Търсене в текстове за 'Немски'

Галилей Величков (1911-1985)

Военните маршове на немските дивизии 23.
Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18. Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца 24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26. Последните дни на Учителя и последният акорд 27. Кога твоята любов е Божествена?
към текста >>

2. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ.
Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й. Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете. Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата. Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител. Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си". Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева". Аз, който разказвам това, също бях един от "Изгрева" - бях изгревянин.
към текста >>

Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата.
Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете. Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата. Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител. Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си". Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева". Аз, който разказвам това, също бях един от "Изгрева" - бях изгревянин. Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
към текста >>

3. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.
"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България. През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.
към текста >>

Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.
"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България. През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени. Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места. Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки.
към текста >>

Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти.
А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени. Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места. Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът.
към текста >>

Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани.
Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове.
към текста >>

Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме.
По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове. Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка. По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали.
към текста >>

Едни бяха за немските дивизии, други бяха против тях.
Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове. Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка. По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали. Аз също бях смутен и в недоумение. Времената бяха смутни и напрегнати. Едни бяха за немските дивизии, други бяха против тях. Политическите страсти в България се разгорещиха. Но пред силата на немското оръжие всички мълчаха. През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса. Беше издигната идеята за обединението на славянството. Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството.
към текста >>

Но навлизането на немските войски обърка всичко.
Политическите страсти в България се разгорещиха. Но пред силата на немското оръжие всички мълчаха. През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса. Беше издигната идеята за обединението на славянството. Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството. Но навлизането на немските войски обърка всичко. Обърка и приятелите. Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика. Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на Учителя - да не се бъркам в политическия живот на страната. Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето становище по един въпрос." Учителят вдига глава. Лицето Му е строго, мълчаливо, сериозно.
към текста >>

Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл.
Ние окупирани ли сме? Победени ли сме или сме съюзници? Какво ще стане с България? " Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България. Но те са принудени да сторят това. Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България.
към текста >>

Вкара в България немските военни колони.
" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България. Но те са принудени да сторят това. Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България. Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други.
към текста >>

Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България.
Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България. Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други. В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам.
към текста >>

В града виждам как минават немски военни колони.
Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева". Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя. Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе. В града виждам как минават немски военни колони. Гледам, мигам и се учудвам. Значи тези са, които идват да се поклонят на Божествения Дух в България. Гледам ги как пеят песните, как са засмени. Горките - мислят, че минават като победители на света. И че дефилират в знак на своята победа.
към текста >>

Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител.
А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой. Аз бях представител на този народ. Аз бях представител на Школата на Учителя. Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше. Но Бог бе предопределил друга съдба на света. Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен. Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София. Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома.
към текста >>

Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София.
Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше. Но Бог бе предопределил друга съдба на света. Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен. Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София. Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома. Аз съм застанал, мълча и умувам. Какво има да се умува? Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни. Това бе един факт.
към текста >>

Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни.
Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен. Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София. Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома. Аз съм застанал, мълча и умувам. Какво има да се умува? Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни. Това бе един факт. И нищо повече. И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител. Минаваха дни, месеци и години. Войната свърши.
към текста >>

Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.
Болшевишка Русия бе окупирала едната половина. А другата половина бе окупирана от съюзниците във войната - Англия, Франция и САЩ. Над Германия беше поставен един ребус за разрешаване. Той трябваше да се разреши по начина, както бе предначертан от Този, Който ръководеше съдбините на света. Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни. Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.
към текста >>

4. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер.
Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя. Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини. Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно.
към текста >>

Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер.
Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща.
към текста >>

Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер.
Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш!
към текста >>

Тя владеела руски, френски, немски и английски и му става първа помощница.
Но не си научи урока тогава. И ето сега, на същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата. Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски, френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни кажете за тези две жени? " "Това не са две жени, но една и съща. Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При кардинални прераждания тези души вървят заедно." Мина също много време.
към текста >>

5. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш.
" А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата. Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка. Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти? " "Как да не мога. Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това, Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева", който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича Магдалена.
към текста >>

6. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски.
Тя пристига там, поисква да се срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски. Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял заднешком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените?
към текста >>

7. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите.
Накрая всички се събираха на полянката и под наблюдението на Учителя всички мелодии с движение бяха сглобени. За пръв път се изигра Паневритмията - първом на части, а после и цялата. За Паневритмията Учителят е казал много неща. Написани са също много неща. Играехме я на полянката на "Изгрева", на бивака Ел-Шадай на Витоша, на Седемте рилски езера, играеха я приятелите по Братствата в провинцията. В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите. Той имаше съвършена система за записване на движенията - нещо подобно на стенография. Беше записал много от хората, които се играеха в Софийско, а те, както знаете, са много динамични и трудно се усвояват от българи, а камо ли да се проумеят от чужденци и да се запишат. След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен. Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева". Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му ръка и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва.
към текста >>

8. 5_09 Песни и танци на слънцето

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф.
Да, човек разговаря с Всемира. Животът е Един и Знанието е Всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете.
към текста >>

9. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Двете дъщери, Надежда и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски.
Всички съвети, които съм ги давал са били за доброто на България, но те нищо не изпълниха и по този начин изкушиха Бога и Неговото Слово. Такава е истината. Тя трябва да се знае и помни от българите. Защото българите ще отговарят пред Бога заради това! " Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки и един син. Двете дъщери, Надежда и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски. След като завършиха, те се върнаха и постъпиха на служба в двореца. Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне.
към текста >>

10. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ".
Опита се да коригира Божественото и той трябваше да заплати, което стана по начин, който Учителят посочи. Този случай го описах. Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България. Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя.
към текста >>

11. 31. МАРКОВА ПРЕВЕЖДА НА ФРЕНСКИ БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ

По едно време всички се юрнаха да превеждат на френски, английски и немски.
Накрая се обърна към мене: „Ти какво, искаш да ме скараш със сестра Маркова ли? " Обясних му, че търся Истината. Боян отговори: „Аз ти донесох и казах Истината". Така приключи този случай и аз вече имах едно знание по този проблем. Но въпроса с преводите от български на чужди езици на Словото остана открит. По едно време всички се юрнаха да превеждат на френски, английски и немски. Преведоха се няколко беседи, но от онези, които можеха. Те са отпечатани. Когато и други опитваха и поставяха въпроса за превеждане на Словото на чужди езици, Учителят им каза: „Не берете грижа за чужденците. Те сами ще дойдат и сами ще си превеждат и печатат. Това си е тяхна работа.
към текста >>

12. 94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО

Много от тях знаеха немски и понеже Савка знаеше езика, тъй като майка й беше гермапка, то след като дойдоха на Изгрева, те се прилепиха към Савка и майка й.
94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО През 1939 г. от Латвия дойдоха много гости на Братството. Пампоров бе направил връзката с тях, бяха разменени писма и те дойдоха по покана на Савка. Много от тях знаеха немски и понеже Савка знаеше езика, тъй като майка й беше гермапка, то след като дойдоха на Изгрева, те се прилепиха към Савка и майка й. Но тъй фанатично, че не поглеждаха други братя и сестри и не поддържаха връзка с тях. Може би това бе внушение на самата Савка и на майка й. Те гледаха на тях като на свещени особи и с голямо уважение. Веднъж една сестра им каза: „По някой път като ви гледам, виждам, че Вие идвате от далеч. Изразходвате време, пари, средства.
към текста >>

13. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Рожденият й брат Филип бе даровит младеж, знаещ немски и бе изпратен в Германия да следва инженерство.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА Майката на Савка беше германка. Казваше се Тереза. А баща й беше македонец, казваше се Георги. Рожденият й брат Филип бе даровит младеж, знаещ немски и бе изпратен в Германия да следва инженерство. Но след 9.1Х. 1944 г. поради това, че беше работил за някаква германска фондация го бяха затворили, после го изпратиха в Белене на концлагер, защото беше напсувал публично Червената Армия. А това бе голямо престъпление тогава. Жена му Милка беше без работа.
към текста >>

Второ: Тефтерчета, повечето от тях на български, като в някои от тях се редуваха изречения на български, след това на стенограма и накрая някои изречения на немски език, понеже по линия на майка си тя беше германка.
Хлябът е, който трябва да предаде на новото поколение т.е. да се прехвърли Словото на Учителя в следващият век. Ето една поучителна история за архива на Савка. КАКВО ИМАШЕ В АРХИВА НА САВКА? Първо: Имаше стенограми от частни разговори на Учителя, от беседи, които бяха в тетрадки и на отделни листове. Второ: Тефтерчета, повечето от тях на български, като в някои от тях се редуваха изречения на български, след това на стенограма и накрая някои изречения на немски език, понеже по линия на майка си тя беше германка. Тези тефтерчета бяха много ценни. В тях имаше мисли на Учителя, които Той е диктувал на Савка още на ул. „Опълченска" 66 като я викал сутрин в девет часа и Той й диктувал мисли за ученика. Савка записва и после от този материал тя издаде една книжка. Аз дешифрирах почти всички нейни стенограми.
към текста >>

14. 98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО

В характера си носеше немския оттенък на майка си - немкиня - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство.
" „Не четеш" - беше отговорът. „Но аз Учителю на ден чета по четири-пет часа? " „Рекох, не четеш други автори! " тя стоеше като замаяна, смутена и объркана. Тя бе онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да Го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите. В характера си носеше немския оттенък на майка си - немкиня - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство. Тя искаше да мине като образец на новия ученик, такъв какъвто трябва да бъде според Словото на Учителя. Имаше моменти когато тя залиташе в показност и Учителят намираше начин и думи, за да я озапти. Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да й каже това пред всички!
към текста >>

15. 109. СТЕФАН БЕЛЕВ

Стефан Белев направи много преводи от немски език.
Ако трябваше да се защити Истината главата си слагаше в торбата и тръгваше за нея. Спомням си как той помогна на Беню Цонев, когато българските историци заведоха един процес срещу него заради неговия труд „Праистория и праезик на българите". Стефан Белев се яви и дръпна такава защитна реч, че учуди мало и голямо. На всеки един по физиономията на главата той направи характеристика както на съдията, така на адвокатите и на обвинителя. Всички бяха изумени, защото беше много точно, но накрая съдиите го обърнаха на шега и процеса след това се прекъсна. Стефан Белев направи много преводи от немски език. Например: „Живота след смъртта" от Херман Рудолф, 1919 г. Превод от английски: „Пред дверите на доброто" от Джеймс Аллен, 1921 г. „Първи стъпки към свят живот" - Джеймс Аллен, 1921 г. На беседа те обикновено с жена си имаха строго определено място за сядане. Той бе един от тези, който бе в първия просветен съвет, когато се издаваха „Сила и живот" МУ и VI серия.
към текста >>

16. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозайки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майстори.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозайки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майстори. По това време се запознава с теософска литература, според която всички посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, качил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с духовни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия.
към текста >>

17. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

Знаеше немски, беше следвал там.
Пропагандни тържества пред целия свят. Значи победа след победа. Умориха се немците от победите. Учителят седи горе, не слиза долу да слуша радио. А брат Боян Боев слуша радиото. Знаеше немски, беше следвал там. Идва при Учителя горе в стаята и Му докладва какви тържества се предават по радиото, какво говорят Хитлер и Гьобелс за немското могъщество и сила и за непобедимите им армии. Учителят седи намръщен, слуша какво говори брат Боян и като свърши да говори, Учителят вдигна глава и се изказа само с едно изречение: „Гордостта предшествува падението! " Брат Боян остана смаян. След толкова победи и след толкова тържества Учителят каза само това изречение. И от тогава на немците тръгна назад.
към текста >>

18. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени.
Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски. В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г. България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата. 3. През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4.
към текста >>

хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4.
хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г. България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата. 3. През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4. Неуспешно приключва войната и с Хърватско. В първите 10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води! 5. През есента на 863г. Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6. Няколко години по българските земи броди суша.
към текста >>

19. ІІІ.111. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Авторът на книгата беше един известен немски окултист.
111. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА Един ден на Изгрева, пред салона до прозореца се продаваше една книга, озаглавена: „Книга за мъжа и за жената". Авторът на книгата беше един известен немски окултист. Един от нас я показа на Учителя. Той заговори строго: „Днес ние не говорим за мъжа и за жената. Ние днес говорим за човешката душа. Да се говори днес за мъже и жени и да се разделя Космичния човек на две половини и да се разпъва на кръста, издигнат от мъжа и жената, е цяло престъпление. Такава философия и такъв окултизъм не са плод на Бялото Братство." Тогава Учителят изнесе много истини за истинския човек.
към текста >>

20. 3.24. Пистолетът

НЕСТОР ИЛИЕВ

Но понеже у нас имаше немски войници, немски поделения и бяха настанени в бараки близо до Изгрева, Диана бад.
24. Пистолетът Ще продължа да разказвам за брат Тодор Бошков. Той лично ми разказваше следния случай. „При едно от посещенията ми от турската граница в София, разбира се следващия ден имаше беседа на Изгрева. А беседите започваха в 5 часа сутринта. Но понеже у нас имаше немски войници, немски поделения и бяха настанени в бараки близо до Изгрева, Диана бад. Там често, когато са идвали през градината, през Борисовата градина, са бивали убивани, сигурно от някои комунисти и противници на германците. Аз това не знаех и си мислех - сутринта, преди да тръгна за Изгрева на беседа, дали да взема пистолет, или не. Облечен в цивилни дрехи пристигнах на Изгрева, но аз съм взел пистолет и влизам в салона." Той, Божков, си имаше едно място - с влизането в салона, вляво, в ъгъла; той беше нисичък, незабелязан така. Разбира се салона е пълен и време е вече, идва Учителят, влиза в салона. Въобще Той нито е погледнал, нито Го видял физически, скритият брат Тодор Бошков.
към текста >>

21. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

НЕСТОР ИЛИЕВ

Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал.
Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо. Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал. Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство.
към текста >>

Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски.
Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо. Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал. Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство. С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков. И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника. Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия. Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек!
към текста >>

22. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

За благодарност ще те заведа на едно място." И го завежда в Турнферайн, немски клуб.
Бил арестуван, понеже бил анархист, а работел като архивар в Данъчното управление. Брат ми, с писмо от директора, отива в комендантството да освободи Антов, понеже завеждал архивата и нямало кой да подава документите. Казва им: „Този човек трябва да го пуснете. Без архив не може да се работи." Пуснали го. Антов му казал: „Млади момко, ти ме освободи от ареста. За благодарност ще те заведа на едно място." И го завежда в Турнферайн, немски клуб. Там се събирали дипломати. Там също и Учителят държал беседи. Антов запознава брат ми Иван с Учителя. Той ни приемаше, разрешаваше ни проблема и с това ни помагаше. Ето така аз хванах Мигът заедно със сестра ми Люба, а след това и цялото семейство се докосна до този „Миг на вечността", който се изразяваше чрез Духът на Учителя и Неговото Слово.
към текста >>

23. 5.42. На разпятие заради Христа

Имаше една учителка по немски език.
После пак запяха и биволите пак спряха. После отново спряха, а биволите тръгнаха. Това направи невероятно впечатление на учениците. Всяка сутрин излизахме на баира, а вечер минавахме покрай реката Огоста с учениците. Това не остана скрито за другите учители. Имаше една учителка по немски език. Казваше се Барухчийска. Беше голяма комунистка и ме предаде. Един ден, на 16 юни, отивам на училище. Спират ме двама цивилни и казват: „Елате с нас." „Но аз отивам на училище, аз съм учителка! " „Досега бяхте учителка.
към текста >>

24. 5.43. Кръстницата

Навеждам се и гледам - името на учителката по немски език - Барухчийска, която навремето ме предаде на милицията.
След като ме пуснаха от затвора, ние със сестра ми Цвета четири години работим във фабрика. Така един ден отиваме на работа. А духа един вятър и вдига един некролог. И точно го завърта и поставя пред краката ни. Какво е това? Навеждам се и гледам - името на учителката по немски език - Барухчийска, която навремето ме предаде на милицията. И след нейното донесение аз тръгнах по затворите. Гледаме, чудим се и въздаваме хвала на Бога за Божията Правда и за Божието правосъдие. След известно време, след една-две години идва една учителка от Михайловград и води едно дете. „Идвам да ти доведа детето на Барухчийска. Преди да умре, тя ми каза да ти доведа дъщеря й, за да я видиш." След като казала това, тя издъхнала.
към текста >>

25. 5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ

Беше споделил пред Темелко, че се излъчва от тялото си и отива да предвожда немските войски, да се бие срещу руснаците; тогава среща Учителя, как Той води руснаците в небесата да се бият срещу германците.
Ние трябва да вървим със Славянството и с Русия. Та те разделиха ръцете и ни разделиха с Русия. Аз знам, че Учителят допусна руснаците в България. Ние сме славянска страна и трябва да бъдем с Русия. А Лулчев беше германофил и помагаше на германците. Беше споделил пред Темелко, че се излъчва от тялото си и отива да предвожда немските войски, да се бие срещу руснаците; тогава среща Учителя, как Той води руснаците в небесата да се бият срещу германците. Дойде време, когато руснаците минаха през България и се биха срещу германците. Лулчев отива при Учителя да се моли. Учителят не го приема. „Моля ти се, Учителю, грешка направих. Обичам германците и затова им помагах." А Учителят отвръща: „Не, Русия е славянски народ.
към текста >>

26. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тя започна да се превежда на френски, английски, немски, италиански, даже на есперанто и староеврейски, както и на полски и чешки езици.
47. РЕНЕ ГЕНОН Когато излезе книгата „Учителят" тя донесе много приходи при продажбата, защото за отпечатването й бе платено чрез безвъзмездни средства. Като дойдоха тези пари, аз реших книгата да бъде преведена на няколко езика. Намерихме преводачи професионалисти и им платихме добре. Тя започна да се превежда на френски, английски, немски, италиански, даже на есперанто и староеврейски, както и на полски и чешки езици. Когато трябваше да се превежда книгата на полски език, аз се срещнах с една писателка полякиня, която знаеше български и беше секретарка на полския посланик в София. Поканих я в Министерството, където работех. Моят кабинет беше до този на министъра, защото бях на голяма служба. Тя дойде и аз й предложих да я превежда, като й обещах една голяма сума пари. Обаче не мина много време и идва веднъж при мен.
към текста >>

27. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

На моя отговор той отговори разярен: „Вашият Учител ми обърка плановете." В този момент, като че ли излязох от орбитата на малкия български народ и като влязох в аурата на немския народ, изпитах ужаса на неговата безизходица.
Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха. Чух как той им отговори: „Не искам вашето заблуждение". След това пристига при мен и със заплашителен тон ме запита: „Какво правите тук? " Аз му отговорих, че за пръв път идвам с моята майка в Берлин. На моя отговор той отговори разярен: „Вашият Учител ми обърка плановете." В този момент, като че ли излязох от орбитата на малкия български народ и като влязох в аурата на немския народ, изпитах ужаса на неговата безизходица. Виждах войските му, самолетите, подводниците, и цялата тази картина нямаше Небе. В момента почувствах от думите на Хитлер една уплаха и веднага се качих на сливата, откъснах три зелени плода, слязох и му ги поднесох. То ги взе, изяде ги, падна на земята и умря. Това беше сънят ми. Събудих се под впечатлението на тази картина и веднага изтичах при Учителя да му разкажа този страшен сън.
към текста >>

28. 6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Руските войски все повече и повече изтласкваха немските войски от територията на Русия.
А на 13 септември 1943 г. новото италианско правителство обяви война на Германия. Българските управляващи фактори не вземаха акт от всичките тези събития. Първото опомняне настъпи от нападенията на американските бомбардировачи на 14 и 24 ноември 1943 г. и 10 и 20 декември 1943 г. Руските войски все повече и повече изтласкваха немските войски от територията на Русия. Партизанското движение в България и в нейните съседи се разрастваше. В българския народ се събуди пасивната съпротивителна сила, която действаше бавно, незабелязано, но сигурно. Правителството и армията, чувствайки своята несигурност, предприемаха действия на отчаяна реакция и терор. София на 10.I.1944 г. беше жестоко бомбардирана през деня и нощта от американците.
към текста >>

29. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

По онова време когато беседите бяха вечерно време в този немски салон приятелите бяха свикнали да ядат черна ряпа и прас лук.
Попитах го защо не се премести беседата и да бъде рано сутрин преди работа, а да се преустанови вечерната беседа. Обясних му всичко, което преминаваше през главата ми и че се страхуваме да се връщаме у дома късно. Той ме погледна, втренчено ме огледа и каза: „Хубаво". Така аз станах причината да се прехвърлят школните лекции сутрин. Учителят ги направи от 5 часа сутринта и те продължаваха до 6 часа и след това всички си отиваха на работа доволни и предоволни от това разрешение. По онова време когато беседите бяха вечерно време в този немски салон приятелите бяха свикнали да ядат черна ряпа и прас лук. Първо се нах-ранваха у дома и тогава идваха на беседа. Целият салон миришеше на черна ряпа и прас лук. А ние младежите бяхме по-модерни и не искахме да ядеме, за да не миришеме, но като влизахме там едва издържахме на тази невероятна миризма в салона. Ние протестирахме, но един възрастен брат носеше ряпа и стрък от прас, беше го нарязал на дребни парчета и за да не ни мирише ние трябваше да вкусим от него и по този начин се приобщавахме към другите. Така целият салон миришеше на прас лук, на черна ряпа, че дори и на чесън.
към текста >>

30. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

Това беше не изискване на самата Савка, а това я подкоко-росваше майка й Тереза, която беше немкиня и този горд немски дух искаше място до Учителя, за да се разпорежда като директор по протокола.
Тогава така виждахме нещата. Не знаехме, че Небето има план, който не е съобразен с нашите въжделения и представи. Савка Керемидчиева обичаше да се представя за официално лице, когато идваха гости. Ако тези гости бяха от града, тя излизаше на преден план, посрещаше ги, настаняваше ги да седнат, интересуваше се по каква работа са дошли, после отиваше при Учителя и му съобщаваше. Така те биваха представяни от Савка на Учителя, а тя присъствуваше изправена встрани от Него, като някакъв директор по протокола на правителствена делегация или на царска особа. Това беше не изискване на самата Савка, а това я подкоко-росваше майка й Тереза, която беше немкиня и този горд немски дух искаше място до Учителя, за да се разпорежда като директор по протокола. Това не ми беше приятно, но Учителят го беше приел понеже никой не се заемаше, да поеме този пост, да приема и изпраща гостите. А това отговаряше на нейния характер и освен това тя бе поставяна най-близко до Учителя. Тя искаше да бъде първата и друг не можеше да й дава съвети. Ето, такава беше обстановката тогава при посрещане на латвийската група. Като дойдоха на Изгрева Савка ги развеждаше и им показа целия Изгрев както и салона, в което нямаше нищо лошо.
към текста >>

31. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Беше немкиня по произход, един амбициозен немски дух, който чрез своята амбиция се опитваше да прокара различни лични инициативи, които бяха в разрез с братския живот.
И нищо повече. А това не беше малко нещо. За ученичеството ние още не сме говорили като епоха, през която трябва да мине ученика при изучаване Словото на Учителя. Един път Тереза Керемидчиева се опита да направи нещо подобно. Тя беше майката на Савка Керемидчиева. Беше немкиня по произход, един амбициозен немски дух, който чрез своята амбиция се опитваше да прокара различни лични инициативи, които бяха в разрез с братския живот. Целта бе да се прокара и да се проектира амбицията на немският национален дух в Школата на Учителя. Учителят беше категоричен и я парираше винаги. По-късно тя чрез дъщеря си Савка се опитваше да прави същото, стоейки зад нея и я подкокоросваше към различни погрешни ходове. За една от тези постъпки и внушени от майка й Тереза, дъщерята Савка и ученичката Савка трябваше да плаща. Като наблюдавах това си казваш: „Добре, че Тереза не ми е майка".
към текста >>

Целта бе да се прокара и да се проектира амбицията на немският национален дух в Школата на Учителя.
А това не беше малко нещо. За ученичеството ние още не сме говорили като епоха, през която трябва да мине ученика при изучаване Словото на Учителя. Един път Тереза Керемидчиева се опита да направи нещо подобно. Тя беше майката на Савка Керемидчиева. Беше немкиня по произход, един амбициозен немски дух, който чрез своята амбиция се опитваше да прокара различни лични инициативи, които бяха в разрез с братския живот. Целта бе да се прокара и да се проектира амбицията на немският национален дух в Школата на Учителя. Учителят беше категоричен и я парираше винаги. По-късно тя чрез дъщеря си Савка се опитваше да прави същото, стоейки зад нея и я подкокоросваше към различни погрешни ходове. За една от тези постъпки и внушени от майка й Тереза, дъщерята Савка и ученичката Савка трябваше да плаща. Като наблюдавах това си казваш: „Добре, че Тереза не ми е майка". А моята рождена майка по това време ме гонеше и преследваше като смъртен враг понеже съм тръгнала млада и хубава по дъновистите.
към текста >>

Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения.
Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото. През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема. През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света. А сега тази черна хартия и тази черна емблема. Не само не върви, а е основно противоречие.
към текста >>

Но Тереза настоява на своето и когато един немски дух настоява не можеш да го помръднеш и поместиш дори на милиметър.
Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема. През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света. А сега тази черна хартия и тази черна емблема. Не само не върви, а е основно противоречие. Но Тереза настоява на своето и когато един немски дух настоява не можеш да го помръднеш и поместиш дори на милиметър. Тогава аз решавам, че така въпроса няма да се разреши и отивам при Учителя. Преди да отида се срещам с нея: „Тереза, може ли на Учителя да му се слага черна хартия? Помисли малко! " Тя упорствува и толкоз. Но накрая прави компромис и казва: „Каквото каже Учителят".
към текста >>

Я тя като посланичка на немския дух при Учителя също държа много изпити при нозете на Учителя.
Та това си бе живото възкресение на Лазара. Представете си, цял събор от 500-600 човека и Тереза умира точно на този събор, че после трябва погребение и се опорочава целия събор на Бялото Братство. Тя имаше и Божието благословение чрез Учителя. Това Тереза го разбираше и беше вярна и предана на Учителя до края на живота си. Тя преживя с няколко години и дъщеря си Савка. Я тя като посланичка на немския дух при Учителя също държа много изпити при нозете на Учителя. Тук бе Школа, тук се учеше и всеки ученик минаваше през изпит. Изпитът на един ученик бе изпит строго индивидуален за самия него. Но урокът на този ученик бе урок за цялата Школа. Тези изпити на Тереза, които разказах бяха уроци на Школата, предадени от Учителя. Ето така имате Словото на Учителя и опитностите на учениците.
към текста >>

32. 245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Затова допринесе и майка й, която я подтикна в посока свойствена за амбициозния немски дух.
На нея се дължи големият труд положен десетилетия наред със стенографиране и дешифриране на Словото на Учителя. Тя подготвяше за печат беседите, след това проверяваше шпалтите и се поправяха допуснатите грешки от набора за печат. Това го вършеше сама Паша. Гигантски труд. Савка беше много ревностна отначало в Школата, но после се разглези като малко дете. Затова допринесе и майка й, която я подтикна в посока свойствена за амбициозния немски дух. По това време Савка имаше голямо мнение за себе си като символ на чистотата. От къде на къда пък символ на чистотата и от къде се беше загнездило това в умът й. На времето когато Учителят работеше с нас, с пет сестри с Пентаграмата, всяка едка от нас когато й дойдеше ред за тези упражнения работеше с една добродетел, но това съвсем не означава, че някой от нас трябваше да бъде символ на една от тези пет добродетели. Беше ми чудно много. Изразявам така учудването си пред Учителя и той каза за Савка: „Аз сега още не мога да очистя обърканите й работи за чистотата".
към текста >>

33. 254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Ето тук се проявяваше едно качество на немския дух - определена цел и насоченост към целта без съображение за методите, а важна бе целта.
Спират и не вървят. Понякога българинът е волеви, но на моменти, когато иска да се прояви на пук на всички. Волевият елемент у българина го нямаше по онова време в Школата. Но при Савка волята бе целеустремена, разчетена като по график, определена като по стъпки на широк фронт с предни линии, с дълбочина и с тил, с пехота, кавалерия, артилерия и самолети. И всичко разчетено по часовник. Ето тук се проявяваше едно качество на немския дух - определена цел и насоченост към целта без съображение за методите, а важна бе целта. Савка бе половин германка, половин македонка. А това означаваше много. Ето това бе неприемливо за мен и за останалите. Но другите отстъпваха понеже смятаха, че това е решение на Учителя, Но аз знаех как стоят нещата и се противопоставях най-енергично. Не се противопоставях фактически на Савка и ученикът Аверуни, но на личността Савка когато тя се проявяваше като сбор от неразумни постъпки.
към текста >>

А с бастуна си Учителят обучаваше не само Савка, но и немския дух, но и онези македонци, които се изявяваха чрез нея и това бе предметно обучение за всички в Школата.
Тези сили, които работеха срещу Учителя отвън отвориха първо Европейската война, че после и Втората световна война. Накрая като похлупак отгоре и ние учениците му пречехме и се опитвахме в своето невежество да го обвържем и завържем с нашите канапи, каиши и въжета. Учителят развързваше с власт и сила, а понякога неговият бастун се стоварваше не само върху личности, но и върху народи и човечество. Какъв бе урока? Божественото не се връзва. А с бастуна си Учителят обучаваше не само Савка, но и немския дух, но и онези македонци, които се изявяваха чрез нея и това бе предметно обучение за всички в Школата. И колко тежаха казаните думи от Учителя: „И на Великия Учител не му е дадено някой път кой трябва да седи при него". Дали това беше Савка, дали Паша, дали аз или някой друг - това бяха личности поставени на определено място и на определена работа. А Учителят изнесе всичко с Любов. Това беше пример, показващ, че човек при каквито условия да го поставите може с любов всичко да изнесе. Целият живот на Учителя беше пример и приложение на това, което учеше.
към текста >>

34. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

От майка си наследи майчиния си език - немския, а от баща си - не знам какво наследи.
В това нямаше нищо лошо. Един от нас трябваше да изпълнява тази роля. Падна се на нея и тя трябваше да си изпълнява задачата и обязаности-те до края съвестно като ученик. Но тук се намесиха и външни фактори, а това бе нейната личност, индивидуалност, както и родовите сили, които кръжаха около нея. Споменах вече, че тя бе половината немкиня и половината македонка, така че Савка наследи качества и от едните, и от другите. От майка си наследи майчиния си език - немския, а от баща си - не знам какво наследи. Но от майка си наследи и нещо друго, което много ни безпокоеше и което ни караше да реагираме. Тереза бе един изключително амбициозен немски дух и това се отрази много неблагоприятно върху характера на Савка. Майката непрекъснато я подтикваше да излиза и да изпъква напред, за да бъде най-личната представителка на учениците на Изгрева. Вие сте виждали как амбициозни майки в началните класове на училището изтъкват и избутват децата си да издекламират някое стихотворение или да изпеят някоя песен, за да може да ги видят всички. А знаете ли в такъв случай как другите майки се ядосват, че техните деца не са устроени така, че не са амбициозни и че не излизат и не изпъкват отпред пред всички останали деца.
към текста >>

Тереза бе един изключително амбициозен немски дух и това се отрази много неблагоприятно върху характера на Савка.
Падна се на нея и тя трябваше да си изпълнява задачата и обязаности-те до края съвестно като ученик. Но тук се намесиха и външни фактори, а това бе нейната личност, индивидуалност, както и родовите сили, които кръжаха около нея. Споменах вече, че тя бе половината немкиня и половината македонка, така че Савка наследи качества и от едните, и от другите. От майка си наследи майчиния си език - немския, а от баща си - не знам какво наследи. Но от майка си наследи и нещо друго, което много ни безпокоеше и което ни караше да реагираме. Тереза бе един изключително амбициозен немски дух и това се отрази много неблагоприятно върху характера на Савка. Майката непрекъснато я подтикваше да излиза и да изпъква напред, за да бъде най-личната представителка на учениците на Изгрева. Вие сте виждали как амбициозни майки в началните класове на училището изтъкват и избутват децата си да издекламират някое стихотворение или да изпеят някоя песен, за да може да ги видят всички. А знаете ли в такъв случай как другите майки се ядосват, че техните деца не са устроени така, че не са амбициозни и че не излизат и не изпъкват отпред пред всички останали деца. И сега всичко това се премести и прехвърли тук на Изгрева и то когато ние вече бяхме големи около 25 години. А останалите бяха в различна възраст.
към текста >>

35. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Златка Георгиева (Вачева)

Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство.
Тогава още нямаше сулфонамиди нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България и то от Германия по време на войната и то имаше един препарат наричащ се „Пронтозил". Човек когато го поемеше след известно време урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше „Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и той ми каза: „Направи млечен компрес и ако яде силна храна организма му докато се пригоди на многото храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринайсетия ден температурата ще спадне от 38.5 на 37 градуса". Това ми каза Учителя, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам.
към текста >>

36. 3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК

Велик Георгиев Константинов

3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК По това време аз уча в София педагогика.
3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК По това време аз уча в София педагогика. А се преместих с намерение да следвам математика, защото ми се отдаваше много математиката. Добре, но като дойдох тука, аз имах една петица, а тука в София всички завършваха с пълно шест, без никаква петица. И аз не можах да вляза понеже се влизаше по бал. След това можех да се прехвърля, но вече ми хареса, че има какво да се чете нали и така останах в педагогика и немски език имам втора специалност. Дали съм ходила да питам Учителя?
към текста >>

След това можех да се прехвърля, но вече ми хареса, че има какво да се чете нали и така останах в педагогика и немски език имам втора специалност.
3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК По това време аз уча в София педагогика. А се преместих с намерение да следвам математика, защото ми се отдаваше много математиката. Добре, но като дойдох тука, аз имах една петица, а тука в София всички завършваха с пълно шест, без никаква петица. И аз не можах да вляза понеже се влизаше по бал. След това можех да се прехвърля, но вече ми хареса, че има какво да се чете нали и така останах в педагогика и немски език имам втора специалност. Дали съм ходила да питам Учителя? Да, ходих. Той ми каза така. За всяко нещо съм го питала. Не знам дали има въпрос да се е отнасял лично не само лично към мен, но и към семейството ми и да не съм Го питала.
към текста >>

Брат ми беше касиер на Народната банка и ми пише така: „Учителката по немски напуска, ако искаш подай документи и ела".
Отидох в Ксанти учителка. Още по пътя се запознах с моят съпруг и носех една такава кошница грозде. Мама я зашила така цялата и всички ми пренасят багажа и най-накрая една мотриса отива до Дедеагач. Обаче никой не предполага, че аз отивам учителка да стана, защото млада изглеждам. Аз отивам като учителка. Брат ми беше касиер на Народната банка и ми пише така: „Учителката по немски напуска, ако искаш подай документи и ела". И веднага. Кой е луд да се запъти нататък. Веднага ме назначиха. Аз отидох, но никой не ме пита, защото аз съм много млада, току-що завърших университета и питам ме все при кого отивам. Казвам при касиера на Народната банка.
към текста >>

37. 4. ПОВИШЕНИЕТО

Той каза: „Рекох, ако се наложи да отидете в Германия, да отидете във Виена", понеже съм учил немски език, владеех немски език.
Какво не спазиха? Че не ме върнаха в старите предели с повишение. Те ме повишиха, полуспазиха го, но не ме върнаха в старите предели, а напротив - в Охрид. Дадох си оставката по причина на това, че ще замина за докторат в Германия. Отивам при Учителя и Му разправям всичко това. Той каза: „Рекох, ако се наложи да отидете в Германия, да отидете във Виена", понеже съм учил немски език, владеех немски език. Ако ме приемат обратно, да отида, където ме назначат. Аз му рекох: „Учителю, аз сега съм си дал оставката, какво да им кажа? " „Като се явите ще ви внуша какво да кажете". Така точно ми каза? Да. Ще ви дойде, само ще ви дойде.
към текста >>

38. 14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Ползваше се и от други автори - френски и немски.
14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ Баща ми беше един от първите природолечители в България. Всеки познаваше отец Григорий Михайлов Арнаудов. Той владееше най-хубавата система на Платон - „Природолекуване". Ползваше се и от други автори - френски и немски. Най-много лекуваше с билки. Беше направил големи рафтове за билките, а пък есенно време ги пълнеше със сушено грозде. С него като мъничък съм ходил да бера билки и така съм познавал към 28 билки. Беряхме ги много. Идваха селяни с каруци в село Арбанаси да го търсят за помощ.
към текста >>

Имаше на френски и на немски език и аз тези книги ги предадох на Димков да работи с тях.
Тогава той пристъпи към мене с внимание й уважение и подчертаваше, че аз от него съм по-голям знахар, понеже имах повече опитности и съответна дарба. Аз имах интуиция. В България имаше три книги от Платон. Важно е в случая психо- физиологията и психическата функция на органа. А баща ми беше сполучлив знахар, имаше опита на стотици излекувани болни, като една от настолните му книги бяха тези на Платон. Имаше на френски и на немски език и аз тези книги ги предадох на Димков да работи с тях. По-късно въз основа на тези книги Петър Димков успя да публикува три тома. Когато книгата излезе от печат, отиваме заедно с него при Учителя да Му я поднесем. Чукаме на вратата, прие ни, а Димков поднася и трите тома. Учителят ги прие и каза: „Рекох, хубаво е. Но да видим как ще се приемат тези неща и как ще се приложат!
към текста >>

39. 12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА

Надежда Георгиева Кьосева

Появи се баща ми, а Петров превеждаше от немски.
След малко казачок. После едно упражнение, което ми даде Анастас Петров. Направих всичко, което ми каза, летях, правих шпагати, завивах се, какво ли не и не зная как съм им харесала, но с музиката се справих добре, защото даваха съвсем други неща, не по такта, но да видят дали спазвам такт. Там бях майстор. Каква беше изненадата ми, когато дрезденката стана, попита Петров и поиска да види бащата на това дете - моя милост. Появи се баща ми, а Петров превеждаше от немски. Тя искаше веднага да ме вземе в Дрезден с нейната кола. „И дума да не става, каза баща ми. - „Там нямам никакъв познат." „Ама, г-н Печеников, вие правите голяма грешка. За първи път се съгласи да вземат балерина от нас. Трябва да бъдете спокойни, това почти не се е случвало в България досега.
към текста >>

40. 18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА

", малко с немски акцент.
И като видях, че е царя започнах да се извинявам: „Ваше Величество, прощавайте! ", но бях станала червена като божур. „Прощавайте, Ваше Величество", объркано казах аз „нали не съм добра скиорка" и започнах да се отскубвам, а той ми помагаше да се отърва, а Буриш се превиваше от смях. Беше се хванал за корема и се превиваше от смях. Величеството попита: „Как прекарахте горе? ", малко с немски акцент. „Страшно беше, Ваше Величество, но беше и весело", отговорих, „но аз не съм добра скиорка, извинете ме! " А той: „Ха, ха, ха! " И така освободих се едва от прегръдката и се запързалях надолу, а Жоро ме поглеждаше страшно и ми се заканва: „Ваше Величество, а! А защо го величаеш? " Човек при такива случаи трябва да знае как да се обръща.
към текста >>

41. 1. ЗРИМИ ЧУДЕСА

Георги Сотиров

Маргарита Рангелова Стратева

ЗРИМИ ЧУДЕСА През 1940 година, когато немските войски бяха допуснати в България един съботен ден дойдох на Изгрева с намерение да се видя с Учителя.
ГЕОРГИ СОТИРОВ 1. ЗРИМИ ЧУДЕСА През 1940 година, когато немските войски бяха допуснати в България един съботен ден дойдох на Изгрева с намерение да се видя с Учителя. Посрещна ме една сестра и ми каза, че него ден Учителя не приема. Аз обаче застанах долу до стълбите при салона и очаквах. Като видях, че всички братя и сестри се разотидоха и вече нямаше никой, осмелих се и се качих по стълбите, към стаята на Учителя. Почуках два-три пъти на вратата и вратата сама се отвори. Гледам, пред мене няма никой.
към текста >>

42. 3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Маргарита Рангелова Стратева

Той знаеше отлично есперанто, знаеше още немски, френски, английски, руски.
Те имаха двама сина и една дъщеря. Емил беше по-големия. Той беше много ученолюбив и четеше извънредно много. Когато идваше на село, ние отивахме да си лягаме, а той като се затворил, чете по цяла нощ. Много му се отдаваха езиците. Той знаеше отлично есперанто, знаеше още немски, френски, английски, руски. Той водеше курсове по есперанто, имаше добър метод на преподаване и курсистите бързо усвояваха езика. По онова време тази идея за общ език беше много разпространена. Емил издаде книга „Практична граматика по есперанто", а наедно с Атанас Николов „Българо-есперантски речник". Атанас Николов беше известен есперантист. Имаше книжарница и със Сава Калименов - печатница в Севлиево, където се печатаха в-к „Братство" и есперантския в-к „Фратецо".
към текста >>

43. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Една сутрин станах много рано и тръгнах през Борисовата градина към Изгрева, но забърках пътя и по едно време се озовах на края на гората, където имаше немски дървени бараки.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА Гита: Ние Живеехме на ул. „Оборище" № 95, къщата, от която вземаха Емил и го затвориха. Една сутрин станах много рано и тръгнах през Борисовата градина към Изгрева, но забърках пътя и по едно време се озовах на края на гората, където имаше немски дървени бараки. Сега, наблизо на тия места е хотел „Москва". Немския постови ме спря и извика „Стоп". Като казах на германците, че отивам при дъновистите, те отговориха: „Да, дъновисти" и ме пуснаха. Дори първоначално извикаха: „Халт, хенде хох! Вохин?
към текста >>

Немския постови ме спря и извика „Стоп".
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА Гита: Ние Живеехме на ул. „Оборище" № 95, къщата, от която вземаха Емил и го затвориха. Една сутрин станах много рано и тръгнах през Борисовата градина към Изгрева, но забърках пътя и по едно време се озовах на края на гората, където имаше немски дървени бараки. Сега, наблизо на тия места е хотел „Москва". Немския постови ме спря и извика „Стоп". Като казах на германците, че отивам при дъновистите, те отговориха: „Да, дъновисти" и ме пуснаха. Дори първоначално извикаха: „Халт, хенде хох! Вохин? ", а после казаха: „Гут, гут". А войника от българския пост извика: „Къде отиваш?
към текста >>

44. ПЕНКА КРАЕВА

Йорданка Димитрова Колева

Той нямаше завършено гимназиално образование, искаше да се явява като частен ученик и дойде при мене да се готви по български, руски и немски мисля.
Пожелах да дойда в Русе. Те ме преместиха направо в Русе. Бях в мъжката гимназия „Христо Ботев" в Русе. Още първата година от учителството ми в Русе се запознах с брат Петър Филипов. Как стана това? Той нямаше завършено гимназиално образование, искаше да се явява като частен ученик и дойде при мене да се готви по български, руски и немски мисля. От г-жа Кунова вземаше уроци по химия, от Хранова по естествена история и почти от всички учители по съответните предмети. И така той завърши и взе гимназиално образование като частен ученик. Брат Петър Филипов беше много активен окултист. Ръководството на русенското окултно общество беше той и брат Йордан Новаков от окултното общество в Русе тогава си спомням от Новакови - Йордан, Стефка Жана, Марашлиеви Велико, Величка, Марийка, Ванко, бр. Маркови - Симеон, Стока, Колю, Рашко и Йордан.
към текста >>

45. 6. НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ КОНЦЕРТ

Марийка Великова Марашлиева

И професора му, имало един немски професор по арфа, който го обикнал много и издействал му стипендия.
Нали без работа, кой ще го издържа, да учи и казала на сестра му, на дъщеря си: „Бягай при Учителя да видим какво ще каже". И сестрата отишла при Учителя: „Учителю, така и така Асен напуснал работа и какво да прави сега? " „Рекох, да запише музика", казал Учителят. А пък тя си казала на ума: „Ха, Асен и музика" и като предала на майка си, тя наредила: „Веднага да отива, да прави постъпки и да се запише за музика". И наредило му се, записал се. И професора му, имало един немски професор по арфа, който го обикнал много и издействал му стипендия. И така из пътя се върнахме заедно и приказвахме и ни беше приятно. И това беше през 1944 г., месец август.
към текста >>

46. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

По настояване на майка ми баща ми ме записа в немското училище, та да науча немски език.
После тя почина и той остана да живее при сина си и снаха си. На 30.1.1970 г. той почина и нали се чувствувахме близки, синът му дойде у нас да ни съобщи за смъртта на баща си. Аз тръгнах с него и предполагах, че като отива ще направим молитва в случая, но като отидох в дома им, Любен ми показа един лист за заявление, на който баща му беше написал последното си желание - да бъде погребан при бойците против фашизма. Разбрах от това, че той се е определил каква посока поема още през 1944 г. По настояване на майка ми баща ми ме записа в немското училище, та да науча немски език. Тогава баща ми беше наел дюкян. Най-напред имаше стока само на едната стена на магазина, но постепенно се напълниха и другите стени, т. е. рафтовете със стока. Магазинът беше срещу пазара и работеше добре. Особено пазарен ден идваха хора както от града така и от селата и купуваха платове.
към текста >>

По немските предмети - германци, а по българските - българи.
Там обикновено оставях шала и така отивах на училище. Пътят беше при хубаво време повече от половин час. На обед пак отивах при баща си, там обядвахме и след това отивах отново на училище, защото в някои дни имахме занимания и след обед. В това училище учеха деца на по-заможни родители, на търговци, на фабриканти от Габрово и другаде. Учеха ни много добри учители. По немските предмети - германци, а по българските - българи. Изучавахме доста предмети на немски език, за да упражняваме и езика. През 1928 г. се роди брат ми Иван. Тогава държахме още вегетарианската гостилница, но дюкян още не бяхме отворили. Майка ми като бременна с него е работила в гостилницата и по- късно, когато се роди взеха едно момиче да го гледа, за да може майка ми да работи в гостилницата.
към текста >>

Изучавахме доста предмети на немски език, за да упражняваме и езика.
Пътят беше при хубаво време повече от половин час. На обед пак отивах при баща си, там обядвахме и след това отивах отново на училище, защото в някои дни имахме занимания и след обед. В това училище учеха деца на по-заможни родители, на търговци, на фабриканти от Габрово и другаде. Учеха ни много добри учители. По немските предмети - германци, а по българските - българи. Изучавахме доста предмети на немски език, за да упражняваме и езика. През 1928 г. се роди брат ми Иван. Тогава държахме още вегетарианската гостилница, но дюкян още не бяхме отворили. Майка ми като бременна с него е работила в гостилницата и по- късно, когато се роди взеха едно момиче да го гледа, за да може майка ми да работи в гостилницата. След като ликвидира с дюкяна баща ми имаше един тефтер с дългове на клиенти.
към текста >>

47. 11. Избор на професия

Мария Младенова

Питам пак: „Каква филология - българска или немска", понеже тя учеше немски и беше много напреднала.
Учителят ми каза: „Рекох, нека учи филология". Настоявам, че Андрей Стоянов ще ми се разсърди, понеже я готвеше вече за концерти в общи групи. Но Учителят настоява: „Рекох, филология, а музиката ще й бъде като второ". И наистина, тя имаше музикална памет, но губеше присъствие на духа си, като свири пред други или излиза на сцена. Значи не беше за сцената. Питам пак: „Каква филология - българска или немска", понеже тя учеше немски и беше много напреднала. Каза ми: „Ами остави я сама да си избере". След време тя си избра. Следваше немска филология. Не ми беше много приятно, че няма да учи музика, но думите на Учителя за мене бяха закон. За непослушание и мисъл не ми минаваше.
към текста >>

Така научи английски, руски, италиански, не разбира се съвършено като немски, но си служи с тях.
Следваше немска филология. Не ми беше много приятно, че няма да учи музика, но думите на Учителя за мене бяха закон. За непослушание и мисъл не ми минаваше. Лиляна свърши немска филология с отличие. И досега учи много лесно и бързо езици. Така научи английски, руски, италиански, не разбира се съвършено като немски, но си служи с тях. Стана професионална преводачка по немски език, говоримо и писмено и така се пенсионира с този език. Лиляна е родена на 16.Х.1917 г.
към текста >>

Стана професионална преводачка по немски език, говоримо и писмено и така се пенсионира с този език.
Не ми беше много приятно, че няма да учи музика, но думите на Учителя за мене бяха закон. За непослушание и мисъл не ми минаваше. Лиляна свърши немска филология с отличие. И досега учи много лесно и бързо езици. Така научи английски, руски, италиански, не разбира се съвършено като немски, но си служи с тях. Стана професионална преводачка по немски език, говоримо и писмено и така се пенсионира с този език. Лиляна е родена на 16.Х.1917 г.
към текста >>

48. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

Немският войник ме блъсна и аз се отдръпнах.
Нашата канцелария беше разцепена на две. Ако бяхме останали там щяхме да бъдем разкъсани. Оказа се, че горе на терасата от където се виждаше цяла София, беше най-сигурно. И отгоре гледахме как се бомбардира града, падне бомбата, избухне и се вдигне гейзер от дим. Изведнъж се чу свистене във въздуха. Немският войник ме блъсна и аз се отдръпнах. Покрай ухото ми премина шрапнел и щеше да ме убие. Бутнаха ни в една дървена барака и аз започнах да произнасям на глас каквито молитви знам. Като свърши бомбардировката, немският войник запита българина какво сме правили. Отговори му, че произнасяме молитви. Като излезнахме навън, той се спусна да ме прегръща: „Майн Гот.
към текста >>

Като свърши бомбардировката, немският войник запита българина какво сме правили.
И отгоре гледахме как се бомбардира града, падне бомбата, избухне и се вдигне гейзер от дим. Изведнъж се чу свистене във въздуха. Немският войник ме блъсна и аз се отдръпнах. Покрай ухото ми премина шрапнел и щеше да ме убие. Бутнаха ни в една дървена барака и аз започнах да произнасям на глас каквито молитви знам. Като свърши бомбардировката, немският войник запита българина какво сме правили. Отговори му, че произнасяме молитви. Като излезнахме навън, той се спусна да ме прегръща: „Майн Гот. Вие сте ангел. Заради вас Господ спаси и нас. Аз съм голям грешник.
към текста >>

Той говореше на немски, а аз нали бях завършила немска филология.
Изповяда се пред мен. Бил е похарчил тук и служебни пари. Аз гледам и се чудя. Обясни ми, че една бомба е паднала косо и е минала на един сантиметър от ръба на терасата. Ако беше закачила ръба щеше да избухне. Той говореше на немски, а аз нали бях завършила немска филология. Долу бомбите бяха изпотрошили всичко - имаше ранени и убити. Ние не предполагахме, че бомбардировката ще бъде в центъра. Отидохме в Мърчаево и разказахме на Учителя. Нали всяка неделя ходехме до Мърчаево. Бяхме ходили преди това в Сливен, върнахме се и баща ми искаше аз да остана в къщата в София, за да не бъде сам.
към текста >>

49. 26. Университетски изпити

Лиляна Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Бях назначена на работа като преводчик на немски.
От колартурно сопрано стана на драматичен сопран. Тогава като излизах от работа тичах да отивам на урок, а вън е мъгливо, студено, влажно, гълтам мъглата и получих възпаление на гърлото. Получих хроничен фарингит, а това е краят на една певица. Така ми се затвори пътят за музиката. Остана вече немската филология. Бях назначена на работа като преводчик на немски. Но отначало не знаех терминологията на търговската кореспонденция. Започнаха да ми помагат и да ме обучават. Имаше германки в службата, които ми проверяваха преводите и ги поправяха. А аз си вземах бележки. След време усвоих търговската кореспонденция и вече всичко носеха при мен за преводи.
към текста >>

50. 6. Да те пързулнат на паркет

лично маршал Тоблухин му закачи орден на гърдите, като полкови командир на Карловския полк взел участие във войната срещу немските фашисти.
и аз се вредих да получавам неговата пенсия. Той бе си я заслужил като офицер от Българската армия, воювал през 1912-1913 г. и 1914-1918 и 1944-1945 г. Имаше Георгиевски кръст за храброст. А през 1943 г. лично маршал Тоблухин му закачи орден на гърдите, като полкови командир на Карловския полк взел участие във войната срещу немските фашисти. Ето такава бе развръзката. И поуката. След 9-ти септември 1944 г. Илия разшири предприятието си с нови съдружници, за което Учителят не беше съгласен и му беше казал, не се носят две дини под една мишница. Другарят Д.
към текста >>

51. 24. Ясновидците и школата на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Сестра Савка, която е от немски произход, като стенографка е била поканена на гости в село Тополица, Бургаско.
24. ЯСНОВИДЦИТЕ И ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Г.Д.: Учителят бе казал: „Трима евреи правят един арменец, трима арменци правят един македонец“. Значи македонците се ценят много високо. Опасна работа. Сестра Савка, която е от немски произход, като стенографка е била поканена на гости в село Тополица, Бургаско. Като се върнала на Изгрева от Тополица казала на Учителя, че видяла идеална хармония и любов имало между всички братя и сестри в Братството на село Тополица. Учителят казал: „Не са им дошли още изпитанията, тогава ще ги видим. Това е“. Изпитанията като дойдоха по-късно всичко се разпердушини и салона им остана празен. В.К.: Ти си съвременник.
към текста >>

52. 16. Петър Пампоров

Драган Петков

Владееше добре немски език и беше есперантист.
16. ПЕТЪР ПАМПОРОВ Петър Пампоров беше от град Смолян по професия гимназиален учител. Преподавал е в различни градове. Владееше добре немски език и беше есперантист. Ръководеше курсове по есперанто и създаде много връзки в чужбина. Превеждаше беседите на Учителя на есперанто, бяха преведени някои песни от Учителя на есперанто и той бе този, който за пръв път отиде в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идваха латвийците на Изгрева. Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време.
към текста >>

53. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

Моите деца калпазани имат нужда да учат, някакъв език - немски ли или френски.
6. ТРИТЕ РОЖДЕНИ СЕСТРИ Ама нямам думи да изкажа и възхищението си и какво, разменната монета тогава в Братството беше обичта. Моите деца калпазани имат нужда да учат, някакъв език - немски ли или френски. Ама не искат да го научат да го четат, а карат леля си Аня Теодорова, а пък тя беше образцова учителка по езиците: немски, френски, руски и български. А Паша беше химичка- математичка. А тя им се накара, но така както не ще, пък им го напише и на френско произношение с български букви. На Изгрева съм от 1960-1961 г. Преди живеехме в Подуяне, моят другар имаше много голям имот.
към текста >>

Ама не искат да го научат да го четат, а карат леля си Аня Теодорова, а пък тя беше образцова учителка по езиците: немски, френски, руски и български.
6. ТРИТЕ РОЖДЕНИ СЕСТРИ Ама нямам думи да изкажа и възхищението си и какво, разменната монета тогава в Братството беше обичта. Моите деца калпазани имат нужда да учат, някакъв език - немски ли или френски. Ама не искат да го научат да го четат, а карат леля си Аня Теодорова, а пък тя беше образцова учителка по езиците: немски, френски, руски и български. А Паша беше химичка- математичка. А тя им се накара, но така както не ще, пък им го напише и на френско произношение с български букви. На Изгрева съм от 1960-1961 г. Преди живеехме в Подуяне, моят другар имаше много голям имот. Никак не е нескромно, но милионер беше.
към текста >>

54. 9. Болното ухо

Васко Искренов

Предадох, че съпругата ми е в ръцете на сестра Гумнерова, която знае немски, тя се среща с Учителя, Учителят казал, че ще мине, но да й налага на ушите с един топъл компрес с трици.
А от Германия, тя казва, че имала някакво вътрешно предупреждение непрекъснато, че това ще й се случи. В: Някой ясновидец? И: Не, как беше точно не помня, че няма да бъде операцията сполучлива. И затова тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Вечерта пристигаме в София, Той на сутринта трябваше да отиде на Витоша. Предадох, че съпругата ми е в ръцете на сестра Гумнерова, която знае немски, тя се среща с Учителя, Учителят казал, че ще мине, но да й налага на ушите с един топъл компрес с трици. Вечерта се връща, пита: „Как е германката? “ Дава назначение за един млечен компрес. Мляко се сварява, изцежда се лимон в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо. Изтече всичко от ухото като гной и секреция. Олекна й, спадна температурата, която бе висока.
към текста >>

55. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

Обаче в нашия квартал, свещеника, който ни навестява, нали немците са религиозни, то той ми даде една книга на д-р Рудолф Щайнер на немски.
Обаче други са били първите розенкройцери, други са днешните. Ония са били по-издигнати. В: Мен ме интересува какво е отношението на розенкройцерите, на теософите в Европа, на щайнеристите по отношение на Учителя? И: В Лайпциг има общество на атропософите на д-р Рудолф Щайнер. Аз ги търсих един ден, намерих къщата където се събират, но не намерих никого там и след това не отидох втори път. Обаче в нашия квартал, свещеника, който ни навестява, нали немците са религиозни, то той ми даде една книга на д-р Рудолф Щайнер на немски. А с розенкройцерите кореспондирах от Италия. На моето писмо веднага ми изпратиха една брошура, те са от египетската мистична школа. Центърът е в Америка, нали. И ми предложиха членство. Членството е 60 марки на месеца.
към текста >>

Аз им изпратих от Учителя някои работи от „Учителят говори“ на немски, има го на немски.
Още от самото начало бе ясно. И: Защото немците със своята мануя, че са най, най, най, те развалиха и теософското общество. В: По отношение тоя въпрос ми е ясен. Сега те, розенкройцерите знаят ли, че е съществувал Великия Учител тука в България, знаят ли или не знаят? И: Не знаят. Аз им изпратих от Учителя някои работи от „Учителят говори“ на немски, има го на немски. Нищо не разбраха. В: Те нямат представа от тази работа. И: Нищо не разбраха. В: Те нямат представа от тази работа. И: А Фраймаурите имаха събрание и търсят членове и те.
към текста >>

56. 6. Йордан Антов - учител по цигулка

Анка Тодорова Петрова

На немски си говорят това-онова.
После заведе тя Йоанна. И това мъничкото стана цигуларка, брат й също го учеше да свири. Той и мене искаше на сцена да ме изведе, но казваше: „Ти с хиляди работи се занимаваш. Ти като излезеш от тука... после други ангели ще те хванат... Занимаваш се с друго... любовни истории“. Не съм живяла кой знае що и като завеждам Гита и тя нали е по- културна, те се разбраха. На немски си говорят това-онова. Аз съм проста чистачка. Имам една дарба, но тая дарба трябва да се развива, да подтиква така, тя учение иска. То може да си гениален, но като не учиш... Колко таланти така са заровени. Нали си чувал Учителя, който не работи се връща в еволюцията си. Гита един път вика на Антов: „Ти на Анчето преподаваш уроци, а на мене не щеш“.
към текста >>

57. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

Даже една от антропософите, една която превежда беседите на Щайнер от немски на френски, тя сама ми се е оплаквала, казва: „Взел цели беседи от Щайнер и ги дава като свои“.
Вече се знае. Но от Учителя чете много малко, но взел примери някакви, някои упражнения също. От Учителя всичко взе, дава го от свое име нали. Не само от Учителя, но от всички други окултни Школи е взел. И от Розенкройцерите, и от антропософи, от всякъде си взел нещо и се го дава от свое име. Даже една от антропософите, една която превежда беседите на Щайнер от немски на френски, тя сама ми се е оплаквала, казва: „Взел цели беседи от Щайнер и ги дава като свои“. В: Като е плагиат. А: Както с Учението на Учителя, но тъй като взима пък е взел най-хубавото от всички учения, разбира се привлича хора. Не дава лошо. Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил?
към текста >>

А рождената сестра на Галилей Величков е Веска Величкова, която е също професионален преводач от български на немски и английски езици.
Но Вера Гюлгелиева превежда една своя книжка на английски и я предава на Феликс, който я издава. Тя била на тема върху някои ясновидски проучвания върху историята на българските манастири. След като излезе тази книжка, тогава се видя измамата на Вера Гюлгелиева. Лично Галилей Величков ме заведе при Милка Периклиева, която лежеше на легло понеже беше скована от болестта Паркинсон. Аз лично видях и чух как Милка Периклиева бе възмутена от коварната постъпка на Вера Гюлгелиева, че успя да включи своя материал вместо спомените на Галилей Величков. А рождената сестра на Галилей Величков е Веска Величкова, която е също професионален преводач от български на немски и английски езици. Доколкото си спомням тогава една американска омъжена за българин преведе на английски език „Учителят говори“, която бе издадена от Феликс в САЩ. По онези години Вера Гюлгелиева дружеше с много хора от Изгрева и беше канена и бе й оказано голямо внимание за нейните преводи. Тя пътуваше често в чужбина в ония времена, когато пиле не можеше да прехвръкне през границата. В братските среди минаваше за симпатизант на Учението, а едновременно контактуваше с висшия Клир на Православната черква. По онези години тя беше хубава, красива жена и беше желана да бъде гостенка в различни среди.
към текста >>

58. 7. Любомир Лулчев

Крум Божинов

Хубаво, аз водя немските армии, а от другата страна среща ме руската армия,, която я води сам Учителят.
Като дошло време да излезне, то Темелко го среща и вижда, че Лулчев е целият изпотен и решил да си тръгва. Темелко го изпроводил до някъде и го пита: „Абе, брат Лулчев, защо беше Учителят така строг към тебе? “ Отговорил му: „Друг път ще ти кажа. Сега нямам сила.“ На следващият път, когато дошъл у Мърчаево Лулчев рекъл: „Ще ти кажа сега как стоят нещата. Аз съм ръководител на тъмните духове и бях завел немската армия да срази Съветския съюз и руснаците. Хубаво, аз водя немските армии, а от другата страна среща ме руската армия,, която я води сам Учителят. И аз назад, назад, та капитулирах. Голяма битка стана и сега дойдох да търся от Учителя прошка. Ама Той прошка не ми дава и ми каза, че в дън земя ще ме затири.“ Брат Темелко доживя дълги години, та видя как капитулира Германия, как руснаците победиха и завладяха почти цяла Европа. Ама това стана, защото Учителят ги водеше. А пък Лулчев комунистите го осъдиха и го убиха по нареждане на руснаците.
към текста >>

59. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Сега да разбере един българин какво е Петър Берон, трябва да го чете на латински, на френски и на немски, трябва да ходи във Ватикана.
Не случайно е имало едно такова учение на Богомилството. Даже една година след покръстването българите щом задават официално въпроси на папата, значи се съмняват вече в догмите на Византия. Аз ги имам тия въпроси и отговори, защото ще пиша музика за филма за цар Борис I. Ще правим филм. Но българите нямат отношение към своите философи щом до ден днешен не са превели на български един Петър Берон, чиято философия за славяните е на мода днеска в чужбина, това показва, че имат отношение към учените донякъде, към хората на изкуството, но към философите нямат отношение. Сега да разбере един българин какво е Петър Берон, трябва да го чете на латински, на френски и на немски, трябва да ходи във Ватикана. Камо ли да чакаме те да се сетят за Учителя. За това трябва едно пробудено съзнание, в което се е пробудило Божественото. Това е Учение за душата, за човешкия дух.
към текста >>

60. 22. НЕОБЯСНИМОТО

Неговите есета един том даже са преведени на немски.
Д: Да, на Георги, и той блестеше в обществото. И той там се вдъхновяваше, той умееше да прави контакти с хората. Много хубаво говореше, при това беше добър разказвач. Така че неговите есета са най-хубавите. Белетристът го поставям след това. Неговите есета един том даже са преведени на немски. Такъв есеист ние нямаме. Може би, защото есеиста трябва да бъде освен писател, да бъде някакъв учен. Той си е завършил физика и астрономия. Това е неговото официално образование. А иначе беше писател и като учител той предаваше математика и физика.
към текста >>

61. 43. МОИС БАСАН

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

"Добре тогава на немски, английски, физика и математика", той знаеше девет езика, завършил също Сорбоната, физика и математика.
И той е ходил даже с униформата си тогава. Отишъл и казал: "Аз не мога да стоя така, аз искам да правя нещо". "Какво например? " "Да отворя курсове за френски да кажем". Те му казали: "За френски е неудобно, ние водим война с французите". "Добре тогава на немски, английски, физика и математика", той знаеше девет езика, завършил също Сорбоната, физика и математика. Знам само едно за него, когато е бил офицер още пленник, ходил да слуша беседи на "Опълченска", когато Учителят говорил през прозореца хората стоели долу в снега прави, слушали. И тогава Лулчев, когато отива там, вижда един френски офицер и тогава той се заинтересувал от Учителя. Както виждате той пък също офицер от българската авиация. Значи така става. В: Аз това не го знаех за Лулчев, че по този начин, чрез чужд офицер се запознава с Учителя.
към текста >>

62. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

Само след два месеца подписах договор с издателството за издаване на книгата, която излезе пет години по-късно, през 1978 г., и действително утвърди името ми всред научния свят; тя не е преведена досега на пет езика, както ми предрече Вангя, макар и значителни откъси от нея да са отпечатани на три други езика, освен на немския - на български език не само, че не са печатани дори и откъси от нея, но някои от моите колеги взеха решението тя да бъде забранена в България и името ми никъде да не се споменава в научната литература.
Швейцарското "свободомислещо" издателство не беше съгласно с такова заглавие и изобщо с така ограничена тематика, а аз не бях съгласен да изменя темата и заглавието. Много се изненадах, когато Вангя, без да й кажа нищо за това, още в началото на разговора ни сама засегна този въпрос, като ми каза, че книгата ми ще бъде издадена и ще има много голям успех, ще бъде преведена на пет езика и ще затвърди името ми в научния свят, но само при едно условие - ако Божието Име бъде написано на корицата. Аз й отвърнах, че заглавието върху корицата ще съдържа не името на Бога, а на Христос. В разговора се намеси и свещеникът, който заяви в моя подкрепа, че нашият Господ е Исус Христос. Ще отбележа накратко как се развиха впоследствие събитията около моята книга. Само след два месеца подписах договор с издателството за издаване на книгата, която излезе пет години по-късно, през 1978 г., и действително утвърди името ми всред научния свят; тя не е преведена досега на пет езика, както ми предрече Вангя, макар и значителни откъси от нея да са отпечатани на три други езика, освен на немския - на български език не само, че не са печатани дори и откъси от нея, но някои от моите колеги взеха решението тя да бъде забранена в България и името ми никъде да не се споменава в научната литература. Вместо това, и досега, ето вече 20 години таи книга е стандартният труд за българското средновековно изкуство в Европа и бива навсякъде цитиран като такъв, освен в България. Що се отнася до другата част от думите на Вангя, а именно за заглавието, развитието на събитията прие също много интересен обрат. Преговорите с издателство ДИапИз бяха прекъснати, но това издателство много скоро след това фалира, всичките му издания бяха разпродадени и името му вече не се среща. Вместо с него, беше подписан договор за продаване на лизенция от моята книга на най-известното световно издателство в областта на средновековното изкуство, издателство С. Н. Веск в Мюнхен, което също я издаде.
към текста >>

63. 4. СЛЕДВАНЕ

Веска: Аз завърших гимназията, I-ва девическа гимназия да, завърших и понеже още в гимназията си обикнах, още от дете английски и немски език.
4. СЛЕДВАНЕ В: Сега, вие завършихте гимназия. Веска: Аз завърших гимназията, I-ва девическа гимназия да, завърших и понеже още в гимназията си обикнах, още от дете английски и немски език. Ама влюбих се в тия два езика и започнах с мама, започнах самичка вече да си ги работя, да си ги изучавам и в гимназията бях отличничка по езиците латински, немски, български, география, история така. Но математиката много не ме интересуваше. Просто даже ми беше непонятна, понеже нагласата на моето съзнание повече е литературно-езиково и понеже нямахме много добра учителка по математика, аз пък много си обичах учителите по литература, по езиците и по пеене. Много обичах пеенето. Значи часът по пеене беше за мене щастие.
към текста >>

Ама влюбих се в тия два езика и започнах с мама, започнах самичка вече да си ги работя, да си ги изучавам и в гимназията бях отличничка по езиците латински, немски, български, география, история така.
4. СЛЕДВАНЕ В: Сега, вие завършихте гимназия. Веска: Аз завърших гимназията, I-ва девическа гимназия да, завърших и понеже още в гимназията си обикнах, още от дете английски и немски език. Ама влюбих се в тия два езика и започнах с мама, започнах самичка вече да си ги работя, да си ги изучавам и в гимназията бях отличничка по езиците латински, немски, български, география, история така. Но математиката много не ме интересуваше. Просто даже ми беше непонятна, понеже нагласата на моето съзнание повече е литературно-езиково и понеже нямахме много добра учителка по математика, аз пък много си обичах учителите по литература, по езиците и по пеене. Много обичах пеенето. Значи часът по пеене беше за мене щастие. И по езиците също.
към текста >>

Казваше: "Така се говори немски език!
Знаеше много за Учителя, обаче не смееше да се отпусне. Впуснах се в това море на немската литература като че ли е мой собствен дом. Така се чувствах там, много добре. Гали казваше: "Ама други, които са завършили немско училище и може би те ще те изпреварят". А професорът винаги ме хвалеше когато взимах изпитите. Казваше: "Така се говори немски език! " И така аз завърших германистика, същевременно следвах и философия, понеже немската литература, ако ви кажа, ама в много голяма степен е оплодена от философска размисъл и не можеш да я проумееш ако ти не познаваш най-същественото историята на философията и философските концепции от векове. И така полека, полека, именно когато ставаше въпрос да се тълкуват философски концепции, понеже вече слушах и Учителя, за мене бяха ясни и концепциите на романтиците, на Гьоте, на Лесинг, Новалис и др. на всичките и когато трябваше да се каже едно тълкувание професорът се учудваше, че имам философско становище по въпроса, че мога да го изразя и то свободно, а не на-зубрено както той го е казал да кажем, а с мое собствено отношение. Завърших философия и четирите години съвсем редовно си вземах изпитите и през март 1940 г. получих назначение за учителка в Казанлък по немски език и психология.
към текста >>

получих назначение за учителка в Казанлък по немски език и психология.
Казваше: "Така се говори немски език! " И така аз завърших германистика, същевременно следвах и философия, понеже немската литература, ако ви кажа, ама в много голяма степен е оплодена от философска размисъл и не можеш да я проумееш ако ти не познаваш най-същественото историята на философията и философските концепции от векове. И така полека, полека, именно когато ставаше въпрос да се тълкуват философски концепции, понеже вече слушах и Учителя, за мене бяха ясни и концепциите на романтиците, на Гьоте, на Лесинг, Новалис и др. на всичките и когато трябваше да се каже едно тълкувание професорът се учудваше, че имам философско становище по въпроса, че мога да го изразя и то свободно, а не на-зубрено както той го е казал да кажем, а с мое собствено отношение. Завърших философия и четирите години съвсем редовно си вземах изпитите и през март 1940 г. получих назначение за учителка в Казанлък по немски език и психология. За Казанлък ме придружи другия ми брат Апостол. Той ми даде 5000 лв. и каза: "Направи си тоалети, като учителка да имаш хубави тоалети и заминаваме за Казанлък". Преди това отивам при Учителя, целувам Му ръка и Му казвам, че отивам в Казанлък, а той каза: "Там има наши братя, наши семейства, с които вие имате хубава връзка". Отиваме там.
към текста >>

64. 5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК

Като отидох, веднага заговорихме на немски и тя ми даде най-голямата стая, едно отделение със спалня и гардероб, другото официално с библиотека, немски книги вътре, снимки на нейния мъж като студент-лекар и т.н., а в съседната стая живееше една италианка.
5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК Първата вечер пренощувахме в хотел "Балкан" и вече трябва да ми търси брат ми квартира. Отиваме при наши познати, д-р Паранжилов, да го питаме дали знае някъде квартира. "О-о, тука живее една много добра австрийка, която дава целия горен етаж под наем." Австрийката фрау Берта Бочарова, съпруга на един бивш казанлъчанин, който е лекар, който е завършил във Виена и тя идва да живее с него млада. Тя дава целия горен етаж под наем. Като отидох, веднага заговорихме на немски и тя ми даде най-голямата стая, едно отделение със спалня и гардероб, другото официално с библиотека, немски книги вътре, снимки на нейния мъж като студент-лекар и т.н., а в съседната стая живееше една италианка. Адриана, която пък беше дошла да бъде като частна учителка на децата на директора на фабриката "Копрони". Тя беше военна фабрика, която с договор бяхме дали на италианска компания. Той беше инженер Калигарис, а тя беше преподавател на неговите деца. Но аз както съм винаги затворена, отивам: "Добър ден, добър ден", повече нищо. А в другата стая живееше една българка, детска учителка.
към текста >>

Много красиво, първия ми немски час, беше много трогателно.
Много се радвах, че гимназията се нарича "Св. Кирил и Методий". Много хубави, будни деца имах там. Завърших си аз лекцията и преди да пристъпя от катедрата, за да си изляза, един ученик излиза, прави знак на учениците да станат и запяват "Одата на радостта" от 9. симфония на Бетовен, а пък текста е от Шилер. Много красиво, първия ми немски час, беше много трогателно. И така започнах много хубава работа с тези деца, имах и някои частни уроци. Но по едно време беше някъде към пролетта, едно тъжно, дъждовно време и моята хазайка ми казва: "Госпожице Величкова, насреща ви живее италианка. Знам че вие сте учили италиански. Знаете ли, тя преживява нещо много тъжно сега". Казвам: "Какво?
към текста >>

А тя пожела, понеже в Италия започнала да учи немски, казах: "Хайде сега ще си направим една програма: Вие при мене ще продължите немски, а аз при вас италиански.
Изказвам моите съболезнования. Не плачете, тя майка ви е жива". В това време, а и в нейната стая имаше също така библиотека, и се отваря вратата на библиотеката. И тя казва: "Ето, това е признак, че майка ми е жива". И така от тоя ден ние станахме приятелки. А тя пожела, понеже в Италия започнала да учи немски, казах: "Хайде сега ще си направим една програма: Вие при мене ще продължите немски, а аз при вас италиански. И така си създадохме една много хубава програма. Немски и италиански. Цялата литература на италиански минахме, цялата литература на немски също. Ходехме в розариума всеки неделен ден, четяхме немски и италиански и разговаряхме с нашата хазайка. Може би го знаете, защото той скоро е починал д-р Бочаров, Стефан Бочаров, син на г-жа Берта Бочарова.
към текста >>

Немски и италиански.
В това време, а и в нейната стая имаше също така библиотека, и се отваря вратата на библиотеката. И тя казва: "Ето, това е признак, че майка ми е жива". И така от тоя ден ние станахме приятелки. А тя пожела, понеже в Италия започнала да учи немски, казах: "Хайде сега ще си направим една програма: Вие при мене ще продължите немски, а аз при вас италиански. И така си създадохме една много хубава програма. Немски и италиански. Цялата литература на италиански минахме, цялата литература на немски също. Ходехме в розариума всеки неделен ден, четяхме немски и италиански и разговаряхме с нашата хазайка. Може би го знаете, защото той скоро е починал д-р Бочаров, Стефан Бочаров, син на г-жа Берта Бочарова. Той е бил във ВМИ. Той преди няколко години почина.
към текста >>

Цялата литература на италиански минахме, цялата литература на немски също.
И тя казва: "Ето, това е признак, че майка ми е жива". И така от тоя ден ние станахме приятелки. А тя пожела, понеже в Италия започнала да учи немски, казах: "Хайде сега ще си направим една програма: Вие при мене ще продължите немски, а аз при вас италиански. И така си създадохме една много хубава програма. Немски и италиански. Цялата литература на италиански минахме, цялата литература на немски също. Ходехме в розариума всеки неделен ден, четяхме немски и италиански и разговаряхме с нашата хазайка. Може би го знаете, защото той скоро е починал д-р Бочаров, Стефан Бочаров, син на г-жа Берта Бочарова. Той е бил във ВМИ. Той преди няколко години почина. Сега нейния малък син беше ученик.
към текста >>

Ходехме в розариума всеки неделен ден, четяхме немски и италиански и разговаряхме с нашата хазайка.
И така от тоя ден ние станахме приятелки. А тя пожела, понеже в Италия започнала да учи немски, казах: "Хайде сега ще си направим една програма: Вие при мене ще продължите немски, а аз при вас италиански. И така си създадохме една много хубава програма. Немски и италиански. Цялата литература на италиански минахме, цялата литература на немски също. Ходехме в розариума всеки неделен ден, четяхме немски и италиански и разговаряхме с нашата хазайка. Може би го знаете, защото той скоро е починал д-р Бочаров, Стефан Бочаров, син на г-жа Берта Бочарова. Той е бил във ВМИ. Той преди няколко години почина. Сега нейния малък син беше ученик. Г-жа Бочарова я заварих вдовица с един син в гимназията, другия син в София следва медицина -Стефчо, а дъщеря й учителка в някакво село Казанлъшко женена за някакъв си военен.
към текста >>

65. 6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ СОФИЯ

В американския колеж в Симеоново преподавах немски.
6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ - СОФИЯ Минаха години и аз напуснах. Значи в 1942 г. есента получих назначение, поканиха ме тука в колежа, американския колеж в Симеоново да постъпя и аз приех тази покана, защото все пак ще бъда в София, ще бъда в американска среда, ще продължа с английски занимания, ще бъда близо д София, до нашите нали и така и напуснах Казанлък и дойдох тук. В американския колеж в Симеоново преподавах немски. При много добри условия работех там. Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна.
към текста >>

Като завърши учебната година, а аз предавах немски на племенницата на професор Йоцов, който беше тогава министър на просветата, и тя ми каза: "Научавам от чичо ми, че колежа ще се закрие и американците ще трябва да напуснат България.
Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище. Имаше много красива борова гора, понеже тя беше нависоко, от нея направо през полето се виждаше къщичката на Учителя. Тя се белеше така хе-е-е далеч така, понеже не беше застроено тогава Софийското поле. И даже една сутрин, когато бях постъпила вече там на работа, идва съпругата на директора мисис Хлойд Бляк и ми казва: "Г-це Величкова, ние се научихме, че вие сте от обществото на г-н Дънов и това ни е много приятно". Като завърши учебната година, а аз предавах немски на племенницата на професор Йоцов, който беше тогава министър на просветата, и тя ми каза: "Научавам от чичо ми, че колежа ще се закрие и американците ще трябва да напуснат България. Време е ти да се изтеглиш в София". Тогава аз подадох веднага заявление, а директора на колежа г-н Бляк не знаеше това. Той ми каза: "За вас по-хубава среда от нашата не бихте могли да намерите". И вярно, той беше прав за себе си. А аз получих назначение за 11.мъжка гимназия.
към текста >>

Аз ще й преподавам немски, а тя на мен пиано.
И вярно, той беше прав за себе си. А аз получих назначение за 11.мъжка гимназия. Но наскоро след това инспекторът като ме видя ми каза: "Величкова, вие ще трябва да основете немската паралелка в Ловешкия американски колеж". Отивам аз тогава при Учителя и Му казвам това. Пък с моя приятелка се бяхме нагласили така: аз бях си купила вече концертно пиано. Аз ще й преподавам немски, а тя на мен пиано. Дори бяхме започнали с нея да работим много сериозно. Но интересното е, че Гали още като видя пианото, каза: "С това пиано ние ще купим къща! " Помня много добре като го каза, като че го предрече. И наистина, после аз го продадох, за да внесем пари за апартамент. В: "Значи с това пиано ще купим къща." Веска: Да, много интересно беше.
към текста >>

66. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис.
Тези първи мисионери протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български? Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска. Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис. Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да. В: Евангелски проповеди и много интересни книги, къде отидоха не знам. Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много културен мъж, но и тя не смее никъде да ходи.
към текста >>

67. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Аз все още не ходех на утринните лекции, тъй като бях ученичка и имах много ангажименти в училището, а освен това и преподавах частни уроци по латински и немски език на слабите ученички.
И в пламенно настроение казах: "Бяхме при едни хора, които живеят по Христа! " И така постепенно се ориентирах към Изгрева, който се разполагаше зад гората на едно от най-здравословните красиви места и освен това най-високо място в близост на София. Брат ми редовно посещаваше школните лекции, които Учителят провеждаше в неделя, сряда и петък от 5 до 6 ч. сутринта и тези в неделя от 10 до 11 ч. преди обед. Аз все още не ходех на утринните лекции, тъй като бях ученичка и имах много ангажименти в училището, а освен това и преподавах частни уроци по латински и немски език на слабите ученички.
към текста >>

68. 12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

получих назначение преподавателка по немски език 1940 г.
12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО Казанлък. През 1939 и 1940 г. завърших висшето си образование и постъпих на стаж в III. мъжка гимназия в гр. София. На следващата година положих държавният изпит и през пролетта на 1940 г. получих назначение преподавателка по немски език 1940 г. и философска пропедевтика в смесената гимназия на гр. Казанлък "Св. св. Кирил и Методий". Преди заминаването си посетих нашия обичен Учител и Му съобщих за моето назначение. Той ме погледна с благия си поглед и ми каза, че там в Казанлък е учител и брат Петър Камбуров, предаде ми поздрав за семейството му и ми каза, че с тях имам хармонична връзка.
към текста >>

69. 14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА

постъпих като преподавателка по немски език във II.мъжка софийска гимназия.
14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА И така, през есента на 1942 г. постъпих като преподавателка по немски език във II.мъжка софийска гимназия. Това обаче продължи само два месеца. В края на октомври получих заповед от Министерството на просветата да отпътувам за град Ловеч, където ми се възложи задачата в Американския девически пансион да поставя началото на немска паралелка. Това беше за мене голяма изненада и в първите моменти изпитах мъка за това, че се разделям с приятелите си в София, с които си бях уговорила вече и програма за съвместните ми занимания. По същото време моя приятелка, която пребиваваше в Мюнхен, ми беше съобщила в едно писмо една вест за моя сърдечен приятел Асен Арнаудов, който също там беше на специализация по музика, трябваше да се подготви за артист от Царския симфоничен оркестър. Имал несериозно отношение към мен, а именно писмата, които получавал от мене обикновено ги прочитал пред своите колеги и състуденти, при което често избухвали във весел смях.
към текста >>

70. 17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език.
вече попадаше под угрозата на съдбоносни събития и нашата страна България. Хранителните продукти бяха оскъдни, хлябът много безвкусен и месен от някакви отпадъци на житни растения. Ставаха убийства на полицейски органи на властта. Самата аз не можех да си обясня тези вътрешни смущения. А те се дължаха на върлуващи партизански отреди, врагове на правителството на цар Борис III, които се бореха за освобождението на България от така нареченото фашистко иго. Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език. Аз се отнесох доверчиво и направих за него необходимото. Впоследствие разбрах, че той е напуснал училище, за да бъде в помощ на тези партизански чети. Независимо от това животът в пансиона все още спокойно си течеше. Ето писмото от Учителя: „Любезна Веска, Двете ви добри писма получих. Добрите ви желания съм ги взел предвид, радва ме твоята готовност да услужите с каквото можете.
към текста >>

71. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Веска: О, да, пазя ги всичките писма, на немски са те, не, и на български има, но и на немски са писмата, да.
самолети, бомбардировачи започнаха да смущават с присъствието си и преминаването си над територията на България и вече се носеха слухове за попадение на бомби в някои околни села и предградия. А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града. Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91.псалм (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до тялото си. Това сторихме всички послушно. В: Вие споменавате, че имате кореспонденция със Савка. Веска: О, да, пазя ги всичките писма, на немски са те, не, и на български има, но и на немски са писмата, да. В: Може ли да се преведат от немски на български? Веска: Ами да, те са при мене. В: Колко писма? Веска: 5-6 са сигурно или около десетина, защото аз бях там от есента до юли. Няколко месеца.
към текста >>

В: Може ли да се преведат от немски на български?
А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града. Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91.псалм (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до тялото си. Това сторихме всички послушно. В: Вие споменавате, че имате кореспонденция със Савка. Веска: О, да, пазя ги всичките писма, на немски са те, не, и на български има, но и на немски са писмата, да. В: Може ли да се преведат от немски на български? Веска: Ами да, те са при мене. В: Колко писма? Веска: 5-6 са сигурно или около десетина, защото аз бях там от есента до юли. Няколко месеца. В: Значи има на български и на немски.
към текста >>

В: Значи има на български и на немски.
В: Може ли да се преведат от немски на български? Веска: Ами да, те са при мене. В: Колко писма? Веска: 5-6 са сигурно или около десетина, защото аз бях там от есента до юли. Няколко месеца. В: Значи има на български и на немски. Веска: Така пише, главно на немски ми пише писмата. Главно бяха извадки от беседите на Учителя. Да ме държи в течение в Словото на Учителя, на това, което става на Изгрева, връзка с Учителя. В: Вие знаете ли можем да направим по същия начин както този запис понеже те са на немски. Вие ще ги прочетете и ще ги запишем.
към текста >>

Веска: Така пише, главно на немски ми пише писмата.
Веска: Ами да, те са при мене. В: Колко писма? Веска: 5-6 са сигурно или около десетина, защото аз бях там от есента до юли. Няколко месеца. В: Значи има на български и на немски. Веска: Така пише, главно на немски ми пише писмата. Главно бяха извадки от беседите на Учителя. Да ме държи в течение в Словото на Учителя, на това, което става на Изгрева, връзка с Учителя. В: Вие знаете ли можем да направим по същия начин както този запис понеже те са на немски. Вие ще ги прочетете и ще ги запишем. Веска: Да.
към текста >>

В: Вие знаете ли можем да направим по същия начин както този запис понеже те са на немски.
Няколко месеца. В: Значи има на български и на немски. Веска: Така пише, главно на немски ми пише писмата. Главно бяха извадки от беседите на Учителя. Да ме държи в течение в Словото на Учителя, на това, което става на Изгрева, връзка с Учителя. В: Вие знаете ли можем да направим по същия начин както този запис понеже те са на немски. Вие ще ги прочетете и ще ги запишем. Веска: Да. Едното и другото по такъв начин ще ги запишем и ще имаме и превода. В: Ще стане по-бързо и по-лесно за вас. Веска: Да.
към текста >>

В: Аз искам да ви донеса някои от нейните неща, които са на немски.
Макар че Той е много внимателен и към другите, но те подсъзнателно усещат и да не говоря сега, не е хубаво нали, по човешки някои работи са си ги обяснявали, впоследствие са били разбира се на ясно. В: Аз смятам, че ние може би ще се върнем следващия път, когато четем нейните писма. Веска: Да, да, тогава по-подробно. В: Тогава ще се спрем на тях. Веска: Да. В: Аз искам да ви донеса някои от нейните неща, които са на немски. Веска: Да, да. Само зная едно, че Учителя в разговори с нея е споменавал: "Спомняш ли си, когато ти като царска дъщеря, чието царство на баща ти беше в плен, ти беше разпъната на кръст и аз дойдох и те освободих. Спомняш ли си, когато преди 300 години ти беше прислужница в едно семейство в древна Гърция и ти беше подгонена заради своите убеждения, беше подгонена в една гора, в един лес и аз дойдох на бял кон и те спасих? " Помниш ли? И много от този род, помниш ли, помниш ли.
към текста >>

72. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

Беше завършил в Германия, така обичаше с мен да разговаря на немски и той въобще се увлече в тази жена.
Казва се Мариана, но не си спомням нейното презиме, енергична, жизнена, която моментално се открои, направо се увлякоха много наши приятели, между които беше Николай Шиваров, Неделчо Попов и там различни други покрай нея. Защото тя като се молеше правеше едни специални физиономии, държеше се като актриса. И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се ориентира доктор Елиезер Коен, естествоиздател когото познавам. Когато постъпих в Братството той беше един от най-интелигентните наши братя, най-културните ни братя, който не веднъж е водил разговори на научни теми, понеже той беше естественик и даже ми се струва, че Учителят беше му казал за някакви специални минерални находища в България къде ги има. Бяхме добри приятели с него, така сме били в много хубави групи, събирали сме се на духовни разговори, на музика, беше с голям културен диапазон. Беше завършил в Германия, така обичаше с мен да разговаря на немски и той въобще се увлече в тази жена. Впоследствие тя напусна съпруга си латвиеца и те сключиха брак, но след събитията, даже преди още да станат събитията на Изгрева, той ме среща един ден случайно така по шосето Дървенишкото и започва да говори с един нападателен остър тон срещу Братството, срещу Учителя, срещу брат Борис, срещу всички нас. Каза ми: Весе, ти трябва да знаеш, че трябва да четеш Иля Еренбург, а не да четеш тези наши загубени писатели, които са в Братството". И аз бях направо покрусена и не знаех какво да му отговоря. Защото аз бях учудена, изненадана и впоследствие той стана и партиец-комунист и съответно и Марияна стана партийка и се отделиха от Братството. И всички на Изгрева се страхуваха от нея, така чистосърдечните хора, защото знаеха, че тя упражняваше вече една опасна дейност, опасна професия - шпионаж на Изгрева.
към текста >>

73. 24. МАГДАЛИНА - БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ

Винаги носеше някакви особени облекла, чалми си правеше, някакви облекла с наметала особени широки такива дрехи, беше интелигентна, знаеше няколко езика: немски, френски, английски, италиански, беше смела, безпардонна бих казала направо, както сега се изразяват.
Даже когато са били в Холандия на конгрес в някаква си много живописна местност, всички са били разположени в палатки, докато европейците са прекарвали известно време на духовни разговори, то се канили и на чай в 5 часа и са имали и по-светски разговори, той даже им правел бележка, като е сравнявал своят начин, по който той престоява на този конгрес, в постоянна молитва, съзерцание, медитация. И в един тържествен момент те решават вече да го обявят за дошлия Христос на земята. Учителят обаче следи цялата тази процедура и един ден написва едно писмо, в което иска да спаси Кришна Мурти от това падение, защото за него ще бъде това едно сгромолясване, една лъжа, ако се допусне, това той ще стане направо на въглен, той ще стане направо обект, пионка на Черната ложа, която ще го ликвидира. И да спаси от една лъжа и самото общество, европейското окултно общество, Учителят избира сестра Магдалина. Тя беше много оригинална личност. Винаги носеше някакви особени облекла, чалми си правеше, някакви облекла с наметала особени широки такива дрехи, беше интелигентна, знаеше няколко езика: немски, френски, английски, италиански, беше смела, безпардонна бих казала направо, както сега се изразяват. В: Безцеремонна? Веска: Безцеремонна. Направо каквото реши го говори, открито говори, не се свени, много често тя заставаше пред балкона на Учителя и казваше: "Учителю, искам еди каква си рокля да имам". Учителят започваше да се смее. На Катя Грива Учителят е казал за нея, че в нея има някакви вътрешни пропасти, в които тя изпада и на това се дължи нейната неуравновесеност.
към текста >>

74. 27. ТЕРЕЗА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Тереза се занимаваше много задълбочено със Словото на Учителя, тя превеждаше на немски всичко, каквото е имало да се превежда е превеждала на немски, тя.
В момента тя е в Германия". И той пише на Тереза писмо, за да изиска нейното съгласие и тя му пише в отговор: "В момента, когато този твой приятел е водил детето при тебе, майката на детето се яви при мене и ме замоли да приютя и да отгледам нейната рожба в нашия дом. Тъй че въпроса е решен, тя ще бъде нашето трето дете". И действително, тя става едно красиво момиче и понеже нямат никаква кръвна връзка, Тереза има някакъв много по-млад брат, когато идва от Германия един ден той я харесва и тя се оженва за него, заминава за Германия. Това зная. Тереза се занимаваше много задълбочено със Словото на Учителя, тя превеждаше на немски всичко, каквото е имало да се превежда е превеждала на немски, тя. В: Аз съм виждал някои неща, които са преведени на немски през време на Учителя. Веска: Е, та това е неин превод. Да, разбира се. В: Някой преглеждал ли ги е? Веска: Аз съм ги преглеждала.
към текста >>

В: Аз съм виждал някои неща, които са преведени на немски през време на Учителя.
И той пише на Тереза писмо, за да изиска нейното съгласие и тя му пише в отговор: "В момента, когато този твой приятел е водил детето при тебе, майката на детето се яви при мене и ме замоли да приютя и да отгледам нейната рожба в нашия дом. Тъй че въпроса е решен, тя ще бъде нашето трето дете". И действително, тя става едно красиво момиче и понеже нямат никаква кръвна връзка, Тереза има някакъв много по-млад брат, когато идва от Германия един ден той я харесва и тя се оженва за него, заминава за Германия. Това зная. Тереза се занимаваше много задълбочено със Словото на Учителя, тя превеждаше на немски всичко, каквото е имало да се превежда е превеждала на немски, тя. В: Аз съм виждал някои неща, които са преведени на немски през време на Учителя. Веска: Е, та това е неин превод. Да, разбира се. В: Някой преглеждал ли ги е? Веска: Аз съм ги преглеждала. Ами добре са направени.
към текста >>

Тя понеже знаеше жената немски и са направени добре.
Веска: Е, та това е неин превод. Да, разбира се. В: Някой преглеждал ли ги е? Веска: Аз съм ги преглеждала. Ами добре са направени. Тя понеже знаеше жената немски и са направени добре. Не мога да кажа нищо лошо за тях.
към текста >>

75. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Значи, събуй обущата си, когато влизаш в своя вътрешен живот." Всичко най-добро ти пожелава /твоята/ и една нежна целувка твоята Савка Отворена картичка на немски език 21.111.1943 г. Неделя.
Който върши своята работа, той ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, той има и извънредни благословения. Казано е: "Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Когато слезеш в света на своя ум, на своя вътрешен живот, остави своите обикновени безпокойства и тревоги. Не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Това значи "събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свято". Значи, събуй обущата си, когато влизаш в своя вътрешен живот." Всичко най-добро ти пожелава /твоята/ и една нежна целувка твоята Савка Отворена картичка на немски език 21.111.1943 г. Неделя. Чудесно и слънчево време! Изгрев. Моя най-мила душо, Днес имаме един голям празник или най-големия празник е днес. Учителят ни държа едно чудесно и богато слово. Всички лица около Него ликуваха, сияеха от радост и доволство! Всичко беше тъй богато на съдържание и Истина!
към текста >>

Бяха адресирани на немски език.
Колко бих искала и ти да присъствуваш! Аз споделих с високия гост за твоето фино писмо. Много хубаво си го написала. Това беше една обща радост от твоя страна. Поздрави всички твои познати там още веднъж Твоя Савка Забележка: Всички писма бяха адресирани по следния начин: Г-ца Веска Величкова - учителка в девическата гимназия за модерни езици - гр. Ловеч. Бяха адресирани на немски език. Често от писмата бяха на немски, но думите на Учителя бяха на български. Преводът от немски бе направен лично от Веска Величкова
към текста >>

Често от писмата бяха на немски, но думите на Учителя бяха на български.
Аз споделих с високия гост за твоето фино писмо. Много хубаво си го написала. Това беше една обща радост от твоя страна. Поздрави всички твои познати там още веднъж Твоя Савка Забележка: Всички писма бяха адресирани по следния начин: Г-ца Веска Величкова - учителка в девическата гимназия за модерни езици - гр. Ловеч. Бяха адресирани на немски език. Често от писмата бяха на немски, но думите на Учителя бяха на български. Преводът от немски бе направен лично от Веска Величкова
към текста >>

Преводът от немски бе направен лично от Веска Величкова
Много хубаво си го написала. Това беше една обща радост от твоя страна. Поздрави всички твои познати там още веднъж Твоя Савка Забележка: Всички писма бяха адресирани по следния начин: Г-ца Веска Величкова - учителка в девическата гимназия за модерни езици - гр. Ловеч. Бяха адресирани на немски език. Често от писмата бяха на немски, но думите на Учителя бяха на български. Преводът от немски бе направен лично от Веска Величкова
към текста >>

76. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български.
"Граф Игнатиев" е реалният образ на бати Ради. Това мога да кажа за него. ПАША ТЕОДОРОВА Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще. Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
към текста >>

77. ПАША ТЕОДОРОВА

Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български.
ПАША ТЕОДОРОВА Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще. Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
към текста >>

78. 30. БОЯН БОЕВ

Аз съм чела много от неговите лекции, на един изискан, академичен немски език.
Като младеж заминава за Мюнхен да следва естествени науки. В това време от България заминава и друг младеж, Стефан Консулов. Те следват двамата естествени науки и там се срещат разбира се. В това време в Мюнхен катедрата по ботаника се завежда от д-р Рудолф Щайнер, един бих казала в тази епоха, най-издигнатия дух на Европа. Защото той е бил с огромна ерудиция, но не от мащаба на обикновения учен. Аз съм чела много от неговите лекции, на един изискан, академичен немски език. Той познава развитието на човека от момента, в който той е загатнат като една топлинна енергия в Битието, във Вселената и от там проследява развитието на човешкия род от този момент, проследява всичките изяви в цивилизация, култура, но безспорно, за да има тези знания, в тази история да не липсва нито едно звено от развитието на човешката култура и цивилизация се дължи на факта, че той поради своето много сериозно, много дълбоко, мистично отношение към духовните ценности е имал разрешение да използва акашевите ръкописи. Той самия разказва, колко е трудно в ака-шовия ръкопис човек да разчете дори съдбата на една отделна личност, да намери лъч и по него да тръгне, за да открие специфичния път на една индивидуална душа. Тъй че в неговите лекции човек може да намери много интересни информации за цялото човечество, за всички цивилизации, за всички народи, за всички общества. Безспорно и за много именити личности, за които той се е интересувал. Първо Щайнер се характеризира с едно дълбоко отношение, с голяма любов към Христа, към Христовия Дух на когото посвещава целия си живот с всичките знания, които той има като в това време той е духовния светилник на запада.
към текста >>

79. 35. АСЕН АРНАУДОВ

И както седи срещу мен се загледа, а той имаше така един малко сантиментален, така се загледа, а аз бях първа година студентка и толкова бях прехласната в моите немски автори и поети, че никой не ми правеше впечатление освен Учителят.
Викам, тези пък с черен костюм се облича. Тук на Изгрева хората носят светло, така в себе си си мислех. Но един ден бяхме поканени след беседа, след обед така бяхме поканени у Славчо Печеников на гости. Там се събирахме всичките музиканти. Той, Иринка Кисьова, Катя Грива, Димитрий беше, Славчо, Люба, Гали, Крумчо Въжаров, Тената, така една голяма група младежи и пристига и Асен. И както седи срещу мен се загледа, а той имаше така един малко сантиментален, така се загледа, а аз бях първа година студентка и толкова бях прехласната в моите немски автори и поети, че никой не ми правеше впечатление освен Учителят. Учителят го слушах концентрирано и си отивах. Аз не правех така контакт с хората на Изгрева. А той се загледа и мен малко ме смути този негов поглед и после, когато поднесоха парчета от тортата, а домакинята му каза: "Хайде, Асене, ти имаш елегантна ръка, ти разреши". А Асен каза: "Първото парче ще го дам на сестричката", и го даде на мене първото парче, с което искаше да подчертае, това е маниера на светските хора, които искат да подчертаят някакво специално отношение към дадена персона. Както и да е, на мене и това не ми нап рави впечатление, но като се завърнах вкъщи, тоя поглед остана в съзнанието ми.
към текста >>

Но полека, полека той, понеже за предавах уроци по немски на дъщерята на сестра Кисьова, той правеше едни такива младежки глупости, когато аз съм там той ще дойде, ще се покаже на прозореца и пак ще изчезне така нали както правят младежите.
Свирехме, пяхме всичко, когато ни изпращаха, той пак така ме гледаше вторачено, много концентрирано, нещо си спомняше сигурно. И много пъти така се събирахме. И после той веднъж реши да ни изпрати, изпращаха ни обикновено до към средата на шосето Крумчо, той и другите и Асен върви до мен и казва: "Сестричката какво следва? " Казвам: "Германска филология". "Ами бих искал така някой път да се виждаме." Казвам: "Аз съм много заета с лекциите и нямам време". Но полека, полека той, понеже за предавах уроци по немски на дъщерята на сестра Кисьова, той правеше едни такива младежки глупости, когато аз съм там той ще дойде, ще се покаже на прозореца и пак ще изчезне така нали както правят младежите. И това продължи и полека, полека обаче някакси аз го обикнах, просто човек нали, неусетно. Обикнах го, но в себе си си казах така: "Веселино, брат ти те издържа сега да следваш, той си работи, цял ден се мори там в една канцелария опушена, майка ти работи, баща ти работи, другия брат също - никакви срещи". Щото аз да изляза пред хората трябва да имам тоалети, трябва да имам, защото той е суетен човек. Аз имам една престилка, две престилки за училище и толкова. И така мина, но срещахме се, имах много хубави разговори, но аз му дадох да разбере, че нямам никакви намерения нали, даже му казах: "Свободен си, има толкова момичета интересни, красиви" и той даже ми се сърдеше, казваше: "Ти нямаш сърце...", както и да е и идва един разговор с Учителя.
към текста >>

80. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Но имах моя приятелка германка, която пък имаше, нейната сестра е била във връзка с швейцарец от неговото общество и те имаха много литература от него на немски и аз от него съм чела много лекции и ми е абсолютно изяснен неговият образ.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР В: Какво ще ни разкажете за щайнеристите? Кои бяха първите представители в България, които застъпваха неговото учение, превеждаха и т.н. Веска: Аз това не мога да ви кажа, но аз самата попаднах на него и го обикнах, защото първо аз чух неговото име от катедрата на нашия професор Гълъбов, когато ни говори за Гьоте, той ни спомена за Рудолф Щайнер. Рудолф Щайнер е един от тези, на които е била възложена задачата като един голям екип от академици и познавачи на черковното творчество, да, именно да обследват цялото литературно творчество на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И съм чела специално, а пък от професор Гълъбов аз се насочих към Рудолф Щайнер. Но имах моя приятелка германка, която пък имаше, нейната сестра е била във връзка с швейцарец от неговото общество и те имаха много литература от него на немски и аз от него съм чела много лекции и ми е абсолютно изяснен неговият образ. Даже знам, че той е роден в една и съща година с Учителя - 1864 г. Но си заминава 27. година ли, 25 г. ли ако се не лъжа, но Учителят в една беседа казва на класа: "Знаете ли кой присъства сега тука невидимо? Рудолф Щайнер.
към текста >>

81. 38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ

Вие сте имали възможност да наблюдавате и да преглеждате различните преводи на немски и на английски от Словото на Учителя.
38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ -СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ В: Един друг въпрос на друга тема. Вие сте имали възможност да наблюдавате и да преглеждате различните преводи на немски и на английски от Словото на Учителя. Какво е вашето мнение за преводите на немски, които са издавани? Веска: Първите преводи на немски е правила сестра Тереза Керемидчиева, която ги е правила на немски добре, според мене, макар че някои от братята намираха, че не ги е превела добре, но тя е превела на тоя немски, който тя е знаела, който е бил на разположение тогава. Аз знам само нейните преводи само, други преводи не зная. А знам, че Веса Несторова е работила на английски превода на "Свещените думи на Учителя", Савкиния оригинал, не съм го чела този превод, не мога да ви кажа нищо, но знам само едно, че когато Тереза го е чела на Учителя, Той се е изказал: "Все пакна български те си звучат най-добре". Тъй че моята мисъл е, че в бъдеще до такава степен ще бъде голям интереса към Учителя, че европейците ще желаят да учат български само и само в оригинал да четат Словото на Учителя, което ще бъде най-добре.
към текста >>

Какво е вашето мнение за преводите на немски, които са издавани?
38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ -СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ В: Един друг въпрос на друга тема. Вие сте имали възможност да наблюдавате и да преглеждате различните преводи на немски и на английски от Словото на Учителя. Какво е вашето мнение за преводите на немски, които са издавани? Веска: Първите преводи на немски е правила сестра Тереза Керемидчиева, която ги е правила на немски добре, според мене, макар че някои от братята намираха, че не ги е превела добре, но тя е превела на тоя немски, който тя е знаела, който е бил на разположение тогава. Аз знам само нейните преводи само, други преводи не зная. А знам, че Веса Несторова е работила на английски превода на "Свещените думи на Учителя", Савкиния оригинал, не съм го чела този превод, не мога да ви кажа нищо, но знам само едно, че когато Тереза го е чела на Учителя, Той се е изказал: "Все пакна български те си звучат най-добре". Тъй че моята мисъл е, че в бъдеще до такава степен ще бъде голям интереса към Учителя, че европейците ще желаят да учат български само и само в оригинал да четат Словото на Учителя, което ще бъде най-добре. В: Сега аз си спомням, имаше една книжка "Дер Майстер шприхт".
към текста >>

Веска: Първите преводи на немски е правила сестра Тереза Керемидчиева, която ги е правила на немски добре, според мене, макар че някои от братята намираха, че не ги е превела добре, но тя е превела на тоя немски, който тя е знаела, който е бил на разположение тогава.
38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ -СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ В: Един друг въпрос на друга тема. Вие сте имали възможност да наблюдавате и да преглеждате различните преводи на немски и на английски от Словото на Учителя. Какво е вашето мнение за преводите на немски, които са издавани? Веска: Първите преводи на немски е правила сестра Тереза Керемидчиева, която ги е правила на немски добре, според мене, макар че някои от братята намираха, че не ги е превела добре, но тя е превела на тоя немски, който тя е знаела, който е бил на разположение тогава. Аз знам само нейните преводи само, други преводи не зная. А знам, че Веса Несторова е работила на английски превода на "Свещените думи на Учителя", Савкиния оригинал, не съм го чела този превод, не мога да ви кажа нищо, но знам само едно, че когато Тереза го е чела на Учителя, Той се е изказал: "Все пакна български те си звучат най-добре". Тъй че моята мисъл е, че в бъдеще до такава степен ще бъде голям интереса към Учителя, че европейците ще желаят да учат български само и само в оригинал да четат Словото на Учителя, което ще бъде най-добре. В: Сега аз си спомням, имаше една книжка "Дер Майстер шприхт". Вие я преглеждахте тая книжка.
към текста >>

Ами превеждана е от сестра Керемидчиева на немски, а от сестра французойката Маркова на френски.
А знам, че Веса Несторова е работила на английски превода на "Свещените думи на Учителя", Савкиния оригинал, не съм го чела този превод, не мога да ви кажа нищо, но знам само едно, че когато Тереза го е чела на Учителя, Той се е изказал: "Все пакна български те си звучат най-добре". Тъй че моята мисъл е, че в бъдеще до такава степен ще бъде голям интереса към Учителя, че европейците ще желаят да учат български само и само в оригинал да четат Словото на Учителя, което ще бъде най-добре. В: Сега аз си спомням, имаше една книжка "Дер Майстер шприхт". Вие я преглеждахте тая книжка. Веска: Аз я преглеждах, да. Ами превеждана е от сестра Керемидчиева на немски, а от сестра французойката Маркова на френски. И са преведени компетентно. В: И превода е много труден. Веска: По начало превода на Учителя трябва да бъде чист, трябва с много неща да се съобразява човек. Например, когато аз преведох на английски и на немски, какво преведох, не си спомням. В: Хио-Ели-Мели Месаил.
към текста >>

Например, когато аз преведох на английски и на немски, какво преведох, не си спомням.
Веска: Аз я преглеждах, да. Ами превеждана е от сестра Керемидчиева на немски, а от сестра французойката Маркова на френски. И са преведени компетентно. В: И превода е много труден. Веска: По начало превода на Учителя трябва да бъде чист, трябва с много неща да се съобразява човек. Например, когато аз преведох на английски и на немски, какво преведох, не си спомням. В: Хио-Ели-Мели Месаил. Веска: Ха така. Там трябваше да се справя с чисто библейски, библейският език трябва да се ползва там. Друг език е невъзможно. И се справих, така ми се струва.
към текста >>

Даже по едно време тя ми даваше ноти, за да свиря аз, а аз й предавах немски.
Там свърза живота си с един, който бил говорител в радио Ню Йорк. Като съпруга на тоя човек тя се нарича вече Виола Бауман. В: А тук се казваше? Веска: Виола Йорданова от София. Баща й е бил минен инженер и ние понеже живеехме близко се сприятелихме. Даже по едно време тя ми даваше ноти, за да свиря аз, а аз й предавах немски. Но тя замина 1946 г. и дълги години не беше се обаждала изобщо на нас, защото живота там я грабна и преди няколко години, не мога да ви кажа точно коя година, 1979 г. ли беше, тя дойде за пръв път в България и ме намери. Обади ми се. С Гали заведоха много голям разговор и тя беше ентусиазирана вече, каза: "Аз имам една задача, която Учителят ми я даде.
към текста >>

82. 44. ДЕКЛАРАЦИЯ

По настояване на д-р Вергилий Кръстев аз преведох на английски език както и на немски език личните спомени на моят брат Галилей.
Тези опитности брат ми ги предаде на Вергилий, за да ги отпечата в подходящ бъдещ момент. 5. Вергилий записа на магнетофонна лента някои разкази на брат ми и по този начин записа неговият глас, както и един обзор върху Школата на Учителя. 6. Вергилий направи филм на брат ми, както и на мене, документира с филмов материал нашето присъствие между българския народ. 7. Лично аз предадох архива на брат ми Галилей на д-р Вергилий Кръстев след заминаването на брат ми на З.ХИ.1985 г. по изричното негово настояване за съхранение. 8. По настояване на д-р Вергилий Кръстев аз преведох на английски език както и на немски език личните спомени на моят брат Галилей. Тези спомени той лично записа на магнетофонни ленти, една работа, която ни отне към три години труд. Той разполага с тях за издаване в чужбина при подходящ момент. Той има право от свое име да води преговори с издателите за отпечатването им на чужди езици. 9. Вергилий записа на магнетофонен запис моите спомени от времето на Школата с Учителя, които той ще прехвърли на пишеща машина, подготви за печат и съответно ще издаде. 10. Упълномощавам д-р Вергилий Кръстев да издаде на книгопечат спомените написани лично от брат ми Галилей Величков, както и онези спомени, които той лично записа от него, да ги подготви за печат и да ги издаде, като автора е Галилей Величков. 11.
към текста >>

83. 33. ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА

И това е пак една учителка по немски език, в момента не си спомням точно името й, тя беше приятелка на майката на Савка.
Тя остава сираче и там някой я отглежда и като се запознава с учението дойде, но е българка. Значи това е снимката, после другите не ги познавате. Чакайте. Не, не си ги спомням, а това е което е под Учителя в тъмното, от дясната страна, тя е Емилия Вайланд, тя ръководителка беше тогава на братството в Рига. И дълго време. Но когато дойдоха, войната се обяви, те я взимат в някакъв лагер и там си е загинала. И това е пак една учителка по немски език, в момента не си спомням точно името й, тя беше приятелка на майката на Савка. Тя стана впоследствие ръководителка след като тази си замина. Но и тя след няколко години си отиде. Сега имаше и други братя, но тука не са на снимката. Значи това е 1936 год. Това фактически е първа снимка.
към текста >>

Те говореха, които знаят немски.
В.К.: Ама кой я покани? Учителя ли я накара да отиде или тя е отишла и каква беше реакцията на Учителя? Казаха ми, че Учителя не е одобрявал, че е отишла, или? Е.А.: Не- е, тя отиде с разрешение на Учителя. Тя вижте, Савка направи много голяма връзка с парижаните. Те говореха, които знаят немски. Те говорят руски, ние български. Така се разбирахме. Понеже са били под руско владение, говореха руски език почти всички. Савка в 1940 год. реши да отиде в Латвия.
към текста >>

84. 35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Тя щото с майка си все немски говори.
Брат Радославов отива при Учителя. Паша я преместиха в Русе. Остава стенографка само Савка. И тя е млада и още неопитна, студентка. После тя не знаеше много добре български. Тя щото с майка си все немски говори. И затова той идва и казва на Учителя: „Идва сега една ученичка моя от гимназията, гледам я пише стенография, знае стенография". А пък аз бях карала един курс в Народното събрание преди това. Така че имах условията да бъда стенографка. Нали, не само че съм това, била съм и стенографка в Народното събрание. Все пак това е титла.
към текста >>

85. 40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Даже когато си държах държавния изпит ли беше, какво беше, Савка по немски език я скъсаха, когато тя говореше немски от дете, да.
Яви се на изпит, скъсат я. Аз не уча при Учителя, явя се на изпит, взема си го. И така това лично мене ме много окуражи. Да Ви кажа, така казвах си, не е само да си при Учителя достатъчно, трябва и друго нещо да има. И някак не ми се видя, че е редно за това може би не се породи у мене нито завист, ни пожелание да бъда в това положение. Даже когато си държах държавния изпит ли беше, какво беше, Савка по немски език я скъсаха, когато тя говореше немски от дете, да. Сега каквото да е, немски език е и не зная, може би граматика нещо не е знаела, не знам какво е било. Представете си дете на германка от Берлин, да го скъсат по немски език в университета и то в София от български професор. Направо да пощурееш. Сега, казвам Ви. Защо е станало това не го знам, но тези неща ставаха, така беше.
към текста >>

Сега каквото да е, немски език е и не зная, може би граматика нещо не е знаела, не знам какво е било.
Аз не уча при Учителя, явя се на изпит, взема си го. И така това лично мене ме много окуражи. Да Ви кажа, така казвах си, не е само да си при Учителя достатъчно, трябва и друго нещо да има. И някак не ми се видя, че е редно за това може би не се породи у мене нито завист, ни пожелание да бъда в това положение. Даже когато си държах държавния изпит ли беше, какво беше, Савка по немски език я скъсаха, когато тя говореше немски от дете, да. Сега каквото да е, немски език е и не зная, може би граматика нещо не е знаела, не знам какво е било. Представете си дете на германка от Берлин, да го скъсат по немски език в университета и то в София от български професор. Направо да пощурееш. Сега, казвам Ви. Защо е станало това не го знам, но тези неща ставаха, така беше. Така в нашите отношения помежду.
към текста >>

Представете си дете на германка от Берлин, да го скъсат по немски език в университета и то в София от български професор.
И така това лично мене ме много окуражи. Да Ви кажа, така казвах си, не е само да си при Учителя достатъчно, трябва и друго нещо да има. И някак не ми се видя, че е редно за това може би не се породи у мене нито завист, ни пожелание да бъда в това положение. Даже когато си държах държавния изпит ли беше, какво беше, Савка по немски език я скъсаха, когато тя говореше немски от дете, да. Сега каквото да е, немски език е и не зная, може би граматика нещо не е знаела, не знам какво е било. Представете си дете на германка от Берлин, да го скъсат по немски език в университета и то в София от български професор. Направо да пощурееш. Сега, казвам Ви. Защо е станало това не го знам, но тези неща ставаха, така беше. Така в нашите отношения помежду. Тя специално всичко каквото правеше все ще пита Учителя, всичко ще Му разкаже, може би това беше един правилен метод за нея или за друг може би, но аз не намирах че пък за всичко трябва да питаме Учителя.
към текста >>

86. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Тя знаеше немски, френски, италиански.
Ако имам, даже от което имам, половината ще й дам. Всякога човек като тръгне например носи и малко повече. Тези неща не ми харесваха, казвам Ви и тя много неща искаше. Тя не работеше нищо и искаше. Тя знаеше много езици. Тя знаеше немски, френски, италиански. А тя е била учителка по немски език в Пловдив, в гимназията. И като се почна, още в новия салон на ул. „Оборище" 14 там като бяхме, значи, ние влязохме в 1923 год. към 1924 год. тя е още в първите години в Братството и в Школата, като говори Учителят тя Му възразяваше, обаждаше се.
към текста >>

А тя е била учителка по немски език в Пловдив, в гимназията.
Всякога човек като тръгне например носи и малко повече. Тези неща не ми харесваха, казвам Ви и тя много неща искаше. Тя не работеше нищо и искаше. Тя знаеше много езици. Тя знаеше немски, френски, италиански. А тя е била учителка по немски език в Пловдив, в гимназията. И като се почна, още в новия салон на ул. „Оборище" 14 там като бяхме, значи, ние влязохме в 1923 год. към 1924 год. тя е още в първите години в Братството и в Школата, като говори Учителят тя Му възразяваше, обаждаше се. В клас не, но Му възразяваше така вънка при хранене на маса, говореше на Учителя.
към текста >>

87. 86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ

Който знае немски, сигурно ще знае какво значи.
Е.А.: Вижте, не ходехме защото имахме салон. Да. Ние не ходихме защото салонът наехме един салон на „Турнферайн" и две години бяхме в него. И там всичките беседи ставаха. Той беше един гимнастически салон на едно немско дружество, което се казваше „Турнферайн". Аз не знам какво значи, нали? Който знае немски, сигурно ще знае какво значи. И ние ходехме там, те си имаха на дъното на салона гимнастически уреди и ние си чистехме тази част предната и там Учителя идваше, говореше.
към текста >>

88. 110. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Купиха се машини на латиница, за да могат да пишат нали тези преводите на френски език, на немски език.
После когато учителят купи машина, даже още на ул. „Опълченска" 66 и най-много Паша пишеше там и Савка ходеше. Аз не съм ходила да пиша на нея. Когато отидохме да живеем на Изгрева машината беше при нас и аз тогава се научих да пиша на нея. Но впоследствие се купиха и други машини. Купиха се машини на латиница, за да могат да пишат нали тези преводите на френски език, на немски език. И машината, която ние имахме, тя имаше латиница. И на нея можеше да се пише на чужд език. Така имаше два шрифта. В.К.: Какво стана с тази пишеща машина? Е.А.: Един път, аз казах на Учителя, че това бяха стари машини, на старо купени и казвам на Учителя да ги продадат пък да ни купят хубави машини.
към текста >>

89. 115. РАБОТА С ЕДНО ОКО

Защото тя като говореше непрекъснато немски, то говореше българския език, но не й беше така легнал както на Паша.
Те казват на Паша, че искат да стилизират и когато Паша казва на Учителя, Той на нея е казал това: „То не е лъжица за техните уста". Значи те не са в състояние да се занимават с тая работа. Така е казал. То е вече преценка на Учителя. Според мене Савка не беше в състояние да го направи. Защото тя като говореше непрекъснато немски, то говореше българския език, но не й беше така легнал както на Паша. Брат й на Савка беше по-готов. Той беше така повече литератор и Катя Зяпкова, тя имаше желание така, тя четеше много литература, може би това й даваше право да помисли че иска да работи беседите, но Учителят така отговорил. Пък то има и други вътрешни причини, които Учителят може да не одобри един, или да одобри друг. Да, защото възможностите, които човек носи в себе си. В.К.: Накрая каква излиза, че освен Паша няма друг готов да работи тая работа?
към текста >>

90. 118. ПРИСЪСТВИЕТО И НА ДВЕТЕ ЛОЖИ НА „ИЗГРЕВА

Тя беше с висше образование, беше учителка по немски език в гимназия, интелигентна жена беше.
118. ПРИСЪСТВИЕТО И НА ДВЕТЕ ЛОЖИ НА „ИЗГРЕВА" Още бяхме в салона на „Турферайн", така първите години на моето слушане Словото на Учителя, то беше втората година ми се струва и на една беседа, Той Учителят както говори изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърли в нозете на Учителя. Сега в беседата какво беше ли казал Учителя не си спомням, но на всички направи впечатление и аз помня случая, и ми направи впечатление. Учителят се наведе към нея и с много благ глас й каза: „Станете, идете си на мястото". Тя така постоя малко Той пак й повтори и тя наистина се надигна и си отиде на мястото. Тя беше с висше образование, беше учителка по немски език в гимназия, интелигентна жена беше. След това дойде в Братството оттогава. Тази Магдалена както дойде тя беше малко така екзалтирана, малко безсрамна се казва, защото аз съм я слушала да говори на Учителя така безсрамно, така нахално, така без никакво уважение, че просто не можех да разбера на какво се дължи това. Даже един път Учителя в клас й удари шамар, пак така за безцеремонно говорене. Даже си спомням, че един брат се съблазни от този шамар на Учителя и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни.
към текста >>

91. 141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ

Савка преведе „Високият идеал" на немски, но тя тогава работеше с една учителка по немски език.
Като почнала френски вече си останала учителка по френски език. И три пъти в седмицата беше нейния курс и три пъти в седмицата ние учехме в гимназията, но учениците от нейния курс като излизаха, говореха френски, а ние от гимназията не можехме да говорим френски. Тя имаше метод такъв, че учениците й научаваха. В гимназията не можахме да се научим. Пак три часа учехме френски. Савка преведе „Високият идеал" на немски, но тя тогава работеше с една учителка по немски език. Как се казваше, в университета ли беше, една учителка. Тя малко й прегледа работата. Щото Савка знаеше немски, но говоримия немски език, а така литературния език, той си иска повечко нещо, та й помогна. Как се казваше, не си спомням сега името й. Значи тя преведе „Високият идеал".
към текста >>

Щото Савка знаеше немски, но говоримия немски език, а така литературния език, той си иска повечко нещо, та й помогна.
В гимназията не можахме да се научим. Пак три часа учехме френски. Савка преведе „Високият идеал" на немски, но тя тогава работеше с една учителка по немски език. Как се казваше, в университета ли беше, една учителка. Тя малко й прегледа работата. Щото Савка знаеше немски, но говоримия немски език, а така литературния език, той си иска повечко нещо, та й помогна. Как се казваше, не си спомням сега името й. Значи тя преведе „Високият идеал". Майка й германка, знаеше немски. Те вкъщи говореха само немски с майка си. Но когато тя като студентка се яви на изпит, то я скъсаха по немски език.
към текста >>

Майка й германка, знаеше немски.
Как се казваше, в университета ли беше, една учителка. Тя малко й прегледа работата. Щото Савка знаеше немски, но говоримия немски език, а така литературния език, той си иска повечко нещо, та й помогна. Как се казваше, не си спомням сега името й. Значи тя преведе „Високият идеал". Майка й германка, знаеше немски. Те вкъщи говореха само немски с майка си. Но когато тя като студентка се яви на изпит, то я скъсаха по немски език. И тя даже се чудеше как може да я скъсат в университета, когато тя знае да говори езика. Сега вярно е, но говоримият език е едно, пък писменият език е друго. Както един човек се явява по български език, нали в гимназията или в университета за конкурсен изпит.
към текста >>

Те вкъщи говореха само немски с майка си.
Тя малко й прегледа работата. Щото Савка знаеше немски, но говоримия немски език, а така литературния език, той си иска повечко нещо, та й помогна. Как се казваше, не си спомням сега името й. Значи тя преведе „Високият идеал". Майка й германка, знаеше немски. Те вкъщи говореха само немски с майка си. Но когато тя като студентка се яви на изпит, то я скъсаха по немски език. И тя даже се чудеше как може да я скъсат в университета, когато тя знае да говори езика. Сега вярно е, но говоримият език е едно, пък писменият език е друго. Както един човек се явява по български език, нали в гимназията или в университета за конкурсен изпит. Нали държат по български език.
към текста >>

Но когато тя като студентка се яви на изпит, то я скъсаха по немски език.
Щото Савка знаеше немски, но говоримия немски език, а така литературния език, той си иска повечко нещо, та й помогна. Как се казваше, не си спомням сега името й. Значи тя преведе „Високият идеал". Майка й германка, знаеше немски. Те вкъщи говореха само немски с майка си. Но когато тя като студентка се яви на изпит, то я скъсаха по немски език. И тя даже се чудеше как може да я скъсат в университета, когато тя знае да говори езика. Сега вярно е, но говоримият език е едно, пък писменият език е друго. Както един човек се явява по български език, нали в гимназията или в университета за конкурсен изпит. Нали държат по български език. Пак ги късат защото се изисква знание и умение да се изразяваш литературно.
към текста >>

92. 154. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

И Магдалена отишла при него, предала му писмото, но тя както си беше устата по български, тя знаеше езици: немски, френски, така беше.
Магдалена по едно време се ожени за някого, не знам къде беше, къде ходи, в чужбина ходи. Та тя в чужбина ходи и там Учителят прати по нея едно писмо на Кришна Мурти, когато беше въпроса да го обявят за Христос. За Христос, да. Сега какво е писмото, не знам. Но пратил. И Магдалена отишла при него, предала му писмото, но тя както си беше устата по български, тя знаеше езици: немски, френски, така беше. В.К.: Английски вероятно и руски. Е.А.: Е не знам английски дали знаеше. Тя учителка по немски беше, в гимназията, в Пловдив. Но после не учителствува, така остави се без да учителствува. И отиде при Кришна Мурти и той сега като я видял какъв човек е, с какви психически възможности, избягал е, не искал да се среща с нея.
към текста >>

Тя учителка по немски беше, в гимназията, в Пловдив.
Сега какво е писмото, не знам. Но пратил. И Магдалена отишла при него, предала му писмото, но тя както си беше устата по български, тя знаеше езици: немски, френски, така беше. В.К.: Английски вероятно и руски. Е.А.: Е не знам английски дали знаеше. Тя учителка по немски беше, в гимназията, в Пловдив. Но после не учителствува, така остави се без да учителствува. И отиде при Кришна Мурти и той сега като я видял какъв човек е, с какви психически възможности, избягал е, не искал да се среща с нея. И Магдалена му казала: „Аз колко неща говоря на моя Учител, той никога не се е отнесъл така както ти се отнесе с мен". На Кришна Мурти казва, защото Учителят беше свободен Дух и тези неща не Го засягаха, приказките на Магдалена. Той няма да се оскърби от приказките на Магдалена или даже и от мене, и от никого.
към текста >>

93. 155. УЧИТЕЛЯТ ТЪРСИ УЧЕНИЦИТЕ СИ

Савка е превела на немски „Високият идеал".
Е.А.: Вярвам, тя е много хубава молитва. Много хубава молитва е, но виж Учителят е дал много хубави молитви, не само една. „Плодовете на Духа" е хубава, „Триединния Бог" е хубава, всички, много хубави молитви има. Всичкото е така бисери. В.К.: По отношение преводите. Савка е превела на немски „Високият идеал". Друго беше ли превела Савка? Е.А.: He. В.К.: А Тереза, майка й? Е.А.: Майка й преведе „Учителят говори". Чакай, Савка преведе „Високият идеал", а майка й преведе „Учителят говори".
към текста >>

Друго нещо на немски не е превеждала?
Е.А.: He. В.К.: А Тереза, майка й? Е.А.: Майка й преведе „Учителят говори". Чакай, Савка преведе „Високият идеал", а майка й преведе „Учителят говори". В.К.: Защото съм ги виждал тия две книжки официално. Друго нещо на немски не е превеждала? Е.А.: А, през време на Учителя не. В.К.: Това е на френски, а на английски какво е превеждано през време на Учителя? Е.А.: Най-малко има на английски. В.К.: фактически, които могат да превеждат трябва да знаят езика, този език на който превеждат и да знаят и български език. Е.А.: Е да разбира се.
към текста >>

94. 164. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СЪРЦА

В.К.: Значи, накрая беше на изпита скъсана и то по немски език.
" В.К.: Значи тя седя няколко дни в стаята на Учителя. Е.А.: Не в стаята. В стаята на Учителя учеше, а тя си отиваше вкъщи. В.К.: А Учителят в това време къде беше? Е.А.: Той си излизаше, влизаше, ами стаята Негова беше. В.К.: Значи, накрая беше на изпита скъсана и то по немски език. Е.А.: Да, казвам ти. И аз като рекох, е-е, пък. Аз казвам си взех изпита, а тя не можа да го вземе. В.К.: Какъв изпит беше? Е.А.: По специалността, там гдето учех философия.
към текста >>

95. 172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Знаеше немски език, като учителка, завършила, но когато дойде в Братството нещо я прихванаха духовете и започна да прави забележки на Учителя, да се кара с Него, да прави неща, които никой не ги одобряваше от нас.
172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА В.К.: Магдалена. Първите ви впечатления? Е.А.: Беше едно същество неуравновесено, според мене. Тя беше учителка с висше образование. Знаеше немски език, като учителка, завършила, но когато дойде в Братството нещо я прихванаха духовете и започна да прави забележки на Учителя, да се кара с Него, да прави неща, които никой не ги одобряваше от нас. И като отишла в Пловдив тя е държала сказка пред гражданството и е говорила много нелепости по адрес на Учителя. Ние се чудехме, как може такива работи да прави тя. После като си казахме: „Магдалена е такава и толкоз". Но не мина много време и Магдалена цъфна на Изгрева. Пак дойде и пак при Учителя, и пак Учителят я прие и пак се проявяваше такава.
към текста >>

96. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-6

Тя е от Пловдив, учителка по немски език.
Тя така доста постоя в нозете Му, но по едно време стана и си отиде на мястото. И това беше първото нейно изявление като.. В.К.: Медиумична. Е.А.: Като медиумична, като оргинална, като, да ти кажа, като неорганизиран човек. Мога да го кажа, защото тя и Учителя не зачиташе. Магдалена говореше така как да е, но най-многото, което мога да кажа за нея е, че тя след като идва на беседи в тая епоха в „Тунферайни", накрая тя отиде в Пловдив. Тя е от Пловдив, учителка по немски език. Тя знаеше и други езици, френски, така, иначе езиците й вървяха. И сега как е станало не знам, но тя е отишла при поповете и се е съгласила да държи една беседа срещу Учителя. Каква е била беседата можеш да си представиш. Щом поповете й плащат, значи е рогателна беседа. И тя дълго време след това не идва на беседа.
към текста >>

97. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Тя пиеше, говореше, после ни пя модерни • немски песни, но разговора, макар че бяхме доста хора, не вървеше гладко и весело.
- „Мина ли се годината? " - „Че вече 10 месеца минаха" - каза тя. - „Нека минат и останалите два, тогава ще говорим! " Ние всички млъкнахме, но настроението ни беше вече развалено. Напраздно г-ца М-вич се опитваше със своите похвати на светска и весела госпожица да ни даде имулс и тон. Тя пиеше, говореше, после ни пя модерни • немски песни, но разговора, макар че бяхме доста хора, не вървеше гладко и весело. След като стана той от масата, няма да скрия, ний започнахме по български един разговор и критики, които ако беше чул, косите му биха настръхнали. А, може би и да е усетил, защото той тутакси си взе чантичката и отпътува за София, като че ли беше дошъл само да смути вниманието ни. Тук учителят се замисли, като че ли искаше да си спомни нещо. „После, после? Случи ли се нещо?
към текста >>

98. ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В „ИЗГРЕВЪТ том VIII