Търсене в текстове за 'Муле'

Морис Мариож Ремулен, Франция Из кой път?

Когато жена ми ме запита коя е причината за тоя необикновен шум, за да не я изплаша, понеже знаех че е много страхлива, аз отговорих: „Хлябовете горе се подхлъзнали и паднали“. На другия ден, за голямо мое учудване, дойде сестра ми. която тогава живееше в Ним, с развълнувано лице и ми разказа, че към 11 часа вечерята чула някакъв шум на масата и, току що събудена от това, чула повторно някакво силно тракане в скрина. Аз я отведох тогаз настрана и й казах: „Жан е умрял“ — „Да, отговори тя, това бе той“. Месец след това ний се научихме, че нашият скъп Жан бе умрял в болницата в Биркаден, Алжир, през нощта на 19 срещу 20 май. Морис Мариож Ремулен, Франция Из кой път? Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да изпълни до толкова, до колкото те са нужни за живота му и които трябва да добие по един правилен, безкористен начин като резултат на труда, който е вложил. Като ценим всичко материално, нужно за изживяване на физическия живот. с всички необходимости, нека да не забравяме кое е същественото в живота ни.
към текста >>

Силата на амулетките не лежи толкоз в материала, от който са направени, колкото във вярата, с която са носени“.

Всичко, което е израсло в областта на природата, може да бъде променено чрез силата на вярата. Всичко, което вършим и което превъзхожда природата, ние го постигаме чрез вяра. Чрез вяра могат да се излекуват много болести. Въображението, продължава Парацелзус, е причина на много болести, а вярата е лек за всичките. Ако не можем да излекуваме некоя болест чрез вярата, то е, защото вярата ни е по слаба, отколкото трябва, и тази слабост се дължи на нуждата ни от знание, и ние всякога щяхме да успяваме в това отношение, ако съзнавахме Божията сила вътре в нас. Силата на амулетките не лежи толкоз в материала, от който са направени, колкото във вярата, с която са носени“. Парацелзусовото избрано мото беше: Alterius non sit qui suus esse potest. (Който има сила да принадлежи всецяло на себе си, нека не бъде принадлежност на другиго) или, на късо казано, всеки може да бъде господар на собствената си душа. Идеята, която се съдържа в тоя латински стих, е подобна на онази, която се чете в стиха от Хораций „Nullius addictus jurare in verba magistri“. Парацелзус отказваше да следва някой водител, а формираше заключенията си от собствената си опитност. Codex Naturae беше за него една система, която водеше право към най-точното знание и отхвърляше онова, което не можеше да се потвърди от изследванията.
към текста >>

Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите.

Възлести пръсти се срещат рядко у жените. И наистина малко жени има, които притежават дарба на комбинираща мощ — причината на това е, че често им липсват развитите възлести пръсти. От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък. Всяко образуване на възли в женската ръка означава изтънчен интелект, също отчасти впечатлителност и възприемчивост за вдъхновение и силно въображение. Ако проследим портретите на историческите прочути жени, намираме, че напр. Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите. Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни. От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества. Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци. Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем.
към текста >>

Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка.

„Лулата ми бе угаснала и аз ускорих стъпките си, като се отправих към един огън, който гореше до една шатра. На пътя, в пясъка, аз съзрях нещо, което светеше. То бе пръстен. Аз го вземах и го турих на пръста си, като реших да го дам на утрото на глашатая, който да открие притежателя му. За мое злощастие, аз го турих на малкия си пръст. Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка. „Моите викове разбудиха тия, които спяха в шатрата, до която се хранеше мулето. Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил. пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил. „Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе.
към текста >>

„Моите викове разбудиха тия, които спяха в шатрата, до която се хранеше мулето.

На пътя, в пясъка, аз съзрях нещо, което светеше. То бе пръстен. Аз го вземах и го турих на пръста си, като реших да го дам на утрото на глашатая, който да открие притежателя му. За мое злощастие, аз го турих на малкия си пръст. Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка. „Моите викове разбудиха тия, които спяха в шатрата, до която се хранеше мулето. Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил. пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил. „Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря.
към текста >>

Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода.

Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода.
„Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече. Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери управлението на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно. Какви нови злощастия сполетяха Мурад-Нещастника, не се знае. Знае се само, че той почна всекидневно да ходи на Териаки и се помина от прекомерно употребление на опиум.
към текста >>

Не мога да не се спра да Ви говоря за символичното значение на талисманите и амулетите.

Така напр.: нека вземем загадката или числото три (3), което означава наука и загадката 7, което означава начало на създанието. Като ги съберем, ще получим числото десет и съответната загадка означава ред. Така че с този философски афоризъм ние ще получим: науката е началото на създаване на реда. 73-те числа представляват също така ключът на астрономията. Египтяните деляха годината на четири сезона всеки един от които се състои от три месеци, всеки месец от три декада или време от десет дни, всичко това дава 330 дни в годината, към които се прибавяха в месец август други 5 дни, наречени ЕПАГОМЕНИ. Не мога да не се спра да Ви говоря за символичното значение на талисманите и амулетите. Допускало се е какво в големите житейски изпитания не винаги е била достатъчна волята за да се действа, а необходима е била и нуждата от въображението, миражът на илюзиите и окултната част на битието. С нея посветеният е вършил чудеса и удивителни лечения. Според Кабала, въображението е отражение на волята, обаче, това отражение, за да стане форма, трябва да се въплъти. Ето защо въображението указва влияние върху формите, и обратно. От тук се обяснява произхода на талисманите, които обикновено са медали или пергамент, върху който са изобразени фигури и магически символи, Ефикасността на талисмана зависи от вярата на човека, който го носи, а вярата, както видяхме, бе единствена в един само Бог, т. е.
към текста >>