Търсене в текстове за 'Радославов'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта.
1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
към текста >>

2. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта.
Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова.
към текста >>

3. 1926_11 Съдържание

Спомени на Иван Радославов ... 112
1916 Спомени на Надежда Иларионова ... 109 Писма до семейство Иларионови ... 109 1917 Спомени на Елена Иларионова ... 112 Спомени на Иван Радославов ... 112 Писма до семейство Иларионови ... 114 Наряд за 1917-1918 г. ... 117 1918 Спомени на Борис Николов ... 118
към текста >>

4. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

През съборните дни един от братята, търновски адвокат и народен представител, има неблагоразумието да каже на един търновски гражданин, радославист* (тогава Радославов беше министър-председател), че нашият Учител е предсказал, че в започналата Първа световна война ще победи групата начело с Англия.
(Извадки от ОИМ, отдел „Възраждане", инв.№ 102, с.395) Протосингел на владиката Йосиф е йеромонах Амбросий. Той заема тази длъжност от 1913 г. до 1918 г. СПОМЕНИ НА ИВАН ДАНАИЛОВ ОТ ЯМБОЛСКО През съборните дни един от братята, търновски адвокат и народен представител, има неблагоразумието да каже на един търновски гражданин, радославист* (тогава Радославов беше министър-председател), че нашият Учител е предсказал, че в започналата Първа световна война ще победи групата начело с Англия. Вярно е, че Учителя каза това пред една трупа от пет-шест души, между които бях и аз, разбира се, поверително. Този радославист съобщил това на търновския комендант и той наредил да разтурят събора ни и така стана. Даде се заповед всички събрани, които не са търновци, да напуснат Търново в срок от 24 часа. Учителя замина с група казанлъчани за Казанлък. На гара Царева ливада, като се разделихме, аз уведомих, че водя със себе си нашия брат от Търново Минко Костакиев – отличен медиум, който при сеансите изпада в пълен транс и Духът говори чрез него.
към текста >>

5. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ
СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ (от книгата „Где е истината" стр. 5 и 47) През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П.
към текста >>

6. 1918_1 1918 година

Министър-председателят Радославов избягва от страната.
Избухват войнишки бунтове. Тяхна кулминация е Владайското въстание. На 15 септември при Добро поле силите на Антантата правят пробив на отбранителните ни линии. Втората национал катастрофа надвисва над България. На 3 октомври цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис. Министър-председателят Радославов избягва от страната. Съдбините на България се поемат от победителите. Страната е в разруха, стопанството е замряло, царят глад и спекула. Такава е картината след продължилите шест години войни. От 1 януари 1918 г. протосингел на Търновската митрополия е Тодор Хлебаров.
към текста >>

7. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
към текста >>

8. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

* От книгата "Где е Истината", Ив.Радославов(София,1922)
Те искат да доведат това братство и равенство чрез насилие. Нашето учение е за Любовта, за естествената еволюция. В Русия, вследствие на анархизма в умовете, дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим много, ние само я прилагаме. * От книгата "Где е Истината", Ив.Радославов(София,1922) **Себастиян Кнайп(1821-1897) - Баварски свещеник и лечител, автор на оригинален водолечебен метод(бел.ред.)
към текста >>

9. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14.
На тази нива по-късно бе построен салонът. Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме изгрева на слънцето горе и си правехме гимнастиките. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града. Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията.
към текста >>

Радославов пред
Но салонът беше в града. Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона?
към текста >>

На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер?
ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете - двама братя, а от сестрите бях само аз.
към текста >>

Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка".
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете - двама братя, а от сестрите бях само аз. Беше гласувано за това място и през 1922-23 г. построихме салона на "Оборище" 14.
към текста >>

Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон.
на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време. В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. През 1926 г. на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели.
към текста >>

Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
А на братята е говорил само един път по това време. В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. През 1926 г. на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там.
към текста >>

Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. През 1926 г. на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там. Една сутрин на Изгрева осъмнахме, заобиколени от полиция.
към текста >>

10. УЧЕНИЦИ

Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
към текста >>

Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая.
Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг. Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно.
към текста >>

Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг. Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко.
към текста >>

Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се!
Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг. Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! " Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч. Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас.
към текста >>

Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч.
Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! " Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч. Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме, Учителю" - отговорихме и тримата в един глас. - "Слушайте тогава.
към текста >>

А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева.
Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение в акростих като началните букви погледнато отгоре надолу, дават следното изречение "Петър Дънов е лъжепророк". Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение.
към текста >>

И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше.
Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят.
към текста >>

Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят.
И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят. Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал. Пред Великата Божия Любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. На събора в Търново беше и Петко Гумнеров. Изреждахме се на групи по 10 човека на молива в Горницата. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях.
към текста >>

11. НЕПОСЛУШАНИЕ

Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен.
По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно!
към текста >>

След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе.
Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева".
към текста >>

" Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички.
А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни.
към текста >>

12. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." За тези изказвания на Учителя, цар Фердинанд и Радославов Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна.
Властта работеше против Учителя. Тя налагаше най-различни ограничения. Забраняваше Му да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в Своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. В една от тях казва: "Препоръчах на България да не се намесва в никоя групировка." И когато българите се определиха на страната на Германия, Учителят каза: България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." За тези изказвания на Учителя, цар Фердинанд и Радославов Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учи- телят замина и на гарата каза на приятелите: "Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София, но те никога няма да видят България." И така стана, Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия и те никога не се върнаха. Сбъднаха се точно думите на Учителя. Васил Радославов от 4 юли 1913 г. до 21 юни 1918 г. бе министър-предсе- дател.
към текста >>

Учи- телят замина и на гарата каза на приятелите: "Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София, но те никога няма да видят България." И така стана, Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия и те никога не се върнаха.
Тя налагаше най-различни ограничения. Забраняваше Му да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в Своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. В една от тях казва: "Препоръчах на България да не се намесва в никоя групировка." И когато българите се определиха на страната на Германия, Учителят каза: България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." За тези изказвания на Учителя, цар Фердинанд и Радославов Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учи- телят замина и на гарата каза на приятелите: "Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София, но те никога няма да видят България." И така стана, Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия и те никога не се върнаха. Сбъднаха се точно думите на Учителя. Васил Радославов от 4 юли 1913 г. до 21 юни 1918 г. бе министър-предсе- дател. Той съдейства за въвличането на България в Първата световна вой- на на страната на Германия и Австро-Унгария.
към текста >>

Васил Радославов от 4 юли 1913 г.
Тогава в Своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. В една от тях казва: "Препоръчах на България да не се намесва в никоя групировка." И когато българите се определиха на страната на Германия, Учителят каза: България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." За тези изказвания на Учителя, цар Фердинанд и Радославов Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учи- телят замина и на гарата каза на приятелите: "Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София, но те никога няма да видят България." И така стана, Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия и те никога не се върнаха. Сбъднаха се точно думите на Учителя. Васил Радославов от 4 юли 1913 г. до 21 юни 1918 г. бе министър-предсе- дател. Той съдейства за въвличането на България в Първата световна вой- на на страната на Германия и Австро-Унгария. Забегна в Берлин. Бе осъден задочно от държавен съд след края на войната като виновник за втората национална катастрофа.
към текста >>

13. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов.
Коне, волове - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу Него, като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Изпращаха писма до войниците на фронта, че уж техните жени са били завербувани и подлъгани от Петър Дънов, който ги събирал на едно специално място и правел нещо с тях. От своя страна войниците препращаха протестни писма с военната поща до градоначалника на София - Свинаров. Той започва разследване като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е публикуван в списание "Духовна култура", кн.11 и 12, 1922 г. в статията на Д. Ласков "Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това, този исторически материал е запазен и ще го цитираме дословно.
към текста >>

Горният рапорт е изпратен на Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве.
От всичко изложено дотук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта, която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на М-то българско царство. Ето защо, аз съм на мнение да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна. Градоначалник (п.) Свинаров Секретар (п.) Пенов Горният рапорт е изпратен на Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве. Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с. г. от съдебния инспектор при столичното градоначалство П. Нечелтов. Градоначалникът вика Учителя и Го предупреди да не събира в двора на Петко Гумнеров Свои почитатели. Учителят му бе казал следното: "Ти не си страшен, защото ти си от нашите." А преди това градоначалникът бе Го заплашил, че може да Го тури в затвора. Другото, което е най-важно в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата, заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост, бива съден и изпратен в затвора.
към текста >>

14. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо No70-50 до министъра на вътрешните работи Радославов, който е и министър-председател от 1913-1918 г.
Борис Николов През 1916 г., 1917 г. и 1918 г. няма събори. На 25 юни 1917 г. градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо No70-50 до министъра на вътрешните работи Радославов, който е и министър-председател от 1913-1918 г. Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов за това, че Той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и Го глобява със сумата 25 лв., не малка за онова време. В същото писмо предлага да се интернира Петър Дънов в родното Му място Варна. В писмото се споменава, че за Учителя се застъпва г-жа генерал Мария Стоянова, съпруга на адютанта на цар Фердинанд, както и г-жа генерал Недялкова, но тяхното застъпничество е отхвърлено. По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея, докато е време. За това изявление Той бива интерниран в град Варна.
към текста >>

С него напуска и Радославов - същият, който е подписал заповедта да бъде интерниран Учителят.
По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея, докато е време. За това изявление Той бива интерниран в град Варна. Какво става по-нататък? България губи войната през 1918 г. и се стига до втора национална катастрофа, а Фердинанд абдикира и напуска България. С него напуска и Радославов - същият, който е подписал заповедта да бъде интерниран Учителят. Те никога не се връщат в България. На събора през 1922 г. Учителят споменава за този градоначалник. За това, че бяха спрели събранията и Го бяха глобили, Невидимият свят санкционира по особен начин българите. Учителят споменава този факт и това е отпечатано в "Сила и живот", пета серия, стр.
към текста >>

15. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

На България наложиха 2 500 000 лв, контрибуции, а Фердинанд и Радославов ги изпратиха в изгнание.
Предупреди, че иде голяма общоевропейска война, обаче ние и на които Той казваше това, не вярвахме. Предупреди, че България няма да бъде неутрална в Първата общоевропейска война и ако не можем да сторим това и не вземем страната на Англия, България ще загуби войната. В 1916 г. през декември предупреди Фердинанд да се откаже от войната и да сключи мир отделно, защото войната ще бъде загубена от Германия, Обаче това беше сметнато за безумие и Го пратиха на заточение във Варна. Тогава Той каза: "Както постъпват с мене, така ще постъпят и с тях." Дойде Добро поле, Германия пропадна. На България наложиха 2 500 000 лв, контрибуции, а Фердинанд и Радославов ги изпратиха в изгнание. Тодор Божков През 1922 г. няколко братя намислили да правят комуна. Отишли при Учителя и Му изложили идеята си. Той ги изслушал и им казал да останат за неделната беседа.
към текста >>

16. 117. О, Учителю Благати

117. О, Учителю Благати музика: Люба Радославова текст: Люба Радославова О, Учителю благати, Теб изпълва добрина, Твоите думи са крилати, пълни с Мъдрост, Светлина.
117. О, Учителю Благати музика: Люба Радославова текст: Люба Радославова О, Учителю благати, Теб изпълва добрина, Твоите думи са крилати, пълни с Мъдрост, Светлина. (Твоите думи са крилати, пълни с Мъдрост, Светлина. ) Пратеник Си Ти от Бога всред измъчени души, мир, любов Ти в нас да влееш, нов живот, честити дни. (мир, любов Ти в нас да влееш, нов живот, честити дни. (В скърби, мъки и неволи само Ти Си наш подслон,) Ти утеха ни донесе, Мой Учителю, поклон! (Ти утеха ни донесе, Мой Учителю, поклон!) Твоите думи — бисер чисти,, Твоят образ — светлина, о, Учителю честити, влей в сърца ни топлина!
към текста >>

НАГОРЕ

0.18858003616333