НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
11
резултата в
11
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя се качва на Бузлуджа с група последователи
, 14.06.1914 г.
Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и
мулета
на Бузлуджа.
За тази екскурзия е написано в писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови: Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък Казанлък, 16. VI. 1914 г. Люб. К. И.
Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и
мулета
на Бузлуджа.
На една височина на 1500 м над морското равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък
, 16.06.1914 г.
Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и
мулета
на Бузлуджа.
Казанлък, 16. VI. 1914 г. Люб. К. И.
Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и
мулета
на Бузлуджа.
На една височина на 1500 м над морското равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България.
към текста >>
3.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство
, 04.1922 г.
Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал
муленце
, крава ли, какво е имал, млеко е имал.
Най-големият товар дърва Борис ще го донесе. В това отношение той е бил за пример при нашите братски екскурзии. И когато отиват там, човекът при когото отиват ги храни. А това е Жеко Вълков от с. Ачларе. Тогава десетина души са били.
Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал
муленце
, крава ли, какво е имал, млеко е имал.
И млекото не го давал кисело, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата. След това правели качамак. И те в града не се хранили така както в село се хранели. Тогава условията в града бяха едни, а в село други. Сега сме изравнени в градовете и селата.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на
амулети
; 3.
— Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2.
В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на
амулети
; 3.
прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник". В края на главата поместваме библиографичната справка.
към текста >>
5.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни
мулетар
с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни
мулетар
с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>
6.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни
мулетар
с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни
мулетар
с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>
7.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни
мулетар
с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни
мулетар
с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>
8.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни
мулетар
с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни
мулетар
с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>
9.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни
мулетар
с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни
мулетар
с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>
10.
Чужденци на Рила - палатката на французите
, 08.1939 г.
А друг човек вече се е задължил и организирал снабдяването с продукти от Дупница, като обикновено 95% те бяха каракачани, които хора, със своите коне и
мулета
, пренасяха редовно за този престой при езерата хранителни продукти от Дупница, или по някой път и от Самоков.
А на хиляди места това е най-малко казано, препоръчва се да се ходи в планините, на високите места. Затова Той наистина със своя личен пример при летните месеци юли и август, отначало са започнали да летуват при Мусаленското езеро, на Мусала, обаче впоследствие при 7-те Рилски езера. Но веднага, щом се празнуваше Петровден, тръгваше една група хора, която подготвяше там терена за палатките и разбира се - кухнята. А след това вече багажът отива и най-после, когато вече са пристигнали палатките горе, и са относително повечето построени, пристигат и нашите братя и сестри от София, и от провинцията. От София с камиони биваха натоварени багажите.
А друг човек вече се е задължил и организирал снабдяването с продукти от Дупница, като обикновено 95% те бяха каракачани, които хора, със своите коне и
мулета
, пренасяха редовно за този престой при езерата хранителни продукти от Дупница, или по някой път и от Самоков.
Така протичаше братският живот на 7-те езера - Рила. „Аз проповядвам на българите, защото Бог е решил да ги благослови. Всички ще се подобрят, ще станат добри хора. Господ казва: „България ще бъде благословена, времето ще покаже истина ли говоря, или не. Всички ще бъдете носители на Новото Учение по света.
към текста >>
11.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно
муле
и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик.
1. КОРЕНЪТ НА РОДА Вергилий Кръстев: Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди. Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф. Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае.
Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно
муле
и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик.
А по майчина линия, те са местни там - тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях. И тръгват нещата. Тук поне знаем най-назад като се обърнем за родът ни. Едно от тия деца трябва да кажа, което е в коша е баща или дядо на моят дядо.
към текста >>
НАГОРЕ