Търсене в текстове за 'Муле'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

На пътя ги чака файтон с кафяво-златисти коне, със златни амулети, окачени по тях от кочияша.
Но накрая, в уречения час, Руси е издокаран и готов. Учителят застава до него и казва: "Руси, готов ли си? " "Готов е, Учителю! " - извиква цялата група около него, взела участие в издокарването му. Пресичат поляната. На пътя ги чака файтон с кафяво-златисти коне, със златни амулети, окачени по тях от кочияша. Цялата група ги изпраща, Руси и Учителят се настаняват във файтона и конете потеглят в тръс. Вечерта всички ги чакат. Файтонът ги докарва. Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен концерт! " Всички ахват и отрупват Руси с въпроси.
към текста >>

2. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

ТОМ 2

После го изорахме наново и посяхме мамуле.
- Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкия изсъхна. После го изорахме наново и посяхме мамуле. Приготвихме още две ниви за мамуле, но още са несяти. Чакаме дъжд та тогава ще ги сеем. Суша е. Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори.
към текста >>

Приготвихме още две ниви за мамуле, но още са несяти.
От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкия изсъхна. После го изорахме наново и посяхме мамуле. Приготвихме още две ниви за мамуле, но още са несяти. Чакаме дъжд та тогава ще ги сеем. Суша е. Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори. Нивата дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор.
към текста >>

3. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

Борис Николов

ТОМ 2

Работата кипна, изпратихме слабите напред, натоварихме мулетата, придадохме към всяко муле по двама братя да го крепят на опасните места да го подържат да се не обърне по стръмните пътеки.
Сутринта след молитвата не държа беседа, нито остана на разговор, но ме извика и каза: „Прибирайте веднага палатките и стягайте багажа. По-слабите братя и сестри да тръгват веднага напред." Току-що бяха дошли и магаренцата. Почнахме работа, но Учителят беше все недоволен, виждаше му се, че бавно работим. „Още ли не сте стегнали багажа? " Нас само това ни и трябваше. Работата кипна, изпратихме слабите напред, натоварихме мулетата, придадохме към всяко муле по двама братя да го крепят на опасните места да го подържат да се не обърне по стръмните пътеки. Колоната тръгна, движехме се колкото беше възможно най-бързо, а Учителя все ни подканяше и не беше доволен. А времето ясно, тихо, слънчево, на никого не му се искаше да напусне планината. Братята и сестрите се чудеха, защо тъй бърза Учителят. Минахме край хижа Скакавица. Никакво спиране, никаква закуска.
към текста >>

Спускахме се вече по стръмните склонове след хижата, тук пътеката е най-трудна, стръмна, каменлива, товара голям, муленцата слаби, почти на ръце ги снехме по склона.
Колоната тръгна, движехме се колкото беше възможно най-бързо, а Учителя все ни подканяше и не беше доволен. А времето ясно, тихо, слънчево, на никого не му се искаше да напусне планината. Братята и сестрите се чудеха, защо тъй бърза Учителят. Минахме край хижа Скакавица. Никакво спиране, никаква закуска. Спускахме се вече по стръмните склонове след хижата, тук пътеката е най-трудна, стръмна, каменлива, товара голям, муленцата слаби, почти на ръце ги снехме по склона. Но минахме благополучно. Не бяхме достигнали още Паничище и времето внезапно се промени, задуха западния силен вятър. Тежки облаци покриха небето, зачу се тътнеж на гръмотевици, проблеснаха мълнии, облаците станаха тъмни, куршумени, мълниите разкриваха зловещо движение в тях. Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри капки дъжд почнаха да падат. А горе в планината всичко вреше.
към текста >>

4. 24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

От там багажа се пренасяше от селяните на 20 мулета, които минаваха по старите пътечки, по които са ходили хайдутите.
Зад този връх, на който се качвахме се намира третото рилско езеро на открита широка долина. То не е сенчесто, а слънчево и там прекарвахме цял ден край езерото на поляната. Ще накладем огън, ще заврат чайниците и целия ден ще премине в разговори, беседи и песни. Изобщо в общуване. Пътуването от София след това се осъществяваше с камиони, които докарваха багажа ни до Сапарева баня. От там багажа се пренасяше от селяните на 20 мулета, които минаваха по старите пътечки, по които са ходили хайдутите. Минавахме покрай хижа „Скакавица", която беше схлупена, дървена постройчица, неуредена и мръсна, не беше чисто и затова и ние там не се спирахме, а продължавахме пътя си нагоре. Пристигахме към 3-4 часа след обед и почвахме уреждането на лагера. Кончетата и мулетата връщахме като им определяхме ден кога да дойдат, за да свалят багажа долу. Такъв бе редът ни през първите години.
към текста >>

Кончетата и мулетата връщахме като им определяхме ден кога да дойдат, за да свалят багажа долу.
Изобщо в общуване. Пътуването от София след това се осъществяваше с камиони, които докарваха багажа ни до Сапарева баня. От там багажа се пренасяше от селяните на 20 мулета, които минаваха по старите пътечки, по които са ходили хайдутите. Минавахме покрай хижа „Скакавица", която беше схлупена, дървена постройчица, неуредена и мръсна, не беше чисто и затова и ние там не се спирахме, а продължавахме пътя си нагоре. Пристигахме към 3-4 часа след обед и почвахме уреждането на лагера. Кончетата и мулетата връщахме като им определяхме ден кога да дойдат, за да свалят багажа долу. Такъв бе редът ни през първите години.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 5

Когато си муле и те е яхнала простотията 93.
Ражда се човек и тръгва да учи 88. Хем ми се иска, хем не ми стиска 89. Вътрешният изпит в Школата – търпение пред Божественото 90. Главната опасност 91. Когато се разпореждаше простотията 92. Когато си муле и те е яхнала простотията 93. Малките величини 94. Словото Му беше Дух, Светлина за човеците и Истина за света 95. Подпушеният извор и мътилката 96. Благословение и обсебване 97. Гласът на Бога 98.
към текста >>

Латвийска принцеса на муле 174.
На екскурзия с Братството 169. Отвличането на вниманието 170. Последната екскурзия на Учителя на 7-те Рилски езера 171. Латвийската група на гости в България 172. Разговор на Учителя с латвийците 173. Латвийска принцеса на муле 174. Да защитиш правата си на ученик 175. Николай Каллертс. Новото Учение 176. Писма от Латвия. Движението на Всемирното Братство 177.
към текста >>

6. 5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

А какви луксозни файтони бяха - с бели покривки, с породисти коне, със златни амулети на конете, със специални облекла на кочияшите, а чували ли сте как отекват копитата на конете по софийския калдъръм.
А по улицата ако някое младо момиче си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе. Така започваха случайните запознанства. А отвличанията ставаха на младите госпожици непременно с файтони в непозната посока. Коя госпожица можеше тогава да язди кон? Тогавашното превозно средство бе файтона. А какви луксозни файтони бяха - с бели покривки, с породисти коне, със златни амулети на конете, със специални облекла на кочияшите, а чували ли сте как отекват копитата на конете по софийския калдъръм. Ами ако вие сте вътре във файтона и сте госпожица, която трябва да бъде открадната? Такива неща се случваше не рядко. А майка ми като всяка майка върви от купе на купе и тримата оглеждаме и избираме кое ще бъде въпросното купе, където аз ще трябва да влезна. Почти всички купета са заети. Но ето приближаваме до едно купе, а вътре само двама възрастни човека.
към текста >>

7. 41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[

ТОМ 5

В началните години ние се изкачвахме през Дупница, за да отидем до Седемте Рилски езера, но после местните селяни се опитаха да печелят много от нас, искаха скъпо и прескъпо за техните мулета и коне, за което Учителят се ядоса от неблагодарността на местното население и ние се прехвърлихме да преминаваме през Самоков - Говедарци - Гьолечица - Вада.
41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА В една от екскурзиите до Рила ни бе дадено и едно още по-мъчно упражнение с носене на вода. Екскурзиите до Рила бяха по-трудни. В началните години ние се изкачвахме през Дупница, за да отидем до Седемте Рилски езера, но после местните селяни се опитаха да печелят много от нас, искаха скъпо и прескъпо за техните мулета и коне, за което Учителят се ядоса от неблагодарността на местното население и ние се прехвърлихме да преминаваме през Самоков - Говедарци - Гьолечица - Вада. По онези години ние правехме и екскурзии до Мусала през Чамкурия. До там се отиваше с камиони, които наемахме от София и се натоварвахме заедно с багажа си в тях. На Боровец сваляхме багажа и оттам се натоварваше на коне и така пристигахме до хижата на Мусала. По някой път братята пътуваха и пеша от София до Мусала, но това бяха подвизи за младите. Обикновено за Учителят се наемаше лека кола и той бе закарван до Чамкурия, а оттам заедно с него всички се качвахме пеша заедно до Мусала.
към текста >>

8. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

ТОМ 5

Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила.
Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, така както то бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам сън, там в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, че защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: „Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза. Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно и по-бавно.
към текста >>

9. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

ТОМ 5

92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия. Бях споменала Изгревът... , т. 5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите.
към текста >>

А да си имате работа с прости хора и с простотията, която иска да те яхне като муле и та де подкара по магарешки пътища от това по-голямо наказание няма в света.
Други няма. Учените, които бяха изпратени да дойдат при мен не дойдоха и останаха в света и затова Господ събра неуките, простите, клосните, сакатите и ги доведе при мене и аз да им бъда Учител. А учените, интелигентните останаха в света и той Светът сега им е учител наместо всичко това да бъде обратното - неуките и простите трябваше да отидат в света и света да ги учи и образова, а учените трябваше да дойдат при мен да учат духовното знание". Тогава се засрамих и се прибрах у дома. Щом Учителят и Бог ги търпи та какво оставаше за мен - и аз ще ги търпя.И търпях цял живот. А да си имате работа с прости хора и с простотията, която иска да те яхне като муле и та де подкара по магарешки пътища от това по-голямо наказание няма в света. Всички се изтрайва, но да те яхне простотията и ти да й служиш това е задача за велики хора да я разрешават, а не за мен обикновената. Та по това време започнаха да ме хокат, да ме хулят, защото се дразнеха, че има някой с друго мнение, което не само се различава от тяхното, но и показва, че някой може да е и над тях. Това ги вбесяваше и ме хокаха. Ще кажете, та нали това е школа на Любовта? Да, това бе школа на Любовта, но тя беше на Учителя тази Школа и той там изявяваше тази Мирова Любов и Космическа Обич, но за нас това беше училище, където всичко, което беше у нас, което носехме у себе си трябваше да го обучаваме и да го облагородяваме.
към текста >>

10. 164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА

ТОМ 5

Пристигахме в Сапарева баня и там приятелите търсеха коне, мулета от селяните за изкачване на багажа ни до 7-те езера.
164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА След като за пръв път приятелите отведоха Учителя на 7-те езера през Дупница и Сапарева баня, Учителят реши, че това е най-подходящото място за лагеруване. Планината бе девствена и самата обстановка предразполага за един мистичен и вътрешен живот. От София тръгвахме с влака до Дупница. От там се придвижвахме до Сапарева баня с коли, каруци, файтони или с камион натоварил багажа ни. Пристигахме в Сапарева баня и там приятелите търсеха коне, мулета от селяните за изкачване на багажа ни до 7-те езера. Селяните като видяха, че могат да припечелят някой и друг лев по този начин, което най-малко им е идвало на ум, тс*се съгласяваха с охота. Първата година те ни сваляха и изкачваха багажа, ние не се пазарихме, а им плащахме колкото поискат. Кой ще ти изнесе багажа нагоре без пари? Следващата година те се изхитриха и започнаха да вземат прескъпо цената на услугите. Спомням си, че един от главните организатори тогава беше Николай, рождения брат на Борис Николов.
към текста >>

Та следващата година онези селяни от Сапарева баня дето ни обраха парите, накупили коне, мулета потриват с ръце и ни чакат да дойдем отново, за да ни оберат отново и да ни оскубят перушината.
" „Да, но сега са дошли тук в България, за да акумулират себе си Божествена енергия от присъствието на Божествения Дух в България и когато след време се преродят в Англия няма да бъдат простаци, а джентълмени. Сега тук са с празни стомни, но като си напълнят стомните и се родят в Англия, тогава ще ги видиш кои са и какви са. Затова търпи и работи с тях." Как ги е изтърпяла учителката само тя си знае. А това беше Веса Несторова. Така ние напуснахме Сапарева баня и се прехвърлихме да се придвижваме през Самоков и Говедарци. Та следващата година онези селяни от Сапарева баня дето ни обраха парите, накупили коне, мулета потриват с ръце и ни чакат да дойдем отново, за да ни оберат отново и да ни оскубят перушината. Чудят се защо ни няма и защо не идваме. Решили и се качили на езерата, за да проверят защо ни няма. Там заварват стотици палатки. Разбират, че сме минали от друго място. Слизат долу и умуват какво да правят с нас.
към текста >>

11. 173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ

ТОМ 5

173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ Пристигнаха латвийките на Изгрева и в скоро време те се срещнаха със своите кореспонденти.
173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ Пристигнаха латвийките на Изгрева и в скоро време те се срещнаха със своите кореспонденти. Някои от тях завързаха близки връзки, а други сърдечни връзки с братята. Изведнъж в Братството пристигна още един проблем, за който изобщо не бяхме предполагали, че може да се яви. Не ни стигаха нашите ядове, но дойдоха и чужди такива. Някои от латвийките бяха дошли между другото да си намерят българи за жених. Някои от тях си намериха.
към текста >>

Латвийката беше качена от Симеон-дякона на едно муле и така искаше да я качи на 7-те езера като истинска принцеса.
Създава се сърдечна връзка, тя се влюбва в него и иска да се жени. До тук всичко е добре, но лошото идва по-късно. Симеон изяжда парите на латвийката, а това са били нейни спестявания, за да може да прекара тук две години. Пропилява парите й и след това се чудеше как да се отърве от нея. Братството бе пристигнало на Гюлечица и оттам с конете багажа се прехвърляше към 7-те езера. Латвийката беше качена от Симеон-дякона на едно муле и така искаше да я качи на 7-те езера като истинска принцеса. Идилия и половина. Тя е качена на мулето, а Симеон води мулето и го подкарва отзад. По едно време той се заприказва с друга латвийка, която се изкачва пеша. За да се отърве от принцесата на мулето, той шибва мулето по-якичко, то усилва хода си, а Симеон остава да си приказва с новата бъдеща латвийска принцеса. Обаче онзи, който е качен на муле понякога възприема и ината на мулето.
към текста >>

Тя е качена на мулето, а Симеон води мулето и го подкарва отзад.
Симеон изяжда парите на латвийката, а това са били нейни спестявания, за да може да прекара тук две години. Пропилява парите й и след това се чудеше как да се отърве от нея. Братството бе пристигнало на Гюлечица и оттам с конете багажа се прехвърляше към 7-те езера. Латвийката беше качена от Симеон-дякона на едно муле и така искаше да я качи на 7-те езера като истинска принцеса. Идилия и половина. Тя е качена на мулето, а Симеон води мулето и го подкарва отзад. По едно време той се заприказва с друга латвийка, която се изкачва пеша. За да се отърве от принцесата на мулето, той шибва мулето по-якичко, то усилва хода си, а Симеон остава да си приказва с новата бъдеща латвийска принцеса. Обаче онзи, който е качен на муле понякога възприема и ината на мулето. Латвийката спира мулето и започва люта караница със Симеон. Скараха се пред всички.
към текста >>

За да се отърве от принцесата на мулето, той шибва мулето по-якичко, то усилва хода си, а Симеон остава да си приказва с новата бъдеща латвийска принцеса.
Братството бе пристигнало на Гюлечица и оттам с конете багажа се прехвърляше към 7-те езера. Латвийката беше качена от Симеон-дякона на едно муле и така искаше да я качи на 7-те езера като истинска принцеса. Идилия и половина. Тя е качена на мулето, а Симеон води мулето и го подкарва отзад. По едно време той се заприказва с друга латвийка, която се изкачва пеша. За да се отърве от принцесата на мулето, той шибва мулето по-якичко, то усилва хода си, а Симеон остава да си приказва с новата бъдеща латвийска принцеса. Обаче онзи, който е качен на муле понякога възприема и ината на мулето. Латвийката спира мулето и започва люта караница със Симеон. Скараха се пред всички. А той, за да покаже, че не може да го уплаши я сваля от мулето и я оставя да ходи пеша нагоре по баира. Но тя се обръща към всички и го заплашва, че ще го даде под съд, защото той трябва да върне парите, които е взел от нея.
към текста >>

Обаче онзи, който е качен на муле понякога възприема и ината на мулето.
Латвийката беше качена от Симеон-дякона на едно муле и така искаше да я качи на 7-те езера като истинска принцеса. Идилия и половина. Тя е качена на мулето, а Симеон води мулето и го подкарва отзад. По едно време той се заприказва с друга латвийка, която се изкачва пеша. За да се отърве от принцесата на мулето, той шибва мулето по-якичко, то усилва хода си, а Симеон остава да си приказва с новата бъдеща латвийска принцеса. Обаче онзи, който е качен на муле понякога възприема и ината на мулето. Латвийката спира мулето и започва люта караница със Симеон. Скараха се пред всички. А той, за да покаже, че не може да го уплаши я сваля от мулето и я оставя да ходи пеша нагоре по баира. Но тя се обръща към всички и го заплашва, че ще го даде под съд, защото той трябва да върне парите, които е взел от нея. Караници, обиди и какви ли не още неща.
към текста >>

Латвийката спира мулето и започва люта караница със Симеон.
Идилия и половина. Тя е качена на мулето, а Симеон води мулето и го подкарва отзад. По едно време той се заприказва с друга латвийка, която се изкачва пеша. За да се отърве от принцесата на мулето, той шибва мулето по-якичко, то усилва хода си, а Симеон остава да си приказва с новата бъдеща латвийска принцеса. Обаче онзи, който е качен на муле понякога възприема и ината на мулето. Латвийката спира мулето и започва люта караница със Симеон. Скараха се пред всички. А той, за да покаже, че не може да го уплаши я сваля от мулето и я оставя да ходи пеша нагоре по баира. Но тя се обръща към всички и го заплашва, че ще го даде под съд, защото той трябва да върне парите, които е взел от нея. Караници, обиди и какви ли не още неща. Пъстрота за показ и развлечение на духовете.
към текста >>

А той, за да покаже, че не може да го уплаши я сваля от мулето и я оставя да ходи пеша нагоре по баира.
По едно време той се заприказва с друга латвийка, която се изкачва пеша. За да се отърве от принцесата на мулето, той шибва мулето по-якичко, то усилва хода си, а Симеон остава да си приказва с новата бъдеща латвийска принцеса. Обаче онзи, който е качен на муле понякога възприема и ината на мулето. Латвийката спира мулето и започва люта караница със Симеон. Скараха се пред всички. А той, за да покаже, че не може да го уплаши я сваля от мулето и я оставя да ходи пеша нагоре по баира. Но тя се обръща към всички и го заплашва, че ще го даде под съд, защото той трябва да върне парите, които е взел от нея. Караници, обиди и какви ли не още неща. Пъстрота за показ и развлечение на духовете. И всичко това се води на развален руски език. Това се разчу нагоре-надолу по колоната.
към текста >>

12. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

ТОМ 5

Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото.
Учителят върна всички ученици до там, където се бяха спрели, за да обработват своите градини и своите души и чак тогава можеха да се връщат в света, за да прилагат това, което са научили чрез своят живот и да помагат на останалите. Ето виждате ли методът на Учителя към всеки един от нас. Сега нали можете сами да отхвърлите опита на Савов, който се стремеше да имитира, да живее на чужд гръб и да събира плодовете от чуждата градина. Но това е по същество кражба. Сега се нарича плагиатство, има защита на авторското право и още нови закони ще излезнат в тази насока. Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път. Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева. По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците.
към текста >>

13. 258. БОЖИЯТА ПРАВДА

ТОМ 5

А Божията Правда призова Методи да дойде да те покани, че да те качи на файтон, че да те ухажва по целият път като дама от висшето общество, съпроводена от кавалер, че на края пристигате до тук водени от неслучаен кавалер, който нае муле дори да ви изкачи багажа до езерата.
Сложи двете си ръце с длани обърнати към носа и устата и се смя много дълго. Аз се опитвам да се усмихвам, но не мога. Накрая Учителят през сълзи казва: „Чудиш се защо се смея ли? Как да не се смея, че то е за смях. Ето в София бе ти наредено да не пътуваш и ти си отиде у дома и призоваваше Божията Правда да се намеси. А Божията Правда призова Методи да дойде да те покани, че да те качи на файтон, че да те ухажва по целият път като дама от висшето общество, съпроводена от кавалер, че на края пристигате до тук водени от неслучаен кавалер, който нае муле дори да ви изкачи багажа до езерата. Как да не се смея когато Савка през цялото време сумти и все е недоволна от нещо. А в нея също работи Божията Правда и отреди тя да присъствува на екскурзията, но само телом, а по дух тя не присъствува тука". Аз се поклоних и се отдалечих. Същият ден Методи започна да ухажва другата сестра, с която дойдохме и така бях освободена от него. А тук на 7-те езера прекарах една от най-хубавите си екскурзии, защото тук властвуваше Божията Правда в съдбите на человеците.
към текста >>

14. ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.

1. КОРЕНЪТ НА РОДА

ТОМ 8

Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно муле и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик.
ДИМИТЪР ГРИВА (30.ХI.1914-24.II.1994 г.) 1. КОРЕНЪТ НА РОДА Вергилий Кръстев: Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди. Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф. Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае. Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно муле и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик. А по майчина линия, те са местни там - тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях. И тръгват нещата. Тук поне знаем най-назад като се обърнем за родът ни. Едно от тия деца трябва да кажа, което е в коша е баща или дядо на моят дядо.
към текста >>

15. 16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Помня, че едно муленце вървеше най-напред.
Първите години отивахме над Говедарци до поляните пред гората ще стоварят багажа, власите ще ги натоварят и ако не успеят, защото много багаж носехме, тогава някой ще остане да пази багажа и те ще дойдат втори път да го вземат, а понякога и трети път са слизали да вземат багажа, според възможностите и конете им. Помня през 1938 год. се върнахме с 38 коня. Те бяха взели в заем. Учителят се връщаше, всичко вдигнахме отгоре, ама то бе цял керван. Помня, че едно муленце вървеше най-напред. Нали те мулетата напред вървят, спомням си картинката. В.К.: Интересно е, че толкова много път сте ходили покрай това население, че през Говедарци, че през Самоков, а никой от тях не е дошъл при Учителя. Е.А.: Не, не се интересуваха. Даже същото е и за тези Драгалевчени, ами Симеоновчени. Ама никакъв интерес, никакъв, никакъв, да, никакъв интерес.
към текста >>

Нали те мулетата напред вървят, спомням си картинката.
Помня през 1938 год. се върнахме с 38 коня. Те бяха взели в заем. Учителят се връщаше, всичко вдигнахме отгоре, ама то бе цял керван. Помня, че едно муленце вървеше най-напред. Нали те мулетата напред вървят, спомням си картинката. В.К.: Интересно е, че толкова много път сте ходили покрай това население, че през Говедарци, че през Самоков, а никой от тях не е дошъл при Учителя. Е.А.: Не, не се интересуваха. Даже същото е и за тези Драгалевчени, ами Симеоновчени. Ама никакъв интерес, никакъв, никакъв, да, никакъв интерес. В.К.: Това много работи означава.
към текста >>

16. 62. КОМУНИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал.
Най-големият товар дърва Борис ще го донесе. В това отношение той е бил за пример при нашите братски екскурзии. И когато отиват там, човекът при когото отиват ги храни. А това е Жеко Вълков от с. Ачларе. Тогава десетина души са били. Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал. И млекото не го давал кисело, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата. След това правели качамак. И те в града не се хранили така както в село се хранели. Тогава условията в града бяха едни, а в село други. Сега сме изравнени в градовете и селата.
към текста >>

17. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

ТОМ 21

Народняци и цанковисти създадоха на нашето общество хубаво развлечение с обявяването на войната, защото, когато ние трябваше да идем да мрем, за да пазим Родината ни от разорение, тогава това общество ни кичеше с цветя, и даже и мулетата ни кичеха с цветя.
Калените борци, готови на всичко, съумяха да се разправят с оранжевата полиция и стигнаха пред Камарата. Комисията отиде да поднесе протеста, а инвалидът подпоручик Лулчев, вдигнат на ръце, поставен на паметника Цар Освободител, развълнуван, произнесе следната реч (из в. „Инвалид”,1920 г.): „Мили бойни другари, мили майки, жени, деца на убитите наши другари, българки и българи, не тук, не сега ние трябваше да се събираме, не тук, а по курортите, гдето сега са десетки стотици съвършено здрави хора, отишли да кърпят своето разклатено здраве. Не тук, пред тая Камара, която преди 8 години, по прищявката на народняци и цанковисти, вкараха българския народ да мре. Ето ни нас пред тая Камара, в която преди 8 тежки години пратиха българина да мре. Народняци и цанковисти създадоха на нашето общество хубаво развлечение с обявяването на войната, защото, когато ние трябваше да идем да мрем, за да пазим Родината ни от разорение, тогава това общество ни кичеше с цветя, и даже и мулетата ни кичеха с цветя. С цветя, песни и с юдини целувки ни пращаха да мрем, и ние мряхме. Хубавите имена: Лозенград, Одрин, Чатапджа, Шар кьой и др. свидетелствуват за духа на българския войн, за неговото самопожертвувание. Българският войн се надвеси като орел над Цариград, огледа се във водите на Мраморно и Егейско морета, учуди света със своето самопожертвувание, но за голямо нещастие, нашата кекава дипломация учуди света със своята бездарщина и българският Войник се завърна съкрушен в своя роден край. Смелите борци, които записаха с топлата си и алена кръв светли страници в историята, останаха там в безименни гробове.
към текста >>

Китките, венците за офицерите, войниците и мулетата са под пълна пара.
Да, българи и българки! Десет учени адвокати в тази сграда създадоха Закон без санкция; тези адвокати, народни представители като деца се поставиха и създадоха този закон само и само да се хвърли пепел в очите на здравите, за да се каже, че за светците народни народните представители са се загрижили. И не се мина много време, почитаемият д-р Радославов обяви нова война, пак за обединението на България. Една вечер, господа и госпожи, тук, в тази сграда, гдето пише: „Съединението прави силата”,10 души турци от Гюмюрджинд блъснаха българския народ в нова война. Нови развлечения на българското общество. Китките, венците за офицерите, войниците и мулетата са под пълна пара. Пред всяка купчина войници са хиляди жени, натрупани с цветя, венци и вино и весели ги утешаваха, че те ще идат да изпълнят своя дълг. Хиляди китки се хвърлиха при всеки полк. С целувки юдини ни пратиха в новата война. Българският войн съумя да защити своята Родина. Хубавите имена: Пирот, Враня, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Букурещ, Серет - северно от Битоля и ред хубави имена записа нашият войн.
към текста >>

18. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

ТОМ 21

Тия, които, когато ги пращаха да мрат, кичеха и мулетата им с венци... Те се отнесоха с черна неблагодарност.
Тия лекари бяха като бащи към пострадалите на бойните поля. Доктор Бараков, Гешов, Карамихаилов, Юруков, Кушев, Данаджиев, професор Станишев, професор Ораховац, Горанов, професор Иванов, Трифонов, Даскалов, Нейков и др. имена, които и днес будят в душите на пострадалите умиление и искрена благодарност. Но какво правеше тогавашната официална власт? Как се отнесе тя към пострадалите от войните? Тия, които, когато ги пращаха да мрат, кичеха и мулетата им с венци... Те се отнесоха с черна неблагодарност. Те се погавриха с жените, децата и родителите на убитите ни бойни другари. Ще ми простите, но съм длъжен да се позова на миналото, на исторически истини, за да видите истинското положение на онези, чиято съдба днес е в нашите ръце... Един ден застава пред тогавашния военен министър героят на 27-и Чепински полк - майор Попов, изгубил двете си очи в лют бой едва 22-годишен, и казва: „Господин Министре, цяла нощ съм прекарал на скамейката в градската градина. Направете нещо за нас.” – „Че кой ти е крив” Да не си ходил да се биеш! ” Вярвам, че разбирате мъката на тоя герой, физически сляп, пред тоя духовен слепец, па макар и военен министър. Друг герой с една ръка застава пак при военния министър и го моли за нещо.
към текста >>

19. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Тя беше работила в Париж в кабарето „Мулен – Руж”.
558 ÷ 559. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев) Във Франция тя организираше стажове по Паневритмия в Алпите, където работеше с някои французи. Беше издала някои книги за Учителя, беседи. Беше много интелигентна и рафинирана сестра. Обичаше да ни заведе в някое кафе, и мене, и сина ми, и ни почерпваше, и говорехме дълго и широко. Тя беше работила в Париж в кабарето „Мулен – Руж”. Но после нямаше пенсия, и нямаше и средства. Живееше у една българка в Париж - Велика, която беше художничка и имаше средства. Тя се грижеше много за Ярмила - хранеше я, плащаше ток, отопление - всичко. И си живееха заедно. Но Ярмила беше много независима и обичаше свободата си.
към текста >>

20. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги. Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат. Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.
към текста >>

21. 1.6. Изворът на Петър Филипов на Рила (23.10.1988 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Подготовката и изкачването на багажа ставаше през Зеленият рид с коне и мулета от хижа „Вада".
23.10.1988 г. 1.6. ИЗВОРЪТ НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ НА РИЛА В онези години, 1969-1972 г., властта разреши последователите на Учителя Дънов да правят ежегодни лагери при 7-те Рилски езера. Но Петър имаше свое избрано място над езерото на „Чистотата" в близост до един извор, излизащ между скалите. Подготовката и изкачването на багажа ставаше през Зеленият рид с коне и мулета от хижа „Вада". Имаше един лесничей на име Боре, който осигуряваше със своите коне изкачването на багажа. Заплащаше се скъпо и прескъпо - по 15 лева на кон, което правеше четири надници на един чиновник. Трябваше да се изкачат дрехи, палатки, храна за един месец за група от 6-8 човека. Изкачването на багажа бе скъпо и прескъпо. За един кон взимаха по 15 лева, което се равняваше на 6 кг.
към текста >>

22. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

ТОМ 32

Те имат с тях и коне и мулета имат.
Идват при баща ми, майка ми, родът, които там сме се събрали у нас на гости. Вечеря както трябва, какъвто е реда и монасите казват: „Колчо, момчето ще трябва да го вземем.” Момчето съм аз. Баща ми какво да прави, туй е оброк на техния род Дойноулар. Казва: „Като ще го вземете, ще го вземете.” И монасите се готвят вече. Сутринта тръгват пак пешком и аз с тях ще отивам. Те имат с тях и коне и мулета имат. Майка ми става, пък майка ми беше хубавица, висока, едра. Дойде и ме прегърна и вика: „Не го давам! ” Ха-де! Баща ми се съгласи, майка ми -не. И тогава става единия от монасите, а той един хубав човек, дойде при майка ми, поклони й се: „Уважаваме искането на майката!
към текста >>

И тогава Слонът изпраща една делегация от Габрово с мулета до Хисарските бани - да отидат и да го помолят да дойде часовникаря да поправи часовника.
” Целият град въстава срещу него за часовника. Тъй, ама часовникаря на Хисаря, той прави там минерални бани прекрасно. Гражданите му помагат да прекара със семейството си там, защото го обичат. Той услужва на всички и поддържа часовника. А Слона остана тука. И тогава Слонът изпраща една делегация от Габрово с мулета до Хисарските бани - да отидат и да го помолят да дойде часовникаря да поправи часовника. Той казва, че ще дойде, но слага той условия вече, при какви условия ще дойде - да му се увеличи заплатата, да му се даде възнаграждение. И така, каквото е искал, поставя го сега пак и Слонът ще не ще - ничево делать - дава каквото иска часовникаря. Идва стария майстор и за два деня, за три поправи часовника. Часовника си тръгна пак. Тежките камъни се спущат отгоре на въжето, часовника върви и камбанката звъни, и целия град знае кога колко е часът.
към текста >>

И тогава, който минава, тогава пътуваха с кончета, с мулета и подкови.
Аз помня, неговата ковачница беше в наши години като ученици, още съществуваше ковачницата му, но Рачо го нямаше разбира се. То беше отдавна минало. Но Рачо Ковача е бил много силен човек, физически много силен. Той е бил ковач на края на Габрово, когато вече започва самия Шипченски проход. Там е ковачницата, там беше. И тогава, който минава, тогава пътуваха с кончета, с мулета и подкови. Ковачницата - винаги работа колкото искаш. Рачо Ковача хем е силен, хем е много добър майстор! Той ще подкове, ще прегледа на кервана конете, ще ги стегне и тогаз ги пусне да вървят. Та казвам - Рачо Ковача, до ковачницата му имаше един голям извор, така цяла река излиза от скалите, и го наричаха извора. Аз го помня още.
към текста >>

Един от чорбаджиите седи на прозореца така седнал на миндеря, пие си кафето и гледа, че по моста на Габрово язди турчин с чалма, ама язди кончето - муле ли е било, конче.
Турчин не можеше да язди през Габрово. Той ще върви пеш и ще води добичето, доде излезе от града. Турчин, изобщо габровци имаха отде накъде тези привилегии, някакви заслуги бяха имали пред някои от султаните, и той им беше дал като благоволение ей тези системи. Аз ги помня. Аз знам и случая, когато семейството - Султановите, те бяха чорбаджии на Габрово и къщата им беше до самия мост - до Камерския мост. Един от чорбаджиите седи на прозореца така седнал на миндеря, пие си кафето и гледа, че по моста на Габрово язди турчин с чалма, ама язди кончето - муле ли е било, конче. Скача чорбаджията, слиза долу, обува чехлите, излиза вън, сваля турчина от това и му зашива два шамара. Българин да удари на турчин шамари, той да се окаже пък кадията от Севлиево! Минавал през града, той знае това, ама кадия, той с достойнство голямо. Тъй ама султанът като слиза и му удря два шамара, той отива и се оплаква в казармата, където са турските власти. Не много - 5-6 заптиета.
към текста >>

23. 3. Черната ложа основа Римската империя

Въведение

ТОМ 33

Неговият потомък - цар Нумитор бива убит от брата си Амулей, който заема престола му, и за да го запази за себе си, убива сина му, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка.
3. ЧЕРНАТА ЛОЖА ОСНОВА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ Според легендата, за пръв основател на Римската империя се смята Еней - беглецът от ограбения и опожарен град Троя. Неговият потомък - цар Нумитор бива убит от брата си Амулей, който заема престола му, и за да го запази за себе си, убива сина му, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка. Но тя, въпреки законите на весталките да останат девици, забременява и ражда близнаците - Ромул и Рем, които Амулей хвърля в река Тибър, а майка им заравя жива. Децата били изхвърлени на брега, вълчица ги откърмила, а царските овчари ги отгледали. Когато близнаците стават пълнолетни, те си отмъщават на Амулей, като го убиват. Ромул и Рем основават Рим, който тогава имал най-големи размери. Братята се скарват.
към текста >>

Но тя, въпреки законите на весталките да останат девици, забременява и ражда близнаците - Ромул и Рем, които Амулей хвърля в река Тибър, а майка им заравя жива.
3. ЧЕРНАТА ЛОЖА ОСНОВА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ Според легендата, за пръв основател на Римската империя се смята Еней - беглецът от ограбения и опожарен град Троя. Неговият потомък - цар Нумитор бива убит от брата си Амулей, който заема престола му, и за да го запази за себе си, убива сина му, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка. Но тя, въпреки законите на весталките да останат девици, забременява и ражда близнаците - Ромул и Рем, които Амулей хвърля в река Тибър, а майка им заравя жива. Децата били изхвърлени на брега, вълчица ги откърмила, а царските овчари ги отгледали. Когато близнаците стават пълнолетни, те си отмъщават на Амулей, като го убиват. Ромул и Рем основават Рим, който тогава имал най-големи размери. Братята се скарват. Ромул убива Рем.
към текста >>

Когато близнаците стават пълнолетни, те си отмъщават на Амулей, като го убиват.
3. ЧЕРНАТА ЛОЖА ОСНОВА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ Според легендата, за пръв основател на Римската империя се смята Еней - беглецът от ограбения и опожарен град Троя. Неговият потомък - цар Нумитор бива убит от брата си Амулей, който заема престола му, и за да го запази за себе си, убива сина му, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка. Но тя, въпреки законите на весталките да останат девици, забременява и ражда близнаците - Ромул и Рем, които Амулей хвърля в река Тибър, а майка им заравя жива. Децата били изхвърлени на брега, вълчица ги откърмила, а царските овчари ги отгледали. Когато близнаците стават пълнолетни, те си отмъщават на Амулей, като го убиват. Ромул и Рем основават Рим, който тогава имал най-големи размери. Братята се скарват. Ромул убива Рем. Но тъй като новооснованият град нямал достатъчно жители, Ромул събрал изгнаниците и скитниците и ги заселил в града, но те нямали жени, затова с измама откраднали жени от съседни селища. Това става около 745 година преди Христа.
към текста >>

Амулей убиза брат си и сина му, а дъщеря му изпраща весталка, близнаците хвърля в Тибър, а майка им жива заравя, само за да заеме и запази за себе си престола.
От тези цветя ще бъде изплетен и венецът за главата на Христа! Във всяка дума, форма, изречение, мисъл, идея и главно постъпка, са изразени и внедрени принципите, законите и формите на злото - на Черната ложа! Беглец е първият основател на Римската империя. Всички достойни троянски синове с чест загинаха в развалините на града си, само Еней с бягство се спаси. Това показва, че много бегълци ще има в тази империя! Амулей убиза брат си и сина му, а дъщеря му изпраща весталка, близнаците хвърля в Тибър, а майка им жива заравя, само за да заеме и запази за себе си престола. Това показва, че в тази империя ще има много безскрупулни владетели, убийци, властолюбиви и жестоки тирани! Рея Силвия престъпва законите на весталките - от това семе ще се народят много нарушители на законите! Преките основатели на града са близнаци, което показва, че в този град хората ще имат големи противоречия и изобщо, животът на империята ще протече в нестихващи противоречия! Основателите са закърмени и откърмени от вълчица - егоизмът ще бъде реалния, основния нравствен закон в отношенията на неговите граждани. Брат брата убива - ще има много братоубийства.
към текста >>

24. 2.10. Униатското движение в писмата на кореспондентите на вестник „Дунавский лебед“. 2.10.1. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.11.1860, Цариград.

ТОМ 35

Всичките еснафи бяха изплели язици като мулета, искаха уния.
31-а, т. 2. (№ 314) преписал Вергилий Николов Кръстев Вчера имаше събор на народната църква като уж общ. Според колкото можах да проумея, еснафите - пуста куха глава - са сичките надъхани от папищашките подкупници, втория чин търговци, и възрастни, млади и старите са съвсем противни на идеята уния. (ах!) и клетите младежи, тия невежествени твари, са цяла папищашка утрепка - младежи, сиреч писарчета гакъмлар (от категория писарчета). И тъй се разгледаха общонародния въпрос и прочее. Всичките еснафи бяха изплели язици като мулета, искаха уния. Разни съвети им се дадоха, но пусти подкупници, зле ги надъхали. Казват, стигало толкова, ако беше имала Портата намерение да ни даде нещо, тя отколе би го дала и такива други, без да си отварят мислите, че това ще накара Портата да не да е нищо. Подкупници са: Манол Иванов, мюхлюзен (фалирал, банкрутирал), Миркович - доктор - прегладен, Райнов, айлак, нему плащат (заплата) и С. Джейков - куфа глава. Тия са, които правят всичко.
към текста >>

НАГОРЕ

0.6357409954071