Търсене в текстове за 'Немски'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 126 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Превод от немски
Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата. Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло. Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път. Превод от немски
към текста >>

2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Превод от немски
До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността. Когато тази завеса се повдигне, ние ще се докоснем до неговата вечна същина, която е ненаказана красота. Някои търсят доказателство за духовните истини в външните неща. Други се втурват към опознаване и досег до някои свръхчувствени явления, но тия последните ни водят толкова към истината, колкото думите на един речник ни въвеждат в поезията. Духовия живот е освобождение на съзнанието. Превод от немски
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Превод от немски.
Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог... Не с питане ще узнаеш своя Бог, защото и в най-тихия въпрос шуми вече съмнението... Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост. От ония, които кретащи по погрешни пътища крещят по Бога от угнетено сърце, отвръщай се съзнателно! Че иначе ти нивга не ще намериш дълбоката тишина. Ти трябва да бъдеш сам самин с човека, който си ти сам, искаш ли да срещнеш в себе си Бога... В твоята най-дълбока тишина ти сам ще си станеш въпрос и сам ще си бъдеш ответ (отговор). Защото само сам със себе си можеш ти да встъпиш във великата тишина... И сам трябва да бъдеш там, където твоят жив Бог се оставя да бъде слушан вътре в теб! Превод от немски.
към текста >>

4. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ.
Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ. Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже". И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества. В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра. Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход. Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение.
към текста >>

5. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс.
Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни. Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс. В 1896 г. на Нижненовгородското изложение е имало едно канарче, което приучили да пее руския химн. Това канарче впоследствие било подарено на руския цар и отнесено в зимния дворец в Петроград. Днес дори в Германия има специалисти, които се занимават с тая работа, като обучават птиците, посредством грамофон. Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване.
към текста >>

6. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Превод от немски
Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях. Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност. В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот. И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние. Превод от немски
към текста >>

7. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Превод от немски
Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината? И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>

8. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
към текста >>

9. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Немският физик Fr.
Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг. Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви. Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот. На този всемирен агент той дава названието „анимизъм", като вижда неговото действие в цялата природа. – С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle според съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм.
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Научаваме се, че на 1-й април се е поминал известният немски окултист Д-р Р. Щайнер.
Ето защо изкуството трябва да се направи достояние на народите. Дори и затворите требва да бъдат украсени и изящни – казва той. В много страни Рьорих има почитатели, в Америка е основан музей на негово име. Тагор пише на Рьорих: „Вашето изкуство дълбоко ме затрогна. То ме накара да призная факта, че истината е безгранична”. Научаваме се, че на 1-й април се е поминал известният немски окултист Д-р Р. Щайнер. В идната книжка ще дадем специална статия за живота и дейността на Щайнер. Открити следи на изчезнал народ в централна Азия. Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в Китай, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан. В пясъците са били открити градове, заринати много отдавна. Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и градовете били заринати с пясък.
към текста >>

11. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски мислител Шпенглер.
Окултните истини и закони са вечни. По силата на тях човечеството изживява днешната епоха. Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед. Те са много. Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски мислител Шпенглер. В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави. Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ.
Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията. Бъдещето на Думерг, Д-р Ф. И. Кронстром — Звездното влияние според Тихо Брахе. Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ. Напоследък немците проявяват голям интерес към него. Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам. Авторката е позната немска писателка.
към текста >>

Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр.
Кронстром — Звездното влияние според Тихо Брахе. Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ. Напоследък немците проявяват голям интерес към него. Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам. Авторката е позната немска писателка. В горната книга се зачеква въпросът за изворите на художественото творчество и за дълбоките истини, които се крият в много митове. Само окултизмът дава ключ за разбиране дълбокия смисъл в митовете и легендите, напр.
към текста >>

В някои немски градове даже са основани дружества за проучване принципите на окултната педагогика.
После това се вижда и от факта, че в много конференции по окултна педагогика се стичат масово учители, за да чуят за принципите, на които почива Свободното Валдорфско училище. И това е много естествено. Днешното училище е основано на материалистичното разбиране на света и човека. Много и от днешните „нови" педагогически течения страдат от същото материалистическо разбиране на човека. Мнозина почват да схващат, че на новото училище, проникнато от духовния елемент принадлежи бъдещето. В някои немски градове даже са основани дружества за проучване принципите на окултната педагогика. Особена дейност развива в това отношение немският педагог Барч от Бреслау, който в своите сказки, статии и хвърчащи листове популяризира принципите и методите, на които почива Свободното Валдорфско училище . Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр. статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф. „ТЯЛОТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум.
към текста >>

Особена дейност развива в това отношение немският педагог Барч от Бреслау, който в своите сказки, статии и хвърчащи листове популяризира принципите и методите, на които почива Свободното Валдорфско училище .
И това е много естествено. Днешното училище е основано на материалистичното разбиране на света и човека. Много и от днешните „нови" педагогически течения страдат от същото материалистическо разбиране на човека. Мнозина почват да схващат, че на новото училище, проникнато от духовния елемент принадлежи бъдещето. В някои немски градове даже са основани дружества за проучване принципите на окултната педагогика. Особена дейност развива в това отношение немският педагог Барч от Бреслау, който в своите сказки, статии и хвърчащи листове популяризира принципите и методите, на които почива Свободното Валдорфско училище . Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр. статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф. „ТЯЛОТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум. Библиотека „Гьотеанум" е издала тази нова книга, която съдържа 80 страници и е снабдена с 5 рисунки в текста и 2 таблици.
към текста >>

13. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В по онова време се изказаха предположения, застъпени главно от немския географ Проф.
Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по източните гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на западния склон на същите планини. Особен интерес представлява банановото дърво, чието отечество е Азия и Африка, тропика изобщо, и което не може да мине едно пътешествие през умерените пояси, пита се как е попаднало в Америка? Семена няма, чрез издънка не се размножава, коренът му не изтърпява дълго пътешествие, остава само едно предположение, че то е било занесено там от близко разстояние и култивирано изкуствено. Шведския геолог, специалист по палеонтологическа ботаника Хейер, като сравнява изкопаемите растения намерени в Швейцария и такива намерени в Америка, намира голяма прилика и изказва мисълта, че тия два континента трябва някога да са били свързани и да са образували един материк. До същото заключение е дошъл и Реклю, който допуска, че Атлантида именно е свързвала Европа и Америка. В по онова време се изказаха предположения, застъпени главно от немския географ Проф. Алфред Вегенер, който твърди, че континентите се местят и че са образувани от едно единно ядро. Доскоро се мислеше, че вида на земята се дължи на преформирането на бреговата линия от наводнявания, измивания, издигания. Но самите континенти се считаха като нещо стабилно. Вегенер казва, че единната маса се е разпаднала на късове, континенти и че тия континенти плуват с цялата си дебелина. Той сочи голямата съвпадна линия между Южна Америка и Африка: като че просто Aфрика е откъсната от Америка.
към текста >>

14. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица. Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер. Нашата задача не е да излагаме възгледите на Шпенглер, но разглеждайки духа на новото време, ние в никой случай не можем да ги пренебрегнем. Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”). Това съчинение, според общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време. Някои го поставят по-rope от съчиненията на Ницше, Иполит Тена и др. големи мислители.
към текста >>

15. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В 1924 година немският зоолог Бранд е направил с тритон (Triton taeniatus) опити, аналогични с опитите на американския зоолог Харисон с Amblystoma през 1921 година.
Само с изучаване химическите свойства на протоплазмата и на механическите сили в клетката не можем да разберем живота, защото животът не се изчерпва само с тях. Едно от основните свойства на живота е значи разумността, която дирижира отвътре всички жизнени явления. Така ние дохождаме до приемане на вътрешния, психическия фактор на еволюционния процес. Това ще стане по-ясно по-долу и в следните книжки. 2)ОПИТИТЕ НА БРАНД. В 1924 година немският зоолог Бранд е направил с тритон (Triton taeniatus) опити, аналогични с опитите на американския зоолог Харисон с Amblystoma през 1921 година. Харисон е правил опитите си, когато индивидът е бил към края вече на своето развитие, когато вече се е появило начало на опашка. Бранд е направил своя опит с тритона в същия този период, но без успех. Кракът, присаден на противоположната страна, не изменил своята полярност. Тогаз той решил да повтори своите опити върху по-млади фази - преди появяването на начало от опашка. И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е.
към текста >>

16. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Първия си труд на немски върху тези лъчи той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година.
Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени лъчи в растенията и животните. Първия си труд на немски върху тези лъчи той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година. След това той продължава своите изследвания. В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1].
към текста >>

17. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада.
В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад.
към текста >>

18. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам).
разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам). Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата.
към текста >>

19. Съдържание на 6 бр. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

"Das Hohe Ideal" (Немски превод на "Високия идеал") 4.
В тези беседи се срещат важни закони по отношение възпитанието, медицината, духовния растеж и пр. Изобщо няма област в живота, която да не е зачената в беседите. Ако се сбере всичко, писано в тях за законите, по които се развиват обществата, народите, епохите, ще имаме нова социология. Ако се съберат всички педагогически принципи, закони и методи, изложени в тях, ще имаме нова педагогика и пр. При поискване се изпраща безплатно каталог на беседите на Учителя. 3. "Das Hohe Ideal" (Немски превод на "Високия идеал") 4. "The great law" (Английски превод на "Великия закон) Скоро ще излезе от печат и "Високия идеал", II издание на английски. 5. Gaa — Sophia. Band IV: Landwirtschaft, 1929 година, 8.50 марки. Щутгарт. Този том показва, какво практическо приложение има окултната наука в областта на земеделското стопанство. Чрез окултизма ние градим нови основи на възпитание, медицина, науката за хранене, на земеделието и пр.
към текста >>

20. Вести Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ХЕЛИОДЪТ Тайнствената основна сила при духовното лекуване от разстояние от Макс Шаке – председател на Съюза на Немските Хелиопати Всяка видима форма е една еманация от волята на Творческия Дух.
ХЕЛИОДЪТ Тайнствената основна сила при духовното лекуване от разстояние от Макс Шаке – председател на Съюза на Немските Хелиопати Всяка видима форма е една еманация от волята на Творческия Дух. Тя е изградена от мировия етер по силата на закони, които владат космоса. Най-високата жизнена форма – човекът, също е такава една еманация. Хелиодът е у него, както и навред, жизненото начало, лъчистата сила на живота, която дава възможност на всепроникващия Божествен Дух да оживотвори материалните форми и да се прояви според основното зарад нас схващане на Карл Хутер, изразено в думите: „Във формите живее Духът". Хелиодът стои между духа и формата като пластична лъчиста и чувствуваща (възприемаща) жизнена сила. В неорганичния свят тази хелиодна лъчиста сила е отрицателна, в органичния свет тя е положителна.
към текста >>

21. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а сестрите готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите.
за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали. В 1920 г. във Вердюн, в следващите години в Швейцария, миналата година в Лихтенщайн, а сега (1930) в южна Франция. В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а сестрите готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите. Трогателни са били изпращанията на всички, които си заминавали. Много от тях са се връщали отново, въпреки тежкия труд. Това са школи на мира, разсадници на нови идеи, където хората се сбират не да говорят само, а да творят. Това начинание има много по-голямо значение от стотина конференции и конгреси. То възпитава истински апостоли на мира.
към текста >>

22. Списанието PDF Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дано в скоро време тази книжка се преведе и на англ., френски и немски.
Томов - печатана в сп. „Философски преглед", год. II кн. 1 и издадена в отделна книжка, сега се явява и в превод на есперанто. Желателно е всички, които имат връзки с есперантисти, особено в чужбина, да им изпратят един подарък. Дано в скоро време тази книжка се преведе и на англ., френски и немски. Под печат е книгата: „ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ и НАУКАТА" — от Анг. Томов. Издание на „ВОДОЛЕЙ."
към текста >>

23. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка".
Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка". Окултизмът, разгледан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. Ами че и живота, в който всички живеем, е една такава окултна сила.
към текста >>

24. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ОПИТИТЕ НА МАРИЯ СТАТКЕВИЧ Немският ботаник Хаберланд беше направил на времето си интересни опити.
От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука. Изучен е строежа му, характера и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физичното тяло (етерния двойник като организатор на физичното тяло) и пр. ОПИТИТЕ НА МАРИЯ СТАТКЕВИЧ Немският ботаник Хаберланд беше направил на времето си интересни опити. Той е отгледал във влажна стая тънки плочки, изрязани от картофени грудки и видял, че делящи се клетки се забелязват само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета. Лишените от такива снопчета плочки само тогаз почвали да делят клетките си, когато се поставяли в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от тези плочки. Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление. Мария Статкевич, за да провери, да не би това да се дължи на „митогенетичните лъчи" на Гурвич, е предприела следните опити: изрязала от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета и ги насочила като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Това индуциране траело три часа.
към текста >>

25. ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Превела от немския оригинал: СТЕЛА.
Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата любов във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота. Детинството премина. Имайте пред вид мъчнотиите, които се противопоставят на постижението и борете се за вашата свобода със сила, подобна на Христовата и с непоколебимост, превъзмогваща всичко. Погледнете около си – и познайте Го във всичко. Вслушайте се – и ще чуете Неговия глас в себе си : Разкрийте се и бъдете това, което сте! Превела от немския оригинал: СТЕЛА.
към текста >>

26. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– превод от немски Стела Три мирогледа – В.
СЪДЪРЖАНИЕ Вяра и знание Събудете се, деца на светлината! – превод от немски Стела Три мирогледа – В. Пашов Новите форми на труда – Б. Боев Християнство и икономически отношения – А. Томов Сент Ив Д'Алвейдър – (Кратък животопис и произведения) Сърцето – G. Nordman Стъпки – Т. Думи на пророка – Ив.
към текста >>

27. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Федерация на свободни кантони – немски, френски и италиански – тези хора говорят най-малко 2-3 езика.
Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? — Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва. Два света видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят – аз него търсех и за него ще пиша. * Швейцария – това е красивата страна на величествените Алпи, страната на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера – където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа – Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци – живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони – немски, френски и италиански – тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя и цялата земя не е нашето отечество? Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове.
към текста >>

Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр.
Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. (Сестрите готвеха и слагаха яденето. Братята работеха вън.
към текста >>

28. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността.
Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така почеркът е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума). За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите.
към текста >>

29. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

* * * В немското списание „Die Qlocke", списание за повдигане на духовната култура в немския народ, са поместени няколко снимки от „Изгрева".
Ошънсайд (Калифорния) 10. VI. 1930 година. „При прочитането на тая книжка[1] добихме впечатлението, че Г-н Петър Дънов е написал най-хубаво съчинение, пълно с прекрасни и възвишени мисли. Бихме казали, че лицето, което я е написало, трябва да познава дълбоко тайните на живота". С поздрав: От Задругата * Пшемисъл Питер – от Прага, деятел в международния съюз за побратимяване на народите, който посети през 1924 година София, ни пише, че е чел в немското списание „Aus Zeit und Ewigkeit" една статия от Зенгер за Всемирното Бяло Братство, изказва радостта си за разширението на това движение и особено за практическото приложение в това общество и изказва желание да се влезе в по-близки приятелски връзки с него и неговите съидейници. * * * В немското списание „Die Qlocke", списание за повдигане на духовната култура в немския народ, са поместени няколко снимки от „Изгрева". * * * The Torch, официален орган на Канадското астрологично общество, дава в юнската книжка (23, VІ 1931 г.) следния кратък, но проникновен отзив за беседата „Великият Закон", която е преведена на английски: „Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомври 1925 год., която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Говорителят не употребява несериозни цитати из Св. Писание, а прониква дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки, как всяка от добродетелите действа съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и общо благо на човечеството". Беседите на Учителя на руски език Чувстваше се голяма нужда от превод на беседите на Учителя на руски поради увеличения интерес у русите напоследък към тях. И това е много естествено, като се знаят дълбоките още непроявени духовни сили, които живеят в руския народ и като се има пред вид, че русите и изобщо славянството тепърва имат да дадат своя главен принос към общочовешката култура.
към текста >>

30. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Die Glocke", списание за разпространение на духовна култура в немския народ, октомври 1931 год.; излиза в Чехословашко. 17.
„Le Sinceriste", октомври 1931 година, орган на дружеството .за реформиране на моралния живот чрез Истината. 13. „Cours d'Autocuiture des fils de la Lumiere", издание на института „Luce" в Ница (Франция). 14. „Luce et ombra", септ. 1931 година. 15. „Koinonia", списание на окултно общество в Англия, април 1931 година. 16. „Die Glocke", списание за разпространение на духовна култура в немския народ, октомври 1931 год.; излиза в Чехословашко. 17. „Les Annales d'Hermetisme", Париж, юни 1931 година. Орган на херметичното общество в Франция. 18. „Heinal" окултно полско списание. Излиза във Висла (Полша). Това списание говори, че в Полша има развито окултно движение. 19.
към текста >>

31. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме.
Душата на човека е една мисъл на Бога. И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество. „Духът на нещата или философски поглед върху естеството на нещата (1800). „Крокодил или войната между доброто и злото" (1799). „Зазоряване или коренът на философията" (1800). Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме. „Трите принципа на божествената есенция" (1802). Това е също превод на едно съчинение на Бьоме. Съчиненията на Клод Сен Мартен нямат за цел само да обяснят природата, но и да дадат познание за онзи принцип, който може да бъде пробуден в човешкия дух. * Сега можем да кажем няколко думи за идеите на Сен-Мартен. Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство.
към текста >>

32. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

На немски (Das hohe Ideal) на английски (The great Law) и в изданията на есперанто са вложени мислите на Дънов.
Животът на Петър Дънов е в хармония с учението му. Вече 70-годишен, казват за него, че е млад и се радва на добро здраве. Учениците му казват, че той понякога не говори много, но всякога дълбоко се чувстват думите, мислите му и духовните му възгледи, затова той царува над техните сърца. С голямо внимание се следи движението на Бялото Братство отблизо и далеч, в България и оттатък границата. И днес от това движение се интересуват от много страни и места. На немски (Das hohe Ideal) на английски (The great Law) и в изданията на есперанто са вложени мислите на Дънов. В Бургас, важно пристанище на Черно море, се издава библиотека със заглавие „Нова култура"; в редици се нижат там като слънчева светлина мислите на Учителя. Учениците на това движение общо желаят доброто на цялото човечество. Ето някои от преведените на есперанто беседи: La alta idealo, la granda lego, La revikigo de la kolektiva konscio, La nova homaro, La nova vivo, La mallarga vojo, La fortoj de la viva naturo. (Из унгарския в. „Gyori Hirlap", Gyo, 24 декември 1930 – съкратен превод).
към текста >>

33. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Die Glocke", списание за разпространение на духовна култура всред немския народ, год.
1931 год., книги 7-12. „Die weisse Fahne" год. 12, декември, 1931 г., кн. 12. „Аus Zelt und Ewigkeit", излиза в Лаар (Баден—Германия), год. 6, брой 24, 1 януари 1932 год. „Die Glocke", списание за разпространение на духовна култура всред немския народ, год. 12, кн. 1, януари 1932 г. „Kraftdenken - eine Macht I" от Хамблин. „Grundzuge der Neugeistlehre", основни принципи на новото духовно учение. „Das Goetheanum", международен седмичен орган за антропософия и тричленност.
към текста >>

34. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От немски Д-р Е.
Не вярвай, че има още време! Срокът за претворба на нашата мисъл е къс! И горко томува, който не го използува! И какво става: старият човек ще бъде през това време на обрат разрушен и ще отмине в замиращите векове. Новият човек, обаче, ще живее! От немски Д-р Е.
към текста >>

35. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В България се зачете от много тесен кръг хора на немски език, на който са написани оригиналите на книгите, едва към двадесет и четвъртата година от нашия век. Сп.
Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр. – той пише за Духа, за човека, за Бога на езика на всички векове. Затова неговото слово е живо, тихо, но възпламеняващо, меко, но светещо. Бо Ин Ра, безразлично той или учението му, се яви във време на голяма нужда от светлина в живота. Известен стана непосредствено след световната война. В България се зачете от много тесен кръг хора на немски език, на който са написани оригиналите на книгите, едва към двадесет и четвъртата година от нашия век. Сп. „Житно зърно" помести в ред годишнини някои глави от неговите книги. Така, както Бо Ин Ра е познат в Германия, ние имаме възможност тепърва да го опознаем, благодарение хубавия превод на три измежду най-хубавите му книги, съставляващи сами за себе си нещо отделно и вкупом нещо цяло. Две от тия книги вече видеха бял свят на хубав български език – Книга за живия Бог и Книга за човека*)[1] Едва ли не би дирил всеки, под заглавието на първата книга катехизис на някакво верую. Бо Ин Ра е далеч от подобна мисъл. Той знае, че катехизисите и формите сковават; той знае, че живота има нужда от растене, има нужда от истинска светлина, влага и топлота.
към текста >>

Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство. Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>

36. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ханс Дриш, виден немски зоолог.
124, цена 30 лева. Съдържание: Сър Оливер Лодж – Уводъ, Поглед върху живота и духа във вселената, Седемте заключения, Психичните изследвания, Изложение на няколко психични феномени: ясновидство, предсказания, психометрия, съобщения с мъртви, оракули, Начини на съобщения с мъртвите или медиумизъм, Ще можем ли да влизаме в съобщения с мъртвите, Перспективи, Резюме. Препоръчваме я на читателите си. Все повече и повече представителите на официалната наука идват до окултните истини. Такъв е напр. проф. Ханс Дриш, виден немски зоолог. Върху него ще се спрем в следващата книжка. От редакцията. Поради липса на място отделът „Вести" остава за идущия брой.
към текста >>

37. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството.
Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята за месианизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота. Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс.
към текста >>

38. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Немският император Хенрих III повикал арестувани богомили и в негово присъствие епископът, който принадлежал към свитата му, спорил с тях.
Съвършените са изключвали от своя живот всяко насилие и всяко участие във война. Те не носели оръжие със себе си и не си служили с него. Понеже били и против убиването на животни, били пълни вегетарианци. Хранели се с растителни произведения: плодове и зеленчуци. Също така не употребявали и спиртни питиета. Немският император Хенрих III повикал арестувани богомили и в негово присъствие епископът, който принадлежал към свитата му, спорил с тях. И най-много ги изненадало, че богомилите не ядели месо и не убивали животни. Богомилите казали, че на един християнин е забранено да убива животни. За да ги турят на изпит, епископът им заповядал да убият в тяхно присъствие кокошка. Понеже отказали, те били обявени за еретици, и императорът заповядал да бъдат обесени. Често убиването на животни служело на противниците като средство за удостоверяване, дали лицето принадлежи към богомилското движение.
към текста >>

Немският историк Дьолингер, френският историк Шмид и други потвърждават, че те са знаели и проповядвали за прераждането като закон за човешката еволюция.
Албигоецът му казал, че ако бъде освободен, ще го освободи от болестта му. И наистина, той го излекувал и тогаз рицарят станал последовател на албигойството. Както споменах и по-рано, богомилството е било едно окултно движение. Те са изхождали при своята дейност от знанието на великата божествена наука. Между другото, както казахме и по-рано, те са знаели и за прераждането. Немският историк Дьолингер, френският историк Шмид и други потвърждават, че те са знаели и проповядвали за прераждането като закон за човешката еволюция. И народът е долавял, че богомилите владеят известно по-дълбоко знание: той им приписвал свръхестествени сили. Народът вярвал, че богомилите могат да влияят на ветровете и пр. Самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да се правят така наречените „чудеса", което е обещано от Христа на повярвалите. Това е само загатване за онова висше знание, което те притежавали. Видяхме в предишните статии, че розенкройцерството е произлязло от богомилството.
към текста >>

39. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура.
Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното. Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура. За да не се спираме върху самия живот на Густав Майринк, който е много разностранен, ще приведем това, което той казва за себе си: Живее в Щарнберг при Мюнхен, роден в Виена на 19 януари 1868 г.; поданство – баварско; религия – първоначално протестант, сега – будист от северната школа. Образование – гимназия в Мюнхен, Хамбург, Прага, после Търговска академия в Прага. Занятие – бивш банкер в Прага, после редактор във Виена. От 1930 г. пише книги.
към текста >>

40. Списанието PDF Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Die Glocke." списание за разпространение на духовна култура в немския народ, ХШ г., № 2, Чехословашко.
12, окт. 1933, кн. 4, Лондон. „Das Goetheanum", 12 г., № 5, 29 ян. 1933 г., Дорнах (Швейцария). „Die Glocke." списание за разпространение на духовна култура в немския народ, ХШ г., № 2, Чехословашко. „La Revue Spirite Beige”, 30 г., № 1, ян. 1933 г., Лиеж (Белгия). „Le Sinceriste.", 32 г. № 2, февр. 1933, Валтвилдер (Белгия).
към текста >>

41. ДОБРАТА ПОЧВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Свидетелите” – нови мерки за характера – Ели Живот, Добро и Истина – Аверуни Няколко думи върху туризма – Боян Боев За физиогномичната прилика между животните и човека – Д-р Ели Рафаилова Хирософия и психоанализа - Ернст Исбернер-Халдане (от немски П.
Съдържание на 5–6 бр. Добрата почва Два прилива – Г. „Свидетелите” – нови мерки за характера – Ели Живот, Добро и Истина – Аверуни Няколко думи върху туризма – Боян Боев За физиогномичната прилика между животните и човека – Д-р Ели Рафаилова Хирософия и психоанализа - Ернст Исбернер-Халдане (от немски П. Манeв) Нещо от мненията за съществуването на Атлантида – Д-р К. Учителят говори – Любовта Те дар ти са – Теофана Малки приказки – Адриана Няма Те.Тука си – Хелмира Любов – Амалия Вайланд Под белия покров Вести Le Maître parle. La Vie Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

42. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма.
Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите. Днешната биология вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания. Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма.
към текста >>

43. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От немски: П.
Аз бих желал да избегна продължението на настоящата глава, тъй като значенията на отделните линии и белези са описани достатъчно изчерпателно в моя учебник „Научна Хирология” („Wissen-schaftliche Handlesekunst”), какго и на други места в моята „Медицинска диагностика по ръката и ноктите” („Medizinische Hand und Nagel-Diagnostik”). Аз исках да дам тук само указания за разпознаване на психичните разстройства по ръцете, за да приведа доказателството, че ръката представлява наистина най-реалната база за психоанализата. Желал бих, обаче, да подчертая специално, че както и при другите случаи, така също и тук, не трябва да се дава решаваща тежест на отделни знаци, а винаги трябва да се дирят допълнителни белези, които могат да засилят или отслабят някои неща, за да се получи всякога една сигурна цялостна картина за случая. Винаги е важна комбинацията на отделните белези и крайният резултат. Би могло да се пише по-специално и върху тоя клон на хирософията. От немски: П. Манов _____________________________________________________________________ *) Психоанализата дойде внезапно на „на мода" и Фройд нарекоха неин откривател, макар че на всеки характеролог и психолог психоанализата беше вече дълго време преди това позната, макар и не под това специално име. Прочее, Фройд не е откривателят, нито творецът. Много от враждебните отношения, респективно оспорвания на Фройд съществуват с право, тъй като някои от неговите твърдения по отношение на психоанализата са повече от смешни. Но все пак те минават за „научни”!
към текста >>

44. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир.
Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията. Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети. С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата.
към текста >>

45. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Много рано починалият немски изследовател D-r P. J.
Ръката на жената. Задачите на мъжкия и женския пол са различни. В общи линии може да се каже: мъжът трябва да твори, жената - да разработва. Мъжът поставя основата, жената създава формата. „Нашите закони,“ казва един английски автор, „са направени от мъжа, нашият морал - от жената“; и много право е казано, че мъжът е духа на жената, а жената е душата на мъжа. Много рано починалият немски изследовател D-r P. J. Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“. Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго. И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е. не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности. На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер.
към текста >>

От немски К.
Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие. Тъкмо тук се показва особено ясно вътрешната връзка между функция и форма. Винаги ще бъде подчинен мъжът с една елементарна ръка, на жена си, която изпълнява своето определение, чийто знак носи на своите ръце. Защото майката, която таи в себе си бъдещия живот, стои над всеки мъж, който може да бъде само едно товарно животно. От немски К.
към текста >>

46. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Из дейността на „Немския съюз за природно лекуване“.
Вести и книгопис Окултизъм и медицина. Из дейността на „Немския съюз за природно лекуване“. Централата на този съюз е в Сорау. Той има клонове на много места. Негови членове са привържениците на природното лекуване, биохимията, хомеопатията, лечебния магнетизъм, фитотерапията и пр. Клоновете му развиват усилена дейност. За разлика от тенденциите на другите съюзи за природно лекуване, този съюз се стреми да насочи своите членове към окултизма, тъй като той изхожда от факта, че именно невидимите течения и сили са причина на голяма част от заболяванията, а също така представляват и мощен лечебен фактор.
към текста >>

и държа три сказки в университета, е сътрудничел напоследък в един специален брой на големия немски седмичник „Die Woche“.
Д-р Ости, директор на Метапсихическия институт в Париж, продължава опитите си в Лондон. Опитите на Теодор Вестерман от „Обществото за психични изследвания" в Лондон потвърждават ланските резултати от изследванията на Д-р Ости и представляват тяхно продължение. Из дейността на проф. Ханс Дриш в Германия. Проф. Ханс Дриш, който посети София през март т. г. и държа три сказки в университета, е сътрудничел напоследък в един специален брой на големия немски седмичник „Die Woche“. Този брой е посветен на окултните науки. Цикъл сказки от Сър Оливер Лодж. Напоследък той е държал редица сказки върху окултни въпроси. Деветата му сказка е била на тема : „Преживяване след смъртта“. Тая му сказка е била предадена по радиото.
към текста >>

47. ДОБРАТА ПОСТЪПКА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

СЪДЪЖАНИЕДобрата постъпкаХляб наш – ЕлиПръсти – Г.За веждите - Емил Петерс (от немски Д-р К.)Сънят като обновителен процес – Б.
СЪДЪЖАНИЕДобрата постъпкаХляб наш – ЕлиПръсти – Г.За веждите - Емил Петерс (от немски Д-р К.)Сънят като обновителен процес – Б. БоевТайната на страданията – АверуниЖената днес и утре – Д. Ат-ваНай-новото в музиката – К. Ик.Учителят говори – ПравдатаИз нашият живот – една пролетна утрин на изгрева – ЕлиЕмануил СведенборгНа Учителя – Luigi Da Venezia (Bellotti)Душа велика – Луиджи БелотиИз живото словоТова се нарича любов. Двата пътя – ТеофанаПесен на нивите – Д.АнтоноваСведенборг – Емануил п. ДимитровВестиLe Maitre parle.
към текста >>

48. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От немски Д-р К.
Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна линия, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек. Обаче, както веждите представят само едно малко късче от форменото богатство на главата, така те не предават на характера основен тон – само на чувствения живот придават известна симпатична или несимпатична, повече духовна или чувствена окраска. Веждите придават на главата най-резкия отпечатък, изпъкващият повече или по-малко чувствено концентриран израз. Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око. Понеже там веждите не са вече рязката разделяща граница, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата). От немски Д-р К.
към текста >>

49. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От беседите на Учителя Петър Дънов са преведени някои на френски, други на английски, немски, италиански, руски и есперанто.
Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи духовни търсения. Във френския спирутуалистичен вестник „Ло Фратернист" той печата статия, която продължава в два броя. В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим. Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия свят, за новото, и че се радват заедно с тях за Духа, който иде. От беседите на Учителя Петър Дънов са преведени някои на френски, други на английски, немски, италиански, руски и есперанто. Някои беседи от него са печатани и в в. „Фратецо". Великият руски писател Толстой толкова обичаше тази малка, но духовна страна на богомилите и катарите, че много от неговите известни съчинения са излизали първо не на руски, но на български. Френски братя! Това не е ли най-добрата препоръка? " В списание „La Estrella de Occidente", което излиза в Буенос Айрес (Аржентина), е печатана в испански превод книгата „Светът на Великите Души" от Беинса Дуно.
към текста >>

50. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От немски; Д-р Е. К.
В духовното тези хора се мислят също пълни господари" - мислят, че като пожелаят, то е достатъчно, за да го постигнат. Те са винаги за свободната любов и нищо не считат за грях. На тия хора за да им се помогне, трябва да се обърне погледът им навътре, да събудят в себе си Божествените чувства. Характерен представител на този тип хора е прочутият професор от миналия век Бюхнер, създателят на материализма. От само себе си се разбира, че тия предразположения биват повлиявани и от други сили благоприятно или неблагоприятно. От немски; Д-р Е. К.
към текста >>

51. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ В съвременна Германия националсоциалистите мислят, че са нови хора, които ще обновят Германия, негли те от време мислят да обновят цяло немско - всички места под немско владение някога или където се говори немски.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ В съвременна Германия националсоциалистите мислят, че са нови хора, които ще обновят Германия, негли те от време мислят да обновят цяло немско - всички места под немско владение някога или където се говори немски. Фашистите в Италия не са много далеч от мисълта на своите германски събратя - националсоциалистите, само че техните обновителни аспирации не надхвърлят границите на Италия. Болшевиките в съветска Русия, считат себе си тоже за нови хора. Фактически болшевизмът в Русия, като изключим „великата народностна търпимост", която далеч не съществува в Германия, не представлява днес нищо повече от националсоциализма. И той е едно национално политическо движение, което при най-големи грижи за духовното развитие на човека, се занимава в едри линии с големите проблеми за „общото благо". В каква по-особена, трайна насока се изразява новото в днешна Русия, е един проблематичен въпрос?
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От немски Д-р Е. К.
Той удря печата на това, което произлиза като квинтесенция от взаимното действие на всичките останали сили. Той е барометъра, по който може да се разпознае докъде е достигнал човек в живота. На Аполон принадлежат всички други качества, които дават един слънчев характер: Чувство за красота, търпение, великодушие и др. и др. Някой друг път за Уран и Нептун. От немски Д-р Е. К.
към текста >>

53. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис).
Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен). Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие.
към текста >>

И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел.
И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват.
към текста >>

54. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел.
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват.
към текста >>

55. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От немски – Д-р Е. К.
Ибсен има така оформен носен мост. Съответно на това неговите творби показват онази скрита способност, да свързва душевното с телесното. В това се състои неговата голяма психологическа сила. Начинът на изразяването у него все пак си остава тъмен и тежък за болшинството от хората. У него има повече мощ отколкото изящество. От немски – Д-р Е. К.
към текста >>

56. LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Да посочим на един интересен пример, който звучи, като невероятен, но за чиято истинност гарантират трима сериозни немски учени.
У повечето веселата и ритмична музика за игра предизвиква една оживена функция на мускулите и нервите. Така „краката сами заиграват", ръцете се разперват и размахват. Има хора, които музиката обсипва с усещания от едно неизмеримо удоволствие и нервно освежаване. Има някои, които са спрямо музиката толкова чувствителни, че пред очите им се рисуват разни цветове каквито те желаят и които всъщност не съществуват наблизо. Особено са интересни, в това отношение, някои феноменални явления. Да посочим на един интересен пример, който звучи, като невероятен, но за чиято истинност гарантират трима сериозни немски учени. Физиците Шредингер, Хайсемберг и Йордан са правили със свирене на цигулки най-фантастични експерименти и един ден дошли до едно откритие, което ги поразило до най-висока степен. Те тримата са свирили по часове на цигулки една и съща, твърде монотонна мелодия и то под една здраво изградена стълба. Основите на тази стълба са били от тухли и вар, а само стъпалата са били от дъски. По тези стъпала са могли да минават хора и с тежки товари. Обаче, на втората седмица, след всекидневното монотонно свирене на тази мелодия на цигулка, под самата стълба, стълбата изведнъж, със страшен трясък, се строполила, при това Хайсенберг е бил тежко ранен.
към текста >>

57. РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

I представя един детски нос, II - славянски, III - унгарски, IV - немски, V - английски, VI - нос на учен човек, VII - гръцки, VIII - римски, IX - арабско-мавритански, X - еврейско-сирийски нос.
Тези, които ядат и пият много имат силно задебелен носен връх. „Човек се познава по върха на носа", казва с право народната поговорка. Носът, изобщо, ни разкрива характера, особеностите на човека и духовния импулс и сила. Ето и нещо по-специално за развитието на формата на носа. На приложената сравнителна таблица фиг. I представя един детски нос, II - славянски, III - унгарски, IV - немски, V - английски, VI - нос на учен човек, VII - гръцки, VIII - римски, IX - арабско-мавритански, X - еврейско-сирийски нос. Първите три се считат за неразвити, а последните три - VIII, IX и X за преразвити и носове. Както носът на детето, така и славянският тип нос, който по форма прилича на него, говорят много ясно, че това са носове на хора, на народи в началото на своето развитие. Те имат голямо поле за работа пред себе си и естествено голям напредък в по-далечното бъдеще. Унгарският нос сведочи за една близост до зрелостта на един млад народ с голямо бъдеще. Немският, английският и гръцкият нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII).
към текста >>

Немският, английският и гръцкият нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII).
I представя един детски нос, II - славянски, III - унгарски, IV - немски, V - английски, VI - нос на учен човек, VII - гръцки, VIII - римски, IX - арабско-мавритански, X - еврейско-сирийски нос. Първите три се считат за неразвити, а последните три - VIII, IX и X за преразвити и носове. Както носът на детето, така и славянският тип нос, който по форма прилича на него, говорят много ясно, че това са носове на хора, на народи в началото на своето развитие. Те имат голямо поле за работа пред себе си и естествено голям напредък в по-далечното бъдеще. Унгарският нос сведочи за една близост до зрелостта на един млад народ с голямо бъдеще. Немският, английският и гръцкият нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII). Тези типове носове отговарят най-много на народите носители на днешната западно-европейска цивилизация. Обикновено те биват прави, правилно и хармонично устроени. Няма нищо излишно, никакви напразни издутини. Долната част на носа - ноздрите, носните отвори, носният мост и върха са правилно устроени, което говори за един правилен и хармоничен физичен и душевен живот. Общо казано, най-надеждните носове, тия които могат да свършат сериозна работа днес на земята са тези англо-саксонски типове носове.
към текста >>

От немски Д-р Е. К.
Дадените 10 типа носове не се срещат само у отделни народи. Ще ги срещнем навсякъде, всред всички нации. И ние ще видим, че физиогномията е универсална наука, която чрез своите данни и факти изнася първом характера на отделния човек, а после в своята цялост на дадени родствени общества и народи. Ако искаме да разберем, обаче, това което природата е създала и вложила в хората, трябва да държим сметка, че тя е създала отделно отделния човек. Във всеки отделен човек ще трябва да дирим това скрито и особено негово, зад формите на лицето, главата и тялото му. От немски Д-р Е. К.
към текста >>

58. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Превел от немски инж.
Те не могат да се задържат никъде, защото водораслите. на родните им места, където те обикновено се скриват при лошо време, липсват. Поради тази причина, те не могат свободно и редовно да се изкачват на повърхността за въздух, органите, с които запазват равновесие, претърпяват нарушения, появява се неразположение: с други думи казано, рибките се разболяват от „морска болест". И, така ние се запознахме с едно рибно семейство, което има много чудновати особености. За хората и днес още не е ясно, защо е тази толкова особена грижа при отглеждане малките и защо тези рибки имат орган за дишане с въздух, когато този орган ги застрашава с удавяне и морска болест. Превел от немски инж. Ф. К.
към текста >>

59. ЕДИН ПОМОЩЕН АПАРАТ ЗА ФРЕНОЛОГИЯ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От немски Д-р А. А
от средището на едно земетресение, дава съвсем ясни предупредителни знаци. Свръхчувствителността на тази риба се обяснява от биолозите с увеличеното напрежение на земната кора преди някое земетресение; това напрежение предизвиква електромагнитни смущения, които действуват върху нервната и мускулна система на Parasilurus. Неподвижната иначе риба реагира тогава и на най-слабото раздвижване в нейната среда чрез внезапни и необикновени за нея движения. В една Страна като Япония с един незавиден рекорд по отношение земетресенията, от които само 16 се поддават на зарегистрираме в течение на 24 часа, „земетръсната риба" няма без съмнение голяма стойност като предупредител, особено като се има предвид, че силата на нейните движения не стои в никакво съотношение със силата на предсказаното земетресение. За Индия, средна и южна Америка, обаче, където земетресенията са по-редки, но често с по-разрушително действие, отколкото в Япония, тази риба би била особено ценна, защото би улеснила навременното вземане на предохранителни мерки против разрушения и пожари, като по този начин се спасят хиляди хора от преждевременна смърт. От немски Д-р А. А
към текста >>

60. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Който е следил най-новите изследвания в разните области, той знае, че по чисто научен път всеки може да дойде днес до това по-дълбоко разбиране на живота, както немският естественик и философ Дриш , английският физик Оливер Лодж , немският ботаник Райнке, немският биолог Август Паули и пр.
Но преди това нека хвърлим поглед върху вътрешния смисъл на еволюцията. Ще представлява в същност еволюцията? Трябва да знаем, че материалната страна на битието не изчерпва живота. Той си има и една вътрешна, духовна страна. И всъщност последната дирижира процесите на живота. Който е следил най-новите изследвания в разните области, той знае, че по чисто научен път всеки може да дойде днес до това по-дълбоко разбиране на живота, както немският естественик и философ Дриш , английският физик Оливер Лодж , немският ботаник Райнке, немският биолог Август Паули и пр. Ако искаме в най-общи черти да скицираме вътрешната страна на еволюционния процес, трябва да кажем, че еволюцията представлява все по-голямо разкриване на Духа чрез хилядите форми, през които минава. Както всички култури са плод на човешкия дух, тъй изобщо всички форми на великата еволюционна стълба са плод от дейността изобщо на Духа. Духът работи чрез формите и винаги преминава към все по-горни и по-свършени форми, за да може да се изяви чрез тях с по-голяма пълнота. В това и се състои великият път на усъвършенствуването. Отначало Духът работи върху формите на минералното царство, но те не са достатъчно годни, за да го разкрият в пълнота.
към текста >>

61. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл.
Така например, Юлий Цезар и Август са минавали за изкусни хироманти. За Юлий Цезар се твърди, че така майсторски владеел туй изкуство, та било достатъчно само да хвърли поглед върху ръката на когото и да било, за да го прецени правилно. Без да се спираме надълго и широко върху историята на хиромантията в по-последни времена, ще кажем накъсо, че тя ни за миг не е излизала - заедно с астрологията, чиято спътница винаги е била, из кръга на ония занятия, които са привличали образованите люде на ония времена. У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест. Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук.
към текста >>

По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия.
Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене.
към текста >>

И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди.
Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе. Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. Г. -------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>

62. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да вземем за пример изчисленията, които прави немският математик-популяризатор А.
Биха ли повярвали тия люде, ако им се каже, че и картите за игра, които са така разпространени, представят всъщност една символична картинна книга, която посветените са поверили на скитниците цигани, за да закрепят през вековете основните начала на една издревна наука? Бихме препоръчали на тия скептици да прочетат някои от съчиненията на видни окултисти върху циганското Таро, за да видят, какво ценно богатство е скрито в тия привидно невинни символи, каквито представят картите. Мъдреците са скрили в онова, което представя за хората забава и развлечение, нетленни съкровища на мъдрост. Скрили са ги с известна умисъл. С умисъл или без умисъл и някои съвременни математици правят някои интересни пресмятания, които макар и да имат формата на математични игри и забавления, могат да дадат повод за известни размишления. Да вземем за пример изчисленията, които прави немският математик-популяризатор А. Бернщайн, за географската миля - линейна, квадратна и кубическа. Ще си припомним, че една географска миля се равнява на 1/12 от екваториалния радиус, т.е. на около 7420 метра. Взета като дължина, близо 7½ км., тя не представя нищо особено - и най-обикновеният пешеходец ще я измине за час и половина, два. Речем ли да си я представим, обаче, като квадрат, сир.
към текста >>

Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб.
И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни.
към текста >>

Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб.
А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора.
към текста >>

63. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Подобни птици са тъй наречените на немски „Шпьотер” (те подражават гласа на много други птици, млекопитаещи, дори и хора).
Музикално одарени пред всички останали животни са много птици, измежду които има една голяма група отлични певци, школувани музиканти. Измежду млекопитаещите може да влезе в състезание с птиците само един вид от гибоните, тъй наречения Хулок от горна Индия. Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон. Измежду най-музикалните от пойните птици има и такива, които пеят не само свойственото тям. Те могат да пресъздадат и всякаква друга мелодия чута от хора - разбира се, в зависимост от тяхната тонова възможност. Подобни птици са тъй наречените на немски „Шпьотер” (те подражават гласа на много други птици, млекопитаещи, дори и хора). Някои от пойните птици при учене чуват, чувствуват и съзнават точно грешките, които са допуснали и бързат веднага да се поправят, като сравняват своята свирня с тази на учителя си. Те са способни също да транспонират една песен, която са заучили както това прави някой музикант, в по-висока или по-ниска гама. „Аз не мога да схвана духа на музиката другояче, освен в любовта", казва Вагнер. Това не важи само за нас хората. Птицата пее най-много по време на своята любов, на брачния период, когато дири избраник за своята любов.
към текста >>

От немски Д-р Е. К
„Аз не мога да схвана духа на музиката другояче, освен в любовта", казва Вагнер. Това не важи само за нас хората. Птицата пее най-много по време на своята любов, на брачния период, когато дири избраник за своята любов. Но и други възбудители, като копнеж и тъга заставят птицата да изрази своите чувства в тонове. И нейната песен звучи при изгрева на слънцето съвсем инак, отколкото при здрач и дъжд. От немски Д-р Е. К
към текста >>

64. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Обаче, още по-ясно личи туй у тъй наречената Префортска ясновидка Фредерика Хауфе, изследвана от немския лекар д-р Юстин Кьорнер в течение на три години.
Отговорите му за всеки плик се записват номерирани. Същият номер се надписва и на плика. Опитите дали положителен резултат: буквите били вярно познавани. С това Бендер, подобно на множество други експериментатори, потвърждава ясновидската способност и то незави¬симо от всяка телепатия. Значи, ясновидството, събуждано у лицето при дълбокия магнетичен сън, се констатира и при будно състоя¬ние, както е при опитите на Бендер. Обаче, още по-ясно личи туй у тъй наречената Префортска ясновидка Фредерика Хауфе, изследвана от немския лекар д-р Юстин Кьорнер в течение на три години. Изследванията му са изложени в голямото му съчинение „Префортската ясновидка", преведена на разни езици. Интересен е опитът на Дюрвил с флуоресциращия диск. Поставя се той на един стол. Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание. И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск.
към текста >>

65. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта.
Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта.
към текста >>

66. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис.
В.В. НОВАЛИС - ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век. Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис. Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство. Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата.
към текста >>

67. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж".
Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е. не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта. Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж". Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество. В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея. Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество. Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата.
към текста >>

68. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЬОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО Георг Нордман Не само че не потъмнява с течение на времето, но повече блести сияещият ореол около името на безсмъртния немски поет и мислител Гьоте.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЬОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО Георг Нордман Не само че не потъмнява с течение на времето, но повече блести сияещият ореол около името на безсмъртния немски поет и мислител Гьоте. Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя. Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия, и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений. Пред мен е книгата на германския писател, познавач на Гьоте, М. Хайман, озаглавена "Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество". Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил никога противник на астрологията.
към текста >>

69. ИМПУЛСИ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Немските таблици, които в 3 тома обхващат периода от 1850 до 1950, са издание на Barth Verlag – Мюнхен.
М-в 4. Аспекти Тъй като планетите се движат с различна скорост по еклиптиката, една побърза планета ще се приближи, значи, към една бавна планета, която се намира пред нея, ще я достигне и най-после ще я отмине, т.е. ще се отдалечи от нея. Ето средните дневни движения на планетите: Луната 13° 58' Марс 0° 38' Меркурий 1° 19' Юпитер 0° 4' 59" Венера 1° 15' Сатурн 0° 3' 49" Слънцето 0° 59' 8" Уран 0° 3' Нептун 0° 1' 40" Действителната видима скорост на отделните планети, посоката на тяхното видимо движение, както и техните зодиакални положения за всеки конкретен случай може да се намерят в астрологическите таблици. Най-точните и най пълни таблици засега са тия на Raphael, които се издават в Лондон за всяка следваща година. Немските таблици, които в 3 тома обхващат периода от 1850 до 1950, са издание на Barth Verlag – Мюнхен. Най-евтини са таблиците за времето от 1853-1929 г., издадени от теософското издателство в Лайпциг, но те не са така пълни – само позициите на луната са дадени за всеки ден, тия на другите планети са дадени за всеки седми ден, следователно, позициите за междинните дни трябва да се изчисляват чрез интерполация. Ония аспекти, които се образуват по тоя начин, че по-бързата планета се приближава към точния аспект в рамките на установения обсег (орбис), се наричат приближаващи се – apl. – аспекти. Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект. Без обаче да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се – sep.
към текста >>

70. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Немският учен М.
Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията свързани с тях. Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, там настъпва хаосът, а след него небитието. Ние си представляваме възникването на живота като организация и ритмика на онова, което е било хаотично и нестройно. За това ни говорят всички символи в свещените книги. Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Немският учен М. Planck през 1900 г. се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират.
към текста >>

71. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Миналата година в Париж всеобщо познатата мадам Табуи решила да запише всички предсказания на английските, френски и немски прорицатели и се получил удивителен резултат: почти всички предсказания се сбъднали!
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Миналата година в Париж всеобщо познатата мадам Табуи решила да запише всички предсказания на английските, френски и немски прорицатели и се получил удивителен резултат: почти всички предсказания се сбъднали! В 1937 година било предсказано за 1938 година следното: „През септември 1938 година една голяма държава ще подчини няколко народи от Средна Европа, вследствие на което ще се яви призракът на нова всемирна война, но великите сили ще се споразумеят и мирът ще възтържествува." Всичко това се сбъднало в 1938 година и в това нямало нищо чудно, защото тъкмо преди това Германия погълнала Австрия и всеки уверен наблюдател би могъл с увереност да каже, че Германия няма да се задоволи само с Австрия. Но удивителното тук било посочването на месеца: септември. И на всички е известно, че трагедията в Чехословашко се извърши тъкмо през септември 1938 година! Но още по-поразително е друго едно предсказание: „В един голям френски град ще избухне пожар, който ще коства живота на 60 души". Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души.
към текста >>

72. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това е немският готически шрифт Той е типичен пример за остро, ъгловато писмо, в което кривата линия играе второстепенна роля.
А в много букви, като запример к, л, м, н, и пр. ъгълът е особено подчертан. Изобщо, ръкописното писмо на европейските народи - славянски, латински и гръцки шрифт - представя едно съчетание на прави и криви линии, които образуват известни ъгли. Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива линия, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както правата линия, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии. Всред европейските шрифтове, обаче, има един, който рязко се отличава от тях. Това е немският готически шрифт Той е типичен пример за остро, ъгловато писмо, в което кривата линия играе второстепенна роля. Главни негови елементи са праволинейната отсечка и ъгълът. Колкото да изглежда случайно възникването на готическия шрифт у германците, все пак той е едно характерно явление. От гледище на графологичната символика, която почива на природния език на линиите и формите, този остър и ъгловат шрифт явно показва "електричния", енергичен, нападателен и рязък характер на германците. Пътем ще спомена, че национал-социалистична Германия, в която тази страна на немския характер се проявява особено ярко, дори брутално, изгони латинския шрифт от употреба и възприе като официален чисто "националния", готически шрифт. Един незначителен на вид, но показателен факт.
към текста >>

Пътем ще спомена, че национал-социалистична Германия, в която тази страна на немския характер се проявява особено ярко, дори брутално, изгони латинския шрифт от употреба и възприе като официален чисто "националния", готически шрифт.
Всред европейските шрифтове, обаче, има един, който рязко се отличава от тях. Това е немският готически шрифт Той е типичен пример за остро, ъгловато писмо, в което кривата линия играе второстепенна роля. Главни негови елементи са праволинейната отсечка и ъгълът. Колкото да изглежда случайно възникването на готическия шрифт у германците, все пак той е едно характерно явление. От гледище на графологичната символика, която почива на природния език на линиите и формите, този остър и ъгловат шрифт явно показва "електричния", енергичен, нападателен и рязък характер на германците. Пътем ще спомена, че национал-социалистична Германия, в която тази страна на немския характер се проявява особено ярко, дори брутално, изгони латинския шрифт от употреба и възприе като официален чисто "националния", готически шрифт. Един незначителен на вид, но показателен факт. Защото-облеклото, което хората си избират - в авторитарните държави запример, любимо облекло на управниците е военната униформа - движенията, които правят, походката, която е така характерна за всеки индивид, почеркът, представящ скрепените на книга и стилизирани движения, които се извършват в мозъка - всичко това е оня символичен език, чрез който душевното у човека се проявява. Ето защо, съществуването на ъгловатото и остро готическо писмо, както и фактът, че много хора, които употребяват криволинейното славянско или латинско писмо, пишат все пак остро и ъгловато, показва, че в психиката на човека има известен род сили - ще ги наречем електрични - които се движат по определени силови линии и намират графичен израз в ъгловатите и остри почерци. Тия сили, впрочем, действуват не само у човека. Те действат в цялата Природа, и заедно с един друг род сили - магнетичните, моделират всички форми.
към текста >>

73. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

След него идват немски, руски, испански, португалски, френски и италиански.
Колко езици има на земята? - Френската академия на науките, в сътрудничество с учени от всички страни, се опитала да установи общия брой на всички живи и мъртви езици на земята. Изследванията показали, че в течение на своя исторически живот, човечеството е говорило на 6760 езика и наречия. Днес жителите на земята говорят само на 2796 езика. У бялата раса най-разпространен е английският език. След него идват немски, руски, испански, португалски, френски и италиански. Всред цветните раси най-разпространени езици са китайски, японски, арабски, индуски и персийски. Животните пред огледалото. Директорът на Парижкия институт по зоологична психология, проф. Аше-Супле, устроил в зоологичната градина редица опити, с цел да установи, дали се познават животните, когато се видят в огледало. Този въпрос има, според проф.
към текста >>

74. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Известно е, че немският философ Шпенглер в своите опити да докаже края на западната култура, нарича западноевропейската душа фаустовска, като смята Фауст за най-характерния тип на Запада, даден с известно пророческо виждане.
Нашето време не е ощастливено със светило като пророка от Назарет, обаче, без много шум и с една необикновена дълбочина между хората работят едни изключителни хора – сякаш пратеници от лъчезарната светлина на утрешния ден. Една нова идваща култура е изпратила сред хората своите първи предвестници, защото макар на пръв поглед човечеството да тъне в тъмната и леплива кал на материалистическият егоизъм, тук-там по лицето на земята като светли оазиси израстват обществата на духовно просветените хора, чиято безшумна работа, най-често неразбрана, дори осмивана, е залог и гаранция, че нашата съвременност с бързи крачки се движи към едно ново раждане, че Лъчезарният от Назарет се е родил в душите на мнозина. Като предвестници и тълкуватели на нашата, търсеща нови пътища съвременност, можем да считаме и ония вдъхновени хора на изкуството: поети, художници, архитекти, които със своите творби и герои, тласкани в трагичния път на противоречията, стилизуваха типа на западния човек. Това са Гьоте със своя Фауст, Шекспир със своя Хамлет и отчасти Достоевски, макар че героите на последния носят отпечатъка и пресиления белег на един специален славянски трагизъм. И Толстой не е далеч да бъде между тия тълкуватели, но неговият истински прост и християнски човек, колкото и да е мил и трогателен, е все още чужд на синтетичния образ на нашето време. Известно е, че немският философ Шпенглер в своите опити да докаже края на западната култура, нарича западноевропейската душа фаустовска, като смята Фауст за най-характерния тип на Запада, даден с известно пророческо виждане. Фаустовското начало, германският философ противопоставя на така наречената аполоновска душа, която е знак на древногръцката цивилизация. Тия, които познават Шпенглеровото учение, сами ще заключат, доколко може да е вярно неговото твърдение, защото в последно време мнозина смятат, че то подлежи на строга преоценка. По-интересен за нас е типът на Хамлет, защото е по-универсален. Собствено, хамлетовският тип като образ на събуждащия се нов човек е най-разпространен между хората на Запада. Хамлет е толкова родствен и близък до всекидневния трагизъм на нашия живот, че може да се нарече дори един стандартен тип, който ни отразява напълно.
към текста >>

Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет.
Хамлет е толкова родствен и близък до всекидневния трагизъм на нашия живот, че може да се нарече дори един стандартен тип, който ни отразява напълно. Не е пресилено да се твърди, че всеки интелигент, който има вече навика да задълбава в проблемите на живота, особено в нашето по-сложно и угнетено време, е преживял неща, пред които бледнее трагическото разкъсване на Хамлет пред неговото „да бъда или да не бъда". Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота. Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало. Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север. Най-яркият представител, който синтезира северния тип на западната култура е Пеер Гинт. За да бъде картината по-пълна, нека да видим облика на тая западноевропейска душа, върху която като на разтопен восък се отпечатва знакът на нашето време.
към текста >>

75. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Йоханес Кеплер, великият немски астроном, в своята „Хармония на космоса", издадена през 1619 г., е свързал златното сечение с първичната идея за създаването.
Една отсечка е разделена според златното сечение, когато по-малката част се отнася към по-голямата така, както по-голямата – към цялата отсечка, следователно, към сумата на двете части. Ако разделим една отсечка от 8 см. в отношение 3:5, то това отговаря донякъде на златното сечение, тъй като 3:5 е почти равно на 5:8. От това отношение могат да се получат чрез просто събиране редица подобни деления, която отива до безкрайност. 5:8 е почти равно на 8:13, последното отношение пък почти е равно на 13:21, равно на 21:34 и т.н. Йоханес Кеплер, великият немски астроном, в своята „Хармония на космоса", издадена през 1619 г., е свързал златното сечение с първичната идея за създаването. „Както бащата създава сина, последният – друг син, всеки по свое подобие, така при златното сечение, като се прибави по-голямата част към цялото, полученият сбор заема местото на цялото, а предишното цяло става по-голямата част". Бог работи с мярка и число. Когато питагорейците намериха строежа на златното сечение в пентаграма, разбулиха ли те великата тайна на Твореца, откриха ли строителния план на света, първичния закон на всяка хармония? Има естетични образувания от друг вид: симетрия и паралелизъм, свързване на кръга с триъгълник и разни други правилни форми. Обаче, изглежда, че златното сечение заема особено место.
към текста >>

76. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка.
Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, съзнанието се изгубва. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчна повреда, къде отива то? " А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, напр. паметта и пр.
към текста >>

Ото Рюле в книгата си „Германското училище" казва: „Кое прави немският гимназист, като свърши гимназията, да бъде материалист?
" Някой би могъл да каже: „Като мярка против това най-добре е да се увеличат часовете по Закон Божи в горните класове – до 8. клас включително". Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпрос да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава Закон Божи в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с по-голяма сила и яркост. Ото Рюле в книгата си „Германското училище" казва: „Кое прави немският гимназист, като свърши гимназията, да бъде материалист? Преподаването на катехизис във всички класове на гимназията с увеличени часове! Няма по-хубаво средство да се направи от гимназиста един материалист, защото катехизисът се преподава в една суха, догматична форма, която е в грубо противоречие с фактите на естествените науки ! " Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназиите! По никой начин!
към текста >>

77. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек.
В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта.
към текста >>

78. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

А този факт е естествена последица от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Немското литературно творчество е до такава степен оплодено от философска мисъл, че не бихме схванали напълно същината на някое творение, било то шедьовър на класическата или романтична литературна школа, ако не сме запознати по-обстойно с историята на философията. Корифеите на тези школи в своите най-завършени творби са дали художествена интерпретация на философски концепции, съществуващи в древните школи на Гърция, Египет, Индия. Кой би се домогнал до същината на великото Гьотево творение „Фауст", ако не би познавал учението на Платон и питагорейците? Енигма би станала великолепната драма „Емпедокъл" на Фридрих Хьолдерлин за този, който не би бил в състояние да открие в нея чудното съчетание на източната философия с идеите на християнството. Редица още други творения в немската литература представляват художествено претълкуване на философски идеи. А този факт е естествена последица от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят. В това философстващо съзнание се корени и оная склонност на немеца към трансценденталното, метафизичното, плод на която се явява мистичният момент в неговото творчество. С охота плеяда немски поети, писатели черпят от рудницата на мистичния Изток, респективно Индия, за да вложат тия ценности като основни ингредиенти в произведенията си. Колко често Гьоте, Лесинг, Хьолдерлин, Ничше, Новалис, Херман Хессе живеят в поетичните си творби приобщени с някоя идея, отхранена в душата на източния светосъзерцател. Това говори за онова живо у немеца мистично начало, проявено в дълбокия му стремеж към единение с Първопричината. И в резултат от това възниква и мистицизъм на немска почва.
към текста >>

С охота плеяда немски поети, писатели черпят от рудницата на мистичния Изток, респективно Индия, за да вложат тия ценности като основни ингредиенти в произведенията си.
Кой би се домогнал до същината на великото Гьотево творение „Фауст", ако не би познавал учението на Платон и питагорейците? Енигма би станала великолепната драма „Емпедокъл" на Фридрих Хьолдерлин за този, който не би бил в състояние да открие в нея чудното съчетание на източната философия с идеите на християнството. Редица още други творения в немската литература представляват художествено претълкуване на философски идеи. А този факт е естествена последица от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят. В това философстващо съзнание се корени и оная склонност на немеца към трансценденталното, метафизичното, плод на която се явява мистичният момент в неговото творчество. С охота плеяда немски поети, писатели черпят от рудницата на мистичния Изток, респективно Индия, за да вложат тия ценности като основни ингредиенти в произведенията си. Колко често Гьоте, Лесинг, Хьолдерлин, Ничше, Новалис, Херман Хессе живеят в поетичните си творби приобщени с някоя идея, отхранена в душата на източния светосъзерцател. Това говори за онова живо у немеца мистично начало, проявено в дълбокия му стремеж към единение с Първопричината. И в резултат от това възниква и мистицизъм на немска почва. Достатъчно е да проучим ученията на Спиноза и Яков Бьоме, за да се проникнем от глъбината на миросъзерцанието у немеца. Внушителен момент в немското поетично творчество представляват страниците, отразили в себе си трепета на мистичния копнеж по общение с Бога.
към текста >>

Религиозната емоционалност на немското средновековие е само по себе си един от сюблимните моменти на мистичната изживелица на немския дух.
Колко често Гьоте, Лесинг, Хьолдерлин, Ничше, Новалис, Херман Хессе живеят в поетичните си творби приобщени с някоя идея, отхранена в душата на източния светосъзерцател. Това говори за онова живо у немеца мистично начало, проявено в дълбокия му стремеж към единение с Първопричината. И в резултат от това възниква и мистицизъм на немска почва. Достатъчно е да проучим ученията на Спиноза и Яков Бьоме, за да се проникнем от глъбината на миросъзерцанието у немеца. Внушителен момент в немското поетично творчество представляват страниците, отразили в себе си трепета на мистичния копнеж по общение с Бога. Религиозната емоционалност на немското средновековие е само по себе си един от сюблимните моменти на мистичната изживелица на немския дух. Красноречиво доказателство за това са поетичните творби на монахинята-поетеса Хилдегарт фон Бинген или на Мехтхилд фон Магдебург, написала поетичната сбирка: „Гехуцата – Божествена светлина". Тяхната поезия е опит да се съхрани в слово онова, що духът е съзерцавал в момент на мистично откровение. През 17 век поезията на Ангелус Силезиус е вдъхновена от копнежа по Божествено откровение. Той застъпва мистичната концепция за човешкото „Аз" като носител и откривател на Бога. Така на едно место той казва: „Зная, че без мене Бог не може нито миг да съществува." А през 18 век тоя мистичен копнеж намира класическото си осъществяване в безсмъртното Творение на царствения ваймарец.
към текста >>

Не изхожда ли от тук и онова мистично преклонение у немеца пред труда, което се подчертава като неотменна същина на немския характер.
През 17 век поезията на Ангелус Силезиус е вдъхновена от копнежа по Божествено откровение. Той застъпва мистичната концепция за човешкото „Аз" като носител и откривател на Бога. Така на едно место той казва: „Зная, че без мене Бог не може нито миг да съществува." А през 18 век тоя мистичен копнеж намира класическото си осъществяване в безсмъртното Творение на царствения ваймарец. Не е ли мистичният копнеж, който води Фауст през макро – и микрокосмоса, за да го сроди с идеята за висшето щастие като дейност за благото на другите? Въплътяването на тая идея в живи дела не е ли плод на неговия копнеж по опознаване Бога като вечно дейно начало? Не изхожда ли от тук и онова мистично преклонение у немеца пред труда, което се подчертава като неотменна същина на немския характер. След Гьоте школата на романтиците въздигат култа на мистичното до жизнен принцип. Те изцяло са отдадени на тоя тайнствен копнеж по единение с онова универсално съзнание, което слива в себе си пъстрото многообразие на всички жизнени форми. Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение. Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце. Той е онзи, когото всички зоват пророк на немския романтизъм – Фридрих фон Харденберг – или както той сам се нарича – Новалис, по името на една старинна родова линия.
към текста >>

Той е онзи, когото всички зоват пророк на немския романтизъм – Фридрих фон Харденберг – или както той сам се нарича – Новалис, по името на една старинна родова линия.
Не изхожда ли от тук и онова мистично преклонение у немеца пред труда, което се подчертава като неотменна същина на немския характер. След Гьоте школата на романтиците въздигат култа на мистичното до жизнен принцип. Те изцяло са отдадени на тоя тайнствен копнеж по единение с онова универсално съзнание, което слива в себе си пъстрото многообразие на всички жизнени форми. Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение. Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце. Той е онзи, когото всички зоват пророк на немския романтизъм – Фридрих фон Харденберг – или както той сам се нарича – Новалис, по името на една старинна родова линия. Богата емоционалност с кристална чистота, задълбочена философска размисъл, обширни познания из областта на естествените науки и математиката, въображение, граничещо с визионерство – ето накратко отличителните черти на тоя романтичен поет. Даже окултистите го считат за преродения Рафаело. Казват, че Новалис е притежавал способността да се вглъбява в своя вътрешен мир дотолкова, че е възкресявал не само спомени за своите предци, но е съзерцавал и своите по-раншни прераждания. Така че законът за прераждането у Новалис не е само философска идея, но жизнен опит, лична изживелица. Нейно високо художествено тълкуване представлява незавършеният му роман „Хайнрих фон Офтердингенъ".
към текста >>

79. ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер.
Инж. хим. Д. В. Кочов „ГРАНИЦИ" И „ПРОПАСТИ" ...който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината" Учителят Откогато човешката мисъл вече свободно борави с времето и особено откакто „историческото" в съзнанието на мислещите стана естествена схема на мисълта, оттогава започва и склонността явленията да бъдат разглеждани като процеси със свои начала, развития и завършеци, т.е. като организми. Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер. У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота. Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване.
към текста >>

80. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всичките му съчинения са издадени досега в десетки издания, най-важните от които са: „Опит (Есе) върху непосредствените данни на съзнанието" (на немски тая книга е преведена под надслов: „Време и Свобода"), „Материя и памет", „Творческата еволюция", „Смехът", „Трайност и едновременност" — по случай теорията на Айнщайн, „Духовната енергия", „Двата извора на морала и религията", „Мисълта и подвижното" и др.
Интуицията е, която обединява творческата, непосредствена проява на инстинкта и прозорливостта на разума. Бергсон счита творческата жизнена сила като най-дълбоката същност на битието и живота. Тя е проява на Бога, това абсолютно съзнание, което е неограничено, непрекъснат живот дело и свобода." В това е целта на творческото развитие — достигане свободата, самоосвобождаване на духа. Творческото развитие е развитие на мировата воля, на проявения Бог. Бергсон е написал твърде много и големи съчинения, в които подробно е развил схващанията си за превеса на духовното над материалното — тялото е инструмент на душата, за времето в обсега на истинската трайност (духовното) и Айнщайновото схващане според теорията за относителността, за смеха (комичното) — израз на противоречие между мъртвото и живото, за истинския морал и религия като творчески, свободни динамични прояви на човешкия дух и пр. Всичките му съчинения са издадени досега в десетки издания, най-важните от които са: „Опит (Есе) върху непосредствените данни на съзнанието" (на немски тая книга е преведена под надслов: „Време и Свобода"), „Материя и памет", „Творческата еволюция", „Смехът", „Трайност и едновременност" — по случай теорията на Айнщайн, „Духовната енергия", „Двата извора на морала и религията", „Мисълта и подвижното" и др. За този, който е посветен в окултизма, в окултните науки е много ясно откъде Бергсон е черпил, върху основата на кое знание е обосновал своята философия. Известно е, че Бергсон е взимал активно участие в окултните и спиритуалистични движения във Франция. Главната му цел, обаче, бе да изложи окултните, духовни истини на един съвременен философски език. И той успя в големи размери! Неговото влияние върху световната мисъл е твърде голямо.
към текста >>

81. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете".
Осовецки като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му. Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъствуващите написали 6 писма. Кан се допрял само до едно от тях, обаче, дал вярно съдържанието и на шестте писма, които били разбъркани в един съд: и той предал съдържанието им в най-големи подробности. Тяхното съдържание не било нещо лесно за отгатване. Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете". Друго писмо било написано на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан казал, че не разбира съдържанието, но вярно предал всички букви. В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата.
към текста >>

82. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Превод от немски Д-р Ил. Стр.
Трябва да преодолява много препятствия, които й се изпречват — а с това е като издръжливостта. Оставя се да бъде отвеждана, да бъде замърсявана, но винаги се стреми веднага да се изчиства — а с това притежава качеството винаги да се възобновява. Тя изпълва равномерно всички дълбочини — а с това наподобява на справедливостта. Не взима никога повече място, отколкото й се позволява — с това наподобява на въздържанието. Тя може многократно да отклони своето течение по всички посоки и все пак да запази първоначалната си посока — с това наподобява на самосъзнанието Това е всичко, което ме кара така редовно да наблюдавам реката." Ли Ги. Превод от немски Д-р Ил. Стр.
към текста >>

83. НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери" дава следния пример: Един лекар окултист живее в Далмация.
Б. Боев Учителят върху здравни проблеми III. Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери" дава следния пример: Един лекар окултист живее в Далмация. При него идва болен, който напразно изходил всички знаменитости в света. Най-сетне му казали да опита и този лекар в Далмация като последна надежда. Лекарят му казал: „Преди няколко години вие онеправдахте една вдовица в Германия. По неправеден начин отнехте ней¬ните милиони и тя остана с децата си на улицата. Има вътрешна връзка между вашето заболяване и тая неправда.
към текста >>

84. DU MAITRE - LE LANGAGE DE LAMOUR Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Необикновена опитност в Бразилия Немският писател и икономист Селин разказва в своята автобиография следния случай: Преди години той бил управител на една обширна плантация в Бразилия.
разказва следното: Бях абитуриентка в Търновската гимназия. Предстоеше ми зрелостен изпит. Няколко седмици преди изпита сънувам, че някой ми казва: — Ще имате за писмен изпит по български език тема върху лириката на Вазов. Тогава аз не обърнах внимание на съня си. На писмения изпит дадоха точно същата тема. Необикновена опитност в Бразилия Немският писател и икономист Селин разказва в своята автобиография следния случай: Преди години той бил управител на една обширна плантация в Бразилия. Плантацията била собственост на едно германско дру¬жество. Селин заедно с семейството си живял в самата плантация. Веднъж преди обяд той тръгва по обиколка из плантацията. Мина¬вайки през една гора, се доближил твърде много до една отровна змия. Развълнуван, минала му мисълта, че може би сега е смъртният му час, помислил силно за жена си и я извикал по име.
към текста >>

85. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното.
В. В. "МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното. Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
към текста >>

Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини.
Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас. Една методика за тази дейност би била онова отдавна желано изобретателно изкуство и несъмнена е възможността да я открием чрез гениално себе-наблюдение.
към текста >>

86. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход.
по-близо до свободната повърхност, отколкото околните площи. — Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м. В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход. Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния. Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат? Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год.
към текста >>

Съкратен превод от немски — П. М-в.
Разправя се също за изобретения, които атлантците са притежавали в много по-голямо съвършенство, отколкото ние. Каквото и да се е писало върху атлантския проблем, ядрото, около което се групират мислите на пишещите, е истина! Сигурно е, че само десетилетия ни делят от времето, когато ще извадим от морското дъно истински остатъци от „Града на стоте златни порти" и от другите столици на Атлантида. — Налягането в дълбочините, което засега изглежда непреодолимо, ще съумеем да надхитрим, и техниката, гаранция за невъобразимо бъдеще величие, ще ни върне тогава и в страната на нашата младост, в родината на всички ни, ще ни донесе пак изгубените реалности, за да вярваме в тях. Атлантида трябва да е съществувала, иначе ние не бихме могли да копнеем по нея! Съкратен превод от немски — П. М-в.
към текста >>

87. В БЕДНОСТТА ТЕ ПОЗНАХ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

(Превод от немски)
И чудя се на себе: Отгде ли иде тая радост? И след като съм толкова самин И непознат, дори и сам на себе, Реших и дадох всичко в Божята ръка. Ще ме води тя по всички друмища. Това го зная. И все пак, — не е ли чудно туй — Че мога още да тъгувам? (Превод от немски)
към текста >>

88. СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

немският учен М.
Същият закон важи и в радиестезията, гдето става преминаване на електрони от оператора-сензитив към материята, която се изследва, и обратно. Тия ритмични вибрирания са и основата в радиестезията, която съставлява част от геофизиката. Или, тя е ритъм — музика от вибрации — вълни — лъчисти енергии — аура от сили... Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, липсва и радиоактивността. Лъчистата енергия от 0۫۰76 микрона до 0۰4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Още през 1900 г. немският учен М. Planck се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално — квантите. Според Planck има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни с дължина, на каквато те резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането, т.е.
към текста >>

89. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Известният немски диригент, компонист и музикален писател Ханс фон Бюлов твърди, че основната проява на музиката освен тонът бил и ритъмът.
По-правдоподобна е хипотезата на руския музикален възпитател А. Неустроев в статията му „3а произхода на музиката". Според него, у първобитния човек зачатъчната музика (грубо пение без думи още) била неделима от първия танц, дал й елемент на ритъм. С възникването на членоразделната реч, това пение, от начало съществуващо независимо от речта, се съединило с нея и така възникнала вокалната музика с текст. Едновременно е могла да съществува и зачатъчната инструментална музика, в началото във вид на ритмично удряне на дланите, на парчета дървета и пр. Известният немски диригент, компонист и музикален писател Ханс фон Бюлов твърди, че основната проява на музиката освен тонът бил и ритъмът. Известният германски икономист Карл Бюхер в съчинението си „Работа и ритъм" свързва произхода на музиката с работата, с трудовата дейност, при която човек или група хора при съвместно изпълнение на тежка работа, инстинктивно са издавали, а сега при подобни случаи издават звукове като вик на един тон, а според трудността на работата и на различно високи и от различна продължителност тонове, но ритмично подредени. Тия звукове той третира като начални прояви на музиката (пението) още от далечните предкултурни времена. Моравският философ, музикален писател и теоретик Рихард Валашек сочи началото на музиката в такта, който е бил главен елемент, основа на общите и групови танци на некултурните племена и народи, наречени народи на природата. Моментът на отделянето на музиката от танца е появата на самостойна песен с най-прост текст, макар и само от една дума или припев. Именно той трябва да се смята за началото на музиката като самостойно изкуство.
към текста >>

90. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Една опитност на Фехнер Известният немски философ Фехнер в съчинението си „Зенд Авеста" пише следното: „Веднъж в пролетно утро излязох на разходка.
Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опиша. В мозъка му проникнало като мълния едно божествено сияние и за винаги осветило целия му живот. В себе си почувствувал блаженство, досег с Небето. В тоя момент той ясно съзнал, че всемирът не е мъртва материя, но е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко съдействува за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, в течение на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде". Една опитност на Фехнер Известният немски философ Фехнер в съчинението си „Зенд Авеста" пише следното: „Веднъж в пролетно утро излязох на разходка. Полето беше зелено, птичките пееха, росата блестеше; далеч се издигаше дим, рядко се показваше човек. Като че ли всичко беше проникнато от светлината на едно преобразяване! Аз виждах един малък къс земя и то в един къс миг от нейното съществуване. Но колкото повече съзнанието ми я обхващаше, все повече чувствувах не само нейната красота, но чувствувах като дълбока истина идеята, че земята — това е ангел, който ме носи по небето. И аз се запитвах, как хората могат толкова да се отдалечат от живота, че да считат земята за мъртво тяло.
към текста >>

91. Тайни и откровения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Преди години, на Изгрева дойде немски професор хореограф.
Да, човек разговаря с всемира. Животът е Един, и знанието е всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. В съгласие с вътрешния стремеж към светлина Учителят създаде Песни и Танци на Слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на Изгрева дойде немски професор хореограф. Той беше пътувал по света и изучавал танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: Има там горе, край гората едни, които играят сутрин. Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на Изгрева: Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтяли, а наоколо и боровете.
към текста >>

92. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика.
Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове.
към текста >>

Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни.
Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. Сестрите готвеха и слагаха яденето. Братята работеха вън.
към текста >>

93. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Владеел е френски, немски и руски език.
На чешмичката при Дианабад турете този надпис: Обществото пази чистота. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо за всички. Със сърдечен братски поздрав. Ваш верен: Б.Боев Боян Боев е бил високо образована личност. Владеел е френски, немски и руски език. Следил е всички нови открития в областта на естествените науки и е търсил връзката с онова, което Учителят е изнасял като знание, постоянно уверявайки се в силата на неговия дух да предрича научните открития. Въпреки голямата заетост да организира братския живот на Изгрева, Боян Боев всякога е имал време да върши и онова, което душата му е жадувала - да изследва, да анализира, да работи по научни методи. Плод на това е неговата книжка, излязла през 1937 г. по случай хилядогодишнината от появата на богомилското движение "Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството". През 1942 г.
към текста >>

94. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте: “светлина, която не хвърля сянка.” Окултизмът разгледан по същина, проучава живота и битието в тяхната целокупност.
Етимологически думата “окултизъм” или “окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език. И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното - това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте: “светлина, която не хвърля сянка.” Окултизмът разгледан по същина, проучава живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, затова тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука “окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата - скрити за известна степен на съзнание, а явни за други - и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. И животът, в който всички живеем е една такава сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи?
към текста >>

95. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Модерните чужди езици, френски, немски, английски са доста трудни за хората с по слаби езикови способности, които съставляват огромното болшинство от народа, и затова, ако искаме да имаме един ИСТИНСКИ международен език, който да може лесно да бъде усвоен и употребяван от широките народни маси по целия свят, то избора ни трябва да падне на езика Есперанто.
Заменхов (прев. Ив. Добрев) Есперанто е най-лесно заучимият език. Познавам много хора които по осем години са учили чужд език в училище, и пак не могат да се ползват от него даже за четене, а камо ли за разговор. Познавам хора, които владеят потънкостно чужди езици, когато четат или даже пишат, но не могат да говорят свободно. Знам, че най-малко 93% от учениците, учили чужди езици в нашите гимназии, излизат от там без достатъчно познания, бързо забравят и това, което са научили, и дългогодишиият им труд за изучаване на езика пропада напразно. Модерните чужди езици, френски, немски, английски са доста трудни за хората с по слаби езикови способности, които съставляват огромното болшинство от народа, и затова, ако искаме да имаме един ИСТИНСКИ международен език, който да може лесно да бъде усвоен и употребяван от широките народни маси по целия свят, то избора ни трябва да падне на езика Есперанто. За да не бъдем голословни, нека си послужим с няколко примера: като знае човек корена на една дума, с помощта само на няколко окончания, ще може да си състави всичките нейни производни, ръководен от няколко прости и лесни за заучаване правила. Например всички съществителни на есперанто свършват с окончание О което се прибавя направо към корена на думата. Всички прилагателни свършват с а Всички наречия свършат с е Като знае човек това и вземе корена на да било дума, например bon от думата добро, ще произведе съществителното bonо — добро, прилагателното bona — добра, и наречието bonе — добре. Спрежението на глаголите на есперанто е извънредно просто. Всички глаголи имат за окончания за сегашно време - as за минало - is за бъдеще - os за условно наклонение - us за повелително - u Неопределителното наклонение винаги свършва на i.
към текста >>

96. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Появяват се и няколко отделни издания на френски, немски и английски езици.
Оомото влиза във връзка с китайското духовно движение Тао-Йуан и се започва тясно съработничество за духовното издигане на двата народа и за сближението им. Дегучи прокарва нашироко изучаването на есперанто в движението Оомото и с помощта на този международен език се започва усилена дейност из целия свят за разпространение на движението. В Камеока, центъра на движението, се започва издаването на есперантското списание „Оомото“, което влиза вече в шестата си година. В Париж се издава също на есперанто в-ка „Oomoto Internacia“. който също се разпространява из целия свят. Появяват се и няколко отделни издания на френски, немски и английски езици. И днес Оомото има свои последователи и съчувственици из целия свят. Най-ценното богатство, обаче, което Дегучи дава както на своите последователи така и на цялото. човечество, това са неговите „Разкази из Духовния свят“. Такова общо заглавие е дал той на своето творчество. Дегучи не пише, а диктува с голяма бързина и учениците му записват неговите думи.
към текста >>

97. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затуй, и великият немски поет Гьоте и при смъртния си час пак се провикнал: „Светлина, повече светлина!
Ето, нежната лилия увяхва и губи аромата си, ако бъде поставена в тъмна изба; човекът, затворен в мрачните стаи на някой затвор губи сили и жизнерадост, побледнява и радостта отлитва, подобно прелетна птичка през есен … Кой не е жадували през мъгливата есен да зърне красивия лик на слънцето? Кой не е мечтал всред мразовитите бурни, зимни дни и нощи. за топлите лъчи на пролетното слънце? Кой не познава значението на светлината, когато залутан всред някой лес, в нощта търси да найде пътя? Колко много ний дължим на светлината на слънцето. Затуй, и великият немски поет Гьоте и при смъртния си час пак се провикнал: „Светлина, повече светлина! “. Наистина какъв печален би бил животът без светлина. Това само слепите, тези които са имали горчивата участ да изгубят зрението си, знаят. Това е за външната светлина на слънцето. Без нея не би бил възможен физическия живот. Но, братя мои, освен тази външна светлина има и друга — вътрешна, духовна светлина; освен туй физическо слънце, има и друго — духовно слънце, чиято светлина просветлява съзнанието и показва истинския път на духовното развитие, истинските методи и начини за индивидуално и социално благоденствие — предвечния блян на човечеството.
към текста >>

98. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език, простотата на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики.
И ето, днес Бялото Братство идва с великата мисия да подготви почвата за един нов живот, за една по-възвишена култура, — в която да царуват правдата, любовта, мирът и братството. По мощност то едва ли има равно на себе си, едва ли има по-голяма духовна светлина от тази, която неговия Учител дава. Ето защо, всички които милеят за обнова на живота, за един по-красив ред и порядък в обществените отношения, трябва да станат носители на новите идеи, на братството и любовта. за за да се избегнат кървавите вакханалии и обществени сътресения, които други течения, основани на законите на насилието и борбата подготвят. Трябва да се пусне в душите и сърцата на хората великата сила на любовта, за да се стопи омразата, егоизма, за да дойде хармонията в живота между индивиди и народи, необходима за да се прояви великата музика на истинския живот. К. Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език, простотата на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики. Тогава аз забелязах, че богатство на граматически форми е само сляп исторически случай, а не необходимост за езика. Под това впечатление започнах да търся и да изхвърлям от езика ненужните форми, и забелязах, че граматиката все повече и повече се топи в ръцете ми, така че наскоро дойдох до една малка граматика, която обхваща, без вреда за езика, не повече от няколко страници. Тогава аз почнах по-сериозно да се отдавам на моя блян. Огромните речници, обаче, не ме оставяха спокоен. Веднъж, когато бях в шести или седми клас на гимназията, аз случайно обърнах внимание на надписа „Швейцарская" (питиепродавница), когото вече много пъти бях виждал, а после на табелата „Кондиторская” (сладкарница).
към текста >>

99. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е безинтересно да споменем и други два факта: професорът от Сорбоната Шарл Рише и известният немски учен Ханс Дриш, който неотдавна държа научни конферанси и в София, са застанали начело на едно движение, което има за цел научното изследване на физическите феномени из окултния мир.
Но нека видим как мисли за окултизма гениалния учен Алберт Айнщайн. Ето едно от най-последните му изявления: „По-рано аз твърдях, че няма духове. Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние с нашите три измерения не можем да проумеем. Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас“. Не е безинтересно да споменем и други два факта: професорът от Сорбоната Шарл Рише и известният немски учен Ханс Дриш, който неотдавна държа научни конферанси и в София, са застанали начело на едно движение, което има за цел научното изследване на физическите феномени из окултния мир. Така е поставено началото на един нов клон от науката — метапсихика или парапсихология. В Будапеща, наред с метапсихическата лаборатория, е уреден и музей от предмети, пренесени по тайнствен начин в лабораторията, когато тя била херметически затворена. В Берлин пък на 7 февруари т. г. е основана Висша школа (университет), в която ще бъдат преподавани от видни професори редица окултни дисциплини, третирани като строго контролирани науки. Питам сега: тия начинания на сериозни и признати учени, на заблуда, невежество и шарлатанство ли почиват?
към текста >>

100. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Есперанто е едничкият език, който наистина може да бъде международен, никой национален език: нито английски, нито немски, нито френски не могат да бъдат международни: първо защото са много мъчни за проучване и второ, защото другите народи няма да се съгласят един национален език да вземе надмощие над цялото човечество.
Есперанто е богат и гъвкав език и на него може да се изразят всички тънкости на мисълта и чувството, понеже от една дума с помощта на представки, наставки, граматически окончания можем да образуваме десетки нови думи. Есперанто не е изкуствен, мъртъв език, както твърдят тези, който не го познават, а жив език, при които човешкия гений се е намесил да го освободи от излишните мъчнотии, без да се накърни с това богатството на езика. Английският език е най-богатият език, макар че има най-лесна граматика, така и Есперанто. Само че Есперанто е направил крачка напред: както се пише, тъй се чете — твърде трудното произношение на английски е опростено. Речникът на есперанто е съставен главно от най-познатите международни думи създадени от самия живот. Есперанто е едничкият език, който наистина може да бъде международен, никой национален език: нито английски, нито немски, нито френски не могат да бъдат международни: първо защото са много мъчни за проучване и второ, защото другите народи няма да се съгласят един национален език да вземе надмощие над цялото човечество. Есперанто отстранява езиковото съперничество между народите, понеже не принадлежи на никой народ, понеже е неутрален, съставен от елементи присъщи повече или по-малко на всички културни народи. Есперанто обединява човечеството, свързва народите, служи като съединително звено, влива ново мирово съзнание, издига всички народи — големи и малки на равна нога, става мощна стихия за култура, напредък, подпомага осъществяването на най-великите идеи за братство, социални правда, мир и хармония. Есперанто е особено необходим за малките народи, за стопанския туризъм, за търговията, за международното сътрудничество и за освобождение от унизителното положение, в което се намират всички представители на малките народи в международните конгреси, където техния национален език не се зачита и те са поставени в неблагоприятно положение, унизени и онеправдани от големите народи. Есперанто е езикът на общочовешкото семейство от равноправни свободни културни народи, които ще имат свой национален език, но които ще имат и един международен език, който ще ги улеснява, свързва, повдига. Есперанто е езикът на човещината, братството и хармонията.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31820702552795