НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
106
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_30 ) „Ом“ съдържа всичко
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в
немския
език съвсем другояче.
„ОМ“ СЪДЪРЖА ВСИЧКО След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме с Учителя в салона и се отвори разговор за езика изобщо и специално за свещения език. Учителя каза: По езика на един народ можеш да видиш степента на развитието му. Гласните и съгласните звукове имат разни трептения в разните народи.
Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в
немския
език съвсем другояче.
Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва. Някои думи в българския език имат хубаво съчетание на звуковете, а други – нямат. Например думата ама е по-твърда, а ала е по-мека. Най-мъчни са били старите езици, които са били инволюционни, а сегашните еволюционни езици се учат по-лесно. Славянските езици са по-изразителни.
към текста >>
2.
51) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) –
Немски
композитор и органист, представител на епохата на Барока.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Фьодор Иванович Шаляпин (1873–1938) – Руски оперен певец, световноизвестен бас, изпълнил блестящо най-известните оперни арии за бас, гастролирал успешно по всички музикални сцени. Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство. 2 Чиампи – Известен италиански цигулар.
3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) –
Немски
композитор и органист, представител на епохата на Барока.
Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика.
към текста >>
4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) –
Немски
композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма.
1 Фьодор Иванович Шаляпин (1873–1938) – Руски оперен певец, световноизвестен бас, изпълнил блестящо най-известните оперни арии за бас, гастролирал успешно по всички музикални сцени. Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство. 2 Чиампи – Известен италиански цигулар. 3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган.
4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) –
Немски
композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма.
Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка.
към текста >>
19 Макс Мюлер (1823-1900) –
немски
митолог, един от ранните изследователи на Ведите.
Хр.) – Легендарен древногръцки епически поет и рапсод, на когото се приписва авторството на поемите „Илиада“ и „Одисея“, на сборници с химни и други творби за Троянската война. 17 „Илиада“ – Епическа поема от Омир за Троянската война. 18 „Веди“ ( от веда, което на санскритски означава знание) – Свещени текстове, смятани за основни писмени паметници, разкриващи философията на индуизма. Смята се, че са създадени между 1800–1200 год. пр. Хр.
19 Макс Мюлер (1823-1900) –
немски
митолог, един от ранните изследователи на Ведите.
към текста >>
3.
7) В хармония със законите на Живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Известният
немски
химик барон фон Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство.
Окултизмът въз основа на своите изследвания също така винаги е твърдял истината за превъплъщението на Слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната Слънчева система.62 Днес атомната физика чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, протони и неутрони, които са кондензирана енергия, т.е. в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия – истина, която окултизмът всякога е твърдял. Окултистите през всички векове са отправяли своя интерес към човешкото естество и са твърдели, че то е сложно и е устроено от дълбоко скрити сили, които те са изучили в подробности.
Известният
немски
химик барон фон Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство.
Обаче тук сме длъжни да споменем резултатите от научните изследвания в тази област, за да ги съпоставим с окултните. В плитките фази на хипнотичния сън хипнотизираният се намира под дадена внушаемост, но в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения – не хваща вяра, когато му се подава молив, а му се заявява, че това е трендафил, става самостоятелен в мисленето и най-важното – у него се събуждат някои от спящите сили, вижда аурата на хора, животни, растения, кристали. Той вижда сноповете светлина, които излизат от пръстите, очите, носа и др. По-нататък Райхенбах изследва одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Тогава той идва до извода, че жизнената или психометрична енергия може да бъде складирана и че различни субстанции могат да бъдат зареждани с нея.
към текста >>
4.
47) На границата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А група
немски
биолози, работейки в областта на еволюционната механика, дават име на вътрешния фактор: организатор.
При следващия опит той залепва на ръката на хипнотизирания обикновена лепкава хартия, но заявява, че това е пластир-везикатор, и че следобед в еди-колко си часа на това място ще се появи мехур, пълен с вода. Думите на доктора се реализират. Накрая той залепва истински пластир-везикатор, но заявява, че това е обикновена хартия и няма защо да произвежда никакво действие. И наистина, след излизането от хипнозата не се появяват мехури с вода, характерни за този пластир. Опитите на Рос Харисон върху Аmblistomа или на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказват, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда и на условията, не се дължи на механически фактори, а на психически; биолозите наричат това саморегулация.
А група
немски
биолози, работейки в областта на еволюционната механика, дават име на вътрешния фактор: организатор.
Организаторът винаги регулира разумно органическите процеси в организма, и то в такива случаи, където всяко действие на естествения подбор е изключено, например при биотомия на крайник в зародиша при земноводните. Това показва, че целесъобразността, с която организмът отговаря в такива случаи, има психичен източник. Значи този организатор или тая ентелехия според проф. Ханс Дриш е разумен, психичен фактор. С това биологията напоследък влиза в съвсем нова фаза, но все още биологичните механизми не могат да обяснят тези факти и това води към неовитализъм и психоламаркизъм.
към текста >>
В един египетски папирус, открит от
немския
египтолог Георг Еберс в развалините на град Тива, той разчита следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му, и кажи, че болката трябва да изчезне.“
Той е изследвал влиянието на една луковица, наречена индуктор (създаващ полето), защото е насочена с върха си към друга и ѝ влияе, а втората е наречена детектор. Гурвич прави множество други опити, при които за индуктори и детектори си служи с разни видове организми. И гореспоменатият опит на д-р Гастон Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит, при който индукторът са човешките пръсти, а детекторът – съответното растение? Това хвърля светлина и върху характера на пасите, също така обяснява и един друг факт, който често срещаме в живота – когато човек се опари или удари някъде, той глади с ръка болезненото място и това действа успокоително. Болката до известна степен изчезва, защото лъчите, които излизат от ръката, облъчват и успокояват.
В един египетски папирус, открит от
немския
египтолог Георг Еберс в развалините на град Тива, той разчита следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му, и кажи, че болката трябва да изчезне.“
Инженер Варлей оповестява направените опити със съпругата си, която е високосензитивна и вижда одични пламъци в магнетизирани предмети – в кристалите и в човешкото тяло. Варлей успява да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и от по-далечно разстояние. Лъчите, които изпущат човекът и другите организми, се установиха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота; също така и от Харсс, от Шазарен, Декл и др. Интересно е изследването на римските професори върху Анна Монаро, наречена „светещата жена от гр.
към текста >>
5.
51) Нови веяния в биологията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Немският
ботаник Херман Хаберланд отглежда във влажна среда тънки плочки, изрязани от картофени грудки, и така установява наличието на делящи се клетки само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета.
Също така там се констатира и връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече едно правилно навлизане в изучаването на Природата по нейното съдържание. Радиацията на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е обект на изследване от окултната наука. Изучен е строежът му, характерът и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физическото тяло; има се предвид, че етерният двойник е организатор на физиката. 2. Опитите на Мария Статкевич
Немският
ботаник Херман Хаберланд отглежда във влажна среда тънки плочки, изрязани от картофени грудки, и така установява наличието на делящи се клетки само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета.
Другите плочки, лишени от лико-дървесни снопчета, делят клетките си само тогава, когато се поставят в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от споменатите плочки. Хаберланд допуска, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление. По-късно Мария Статкевич, за да провери да не би това да се дължи на митогенните лъчи на Гурвич, предприема следния опит: отрязва от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета, и ги насочва като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Индуцирането трае три часа; след микроскопско наблюдение на корените се забелязва увеличение броя на делящите се клетки. Това показва, че митогенните лъчи на картофените плочки оказват своето действие – възбуждат клетките на корена към усилено делене.
към текста >>
6.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
4. Д-р Карл фон Райхенбах (1788–1869) – забележителен
немски
химик, геолог, естествоизпитател и философ.
3. Сп. Житно зърно, 1937 г., кн. 7-8, стр. 183, кн. 9-10, стр. 238
4. Д-р Карл фон Райхенбах (1788–1869) – забележителен
немски
химик, геолог, естествоизпитател и философ.
Открива катрана, парафина и фенола. Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза).
към текста >>
20. Фридрих Ницше (1844–1900) –
немски
философ, професор в Базелския университет.
За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора.
20. Фридрих Ницше (1844–1900) –
немски
философ, професор в Базелския университет.
Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”. 21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват.
към текста >>
26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) –
немски
принц, избран за княз (1887–1908) и за цар на България (1908–1918).
25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България. Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание. Председател на Народното събрание (1880 г.) и министър-председател на България (1887–1894). Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията. Пребит е от група македонци на софийска улица и умира от раните си.
26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) –
немски
принц, избран за княз (1887–1908) и за цар на България (1908–1918).
Съдейства за обявяване на независимостта на страната. Отговорен е за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и за претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние страната се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд І да абдикира от престола през 1918 г. в полза на своя син Борис ІІІ.
към текста >>
70. Густав Пагенщехер (1855–1942) –
немски
лекар, практикувал в Мексико, един от пионерите на предметната асоциация; работи само с г-жа Мария Циролд, чиито психични способности са се появили по време на хипнотична терапия за безсъние.
„Житно зърно“, 1941 г., кн. 1, стр. 17. 69. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1941 г., кн. 2, стр. 66.
70. Густав Пагенщехер (1855–1942) –
немски
лекар, практикувал в Мексико, един от пионерите на предметната асоциация; работи само с г-жа Мария Циролд, чиито психични способности са се появили по време на хипнотична терапия за безсъние.
71. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 2, стр. 46. 72. Фьодор Достоевски (1821–1881) – велик руски писател с демократични възгледи. Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките.
към текста >>
75. Франц Месмер (1734–1815) –
немски
лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм.
Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките. Пресътворява търсенията на руската душа в знаменитите си романи „Унижените и оскърбените”, „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Братя Карамазови” и др. 73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88. 74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г.
75. Франц Месмер (1734–1815) –
немски
лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм.
Считат го за баща на съвременната хипноза, като изследва използването на хипнотичното състояние за лечебни цели. 76. Херман фон Хелмхолц (1821–1894) – немски физик, физиолог и философ. В областта на физиологията е известен с теориите си за зрението и с експериментите върху мускулния метаболизъм и предаването на нервните импулси. Приносът му във физиката е свързан със закона за запазване на енергията, електродинамиката и механичните основи на термодинамиката. 77. Емил Куе (1857–1926) – френски психиатър, който изследва силата на самовнушението.
към текста >>
76. Херман фон Хелмхолц (1821–1894) –
немски
физик, физиолог и философ.
73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88. 74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г. 75. Франц Месмер (1734–1815) – немски лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм. Считат го за баща на съвременната хипноза, като изследва използването на хипнотичното състояние за лечебни цели.
76. Херман фон Хелмхолц (1821–1894) –
немски
физик, физиолог и философ.
В областта на физиологията е известен с теориите си за зрението и с експериментите върху мускулния метаболизъм и предаването на нервните импулси. Приносът му във физиката е свързан със закона за запазване на енергията, електродинамиката и механичните основи на термодинамиката. 77. Емил Куе (1857–1926) – френски психиатър, който изследва силата на самовнушението. Смята се за баща на използването на положителната мисъл в научния свят като средство за лечение. Допринася за развитие на автогенния тренинг, визуализацията, невро-лингвистичното програмиране, сугестологията и др.
към текста >>
7.
78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В едно от писмата написват на
немски
следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете“, в друго писмо написват друга мисъл на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан не разбира съдържанието, обаче вярно предава всички букви.
На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш отчита, че не е изключено психометричното предаване на съдържанието от автора на писмото, т.е. Осовецки, като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му. Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъстващите написват шест писма. Кан се допира само до едно от тях, обаче предава вярно нелекото съдържание и на всички останали писма.
В едно от писмата написват на
немски
следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете“, в друго писмо написват друга мисъл на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан не разбира съдържанието, обаче вярно предава всички букви.
В този случай ясновидството е твърде вероятно, но пак напьлно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски. Когато поставя пред метагнома индийска ваза, той вижда и нейния едновремешен притежател – един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знае нищо. Но и това виждане не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски знае за отношението на умрелия капитан към вазата. И може да се предположи, че метагномът черпи това знание от подсъзнанието на лелята.
към текста >>
8.
84) Речник на остарели и чужди думи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Херц (Нz) — единица за измерване честотата на периодични трептения, равна на едно трептене в секунда, по името на
немския
физик X. Р.
Стигма (гр.) – „знак“ – белезите от разпятието на Христос, които се появяват по тялото на някои вярващи, когато преживяват мислено кръстната смърт Стяжание (рус.) – алчност, корист Тежнение (книж.) – влечение, склонност Филогения (гр.) „род“ и „произход“ – наука, която изучава закономерностите и развитието на животинския и растителния свят Фреквенция (лат.) – честота, брой на трептенията в секунда
Херц (Нz) — единица за измерване честотата на периодични трептения, равна на едно трептене в секунда, по името на
немския
физик X. Р.
Херц, 19 в. Хидра (зоол.) – малко земноводно от класа на мешестите, обитаващо застояли сладки води и у нас Хиперестезия (гр.) – повишена чувствителност на сетивата Юриспруденция (лат.) – наука за правото, съвкупност от всички правни науки
към текста >>
9.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Немският
писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация.
Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? “ II. Условия и възможности за здравето
Немският
писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация.
Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата. Тази погрешка имала вътрешна връзка със заболяването му. „Мога да Ви излекувам – казал лекарят. – Това, което ще направя за Вашето лечение, представляват външните условия, но преди това Вие създайте вътрешните възможности: още днес телеграфически съобщете на вдовицата, че ѝ пращате чек с милионите, които сте ѝ ограбили.“ Болният сторил това и още същата вечер усетил голямо облекчение. После лекарят чрез билки и изисквания за природосъобразен живот го излекувал напълно и за кратко време.
към текста >>
10.
Природосъобразен живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така и
немският
пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневните надбягвания е живял съгласно изложената тук диета.” Д-р Келог говори за друго едно състезание между Берлин и Виена, разстоянието между които е 360 мили.
При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител пешеходец на дълги и къси разстояния - Г. У. Оули - се храни с растителна храна. С такава храна се храни и световният тенисист X. Майлс.
Също така и
немският
пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневните надбягвания е живял съгласно изложената тук диета.” Д-р Келог говори за друго едно състезание между Берлин и Виена, разстоянието между които е 360 мили.
В състезанието са взели участие 13 месоядци и 2 вегетарианци. Последните двама първи пристигнали на местоназначението. Нито един от тези двамата не бил професионален пешеходец. Когато те дошли до местоназначението, най-близкият до тях месоядец бил 50 мили далеч. В друго състезание в Германия разстоянието е било 70 мили.
към текста >>
11.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Въз основа на тези опити
немските
биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/.
Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или целесъобразно за организма. Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие. В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия.
Въз основа на тези опити
немските
биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/.
Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си. Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор. Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия. Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия. Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за целесъобразното реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма.
към текста >>
Немският
биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор.
В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия. Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/. Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си.
Немският
биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор.
Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия. Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия. Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за целесъобразното реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма. През последните десетилетия експерименталната биология пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за биологията. С въодушевление работниците в тая област предприеха всевъзможни опити, за да хвърлят светлина върху силите, които действат в организма.
към текста >>
Такъв синтез чрез постиженията на съвременната наука вече са извършили велики умове на човечеството: Айнщайн, Дриш, Райнке, Успенски, съвременният
немски
физик Планк и др.
Тия факти говорят за разумното, което седи в основите на цялото битие. Както се вижда от новите факти в биологията, разумният, психичният принцип дава целесъобразно направление на силите. Всички горни факти от една страна разширяват нашето познание за природата и от друга - говорят, че механичното обяснение не е достатъчно, за да се обясни светът. Така се хвърля мост между вярата и науката. Така ще се сложи началото, основата на един синтез между вярата и положителното знание.
Такъв синтез чрез постиженията на съвременната наука вече са извършили велики умове на човечеството: Айнщайн, Дриш, Райнке, Успенски, съвременният
немски
физик Планк и др.
Чрез такъв синтез между вярата и науката постепенно почват да изчезват за човека привидните противоречия между тях. Чрез новите факти в биологията младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на целесъобразността, която виждаме в органическия свят. Но тогава как гимназистът ще си обясни връзката, зависимостта между нервната система и душевния живот? Много просто: колкото е по-усъвършенствана нервната система, толкова човешкият дух може да се прояви по-съвършено, по-добре. Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на цигулката, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че цигулката е именно, която създава музиката.
към текста >>
12.
Новите възгледи върху материята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Немският
математик Риман и руският математик Лобачевски математически доказаха съществуването на четвъртото измерение.
по следния начин: Пропускат гама лъчи /нематериални лъчи от най-къси вълни/ да преминават през някои метали /алуминий, желязо, олово/ на местата където се забелязва пълно изчезване на лъча /внезапна абсорбция/, констатират появата на позитрони и негатрони /положителни и отрицателни електрони/. В другия случай наблюдават обратното: попаднат ли електрони във високо-потенциални полета, например в атомни ядра, то от електроните остава само един фотоефект, т. е. електронните частици преминават без остатък в лъчиста форма.” Густав Льо Бон казва: „Фактите, които доказват, че атомът е способен на една дисоциация, която го води към форми, където той губи всичките материални качества, днес са многобройни, между които най-ценни за забелязване са излъчванията, които стават не само чрез радиоактивните тела, но още и чрез всички други тела. Четвъртото измерение
Немският
математик Риман и руският математик Лобачевски математически доказаха съществуването на четвъртото измерение.
По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън. С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата.
към текста >>
13.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния
немски
физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката.
Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер.
У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния
немски
физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката.
Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея. [1] Прентис Мълфорд – „Нашите сили и как да ги използваме” [2] Виолино Примо – „В зората на освобождението”
към текста >>
14.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така, именитият
немски
учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.”
Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад.
Така, именитият
немски
учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.”
„Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.”
към текста >>
15.
15. За красотата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Къщата на един
немски
художник,
И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата.
Къщата на един
немски
художник,
Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка. Един окултен закон казва така: Всеки човек, който живее в една грозна обстановка, нечиста, неподредена, такъв човек ще стане песимист.
към текста >>
16.
За красотата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Къщата на един
немски
художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години.
И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата.
Къщата на един
немски
художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години.
Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка. Един окултен закон казва така: Всеки човек, който живее в една грозна обстановка, нечиста, неподредена, такъв човек ще стане песимист. Затова, ако искаме да събудим у нас Божественото, трябва да бъдем поставени в една естетична обстановка.
към текста >>
17.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
"Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само
немският
език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си.
Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система.
"Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само
немският
език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си.
У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез.
към текста >>
18.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Владееше европейските езици и най-вече -
немски
.
Имаше среден ръст с много интересна глава - голямо чело с развити философски центрове, а под тях, центърът на паметта развит в най-висша степен. Това му даваше възможност да има изключителна памет и го правеше един вид „живата архива на Братството”. Нямаше случка или събитие, станало в Братството или около Учителя, за което той в подробности да не ви разкаже кога, къде и как е станало. Беше винаги около Учителя и записваше всичко, казано от Него. Беше много начетен и по всички въпроси можеше да ви отговори академично и изчерпателно.
Владееше европейските езици и най-вече -
немски
.
Завършил беше естествените науки в Германия, където се запознал с антропософа Рудолф Щайнер. В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България. Тази му връзка със Щайнер оформя стремежа му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване. След завършването на университета там, той се връща в България, където за известно време става учител в град Панагюрище. След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя.
към текста >>
19.
68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Беше дошла от Пловдив, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по
немски
език.
ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ Животът на Изгрева не беше чужд и за някои особени случаи. Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно ревностна последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена. Тя винаги се държеше някак особено. Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки.
Беше дошла от Пловдив, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по
немски
език.
Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езици. Владееше всички европейски езици, включително и испански. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне. Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там.
към текста >>
20.
НЕПТУН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия
немски
астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера.
НЕПТУН Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак . Откриването й е едно забележително събитие в историята на астрономията, като ярък пример, с който се потвърждават принципите на Небесната механика. През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса.
Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия
немски
астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера.
След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото. Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние.
към текста >>
21.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Връзката му с Мистериите е доказана от един
немски
автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа.
Връзката му с Мистериите е доказана от един
немски
автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин.
В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти.
към текста >>
22.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато Лютер преведе Новия завет на
немски
и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки.
Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата. Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки.
Когато Лютер преведе Новия завет на
немски
и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки.
Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от латински. Лютировият превод е едно възпроизвеждане на латинския превод на Йероним. Така че, гръцката Библия и Библията на първото Християнство, Библията на Ориген липсва на днешното човечество. Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала. За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа.
към текста >>
23.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Честта той да бъде намерен е паднала на
немския
учен д-р К.
1, гл. 9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн. 1, гл. 35). Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност.
Честта той да бъде намерен е паднала на
немския
учен д-р К.
Тишендорф, който през лятото на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар. В пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един документ на латински език, доста ситен ръкопис. Той имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат Понтийски, императорски наместник в Иудея". Ето съдържанието на този исторически документ. (Превод според в.
към текста >>
24.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето как описва
немският
философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки).
И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете.
Ето как описва
немският
философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки).
Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението"). А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек". Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия разказ. Ако трябва да разбираме разказа буквално, как ще разберем думите "тази болест не е смъртоносна"?
към текста >>
25.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Елементи на неоплатонизма се намират във философията па Декарт, още повече у Малбранш, а също така и в
немските
идеалистични философи като Шелинг, Хегел, Фихте и други.
И по околни пътища тяхното влияние достига до Лютср, Цвингли и други подобни. В епохата на Възраждането ред натурфилософи с мистична тенденция се намирали под влиянието на неоплатонизма. Такива са Парацелзий, Гданус, Телезио Кампанела, Джардано Бруно и други. Не гледайки на тяхното пристрастие и занимание с астрологията и магията, те станали видни деятели на емпирическото и даже математическото естествознание. По-нататък основоположниците на съвременното математич-но естествознание като Кеплер, Галилей, Лайбниц, Нютон и други се намирали под влиянието на неоплатонизма.
Елементи на неоплатонизма се намират във философията па Декарт, още повече у Малбранш, а също така и в
немските
идеалистични философи като Шелинг, Хегел, Фихте и други.
Под същото влияние е и Беркли в Англия. В Русия под влиянието на неоплатонизма са работили Владимир Салавьов, Вулгаков и други. Такова е огромното влияние на неоплатонизма върху развитието на западноевропейската мисъл".
към текста >>
26.
Предговор
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И
немският
историк Дьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и проповядвали за прераждането като закон на човешката еволюция.
Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Богомилите са знаели както всички окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по този въпрос: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на развитието ни. Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез Любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата."
И
немският
историк Дьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и проповядвали за прераждането като закон на човешката еволюция.
Също така вярването на народа, че богомилите могли да влияят на ветровете и на промените на времето, показва, че те са им приписвали притежанието на свръхестествени сили, които се добиват по пътя на окултното знание. После се знае, че самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да правят тъй наречените чудеса, което е обещано от Христа на правоверните християни. Това е пак едно загатване за онова висше знание, което те притежавали. Лиутпранд, пратеник на императора Отон II, изпратен от последния в Цариград, казва, че най-малкият син на цар Симеон - Боян, минавал между народа за маг, вълшебник. Тук под думата вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоките сили и закони.
към текста >>
27.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им,
немските
рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.
В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици.
Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им,
немските
рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.
Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко. Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина.
към текста >>
28.
Учението за прераждането и кармата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И
немският
историк Гьорингер, и други потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.
Но критиците го представят в изопачена форма, че уж богомилите учели, че душата се вселява в животинско тяло. Това е едно изопачаване на Истината, което и днес се приписва на някои езотерични учения. Френският изследовател на албигойството Морис Магр, в своята книга за албигойците, казва: „Според албигойците, възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." При тези прераждания нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие. Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричането, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от Колелото на преражданията и влиза в живота на Свободата.
И
немският
историк Гьорингер, и други потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.
За учението за прераждането се говори в Евангелието, макар че държавата не го приема. Това е посочено на много места, но най-ясно е показано в онзи момент, когато Христос говори за Йоан Кръстител, който е Илия, който имаше да дойде и казва: „И сториха с него, както си искаха." В 11-та глава на Матея, 14-ти стих е казано, като говори за Йоан Кръстител: „И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша." Тук много ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият Илия, и то е казано от самия Христос. Също така, където се говори за слепородения учениците питат: „Той ли е съгрешил или родителите му, за да се роди сляп? " Христос отговаря: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но за да се изяви Славата Божия." От това място се вижда, че учениците са приемали учението за прераждането като нещо познато, за което няма нужда да се говори и проповядва, което се вижда от въпроса: „Той ли е съгрешил?
към текста >>
29.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И
немският
историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.
Според езотеричното учение човек се състои от дух, душа и тяло. Това са приемали и богомилите, защото то е съставна част от учението на езотеричното християнство. Същината на човека е духовният човек, душата, в която живее духът. И тази душа се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога. Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде."
А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И
немският
историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.
Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според делата му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне." Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство. А колкото до версията, че богомилите отричали Стария Завет като даден от Сатанаил, това е едно твърдение, което не отговаря на истината. Защото те, като езотерици, са знаели много добре кой е Мойсей и къде е учил той, както и Кой му е говорил. Едно езотерично учение не може да даде такова твърдение.
към текста >>
30.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Морис Магр в своята книга казва: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И
немският
историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.
Защото само едно учение, което е свързано с живота, може да стимулира и да вдъхнови хората да се жертват за него. Така че, великата идея, високият идеал, който е вдъхновявал богомилите, е била идеята за общочовешко братство, която е идеал на човешкото развитие. Те са работили за идването на Царството Божие на Земята, те са работили за падането на стената, която отделя физическия от духовния свят, за да влязат хората в общение с възвишените духовни същества. С други думи, те са работили за одухотворяването на живота на Земята, за да стане израз на високата Божествена идея, с което са живели. Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен.
Морис Магр в своята книга казва: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И
немският
историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.
От всичко изложено дотук се вижда, че Богомилството е едно окултно учение, пратено всред българския народ да го повдигне в неговото развитие, за да стане авангард на европейската култура. Богомилите имали за задача да пробудят съзнанието у българите, че зад този сетивен свят има друг, духовен свят, с който трябва да влязат във връзка, за да черпят сили и енергии да обновят и одухотворят живота на Земята и с това да дадат един нов подтик на европейската култура. Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към мисъл, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие. Но тъмнината била голяма, реакцията била силна и богомилите водили героична борба в течение на три-четири века и привидно бяха победени, но само привидно, защото от жертвите, които те дадоха, избликна светлина, която озари Запада и породи Ренесанса и Възраждането и положи основите на Западноевропейската наука и култура. По такъв начин Богомилството като феникс възкръсна от пепелищата на кладите в нова форма още по-мощно и по-крепко, за да бъде факлоносец на пробуждащото се човечество, което ще потърси Светлината и Истината.
към текста >>
31.
ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също така един непознат прави посещение на
немския
обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството.
За такъв вид дейност Морис Магр пише: „Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер /прочут мистик/. Последният беше най-значимият богослов по онова време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години мълчание и после влиза в обществото Божиите приятели. Това общество било по характер като Албигойството."
Също така един непознат прави посещение на
немския
обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството.
Много учени, философи и велики художници са били запознати с езотеричните идеи чрез богомилите и розенкройцерите. Така се знае, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от неговото мистично съчинение Божествена комедия, която е построена на седморния ключ на Кабалата. Изследване в това отношение е направил френският окултист Папюс, което е изложил в своето съчинение Методично изложение на окултната наука. В друга глава споменах, че друг един френски изследовател на албигойството е изследвал Божествената комедия и намира в нея отразени и предадени Древните Мистерии. Също така от ръкописите на Леонардо да Винчи и от неговите гениални творби се вижда, че той е бил запознат с окултната наука, с езотеричното учение на албигойците и на гностиците.
към текста >>
32.
Таблиците и тяхната употреба
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Има също така и
немски
таблици, които обхващат един период от 100 години и понеже е дадено положението на планетите за всеки ден, те са много обемисти и скъпи.
Изваждаме по-малката цифра от по-голямата и получаваме 9 градуса - значи за 10 дни Слънцето изминава 10 градуса, или 540 минути по еклиптиката. Като разделим 540 на 10, получаваме 54 минути. Значи за един ден Слънцето изминава 54 минути, а от 1-и до 4-и имаме три дни и като умножим 54 по 3, получаваме 162 минути, които се равняват на 2°42' - толкова изминава Слънцето за 3 дни. Тези 2°42' прибавяме към положението за 1 януари, следователно имаме 280°40' + 2°40' = 283°20'. Това е положението на Слънцето за 4 януари.
Има също така и
немски
таблици, които обхващат един период от 100 години и понеже е дадено положението на планетите за всеки ден, те са много обемисти и скъпи.
Положенията на планетите в една част от тях са дадени за 12 ч. полунощ, а в други - за 12 ч. на обяд, докато във френските и английските таблици положенията са дадени само за 12 ч. на обяд.
към текста >>
33.
АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
ки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при
немски
майсто-
АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозай-
ки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при
немски
майсто-
ри. По това време се запознава с теософска литература, според която всич- ки посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, ка-
към текста >>
34.
ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Даже една от антропософите, една която превежда беседите на Щайнер от
немски
на френски, тя сама ми се е оплаквала, казва: „Взел цели беседи от Щайнер и ги дава като свои".
Вече се знае. Но от Учителя чете много малко, но взел примери някакви, някои упражнения също. От Учителя всичко взе, дава го от свое име нали. Не само от Учителя, но от всички други окултни Школи е взел. И от Розенкройцерите, и от антропософи, от всякъде си взел нещо и се го дава от свое име.
Даже една от антропософите, една която превежда беседите на Щайнер от
немски
на френски, тя сама ми се е оплаквала, казва: „Взел цели беседи от Щайнер и ги дава като свои".
В: Като е плагиат. А: Както с Учението на Учителя, но тъй като взима пък е взел най-хубавото от всички учения, разбира се привлича хора. Не дава лошо. Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил?
към текста >>
35.
Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев 23.XI.1977 г
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Моите книги са преведени на английски, на испански, на португалски, на
немски
, на италиански, на гръцки... Вече 8 тома са преведени на английски.
Но 40 години изтекоха; можехме да направим нещо по-добро. Нищо. Нека Братството в България и във франция да живее, да напредва и да процъфтява! Ако искате да получите новини, мога да Ви ги съобщя. Имаме Братства в много страни по света: в Канада, в САЩ, в Мароко, в Израел, в Заир, в Того, в Конго, във Великобритания, в Белгия, в Швейцария, в Италия, в Гърция. Имаме групи в много градове на Франция: Париж, Лион, Марсилия, Ница, Безансон, Гренобъл, Роан, Сент-Етиен, Милуз, Страсбург, Рен, Нант, Тулуза, По, Монпе-лие...
Моите книги са преведени на английски, на испански, на португалски, на
немски
, на италиански, на гръцки... Вече 8 тома са преведени на английски.
Скоро ще излезе 22-рият том. Когато имаме събрания в Бонфен и в Севр, в тях участват над 700 души! Желаейки идването на този прекрасен ден, когато ще се срещнем в България, Ви изпращам, както и на цялото Братство в България, своите най-добри и най-светли мисли. (подпис Омраам Микаел Айванхов (превод от френски: Марина Иванова) 19. Забележки на съставителя Вергилий Кръстев
към текста >>
36.
21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта
 
- Теофана Савова
В
немския
език първата буква на думата „истина" е „У", което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя.
Латинската раса си служи и до днес с този знак, който показва стремеж към земята. Славяните са взели този знак, но са го обърнали с върха нагоре - стремеж към слънцето, към Първата Причина. Оттук виждаме, че буквите, е които си служат, представят символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура.
В
немския
език първата буква на думата „истина" е „У", което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя.
Буквата „и", с която българите пишат истината, представя празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид. Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка.
към текста >>
37.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В България се събират два клона от еврейската общност, по-голямата от които е сефареди, говорещи наречие на испански език, а по-малката са ешкенази, говорещи
немски
език.
В началото на 1940 г., трима главни равини от еврейската Синагога, която е най-голямата на Балканския полуостров, отиват при Учителя Петър Дънов и му предават за съхранение диамантите, с които си създават духовни условия при религиозните ритуали. На срещата присъства и брат Боян Боев. Равините оказват пълно доверие на Учителя, като му казват, че когато мине германската опасност ще дойдат да си вземат диамантите. В трудното и страшно положение, в което изпадат, те търсят Господа и го намират в лицето на Учителя, на когото дават да пази най-ценното, което те притежават на Земята. По-късно Учителя отговаря с любов на този жест и се застъпва напълно за евреите.
В България се събират два клона от еврейската общност, по-голямата от които е сефареди, говорещи наречие на испански език, а по-малката са ешкенази, говорещи
немски
език.
Евреите в България са кротки, тихи и сговорчиви и работят в търговията, финансите и свободните професии. Не се занимават с политика и почти нямат представители в армията. По това време,1940 г., един от силните застъпници за еврейската кауза - митрополит Стефан, върл противник на Петър Дънов и Бялото Братство, се изказва срещу ВМРО и те го осъждат на разстрел. В канцеларията неговият секретар забелязва, че Стефан е много нервен, напрегнат и постоянно се движи из стаята. Той го пита: "Какво има?
към текста >>
В същото време на територията на Румъния се дислоцира 680 000 армия на Зигмунд Лист, която ,по
немския
план, трябва да премине през територията на България и да помогне на Италия във войната й с Гърция и да завладее Югославия.
Царица Йоанна помага на много евреи да напуснат България. ЗЗД напълно ограничава евреите и техните прояви и се насочва срещу сектите. По предложение на Учителя, Борис забавя подписването на Закона и го подписва чак на 21 януари 1941 г. ЗЗД почти напълно премахва правата на евреите, налага много големи данъци върху имуществата им и не ги допускат да упражняват известни професии. Натискът на Германия за влизане на България в Тристранния пакт се засилва.
В същото време на територията на Румъния се дислоцира 680 000 армия на Зигмунд Лист, която ,по
немския
план, трябва да премине през територията на България и да помогне на Италия във войната й с Гърция и да завладее Югославия.
През януари 1941 г. Учителя изпраща Любомир Лулчев да се срещне с царя в дома на Мария Алексиева, който той постоянно посещава и вечеря в него. Секретарка на царя е Надя Стоянова- голямата дъщеря на Мария. Мария предава думите на Учителя на Борис : "Да обяви пълен неутралитет на България и да не пуска германските войски да минат през нея. Ако направи това, след войната България ще е най-облагодетелстваната страна в Европа и отвсякъде ще я отрупват с блага и ще постигне териториалните си претенции, подхранвани от стотици години насам." На това предложение царят отговаря: "Не мога, госпожо , да изпълня този съвет, защото германците ще ме убият.
към текста >>
Гърците мислят, че това са
немски
мотоциклетисти и започват усилено да стрелят по тях.
Англия веднага скъсва дипломатическите си отношения с България и посланикът Рендъл отпътува. Войските на Зигмунд Лист минават Дунава, и в колони преминават през София в посока Гърция и Югославия. Главната квартира на Лист е в Чамкория , където на 6 март е посетен от цар Борис. Фелдмаршал Лист изпълнява плана „Марита" и на 26 март нахлува в Гърция. Германците използват една хитрост - купуват над хиляда магарета от граничните села, окачват им по един фенер, запалват ги и ги насочват в територията на Гърция.
Гърците мислят, че това са
немски
мотоциклетисти и започват усилено да стрелят по тях.
Така те издават своите позиции и на следващия ден германците унищожават огневите им точки и за няколко дни превземат Гърция. От 13 до 25 март е завладяна Югославия, коята влиза в Тристранния пакт, подобно на Унгария, Румъния и Словакия. На 19 април 1941 г., три български дивизии влизат като окупационен корпус в Югославия и Гърция, включително и на островите Тасос и Самотраки. Учителя е крайно недоволен от постъпката на правителството, да ставаме маши в ръцете на германците и да изпълняваме техните окупационни задължения. Цар Борис има точни сведения за струпването на германските дивизии към руската граница.
към текста >>
Сталин, който получава от Рихард Зорге сведение, че Япония няма да воюва с Русия, изтегля 1000 000-на армия от японската граница, съставена главно от сибиряци и след парада на революцията в Москва, с кавалерия разбиват
немските
позиции и ги отхвърлят на 150 км назад.
Командуващият германските войски пред Москва дава почивка на войниците едно денонощие. Температурата е минус"! 5 градуса по Целзий. На сутринта, когато германците трябва да започнат щурма на Москва, температурата спада внезапно на минус 40 градуса по Целзий. Танковете и колите на германците замръзват и ушите и лицата на войниците окапват.
Сталин, който получава от Рихард Зорге сведение, че Япония няма да воюва с Русия, изтегля 1000 000-на армия от японската граница, съставена главно от сибиряци и след парада на революцията в Москва, с кавалерия разбиват
немските
позиции и ги отхвърлят на 150 км назад.
По този повод в разговор Гьоринг казва :" И Бог е комунист, за една нощ обърна войната срещу нас." Това е голям удар за германската непобедима армия. Тази загуба хитлеристите решават да компенсират с още по-страшни мерки срещу евреите подчинените им страни. От началото на 1942 г. евреите в България са задължени да носят големи шестоъгълни жълти звезди.
към текста >>
38.
5.2 Салоните, в които Учителя изнася своите беседи
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя използва и
немския
салон „Тур ферайн" на улица „Гурко", който е нает за изнасяне на беседите.
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве Ива Шела Шелу." Това кратко писмо на Учителя въздейства на класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите на някои наши братя реформисти. Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен. Когато питат Иван Кавалджиев за автора на песента, той отговаря: „Текстът и музиката са от Учителя." През учебната 1922/23 г.
Учителя използва и
немския
салон „Тур ферайн" на улица „Гурко", който е нает за изнасяне на беседите.
Той е много удобен и в него се провеждат беседите на общия и младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда , в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.
към текста >>
39.
5.3 Заселване на Изгрева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на
немски
, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. от стария порядък." (46, с. 119) Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота.
Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на
немски
, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252) В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от неделните, общия клас, младежкия клас, съборните беседи и всички беседи, изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителя е вложил в изнесените беседи.
към текста >>
Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори
немски
език!
Пред приятелите Учителя разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия по улицата Христос, се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст. Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло — това е руснакът. Говори руски език!
Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори
немски
език!
Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език!
към текста >>
40.
5.10 Развитието на теософското движение в света
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Помолва Магдалена Попова, която този ден идва на разходка до Изгрева, да стане приносител на писмото и тя се съгласява, защото обича да пътува и владее отлично френски,
немски
и английски език, а също й се дават условия да общува с много хора.
Христос от памтивека и досега е все същият. Кришнамурти, това е Христос, Мохамед — това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, че мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в учителя Петър Дънов в България. В първия набор на беседата е написано така, но Учителя, след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа. Учителя, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер.
Помолва Магдалена Попова, която този ден идва на разходка до Изгрева, да стане приносител на писмото и тя се съгласява, защото обича да пътува и владее отлично френски,
немски
и английски език, а също й се дават условия да общува с много хора.
Учителя й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия. Тя тръгва веднага и когато пристига в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост четири дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната.
към текста >>
Тя го настига и казва: „Ти не можеш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски,
немски
, френски и италиански.
Учителя й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия. Тя тръгва веднага и когато пристига в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост четири дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната.
Тя го настига и казва: „Ти не можеш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски,
немски
, френски и италиански.
Продължава само на английски: „Моят учител в София ме търпи толкова години" — разказва му подробно за поведението си при Учителя и братството в България и му подава писмото. Тогава Кришнамурти започва да я разпитва подробно за Учителя и братството и тя охотно отговаря на всички въпроси. В същото време на конгреса присъства и един наш брат теософ — Атанас Димитров, който поради липса на средства отива с велосипед за 40 дена до Холандия и пристига пръв в замъка Ерде. Той знае няколко западни езика и понеже е много интелигентен, му дават средства да купува храна и го назначават главен домакин и организатор на конгреса. Атанас посреща и настанява всички делегати, в това число и Кришнамурти.
към текста >>
41.
6.1 Политически събития
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Немският
генерал, ръководещ войските, дава една нощ почивка на армията.
Започна войната в разсип на Луната и ще има същия резултат. Руснаците ще забият своето победно знаме върху Берлин." „Преди нахлуването на Хитлер в Русия аз говорих с него, но той не ме послуша и затова изгуби войната. След започването на войната говорих със Сталин, който ме послуша и спечели войната." (64) Германците, подготвени за светкавична война, напредват бързо през Русия и стигат на 20 километра от Москва. Те заявяват по радиото, че на другия ден ще я превземат.
Немският
генерал, ръководещ войските, дава една нощ почивка на армията.
Учителя е със славянството и руския народ. През нощта температурата, която е минус 10 градуса, спада до минус 35 — минус 40. Танковете на германците замръзват. На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия.
към текста >>
На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат
немските
позиции и отблъскват германците на 150 километра назад.
Те заявяват по радиото, че на другия ден ще я превземат. Немският генерал, ръководещ войските, дава една нощ почивка на армията. Учителя е със славянството и руския народ. През нощта температурата, която е минус 10 градуса, спада до минус 35 — минус 40. Танковете на германците замръзват.
На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат
немските
позиции и отблъскват германците на 150 километра назад.
Това е страшен удар за непобедимата немска армия. В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците. Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схваща и разбира всеки ход на германците. Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки. Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците.
към текста >>
В един разговор
немският
министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците.
Учителя е със славянството и руския народ. През нощта температурата, която е минус 10 градуса, спада до минус 35 — минус 40. Танковете на германците замръзват. На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия.
В един разговор
немският
министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците.
Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схваща и разбира всеки ход на германците. Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки. Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците. Учителя предупреждава, чрез Любомир Лулчев, цар Борис III България да не влиза във войната. За да угоди на германците и за да може да се изпълни кармата, която българите натрупват с лошото си отношение към Учителя и братството, на 13 декември 1941 г.
към текста >>
42.
7.45 Савка Керемедчиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Скъсват я даже и по
немски
език, който тя говори от дете.
Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителя се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си. Значи не е физическата близост до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух.
Скъсват я даже и по
немски
език, който тя говори от дете.
Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава пареза на лицето и се скрива в гората. Учителя изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително. На другия ден лицето й има нормален вид.
към текста >>
43.
7.70 Велин Темелков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той е картечар и са завладели един силно укрепен
немски
окоп.
Бройте от днес 10 дена и той на десетия ден ще дойде и ще ви разкаже всичко, каквото е преживял." Темелко и Софиянка целуват ръка на Учителя, благодарят за хубавия съвет и излизат от стаята му. Започват да броят дните. На десетия ден, в 11 ч. преди обед, Велин си идва у дома и баща му го пита: „Ти да не си беглец, че идваш сам? " Велин отговаря, че са го пуснали в отпуска като награда за неговото геройство.
Той е картечар и са завладели един силно укрепен
немски
окоп.
Немците непрекъснато стрелят и избиват всичките му другари, а той остава сам с една немска картечница и много патрони. Стреля често, като мени посоките, и германците предполагат, че в окопа има много хора. Така изкарва 10 дена, като яде киселици, които растат до окопа. На десетия ден българите настъпват и го освобождават. Той остава в дома си до вечерта и пак заминава за фронта.
към текста >>
44.
БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако говорим на французи, ще говорим на френски език, на немците - на
немски
, на китайците - на китайски, стига да не променим символа и мъдростта на животворното слово и да не го представим за свое.
Често той хвърляше светлина и върху събития, които вълнуваха обществото, или пък деликатно оправяше пътищата на такива, които, понаучили нещо от Божественото учение, прибързваха да се считат за наставници и учители. Преизобилното богатство, което остави Учителят Беинса Дуно може и трябва да се предава по начин, който ще позволи на хората да го разберат. Ако трябва да се въведат в учението обикновени, малко образовани хора, на тях ще се приказва на езика на всекидневието - простичко и чистосърдечно. Тяхната пробудена душа ще разбере истината без усилие. Ако се говори на учени люде, стига този, който говори, да разбира тяхната наука, той ще облече словото си в друга дреха, независимо от това, че словото е същото, за което приказвахме с неучените лица.
Ако говорим на французи, ще говорим на френски език, на немците - на
немски
, на китайците - на китайски, стига да не променим символа и мъдростта на животворното слово и да не го представим за свое.
И евангелистите говориха по различен начин, но и у четиримата се ражда образа на неповторимия Божествен пратеник, роден във Витлеем. Като се осмелявам да поема деликатната отговорност да напиша тази книга, която на места има жанра на белетристика, на строга историческа автентичност, а другаде - неизбежно на философско есе, добавям, че тя не е предназначена само и предимно за учениците на Бялото Братство, които години наред са живели с Учителя, слушали са беседите му, които считам относително най-автентичния извор, а и за външни люде, незапознати с учението, а само дочули за него от уличната мълва или прочели тук-там някоя несериозна и закачлива приумица. Моята цел като автор на настоящата книга е да открия на четеца основните азбучни истини за учението на Бялото Братство в България и да създам в душите на духовно пробудените люде желание да се приближат до една рядко богата духовна съкровищница. Авторът
към текста >>
45.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Учителят се усмихна особено и ми подаде една от неговите беседи на
немски
език — "Учителят говори".
Снощи, Учителю, след репетицията в неговата стая, Маестро Де Веки ми каза на френски: "Защо бързате? Жена ми ще дойде след няколко дена. Аз скучая тук самичък. Ако обичате елате да вечеряте с мен в ресторант "България" и след това ще отидем някъде! " Аз много любезно и учтиво му отказах, Учителю, и сега си мисля дали не се е разсърдил?
Учителят се усмихна особено и ми подаде една от неговите беседи на
немски
език — "Учителят говори".
"Ти ще надпишеш тази книга за него. Може и на италиански език да я надпишеш и ще му я подариш и той ще разбере защо си му отказала поканата." — Какво да пиша, Учителю? — Пиши му: "Любовта ражда добро! Доброта носи живот, светлина и свобода!
към текста >>
46.
Пристигане на семейство Янкови от Берлин
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
След това ми подаде дълги написани листчета с различни
немски
думи и значението им на български и каза:
Радостта ни беше голяма. След приема при Учителя Венцислав ми поднесе подарък – три албума песни от Ханс Фитцнер. Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт. Качи се на сцената в салона и засвири... – Вие – каза ми той – ще я научите, нали!?
След това ми подаде дълги написани листчета с различни
немски
думи и значението им на български и каза:
– По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин. Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона. Яви се вятър. Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща въздушна тревога.
към текста >>
– По-скоро да научите
немски
език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин.
След приема при Учителя Венцислав ми поднесе подарък – три албума песни от Ханс Фитцнер. Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт. Качи се на сцената в салона и засвири... – Вие – каза ми той – ще я научите, нали!? След това ми подаде дълги написани листчета с различни немски думи и значението им на български и каза:
– По-скоро да научите
немски
език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин.
Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона. Яви се вятър. Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща въздушна тревога. Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт.
към текста >>
47.
Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Той превел цялата Паневритмия на
немски
език и я изпрати по-късно по пощата, в Берлин, на прочутия доктор Шмид, който в момента беше в затвора за антихитлеристка дейност.
В тази хижа останахме до края на месеца. Любчо по цял ден свиреше на Учителювата цигулка, в стаята на портиера, която беше затоплена. Венцислав все пишеше нещо, на една от по-отдалечените маси. Не казваше какво пише и не искаше никой да го безпокои. Чак когато свърши писането, ме повика един ден и ми показа, какво е писал.
Той превел цялата Паневритмия на
немски
език и я изпрати по-късно по пощата, в Берлин, на прочутия доктор Шмид, който в момента беше в затвора за антихитлеристка дейност.
Сутрин рано четиримата – братя Янкови, брат Христо и аз се уединявахме в една малка, празна стаичка на горния стаж и се молехме. Докато се свари чаят на голямата печка, Венцислав все излизаше навън. След закуска, пак тръгваше сам по снега и за да му намерим следите, с брат Христо му казахме – да ни пише по снега. На 50, 100 крачки четяхме по снега имената: Моцарт, Бетховен, Бах и пр. Най-сетне го намирахме и играехме тримата заедно Паневритмия, на някое по-широко място, между боровете.
към текста >>
48.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
Имаше само един приятел –
немският
летец Ханс Льове.
Той не носеше кръст в ръката си, а парабел, с който разчистваше понякога досадни врагове. Лъжата и лицемерието не обичаше – щом сме решили да воюваме, ще воюваме. Беше най-добрият стрелец в полка – мълчалив, затворен, в тези тежки времена никой не беше виждал усмивка на лицето му. Най-обичаше да прекарва сам. Но при него войниците намираха много утеха в грижите си.
Имаше само един приятел –
немският
летец Ханс Льове.
И когато Льове се приземи за последен път и го измъкнаха от кабината, цял надупчен с куршуми, Йосиф не се отдели от него. Льове му предаде книжата си: – Моля, изпрати това вкъщи – дълго време мълча, после с умоляващ глас каза: – Би ли се погрижил за Улф? Като чу името си, Улф, който лежеше до краката му, дойде при господаря си и завря глава до гърдите му. Улф беше голямо, силно куче, вълча порода.
към текста >>
49.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Дънов биват превеждани по онова време още и на
немски
, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език.
Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г. Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто. Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П.
Дънов биват превеждани по онова време още и на
немски
, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език.
От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот. От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот. За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е.
към текста >>
50.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
Според великия
немски
философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА МЪДРОСТТА 1. Същност на Мъдростта а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост.
Според великия
немски
философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове.
В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята.
към текста >>
51.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
И други
немски
вестници - "Das Wort" и "Das Neue Licht" - предлагат на читателите си информация и коментари за българския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ.
" През 1929 г. излизащият в Германия вестник "Reformblatt" отпечатва статия под заглавие "Предвестници на новата култура". В нея е отделено място и за българското ББ, за което се казва: "Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителят П. Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, дишаща доброта".
И други
немски
вестници - "Das Wort" и "Das Neue Licht" - предлагат на читателите си информация и коментари за българския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ.
Извънредно благоприятна почва намират идеите на Учителя П. Дънов и в Италия. Излизащият в Палермо вестник "Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П. Дънов "мистичен апостол на християнството, в своята пълнота, сила и величие". В друг италиански град - Локарно, издателство "Йога" подготвя и отпечатва девет избрани беседи на П.
към текста >>
52.
III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА
 
- Константин Златев
– Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на
немски
, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици.
Затова те „стягат“ и изискват разширяване – разширяване на съзнанието до мащабите, позволяващи му да обгърне Откровението на Божия Дух и да извлече от него есенцията на вечния живот. Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека?
– Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на
немски
, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици.
Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта?
към текста >>
53.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
Един от най-великите писатели на ХХ век,
немският
сърцеведец и мъдрец Ерих Мария Ремарк формулира своята лична представа за щастието с няколко думи: „Щастието е въпрос на степенуване.“ Тоест умението да подреждаме правилно нещата в живота според тяхната действителна стойност може да ни направи щастливи.
- Гладният е щастлив при хляба. Болният е щастлив при здравето. Невежият е щастлив при знанието. Който е изгубил Любовта, е щастлив при Любовта. Всеки е щастлив, като намери това, което търси.
Един от най-великите писатели на ХХ век,
немският
сърцеведец и мъдрец Ерих Мария Ремарк формулира своята лична представа за щастието с няколко думи: „Щастието е въпрос на степенуване.“ Тоест умението да подреждаме правилно нещата в живота според тяхната действителна стойност може да ни направи щастливи.
Дори тук и сега. Нека си припомним и един от девизите на човека с материална жизнена ориентация: „Щастието не е в парите, а в тяхното количество.“ Аз лично не познавам човек, който да е притежавал или да притежава много пари и същевременно да е щастлив. Задоволен – да. Но не и щастлив. Ако точно сме разбрали посланието на Божествената Мъдрост и Истина, искрящо в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), то следва да сме наясно, че щастието можем да открием само в невидимите неща, но никога във видимите.
към текста >>
54.
Паневритмия - Немски
 
- Георги Стойчев
Die Paneurhythmie Category:
Немски
Die Paneurhythmie Category:
Немски
към текста >>
55.
Големият триъгълник
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От големите астрономи, конто са имали основание да търсят планета зад Плутон, е и
немският
астроном Критцингер.
Той се образува от линиите на живота, на ума и гази на Марс. Често това място някои наричат съвсем неправилно „Голямо Марсово поле". Тази област на дланта се намира под влиянието на силовите течения на планетата Хано. Гази планета - дванадесетата в Слънчево го семейство, се намира зад Плутон. Ако спазим закона на Тициус-Боде от астрономията, които определя дистанциите на Планетите до Слънцето, ще намерим, че тази Планета отстои на 80 Астрономически единици.
От големите астрономи, конто са имали основание да търсят планета зад Плутон, е и
немският
астроном Критцингер.
Изследвайки орбитите на планетите Нептун и Плутон през 1959 година, той намира някои смущения в техните пътища и стига съвсем правилно до извода, че зад Плутон има Планета със значителна маса. не по-малка от тази на Юпитер, която създава тези смущения. Тази Планета според неговите изчисления прави една обиколка около Слънцето за 676 земни години и се намира на разстояние от него от 77 Астрономически единици. След Критцингер, американският астроном Бреди. изследвайки движението на Халеевата комета, която в началото на 1986 година премина най-близо до Слънцето, намери в нейните движения известни смущения, които му дадоха основание да приеме, че те се дължат на Планета, намираща се зад Плутон.
към текста >>
56.
Ясновидство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
______________________________________________ 1) Който желае да проучи пътят за развиване на ясновидството в човека, нека прочете книгата „Път към посвещение" от
немския
окултист Рудолф Щайнер, издадена преди няколко години от книгоиздателство Ст.
Тези именно Велики Учители на човечеството, тези именно велики ясновидци, велики мъдреци, чието ясновидство, съвършенство и мъдрост надминават хиляди пъти тези на изследваните от проф. Шарл Рише ясновидци, са истинския сигурен и неизчерпаеми източник на великата Окултна Наука, която се простира отвъди границите на днешната наистина позитивна, но крайно ограничена наука. Божествената Мъдрост на окултната наука, предавана от поколение на поколение в течение на много хиляди години, разкриваща ни тайните на природата, истинския строежи на вселената и човека, законите, които ги управляват, скритите минало и бъдеще, разкриваща ни невидимия свят, който ни обгръща и в който живеем, съществува и днес, бидейки достояние на тия велики Учители, които дават на човечеството това, което то заслужава, за което то е дорасло, което не би му повредило,като преждевременно. Много има вече дадено, но малцина са още тия, които са го разбрали, приели и оценили. Защото огромното болшинство от хората пред- почитат да останат слепи и тогава, когато е нужно само да отворят очите си, за да видят истинската светлина на живота и вълшебния свят, които ги заобикаля.
______________________________________________ 1) Който желае да проучи пътят за развиване на ясновидството в човека, нека прочете книгата „Път към посвещение" от
немския
окултист Рудолф Щайнер, издадена преди няколко години от книгоиздателство Ст.
Атанасов, под заглавие „Какво има на дъното на душата". 2) „Notre sixieme sens“, p. 7 — 8.
към текста >>
57.
Един Бог
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
С право би могло също да се каже, че имаме католишки, православен, протестантски, а също така и български, сръбски, френски,
немски
и т. н.
Един Бог Днес, в епохата на „монотеизма“, хората все още служат на много богове. В съзнанието на днешните религиозни хора все още съществува не Единствения Бог, а техния Бог — Бога на тяхната религия, нация или секта. Както някога евреите се обръщаха към Йехова като към свой национален Бог, който им помага и ги закриля в борбата им срещу другите богове и народи, така и днес нерядко ще чуеш българите да говорят и призовават някакъв „български Бог“ — („Жив е българският Бог..“), сърбите — да се уповават на някакъв „сръбски Бог“ и т. н. И тъй, днес ние имаме християнски Бог, мохамедански Бог, израилтянски Бог, браманистки Бог и т. н.
С право би могло също да се каже, че имаме католишки, православен, протестантски, а също така и български, сръбски, френски,
немски
и т. н.
богове, защото, в съзнанието на днешните хора всички тия идеи за отделни богове фактически съществуват. В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война. Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят.
към текста >>
58.
Натюрели
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ото Манц И действително, в лицето на Д-р Екенера и на готвача Манц, ние — изразявайки се с терминологията на
немския
физиогномист Карл Хутер имаме два типични представителя на два от трите първични натюреля — на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел.
Натюрели Ако през време на голямото кръгосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин“ ви се случеше да видите едновременно на борда му Д-р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц — разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач — надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът. Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенера. Д-р Хуго Екенер Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д-р Екенера по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига — полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. Тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал.
Ото Манц И действително, в лицето на Д-р Екенера и на готвача Манц, ние — изразявайки се с терминологията на
немския
физиогномист Карл Хутер имаме два типични представителя на два от трите първични натюреля — на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел.
Или ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера*), в лицето на споменатите по-горе двама души, които взимаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията — повече или по-малко сполучливи — в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне , че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване — въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица — на някой основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават известни характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в света. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде“? Те всички, колкото и индивидуални различия да проявяват, имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип.
към текста >>
59.
Нещо из историята на хиромантията
 
- Георги Радев (1900–1940)
Познато е, запример - защото е било преведено на
немски
- съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл.
Така например, Юлий Цезар и Август са минавали за изкусни хироманти. За Юлий Цезар се твърди, че така майсторски владеел туй изкуство, та било достатъчно само да хвърли поглед върху ръката на когото и да било, за да го прецени правилно. Без да се спираме надълго и широко върху историята на хиромантията в по-последни времена, ще кажем накъсо, че тя ни за миг не е излизала - заедно с астрологията, чиято спътница винаги е била, из кръга на ония занятия, които са привличали образованите люде на ония времена. У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест. Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство.
Познато е, запример - защото е било преведено на
немски
- съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл.
Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук.
към текста >>
По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в
немските
университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия.
Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук.
По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в
немските
университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия.
Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене.
към текста >>
И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в
немските
научни среди.
Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна".
И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в
немските
научни среди.
За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе. Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. -------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>
60.
По повод някои изчисления за кубичната миля
 
- Георги Радев (1900–1940)
Да вземем за пример изчисленията, които прави
немският
математик-популяризатор А.
Биха ли повярвали тия люде, ако им се каже, че и картите за игра, които са така разпространени, представят всъщност една символична картинна книга, която посветените са поверили на скитниците цигани, за да закрепят през вековете основните начала на една издревна наука? Бихме препоръчали на тия скептици да прочетат някои от съчиненията на видни окултисти върху циганското Таро, за да видят, какво ценно богатство е скрито в тия привидно невинни символи, каквито представят картите. Мъдреците са скрили в онова, което представя за хората забава и развлечение, нетленни съкровища на мъдрост. Скрили са ги с известна умисъл. С умисъл или без умисъл и някои съвременни математици правят някои интересни пресмятания, които макар и да имат формата на математични игри и забавления, могат да дадат повод за известни размишления.
Да вземем за пример изчисленията, които прави
немският
математик-популяризатор А.
Бернщайн, за географската миля - линейна, квадратна и кубическа. Ще си припомним, че една географска миля се равнява на 1/12 от екваториалния радиус, т.е. на около 7420 метра. Взета като дължина, близо 7½ км., тя не представя нищо особено - и най-обикновеният пешеходец ще я измине за час и половина, два. Речем ли да си я представим, обаче, като квадрат, сир.
към текста >>
Немският
математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб.
И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра.
Немският
математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб.
Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни.
към текста >>
Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора,
немският
математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб.
А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба.
Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора,
немският
математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб.
На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора.
към текста >>
61.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
Някога такава загадка бяха атомите: днес загадка е световният етер.“ И
немският
учен смета, че разбулването на тази загадка ще бъде задача на двадесетия век.
е безкрайно голяма. А понеже светлинните трептения, както изобщо всяко смущение на етера, се разпространяват със скорост 300,000 км. в секунда, то етерът изглежда надарен и с еластицитет, който, в сравнение с тоя на стоманата запример, се явява извънредно голям. Безцелно е, следователно, мисли Д-р Kothner да се опитва човек да схване всички тия тъй противоречиви свойства като присъщи на едно и също тяло“. И продължава по нататък Д-р Кьотнер: „Едничкото, към което ние отнасяме всичко, що става в света на явленията, единствено неизменното всред всичките промени, ще бъде винаги за нас една неразрешима загадка.
Някога такава загадка бяха атомите: днес загадка е световният етер.“ И
немският
учен смета, че разбулването на тази загадка ще бъде задача на двадесетия век.
„Че това разгадаване ще стане, вдъхва ни надежда досегашният опит. Природата ни е била учителка през всичкото онова дълго време, което е било предоставено човеку за разгадаване на нейните загадки. На оня, който усърдно се е подвизавал, тя е отбулвала понякога, за някой и друг миг само, своето магично було и пред възхитеното око на посветения се е разкривала картината на онази дивна хармония, която прогонва всеки смут и безпокойство из вечно неспокойния мозък на човека. Потънали в чисто съзерцание, тия редки щастливци еж виждали в един миг много повече, отколкото онова, което хиляди човеци могат да измислят. Така ще бъде негли и със загадката на етера: ще се яви някой ум, който ще бъде призван да я разбули“.
към текста >>
„Как може, пита
немския
писател Suryа, горещата газообразна маса на слънцето да проявява от само себе си дейност?
Tе представят вероятно гигантски вихри, в които циркулират мощни електрически токове. Последните, именно, предизвикват магнитни полета, чиито силови линии са перпендикулярни на оста на вихрите, така че всяко слънчево петно, което се намира към сферата на слънчевия диск или в самата му сфера, ни праща енергия, успоредно на тези1 силови линии. Електромагнитният характер на слънчевите петна става особено явен от влиянието, което слънчевата дейност упражнява върху интензитета на земния магнетизъм, особено върху така наречените магнитни бури, върху северните сияния и сродните тям явления. Както виждате, има достатъчно факти, които подкрепят възгледа за електро-магнитния характер на слънчевите петна. Но въпросът е, кои са причините за възникване на тия електро-магнитни вихри и то тъй правилно, тъй ритмично?
„Как може, пита
немския
писател Suryа, горещата газообразна маса на слънцето да проявява от само себе си дейност?
Ритмична дейност може, според мене, да изхожда от един механичен апарат, или от един жив, повече или по-малко интелигентен организъм, или от някое живо, но невидимо същество“. Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена. Тя може, следователно, да се отърси от тесногръдото гледище на един празен материализъм или от бездушното „енергетично мировъзрение“. „По-дълбоко виждащи научни кръгове, продължава Suryа, колкото и малко да са засяга, защото всяко епохално откритие е изхождало винаги от малцина, схващат вече атома като жив и съзнателен силов център. Защо тогава и светилата трябва да се кръжат в пространството безжизнени и бездушни като трупове?
към текста >>
62.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
Вижте Швейцария, вижте Америка, а ако сте комунисти, вижте Руската империя: колкото по-смесена (с шведски и
немски
царе, естонски генерали, ирландски инженери, финландски полкове и кавказки телохранители) толкова по-силна! Колкото по-“чисто руска“ толкова по-слаба! В Гърция православните са 99 процента, но в Българя са само кажи го 80 процента.
Става дума за простото, ако щете - механичното, възстановяване на съществени факти от българското историческо съзнание, които са били жестоко изкастрени не само от нашата наука и нашето образование, но и от народната разказваческа традиция. Ако ще трябва да сложа нещо като герб, което да символизира най-пълно националното съзнание на българина, ще туря пролетен чукан на шопска върба - окастрена от всяка издънка до пълно освирепяване; нещо, което не видях другаде по света. Всяка издънка от корена под ножа! И когато слънцето в кръговрата на годината възстанови китната корона - отново под ножа! Накъде са заизбивали тези издънки! Ако имаме наш юнак - щеше да е нане Стоичко с брадвата, и ако го оставеха да си кара по неговото си, щеше да ти каже, че тука десница се иска! Десницата е мъжката ръка! Леващина не ще то! И да отсече лявата ръка на сина си, че е слаба. Силата е в това, че силната ръка работи със слабата. Силата на българската нация е в това, че е многоетническа, многорелигиозна, - и няма защо да цитирам за това лихачовци.
Вижте Швейцария, вижте Америка, а ако сте комунисти, вижте Руската империя: колкото по-смесена (с шведски и
немски
царе, естонски генерали, ирландски инженери, финландски полкове и кавказки телохранители) толкова по-силна! Колкото по-“чисто руска“ толкова по-слаба! В Гърция православните са 99 процента, но в Българя са само кажи го 80 процента.
Окастрете „чуждите“ вери от националния ствол и на всеки пет български граждани ще възпитате един враг. Православието може да е най-голямата духовна сила в България, но нея нямаше да я има без сондажите на цар Калоян и Драган Цанков с католицизма, без първите книги на католиците от Чипровско (докато православието още буквлно спи), без първите български епископи, ръкоположени от Запада с врати, отворени вън от отоманското господство. Нека направо кажа, че без личната самоотверженост на професор Дуйчев, който открехна за науката тази залостена за нашата историческа наука врата, католическата ни връзка още щеше да е „държавна тыйна.“ Нашето пробуждане щеше да бъде фиксирано на книга съвършено невярно, двеста години по-късно — там, където го искат поколенията български проруски агенти. Без протестантските мисии на методистите в Северна България и на конгрегационистите в Южна, още от отоманско време протестанството нямаше да е част от българското съзнание и англоезичната ни връзка. А за кой път да повтаряме, че това е връзката, която даде Светото писание в превод на живия език, на живите българи.
към текста >>
63.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в
немските
лагери на смъртта през Втората световна война.
Мара Белчева например, по времето за което говорим, цитира Толстой, за да покаже колко глупаво е обвинението срещу дъновистите, че са секта. „Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква. И това е, че нямат непоклатимата подкрепа на външните, недосегаеми религиозни общности на католицизма, протестантството и пр. България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно.
Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в
немските
лагери на смъртта през Втората световна война.
С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете. Цитирах поетесата Мара Белчева. Когато казва, че учението на Дънов не е секта, тя вече е над петдесетгодишна. По време на Априлското въстание баща й е бил ръководител на севлиевския революционен комитет. Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири.
към текста >>
64.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Риза с колосана яка, въздълго изпипано сако, жилетка на раета с ланец на джобчето, дето лъщи златната верижка на
немския
му джобен часовник.
Децата бяха луди за книжките му с абсурдните му гатанки. Ами доктор Жеков! Обожаван лекар във Варна. Черноморската ни столица. Градът дето винаги е бил по-шик от Пловдив! Елегантен, строен мъж. Всички го знаят.
Риза с колосана яка, въздълго изпипано сако, жилетка на раета с ланец на джобчето, дето лъщи златната верижка на
немския
му джобен часовник.
Панталон също на раета като жилетката. Стоп! Не питайте за лъскавите му мъжки чепици от онова време, дето като кацне муха на тях да се разкикерчи и да падне на земята заради плъзгавото им лустро! Защото няма обуща! Д-р Жеков по едно време във Варна ходи бос! Вика най-скъпия файтон от пияцата, да го закара до тежкарските му клиенти, качва се на бос крак, и поема като некоронясано божество. Ходенето бос за него, по онова време, беше абсолютно необходимо, защото човек така се зареждал с целебния земен магнетизъм. Питайте някой доктор! А пропо, - както вече казах, - от началото Паневритмията на „Изгрева“ се играеше на бос крак. Това е! Хората викаха д-р Жеков и му плащаха двойно, защото беше най-добрия лекар.
към текста >>
65.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
На север из основния отбранителен четириъгълник на турската стратегия Варна-Добрич-Шумен-Силистра през Кримската война също е живнало, и още как! Още от разбиването на пух и прах на Варненската крепост от русите през 1828 година тук
немските
и английските военни съветници на султана градят от Дунава до Черното море укрепена отбранителна система, която да е непревземаема.
Но какво от това!? Константин като другите български селяни мисли ден за ден. Сина му още го няма в главата му. Бъдеща булка няма дори. Чирашка българска балканджийска глава - какво искаш! * В голямата картина на Европата и на Империята е съвсем друго.
На север из основния отбранителен четириъгълник на турската стратегия Варна-Добрич-Шумен-Силистра през Кримската война също е живнало, и още как! Още от разбиването на пух и прах на Варненската крепост от русите през 1828 година тук
немските
и английските военни съветници на султана градят от Дунава до Черното море укрепена отбранителна система, която да е непревземаема.
Струпват елитни войски, прииждат инженери, пари, материали, оръжие. Защото то се знае, русите пак ще ударят - рано или късно. И ако унгарци населяват Шумен, отварят театри, военни клубове, ако довеждат една малка Европа, докато чакат да пролеят кръвта си срещу Русия, полските офицери на приелия турското име Садък Паша полски аристократ Чайковски от Сливен с модерния им военен клуб и така нататък са преместени във Варна и с тях идват техните маниери, тяхната кухня, напитките им, френските моди, европейският им стил на живот. Те ще леят кръвта си за султана с надеждата да получат свобода народите им, а в това време тези нови маниери, тези удобства, тези военни строежи, тези стратегически коренни промени на целия край трябва да се изграждат от някого и този някой е младият българин, дето гледа към града и към семейството, и към дома си за по-хубаво. Зорници, Българин - няма такава работа! Буквите да се научат там, гръцки, турски, български - виж, добре ще е! Толкоз. Карай.
към текста >>
Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски,
немски
, унгарски, английски, френски, хамитски?
Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа. Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички народи по света. Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на занаяти, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп. Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин.
Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски,
немски
, унгарски, английски, френски, хамитски?
В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите занаятчии, нужни на черноморската столица на султанските земи? Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни. Спират файтони с инженери и офицери на султанската армия.
към текста >>
Флокен - самият той емигрирал от Русия етнически немец - е избран като отлично владеещ руски,
немски
и български.
Богородица“ бива преместен като енорийски свещеник - поради личните симпатии на владиката Порфирий - Константин Дъновски. 1858 в Южна България идват първите представители на Конгрега- ционистката църква, сред които изпъква Джеймс Кларк. 1858 в Солун пристига руският учен Рачински по работа на Славянското дружество и урежда стипендии за учене в Москва на Райко Жинзифов, Константин Миладинов и др. 1858 (12 ноември) в Тулча бива назначен от епископ Джейнс за ръководител на тамошната българска методистка мисия Фре- дерик Флокен. Мисията се отваря поради настойчивите молби на прогонени от Русия руснаци и германци, както и голямо число от тамошните българи, които са в конфликт с местните гръцки православни свещеници.
Флокен - самият той емигрирал от Русия етнически немец - е избран като отлично владеещ руски,
немски
и български.
1859 в Устово отново идва (този път за шест месеца) разстроеният поп Константин, след като гръцките свещеници в „Св. Богородица“ се оплакват от неговото обаждане на български по време на църковна служба. 1859 в Конкорд, Масачузетс, са потресени: Хенри Торо бие камбаната на общината за митинг и оповестява първата в САЩ пуб- лична защита на нападение срещу Харпърс Фери на убития борец за негърската свобода Джон Браун. Защитата му става известна като „Пледоария за капитан Джон Браун“. 1859 в Нюйоркския есенен оперен сезон сензационно получава глав- на роля в „Лучия ди Ламермур“ шестнадесетгодишната Аделина Пати - „Малката Флоринда“.
към текста >>
66.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Той бил, който преподава
немски
на Петър.
Как да им обясни на тези напомпани вече с митове и легенди хлапаци, и на всичкото отгоре вече отровени от диктуваната отвън пропаганда на министерството, че трябва просто да се гледа на всичко - но не само да се гледа, но и да се вижда, че трябва по човешки да се живее, не трябва да се употребяват много главни букви - но кой от аргументите му за истински народно и близо до земята образование и култура по вестници и списания е бил чут? На тези хлапаци тогава какво да каже? Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в село Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна! Фердинанд Дечев, третият учител на Петър в реалката, бил от банатските българи - католик. Учил в Сегедин, в Унгария, учителствал край Букурещ. С австрийския си паспорт се настанил като агент на Киряк Цанков (от националноосвободителните деятели в румънската столица) в Свищов и му въртял международната куриерска работа.
Той бил, който преподава
немски
на Петър.
Каква огромна империя са наследили българите, какви простори са им били отворени, какъв полет; и какви усилия е трябвало да положат да стигнат до това положение след петдесетина години, че който е учил в чужбина другаде освен Русия, ако отърве бесилото, трябва поне да иде в затвора за седем-осем години. Така или иначе - тогава било времето на високия полет и Петър в първите си години се носел със силните въздушни течения над родината си. Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на часовниковата кула? Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в кубето на „Св. Богородица“? Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за завършването му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си.
към текста >>
И това, което видяхме през очите на Петър при посрещането на Батенберг, и впечатлението, че се надига нещо чуждо, вместо да е дошла точно свободата на народа ни, смътно усещане, че не идва самоуправление на българите, а бутафорията на фалшив, уж народен калпак, под който ще се носят руски,
немски
или каквито и да са там чужди еполети - това са и мисли на „Родолюбие“ за първите крачки на княжеството.
Това е кръгът на баща му и някои от тези хора споменахме. Но има и други. Самият Петър след няколко години ще засече случайно зад емигрантското бюро на Елис Айлънд съпругата на един от следващото поколение - Надежда Карастоянова - съпруга на американския журналист Илия Йов- чев. Йовчев през същата година, когато Петър се премества във Варна, пристига в Америка (1870). И сега, веднага с Освобождението, се връща в България и започва да издава вестник „Родолюбец“, защото в идеализма си той мисли, че братята му са изпаднали в безсъзнание, и с опита си на американски журналист иска да им помогне, да им даде пример как става, да ги съветва, да критикува по американски всичко, за което народът трябва да знае.
И това, което видяхме през очите на Петър при посрещането на Батенберг, и впечатлението, че се надига нещо чуждо, вместо да е дошла точно свободата на народа ни, смътно усещане, че не идва самоуправление на българите, а бутафорията на фалшив, уж народен калпак, под който ще се носят руски,
немски
или каквито и да са там чужди еполети - това са и мисли на „Родолюбие“ за първите крачки на княжеството.
Схрускват го, разбира се, и Йовчев пак бяга назад в Америка, в Харвард (като че ли там му е било лошо на този идеалист!), за да продължи работата си над утописта Белами. С една дума започваше естрадата на държавния живот под непокаралия мустаци Монтбатън с българския селски калпак, а по чий сценарий и чии постановки, това не е в тази книга. Така или иначе, след два месеца Петър влезе в реалката с тази картина на Варна в съзнанието си. * След две години, завършил вече, дипломиран, той трябваше да напусне Варна на път за Свищов. След десетилетие и половина щастлив живот тука.
към текста >>
Немски
шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е.
Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов.
Немски
шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е.
Сега идва най-мъчното. Поп Константин (поборникът за българското и православното) го изпраща да учи (той ли го изпраща?) в Американското протестантско училище в Свищов.
към текста >>
67.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и
немски
език.
Марширувал рамо до рамо с войските на генерал Радецки и в прочутото сражение при Навара на 23 март 1849 година така се бил, че му дали сребърен кръст и медал някакъв, и се върнал в България като цесаро-гренадирски фелдфебел, и този чин в ушите на смело пиещите боза ученици звучи като фелдмаршал-юбергенерал Фон Гаубиц. Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г. отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“. Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите.
Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и
немски
език.
А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици. Когато започва училище Петър, търговското училище е едва във втората си учебна година, откриват го една година след дебатите в парламента през 1884-1885. Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север. Към Франкфурт. Или Ротердам там.
към текста >>
68.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае
немски
на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана.
И двете седмици преди да тръгне за Америка, избягва в Руан уж да композира „Лешникотрошачката“, но не върви! Какво го терзае, защо тази депресия? Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар. Спътницата му пропуска парахода. През цялото време го мъчи морска болест.
Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае
немски
на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана.
В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек. В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда. И след това - на 8 май 1891 е първият му личен концерт, на който ще дирижира „Третата си сюита“. Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се.
към текста >>
69.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Ще я видите в индуския теист на дванадесети век Рамануя, ще я видите във великия
немски
математик от 17 век Готфрид Лайбниц, ще я видите в консервативния англо-ирландски теолог Джордж Бъркли през осемнадесети век, ще я видите в мистика интуитивист Анри Бергсон през деветнадесети век.
със здрава розова кожа на лицето, умен, справедлив, загрижен за тези, които са добри и са си чели Библията, и техен верен покровител. И той - пасторът - само да изпълнява, което е научил с добросъвестен труд и четене в семинарията, и да учи другите на всички тези неща, и да си получава скромното пасторско възнаграждение, ограден с уважение и почит. Но, уви! - може би има нещо вярно в персонализма, защото умът не стои на едно място, не научава една гаванка със знание и да заспи, а зобе всяко ново нещо, меле го, изгражда отношение към него, подрежда го в ядрото на душата и търси, и търси, и търси сливане с Всемирното съзнание напред ли, нагоре ли, накъде - не е ясно! - но че няма да спре на едно място - това е ясно като бял ден. Тази логика на разсъжденията, разбира се, не е привилегия на християнството. Тя е логика на философската мисъл и съзерцание и е неизбежна за философията, била тя в църквата или вън от нея.
Ще я видите в индуския теист на дванадесети век Рамануя, ще я видите във великия
немски
математик от 17 век Готфрид Лайбниц, ще я видите в консервативния англо-ирландски теолог Джордж Бъркли през осемнадесети век, ще я видите в мистика интуитивист Анри Бергсон през деветнадесети век.
Ще я видите като огромна, съвсем непредвидена вълна в уж най- консервативната от всички деноминации на протестантската църква зад океана - методизма. В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов. Тежката артилерия между тези ерудити е човекът, който спечелва цялата адмирация на Дънов от първия ден в института - Бордън Паркър Боун, човекът, който превръща Бостънския университет в крепост на персонализма в Съединените щати. Така както Боун рисува нещата в съчиненията си, а и пред студентите си, картината не изглежда сложна: просто човеците са създания, креатури на Бога с много измерения: морални, религиозни, емоционални, логични - и всяко от тези измерения е достойно за отделна оценка и отделен анализ, като всяко от тях отразява рационалността (ултимативната персоналност) на техния Създател. Природата също според Боун разкрива енергията и рационалните цели на Бог, който е иманентен (постоянно присъстващ) в природата и едновременно с това е трансцендентен - над нея.
към текста >>
Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на
немски
, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи.
Хафиз от Шираз. След това идва индийската класика: Веданта, Сакя Буда, Риг Веда Санхита, Сарма, Сборника с ориенталска поезия на Алгери, Синкхая Карикад, Бхашая, един том Коментарии върху „Бхагават Гита“, Индийско законодателство, Калисада и пр. Следват три тома турски максими. Класиката е представена от Есхил, Омир и Епиктет. След това идват Русо, Торквато Тасо, Гьоте, Сведеборг, поезията на Хоторн, Лонгфелоу и Уитман, майсторите на английския литературен барок Бамон и Флечер и, разбира се природата, затворена в книга: огромен том за птиците във Великобритания.
Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на
немски
, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи.
Арнолдс, Маколи, пътешествия в Китай, Сирийски пътешествия, астрономии и какво ли не. Книгите на Торо обаче не са книги на търсещ ум. Докато Емерсън съветва слушателите си по време на сказките си да забравят за ретрос- пекцията, да загърбят книгите и да се обърнат към природата - на думи, - Торо живее така. На дело. Търсещият му ум наистина търси, но в природата.
към текста >>
70.
1. Статия първа - Окултна социология
 
- Георги Христов
Немските
автори Гирке52 и Пройс53 формулират дефиницията за Държавата така: „Тя е една социална форма от същото естество както другите и правото се ражда от всяка социална формация“.
Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган“. Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателният възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Г ерманският социолог Йелинек47 в книгата му: „Das Recht des modernen Staates48“ и французкият професор Leon Duguit49 в съчиненията си: „L'Etat, le droit objectif et la loi positive50“ и „L'Etat, les gouvernants et les agents51“ отричат на държавата качеството и на една специфична форма на човешките общества. Те изтъкват теорията на човешките групировки, като считат, че всичките те, фактори на човешкото общество, са в действителност явления от едно и също естество, а Държавата е само една от тия групировки. Семейството, дружествата, общините, Църквата, Държавата са форми на организирани съюзи, на които се противопоставят, като неорганически съюзи, работните класи и националностите, либералните професии, политическите и религиозните партии и даже ефимерните обществени сдружавания и масови натрупвания.
Немските
автори Гирке52 и Пройс53 формулират дефиницията за Държавата така: „Тя е една социална форма от същото естество както другите и правото се ражда от всяка социална формация“.
Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век. Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Saint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Mission actuelle des ouvriers“54, „Mission des Juifs“55 и „Misions des Souverains“56) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката „синархи“ т.е. синтети- ческо управление, управление, основано на известен принцип.
към текста >>
47 Georg Jellinek (16 юни, 1851, Лайпциг - 12 януари 1911, Хайделберг) -
немски
общественик, юрист.
42 Marie Joseph Alfred Croiset (1845-1923) - професор по класическа филология. 43 Древните демокрации. 44 Elements de droit constitutionnel [Елементи на конституционното право]. (б.а.) 45 Томас Удроу Уилсън (1856-1924) е 28-ият президент на Съединените щати. 46 Държавата.
47 Georg Jellinek (16 юни, 1851, Лайпциг - 12 януари 1911, Хайделберг) -
немски
общественик, юрист.
48 Правото на модерната държава. 49 Леон Дюги (1859-1928) е един от водещите френски учени по административно право. 50 Държавата, обективното право и позитивния закон (човешкият закон като противоположен на естествения, природния закон). 51 Държавата, управляващите и агентите. 52 Otto Friedrich von Gierke (1841-1921) - немски юрист, професор по история на правото и гражданското право.
към текста >>
52 Otto Friedrich von Gierke (1841-1921) -
немски
юрист, професор по история на правото и гражданското право.
47 Georg Jellinek (16 юни, 1851, Лайпциг - 12 януари 1911, Хайделберг) - немски общественик, юрист. 48 Правото на модерната държава. 49 Леон Дюги (1859-1928) е един от водещите френски учени по административно право. 50 Държавата, обективното право и позитивния закон (човешкият закон като противоположен на естествения, природния закон). 51 Държавата, управляващите и агентите.
52 Otto Friedrich von Gierke (1841-1921) -
немски
юрист, професор по история на правото и гражданското право.
53 Hugo Preufi (1860-1925) - немски юрист и либерал. 54 Сегашната мисия на работниците. 55 Мисията на евреите. 56 Мисията на Суверените.
към текста >>
53 Hugo Preufi (1860-1925) -
немски
юрист и либерал.
48 Правото на модерната държава. 49 Леон Дюги (1859-1928) е един от водещите френски учени по административно право. 50 Държавата, обективното право и позитивния закон (човешкият закон като противоположен на естествения, природния закон). 51 Държавата, управляващите и агентите. 52 Otto Friedrich von Gierke (1841-1921) - немски юрист, професор по история на правото и гражданското право.
53 Hugo Preufi (1860-1925) -
немски
юрист и либерал.
54 Сегашната мисия на работниците. 55 Мисията на евреите. 56 Мисията на Суверените.
към текста >>
71.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
Теорията на
немския
евреин Карл Маркс отдавна претърпя фиаско и сега вече никой не вярва на нея.
Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба“, за успеха на която, в полза на пролетарията, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите“ на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетарията“ и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпредялба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология.
Теорията на
немския
евреин Карл Маркс отдавна претърпя фиаско и сега вече никой не вярва на нея.
Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие - а това ще бъде вечно - дотогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни. Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим. Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване. Това е, впрочем, и смисълът на прогреса.
към текста >>
72.
Жорж (Георги) Радев
 
- Георги Христов
98 Уилям Хершел (1738-1822) - английски астроном и композитор от
немски
произход.
Да, това е тя без друго. ___________________________________________________ 96 Диканята е земеделски уред за вършитба. Представлява тежко шейновидно приспособление, направено от дъски, за очукване на зърната на зърнените култури след жътва. Наименованието и произлиза от турската дума diken - шип. 97 Холан - дума за несъгласие, възразяване.
98 Уилям Хершел (1738-1822) - английски астроном и композитор от
немски
произход.
Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата и спътника (Титания и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн (Мимас и Ен- целад), както и откриването на инфрачервеното излъчване. По- малко е известен като автор на 24 симфонии. 99 Бартоломе Естебан Мурильо (1617-1682 г.) е знаменит испански художник, един от най-значителните представители на испанската барокова живопис и глава на севилската школа.
към текста >>
73.
Кръстю Тулешков
 
- Георги Христов
Автор е на над 30 книги, студии и статии (на български, руски, чешки и
немски
).
Ще оставя за малко Кръстю. При него ще се върна, когато трябва да разкажа за едно-две босяшки пътешествия, в които ние показахме нашия непримирим свободолюбив дух. ____________________________________________________ 108 Кръстьо Николов Тулешков [с. Кайнарджа-Силистренско, 24.IХ.1901-28.ХI.1976], професор-зоолог; завършва естествена история в СУ, специализира зоология в Прага - Карловски университет. Асистент в СУ, директор на Природонаучен музей в Скопие и София, както и на Зоологическата градина - София.
Автор е на над 30 книги, студии и статии (на български, руски, чешки и
немски
).
Кръстю Тулешков участва в IV-тия Младежки събор с доклада „Идеалът на ученика“. Методи Константинов казва за него: „Беше написал, че без идеал еволюция е невъзможна и, че идеалът на ученика е един и вечен. И, че идеалът на ученика е идеал на природата. Минаха много, много години. И той успя да реализира тези неща.
към текста >>
74.
Асен Кантарджиев
 
- Георги Христов
Той владее отлично
немски
език и е прочут със своите миловидни умозаключения.
Солидарен е с нас и не иска да остави впечатление, че манкира, изостава назад. И ето той слиза методично по изкривените стъпала на нашата прословута библиотека, където в извехтялите рафтове сме натрупали много книги. Взема мотиката, поставя я внимателно на рамото си, като че тя е направена от трошливо стъкло, пъхва някоя книжка в джоба и тръгва със своя бавен, спокоен вървеж, като всяка стъпка е обмислено сложена, сякаш гази между чупливи вещи. С бледичкото си лице, заобиколено с редичка мека апостолска брадица, той прилича на ония евангелски типове, които са вървели по трънливия път да разнасят новото благовестие. Асен също чете астрология.
Той владее отлично
немски
език и е прочут със своите миловидни умозаключения.
Макар че по-рядко приказва, той вината изрича умни приказки, полезни изводи и приемливи предложения. Както всеки един от нас, така и той познава много добре бай Жечо и винаги предугажда хитрите му намерения. Асен свири на цигулка. Неведнъж сред безредата на ачларския двор, сред разхвърляните сечива, сандъци, снопи, мотики и дрипи, когато на високото небе се палват първите звезди, Асен свири тихо и замечтано със своята цигулка. В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом.
към текста >>
75.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Достъпът до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски,
немски
, френски, испански, полски, словашки и гръцки.
В духа на разрастващата се европейска глобализация и интеграция, инспирирана от космополитизма на Архангел Михаел, би било крайно неправилно и дори трагично да се ограничава или пренебрегва духовното наследство, дарено на човечеството от Учителя Петър Дънов. От началото на 2005 г. стартира преводаческа инициатива, която има за цел да се преведат всички (приблизително четири хиляди) беседи и лекции, дадени от Учителя Беинса Дуно. Всеки, който желае може, да помогне на тази инициатива. До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове.
Достъпът до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски,
немски
, френски, испански, полски, словашки и гръцки.
В момента се подготвя за печат и английски превод на основополагащата панорамна книга „Учителя", която е съставена и издадена от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов. Ще завършим тази шава с два оригинални цитата от Словото на Учителя Беинса Дуно на тема Второ пришествие на Христос, като поздравяваме със светъл братски поздрав в Христа всеки антропософ, искрено търсещ Словото и мистериите на Бодхисатва Майтрея! Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи.
към текста >>
НАГОРЕ