спомени на Иван Радославов СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ (от книгата „Где е истината" стр. 5 и 47) През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П.
към текста >>

1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ
Защо това? – Едно, защото Ласков не може да понесе много уместните изобличения, които се правят на забравилите дълга си негови патрони, и защото по тоя начин се осуетява хитро скроеният план – да се използва военното положение, с един замах да се тури край на дейността на един човек, срещу когото, в мирно време, не могат да се вземат такива крупни мерки, както във военно, особено щом се намеси „състоянието на духовете на фронта"." Към края на юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска стая и се отоплява с мангал. Завръща се в София през лятото на 1918 г. * Велеречив блам (арх.) – от "велеречив" - многословен; и от "блам" – лишаване от доверие: силен израз на недоверие (бел.ред.) 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)
към текста >>

3. Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов

до министъра председателя Радославов
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра председателя Радославов срещу Петър Дънов На 25 юни 1917 г. градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо No70-50 до министъра на вътрешните работи Радославов, който е и министър-председател от 1913-1918 г. Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов за това, че Той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и Го глобява със сумата 25 лв., не малка за онова време. В същото писмо предлага да се интернира Петър Дънов в родното Му място Варна.
към текста >>

градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо No70-50 до министъра на вътрешните работи Радославов, който е и министър-председател от 1913-1918 г.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра председателя Радославов срещу Петър Дънов На 25 юни 1917 г. градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо No70-50 до министъра на вътрешните работи Радославов, който е и министър-председател от 1913-1918 г. Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов за това, че Той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и Го глобява със сумата 25 лв., не малка за онова време. В същото писмо предлага да се интернира Петър Дънов в родното Му място Варна. В писмото се споменава, че за Учителя се застъпва г-жа генерал Мария Стоянова, съпруга на адютанта на цар Фердинанд, както и г-жа генерал Недялкова, но тяхното застъпничество е отхвърлено. По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея, докато е време. За това изявление Той бива интерниран в град Варна.
към текста >>

Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов.
„Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн. 11 и 12 от 1922 г. в статията на Д. Ласков „Петър Дънов и неговото учение".
към текста >>

Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве.
От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач. (п.) Свинаров секр. (п.) Пенов Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве. Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с.г. от съдебния инспектор при столичното градоначалство г. П. Нечелтов. Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история.
към текста >>

4. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Главният секретар на Министерство на народната просвета Радославов взима под внимание статията на проф.
Ето тук имаме злоупотребление и с името на министерствата, ще трябва да се види какво предвиждат в случая нашите закони. Ако пък наистина „Всемирна летопис" е препоръчана, нека има добрината г-н началникът да каже на българското общество, кое е критерият за да бъде едно четиво препоръчано от държавата за всички лица и учреждения! д-р Ст. Консулов 9. Забрана за разпространението на сп. „Всемирна летопис" в училищата Главният секретар на Министерство на народната просвета Радославов взима под внимание статията на проф. Консулов и забранява със заповед разпространението в училищата. ДОКУМЕНТИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (XI.
към текста >>

Радославов Н-к на бюрото: (п) Н. Балабанов
„Всемирна Летопис", орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се ОТМЕНЯ. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к на бюрото: (п) Н. Балабанов Разбира се, понеже редакцията не обича да се шегува по такива въпроси отнесе се с мотивирана жалба до Върховния Административен съд да отмени горното Окръжно, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. На делото е даден законния ход. 10. Предложение за подвеждане на отговорност на редакцията по Закона за защита на държавата /ЗЗД/. След атентата в църквата „Св.
към текста >>

Гл. секретар: Ал. Радославов
Приложена тук, изпраща се кн. IV от т.г. насп. „Всемирна Летопис" с мнение, редакцията би трябвало да се подведе под отговорност по силата на чл. чл. 6 и 7 от закона за защита на държавата. Министерството счита, че изрази, като тия подчертани с червен молив в статията „Истинският мир", са явна провокация срещу съвременния държавен строй. Гл. секретар: Ал. Радославов Нач. на бюрото: (п) Н. Балабанов Тази преписка е била препратена на Прокуроския Надзор при Соф. окр. съд, обаче г. Прокурорът е поставил следната резолюция: „Прекратявам преписката по липса на извършено престъпление". Няма съмнение, че горното писмо съставлява corpus delicti и отговорността за него един ден ще се наложи.
към текста >>

Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т.
„Всемирна летопис", Г. IV, кн. 9 (X. 1926), с. 211-216 • рубрика „Вести" Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII.1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищни библиотеки. Това направиха те, главно, по подстрекателството на известния професор д-р Ст. Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр.
към текста >>

Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T.
Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение. Виновните в издаване на Окръжното лица, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна Летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: 22.1 С писмо под N 28264от 5.XI.1925 г. подписаноот началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава:
към текста >>

Радославов и началникът Балабанов писали Консулову:
Редакцията ни, още на другия ден след получаването на писмото, отговори на Министерството: Съобщава се, че исканите годишнини от списанието „Всемирна Летопис" са изпратени в Министерството още на 14.Х. т.г. препоръчано, срещу пощ. разписка N 4136, (вследствие искането на същото М-во), София, 7.XI.1925 г. Тогава гл. секр. Радославов и началникът Балабанов писали Консулову: 22.2 N 28888. Приложено тук, изпраща 11.XI.1925 г. ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н.
към текста >>

Гл. секретар: (п) Ал. Радославов
Тогава гл. секр. Радославов и началникът Балабанов писали Консулову: 22.2 N 28888. Приложено тук, изпраща 11.XI.1925 г. ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г.
към текста >>

Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г.
Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд:
към текста >>

Радославов, и преподписан от началника на бюрото за културните учреждения.
Господа съдии, Въз основа на чл. 215 п.п. 1-3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, някой си Ал. Радославов, и преподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр.
към текста >>

Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр.
Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации. С почит: (п) Проф. Ст. Консулов, София, 1 март 1926 г. Ето това е авторитетното „мнение" и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис", но и предаването на редактора на съд по Закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по Закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулов. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее... БЕЛЕЖКИ: 1. Това е лъжа: методът на окултните науки е същият, както и на „положителните", както ги нарича той.
към текста >>

Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулов.
Консулов, София, 1 март 1926 г. Ето това е авторитетното „мнение" и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис", но и предаването на редактора на съд по Закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по Закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулов. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее... БЕЛЕЖКИ: 1. Това е лъжа: методът на окултните науки е същият, както и на „положителните", както ги нарича той. Тоя метод е опитното изследване, което вършат най-великите съвременни учени: проф. Айнщайн, Оливир Лодж, проф.
към текста >>

биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците.
със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год.
към текста >>

Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето".
към текста >>

Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит.
към текста >>

Радославов, против редактора на „Всемирна Летопис" по закона за защита на държавата.
IV, кн. 10 (IX. 1926), с. 238 - рубрика „Вести" Г-н Прокурорът при Софийския окръжен съд е прекратил по липса на престъпление и втората преписка, заведена от главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Ал. Радославов, против редактора на „Всемирна Летопис" по закона за защита на държавата. Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. 26. Кой е д-р проф. Стефан Консулов? 1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау.
към текста >>

Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината?
Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел. Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература. В неговия дом на вилата му в гр. Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение.
към текста >>

А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички.
" И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр.
към текста >>

В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул.
Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр. 28, том V стр. 474 -477, том IX стр.
към текста >>

За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр.
А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр. 28, том V стр. 474 -477, том IX стр. 172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр. 24, както и в „Изгревът" том V, стр.
към текста >>

За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр.
Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр. 28, том V стр. 474 -477, том IX стр. 172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр. 24, както и в „Изгревът" том V, стр. 491 за Лазар Котев и стр. 527 за Тодор Бъчваров. Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов. Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов.
към текста >>

5. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Люба Радославова24.
Кирил Икономов19. Кирил Паскалев20. Константин Константинов21. Кръстю Тюлешков22. Кузман Кузманов23. Люба Радославова24. Мария Зафирова25. Марийка Петкова26. Мария Тодорова27. Невенка Петкова28. Олга Славчева29.
към текста >>

6. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
към текста >>

Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
към текста >>

7. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
към текста >>

8. Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав

Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14.
Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен. Когато питат брат Иван Кавалджиев за автора на песента, той отговаря: „Текстът и музиката са от Учителя." През учебната 1922/1923 г. Учителят използва и немския салон „Тур ферайн" на улица „Гурко", който е нает за изнасяне на беседите. Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него.
към текста >>

Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон.
Учителят използва и немския салон „Тур ферайн" на улица „Гурко", който е нает за изнасяне на беседите. Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва: „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе.
към текста >>

9. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14.
Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен. Когато питат брат Иван Кавалджиев за автора на песента, той отговаря: „Текстът и музиката са от Учителя." През учебната 1922/1923 г. Учителят използва и немския салон „Тур ферайн" на улица „Гурко", който е нает за изнасяне на беседите. Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.**** По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
към текста >>

Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****
Учителят използва и немския салон „Тур ферайн" на улица „Гурко", който е нает за изнасяне на беседите. Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.**** По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва:
към текста >>

10. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14.
Нещата стоят другояче и следващите поколения трябва да ги проучат, защото ще се сблъскат със същия проблем. Тогава, както и през време на цялата Школа, Братството не беше юридическа личност. А защо стана това - трябва да се проучи много добре, защото имаше хора от нашето поколение, които знаеха как стоят нещата, но не го казаха и не го написаха, защото не им изнасяше. Накрая, това хвърли в заблуда онези, които трябваше да решават проблемите на Братството и всички платиха така, както трябва по окултните закони. Знанието е сила, а незнанието е още по-голяма сила, но - разрушителна! Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и изпечен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон.
към текста >>

Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията.
Знанието е сила, а незнанието е още по-голяма сила, но - разрушителна! Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и изпечен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер?
към текста >>

На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер?
Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете.
към текста >>

Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка".
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете. И аз бях там, и аз бях една от тези трима - двама братя, а от сестрите бях само аз, която вдигна ръка. Ние ходехме често горе и чак по-късно нарекохме това място . "Изгрев".
към текста >>

Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон.
Събирахме се в четири часа след обед и се молехме. Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика.
към текста >>

Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност.
към текста >>

Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година?
към текста >>

Трябва да се добави, че мястото за този салон на ул.„Оборище", бе предоставено от брат Иван Радославов от София, който имаше там къща, а салона се построи откъм лицето на двора му.
Може да се каже, че да се предприеме построяване салон за беседите, не бе лесна работа, тъй като трябваше преди всичко да се съберат средства, да се организира строежа. Въпреки всякакъв вид трудности, салонът бе доизкаран и предаден за използване от Братството в София. През всичките тези няколко години, този салон задоволяваше напълно нуждите ни. Когато се засели Изгрева, Учителят намери за по- добре да се направи салона на Изгрева, а този на ул. „Оборище" бе изоставен. Трябва да се добави, че мястото за този салон на ул.„Оборище", бе предоставено от брат Иван Радославов от София, който имаше там къща, а салона се построи откъм лицето на двора му. След освобождаване салона на ул. „Оборище" N 14, яви се идея там да се построи жилищна кооперация. Тогава, брат Деню Цанев се заел с тази работа и поканил братя и сестри да се запишат кооператори, като е разчитал да намери капитал, и да извърши строежа. Обаче, явили са се ред непредвидени пречки, някои създадени от негови неприятели, работата съвсем се обърка и брата стигна до фалит на това предприятие. Наскоро след това, брата се разболя и почина.
към текста >>

Имотът на Иван Радославов, който бе ипотекиран също изчезна след фалита.
Обърна се срещу Учителя и започна много да говори срещу него. Като вижда, че тук на мястото на този салон ще се построи кооперация, ходил е лично при тези, които са искали да се запишат като съкооператори и им говорил „Недейте да се записвате, тъй ще стане, онуй ще стане", а всъщност той е създавал пречките. Той беше адвокат. Беше с един лош орлов профил. И така се дойде до фалит. Имотът на Иван Радославов, който бе ипотекиран също изчезна след фалита. И той остана гол като пушка. 37. САЛОНЪТ НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" N 14 Изгревът - Том 15 Спомен на Николай Дойнов
към текста >>

На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея.
„Сега пък, продължил Учителя да вдигнат ръка онези, които са за построяване на салон на „Изгрева". Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя - Любомир Лулчев и Димитър. С това въпроса е решен. Ще се строи салон на улица „Оборище" N 14. Колко демократично е постъпил Учителя. На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход.
към текста >>

Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен.
С това въпроса е решен. Ще се строи салон на улица „Оборище" N 14. Колко демократично е постъпил Учителя. На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща.
към текста >>

Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти.
Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща. Така заборчлява. И оттам са борчовете. Оттам са дълговете. Братството му предлага да му изплати дълговете, като срещу това той отстъпи празното си място, пред и зад къщата.
към текста >>

11. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

След преместването на Паша в Русе брат Иван Радославов, който ми беше учител в гимназията по история и ме познаваше, разбрал, че съм стенографка и попитал Учителя, може ли да ми предложи да стенографирам беседите.
Аз посещавах беседите на Учителя от 1920 год. и си водех стенографски бележки за себе си. През 1920 год. аз се явих на конкурс за стенографка в Народното събрание и цялата зима докато траеше сесията аз редовно стенографирах заседанията в Народното събрание. И така добих малък опит по бързопис. След преместването на Паша в Русе брат Иван Радославов, който ми беше учител в гимназията по история и ме познаваше, разбрал, че съм стенографка и попитал Учителя, може ли да ми предложи да стенографирам беседите. Учителят казал: „Поканете я! " като ми каза това братът, че Учителят приел аз да стенографирам, аз само си купих тетрадки и моливи и седнах на стенографската маса. Дори не отидох да благодаря на Учителя, че ме е приел за стенографка на Словото My. В.К.: Значи минахте през Народното събрание? Е.А.: Да минах през там.
към текста >>

И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул.
Тя е била собственост на Баучер, един англичанин, който е приятел на българите и който подарил това място на своя слуга, разсилен, а самият той го продава. Братството купува това място от 5-6 декара. Това беше голямо облекчение за всички ни. На това място можехме после да посрещаме изгрева, защото след парка нямаше нищо построено на изток. Хоризонтът беше съвсем свободен. И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул. „Оборище" №14 да се построи салон на братството. Понеже братството нарастна, нужда имаше да има свой салон, който да бъде център, както за лекциите и беседите, така и за изявата на братския живот. Веднъж след една лекция в Общия клас в „Турферайн", след като Учителят завърши лекцията си, направи запитване до класа. Братството беше решило да прави свой салон и Учителят попита: „Къде искате да построим салона? На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева?
към текста >>

На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева?
И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул. „Оборище" №14 да се построи салон на братството. Понеже братството нарастна, нужда имаше да има свой салон, който да бъде център, както за лекциите и беседите, така и за изявата на братския живот. Веднъж след една лекция в Общия клас в „Турферайн", след като Учителят завърши лекцията си, направи запитване до класа. Братството беше решило да прави свой салон и Учителят попита: „Къде искате да построим салона? На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева? Тези, които искат да се построи салона на мястото на Радославов да вдигнат ръка". Почти всички вдигнаха ръка. „А тези, които искат да се построи салон на Изгрева да вдигнат ръка". Вдигнахме само 5-6 души и естествено салонът се построи на ул. „Оборище". Още тогава ми направи впечатление, че Учителят предложи като възможност да се построи салон на Изгрева.
към текста >>

Тези, които искат да се построи салона на мястото на Радославов да вдигнат ръка".
„Оборище" №14 да се построи салон на братството. Понеже братството нарастна, нужда имаше да има свой салон, който да бъде център, както за лекциите и беседите, така и за изявата на братския живот. Веднъж след една лекция в Общия клас в „Турферайн", след като Учителят завърши лекцията си, направи запитване до класа. Братството беше решило да прави свой салон и Учителят попита: „Къде искате да построим салона? На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева? Тези, които искат да се построи салона на мястото на Радославов да вдигнат ръка". Почти всички вдигнаха ръка. „А тези, които искат да се построи салон на Изгрева да вдигнат ръка". Вдигнахме само 5-6 души и естествено салонът се построи на ул. „Оборище". Още тогава ми направи впечатление, че Учителят предложи като възможност да се построи салон на Изгрева. Явно е било, че планът на Учителя е бил да се построи салонът на Изгрева.
към текста >>

В.К.: Иван Радославов е учител по история.
И Учителят казва: „И аз ще дойда". И това беше първата лекция на Младежкия клас. Когато приятелите чуха, че Учителят е държал на младите беседа, така някак се засегнаха, че на другия ден вечерта Учителят държа на тях. И това беше първата лекция на Общия клас. И така си вървяха лекциите последователно. В.К.: Иван Радославов е учител по история. Той е написал „Где е истината? " Е.А.: Той е написал една книга за обяснения там, за защита учението на Учителя от нападките. Той имаше голяма еродиция. Той беше с голяма култура човек. В.К.: Аз съм чел „Где е истината" и по-добра защита на Учителя не съм срещал.
към текста >>

12. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август

Решихме да платиме дълга на Радославова - около 50,000 лева, а всичкия дълг е около 120,000 лева.
Тя трябваше да си замине, но остана. Иска се послушание и помощ от приятелите, от братята и сестрите.Най-важния въпрос за вас кой е сега? Кое е най-належаще? Бр. Драган Попов, София: - Да се ликвидира със салона. На 3-ий септември трябва да внесеме 25,000 лева. Решихме да платиме дълга на Радославова - около 50,000 лева, а всичкия дълг е около 120,000 лева. Никой не се грижи за салона, като че е чужд. Даже да се помете не отива никоя сестра от най-ревностните. Бяхме 12 души. Всеки се оттегли и гледа да хвърли товара на други. Имаше комисия, която да прегледа сметките и да докладва.
към текста >>

13. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14.
Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен. Когато питат брат Иван Кавалджиев за автора на песента, той отговаря: „Текстът и музиката са от Учителя." През учебната 1922/1923 г. Учителят използва и немския салон „Тур ферайн" на улица „Гурко", който е нает за изнасяне на беседите. Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.**** По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
към текста >>

Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****
Учителят използва и немския салон „Тур ферайн" на улица „Гурко", който е нает за изнасяне на беседите. Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.**** По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва:
към текста >>

14. Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)

Музика и текст от Люба Ив. Радославова.
Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 20 април 1922 г. 27. Небето се отваря. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 февруари 1918 г. 28. О, Учителю благати. Музика и текст от Люба Ив. Радославова. 29. Дързост в Христа. Музика и текст от ученик, записана на 1 август 1921 г. Мир (ост. ) – свят; конец (ост. ) – край.
към текста >>

15. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов.
Израства и получава образованието си в София. За първи път среща Учителя на 19 юли 1915 г. След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе.
към текста >>

И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”.
След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз.
към текста >>

Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз.
И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз. Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде.
към текста >>

16. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов.
Израства и получава образованието си в София. За първи път среща Учителя на 19 юли 1915 г. След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе.
към текста >>

И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”.
След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз.
към текста >>

Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз.
И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз. Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде.
към текста >>

17. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул.
Скандалът постепенно набъбва и се разнася из Бялото Братство, където М. Белчева продължава да ходи докъм края на 1933 г., още повече, че Бони Гацов също е брат-дъновист. Елена Андреева бегло си спомня за него: „После, тя преживя едно разочарование, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила. Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който ѝ взел парите, пък не ѝ направил апартамента“. Интервюирана далече напред в го-дините, Андреева не успява да си спомни точното име на злополучния брат, посочва го като „Цанев“, защото славата му на мошеник е била очевидно по-голяма от славата на собственото му име: „Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот.
към текста >>

18. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул.
Скандалът постепенно набъбва и се разнася из Бялото Братство, където М. Белчева продължава да ходи докъм края на 1933 г., още повече, че Бони Гацов също е брат-дъновист. Елена Андреева бегло си спомня за него: „После, тя преживя едно разочарование, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила. Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който ѝ взел парите, пък не ѝ направил апартамента“. Интервюирана далече напред в го-дините, Андреева не успява да си спомни точното име на злополучния брат, посочва го като „Цанев“, защото славата му на мошеник е била очевидно по-голяма от славата на собственото му име: „Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот.
към текста >>

19. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината?
Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел. Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература. В неговия дом на вилата му в гр. Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение.
към текста >>

А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички.
" И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. Тодор Бъчваров си заминава през същата година - 1923, 16 октомври.
към текста >>

В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул.
Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. Тодор Бъчваров си заминава през същата година - 1923, 16 октомври. * * * За Тодор Бъчваров може да се прочете в:
към текста >>

А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва.
Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш? " „Идвам от Сините камъни където е Учителят". А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва. „Учителят вече знае за вашето идване. Тази сутрин ми каза, че идват трима братя делегация от София". „От къде знае, никой не Му е писал и никой не знае за нашето заминаване? " „Да, Учителят прочете това нещо на небето". Братята са поласкани.
към текста >>

Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая.
" „Да, Учителят прочете това нещо на небето". Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно.
към текста >>

Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко.
към текста >>

Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се!
Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се! " Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада.
към текста >>

А Иван Радославов дочака дълбоки старини.
И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден. Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува.
към текста >>

И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода.
Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува. Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно.
към текста >>

20. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината?
Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел. Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература. В неговия дом на вилата му в гр. Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение.
към текста >>

А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички.
" И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. Тодор Бъчваров си заминава през същата година - 1923, 16 октомври.
към текста >>

В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул.
Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. Тодор Бъчваров си заминава през същата година - 1923, 16 октомври. * * * За Тодор Бъчваров може да се прочете в:
към текста >>

А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва.
Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш? " „Идвам от Сините камъни където е Учителят". А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва. „Учителят вече знае за вашето идване. Тази сутрин ми каза, че идват трима братя делегация от София". „От къде знае, никой не Му е писал и никой не знае за нашето заминаване? " „Да, Учителят прочете това нещо на небето". Братята са поласкани.
към текста >>

Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая.
" „Да, Учителят прочете това нещо на небето". Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно.
към текста >>

Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко.
към текста >>

Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се!
Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се! " Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада.
към текста >>

А Иван Радославов дочака дълбоки старини.
И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден. Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува.
към текста >>

И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода.
Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува. Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20926189422607